tag:blogger.com,1999:blog-75875169005057349422024-03-16T11:52:44.999-07:00Бързо,лесно,безплатно - счетоводни съвети , уроци, статии , коментариБезплатни съвети, консултации, уроци ,статии , бизнес и работа свързани със счетоводство и бизнесСчетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.comBlogger190125tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-57092069481160937272018-12-24T07:07:00.004-08:002018-12-24T07:13:04.040-08:00Минимални осигурителни прагове 2019 и МОД по професии ТЗПБТази година промените не са така големи както предходната но все пак има промяна на минималните прагове при някой професии. За да разгледате и свалите пълния списък и актуални прагове моля натиснете тук : <b><u><a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/minimalni-pragove-mod-tzpb-2019" target="_blank">Минимални прагове за 2019г. и МОД по професии</a></u></b><br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFI8_wewDd9TTbXktrq0qc22qS-DDGwG03XsjiNQ0IfO_aYCoi56BYzMEikO9HDr90O1548kfkelQzHJtGfjdpzGUa6CVJcNchKryZk86p2ssp7pZYoqq3W7kVj1fYzAONXj1Hjy10x1I/s1600/minimalni-pragove-2019-1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1600" data-original-width="1175" height="640" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjFI8_wewDd9TTbXktrq0qc22qS-DDGwG03XsjiNQ0IfO_aYCoi56BYzMEikO9HDr90O1548kfkelQzHJtGfjdpzGUa6CVJcNchKryZk86p2ssp7pZYoqq3W7kVj1fYzAONXj1Hjy10x1I/s640/minimalni-pragove-2019-1.jpg" width="467" /></a></div>
<div>
<b><br /></b></div>
Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-36103554428740149412015-12-28T01:35:00.001-08:002015-12-28T01:36:18.364-08:00НОВО - Минимални Прагове и Професии 2016 - Виж ТукПълен списък и промени за актуалните минимални осигурителни прагове и мод по професии за 2016г. Промените са приети и влизат в сила от 01.01.2016г.<br />
<b>От тук можете да прегледате и свалите таблиците с минималните прагове - </b><a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/minimalni-pragove-2016" target="_blank"><b>http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/minimalni-pragove-2016</b> </a><br />
<br />
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhqYMJ7L7oZ1BvptjltqITFIC0W1k8ZWZViHTRZnCX14mF2gt8fH8-8iM8L8Cv8kGeBJA4npMqrTH_6KwRdnvUC60yv6sAtJ4VOtwSB9nxHdF4KUpR9yW5JNhmDutdaMbQVbIBtvWARZ90/s1600/minimalni-pragove-2015-p6.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhqYMJ7L7oZ1BvptjltqITFIC0W1k8ZWZViHTRZnCX14mF2gt8fH8-8iM8L8Cv8kGeBJA4npMqrTH_6KwRdnvUC60yv6sAtJ4VOtwSB9nxHdF4KUpR9yW5JNhmDutdaMbQVbIBtvWARZ90/s320/minimalni-pragove-2015-p6.jpg" width="226" /></a><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhEEX8Cj46-aSI_rS4EWXKLGORD7i0F2Sy5V1fEm2OwejD-pFDQ67pz4KiagGSnoYnCX-u4FjctUR4CK5G7WfJMuQAHZbxrbUDI5YVkoo-Aal6Ikc-_mRce_ofXvA2cyh3H-uGAzKjmJAo/s1600/minimalni-pragove-2015-p5.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhEEX8Cj46-aSI_rS4EWXKLGORD7i0F2Sy5V1fEm2OwejD-pFDQ67pz4KiagGSnoYnCX-u4FjctUR4CK5G7WfJMuQAHZbxrbUDI5YVkoo-Aal6Ikc-_mRce_ofXvA2cyh3H-uGAzKjmJAo/s320/minimalni-pragove-2015-p5.jpg" width="226" /></a><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-9Ypowx0d_Ypx4ce-10Wmvf8BGAG0xtnYscxeMps7EFRLheAuaKKZdjS4m_Xd2aH24joFWgPb9EoZkntKe_bvR7no8AjjFlUdArGmTwkTAYicFMlLuR-1GF6UOXgZH_R4tQ1mxY1Nn_4/s1600/minimalni-pragove-2015-p4.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-9Ypowx0d_Ypx4ce-10Wmvf8BGAG0xtnYscxeMps7EFRLheAuaKKZdjS4m_Xd2aH24joFWgPb9EoZkntKe_bvR7no8AjjFlUdArGmTwkTAYicFMlLuR-1GF6UOXgZH_R4tQ1mxY1Nn_4/s320/minimalni-pragove-2015-p4.jpg" width="226" /></a><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvhb6xsvO86_LiXivBP_o6ZwqArhA6IYKULrUBXMHQtYfcoVYuEIoL_XMr666RDXxy_KD9JpI6ZvtQ_tWh0v9GB1UqWPAG9VlNCyvadEGeMhWhglg1Iw32h7XjsGPgwpUdba8jFGTBu3k/s1600/minimalni-pragove-2015-p3.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvhb6xsvO86_LiXivBP_o6ZwqArhA6IYKULrUBXMHQtYfcoVYuEIoL_XMr666RDXxy_KD9JpI6ZvtQ_tWh0v9GB1UqWPAG9VlNCyvadEGeMhWhglg1Iw32h7XjsGPgwpUdba8jFGTBu3k/s320/minimalni-pragove-2015-p3.jpg" width="226" /></a><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjjXVtuqqTZj2V6o_DE1qoH637FIy8mIBxUVD3gqlnBNURPdMubIXeMtEvW3WAVp3YP1HvSXcDJ27Y9j7MsfFAtfWrc_FQ_huGWrHAsdvqVNfsyuyprZEOgxjkWbNgPE5kDLdhPGG3UtIE/s1600/minimalni-pragove-2015-p2.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjjXVtuqqTZj2V6o_DE1qoH637FIy8mIBxUVD3gqlnBNURPdMubIXeMtEvW3WAVp3YP1HvSXcDJ27Y9j7MsfFAtfWrc_FQ_huGWrHAsdvqVNfsyuyprZEOgxjkWbNgPE5kDLdhPGG3UtIE/s320/minimalni-pragove-2015-p2.jpg" width="226" /></a><a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhay0rZu7-57pjX8UCbGC7B3axJPCPvCT05j_6S69gERi-AGtnsQFyb7bf_KllrfmwW01uYLfY1CHQVTUtM6KbG8liqMluT9i1fXoziru59GNIoKp99vcXpENJoPxUxXA3PmKacDd6Zxfg/s1600/minimalni-pragove-2015-p1.jpg" imageanchor="1"><img border="0" height="320" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhay0rZu7-57pjX8UCbGC7B3axJPCPvCT05j_6S69gERi-AGtnsQFyb7bf_KllrfmwW01uYLfY1CHQVTUtM6KbG8liqMluT9i1fXoziru59GNIoKp99vcXpENJoPxUxXA3PmKacDd6Zxfg/s320/minimalni-pragove-2015-p1.jpg" width="226" /></a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-24702592049448333452015-11-16T06:14:00.000-08:002015-11-16T06:16:33.660-08:00Фирмен Уебсайт за 58лв - Виж Как<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://tedbg.com/promo2" target="_blank"><img alt=" Промо цени 58 лева" border="0" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiKT5vEcwokeEvBUa-rKBHUworewgnzn8aIQ4ILO7AAZASOt3oghAG0tI2UOtklDc6CH5Js5DJfkxMkzv9X288s7SUaab29yA031zj93WWdXgd56J3wad0ZTaFYEG54rQBcla7ozpZZg3k/s1600/18266927959181587703.jpg" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
Онлайн присъствието е особено важно в днешни дни. За да можете да сте популярни и в интернет пространството е задължително да имате бизнес уебсайт. Само до края на месеца можете да се възползвате от промоция за фирмен сайт тип визитка на цена от 58лв.<br />
Повече информация за този тип сайт виж тук - <a href="http://tedbg.com/promo2"><b>http://tedbg.com/promo2</b></a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-54381432997540675242015-11-04T06:43:00.002-08:002015-11-04T06:43:16.332-08:00Промоция на счетоводни услуги - нови цени за нови клиенти<table cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="float: left; margin-right: 1em; text-align: left;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="http://consultbg.net/wp-content/uploads/2015/11/promo2-small.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; margin-bottom: 1em; margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" src="http://consultbg.net/wp-content/uploads/2015/11/promo2-small.jpg" height="166" width="200" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">Промо - счетоводство</td></tr>
</tbody></table>
Счетоводството е един от най-важните аспекти за правилното функциониране на фирмата. Без добър счетоводител можете да затънете в безброй данъчни ревизии и икономически казуси. Не пестете от качествено счетоводство за да можете да сте спокойни при данъчни проверки и навременно подаване на всички необходими декларации към НАП и НОИ. А само сега можете да се възползвате от по-добри цени за счетоводно обслужване за град Пловдив. Научете повече тук - <a href="http://consultbg.net/promo/" target="_blank">Промоция счетоводни услуги</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-16041726684359416022015-09-14T01:29:00.005-07:002016-10-25T00:49:37.316-07:00Информация за фирмa - Риуорд Гейтуей<b><u>Име на фирма :</u></b> "<b>РИУОРД ГЕЙТУЕЙ</b> (Обединено Кралство) ООД - клон" КЧТ<br />
<br />
<b><u>ЕИК/ДДС</u></b>: 202945383 / BG202945383 , Фирмата е регистрирана по ДДС<br />
<br />
<b><u>Изписване на английски език</u></b> : <b>REWARD GATEWAY</b> (UK) Ltd. Branch<br />
<br />
<b><u>Адрес и седалище на фирмата</u></b> : БЪЛГАРИЯ област Пловдив, община Пловдив гр. Пловдив 4000 район р-н Централен бул.Христо Ботев No 92Б, бл. А, ет. 8<br />
<br />
<b><u>Предмет на дейност</u></b> : Софтуерни услуги и програмиране на територията на Република България, консултантски услуги и обучение, внедряване, разработване, управление и/или промотиране на софтуерни и програмни продукти, поддръжка, наемане и отдаване под наем на оборудване и софтуер, изграждане, ремонт и поддръжка на компютърни конфигурации и мрежи, търговия на едро и дребно с компютърна техника и консумативи, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, сделки с интелектуална собственост, рекламни, информационни, програмни, импресарски и други услуги, лизинг, вътрешно и външнотърговска дейност, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество при всякакъв вид сделки и дейности. Клонът има право да извършва всякаква друга дейност, допустима съгласно действащото българско законодателство при спазване на всички лицензионни, регистрационни и други изисквания.<br />
<br />
<b style="text-decoration: underline;">Представители</b> : Ричърд Уилям Хърд-Ууд / Джоузеф Гонт<br />
<br />
Свързана информация за фирмата : <a href="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4958824" target="_blank">риуорд гейтуей в 24 часа</a>, <a href="http://news.plovdiv24.bg//563746.html" target="_blank">риуорд гейтуей в plovdiv24</a> ,<a href="http://www.findbiz.bg/bg/company-page/param/name/237321009-reward-gateway-uk-ltd-branch" target="_blank">риуорд гейтуей в findbiz</a>, <a href="http://ddsnomer.com/detailed-result.php?id=120651" target="_blank">риуорд гейтуей в DDSnomer</a><br />
<br />
Други възможни начини на изписване на фирмата : <b>Riuord Gejtuei</b> ; <b>Реуорд Гетуей</b> ; <b>Riward Geitei</b> ; <b>Reuord Getuei</b>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-63728298613867083872015-07-10T08:22:00.001-07:002015-07-10T08:22:25.510-07:00Ико -3 I .Основни принципи на икономическо поведение.са:-ресурс на ограниченост и граници на производствените възможности;-алтернативни разходи/цена/;-какво,как и за кого да се произвежда.- всяко решение на икономическа страна :ограничеността на ресурсите е основната причина за икономическото мислене;човешките потребности се развиват и променят непрекъснато нарастват и се усъвършенстват; в условията на оскъдица ние трансформираме ресурсите така, че да ни удовлетворяват. II .Типове икономически системи.Пазарни структури.-традиционна икономика-стопанството е натурално;колективен характер;-пазарна икономика-доминира частна собственост;-командна икономика -обществена/държавна /собственост;-смесена икономика-традиционната,пазарната и командната икономика не съществуват в чист вид.Смесената икономика се основава на пазарните механизми.Пазарни структури-съвършен/конкурентен/пазар ,при който нито един продавач не е в състояние да оказва влияние в/у пазара и цената-несъвършен пазар,при който съществуват производители,които могат да въздействат в/у пазара определяйки цената. Съществува като:Монопол,при който една фирма е единствен производител на продукт за който няма близки заместители и тя има пълно влияние в/у цената и обема продукция.Монополистическа конкуренция,която е пазарна структура с много на брой фирми произвеждащи диференцирани продукти,което дава на фирмата известна пазарна власт.Олигопол,който е пазар с не много на брой,относително големи продавачи,доминиращи, но запазващи конкуренцията помежду си.Два типа пазари -пазар на производствените фактори на който домакинствата продават,а фирмите купуват производствени фактори.-пазар на продукти на който фирмите продават,а домакинствата купуват стоки и услуги. III .Еластичност на търсенето и предлагането.Видове еластичност и измерване.е понятие изразяващо реакцията на търсенето /зависима,променлива/предизвикана от промяната на даден фактор/незав.променлива/Е= когато изменението на променливите се отнася към даден момент/начален или краен/се изчислява точкова,моментна еластичност на търсенето когато изменението е към средното значение на начална и крайна величина се изчислява средна или дъговата еластичност на търсенето.Ценова еластичност на търсенето отразява дадена стока към промените в нейната цена.Кръстосана еластичност на търсенето една стока предизвикана от промяната в цената на друга стока.Доходова еластичност на търсенето показва как реагира търсенето при промяна на дохода на потребителите.Еластичност на предлагането изразява силата и реакция на предлагането,предизвикана от промяната във факторите,които определят.Тя има важно значение за поведението на производителите, и за тяхната ценова политика.Ценова еластичност на предлагането изразява реакцията на предлагането на промените в цената на стоката.Изчислява се % отношение изменение на количеството и цената.Може да бъде точкова и средна. А в зависимост от коефициента на еластичност, предлагането може да бъде нееластично,съвършено еластично,нормално еластично,еластично и нееластично.Кръстосана еластичност на предлагането изразява изменението на предлаганото количество и стоката в зависимост от промяната в цената.Еластичността на търсенето е понятие изразяващо реакцията на търсенето/зависима променлива/предизвикана от промяната на даден фактор/независима променлива/Предлагането изразява всички количества от дадена стока,които фирмите желаят и могат да предложат на пазара при различни цени.Предлагането се оценява за определен период от време;за предлагането факторите се обособяват на ценови/цената на стоката/и неценови/всички фактори извън цената на стоката/-точкова,моментна еластичност на търсенето;средна или дъгова еластичност на търсенето;ценова еластичност на търсенето;кръстосана;доходова еластичност на търсенето Ценова еластичност на предлагането и ; кръстосана еластичност на предлагането. IV .Особености при търсенето и предлагането на фактори на производство.Особености при търсенето :-търсенето на фактори е вторично,производно от търсенето на благата произведени с тях.-търсенето на производствени фактори е взаимозависимо и се определя от това дали факторите на производство са взаимодопълващи се или взаимозаместващи се -търсенето на ресурсите зависи от склонността на фирмата да разширява производствените си разходи.Ако цената на ресурсите пада,но фирмата не може да си позволи по-големи разходи,търсеното количество не се увеличава.- търсенето на производствените фактори се определя от тяхната възвращаемост,фирмата ще наема допълнително количество фактори само ако те възвръщат напълно направените разходи за тях.В краткосрочен период търсенето на производствени фактори се определя от правилото за максимизация на печалбата.Предлагане на факторите на производство.върху предлагането на фактори влияят:оскъдността на ресурсите /в краткосрочен период/;мобилността на факторите /в зависимост от изгодите -доходи,условия на труд и др./;времето/дългосрочния период/;техническия и технологичен прогрес/производителни и ефективни фактори/;институционалните фактори/особено държавното регулиране/ V .Рента-доходите от фактора земя.Рента-доход от фактора земя;рентата е периодичен не трудов доход от недвижим имот.Подземлената рента като една от формите на факторния доход и разновидност на икономическата рента.Подземлената рента е доходът,който се получава от производствения фактор земя.Подземлената рента е чиста икономическа рента.Икономическата рента е дохода който се получава с оскъден фактор земя.Факторен доходсе състой от 2части:1.трансферен доход и 2.икономическа рента. Рентата съществува поради факта, че търсенето на производствени фактори е производно. От това следва да се отбележи, че високата стойност на рентата се определят във връзка с високите добиви, които се получават от земята, за която тя се плаща.Поземлената рента е цена за притежаването и използването на земята като оскъден. VI .Интернет-организация,използване. За да се стигне до съвременния феномен интернет компютърната техника е ползвана в следните няколко подхода:1.Централизиран подход-големи изчислителни машини под формата на листингов файл,режим на отложено изпълнение,2.Системи за теле обработка СТО-неинтелигентен входно изходен ресурс сам въвежда своите данни участва в обработката и получава краен резултат,3.Децентрализиран подход -интелигентен изчислителен ресурс,обработка с определена сложност,апаратни платформи,взаимодействие м/у различни приложни процеси/разплащане по електронен път/През 1969г.се поставя началото на интернет ера на големи изчислителни системи проекта АБА и за нуждите на военното министерство на САЩ започва изграждането на мрежата „АРПА“Особености:1Глобалност,2.Децентрализация,3.Отвореност,4.Нееднороден състав,5.Универсалност,6Надеждност,7Изобилие,8.Интерактивност,9.Потребителси контрол,10.Инфраструктурна независимост,11.Цифровизация. Структурата на интернет може да бъде представена като съвкупност от следните компоненти:1.Комуникационна инфра структура,2.Различни по възможностс-ми и апаратни ресурси,3.Софтуери-приложения,4.База данни,5.Участници,които създават,развиват,навигират в интернет средата. VII .Правна норма.Действие и тълкуване на правните норми Е общо правило за поведение, в което са установени правата и задълженията на нейните адресати.Общо задължителния характер на което/на правилото за поведение/е гарантирано със специфични правни средства.Тя е съвкупност от юридически права и задължения.В структурата на правните норми са включени три специфични елемента:хипотеза;диспозиция и санкция.Действия и тълкуване Действието на правните норми е триизмерно – във времето, в пространство и спрямо лицата. Действието във времето обхваща началния и крайния момент на действие на една правна норма. Принципът е, че правните норми пораждат своето действие от момента на обнародването им в държавен вестник. По изключение правните норми имат обратно действие т.е. назад във времето, но това трябва изрично да бъде посочено в нормативен акт. Действието на правната норма в пространството е в зависимост от териториалния обхват на правомощията на нейния автор. Принципът е, че правните норми действат по отношение на всички субекти, които се намират на територията на страната освен тези с особен статут на пребиваване. VIII .Правни отношения са вид обществени отношения,които протичат в съответствие с изискванията на правните норми.Правото не създава обществените отношения. То отразява себе си, родовете и видовете белези на фактическите обществени отношения. На тази основа определят правата и задълженията на участниците в тях и правните последици, гарантиращи протичането им. Това означава, че правните отношения имат фактическо – юридическа същност. Правните отношения магат да бъдат:- материалноправни и процесуалноправни;- частноправни и публичноправни;- международноправни и вътрешноправни;- и поотраслови гражданскоправни. Правните отношения са винаги конкретни и протичат между два персонифицирани субекта.От тази гледна точка не съществуват абсолютни правни отношения.Абсолютни и относителни са само субективните права. IX .Юридическа отговорност е система от правоотношения,произтичащи при наличието на състав на правонарушения със субекти от една страна,държавен орган и от друга страна,правонарушител,главното в съдържанието на които са определянето и реализирането на мярка на отговорност.Определение за юридическа отговорност е ,че тя е система от правоотношения със специфични институционални характеристики.Обстоятелството,че юридическата отговорност се проявява като система от правоотношения,е неин основен институционален признак. X .Гражданско право.Предмет и принципи на гражданското право. Гражданското право като отрасъл на правото е съвкупност от правни норми,които уреждат статута /правното положение/на гражданско правните субекти и правоотношения м/у тях.Гражданското право е правен отрасъл на обективното,субективното и позитивното право и правна наука.Гражданското право като комплексен отрасъл ,който включва вещното право,облигационното право,правото на интелектуална собственост,семейното и наследственото право.Онова,което отличава гражданското право от останалите клонове на частното право е предметът на регулиране.По отношение на предмета на регулиране съществуват две тези:Според първата,предметът на гражданско право е онова в/у което въздействат неговите правни норми.От тук и извода,че гражданското право регулира имуществените правоотношения м/у гражданско правните субекти и свързаните с тях лични не имуществени отношения.Според втората теза,предмет на гражданско право е правният статут на гражданско правните субекти и правоотношенията на равнопоставеност,които съществува м/у тях. XI .БВП-понятие,особености на БВП като измерител.Методи за изчисляване на БВП.Понятие за повторно броене и добевена стойност. Брутният вътрешен продукт (GDP) е пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги произведени на територията на страната за определен период от време.Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция.Често БВП се използва като показател за стандарта на живот на определена нация.БВП е крайна стойност на всички стоки и услуги,произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период-най-често годишен.Брутен и нетен вътрешен продукт - БВП включва в себе си амортизациите, а нетния ги изключва. Номинален и реален БВП. Номиналният БВП е продуктът изчислен по текущи цени за годината.Ако той не се сравнява с БВП, произведен в други периоди е в същото време и реален. Реалният БВП е номиналният коригиран с инфлацията.Отношението между номиналния и реалния БВП се нарича дефлатор. Потенциален и фактически БВП.Потенциален БВП е продуктът, който може да се произведе при пълно и ефективно използване на съществуващите производствени ресурси.Действителният БВП отразява фактически произведения БВП, който е резултат на действителното използване на производствените ресурси. Разликата между потенциалния и действителния БВП се нарича разрив на БВП.За производителите той е сума от стойностите на произведените крайни стоки и услуги. За собствениците на ресурси БВП е сума от получените доходи. За потребителите той е сума от разходи, с които те възстановяват производствените ресурси (труда, капитала, земята). Пазарът е механизмът, чрез който се осъществяват макроикономическите циркулационни потоци и БВП се проявява като съвкупна стойност, съвкупни доходи (AI) и съвкупни разходи (AE). Подходи за измерване Производствен подход. Добавена стойност, междинен и краен продукт. БВП разбиран като производствена категория предполага производствения подход за неговото измерване (методът на продукто потока). Като пазарна стойност на крайните продукти той се измерва чрез сумата от пазарните цени на стоките и услугите, които фирмите са произвели. Това налага да бъдат разграничени междинен, краен продукт и добавена стойност. Производството на дадена стока, годна за крайно потребление, преминава през различни производствено и технологично обособени етапа. Благата, които са произведени в отделните етапи и се използват като производствени (изходни) ресурси в други се наричат междинни продукти (стоки). Те имат единствено производствено предназначение и осъществяват връзките между отделните етапи на производството. Съществуват като суровини, материали, горива и т.н. Крайните стоки и услуги се използват от крайните потребители (домакинства, фирми, правителство, чуждестранни потребители) за потребление, инвестиции, износ или от държавата. Те са преминали през всички фази на производство и не се връщат отново там като изходни ресурси. Предназначени са за крайно лично или производствено потребление.Ако БВП се изчислява като сбор от продуктите, произведени на всеки отделен етап, /жито;брашно;произв. на хляб;продажба на хляб;общо/Неговата стойност съдържа така нареченото повторно броене на междинните продукти (жито и брашно), които се използват като производствени ресурси в отделните етапи. БВП се изчислява като сума от крайни продукти Стойността на крайния продукт фактически е сумата, от стойностите, които се създават на всеки етап на производство. Новата стойност, създадена в отделните фази на производствения процес се определя като добавена стойност.Тя е разлика между пазарната цена на произведения продукт и междинния продукт, използван за неговото производство. В този смисъл добавената стойност представлява сумата от доходите на производителите на отделните етапи на производство. Добавената стойност може да се определи както за отделната фирма, така и за цялата икономика. За отделната фирма тя включва работната заплата, капиталовите амортизации, лихви по кредити, рентни доходи, нормална печалба и др. Показва фирмените разходи, които са необходими за преработката на междинния продукт в друг междинен или в краен продукт. В рамките на икономиката добавената стойност включва компенсации на наети лица (работна заплата и социално-осигурителни вноски), смесени доходи, нето данъци върху производството и потреблението на основен капитал и нето опериращ излишък. Отчитана за цялата икономика, добавената стойност служи за измерване на БВП. Затова по производствения подход БВП се изчислява като сума от добавената стойност. По този начин се изключва повторното броене при измерването на БВП.Разходен подход за измерване на БВП. БВП като пазарна категория предполага използването на разходния подход при измерването му. Той тълкува БВП като сбор от разходите на икономическите субекти. Според този подход БВП е сума от разходите, които крайните потребители правят за неговата реализация. В този смисъл той включва крайното потребление на продукта за една година. Съвкупните разходи включват потребителските разходи, инвестиционните разходи, държавните разходи, нетните разходи на чужди потребители.Доходен подход за измерване на БВППазарът е механизъм, който осъществява макроикономическия оборот и превръща доходите в разходи и обратно. Това означава, че ако се съберат всички доходи в едно общество трябва да се получи сумата равна на сбора от всички разходи. Затова икономическата теория предлага доходния подход за измерване на БВП. Според него БВП е сума от доходите на икономическите субекти и включва:Компенсациите на наетите лица;рента;лихва;печалба;косвени данъци;субсидиите;амортизации.В България БВП се изчислява чрез производствения метод по икономически сектори, чрез елементите на добавената стойност и чрез компонентите на крайното използване.За пресмятане на БВП се използват 3 основни подхода:производствен свързан с определянето на добавената стойност, разходен и доходен. XII .Икономически растеж.Условия и фактори на икономическия растеж.Показатели за икономически растеж. Икономическият растеж може да се дефинира като процес на количествено нарастване и качествено изменение на производствените възможности на икономиката и в резултат на това процес на нарастване на БВП. Той отразява взаимодействието между производствените фактори, разпределението и потреблението на БВП. Съдържа в себе си както връзката между количествените и качествените изменения в ресурсите на производство и неговите резултати, така и нивото на икономиката и способността й да удовлетвори потребностите на хората. Следователно в икономическия растеж се открояват функционалните взаимозависимости между производствения потенциал на икономиката, ефективното му използване и ръста на резултатите от него.Всеобхватността на икономическия растеж позволява да бъде анализиран от гледна точка на неговия резултат. В този смисъл той изразява нарастването на националното производство, на потенциалния и действителния БВП.Икономическият растеж е само възходящият етап от икономическото развитие.Икономическият растеж е скорост на икономическо развитие и е динамична категория.Значението на икономическия растеж не може да бъде еднозначно определено.Положителните му оценки се свързват с възможността икономиката да се доближава до пълната си заетост, с откриването на нови работни места, ефективното използване на производствените фактори, нарастването на доходите на икономическите субекти и т.н. Икономическият растеж позволява държавата да разшири социалните си програми, с което да се осъществи по-справедливо разпределение на националния доход. Ръстът в икономиката позволява да се отделят повече средства за образованието, здравеопазването, науката, екологията и т.н.Но икономическият растеж 3 има и отрицателни последици. Те се отнасят до хищническо използване на ограничените и невъзпроизводими производствени ресурси, до изостряне на екологичните проблеми, до влошаване на здравословните условия на живот и т.н. Това именно даде основание да се заговори за границите на икономическия растеж, за необходимостта той да се управлява в определени темпове, за да се намалят отрицателните му ефекти.Икономическият растеж се определя от редица фактори. Под фактори на икономическия растеж се разбират всички процеси и явления, които се отразяват върху мащабите на производствения потенциал, ефективното използване на производствените ресурси и нарастването на реалния обем на БВП. Икономическата теория все още ги разграничава на вътрешни и външни, независимо че глобалните процеси и отварянето на националните икономики размива тези граници.Вътрешните фактори обхващат природните, предприемаческите, информационните ресурси, работната сила, капитала, технологиите, структурите в националната икономика и т.н. Количеството и качеството на тези фактори определя потенциала на една икономика и перспективата в нейното развитие.Външните фактори включват външнотърговския обмен, международното движение на капитали, международните кредити, международните инвестиции, участието в международното разделение на труда и в интеграционните отношения, международното коопериране и т.н. Транснационализацията, интеграцията и глобализацията на световната икономика повишава значението на тези фактори на икономическия растеж.Факторите на икономическия растеж се разграничават още на икономически и извъникономически (социални, културни). Икономическите могат да се обособят на екстензивни, които влияят върху икономическия растеж чрез количественото си увеличаване и интензивни, които стимулират икономическия растеж чрез качествените си характеристики.Възможно е и разграничаването на основни (капитал, природни и трудови ресурси) и допълнителни (предприемачески, управленски умения); преки (непосредствено определят икономическия растеж - обем и качество на производствените ресурси) икосвени (благоприятстват влиянието на преките - данъците, пазарните структури, получаването на кредити); самостоятелно и интегрално действащи фактори и т.н. Икономическата теория обособява фактори свързани с търсенето, разпределението и с предлагането. Факторите на търсенето определят възможностите за реализация на БВП - потребителски, инвестиционни, държавни разходи, увеличаване на износа и т.н. Факторите на предлагането определят възможностите за икономически растеж - производствените ресурси, данъчната система, външнотърговските условия и др. Фактори на разпределението, определят разпределителните обстоятелства на икономическия растеж - алокацията на производствените ресурси, механизмът на разпределение на доходите и др.Всички фактори въздействат върху потенциалните възможности на икономиката за икономически растеж, върху качеството на икономическия растеж, върху ефективността на икономиката и т.н. Тяхното действие е взаимозависимо и комплексно. Особено важно е да се констатира, че даден фактор при определени условия може да стимулира растеж, при други условия да го ограничава. Това налага да се променя комбинацията между факторите и адаптацията им към новите условия.Типове икономически растежВ зависимост от преобладаващото действие на едни или други фактори, в зависимост от взаимовръзката между тях, се разграничават няколко типа икономически растеж.В зависимост от съотношението на екстензивни и интензивни фактори:Екстензивен. Икономическият растеж е резултат на количественото нарастване и качествената неизменност на производствените ресурси.Интензивен. Икономическият ръст се постига за сметка на рационалното и ефективно използване на производствените фактори. Най-голямо значение имат научните открития, технологиите, образованието и професионализма на трудовите ресурси, ефективната организация и управление на бизнеса и т.н.Двата типа икономически растеж на практика не се проявяват в чист вид, тъй като факторите на икономическия растеж влияят върху икономиката едновременно и взаимозависимо. В този смисъл от пропорцията между тях икономическият растеж се разглежда като предимно интензивен или предимно екстензивен.Показатели на икономическия растеж са:трудоемкост/производителностнатруда/;Капиталоемкост /капиталоотдаване/;Материалоемкост/материалоотдаване/Резултативни показатели оценяват ефекта на икономически растежИнтегрален показател:Действат комплексно но в различни посоки;взаимно се допълват и заменят . XIIIУправленски функции.Управлението е човешка дейност,която цели ч/з използване на ресурси да се постигне определен икономически резултат.Най-важни функции на управлението като процес са:1.Прогнозиране/предвиждане/2.Анализиране/да събереш инфо да е обработиш и да откриеш причините/3.Израбонване на алтернативи за дейност/неправилно взет заен,нова технология и др./4.Организиране/да се създаде ор-ция за повишаване класиф. На персонала/5.Контролиране/проверка на това как и какн.во става/6.Координиране/съчетание на дейности/7.Отчитане/дали ефективно сте си сложили парите/Планирането е основна управленска функция. Най-същественото в съдържанието на планирането се заключава във вземането на предварителни решения за това какво да се прави, как да се прави и кой да го прави. Всяка организация се изгражда в името на постигането на определени цели. Те играят важна роля в цялостния управленски процес. Те определят посоката на действие на отделните индивиди, групи и организации. Целите определят мотивацията на персонала, като показват ориентира, към който всички трябва да се стремят.Всяка организация се изгражда в името на постигането на определени цели. Те играят важна роля в цялостния управленски процес. Те определят посоката на действие на отделните индивиди, групи и организации. Целите определят мотивацията на персонала, като показват ориентира, към който всички трябва да се стремят.Действията представляват специфични дейности, с които се планира да бъдат постигнати целите.Ресурсите са ограниченията, с които управляващите трябва да се съобразяват при реализирането на планираните действия.Начините за изпълнение представляват средствата, с помощта на които се изпълняват предвидените действия.Както всяка друга функция, организирането е съвкупност от управленски дейности. Функцията организиране е тясно свързана с всички други функции и с всички фази на управлението. КонтролФункцията контрол играе ролята на обратна връзка в управлението. В резултат на контрола управляващият орган получава информация за състоянието на обекта на управление, за настъпилите изменения в резултат на въздействието на външната среда. По същество контролът е проверка за това как се изпълняват предварително набелязаните цели, планове, задачи.Между контролирането и другите управленски функции съществуват тесни връзки. Най-силни са обаче връзките между контрола и регулирането.регулиране Една от най-важните цели на управлението е да се запази, подържа и усъвършенства състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната подсистема. Това става чрез осъществяване на функцията.Регулирането представлява компенсиране или пълно отстраняване влиянието на неблагоприятните фактори вътрешни и външни, които нарушават нормалното функциониране на системата и отклоняват изходаЕдна от най-важните цели на управлението е да се запази, подържа и усъвършенства състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната подсистема. Това става чрез осъществяване на функцията регулиране.Регулирането представлява компенсиране или пълно отстраняване влиянието на неблагоприятните фактори вътрешни и външни, които нарушават нормалното функциониране на системата и отклоняват изхода й от предварително зададените параметри, приети за нормални. Равновесието на системите се дължи на регулирането. По тази причина някои автори разглеждат регулирането като равнозначно понятие на управлението. XIV . Управленска структура.Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената цел. В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. Към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор. Средно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите.Основни елементи, които изграждат съдържанието на организационно-управленската структура са: 1)Властта в основата на всяко управленско отношение стои.2)Органи на управление. Това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща власт, формираща необходимото поведение за постигане на общата цел. 3)Комуникационни канали (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях. От организационната структура на една организация зависи цялата й ефективност. В тази връзка от изключително значение е нейното структорно диференциране. Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация; количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен. Типове организации: на управленската структура.1.Линейна. Това е най-старата структура. Тя е възникнала при военните. |Пригодена е за системи, чиито подсистеми не си взаимодействат. Всички управленски функции се осъществяват от един мениджър. Тук е налице пряко въздействие върху процеса. 2|)Функционална.Създават се съответно управленски органи, които изпълняват една или няколко средни функции. Управленски функции се изпълняват от една или няколко сродни функции. Те се изпълняват от няколко функционални ръководители. Така се нарушава принципа на единоначалието. Всеки подчинен се управлява от няколко управляващи. 3)Линейно-щабна. Синтез между 1 и 2 понеже на управлението са необходими широк кръг знания и се създават щабове. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни но не притежават власт. 4)Линейно-функционална. Тук звената от специалисти не само предлагат варианти за решения, но им са предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.Управленска структура е управлението на дадено предприятие.параметри:1.ниво на управление;2.управленско звено;3.брой на управленския персонал;4.мащаб на управляемост;5.организационно структурен статус. ВИДОВЕ УС три:1вид линейна/пирамидална/решенията се взимат от едно лице или едно управленско звено.прилага се в малките предприятия евтина решенията се придвижват бързо.2вид функционална;в големи предприятия ;дава възможност за централно ръководство.3вид Дивизионална/разнородна/в големите предприятия,които са различно продуктово ориентирани. XV .Търговски дружества,същност и видове. Търговското дружество е основен стопански субект,като това е неговото икономическо качество.На второ място то е юридическо лице,което определя неговото правно качество.Търговското дружество има и търговско качество-то е търговец по организационна форма,по регистрация.Икономическото и търговското качество са неразривно свързани. Търговските дружества са ограничени на брой т.е. могат да се създават търговски дръжества само в някоя от формите, предвидени в ТЗ: СД, КД, ООД, АД, КДА. Видове търговски дружества1) Персонални и капиталовиПри персоналните от значение е личността на съдружника има задължение да участва с личен труд в дейността на дружеството. Безспорни персонални дружества са СД и КД. 2) в зависимост от акта, с който се образуват – договорни и уставни.Договорните дружества се образуват с дружествен договор: СД, КД, ООД. Докато при АД и КДА се изисква устав. Не е достатъчен само договорът/уставът – трябва и вписване в тръговския регистър, а обнародването за ООД и АД има само информативно действие. Вписването има конститутивно действие.3) по отношение на отговорността – базира се на това, дали съдружникът отговаря и с личното си имущество (дали е субсидиарно отговорен) или отговаря само до размера на направената от него вноска. Това деление произтича от делението на дружествата на персонални и капиталови. АД = дружество на едрия капитал. АД не се изисква лично участие на акционерите. Минимално изискуемият капитал е 50 000 лв. (посочен е в ТЗ), освен при дружествата, за които има отделни закони .Според отговорността на задълженията на съдружниците дръжествата се поделят на 4 вида:1)дружество,вкоето всички съдружници отговарятнеограничено,солидарно.Такива са СД.;2)дружество,в което всичкисъдружници отговарят неограничено.Представители са ООД и АД.;3)дружество,в което една част от съдружниците отговаря ограничено,а друга част неограничено.Такива са КД и КДА.;4)дружество,в което едни и същи съдружници носят и двата вида отговорност.Търговските дружества се делят още на колективни,към които се отнасят СД,КД и КДА и на еднолични,към които спадат ЕООД и ЕАД.В зависимост от учредителният акт търговските дружества се поделят и на договорни и уставни.Договорните се основават на договор.Такива са СД,КД и ООД.Уставните имат за основа устав и към тях се отнасят АД и КДА. XVI .Търговска несъстоятелност.Същност и роля. е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник (обикновено това е търговец), който е неплатежоспособен или свръхзадължен. Проблемите на търговската несъстоятелност се разглеждат от търговското право. Същност на търговската несъстоятелност - тя се разглежда в материално-правен и процесуално-правен смисъл :1. Мателиално-правен смисъл - разглежда се правното състояние на физическите или юридическите лица - търговци, което е последица от откриване на производтвото по несъстоятелност от такива лица. 2. 2.Процесуално- правен аспект търг.несъстоятелност е съдебно производство; процедура, която е способ за универсално принудително изпълнение с/у длъжника - търговец.Търг.несъстоятелност е съдебно производство по обявяване един търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен поради неспособност да изпълнява паричните си задължения.Целта е от една страна да бъдат удовлетворени интересите на кредиторите, а от друга-да бъдат потърсени възможности за оздравяване предприятието на длъжника. Удовлетворяването става чрез осребряване на имуществото на длъжника или чрез приемане на план за оздравяване на търг. предприятие.Основни принципи на търговската несъстоятелност :1. При уредбата на несъс-тоятелността се изхожда от принципа след производст-вото по несъстоятелност да се даде възможност за нов старт на длъжника; да не се сведе до цялостно унищожаване на търговеца.2. Ограничаване на инфамията (инфамия обезчестяване, опозоряване на търговеца).3. Силният акцент на възможността да бъде оздравено предприятието на търговеца по време на производството. Могат да се потърсят възможности за стабилизиране, оздравяване на предприятието,Несъстоятелонстта е различна от : фалит и банкрут Органи в производството по несъстоятелност : 1. Съдът по несъстоятел-ността - това е окръжният съд по седалището на тър-говеца. Съдът е основния орган в производството. Всички действия се извър-шват пред него и с негово разрешение. Той контро-лира и води цялото произ- водство по несъстоятелност.2. Синдик - ТЗ създава спе-циални правила за право-мощията му. Той може да е физическо или ЮЛ, като за ФЛ се предвиждат опр. предпоставки : да не са били осъждани; да не са кредитори в производството по несъстоятелност; да ня-мат лични отношения с длъжника и пр. Няма огра-ничение синдици да бъдат и чуждестранни лица. Син-дикът се назначава от съда, като предложението за син-дик се прави от първото събрание на кредиторите. Синдикът организира цялата процедура в производ-ството по несъстоятелност : - той представлява предп- риятието или търговеца; - управлява търговското предприятие на обявения в несъстоятелност; - сравнително рядко сключ-ва търговски сделки, но из-цяло продължава управ-лението на сключените сделки; - издирва кредиторите и изготвя списък на тези, кои-то ще се удовлетворяват с т.нар. приети вземания. синдикът събира парич-ните вземания на длъжника и издирва неговото имущес-тво, за да предприеме мерки за неговото запазване или охраняване; - той има правото да пред-ложи план за оздравяване на предприятието; - осребрява имуществото на длъжника, за да могат да бъдат удовлетворени кредиторите. 3. Временен синдик - открива се от съда и има всичките правомощия на синдика. Той действа до провеждането на първото събрание на кредиторите, на което се избира постоя-нен синдик. 4. Кредитори - те формират няколко органи : първо общо събрание на креди- торите - то изслушва док-лада на временния синдик; избира синдик и предлата на съда назначаването му; избира комитет на креди-торите. събрание на кредиторите - изпълнява функция като първото събание и много други. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания. Комитет на кредиторите - той е фа-култативен орган. Обявяване в несъстоятелност : Обявяването става със съдебно решение и се вписва в "Държавен вестник" когато :- план за оздравяване не е предложен;-план е предложен, но не е приет;- производството по несъстоятелност е възобновено;-констатирана е неплатежоспособност и че по- нататъшни действия на длъжника само ще навредят. XVII .Месо-морфологичен строеж,химичен състав и органолептични свойства. Месото се добива от животни след клане. След клането им се отделя месо/трупна маса/,;субпродукти /бял и черен дроб,сърце,далак,бъбреци,черва,стомаси,хронопровод,висменка и др./ ;технически суровини /кожите и кръвта/. Под месо най-често се разбира мускулатурата. То обаче включва и костите, тлъстините, кръвоносни, нервни и лимфни съдове, сухожилия и хрущяли. Към субпродуктите се причисляват глави вътрешни органи, млечни жлези, лимфни възли, опашки, крака, отрязани под китковата и скакателна става без копита. Към техническите суровини се причисляват кръвта, кожата, кости, рога, копита, косми, пера. Морфологичен строежМесото се състои от мускулна, съединителна,мастна,нервна и костна тъкан. Мускулна тъкан. Представлява по-голямата част от кланичната маса на животните и е с най-ценните хранителни качества от останалите тъкани Съединителна тъкан. Представена е от сухожилията, връзките, фасциите, епи-, пери- и ендомизиума на мускулите. Тя свързва отделните органи и части като изпълнява ролята на посредник при обмяната на веществата в тъканите. Количеството и се движи от 9 до 14% Мастна тъкан. Тлъстините са втората по важност съставна част на месото. Количеството им зависи от охранеността на животните от 3до40%.Костна тъкан. Представлява от 7 до 30% от масата на животните. При младите, неохранените и мъжките животни процентът е по-висок. Химичен състав на месото Вода. Водното съдържание в месото варира от 72 до 75%. Мазнини. Те определят енергийната стойност на месото и влияят върху органолептичните му свойства от3 до 40%Белтъчини. Представляват 18-22% от месото. Минерални соли/калций и фосфор/до 1,2%Екстрактни в-ва/кератин,гликоген и млечна киселина/до 1,7%Витамин „Б“ Ензими/ферменти/пероксидоза-показва,че месото е от здраво животно.Органолептика на месото :1.външен вид и цвят на месото2.консистенция/ч/зопипване/3.Миризма4.Състояние на мазнини-определя се цветът,консистенцията и мирисът на тлъстините5.състояние на костния мозък-изследва се цветът,консистенцията,миризмата и блясъка.6.състояние на сухожилията-проверява се цветът и еластичността им. XVIII .Месни произведения-видове.Изисквания към суровината за производство на малотрайни варени и сурово-сушени пушени колбаси.В зависимост от начина на обработване на суровините се различават месни произведения от раздробено и нераздробено месо.Към първата група спадат- варените малотрайни колбаси.Към втората група спадат солени,солено-пушени и варено -пушени меснипроизведения от нераздробено месо.-бекон,шунки,филета,пастърми.Варено-пушени малотрайни колбаси се употребява говеждо или биволско месо,свинско месо,сланина,черва,сол и подправки.Трайни и полутрайни сушени и сурово -пушени колбаси за производството им се използва добре охладено говеждо и свинско месо и сланина,добити от здравижив.Не се допуска воднисто свинско месо.Месата се смилат на Волф.Луканките се сушат около 40дни при t 12-15и влажнос на въздуха 75-80%. XIX .Основни маркетингови концепции.Във времето са възникнали пет основни маркетингови концепции:1.производствена маркетингова концепция2.продуктова маркетингова концепция3.търговска маркетингова концепция4.традиционна маркетингова концепция5.концепция на социално-етичния маркетингТези концепции показват развитието на маркетинговата мисъл във времето. В съвременността се препоръчва прилагането и на петте концепции, като винаги една от тях е водеща(доминираща) в маркетинговата ориентация на фирмата. А) производствена маркетингова концепция(основната част от потребителите са с ниски доходи, т.е.ще се търсят продукти с по-ниска цена). Тя се прилага широко. Фирмите се стремят към масово Commented [1]: Commented [2]: производство, което ще доведе до намаляване себестойността за еденица продукция. Основната черта на тази концепция е достъпност и ниска цена.Девизът“Максимално производство ниски цени“Б) продуктова маркетингова концепция- залага основно на високото качество на продуктите(т.е. ако фирмата произведе нещо много хубаво, то веднага ще го продаде). Тази концепция е добре приложима в сферата на услугите.продукта само заради качеството му,като са готови да заплатят негоната цена.Търсенето на продукта е постоянно и дългосрочно. В) търговска маркетингова концепция най-често прилагана в България. Тази концепция залага на идеята, че колкото по-високо се въздейства на потребителя, има толкова по-голяма реализация(продажба). Идеята и е продажба на всяка цена. Г) традиционна маркетингова концепция Предполага се ,че фирмите трябва да се насочат към опознаване на потребителските нужди и предпочитания. Трябва да предложат съответният продукт на точното място и точното време. Тази концепция се обосновава чрез три основни предпоставки:1. Задоволява потребностите на купувачите2.обучение и възпитание на сътрудниците от всички отдели на предприятието,кадрови ресурси с инструментите на маркетин-микса3.ориентация към печалба ,непрекъснат контролингД)социално-етична концепция/на разумното потребление/- през последно време производството на редица стоки влизат в противоречие с природата и самия човек.Вредат на околната средаи на човешкото здраве такива са например :-производство на цигали,алкохол;хр.продукти с много мазнини;растителни продукти с пестициди с много нитрати;филми на ужаситеи насилието.Може да бъде прилаган при наличието на следните условия:- държавно законодателство,регламетиращо базиса на социалния маркетинг;-държавна политика;- стимулиране и използване на инвестиции за опазване на околната среда. XX .Потребителско поведение е процес ,който влияесилно и нтензивно в/у състоянието на пазара.Потребителя е потенциалния купувач.Поведението му до голяма степен определя поглъщаемостта на пазара и затова производителя е длъжен да се съобрази с него.Филип Котлър предлага модел на стимулите и отговора на потребителя от който става ясно че м/у стимулите и решението съществува образна „черна кутия“Тя съдържа характеристиката на купувача и начина по който той взема своето решение за купуване.Факторите и условията във външните стимули ,формират намерението коте се заражда в черната кутия по него обаче не трябвя дя се съди за потребителя,а още повече за самия пазар. XXI .Фактори влияещи върху потребителското поведение.Върху поведението на потребителя /мислене,решение и действие/влияят много факторифинансови,икономически,социални ,културни,семейни,лични и др.,който определят решението и действието за покупка.Доходи на купувача в много случай те са определящи;покупката на дадена стока зависи от размера на дохода на купувача.Поддоходна диференциация на населението е основен фактор от който зависи поведението на индивида на пазара.Стопанска и пазарна конюнктура нейното производство да се свива в зависимост от пазарните условия.Влияе е се и от темпа на инфлацията.Социални фактори въздействието в/у поведението на потребителя се осъществява ч/з семейството,социалната и професионална среда в който отделните индивиди изграждат своя ценостнна с-ма.Покупката/вид стока ,качество,количество/ или отказът зависи от начина по който всеки купувач се вгражда в тези фактори.Културни фактори те влияят в/у поведението на потребителяч/з централната нервна с- ма,традиции,куртура,религия.Поведението на пазара при равни други условия се отличава и определя от тях.Психологични фактори действат ч/з психиката на човека;оказват влияние в/у поведението на потребителя ч/з убеждения,предрасъдъци,дълбоки желания.Силно влияещи са рекламата,природни бедствия,житейски сътресения и др.Той трябва да го опознае за да превърне своето предложение в негово желание. XXIIМаркетингова информационна система.Същност и видове маркетингови проучвания.Според ф. Котлър маркетинговата информационна система (МИС) представлява “непрекъсната и взаимодействаща структура от хора, оборудване и процедури по събиране, сортиране, анализиране, оценка и доставяне на подходяща, навременна и точна информация, която се използва от взимащите маркетингови решения с цел подобряване на маркетинговото планиране, изпълнение и контрол”В посоченото определение трябва да се отделят четири основни момента:Първо, става дума за непрекъснато разбиваща се структура от взаимодействащи компоненти: специалисти, необходима техника и процедури.Второ, от процедурна гледна точка МИС включва редовното събиране, сортиране, анализиране, оценяване, предоставяне и използване на необходимата за взимане на управленски решения маркетингова информация.Трето, информацията трябва да бъде подходяща и достатъчна за решаване на конкретните проблеми, да е актуална и предоставена навреме, да бъде точна и обективна.Четвърто, функционирането на МИС не е самоцелно – системата трябва да се използва като основа за подобряване на маркетинговото стратегическо и тактическо планиране, за успешното изпълнение на плановете и за контрол върху тях.Фирмите, които разполагат с по-добри финансови средства, не се задоволяват с провеждане на МП и избягват недостатъците на МП, за това се изгражда МИС.МИС представлява съвкупност от съвременна техника, високо квалифицирани специалисти и процедури за извършване на постоянни събирания на информация по всички проблеми, касаещи дейността на фирмата. МИС осигурява непрекъснат приток на информация към фирмата. Освен това тя обработва, сортира, натрупва информация и по този начин подпомага мениджърския екип. МИС дава възможност непрекъснато да се следят процесите на пазара, както на национално,така и на международно равнище. За това се казва, че МИС е ориентирана към бъдещето и това е основното й предимство пред МП. Големите фирми, които притежават МИС могат да провеждат и МП. Маркетингово проучване.Ако маркетинга се разгледа като технологичен процес то неговия начален етап ще бъде МП. То дава информация и основата, върху които се изгражда следващия етап, а именно формиране на маркетинговата политика на фирмата. МП би могло да се сравни с разузнаването във военната област. Ролята на МП е да обезпечи необходима информация въз основа на която да се вземат по-реални и по-обосновани управленчески решения във фирмата. По този начин ще се намали рискът при производството и реализацията на продукта. Основаата функция на МП е събирането и обезпечаването на информация. Обект на МП могат да бъдат хода на продажбите на продукта, на фирмата, резултатите от рекламната дейност, промените в изискванията и нуждите на потребителите, промените в заобикалящата бизнес среда, потребителската характеристика, качеството и цената на продукта на основните конкуренти и др.За извършване на маркетинговата дейност е необходима следните видове информация: 1. Пазарни информации, т.е информация за пазара, за потребителите, за конкурентите.2. Организационна информация - това е информация за нормативни дейности, указания, стандарти от по-висшестоящи организации.3. Научно-техническа информация - т.е за новостите в страните и по- точно за настъпилите промени в него, за промени в характеристиката на потенциалните потребители.Информацията, която е необходима на маркетинговия отдел на фирмата, трябва задължително да отговаря на определени изисквания - да е достоверна, адектватна, пълна, да постъпва оперативно към фирмата. Необходимата информация на фирмата се набавя чрез изграждане на маркетингови информационни системи или чрез провеждане на МП. XXIII Сегментиране на пазара Сегментиране на пазара или пазарна сегментация е понятие от областта на маркетинга, с което се означава дейност, целяща да се раздели пазара на отделни части (сегменти). Пазарен сегмент се нарича съвкупност от купувачи, които се групират по даден критерий. Потребителите, принадлежащи към отделен пазарен сегмент, откликват по сходен начин на даден комплекс от маркетингови въздействия. Ето защо маркетинговите комбинации за всеки пазарен сегмент се отличават с определена конкретика и специфика.Пазарната сегментация има голямо значение за маркетинговата стратегия, защото благодарение на нея е възможно да се изгради стабилна база за произвеждане на продукт, който отговаря в максимална степен на очакванията и предпочитанията на даден целеви пазар.Пазарна ниша е частта от пазара, от който дадена фирмата има или очаква да придобие позиции носещи основна част от печалбата, тоест това е пазарният сегмент, отговарящ най-точно на фирмената продукция Сегментирането на потребителските пазари се извършва на основата на различни критерии. Най-често използваните групи критерии са:1.географски: географски район, брой жители, гъстота на населението, климат, разстояние до пазара, 2.демографски: възраст, пол, доходи, професия, образование, семейно положение, религия, и други, 3.психографски: социално положение на потребителите, интереси, ценностна система, начин на живот и други, и 4.поведенчески: очаквани ползи от продукта, повод за покупка, статус на потребление, готовност за купуване, отношение към продукта, привързаност към марката и други. XXIV.Позициониране на продукта на пазара.В маркетинга позиционирането е процесът, при който маркетолозите се опитват да създадат имидж или идентичност в съзнанието на техния целеви пазар за продукт, марка или организация.Въпреки че съществуват много и различни дефиниции за позиционирането, вероятно най-разпространената е: идентифициране на пазарна ниша за марка, продукт или услуга, като се използват традиционните маркетингови стратегии (по отношение на цената, промоцията, дистрибуцията, конкуренцията). Позиционирането се случва в умовете и съзнанието на целевия пазар. Това е съвкупното възприятие на един пазар за дадена компания, продукт или услуга, във връзка с възприятието на конкурентите от същата категория. Има три основни понятия в позиционирането:1.Функционално позициониране -Решаване на проблеми - Осигуряване на ползи за клиентите -Получаване на благоприятно възприятие от страна на инвеститорите 2.Символно позициониране -Повишаване на собствения имидж -Идентификация на егото -Принадлежност и социална отговорност -Емоционално изпълнение 3.Позициониране на преживяното -Снабдяване със сетивна стимулация -Снабдяване с когнитивна стимулация. Позиционирането е свързано със самото налагане на продукта като най-добре удовлетворяващ потребностите на сегментите. То убеждава потребителите, че на тях вече се предлага исканият, търсеният продук. XXV .Характерни особевости на екосистемата функции.Екосистемата е съвкупността от биоценоза и биотоп,в която може да се осъществява къговрата на веществата и енергиятаЕкосистемите имат 2основни функции1.позволяват на слънчевата енергия да премине през всички нива на хранителната верига2.позволява кръговрата на веществата.Най-важният фактор определящ броя и вида организми,които могат да живеят в дадена екосистема е размерът налична енергия.Енергията в екосистемата протича от слънцето към автотрофите/производители- фотосинтезиращи организми/,след това към организмите ,които се хранят с автотрофите/растителноядни, в т.ч.и насекомите/и най-накрая към организмите,които се хранят с други организми/консуматори-месоядни/ XXVI .Различия между природните екосистеми и агроекосистемите<br /><br /><br />1. Потребителско равновесия се постига: Отг.- В точката на допиране между кривата на безразличие и бюджетната линия. 2. Интернет е: Отг.- Глобална мрежа от компютри . 3. Правните норми се състоят от: Отг.- Хипотеза,диспозиция и санкция. 4. Ако всеки гражданин на дадена страна са ангажирани със стопанска дейност,внезапното намаляване на населението би довело до: Отг: Бързо свиване на БНТ. 5. Методите „Портфейлен анализ“ “”PIMS””,Матрица „Дженерал електрик“, Матрица „Ансъф“ при кой анализ се използват: Отг. Стратегически анализ. 6. Търговски са сделките: Отг. Сключвани от търговци при упражняване на търговското им знание. 7. Мениджър на фирма иска да използва сегментационни критерии. Кои от долните би трябвало да избере: Отг. Възраст, пол, образование и размер на семейството. Отг. Начин на живот, местоположение, националност и възраст. 8. Кои от посочените принципо на счетоводството имат важно значение при съсдаването на счетоводна информация за приходите. Отг. Принцип на текущото начисляване. 9. В кое от следните предложения не се съдържа определението за предмета на икономическата наука. Отг. Материалните и духовните потребности. 10. Кое от посочените не е вярно за БНП: Отг. Той измерва само продуктите, разменяни на пазара. 11. Упразленската функция е: Отг. Вид управленска дейност Отг. Задължение на субекта на управление 12. При съставяне на счетоводната политика, изискването за отлагане на признаванети на разхода за авансово платен наем за ползването на зграда е проявлението на принципа на: Отг. Текущото начисление. 13. Направената застраховка на машините в спомагателна дейност на предприятието се счита като: Отг. Разход на външната услуга (сметка 602) 14. Посредством кой елемент от метода на финансово-стопанския анализ се определя влиянието на преките фактори върху относителната динамика на нетния размер на приходите от продажбите? Отг. Метод на последователни замествания. 15. Рискът е мярка за: Отг. Неопределеността. 16. Основните видове данъци са: Отг. Корпоративен,данък върху доходите на физ.лица ,местни данъци и такси, ддс, акцизи, мита. 17. Банката извършва следната дейност: Отг. Предоставяне на кредите,извършване на платени услуги, финансов лизинг, гаранционни зделки, чуждестранна валута, търгуване с ценни книжа, парично брокерство, продобиване на вземания по кредит, придобиване и управление на дялови участия.Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-34051581420268891942015-07-04T06:09:00.001-07:002015-07-04T06:10:34.986-07:00Икономика сборни теми<div class="WordSection1">
<div class="MsoNormal">
I РАЗДЕЛ: ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Механизъм на
пазарното равновесие. Скала и крива на търсенето. Закон за търсенето. Скала и
крива на предлагането. Закон за предлагането. Пазарно равновесие и неговия
механизъм. Моментно, краткосрочно и дългосрочно пазарно равновесие.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Търсенето е специфична социално-икономическа форма на
проявление на потребностите на хората в условията на стоково стопанство.
Терминът търсене се използва, за да се обозначат желанията и способностите на
хората да купуват стоки. Пазарното търсене на дадена стока това количество от
същата стока, което може да се реализира при установила се пазарна цена.
Зависимостта или отношението между търсенето и цената се илюстрира от скалата и
кривата на търсенето. Докато скалата показва тази зависимост таблично, кривата
я илюстрира графично. Графичната картина на търсенето, която показва търсеното
количество от стоката при дадено равнище на нейната цена и изразява
взаимовръзката “цена-количество”, се нарича крива на търсенето. Кривата на
търсенето е насочена надолу и надясно, като израз на увеличаването на обема на
търсенето с намаляването на цената.
Законът за търсенето, който изразява най-общо обратната зависимост между
търсенето и цената на една стока, както и всички останали икономически закони,
се проявява само като някаква приблизителна средна, като тенденция, и причината
за това не е само в невъзможността да се обхванат и отчетат едновременно
въздействията на всички фактори,
формиращи обема и структурата на търсенето.Често изменението само на цената
може да предизвика обратни или да не предизвика никакви изменения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Предлагането е процес на формиране на поведението на
производителите на пазара под въздействието на съответни фактори и то е израз
на масата от стоки и стокови услуги, които производителите са готови да
доставят на пазара при различни възможни равнища на пазарните цени. Зависимоста
между предлагането и цената може да се илюстрира от скалата и кривата на
предлагането. Графичната картина на предлагането, която показва предлаганото
количество от всяка стока при дадено равнище на нейната цена и изразява
взаимовръзката “цена-количество”, се нарича крива на предлагането.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Състоянието на балансираност на търсенето и предлагането е
така нареченото пазарно равновесие. То се постига, когато търсеното количество
и предлаганото количество от дадена стока на пазара се изравнят при дадена
цена. Цената се движи в посока, съответна на търсенето и обратна на
предлагането, или, че предлагането се изменя в същата, а търсенето в обратна
посока на посоката на изменение на цената. Колкото е по- кратък период на
реакция, толкова по-нееластично ще бъде предлагането спрямо промените в
търсенето и предизвиканите от тях изменения в цената. Това е така нареченото
моментно пазарно равновесие. При краткосрочното пазарно равновесие под влияние
на предходното нарастване на търсенето предлагането се изменя, макар и
сравнително слабо. При дългосрочното пазарно равновесие увеличеното търсене в
предходния период е мотивирало производителите да разширят производството чрез
увеличаване на основния капитал и на квалифицираната работна сила, да увеличат
предлагането значително. Характерът и динамиката на пазарния процес зависят от
степента на еластичност на търсенето и предлагането на дадена стока.
Количеството на предлагането на стоки в дадена година зависи от цените на
същите стоки през предходната година, а количеството на търсенето им-от
равнището на цените им в дадената година.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Пазарното равновесие изразява балансирането на двете
противоположни сили, търсенето и предлагането. Количеството на потребителското
търсене е равно на количеството на производственото предлагане. Пазарното
равновесие е пресечната точка на двете криви. То е относително стабилно в
определено време. Отклонението предизвиква противодействуващите сили, които се
стремят да уравновесят пазара.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Например: При неизменно предлагане – увеличаването на
търсенето покачва равновесното количество и равновесната цена и обратно.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При неизменно търсене – увеличаването на предлагането
довежда до растеж в равновесното количество и намаляване в равновесната цена и
обратно.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Малко неочаквано, но все пак обърнете внимание: Равновесието
между търсене и предлагане не е тъждествено с пазарното равновесие. Пазарното
равновесие е по-широко понятие и включва равновесието между търсенето и
предлагането, равновесието между паричното търсене и паричното предлагане,
между желани инвестиции и желани спестявания, съответно между лихвен процент и
индекс на цените. Затова пазарното равновесие се използва в тесен смисъл като
равновесие между търсене и предлагане. Ясно е, че равновесието между търсенето
и предлагане? то се разбира като равенство между количеството на търсената и
предлаганата стока и равенство между цените на търсенето и предлагането.<br />
<a name='more'></a><o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Потребителско
поведение и търсене. Полезност и потребителски вкусове. Закон за намаляващата
пределна полезност и потребителски избор. Криви на безразличието. Пределна
норма. Пределна норма на заместване. Бюджетни ограничения и потребителски
избор.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Изходен пункт за формирането на потребителското поведение са
потребностите на хората. Под потребност се разбира състояние на
неудовлетвореност, от което всеки индивид иска да излезе или състояние на
удовлетвореност, което той желае да продължи. Полезността е способност на
дадена стока (услуга) да задоволява определена потребност на човека,
полезността е проявява само тогава, когато желанието се пробуди и изчезва щом
то угасне. Полезността на една и съща стока за различните потребители ще е
различна. От там се раждат и различните потребителски вкусове. Под пределна
полезност се разбира полезния ефект от пределния продукт, тоест от този
продукт, който очертава предела на потреблението. Пределната полезност се
измерва с прираста на полезността в резултат на прираста на потреблението на
дадено благо продукт или услуга с единица, при неизменно равнище на
потреблението на всички останали блага. Формулата за пределна полезност
U-полезност; Х-количество на благо - най-малки изменения. Законът за
намаляващата пределна полезност се изразява в това, че при последователното
увеличаване на потребяваните части от едно делимо благо, неговата обща
полезност се увеличава, но със забавени темпове, докато пределната полезност на
благото има тенденция към намаляванеTU-обща полезност MU TU=MU1+MU2+ mVn MU =Tun - Tun-1<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
На първата графика е показа общата полезност, а на втората -
пределната. MU намалява, TU е с плюс наклон, кривата TU е изпъкнала, защото
общата полезност нараства с намаляващи темпове. Тези зависимости могат да се
използват при анализа на индивидуално търсене. Кривите на безразличието
характеризират индивидуалното потребление и показват как се формира общата
полезност на две блага чрез обикновена градация на тяхната полезност, кривата
на безразличието илюстрира всички комбинации на две стоки. Тя се дефинира като
геометрично място на точки, които отразяват комбинации от стоки и на
потребителя е безразлично коя да избере, защото за него са с равна полезност .Потребителят обаче попада в ситуация,
когато е принуден да избере стоки с различно равнище на обща полезност. Такава
ситуация се изобразява чрез съвкупност от криви, образуващи карта на
безразличието. Тя дава достатъчна информация за предпочитанията на потребителя.
Ако той се движи по крива І от една към друга точка А-В, неговото предпочитание
е да купува стоки в рамките на една и съща обща полезност. С преместването към
по-високо стоящи точки D и E от криви ІІ и ІІІ, тези криви са по-надясно. От
крива І купувачът предпочита комбинации с по-висока обща полезност. Свойства на
кривите на безразличието имат отрицателен наклон между двете стоки има обратна
зависимост. Кривите на безразличие се пресичат, защото на всяка от тях
съществува определено равнище на потребност. Абсолютната величина на наклона на
кривата на безразличие се нарича Пределна форма на заместване. Тя показва
готовността на потребителя да замести някакво количество от една стока с
определено количество от друга стока, като запази същото равнище на
удовлетвореност. Пределната норма на заместване мотивира избора на потребителя.
Приемаме, че купувачът има постоянен доход и цените на потребителския пазар са
твърде фиксирани. Анализът на потребителски избор позволява да се изучават
обема и структурата налично потребление под влияние на фактора доход при
изключване на други фактори.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Купувачът изразходва парите си за две стоки като съединим
точки А,В,C,D получаваме права линия наречена линия на бюджетните ограничения
или бюджетна линия. Наклонът й се изразява от съотношението на цените на
стоките Х и У.Бюджетната линия показва, че на която и да е точка разходите за
всеки един от възможните варианти са равни по величана и са в пределите на
разполагаемия доход на потребителя. Положението на бюджетната линия зависи от
величината на дохода и цените на стоките. С увеличаването на дохода бюджетната
линия се премества нагоре и надясно. Падането на дохода продължава надолу и
наляво. Динамиката на цените също променя положението на бюджетната линия.
Посочването на цените продължава реалния доход и бюджетната линия се премества
наляво. При намаляването на цените продължава надясно. Кривата
доход-потребление. На всяка от линиите Ао, Do, AD; A1D1; A2D2 в съответствие с
кривата на безразличието може да се постигне равновесие на потребителя в
точките Ео, ЕЕ1Е2. Последователният преход една към друга комбинация стоки
означава по-високо равнище на максимализираното потребление. Когато съединим
точки Ео,Е,Е1Е2 получаваме кривата доход-потребление. Тя е геометрично място на
точките на равновесието на потребителя при промяна на неговия доход.
Положението на кривата доход-потребление зависи от това как потребителят
структурира своя разход на пари. Когато дохода се разпределя равномерно
продължава лъча, когато по-голям доход за стока Х продължава линията е полегата
по посока на абцисата. Когато по-малко доход за стока У продължава линията полетата
по посока на ординатата. Кривата цена-потребление.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Правите линии, които съединяват точка Пc Lo,L,L1,L2 показват
възможното търсене на купувача, когато цената на стока Х намалява с един и същ
доход може да се купи повече от тази стока. Кривата МV съединяваща точките
Ео,Е,Е1,Е, се нарича крива цена-потребление. Тя е геометрично място на точките
на потребителското равновесие при фиксиран доход и промяна на цените на
стоките. Потребителят купува по- голямо количество от една стока когато нейната
цена се понижава и предпочита да замества с нея по-скъпи стоки. Порасналото
търсене поради замяната на по-скъпи стоки с по-евтини характеризира ефекта на
заместването. Падането на цената на дадена стока увеличава реалния доход на
купувача и увеличава търсенето й. Прираста на търсенето на поевтинялата стока
предизвикан от фактически увеличения реален доход представлява ефекта на
дохода, ефекта на заместване и ефекта на дохода влияейки върху величината на
търсенето и кривата на търсенето предизвикват конкретни проявления и на
потребителското равновесие.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Производство и
разходи на фирмата. Производството като функция на производствените разходи.
Производство в краткосрочен и дългосрочен период. Икономии и загуби от мащаба.
Анализ на разходите.</b> Производството е процес, в който се осъществява
взаимодействие на произведените ресурси с цел трансформирането им в продукти и
услуги. Универсалната производствена функция Qj =f(i1,i2….in)Qj е произведената продукция i1,i2,in
са производствени ресурси в определени количества, като аналитичен
инструмент производствената функция може да се опрости. Целта е да се покажат
основни зависимости между ресурси и резултати. Лява страна, условно приемаме,
че резултата от производството е еднороден продукт. Дясната страна както
предполагаме, че резултатът е еднороден, така и в ресурсите търсим някаква
еднородност. Основни фактори на производството са физическия капитал и
работната сила. При това опростяване производствената функция е: Q =f(K,L) Q-
продукция ; К-физически капитал; L-работна сила. Целта на производствената
функция е да ни помогне да разберем, кое е максимум количество продукция, което
можем да произведем от дадено количество ресурси. При анализа на производството
и разходите във фирмата се разграничават два времеви периода- краткосрочен и
дългосрочен. Краткосрочен е този, при който поне един от ресурсите е фиксиран.
В неговите рамки разходите се разделят на фиксирани и променливи.
Производството расте или намалява в съответствие със степента на натоварване на
фиксираните ресурси чрез увеличение на променливите ресурси. Фиксирани са тези,
които остават неизменни при нарастване на обема на продукцията, а променливите
растат с увеличение на производството. Дългосрочният период е този, в който
можем да разгледаме всички ресурси и технологичната характеристика на
производството. При такива условия вложените ресурси от всякакъв вид ще
варират. В краткосрочна перспектива поне един от факторите не се променя. Това
е капитала, а произведената продукция варира в съответствие с промяната на
заетите в производството трудови ресурси. В дългосрочен план всички ресурси са
променливи, целта е увеличаване обема на производството и свободата на избор на
комбинацията от ресурси за да се постигне. Икономии и загуби от мащаба. Ако сме
в дългосрочен времеви план всички ресурси са променливи и условието, което
спазваме е да ти увеличаваме в една и съща степен. Ако удвоим ресурсите
производствения резултат ще намерим, ако определим възвращаемостта на мащаба.
Зависимостта между процентното изменение в продукцията и процентно изменение в
ресурсите формира икономиите (загубите) от мащаба. Формулата е следнатаV = V-коефициент на икономиите (загубите) от
мащаба.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Q-количество от продукцията при преходното равнище на
ресурсите Q-прираст на продукцията в резултат на прираст от ресурсите. (К+L)-
обем на ресурсите в базисния период (К+L) прираст на ресурсите. В зависимост от
полученото имаме: неизменна възвращаемост на мащаба. Получаваме Q, когато V.1.
Удвояването на ресурсите води до удвояване обема на продукциятга - икономии от
мащаба. Когато VЛ1. Прираста на продукцията е по-голям от прираста на
производствените ресурси. Загуби от мащаба, когато V1.В случай имаме
ограничения пред растежа на производството наложени от спецификата на
технологичния режим. Минимизиране на разходите. В краткосрочна перспектива
целта е увеличаване производството по възможност по-бързо, отколкото
увеличаване на разходите за него. Използват се три мерни единици за успеха;
средни общи разходи АТС; средни променливи разходи АVС и пределни разходи МС.
Съвкупните разходи ТС се състоят от фиксирани разходи FG и променливи разходи
VС. АТС представляват съвкупност на разходите ТС разделени на произведената
продукция. АТС се образуват от AFC (средни фиксирани разходи) + АVС AFC=FC/Q;
AVC=VC/Q.Фиксираните разходи не се променят при промяна в обема на продукцията.
Динамиката на пределните разходи МС зависи от променливите разходи VС. МС
= ТС/
Q = VС/ Q. Минималното равнище на АТС определя
пълното натоварване на производствените мощности. Ако сме взели решение относно
обема на продукцията, който смятаме да достигнем, то минимизирането на
разходите ще се получи в тази точка на комбинацията на K и L, т.е. в точка Х.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Организация на
бизнеса. Акционерни дружества</b>. Разновидност на фирмената организация.
Максимизиране на печалбата на фирмата. Нормална и икономическа печалба.
Акционерни дружества и акционерен капитал. Акции и други ценни книжа. Борси,
борсови сделки, борсови посредници и борсови индикатори.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Фирмата се разглежда като основна структурна единица или
клетка на пазарното стопанство, в която се извършва съединяването на
производствените фактори с цел производство и задоволяване на потребителското
търсене, както и получаването на печалба.Общоприетото наименование на
стопанските субекти у нас е наименованието търговец.Търговец е този,който
извършва стопанска дейност - покупка на стоки или други вещи с цел продажба,
продажба на стоки от собствено производство, покупка на ценни книжа с цел да ги
продаде, застрахователна,банкова, превозна, хотелиерска, туристическа,
рекламна, информационна дейност, производство на филми, видео- и звукозаписи,
търговско представителство и посредничество, и т.н. Различните търговци могат
да бъдат обособени най-общо в три групи: търговци-физически лица; търговски
дружества; кооперации (без жилищно-строителните).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Търгове физическо лице-ЕТ може да бъде всяко
физич.лице,дееспособно,с местно жителство в страната.Едно лице може да
регистрира една фирма и тя трябва да съдъжа името му.Капиталът принадлежи на
един собственик.Фирмата на ЕТ може да се пехвърля и наследява.ЕТ е с
неограничена отговорност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Търговси дружества са малки и средни предприятия, според ТЗ
биват: Събирателни дружества(СД) - сдружение на двама или повече неограничено
отговорни лица,които участва в дружеството с движима или недвижима собственост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
СД се основава на договор за съвместна дейност без установен
фонд и без задължително създаване на общо имущество.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Дружество с ограничена отговорност (ООД) - образува се от
едно или повече лица,които отговарят за задълженията на дружеството с дяловите
си вноски.Минимум размер на установения фонд е 5000лв,а дяловите вноски не
по-млки от 10лв.Този дял не може да се продава на части. Печалбата се
разпределя пропорционално на дяловете. Органи на управление са Общо събрание и
Управител.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Командитно дружество (КД) - образува се с договор между
двама или повече лица за извършване на опр.дейност.Един или повече съдружници
са неограничено отговорни,а останалите са отговорни до размера на
вноската.Ръководтвото на фирмата се извършва от неограничено отговорнитв
съдружници.Разновидност на КД са командитните дружества с акции(КДА),при тях
дяловите на ограничено отговорните съдружници са в акции.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Трета стандартна форма на организация на бизнеса, най-вече
в селското стопанство и в сферата на услугите, са кооперациите. Кооперации
могат да учредят най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение
на учредително събрание. Тя е с променлив капитал и с променлив брой членове.
Съгласно Търговския закон търговските дружества могат да се обединяват в
консорциуми и в холдинги.Консорциумът е договорно обединение на търговци за
осъществяване на определена дейност. Обединяването може да бъде както
безсрочно, така и с определен срок.Холдингът е търговско дружество, което има
за цел под каквато и да е форма да участвува в други дружества или в тяхното
управление, със или без да извършва собствена производствена или търговска
дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Акционерни дружества(АД)-те са дружества,капиталът на които
е разделен на акции.Отговорността е ограничена до размера на
акцията.Характеризира се с разделяне на собствеността от
управлението.Акцонерната форма предполага самостоятелност на управляващите на
фирмата и ограничаване на контрола на собсвениците.Положителни
моменти:позволява да се акумулират големи капиталови ресурси;ограничена
отговорност;относително малки рискове за неуспех;възможност да се разпределя
риска;професионално управление;демократичност при вземане на решения;печалба от
икономии на мащаба.Учредяването на АД има 2 начина:1.С предварителна подписка и
след приключване на подписката дружеството се учредява.Минимална стойност на
капитала е 50000лв2.Учредяване без подписка,когата учредителите допълват
основния капитал със свои средства.Управлението на АД се извършва от общо
събрание на директорите при едностепенна система на управление и от общо
събрание,надзорен съвет и управителен съвет при двустепенна система на упр.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Акцията е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й
участвува с посочената в нея номинална стойност в капитала на съответно дружество.
Като такава тя удостоверява право на доход под формата на дивидент, на
собственост (на ликвидационен дял) и на участие в управлението - всяка акция
дава право на 1 глас в общото събрание на акционерите. АД може да издава акции
с различна номинална стойност в купюри от по 1, 5, 10 и кратни на 10 акции.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стойността, по която акциите се поемат от учредителите,
съответно от подписващите при набиране на капитала чрез подписка, се нарича
емисионна, и тя не може да бъде по-малка от номиналната. Продажната стойност на
акцията се определя на фондовата борса и се нарича курс на акцията. В основата
на този курс лежи размерът на дивидента, който тази акция носи, и основният
лихвен процент в момента.Акциите се издават като правило с купони за дивидент в
продължение на 20 години. Акциите могат да бъдат поименни и на приносител.
Могат да се издават и привилигировани акции. Привилигированите акции могат да
осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в дружественото
имущество при ликвидацията. По решение на общото събрание могат да се издават и
облигации, ако са изминали най-малко две години от създаването на дружеството и
са приети два годишни отчета.Притежателят на облигация не става собственик на
дял в дружеството, той е един обикновен кредитор, решил да вложи своя капитал в
тази облигация срещу периодичното получаване на фиксиран процент лихва. След
изтичане на определения срок номиналната стойност на облигацията се погасява от
нейния издател.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Борсата е институт, който има за цел да уреди редовно, повтарящо
се в къси периоди от време събиране на търговци на определено място за
сключване на сделки със стоки или ценности, които не са налице, а са определени
само по вид.Следва да различаваме:- фондови борси - организиран пазар на ценни
книжа, или организираният капиталов пазар. Именно фондовата борса създава
предпоставки за движението на основните видове ценни книжа - акции и облигации.
- стокова борса - тя е организиран пазар на определено място, на което са
създадени условия за сключването на борсови сделки със стоки между търговци
чрез посредничеството на брокери в определени часове и по предварително и
публично оповестен ред. Основните функции на борсите са:1) да срещне търсенето
и предлагането, купувачите и продавачите;2) да формира цената, която балансира
търсенето и предлагането;3) да застрахова цената.Основен орган за управление на
борсата е Управителният съвет.Борсовите посредници могат да се групират на две
групи:1) на такива, които извършват сделки от свое име и за своя сметка. 2) на
такива, които извършват борсови операции от свое име, но за чужда сметка-това
са брокерите. За извършената услуга борсовите посредници получават
възнаграждение (брокераж), а за поемането и изпълнението на допълнителни
задължения получават допълнително възнаграждение (делкредере).Оценката и
анализът на дейността на дадена борса, динамиката на курсовете, обемите и
структурите на сключените сделки се изразяват чрез борсовите
индикатори.Най-важният борсов индикатор е индикаторът Дау-Джонс, който измерва
промените в курсовете на Нюйоркската фондова борса,на която се котират акциите
само на 1516 компании.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Заетост и
безработица. Трудови ресурси и заетост на работната сила. Пълна заетост,
същност, причини и форми на безработицата. Естествено равнище на безработицата.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Икономиката получава трудовите ресурси от демографската
система и образованието. Върху обема на трудовите ресурси влияят раждаемостта,
смъртността, естествения прираст на населението, неговата възрастова структура.
Но обема на трудовите ресурси зависи не само от броя на населението на и от
величаната на тази негова част, която действително желае да работи. Трудовите
ресурси се явяват особено човешки капитал. Ефективността на образователната
система влияе върху качествата на трудовите ресурси. Върху количеството и
качеството на трудовите ресурси влияе развитието на здравеопазването и
мотивацията към труда. Един от аспектите на функционирлане на икономиката е
степента на използване на ресурсите. Понеже глобалният ресурс са хората,
използването на човешки ресурс е от първостепенна важност за всяка страна и
правителство. Затова и измерването на заетостта и безработицата представлява
значителен интерес за икономическата теория. Безработицата е явление в
пазарната икономика, която обхваща трудови япазар и представлява резултат на
вътрешно присъщата природа на търсенето на труд от страна на капитала.
Беузработицата възниква когато се нарушава пропоцията между търсене и
предлагане на труд на трудовия пазар., но състоянието на капиталовия пазар
определя размерите и качеството на работната сила необходими за производството
и продължително въздейства върху търсенето на труд в икономическата система.
Проблемът с безработицата е пряко свързан с проблемите на заетостта. Последният
обаче се третира като по-сигурен индикатор на икономическо състояние. Основни
фактори влияещи върху темповете на заетостта на работната сила са от
икономически, политически и институционен характер. В основата на безработицата
в развитата пазарна икономика се поставят проблемите на агрегатното производство,
които са динамично променящи се в зависимост от стопанската конюнктура, в
зависимост от състоянието между екстензивните и интензивните фактори,
детерминиращи растежа в системата и от провежданата от правителството
икономическа политика. При новите условия възниква диспропорция между
структурата на предлаганата от трудовия пазар работна сила и изискванията
предявявани от работодателите. Притока на нови инвестиции с нова технологическа
конкуренция изисква ново качество работници. От гледна точка на икономическата
активност цялото население на дадена страна се подразделя на няколко категории.
Към групата на заетите спадат лицата, които изпълняват някаква работа срещу
заплащане, независимо дали е постоянна или временна, дали е на пълен или на
непълен работен ден. Тази група включва и неплатените семейни работници,
управляващите собствен бизнес работодатели и самостоятелно наети, както и
лицата, които имат работа но не работят в момента поради болест, стачка или
отпуск. Групата на безработните включва всички лица на работоспособна възраст,
които нямат активно търсене и са на разположение да започнат работа. Към
групата спадат и хора в неплатен отпуск и тези, които са намерили и очакват да
започнат работа в близко време. Заетите плюс безработните съставляват работната
сила. Извън нея остават лицата на и над 15 години, които не търсят работа срещу
заплащане. Такива са войниците, учениците, студентите, пенсионерите,
инвалидите, домакините и затворниците. Равнището на безработицата се измерва
като отношение на брой безработни към сферата на заетите и безраблотните.
Обикновено се представя като процент. Икономическата теория различава
няколко вида безработица. ТЕКУЩА- Тя се дължи на нормалната обръщаемост на
работна сила при преминаването и от едно чясто на друго и привикването в
работна сила след приключване на обучението или след продължително оттегляне от
нея (например жените след майчинство).Този вид безработица възниква поради
това, че е нужно време за да могат търсещите работа да попаднат на подходящо работно
място. СТРУКТУРНА- Тя се дължи на продължителни трайни несъответствия между
търсенето и предлагането на труд, поради несъответствие между наличните и
нужните умения, образования или териториално разположение. Тя се дължи на
промените в отрасловата и териториална структура на заетостта. Възможностите за
намаляването и се изразяват в осигуряване или подпомагане на квалификацията,
преквалификацията, в стимулирането на регионална мобилност на работната сила.
СЕЗОННА- Тя се дължи на сезонния характер на активност в някои отрасли и
съответно на възможността за упражняване на някои професии: в строителството,
туризма, селското стопанство. ЦИКЛИЧНА - създадена е в резултат на колебанията
на деловата активност по време на рецесия. Сумата от текущата и структурната
безработица изразена като % съставлява тъй нареченото естествено равнище на
безработицата. Това е средното равнище на безработицата, около което
икономиката се колебае при цикличното развитие. Заетостта, при която
безработицата е сведена до естественото си равнище се нарича ПЪЛНА
ЗАЕТОСТ.Реалният брутен национален продукт, който произвежда при пълна заетост
се нарича потенциален брутен нацинален продукт. Пълната заетст е равнище на
заетост, което има за резултат ефективното използване на гражданската работна
сила и позволява да осъществява нормален темп на безработица, съответстващ на
динамичните променливи в стопанската дейност. Заетостта е средство, а не цел.
Използва се да се произвеждат желаните стоки и услуги. Тя може да намалява
разходите за производството на желаните от потребителите стоки и услуги.
Социалните гаранции при безработицата зависят от трудовото законодателство на
страната и наличието на закон за заетостта.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">II<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="16._Теоретични_основи_на_управлението."></a><b>Теоретични основи на управлението. Основни
характеристики на управлението. Възникване и развитие на управленската наука.
Еволюция на управленската наука. Основни етапи във връзка с обособяването и
развитието на управленския труд.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Развитието на обществото е зависимо от специализирани
институции и организации, произвеждащи стоки и услуги, които са необходими на
хората.Тези организации се управляват от решенията на мениджъра. Мениджърите са
хората, които разпределят ресурсите на обществото за постигане на различни,
конкуриращи се понякога цели, те притежават властта и отговорността да
определят условията, при които се получават работа, доходи, стоки, услуги,
защита, грижа за здравето и знания, които определят стила на живот. Бъдещето на
обществото зависи от управлението на производителността, способността за
приспособяване към промени в околната среда и от подходящото управление на
работната сила. Най-разпространените подходи към мениджмънта са: класически,
поведенчески и подходът към научния мениджмънт. Управлението е процес на
въздействие на един обект- управляващо устройство, управляваща система,
(субект)върху друг обект управлявано устройство, управлявана система(обект). То
е активна намеса, интервенмеция на субекта на управление в нормалното
функциониране на обекта, постоянен процес на привеждане на фирмата от едно
състояние към ново, по-добро, по-ефективно развитие. Управлението се стреми да
постигне предварително поставени цели, но целите не трябва да бъдат постигнати
на всяка цена, не трябва да се унищожава обекта или системата. То е съзнателен
процес, типично човешка дейност, възниква и се развива като потребност от
съгласувани действия във връзка с получаване на очакваните резултати от
дейността на конкретен човек. Управлението се е появило вследствие съвместната
дейност на хората, тъй като индивидуалната им дейност не може да даде такива
резултати.Човек може да управлява себе си или другите съзнателно и интуитивно.
Не може да съществува система без управление, всяка система се състои от
множество елементи- подсистеми. Всеки елемент може да прояви инициатива и да се
саморегулира, но трябва и да се координират. Управлението е на около 100
години. Х.Хикс обособява донаучен период в развитието й, период“движение на
научна организация на труда“,период на „човешки отношения“ и съвременен етап.
Според Ф.У.Тейлър в „Управление на предприятието“ високата работна заплата
осигурява евтина продукция, не препоръчва висока заплата за специалист
извършващ работа, изискваща по-ниска квалификация и всеки работник трябва да
получава определено задание всеки ден и др.Той въвежда нови методи за изследване
на живия труд, сред тях се откроява методът на хронометража.Принос по това
време е дал и Емерсон, също А. Файол- той полага основите на научната
организация на администрацията.Вебер пък развива теория за бюрокрацията-според
него тя е порядък, организация на канцеларски труд. Според движението“Човешки
отношения“ най-важния фактор в производствения процес са хората, не
организацията, от мотивацията зависи ефективността на производството, изследват
социално- психологическите характеристики на хората, взаимоотношенията им и
ролята на мотивационните фактори върху поведението им.За основоположник се
смята Е.Мейо-доказва че на човек не му е безразлично с кого ще работи и какво е
отношението към него.Други представители са М.П.Фолет и О.Шелдън.Те настояват
за по-добри отношения работодатели- работници и те да се трудят не по принуда,
а с убеждение че са полезни и фирмата ги цени и държи на тях.Властта и
принудата разделят хората на управляващи и управлявани.Предпоставките за
създаване на управленски знания, систематизирани в научни теории
са:промишлената революция, слагаща край на занаятчийското и манифактурното производство, развитието на редица,
свързани с управлението области(математика, социология, психология, икономика,
инженерни науки), концентрация на капитала, уедряване на производството и
разширяване на пазарите.След това обаче се оформя липса на обучени хора които
могат да управляват самостоятелно, да организират и контролират работата на
другите и се появява нужда не само от управленски опит, но и от управленски
знания. Етапите във връзка с обособяването на управленския труд и отделянето му
от изпълнителския са: 1)Съвпадение на обекта и субекта на управление, първите
стъпки на прохождащата практика в управлението , когато потребностите са
подтиквали човек да използва една или друга функция. Това е ставало както при
индивидуалния, така и при колективния начин на производство.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Историците сочат за наличие на управленска практика още
преди 3 хил. год., но на този етап не може да се говори за управленска наука, а
за чист емпиризъм в управлението. 2)Субекта и обекта на управление се
разделят,това е първото разделение на труда на производствен и управленски.
Развива се под влиянието на фактори като усложняване на обекта на управление,
опознаване на съдържанието и практиката на самия управленски процес и др. по
отношение на изпълняваните функции в субекта е на лице универсализъм и
заменяемост.3)Осъществява се функционално разделение на труда в субекта на
управление, част от управленските функции са дадени на други лица, близки на
собствениците, но основните управленски функции собствениците запазват за себе
си. Има частично освобождаване на собствениците от второстепенни управленски
дейности, като те се насочват към решаването на главните, стратегическите задачи.
Етапът започва с възникването на капиталистическия начин на производство,
създават се много предпоставки за изграждане на научна управленска теория.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
4)Етапът на мениджмънта-започва в края на 19-ти и началото
на 20ти век. Управлението се осъществява от мениджъри, които притежават
специална подготовка, възникват редица управленски школи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="17._Организациите_и_тяхната_външна_и_вът"></a><b>Организациите и тяхната външна и вътрешна
среда. Същност и характеристика на организациите. Общи характеристики на
организациите. Вътрешна характеристика на организациите. Вътрешна среда на
организацията. Дефиниране на понятието“външна среда“на организацията.Същност и
характеристика на външните фактори.Видове външни фактори. Характеристика на
външната среда.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Организациите са субекти на стопанска и административна
дейност, която се определя от стопанските и цели, същността на извършваните в
тях процеси, ресурсите, които участват в тези процеси и мястото им в
икономическата среда на националното и световното стопанство.Организациите се
създават от хората, в тях те обединяват своите индивидуални резултати от
индивидуалната им дейност.Хенри Форд 1 разбира това така:1+1работник да бъде=3
и повече работни сили, като пределът се постига не с експлоатация на работната
сила, а със събиране на неизползваните остатъци на всяка от тях. Дейността на
организациите е насочена към постигането на стопански цели, задоволяване на
индивидуални и обществени потребности.Работата на сътрудниците в тях е средство
за постигане и на техни лични цели<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
като професионално израстване, обогатяване, издигане в
социалната йерархия. Постигането им организацията осъществява чрез стопанска
дейност, а резултата на тази дейност е стоката<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
която тя предлага на пазара.Тази стока може да бъде изделие,
услуга, иновация.Организацията представлява мястото, където се изявява
мениджърът.За да може група хора да бъде наречена организация трябва да има
наличие на най-малко двама души, считащи се за част от тази група, наличие на
най-малко една цел, разбирана като крайно състояние или желан резултат и да са
приети като общи за всички членове на групата и наличие на членове на групата
работещи съзнателно, съвместно за достигане на обща цел. Организацията може да
се разгледа и от други гледни точки- като система, представлява основна система
на обществото, респективно на икономиката;може да означава равнище на
организираност вътре в системата;и също
така може да се разбира като дейността по създаване на ред, подкрепеност в една
система,организацията да е функция на управлението. Създаването на
организациите може да бъде целенасочено и тяхното изграждане- подчинено на
вътрешни и външни правила.Тези организации се наричат формални. Неформалните
организации възникват стихийно и неорганизирано в рамките на формалните и имат
свои правила и норми на поведение, преследват специфични групови цели и
интереси. Всички организации използват ресурси от външната среда и тя влиза в
роля на ограничител на стопанската дейност, защото ресурсите в нея са
ограничени и подлежат на пространствено и времево разпределение и
преразпределение, освен това задоволяваните потребности са ограничени и
подлежат на разпределение и преразпределение в съответствие с търсенето и
предлагането.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Индивидуалността на вътрешната среда на организацията се
определя от предназначението и спецификата на целите й, процесите на тяхното
постигане и фирмената култура. Вътрешната среда на организацията се
характеризира с разделение на труда между сътрудниците в нея.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Хоризонталното разделение създава възможност всеки от тях да
изпълнява своя част от работата за постигане на общата цел, вертикалното води
до осъществяване на управленските дейности. Необходимостта от мениджмънт
произтича от потребността разделените в трудово отношение стопански и
управленски дейности да се извършват съгласувано и целенасочено чрез
планирането, организирането, контролирането и координирането им.Според П.
Дракър мениджмънтът е особен вид дейност, която превръща неорганизираната тълпа
в ефективна, целенасочена и производителна група. Вътрешната среда на
организацията представлява<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection2">
<div class="MsoNormal">
съвкупността от различни взаимосвързани елементи,
функциониращи заедно за постигане на целите й. Тези съставни части се
управляват(планират, организират, координират, ръководят) от мениджъра на организацията. Наричат се
вътрешни променливи, тъй като подлежат на промени,те са взаимосвързани и
взаимозависими. Задължение на мениджъра е да постига хармонично функционално
съответствие между отделните компоненти. Основни вътрешни променливи са: цели,
сътрудници, структура, технология и задачи. Целта е краен резултат от дейността
на организацията, определянето им стои в основата на изграждането на
организацията, изпълнява координираща дейност, от която се информират
сътрудниците за това, към което трябва да се стремят.Целите на организациите са
да задоволяват обществените и индивидуалните потребности със стоки, предмет на
тяхната дейност. Сътрудниците са част от човешките ресурси, които постъпват от
външната среда по определени критерии и са активна вътрешна
променлива.Технологията е определен, конкретно използван начин за
изпълнение на задачите от сътрудниците,
чрез използваната технология организацията преобразува ресурсите в стоки,
задоволяващи потребностите на населението. Структурата на организацията е
съвкупност от нейните компоненти и относително постоянните връзки между тях
чрез които тя остава работоспособна и стабилна. Задачите са предписани работи,
изпълняващи се в предварително определен срок и съответстват на възприетата
схема за разделението на труда. Вътрешната среда на организацията е мястото за
изява на мениджъра. Повечето организации функционират на 3 равнища на
управление:равнище на управление на производството (операциите), техническо
равнище и стратегическо равнище на управление.Външната среда на организацията е
съвкупността от външни условия и ограничения, в които организацията функционира
и така външната среда се превръща в източник на смущаващи въздействия върху
стопанската дейност на организацията. Организацията съществува и функционира
като ползва ресурси от външната среда и реализира своите стоки, задоволявайки
потребности на външната среда. Външната среда влияе върху дейността на
организацията с външни фактори(външни променливи)-чрез тях външната среда
определя условията и ограниченията във функционирането на организацията. Според
начина на въздействието си се делят на фактори с пряко и фактори с косвено
действие.Основните фактори с пряко въздействие от външната среда са клиентите,
чийто нужди организацията удовлетворява, конкурентите, с които трябва да се пребори за купувачи,
доставчиците, които снабдяват организацията с важни суровини и човешките
ресурси-хората във външната среда, от които организацията трябва да подбере
ефективна работна сила.Всички организации имат нужда от ресурси-капитал,
енергия,оборудване,услуги,материали.Външните фактори с косвено действие,
индиректно влияещи на функционирането на организацията са: обща политическа и
икономическа ситуация, технологично развитие, социални и културни отношения и
регионални отношения.Политическите и икономическите фактори във външната среда
имат непряко но силно въздействие върху организациите. Политическата и
икономическа стабилност действат стимулиращо на националните и международни
инвеститори, ускоряват развитието на пазарите, разширяват и подобряват
възможностите на потребителите, доставчиците и конкурентите. Политическата
нестабилност стагнира пазарите, повишава инфлацията и това води до политическа
нестабилност.Технологическите фактори включват напредъка в технологиите във
външната среда и включва създаването на принципно нови технологии в глобален
мащаб и като следствие на това
възможностите на организацията да ги въвежда в своята дейност.Технологичните
фактори изискват мениджъра да е в течение с последните постижения да възприема
новостите за да може да поддържа конкурентоспособността на<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection3">
<div class="MsoNormal">
организацията. Социалните и културни фактори са свързани с
промените в социал-културната система които могат да окажат влияние върху
дейността на организацията, в значителна степен формират потребителския вкус на
определени пазари и влияят върху фирмената култура, ядрото на която са
споделените фирмени ценности. Регионалните отношения са съвкупността от
протичащите процеси в даден вътрешнодържавен или международен географки район,
имат характер на природни или исторически дадености понякога.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="18._Управленско_решение."></a><b>Управленско решение. Същност и значение на управленското решение.
Предпоставки, условия и изисквания към управленските решения. Видове
управленски решения според спецификата на техния характер. Етапи на процеса на
изработване на управленски решения. Методи за вземане на групови управленски
решения.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Управленското решение е волеви акт със социална насоченост и
последици, избор на възможен начин за постигане на предварително поставена цел
при определени условия за нейното осъществяване. Предпоставка за неговото
приемане винаги се явява наличието на някакъв проблем, несъответствие между
желаното и актуалното състояние на управляемия обект, което е пречка за
неговото ефективно функциониране и развитие. Всеки проблем се заражда и
съществува в определена среда под въздействието на вътрешни и външни фактор,
това е проблемна ситуация и вземането на решение относно тази проблемна
ситуация осигурява равновесно състояние на управляемия обект. За да се вземе
управленско решение трябва да са налице 4 условия: да съществува проблемна
ситуация, да съществува алтернативност в изходите от нея, да е налице
управленски орган или лице, овластено да взема решения и да съществува система
от критерии, по които да става избор на оптимален вариант.Процесът на вземане
на решение има интуитивен, логически или рационален характер. Интуитивните
решения не са подготвени методично, а са импровизирани, твърде са субективни,
основават се на логиката и вътрешната убеденост на съответния ръководител, не
са достатъчно мотивирани, разработват се въз основа н ограничена и непроверена
информация или касаеща минал период и не може да се приложи по отношение на
бъдещето. Прибягва се до интуитивни решения когато времето не се търпи отлагане на проблема и трябва да
се вземе някакво решение дори и да не е най-доброто или когато се прецени че
възможните загуби от интуитивното решение са по-малки от разходите за едно
научно обосновано решение. Решенията основани на логиката са избор, обусловен
от знанията или натрупани опит на вземащия ги. Той прогнозира резултатите от
алтернативните решения на база случили се по-рано събития и избира тази която е
донесла успех в миналото. Понякога обаче е по-добре да се изберат нови идеи,
нови възможности в нови области.Рационалните решения трябва да бъдат научно
обосновани, формулирани ясно и точно поставените цели, дейностите, ресурсната
осигуреност на решенията, да бъдат подготвени най-голям брой алтернативи, да
има свобода при вземането на управленски решения и да не противоречи на
принципа на делегиране на властта. Етапите които могат да се приложат за голяма
част от управленските решения са 6: 1)дефиниране на проблема-с тази първа
стъпка трябва да се идентифицира
проблема, да се ограничат причините от симптомите на проявление на проблема,
мениджърът трябва да проникне дълбоко в същността на проблема и да се добере до
истинските причини за лошата ефективност във фирмата.2)Анализ и оценка а изходното
положение-извършва се чрез анализ на проблема(дали този проблем изисква
незабавно решение или разрешава обстойно проучване), анализ на управляващата
подсистема(кои са причините за възникването на проблема, колко е значим,
границите и връзките му с другите проблеми), анализ на управляваната
подсистема(събира се допълнителна информация за проблема и се прави диагностика
на ситуацията, набелязват се органите, които трябва да решат проблема) и анализ
на околната среда. 3)Генериране на варианти-целесъобразно е за всяка проблемна
ситуация да се създават множество варианти за решаване, необходими са нови
методи и творчески подходи с цел да се приложат повече възможни
решения.4)Вземане на управленско решение-най-важния и отговорен етап, от
многото варианти подредени по<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection4">
<div class="MsoNormal">
приоритет мениджърът трябва да избере един като
решение.Експертите предлагат решения, но ръководителят има правомощия да взема
решение и да носи отговорност за изпълнението му. Мениджърите трябва да
предвиждат бъдещото състояние на системата, да се съобразяват със социални,
политически, психологически и др. фактори.5)Внедряване на решенията и 6) Оценка
на резултатите. 5) и 6) са по-скоро свързани с реализацията на решението не с
изработването му и имат по-скоро техническо-прагматичен смисъл.Методите за
вземане на групови управленски решения са: Мозъчна атака, метод‚“Ринги“, метод
„Делфи“.Мозъчна атака се създава през 1939г. от А. Осборн, основава се на
принципа че хората могат да бъдат стимулирани за по-голяма активност и продуктивност
чрез събирането им в група и създаване на условия за свободна обмяна на мнение.
Целта е да се изразяват повече идеи и предложения за решаване на даден проблем.
Участниците се разделят на 2 групи- за генериране на идеи и експертна група,
действат поотделно и продължителността на мозъчната атака е 40 мин. На 3 етапа:
обсъждане, оценка и избор. Обсъждането става в групата генерираща идеи и с цел
да се съберат пове4е идеи не се разрешава критикуването им.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Оценката се извършва от експертната група.Метод „Ринги“ е
класически метод използван в множество японски индустриални и търговски
организации, при него се изхожда от разбирането че по-големия брой участници
във вземането на управленско решение намалява съпротивата срещу неговата
реализация. Наименованието на метода идва от изготвянето на документ наречен
„рингис“ в който подробно се описва проблема и се предлага проект за решение.
Методът „Делфи“ е един от най-разпространените, основан е на експертни оценки,
разработен за използване нпри дългосрочно решаване на проблемите. Той се
реализира в условията на взаимодействие на 2 групи от експерти в следната
последователност:Всеки един от експертите от втората група работи анонимно по
съответния проблем и после изпраща мнението си до експертите от първа група.
Експертите от първа група обсъждат предложенията и чрез математически методи
формират средната оценка.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection5">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="19._Управление_на_структури."></a><b>Управление на структури. Същност и
управление на управленските структури. Определение на понятието “управленски
органи“. Властта в управленските структури. Същност на понятието<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>„делегиране на
власт“. Същност и характеристика на управленските структури. Видове управленски
структури.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Управленската структура представлява съвкупност от
структурни компоненти, образуващи йерархия. Тя регламентира връзките между
всички елементи, образуващи се под влияние на разделението на управленския труд
и така предопределя и информационните потоци в управляващата подсистема.
Управленската структура може да се
разглежда като съвкупност от 4 компонента-органи, връзки, власт и йерархично
място на органите в структурата, която в общия случай произтича и се
предопределя от властта на връзките им. Органите и връзките присъстват в
структурите на различните видове системи, но именно властта е компонента който
прави структурата управленска.Върху характера на управленските структури
имат влияние факторите
определящи особеностите на производствената дейност, факторите, определящи
рационалното изпълнение на управленските функции и механизмът на
управление.Управленски органи са съвкупност от хора обединени от обща единна
власт в името на изпълнение на управленски функции,обособяването им е
продиктувано от необходимостта за стабилно относително трайно и целесъобразно
разделение на управленския труд. Управляващият орган е съставна част на
управленската структура, притежава относителна самостоятелност и тя се
гарантира от кръга права, задължения и<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
отговорности, необходими за осъществяването на управленските
функции. Управленския орган притежава определени правомощия, има определени
компетенции, определена своя вътрешна структура.Най-важните му белези са че е
съставна част от управляващата подсистема и че притежава властнически
правомощия за осъществяване на задачите и целите на управлението. Управленския
орган е особено структурно звено създадено по определен начин има определен
личен състав притежава властнически правомощия и определени компетенции.Властта
е един от най-съществените компоненти на управленските структури. В теорията на
стопанското управление властта е правото за началстване,правото от много
варианти да се избере един най-добър според определените критерий,формирани от
овластения да взима решения.Властта принадлежи на един център, но той не може
да я упражнява непосредствено и се налага да се извършва делегиране на
властта-предоставяне на права от органи стоящи на по-високо йерархическо ниво,
на органи стоящи на по-ниско ниво. Делегирането става пряко, от едно равнище,
на следващото по-ниско равнище на управление, но е възможно и прескачане на
равнища.Чрез делегирането на властта се постига необходимото съответствие между централизация и децентрализация в
управленските структури.При делегирането освен права се предоставя и
отговорност, този който делегира властта не се освобождава от отговорност, а в
строго определено съотношение я дели със своя пълномощник.Може да се делегира
само разполагаема власт, не трябва да се делегира власт, свързана със задачи за
които управляващия пряко и еднолично носи отговорност, тъй като това е избягване
от отговорност. Делегирането на властта трябва да съдейства на информационните
потоци и за поевтиняване на управлението.Видовете управленски структури са:
линейна, функционална и линейно-щабна. Линейната структура на управление се
характеризира с пряко въздействие върху производствения процес и с
осъществяването на всички управленски функции от едно лице, всички ръководители
на всички равнища изпълняват еднотипни управленски функции, но по отношение на
все по-стесняващ се обект на управление.Връзките<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection6">
<div class="MsoNormal">
между органите са трайни, повторяеми, стабилни, всеки
подчинен получава разпореждания само от един ръководител над него и се отчита
само пред един ръководител. Формалните връзки се осъществяват чрез преки
контакти, по-горе стоящия ръководител не дава разпореждания на подчинени, на
които не е пряк начални и това води до стабилност на връзките и създава
увереност у подчинените, всеки носи пълна отговорност за изпълнението на
конкретните поставени задачи, независимо че често се налага при тази структура
коопериране между ръководител и подчинен.Тази структура също така създава
отлична възможност за взаимна заменяемост на кадрите, може да се прилага
успешно за обучение в<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
малките предприятия, в предприятия където номенклатурата на
произвежданите изделия не е голяма и където производствените процеси не са
много сложни.Нейно най-важно несъвършенство
е изискването за универсална компетентност на ръководителите от всички
равнища, други недостатъци са: обучението на ръководителите за компетентно
изпълнение на всички управленски функции би било твърде продължително и скъпо,
тази структура е с много щи оскъпява управлението., също така не отразява
тенденциите в развитието на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
организацията и технологията на управлението, създава
предпоставки за формализъм и администриране, бюрократизъм в управлението-тази
система не е гъвкава,трудно се поддава на реформи, не може своевременно да
реагира на промени на външната среда и не е препоръчителна като най-удачна
защото е тромава и скъпа. Функционалната структура възниква в резултат от
необходимостта от разделение и специализация на труда в сферата а
управлението.При нея към общото ръководство се създават обособени,
специализирани звена за изпълнението на една или малък брой близки помежду си
функции. Всеки управленски работник в тези обособени звена притежава
функционална компетентност и функционална власт по определена функция навсякъде
в обекта, във всички негови структурни подразделения. Разликата между линейния
и функционалния ръководител е че линейният отговаря за всички управленски
функции, но на едно място, а функционалният- за осъществяването само на една
функция но навсякъде в обекта на управление, във всичките му подсистеми.Не може
да дава разпореждане по други функции, по които не е овластен.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Предимствата на функционалната структура са, че при нея се
постига задълбочена специализация на управленските кадри, осигурява се
компетентно изпълнение на управленските функции, което повишава качеството на
управление, тази структура е по- икономична и по-гъвкава , по бързо се адаптира
към изпълнението на нови задачи, по-лесно се подава на реорганизация,
по-демократична е и създава условия за колективно решаване на голяма част от
проблемите. Не може да се препоръча в чист вид, защото управлението на връзките
при нея е по-трудно отколкото при линейната, също недостатък е че характерът на
връзките съдейства по-скоро за нарушаване на принципа на необходимата
разпоредителност и отговорност отколкото обратното. Линейно-щабната структура е
съчетание на линейна и функционална структура-тя обединява фрагменти и от двете
с оглед съчетание на техните предимства. При тази структура към всяко общо
ръководство от върхово равнище се изгражда щаб от специалисти. За разлика от
функционалната структура тези специалисти са функционално компетентни но
обикновено не са функционално овластени, нямат право да вземат решения, да
издават заповеди по функцията, по която са особено квалифицирани.Те не се
намесват пряко в дейността на структурните подразделения, а само събират
информация, систематизират я, извършват анализи и предлагат обосновани варианти
на решения на общото ръководство от по-високо равнище. Решението се взема от
общото ръководство, което носи и отговорността за него.
Висококвалифицираните специалисти от
щаба играят роля на<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection7">
<div class="MsoNormal">
съветници, консултанти по управлението. Предимствата на
такава организация на връзките при линейно-щабната структура са: сполучливо
съчетание на единоначалието с дейността на компетентни специалисти, осигуряване
на научно обосновани решения от висококвалифицирани специалисти, осигуряване на
подвижност и маневреност на структурата и повишаване качеството на
управлението. Недостатъците са, че макар и да е демократична укрепва
централистичното начало, тъй като решенията се вземат от общото ръководство, а
специалистите са лишени от функционална власт и необвързаност на тези които
предлагат варианти на решенията с тяхната реализация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="20._Мениджърът-централна_фигура_в_процес"></a><b>Мениджърът-централна фигура в процеса на
управление. Мястото на мениджъра в управленския процес. Основни знания и умения,
които трябва да притежава мениджъра. Характеристика на качествата на мениджъра.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Пазарът е феномен, от който зависи успехът, организациите се
ръководят от пазара и тяхното управление трябва да бъде пазарно ориентирано.
Управлението на съвременните организации трябва да става в посока на: проучване
на потребителското търсене и приближаване до клиента, подобряване качеството на
произвеждания продукт или оказаната услуга и търсене на възможност за
осигуряване на собствена пазарна ниша. Друго предизвикателство пред
организацията е динамичността- проспериращите организации никога не спират да
се променят и усъвършенстват. За да се справят с тези предизвикателства
организациите трябва да разполагат с
ресурси- човешки, финансови, материални и информационни, както и някой да ги
комбинира и координира, а тази дейност извършва мениджъра. Той изпълнява
различни управленски функции: целеполагане, ръководене, планиране,
организиране, контролиране.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Определянето на целите включва: избор на дейности, които
предстоят да бъдат извършени в организацията, посочване на очакваните
резултати, определяне на предполагаемия срок за постигане на целта, определяне
на разходите и избор на критерий или система от критерии, които ще потвърдят,
че целта е постигната.Ръководенето е свързано с мотивацията на хората, избора
на методи и стил на управление, разрешаване на различни видове конфликти.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ръководенето е необходимо
където се обединяват хора и ресурси за постигане на определена цел.
Планирането е основна функция на мениджъра, той трябва да предвижда бъдещето.
За постигането на целите трябва да се вземат различни решения –какво трябва да
стане, по какъв начин, от кого да се извърши и в какви срокове. Смисълът на
всеки план е да се облекчи достигането на целите и задачите за да могат целите
да се превърнат в поведение на субекта.Мениджърът трябва да сравнява
действителното състояние с предварително желаното и за целта трябва да се
определят обективни критерии за измерване, оценяване и сравнение. Задължителна
и много важна цел на управлението е да се запази, поддържа и усъвършенства
състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната
подсистема. Мениджърът трябва да притежава основни знания и умения:
1)Съдържателни знания и умения- необходими са за да може мениджъра успешно да
изпълнява определена професия и спомагат за осъществяването на дадена
специфична дейност-той трябва да е добър специалист в дадена област и след това
да приеме изпълнението на мениджърски функции.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
2)Хуманитарни знания и умения-мениджърите непрекъснато
комуникират с представители на външната и вътрешна среда,затова трябва да умеят
да контактуват с хората и да разбират причините предизвикващи едно или друго
индивидуално и групово трудово поведение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Уменията да мотивират хората, да разрешават различни
междуличностни и междугрупови конфликти са от особено значение за утвърждаване
на мениджърите и така техните подчинени им вярват и следват при постигането на
целите.3)Концептуални знания и умения-дават възможност на мениджъра да
предвижда развитието на организацията в бъдеще и да взема правилни
стратегически решения, посредством които мениджърът е в състояние да разкрива
причинно следствените връзки и взаимозависимости между различни събития,
процеси и явления.Концептуалните знания и умения спомагат за формирането на
становища и предприемането на действия, базирани върху мнение и идеи, изказани
и приложени от компетентни специалисти. 4)Умения за диагностика и анализ-
мениджърът е често изправен пред
необходимостта да взима решения, които да доведат до благоприятен изход
различни<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">III<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>СТРАТЕГИЧЕСКО
УПРАВЛЕНИЕ ВЪВЕДЕНИЕ В СТРАТЕГИЧЕСКИЯ МЕНИДЖМЪНТ<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Роля и значение на
стратегическото управление в съвременните условия</b> Стратегическия мениджмънт
представлява наука и изкуство за определяне на стратегическата ориентация
на различните организации. Стратегическата проблематика в мениджмънта
започва да се развива в началото на 70-те год на 20 век. Малко по-късно се формира
виждането за стратегическото планиране, което
през 80-те години
прерастват в кондицията
за стратегическия мениджмънт.
Стратегическия мениджмънт е начин на мислене и съвкупност от умения, които
трябва да бъдат развити и прилагани от всички мениджъри. Стратегическия мениджмънт
изисква: определяне на
бъдещата ориентация;
анализиране на възможностите
и заплахите; оценяване
на съществуващия потенциал; установяване на
стратегическите позиции; набелязване
на основните приоритети; разпределяне на разполагаеми ресурси;
предприемане на практически действия.
Стратегическия мениджмънт цялостно
обхваща планирането, организирането, ръководенето и контролирането на стратегически действия.
Стратегическото планиране дава възможност от една страна да
се набележат стратегическите цели
и задачи, а
от друга – конкретните стратегии за тяхното
реализиране.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стратегическото организиране позволява да се конкретизират
човешките, финансовите, материалните, информационните и други ресурси за
изпълнение на поставените стратегически задачи. Стратегическото ръководене дава
възможност правилно да се насочва направлява работата на персонала.
Стратегическото контролиране позволява да се наблюдава развитието и
своевременно да се предприемат необходимите коригиращи действия. Стратегическия
мениджмънт засяга бъдещото развитие на организацията. Той направлява усилията
към постигане на нейнте цели, балансира интересите на различните групи във и
извън нея. Насочва ресурсите за постигане на по- висока ефективност в
действията, контролира перспективнот развитие. Един от проблемите, свързани с
бъдещето е това, че за хубавите неща се
изисква повече време, докато лошите неща се случват мигновено. Стратегичския
мениджмънт позволява да се разкрият стратегическите проблеми , за да се
използват подходящи стратегии. Стратегическия мениджмънт осигурява необходимата
адаптивност към условията в обкръжаващата среда. Изследванията показват , че
най-често осезаемите ползи се изразяват в по- голямата продуктивност и
по-високата рентабилност. Неосезаемите предимства се очертават в своевременно
извършване на необходимите промени в
стратегическата организация. Стратегическия мениджмънт има силно изразена
практическа и приложна ориентация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Характерни черти на стратегическото управление<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стретегическото управление има различни характеристики,
упражнява се на различни равнища и притежава определени особености в зависимост
от размера на стопанската структура, но винаги цели постигането на конкурентни
предимства – понеже е тясно свързано с промените във външната среда и във
вътрешно състояние на предприятието или фирмата, то позволява да се разкрият
възможностите идващи от бизнессредата и да се използват в максимална степен за
създаването на конкурентни предимства, за възприемането на най-перспективните
направления на бъдещото развитие на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
стопанската структура и на извършваната от нея дейност.
Стратегическото управление позволява да се концентрират материалните и
кадровите ресурси върху стратегическите направления в развитието на дейността.
В по-конкретен план това означава:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Първо. Да се откроят възможностите, които външната бизнес
среда позволява на стопанската структура.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Второ. Да се разкрият и отчетливо формулират посоките на
перспективното развитие на стопанската структура, отговарящи на промените в
бизнес средата. Трето. Да се използват промените в бизнес средата за опазване
на съществуващите и за създаването на нови конкурентни предимства.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Четвърто. Да се формулират технологичните и продуктовите
иновационни потребности на организацията и да се насочат усилията на персонала
към тяхната реализация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Пето. Да се мотивират управленските екипи за пълна
реализация на възприетата стратегия на различните управленски равнища.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според теорията на стратегическото управление, стопанските
организации трябва да притежават качества като: насоченост; ефикасност;
компетентност; концентрираност; иновативност, нагласи за сътрудничество;
нагласи за конкуриране и др. Тези качества определят стратегическия потенциал
на всяка стопанска единица.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стратегическото
управление на стопанските
структури е свързано
с формулирането на цели и задачи, с разпределението на ресурсите
потребни за постигането на тези цели и с последователността на действията,
извършвани за реализацията на поставените цели, от различните равнища и
съставни звена на стопанската организация. Целите най-често се свързват с:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Първо. Доходността, която се измерва с различни показатели,
като размер на печалбата, размер на изплатените дивиденти, рентабилност на собствения
капитал, на привлечения капитал, на съвкупния капитал, на производствените
разходи и други.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Второ.
Разширяване на пазарния
дял, което се
измерва с нарастване
на продажбите в стойност и натура, настаняване в нова пазарна ниша и
други Трето. Нарастване на производителността на труда, измервана с
нарастването на количеството продукция на един зает за час, смяна, ден, месец и
година.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Четвърто. Увеличаване продуктивността на материалните
ресурси, което се представя с увеличаването размера на отделните активи,
подходящата промяна в тяхната структура, увеличаване размера на плащаните
дивиденти и други.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Пето. Развитие на човешките ресурси, под формата на курсове
за квалификация и преквалификация, изпълнение на различни социални програми и
други.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В съгласие с казаното до тук, стратегическото управление
може да се определи като многостранен процес на насочване и координация на
дейностите в стопанската единица, целящ най<span lang="EN-US">-</span>ефективното разпределение и използване на ресурсите, за
постигането на стоящите пред тях цели и задачи, в настоящия момент и най-вече в
перспектива. Както подчертава класикът на стратегическото управление Игор
Ансофф, задачата на стратегическото управление се състои не толкова в
постигането на успех в настоящия момент, а по-скоро в осигуряването на
дългосрочна сигурност, на основата на опазването на съществуващите възможности
и фактори осигуряващи
успеха на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
стопанската единица, както и на основата на създаването на
нови. Той разглежда стратегическото управление като процес на формулиране на
дългосрочните цели на стопанската организация и техните изменения, като процес
на определяне на потребните за тяхната реализация ресурси, включително и на
политиката, насочена към придобиването и използването на тези ресурси. В същия дух
определя стратегическото управление и Георги Михнев, според когото то е
процесът, чрез който се осъществява организирано дългосрочно устойчиво развитие
на стопанската система, процесът на анализ на всички вътрешни и външни фактори,
на поставянето на конкретни цели, на разработването на алтернативни варианти за
тяхното постигане, включително организацията и контрола по изпълнението на
набелязаната стратегия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>СТРАТЕГИЧЕСКА ТЕОРИЯ
В ДРЕВНОСТТА<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Същност и характерни особенности<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стратегиите се използват най-напред във военното дело.Това
понятие е въведено най-напред от древните гърци.Стратегията е словосъчетание от
две думи – армия и водя. Стратегът е лицето което води армията. Счита се, че
понятието стратег е в обръщение повече от 2500 години и макар в началото да се
свързва с военните, не всички стратези са изпълнявали военни функции. Едно от
първите съчинения по военна стратегия е на китайския философ Сун Цзъ. На един
по-късен етап по-известните имена упражнили силно влияние в/у военната
стратегия са Карл Клаузериц, Хелмут Молтке и др.- 1780-1850г.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Военната стратегия се приема като изкуство за прилагане на
военните средства насочени към изпълнение на задачи, определени от политиката.
Свързва се с масово движение, разгръщане на сили, наличие на противник и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Първият логически компонент на военната стратегия е
уточняване на цели и задачи и тъй като стратегията се проектира с/у противник е
необходимо съчетание от няколко цели а не само една. По нататък военната
стратегия уточнява подходи, като най-общо се разделят на директни и индиректни
и обичайни и неочаквани. Теорията на военната стратегия отделя голямо внимание
на изучаване на принципи и практически правила, като например: изненада,
концентрация на ресурси, координация, комуникативност и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стратегиите излизат извън рамките на военното дело.
Социалния живот също се превръща в поле за прилагане на стратегии. Страт.в
стопанските с-ми започват да се прилагат доста по-късно. Те активно навлизат в
стопанския живот през 50г. на мин.век. Към края на 60 и началото на 70г.на
мин.век излизат доста трудове и съчинения посветени на стопански стратегии. В
едни от тях се взаимстват идеи от воен.страт.и се адаптират към природата на
стопанските системи. В др.се обобщава стопанската практика, в трети случаи се
предлагат частни разработки, четвърти са свързани с приложението на нови научни
резултати на управленската теория. Интересът става толкова голям, че всеки
автор който пише по въпроси на стопан.управление, се чувства задължен да
засегне и темата за стратегиите. От всички автори обаче, някои упражняват
значително влияние в/у схващанията и практиката на стоп.стратегии. Такива са:
Ан-Соф, Стайлер, Делитъл, Портър и др. Големият брой литературни източници
постоянно обогатява и развива знанието за стратегиите. Стига се дотам, че се
оформя ново учение. Характерни за него са разнообразни виждания за същността и
предназначението на стоп.стратегии, също така прави впечатление
и голямото разнообразие
в използваните наименования.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Наред със стратегия се използват понятията корпоративна
стратегия, ръководна стратегия, големи проекти, висша стратегия, програмна
страт.и др. Трябва да се отбележи, че понятията не са еднозначни. В
литературата по стопан.управление всеки автор се стреми към свое определение.
Обобщението на тези мнения се извежда като едно общо определение на стопанската
стратегия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основни категории в стратегическата теория<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Обобщението на авторовите мнения се разделя на следните
основни части: 1.За всяка стоп.страт.е
присъщо наличието на цели и задачи, към които стоп.единица се ориентира с
действие и активност. Едни автори използват термина цели, др.използват
показатели, трети използват задачи. Някои автори ги разграничават, други
ги използват като
синоними. Независимо от наименованието, може да се обобщи, че е
налице целева уредба, към която се ориентират и на която се посвещават
усилията. Изборът или разработването на тази целева уредба е съществен елемент
на всяка стратегия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Друга важна съставка на стоп.страт.е стратегическият
анализ. Той обхваща както оценката на околната среда, така и анализът на
вътрешните фактори. Тук има една особеност – анализът не обхваща само
икон.сфера, задължително се включва и анализ на социалната, политич.,
техническата и природната среда. Всички с-ми, които формират обкръжение на
стопанска организация се изучават на различни нива: национално, регионално,
международно. Оценката на вътрешните фактори също изисква всестранност, като се
започне от мощностите и капацитета и се стигне до историята на предприятието. В
крайна сметка анализът е насочен към преценяване на предимствата и слабите
страни на организацията, спрямо сходни с-ми и организации. Анализът е по
достоверен ако предвижда определен риск.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Трета важна част на стопанската стратегия е програмната
част или планът за действие. Той представлява организация на ресурсите, които
ще се въвлекат за достигане на предвидените цели във времето. Важна
характеристика на програмната част, е координацията и съгласуемостта. Според
обстоятелствата могат да се включат доставка на машини, инсталации, координация
на инвестиции, координация на продажби, на експлоатацията, координация в
управлението и др. Повечето от стоп.страт.предполагат наличие на противник.
Противника е всяко препятствие, което трябва да се преодолява по пътя към
постигане на целите и намеренията. За стоп.организации, като противник могат да
се възприемат: конкурентна организация, техническия прогрес, природната среда и
др. Разработването на стратегия е организационен процес, при който всички
компоненти, се уточняват във взаимодействие. Стоп.страт.може да бъде
представена различно. В по-ранните периоди е предпочитан вербалният (устният)
начин на представяне. По-късно се налага разработването на писмени стратегии.
Писмената стратегия дава граници за обмисленост и прецизност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Видове стратегии, прилагани според конкретната ситуация<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Обхващането на всички видове възможни стратегии води до
следната категоризация:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Според обхвата страт.могат да бъдат:глобални, блокови,
регионални и по отделни държави.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Според обекта биват: генерални, социални, икономически,
военни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
.Според етапа на изпълнение могат да бъдат: концептуални,
операционни, реализационни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.В зависимост от отношението към останалите участници, могат
да бъдат: конкурентни и неконкурентни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Според поводите за разработването им могат да бъдат: на
икономически растеж, на организация във затруднение, на възстановяването,
офанзивни и дефанзивни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Според йерархичното ниво на с-мата за която се разработват
могат да бъдат: фирмени и корпоративни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Според сферата на дейностите за които се отнасят могат да
бъдат: бизнес страт.и функционални стратегии.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Според обекта за който са разработвани са: производствени,
пазарни, структурна и организационна.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Според начина на действие страт.се разделят на:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-свързани с промяната на организацията<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-свързани с общи действия<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-динамични стратегии и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Сходство и различие между военната и бизнес стратегия<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Между военната и бизнес стратегия има голямо сходство,
средство за постигане на желаните цели. Те от една страна са фокусирани в/у
пълноценното използване на създадените предимства, а от друга са насочени към
слабостите на противника. Постига се чрез набавянето на необходимата информация
в резултат на извършеното разузнаване или проучване. Тези стратегии изискват
непрекъснато наблюдение на обкръжаващата среда и настъпилите промени в нея.
Значителна роля играе предприемането на изпреварващи и изненадващи действия.
Правилно съсредоточаване на материални, човешки и др.ресурси. Различия: от
характера на конкретните условия. Военната стратегия се реализира при наличието
на конфликт, бизнес стратегията в условията на конкуренция. В много случаи м/у
военния конфликт и пазарната конкуренция съществува определена практика, която
обуславя използването на сходни стратегии за постигане на успех.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>ВИЗИЯ В ОРГАНИЗАЦИЯТА<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Определение на
понятието "Визия в организацията"<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Според теорията и практиката на стратегическото управление
визията представлява дългосрочните намерения, стремежи и аспирации на дадена
стопанска структура. Визията следователно се свързва с изграждането на една
правилна представа за извършваната от нея дейност, за характера и насочеността
на тази дейност, за нейните основни потребители, и за мястото, което
организацията държи да има на пазара.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Същност и характерни черти<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стратегическите цели на организацията се определя от
визията, която представя виждането на
стратегическите мениджъри за бъдещето на организацията. Необходимо е
стратегическите мениджъри да имат ясна и конкретна визия за бъдещето на визшите
мениджъри. Визията трябва да е насочена както към членовете на организацията,
така и към членовете на обществото. Тя включва основните принципи, към които ще
се придържа компанията при развитието на нейния бизнес. Визията трябва да
пресъздава образа на съвършената
организация, която служи
на хората. Тя
трябва да<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
отговаря на определени изисквания и да притежава следните
качества: интегрираност – визията трябва да дава цялостно и завършено виждане
на стратегическите менджъри за перспективното развитие; реалистичност – визията
е необходимо да представя реалистична картина на бъдещето на организацията;
правдивост – визията задължително да бъде правдива, за да привлече доверието и
надеждите на хората; привлекателност – визията е наложително да бъде атрактивна
чрез изграждане на позитивни образи; смисленост – визията трябва да бъде
съдържателна и значима, за да оказва мотивиращо въздействие; отчетливост – визията
е необходимо да бъде ясна и определена, за да мобилизира усилията на персонала;
убедителност – визията е наложително да внушава увереност и сигурност в
бъдещето на фирмата; разбираемост – визията е необходимо да биде разбрана от
персонала с оглед постигането на съгласие; вдъхновеност – визията трябва да
вдъхновява хората в стремежа им за реализиране на идеалите. Създаването на
визията според М. Тичи и М. Девана се основава в/у: интуиция, логика.
Интуицията подпомага търсенето на нови възможности. Логиката обосновава
пътищата за използване на откритите възможности.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Основни принципи на
изграждане на визията<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Визията се изгражда въз основа на избрани принципи, като
„постоянно развитие”, „стремеж към
съвършенство”,
„дългосточна стабилност”,<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
„отговорност към потребителите”, „превъзходно обслужване”,
„респектиране на конкуренцията”, „непрекъснато усъвършенстване”. Създаването на
визията има изключително значение за всяка организация, тъй като се въвеждат
нови възгледи, ценности и стандарти на поведение. Тя представя мечтите и
желанията за извършване на кардинално преустройство. Визията трябва да
вдъхновява, въодушевява, възпламенява, ентусиазира и окриля хората. Тя посочва
призивите и набелязва приоритетите в бъдещата дейност. Нейната реализация
трябва да е постоянна и органична част от тяхната работа. Това ориентира
компанията към предприемането на радикални действия, свързани със засилването
на нейните пазарни позиции.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>МИСИЯ НА
ОРГАНИЗАЦИЯТА<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Съдържателни
характеристики<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Мисията на организацията разкрива отношението към
потребителите, определя приоритетните сфери на действие, представя основните
продукти и услуги, изтъква значимите конкретни предимства. Мисията отразява
избраната визия за нейното развитие. Тя декларира убежденият, приоритетите , желанията
и аспирациите на стратегическите мениджъри във връзка с перспектиеите на
организацията. Големите компании прокламират, както обща мисия, така и бизнес
мисии за всяко направление на дейността. Така например корпоративната мисия
разкрива нейната идентичност, посока на развитие, характерните особености,
основните умения, потенциалните възможности, конкретните предимства. Бизнес
мисията ориентира съответната стопанска дейност в желаното направление. Мисията
представлява визша цел, която ще се следва през подължителен период от време.
Акцентте в мисията на търговската фирма могат да бъдат насочени към осигуряване
на превъзходно обслужване на клиента, предлагане на качествени продукри и
услуги, потдържане на добра репутация в обществото, извършване на лоялна
конкуренция, предоставяне на повече стойности за потребителите, създавне на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
добри условия за работа на персонала. Мисията рзкрива
съдържанието на политиката на компанията и е основа за нейните бъдещи действия.
Мисията на компанията е необходимо да съдейства за създаването на благоприятна
атмосфера за дейност и за активизиране на нейния персонал. Тя трябва да
предизвиква позитивни чувства и емоции, които да мотивират хората към
действие.В нея могат да се включат различни вътрешни и външни компоненти. Външни
са клиентите, пазарите, репутазията, конкуренцията. Вътрешните са ценности,
персонал, стуки, технологии. Фирмата чрез избраните компоненти очертава своя
индустриален, продуктов, пазарен, конкурентен и организационен обхват.В
зависимост от преобладаването на един или др компонент могат да се разграничат:
глобална мисия, в която се включват както външните, така и вътрешните
компоненти; пазарна мисия, която се основава на външните компоненти на
обкръжаващата среда; организационна мисия, оято съдържа само основните вътрешни
компоненти на фирмената среда. Фирменото послание към обществото се съдържа в
деловото кредо, което посочва стандартите на нейното поведение. То позволява да
се различава и разпознава организацията от нейните основни конкуренти. Бизнес мисията
ръководи и направлява развитието на стратегическите бизнес единици в големите
корпорации. В нея се конкретизират основните стоки, пазари, клиенти, доставчици
и дистрибутори. Бизнес мисията позволява да се набележат специфичните цели на
дадена бизнес единица. Всяка бизнес единица се управлява самостоятелно от група
визши мениджъри, които имат правото и отговорността да вземат стратегически
решения, за нейното развитие.Формирането на мисията изисква използването на
различни методи в зависимост от еволюцията на организацията. При нейното
възникване най- често се използва метода за мозъчна атака.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>СТРАТЕГИЧЕСКИ АНАЛИЗ
НА ВЪНШНАТА СРЕДА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Същност и характерни
черти<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
В теорията на
стратегическото управление все
още няма общоприето разбиране за мястото,
съдържанието и обхвата на стратегическия анализ. Едни автори приемат, че
стратегическото управление започва с визията, мисията, целите и т.н., друга
група счита, че то започва със стратегическия анализ. Същото може да се каже за
съдържанието и обхвата на анализа. Според Д. Аакер, стратегическият анализ
включва анализ на външната среда и вътрешен анализ.1 Според него външният
анализ включва анализ на купувачите, анализ на конкурентите, анализ на пазара и
анализ на средата. Този анализ предхожда разработката на
всяка нова стратегия,
а преразглеждането на
действащата винаги започва с анализа на външната среда, т.е. външните
фактори, които биха могли да окажат съществено влияние върху стратегията на
стопанската структура. Добрият външен
анализ, твърди Д.
Аакер, трябва да
бъде целенасочен и съдържателен,
защото винаги съществува
опасност да се превърне в безкраен процес, резултатът от
който би могъл да се превърне в безполезна
информация.2 Резултатите от
външния анализ оказват
пряко влияние върху стратегията,
защото предлагат стратегически решения
и подпомагат избора на най- добрите от тях, т.е. резултатите от този
анализ оказват пряко влияние
върху инвестиционните решения,
изборът на функционални
стратегии и създаването на трайни конкурентни предимства. От<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
гледна точка на обхвата и съдържанието на стратегическия
анализ различията са по-малко и са преди всичко предмет на формулировки.
Българските автори поддържат разбирането, че стратегическият анализ обхваща
анализа на състоянието на отрасъла, в който фирмата оперира, анализ на
конкурентната среда и анализа на вътрешното състояние на стопанската структура,
което е израз на същата външна и вътрешна среда, в която дадена стопанска
структура оперира.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Външният анализ трябва да подскаже отговори на важни
въпроси, като:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Какво да се прави с развиваната дейност - да се съкрати,
закрие или поддържа и разширява?<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Кои нейни съставки се нуждаят от инвестиции за разрастване?<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Какво е за предпочитане - разширяване на пазарното
присъствие или излизане на нови пазари?<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Оправдано ли е да се смени развиваната дейност с нова?<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Какви функционални стратегии да се възприемат и реализират?<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Кои са ключовите фактори за успеха на фирмата?<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Какви активи и компетенции трябва да се поддържат, укрепват
и създават? Външният анализ трябва
да подпомогне стратегията
като прогнозира развитието на
тенденции, вече зародили
се във външната
среда, като предскаже бъдещи
събития, като идентифицира възможностите и заплахите на външната среда, за
крайните резултати от стратегията. Всеки значим резултат тук може
съществено да промени избора на
стратегия или да подскаже за
промяна на действащата. Същото
се отнася и
за стратегическата неопределеност на редица
очаквани или желани събития, като търсенето на даден продукт,
или от какво
ще зависи то,
или от какво
ще зависи
платежоспособността на потенциалните
купувачи? Когато няма
време за отлагане, се взема
стратегическо решение, независимо от неопределеността, когато е възможно, може
да се търси снижаване равнището на неопределеност или неопределеността да се
преодолее с избора на по-подходящ сценарии за развитието на външната среда.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Под възможности в стратегическото управление се разбират
събития или тенденции, които фирмата може да използва за увеличение на своите
продажби или печалбата. Под заплахи се разбират събития или тенденции, които
ако останат неотчетени от фирмата, водят до снижение на продажбите и печалбата.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Видове външна среда<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Теорията на стратегическото управление разделя външната
среда на две части<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
- обща и специфична. Към общата среда обикновено се отнасят
социалните, икономическите, правните, природните, културните, екологичните и
другите фактори, оказващи влияние върху дейността на всяка стопанска структура.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Специфичната среда се формира в рамките на отрасъла, където
стопанската единица развива своята дейност и включва фактори, свързани с
технологиите, конкурентите, купувачите, доставчиците и др. Анализът на
състоянието на отрасъла включва точно тази специфична среда, което определя
неговото стратегическо значение. Този анализ цели изчерпателна представа за
състоянието на отрасъла, в който фирмата оперира. Много често този анализ се
нарича "индустриален анализ", доколкото в стратегическото управление
под "индустрия" се разбира отрасъл.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">IV<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>СЪЩНОСТНА
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Основни характеристики на предприемача<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според Вернер Зомбарт предприемачът трябва да притежава
следните качества:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Да е завоевател-да притежава упоритост и постоянство; да е
организатор – да оценява правилно хората , да ги заставя да работят и да
координира техните действия ; да е търговец- да може да ръководи хората без
принуда,да може да събужда в тях интерес към своята дейност , да им внушава
доверие и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За средния предприемач: предпазливост,рационалност,разумни
икономии ; делови морал,търговска солидарност,изпълнение на договорите;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Бюрокрацията: Преданост ; Лично кариерно представяне и
благополучие при спазване на колективния интерес; Дисциплина ; Наличие на
строго определени функции.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В САЩ и Япония предприемача се гледа като на човек обслужващ
хората и създаващ работни места , а в Европа образът на предприемача като цяло
е по-малко позитивен. Към важните за
психологическия портрет на предприемача качества се отнасят :
1.Компетентност,комбинативност,развито въображение,реална фантазия,развита
интуиция и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
2.Талант за координиране на усилията на сътрудниците ,
способност и готовност за социално общуване с други хора и в същото време да
върви против течението.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
3.Склонност към риск,вътрешен контрол,стремеж към борба и
победа , потребност от саморазвитие и обществено признание.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Определението за предприемачество акцентира на самостоятелността,на
дейността предполагаща избор,риск , отговорност. Предприемача стартирайки
бизнес , разчита да постигне успех . За успеха влияние могат да оказват :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
1.Проста случайност ; 2.Активно търсене ; 3.Компетентен
разчет на различни комбинации и избор на оптималния вариант на базата на
теоретични изисквания ; 4.Придобиване и използване на конфиденциална информация
или друг вид ресурс ; 5.Използване на собствените уникални способности,опит и
компетентност за подобряване качеството на продукта.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Модели на предприемаческо поведение : 1.Инвестиционен модел
– разработка и внедряване на своя отговорност и риск на инвестиционни проекти.
2.Организационен модел – организация и осъществяване на идеи,нестандартни
решения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
3.Посреднически модел – Посредник с получаване на съответни
комисионни.4.Активизационен модел – концентрация на ресурси , които да бъдат
използвани в благоприятен момент. 5.Търговски модел – нови канали за обмен на
стоки 6.Консултингов модел – осигуряване на професионална поддръжка. 7.Игрови
модел – Манипулиране и комбиниране на ценова информация и друга поверителна
информация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основни мотиви и професионални качества на предприемача :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Мотиви : 1.Желание сам да бъде господар на живота си .
2.Стремеж към преодоляване на дистанцията м/у професионалната дейност и
останалата работа.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
3.Промяна в принципа „работя ,за да живея” в „живея ,за да
работя” 4.Желание за получаване на достойно възнаграждение за своя труд.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Качества:
1.Предпочита да изработва решенията самостоятелно ; 2.Насочен към
получаване на резултати; 3.Открит за конструктивна критика и похвали ;
4.Стремеж за активно участие в бизнеса; 5.Бързо развитие и нововъведения ;
6.Крайно взискателен към себе си.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Психология на предприемача<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Предприемачите са особен тип хора.Психологически портрет на
предприемача –<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Характеристики :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Творческа,икономическа активност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Поемане на риск ; 3. Общителност ; 4. Стремеж към
реализация ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
5. Устойчивост на стрес и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Степента на свобода на избора , който си позволяват
успешните предприемачи , налага извода , че този тип хора притежават значително
по-малко количество фрустриращи личността разбирания в сравнение с другите.
Известно е , че е невъзможно да се постигне успех ако поведението не е
адекватно на ситуацията. За да бъде
водещ , човек трябва да реагира ясно и своевременно на промените в
обкръжаващата среда. В подсъзнанието на предприемача се съдържа готовност да
бъде гъвкав , оптимален , успешен , творчески и др. нагласи , способстващи
успехите на живота.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Състоянието на фрустрация възниква в следствие на реална или
въображаема променлива,която възпрепядства постигането на целта. Предприемачът
знае , че всяка негова постъпка оказва влияние на получаването на печалба ,
което е основна цел. Основната характеристика на средата , в която работят
предприемачите е неопределеността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основни елементи на предприемаческата култура :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Законност ; 2.Строго изпълнение на ангажиментите и
задълженията ; 3.Честното водене на собствения бизнес(отношение към
хората,потребителите и др.) ; 4.Спазване на етични норми.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Фактори влияещи в/у формирането на предприемаческата култура
: 1.Цивилизовани външна предприемаческа
среда ,обществен и държавен манталитет 2.Формираната култура на
предприемаческите организации<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Реално действащи правни норми<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Предприемачът,неговата корпоративна култура,деловия етикет
и др. Фактори влияещи в/у формирането на фирмената култура :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
1.Предмет и организация на предприемаческата дейност
2.Мотивация<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Равнище на управленската култура<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Механизми на взаимоотношения м/у ръководител и наемни
работници 5.Наличие на особен стил на управление<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
6.Висока професионална компетентност 7.Високо качество.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>ЕВОЛЮЦИЯ НА
ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Еволюция на предприемачеството и предприемаческите функции
Предприемаческата дейност се заражда в средните векове,като предприемачи са
били търговци,занаятчии,мисионери.Предприемачеството се развива много сложно.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В средата на 16век се формира акционерен капитал.В края на
17век се формират първите акционерни банки.В края на 17век се появява новата
професия – мениджър – ръководител и организатор на крупно производство.
Появяват се и финансисти , икономисти , счетоводители , юристи и
др.Възникването на предприемачеството като оформено устойчиво явление става в
края на 17век.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Началният етап – обхваща периода 18-19век.Търговията се
явява изходна точка в процеса на възникване и развитие на
прредприемачеството.Следващият етап – от края на 19век до средата на 20.
Свързан с определянето на иновативността , като основна черта на
предприемачеството. Третият етап – от 60те години на 20 век до сега. Съвременните
учени-икономисти определят предприемачеството като: 1.Дейност , насочена към
максимизация на печалба.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
2.Инициатива,насочена към изработка на стоки и услуги.
3.Директна функция по реализация на собствеността<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
4.Процес на организационна иновация в целите на получаване
на печалба. 5.Действия , насочени към нарастване на капитала.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Повечето практици смятат получаването на печалба за крайна
цел на предприемачеството , но и непрекъснатостта на възпроизводствения процес.
Предприемачеството не се открива във всеки бизнес.То е собствен стил на
развитие. Развитие на предприемаческите
функции<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основни функции на предприемачеството :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ресурсна функция–За всяка стопанска дейност са необходими
икономически ресурси<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
– фактори на производството. Към тях се отнасят преди всичко
естествените ресурси – земя,гори,полезни изкопаеми,води и др.; Инвестиционни
ресурси–машини оборудване , инструменти, транспорт и др. средства използвани за
производство на стоки и услуги,и тяхната доставка до потребителя.;Човешки
ресурси–качествен и количествен състав на работна сила,квалификацията
й,специализация,равнище на заетост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Организационна функция – Предприемачът използва своиуте
способности , за да осигури такова съединяване и комбиниране на факторите на
производство , което по най-добрия начин ще доведе до получаване на висок
доход.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Новаторска функция – Изразява се в нарастване пазара на
научно-технически разработки, развива се информационната структура,разширява се
достъпа до полезна информация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Предприемачески потенциал – икономически ресурс,влияещ на
характера и темпа на предприемаческото развитие. Той се характеризира като
особен механизъм за реализация на предприемаческите способности на хората ,
основан на моден на пазарната икономика.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Еволюция на сектора на малките и средните предприятия<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Секторът на малкия и среден бизнес се явява специфична форма
на организация на икономически живот със свои отличителни
особености,закономерности,преимущества и недостатъци.Ключова особеност на
малкия и среден бизнес е високата степен на икономическа неформалност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Малкият бизнес представлява обединение на различни
предприятия, непосредствено свързани с масовия потребител на стоки и услуги .
Без малките и средни предприятия<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
, регионалната икономика не може да съществува и да се
развива нормално.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
От средата на 70-те години малкият и среден бизнес търпи
особен вид развитие. Наблюдава се процес на нарастване значението му.Основни
причини : 1.Технологична промяна;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
2.нарастване сектора на услугите; 3.нарастване на
конкуренцията ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
4.Повишаване цените на енергията и забавяне на световното
развитие; 5.Политически фактори,развитие на предприемаческата култура и
антидържавните нагласи ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
6.Модата и променящите се вкусове ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
малките предприятия предоставят на хората възможности за
реализиране на своите творчески способности, предприемчивост, инициативност ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Големите предприятия немогат оперативно да реагират на
постоянните изменения в търсенето,поради присъщата си инертност и тромавост ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
9.Намаляване размера на партидите , усложняване в
конструктивно и технологично отношение на произвежданите изделия ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
10. технологичните изменения позволяват да се структурира
производствения процес по отделни фази и операции ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.запазване на висок относителен дял на единичното и
дребносерийно производство позволява на малките предприятия да се чувстват
комфортно<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Развиването на технологиите създава условия за производство
не само на крайни изделия,но и на междинни продукти;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Качествените характеристики на ресурсите постепенно се
ограничават , а в редица случаи и влошават;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Развитието на концентрацията води до формиране на пазарни
ниши,т.е. до откриване на възможности за създаване на отделни предприятия с
ограничен пазар; 15.Държавата стимулира развитието на малките предприятия;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
16.Малките предприятия не се нуждаят от големи стартови инвестиции;
17.Разширяването на номенклатурата за услугите създава обширно поле за изява на
малките и особено микро предприятия;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Откриване на нови разнообразни възможности за малкия бизнес
– програмиране и конструиране с помощта на персонални компютри , предоставяне
на експертни и информационни услуги и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Създаването на малки предприятия често са инициатива на
големи корпораации.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>СРЕДА НА МАЛКОТО
ПРЕДПРИЯТИЕ<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Вътрешна среда на малкото предприятие <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Малките предприятия са най-разпространения тип производствени
системи.Малките предприятия , независимо от техните размери , притежават всички
характерни признаци на системните оборудвания. Подобни системни признаци са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на колектив от хора и с-ма от машини,изложени на
влиянието на външни сили<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на подсистеми – наличие на вътрешна структура<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-голям брой и разнообразни връзки<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-движение на разнообразни трудови , материални и
информационни потоци м/у подсистемите и др.Уникалността на всяко отделно малко
предприятие като система,намира изражение в състава на елементите от вътрешната
му среда и в характера на неговата външна среда.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Вътрешна среда – при формирането й предприятията се
проявяват като самостоятелни системи , а формирането на външната – като
подсистеми на по-големи формирования.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Под формирането на вътрешна среда на малкото предприятие
обикновено се разграничават 2 основни групи от елементи :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Ситуационни фактори – Вътрешни променливи които се задават
на предприемача. Основни ситуационни фактори : - цели на предприятието ; -
етика,култура на предприемаческата дейност ; - технология на специаализираните
производствени процеси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Съществуват много системи за класификация на технологиите ,
използвани в предприемаческата дейност . Най-съществените и широко използвани
признаци са :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-степен на непрекъснатост на процеса ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
- организационен тип ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-брой производствени стадии;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-равнище на автоматизация на производтсвените процеси и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Прекъсваеми технологии – характерни за обработващите отрасли
на промишлеността<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
, където отделните операции се изпълняват последователно,с
определени времеви прекъсвания.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Непрекъсваеми технологии – производствения процес се
осъществява непрекъснато по операции и не може да бъде спрян без значителни
условия .<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Организационен тип производство – характеризира степента на
постоянство на производството на една или друга продукция.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Единично производство – Уникалност на произвежданите
изделия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Серийно производство – повторяемост на еднакви
изделия,обединявани в партиди или серии<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Масово производство – голям мащаб на продукцията , използване
на уникално специализирано оборудване и работници с ниска квалификация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Елементи на вътрешната среда<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основни :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-функционалните области в дейността на предприятието
,основните видове дейности, обединени от специфична
цел.(Маркетинг,производство,финанси,персонал и др.)<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
-елементи на производствения процес – предмети и средства на
труда и труда(суровини материали,отделни детайли и др.)<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-елементи на управлението – функциите и структурата на
управление.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Външна среда и инфраструктура на предприемачеството<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Външната среда на предприемачеството се характеризира с
фактори ,независещи от личността на предприемача и включващи стратегията и
тактиката на неговата дейност<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основни елементи в структурата на външната среда за
предприемачеството са : 1.Административно-юридически условия – определят се от
икономическата политика на държавата,действащото законодателство;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Пазар на продукцията – структура и величие на
платежоспособното търсене , степен на незадоволеното търсене , наличие на
потенциално търсене.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Необходимите за предприемаческите дейности ресурси –
наличие на финансови ресурси , трудови ресурси и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Състояние на конкурентната среда – брой на предприятията ,
работещи на пазара, средна мощност на предприятията конкуренти , брой
предприемачи на 1000 души население<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Инфраструктура на предприемаческата дейност – брой на
организациите,оказващи организационна поддръжка на предприемаческата дейност ,
брой бизнес школи , центрове и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Екологични условия – Екологични изисквания към технологията
на производство и екологични изисквания към продукцията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Социално-психологически климат – характер на отношенията
м/у държавата и предприемаческата дейност , характер на отношенията на
обществото към предприемачеството , култура на взаимоотношенията м/у
предприемаческите субекти.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основни елементи на външната среда и изисквания :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Пазар на продукцията на предприемачите . Изискванията са
свързани с наличието на неудовлетворено платежоспособно търсене и наличие на
достатъчен обем на държавни поръчки отправени към продуктите на малките фирми .<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Пазар на финансови ресурси – Изисквания – наличие на
достатъчно собствени и привлечени ресурси в държавата<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Пазар на трудовите ресурси – Изисквания – наличие на
достатъчен брой хора с професионални и психологически възможности.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Административно-юридически условия . Изисквания : наличие
на комплекс от правни актове;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-благоприятен данъчен климат;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-благоприятен търговски режим;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-благоприятна финансово-кредитна държавна политика;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на комплекс от нормативни актове , осигуряващи
правилна защита на предприемачите<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Социално – психологически климат . Изисквания – степен на
престижност на предприемаческата професия в общественото съзнание.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
.Инфраструктура на предприемачеството .Изисквания :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие в структура на държавното управление на органи и
подразделения;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на държавна система за бизнес образование ,както
специализирано,така и в рамките на училища,ВУЗове,бизнес школи и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на държавни фондове за поддържане на
предприемачеството.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>СЪЗДАВАНЕ НА НОВ
МАЛЪК БИЗНЕС<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Спазване на определени принципи при създаване на нов малък
бизнес за по-висока ефективност:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Комплексност – анализът трябва да обхваща всички страни на
предприемачеството<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-съчетаемост – означава , че решенията по всички базови
елементи на личностната стратегия се разработват последователно с отчитане на
предишния опит и не си противоречат едно на друго<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-съответствие на изработваните решения с възможностите на
предприемача<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-оптималност – означава,че от допустимите варианти на
личностна стратегия се подбира този, който има най-добра икономическа
ефективност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Личностната стратегия на предприемача осигурява ефективно
използване на неговите предприемачески възможности при спазването на следните
условия :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на мотивация;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на предприемачески качества;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на материална възможност за стартиране;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-психологическа предразположеност към избрания бизнес;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-наличие на интелектуална собственост , носеща конкурентни
предимства.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Етапи на процеса на създаване на малък бизнес<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
1.Генериране на цел и мотиви за организиране на бизнеса
2.Потвърждаване и изграждане на детайлна предства за бизнес идеята 3.Подготовка
за стартиране<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
4.Печални стъпки 5.Стабилизация Фирмена локализация<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Локализация е важен фактор за функционирането и
конкурентноспособността на предприятието. Изборът на подходящо местоположение е
определен от взаимодействието между :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
1.Бизнес средата<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Вътрешно-фирмените характеристики<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Основни тенденции в развитието на локализационните фактори<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Бизнес среда :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Движещи фактори – причини,които карат фирмите да се преместват
( липса на пространство, нужда от нови сгради, използване на неподходящи сгради
и др.) Изтеглящи фактори – привличащи
сили , влияещи от мястото,което бизнесът е решил да заеме (достатъчно
пространство за разрастване, стратегически добра позиция,добра достъпност и
др.) Комбинацията от двата типа фактори
води до крайното решение дали да има или да няма преместване . Задържащи
фактори –<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
предпазват бизнеса от преместване и най-общо представляват
причините за запазване на настоящото местоположение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Вътрешно-фирмени характеристики: Основни групи :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Продукт/услуга ; - Заеми ; -Капитал ; -Производствен процес
; - Географски обхват . Като характеристика продуктът включва различни променливи – качествo,
полезност<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
, доставка и др. Заетите и капиталът – влияят на
локализацията чрез квалификция и структура. Производствения процес – яснота по
отношение на доставчиците , връзките,потребителите,сроковете,нивото на
технологичната иновация и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Географски обхват – играе ролята на изтеглящ фактор в района<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
3. Основни тенденции в развитието на локализационните
фактори 1.Първоначалната локализация – Мястото където бизнесът е стартирал<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
2.Втори локализационен избор – Преместване на бизнес или
част от него.Процес на приспособяване , при който се сменя местоположението , с
цел по-добро удовлетворение на нуждите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
4 основни типа
фирмена прелокализация<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-цялостна – фирмата се мести от едно на друго място<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-частична – част от фирмените дейности се местят<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-временна – преместване за времето на преустройството на
оригиналното местоположение<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-съчетана – преместването на една зависи от друга фирма.
3.Решение за разширяване :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Алтернатива на избора за повторна локализация. Наблюденията
сочат,че се предпочита разширението пред преместването.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА БИЗНЕС ПЛАНА<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Бизнес план се разработва по повод на идея за бъдещо
развитие на съществуваща фирма, при основание на нова дейност , при сериозни
пазарни промени , при вътрешни промени и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Методи за генериране на идеи :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-използване на уменията придобити в училище,на работното
място,хоби,интереси и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-използване на всичко написано(информация от
медии,книги,филми и др.)<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-разрешаване на проблеми<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-посрещане на нуждите<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Бизнес планът като вътрешно-фирмен документ за управление –
Служи за ориентир на собственика и му дава достатъчно надежда основа за промени
в процеса на работа<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
, когато това е необходимо<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Бизнес планът като средство за планиране – При наличието му
, безработен на базата на очакванията на предприемача , на един по-късен етап ,
винаги може да се установят отклоненията в действителното развитие и да се
предприемат мерки за корекция на дейността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Бизнес планът като средство подпомагащо развитието –
Предлага подробен списък на предстоящите неотложни дейности със съответните
срокове за тяхното достигане.проблеми ситуации,и това води до изработването на
правилни управленски решения.5)Знания и умения за осъществяване на
управленското въздействие-мениджърът няма да е в състояние да въздейства върху
обекта на управление ако не познава функциите, принципите и методите на управление,
трябва да може да използва различни средства и техники на управление.От голямо
значене за вземането на своевременни и ефективни управленски решения е
познаването на етапите и методите за тяхното изработване. Ефективните мениджъри
се изграждат чрез придобиване на базисни умения и знания, натрупване на
практически опит и непрекъснато самоусъвършенстване.Качествата, които мениджъра
трябва да притежава могат да бъдат разделени в 2 групи-вродени и придобити.
Вродените качества са: 1)логическо и абстрактно мислене-то намира израз в
търсенето на причинно-следствени връзки, способността му да прави обобщение, да
разкрива тенденции. Абстрактното мислене намира изра з в съчетаването на
процесите и явленията и достигането до определени изводи.2)наблюдателност и
памет-добрият мениджър трябва да ги притежава, наблюдателността е свързана с
разкриването на нещо специфично при възприемането на действителността,
разкриване на някои подробности, които за други хора биха станали
незабелязани.3)способност и концентрация-способността на мениджъра да насочва
мисловната си дейност към дадено понятие, съдържание или обект. 4) фантазия и
творчество- способността да се комбинират с предпоставка за разбиране и
решаване на възникващите проблеми. Наличието на идеи и превръщането им в
реалност е свързано с творческата дейност на човека. Придобитите качества са:
1)решителността-трябва да е готов да действа да поема риск. Развитието на това
качество е свързано с голямо напрежение и усилие. 2)динамика-това<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
е склонност към движение, промяна, инициативност, желание за
работа. 3) надеждност- мениджърът трябва да бъде надежден партньор в
осъществяваната дейност и трябва да притежава чувство за отговорност,
психологическа издръжливост, постоянство, дискретност, честност, етичност. 4)
самоувереност-той трябва да вярва в собствените си сили да не допуска чувство
за безизходица в определени ситуации, да приема предизвикателствата.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
5)мениджърът трябва да убеждава хората с които работи, те
трябва да му вярват, да го следват в предприемането на различни действия.
Мениджърът трябва да развива качества като вътрешна убеденост, авторитет,
контактност, красноречие, оптимизъм. Добрият мениджър трябва да се старае да
развива постоянно качествата си в правилно избрана посока.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">V<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>ЛИДЕРСТВО И
РЪКОВОДСТВО<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>СЪЩНОСТ И ОСНОВНИ
КОНЦЕПЦИИ НА ЛИДЕРСТВОТО</b>.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Дефиниране на понятието „лидерство”<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Най-популярните от тях са – водя (по пътя), ръководя, вървя
начело, убеждавам, увещавам, карам (в смисъл принуждавам), предумвам, скланям,
командвам, предвождам, дирижирам, начело съм (в шествие например), пръв съм (по
успех например), изпреварвам, (давам) пример, (поемам) инициатива и пр. При
разглеждане на най-често цитираните дефиниции в научната литература през
последните години, прави впечатление, че лидерството се определя като процес на
повлияване за постигане на определени цели или визия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лидерът е авторитет и подобно на него той се ползва с
влияние и доверие, има тежест в очите на другите. Този авторитет той дължи на
социалнозначимите качества, които притежава, и на значителния принос, който има
за постигане на груповите цели. Не всеки авторитет обаче е лидер. За лидера е
задължителна организаторската функция за решаването на определени групи
проблеми и задачи, докато авторитетът не изпълнява задължително такава функция.
Лидерството представлява феномен на груповата динамика, при който в резултат на
взаимодействието между членовете при изпълнение на дадена обща дейност едно
лице се издига за организиране на групата при решаване на конкретна задача. То
е явление на неформалните личностни отношения. Останалите членове приемат
лидерството напълно доброволно,<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
изграждат собствено отношение към лидера като към водач, а
към себе си като към водени и могат всеки момент да се откажат от тази си
позиция без заплаха от каквито и да е административни санкции. От своя страна
лидерът е член на групата, който в значими ситуации е способен да оказва
съществено влияние върху поведението на останалите участници в общата дейност.
Лидерите могат да се сменят, могат да се конкурират, изместват, подпомагат и
т.н. Но докато са лидери, те обезпечават организацията на груповата дейност.
Лидерството притежава следните особености, които го характеризират: Първо,
когато възникне обща работна задача, групата реагира като излъчва лидер. Второ,
лидерството е групова функция и не може да бъде по независим начин различно от
културата, която групата установява на основата на съзнаваните и несъзнавани
приноси на участниците и обмена между тях чрез психичния им живот. Трето,
лидерството винаги има едно главно предназначение: то е свързано с промените в
групата – трансформацията и развитието – и основният му принос е да им придаде
смисъл, който да обслужва и участниците и груповата задача. И четвърто,
лидерството за разлика от управлението (мениджмънт) не поддържа стабилност чрез
балансиране, а удържа тревогата от неизбежния етап на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
нестабилност (криза) съпътстващ трансформацията<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Психологически теории за лидерството<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Интересът към лидерството датира от зората на цивилизацията,
тъй като още тогава във фокуса на човешкото внимание попада способността за
изява и реализация на отделни индивиди. Наличието на значителен брой теории за
лидерството предполага класифицирането им по някакъв признак, за да бъдат
анализирани и сравнявани по един системен начин. Някои автори предлагат
следното групиране на теориите за<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
лидерството: 1.Теории на чертите – лидерът притежава
определини качества или свойства (черти); 2.Ситуационни теории – лидерството е
функция на средата, то зависи и от контекста на времето; ситуацията определя
както качествата на лидера, така и самия лидер; 3.Личностно ситуационни теории
– симбиоза на предишните две теории; значение имат както психическите черти на
лидера, така и условията, в които той действа; 4.Теории на взаимодействията и
очакванията – разглеждат лидерството като състоящо се от три променливи –
действие, взаимодействие и настроение; 5.Хуманистични теории – лидерството е в
тясна връзка с ефективното развитие на организацията; 6.Теории на обмена
–лидерството е особен вид обмен в обществените и груповите отношения, които
също са обмен; 7.Мотивационни теории – лидерството е продукт на стремежа на
човека към власт, успех и уважение, а лидерът е самоактуализираща се
личност.Удачно е представянето на основните подходи за изследване на
лидерството в хронологичен аспект, от гледна точка на възникването и
относителното им влияние, предложено от Караславов. 1.Теории за отличителните
черти – до края на 40-те години на ХХ век. Според този подход лидерските
способности са вродени. 2.Поведенчески подход или подход на лидерските стилове
– от края на 40-те до края на 60-те години на ХХ век, според който лидерската
ефективност е свързана с лидерското поведение. 3.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ситуационен подход – от края на 60-те до началото на 80-те
години на ХХ век, чиято базисна идея е, че всичко е относително и ефективното
лидерство е повлияно от ситуацията. 4. Нови подходи към лидерството – от
началото на 80- те години на ХХ век, при които се стига до схващането, че
лидерът трябва да има визия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Нови подходи към лидерството<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
От началото на 80-те години на ХХ век, при които се стига до
схващането, че лидерът трябва да има визия.От гледна точка на типа
характеристики, на които акцентират лидерските теории, те се свеждат до три
групи според Юкъл: 1.Теории, акцентиращи
на характеристики на лидера, които разглеждат черти (личностни, мотиви,
ценности), увереност и оптимизъм, умения и експертиза, поведение, честност и
морал, модели на повлияване, атрибуции за последователите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Теории, акцентиращи на характеристики на последователите,
които разглеждат черти (потребности, ценности), увереност и оптимизъм, умения и
експертиза, атрибуции за лидера, доверие у него, посветеност на задачите и
усилия, удовлетвореност от лидера и работата.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Теории, акцентиращи на характеристики на ситуацията, които
разглеждат тип на организационната единица, големина на организацията, позиция
на власт и авторитет, структура на задачата и комплексност, взаимозависимост
при изпълнение на задачата, неяснота и несигурност на средата, външни
зависимости.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ефективното лидерство позволява разграничаването им от
гледна точка на пет по- общи подхода:1.Подход на чертите; 2.Поведенчески
подход; 3.Подход “власт– влияние”; 4.Ситуационен подход; 5.Интегративен подход.
Днес в социалнопсихологическата теория съществуват три основни модела за
обяснение на <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
феномена лидерство:1.Теория за чертите на лидера;
2.Ситуативна теория за лидерството; 3.Синтетична теория за лидерството;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>ТРАДИЦИОННИ КОНЦЕПЦИИ
И НОВИ МОМЕНТИ
В ТЕОРИЯТА Н А ЛИДЕРСТВОТО<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Теория на лидерските качества.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Теория на лидерските качества е най-ранния подход в
изучаване и обяснение на лидерството. Първите изследователи се опитват да
намерят тези качества, които различават “великите хора” в историята от другите.
Подхода се основава на вярата в това, че лидерите се раждат, а не стават.
Интелектуални способности, Преобладаване над другите Сигурност в себе
си,Активност и енергичност,Познаване на делото си - тези пет качества не
обясняват появата на лидера. Много хора с тези качества така и остават
последователи. Ман постига същия резултат. Сред седемте личностни качества на
лидера, които той е определил, интелектуалните способности най-добре показват
това, че обладателя им ще бъде лидер. Обаче практиката не го доказва. Най-
интересен резултат беше получен от известен американски консултант Уорен Бенис,
който определя 90 успешни лидера и определя следващите групи лидерски качества:
Управление на вниманието или способност така да се представи същността на
резултата или изхода, целта или посоката на движение (действие), че това да
бъде привлекателно за последователите; Управление на значението или способност
така да се предаде значението на създадения образец, идея или виждане, че да са
разбираеми и приети от последователите; Управление на доверие или способност да
построи своята дейност с такова постоянство и последователност, че да получи
пълно доверие от подчинените; Управление със себе си или способност толкова
добре да знае и навреме признава своите силни и слаби страни, за да използва за
усилие на своите слаби страни други ресурси,
включвайки и ресурси на други хора.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Успехът на лидера зависи от способностите и уменията да
решава проблеми и взема правилни решения. Ефективно изпълнение на тези функции
е свързано с разглежданите способности. Обаче последващите изследвания
показаха, че корелацията между тези качества и лидерството е достатъчно малка.
Личностно- деловите качества имат в по-голяма степен характер на придобити и
развити от лидера навици и умения в изпълняване на своите функции. Значимостта
им за успеха расте по равнищата на управленската йерархия. Деловите качества,
направили някого лидер в търговска банка, не биха били полезни за
лидерството в изследователската
лаборатория или в театъра. Теорията на лидерските качества има някои
недостатъци. Първо, списъкът на потенциалните важни лидерски качества е
практически безкраен. Второ, не е установена тясна връзка между разглежданите
качества и лидерството.Сумирайки казаното, може да се направи извод, че подход,
изучаващ лидерските качества, е интересен, но за съжаление, не донесе никаква
полза за практиката<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Концепции на лидерското поведение<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изучаване на образците на поведение на лидерите започва
преди Втората световна война и активно продължава до 60-те години. Важна
разлика от концепцията на вродените качества е това, че тя предполага
възможност за подготовка на лидерите<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
по специално разработени програми. Три стила на
ръководство.Изследвания на университета на щата Охайо .Изследвания на
Мичиганския университет.Система на управление (Ликерт).Университетска мрежа
(Блейк и Моутон).Концепция на възнаграждение и наказание.Заменител на
лидерството. Изследвания на Университета в щата Охайо се мислят за
най-значителни сред тези, които бяха осъществени в следвоенния период в
областта на лидерското поведение. Установено е, че лидерите, поведението на
които се характеризира с две променливи, са по- ефективни в дейността си, отколкото тези, поведението
на които се характеризира само с една от тях. От направените изследвания
помагат да се направят два извода.Първо, колкото повече внимание са обръща
върху структурата на отношенията и върху всичко това, което е свързано с
работата, толкова по-голям ефект се постига при следващите условия:Силно
давление от страна на някого (освен лидера) с цел получаване на съответни
резултати.;Заданието удовлетворява работника.;Работниците са зависими от лидера
в получаване на информация и заповеди за това, как да се прави
работата.;Работниците психологично са подготвени да са напълно инструктирани от
лидера и др. Вниманието към отношенията в структурата и всичко това, което
съответства на нуждите и желанията на работниците, дава ефект тогава ,
когато:Заданията са обикновени и непривлекателни за работниците.;Работниците са
разположени и готови за участие в управлението.;Работниците усещат, че
участието им във вземане на решения влияе върху равнището на изпълнението на
работа и др. Второ, беше отбелязано, че ефективността на лидерството зависи
също от някои други фактори:Организационна култура.;Използваната
технология.;Очаквания от използването на определен стил ръководствои др.
Изследвания на Мичиганския университет постави за цел да се определят разликите
в поведението на ефективни и неефективни
лидери. За основа бяха взети две променливи в поведението на лидера:
концентриране на вниманието на лидера върху работата и върху работниците.
Резултатите на изследванията на Мичиганския университет помагат да се направят
следните изводи за ефективния лидер:Има тенденция към оказване на поддръжка на
работниците и развитие на добри отношения с тях.;Използване на групов, а не на
индивидуален подход към управление на работниците.;Установява се определено
високо равнище на изпълнение на работите. Основавайки се на подхода на
Мичиганския университет, Ренсис Ликер, е направил интензивно изучаване на общи
образци на управление, използвани от ефективните лидери. Той определя две
категории лидери: 1. Лидери, ориентирани към работниците. 2. Лидери,
ориентирани към работата. Най-голяма популярност сред концепциите на
поведенческите стилове на лидера в последно време получи модела на
управленческата мрежа, демонстриращ, че има един верен стил на лидерство. Университетска мрежа на Блейнк и Моутон
представлява матрица, получена чрез пресичане на две променливи или измерения
на лидерското поведение: на хоризонталната ос - интерес към производство и на
вертикалната ос - интерес към хората. Концепция “Възнаграждение и наказание” на
лидерското поведение. В тази концепция, лидерът се разглежда като човек
управляващ процеса на промяна на поведението на получените в желателна насока.
Концепцията<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
определя четири типа лидерско поведение в зависимост от
използване на възнаграждение или наказание.На практика възнаграждението за
постигнатото равнище на изпълнение на работата води към превишаване от страна
на работника на обикновеното ниво на прилаганите от него усилия и превишаване
на придобиването от него чувство на удовлетворение от работата. Наказание за
неадекватното равнище на изпълнение на работата, също така и възнаграждение без
сметка за равнище на изпълнение на работата, по различен начин влияе както на
прилаганите усилия, така и на придобито от работата удовлетворение и накрая
наказание без сметка равнище на изпълнение на работата по-често оказва
отрицателно влияние върху качеството на работа и удовлетвореността на работник.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Разгледаните концепции още един път свидетелстват за това, че
лидерите стават, а не се раждат. Лидерското поведение може да е развито и
подобрено чрез обучение и специална подготовка. Могат да се разработят такива
програми за подготовка на мениджъри, които развиват определени лидерски навици
и умения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Концепция на ситуационното лидерство<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Главната идея на ситуационния подход е предположението, че
лидерското поведение трябва да е различно в различни ситуации. Ситуационен
подход към изучаване на лидерството изследва взаимодействие на различни
ситуационни променливи за да намерят причинно-следствената връзка в отношенията
на лидерството, помагащи да се предскаже възможното поведение на лидера и
последиците от тава поведение.В съответствие с този модел лидерът избира един
от седем важни образци на поведение в зависимост от силата на въздействие върху
отношенията на лидерството от три фактора: самият лидер, последователите му и
създалата се ситуация. Един от ключовите фактори на ситуационността на модела е
зрялост на последователите, която се определя от способностите и желанието на
хората да изпълняват поставената от лидера задача. Зрялостта включва две
съставляващи. Първата съставляваща - професионална - това са знания, умения и
навици, опит, способности. Високото ниво на тази съставляваща означава, че на
последователя не са му необходими заповеди и директиви. Втората съставляваща -
психологическа зрялост - съответства на желанието за изпълняване на работа или
мотивираност на работника. Високо ниво на тази съставляваща при последователите
не изисква от лидера големи усилия на въодушевяване или към работа, тъй като те
са вътрешно мотивирани.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Авторите на модела определят четири стадия на зрялост на
последователите:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
№1 Хората не могат и не искат да работят. Те или са
некомпетентни, или не са сигурни в себе си.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
№ 2 Хората не могат, но искат да работят. Те имат мотивация,
но нямат навици и умения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
№ 3 Хората могат, но не искат да работят. Тях не ги привлича
това, което предлага ръководителя.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
№ 4 Хората могат и искат да правят това, което им предлага
лидера.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В зависимост от степента на зрялост на последователите
лидерът трябва да корегира своите действия, отнасящи се към установяване на
отношения с подчинените и към структуриране на самата работа. Определят четири
основни лидерски стила, всеки от<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
който най-добре съответства на определено ниво на зрялост на
последователите: посочващ, убеждаващ, участващ, делегиращ<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Посочващ стил (S1) е най-добър в случай на ниска зрялост на
последователите. Убеждаващ стил (S 2) е най-добър в условията на умерено ниска
зрялост на последователите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Участващ стил (S 3) е най-добър при умерено висока зрялост
на последователите. Делегиращ стил (S 4) е най-добър за ръководство на
високозряли последователи. Стилът се характеризира с незначителна директивност
и поддръжка на работниците. Всички горепосочени модели на ситуационното
лидерство, обръщайки голямо внимание върху въздействието на външните фактори,
допълват взаимно феномена на лидерството.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Нови моменти в теорията на лидерството.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Потребност от разработка на нови подходи за изучаване на
лидерството възникна заради това, че традиционните и ситуационните подходи
правят еднопосочна основата или на чертите и поведението на лидера, или на
ситуацията, в която той е избрал необходимия му стил. Концепция на
атрибутивното лидерство. Тази концепция се опира на теорията на атрибуция,
обясняваща причинно-следствената връзка между това, което е станало, и това,
което хората мислят за причина на станалото. Атрибутивният подход към
лидерството се основава на това, че изводите на лидера в същата степен, както и
поведението на последователите, е свързано с реакцията на лидера на поведението
на последните. Наблюдавайки работата на подчинените, лидерът получава
информация за това, как тя се изпълнява. В зависимост от това той прави свои
изводи за поведението на всеки от работниците и избира стила на своето
поведение по такъв начин, че адекватно да реагира на поведението на
подчинените. Определяне на лидера - причините на поведение на подчинения се
основават на три съставляващи: личност, самата работа, организационно обкръжение
или обстоятелства.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Посочените резултати от изследванията по този модел имат
голям практически интерес:-подчинените са склонни да виждат причините за лошата
си работа в самата работа, а ръководителите - в подчинените;-ръководителите,
които дават предпочитание на вътрешните причини при обяснение на лошата работа
на подчинените, обикновено са много пунктуални и насочват своето въздействие
непосредствено върху подчинените;- лошата работа на подчинения в миналото,
съгласно трите типа на информация, води към определяне от страна на
ръководителя на вътрешни причини идр. Изучавайки възгледите на подчинените
относно действията на ръководителя, изследователите се сблъскват с факта, че в
тези възгледи се отразява представата за това, какво е ефективен лидер и как
той трябва да действа<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
в определена ситуация. Това явление получи название
стереотипно лидерство. За харизматичен се мисли този лидер, който поради своите
личностни качества може да оказва дълбоко въздействие върху последователите.
Лидерите от този тип имат висока потребност от власт и силна потребност в
дейност. Потребността от власт ги мотивира в стремежа им да станат лидери. Тези
качества развиват такива черти на харизматичното поведение като моделиране на
ролята, създание на образ, улесняване<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
на целите. Моделите на харизматичното лидерство се
различават с количество на стадии за развитие на самата харизма и отношения с
последователите. Изследване на делови организации показа, че в обикновена
ситуация харизматичното лидерство не винаги се изисква за достигане на високи
резултати в бизнеса. Често то се използва в тези случаи, когато последователите
силно идеализират своите желания и начините на изпълнението им. Това обяснява
честото присъствие на харизма при лидери, проявяващи се в политика, религия,
военни действия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>МЕНИДЖЪР И
ЛИДЕР . ПРИЛИКИ И
РАЗЛИКИ<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Мениджърски роли<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За да може да се справи с всички проблеми, пред които е
изправен, на него му се налага да изпълнява различни мениджърски роли, които
могат да се обособят по следният начин:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
*Роли, свързани с осъществяването на междуперсоналните
отношения и решаването на проблемите, свързани с тях. В рамките на тази група
мениджърът се проявява като:Репрезентант-Мениджърът изпълнява представителни
функции във външната среда – представя организацията пред различни институции и
инстанции, участва в различни мероприятия, на които е инициатор неговата
организация или други структурни единици. Лидер-Изпълнението на тази роля
гарантира реализацията на потенциалните възможности на подчинените. Използват
различни мотивационни механизми, за да накарат останалите да ги следват при
постигането на целите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Координатор-Координирането на индивидуалните усилия на
хората или тези на различни групи в организацията е едно от условията за
постигане на очакваните резултати. *Роли, свързани с взаимодействието на
мениджъра с информацията.В процесът на управление мениджърът непрекъснато
получава и предава информация, при което изпълнява следните
роли:Наблюдател-Следенето на това как организацията се развива може да става
само ако мениджърът перманентно получава информация за всички аспекти от
нейната дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Разпределител-Мениджърът представлява елемент от
комуникационната система. Той е този, който преценява каква информация да
предостави на по-високите управленски равнища или предаде на по-ниските.
Говорител-Дейността на мениджъра по предоставянето на информация, свързана с
работата на организацията, го прави говорител. В процеса на своята работа той
непрекъснато комуникира с хора, както от външната, така и от вътрешната среда
при участието си в различни форуми и събития. *Роли, свързани с процеса на
изработване на управленско решение:Разпределител на ресурси-Ресурсите в една
организация са винаги ограничени. Ето защо е от изключително значение тяхното
целенасочено и обосновано разпределение. Инициатор на промени-Посредством
управленските решения, които взема, мениджърът може да се превърне в генератор
на различни видове промяна в организацията – структурна, технологична,
поведенческа.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Арбитър-При възникването на конфликти в организацията –
междуличностни, междугрупови, между личността и групата – мениджърът трябва да
взема решение за своевременното им решаване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лидерски роли<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Лидерите правят нещата различни, защото те сами по себе си
са различни. Задачата на лидера е да влияе и вдъхновява хората, които очакват
напътствия и подкрепа от негова страна. Това, което разделя истинските лидери
от останалите хора е осъзнаването и загрижеността относно нуждите на другите.
Резултатните лидери вдъхновяват другите да се целят по-високо, да работят
по-усилено, да постигнат повече за по-малко време и да се наслаждават на това,
което вършат. Когато компанията ни попадне в победния кръг, ние можем да убедим
останалите, че това не е било случайно. Всичко е било благодарение на нас и на
нашият екип, както и на добрата ни колективна работа. А самият лидер е свършил
работата си много добре. Като лидер е много важно да сме абсолютно наясно
накъде отиваме и даже още по- важно, защо отиваме там; какво ни кара да правим
това, което правим? Лидер най- просто казано е някой, който има кураж да даде
пример.Лидерът живее постоянно под микроскоп. Нищо което казва или прави не
остава незабелязано от последователите му. Когато един човек се докаже като
лидер, то убежденията му, думите и действията му карат другите да го следват.
Лидерът трябва да е човек с истински характер, който въплъщава честност,
откритост и истинско обвързване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Тези неща са важни,защото са основата върху която се гради
всичко останало. Той трябва да е готов да служи. Желанието и способността да
служи на другите, както и същността на качеството на услугите му ще бъдат ключа
към успеха на неговата организация. Всеки добър лидер трябва да знае, че
обслужването започва от горе – от него. Негово задължение е да „отглежда“ екипа
си, да наблюдава постоянно за появите на страх, съмнения, отричане или друг вид
негативизъм, които биха могли да задушат „неговата реколта“.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лидерски качества.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Нека разширим малко представата за лидерските качества, като
използваме проучванията на Джон Максуел ,който е известен като експерта на Америка по
лидерство. Според него всеки един лидер трябва да притежава следните незаменими
качества, за да се реализира като такъв:Характер – да бъдеш твърд като скала
Това как даден лидер се справя с житейските ситуации, говори много за неговия
характер. Харизма – първото впечатление може да сключи сделката. Отдаденост –
тя разграничава действащите от фантазиращитеКогато става въпрос за отдаденост,
реално съществуват четири типа хора: кръшкачи, разтакаващи се, оттеглящи се.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Общуване – без него пътувате в самота Опростете посланието
си,Вгледайте се в човека,Казвайте истината,Търсете отклик<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Компетентност – ако я изградите другото ще дойде само.
Смелост – един храбър човек вече е мнозинство Когато една организация бележи
значителен прогрес, можете да сте сигурни, че лидерът и прави смели решения.
Прозорливост – сложете край на неразкритите мистерииПрозорливостта може да бъде
дефинирана като способността да се стигне до корена на нещата; тя се осланя
колкото на интуицията, толкова и на рационалното мислене. Фокус – колкото
по-ясен е той, толкова по- наясно сте и вие Фокусирайте 70% върху силните си
страни,Фокусирайте 25% върху нови неща,Фокусирайте 5% върху слабите си страни<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Щедрост – не губите нищо, когато свещта ви дава светлина и
на другия Нищо не <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
може да убеди другите по-ясно от това, че даден лидер работи
в тяхна полза, от неговата щедрост. Инициативност -Лидерите са длъжни да
установят връзка със своите последователи. Вслушване – за да се свържете със
сърцата на другите, използвайте ушите си. Питър Дракър – баща на американския
мениджмънт – смята, че 60% от всички проблеми в управлението произтичат от
неправилни взаимоотношения. Страст – приемете живота, какъвто е и го обичайте.
Страстта е първата стъпка към постижението,Страстта увеличава силата на
волята,Страстта те променя,Страстта прави невъзможното възможно. Позитивна
нагласа – ако вярвате, че можете - вие можете Ако желаете да бъдете ефективен
лидер, да имате позитивна нагласа е просто задължително. Решаване на проблеми –
не можете да оставите вашите проблеми да бъдат проблем Лидерите предугаждат
проблемите и не се отказват от голямата задача, когато са в затруднение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Взаимоотношения – ако се разбирате с хората, те ще
взаимодействат добре с вас.Способността за работа с хора и изграждане на
взаимоотношения е абсолютно незаменима за ефективното лидерство. Отговорност –
ако не можеш да поемеш топката, не можеш и да водиш отбора.Добрите лидери
посрещат това, което животът им носи и дават най-доброто от себе си, като
осъзнават, че ще им бъде дадена възможност да водят отбора само ако докажат, че
могат да поемат топката. Увереност – компетентността никога не компенсира
несигурността.Никой не може да живее различно спрямо начина, по който вижда сам
себе си.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Самодисциплина – първо се научете да водите самите себе
си.Никой не може да постигне и да поддържа успех без нея. Без значение колко
талантлив е лидерът, неговите таланти никога няма да се реализират максимално
без прилагането на самодисциплина. Умението да се служи – за да напреднете поставете
другите на първо място.Умението да се служи не е свързано с позицията или
уменията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Умението да се учи – за да продължите да водите,
продължавайте да учите. Виждане – можете да хванете само онова, което можете да
видите.Виждането е всичко за лидера. Защото виждането води лидера. То рисува
мишената. Запалва и подклажда вътрешния огън и кара човека да върви напред.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Мениджърски стилове<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стилът на ръководство на мениджъра може да се разглежда като
съвкупност от знания и умения и качества.
В своята практическа дейност, мениджъра се придържа към следните основни
стилове на ръководство:Авторитарен стил – характерно за този стил е липсата на информация от страна на
подчинените относно крайните цели на организацията и това какво се очаква от
тях като принос за тяхното постигане.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Експлоататорски – при него мениджърът лично взема всички
решения, без да се доверява на подчинените си и без да търси тяхното мнение при
разработването на варианти.- Доброжелателен – мениджърът се отнася към своите
подчинени снизходително и понякога се интересува от тяхното мнение, въпреки че
в последствие то няма никакво значение при вземането на решения. Демократичният
стил – за този стил е характерно
следното: намалява се дистанцията между мениджъра и неговите
подчинени;управленските решения се вземат, като се използват преди всичко
групови методи;мотивирането на подчинените става<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
посредством засилването на тяхната заинтересованост от
крайните резултати. Демократичният стил може да съществува под две
форми:Консултативна – при тази форма мениджърът се интересува от мнението на
подчинените, съветва се с тях.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Партиципативната – тази форма предполага цялостно доверяване
на ръководителя на неговите подчинени по всички въпроси. Либералният стил –
този стил в най- голяма степен стимулира творчеството и инициативността на
подчинените.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Същността на този стил се състои в това, че мениджърът
поставя пред изпълнителите задачите, създава необходимите условия за работа,
определя правилата и границите на отклонение. Неговата роля се свежда до това да
съветва и консултира подчинените, ако това е необходимо. Ситуационният стил –
характерно за него е сътрудничеството между ръководителя и подчинените при
разрешаването на възникващите в организацията проблеми, които са типични при
различните ситуации.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ето защо при търсенето на решения всяка една ситуация трябва
да се диагностицира и анализира съвместно от ръководителя и неговите подчинени.
По този начин се стига до изработването на групови решения за изход от
съответната ситуация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>ПОЛИТИЧЕСКО ЛИДЕРСТВО Личност и политическа дейност<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Политическата дейност, като вид човешка дейност, намира все
по-широко разпространение в общества, където доминира демократическият принцип
на управление.Политическата Интересен модел за взаимодействие между личност и
политическа дейност предлага Дж. Кнутсън. Според идеята на авторката тази
връзка може да бъде анализирана на четири равнища. На първото равнище
взаимовръзката<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
„личност – политическа дейност” се опосредства от
формираните потребности на личността и възможностите за тяхното задоволяване
при осъществяване на политическата дейност. Формираните социални нагласи и
убеждения в личността опосредстват тази връзка на второ равнище. Тук авторката
поставя акцент върху формирането на специфични отношения както към себе си,
така и към другите индивиди, въз основа на които се определя както равнището на
самооценка, така и равнището на претенции на личността. На трето равнище
връзката се опосредства от формираните в процеса на социализацията личностни
качества, което води до процес на политическа социализация на личността и се
осъществява по-лесната адаптация на индивида към съществуващата политическа
система. На най-високото – четвърто равнище – връзката „личност – политическа
дейност” се опосредства от<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
формираната от партиите политическа идеология. Процесът на
политическата социализация съдейства не само за ускоряване формирането на
политическа мотивация, но също така и за изграждане на определени политически
ценности и устойчиви политически отношения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Типология на политическите лидери<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Съществуващата в политическата литература типология на
политическите лидери може да бъде разглеждана като съществена информация, която
съдържа допълнителни характеристики, както за същността на политическото
лидерство, така и за личностните характеристики на самите политически лидери.
Един от първите, обърнал внимание върху типологията на лидерството е Богардс.
Той разделя лидерите на четири типа:автократичен,демократичен – защитава
интересите на групата,изпълнител – изпълнява възложените му от групата
задачи,интелектуален Типологията на Бартлет включва три типа
лидери:институционален – авторитета му се определя от престижа на заеманата
позиция;доминиращ – налага своето мнение и своята позиция чрез сила и силови
методи;убеждаващ – влияе върху мнението и настроението на своите подчинени като
им дава личен пример с поведението си чрез метода на убеждението.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Кичело определя тип лидер, който нарича пророк.
Характеризира се с това, че излиза на сцената на историята в смътни времена,
спечелва подкрепата на своите привърженици и се превръща в символ на
ръководените от него движения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Типологията на на Хил и Милз включва четири типа
лидери:формален,известен,влиятелен,обществен<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според типологията на Конвей съществуват три типа лидери:вожд,.представител
на тълпата и тълкувател на мнения. Един от първите автори, който предлага
конкретна типология на политическите лидери е Й. Вятр. Авторът обособява два
типа лидери: лидер-идеолог и лидер-прагматик. М. Г. Бернс разделя политическите
лидери на два типа: преобразователи и мениджьри (деятели).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
С голяма популярност се ползва и типологията на М. Вебер,
основаваща се на видовете власт, която може да бъде прилагана от лидерите. Въз
основа на обособените три типа власт: традиционна, рационално-легална и
харизматична, политическите лидери могат условно да бъдат разделени
на:традиционна легитимност; харизматична легитимност и легална легитимност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Х. Д. Ласуел, от позициите на психо-патологичния анализ на
поведението на политическите лидери и във връзка с функциите, които те
изпълняват, обособява три типа политически лидери: агитатор; администратор и
теоретик. С определена оригиналност, при
представяне на модел за типологията на политическите лидери, са идеите на Д.
Бърнс. Бърнс определя два типа политическо лидерство, което може да формира и
два основни типа политически лидери.:трансформационно и трансдействено
лидерство”. Интересна е също така типологията на Кобленска и Лябкосвска. Те
описват личностовите особености на лидерите, като определят стила на политическите
лидери според пет параметъра:темперамент, черти на характера, особености на
поведенческите реакции;специфика на когнитивните процеси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Кобленска и Лябковска описват и анализират пет стила в
поведението на политическите лидери, като в своя анализ използват термини от
клиничната психология и от психиатрията.Параноиден стил; Демонстративен стил;
Компулсивен стил; Депресивен стил и Шизоиден стил – склонен е към самоизолация,
отказва да участва в конкретни събития и няма желание да се присъедини към каквото
и да е. Личностния му профил е на самотник.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Един от авторите, който предлага относително най-всеобхватен
модел за типология на политическия лидер, е Г. А Авцинова.Първият критерий е
отношението към властта, вторият — начините и методите за достигане на целите,
третият — тип дейност и четвъртият — отношението към действителността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
По първия критерий — отношението към властта — могат да
бъдат обособени два типа политически лидери: политически лидер, който е във
властта и политически лидер в опозиция. По своето отношение към властта,
управляващите политически лидери могат условно да бъдат разделени на два
подтипа: егоцентричен и социоцентричен.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Опозиционният лидер като тип политически лидер, условно също
може да бъде разделен на два подтипа: конструктивно-опозиционен и
конфронтационно- опозиционен. По критерия начини и методи за достигане на
целите политическите лидери също могат да бъдат разделени на няколко групи:
политици-реформатори, политици-революционери, политици-реалисти и
политици-авантюристи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По типа дейност, като друг критерий за типологията на
политическите лидери, последните могат да бъдат обособени в два
типа:лидери-идеолози и лидер- организатор. Отношението на политическите лидери
към действителността. По този критерий политическите лидери могат да бъдат
условно разделени на три вида: лидер-реалист;
лидер-фанатик и лидер-романтик.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Функция на политическия лидер<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Функциите, изпълнявани от лидера, представляват най-важното
направление в неговата дейност. В дейността на политическия лидер най-вече
изпъква интегративната функция на политиката. Главно призвание на лидера е да
съгласува и да обедини различните групи интереси на базата на общите ценности и<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
идеали. Достигането на цялостност и хармония по отношение
социалните интереси се осъществява от лидера на практика чрез изработване на
политически курс, отчитащ тенденциите на световното развитие и потребностите на
различните социални слоеве и групи. В това намира изражение ориентационната
функция на лидера.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Политическият лидер не само издига програма, идея, но и
предлага механизми за нейното изпълнение чрез приемане на политически решения и
обезпечаване с ресурси. Именно в тази дейност се проявява инструменталната
функция на лидера. Мобилизацията на населението, представляващо реализиране от
лидера на мобилизационната функция, може да се постигне на основата на
възбуждане на народния ентусиазъм, симпатиите към лидера, неговата харизма.
Освен това политическият лидер е призван да се явява и като гарант за
справедливост, законност и ред, защитник на гражданите от произвола на
бюрокрацията, беззаконието, нарушаването правата и свободите на гражданите. Във
всичко това намира свое изражение функцията на социалния арбитраж и патронаж. В
тоталитарните и авторитарните общества политическият лидер може да изпълнява
функция, свързана с легитимацията на политическия ред. Основните условия и
качества със стратегическо значение, без наличието на които се смята, че
политическият лидер не се проявил още като такъв и не може да изпълнява
функциите вменени в социалния му статус на водещ политик са следните:Наличието
на собствена политическа програма; способност за водене на борба; Умението да
се поддържа популярност ; Да се поведат масите; Съпричастността с основните
интереси на последователите; Организираност и самодисциплина; Гражданската
отговорност; Умението да се възприемат нови идеи и Подбор на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
подходящи сътрудници.Ако един политически лидер не притежава
споменатите по- горе елементи, осигуряващи успех за неговата стратегия и не
полага усилия да усвои тези умения, то той не може да се задържи дълго на
политическата сцена в едно съвременно демократично общество.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Трябва да се има предвид обаче, че за да се появи ефектът от
политическата стратегия, лидерът задължително трябва да се придържа и към
адекватна политическа тактика. Най-общо това означава да е налице система от
принципи, върху които да се основава ежедневната работа с хората в политическия
процес, така че лидерът винаги да бъде разбран добре от последователите си.
Сред принципите, които лидерът трябва да спазва, за да формира гъвкава
политическа тактика могат да се посочат следните: да не започва ежедневния си
политически контакт с критика към хората, да не скъпи похвалите си по отношение
на своите последователи, да говори с хората преди всичко за техните реални
нужди и проблеми, да умее да изразява положителни емоции , да умее да си
признава грешките и пр.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>С Ъ В Р Е М Е Н
НИ Т Е ОР ИИ З А Л
И Д ЕР С ТВ О ТО <o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Същност и характеристика<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основна част от управлението във всяка организация е
координирането на нейните дейности и насочването на усилията на членовете към
постигане на целите й. Този процес включва способността да бъдеш лидер.
Лидерството е неизменна част от ефективното управление. Лидерството се проявява
в междуличностните ни отношения. То се свързва с постигането на цели така, че
последователите да ги възприемат като свои собствени. Управлението засяга
хората като изпълняващи определени функции, контролирайки взаимодействието
помежду им. Ефективното управление е невъзможно без лидерство.Ако трябва да се
опише един лидер, той може да бъде охарактеризиран като интелигентен,
решителен, силен, харизматичен, смел, ентусиазиран и т.н. Едва ли обаче, за да
управлява човек добре, е нужно да ходи по вода. Това, което му е необходимо, за
да успява, е да има ясна представа за<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
желаните бъдещи резултати, начините за тяхното постигане и
най-важното - знание и умения да организира и мотивира хората си така, че те да
следват избрания от него път като свой. За да получи добри резултати от
подчинените си, той трябва да умее да оказва влияние.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лидерски качества и умения<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Любопитно е все пак защо в преобладаващите случаи от
практиката, лидерите са тези, които успяват по-ефективно от мениджърите да
консолидират хората в организацията и да мобилизират тяхната групова енергия за
постигане на определени цели. Причините се свеждат до два типа: вътрешно
личностни и външно групови. Не всеки умее да води, за това са необходими
определени личностни качества и социални умения. От друга страна, за да се
проявят лидерските качества и умения, е необходима група от хора, чиято
съвместна дейност изпитва потребност от вътрешен организатор. Измежду
множеството черти, върху които организационните психолози открай време спорят,
се открояват следните: Лидерът е активен, общителен и подчертано заинтересован
от осъществяването на груповите цели и интереси. Никога не остава равнодушен
към общите проблеми и открито и неуморно демонстрира<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
усилията си за тяхното решаване. Винаги е активна страна в
общуването и винаги предлага идеи. Но също и умее да изслушва и никога не
пренебрегва идеите и предложенията на колегите си във връзка с решаването на
всеки конкретен проблем. Лидерът се грижи всеки член на екипа или отдела да
взема пълноценно участие както в обсъждането на задачите, така и в действията
по тяхното решаване. Той не винаги е най-компетентния в екипа, но благодарение
на организаторския си талант успява да подпомогне изработването на
най-компетентните решения в него. Чрез организационния си усет лидерът успява
да осигури възможност на всеки член да се включва активно в съвместните
дейности, така че никой да не остава изолиран или пренебрегнат в желанието си
за изява. Лидерът по правило е чувствителен към колебанията в емоционалните
настроения на групата. От една страна, той усеща кога климатът в екипа клони
към съгласие и използва този положителен тонус, за да насочва груповата енергия
към реализирането на една или друга цел. От друга страна, лидерът предусеща
зараждането на възможни конфликтни настроения, което му дава възможност да влияе
положително за тяхното неутрализиране. Понякога със самото си присъствие
лидерът е в състояние да хармонизира отношенията в екипа и да увеличава
сплотеността в него. Лидерът упражнява доброволно делегираната му власт, за да
води и подпомага постигането на груповите цели, без да натрапва лични интереси.
И доколкото се справя с тази роля, доколкото успехът се дължи на умението му да
влияе и върху трите равнища на личността на своите колеги:на интлектуално
ниво-умее да убеждава;на емоционално ниво-умее да позитивира и насърчава;на
поведенческо ниво-успява да мотивира. Но качеството, с което лидерът особено
силно владее колегите си и което му носи високо признание е че той избягва ада
показва каквато и да било неувереност, съмнение или страх пред проблемите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лидерът никога не допуска мисълта за неуспех и оптимизмът
ясно личи в поведението му. Лидерът е авторитет в групата и се ползва с голямо
влияние върху мисленето, настроенията и поведението на нейните членове. Думата
му тежи, а действията му повече или по-малко се превръщат в модел на
подражание.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Статут на лидера<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Групата сама го избира и му се подчинява доброволно. Затова
той не се нуждае от административни средства, за да накара останалите да
следват волята му при организиране на груповата дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">VI<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Управление на риска<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Същност и
характеристика на риска – определение за риск; изисквания за определението на
риска. а) определяне за риск.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Думата риск е комплексна концепция значението на която се
развива във времето и сега е предмет на разногласия между естественици и
социолози. Развитието на концепцията за риска от 17-тото столетие до наши дни е
изследване от М. Дъглас. Според него идеята относно риска се поражда в
математиката и е свързана с хазартната игра. През 18 век идеята за риска като
неутрална концепция, вземаща под внимание едновременно и печалбите и загубите
се използва във бизнеса с
морското застраховането на икономиката. През 20-тото столетие се вижда,
че концепцията за риска се придвижва към негативните резултати в инженеринга и
науката, в частност препоръки към опасностите от модерното технологично
развитие в офшорните, нефтохимически и ядрени отрасли на промишлеността. Рискът
се дефинира като „вероятността, че
специфичният неблагоприятен случай ще стане в промеждутъка от заявения период
от време или в следствие от частно предизвикване”. Трябва ясно да се
разграничат индивидуалните от социалните рискове, поради различие във
възприемането, което пораждат. Първият, може да бъде определен като „риск на
всеки специфичен индивид, работник или член на обществото, някъде живеещ живот
в определен радиус в учреждение или някой следващ частен случай на живот”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Съгласно Уорнър „рискът е заплаха или опасност, чието
възприемане ще зависи от преобладаващата култура в която има четири основни
групи : йерархисти, егалитаристи, фаталисти и индивидуалисти. Дъглас разглежда
риска като съдебен ресурс и инструмент на правната система”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Кралското риск общество, казва че управлението на риска е
„изработване на решения относно рисковете и тяхното последващо изпълнение и
потоци от пресмятане на риска и оценяване на риска”. В повечето от литературата
за риска, оаче се използва израза „управление на риска” с две различни значения
в зависимост от контекста. Речникът на Хорнби определя риска като „възможността
или шанса да се посрещне опасността, претърпяването на загуба, вреда и т.н.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Рисковете сами по себе си събития свързани със загуби.
Факторите на риска са измеренията или позициите на опасните резултати.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ние ще използваме термина „оценен риск”, когато риска е
оценен стойностно или като полезност. Когато всички рискове са били направени
съпоставими, оценявайки ги, можем да ги прибавим, и да използваме термина
очаквана стойност на риска за очакваната стойност на „оценените рискове”.
Тогава обобщавайки тези определения, ние можем също да използваме „риска” за
очакваната стойност на риска.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Да се обърне внимание, че:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
рискът (очакваната стойност на оценените рискове) е прост
(отделен)(т.е. не множествен).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
рисковете (множествени) дават списъка на Oi – възможните
загуби.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Рискът е абсолютната стойност на долната страна на долната
страна на ставката. Начинанието е оценено като рисково, ако възможната загуба е
голяма. Вероятната загуба може да бъде
голяма поради вероятността, или поради сумата на въвлечените парични средства.
Тази неопределеност е неудачна в някои аспекти, но има много да се прави
относно това, тай като тази неопределеност е присъща на работата с
вероятностите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Финансовата литература често използва термина „риск” за
дисперсията или разпространението (стандартното отклонение) на разпределение на
рисковете на възвръщаемост на инвестициите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В математическата статистика някои автори като Фергюсън
определят риска като „очаквана загуба”. Обаче, изглежда, че те фактически
разглеждат загубата като негативна на общата възвръщаемост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
б) Изисквания за управлението на риска.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Информацията представлява ключов ресурс в процеса на взимане
на решение за мениджърите. Може да се каже, че неопределеността е често срещана
дума за мениджърите , и би могло да се очаква, че взимащите решения прибягват
до по-нататъшно събиране на данни и обработване на информацията, за да
„разтворят” елементите на неопределеност и риск с които се сблъскват.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Осланяйки се на опита и персоналната интуиция бихме
предположили, че подобренията в количеството и качеството на информацията
достъпни за взимащия решенията биха резултирали в по-разширено разбиране на
решенията с които се сблъскваме – важен резултат, подчертаващ „че първичната
характеристика на управлението на решението”. Последователността на събитията
може да доведе до повече и по-информирани решения – виждане подържано от Green
– който определя информацията като „регистриран опит, който е полезен за
взимане на решение” и че информацията е тази, „която ще съкрати нивото на
неопределеност при вземането на решения”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Най-важният принцип в полето на риск мениджмънта е
интеграцията и взаимодействието на термините риск и неопределеност. Технически
рискът може да бъде определен като вероятност за нанасяне на загуба, даже в
действителност това е малко небалансирана дефиниция, показваща, че
най-рисковите решения в бизнеса са взети на основата на генерирането на
потенциална печалба, дори признаването, че това не може да е убедително.
Другата променлива съставка – неопределеността обикновено отразява неяснотата
обграждаща решението като: характер на ситуацията, нейните причини, възможни
решения и реакцията на други заинтересовани от осъществяването на решението.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Съществува разнообразие в определения за риска. Тези
определения обикновено са свързани със специфичната сфера на приложение
(например, финансова, обкръжаваща среда),
дори те съвместно използват някои общи особености. Потенциалните
източници на стратегически риск или кризи с които се сблъскват организациите са
обобщени от Ritchie and Marshall. (1993) като:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
среда в която се изпълнява задачата : променливите на риска,
които представляват естеството на пълната рамка в която маркетинговите решения
и достижения имат място.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
спецификата на решението: променливите на риска, които
отразяват характера и атрибутите на специфичните стратегически решения, които
ще се вземат.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
звено вземащо решението: променливите на риска свързани със
състава и характеристиките на индивидите или групите включени в процеса на
стратегическите решения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
информация: променливите на риска, които засягат
едновременно количествени измерения на достъпната информация и на
информационните системи, които са изградени да поддържат стратегическия процес
на изработване на маркетингови решения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Неопределеността е определена като отсъствие на информация,
засягащо ситуацията за решаване и нуждата да се упражни мнение при определянето
или оценяването на ситуацията, алтернативните решения, възможните изходи и т.н.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Организационен риск.
Риск и взимане на решение. Стратегии за управление на риска. а) Риск и взимане
на решение.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Риск мениджмънтът придобива доминираща роля. Следва да се
определи теоретичната рамка в която да се изследва връзката между стратегията
на риска мениджмънта и организационното поведение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Може да разграничим две тези на изследване отнасящи се до
риск - мениджмънта.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Защитниците на първата използват културната теория за
проверка чрез методическо изследване силните и слабите страни на различните
организации в техния подход към риск мениджмънта.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Втората теза е свързана много силно с първата. Има недостиг
на информация, засягащ междунационалните вариации в риск мениджмънта.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Питър Дракър е писал за проблемите на управлението в
турбулентна среда. Мосс-Кантър забелязва, че управляващия мениджър на бъдещето
ще участва в променянето и счупването на границите, управлявайки печалбата, за
да увеличи поддръжката за промените. Томас Питърс акцентува на неопределеността
и търсенето за поемане на риск като необходима част от съвременния мениджмънт.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Риск мениджмънта има дълга и богата история съответстваща на
широтата на тази дисциплина. В последно време се забелязва възраждане на
интереса в тази област.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Риск мениджмънта – това е просто добрият здрав смисъл при
справянето с възможните и фактическите ежедневни произшествия, случайни
природни бедствия водещи до финансов ущърб и не изпълнение на плановете за
индивидите и организациите, и в крайна сметка на цялото общество.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Където има разновидност на риска, има и равна възможност в
методите за оценка и управление на риска. По-точно известни са два подхода в
управлението на риска<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
– реактивен и проактивен.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Реактивно управление на риска. Реактивният подход се отнася
на институциите свързващи предопределените допускания на риска и
преобразуването на тези цели в определени правила на решение. Измененията в
моделите обикновено произтичат след негативното събитие. Това всъщност е много
тясно разглеждане само на тези рискове, които попадат в орбитата на модела или
моделите, които компанията възприема като неизбежна заплаха. На практика този
подход е почти чисто реактивен или предизвикан от събитие, при което
институцията е реагирала на „случването на събитието”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За да постигне добро управление на риска е нужно
организациите да отделят по-голямо внимание на избягването, превенцията и
снижаването на риска.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Проактивно управление на риска. То показва, че
прогнозирането е ограничено от научната неопределеност, и че изображението в
бъдещето пречи на културната динамика. Следователно, извънредно трудно е да се
формират модели и с това набора от правила за взимане на решения. Този метод
влиза в съответствие с така нареченото „цялостно управление на риска
„(холистичен риск мениджмънт). То е определено като :<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Систематичен, статистически базиран и цялостен процес, който
формира формалната оценка на риска и неговото управление като я свързва с
четири източника на неудачи в пределите на йерархическата многоцелева рамка :
апаратурна неудача; неудача с програмното обезпечение; организационна неудача и
човешка неудача.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection8">
<div class="MsoNormal">
Управлението на риска може да се раздели в няколко
категории. Една от тези категории се базира на източниците на риска : човешки,
организационни и технологични (НОТ) рискове, които често пъти директно са
отговорни за кризите: регулаторни, инфраструктурни и политически (RIP) рискове,
които встъпват в качеството на акселератори на кризата и могат да бъдат
причислени към индиректните рискове.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В прогнозите си организациите не трябва да се основават
единствено на теорията на вероятностите и отнасящите се към застрахователно
дело модели.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В организационната наука съществува мощно средство –
организационното изучаване, което позволява на организациите да се учат от
минали грешки и бедствия в пределите на собствената или на други организации.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Има три групи фактори, които дефинират подхода на
организациите към риск мениджмънта, отнасящи се до:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
структура – природа на организационната риск инфраструктура.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
стратегия – природа и комбиниране на техниките на риск
мениджмънта.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
култура – вярата и стойностите, породени от действията на
индивидите и групите, които са отговорни за управлението на риска в
организацията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изучаването на риска и възприемането и в частност на
отношението му с вземането на решение е доминиращо в работата на Орегонската
група за изследване на решението начело със Словик, Флашоф и Лихтенщайн.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В същото време тази работа известна като психометрична
традиция е свързана с вземането на решени, и това е широко свързано с
публичното виждане, доста повече, отколкото с това на мениджърите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Психометрична традиция и ориентираните към културата подходи
неотдавна са били обединени в „социално разширена рамка”. Същността на тази
теория е, че неблагоприятното събитие действа като тригер на групата от актьори
и резултира в широко нарастване на тяхното възприемане на риска.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Майлс и Сноу предполагат,че организацията попада в адаптивен
цикъл, където проблемите взети в цялост и решени като такива, дефинират четири
основни типа организации: защитници; наблюдатели; анализатори и активатори.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Доти в сравнителен анализ с работата на Минтцбърг, намира че
теорията на Майлс и Сноу може да бъде особено ефективна в предсказването на
организационната ефективност, основана на 4 ключови измерения: контекст,
структура, стратегия и ефективност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Използвайки типологията на Майлс и Сноу и комбинирайки я с
поляризираните класификации на риск мениджмънт ориентациите може да се твърди,
че ще съществуват следните отношения: анализатори, организация „разузнавач”,
отбранители и реактори.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
б) стратегии за управление на риска.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Рискът е ключов стратегически проблем, но се осъществява
тактически.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Традиционните риск мениджмънт отговорности обикновено са
фрагментирани като резултат от техния различен произход. Отделните департаменти
имат работа с различни рискове, използвайки различни подходи и често пъти на
много ниско ниво.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стратегическият риск мениджмънтът е стратегически бизнес
процес. Управлението трябва да оценява дали бизнес дейностите на компанията са
съвместими с установените й стратегически цели и как риск мениджмънтът е
свързан с решенията за растеж и инвестиции. Рискът може най-добре да се разбере
в термините на два от своите елементи : състояние и неопределеност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Състоянието може да бъде финансово увеличение или загуба;
подобряване или загубване на стратегическа позиция; подобряване или загубване
на репутация, заплаха за съществуването на организацията или загубване на
нейното чувство за сигурност. Неопределеността на свой ред варира във времето и
ситуацията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Информацията непрекъснато се събира от фирмената среда.
Използвайки този вход мениджмънтът оценява, анализира и разполага по приоритети
динамичните рискове с които се сблъсква.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Рискът не може да бъде елиминиран. Той може да бъде изменен
от една форма в друга. Съществуват ясни взаимоотношения между риска и
редуциране на възвръщаемостта или сменяйки една форма на риск с друга.
Компонентите могат да достигнат съществено конкурентно преимущество от
превъзходни риск компетенции. Те включват риск процеси, култура, инициативи,
обучение и организация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Стратегически и
операционни задачи при управлението на риска във фирмата. Тактически задачи и
цели на фирмата. Разработване на вътрешен регламент за функциониране на фирмата
в условията на неопределеност.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
а) Тактически задачи
и цели на фирмата.- Деловата активност в пазарната икономика обикновено се
приема за бизнес. Бизнесът означава работа, дейност, свързана с изгода, с
печалба. За да се участва в бизнеса са необходими ресурси и поемане на риск.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Функционалността на бизнеса се отнася до начина на прилагане
на основните управленски функции: организация, планиране, ръководене,
координация, регулиране и контрол.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Успехът на фирмата, особено в началния етап на развитие,
зависи от това до каква степен стратегическите задачи на дадената фирма са
представени и в нейната тактика, а тактическите задачи – в конкретните модели
на ситуацията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Всяка стопанска единица е обречена на фалит, ако няма и не
следва една ясна реалистична стратегия. Стратегията се разработва на основата
на прогнозите за потребителско търсене и други специфични изисквания на пазара
за период от няколко години.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Фирмената стратегия е обвързана с вътрешните възможности на
фирмата и с нейните собствени основни потоци ресурси: на оборудването, на
материално –<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
енергийните ресурси, на финансовите ресурси и на персонала.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Наборът от основните компоненти на фирмената стратегия
трябва да позволява да се обхванат и решават най-важните стратегически задачи,
от които ще се определи ефективното бъдещо развитие. Тук се включват:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
основна стратегическа цел на фирмата.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
силни и слаби страни и необходимите управленски действия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
конкурентоспособност, конкурентна борба и побеждаване в нея
и постигане на синергичен ефект.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ресурсна осигуреност на стратегията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
организационно – структурно усъвършенстване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
фирмената политика по основните направления на системата за
управление на персонала.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стратегиите могат да се класифицират по няколко критерия, но
един от тях е най-значим – според равнището на управление. От тази гледна точка
се различават следните стратегии: корпоративна (фирмена) стратегия; бизнес
(конкурента) стратегия; стратегиите на бизнес единиците и функционалната
стратегия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При избора на стратегия се поставят няколко основни
критерия: съвместимост, хармония, напредък и изпълнимост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В работата си всяка организация се нуждае и от
стратегически, и от тактически (за операциите), и от оперативни планове, за да
съумее да обхване както цялостната картина на бизнеса, така и детайлите от
ежедневието му.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основната обща цел организацията – това е мисията
(генералната цел на фирмата). Целите се разработват за осъществяването на тази
мисия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основна функция на управлението е целеполагането.
Съдържанието на управленската функция целеполагане включва логическо обвързване
между цели, програми и структури на управление.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Всяка организация сама избира философията за ранжиране на
целите си. Независимо от това изборът на целите в отделните фирми най-общо
намира израз в следните направления:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
икономически цели.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
социални и неикономически цели.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
цели, свързани с налагани ограничения от влиятелни външни
представители върху свободното решаване на проблемите от фирмата като
акционери, законови изисквания за заплати и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Върху целите, които организациите си поставят, немалко
влияние оказват и такива организационни фактори като: увереността на
ръководителите, заемащи важни длъжности, за запазване на местата си; стремеж за
завоюване на престиж в очите на местното население; израстването в служебната
йерархия; предубежденията при назначаване на работа и т.н.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Документооборотът е регламентирана съвкупност от
взаимосвързани операции изпълними над документите в строго определен ред, на
определено работно място с използване на определени методи и средства.
Документоооборотът на предприятието може да бъде два вида:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
операционен – ориентиран към обработката на първични и
получаване на общи и аналитични документи, съдържащи операционните атрибути и
използвани на първо и второ ниво на управление.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
универсален – отрязващ информационните потоци със слабо
структурирана информация, използвани на трето ниво на управление.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Системата за документационно осигуряване на управлението
(СДОУ) е самостоятелна структурно подразделение, чиято основна цел на
функциониране е своевременно обезпечаване с документи процесите на управление и
деловите процедури. Основни задачи за СДОУ са: документиране и
делопроизводство. б) Разработване на вътрешен регламент за функциониране на фирмата
в условията на неопределеност.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection9">
<div class="MsoNormal">
Разработването на Регламент за функциониране на фирмата е
нелека задача, отнасяща се до всички хора ангажирани в организацията, но този
Регламент се разработва от висше стоящ мениджър.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Доста често в организациите документите регламентиращи
дейностите се създават безсистемно, т.е. следва се реда на осъществяване на
дейностите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Всяка организация е необходимо до определи кои процеси да се
документират на базата на изискванията на своите клиенти, приложимата стратегия.
При определяне на процесите, които трябва да бъдат документирани, организациите
биха могли да се съобразят със следните фактори:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ефекта върху качеството.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
риска от неудовлетвореност на клиента.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
законови и нормативни изисквания.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
икономически риск.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ефективност и ефикасност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
компетентност на персонала.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
комплексност на процесите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Разделянето на бизнес процесите на подпроцеси позволява на
организацията да избегне двойното документиране. В основните си положения
регламентирането на бизнес процесите трябва да съдържа няколко задължителни
реквизита като : пренасочване не ресурсите; посочване на основните показатели
;създаване на отчет за хода на работата от изпълнението на бизнес процеса; да
се посочат взаимодействията с доставчиците и клиентите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Следствие на всички тези действия се създава документалното
описание на бизнес процеса осъществявано в дадено подразделение. Като
задължително се започва това описание с приемането на „Шаблон на правилата в
подразделението”. Той е само предварителната част от регламентацията на бизнес
процесите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Като цяло изпълнението на „Шаблона” е доста сложно.
Необходимо е той да се адаптира към целите и възможностите на подразделението и
организацията в която се осъществява.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
От основното значение е Съдържанието на „Регламента” да бъде
съгласувано с висшестоящ ръководител и „собственика на процеса”. Като цяло „
Регламента” съдържа десет основни точки които са: назначаване на правилник;
области на използване; нормативни препратки; определяне на термини; гаранции на
процеса; управление на процеса; управление на процеса; изпълнение на процеса;
документиране и архивиране; ред на внесени изменения и запознаване на
сътрудниците.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Тези десет пера от „Регламента”, формират цялата
съпровождаща документация на бизнес процеса през всеки негов етап от жизненият
му цикъл. Всеки „Регламент” има своя заглавна страница.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Това документално описание на бизнес процесите важи в пълна
сила за всички видове бизнес процеси в организацията, независимо от тяхното
групиране.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Риск и икономически
цели на фирмата. Формулиране на икономически цели. Риск и ефективност на
управлението. Постигане на конкурентноспособност във фирмата.</b> а)
формулиране на икономически цели.- Ръководителите, които нямат цели, са
служители които нямат направление.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Покрай финансовия мениджър гъмжи от цели. В това изобилие от
организационни, финансови и лични цели е трудно да се определи кои да се
изпълняват, кои да се делегират и кои да се оставят за изпълнение на по късен
етап от развитието на организацията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Целите дават насоката и предназначението на развитие на
организацията и в частност на финансовият отдел. Целите можем да кажем, че
дават на ръководителите неща към които да се стремят.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Когато е необходимо да разработваме целите на финансовият
отдел е необходимо да се съобразим с някой условия като:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
финансовите цели да са малко на брой и да са със специфично
предназначение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
да са оптимизирани- нито трудни за изпълнение, нито
прекалено лесни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
да позволяват включването на други хора – това автоматично
се превръща и в тяхна цел.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Най-добрите цели можем да кажем, че са интелигентните цели
т.н. SMART цели. Това всъщност е списък на пет основни характеристики на добре
подбраните цели:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Специфични – целите трябва да бъдат ясни и недвусмислени.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Измерими – ако целите не са измерими, никога финансовият ръководител
няма да знае дали служителите на които е възложил изпълнението им имат напредък
или не.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Постижими – целите трябва да бъдат реалистични и постижими.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Приложими – целите трябва до голяма степен да бъдат
инструмент чрез който се постига зададената визия на организацията и в частност
на финансовият отдел.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По график – целите трябва да имат начало, край и фиксирана
продължителност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Можем да се ръководим от долупосочените насоки за избор на
цели, както и да подберем правилният брой за финансовият отдел: - Необходимо е
да изберем една или две цели върху които да се съсредочим.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Да се изберат цели които имат най-голяма отношение към
ситуацията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Необходимо е да се съсредоточат ръководителите върху цели
които са най-тясно свързани с визията на организацията като цяло.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Необходимо е периодично да се развиват целите да се
актуализират според външните и вътрешните фактори влияещи върху финансовият
отдел на фирмата и организацията като цяло.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Уместен е въпроса кои са основните фактори влияещи върху
организацията като цяло, финансовият отдел в частност и целите които те си
постигат. Факторите които влияят можем да разделим на две основни групи – микро
и макро фактори.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
към макро факторите спадат: политическата среда;
икономическата среда; природната среда;технологичната среда и
социално-икономическата среда.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-към втората група т.н. микро фактори се включват :
доставчиците; дистрибуторите; потребителите; конкурентите и под обществена
среда(общественост).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Властта представлява право на взимане на решение. Тя за
съжаление се използва с лоша слава благодарение на авторитарният стил на
управление на редица ръководители, но има пряко значение за изпълнението на
финансовите цели на организацията. Всеки притежава основни източници на власт,
които способстват за изпълнението на целите, това са: лична власт; власт във
взаимоотношенията; власт на знанието; власт на работата и власт на длъжността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Всяка една цел независимо от нейната големина има важно
значение за постигането на крайните резултати.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Крайните цели на паричната политика на финансовият отдел
можем да кажем че са най първостепенно значение за финансовото благосъстояние
на организацията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Паричната политика се провежда в областта на количеството на
парите в обръщение, лихвения процент и валутния курс. Паричната политика се разработва
от централната банкова институция. Целите на паричната политика се разделят на
междинни и на крайни цели.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Крайните цели на паричната политика се изразяват в постигане
на ценова стабилност, на висока заетост, икономически растеж, стабилност на
финансовите и валутните пазари.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
б) Риск и ефективност на управлението.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според Дракър мениджмънтът трябва винаги, във всяко свое
решение или действие, да поставя на първо място икономическата ефективност.
Мениджърът, от своя страна, е динамичният елемент, който вдъхва живот на всеки
бизнес<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основната идея на монографията „ Ефективно управление” се
гради върху две предпоставки:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
дейността на управляващия трябва да бъде ефективна.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ефективността се усвоява.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
На управляващия се заплаща за неговата ефективност. Той е задължен
да бъде ефективен в организацията, в която работи. В книгата са изложени два
аспекта на ефективност:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
показателите за ефективност на функциониране на
организацията като цяло.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
непосредствената ефективност на самия управляващ.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Саморазвитието на управляващия е съществен фактор за
превръщането му в ефективен служител. Придобиването и развитието на нови
знания, умения и навици трябва да става с оглед на ефективността. Повишаването
на ефективността на ръководителя увеличава многообразието от направления и цели
на организацията, стимулира позитивното мислене на служителите и ги амбицира да
постигнат по-високи показатели в работата си.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Дракър твърди, че най-успешните мениджъри на 90-те и след
това са тези, които разработват продукти-наследници, докато същевременно
изкарват на пазара настоящия продукт.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В последната си публикация „What makes an effective
executive”, издадена през юни 2004, П. Дракър разкрива тайната на успешния
мениджър, обобщавайки 8 последователни стъпки, довели до успех повечето големи
бизнесмени в света:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Задай си въпроса „Какво е нужно да се направи”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Задай си въпроса „ Какво е правилно за компанията”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Развиване на план за действие.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection10">
<div class="MsoNormal">
Поемане на отговорност за взетите решения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Поемане на отговорност за комуникацията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Фокусиране по-скоро върху възможностите, отколкото върху
проблемите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Провеждане на продуктивни срещи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Кажи „Ние”, вместо „Аз”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Управителят поема пълна отговорност при вземане на решения,
но е нужна и пълна прозрачност. Взетите решения трябва да бъдат разглеждани периодично.
Това води до самоусъвършенстване и по този начин евентуалните последствия от
едно грешно решение могат да бъдат предотвратени. Мениджърът е длъжен да не
толерира недостатъчно класифицирани служители.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Успешните управители се уверяват, че както техните планове
за действие, така и нужната информация са достъпни. За тази цел те споделят
плановете си и търсят обратна връзка от служители на всички нива. В същото
време предоставят на всеки нужната за изпълнение на задачите информация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Икономическата ефективност е стандарт, който икономистите
използват,за да оценят широка гама от неща. Икономистите, които са насочени
доброжелателно към пазара твърдят, че той генерира по-ефективни резултати от
социализма или правителствени регулации.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ефективност на управлението има органическата връзка на
управлението с производството и се разглежда като част от ефективността на
общественото производст- во.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Има две ясно изразени страни на ефективността на
управлението икономическа и социална<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Икономическата същност се свързва и определя чрез
съотношението “резултати (ефекти) и извършени за тях разходи за жив и
овеществен труд в управлението”. Социалната същност се свързва и определя чрез
степента на реализиране социалните цели на конкретното предприятие.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Целевата ориентация на управлението, разкривана чрез
икономическата и социалната му характеристика, формира веригата “цел резултат
разход”. При проследя- ването на тази верига логично се стига до
съотношението “резултати разходи”. Степента на резултатност може да се оценява
чрез величината на извършените разхо- ди използваното оборудване,
материално-енергийните, трудовите и финансовите ресурси в управлението.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ефективността на управлението е категория, която синтезира
не само степента на интензивното използване на ресурсите, но също и
екстензивното им използване. Не- що повече, тя е категория, която включва както
резултатността, така и икономичността като две взаимно допълващи се
характеристики на всяка дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ефективността на управлението е икономическа категория, защото
едната й съставна част се свежда до рационалността и икономичността на
направените разходи при извършването на определена конкретна дейност, която е
обект на оценяване. Независимо от това, каква ще бъде формата на разходите
материално-енергийни, трудови или финансови, във всички случаи те могат да се
сведат до разход на работно време, чийто общественонеобходим размер ще бъде
винаги критерий, по който ще се оценява степента на икономичност на
управлението.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В крайна сметка може да се каже, че ефективността на
управлението е сложна социално-икономическа категория, която разкрива степента
на резултатност от функци- онирането на предприятието, съдействаща за достигане
на стоящите пред него цели при най-ниско равнище на разходите по управлението<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Конкурентоспособността е оценка за потенциала на на
организациите да постигат висока<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
производителност чрез иновативен подход към човешките
ресурси, капитала и физическите активи. По-високата конкурентоспособност
означава по-висок икономически растеж и справяне с конкурентния натиск.
Конкурентоспособността е комплексна икономическа категория, която се определя
от множество фактори - икономически растеж, макроикономическа стабилност,
отвореност на икономиката, ефективно управление, добра законова рамка, стабилни
институции и др. Всички тези фактори в различна степен оказват влияние върху
конкурентоспособността на икономиката. Конкурентноспособността се свързва с
дадена характеристика на фирмата, която й позволява да се конкурира ефективно с
други фирми. Конкурентоспособността оценява дадена стока, услуга, фирма, страна
и др. от гледна точка на способността им да се конкурират успешно на пазара. Тя
се дефинира на три равнища – микро, мезо и макроравнище. Използват се различни
техники за анализ на конкурентноспособността , като една от най известните е
SWOT анализа. SWOT анализа е широко популярна техника от <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5">стратегическото
управление,</a> разработена от <a href="http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%A5%D1%8A%D0%BC%D1%84%D1%80%D0%B8&amp;action=edit&amp;redlink=1">Алберт
Хъмфри.</a> Анализът разглежда четири фактора, които идентифицират проекта,
продукта или организацията на които са приложени: външна среда; вътрешна среда;
положително влияние; отрицателно влияние.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При оценката на конкурентоспособността, трябва да се има
предвид следното:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
а) най-конкурентоспособен е този продукт, който заема
относително най-висок дял в общия обем на продажбите на продукти от един и същ
вид и удовлетворява максимално потребностите от него при минимално извършени
разходи;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
б) анализът на
сравняваните конкурентни продукти
и организации трябва
да започва от
фазата на потреблението
и размяната към
фазата на производството;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
в) необходимо е използуването на системния подход при
определянето на факторите и показателите в този процес, които трябва да
отразяват спецификата на дейността и произвежданите и/или предлаганите
продукти.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Една компания притежава конкурентно предимство спрямо
останалите фирми, когато реализира печалба по-голяма от средната за съответната
индустрия. Двата типа конкурентно предимство се основават на по-ниски разходи
и/или диверсификация. Факторите за постигане на конкурентното предимство според
П. Дракър са - уникални продукти;- лидерство в разходите;- пазарна ниша.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Главните етапи за определяне на конкурентното поведение на
организациите са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Конкурентен анализ.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Оценка на конкурентната позиция.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Избор на конкурентно поведение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Рискове и безопасност
в бизнеса. Същност на екологична безопасност. Екологични рискове. Нови
екологични рискове.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Екологичното мислене води началото си от дълбока древност, а
развитието на науката през XX и XXI век – до възникването и формирането на
екологията като самостоятелна интердисциплинарна наука. Особено силно развитие
през последните 30 години имат научните изследвания, насочени към опазването на
околната среда, когато се издига идеята за преход към нов модел на икономическо
развитие, а именно към устойчиво развитие.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Засилването на антропогенния натиск върху природата
непрекъснато води до нейната деградация, до изчерпване и унищожаване на
ресурсите, поради което запазването и ненарушаването на балансирания обмен
между екосистемите е основна цел и смисъл на опазването и възстановяването на
околната среда.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Преходът към устойчиво развитие няма алтернатива, поради което в края на XX и началото на XXI
век то се превръща в новата господстваща парадигма на съвременната цивилизация.
В най-обобщен вид то се представя като функция от трудовите ресурси, физическия
капитал, природните ресурси и институционалния фактор.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В началото на новото столетие постигането на устойчиво и
хармонично икономическо развитие е основна задача на научните изследвания и на
практическата дейност на всички страни, като основните характеристики на новия
модел на икономически растеж са той да бъде устойчив, конкурентен, непрекъснат,
интензивен, ефективен (ресурсо- и разходо- икономичен) и управ ляем растеж.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Важни предпоставки за прехода към устойчиво икономическо
развитие са: развитието на науката и в частност на съвременната теория за
фирмата, на стопанската практика и дейността на правителствата за опазване на
околната среда. Прилаганите досега и вече остарели подходи за управление
опазването на околната среда се заменят с нови, съвременни подходи, принципи,
стратегии, осъществява се преход към проактивен и интегриран екологичен
мениджмънт, включващ както активния стратегически, така и активния оперативен
екологичен мениджмънт<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Много важна съставна част на фирмения екологичен мениджмънт
става управлението на екологичния риск като предпоставка за подобряване на
управлението на фирмената екологична сигурност<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Екологичен риск - това е вероятност за промяната и (или)
разрушаването (гибелта) на екологичния обект в следствие на измененията в
околната среда.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection11">
<div class="MsoNormal">
Важно за разкриването на термина “екологичен риск” е
понятието “екологичен обект”. Под него се разбира обект, намиращ се под
влиянието на разнообразни фактори и околната среда (биосфери, техносфери,
социосфери). Екологични обекти - това са отделните социални групи.
Стопанисващият субект, независимо от неговата отраслова принадлежност, от
мащабите и характера на дейността, на организационно-правовите форми и други
характеристики, може да се определи като специфична социална група<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Научно-техническата революция, нарастването на ролята на
държавата в стопанския живот, глобализацията на икономическите и политическите
процеси и др. обстоятелства, довели до съществена промяна на условията на
функциониране на субектите на предприемаческата дейност. Наред с търговските
рискове, тяхното успешно развитие и дори съществуването им, днес е застрашено
от научно-технически, политически и социални рискове. В качеството на
самостоятелен, в последните 10-15 г. понякога отделят екологичния риск на
предприемаческата дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В контекста на проблема за екологичните рискове (ЕР) на
предприемаческата дейност, е много важно понятието “екологично събитие”, т.е.
реализиран екологичен риск. За идентификацията на значимите за компанията
екологични рискове (ЕР), за тяхната количествена и качествена оценка, за
организацията на ефективно управление, е необходимо добре да се познават
механизмите на действие на екологичното събитие (ЕС) върху компанията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В съвременните условия, субектът на предприемаческата
дейност функционира в екологична среда, която се формира от: 1.От околната
природна среда, на която съответства природно-екологичен риск.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
2.От околната техногенна среда, на която съответства
технико-екологичен риск.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
3. от еколого-социалната среда, на която съответства
социално-екологичен риск.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За икономиката като цяло и за отделните стопанисващи
субекти, се появят принципно нови екологични рискове, свързани с формирането и
развитието през 19-20 век в целия свят (на първо място в промишлено развитите
страни) на техногенна околна среда или техносфера: на промишлени обекти, обекти
на енергетиката и на икономическата инфраструктура, военни обекти и т.н.
Започвайки от средата на ХХв., техносферата се явява като мощен екологичен
фактор, влияещ негативно на обществото.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Замърсяванията и другите изменения на околната
среда(нарушаването на екологичното равновесие в екосистемата, нарушаване на
плодородния почвен слой на минната промишленост и др.)<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Резките “скокообразни”, трудно прогнозируеми въздействия
върху околната природна среда.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Става дума за техногенните катастрофи, аварии, инциденти в
най-различни отрасли на промишлеността: химическата, нефтопреработвателната,
енергетиката (в това число атомната) и други. Източник на повишена техногенна
опасност станали различните видове транспорт: морският и речният, въздушният,
тръбопроводният, железопътният. Количеството и разрушителната сила на
техногенните катастрофи и аварии в цял свят нарастват с изпреварващи темпове
(по отношение на ръста на ВНП), което е проява на засилващата се неустойчивост
на техносферата.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Екологичните рискове, обусловени от развитието на
техносферата и засилването на нейната неустойчивост, по-нататък ще се наричат
технико-екологични рискове. Според увеличаването на пространствената плътност
на техносферата на планетата, особено в промишлено развитите страни, компаниите
стават не само субекти, но и обекти на технико-екологични рискове. Такива
обекти стават споменатите по-горе еколого-чувствителни отрасли (селско
стопанство, туризъм, риболов, риелторски бизнес), достатъчно ”тънко” реагиращи
на замърсяване на околната природна среда. Обекти на технико-екологични рискове
могат да станат и вече стават компании на по-малко еколого-чувствителни
отрасли.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При “нормална” производителна дейност, много компании се
оказват и субект и обект на един и същи технико-екологичен риск. При
техногенните катастрофи и аварии, силата и радиуса на поражение могат да бъдат
толкова значителни, че това да
предизвика възникване на най-различни големи загуби на съседните
предприятия-независимо от тяхната отраслова принадлежност. Така сериозната
авария на (НЕС) може да се разглежда като сериозен технико-технологичен риск за
намиращите се в съседство предприятия, даже ако те не се отнасят към
еколого-чувствителните отрасли.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В последните три десетилетия на ХХв, отначало в промишлено
развитите страни, а после и в другите, започват да се приемат закони и други
нормативни актове, насочени към екологичното регулиране на дейността на
компаниите и предприятията от развитите отрасли на икономиката. Като
допълнение, компаниите и предприятията попадат под всенарастващото влияние и
контрол на обществеността, която изисква от предприемачите безусловно спазване
на екологичните закони и норми (често тези изисквания се оказват по-строги,
отколкото изискванията на законите).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">VII<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Теоретични основи на
публичните приходи. Характеристика на публичните приходи. Източници, методи и
форми на публични приходи. Класификация на публичните приходи.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
От икономическа гледна точка публичните приходи са парични
потоци, които се акумулират в консолидирания държавен бюджет като резултат от
разпределението и преразпределението на
брутния вътрешен продукт, а понякога и от части на националния доход и
националното богатство на други страни с цел финансиране на публичните
потребности и блага на държавата. В социален аспект чрез тях се осъществява
преразпределение на доходите на икономическите агенти и на населението между
различни социални групи. От техническа гледна точка публичните приходи са
свързани с бюджетите на държавата,общините,кметствата и могат да се разглеждат
като част от финансовия план на държавата и местните органи на управление.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Публичните приходи трябва да се анализират внимателно в
количествен и качествен аспект.В количествен аспект те зависят от величината на
брутния вътрешен продукт и националния доход,от паричната, данъчна и кредитна
политика на страната. В качествен аспект се свързват с различните методи за
акумулиране на средства в консолидирания държавен бюджет.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Величината на публичните приходи зависи от събираемостта на
паричните потоци от източници в страната,при благоприятни условия на
международна търговия и сътрудничество- и от външни източници. Публичните
приходи се дефинират като „част от брутния вътрешен продукт,националния доход и
националното богатство, акумулирано на принудително задължителна основа за
финансиране на колективните потребности“, осъществява се чрез разпределение и
преразпределение на доходите на държавните, частните, общинските и
кооперативните фирми, доходите на населението по данъчен път но може и чрез
неданъчен метод. Неголяма част от тях се формират от глоби и конфискации. Източниците
на публични приходи биват външни и вътрешни. Вътрешните източници са: брутния
вътрешен продукт,националния доход и националното богатство. Брутния вътрешен
продукт обхваща пазарната стойност на произведените стоки и услуги за крайно
потребление за една година.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Той е реален измерител на икономическата активност в
страната. Националния доход се сформира като от нетния вътрешен продукт се
извадят предметите на труда. Той е част от брутния вътрешен продукт и преди
години е бил измерител на благосъстоянието.Националното богатство е стойността
на създадените и натрупани,материални и духовни,открити и неоткрити,подземни и
надземни богатства на страната.Към външните източници на публични приходи се
отнасят брутния вътрешен продукт и националното богатство на другите страни. Те
се ползват ако се наложи под формата на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
:външни заеми от международни финансови институции или други
страни; нееквивалентния външноикономически обмен и износът на националния
доход; износ на капитали и вследствие това печалби, лихви, дивиденти и
финансиране на програми от европейски фондове. Външните източници са характерни
за военно време, контрибуции и под форма на репарации. Методите на публични
приходи биват: данъчен, данъкоподобен и неданъчен метод.Данъчният метод е
основен метод. Съществени проблеми се създават с укриване на данъци,
злоупотребата с данъчния механизъм. Приходните форми на данъкоподобния метод са
доброволни(само ако лицето ги е ползвало-такси,глоби,лихви,конфискации) и
затова той<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
има по-малко значение за акумулиране на приходи от
данъчния.Чрез неданъчният метод или с други думи кредитния се набират средства
чрез заеми и емисии на държавни ценни книжа,парична емисия.Той има значение при
бюджетен дефицит и финансова криза.Средства чрез неданъчен метод се събират и
от продажба на държавно имущество,отдаване на имоти под
наем,концесия,придобиване на приходи от стопанска дейност на държавата.Формите
на публични приходи съответстват на отделните методи: 1)форми на данъчен метод
(ДДС, данък върху печалбата, данък върху недвижимите имоти, данък върху
наследствата, данък върху даренията, данък върху превозните средства, патентен
данък и др.; акцизи,мита). 2)форми на данъкоподобен метод (такси, вноски за
социално осигуряване, глоби, конфискации, лихви, повинности, репарации) ;3)форми
на неданъчен метод (парична емисия, пряк банков кредит, емисия на държавни
ценни книжа, приходи от приватизация, приходи от наеми и концесии, приходи от
стопанска дейност на страната). Публичните приходи се класифицират според
собствеността на акумулираните в бюджета доходи -частно-правни,публични правни.
Според произхода и икономическия си характер се групират като приходи от
облагане на потреблението, приходи от облагане на доходите, приходи от облагане
на богатството и приходи от други дейности. Според методите и формите за
акумулиране на публичните приходи в бюджета се различават: данъчни публични
приходи, данъкоподобни публични приходи и неданъчни публични приходи. Според
субектите на облагане с данъци, данъкоподобни и неданъчни форми, публичните приходи
са получени от: частни и държавни фирми, населението, кооперациите, банките и
застрахователните компании, централната банка, министерството на финансите и
др.Според най-облаганите обекти публичните приходи са от: данъци, акцизи, мита,
такси, вноски за социално осигуряване, ренти, банкови кредити, емисия на
държавни ценни книжа, продажба на държавно и общинско имущество, патенти, глоби
и конфискации и др.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection12">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="32._Теоретични_основи_на_данъка"></a><b>Теоретични основи на данъка. Характеристика
и функции на данъка. Елементи и принципи на данъка. Начини за облагане с
данъци. Класификация на данъците. Данъчна система и данъчна политика.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Има различни теории за произхода и същността на данъка-
осигурителна, жертвена, еквивалентна и др.Еквивалентната има най-широко
приложение, в нея данъците са цена на предоставените от правителствата услуги
на своите граждани.От икономическа гледна точка данъкът е икономическа
категория,която изразява парични отношения между икономическите агенти и
държавата по повод формиране на публичните приходи или по-конкретно е част от
брутния вътрешен продукт,който се разпределя и преразпределя с цел
функциониране на държавата.От юридическа гледна точка данъкът е
законосъобразно, безвъзмездно, задължително плащане от икономическите субекти в
полза на фиска с цел финансиране на публичните разходи на държавата.От социална
гледна точка данъкът е паричен поток, чрез който се извършва преразпределение
на доходите на населението.Данъка има фиксална,разпределителна,регулираща и
контролна функция.Регулиращата се проявява стимулиращо,дестимулиращо и
възпроизводствено. Елементите на данъка са: Данъчен искател(кредитор)-властта и
други институции имащи право да събират данъци от ФЛ и ЮЛ.Могат да са
първични(държавата) или делегирани(местната власт и самоуправление).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Данъчен обект-всичко,към което е адресирано или насочено
данъчно облагане(имущество,наследство,доходи,печалба,реализирани обороти,сделки
и др.)Данъчен субект-непосредствен платец на данъка.Те могат да са резиденти
(местни граждани) и нерезиденти (чужди граждани). Данъчен носител е ФЛ или ЮЛ
който носи тежестта на данъчното облагане.При някои данъци данъчния носител
данъчния платец съвпадат(ДДС,акцизи,мита), но понякога субектът или платецът
внася данъка в бюджета, но реалното заплащане става от страна на данъчния носител.Данъчния
мащаб е качеството,свойството на данъчния обект,въз основа на които се
изчислява данъчното плащане. Данъчна единица е определена част от данъчния
мащаб, върху която се отнася размерът на данъка.Данъчна основа е количественото
изразяване на предмета или обекта на данъчно облагане,величината върху която ще
се наложи данъчния размер за да се изчисли данъчното задължение.Данъчен
размер(ставка)-величината на данъка за една данъчна<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
единица,може да е в процент,промил или абсолютна
сума.Данъчно задължение е сумата,която платецът на данъка внася в приход на
бюджета.Величината й е правопропорционална на данъчната основа и данъчния
размер.Включени са и други елементи на данъка:данъчни тарифи,данъчен
кадастър,данъчно досие,данъчни картони.Принципите на данъчно облагане се
формулират като: съразмерност,определеност,удобство,икономичност и единство на
данъка.Вземат се в предвид също и легитимност, годишност, стабилност,
неутралност, данъчен интервенционализъм. Принципът на съразмерност означава
всеки данъкоплатец да бъде облаган съразмерно доходите, които получава или
услугите, които ползва от държавата.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Принципът на определеност означава, че всички елементи на
данъка трябва да бъдат конкретизирани и данъкоплатецът да може да изчисли
данъчното си задължение.Принципът на удобство се свързва с това данъкоплатците
да изпълняват задълженията си в удобни за тях време и начин.Принципът на
икономичност е евтиност на данъчното облагане и разходите по събирането и
обслужването на данъците трябва да се съкращават. Принципът на единство изисква
данъкоплатците с еднакви доходи да плащат еднакви данъчни задължения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Принципът на легитимност означава че всеки данък е легитимен
чрез установяването му със<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection13">
<div class="MsoNormal">
закон приет от народното събрание.Принципът на годишност се
отнася за срока за който данъка действа, всички големи данъци в страната
действат на годишна база, освен данъка върху наследствата и даренията.
Принципът на стабилност се свързва с промяната на условията и организацията по
събирането и плащането на данъка. Стабилността и еластичността на данъка водят
до доверие на бизнеса в данъчната система. Принципът на неутралност означава
данъка да не се използва за влияние върху дейността на данъкоплатците‚ принципа
на данъчен интервенционализъм е “противоположен на неутралността на данъка като
се свежда до активната намеса на държавата чрез данъчните преференции и
освобождавания от облагане с данъци да се въздейства при решаването на
икономически и социални задачи“. Има четири начина за облагане и събиране на данъците
– поголовно, пропорционално, прогресивно и регресивно. Поголовно облагане
означава всички пълнолетни ФЛ да се облагат с една и съща сума данък независимо
от финансовото им състояние. Той е несправедлив и не се прилага днес.
Пропорционалното облагане се характеризира с промяната на данъчното задължение
само поради промяната в данъчната основа,тъй като данъчния размер остава един и
същ. При него увеличаването или намаляването на данъчната основа не оказва
влияние върху данъчния размер,който остава постоянна величина. Типичен
пропорционален данък е плоския данък, също ДДС и данъка върху печалбата.
Прогресивното облагане е такова, при
което данъчното задължение се променя под влияние на данъчната основа и
данъчния размер. Данъчния размер се определя по предварително избрана стъпка
или прогресия и данъчното задължение расте с по-високи темпове от данъчната
основа. Има различни видове данъчни прогресии: прогресии свързани с промяна в
данъчния размер (според начина на установяване на данъчния размер са преки<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
(открити или директни) и непреки (скрити или индиректни),
според интервалите на промяна на данъчния размер са забавени(пълзящи)и бързи
(скокообразни), според ограниченията в данъчния размер са ограничени и
неограничени) и прогресии свързани с промяна в данъчното задължение
(обикновена(класна) и етажна (стълбовидна). Усъвършенстван вариант на етажната
прогресия е комбинираната етажна прогресия. В практиката се среща също
комбинация между пропорционално и прогресивно облагане. Регресивното данъчно
облагане е противоположно на пропорционалното. При него колкото повече се
увеличава величината на данъчната основа толкова повече намалява тази на
данъчния размер. Данъците според формата им на съществуване и издължаване се
класифицират като данъци в натурална форма и данъци в парична форма, според
срока на събиране данъците биват редовни (годишни) и извънредни (еднократни).
Според начините и техниките на събиране на данъци има откупни, обложни и
безобложни данъци, според финансирането на определени разходи данъците са<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
общи и целеви. В зависимост от бюджетното звено, в което се
акумулират средствата данъците са централни(държавни)и местни(общински); според
субекта на облагане се различават данъци
върху ЮЛ и ФЛ, а според това кой понася данъчното бреме данъците биват преки и
косвени. Според обекта на облагане данъците се групират като данъци върху
определена стопанска дейност, данъци върху продажбите, данъци върху дохода,
данъци върху имуществото и данъци върху личността. Данъчната система
представлява съвкупност от появилите се и развили парични отношения между
различни субекти по повод акумулирането в консолидирания държавен бюджет на
средства от различни данъци и данъкоподобни форми на приходи и изградените на тази основа институции
които на практика да осъществяват дейността по събирането на данъците с помощта
на специален механизъм и подпомагани от адекватна данъчна теория и политика.
Данъчната система се характеризира в 2 аспекта-<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection14">
<div class="MsoNormal">
функционален и институционален. Във функционален аспект
системата включва съвкупността от данъците и данъкоподобните приходи
съществуващи в страната и изпълнението на основните им функции. Под
институционален аспект се разбират всички органи и институции, приемащи
законите за данъците както и органите на изпълнителната власт, които
организират събирането на данъците и осъществят контрол върху данъчното
облагане. Според Дж. Стиглиц една данъчна система е добра когато притежава
икономическа ефективност административна простота, гъвкавост, политическа
отговорност и справедливост. Данъчната политика се дефинира като “съвкупност от
мерките и мероприятията в областта на данъчното облагане прилагани от държавата
за постигането и решаването на определени фискални социално – икономически и
др.цели и задачи“.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Теоретични основи на
публичните разходи. Характеристика и видове публични разходи. Класификация на
публичните разходи в България<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
От икономическа гледна точка публичните разходи се свързват
с паричните потоци по изразходването на средствата в общодържавния паричен фонд
или консолидирания държавен бюджет с цел изпълнение функциите на държавата.
Представляват част от БВП и от националното богатство, която се е акумулирала
от държавата в нейния фонд и се използва за финансиране на обществени
потребности и блага. От техническа гледна точка са част от държавния бюджет и
бюджетите на местните органи на власт, свързват се с конкретните направления,
чрез които се изразходват средствата от консолидирания държавен бюджет. В
количествен аспект публичните разходи зависят от величината на БВП и процентът
от него, заделен за държавни нужди. В качествен аспект публичните разходи
зависят от функционалната принадлежност на направленията, в които се
изразходват, видът на публичните блага, които се финансират и бюджетната
политика на съответната страна. По- висок икономически растеж и по-добро
благосъстояние се постигат с по-добро качество на публичните финанси, тяхната
роля е съществена. Прекомерните разходи водят до бюджетен дефицит, дефицитите
финансирани с държавни дългове намаляват икономическия растеж.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според институционалната принадлежност на публичните разходи
те биват: разходи на държавните органи на власт-свързани са и се правят от
бюджета на държавата, и разходи на местните органи на власт-от бюджетите на
общините. Според източника на финансиране са бюджетни-всички разходи направени
от звената на консолидирания държавен бюджет с изключение на извънбюджетните
фондове,най-големи са по държавния бюджет,бюджетите на общините, бюджета на ДОО
и НЗОК;и извънбюджетни-„отразяват се по извънбюджетните фондове и сметки на
министерствата, ведомствата и териториалните единици,имат целеви характер и
особен режим на използване, отчитане и контрол“.Според честотата на употребата
им се делят на редовни-срещат се постоянно,редовно всяка година и са със съществено
значение за развитието на икономиката,правят се с редовни приходи; и
извънредни-правят се в зависимост от неочаквани обстоятелства и нямат особено
значение за националното стопанство, финансират се с държавни заеми или от
извънбюджетни фондове. Според възможността на разходите за увеличаване на БВП,
те са: производителни(преки и непреки) и непроизводителни-те не създават
БВП.Преките се правят за инвестиции в икономиката и чрез изразходването им се
допринася за увеличаване на БВП, непреките го увеличават по косвен начин
предимно по пътя на възпроизводството на работната сила.А. Смит ги определя
като продуктивни и непродуктивни, други автори- като рентабилни и нерентабилни.
Според предназначението им се делят на : разходи за държавно потребление-правят
се от държавата за производството и развитието на публичните блага, за покупка
на основен и оборотен капитал,производство на различни по вид блага; трансферни
разходи-държавни разходи, но средствата за тях са осигурени чрез трансфер на
пари от висшестоящ към нисшестоящ бюджет,такива трансферни плащания чрез които
се правят трансферни разходи са дотации, субсидии и субвенции; и разходи за
частно потребление-включват средствата предоставени от държавните и местните
органи на власт в подкрепа техните доходи-стипендии, подпомагане при старост,
безработица, заболяване, слаба реколта.Според икономическото съдържание на
операциите в сектора на държавно управление се различават текущи и капиталови
разходи.Текущи са разходите, предоставени на ФЛ или ЮЛ за текущо покриване на
бюджетните нужди и обезпечаване функционирането на органите на държавна и
местна власт<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection15">
<div class="MsoNormal">
и бюджетните учреждения-такива са разходите за държавно
потребление,социална инфраструктура, трансферни разходи към нисшестоящи
бюджетни звена, транспортни услуги, лихвени плащания по държавния дълг,
заплащане на работна заплата, осигуровки, стипендии, бюджетни помощи за
социално слаби.Капиталови са разходите обезпечаващи иновационната и
инвестиционна дейност на бюджетните звена- разходи за придобиване на
дълготрайни материални и нематериални активи, ново строителство и ремонт,
дългосрочни кредити,финансови активи-акции,облигации, съучастия.Според вида на
разпоредителите с бюджетни кредити има: разходи на разпоредителите с бюджетни
кредити първа степен и разходи на разпоредителите с бюджетни кредити втора
степен.Тази класификация е наричана още административна или ведомствена,чрез
нея се осъществява принципа на целевото изразходване на бюджетните средства.В
България според функционалното предназначение на разходите те се делят на
9групи: общи държавни служби(разходите за публична администрация на централно и
на местно ниво, разходите за наука), отбрана и сигурност(разходите за отбрана,
полиция, вътрешен ред, съдебна власт, администрация на затворите и защита при
бедствия и аварии),<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
образование, здравеопазване(от държавния бюджет се поемат:
плащане на здравните осигуровки на определени социални групи-учащи, пенсионери,
безработни; плащане на субсидии на болничните заведения чрез Министерството на здравеопазването;
плащане на разходите за определени групи лекарства чрез Министерство на
здравеопазването и плащане издръжката на Министерство на здравеопазването),
социално осигуряване, подпомагане и грижи, жилищно строителство,
благоустройство, комунално стопанство и опазване на околната среда, почивно
дело, култура и религиозни дейности(обхващат почивно дело(социален отдих),
физическа култура и спорт, култура, религиозно дело), икономически дейности и
услуги(минно дело, горива и енергия,селско стопанство, горско стопанство, лов и
риболов, транспорт и съобщения, промишленост и съобщения и други дейности по
икономика) и разходи, некласифицирани в други функции.Функцията „Общи държавни
служби“ включва 3 групи разходи: Изпълнителни и законодателни органи-централни
държавни органи, политически кабинет, областни и общински администрации,
посолства и консулства, контролни държавни и общински органи; Общи
служби-статистически дейности и социологически проучвания, общоикономическо
програмиране и прогнозиране, управление на държавния резерв и военновременните
запаси и Наука-организация и управление на научните изследвания,
научноизследователското дело, научноизследователските институти и центрове.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection16">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="34._Бюджет_и_бюджетна_структура"></a><b>Бюджет и бюджетна структура. Характеристика
и видове бюджети. Бюджетна система и бюджетна структура. Звена на
консолидирания държавен бюджет.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Бюджетът се възприема като хазната, съкровището на народа.
Нарича се още фиск или държавен трезор. В икономически аспект се разглежда като
елемент от публичните финанси, финансов план свързан с преразпределението на
БВП и формирането и използването на общодържавния паричен фонд на страната. При
парламентарно-демократична форма на държавно управление, като в България, и
пазарно стопанство в което има множество партии или политически плурализъм,
бюджетът на държавата е финансов израз на икономическата програма на
политическата сила, която е спечелила изборите и има право да формира
правителство. В правен аспект се разглежда като закон или законодателен
акт,когато бюджетът е закон,като в България, законодателната власт има надмощие
над изпълнителната.В технически аспект се представя като баланс в Т-образна
форма с 2 страни-приходи и разходи за 1 година.От бюджетната сфера зависи
състоянието на инфраструктурата и възпроизводството в народното стопанство,
бюджета е финансов акт на просперитета на нацията. Според<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
равнището на управление бюджетите биват: централни(бюджети
на национално,централно равнище, обхващат финансовите планове на националните
органи на управление,министерства, съдебната система,общественото осигуряване)
и местни(засягат приходите и разходите на местно териториално равнище и се
отнасят до бюджетите на републики, щатове, области, окръзи, общини, кметства);
според величината на бюджетния период-годишни и многогодишни; в зависимост от
времето на съставяне на бюджетите са редовен(съставя се преди началото на
бюджетния период и обхваща планираните приходи и разходи на държавата за 1
година),временен(съставя се само когато редовния бюджет не е гласуван, за да се
покрият задълженията на част от финансовата година, когато се приеме редовния
бюджет, временния става невалиден) и допълнителен(чрез анекси или на практика
се извършва актуализация на редовния бюджет ако са възникнали допълнителни
разходи по обективни причини извън редовния бюджет); според пълнотата на
обхващане на приходите и разходите е брутен(бюджет в който се обхващат пълно и
цялостно всички приходи и разходи, като в България) и нетен(съдържа само
чистите или нетните приходи и разходи,показва кои дейности са на печалба или
загуба).Бюджетна система е съвкупността от икономически отношения по повод
формирането и изразходването на общодържавния паричен фонд и свързаните с тях
бюджетна теория, политика и институции за осъществяване на приетия законодателно
финансов план на страната. В света се обособяват 3 типа бюджетна система:
унитарна(прилага се при държава където действа конституция и единни органи на
власт осъществяващи централизирано управление и бюджетната система включва 2
степени- държавен и местни бюджети-като в България), федерална(има 3 степени
бюджет- федерален, регионален и местен) и конфедеративна(конфедерацията се
основава на съюз,бюджетът на съюзната държава се образува от вноските на всяка
от страните, влизащи в съюза, всички поотделно имат свои собствени бюджети и
изпълняват свои собствени бюджетни програми, но се съобразяват с принципите на
бюджетно развитие на конфедерацията).В зависимост от типа бюджетна система
държавите изграждат своите бюджетни структури. Бюджетна структура са подредените
в йерархичен ред звена и връзките между тях в състава на единния, федералния
или съюзния бюджет. Консолидирания държавен бюджет се нарича консолидирана
фискална програма и включва: държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено
осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на
общините, бюджетите на Българската национална телевизия, Българското национално
радио, държавните висши<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection17">
<div class="MsoNormal">
училища, Българската академия на науките, извънбюджетните
сметки и фондове и други бюджетни предприятия.Държавния бюджет е хазната на
държавата, приема се със специален закон всяка година,в него постъпват
приходи-средствата от основните корпоративни данъци, данъка върху консумацията,
акцизите, митата, данъците върху доходите за ФЛ,а се изразходват средства за
издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността, съдебната власт,
образованието,здравеопазването,науката, културата, социалните грижи и други
разходи за стопанската сфера,за изплащането на вътрешния и външния дълг на
страната и вноската ни за общия бюджет за ЕС. Групирането на приходите става по
единна бюджетна класификация, утвърждава се от министъра на финансите.в
държавния бюджет намират отражение 3 подбюджета -републикански, бюджет на
народното събрание и бюджета на съдебната власт.Републиканския съдържа
централния(правителствен, от него се извършват приходи и разходи за
Министерския съвет)и бюджета на държавните органи(съставни бюджети,включват
приходите и разходите, свързани с дейността на съответните държавни органи и
бюджетни организации).Бюджетът на Народното събрание се гласува заедно с
годишния закон за държавния бюджет и отговорност за него носи Председателя на
Народното събрание.Бюджетът на съдебната власт е автономен в рамките на
държавния бюджет, корекции по неего
може да прави само Парламентът.В бюджета на съдебната власт се открояват бюджета на Висшия
съдебен съвет и бюджетните сметки на органите на съдебната власт.Бюджетът на
ДОО се гласува всяка година в Парламента, тенденцията е да става все по-
самостоятелен, от него зависи увеличаването на доходите на хората от третата
възраст.Бюджетът на НЗОК засяга приходите и разходите за издръжка на публичното
здравеопазване, гласува се от Народното събрание.бюджетите на общините(местни
бюджети)се утвърждават от 1992г от общинските съвети, автономни са, но не са
закон.Приходите им са от местни данъци и такси, други дейности с местно
значение-приходи<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
от управление на общинска собственост,приходи от осъществяване
на стопанска дейност,приходи от глоби, неустойки, лихви.Разходите на общините
са 2 вида:разходи за местни дейности и разходи за делегирани от държавата
дейности.В зависимост от вида разходи, финансирането бива със собствени на
общината средства и със субсидии от централния бюджет.в последно време се
прилага принципът на централна децентрализация, целта е местните бюджети да
разчитат само на собствени сили и средства, да имат стимули за разкриване на
нови възможности за самоиздръжка,понякога и на емитиране на общински облигации
или получаване на банков заем.Бюджетите на БНТ, БНР,ВУЗ и БАН са самостоятелни,
но разходите за наука и образование са част от държавния бюджет и в зависимост
от субординацията средствата им могат да бъдат към държавния бюджет или като
самостоятелни бюджетни звена.Извънбюджетните фондове са средства, които имат
самостоятелен източник и не се гласуват в закона за държавния бюджет, извън
обсега му са, но се отразяват в структурата на консолидирания държавен бюджет.
Извънбюджетните сметки или средства се регламентират в онези закони
непосредствено свързани с тяхната дейност и предназначение.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection18">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="35._Бюджетен_процес"></a><b>Бюджетен процес. Съставяне, разглеждане и приемане на бюджета.
Изпълнение, приключване, отчитане и анализ на бюджета</b>.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За съставяне на бюджета е необходима точна и реална бюджетна
прогноза за минимум 3 години, изготвя се от Министерството на финансите и се
одобрява от Министерския съвет. Въз основа нея се правят допускания за
динамиката на БВП, темп на инфлация, валутен курс на водещите валути, състояние
на текущата сметка и др. Бюджетната прогноза за съответната година, за която се
изготвя бюджета се нарича макроикономическа рамка. Изготвянето на
проектобюджета става на принципа на демократичния централизъм-от най-малките
звена и се систематизира и обобщава от по-висшите до Министерството на
финансите. Окончателния проект за държавен бюджет се съставя на основата на
всички проектобюджети на държавните органи. Министърът на финансите с мотивиран
доклад внася проекта за бюджет в Министерски съвет и ако има разминавания с
бюджетната прогноза се правят промени.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Министерския съвет внася проекта за бюджет в Народното
събрание заедно с експозе изнесено от Министъра на финансите от името на
Министерския съвет; доклад изнася и председателя на Комисията по Бюджет и финанси, от
депутатите й зависи какви промени ще се внесат в проектобюджета на
първо и второ четене. След второ четене се превръща в закон за държавния бюджет
за съответната година и се публикува в държавен вестник. До 1 месец от
публикуването му Министерството на финансите обнародва Постановление за
изпълнение на бюджета, в което подробно се посочват финансовите показатели на
бюджетите на държавните органи и ведомства. Бюджетната класификация е система
от методи, принципи и форми за конкретизиране и подреждане на показатели за
бюджетните приходи и разходи в съответните планови, отчетни и други документи,
чрез които се управляват бюджетните процеси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изпълнението на бюджета в приходната му част се нарича
касово изпълнение на бюджета, то цели: осигуряване на ритмично финансиране на
държавните разходи през течение на бюджетната година на основата на постъпилите
приходи, създаване на условия за реализиране на предвидените бюджетни
показатели и политика и съдействие за последователно провеждане на
предварително набелязаната данъчно-бюджетна и парично-кредитна
политика.Несъвпаденията между приходите и разходите в бюджета се наричат касови
разриви. Те се покриват със средства от централната банка под формата на
кредити или чрез емисия на държавни ценни книжа. При временни касови разриви се
подхожда по 2 начина: 1)Законът за устройството на държавния бюджет разрешава
на Министерството на финансите да отпуска безлихвени заеми за сметка на
свободни бюджетни и извънбюджетни средства и 2)бюджетно балансиране,бюджетно
регулиране или финансово изравняване.Това е процес на прехвърляне на средства
от едни бюджетни звена към други в рамките на консолидирания държавен
бюджет.Най-приложимо е бюджетното балансиране чрез бюджетните трансфери, което
включва: дотациите(безвъзмездно отпускане на средства от бюджета към държавни
предприятия), общите и целевите субсидии(общата субсидия е сума, която
държавния бюджет привежда към някое от бюджетните звена с цел получаване на
допълнителни средства за развитие на дейността си,бива допълваща-допълва
недостига от средства за осъществяване на делегирани от държавата дейности и
изравнителна-отпуска се на общини с приход на глава на населението под средния
за страната;целевите субсидии се предоставят на общините за конкретни
цели),субвенции(сумата, предоставяна безвъзмездно от държавния бюджет под
определено условие).Има 2 системи за касово изпълнение на бюджета-ковчежническа
и банкова.При ковчежническата система касовото изпълнение на бюджета се е
осъществявало<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection19">
<div class="MsoNormal">
чрез данъчни каси, функциониращи към самите данъчни служби,
отдели или управления, средствата се набирали в строго определени фондове или
сметки. При банковата система се преодоляват недостатъците на ковчежническата,
като централната банка се превръща в главен касиер на държавата. В търговските
банки по конкретни банкови сметки се държат
бюджетните средства на имащите право да се разпореждат с тях и банките
са упълномощени да извършват всички дейности по набирането на приходите,
тяхното съхранение, обслужване на бюджетните и извънбюджетните сметки и
изплащането на суми по тях под контрола на централна банка.Изпълнението на
разходната част на бюджета се свързва с изразходването на определените в
тримесечните бюджети средства по предназначение (бюджетни кредити).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Законодателят определя бюджетния кредит като сумата,
гласувана в рамките на бюджета, даваща право за извършване на разход.
Разпоредителите с бюджетни кредити се определят от Министерския съвет и биват
разпоредители с бюджетни кредити от първа степен (ръководителите на държавните
органи, те съставят собствени бюджети)и разпоредители с бюджетни кредити от
втора степен(не съставят собствени бюджети, а работят с бюджетни сметки, това
са ръководителите на бюджетните организации в структурата на държавните органи
и органите на местна власт, подчинени са на ръководителите от първа
степен).През 2000г. със закона за държавния бюджет в България се въвежда единна
сметка чрез системата<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
„Трежъри“ като целта е да се централизират ресурсите и да се
улеснят разплащанията. Въвеждането й осигурява условия за по-ефективно
управление на бюджетния ресурс и по- висок контрол върху дейността на
първостепенните разпоредители с бюджетни кредити при изразходването на
предоставените им бюджетни кредити. Въвеждат се месечни лимити за плащания от
сметките на всички, включени в системата, бюджетни разпоредители. Целта е
постигане на гаранция за целесъобразно използване на средствата без уклон към
преразходи. Съществува периодично и годишно приключване на бюджета. Целта на
периодичното е да се осъществи реален, действен и последващ контрол върху
изпълнението на бюджета за съответния срок, чрез периодичното се прави отчет и
характеристика на даден етап във времето от целия бюджет, като той продължава
да съществува. При годишното приключване има окончателно приключване и край на
един годишен бюджет, целта му е да се установи в рамките на бюджетния период
какви са фактическите приходи и разходи и да се констатира бюджетен излишък или
бюджетен дефицит.Годишното приключване се извършва по 2 начина: чрез бюджетна
жестия и чрез бюджетен екзерсиз.В България бюджетът приключва чрез бюджетна
жестия-приключването става на 31.12, от 1.01 се откриват нови сметки. Ако е
констатиран бюджетен дефицит,той трябва да бъде попълнен; ако има бюджетен
излишък, трябва да бъде изхарчен до края на годината. При бюджетния екзерсиз
неизползваните средства в края на бюджетната година се прехвърлят за усвояване
в новата година и за известен период(наречен ликвидационен)съществуват
паралелно стар и нов бюджет.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Отчитането на бюджета бива също периодично и
годишно.Периодичното се извършва вуз основа на периодичното приключване, прави
се задълбочен анализ на причините и факторите довели до текущото състояние на
бюджета,редът му е: разпоредителите с бюджетни кредити правят своя отчет,който
заверяват в банката и изпращат в Министерството на финансите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Годишното отчитане се съставя въз основа на годишното
приключване, редът му е след представяне в Министерство на финансите,
утвърждаване от Сметната палата, Министерския съвет и Народното събрание.
Анализът на резултатите при изпълнението на бюджета може да е периодичен и
годишен, също и тематичен и комплексен. Тематичният се прави по отделни
елементи от бюджетната класификация, целта е да се изследва по-пълно даден
процес и да се<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection20">
<div class="MsoNormal">
изработят препоръки за усъвършенстване на дейността.
Комплексният се прави на основата на всички елементи от бюджетната класификация
и има за цел да отчете влиянието на всички фактори както върху приходната, така
и върху разходната част на бюджета. Въз основа на всички данни Министерството
на финансите прави цялостен отчет по изпълнението на консолидирания държавен
бюджет за съответната година, внася се за разглеждане от Правителството в
Министерския съвет, след това в Народното събрание за гласуване и накрая се
приема от Парламента и така бюджетния процес за съответната година се счита за
приключен.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">VIII<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Характеристика и
видове финансови пазари. Същност и обхват на финансовия пазар. Особености на
финансовия пазар. Класификация на финансовите пазари. Пазар на ценни книжа.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
От икономическа гледна точка финансовият пазар е
икономическо пространство, в което емитенти, инвеститори и посредници с помощта
на електронни и комуникационни системи извършват сделки за собствена и чужда
сметка с различни видове финансови активи.Финансовият пазар в дадена страна е
система от отделно обособени пазари, на които се търгува с различни видове
финансови активи. Основните му подпазари са кредитния пазар(един от основните
пазари във всяка страна,кредитите могат да бъдат за оборотни нужди и
инвестивционни; могат да бъдат според обезпечението си ломбардни, ипотечни, с
поръчителство, със залог.Банките могат да отпускат кредити и на сродни
институции. механизмът на търговия е електронно котиране на принципа на
непрекъснатия аукцион, контролът върху операциите се извършва от централната
банка), валутния пазар(орган на контрол са централните банки, той няма
физическо място на съществуване, търговията се извършва чрез електронна и
комуникационна система,определящ е за икономиката на държавата и за
икономическите агенти), пазарът на търговски ценни книжа(разпространен е в
страни с развито полично обръщение и добър контрол върху него, В голяма част от
европейските страни търговските ценни книжа се отъждествяват с полиците в
техните две разновидности-запис на заповед и менителници, механизмът на
търговия на пазара на търговски ценни книжа се определя от банките тъй като те
са местата където се провеждат покупко-продажбите, те упражняват и контрола
върху сделките,изискват се обезпечения при измами чрез авал или акцепт от други
платежоспособни гаранти), пазарът на депозитни сертификати(не са разпространени
у нас,централната банка извършва надзор над операциите, цели се ликвидност, но
може да се извлече и печалба),пазарът на акции(на него се търгуват различни
видове дялови инструменти-обикновени, привилегировани, конвертабилни
акции,контролът у нас се осъществява от Комисията по финансов надзор,механизмът
на търговия е електронен) пазарът на облигации(на него се търгуват държавни,
общински и корпоративни облигации, участници са емитенти и инвеститори,мотив за
инвестиция е доход под форма на лихва или печалба),дериватният пазар(дериватите
са производни ценни книжа- опции, фючърси,суапове.той е най-спекулативен и
доходоносен, инвеститорите на него обичат риска и преследват големи и бързи
печалби). Според характера на инструмента финансовите пазари се делят на два
вида- пазари на дълг и пазари на акции. Пазарът на акции е дялов<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
пазар, пазарите на дълг са облигационни пазари. Според
момента от живота на финансовите инструменти финансовите пазари се делят на
първични и вторични. При първичните се осъществява за първи път пускане в
обръщение а при вторичните се осъществява търговия с вече пуснатите в обръщение
книжа. Според институционализирането финансовият пазар бива борсов и
извънборсов. Според срока на операциите финансовият пазар бива паричен и
капиталов.има дискусия относно обхвата на паричния и капиталовия пазар. Според
първата концепция: капиталовият пазар е широко понятие, система от специфично
обособени пазари, на които се търгува с парични средства, банкови кредити и
различни видове ценни книжа; пазарът на ценни книжа е капиталов пазар; в
зависимост от спецификата и падежа на ценните книжа, едни от тях са обект на
търговия на паричния пазар, а други-на финансовия пазар; акциите и облигациите
са инструменти на финансовия пазар. Според втората концепция финансовият пазар
е широко понятие включващо пазарите на парични средства, банкови и<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection21">
<div class="MsoNormal">
междубанкови кредити, търговски ценни книжа държавни ценни
книжа, валута, банкови акцепти, депозитни сертификати, както и пазарите на
дългосрочни финансови инструменти.Пазарът на дългосрочните финансови
инструменти-акции, облигации, производни и деривати-дава облика на финансовия
пазар.Инвестиционните ценни книжа са инструменти на капиталовия пазар, но в
рамките на финансовия пазар.В България е призната официално втората концепция въз основа на редица мотиви свързани със
стратегическата мисия и предназначение на отделните пазари в рамките на
финансовия пазар;мотиви породени от специфичните особености на обектите на
търговия на отделните пазари, влизащи в обсега на финансовия пазар, мотиви
свързани със специфичната дейност на субектите на търговия на двата пазара,
мотиви продиктувани от потребностите на държавата и акционерните дружества и
мотиви свързани с интернационализирането на паричния и капиталовия пазар и
превръщането и в единен международен финансов пазар. Пазарът на ценни книжа е
специфичен финансов пазар, система от отделно обособени места, където за първи
и пореден път се срещат търсенето и предлагането на свободни парични средства и
финансови инструменти, като с помощта на посредници и чрез информационна
техника и механизъм на търгуване се удовлетворяват потребностите на
контрагентите в сделката. От гледна точка
на първичното придобиване и последващото търгуване с ценните книжа
пазарът на ценни книжа се дели на първичен(на него се осъществява емисията и
пласирането на ценните книжа) и вторичен(на него вече емитираните и
първоначално придобити ценни книжа могат да си сменят собствениците многократно
като се търгуват по определени правила).От гледна точка на спецификата на
отделните финансови инструменти и търговията с тях, пазарът на ценни книжа се
дели на пазар на акции, пазар на облигации пазар на държавни ценни книжа и
пазар на деривати.Пазарът на акции е най-атрактивен и известен, но по обем на
оттъргуваните книжа отстъпва място на пазара на облигации.от гледна точка на
дейността на посредниците пазарът на ценни книжа е аукционнен, брокерски и
дилърски. Аукционният пазар р е пазар, на който покупко-продажбата на
финансовите инструменти се осъществява на специално организирани търгове.,
разпространен е при търговията с ДКЦ и при покупко- продажбата на акции на
някои фондови борси.брокерския пазар се характеризира с посредничеството на
брокер, който защитава интересите на един от контрагентите в сделката,той играе
за чужда сметка и печели от комисиона. Дилърският пазар на ценни книжа поставя
в ролята на посредник между продавачите и купувачите на финансови инструменти
дилър-играе за собствена сметка и печели от разликата между“курс купува“ и
„курс продава“.от гледна точка на спецификата на механизма на търговия пазарите
на ценни книжа биват присъствени (посредниците задължително присъстват на
борсовия подиум и търгуват непосредствено лице в лице) и неприсъствени(нетова
са непрекъснати 24-часови пазари, на които посредниците търгуват по електронен
начин). От гледна точка на срока за който се сключват и изпълняват сделките
пазарът на ценни книжа се разделя на касов и срочен.На касовия пазар в един и
същ момент се извършва сключването на сделката за покупка или продажба на
ценните книжа като се договарят количеството и цената на финансовите ефекти и в
същия момент се осъществява разплащането и предаването на книжата, в зависимост
от<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
начина на разплащане касовият пазар може да бъде cash или
spot. На този пазар се търгува “на дребно“. При срочният пазар има 2 етапа във
времето при сключването и изпълнението на сделките-първо се договаря
количеството и цената на финансовите инструменти и след това в предварително
уточнен момент в бъдещето се осъществява тяхното разплащане и доставяне. На
този пазар се търгува „на едро“.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection22">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="37._Пазар_на_търговски_ценни_книжа"></a><b>Пазар на търговски ценни книжа.
Индивидуални ценни книжа. Запис на заповед и менителница. Масови търговски
ценни книжа. Механизъм на търговия на пазара на търговски ценни книжа.
Доходност по търговски ценни книжа.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Менителницата (трата) е ценна книга по силата на която едно
лице (издател,наредител, трасант) нарежда на друго лице(платец, трасат) да
заплати на трето лице (поемател, бенефициент, ремитент) или на негова заповед
определена сума в определен срок. Ако издателят е и бенефициент менителницата
се нарича ремиса или менителница на собствена заповед. Менителницата съдържа
определени от Търговския закон реквизити: наименованието менителница в текста
на документа, безусловно нареждане да се плати определена сума пари, името на
лицето, което трябва да плати, падеж, място на плащане, името на лицето, на
което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването
и подпис на издателя. Отсъствието на който и да е реквизит я прави
недействителна. Има стокови или търговски менителници, приятелски или бронзови
менителници, съкровищни, документарни, бланкова и ректа менителница. Записът на
заповед е ценна книга, по силата на която издателят се ангажира да заплати на
падежа на друго лице- поемател, или на негова заповед определена парична сума.
По записа на заповед има само 2 лица-издател(пряк длъжник, платец) и
поемател(бенефициент). Задължителни реквизити са наименованието“запис на
заповед“ в текста на документа, безусловно обещание да се плати определена сума
пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати, дата и място на издаването, подпис на издателя. Има и
реквизити по презумпция както за менителницата така и за записа на заповед- ако
не е посочен падеж, те се смятат платими на предявяване, ако не е уговорено
друго за място на издаване, се смята мястото посочено до името на издателя, ако
не е посочено мястото на плащане-за такова се смята местожителството на
платеца. Менителничното обръщение включва приемане(акцептиране),
гарантиране(авалиране), прехвърляне(джиросване) сконтиране и протестиране.
Процесът на обръщение на записа на заповед съвпада с този на менителницата с
изключение на акцептирането. Приемането се осъществява с подписа на платеца
върху лицевата страна на менителницата, добавя се и текста приета, акцептирана.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Плащането на менителницата може да е обезпечено изцяло или
отчасти чрез поръчителство. Допълнителното гарантиране на менителнично
задължение се нарича авал, изразява се с пер авал, гарантирана за плащане.
Авалът може да е от трето лице, но и от лице чийто подпис вече е сложен върху
менителницата. Джиросването е процедура, чрез която правото на вземане по
менителницата се прехвърля от един бенефициент на друг. Лицето, което прехвърля
права е джирант, а на когото се прехвърлят е джиратар. Джирото се материализира
с подпис върху менителницата или на прикрепен към нея лист-алонж. Има различни
форми-пълно джиро, бланково джиро, прокура джиро(пълномощно джиро), заложно
джиро, и квалифицирано джиро. Сконтиране е продажбата на менителница преди
падежа с отстъпка, към него се прибягва в случай на ликвидна нужда и нежелание
за джиросване. Повторното сконтиране се нарича ресконтиране и се осъществява от
централните банки. В менителницата платима на предявяване или в определен срок
след предявяването, издателят може да поеме задължение за лихва върху основната
сума. Размерът на лихвата трябва да бъде посочен в<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
менителницата.Използва се формула: <span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑃𝑃𝑃𝑃</span>
= <span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑁𝑁</span>.
(1+<span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑅𝑅</span>.<span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑇𝑇</span>/100.360);
PV-ефективната сума, която<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<!--[if gte vml 1]><v:polyline id="Freeform_x0020_3" o:spid="_x0000_s1028"
style='position:absolute;z-index:-251657216;visibility:visible;
mso-wrap-style:square;mso-width-percent:0;mso-height-percent:0;
mso-wrap-distance-left:9pt;mso-wrap-distance-top:0;mso-wrap-distance-right:9pt;
mso-wrap-distance-bottom:0;mso-position-horizontal:absolute;
mso-position-horizontal-relative:page;mso-position-vertical:absolute;
mso-position-vertical-relative:text;mso-width-percent:0;mso-height-percent:0;
mso-width-relative:page;mso-height-relative:page;v-text-anchor:top' points="304.3pt,3.4pt,382.65pt,3.4pt"
coordsize="1568,20" o:gfxdata="UEsDBBQABgAIAAAAIQC75UiUBQEAAB4CAAATAAAAW0NvbnRlbnRfVHlwZXNdLnhtbKSRvU7DMBSF
dyTewfKKEqcMCKEmHfgZgaE8wMW+SSwc27JvS/v23KTJgkoXFsu+P+c7Ol5vDoMTe0zZBl/LVVlJ
gV4HY31Xy4/tS3EvRSbwBlzwWMsjZrlprq/W22PELHjb51r2RPFBqax7HCCXIaLnThvSAMTP1KkI
+gs6VLdVdad08ISeCho1ZLN+whZ2jsTzgcsnJwldluLxNDiyagkxOquB2Knae/OLUsyEkjenmdzb
mG/YhlRnCWPnb8C898bRJGtQvEOiVxjYhtLOxs8AySiT4JuDystlVV4WPeM6tK3VaILeDZxIOSsu
ti/jidNGNZ3/J08yC1dNv9v8AAAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEArTA/8cEAAAAyAQAACwAAAF9y
ZWxzLy5yZWxzhI/NCsIwEITvgu8Q9m7TehCRpr2I4FX0AdZk2wbbJGTj39ubi6AgeJtl2G9m6vYx
jeJGka13CqqiBEFOe2Ndr+B03C3WIDihMzh6RwqexNA281l9oBFTfuLBBhaZ4ljBkFLYSMl6oAm5
8IFcdjofJ0z5jL0MqC/Yk1yW5UrGTwY0X0yxNwri3lQgjs+Qk/+zfddZTVuvrxO59CNCmoj3vCwj
MfaUFOjRhrPHaN4Wv0VV5OYgm1p+LW1eAAAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEADzsGBD4DAABvBwAA
HwAAAGNsaXBib2FyZC9kcmF3aW5ncy9kcmF3aW5nMS54bWysVWtvmzAU/T5p/8Hyx0kpkNC8VFp1
eVSTuq1qsh9gjANoxma2Q5JN+++7NlBIu4e0LR+CwcfH5557fX11cyw4qpjSuRQRDi58jJigMslF
GuFP2/VgipE2RCSES8EifGIa31y/fnVF5qkiZZZTBAxCz0mEM2PKuedpmrGC6AtZMgFzO6kKYuBV
pV6iyAGYC+4NfX/sFSQX+LqjWhJD0F7lf0HFJf3MkgURFdFAyem8/6XRyOm/M5O5qO5UuSkflFVO
P1QPCuVJhME5QQqwCHvNRAODV+/ZqrQjOO5UYfFyt0PHCI+m43AcANcpwtPZJBhO/ZqPHQ2iAJjN
LsfwDVEABMOJ30zT7OMfCGi2+h0FSKylwKAnT5dWnKhexjtq410rxmyS0egp8haty3vIi64dAKvq
786NDgL+xYf3MgHryN5IVxD/xZWnkCBNe23umHROk+peG5ejNIGRjS9NmtxtwdldwaGY33jIRwcU
gNt1WB0mOMNkaNjkoEMMewhgmPyCCCzsbdYS2QS0wkjWaqVH0YiFESL2ePrOqlJqWzhWOZTENrBq
gQJQrgx/DgaBFuwy1oLrZ7OJYtQg7qrauH8VYYVRHOG4tqMkxmqze9ghOkA5Wq9QFmEwxH4vZMW2
0iGMlVgrdGbBXt0sF32U9cupa4H1NKyw+7jYnva2knuZFXKdc+5Sy4VTNILD5LRoyfPEzlo5WqXx
gitUERuh+zWuncGU3IvEsWWMJKtmbEjO6zHszp3JcDYbK+wpdQ3s28yfraaraTgIh+PVIPSXy8Ht
ehEOxutgcrkcLReLZfDdSgvCeZYnCRNWXdtMg/BFpypyqqSWO3NBZeFBu8gpaxsqtNPA79rpWRRn
wa7d72Ww3rkM5zLE0j5ddBCubrqeOW5cXzDHtzI5WUtjeMJBVrKuFrhRYJBJ9RWjA9wTEdZf9kQx
jPg7oaGLBWEI5WDcS3g5gYpBqj8T92eIoEAVYYOh8O1wYeANluxLlacZ7FQnWchbaCC73J5uUFtr
suq4Nhtz4swl0ylnInkgijyCZu4OU5wO3t41xgAClnfB7TXblI9wImreOnpnBwCfXTVuaXM12vus
/379AwAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEAtjsEIlQGAAALGgAAGgAAAGNsaXBib2FyZC90aGVtZS90
aGVtZTEueG1s7FlLbxs3EL4X6H9Y7L2x3oqNyIGtR9zGToJISZEjpaV2GXOXC5Kyo1uRHAsUKJoW
PTRAbz0UbQMkQC/pr3Gbok2B/IUOuQ+RElU7RgoYQSzA2J39Zjicmf2G5F65+iCm3hHmgrCk41cv
VXwPJxMWkCTs+HdGg48u+56QKAkQZQnu+HMs/KvbH35wBW1NKEnHDPFgFOEYe2AoEVuo40dSplsb
G2ICYiQusRQn8GzKeIwk3PJwI+DoGAaI6UatUmltxIgk/jZYlMpQn8K/RAolmFA+VGawl6AYRr85
nZIJ1tjgsKoQYi66lHtHiHZ8sBmw4xF+IH2PIiHhQcev6D9/Y/vKBtrKlahco2voDfRfrpcrBIc1
PSYPx+WgjUaz0dop7WsAlau4frvf6rdKexqAJhOYaeaLabO5u7nba+ZYA5RdOmz32r161cIb9usr
Pu801c/Ca1Bmv7GCHwy6EEULr0EZvrmCbzTatW7DwmtQhm+t4NuVnV6jbeE1KKIkOVxBV5qtereY
bQmZMrrnhG82G4N2LTe+QEE1lNWlhpiyRK6rtRjdZ3wAAAWkSJLEk/MUT9EEarKLKBlz4u2TMILC
S1HCBIgrtcqgUof/6tfQVzoiaAsjQ1v5BZ6IFZHyxxMTTlLZ8T8Bq74Bef3ip9cvnnknD5+fPPz1
5NGjk4e/ZIYsrT2UhKbWqx++/OfJZ97fz75/9fhrN16Y+D9+/vz3375yA2GmixC8/Obpn8+fvvz2
i79+fOyA73A0NuEjEmPh3cDH3m0Ww8R0CGzP8Zi/mcYoQsTU2ElCgRKkRnHY78vIQt+YI4ocuF1s
R/AuB4pxAa/N7lsODyM+k8Rh8XoUW8ADxugu484oXFdjGWEezZLQPTifmbjbCB25xu6ixMpvf5YC
txKXyW6ELTdvUZRIFOIES089Y4cYO2Z3jxArrgdkwplgU+ndI94uIs6QjMjYqqaF0h6JIS9zl4OQ
bys2B3e9XUZds+7hIxsJbwWiDudHmFphvIZmEsUukyMUUzPg+0hGLieHcz4xcX0hIdMhpszrB1gI
l85NDvM1kn4d6MWd9gM6j20kl+TQZXMfMWYie+ywG6E4dWGHJIlM7MfiEEoUebeYdMEPmP2GqHvI
A0rWpvsuwVa6T2eDO8CspkuLAlFPZtyRy2uYWfU7nNMpwppqgPgtPo9Jciq5L9F68/+ldSDSl989
cczqohL6DifON2pvicbX4ZbJu8t4QC4+d/fQLLmF4XVZbWDvqfs9dfvvPHWve5/fPmEvOBroWy0V
s6W6XrjHa9ftU0LpUM4p3hd66S6gMwUDECo9vT/F5T4ujeBSvckwgIULOdI6HmfyUyKjYYRSWN9X
fWUkFLnpUHgpE7Ds12KnbYWns/iABdl2tVpVW9OMPASSC3mlWcphqyEzdKu92IKV5rW3od4qFw4o
3TdxwhjMdqLucKJdCFWQ9MYcguZwQs/srXix6fDisjJfpGrFC3CtzAosnTxYcHX8ZgNUQAl2VIji
QOUpS3WRXZ3Mt5npdcG0KgDWEUUFLDK9qXxdOz01u6zUzpBpywmj3GwndGR0DxMRCnBenUp6Fjfe
NNebi5Ra7qlQ6PGgtBZutC//lxfnzTXoLXMDTUymoIl33PFb9SaUzASlHX8K2364jFOoHaGWvIiG
cGA2kTx74c/DLCkXsodElAVck07GBjGRmHuUxB1fTb9MA000h2jfqjUghAvr3CbQykVzDpJuJxlP
p3gizbQbEhXp7BYYPuMK51Otfn6w0mQzSPcwCo69MZ3x2whKrNmuqgAGRMDpTzWLZkDgOLMkskX9
LTWmnHbN80RdQ5kc0TRCeUcxyTyDayov3dF3ZQyMu3zOEFAjJHkjHIeqwZpBtbpp2TUyH9Z23dOV
VOQM0lz0TItVVNd0s5g1QtEGlmJ5viZveFWEGDjN7PAZdS9T7mbBdUvrhLJLQMDL+Dm67hkaguHa
YjDLNeXxKg0rzs6ldu8oJniKa2dpEgbrtwqzS3Ere4RzOBCeq/OD3nLVgmharCt1pF2fJg5Q6o3D
aseHzwNwPvEAruADgw+ympLVlAyu4KsBtIvsqL/j5xeFBJ5nkhJTLyT1AtMoJI1C0iwkzULSKiQt
39Nn4vAdRh2H+15x5A09LD8iz9cW9veb7X8BAAD//wMAUEsDBBQABgAIAAAAIQCcZkZBuwAAACQB
AAAqAAAAY2xpcGJvYXJkL2RyYXdpbmdzL19yZWxzL2RyYXdpbmcxLnhtbC5yZWxzhI/NCsIwEITv
gu8Q9m7SehCRJr2I0KvUBwjJNi02PyRR7Nsb6EVB8LIws+w3s037sjN5YkyTdxxqWgFBp7yenOFw
6y+7I5CUpdNy9g45LJigFdtNc8VZ5nKUxikkUigucRhzDifGkhrRykR9QFc2g49W5iKjYUGquzTI
9lV1YPGTAeKLSTrNIXa6BtIvoST/Z/thmBSevXpYdPlHBMulFxagjAYzB0pXZ501LV2BiYZ9/Sbe
AAAA//8DAFBLAQItABQABgAIAAAAIQC75UiUBQEAAB4CAAATAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAABbQ29u
dGVudF9UeXBlc10ueG1sUEsBAi0AFAAGAAgAAAAhAK0wP/HBAAAAMgEAAAsAAAAAAAAAAAAAAAAA
NgEAAF9yZWxzLy5yZWxzUEsBAi0AFAAGAAgAAAAhAA87BgQ+AwAAbwcAAB8AAAAAAAAAAAAAAAAA
IAIAAGNsaXBib2FyZC9kcmF3aW5ncy9kcmF3aW5nMS54bWxQSwECLQAUAAYACAAAACEAtjsEIlQG
AAALGgAAGgAAAAAAAAAAAAAAAACbBQAAY2xpcGJvYXJkL3RoZW1lL3RoZW1lMS54bWxQSwECLQAU
AAYACAAAACEAnGZGQbsAAAAkAQAAKgAAAAAAAAAAAAAAAAAnDAAAY2xpcGJvYXJkL2RyYXdpbmdz
L19yZWxzL2RyYXdpbmcxLnhtbC5yZWxzUEsFBgAAAAAFAAUAZwEAACoNAAAAAA==
" o:allowincell="f" filled="f" strokeweight=".37392mm">
<v:path arrowok="t" o:connecttype="custom" o:connectlocs="0,0;995045,0"
o:connectangles="0,0"/>
<w:wrap anchorx="page"/>
</v:polyline><![endif]--><!--[if !vml]--><span style="mso-ignore: vglayout; position: relative; z-index: -1895824384;"><span style="height: 2px; left: 405px; position: absolute; top: -23135px; width: 106px;"><img height="2" src="file:///C:/Users/Kiril/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image001.png" v:shapes="Freeform_x0020_3" width="106" /></span></span><!--[endif]-->1+<span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑟𝑟</span>.<span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑡𝑡</span>/100.360<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
се изплаща след сконтирането; N-номинал на задължението;
R-емисионен лихвен процент; T-<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection23">
<div class="MsoNormal">
целият срок на менителницата в дни; r-лихвен процент по
кредити на сконтиращата институция; t-оставащ брой дни от сконтирането до
падежа на менителницата. В менителница платима на фиксирана дата или с падеж на
определен срок след издаването й, задължението за лихва се смята за нищожно.
Приема се, че дължимата лихва е включена в номиналната<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: auto;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection24">
<table cellpadding="0" cellspacing="0">
<tbody>
<tr>
<td height="4" style="vertical-align: top;" width="45"><!--[endif]--><!--[if !mso]--><span style="mso-ignore: vglayout; position: absolute; z-index: -1895822336;">
<table cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 100%px;">
<tbody>
<tr>
<td><!--[endif]-->
<br />
<div class="shape" style="padding: 0pt 0pt 0pt 0pt;" v:shape="Text_x0020_Box_x0020_2">
<div class="MsoBodyText" style="line-height: 14.05pt; margin-left: 0in; mso-line-break-override: restrictions; mso-line-height-rule: exactly; punctuation-wrap: simple;">
<span style="font-family: "Cambria Math",serif; font-size: 14.0pt; mso-bidi-font-family: "Cambria Math"; mso-font-width: 50%;">𝑃𝑃𝑃𝑃</span><span style="font-family: "Cambria Math",serif; font-size: 14.0pt; letter-spacing: 1.2pt; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";"> </span><span style="font-family: "Cambria Math",serif; font-size: 14.0pt; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">=<o:p></o:p></span></div>
</div>
<!--[if !mso]--></td>
</tr>
</tbody></table>
</span><!--[endif]--><!--[if !mso & !vml]--> <!--[endif]--><!--[if !vml]--></td>
</tr>
</tbody></table>
<div class="MsoNormal">
<!--[if gte vml 1]><v:shapetype id="_x0000_t202"
coordsize="21600,21600" o:spt="202" path="m,l,21600r21600,l21600,xe">
<v:stroke joinstyle="miter"/>
<v:path gradientshapeok="t" o:connecttype="rect"/>
</v:shapetype><v:shape id="Text_x0020_Box_x0020_2" o:spid="_x0000_s1027"
type="#_x0000_t202" style='position:absolute;margin-left:233.05pt;
margin-top:3.9pt;width:31.05pt;height:14.05pt;z-index:-251655168;visibility:visible;
mso-wrap-style:square;mso-width-percent:0;mso-height-percent:0;
mso-wrap-distance-left:9pt;mso-wrap-distance-top:0;mso-wrap-distance-right:9pt;
mso-wrap-distance-bottom:0;mso-position-horizontal:absolute;
mso-position-horizontal-relative:page;mso-position-vertical:absolute;
mso-position-vertical-relative:text;mso-width-percent:0;mso-height-percent:0;
mso-width-relative:page;mso-height-relative:page;v-text-anchor:top' o:gfxdata="UEsDBBQABgAIAAAAIQC75UiUBQEAAB4CAAATAAAAW0NvbnRlbnRfVHlwZXNdLnhtbKSRvU7DMBSF
dyTewfKKEqcMCKEmHfgZgaE8wMW+SSwc27JvS/v23KTJgkoXFsu+P+c7Ol5vDoMTe0zZBl/LVVlJ
gV4HY31Xy4/tS3EvRSbwBlzwWMsjZrlprq/W22PELHjb51r2RPFBqax7HCCXIaLnThvSAMTP1KkI
+gs6VLdVdad08ISeCho1ZLN+whZ2jsTzgcsnJwldluLxNDiyagkxOquB2Knae/OLUsyEkjenmdzb
mG/YhlRnCWPnb8C898bRJGtQvEOiVxjYhtLOxs8AySiT4JuDystlVV4WPeM6tK3VaILeDZxIOSsu
ti/jidNGNZ3/J08yC1dNv9v8AAAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEArTA/8cEAAAAyAQAACwAAAF9y
ZWxzLy5yZWxzhI/NCsIwEITvgu8Q9m7TehCRpr2I4FX0AdZk2wbbJGTj39ubi6AgeJtl2G9m6vYx
jeJGka13CqqiBEFOe2Ndr+B03C3WIDihMzh6RwqexNA281l9oBFTfuLBBhaZ4ljBkFLYSMl6oAm5
8IFcdjofJ0z5jL0MqC/Yk1yW5UrGTwY0X0yxNwri3lQgjs+Qk/+zfddZTVuvrxO59CNCmoj3vCwj
MfaUFOjRhrPHaN4Wv0VV5OYgm1p+LW1eAAAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEAJanmk+wDAABSDAAA
HwAAAGNsaXBib2FyZC9kcmF3aW5ncy9kcmF3aW5nMS54bWzsVtuO2zYQfS/QfyD47rUsyxcZ0Qbr
26LAJjXW2w8YU5RFRCJVkr6l6FO/oB/Qf8wnZEjZa623TbbN9i0GBI84w8OZMxfqzdt9WZAt10Yo
mdDOVUAJl0ylQq4T+svDvDWkxFiQKRRK8oQeuKFvr3/84Q2M1hqqXDCCCNKMIKG5tdWo3TYs5yWY
K1VxibpM6RIsvup1O9WwQ+SyaIdB0G+XICS9PkNNwQLZaPEfoArFPvB0AnILBiELNmquHH0s2Lcj
w0hub3W1rBbaec7ebxeaiDShyJyEEimi7aPiaIav7Ytd6zPAPtOls1dZRvYJDeNePOj2KDlgNgbD
OOoGNR7fW8LQoItLTs9qgwjl+rz8568gsHz2RQx0snYGhYaDpnLuye3ziMNTxA/OubHak/AxdmdN
7B4XMQ6fY1PdYY4MkWqSg1zzG63VLueQGmdRk4Rs1sd4wk4nGoe12r1TKbILG6s83usQ9xg0jCpt
7C1XJXFCQjVn1h8E2ztja/9OJp4RNRdF4bkv5JMFxKxXkBbc6nSOIF/Yv8VBPBvOhlErCvuzVhRM
p62b+SRq9eedQW/anU4m087v7txONMpFmnLpjjk1WSd6VsGlYFoZldkrpso2lpFg/NRo2Gad4Nxm
RhUidXDOJaPXq0mhyRaKhM7975iFhln7qRu+kjGWi5A6YRSMw7g17w8HrWge9VrxIBi2gk48jvtB
FEfT+dOQ7oTk3x4S2SU07oW9urz+MbbA/57HBqNSWK5JIcqEDh+NYOSKciZTn1oLoqjlBhXO/TMV
mO5TolF0xerosfulbxzXA+nBrazwHwtZKywuHBY4dFHIlf5IyQ5HaULNrxvQnJLiJ4k9gSb2JOiT
sDoJIBluTailpBYnFt9wz6bSYp0jct11Ut1gw2TiWMC1D86bwtilPRTcR+k9dV1Wgr7zMCjce4HD
nRzrD152fYvje7GRzMfgceSyYk4wFVtYU5dTJwr8WPKdcNaPeXZp6aebp42dtTeZr7AmYsPOa3HL
kWjPtkbfC/Quoat1a3yLd9ZHZCAKAl8bPMuwmesuxsjBCknsoeIZMJwoEyhXWgB5BzanpAKpDK4G
YYBBBF18oqCP//iOWmFZPodSFG784t3IctCGezY8kxwayA+i5Ia85ztyr0qQT8BDD+rAewjdfRE4
Mw3wV3QbyUQCXWrs9ae//vyj+bi7C7PhTJzBV9gmmDMkJvzO+0vKpck7+XdEu1x8L+svd2OT3uSC
Xi7TBWi4/9u50XnR3Hjt7v4fRwcycQ7YNzNOfFw8X04bw5fVPU5JnGJe4W4vFNzXX/via9orjl//
7pO9+X79GQAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEAtjsEIlQGAAALGgAAGgAAAGNsaXBib2FyZC90aGVt
ZS90aGVtZTEueG1s7FlLbxs3EL4X6H9Y7L2x3oqNyIGtR9zGToJISZEjpaV2GXOXC5Kyo1uRHAsU
KJoWPTRAbz0UbQMkQC/pr3Gbok2B/IUOuQ+RElU7RgoYQSzA2J39Zjicmf2G5F65+iCm3hHmgrCk
41cvVXwPJxMWkCTs+HdGg48u+56QKAkQZQnu+HMs/KvbH35wBW1NKEnHDPFgFOEYe2AoEVuo40dS
plsbG2ICYiQusRQn8GzKeIwk3PJwI+DoGAaI6UatUmltxIgk/jZYlMpQn8K/RAolmFA+VGawl6AY
Rr85nZIJ1tjgsKoQYi66lHtHiHZ8sBmw4xF+IH2PIiHhQcev6D9/Y/vKBtrKlahco2voDfRfrpcr
BIc1PSYPx+WgjUaz0dop7WsAlau4frvf6rdKexqAJhOYaeaLabO5u7nba+ZYA5RdOmz32r161cIb
9usrPu801c/Ca1Bmv7GCHwy6EEULr0EZvrmCbzTatW7DwmtQhm+t4NuVnV6jbeE1KKIkOVxBV5qt
ereYbQmZMrrnhG82G4N2LTe+QEE1lNWlhpiyRK6rtRjdZ3wAAAWkSJLEk/MUT9EEarKLKBlz4u2T
MILCS1HCBIgrtcqgUof/6tfQVzoiaAsjQ1v5BZ6IFZHyxxMTTlLZ8T8Bq74Bef3ip9cvnnknD5+f
PPz15NGjk4e/ZIYsrT2UhKbWqx++/OfJZ97fz75/9fhrN16Y+D9+/vz3375yA2GmixC8/Obpn8+f
vvz2i79+fOyA73A0NuEjEmPh3cDH3m0Ww8R0CGzP8Zi/mcYoQsTU2ElCgRKkRnHY78vIQt+YI4oc
uF1sR/AuB4pxAa/N7lsODyM+k8Rh8XoUW8ADxugu484oXFdjGWEezZLQPTifmbjbCB25xu6ixMpv
f5YCtxKXyW6ELTdvUZRIFOIES089Y4cYO2Z3jxArrgdkwplgU+ndI94uIs6QjMjYqqaF0h6JIS9z
l4OQbys2B3e9XUZds+7hIxsJbwWiDudHmFphvIZmEsUukyMUUzPg+0hGLieHcz4xcX0hIdMhpszr
B1gIl85NDvM1kn4d6MWd9gM6j20kl+TQZXMfMWYie+ywG6E4dWGHJIlM7MfiEEoUebeYdMEPmP2G
qHvIA0rWpvsuwVa6T2eDO8CspkuLAlFPZtyRy2uYWfU7nNMpwppqgPgtPo9Jciq5L9F68/+ldSDS
l989cczqohL6DifON2pvicbX4ZbJu8t4QC4+d/fQLLmF4XVZbWDvqfs9dfvvPHWve5/fPmEvOBro
Wy0Vs6W6XrjHa9ftU0LpUM4p3hd66S6gMwUDECo9vT/F5T4ujeBSvckwgIULOdI6HmfyUyKjYYRS
WN9XfWUkFLnpUHgpE7Ds12KnbYWns/iABdl2tVpVW9OMPASSC3mlWcphqyEzdKu92IKV5rW3od4q
Fw4o3TdxwhjMdqLucKJdCFWQ9MYcguZwQs/srXix6fDisjJfpGrFC3CtzAosnTxYcHX8ZgNUQAl2
VIjiQOUpS3WRXZ3Mt5npdcG0KgDWEUUFLDK9qXxdOz01u6zUzpBpywmj3GwndGR0DxMRCnBenUp6
FjfeNNebi5Ra7qlQ6PGgtBZutC//lxfnzTXoLXMDTUymoIl33PFb9SaUzASlHX8K2364jFOoHaGW
vIiGcGA2kTx74c/DLCkXsodElAVck07GBjGRmHuUxB1fTb9MA000h2jfqjUghAvr3CbQykVzDpJu
JxlPp3gizbQbEhXp7BYYPuMK51Otfn6w0mQzSPcwCo69MZ3x2whKrNmuqgAGRMDpTzWLZkDgOLMk
skX9LTWmnHbN80RdQ5kc0TRCeUcxyTyDayov3dF3ZQyMu3zOEFAjJHkjHIeqwZpBtbpp2TUyH9Z2
3dOVVOQM0lz0TItVVNd0s5g1QtEGlmJ5viZveFWEGDjN7PAZdS9T7mbBdUvrhLJLQMDL+Dm67hka
guHaYjDLNeXxKg0rzs6ldu8oJniKa2dpEgbrtwqzS3Ere4RzOBCeq/OD3nLVgmharCt1pF2fJg5Q
6o3DaseHzwNwPvEAruADgw+ympLVlAyu4KsBtIvsqL/j5xeFBJ5nkhJTLyT1AtMoJI1C0iwkzULS
KiQt39Nn4vAdRh2H+15x5A09LD8iz9cW9veb7X8BAAD//wMAUEsDBBQABgAIAAAAIQCcZkZBuwAA
ACQBAAAqAAAAY2xpcGJvYXJkL2RyYXdpbmdzL19yZWxzL2RyYXdpbmcxLnhtbC5yZWxzhI/NCsIw
EITvgu8Q9m7SehCRJr2I0KvUBwjJNi02PyRR7Nsb6EVB8LIws+w3s037sjN5YkyTdxxqWgFBp7ye
nOFw6y+7I5CUpdNy9g45LJigFdtNc8VZ5nKUxikkUigucRhzDifGkhrRykR9QFc2g49W5iKjYUGq
uzTI9lV1YPGTAeKLSTrNIXa6BtIvoST/Z/thmBSevXpYdPlHBMulFxagjAYzB0pXZ501LV2BiYZ9
/SbeAAAA//8DAFBLAQItABQABgAIAAAAIQC75UiUBQEAAB4CAAATAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAABb
Q29udGVudF9UeXBlc10ueG1sUEsBAi0AFAAGAAgAAAAhAK0wP/HBAAAAMgEAAAsAAAAAAAAAAAAA
AAAANgEAAF9yZWxzLy5yZWxzUEsBAi0AFAAGAAgAAAAhACWp5pPsAwAAUgwAAB8AAAAAAAAAAAAA
AAAAIAIAAGNsaXBib2FyZC9kcmF3aW5ncy9kcmF3aW5nMS54bWxQSwECLQAUAAYACAAAACEAtjsE
IlQGAAALGgAAGgAAAAAAAAAAAAAAAABJBgAAY2xpcGJvYXJkL3RoZW1lL3RoZW1lMS54bWxQSwEC
LQAUAAYACAAAACEAnGZGQbsAAAAkAQAAKgAAAAAAAAAAAAAAAADVDAAAY2xpcGJvYXJkL2RyYXdp
bmdzL19yZWxzL2RyYXdpbmcxLnhtbC5yZWxzUEsFBgAAAAAFAAUAZwEAANgNAAAAAA==
" o:allowincell="f" filled="f" stroked="f">
<v:textbox inset="0,0,0,0"/>
<w:wrap anchorx="page"/>
</v:shape><![endif]--><!--[if !vml]--><span style="mso-ignore: vglayout; position: relative; z-index: -1895822336;"><span style="height: 4px; left: 311px; position: absolute; top: -23248px; width: 45px;">
</span></span><!--[endif]-->стойност. Използва се формулата: <span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑁𝑁</span><o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<!--[if gte vml 1]><v:polyline id="Freeform_x0020_1" o:spid="_x0000_s1026"
style='position:absolute;z-index:-251656192;visibility:visible;
mso-wrap-style:square;mso-width-percent:0;mso-height-percent:0;
mso-wrap-distance-left:9pt;mso-wrap-distance-top:0;mso-wrap-distance-right:9pt;
mso-wrap-distance-bottom:0;mso-position-horizontal:absolute;
mso-position-horizontal-relative:page;mso-position-vertical:absolute;
mso-position-vertical-relative:text;mso-width-percent:0;mso-height-percent:0;
mso-width-relative:page;mso-height-relative:page;v-text-anchor:top' points="267.1pt,5.8pt,331.05pt,5.8pt"
coordsize="1280,20" o:gfxdata="UEsDBBQABgAIAAAAIQC75UiUBQEAAB4CAAATAAAAW0NvbnRlbnRfVHlwZXNdLnhtbKSRvU7DMBSF
dyTewfKKEqcMCKEmHfgZgaE8wMW+SSwc27JvS/v23KTJgkoXFsu+P+c7Ol5vDoMTe0zZBl/LVVlJ
gV4HY31Xy4/tS3EvRSbwBlzwWMsjZrlprq/W22PELHjb51r2RPFBqax7HCCXIaLnThvSAMTP1KkI
+gs6VLdVdad08ISeCho1ZLN+whZ2jsTzgcsnJwldluLxNDiyagkxOquB2Knae/OLUsyEkjenmdzb
mG/YhlRnCWPnb8C898bRJGtQvEOiVxjYhtLOxs8AySiT4JuDystlVV4WPeM6tK3VaILeDZxIOSsu
ti/jidNGNZ3/J08yC1dNv9v8AAAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEArTA/8cEAAAAyAQAACwAAAF9y
ZWxzLy5yZWxzhI/NCsIwEITvgu8Q9m7TehCRpr2I4FX0AdZk2wbbJGTj39ubi6AgeJtl2G9m6vYx
jeJGka13CqqiBEFOe2Ndr+B03C3WIDihMzh6RwqexNA281l9oBFTfuLBBhaZ4ljBkFLYSMl6oAm5
8IFcdjofJ0z5jL0MqC/Yk1yW5UrGTwY0X0yxNwri3lQgjs+Qk/+zfddZTVuvrxO59CNCmoj3vCwj
MfaUFOjRhrPHaN4Wv0VV5OYgm1p+LW1eAAAA//8DAFBLAwQUAAYACAAAACEAIqNPsj0DAABvBwAA
HwAAAGNsaXBib2FyZC9kcmF3aW5ncy9kcmF3aW5nMS54bWysVW1vmzAQ/j5p/8Hyx0kpkNDmRaVV
l5dqUrdVTfYDHHAAzdjMdkiyaf99dwYa0uxF2oaicMaPz889dz5f3+4LQSquTa5kRIMLnxIuY5Xk
Mo3op9WiN6LEWCYTJpTkET1wQ29vXr+6ZpNUszLLYwIepJmwiGbWlhPPM3HGC2YuVMklzG2ULpiF
oU69RLMdeC6E1/f9K69guaQ3R1czZhnZ6vwvXAkVf+bJlMmKGXAp4kn3S8NRxP/umU1kda/LZfmo
kXn8oXrUJE8iCspJVoBE1GsmGhgMvRer0qOD/UYXiFebDdlHdDAY94Mh+DpANsZj+F3W/vjekhgA
o6A/8mE+RkB/CGa9XfbxDw7ibP47F0CxpgJGh54pkZyszuMN2ngXmnNMMgmeI2/RpnyAvJhaAZCq
/u7UOEJAv/XuvUpAOra1yhXEf1HlOSRI09bYe66c0qx6MNaJliZgYXxp0uRuBcpuCgHF/MYjPtkR
VLsO64iByDuYjPTPEP0OApI0/oWjQQfmk9YRJqAlxrKWa7yXDVmwCMPj6TupSmWwcJA5lMTKJQFc
AMqV4c/BQBDBAwytBdfvZhPNY0uEq2rr/nVENSXriK5rOUpmkRvugSbZYTmCViSLKAiC3wtV8ZVy
CIsUa4ZOLNjrOCtkF4V6OXYtsJ6GFbiPo/u8N1LuZFaqRS6ES62QjpEfBqHjYpTIE5xFOkan66nQ
pGIYoXsaIU5gWm1l4rxlnCXzxrYsF7UNuwsnMpzNRgo8pa6BfRv74/loPgp7Yf9q3gv92ax3t5iG
vatFMLycDWbT6Sz4jtSCcJLlScIlsmubaRCedaoij7UyamMvYlV40C7ymLcNFdpp4B/b6UkUJ8Eu
3HMerHdKw6kMsbRvFx2Ea5quZ/dL1xfs/q1KDijpGt5wkLWqqwVuFDAypb9SsoN7IqLmy5ZpTol4
J01Ex0EYQjlYNwgvh1AxRHdn1t0ZJmNwFVFLofDRnFoYwZJtqfM0g50Cl2Sp7qCBbHI83cC25oTs
hLFLexDcJdMx5zJ5ZJo9AWfhDtM67b29b4QBBCw/Brc1fFk+wYmo/dbROzkA+OKqcUubqxHvs+74
5gcAAAD//wMAUEsDBBQABgAIAAAAIQC2OwQiVAYAAAsaAAAaAAAAY2xpcGJvYXJkL3RoZW1lL3Ro
ZW1lMS54bWzsWUtvGzcQvhfof1jsvbHeio3Iga1H3MZOgkhJkSOlpXYZc5cLkrKjW5EcCxQomhY9
NEBvPRRtAyRAL+mvcZuiTYH8hQ65D5ESVTtGChhBLMDYnf1mOJyZ/YbkXrn6IKbeEeaCsKTjVy9V
fA8nExaQJOz4d0aDjy77npAoCRBlCe74cyz8q9sffnAFbU0oSccM8WAU4Rh7YCgRW6jjR1KmWxsb
YgJiJC6xFCfwbMp4jCTc8nAj4OgYBojpRq1SaW3EiCT+NliUylCfwr9ECiWYUD5UZrCXoBhGvzmd
kgnW2OCwqhBiLrqUe0eIdnywGbDjEX4gfY8iIeFBx6/oP39j+8oG2sqVqFyja+gN9F+ulysEhzU9
Jg/H5aCNRrPR2intawCVq7h+u9/qt0p7GoAmE5hp5otps7m7udtr5lgDlF06bPfavXrVwhv26ys+
7zTVz8JrUGa/sYIfDLoQRQuvQRm+uYJvNNq1bsPCa1CGb63g25WdXqNt4TUooiQ5XEFXmq16t5ht
CZkyuueEbzYbg3YtN75AQTWU1aWGmLJErqu1GN1nfAAABaRIksST8xRP0QRqsosoGXPi7ZMwgsJL
UcIEiCu1yqBSh//q19BXOiJoCyNDW/kFnogVkfLHExNOUtnxPwGrvgF5/eKn1y+eeScPn588/PXk
0aOTh79khiytPZSEptarH77858ln3t/Pvn/1+Gs3Xpj4P37+/PffvnIDYaaLELz85umfz5++/PaL
v3587IDvcDQ24SMSY+HdwMfebRbDxHQIbM/xmL+ZxihCxNTYSUKBEqRGcdjvy8hC35gjihy4XWxH
8C4HinEBr83uWw4PIz6TxGHxehRbwAPG6C7jzihcV2MZYR7NktA9OJ+ZuNsIHbnG7qLEym9/lgK3
EpfJboQtN29RlEgU4gRLTz1jhxg7ZnePECuuB2TCmWBT6d0j3i4izpCMyNiqpoXSHokhL3OXg5Bv
KzYHd71dRl2z7uEjGwlvBaIO50eYWmG8hmYSxS6TIxRTM+D7SEYuJ4dzPjFxfSEh0yGmzOsHWAiX
zk0O8zWSfh3oxZ32AzqPbSSX5NBlcx8xZiJ77LAboTh1YYckiUzsx+IQShR5t5h0wQ+Y/Yaoe8gD
Stam+y7BVrpPZ4M7wKymS4sCUU9m3JHLa5hZ9Tuc0ynCmmqA+C0+j0lyKrkv0Xrz/6V1INKX3z1x
zOqiEvoOJ843am+Jxtfhlsm7y3hALj5399AsuYXhdVltYO+p+z11++88da97n98+YS84GuhbLRWz
pbpeuMdr1+1TQulQzineF3rpLqAzBQMQKj29P8XlPi6N4FK9yTCAhQs50joeZ/JTIqNhhFJY31d9
ZSQUuelQeCkTsOzXYqdthaez+IAF2Xa1WlVb04w8BJILeaVZymGrITN0q73YgpXmtbeh3ioXDijd
N3HCGMx2ou5wol0IVZD0xhyC5nBCz+yteLHp8OKyMl+kasULcK3MCiydPFhwdfxmA1RACXZUiOJA
5SlLdZFdncy3mel1wbQqANYRRQUsMr2pfF07PTW7rNTOkGnLCaPcbCd0ZHQPExEKcF6dSnoWN940
15uLlFruqVDo8aC0Fm60L/+XF+fNNegtcwNNTKagiXfc8Vv1JpTMBKUdfwrbfriMU6gdoZa8iIZw
YDaRPHvhz8MsKReyh0SUBVyTTsYGMZGYe5TEHV9Nv0wDTTSHaN+qNSCEC+vcJtDKRXMOkm4nGU+n
eCLNtBsSFensFhg+4wrnU61+frDSZDNI9zAKjr0xnfHbCEqs2a6qAAZEwOlPNYtmQOA4sySyRf0t
Naacds3zRF1DmRzRNEJ5RzHJPINrKi/d0XdlDIy7fM4QUCMkeSMch6rBmkG1umnZNTIf1nbd05VU
5AzSXPRMi1VU13SzmDVC0QaWYnm+Jm94VYQYOM3s8Bl1L1PuZsF1S+uEsktAwMv4ObruGRqC4dpi
MMs15fEqDSvOzqV27ygmeIprZ2kSBuu3CrNLcSt7hHM4EJ6r84PectWCaFqsK3WkXZ8mDlDqjcNq
x4fPA3A+8QCu4AODD7KaktWUDK7gqwG0i+yov+PnF4UEnmeSElMvJPUC0ygkjULSLCTNQtIqJC3f
02fi8B1GHYf7XnHkDT0sPyLP1xb295vtfwEAAP//AwBQSwMEFAAGAAgAAAAhAJxmRkG7AAAAJAEA
ACoAAABjbGlwYm9hcmQvZHJhd2luZ3MvX3JlbHMvZHJhd2luZzEueG1sLnJlbHOEj80KwjAQhO+C
7xD2btJ6EJEmvYjQq9QHCMk2LTY/JFHs2xvoRUHwsjCz7DezTfuyM3liTJN3HGpaAUGnvJ6c4XDr
L7sjkJSl03L2DjksmKAV201zxVnmcpTGKSRSKC5xGHMOJ8aSGtHKRH1AVzaDj1bmIqNhQaq7NMj2
VXVg8ZMB4otJOs0hdroG0i+hJP9n+2GYFJ69elh0+UcEy6UXFqCMBjMHSldnnTUtXYGJhn39Jt4A
AAD//wMAUEsBAi0AFAAGAAgAAAAhALvlSJQFAQAAHgIAABMAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAAFtDb250
ZW50X1R5cGVzXS54bWxQSwECLQAUAAYACAAAACEArTA/8cEAAAAyAQAACwAAAAAAAAAAAAAAAAA2
AQAAX3JlbHMvLnJlbHNQSwECLQAUAAYACAAAACEAIqNPsj0DAABvBwAAHwAAAAAAAAAAAAAAAAAg
AgAAY2xpcGJvYXJkL2RyYXdpbmdzL2RyYXdpbmcxLnhtbFBLAQItABQABgAIAAAAIQC2OwQiVAYA
AAsaAAAaAAAAAAAAAAAAAAAAAJoFAABjbGlwYm9hcmQvdGhlbWUvdGhlbWUxLnhtbFBLAQItABQA
BgAIAAAAIQCcZkZBuwAAACQBAAAqAAAAAAAAAAAAAAAAACYMAABjbGlwYm9hcmQvZHJhd2luZ3Mv
X3JlbHMvZHJhd2luZzEueG1sLnJlbHNQSwUGAAAAAAUABQBnAQAAKQ0AAAAA
" o:allowincell="f" filled="f" strokeweight=".82pt">
<v:path arrowok="t" o:connecttype="custom" o:connectlocs="0,0;812165,0"
o:connectangles="0,0"/>
<w:wrap anchorx="page"/>
</v:polyline><![endif]--><!--[if !vml]--><span style="mso-ignore: vglayout; position: relative; z-index: -1895823360;"><span style="height: 2px; left: 355px; position: absolute; top: -23268px; width: 87px;"><img height="2" src="file:///C:/Users/Kiril/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image002.png" v:shapes="Freeform_x0020_1" width="87" /></span></span><!--[endif]-->1+<span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑟𝑟</span>.<span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑡𝑡</span>/100.360<o:p></o:p></div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" />
</span>
<br />
<div class="MsoNormal">
; Формулата на метода
на банковия<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: auto;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection25">
<div class="MsoNormal">
дисконт е: <span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝐸𝐸</span> = <span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑁𝑁</span>.
(1 − <span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑟𝑟</span>.
<span style="font-family: "Cambria Math",serif; mso-bidi-font-family: "Cambria Math";">𝑡𝑡</span>/100.360);
E-ефективната сума, която се изплаща след<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
сконтирането; N-номинал на задължението; r-сконтов лихвен процент;
t-остатъчен матуритет.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Протестирането е отказът на платеца за приемане или за
изплащане на менителницата, извършва се с писмена молба на приносителя до
нотариуса по мястото на плащането или приемането. Нотариусът е длъжен да впише
в регистър съдържанието на протеста и да издаде преписи на заинтересуваните
лица, оригиналът се предава на приносителя. Приносителят съобщава на своя
джирант и на издателя за неприемането или за неплащането, всеки джирант е
длъжен да уведоми и своя непосредствен джирант. Лицата които са издали, приели
поръчителство и джиросали менителницата са отговорни към приносителя и той може
да предяви обратни искове срещу тях-общо или поотделно. Това право има и всяко
задължено лице което е платило менителницата спрямо тези които са се задължили
преди него. Всяко задължено по менителницата лице срещу което е предявен или
може да бъде предявен обратен иск има право да иска при плащането да му се
предаде менителницата заедно с протеста и да му се издаде разписка. Има
различни давности на исковете: на приносителя срещу платеца-3 г от падежа, на
приносителя срещу джирантите и срещу издателя-1 г,а на джирантите помежду им и
срещу издателя-6 м от деня в който джирантът е платил менителницата или от деня
в който срещу него е предявен иск. Нарастваща популярност на пазара на масови
търговски ценни книжа има заради потенциала му за преразпределяне на свободни
парични средства. На инвеститорите публичните търговски ценни книжа позволяват
да се сдобият с нискорисков доходен и ликвиден инструмент за краткосрочни
вложения, на корпоративния сектор масовите търговски ценни книжа предоставят
алтернативен краткосрочен инструмент за публично привличане на парични средства
за финансиране на оборотни нужди. Позволяват да се опрости механизма за привличане
на средства и дават възможност на финансовите небанкови институции, които
непрекъснато набират ресурси, да избегнат разходите, регулаторните затруднения
и ограниченията свързани със създаването на банка и последващо привличане на
депозити за сметка на по-евтината емисия на масови търговски ценни книжа,
създават устойчива финансова база поради множествеността на кредиторите вместо
концентрация на дълга, осигуряват по-евтин ресурс в срвнение с банковите заеми
в резултат на по-ниския лихвен процент позволяват да се ползват заемни средства
за дълъг период при краткосрочни лихвени проценти и обезпечават ефективна
конкуренция между заемополучатели и кредитори и обратно. Най-развит ефективен и
динамичен е американският пазар на масови търговски ценни книжа, за емисии на
книжа с падеж над 270 дни се изисква регистрация в SEC и такива рядко се
предпочитат, първичната продажба на публични търговски ценни книжа се
осъществява директно или чрез посредничество на дилър, няма нужда от дилър при
компании които непрекъснато набират краткосрочни кредитни ресурси, масовите
търговски ценни книжа са негарантирани, но срещу някои емисии може да бъде
заложен актив на издателя или да се открие банкова кредитна линия. Интересите
на американските емитенти на дилърски търговски ценни книжа се защитават от
CPIWG,оборотът на търговски ценни книжа се обслужва от DTCC.Създава се и<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection26">
<div class="MsoNormal">
EPIM-единен телекомуникационен канал обединяващ
контрагентите по емисията на европейски търговски ценни книжа, целта е
създаване на мощен механизъм за инвестиции, попълване на оборотни средства и
увеличаване търговския оборот на европейските търговски ценни книжа.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="38._Пазар_на_държавни_ценни_книжа"></a><b>Пазар на държавни ценни книжа.
Характеристика на държавните ценни книжа. Видове държавни ценни книжа.
Доходност по държавните ценни книжа. Организация на пазара на държавни ценни
книжа.</b><o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В ДЦК се включват всички емитирани от Министерството на
финансите дългови ценни книжа, независимо къде са продавани-на вътрешния или на
международния пазар и независимо кой ги купува-местни или чуждестранни
инвеститори. ДЦК са част от вътрешния държавен дълг на страната, има 2 вида-ДЦК
емитирани с цел финансиране на бюджетния дефицит и ДЦК емитирани за
структурната реформа. ДЦК за финансиране на бюджетния дефицит биват 3 вида:
съкровищни бонове, съкровищни полици и съкровищни облигации. В зависимост от
срока за който се емитират биват краткосрочни ДЦК или съкровищни бонове(3 м или
1г), средносрочни ДЦК или съкровищни полици(до 5г) и дългосрочни ДЦК или
съкровищни облигации(над 5г).В зависимост от вещната форма ДЦК се делят на ДЦК
в наличен вид(предназначени са за физическите инвеститори и имат вещна форма,
емитират се като ценни книжа на приносител) и ДЦК в безналичен вид-като
записвания по сметки(не са емитирани във физическа форма, а съществуват под формата
на счетоводни или електронни<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
записи в програмни системи, удостоверяващи собствеността
върху тях). В зависимост от начина на изчисляване на дохода биват сконтови
ДЦК(съкровищните бонове, доходът под формата на сконто е равен на разликата
между номиналната стойност и продажната цена, покупната цена на сконтовите
съкровищни бонове зависи от величината на номиналната стойност, годишния
сконтов процент и дните до падежа); сконтово-лихвоносни ДЦК(доходът се определя
като сконто и като лихва, в деня на емисията те се продават с отстъпка от
номиналната стойност, а на падежа се
получава номиналната стойност плюс определената лихва) и лихвоносни
ДЦК(съкровищните облигации, доходът от тях се определя под формата на проста
лихва,<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
изчислена спрямо номиналната стойност на ценната книга, те
са с фиксиран или плаващ лихвен процент. Специфични са индексните
ДЦК-доходността им се определя в зависимост от официалния инфлационен индекс на
Националния статистически институт,лихвата по тях се нарича инфлационна премия.
Нов вид са спестовните ДЦК-имат пълзяща лихва , купоните им<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
се изплащат на 6 м и са предназначени единствено за
граждани). Според валутата в която са емитирани ДЦК биват в лева и в евро.
Най-известните ДЦК емитирани за структурна реформа са ЗУНК облигациите-ДЦК,
пуснати в обръщение съгласно Закона за уреждане на необслужваните
кредити-повече от 180 дни(кредити на държавни фирми от търговски банки с над
50% държавно участие се преоформят в държавен дълг).Те биват 2 вида- в левове и
във валута, с матуритет 25 г, с 5г гратисен период и равни погасителни вноски
до изтичане на падежа.Лихвата по тях се изплаща 2 пъти годишно. Има 3
възможности за доход от инвестиции в облигации-лихвени плащания, капиталова
печалба и разлика във валутния курс за деноминираните в щатски долари
облигации.Чрез ЗУНК облигациите може да се осъществява замяна на дълг срещу
собственост, използват се като платежно средство в приватизационни сделки за
държавна собственост или като залог и обезпечение. В България емитирането на
безналични ДЦК е уредено със специални правно-нормативни актове и документи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Инвеститорите могат да закупят ДЦК като: 1)участват директно
в аукционите2)да придобият книжа от целевите емисии и 3)да се сдобият със
съкровищни книжа на вторичния пазар.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Търговските банки сключват сделки както за собствена така и
за чужда сметка. При сделките за собствена сметка те придобиват големи
количества от пуснатите в обръщение емисии на организирани търгове или
аукциони. Те влагат част от ресурсите си в ДЦК защото са сигурни<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection27">
<div class="MsoNormal">
ликвидни и гарантирани от правителството, така кредитните
институции увеличават дела на ликвидните си активи и диверсифицират
инвестиционния си портфейл със сигурни книжа, носещи им доход под формата на
отбив от стойността или лихва. Банките на пазара на ДЦК са първични и
непървични дилъри. За да получи статут на първичен дилър институцията трябва да
подаде заявление и получи разрешение от отиризирана комисия. Първичните дилъри
участват в аукционите със състезателни и несъстезателни поръчки. Разликата
между състезателните и несъстезателните поръчки се състои в начина на
организация и цената на придобиване на книжата на аукционите. Само първични
дилъри участват в аукционите и подават в зависимост от вида на лицето желаещо
да придобие ДЦК състезателна или несъстезателна поръчка. При състезателната
поръчка банката посочва цената, с която ще се състезава на търга и печелившите
поръчки се определят с класиране. При несъстезателните цена не се посочва.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Покупко-продажба на ДЦК се осъществява и на вторичен пазар,
извършват се сделки с ДЦК между първични дилъри, прехвърлянето на регистрирани
сделки на борсата се извършва от БНБ; сделки с ценни книжа между първични и
непървични дилъри, прехвърлянето се осъществява от първичните дилъри(БНБ);
сделки с ДЦК между първични дилъри и ФЛ и ЮЛ,прехвърлянето се извършва от
първичните дилъри(БНБ) като банките-първични дилъри издават сертификати на
физическите лица и уведомяват централната банка с необходимата информация и
сделки с ДЦК между непървични дилъри и ФЛ и ЮЛ, прехвърлянето се осъществява от
първичните дилъри(БНБ). Процесът на емитиране на ДЦК през борсата е нов и се
предлага на БФБ-София АД тази възможност, но все още няма готовност и условия
за тази дейност. Необходимо е да се извърши промяна в нормативната база като в
Наредба №5 се отрази, че поръчки за участие в аукционите за емитиране на ДЦК
могат да се подават и чрез системата на БФБ-София АД. Доходността по ДЦК се
изчислява в зависимост от вида на ДЦК и вида на котировката. Доходността по
сконтови ДЦК се изчислява: доходност до падежа(показва нормата на възвръщаемост
на вложените в сконтови съкровищни бонове средства, ако инвеститорът изчака
падежа, може да се сравнява доходността на съкровищни бонове от различни емисии
с един и същ срок), годишна доходност(изчислява се в процент,показва за една
година какъв доход ще се реализира, или така да се каже простата лихва),
ефективна годишна доходност(дава представа за дохода в процент,който
инвеститорът би получил на края в годината ако първоначално инвестираната сума
е непрекъснато в обръщение, прилага се метода на сложно декурзивно олихвяване,
отчита се ефекта на капитализация на дохода, реализиран в края на всеки период
в рамките на една година), ефективна възвръщаемост(с него се сравнява
ефективността на съкровищните бонове с различен матуритет и инвеститорите могат
да влагат или пренасочват вложенията си в съкровищни бонове с по-висока
ефективна възвръщаемост), доходност на сконтова база(доходността се изчислява
на база номинална стойност, подходяща е за всички финансови активи на паричния
пазар, чиято доходност се изчислява с дисконт), цена на вторичния пазар<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
на t-ия ден след емисията(понеже ДЦК са ликвиден актив и
могат да се продават до времето на падежа, както и да се изкупуват на падежа
или преди него, банките определят котировки на курс купува и курс продава-за
курс купува банката се съобразява с покупната цена от инвеститора и дохода,
който му принадлежи за времето, в което е държал бона; за курс продава-
изчислява се като се използва доходността на сконтова база), доходност за
периода<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
на държане(изчислява се доходността от притежаването на
съкровищен бон само за времето от покупката до продажбата). Доходността по
лихвоносни ДЦК се изчислява годишна доходност(изчислява се като сбор от дохода
от всеки период, няма натрупване на лихви) и<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection28">
<div class="MsoNormal">
котировка на t-ия ден след придобиването(изчислява се като
се вземат броя на купоновите плащания и времетраенето на поредния купон до
датата на котировката). При доходност по сконтово-лихвоносни ДЦК се изчислява
доходност до падежа, годишна доходност, ефективна годишна доходност и вторична
котировка.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection29">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="39._Пазар_на_акции"></a><b>Пазар на акции. Характеристика на акциите. Видове акции. Доходност по
акциите. Процесът на емитиране и пласиране на акции.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Акцията е част от собствения капитал на дружеството,
съществуването на акцията не е ограничено в темпорален аспект. Тя е движима
вещ, в която се материализират парични права (право на дивидент, право на
безплатни акции, преференциални права на подписка, права по увеличаване на
капитала, право на акционерна вноска, право на изплащане на ликвидационен дял)
и наследствени права (право на глас, право на участие в общото събрание на
акционерите, право на информация и получаване на управленческите документи,
право на участие в управлението на дружеството). Акцията е ценна книга,
доказваща финансирането на дружеството, тя е рискова, все повече се възприема
като инвестиция и доходът от нея е предмет на облагане с данъци. Акцията има
номинална, емисионна, пазарна или борсова и счетоводна или балансова стойност.
Акцията се характеризира като документ за собственост, при емитиране на акции в
наличен вид задължителните реквизити са: означение акция за единична и
съответния брой акции за купюра с повече акции, вида на акциите, номер на
купюрата и поредни номера на включените в нея акции, фирмата и седалището на
акционерното дружество и размера на капитала. Според регистрацията на
притежателите акциите са поименни и безименни или на приносител .Според формата
са налични и безналични. Според правото на участие в управлението на
дружеството са многогласни и безгласни, според вида на емитента акциите са
корпоративни и борсови, според инвестиционните качества биват с високо, със
средно и с ниско качество, според вида на емисията са учредителски и такива за
увеличаване капитала на дружеството, според правата които дават на акционерите
акциите са обикновени и привилегировани. Обикновените акции дават право на акционерите на глас в общото събрание и
при избора на управително тяло на дружеството, право на дивидент и право на
получаване на ликвидационен дял.Те са рискови ценни книжа и имат две важни
характеристики-остатъчната претенция и ограничената отговорност. В зависимост
от начина на изплащане на дивидента акциите са доходоносни и капиталови
обикновени акции. Дивидент по обикновените акции се изплаща ако дружеството<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
е реализирало чиста печалба или общото събрание на
акционерите вземе решение за изплащане на дивидент. Общото събрание може да
реши чистата печалба да се разпредели като: 1)цялата чиста печалба се
разпределя като паричен дивидент; 2)чистата печалба се реинвестира в
дружеството, а на акционерите се раздават допълнителни дялове от компанията и
3)една част от чистата печалба се раздава като паричен дивидент, а другата се
капитализира. В зависимост от устойчивостта на циклите в икономиката
обикновените акции биват циклични и контрациклични. Привилегированите акции
могат да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в
дружественото имущество при ликвидацията както и други права предвидени в
търговския закон или в устава.Те са хибридни книжа, имат редица предимства-
гарантираност на дохода(дивидента се изчислява по предварително определен при
емисията лихвен процент спрямо номиналната стойност на акцията или като
определена сума за една акция когато ценната книга е издадена без номинална
стойност), осигуряването на допълнителен
дивидент, както и други права и изплащането на дял в дружественото имущество
при ликвидация. В зависимост от възможността за натрупване на дивидента привилегированите
акции биват кумулативни(натрупва се дивидент и се изплаща) и некумулативни(не
се натрупва дивидент). В зависимост от правото на свободно обръщане в друг вид
ценни книжа привилегированите акции се делят на конвертируеми и<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection30">
<div class="MsoNormal">
неконвертируеми. В зависимост от вида на емисията могат да
са учредителски(дават право на притежателите да закупят по номинална стойност
от всяка следваща емисия толкова акции или такъв процент от емисията, с който
са участвали при учредяването) и привилегировани акции<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
за увеличение на капитала (с право на допълнителен дивидент;
с променлив дивидент и акции, които компанията има право да изтегля от
обръщение). Доходът от акции се получава от дивидент и капиталова печалба, като
инвестирането в акции се прави главно заради капиталовата печалба. Основните
фактори които влияят върху доходността на акциите са размера на дивидентните
плащания, колебанията на пазарните цени, степента на инфлация и данъчния
климат. Относителния показател за доходността от обикновени акции е нормата на
дохода или възвръщаемостта от обикновени акции. Зависимостта между текущата
цена и изискуемата норма на възвръщаемост е обратнопропорционална. За цената на
акция при постоянни дивидентни плащания е необходимо да се определи текущата цена
на акция, по която редовно се плаща една и съща постоянна сума на дивидента.
При Цената на акция при постоянно нарастващ годишен паричен дивидент текущата
цена на акцията е равна на отношението между очаквания дивидент от акцията в
края на първата година и разликата между изискуемата от инвеститорите норма на
възвръщаемост и темпа на прираст на дивидента. Той се изчислява като чистата
печалба се раздели на собствения капитал и се умножи по коефициента на
задържане на печалбата. Има възможност и за цена на акция при непостоянно
нарастване на паричните дивиденти, с различен темп през годините. При
привилегированите акции дивидентите по
тях се изплащат безкрайно както пожизнените ренти. Банките са основен участник
на първичния пазар на ценни книжа, те извършват емисионна дейност в 2
направления: 1)пускане в обръщение на собствени ценни книжа, пласирането им се
осъществява от самите кредитни институти и тяхната клонова мрежа и 2)
осъществяване на подготовка поемане пласиране на чужди ценни книжа. Контролът и
регулирането на емисионната дейност се осъществява от КФН, емитирането на чужди
ценни книжа е рисков, сложен процес но носи и добри печалби. Първичното пускане
в обръщение на ценни книжа отваря пътя на емитента към голямата търговия.
Акционерно дружество може да увеличи капитала си чрез самофинансиране или чрез
увеличаване на капиталовите дялове на старите акционери. Ако обаче целите на
фирмата са по-високи могат да увеличат участието си с парични средства във
фондовете или нови инвеститори да влязат в кръга им. Когато дружествата не
позволяват придобиване на акционерни дялове от широката общественост и няколко
лица държат контролния пакет от акции лесно се управлява и контролира<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
акционерния капитал, но пък заради тесния кръг имат
трудности при котирането на акциите на вторичните пазари и фондовата борса.
Също е важно дали дружеството е частно или публично.Частното пуска в обръщение
значително повече поименни акции, които няма да могат да се котират на
фондовата борса, защото там се търгува с големи пакети книжа, които са били
публично пласирани. Едно от изискванията за котиране на акциите на борсата е
емисията да бъде публична и след това да се подаде молба до фондовата борса за
допускане до търговия на публично пласираните акции.Според законодателството ни
емитента е лицето задължено по ценните книжа които издава или е издало чрез
първично публично предлагане, вкл. при учредяване на дружеството и по ценните
книжа които са приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection31">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="40._Пазар_на_облигации"></a><b>Пазар на облигации. Характеристика на облигациите. Видове облигации.
Доходност по облигации. Процесът на емитиране на корпоративни облигации.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Облигацията се свързва с инструментите за дълг, специфична
форма на договор за заем, осигуряват на притежателите си регулярен доход под
формата на лихва и изплащане на номиналната стойност на падежа или друг
имуществен еквивалент. Облигационерите дават в заем парите си за определен срок
и при определени условия на емитентите на облигации като с това целят
получаване на доход под формата на лихва, получаване на номиналната стойност в
края на срока или на падежа, получаване на доход от курсови разлики при
покупката и продажбата на облигацията на вторичните пазари и ползване на
фискални или данъчни облекчения за определен вид облигации. В инвестиционната
теория е известна обратнопропорционална зависимост между пазарната цена на
облигацията и лихвения процент по нея. Облигацията като ценна книга има основно
и допълнително тяло. На лицевата страна на основното тяло се отбелязва името на
емитента, номера на емисията, лихвения процент по заема, срокът на облигацията,
размерът на заема, номинална стойност, номерът на облигацията, датата на
емисията, подписът на Председателя на Управителния съвет. На гърба на основното
тяло са написани условията по заема. Допълнителното тяло е разпределено на
купони, чрез които се получава лихвата по облигацията. Според регистрацията на
притежателите облигациите биват поименни и на приносител,според вида на
емитента се делят на държавни, общински, корпоративни и международни. Според
срока на емисията се делят на такива с фиксиран срок(кратко-, средно- и
дългосрочни) и други без фиксиран срок.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според целите на емисията има облигации за рефинансиране на
заеми, за привличане на ресурси и за финансиране на проекти. Според степента на
обезпеченост на емисията с активи са необезпечени и обезпечени(с
недвижимост(ипотека), движимо имущество и ценни книжа). Според начина на
определяне на лихвения процент се делят на такива с фиксиран и или с плаващ
лихвен процент. Според начина на изплащане на дохода биват купонни и регистрирани. Според степента на обръщаемост
са конвертируеми и неконвертируеми. Според изкупуването се делят на такива с
обратно изкупуване и без обратно изкупуване.Между ценообразуването и
доходността по облигациите има разлика-цената на облигацията намира израз в
сключения договор за изплащане на налични пари в бъдеще време, тя е текуща
стойност на бъдещи постъпления в лицето на купонните плащания и номинала
.Паритетните облигации се продават по номинална стойност, дисконтните-на цена
под номинала, а премиалните- на цена над номиналната стойност. Между настоящата
стойност и доходността по облигации има някои зависимости: 1)постигането на
доходност по-голяма от размера на изплащаните купони, предполага покупката на
облигацията по цена, която е по-ниска от номинала; 2)постигането на доходност,
равна на изплащаните купони предполага покупката на облигацията по цена, която
е равна на номинала; 3)постигането на доходност, по-малка от размера на
изплащаните купони, предполага покупка на облигацията по цена която е по-
висока от номинала. Има 3 принципа при определяне на цената на облигациите,
които са в непосредствена връзка с времето до падежа, лихвения процент и
размера на лихвеното плащане: 1)цената на облигацията е обратнопропорционална
на размера на действащата лихва; 2)колкото повече време остава до падежа на
облигацията толкова по-чувствителна е цената й към промените в лихвените
равнища; 3)колкото по-малък е купона на една<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
облигация, толкова по-чувствителна е цената й към промяната
на лихвения процент. Размерът на дохода
по купонните облигации зависи от величината на лихвата и номиналната стойност.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection32">
<div class="MsoNormal">
Текущата доходност обаче е по-точен измерител защото
пазарната цена често се отклонява от номиналната
стойност. Текущата доходност изразява отношението между сумата на годишната
лихва и пазарната цена на облигацията, тази лихва е неизменна защото се
изчислява на основата на номиналната стойност. Недостатък е че не отчита
капиталова печалба или загуба, произтичаща от плащания номинал на падежа.
Доходността до падежа изразява лихвения процент, при който се изравнява
настоящата стойност на очакваните нетни парични потоци и текущата пазарна цена
на облигацията. Има 2 начина за изчисление-с компютър или финансов калкулатор
или на основата на метода на пробите и грешките и линейната интерполация. За
улеснение при изчисленията се използва средногодишна приблизителна доходност-тя
включва дохода от лихви и разликата между пазарната и номиналната стойност по
облигацията и това дава представа за приблизителния лихвен процент на
възвръщаемост от облигацията, държана от притежателя си до падежа.
Възвръщаемостта до падежа показва процента на доходност, който ще получи
облигационерът ако задържи облигацията от покупката до<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
падежа, но тъй като печалбите са по-скоро са от курсови
разлики а не от лихви, по-полезен показател е възвръщаемостта за времето на
притежание на облигацията. Начинът на изчисление на средногодишната
приблизителна доходност до падежа и доходността за периода на държане са
сходни, разликата е че номиналната стойност се замества с продажната цена. Има
и облигации които се емитират с клауза за обратно изкупуване от издателя след
определен период от време или на определена дата и за целта на облигационерите
се<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
изплаща „премия при изкупуване“- компенсация за акта на
прекратяване на облигационния договор, предлагат им се нови емисии с по-ниски
лихвени проценти. Доходността на акциите с нулев купон се осъществява на
принципа на дисконтирането, плаща се само на падежа еднократна сума и това
често е номиналната стойност. Корпоративни облигации в България може да
емитират само акционерни дружества при условия на публично предлагане или при
непублична емисия, емитирането на корпоративни облигации чрез публично
предлагане се урежда в Търговския закон и в ЗППЦК. Облигациите могат да са
налични и безналични, обезпечени и необезпечени. Първичното публично предлагане
на обезпечени корпоративни облигации се разрешава от КФН на основата на редица
документи, най-важен е проспектът, новост е сключването на договор между
емитента и посредник в лицето на търговска банка- довереник на облигационерите.
Проспектът на емисията трябва да съдържа условията, при които емитентът е
длъжен да изплати предсрочно заема, финансови показатели до погасяването на
заема, условията на които трябва да отговаря емитента за издаване на нови
облигационни емисии от същия клас и договор с довереник на облигационерите.
Довереникът на облигационерите трябва да се грижи за интересите на облигационерите,
трябва да е кредитна институция, избрана от емитента, да не е банка-поемател на
емисията или довереник по друга емисия на същия емитент, както и банка която
пряко или непряко контролира или е контролирана от емитента. Довереникът на
облигационерите действа в интерес на акционерите, свиква общото им събрание,
анализира дейността на емитента, способността му да изпълнява задълъженията по
емисията и предоставя информация, следи наличността състоянието и стойността на
обезпечението, предприема мерки спрямо емитента при неизпълнение на условията и
го уведомява за възникнало обстоятелство забраняващо довереникът да изпълнява
задълженията си занапред и отстраняването му в срок. Емитентът е длъжен да
съдейства и предоставя информация на доверителя: тримесечни отчети за
задълженията по емисията, за промени по обезпечението, за неспазване на
определените в проспекта финансови показатели, прекратяване на договора при
несъответствие със закона и<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection33">
<div class="MsoNormal">
сключване на нов с друг довереник, първоначално и ежегодно
възлагане на оценка на обезпечението.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">IX<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>ЦЕНТРАЛНА БАНКА<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Възникването и
развитието на ЦБ е свързано с процесите на концентрацията и централизацията на
капитала и<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
обособяването
на националните па-
рични системи.ЦБ е важен фактор за развитието на финансовата система и
основен проводник на паричната и кредитната политика на всяка развита държава.Ефективното
функциониране на пазарната икономика зависи преди
всичко от ефективната дейност на ЦБ. Първоначално ЦБ
възникват като ТБ и
се отделят от тях, като развиват основната си дейност по
емисията на банкноти.Техни основни клиенти
са ТБ.Постепенно с
развитието на стоково паричните
отношения от емисионни,те се превръщат в ЦБ- банки на
държавата и банки на банките.
Счита се,че първата ЦБ в света е основана преди повече
от 350г в Швеция и през 1650г издава депозитни
сертификати срещу златни монети на приносител,които
са били в обръщение заедно с другите
видове пари на територията на тази страна.Счита се,че първата емисионна
банка е
Английската банка,която е
основана през 1694 година–тя първа
през 1742г емитира банкноти и
пресмята търговските полици.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
С термина “ЦБ” се обозначава най-
голямата банка,която е в центъра на
банковата система. ЦБ в някои страни имат смесена форма на собственост.Например
в Япония 55% от капитала на ЦБ е на държавата,а 45% е на частни лица.В Австрия 50% от капитала на ЦБ е на
държавата и 50% е собственост на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
физически и<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
юридически лица.В някои страни като Франция,Дания и др, ЦБ
са изцяло държавни. Между ЦБ и правителствата не трябва да съществуват
противоречия,тъй<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
като те могат да доведат до<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
неефективна икономическа политика.Същността<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
и ролята на ЦБ за икономиката до голяма степен зависят от структурата на банковото
законода- телство,което се
формира по еволюци- онен път.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Икономическите потребности са
налагали създаването на закони,<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
регламентиращи дейността на ЦБ като емисионен институт.
Основните задачи на ЦБ са: поддържане на покупателната
способност на националната парична
ед-ца, осигуряване на безпроблемни<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
парични разплащания, орган за регулиране на икономиката.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основните функции на
ЦБ са:1-ЦБ имат монополното право да емитират налични пари и да организират
тяхното обръщение. 2- ЦБ са банки на правителствата - те са посредници, кре- дитори и финансови консултанти на правителствата. Като
кредитори на пра- вителствата ЦБ провеждат операции по емисията на
държавни ценни книжа за
своя сметка. ЦБ съхраняват златно- валутните резерви на страната и използват
резервите от
чуждестранна валута за поддържане на курса на националната парична ед-ца. 3-ЦБ
изпълняват ролята на банка на банките - ЦБ не извършват
дейности по кредитно обслужване на
търговските фирми. Техни клиенти са ТБ и ЦБ са
техни кредитори т.е “креди- тори от последна инстанция”.4-ЦБ ре- гулират<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
паричнокредитната и
валутната политика. 5-ЦБ притежават информационно-
изследователска функция-те са научно- изследователски и информационно- статистически центрове.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Чрез парично-
кредитна политика на ЦБ се регулира дейността на ТБ и се цели да се създадат
условия за нормално функциониране
на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
икономиката,да се
смекчат конюнктурните и
цикличните колебания.Парично- кредитната политика е съвкупност от мерки,
насочени към<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
изменение на
количеството пари в обръщение,равнището на лихвените
проценти,размерът на банковите кредити, валутния курс- цялостна промяна
на икономиката на
страната. С помоща на тези мерки се
цели увеличаване на
икономическия растеж,висока степен на заетост,ниски темпове на инфлация.
Методите на
паричнокредитната политика са два вида: общи методи-<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
свързани са с кредитните<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
отношения на
страната като цяло и селективни методи- свързани са с<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
кредитирането на
отделни отрасли и фирми.Към общите
методи се отнасят: сконтовата политика, политика на открития
пазар,нормативно определяне на
задължителните резерви.За осъществяване на
сконтовата политика е необходимо
да има развит пазар на
търговси полици, държавни и други
ценни книжа.Чрез сконтовата политика на ЦБ,като кредитори от последна<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
инстанция се<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
осигурява ликвид- ността на ТБ. Сконтовия процент е под формата на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
отстъпка от<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
номиналната стойност на полицата Тя се удържа от<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
притежателите на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
полици,които по-
лучават сконтов
кредит.ТБ при необ- ходимост могат да ги предоставят на
ЦБ, което е повторно сконтиране,т.е
ресконтиране.ЦБ<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
също удържа част
от номиналната стойност на полицата-
ресконто.То обикновено е по-
ниско от сконтото. Ниското равнище
на сконтовия процент
при равни други условия води до
увеличаване на
търсенето на сконтови кредити,а високото
равнище на сконтовия<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
% води до намаляване на търсенето на сконтови кредити. Сконтовите кредити, които разрешава
Фе- дералната система на САЩ
са 3 вида:1- балансирани кредити- подпомагат ТБ
при краткосрочни ликвидни
проблеми. 2-сезонни кредити- за посрещане на сезонни потребности на
определен брой банки. 3-разширени кредити- отпускат се на банки, които имат тежки ликвидни проблеми. Сконтовата политика има предимства и недостатъци:предимст вото е,че
тя може да се
използва за да се
изпълни ролята на ЦБ като
кредитори от последна инстанция. Основен недостатък е, че могат
да настъпят обърквания при
обявяване на промени в сконтовия процент, а
също могат да се
появят колебания в маржа
м/у пазарните лихвени проценти
и сконтовия процент.
Политиката на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
открития пазар
представлява съвкупност от
операции на ЦБ
по покупко-продажба на търговски,
съкровищни и други ценни книжа по пазарна или предварително определена цена,с<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
наличието на уговорка за обратно изкупуване след определен
срок - обратното изкупуване на ценни
книжа е известно под наименованието репо-
сделка. Операциите на открит пазар са
най- важния инстумент на парично-кредитната политика.С оперциите
на открития пазар
се реагира по-бързо на краткосрочните конюнктурни колеба- ния,отколкото със сконтовите
операции поради това,че<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
курсовете на
продавани те и купуваните ценни книжа въздействат по- бързо на кредитните
операции на ТБ, отколкото<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
измененията в скон- товия %.Покупките на открития пазар увеличават паричната база,в резултат на което се
увеличава паричното пред-
лагане,а продажбите на открития пазар намаляват
паричната база,в резултат на което намалява
паричното предлага- не.Основни
предимства на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
операциите на
открития пазар са:1- операциите на открит пазар се
извършват по инициатива на ЦБ и те имат
пълен контрол върху тяхната величина.2- операциите на открит
пазар са гъвкави
и могат да се
прилагат във всякакъв обем.3- извършват се без
много администриране.4-те са леснообратими.
Ако паричната база е нараснала много
вследствие на големи покупки, това може да се коригира чрез извършване на съответни продажби на открития пазар.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Задължителните резерви се определят в процент спрямо ресурсите на ТБ,
който трябва да
се съхранява в ЦБ
по нисколихвени сметки. Чрез
този метод на паричнокредитната политика се<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
въздейства върху<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
величината на банко- вите ресурси.
Нормативното определяне на
задължителните резерви ограничава
възможността за
кредитиране на ТБ. Зазължителните резерви са преди
всичко адмоностративно количествен инструмент, в<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
зависимост от<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
развитието на
финансовите пазари. БНБ се създава на 25 януари 1879г.
Официалното откриване на БНБ е на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
23 май 1879г, а първата банкова
операция се извършва на 6 юни 1879г. На 4 юни 1880г в България за парична
единица се въвежда левът.
Приема се устрой- ството на Френската парична система, с което Б-я е<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
присъединена към латинския монетен съюз. Приема се
биметалната парична система -<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
едновременно функциониране на
златото и среброто. Независимо от
това първите български
монети са били медни и са сечени
през 1881г. Първите
сребърни монети са пуснати
в обръщение през 1882г, а първите
златни монети - 1894г. Първите златни<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
монети са с номинална стойност 10, 20,
100 лева.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Монетите със номи- нална стойност 100 лв са били 2500 броя,
като веднага след пускането им в обръщение
изчезват от пазара. Златния биметализъм се оказва неустойчив и не влияе
добре в/у паричното обръщение и през 1887г се приема златният моно- метализъм. Но може
да се каже, че до 1912г в Б-я съществува сребърния
монометализъм. През 1885г БНБ емитира първите банкноти с копюри от
20, 100,<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
500, 1000лв. Със<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
започване на Балкан-<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
ската война БНБ прекратява обмяната на банкноти срещу злато
и сребро и се въвежда кнжно-
паричното обръщение в Б-я. На 27 декември 1947г банковата<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
система е<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
национализирана и се поставя началото на еднозвенна банкова
система. По-късно започва откриването на частни банки като Първа Източна Международна банка, Първа
частна банка. Преди въвеждането на валутния борд<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
(01.07.1997) БНБ<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
изпълняваше следните функции: осъществяване на операции на открития пазар, сконтови
операции, нормативно определяне на
задължителните резерви, предоставяне на ломбардни
кредити, определяне на кредитни тавани
за ТБ, рефинансиране на ТБ, осъществяване на банков надзор, определяне на основен лихвен<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
процент. След<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
въвеждането на
валутен борд БНБ не изпълнява характерната за
нея парична политика. Структурата
на БНБ е изградена от 3<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
основни звена:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
1-Управление<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
„Емисионно”- то
включва<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
*Дирекция “Касова”-
тя регулира паричното обръщение, осигурява необходимите банкноти и
монети, осигурява банкноти от резервната валута
евро.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
*Дирекция “Ковчежничество”- тя управлява валутните активи на БНБ.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
*Дирекция “Ликвидност”- тя
осигурява ликвидността на БНБ във валута.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
*Дирекция “Анализ и контрол”- контролира спазването на
Закона за БНБ.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
*Инвестиционен комитет- разработва
програма за<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
инвестиране на валутните
активи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
2-Управление “Банково”-
регулира задължителните минимални резерви на ТБ, определя методологията за<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
изчисляването на основия лихвен
процент.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
3-Управление “Банков надзор”-контролира дейността на ТБ,
поддържа стабилността на банковата система.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В условията на валутен борд право- мощията на БНБ са
ограничени. БНБ не може да провежда самостоят парична политика, прекратено е
прякото финан- сиране на бюджета от БНБ, прекратено е рефинансирането на ТБ, не
може да се провеждат операции на открития пазар. БНБ не определя, а само
обявява основ- ния лихвен процент. Основния инструмент на БНБ в условията на
валутен борд<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
определянето на
задължителни минимални резерви на ТБ, големи са и правомощията на БНБ относно банковия<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
надзор. Накратко може
да се каже, че валутния борд е монетарна институ- ция, която работи по строги
правила и се основава на строги принципи. При него е налице пълно отделяне на емиси- онните функции
на ЦБ.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Съвременната банковата
система е съвкупност от банки и
подобни на тях институции
в дадена страна, които се
намират в тясна взаимовръзка
и вза- имозависимост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Банковата система е специфична структура с многообразни взаимни връзки и отношения.
Тази вза- имосвързаност се проявява в различни аспекти:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-разчетни отношения
с ЦБ;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-кореспондентски сметки между
банките;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
-взаимоотношения между
банките във връзка с<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
междубанкови кредити;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-взаимовръзка с
небанкови органи- зации.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основните признаци,
характеризиращи банковата система като
система могат да се сведат до следните: 1.налице е<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
функционално изграждане; 2.съществува йерархичност в създа-
ването;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
3.подреденост на
връзките и отно- шенията; 4.рационализация на управлението; 5.определяне на дейностите на
пер- сонала;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
6.създаване на
действащ контрол; 7.създаване на
обективна и доста- тъчна информация; 8.проявява се
като система от „закрит тип”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
На процесите на развитие на банковата
система оказват влияние множество фактори –
външни и вътрешни. Към външните фактори
се отнасят макрофакторите,<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
които условно могат да
се обособят в следните
групи: ико- номически,
политически, юридически,<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
социални и<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
извънредни. Към
икономическите фактори се отнасят принципите за<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
формиране на
държавния бюджет,
съществуващата данъчна система, ха- рактерът на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
провежданата паричнокредитна политика и други. Към политическите фактори се
отнасят решенията на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
органите на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
държавното управление,
свързани с паричнокредитната
политика, основните направления за усъвършенстване на данъчната политика.
Банковото законодателство<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
оказва влияние на банковата система
с особените правила, които
създава за едни или други операции или
сделки, като ги разрешава, усъвършенства или забранява. Из- вънредните обстоятелства се свързват със стихийни бедствия и<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
непредвидими събития.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Вътрешните фактори се влияят от субектите на банковата система и зависят основно от: ролята и авторитета на ЦБ в банковата система,
компетент- ността на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ръководството на
банките, квалификацията на банковите служители, равнището на междубанковата кон-
куренция и др.36<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В съвременната
международна практика съществуват два основни типа банкови системи
– универсални и спе- циализирани.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Универсалното банкиране предлага
цялата гама от финансови
услуги, в т.ч и търговията с ЦК.
Банките могат да притежават акции на фирми и нефинансови организации. При
специализираното банкиране, банките
нямат право да извършват целия
обхват на сделки с ЦК и
застраховане, не могат да
притежават дялове на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
нефинансови институции,
фирми и други.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>КРЕДИТ И ЛИХВА<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Кредитът е определен вид обществени отношения, които са
обусловени от движението на стойности, на основата на възвръщаемостта. С
помощта на кредита се намалява времето за задоволяването на стопански и лични
потребности. Основната икономическа предпоставка, която обуславя появата и
развитието на кредитните отношения е кръгооборота на капитала. Стойностното
изражение на средствата за производството и предметите на труда в съответната
фирма, във всеки момент се намират в парична, производствена и стокова форма,
като при това тяхното предназначение е различно. От парична форма на капитала,
преминава в производствена форма, след това в стокова и след реализацията на
продукцията отново в парична форма. В този непрестанен възпроизводствен процес,
често настъпват колебания. Наблюдава се нестабилност в потребностите на
ресурсите и източниците за тяхното осигуравяне, съществуват приливи и отливи на
паричните средства. Те могат да доведат до това, че едни фирми формират
свободни парични ресурси, а при други има недостиг на парични средства. Тук е
заложена възможността от възникването на кредитните отношения. За да се
превърнат тези потенциални възможности в реалност, са необходими определени
предпоставки. Тези основни предпоставки са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-първо- кредитът ще се превърне в реална необходимост, ако
има съвпадение на интерестите между кредитора и заемополучателя.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-второ- участниците в кредитната сделка- кредиторът и
кредитополучателя – трябва да са самостоятелни юридически субекти, които да
могат да гарантират материално задълженията, произтичащи от икономическите
връзки.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За да осъществи кредитната сделка, е необходимо кредитът да
има качества, към които участниците да проявяват интерес.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В ежедневната практика кредитът се възприема като някаква
сума пари. Парите и кредита са различни не само като понятия, но и изразяват и
различни отношения. Парите и кредита са икономически категории и тяхната
същност не се изразява в определена парична сума, а се основава на техните
характеристики като стойностни отношения. Основните различия между парите и
кредита се изразяват в следното: 1.Първо- различните участници в кредитните и
паричните взаимоотношения. Парите като всеобщ еквивалент се превръщат в такива,
в резултат на покупко-продажбите м/у продавачите и купувачите. При кредита
участници в сделката са кредитор и кредитополучател. При покупко-продажбите има
насрещно движение и отчуждение на стойности. При кредита няма насрещно
движение, при него стойностите преминават от кредитора към длъжника за
определен период от време и след това отново се връщат при своя притежател -
кредитора. Отлагането на плащането във времето е основна характеристика на
кредита. 2.Втората разлика м/у кредита и парите е в отсрочването на плащането
на стоките и услугите. В този случай и кредитът и парите изпълняват функцията
средство за плащане. Парите проявяват същността си в момента на плащането т.е
на датата на падежа, докато кредитът проявява същността си не в плащането при
изтичането на срока, а в обстоятелството, че има отсрочка на плащането.
3.Третата разлика е в тяхната потребителна стойност. Потребителната стойност на
парите се изразява в тяхната способност да се трансформират в стоки и услуги.
Потребителната стойност на кредита е получаването на стойности за определено
време. Голямо<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
значение при разкриване същността на кредита е доверието.
Кредитът представлява доверие-доверие,
което кредиторът оказва на длъжника, или доверие, което длъжника предизвиква у
кредитора. Трябва да се има в предвид обаче, че доверието, което е неотменимо
свойство на кредита и негов необходим елемент, не е негово специфично
свйство.То е характерно и за други икономически отношения. Следователно
основния признак на кредита е разкъсването във времето т.е от момента на
възмездната сделка до момента на реалното еквивалентно действие. Всички
кредитни сделки са възмездни.Кредита трябва да се различава от понятията дълг и
покупателна сила. Кредитът е доверие и възможност, а дългът е неплатената част
на минала сделка осъществявана на кредит. Кредитът може да варира, а дългът е
определен. Финанстите, за разлика от кредита възниква преди всичко от
разпределителните отношения, а не от преразпределителните процеси. Те водят до
смяна на собственика на предаваните стойности. От гледна точка на обществото
кредитът не увеличава благосъстоянието му, но допринася за неговото
увеличаване, когато се използва целево.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Функции на кредита<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Смисълът на думата функция, означава дейност, активност,
работа или предназначение, роля, мисия. Ако структурата на кредита изразява
неговата същност във вътрешен план, като взаимодействие между неговите
елементи, функцията на кредита е неговото цялостно взаимодействие с външната
среда. Функционалната същност на кредита, като икономическа категория може да
се изрази в следното:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-функцията и същността на кредита имат обективен характер;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-в процеса на движението си кредита във всеки момент
проявява същността си, но не изразява всичките си функции, а само някои от
тях;40<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-функцията е променяща се категория;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-функцията изразява специфичното въздействие на кредита като
завършен процес.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Следователно функциите на кредита могат да се обощят по
следния начин:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Първата фукция на кредита е преразпределителната. Чрез
кредитната сделка кредиторът може да предостави на заемополучателя за временно
ползване стоково- материални ценности или парични средства. Характерното за
тази функция е преразпределението на стойности. Основните отличителни
черти на
тази функция са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-за преразпределението на ресурси с помоща на кредита е
характерно, че той може да засяга както суми на материални блага, средства за
производство и предмети за потребление, които са произведени през текущата
година (БНП), така и всички произведени блага преди това.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-преразпределителната функция на кредита обхваща не
преразпределението на стойности въобще, а преразпределението на временно
освобождаващите се стойности.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-същественото е, че се разрешават в заем временно свободните
ресурси за временно ползване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-в тази своя функция кредитите се разрешават без участието
на посредници или средствата от кредитора директно преминават към получателя.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Втората функция на кредита, е че той е заместител на
наличните пари с кредитни операции. Прехвърлянето на кредитни парични средства
от една сметка в друга за плащания на стоки и услуги е възможност да се намалят<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
плащанията с налични пари, което действа ефективно върху
паричния оборот. Включването на заемните стойности в обръщението не изпълняват
функцията на цялостна замяна на наличните пари, а функцията на тяхното временно
заместване в икономическия оборот.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.Третата фукция на кредита е социална функция - кредита
спомага за разширяването на бизнеса и ускорява движението на стоките и услугите
от производителите към потребителите.
Кредитъ е своеобразен двигател за улесняване на реализацията за разкриване на
нови пазари, за повишаване на търсенето и предлагането на стоки и услуги, както
и задоволяване на потребителското търсене. 4.Четвъртата функция на кредита е
управленската (регулираща). Получените средства трябва да се управляват
компетентно. Неуспехите и отрицателните икономически резултати произтичат от
неумелто управление на паричните ресурси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Форми на кредита<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Формите на кредита се определят в зависимост от характера
на: заемните стойности, кредитора и заемополучателя, целите, за които се
използва разрешения кредит. В зависимост от характера на заемните
стойности се различават стокова, парична и стоково-парична (смесена) форма на
кредита. Стоковата форма предшества появата на парите. В тази форма кредитът е
съществувал, когато за размяна са се използвали отделни стоки. Първите
кредитори са били субекти, които са притежавали излишък от предмети за
потребление. Паричната форма е характерна на съвременен етап поради факта, че
парите са универсално средство за размяна и за плащане. Смесената форма на
кредита съществува, когато кредитът функционира едновременно в стокова и
парична форма. Ако кредитът е предоставен под формата на стоки, а се връща в
пари и обратно, е налице смесена форма на кредита.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Взависимост от това кой е кредитор в кредитната сделка се
различават търговси, банков, потребителски, държавен и международен кредит.
Търговският кредит има стокова форма и функционира между икономически субекти,
които имат търговси отношения. Той бива два вида- търговски кредит на доверие и
търговски кредит срещу полица. Търговският кредит на доверие се прилага много
рядко. По-широко приложение има търговския кредит срещу полица. Полицата е
кредитен документ в законоустановена форма, с който едно лице се задължава или
задължава друго лице да плати определена сума пари в точно определено време и
място. Банковия кредит е най-разпространен. Особености на тази форма на кредита
са: банките работят не толкова със собствени, а преди всичко с временно
свободни чужди парични средства, на които те плащат лихва и ги предоставят за
ползване под формата на кредит, за което получават лихва. Друга особеност е, че
банките разрешават не просто парични средства на заем, а парични средства като
капитал. Това означава, че кедитополучателя трябва да използва получените
средства така, че да може не само да върне кредита, но и да получи печалба.
Държавен кредит- държавата може да бъде в качеството си на кредитор, но и на
длъжник. В ролята на кредитор тя кредитира различни сектори на икономиката чрез
съответни финансово- кредитни институции. По-често обаче държавата е в ролята
на длъжник- заема средства от банките за да покрие бюджетни дефицити и държавни
дългове. Международният кредит по своята същност е частен и държавен. Той
отразява движението на заемните стойности в сферата на международните
икономически и валутно-финансови отношения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
В зависимост от целите, за които се използва кредитът се
проявява в две форми: производителна и потребителска форма. При
производителната форма, средствата се използват целево в производството и
търговията. Потребителната форма на кредита служи за задоволяване на
потребностите на гражданите преди всичко от стоки за дълготрайна употреба.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Роля на кредита за развитието на икономиката: ролята на
кредита зависи от резултатите, които има неговото приложение за икономиката, за
държавата, фирмите и населението.Съществена роля на кредита е, че се стимулира
икономията на ресурси. Друга съществена роля на кредитните отношения имат
акумулираните средства за осъществяване на кредитните операции. За различните
кредитни отношения дейността по кредитирането е различна. На практика при
употребата на търговския, държавния, потребителския и другите форми на кредита
се осъществява преразпределение на материалните ресурси. Друга роля на кредита
е неговото въздействие върху ускоряването на процесите за производството и реализацията
на стоките. Кредитът има огромно значение при задоволяването на потребности от
средства свързани със сезонния характер на производството. Кредитът е фактор
спомагащ за разширяване на производството .В условията на инфлация ролята на
кредита е съществена за поддържане на покупателната сила на парите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лихва и лихвен процент<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лихвата е една от основните категории на финансовото
стопанство, тя е фундаментална икономическа категория и е неразривно свързана с
кредита. Обикновено лихвата се приема като парична сума, която длъжника изплаща
на кредитора си. Лихвата е възнаграждение за временното ползване на стоков или
паричен капитал. Тя е своебразна цена
на разрешаваните в
заем средства. Различните икономически течения
по различен начин
определят лихвата. Морално-етична теория за лихвата- тя разглежда
лихвата от гледна точка на морала и нравствеността.41 Субективна теория
за лихвата- според
тази теория лихвата е
субективната оценка на хората за ценността на сегашните и бъдещите блага.Тези,
които дават пари на заем се лишават
от сегашните блага
за сметка на бъдещите
блага. Лихвата е
цена на нетърпението
на кредитополучателя, с която възнаграждава търпението на
кредитора. Социално- психологическа- според
тази теория лихвата е възнаграждение за лишаването от пари и ликвидност
за определен период.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основният източник на лихвата, която кредитополучателя плаща
на кредитора за размера на заемните средства, е формираният доход. Нормата на
лихвата се изчислява по следния начин: Нл=Рл/Рк*100, където Рл е размерът на
лихвата, Рк-размерът на кредита. Нормата на лихвата се нарича лихвен процент. В
зависимост от начина на изчисление лихвата бива два вида- проста и сложна.
Проста е тази, при която основата за нейното изчисляване не се променя през
времето на заемния срок. За да се изчисли тази лихва трябва да са известни:
първоначалната сума за олихвяване, лихвения процент за една година, лихвеното
време(времето през което дадена сума носи лихва), лихвения период (периода в
началото или края, на който лихвата става платима). Съществуват две годишни
бази за изчисляване на простата лихва- едната база е 360 дни-обикновена лихва,
а другата е 365 дни-точна лихва. Сложна лихва е тази, която се прибавя към
паричната капитал в края на всеки лихвен период, а след това заедно с нея се
олихвяна през следващите лихвени
периоди. Така лихвата
се капитализира.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Формулата за изчисление на сложната лихва е: S=K*(1+i)
повдигнато на степен (n),където K- е паричния капитал, върху който се изчислява
лихвата., 1+i е лихвен фактор, n-срок на кредита.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според момента, в който се начислява, лихвата бива
декурзивна и антиципативна. Декурзивна е тази, която се начислява и изплаща в
края на всеки лихвен период. Антиципативна се начислява и взема още в началото.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Банковите институции използват многобройни методи за
определянето на лихвените проценти.Съществуват два основни вида лихвени
проценти: основен лихвен процент (ОЛП)- определя се от ЦБ. В условията на
валутен борд основния лихвен процент няма регулативни функции; пазарни лихвени
проценти- те имат за основа ОЛП и зависят от конкретна сделка и пазарна
конюнктура.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По своята икономическа същност лихвените проценти се
разделят на: номинален, реален и ефективен лихвен процент. С номиналният лихвен
процент се изчислява с колко нарастват 100 парични единици за един лихвен
период. Реалният лихвен процент се получава като номиналният лихвен процент се
коригира с процента на инфлация. Лихвените проценти обикновено се изчесляват за
една година. В следствие на това се образува разлика между номиналния годишен
лихвен процент и ефективния лихвен
процент при месечните депозити.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Лихвеният процент изпълнява след основни функции:
1.осигурява възможност на ТБ да формират по-голяма печалба. 2.стимулира
заемополучателите към максимално ефективно използване на заемните средства.
3.регулира търсенето и предлагането на пари в икономиката. 4.чрез тях държавата
провежда активна политика.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Теории за кредита и лихвата<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основоположници на натуралистическата теория за кредита са
Адам Смит и Дейвид Рикардо. Теоретичните постановки на тази теория са, че
кредитът е начин за преразпределение на съществуващите материални ценности,
обект на кредита са само натурално веществените блага, а не паричните средства.
Според тази теория кредта има пасивна роля за икономиката, като банките са само
посредници в този процес. Заемният капитал е тъждествен с действителния,
въплътен в средствата за производството и стоките. Кредитът не може да играе
съществена роля в икономическия живот на страната. Представителите на
натуралистичната теория за кредита имат погрешни постановки за кредита и ролята
му за икономиката, поради непознаване на формите на кръгооборота на капитала и
същността на заемния капитал. Положителните аспекти на тази школа са, че
кредитът сам по себе си не може да създава реален капитал. Заемният капитал е в
пряка зависимост от производството и лихвения процент зависи от колебанията на печалбата. Следователно натуралистичната теория за
кредита има противоречива същност, при изясняването на естеството и ролята на
кредита.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основоположник на капиталотворческата теория за кредита е
Джон Лоу. Според него кредитът е в независимо положение от производството.
Кредитът създава капитал и служи като основен двигател за разширяване на производството.
От тези постановки се градят по нататъшните елементи на капиталотворческата
теория. Джон Лоу отъждествява парите с
богатството. Той разглежда банките не като обикновени посредници, а като
създатели на капитал. Доказва неограничените възможности на кредита за
финансиране на националната икономика. Основният недостатък на теорията и
практиката на Лоу, е в
обстоятелството, че емитира<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
голямо количество банкноти с принудителен курс, което
поражда спекулативен характер. Последователи на Джон Лоу са Маклеод, А. Хан,
Дж. М. Кейнс. Кейнс приравнява заемния капитал с парите и счита, че равнището
на лихвения процент зависи от количеството на парите в обръщение. Според него
паричната маса влияе на лихвения процент, до определено равнище, а инвестициите
не винаги в необходимата степен реагират на лихвеният процент. Теорията се
доразвива от монетаристите, с представители М. Фридман, Р. Руз и други, като
според тях основен инструмент за измерване на икономиката е изменението на
паричната маса и лихвения процент, което дава възможност да се редува кредитна
експанзия и рестрикция на кредитирането.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ВИДОВЕ БАНКОВИ КРЕДИТИ<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В условията на пазарна икономика основна форма на кредита е
банковия кредит, т.е. кредитът, който се предоставя от търговските банки на
стопанските субекти и домакинствата в разнообразни видове.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изхождайки от обстоятелството, че видовете кредити отрязяват
съвкупност от свойства, които са характерни за икономическите отношения и
наложилата се банкова практика най-разпространената класификация на видовете банкови кредити е следната:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според срока за ползване на кредитите биват: краткосрочни –
за срок от 1 год, като в преобладаващите случаи те са със срок 30, 60 или 90
дни; средносрочни – със срок от 1 до 3-5 год; дългосрочни – със срок над 5 год,
които имат предимно инвестиционен характер.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В зависимост от наличието на обезпечения – обезпечени със
залози, ипотеки, гранции и необезпечени, бланкови кредити.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според начина на погасяване: погасяване на цялата заета
сума, на части по предварително договорен погасителен план, заеми с гратисен и
без гратисен период за погасяване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според начина на разрешаване би42<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ват кредити по остатък и кредити по оборот или контокорентни
/счетоводни/ кредити.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според предназначението си кредитите биват за оборотен капитал,
за дълготрайни активи, за финансиране на ли- зингови операции, за
промишлеността, селското стопанство, търговията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според начина на определянето на цената биват с фиксиран
лихвен %, с основен лихвен % плюс договорена надбивка.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според размера на разрешения кредит заемите биват: големи –
от 5 до над 10% от собствения капитал, средни – до 5% от собствения капитал,
малки – под 1% от собствения капитал.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според субекта на кредитиране биват: отпускани от банкови
консорциуми по съвместими крадити, кредити за нефинансови организации, заеми на
физически и юридически лица.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според външноикономическата дейност на клиентите биват:
кредити по вноса и по износа.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В зависимост от характера на
предоставеното обезпечение биват: ломбардни –срещу залог на движимо имущество;
кредити срещу недвижимо имущество – ипотека на сгради и земя; обезпечени със
стока или стоково разпределителни документи; срещу гаранция и поръчителство на
трети лица; кредити срещу други обезпечения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Сконтовите кредити се предоставят чрез изкупуване на
търговски книжа, чиито падеж не е настъпил.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Гаранционните кредити биват: акцептни – акцептира се
менителница, с което се задължава да се плати; и банкови<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
гранции – договор между банката и криента, вкойто банката се
задължава спрямо получателя на гаранцията, че ще плати в определен срок
посочената сума, ако длъжникът не изплати задълженията си.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В банковата практика има и други критерии за класификация на
банковите кредити като кредити разрешавани в чуждестранна валута, лизингови,
фондови кредити, селскостопански, студентски, жилищни и други кредити.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основните и обединяващи критерии за класификацията на
кредитите са срок за връщане, целево използване на заема и обезпеченост на
кредитите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
КРАТКОСРОЧНИТЕ
БАНКОВИ КРЕДИТИ са<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
многообразни и се използват от клиентите на основно за
формиране и поддържане на оборотния капитал, за инвестиционни цели.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ломбарден кредит е гарантиран с прехвърлянето на вещни права
върху движими вещи и вземания, предоставя се срещу предварителна договореност
за прехвърляне на собствеността вместо плащане или залог на движими вещи като
ценни книжа, чуждестранна валута, злато, депозити и др. Предоставянето на
ломбардният кредит се осъществява на две части: сключването на договор за
усвояване и погасяване на кредита и договор за гарантирането на заема. Едни от
специфичните характе- ристики на ломбардните кредити са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-те са краткосрочни и еднократни;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-тези кредити се използват като кредити за текущи
потребности;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-за гарантиране на заема се приемат само бързо ликвидни активи,
като размерът на ломбардният кредит е от 50 до 70% от тяхната стойност;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-този кредит е кредит по остатък – заемът се предоставя по
заемна сметка, от която се превежда по разплащателната сметка на кредито
получателя.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според вида на залога ломбардните кредити се квалифицират по
следния начин : фондов ломбард срещу обезпечение от залог-ценни книжа – банките
приемат за залог дългови и дялови ЦК; разменна ломбардна сделка (разменене
ломбард) – това са ломбардните кредити, които ЦБ отпуска на ТБ; стокова ломбардна
сделка – такава сделка се сключва срещу залог на бързо ликвидни стоки, които се
котират на стоковата борса; варантен кредит – срещу залог в банката на варант,
с който се удос- товерява наличието на движимо имущество; винкулационен кредит
срещу залог на стоки на път; ломбардни кредити срещу залог на стоки, които са в
оборот или обработка – погасяването на заемо става със средствата от
реализацията на продукцията; ломбардиране на вземания –
банките отпускат кредити и срещу залог на различни вземания; менителничен
ломбард – към банката се обръща последният кредитор по менителницата; репортен
кредит – отпуска се от борсови посредници срещу залог на борсови ЦК.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Контокорентен кредит е договор между банката и
кредитоискателя за взаимно кредитиране и се предоставя по текуща банкова
сметка. Кредит, който клиентът може да ползва като разполага със средствата по
текущата си сметка до определена граница под формата на допускане на дебитно
салдо по нея. В зависимост от това коя от страните по сделката в определен
момент е в качеството си на кредитор текущата сметка може да има както дебитен
така и кредитен остатък. Клиентът заплаща всеки месец лихва която е плаваща и
се начислява върху фактически използваните суми, а комисионна се начислява
еднократно. Банките поставят задължително условие пред клента да има разкрити
сметки само в един<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
от клоновете на банката. Отношенията, които възникват между
банката и клиента при ползавнето на такъв кредит се наричат контокорнтни, а
предоставения кредит – контокорентен (от итал. Conto = сметка).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Банките разрешават контокорентни кредити само на клиенти, с
които имат продължителни безупречни отношения, които са доброволни, предоставя
се основно за финансиране на текущото производство и оборота. Необходимо е
изготвянето на особен договор с редица подробности които да защитят банката. В
банковата практика контокорентният кредит се прилага в различни варианти като<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-авансов – предоставя се на стопанските субекти за
авансиране на капитала в тяхната настояща дейност и се ползва по оборот;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-междинен – когато се използва за инвестиционно финансиране.
Предоставя се временно по текущата сметка на клиента и служи за временен
източник за финансиране на създаването на основните фондове до намирането на
постоянни собствени или чужди финан- сови средства.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-диспозиционен – кредит на разположение. Кредит, който се
предоставя предимно на ФЛ при потребителско кредитиране.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-овърдрафтен – предоставя се когато има несъответствие в
платежния оборот на клиента, т.е когато текущите му финансови потребности
надвишават наличието му на финансови ресурси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-револвиращ кредит – кредитополучателя има право многократно
да ползва кредит до максимално договорения размер, обикновено до 1 год.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Сконтов кредит е отпускане на заем от банката срещу залог
или изкупуване на търговски ценни книжа, чиито падеж не е настъпил.
Сконтирането на търговските ефекти /записна заповед и
менителница/ е една от най- изгодните и сигурни форми на кредитиране от
банките. Величината на сконтовия заем е по-ниска от размера на сумата отразена
на полицата, т.к от номиналната стойност на приетите за изкупуване търговски
ценни книжа се прави сконто. Особеност на сконтовия кредит, е че той не се
връща от получателя на кредита, а от издателя на записа на заповед и платеца на
менителницата. Като качествени за сконтиране се смятат полиците, отговарящи на
следните условия: да е написана датата на джиросване и да е подписано от
джиранта; плащането да е безусловно и за цялата сума; да няма за43<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
брана за по-нататъшно джиросване; да е направено преди падежа;
да съдържа думите „не на заповед”, „без протест”.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Инициативата за извършването на сконтовите операции е на
клиентите на банките с което целят да увеличат паричните си средства и да
подобрят ликвидността си. Сконтовите операции на банката са кроткосрочно
продадени ресурси. Кредитният характер на сконтирането от гледна точка на
банката е ясно определен. За банките те са разрешаване на заеми, т.к банката
купува вземане, но в същото време към нея вазниква задължение, т.е дългът на
първия длъжник. От позициите на получателя на сумата от сконтовата операция,
тази сделка няма кредитен характер, т.к не му се формира дълг и не се
увеличават активите и пасивите му, а само се променя тяхната структура.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Акцептния кредит се изразява в обстоятелството, че банката
акцептира теглени от техни клиенти менителници или други търговски ценни книжа,
с което се задължава да изплати менителницата на падежа при условие, че
клиентът ще предостави необходимата сума по нея преди<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
настъпването на падежа й. При този кредит няма непосредствено
предоставяне на пари а предоставяне в заем на платежоспособност на доверие към
нея. Акцептираният кредит има две основни характеристики: да гарантира
сделката, т.е тя гарантира кредитос- пособността на своя клиент-платец; и
договор за кредит, когато акцептиращата банка досконтира през друга банка
собствения си акцепт.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Авалов кредит – предоставя се срещу поръчителство. Авалът е
полично поръчителство, с което се осигурява изплащане на задължение по полица
от трето лице, преди всичко банка. Поръчителят се подписва върху документа.
Когато кредиторите по
търговската полица –първият<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
/трасантът/ или последващите /джирантите/ се съмняват в
платежоспособността на длъжника /акцептанта/ могат да поставят като условие за
приемане или прехвърляне /джи- росване/ на полицата обезпечаването й с
поръчителство на безупречен платец. Аваловият кредит е изгоден за клиента, т.к
му спестява ликвидни средства и не е скъп.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
ДЪЛГОСРОЧНИ БАНКОВИ КРЕДИТИ са свързани с пазарните
механизми за управление на икономиката и активизирането на дейностите
ориентирани към разширяване и усъвършенстване на производството и подобряването
на социалната инфраструктура. Предоставят се различни дългосрочни кредити като:
дългосрочни банкови инвестиционни кредити за сторителтво на промишлени сгради
срещу обезпечение ипотека, кредити за развитието на селското стопанство, за
финансиране на жилищно сторителство, за общините, за дългосрочна експортна
дейност, за проектно финансиране, консорционални кредити и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ипотечен кредит – предоставя се срещу обезпечение с
недвижимо имущество. За целта се учредява ипотека, която позволява на банката
при неизпълнение на кредитния договор да получи удовлетворение от продажната
цена на недвижимия имот. Ипотеката е най- скъпата гаранция и затова ипотечния кредит
се използва обикновено за финансиране на дългосрочни инвестиции. При отпускане
на ипотечен кредит банките имат изисквания към обезпеченията като: реалност –
добра документалност, наличност и оценка; изключителност – т.е срещу него да
няма учредени други ипотеки; достатъчност – че то трябва да покрива вземането
на банката; ликвидност – бързата продаваемост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Банките отпускат кредита в рамките на непълната стойност на
ипотекирания обект. Това е обусловено от съществуващия риск от колебанията в
цените на недвижимото имущество. Колкото вероятността за това е по-голяма
толкова и ипотекираният марж ще бъде по- голям. Стойноста на имуществото трябва
да покрива както кредита така и лихвите. Ипотечните кредити се из- ползват
основно за жилищно строителство и за финансиране на инвестиционни проекти. При
кредити за жилищно сторителство търгоските банки трябва да се убедят във
възможността на кредитоискателя да погаси кредита. Затова е необходимо да се
проучат доходите, квалификацията му, финансовото състояние на институцията, в
която работи и пр.Обикновено банките предпочитат да предоставят кредити на
клиенти, които поддържат дългосрочни влогове при тях създаващи им необходимите
за това кредитни ресурси. Поради дългия срок на кредита банките поемат
допълнителни рискове свързани с вероятността да се променят общите икономически
условия, а оттам лихвените проценти и кредитоспособността на клиента.
Инвестиционните кредити се разрешават на фирми по представени проекти за
изграждане на строителни обекти.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Консорционални (синдицирани) заеми. В условията на пазарна
икономика възниква необходимост от обеди- няване на дейността на банките в
различни сектори на икономиката и преди всичко в сферата на кредитните
отношения. В такива обединения рискът свързан с дългосрочното кредитиране се
разпределя между участниците, което позволява на банките от консорциума да
поддържа ликвидността си на по оптимално равнище. Целта на баковите консорциуми
е привличане на допълнителни ресурси, разпределение и намаляване на риска,
запазване на приемливо равнище на ликвидност, търсене на нови партнъори,
решаване на стратегически задачи на банката. В зависимост от сложността на проекта, който ще се кредитира броят на
участиците в консорциума привлечени за финансирането на отделни етапи от
проекта може да се променя. Надежността на кредитоискателя и предлагания за
финансиране проект определят условията на банките за кредитирането. Кредитните
отношения между консорциума и заемополу- чателя се регулират с кредитен договор
включващ целта, сумата, начините на усвояване, сроковете на погасяване,
обезпеченията на кредита, правата и задълженията и др. Консорционалните кредити
се използват за краткосрочно и средносточно кредитиране на дейностите на
фирмите по износни и вносни сделки за спекулативни сделки на финансовите
пазарии за финансиране на големи инвестиционни проекти .<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Потребителските кредити са краткосрочни, средносрочни и
дългосрочни и се отпускат предимно на физически лица получаващи постоянни
месечни доходи. Класификацията на потребителските кредити може да бъде
направена по редица критерии:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според размера те биват: малки – от 500 дж 3000 лв;,средни-
от 3000 до 7000 лв; големи – от 7000 до 30000 лв.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според субекта на кредитната сделка се обособяват на банкови
потребителски, потребителски кредити от взаимоспомагателни каси, заеми от
кредитни кооперации, от пенсионни фондове.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според срока на кредитиране биват: краткосрочни – до 1 год;
средносрочни – от 1 до 3-4 год; дългосрочни – срок над 3-4 год.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По начина на предоставяне се делят на: целеви и нецелви, за
неотложни нужди и овърдрафт.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според обезпечението си те биват: необезпечени и обезпечени
с гаранции, поръчителство, ипотека, залог, застраховка.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според начина на погасяване се делят на: еднократно и
цялостно погасяване и дължима лихва, разсрочено пла- щане на главницата и
лихвата. Според начина на изчисляване на лихвата се класфицират по заеми с
удържане на лихвения % в момента на предоставяне на заема, заеми с плащане на
лихвата на равни погасителни вноски, заеми с анютетни вноски и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според характера на кръгооборота на паричните ресурси се
разделят на: еднократни, и възобновяеми кредити.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Потербителските кредити могат да се разглеждат и като заеми
с гратисен период на погасяване и без такъв.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Потребителските кредити може да се класифицират и в зависимост
от други признаци като кредитите с раз- срочено плащане могат да бъдат пряко и
коствено кредитиране.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Видовете потребителски кредити могат да се групират по
следния начин:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
1.жилищни кредити – те са дългосрочни със срок на погасяване
до 20 год.Предлагат се за покупка на жилища, за топлофициране, довършителни работи
на къщи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Величината на кредита се определя от платежоспособността на
кредитоискателя. За обезпечения се приемат недвижими имоти, които са обект на
сделката. 2.целеви потребителски кредити за покупка на стоки за дълготрайна
употреба-разрешават се когато предвари- телно е сключен договор между банката и
фирмата производител. Дохода трябва да е достатъчен за месечната погасителна
вноска по заема и издръжката на членовете на семейството.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.кредити за текущо потербление – отпускат се на дееспособни
физически лица от 1000 до 15000 лв. Погасяването става ежемесечно на равни
вноски.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.студенстски кредити – финансират се разходите за издръжка
на студента и семестриалните такси при определени условия. Договора се сключва
със студента и платежоспособен съдлъжник.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
.кредит-овърдрафт по разпалащателни сметки на граждани,
които се улесняват при плащането на данъци, такси и услуги могат да теглят
парични средства чрез електронни дебитни карти от терминални устройства, да
доплащат стоки в търговски обекти. Размерът се определя от паричните
постъпления по сметката на гражданина. Обезпечението е със залог върху бъдещо
трудово възнаграждение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Потребителските кредити са рискови за банката. За
намаляването на риска е необходимо да се прави задълбочена оценка на
кредитоспособността на фи- зическото лице. Събиране на информация от страна на
банката по кредита ,периодичността на погашенията,размера на лихвения %, датата
избрана за погасяването. Събиране на информация за клиента свързана с неговата
професия, социална принадлежност, за работодателя му, трудов стаж, разходите
му. Ин- формация за финансовото положение на клиента – стабилност на доходите,
размера на капитала му . Потребителското кредитиране е удобна и изгодна форма
за обслужване на населението и предстои да играе важна роля и икономиката<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US">X<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Същност на
маркетинга. Еволюция, определение, основни понятия. Маркетинг- микс</b>.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Определението на Британския институт по маркетинг е
„маркетингът е управленски процес, отговорен за разкриване, приемане и
удовлетворяване на потребителските изисквания срещу печалбата“.Определението на
Американската маркетингова асоциация е „маркетингът е процес на планиране и
използване на концепции, ценообразуване,реклама и дистрибуция на идеи, стоки и
услуги на индивидите и организациите“.Според Филип Котлър „маркетингът е
социален и управленски процес, в който отделните личности и групи получават
това, от което се нуждаят и желаят, като създават, предлагат и разменят с
другите хора продукти с определена стойност.“Еволюцията на маркетинга се състои
в 3 етапа: 1)акцентира се върху функциите и действията на стопанските субекти в
процеса на реализация на стоките,рекламата е мощно средство за стимулиране на
покупките,акцентът е насочен върху проучване и съобразяване с изискванията на
потребителите.2)характеризира се с трансформирането на маркетинга в концепция
за управление на бизнес организацията и дейността й в сферата на пазара, налага
се необходимост от извършване на маркетингови проучвания с цел предлагане на
пазара на продукти ,съобразени с изискванията на потребителите.3)вниманието се
концентрира върху изучаването на мотивите, определящи поведението на субектите
в процеса на размяната.Основните понятия използвани в маркетинга
са:1)потребности-състояние на осъзната липса на някакво основно удовлетворение,
създава се не от обществото или специалистите, а са вътре в човешката биология
и същност. 2)желание-нужда за специфично удовлетворение на
потребностите,желанията могат да бъдат неограничени за разлика от потребностите
и се оформят и трансформират от социалните фактори и институциите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
3)търсене-желание за определени продукти,подкрепено от
възможност и намерение за купуване.Желанията стават търсене когато са
подкрепени от покупателна способност.Маркетинговата политика може да влияе на
желанията на потребителите, и да стимулира търсенето на конкретен продукт но не
може да създава потребности. 4)продукти- продуктите са стоки, услуги и идеи-те
задоволяват потребностите и желанията на хората.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Задача на маркетинга е да продава ползи или услуги, вградени
във физическия продукт, отколкото описание на външния му вид.5)потребителска
стойност, разходи и удовлетворение- потребителската стойност е преценката на
клиента за цялостната възможност на продукта да задоволи потребността м и
зависи от степента,в която се доближава до идеалния за клиента
продукт.Купуването на продукт е свързан с разход за клиента и клиента избира
продукта чиито потребителска стойност и цена биха го задоволили и след
правилния избор се стига до удовлетворението на купувача.6)пазар- според Ф.
Котлър „пазарът от гл.т. на маркетинга представлява всички потенциални клиенти,
имащи определена потребност или желание, които искат и са в състояние да
осъществят размяна с цел да задоволят тази потребност или желание“.Според
специалистите по маркетинг продавачите са индустрия,купувачите пазар.Пазарът
може да е потребителски и пазар на стоки с инвестиционно предназначение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Потребителският пазар включва отделни лица и домакинства
които купуват за лично потребление. Този пазар се отличава със сложни и
разнообразни характеристики тъй като потребителите влизащи в него се различават
по-възраст,доходи,пол,равнище на образование и др. В резултат на тези критерии
се обособяват потребителски сегменти, които се стремят към задоволяване на
специфичните му потребности. Основната задача на всяка фирма е да се ориентира
за кой пазарен сегмент е предназначена нейната стока.Пазара на промишлени<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
стоки включва лица и организации от стопанската или друга
сфера, като промишлени.предприятия, търговски посредници, не търговски
организации и държавни институции. Пазарът на стоките с инвестиционно
предназначение се отличава със следните характеристики:търсенето на
промишлените стоки има вторичен характер по отношение на търсенето на
потребителските стоки,търсенето на промишлените стоки е с ниска ценова
еластичност, потребителите са по-малко на брой, по-крупни и по-концентрирани в
географско отношение,преобладаващата част от представителите на организациите-потребители,
които вземат решението за покупки на стоките с висока цена при висок риск, са
експерти и професионалисти.пазарът се отличава с количествени(пазарен обем,
пазарен дял, пазарен потенциал, коефициент на пазарно проникване, дял на
повторните покупки) и качествени характеристики(наситеност, зрялост,
териториалност, потенциал).7)маркетинг и специалисти по маркетинг-маркетингът
означава работа, свързана с пазарите за осъществяване на потенциални размери, с
цел удовлетворяване на човешките потребности и желания.Маркетингът може да де
дефинира като концепция,защото се основава и развива върху фундаментална база
от знания, също и като управленски подход-той е съвкупност от дейности, които
обхващат целия процес на привеждане на ресурсите на фирмата в съответствие с
изискванията на пазара с цел да бъде решен проблемът на потребителя-
задоволяване на определена потребност и проблемът на
фирмата-печалбата.Специалистът по маркетинг търси ресурси от друг човек и е
съгласен да предложи нещо стойностно в замяна,реализира маркетингова дейност и
търси реакция от другата страна-да продаде или да купи нещо.може да е продавач
и купувач. Маркетинг-микс съдържа 4 елемента, с които се води маркетинг в
организацията-продукт,пласмент,цена,комуникации.продуктовата политика обхваща
група дейности насочени кум определяне вида на стоките които ще се произвеждат
съобразно изискванията на пазара,продуктовите решения са свързани с качество,
дизайн, марка, опаковка и обслужване на клиента; с формиране на стратегии за
асортименти и нови<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
продукти; с разработване на жизнения цикъл на всеки продукт.
Ценовата политика е свързана с разработване на ценовите цели и
стратегии,включва определянето на подходящите методи за
ценообразуване,системата на отстъпките и франкировката на цените; анализ на
факторите, влияещи върху формирането и равнището на цените. Дистрибуционната
политика се провежда в следните насоки: организация и управление на каналите за
дистрибуция; формиране структурата на дистрибуционната мрежа; определяне на
средствата и формите на продажбата на стоките;осъществяване на физическото
придвижване на стоките до крайните потребители.Комуникационната политика е
свързана с определянето на комуникационните цели,вида и структурата на
елементите на комуникационния микс-разгласа,реклама, пъблик рилейшънс,
насърчаване на продажбите и личните продажби. Чрез тях организацията формира
отношение, убеждение или напомня на потребителите за своите продукти,услуги,
образ,идеи,обществена дейност или влияние в обществото. Комуникационните
решения са по отношение определянето на бюджета,творческата стратегия,медийната
политика и ефективността. Постигането на целите на фирмата и подобряването на
качеството на всички дейности зависят от композицията на различните елементи от
маркетинг-микса. <a href="https://www.blogger.com/null" name="47._Маркетингови_проучвания"></a><o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Маркетингови
проучвания. Маркетингова информационна система. Същност и видове маркетингови
проучвания. Методи за набиране на първична информация.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
МИС е организирана система от хора, технически средства,
методи и процедури, създадена да осигурява ръководството на организацията с
необходимата за управлението маркетингова информация.основното и предназначение
е създаване на възможности за реакция при настъпили изменения на пазар.МИС се
състои от взаимосвързани подсистеми:за вътрешна информация,за текуща външна
информация,за маркетингови проучвания и „Теория на управление на маркетинга“.
вътрешната информация се получава от счетоводната система,от данните за
заявки,складови наличности,специални формуляри. Чрез тази информация могат на
време да се констатират проблемите, да се анализира отражението им върху
пазара, както и да се търси оптимално решение. Външната информация пристига от
интернет,статистика, конференции, каталози, срещи с клиенти, доставчици.Чрез
нея се реагира бързо на променената конюнктура. Маркетинговите проучвания се
състои в целенасочени проучвания на конкурентите,търсенето, каналите за
реализация.“Теория на управление на маркетинга“ цели създаване на модели за
увеличаване на ефикасността при реализация на маркетингова стратегия.Такива са
теория за масовото обслужване,имитационни модели, модели основани на
използването на диференциални изчисления,математическо
програмиране,статистически методи,теория на игрите.Функционирането й се
осъществява чрез набиране на емпирични данни и провеждане на маркетингови
изследвания.Маркетинговото проучване е процес на систематично събиране, анализ
и интерпретиране на информация, с цел разкриване и решаване на маркетингови
проблеми и откриване на нови възможности. Видовете проучвания биват: 1) според
целта: конюнктурно- целта е развитието на стопанската конюнктюра и
възможностите на фирмата за нови инвестиции при съответните тенденции на
пазара;пазарно- те са свързани с навлизането на нови продукти на фирмата на
нови пазари, за целта се проучва поглъщаемост, тенденции, ограничителни
условия,фактори;маркетингово-насочено е към решаване на конкретен проблем,
свързан с маркетинг-микса.2)според обекта и обхвата: проучвания свързани със
създаването на нов продукт; с оптимизирането на стоковата гама и
усъвършенстването на съществуващите стоки; с оптимизирането на пласментната
политика; с формирането на печеливша ценова политика; с осигуряване на ефикасно
следпродажбено обслужване и с провеждане на ефективна рекламна
кампания.3)според фазата на жизнения цикъл на продукта:фаза преди въвеждане,
фаза на въвеждане,фаза на зрялост, фаза на западане.4)според типа на
получаваната информация: количествени(информацията е под формата на числа,
базира се на големи извадки от респонденти, поддава се на статистическа
обработка, със сложна организация и голям бюджет; типична черта е
репрезентативността на количествените изследвания)и качествени(информацията е
под формата на идеи, мнения, нагласи, преценки,убеждения и се подлага на
логически анализ,базират се а ограничен кръг от респонденти).5)според типа на
източниците на информация:от място(кабинетни)-работи се с вторична информация,
данни набрани и обработени,съществуващи на материален носител.Източниците могат
да са вътрешни и външни.;на място(извънкабинетни)-набира се първична информация
от потенциални или реални клиенти,прилага се извадков подход най- вече;
съчетани-започва се с вторична информация и се допълва с първична.Качествените
методи имат ниска степен на структурираност, данните не се подлагат на
математическа обработка; респондентите са в свободна обстановка, целта е
генериране на нестандартни идеи, разкриване на неизвестни
нюанси на изучаваното явление и получаване на различни<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection34">
<div class="MsoNormal">
мнения.Често се използват при мащабни проучвания.Такива са
1)Нестрктурирано(дълбочинно) интервю-ненасочено(свободно) и
фокусирано(полусвободно), критерий за разграничаване е степента на
предварителна регламентираност на съдържанието на интервюто и представената
свобода на интервюиращите и респондентите при провеждането му.2)Дискусии във
фокусни групи, 3)Проективни методи-те биват асоциативни техники, тестове за
допълване, интерпретации на образи, косвени въпроси за трети лица, игри на роли
и 4)изследване на отделни случаи. Наблюдението е изучаване на настоящо или
минало поведение на хората чрез последствия или чрез пряко или косвено
наблюдение.Чрез него се получава автентична и неподправена информация,евтин
метод;многократно може да се наблюдава обекта
от различни страни,да се проседи поведението му,понякога е единствена
алтернатива.наблюдението може да бъде структурирано и
неструктурирано,наблюдение с или без участието на изследователя,полево и
лабораторно,еднократно и многократно и тайно или явно според това дали
респондентите знаят за наблюдението a)
Наблюдение върху потреблението
на домакинствата – то се извършва въз основа на извадка от домакинства, които
са се съгласили да предоставят определени данни относно своето потребление през
даден период от време. На домакинствата се предоставят специално разработени
дневници в кооито те трябва редовно да регистрират информацията за съответно
закупените продукти,марки,количества и суми. Наблюденията върху домакинското
поведение се провеждат със следните цели:Изучаване на социално демографските
профили на потребителите на определени марки и продукти;Проследяване на
динамиката в поведението на различните продукти и марки,тестване на
ефективността на рекламните компании,изчисляване на пазарните дялове и марки и
други.Наблюдение върху продажбите – то се осъществява на базата на счетоводната
документация или със специално разработен дневник. Целта е получаване на
информация за извършените продажби на дребно на съответните продукти или
марки.Наблюдения върху зрителската аудитория – то се използва за установяване
на популярността на електронни медии и от тук определяне на тяхната
ефективност, като рекламоносители. За целта се използват дневници, както при
другите наблюдения, телефонни интервюта и специални устройства, които се
поставят върху телевизорите..Метод на експеримента – основната цел на този
метод е да се потвърди или открие наличието на причинно-следствена връзка между
един или няколко фактора или резултативни показатели и количествено да се
измери тази връзка. Експериментите биват два вида: лабораторни и
полеви.Лабораторни – при тях се създава изкуствена ситуация при която се
наблюдава поведението на субектите и се установява влиянието на определени
фактори върху дадени резултативни показатели. За целта другите фактори трябва
да бъдат елиминирани или да бъдат поставени под контрол.Полеви – при тях се
използва реална обстановка. Основен проблем при тях, е че трудно се отстраняват
или контролират страничните фактори поради което трудно се определя точното
въздействие на анализирания фактор.Методи на допитването – чрез тези методи се
събират данни за предпочитанията, мненията, спасенията и други на анкетираните.
Анкета – тя представлява писменно допитване и основните и характеристики са:
задаването на въпроси и получаването на отговори са в писменна форма.Анкетираните
попълват въпросниците саморъчно и степента
на структурираност на въпросите е много важна и висока. Подготвителния
стадий е от голямо значение за провеждане на допитването, методът е бавен и
сравнително скъп, отговорите могат да се кодират и подлежат на статистическа
обработка. Анкетата може да бъде в няколко варианта в зависимост от начина и
мястото на провеждане:анкета в жилището и работното<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection35">
<div class="MsoNormal">
място на респондента, пощенска анкета, анкета на улицата.
Друг метод на допитване е интервюто-бива полуструктурирано и структурирано-метод
на базата на който при разговор между респондента и интервюиращия се проучва
становището или реакцията по даден въпрос или кръг от въпроси. Предимствата на
интервюто в сравнение с анкетата са: формулировка на въпроса може да се променя
в зависимост от индивидуалните въпроси на респондента и интервюиращия може да
следи и реакциите на респондентите по техните мимики и жестове.. Други методи
на интервюиране са по телевизията и чрез Интернет.Следваща фаза на
изследователския процес е разработването на въпросника.въпросите могат да бъдат
открити, закрити и полузакрити.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Сегментиране на
пазара. Същност на сегментирането на пазара. Избор на целеви пазари.
Позициониране на продукта на пазара.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Целевия пазар се завладява на три етапа: сегментация на пазара(установяване
и профилиране на конкретни групи продавачи, които биха проявили интерес към
по-специфични продукти и маркетинг миксове), избор на целеви пазар(подбор и
проникване в един или повече пазарни сегмента) и позициониране на
пазара(установяване и оповестяване на най-отличителните ползи за клиента от
съответния продукт). Сегментирането на пазара е разделянето на хомогенни по
някакви характеристики подгрупи потребители, които реагират на маркетинг- микса
по сходен начин.При сегментирането на пазара трябва сегментите да са вътрешно
хомогенни,отделните сегменти трябва ясно да са разграничени помежду си,
пазарните сегменти, които са заинтересували организацията трябва да са
достатъчно големи по отношение на броя на потребителите в тях.характеристиките
по които се сегментира трябва да позволяват набирането на достатъчно информация
за потребителите, за да има изгода за организацията от това, че са определили
различните сегменти и потребителите от съответните пазарни сегменти трябва да
могат да бъдат достигани с обичайните маркетингови средства.Сегментирането може
да осъществи в следната последователност:ориентировъчно определяне на
пазара,отчитане на външни ограничения, избор на критерии за
сегментиране,проучване а кои от критериите има информация,сегментиране по 2 или
3 критерия,открояване на сегментните условия и избор на подходящи
сегменти.Критериите с които се извършва сегментация на пазара за потребителски
стоки са:критерии, свързани с регионалната демография(разположение на
района,численост и гъстота на населението,климат, транспортна мрежа, географско
отстояване, структура на търговската дейност,достъпност на средствата за масова
информация,равнище на конкуренция,динамика на развитие,юридически ограничения,
равнище на инфлация, вариращо по райони), критерии свързани с отделни аспекти
от демографията на населението(възраст на потребителите, пол,равнище на
образование,мобилност,професия и занимание,доходи,семейно положение и брой на
членовете на семейството,националност,раса ,етническа група),критерии свързани
с жизнения стил на потребителя(класова принадлежност,начин на
живот,психологически тип на купувача, личностни характеристики), критерии
свързани с поведението при купуване (предпочитания,привързаност към
марката,степен на използване на стока или услуга,готовност за покупка,тип
потребител,отношение към стоката, възприемане на новите стоки мотиви за
покупка, други критерии).Критериите, с помощта на които се извършва
сегментацията на пазара на стоки с инвестиционно предназначение са икономически
и технологически показатели-заети в производството,годишен оборот,технологично
равнище,финансово състояние,обхващане на пазара, вид на поръчката,ценово
равнище, стремеж към сътрудничество.При идеалния целеви пазарен сегмент
съществуват неудовлетворени потребности,които могат да бъдат
удовлетворени,потребителите са платежоспособни, пазарния сегмент в настоящия
момент е с висока поглъщаемост, съществуват възможности за ръст на продажбите и
пазарния сегмент не е обект на търговска дейност от страна на конкурентите. Избира
се целеви пазар който има най-високо равнище на текущ и прогнозиран пласмент (в
настоящия момент има достатъчна поглъщаемост), висока норма на
печалба(предоставя възможности за ръст), наличие на слаба конкуренция, несложни
изисквания към маркетинговите канали. Свързани с целевия пазар са пазарния
прозорец и пазарната ниша. Пазарния прозорец е сегмент, който е пренебрегнат от производителите и<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection36">
<div class="MsoNormal">
търговците,пазарът е залят от стоки, но част от
потребителите не могат да намерят удовлетворение., отсъстват стоки които да
отговарят на изискванията им и ако се обърне внимание на този сегмент, това би
довело до голям успех като се разработи специален продукт, услуга които да
удовлетворяват по-добре от конкурентите потребностите и желанията на този
пазарен сегмент, за който никои в момента не работи.Пазарната ниша е сегмент,
на който подхожда най-добре фирмения продукт или опит.Дадена фирма може да се
насочи към няколко целеви пазара или прозорци едновременно, но продуктите й да
вървят добре само на 1 или 2 от тях. Така фирмата там си осигурява стабилно в
дългосрочен период положение без да зависи от конкуренцията.Тези сегменти
формират пазарната ниша на фирмата, те са
основни за печалбата на фирмата и са гаранция за стабилността
й.Позиционирането на продукта на пазара включва целия комплекс от елементи на
маркетинг микса,чрез които трябва да се внуши на потребителя че това е различен
от другите продукт, създаден специално за него-да се диференцира от
конкуриращите го и да се представи като най-добре удовлетворяващ
предпочитанията на целевия пазарен сегмент. Диференцирането е открояване по 1-2 показателя на материални не
материални различия между фирмения продукт и конкуриращите го на пазара
изделия.Позиционирането е създаването на подходяща представа за продукта сред
потребителите от избраните пазарни сегменти, постигната чрез подходяща
комбинация от маркетингови стратегии и програми. Позиционирането включва
няколко основни дейности:1) избор на начин за излизане на пазара.Първия начин е
чрез закупуване на дялове или акции на други фирми, втория чрез собствено
развити-означава<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
големи финансови разходи и риск, препоръчва се когато
фирмата се убеди че може да е лидер. И третия начин е сътрудничество с други
фирми-предимствата са че възможните загуби при евентуален неуспех се
разпределят между партньорите и се намалява риса за всяка отделна фирма, в
най-добрите варианти на сътрудничество се стига не само до взаимодопълване и
помощ, но и до синергичен ефект .2)избор на маркетингови средства и 3)избор на
време за излизане на пазара.Решението на въпроса за собственото позициониране е
свързано с предварително проучване на това как са го направили конкурентите и
какви са техните<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
позиции на пазара, така фирмата може да прецени за какво
място да претендира.Има 2 вариант:1)да се позиционира заедно с един от
съществуващите конкуренти и да започне борба за пазарен дял-ако фирмата може да
конструира и да произведе продукти, по-добри от тези<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
на конкурентите, ако пазарът е достатъчно голям за да поеме
двама конкуренти и ако фирмата разполага с повече ресурси и опит от конкурента
и този избран пазарен сегмент отговаря в най- голяма степен на нейните силни
делови страни и 2) да разработи продукт, с определени характеристики какъвто
все още не се предлага на пазара-добра идея е ако фирмата е в състояние да го
създаде, ако икономически е целесъобразно да се създаде такъв продукт в рамките
на планираното равнище на цените и ако има потенциални потребители,готови да
закупят новото изделие.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Стокова политика.
Същност на стоковата политика. Жизнен цикъл на стоката.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Стоковата политика се определя като комплекс от действия при
производството и реализацията на стоките, свързани с определянето и
поддържането на оптимална структура на произвежданите и продаваните стоки.Тя е
съвкупност от маркетингови управленски решения и действия по подготовката,
вземането и изпълнението на решенията относно формирането, утвърждаването и
развитието на стратегически направления на фирмата, продуктов асортимент и
маркетингови и технико-технологични характеристики. Целта на стоковата политика
е създаване на характеристики на стоката позволяващи активното й приемане на
целевия пазар-да се гарантира производство на стока, за която съществува или ще
се създаде потребителско търсене, да се осигури най-голям относителен дял на
стоките, отговарящи на това с относително ниски производствени разходи и да се
отчете степента на производствения и технологичен риск. Разработването на
стокова политика е свързано с бизнес-микс на фирмата-трябва да се извърши анализ
на маркетинговата макро- и микросреда-така се определя вероятността за
организиране на успешен бизнес, да се определят факторите на
конкурентоспособност и риск и оценката
на риска за това. След това е формирането на продуктов микс-вземането на
решения относно разнообразието и асортимента на стоките, които фирмата ще
произвежда и реализира на пазара. Необходимо е наличие на единичен продукт или
модел, продуктова линия, съвкупността от всички продуктови линии-те формират
продуктовия микс(стоков асортимент)на предприятието. Основните му
характеристики са ширина, дълбочина и плътност. Следващата стъпка при
разработване на стоковата политика е в решенията за структуриране на стоковите
линии, разработване на стокови единици с конкретни характеристики и обновяване
на продуктовия микс чрез въвеждане на нови продукти и изваждане на загубилите
пазарния си потенциал продукти. Формирането на продуктовия микс се свързва с
стоковия асортимент, определен като“група стоки, тясно<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
свързани помежду си или по силата на сходство във
функционирането им или по силата на това че се продават на една и съща група
клиенти“. Структурирането се проявява чрез показателя рационалност на
асортиментната структура-съотношението между фактическата структура на
асортимента и предпочитаната от потребителите. След структурирането на
стоковите линии, разработването на стоковата политика следва да обхване и
създаването на стокови единици с конкретни характеристики. Стоковата политика
се разработва в зависимост от<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
характеристиките на стоката-според предполагаемите
потребители(стоки за лично потребление и индустриални стоки) и според присъщата
дълготрайност и осезаемост на стоките. Потребителските стоки се подразделят на
удобни(основни, импулсивни и спешни), избираеми(хомогенни и хетерогенни), специални
стоки , които нямат заместители (нови нетърсени, регулярно нетърсени).
Индустриалните стоки се подразделят на материали и части(необработени материали
и произведени материали и част), капиталови елементи(съоръжения и оборудване) и
спомагателни материали и услуги. Според признака присъща трайност и осезаемост
биват: стоки с краткотрайна употреба(стоки с ежедневна употреба), стоки с
дълготрайна употреба(стоки с особено търсене) и луксозни стоки.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Концепцията за жизнения цикъл на стоката е публикувана от Теодор
Левит-1965г.Според нея стоките имат граница на своя живот-от момента на
възникване на идеята за стоката до момента на извеждането й от пазара. Обяснява
се пазарното поведение на стоката на всеки етап от нейния жизнен цикъл,
формирано под влияние на факторите на маркетинговата обкръжаваща среда и
изборът на подходяща маркетингова стратегия, отчитаща пазарните<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection37">
<div class="MsoNormal">
промени и съответстващото им поведение на стоката. Основните
предимства на концепцията за жизнен цикъл на стоката са, че дава възможност да
се анализира стоковият асортимент и да се балансира съотношението между нови,
съществуващи и отпадащи стоки, позволява да се предвидят промените, които ще
настъпят в потребителските изисквания, конкурентите, пласментните канали-това е
възможност за оптимизиране на маркетинговия план. Според<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
концепцията за жизнения цикъл на продукта, икономическия
живот на всяка стока се състои в 4 последователни фази: въвеждане(внедряване на
пазара),ръст, зрялост и спад. Внедряването е фазата на поява на стоката на
пазара и успехът й зависи от подходящата маркетингова подкрепа. Стоката е нова,
непозната, основни потребители са тези с авангардно мислене, липсва конкуренция
на стоката, но има нужда от въвеждаща реклама обясняващи в детайли нейните
предимства. За да достигне стоката до масовия потребител се ползват стратегии:
стратегия на интензивния маркетинг, стратегия на ограничено въвеждане на
изделието на определен пазар, стратегия на широко проникване и стратегия на
косвения маркетинг. При ръста на продажбите има непрекъснато нарастване на
обема на продажбите и приходите поради нарастване на потребителското търсене на
стоката, това позволява разширяване на продуктовия микс чрез оформяне а
стоковите линии. Цента се формира в зависимост от конкуренцията, използват се
повече пласментни канали, рекламата е поддържаща интереса на потребителите,
производствената печалба нараства.Акцентът е върху селективното търсене<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
при което се показват предимствата на стоката пред тази на
конкурентите. Появяват се и модифицираните стоки с цел завладяване на нови
пазарни сегменти. Основните стратегически подходи са: повишаване на качеството
на стоката чрез придаване на допълнителни свойства, проникване в нови пазарни
сегменти, използване на нови пласментни канали, преориентиране на част от
рекламата за разпространение на осведомеността за стоката и стимулиране на
желанието за придобиване, своевременно понижаване на цената за привличане на
допълнителни потребители. Зрялостта на стоката се характеризира с високо ниво
на конкуренция, насищане на пазара със стоки от даден вид.Обемът на продажбите
се задържа на едно равнище, темповете може и да се забавят и така намаляват и
приходите от продажби.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Стоката е позната,има верни на марката клиенти, рекламира се
не самата стока, а производителя, марката, имиджа. За да запази пазарните си
позиции фирмата търси начини за привличане на нови потребители, разработване на
нови модификации, намаляване на цената, предлагане на допълнителни услуги,
намиране на нови пласментни канали за по-бърз достъп до потребителя, подобрени
условия за продажба, облекчени схеми на плащане, увеличаване на личните
продажби. Подходящи стратегии са: стратегия за модификация на пазара, стратегия
за модификация на стоката и стратегия за модификация на маркетинговите средства.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Последната фаза е спад на продажбите, индикатор за
настъпването й е „слизане“ на кривата на приходите. Стоката е стара, пазарът
наситен с нови по-хубави стоки, печалбите рязко спадат, цените са ниски,
рекламата почти отсъства, конкуренцията е изострена. Необходимо е да се
организира постепенно преустановяване на производството, изтегляне на
стоковите наличности от каналите на
обръщение с минимални загуби и подготовка за внедряване на нова стока,
заместваща старата в продуктовия микс. Подходящи стратегии са: приключване с
производството и предлагане на стоката, прибиране на реколтата и договориране.
Стратегии които имат отношение към стоковата политика помагат тя да се
формулира и променя в съответствие с външните условия на маркетинговата
обкръжаваща среда. Приложението им е съпътствано от прилагане на тактиките: да
бъдеш първи на даден пазар с новото си изделие; да бъдеш непосредствено след
първия на даден пазар и тактика за модификация на стоката.<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="WordSection38">
<div class="MsoNormal">
<a href="https://www.blogger.com/null" name="50._Комуникационна_политика."></a><b>Комуникационна политика. Инструменти на комуникационната
политика. Етапи при разработване на комуникационна програма<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Комуникацията е опростена взаимовръзка чрез обмен на
информация, между динамични системи или подсистеми. Функциите на
комуникационната политика са: да създава образ и престиж на фирмата,да
информира за характеристиките на продукта, да поражда интерес към новите и да
запазва популярността на съществуващите стоки и услуги, да съдейства за
използване на производствени и търговски планове, да убеждава потребителя в
пренасочване от една към друга стока или услуга,да отговаря на всякакви въпроси
на потребителя.Инструментите на комуникационната политика са:
Разгласа(предоставяне на информация със стопанска цел),реклама(платена форма на
нелично представяне и промоция на идеи,стоки или услуги от страна на определен
спонсор),директен маркетинг(комуникация или изискване на отговор от специфични
клиенти чрез поща, телефон или др. средства)
, насърчаване на продажбите(краткосрочни действия за стимулиране на покупките
или продажбите на даден продукт или услуга), връзки с обществеността и
публичност(разнообразие от програми разработени с цел представяне ,защита на
имиджа на организацията или нейни продукти) и лични продажби(устно представяне
в разговор с потенциални купувачи с цел осъществяване на продажба.Има 8 етапа
при разработването на комуникационна програма.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
)определяне на целевата аудитория-това са потенциални
купувачи, текущи потребители, хора вземащи решения или общата аудитория.
Анализа се състои в оценка на текущия имидж който фирмата, продуктите й и
конкурентите имат сред аудиторията.Имиджът е набор от убеждения,идеи и
впечатления които поддържат даден човек по отношение определен обет.Познанието
на обекта на целевата аудитория се измерва чрез скала на познатост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
)определяне на комуникационните цели- те се определят в
зависимост от желаната реакция от аудиторията. Реакцията може да бъде
познавателна, въздействаща или поведенческа.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Съществуват няколко етапа на готовност за покупка на
купувачите. В зависимост от етапа на който се намират в момента купувачите се
поставят комуникационните цели, така че да се премине на следващия етап.
Основните етапи на готовността за покупка са: осведоменост, познаване,
харесване, предпочитание, убеждение и покупка.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
)създаване на посланието -трябва да привлича вниманието, да
задържа интереса, да събужда желание и да предизвиква действие. Формирането на
посланието изисква решаването на 4 основни въпроса относно съдържанието на
посланието, неговата структура, форма и източника на посланието. Разграничават
се 3 вида послания:рационални(насочени са към ползите и изгодите за
аудиторията. Такива са демонстрация на
качеството на продукта, акцентиране върху неговата икономичност, стойност и
възможности за експлоатация на продукт),емоционални<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
(те имат за цел да пробудят положителните или отрицателни
емоции, за които се предполага, че ще мотивират покупката) и морални(акцентират
върху това кое е правилно и кое не е правилно).Структурата на посланието може
да влияе като се акцентира върху правенето на изводи, използван на едностранни
или двустранни аргументи, редът на представяне.Едностранните са най-подходящи
за аудитория,предварително предразположена към позицията на комуникатора,а
двустранните-за аудитория,която се противопоставя;двустранните за по-ефективни
за по-образована аудитория,както и за<o:p></o:p></div>
</div>
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BG; mso-bidi-language: AR-SA; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-fareast-theme-font: minor-fareast;"><br clear="all" style="mso-break-type: section-break; page-break-before: always;" />
</span>
<br />
<div class="MsoNormal">
аудитория която може да е изложена на
контрапропаганда.Формата на посланието трябва да е силна-при печат е важно
заглавието,илюстрациите,по радиото силата е в думите, гласови
характеристики,вокализация.по телевизията трябва да се обединят всички елементи
както и езика на тялото.В основата на доверието, будещо от посланието стоят 3
фактора:експертно ниво,внушаване на доверие и способност да се предизвика
харесване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
)избор на комуникационни канали-те са лични и нелични. Лични – включват две или повече личности
общуващи директни по между си. Общуването може да бъде лице в лице, личност с
публика, по телефона или чрез кореспонденция. Личните комуникационни канали
извличат своята ефективност чрез възможностите за индивидуализиране на
представянето и на обратната връзка. Нелични – пренасят съобщенията без
персонален контакт или взаимодействие. Включват използване на медиите,
създаване на атмосфера и организиране и участие в различни мероприятия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
)определяне на общ промоционен бюджет-при метода на
наличните средства промоционния бюджет се формира в зависимост от средствата
които организациите могат да си позволят. основен недостатък на метода е че той
пренебрегва ролята на промоцията като инвестиция.Според метода на процент от
продажбите- промоционните разходи се определят от определен процент от
продажбите или от продажната цена.промоционните разходи<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
варират в рамките на това което организацията може да си
позволистимулира се конкурентната стабилност. Според метода на конкурентно
равенство промоционния бюджет се
определя с цел постигане на дялово равенство със своите конкуренти и
така организацията запазва пазарния си дял.метода на целта и задачите изисква
разработване и определяне на специфичните цели на промоцията, определят се
задачите за изпълнение на тези цели. Прави се оценка на разходите за изпълнение
на съответните задачи и сбора от тези разходи дава общия промоционен
бюджет.важно е да се определи каква да бъде тежестта на промоцията в
маркетинговия микс-това зависи от жизнен цикъл на продукта, вид на стоките.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
)определяне на промоционния микс- разпределя се общия
промоционен бюджет<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
между основните комуникационни инструменти. Върху избора на
инструментариум влияние оказват същността на промоционния инструмент и
факторите влияещи върху разработването на комуникационния микс. Такива фактори
са характеристика на фирмата, характеристика на продукта, жизнен цикъл на
продукта, потребителите, бюджет, конкуренция, канали на реализация, стратегия
на „избутване“срещу стратегия на „издърпване“ и етапи на готовност на купувача.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
7) Измерване на резултатите от промоцията – след пускане в
действие на промоционния план трябва да се измери неговото въздействие върху
аудиторията. За целта се провежда допитвания до потребителя от аудиторията за
това дали отличават или помнят посланието колко пъти са го виждали, кои моменти
си спомнят, как го оценяват и други<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>РАЗДЕЛ </b><b><span lang="EN-US"> XI<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Анализ на
осигуреността на изпълнение на бизнес програмата с ресурси: анализ на
осигуреността с ДМА; анализ на изпълнението на ДМА; анализ на използването на
работното време и на работната сила; анализ на производителността на труда.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на осигуреността на предприятието с ДМА цели да се
установи и даде оценка за размера, състава, структурата, динамиката
на ДМА, техническото им състояние, обновяване, равнище на качеството. Изходна
база на анализа е определянето на стойностния размер на ДМА, с които разполага
предприятието за определен период от време. За тази цел се установява техният
среден остатък, като под внимание се вземат ДМА в началото на периода,
новопостъпилите ДМА през периода, времето, през което постъпилите ДМА ще се
използват до края на годината, излезлите от употреба през годината и времето,
през което излезлите от употреба ДМА не са използвани.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Използването на средно хронологичната величина за
изчисляване на средния размер на ДМА дава възможност за сравнително точно
обхващане на измененията в наличността на същите, като се съобразява с
неравномерния характер на тяхното постъпване или излизане от употреба във
времето.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
След установяване на средния остатък на ДМА следва да се
установи тяхната структура, в т.ч. производствена, даваща представа за
относителния дял на отделните видове ДМА в общата им стойност и технологична
структура, представляваща съотношението между стойността на ДМА според тяхното място в технологичния процес, т.е.
какво е съотношението на активните и пасивните ДМА.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на осигуреността на предприятието с ДМА е свързан с
определянето на измененията във величината и структурата на същите общо и по
групи, анализиране на причините, довели до тези изменения. За тази цел се
използват съответните аналитични показатели, характеризиращи осигуреността с
ДМА, техническата и енерговъоръженост на труда, обновяването и техническото
състояние на ДМА.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на осигуреността на предприятието с ДМА под
внимание следва да се има, че структурата им е различна в зависимост от
отраслите и подотраслите, характера и особеностите на технологията на
производството и други фактори.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на използването на ДМА насоките са анализ на
екстензивното използване, анализ на интензивното използване и анализ на
интегралното използване. При анализа на екстензивното използване на ДМА
аналитичните процедури са в два аспекта. Първият е свързан с количеството
оборудване в експлоатация, а вторият – с количеството отработено време от
оборудването. Посредством количеството на оборудването в експлоатация се дава
оценка на степента на ангажираност на оборудването в производствения процес,
като за тази цел оборудването се подразделя на налично, монтирано и действащо.
Оптималният вариант предполага цялото налично оборудване да е монтирано и
действащо, което на практика е трудно осъществимо. Това налага да се анализира
каква част от монтираното оборудване реално се намира в експлоатация. За тази
цел се изчисляват следните два показателя:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на използване на наличното оборудване, изчислен
като отношение на стойността на монтираното към стойността на наличното
оборудване;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на използване на монтираното оборудване, изчислен
като отношение на стойността на действащото оборудване към стойността на
монтираното оборудване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Вторият аспект на анализа на екстензивното използване на ДМА
е насочен към оценка на количественото съотношение между календарния, режимния
и плановия фонд работно време на оборудването, като за целта се изчисляват
следните показатели:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на използване на календарния фонд работно време,
изчислен като отношение на фактическия фонд работно време към календарния фонд;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на използване на режимния фонд работно време,
изчислен като отношение на фактическия фонд работно време към режимния фонд;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на използване на плановия фонд работно време,
изчислен като отношение на фактически отработеното време и плановия фонд
работно време, известен още като коефициент на екстензивно използване, който е
= 1, когато не са допуснати престои на оборудването. Във всички останали случаи
следва да се търсят резерви за подобряване на екстензивното използване на
оборудването по време.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на интензивното използване на ДМА е чрез
изчисляване на коефициент на интензивно използване, като отношение на
фактически произведената продукция и предвидената продукция за един машиночас.
Този показател характеризира производителността за единица време на участието
на оборудването в производството.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Общ показател, чиято величина изразява равнището и на
интензивното, и на екстензивното използване на оборудването е коефициентът на
интегралното използване, изчислен като произведение на коефициента на
екстензивното и коефициента на интензивното използване на оборудването. Той
позволява да се разкрият екстензивните и интензивните фактори на производството,
влияещи на използването на оборудването и произведената с него продукция.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на осигуреността с персонал обхваща анализа на
числеността и качествения състав на работната сила. Анализът на численоста
започва с установяване на абсолютното изменение на отчетните от базисните
данни за численост
на персонала общо
и по категории.
Оценката за абсолютнатаикономия/преразход се прави
индивидуално за всяка категория персонал поради различното им участие в
стопанската дейност. Чрез анализа на отклонението се дава представа за степента
на обоснованост на количественото съотношение между отделните категории
персонал.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За категорията работници следва да се изчисли и абсолютната
икономия/преразход, изчислена като разлика между фактическия средносписъчен брой
на работниците и базисния, коригиран съобразно степента на изменение на
продукцията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По-нататък анализът се насочва към основните и
спомагателните работници, чийто числен състав е в зависимост от характера на
производството и равнището на автоматизация на производството. Отношението на
основните, респ.спомагателните работници към общия брой на работниците дава
представа за коефициента на основните, респ. спомагателните работници. Това
съотношение е в пряка зависимост с производителността на труда.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Следваща стъпка на анализа на числеността е анализ на
оборота на работната сила, изразен в изменението на персонала, поради неговото
напускане и постъпване. Завизимостта е следната - броя работници в края на
периода е равен на сбора между броя работници в началото на периода и броя
работници, постъпили през периода, като се изважда броя работници, напуснали
през периода.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За анализ на интензивността на оборота се изчислява
коефициент на оборота на приетите и напусналите работници, на стабилността и
текучеството на работната сила:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на оборота на приетите работници като отношение
между броя на приетите към средносписъчния брой на работниците за периода или
като отношение на броя на приетите към броя на работниците в началото на
периода;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на оборота на напусналите работници като
отношение на напусналите към средносписъчния брой на работниците или като
отношение на броя на напусналите към броя на работниците в началото на периода;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на стабилност на персонала, изчислен като
отношение на броя на напусналите или новоприетите (по-малкия брой) и
средносписъчния брой на работниците;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
коефициент на текучеството като отношение между броя на
напусналите предприятието по неуважителни причини и броя на работниците в
началото на периода.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на качествения състав на работната сила следва
да се установи състоянието и квалификацията на работниците, т.е. степента на
овладяване на дадена професия и специалност. Равнището на квалификация
характеризира сложността и качеството на труда, като работниците се групират по
квалификационни степени и на всяка квалификационна степен отговаря определен
тарифен коефициент. За целта се определя показателя средно претеглен тарифен
разряд (квалификационна степен) и средно претеглен тарифен коефициент. Задача
на анализа в тази насока е да се установи доколко е постигнато и се поддържа
съответствие между равнището на квалификация на работниците и изискваната за
дадена работа квалификация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Следваща стъпка на анализа на персонала е анализът на
използване на работното време, чиито задачи са: установяване на размера на
целодневните загуби на работно време и причините за тях; установяване на
размера на вътрешносменните загуби на работно време и причините за тях;
определяне на размера на продукцията, която би била произведена, ако не са
допуснати целодневни и вътрешносменни загуби на работно време.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
От гл.т. на пълнотата и оценката на изпозлването на
работното време следва да се анализира балансът на работното време на
работниците, което ще позволи да се изследват различните видове неявявания.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Допуснатите загуби на работно време влияят върху коефициента
на сменност, определен като отношение между общо отработените часове и
отработените човекочасове в най-голямата смяна или като отношение между
средносписъчния брой на работниците за изследвания период и средносписъчния
брой на работниците от най-голямата смяна.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Равнището на производителността на труда се измерва с
количеството продукция, произведена за единица време или с работното време,
изразходвано за производството на единица продукция.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Производителността на труда се изследва двуаспектно, веднъж
като фактор, който влияе върху изменението на обема на продукцията и втори път
– самата производителност се обособява като самостоятелен аналитичен обект.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Когато производителността на труда се изследва като фактор
за изменението на обема на продукцията, зависимостта е следната: обемът на
продукцията е равен на произведението между средносписъчен брой работници и
производителността на труда на един работник. Чрез метода на разликите се проследява
влиянието на промените в средносписъчния брой на работниците и измененията в
производителността на един работник върху изменението на обема на продукцията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на производителността на труда като самостоятелен
аналитичен обект е с помощта на сравнението между % отношения за трите
показателя за производителността на труда – произведена продукция от 1 работник
за годината, за един човекоден и за един човекочас.Между годишната, дневната и
часовата производителност на труда съществува определена зависимост.
Произведената продукция за годната от един работник е равна на произведението
между отработените човекодни средно от 1 работник, средната продължителност на
работния ден и часовата производителност. От тук върху изменението на годишната
производителност на труда влияние оказват следните три фактора: изменението в
отработените дни от 1 работник; изменението в продължителността на работния ден
и изменение в произведената продукция за един човекочас.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Предвид на това, че асовата производителност е изчистена от
целодневните и вътрешносменните загуби на работно време, тя обхваща времето за
фактическата работа. Чрез нея се посочва действителният разход на работно
време, т.е. изразява трудоемкостта на продукцията и най-точно изразява
действието на интензивните фактори (структурата на продукцията, новите
технологии, повишаване на квалификацията, усъвършенстване на организацията на
труда и др.).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Анализ на разходите
на предприятието: показатели за анализ на динамиката и структурата на
разходите; анализ на разходите по икономически елементи и на разходите за
дейността.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Разходите са основен обект на анализа, тъй като от тяхната
величина и структура се определя финансовия резултат на предприятието. С
анализа на разходите се цели да се даде обективна оценка на същите и на
факторите, които ги обуславят. По своята същност разходите са свързани с
намаляване на икономическата изгода за предприятието. Самата стопанска дейност
е свързана с определена динамика на разходите, като по правило темпа на
производството и продажбите следва да изпреварва темпа на развитие на
разходите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За нуждите на анализа разходите се групират по различни
признаци. Според тяхната икономическа еднородност те биват едноелементни и
комплексни. От гл.т. на значението за производствения процес те биват основни
(технологични) и допълнителни, свързани с организацията и управлението на
предприятието. В зависимост от фазата на производствения процес те се делят на
производствени и извънпроизводствени. Според начина на отнасянето им към
произведената продукция, те биват преки и непреки (косвени). Според връзката им
с обема на продукцията и динамиката на дейността, те се подразделят на
променливи и условно - постоянни, които в своята съвкупност дават представа за
съвкупните разходи. Отношението на съвкупните разходи към физическия обем на
продукцията определя величината на средните съвкупни разходи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Според произхода си разходите биват - за обичайна дейност
(за дейността и финансови) и извънредни разходи, поради което при анализа
следва да се определи както изменението в общия размер на разходите, така и
изменението по посочениет групи разходи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основен информационен източник за анализа на разходите е
отчетът за приходите и разходите, счетовдните сметки от гр.60 (Разходи по
икономически елементи), гр.61 (Разходи за дейността), гр.62 (Финансови разходи)
и гр.69 (Извънредни разходи).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основен показател за анализа на разходите е разходи на 100
лева приходи, който представлява отношението на общата сума на разходите към
общата сума на приходите по 100.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Чрез метода на верижните замествания в комбинация с метода
на детайлизацията и дяловото участие се извършва факторен анализ, като
аналитичната схема обхваща две нива:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
първо ниво на анализа е свързано с оценката на влиянието на
преките фактори - разходи и приходи. За тази цел, за да се определи и
динамиката на разходите на 100 лева приходи, се определят разходите на 100 лева
приходи за базисния и за фактическия период и разходите на 100 лева приходи
условни, изчислени при фактически размер на разходите и базисен размер на
приходите. Установява се абсолютното отклонение на фактическите от базисните
разходи на 100 лева приходи и се определя влиянието на промените в размера на
разходите и промените в размера на приходите и на тази основа се установява
комплексното влияние на двата фактора, което е равно на абсолютното изменение;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
второ ниво на анализа, което представлява детайлизация по
линия на влиянието на видовете разходи и видовете приходи, т.е. влиянието на
промените в разходите за дейността, на финансовите разходи и на извънредните
разходи и влиянието на приходите от продажби, финансовите и извънредните
приходи и накрая се установява комплексното влияние.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Такъв пофакторен анализ е необходим от гл.т. на това, че
факторите, които обуславят динамиката на разходите на 100 лева приходи влияят и
върху рентабилността, изчислена на база приходи. По-нататък се извършва
маржинален анализ на разходите на 100 лева приходи, като за целта се установява
и влиянието на постоянните и на променливите разходи. Всичко това е от гл.т. на
зависимостта разходи и приходи и от тук отчитане на промените в структурата на
разходите и на промените в структурата на приходите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на разходите по икономически елементи се обуславя
от изискванията на закона за счетоводството, съгласно които разходите за
дейността преди да се отразят като такива, следва да се отчетат като разходи по
икономически елементи. Информацията за анализа се получава от с/ки от гр.60
(Разходи по икономически
елементи), което дава
възможност да се
анализират показателите заефективност на отделните видове разходи.
Промените във величината и структурата на разходите по икономически елементи са
свързани с промени в организационно-техническото равнище на производството и
съотношението между основните, спомагателните и управленските дейности на
предприятието. Анализът на разходите по икономически елементи е насочен към
оценка на тяхната обоснованост и резервите за тяхното намаление и степен на
използване. Сред разходите по икономически елементи значителен дял в тяхната
структура заемат разходите за материали и разходите за заплати и осигуровки.
Анализът най-напред започва с определяне на тяхната абсолютна и относителна
икономия или преразход. Анализът на динамиката на материалните разходи е
свързан с количествена оценка на влиянието на промените в обема, асортиментната
структура на продукцията, промените в разходните норми и на цените на
материалите. Специално внимание следва да се обърне на влиянието на промените в
цените и влиянието им върху оценката на материалите при влагането им в
употреба. Чрез верижните замествания и разликовия способ се анализира влиянието
на промените във величината на структурата на материалите и стойността на
продукцията, падаща се на 1 лев разходи върху динамиката на продажбите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При детайлизацията на разходите за заплати, анализът е
насочен към факторите, влияещи върху величината и структурата на персонала,
степента на използване на работното време и средното заплащане на един
човекочас. За целта се определя влиянието на посочебните фактори поотделно и
комплексно върху величината и структурата на разходите за заплати и осигуровки.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на разходите за амортизации се проследява
динамиката и факторите, свързани с тяхното изменение. Вниманието тук следва да
е насочено върху метода на амортизация и съпоставяне на данъчната със
счетоводната амортизационни квоти. Информацията за този анализ се получава от
счетоводните сметки за отчитане на Дълготрайните активи (гр.20 и 21) и за
отчитане на амортизацията (241 и 242), както и сметка 603 (Разходи за амортизация).
При анализа на факторите, влияещи върху разходите за амортизация вниамнието се
насочва към коефициента на амортизация на активите, изчислен като отношение на
разходите за амортизация към стойността на Дълготрайните активи. Установява се
отклонението на фактическия от базисния коефициент на амортизация и влиянието
на промените в коефициента на обращаемост на Дълготрайните активи. Чрез
факторния анализ се проследява ефективността на разходите за амортизация, които
логически са свързани с резултатите от анализа на величината и структурата на
амортизируемите активи и ефективността от тяхното използване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на другите разходи внимание заслужава анализа на
разходите и загубите от брак, величината и динамиката, на които се анализират в
следната последователност: установяване на отклонението на фактическите от
базисните загуби от брак; установяване на влиянието на промените в
себестойността на окончателния брак, на промените в стойността на бракуваната
продукция по редполагаема пазарна цена, на промените по удържаните суми от
виновните за брака лица и комплексното влияние.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По аналогичен начин се анализират и останалите компоненти на
другите разходи, на разходите за външни услуги и на останалите разходи по
икономически елементи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на разходите за дейността позволява да се направи
оценка на индивидуалната разходоемкост на основната, спомагателната и
административната дейност, както и на разходите за бъдещи периоди.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на разходите за основна дейност се извършва на
основата на информацията на с/ка 611 (Разходи за основна дейност), по която се
отчитат основните разходи, формиращи себестойността на продукцията. Анализът
може да се задълбочи по статии на калкулацията, което позволява да се проследи
структурата на основните разходи. В случая се установява абсолютното и
относителното изменение за всяка една от статиите на калкулацията и от там се
проследява влиянието на всяка една от тях върху себестойността на продукцията.
Анализът на разходите по статии н калкулацията може да се извърши и по отделни
изделия и на тази основа да се проследи влиянието на обема и на измененията в
него, влиянието на асортиментната структура на променливите и на постоянните
разходи върху динамиката на пълните разходи. За тази цел се използва метода на
верижните замествания в комбинация с метода на детайлизацията, като
последователно се изчисляват стойностите на плановите, условните и фактическите
променливи и условно-постоянни разходи. Детайлизацията на анализа на разходите
за основна дейност по видове изделия дава възможност да се локализират
причините за евентуалния преразход, да се установят най-разходоемките изделия и
дейности и да се намерят резерви за намаляване на себестойността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По аналогичен начин се извършва анализ и на разходите за
спомагателна дейност. При анализа на административните разходи се проследяват
промените в тяхната величина и структура и влиянието на промените в общата
величина на разходите и на промените в продукцията с 1 лев приходи върху
динамиката на продукцията. Информацията за този анализ се получава от с/ка 614
(Административни разходи) и аналитичните към нея сметки. Тези разходи макар и
да не се включват в себестойността на продукцията, те пряко влияят върху
формирането на финансовия резултат, поради което е необходимо да се анализира
тяхната динамика и връзката им с динамиката на продукцията.<b>Анализ на приходите на предприятието: показатели за анализ за
динамиката и структурата на приходите и на темпа на изменение на приходите;
анализ на приходите от продажби.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
В основата на формирането на доходите на предприятието са
приходите от дейността му, чиито размер следва да осигури покриване на
разходите и осигуряването на положителен финансов резултат. От тук приходите, в
съответствие с международния счетоводен стандарт и националния счетоводен стандарт,
се определят като “нарастването на икономическата изгода през отчетния период
под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до
нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне
между собствениците на капитала и преоценката, отразена в собствения капитал”.
Прави впечатление, че при всички случаи приходите са свързани с нарастване на
икономическата изгода за предприятието и нарастването на неговия собствен
капитал, което обуславя необходимостта техният размер и произход да е обект на
непрекъснат анализ. Резултатите от икономическия анализ на приходите позволяват
вземането на икономически обосновани решения за управлението на предприятието,
отнасящи се до неговата капитализация, финансова автономност и
платежоспособност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Приходите, като основен обект на икономическия анализ на
стопанската дейност на предприятието, се отличават със следните характеристики:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
увеличават икономическата изгода за предприятието, тъй като
в края на отчетния период придобитите активи са в по-голям размер и с по-висока
стойност от тези в началото на периода. Това е резултат от настъпилата
трансформация в активите на предприятието и постъпилата по-висока маса на
паричния поток от тяхната продажба или използване;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
налице е нарастване на икономическата изгода и в резултат на
намалението на пасивите на предприятието, тъй като погасяването на задълженията
е резултат от ефективната дейност на предприятието и не води до санкции и спад
в доверието от страна на контрагентите<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
икономическата изгода се увеличава и в резултат от замяната
на активи с пасиви, което е също резултат от ефективното управление;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
увеличението на активите, респ. намалението на пасивите на
предприятието е свързано с увеличаването на собствения капитал, което е
резултат от това, че превишаването на приходите над разходите е показател за
ефективна дейност на предприятието, което реализира положителен финансов
резултат, който е предпоставка за увеличение на собствения капитал. Тази е
причината и за изключване на частта от финансовия резултат, която се дължи за
разпределение между акционери и съдружници под формата на дивиденти, които не
са приходи, както и преоценката на активи, която се отразява в собствения
капитал на предприятието.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В съответствие с посоченото, за нуждите на анализа значение
има групирането на приходите по определени признаци. Тук от изключителна
важност е наличието на органическа връзка между разходите и приходите на
предприятието, произтичаща от принципа за съпоставимост на приходите и
разходите и установяването на резултата от текущата дейност на предприятието
като разлика между приходите и разходите. Следствие от това е класификацията на
приходите по признака “произход”, според който се различават: приходи от
дейността; финансови приходи; извънредни приходи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Посоченото групиране на приходите намира проявление в
съставянето на ОПР, като раздел на годишния финансов отчет, който се явява
основен информационен източник на информация за техния анализ. Полезна за
нуждите на анализа на приходите е информацията от счетоводните сметки от раздел
7- Сметки за отчитане на приходите на сметкоплана за стопанската дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
На основата на посоченото се определят и насоките за
икономически анализ на приходите: анализ на динамиката и структурата на
приходите; анализ на приходите от продажба; анализ на финансовите приходи;
анализ на извънредните приходи; анализ на ефективността на приходите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изучаването на динамиката и структурата на приходите се
извършва както общо, така и по групи и видове приходи. За тази цел се изследва абсолютното
и относителното изменение на приходите, темпа на тяхното изменение, настъпилите
структурни промени, което е с помощта на следните аналитични показатели:
абсолютна сума на приходитe; абсолютно изменение на приходите; относително
изменение на приходите; темп на изменение на приходите; структура на приходите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на динамиката и структурата на приходите позволява
да се установи каква е тенденцията в изменението на приходите общо, по групи и
по видове и кои са причините за това, а от тук набелязване и на мерки за
преодоляване на намалението на приходите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
За да се проследи динамиката на приходите в дълбочина,
анализът може да се извърши и с помощта на базисни и верижни индекси. За тази
цел динамиката на приходите се сравнява с динамиката на разходите, от което се
предопределя и динамиката на печалбата. Това позволява да се направят
съответните изводи и оценки за съотношението приходи – обем.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Приходите от продажби заемат основен дял от размера на
приходите на предприятието. Те заедно с финансовите приходи дават представа за
така наречените приходи от обичайната дейност. По съществоприходите от
продажби се явяват
източник на паричен
ресурс за предприятието
и зависят пряко
и непосредствено от основната дейност на предприятието.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на приходите от продажби следва да се проследят
измененията на нетните постъпления от продажби на продукция, стоки и услуги
общо или по видове. Нетните постъпления се формират като от брутния размер на
приходите от продажби се приспаднат сумите за ДДС, застраховки, ренти и други
подобни за сметка на трети лица. Чрез нетните постъпления става възможно да се
отчетат реалните доходи на предприятието.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Предвид това, че постъпленията от продажба на продукция са в
пряка зависимост от обема на производството по видове продукция и от остатъците
от непродадена продукция в началото и в края на анализирания период.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
На основата на посочения аналитичен модел може да се
проследи интензитета на влияние на всеки от факторите върху изменението на
нетните приходи от продажба на продукция. Сумата от действието на количеството
на произведената продукция по видове, остатъците в началото и остатъците в края
се равнява на влиянието на обема на продажбите по изделия, а общото влияние на
всички фактори съвпада с изменението в приходите от продажби. На тази основа се
правят изводи и предложения за производственото и финансовото управление на
предприятието.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на общия стойностен обем на нетните приходи от
продажби на еднородна продукция, под внимание следва да се имат и промените в
структурата.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
На тази основа се проследява базисният и фактическият размер
на приходите от продажба, изменението между тях и влиянието на факторите върху
изменението в приходите от продажба на продукция по показания вече модел.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на нетните приходи от продажба на стоки се основава
на следната зависимост: приходите от продажба на стоки са равни на
произведението на количеството подадени стоки и средната продажна цена.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Трябва да се има предвид, че количеството на продадените
стоки и стокови групи се определя от: запасите от дадена стока (стокова група)
в началото на годината; постъпленията на стоки; фирите и загубите и запасите в
края на периода.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Разкриването на влиянието на отделните фактори върху
изменението на приходите от продажби на стоки е аналогично на това при анализа
на приходите от продажба на продукция.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на постъпленията от продажба на услуги се извършва
на основата на следния аналитичен модел: приходите от продажба на услуги са
равни на произведението на броя услуги и средната продажна цена на една услуга.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
В структурата на приходите от продажби останалите приходи
имат значително по-малък дял,поради което не са обект на настоящето изследване.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Обект на аналитични изследвания са приходите от
финансирания, които са получените от държавни или общински органи или други
лица, постъпления за дълготрайни активи и за текущата дейност, анализът на
които е по следната зависимост: приходите от финансирания са равни на сбора
между постъпленията за дълготрайни активи и постъпленията за текущата дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Анализ на капитала на
предприятието: анализ на величината и структурата на капитала; анализ на
оборота на капитала и на ефективността от неговото използване.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Собствеността на всяко предприятие се проявява чрез неговия
капитал. Капиталът по своята същност е стойностния израз на притежаваните от
предприятието активи. Според източниците на формиране капиталът се подразделя
на собствен и привлечен капитал. Собственият капитал изразява стойността на
придобитите със собствени ресурси активи на предприятието. Има три форми на
проявление – основен, резервен, финансов резултат. Докато привлеченият, чужд
капитал е стойностния израз на придобитите активи на предприятието с чужди
средства, привлечени от трети лица, чието проявление е под формата на задължения,
приходи за бъдещи периоди и финансирания. От така направената характеристика
следва, че капиталът е най-съществената част от имущественото и финансовото
състояние на предприятието, информацията за който се съдържа в пасива на
счетоводния баланс. По данни от тази част на счетоводния баланс, отчета за
собствения капитал и синтетичните счетоводни сметки за отчитане на капитала и
аналитичните към тях, става възможно анализирането на величината и структурата
на капитала на предприятието. На тази основа се извършва факторен анализ за
целия капитал, за собствения, привлечения, постоянния и променливия капитал.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основно място при анализа на капитала заема анализът на
ефективността от неговото функциониране, поради което следва да се анализира и
оцени степента на натовареност на рентабилността на капитала и оборота на
капитала.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на оборота на капитала е от изключителна важност за
финансовото управление на предприятието. Това е така, тъй като ако
предприятието поддържа висока степен на обращаемост на<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
капитала, се създават
предпоставки за увеличение
на приходите, печалбата
и капиталовия ресурс. Методиката за анализ на оборота на
капитала обхваща определянето на следните групи показатели:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Първа група: показатели за времето на обращение на капитала
в дни, които показват за колко дни капиталът, преминавайки през различните фази
на оборота, се възвръща в първоначална си стойностна форма. Изчисляват се като
отношение на капитала (собствен и привлечен) към приходите от дейността,
умножено по 360 (дните в годината).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Втора група показатели за скоростта на обращение на
капитала, наречени още брой на оборотите,показват колко пъти в продължение на
определен период капиталът претърпява пълно обръщане. По друг начин казано, с
тези показатели се изразява колко оборота извършва капиталът за определен
период от време. Изчисляват се като отношение на приходите към капитала
(собствен и привлечен) или като дните в периода (360) се разделят на
времетраенето на един оборот в дни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Третата група показатели за капиталоемкостта на приходите,
показват сумата на капитала, която обслужва 1 лев от приходите за дейността.
Изчисляват се като отношение на капитала към приходите от дейността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Задълбоченият анализ на оборота на капитала предполага
сравнение на значенията на аналитичните показатели за предходната и текущата
година, като се определя ефекта от ускоряването или забавянето на
обръщаемостта. Ефектът от ускоряването или забавянето на обръщаемостта на
капитала се определя като дните на ускорението, респ.забавянето, се умножат по
фактическия еднодневен приход (оборот). По този начин се определя каква част от
капитала се освобождава в резултат на ускорението на неговата обръщаемост или
се задържа, блокира, в резултат на забавяне на обръщаемостта на капитала.
Безспорно, когато е налице ускорен оборот на капитала, то той се използва
ефективно и е добър атестат за бизнеса, тъй като с по-малко капитал се постига
по-голям обем на стопанската дейност, т.е. когато стойността на единица обем
намалява, е налице по-добро използване на капитала и обратно. За целта следва
да се изчисляват средните остатъци от оборотния капитал.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Следваща стъпка на анализа на капитала е анализът на
неговата ефективност, изразена чрез отношението на печалбата към капитала. По
същество това е така наречената рентабилност на капитала, която показва колко
лева печалба се пада на един или сто лева капитал (собствен и привлечен или
поотделно). По друг начин изразена, ефективността показва степента на
натрупване към капитала, т.е. неговата възвръщаемост. Това означава, че колкото
повече ефективността нараства, толкова повече капиталът се използва по-добре и
се наблюдава повишаване на неговата възвръщаемост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Основните показатели за ефективност на капитала са:
възвръщаемост на собствения капитал; възвръщаемост на привлечения капитал;
възвръщаемост на общия капиталов ресурс. При определянето на печалбата, която
се пада на единица собствен, привлечен или общ капиталов ресурс, следва да се
има предвид, че тя се формира от всички части на вложените от предприятието
средства и от степента на тяхното използване. За прецизността на анализа на
влиянието на тези показатели, следва да се проследят темповете на изменение на
капитала в отделните му вложения, които трябва да са приблизително еднакви. При
наличието на голяма разлика, това е показател, че печалбата се е увеличила за
сметка на една част, а при останалите определеният показател възвръщаемост
(рентабилност) може икономически да заблуди и да се направят неточни изводи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Установените показатели за рентабилност е необходимо да се
съпоставят с текущия лихвен процент за стопанската дейност, което показва на
финансовия мениджър дали постигнатият ефект от дейността е достатъчен за
ползване на банкови кредити и евентуалния бъдещ риск от тях.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Рентабилността на инвестирания капитал зависи от три
фактора: печалбата, чрез изменение на разходите или цените; оборота, чрез
изменение на оборота; инвестирания капитал, чрез неговото изменение.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При отчитане на
влиянието на посочените фактори рентабилността при увеличаване на
балансовата печалба (увеличение на цените или намаление на разходите) нараства;
при отчитане влиянието на инвестирания капитал, печалбата като маса се запазва,
но увеличението й спрямо отчета е за сметка увеличаване на обращаемостта на
инвестирания капитал; запазване на базисната величина на останалите фактори,
инвестираният капитал намалява.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Анализ на активите на
предприятието: анализ на величината и структурата на активите; анализ на
обръщаемостта на активите.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Най-обща ориентация за състоянието и изменението на актива
на баланса се получава от информацията, съдържаща се в актива на счетоводния
баланс на предприятието, в която е представено имущественото и финансовото му
състояние, групирано по икономически състав и функционална роля. Същото това
имущество в счетоводния баланс е посочено по степен на ликвидност в две основни
групи: дълготрайни и краткотрайни активи. От тук анализът на динамиката на
актива на баланса е чрез аналитичната зависимост, според която активът е равен
на сбора от сумата на дълготрайните активи и сумата на краткотрайните активи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
На тази основа се установяват измененията във всеки от
посочените елементи и структурните съотношения, за да се определи каква е
динамиката общо за активите и съставни части на групите активи и какъв е
относителния дял на отделните елементи спрямо общия размер на активите.
Благоприятен момент е когато намалението на относителния дял на дълготрайните
активи е за сметка увеличението на относителния дял на краткотрайните активи,
което е предпоставка за добра финансова маневреност на предприятието. При този
анализ вниманието се насочва към показателите, характеризиращи абсолютното и
относителното увеличение на краткотрайните активи. От изключителна важност е
анализът на динамиката и оценката на величината и динамиката на активите,
получени от собствени източници, т.е. със собствен капитал. За да се получи
величината на активите, придобити със собствени ресурси, от общата сума на
активите се приспада размера на получените заеми, задълженията и финансиранията
и на тази основа се установява тяхното изменение през отчетния период спрямо
предходния. Когато собствените активи значително нарастват през анализирания
период, това е предпоставка за финансова стабилност на предприятието.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Освен обща оценка на величината и динамиката на активите на
предприятието, поотделно се анализират дълготрайните активи (общо, по групи и
по видове) и краткотрайните активи (общо, по групи и по видове). При анализа на
дълготрайните активи успоредно с изследване на динамиката на видовете
дълготрайни активи, се анализира и степента на тяхното използване през
анализирания период. Качествена характеристика на дълготрайните активи е
тяхната амортизация. За целта се изчислява показателят коефициент на
амортизация като отношение на сумата на амортизацията към сумата на амортизируемите
дълготрайни активи. Когато този коефициент нараства показва, че успоредно с
нарастването на амортизируемите активи нарастват и разходте за амортизация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на краткотрайните активи вниманието се насочва
към величината на паричните средства и краткосрочните вземания, което има пряка
връзка с анализа на ликвидността и платежеспособността на предприятието. Важен
индикатор за финансовата стабилност на предприятието е величината на
собствените краткотрайни активи, чийто размер се определя като от общата сума
на краткотрайните активи се приспаднат краткосрочните задължения.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Следваща стъпка на анализа на активите на баланса е анализа
на тяхната структура, изразяваща относителния дял на групите и видовете активи
към общата сума на актива. Структурата на актива на баланса се анализира в
следните направления: обща (имуществена) структура, изразена чрез
последователно съпоставяне на отделните елементи на имуществото на
предприятието с общата сума на актива в процент; технологична (вътрешна)
структура, изразена чрез отношението на балансовите статии и групите в
отделните раздели на актива към общата сума на съответния раздел по 100;
икономическа (вътрешногрупова) структура на актива, определена като отношение
на отделните статии по групи от актива на баланса към общата сума на
съответната група по 100 и изразява относителния дял на всяка балансова статия
от дадена балансова група в обшия рамер на съответната група.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на структурата на активите на предприятието и
оценката на нейната динамика под внимание следва да се имат характера и
особеностите на производствения процес и отрасъла и подотрасъла, които влияят
на съотношението между подвижните и фиксираните средства на предприятието.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на активните балансови съотношения е свързан със
специфичната обръщаемост на различните активи в отделните предприятия. По
своето естество, обръщаемостта е мярка за ефективност от използването на
активите. В тази връзка, за нейното анализиране значение имат следните три
основни групи показатели: съотношения, характеризиращи времето на обръщение на
активите; съотношения, характеризиращи скоростта на обръщение на активите;
съотношения, характеризиращи активите, падащи се средно на 1 лев приходи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
На тази основа, при анализирането на първата група
съотношения, се държи сметка на времетраенето на един оборот в дни, равен на
съотношението между средната наличност на активите и нетния размер на приходите
от продажби, умножено по 360, т.е. приетият брой дни в годината.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
При анализа на втората група съотношения се държи сметка за
броя на оборотите, които се извършват от активите. Тези показатели, наречени
коефициент на обръщаемост, се изчисляват като отношение на нетните приходи към
средната наличност на активите – дълготрайни, краткотрайни, материални запаси
или като се разделят дните в периода (360) на времетраенето на един оборот в
дни.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Третата група показатели определят сумата на активите, които
обслужват един лев от нетния размер на приходите от продажби, даващи представа
за ангажираност на активите. Те се изчисляват като отношение на средната
наличност на активите към нетния размер на приходите от продажба.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Чрез посочените модели за анализ на обръщаемостта,
по-нататък може да се детайлизира динамиката на показателите от посочените
групи по вътрешно групов признак. Съществен момент при изчисляването на
обръщаемостта по тези модели е установяването на средната наличност на активите
– дълготрайни, краткотрайни, материални запаси и т.н. Изчисляването й може да е
по метода на средната аритметична
или средната хронологична
величина. По метода
на средната аритметична
величина<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
средната наличност на видовете активи се определя като
сборът от наличностите в началото на годината и в края на годината се раздели
на две. А по метода на средната хронологична, средните наличности от видовете
активи се изчисляват по следната формула: Аср = (n1 :2 + n2 + n3 +….n12 :2) :
(n-1).<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изчисляването на средните наличности на видовет активи по
метода на средната хронологична величина се приема за по-точно. Данните се
вземат от месечните баланси, от оборотните ведомости и от счетоводните сметки
за нуждите на изчисляването на средните наличности на активите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По-нататък анлизът на обръщаемостта на активите обхваща
анализирането на влиянието на преките фактори върху динамиката на показателите
за обръщаемост на активите, като за целта
се използва метода на верижните замествания. Така количествено може да
бъде измерено влиянието на следните фактори върху скоростта на обръщение на
активите: влияние на промените във физическия обем на продажбите; промени в
асортиментната структура на продажбите; промени в размера на променливите
разходи на единица продадена продукция; промени в маржиналния доход от
продажбите (сумата на постоянните разходи и печалбата); промени във финансовите
приходи на предприятието; промени в извънредните приходи на предприятието;
промени в размера на ДМА; промени в размера на дългосрочните инвестиции;
промени в размера на дългосрочните вземания; промени в размера на положителната
репутация; помени в размера на краткотрайните материални активи; промени в
размера на краткосрочните вземания; промени в размера на краткосрочните
инвестиции; промени в размера на паричните средатва; промени в размера на
разходите за бъдещи периоди.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Така от анализа се установява дали е налице ускоряване или забавяне
на обръщаемостта и кои фактори влияят за това. Обикновено ускоряването на
обръщаемостта е в резултат на влиянието на увеличението на нетните приходи от
продажби. Ефектът от ускоряването (забавянето) на активите може да се определи
като дните на ускорението (забавянето) се умножат по фактическия еднодневен
приход (оборот). В резултат на ускорението на обръщаемостта се освобождават
активи, обикновено краткотрайни, които се влагат в по-нататъшната стопанска
дейност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Един по-задълбочен анализ предполага определянето на
влиянието на промените в средния остатък на активите, в частност на
краткотрайните и промените в размера на нетните приходи върху динамиката на
показателя за времетраене на един оборот в дни. Влиянието на тези фактори се
определя по метода на верижните замествания. Тук под внимание следва да се има,
че размерът на освободените или блокираните КМА може да се определя по няколко
начина, произтичащи от същността на всеки от основните показатели за обръщаемост.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b>Анализ на финансовото
състояние: анализ на финансовата автономност
и кредитоспособност; анализ на ликвидността; анализ на
рентабилността.<o:p></o:p></b></div>
<div class="MsoNormal">
Финансовата автономност на предприятието е свързана с общата
уравновесеност на финансовото състояние. Анализът на финансовата автономност
установява финансовата независимост на предприятието, независимостта му от
кредиторите и способността му да посреща дългосрочните си задължения. Доброто
равнище на финансова независимост се явява гаранция за интересите на предприятието
и на кредиторите.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на финансовата автономност е посредством
показателите за финансова автономност – коефициент на финансова автономност
(платежоспособност) и коефициент на задлъжнялост, определени със счетоводния
стандарт за анализ на финансовото състояние. Така, коефициентът за финансова
автономност (платежоспосбност), се изчислява като отношение на собствения
капитал към пасивите на предприятието, а коефициента на задлъжнялост като
отношение на пасивите към собствения капитал, т.е. реципрочен е на коефициента
за финансова автономност. Основен източник на
информация е счетоводния баланс,
в частта на пасивите, съответно раздел А и раздел Б и В. Oсвен от баланса, за
анализа на финансовата автономност информацията се получава и от приложенията,
допълнителните счетоводни справки, отчета за собствения капитал и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
По коефициента за финансова автономност се съди със
собствения капитал колко пъти могат да се покрият пасивите. Безспорно,
финансовата автономност на предприятието е свързана с възможността му да
посреща, т.е. изплаща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни
гаранции на своите кредитори. На тази основа става възможно анализирането и на
кредитоспособността на предприятието, която е важен показател за финансовото
състояние на фирмата. Тя показва възможността на фирмата да върне ползваните
кредити в договорените срокове.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Ликвидността показва способността на предприятието да
извърши своите текущи плащания към кредиторите, като по този начин се оценява
възможността за бързо погасяване на наличните краткосрочни задължения. По друг
начин казано, тя показва каква е способността на предприятието да изплаща
текущите си задължения с краткотрайни активи или пари. От тук, при анализа на
ликвидността акцентът се поставя върху проблемите, свързани с разплащанията за
кратък период от време – часове, дни,
седмици, месеци. За нуждите на анализа на ликвидността значение има
определянето на краткотрайните активи, които участват при разплащанията. В този
смисъл под внимание тук се има деленето на краткотрайните активи на
бързоликвидни и бавноликвидни от гледна точка на скоростта, с която те могат да
се реализират и да се превърнат в парична форма. В групата на бързоликвидните
краткотрайни активи попадат наличните парични средства и всички други краткотрайни
активи, които веднага могат да бъдат превърнати в пари. Това са средствата в
касата, разплащателната сметка, тиражираните облигации, полиците, подлежащи на
събиране и др. В групата на бавноликвидните краткотрайни активи се включват
средствата, които не могат лесно да се реализират или веднага да се превърнат в
пари. Такива са материалните запаси, вземанията от дебитори и др. От тук, от
гл.т. на ликвидността особено необходимо е да се следи скоростта на
ликвидността на бавноликвидните активи, свързана със събираемостта на
вземанията.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Прави впечатление, че в групата на краткотрайните активи за
нуждите на анализа на ликвидността, не се включват разходите за
бъдещи периоди. И тъй като ликвидността е свързана със способността на
предприятието да изплаща текущите си задължения, то от значение е да се
определи какво се включва в състава на същите. От тук текущите задължения са
равни на сумата на краткосрочните пасиви и на подлежащите за изплащане суми от
дългосрочните пасиви.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на ликвидността се извършва с помощта на следните
показатели: коефициент на обща ликвидност; коефициент на бърза ликвидност;
коефициент на незабавна ликвидност; коефициент на абсолютна ликвидност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Рентабилността на предприятието израява способността му да
реализира доходност. В пазарни условия всеки стопански субект следва да
реализира такава рентабилност, при която след изплащане на данъците си да
покрие всичките си разходи и да си осигури условия за просперитет.
Рентабилността е показател за ефективността на стопанската дейност, която не
може да бъде измерена чрез абсолютната сума на печалбата. За да се измери
степента на тази ефективност е необходимо абсолютната сума на печалбата да се
отнесе към друга величина, приета за база, според това на какво се определя
ефективността (разходи, приходи, сума на активите, на капитала, на собствения
капитал и т.н.). Това означава, че при изчисляването на рентабилността винаги в
числителя на зависимостта е печалбата,отнесена към определената база.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Анализът на рентабилността се основава на информацията от
счетоводния баланс и отчета за приходите и разходите. Основните показатели за
анализ на рентабилността са: коефициент на рентабилност на приходите от
продажба; коефициент на рентабилност на разходите; коефициент на рентабилност
на собствения капитал; коефициент на рентабилност на пасивите; коефицинт на
рентабилност на активите. На базата на посочените показатели анализът на
рентабилността може да се задълбочи по отношение на съставните елементи на
базовите показатели, по структурни звена, дейности.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Моделът за факторен анализ на рентабилността включва:
установяване на базовия коефициент на рентабилност; установяване на условен
коефициент на рентабилност при базисен размер на печалбата и фактически на
приходите; установяване на фактическия коефициент на рентабилност; установяване
на абсолютното изменение на рентабилността; установяване на влиянието на
факторите върху абсолютното изменение на рентабилността.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Аналогичен е моделът за пофакторен анализ на рентабилността,
изчислен и при друга база.<o:p></o:p></div>
<br />
<div class="MsoNormal">
Когато финансовият резултат е загуба, коефициентите на
рентабилност са отрицателни величини и показват степента на декапитализация на
предприятието, което налага да се набележат съответните мероприятия за
увеличаване на доходността на предприятието и излизане от положението на
декапитализация.<b><o:p></o:p></b></div>
Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-89858079001097060442015-06-26T11:42:00.001-07:002015-06-26T11:42:22.856-07:00Управление на екипи - Ролите в екипа<div class="MsoNormal">
<b><u><span style="font-size: 14.0pt; line-height: 115%;">Увод</span></u></b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Екипа представлява относително малка група от хора,
заети в конкретна бизнес структура. Хората в екипа са пряко зависими един от
друг и са взаимосвързани и обединени за постигането на една обща цел. За
правилното функциониране на един екип е необходимо хората в него да са наясно
със задачата си. Различните цели, които всеки един трябва да постигне определят
различната му роля и принос за целия екип. Всеки човек в екипа има ясно
определена роля. Не всяка група от хора е екип. Екипът е специфична група от
хора, които са еднакво силно съпричастни към общата цел и работят съвместно в
условия на взаимна зависимост. Това отличава екипа от обикновените групи от
хора. Екипните роли са различните поведения , отговарящи за характера на
съответната задача в екипа. Те подпомагат екипа, за да може успешно да постигне
своята набелязана цел. Ролята в екипа показва какъв принос за задачата има
всеки участник и каква точно е неговата роля в постигането на крайния резултат.
За ефективната работа на един екип е важно точното съотношение между уменията и
способностите на всеки един участващ. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<b><u><span lang="EN-US" style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 14.0pt; line-height: 115%; mso-ansi-language: EN-US;">Същинска част<o:p></o:p></span></u></b></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Ако вземем за пример – фирма, която е взела твърдо
решение да заработи по принцип на екипната работа, но се получават проблеми в
опита и за превръщането на група работещи хора във функционален екип. Затова се
налага да се обърне към специалист в областта , който да помогне в изграждането
на екипа. Първият екип, с който той се среща се състои от осем души със сходно
положение и функции в компанията, с близка културна среда и образование. Всички
членове на групата са с изяснени творчески способности и висока степен на
интелигентност, преливащи от идеи само че през повечето време се карат, вместо
да работят и постигат резултати. В този случай специалистът разпуска тази група
и започва да създава нов екип от хора с различни професионални умения и
умствени способности. В него той включва писател, администратор, технически
персонал, завеждащ снабдяването и т.н. По време на срещите на екипа служебното
положение се оставя насрани. Всички разполагат с еднакво пространство,
становища и идеите им се изслушват в се вземат под внимание с нужното уважение.
Членовете на екипа си пасват добре и всеки внася някаква допълнителна стойност
към екипа чрез индивидуалните си умения и способности. В конкретния случай
екипът наброява осем души което е около горната граница. При по-многочислена
група на по-стеснителните членове ще им е трудно да участват пълноценно. При
по-малко от четирима души едва ли ще разполагате с всички умения, които са
необходими за един напълно ефективен, работещ екип. Съществуват различни модели
на екипни роли и техники за измерване на екипните роли, които са присъщи на
участниците в един екип. Авторите (Дайер, Белбин, Маргерисън, Маккан, Майерс, Каценбах,
Смит и др.) се основават на научно проверени тези, концепции и изследвания,
водещи своето начало от изследванията за група и “ролите в група”. Според д-р
Р.М.Белбин, който разработва теория за ролята на екипа, създаването на
ефективен екип се състои в подбора или в постигането на равновесие в най-
силните качества и способности на самия екип. Изследванията му показват, че
много екипи се създават от хора със сходен начин на мислене, както в дадения
по-горе пример. Това не е изненадващо, защото ние обикновено сме привличани или
харесваме хора, които са като нас. Такива екипи обаче рядко са толкова
ефективни, колкото екипите, съставени от различни таланти и личности. Съберете
няколко индивидуалисти хора на идеите, на едно място и бъдете сигурен, че
конфликтът ще е неизбежен. Сложете в един екип повече от един човек с изявени
лидерски способности, и ето ще ви се наложи да потушавате вътрешни борби за
власт. За да постигнете синергия, ви е нужен баланс, при който силните качества
и способности на всеки индивид се допълват взаимно и общият сбор на енергията
на екипа е по-голям от сбора на индивидуалните усилия. Индивидуалните слабости
могат да бъдат толерирани и компенсирани, стига в екипа да има някой друг,
който да притежава съответната сила.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> Според
метода на Мередит Белбин /Team Roles at Work/ за оценяване ролята на екипа
важни са не използваните за прогнозиране методи /въпросници, комплект от
тестове, психометрични тестове/, а начинът, по който профилите на ролите в
екипа се използват, след като информацията е вече събрана. Деветте профила на
ролите в екипа са, както следва:<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<i><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Фиг.
1 Деветте роли в екипа според метода на Белбин<o:p></o:p></span></i></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgPN9wQfwH71UfTsvk5rbcGWib6DK5_00arJsNv-QIoZZ7PHlr1lYgxKdM_Q5z9kBaoR1zroiLS2NCMd9sSgzJgsJKcxPeCIqxhloJ7dhACFnFk50_dBuSxKkGVctPsyde2g8i2fdIYZ6g/s1600/roli-v-ekipa.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="317" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgPN9wQfwH71UfTsvk5rbcGWib6DK5_00arJsNv-QIoZZ7PHlr1lYgxKdM_Q5z9kBaoR1zroiLS2NCMd9sSgzJgsJKcxPeCIqxhloJ7dhACFnFk50_dBuSxKkGVctPsyde2g8i2fdIYZ6g/s400/roli-v-ekipa.jpg" width="400" /></a></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 1)
<b>Координатор</b> човекът, който фокусира
групата, притегля нещата към един център, упълномощава и мотивира. Той
разпознава у другите ценните им качества и знае как да ги използва. Този човек
обикновено има силно развито чувство за общите цели, обяснява планираните крайни
резултати и насърчава вземането на решения. Той може да не е човек на идеите и
да не проявява творчество, но е добър в контролирането и координирането на
ресурсите. Той подтиква към участие, но е готов да взима решения и да поема
отговорност за тях. Насочва усилията и дейностите на другите към общата цел или
планираните резултати.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 2)
<b>Оформител</b> в някои отношения
естествен водач, защото този тип човек е целеустремен и ентусиазиран, умее да
внушава респект и да генерира енергия у другите. Той обича да вижда собствените
си идеи осъществени и то бързо. Не понася тихото задоволство и липсата на напредък.
Неспокойният му дух го зарежда със силно чувство за динамизъм и неотложност.
Той притежава енергията и решителността да<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">преодолява препятствията. Изгарян е от силно желание
да води от предната линия и изпитва вътрешна потребност лично да контролира решенията
и действията. Колкото до недостатъците му, той може да бъде заядлив и
безчувствен към другите. <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 3)
<b>Растение човек на идеите</b>, творец.
Може да бъде доминираща личност и същевременно вглъбен в мислите си интроверт.
Той притежава въображение и интелект, може да бъде осеняван от новаторски идеи
в моменти на вдъхновение и е добър в решаването на проблеми. Често го мислят за
хвърчащ в облаците фантазьор, може да бъде нетактичен, когато преследва идеите
си, и да му липсва чувствителност към другите. Възможно е да отбягва
общоприетото, да гори от желание да върши нещата така, както той си знае и да
не се интересува от фактическите последици на идеите му, някои от които могат
да доведат до успех, а други не. Бидейки индивидуалист, той се стреми да бъде
независим, може да бъде необщителен и като такъв да се окаже труден член на
екипа. В известна степен у него има нещо детинско обича да го ласкаят и не
обича да критикуват идеите му.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 4)
<b>Наблюдател</b> <b>оценител</b> човек, който може да обработва информацията логично, аналитично
и обективно. Той подхожда към въпросите и идеите с математичен ум, заема
обективно становище и дава безпристрастни преценки. По природа е предпазлив и
изключително критичен към погрешния начин на мислене на другите. Той е реалист,
който може да бъде възприет като сухар, защото залива със студен душ ентусиазма
, ако има опасност екипът да бъде пометен от възторженото си залитане по някоя
идея. Този тип човек е трезвомислеща спирачка на екипа, който предлага да се
търсят алтернативни действия или отхвърля всяко неразумно предложение. Въпреки
че е неспособен да вдъхновява и мотивира другите, ролята му е важна за
ефективните изходи на екипа.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 5)
<b>Проучващ възможностите</b> това е
представителят на екипа, който е най-щастлив, когато говори по телефона или се
запознава с нови хора, установява и разширява контактите извън екипа, вечно
търсещ нещо ново. Той е екстровертен, с ниска степен на тревожност, находчив и
отворен за външния свят и посреща възторжено всичко ново, но бързо губи
интерес, ако напредъкът е бавен или ако първоначалната тръпка започва да
отслабва. Човек като него стимулира мисленето в групата и участва в оживени
дискусии, но бъдете готови за скачащите му като скакалци мисли, които бързо
минават от една към друга. На него му е трудно да докара нещо докрай, защото
единственото, което го интересува, е търсенето на най-новите идеи и
предизвикателства.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 6)
<b>Изпълнител</b> стабилна личност,
самодисциплиниран, организиран и трудолюбив. Способен е да предвиди как идеите
и плановете на екипа ще се осъществят на практика. Ще ви е нужно малко повече
време, за да го убедите, че някоя нова идея е разумна и наистина полезна за
организацията, но приеме ли я веднъж, той ще бъде последователен и задълбочен в
работата си. Щастлив е, когато работата му е свързана с правила и процедури за
изпълнение или с тяхното съставяне , но е по-малко ефективен, когато
процедурите и целите са неясни.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 7)
<b>Екипен човек</b>, който се сработва с
различен тип хора и с това допринася за създаването на благоприятна екипна
атмосфера. Той съдейства за сплотяването на екипа и повдига екипния дух.
Проявява дипломатичност често е разумът на групата, но това не му пречи да бъде
отзивчив към чувствата и потребностите на другите. Обича да създава добри
взаимоотношения, съпричастен е и може би е този, който най-ясно долавя, когато
другите имат проблеми или са в криза. Умее да изслушва внимателно и да
предусеща и избягва търканията. Способността му да чете другите и да забелязва
различни способности повишава духа и подсилва чувството за сътрудничество.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 8)
<b>Изпипващ угрижен интроверт</b>,
най-често вторачен в подробностите перфекционист, който поставя най-високите
стандарти, както за себе си, така и за другите. Цялото му внимание е приковано
към задачите, работата си върши безупречно и винаги я свършва навреме, но това
е съпроводено с голямо напрежение. Възможно е присъщите му педантичност и
угриженост да понижат екипния дух, но упорството му помага да се предотвратява
допускането на грешки и пропуски по невнимание.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> 9)
<b>Специалист</b> само мотивиран член на
екипа, който предоставя знания, умения и способности в някоя специализирана
област. Отдаден е изцяло на областта, в която се е специализирал и работи с
ентусиазъм, но като нищо може да си остане непросветен за фактори извън
неговата специалност.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<i><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Фиг.
2 Екипни роли спрямо тяхната ориентираност.<o:p></o:p></span></i></div>
<table border="1" cellpadding="0" class="MsoNormalTable" style="background: white; border: solid white 1.0pt; mso-border-alt: solid white .75pt; mso-cellspacing: 1.5pt; mso-padding-alt: 0in 0in 0in 0in; mso-yfti-tbllook: 1184; width: 466px;">
<tbody>
<tr>
<td rowspan="3" style="background: #ED8726; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt; width: 33.0%;" valign="top" width="33%"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 9.0pt;">
<b><span style="color: white; font-family: "inherit",serif; font-size: 12.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Роли ориентирани
към действието<o:p></o:p></span></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
</td>
<td style="background: #F7DEC5; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt; width: 28.0%;" valign="top" width="28%"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Оформител</span></b><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F7DEC5; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt; width: 39.0%;" valign="top" width="39%"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Предизвикващ
отбора да се подобри<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td style="background: #F9ECDF; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Изпълнител</span></b><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F9ECDF; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Прилага идеите в действие<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td style="background: #F7DEC5; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Изпипващ угрижен
интроверт</span></b><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F7DEC5; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Осигурява
цялостно, навременно завършване на проекта.<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td rowspan="3" style="background: #ED8726; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 9.0pt;">
<b><span style="color: white; font-family: "inherit",serif; font-size: 12.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Роли ориентирани
към хората<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
<td style="background: #F9ECDF; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Координатор</span></b><span lang="EN-US" style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-ansi-language: EN-US; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F9ECDF; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Действа като председател/шеф на екипа<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td style="background: #F7DEC5; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Екипен човек</span></b><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F7DEC5; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Насърчава
сътрудничеството.<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td style="background: #F9ECDF; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Проучващ
възможностите</span></b><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F9ECDF; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Изследва външни възможности<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td rowspan="3" style="background: #ED8726; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 9.0pt;">
<b><span style="color: white; font-family: "inherit",serif; font-size: 12.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Роли ориентирани
към мисленето <o:p></o:p></span></b></div>
</td>
<td style="background: #F7DEC5; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Растение човек
на идеите</span></b><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F7DEC5; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Представя
нови идеи и възможности.<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td style="background: #F9ECDF; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Наблюдател</span></b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;"> <b>оценител</b></span><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F9ECDF; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: .0001pt; margin-bottom: 0in; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Анализира възможностите<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
<tr>
<td style="background: #F7DEC5; border: none; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto; mso-line-height-alt: 10.5pt;">
<b><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt;">Специалист</span></b><span style="color: #505050; font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;"><o:p></o:p></span></div>
</td>
<td style="background: #F7DEC5; border-left: solid white 1.0pt; border: none; mso-border-left-alt: solid white .75pt; padding: 7.5pt 7.5pt 7.5pt 7.5pt;" valign="top"><div class="MsoNormal" style="line-height: 10.5pt; margin-bottom: 7.5pt; mso-hyphenate: auto;">
<b><span style="font-family: "inherit",serif; font-size: 9.0pt; mso-bidi-font-family: Arial; mso-fareast-font-family: "Times New Roman"; mso-fareast-language: BG; mso-font-kerning: 0pt;">Използва
специализираните си качества за постигане на целите на екипа.<o:p></o:p></span></b></div>
</td>
</tr>
</tbody></table>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"> <o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<b><u><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 14.0pt; line-height: 115%;">Заключение
:<o:p></o:p></span></u></b></div>
<div class="MsoNormal">
<span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Екипните роли са от изключително значение за успешното
справяне със задачата. Те подпомагат ясното постигане и осъществяване на целите
на екипа. Екипните роли внасят равновесие и спомагат за структурирането на
хората работещи заедно. Всяка една роля в екипа е жизненоважна за успешното
постигане на целите – например екип работещ за фирма за консултации, съставен
единствено от „екипни хора“ и
„оформители“ ще е небалансиран и няма да успее да постигне крайните си цели,
поради липсата на „свързващо звено“ и различен поглед върху ситуацията. За да
обособите правилно екипните роли в един екип е необходимо да проучим слабостта
му и нуждите му. Трябва да определим потенциалните сфери на конфликт които
могат да възникнат в екипа и да ги разрешим. Ако например един екип има
прекалено много оформители, то те могат да го отслабят като всеки един дърпа
екипа към постигане на своята идея или цел. Затова е важно добре да познаваме
екипните роли и да преценим кои от тях са подходящи за изграждането на екипа и
работата, която се налага да свърши.<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoNormal">
<b><u><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 14.0pt; line-height: 115%;">Използвана
литература:<o:p></o:p></span></u></b></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">1.<span style="font-family: 'Times New Roman'; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Управление
на екипи - Доц. д-р В. Христова<o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">2.<span style="font-family: 'Times New Roman'; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Екипни
роли на М. Белбин – </span><a href="http://www.belbin.com/"><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">http://www.belbin.com/</span></a><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><o:p></o:p></span></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l0 level1 lfo1; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]--><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%; mso-fareast-font-family: "Times New Roman";">3.<span style="font-family: 'Times New Roman'; font-size: 7pt; font-stretch: normal; line-height: normal;"> </span></span><!--[endif]--><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">Ресурси
от </span><a href="http://www.novavizia.com/"><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;">http://www.novavizia.com/</span></a><span style="font-family: "Times New Roman",serif; font-size: 12.0pt; line-height: 115%;"><o:p></o:p></span></div>
<br />
<div class="MsoListParagraphCxSpLast">
<br /></div>
Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-6739825615173135312015-06-26T11:40:00.000-07:002015-06-26T11:40:01.487-07:00Логистика на снабдяването - тема<div class="MsoNormal">
<b><u><span style="font-size: 14.0pt;">Увод<o:p></o:p></span></u></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Логистиката е професия, занимаваща се с управление на
материали, енергия и хора. Самата дума “логистика” се е използвала дълго време
в разговорния език. В понятието, обаче, се влага различен смисъл и съдържание.
Най-често се подразбира за сферата на бизнеса, но се прилага и в други области.
Основната задача на логистиката е оптималната организация на процеси,
включително доставка на необходимите материали на точното място и време при
зададени количество и качество с минимални усилия и разходи. За осъществяване
на своята дейност всички организации закупуват и си доставят необходимите им
видове и количества материални ресурси. Все още обаче в теорията и практиката
не е установена единна терминология за обозначаване на този процес и основна
бизнес функция. Равнозначно се използват понятията материално-техническо
снабдяване. материално-техническо осигуряване, стоково снабдяване,
закупуване/управление на закупуването, доставка, управление на материалните
ресурси, управление на материалното стопанство, логистика на снабдяването,
входяща логистика, логистика на закупуването. Снабдяването включва закупуване и
организация на външните доставки на материали, производствени компоненти и/или
готови продукти от доставчика до производствените или монтажни предприятия,
складовете на промишлените предприятия или в магазините на дребно. Процесът на
придобиване на материални ресурси (стоки) в производствената дейност обикновено
се нарича закупуване, в държавния сектор - снабдяване, а в търговията на дребно
и складовото стопанство - покупки. Често същият този процес се определя като
„входяща логистика" или „вътрешна логистика" . <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Най-общо
казано логистиката на снабдяването е интегрирано управление на материалните,
информационните и финансови потоци в процеса на осигуряване на фирмите с
необходимите материални ресурси. Логистиката на снабдяването е една от
основните подсистеми на логистичната система на предприятието, обхващаща
процесите на движение на суровините, материалите, комплектуващите изделия и
резервните части от пазара (момента на закупуване от доставчиците) до
приемането и съхранението им в складовете на предприятието.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Всъщност
логистиката на снабдяването осигурява входа на фирмата, осигурява всички
материални ресурси, необходими за нормалното й функциониране съобразно
условията на околната среда. Поради това именно, логистиката на снабдяване
включва не само дейностите по доставка, съхранение и осигуряване на
производството с необходимите материални ресурси, но и поредица от дейности
извън фирмата - проучване на снабдителните пазари, избор на конкретни
доставчици, съгласуване на условията за закупуване, доставка и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b><u><span style="font-size: 14.0pt;">Същинска част<o:p></o:p></span></u></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
Основни
характеристики на логистиката на снабдяването са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Първо, елемент е на Микро логистичната система на фирмата и
със специфичните си дейности съдейства за достигане на корпоративните цели.
Логистиката на снабдяването не само осигурява придвижването на материалните
ресурси от доставчиците до предприятието, но във висока степен предопределя и
ефективното придвижване на материалните потоци по веригата производство
-пласмент. За целта е необходима непосредствена съгласуваност в пространството
и времето на осъществяваните от нея дейности с дейностите на производствената и
дистрибуционната логистични подсистеми на предприятието. Едновременно с това
трябва да се отбележи, че връзките между трите подсистеми е двупосочна -
движението на материалните потоци е от входа към изхода, но движението на
информационните потоци е от изхода към входа, защото формирането на
производствената програма в съответствие с пазарното търсене и приетите поръчки
налага доставка на точно определени по количество, качество, асортимент и време
материални ресурси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Второ,
логистиката на снабдяването е и относително самостоятелна система в
предприятието, със свои специфични елементи, структура, връзки, цели, задачи,
критерии за оценка на ефективността и т.н. Наложително е те да бъдат
съгласувани с целите, задачите, критериите и т.н. на останалите системи,
подсистеми и звена на предприятието, както и да произтичат от общите
корпоративни такива.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Трето,
логистиката на снабдяването осигурява връзката с макро логистичната система, в
която е включена фирмата, а следователно и реализацията на общите цели на
системата от по-висок ранг. За целта се установяват дълготрайни връзки с
доставчиците и пряко се съгласуват условията на доставка. Службите по
снабдяване работят непосредствено с пласментните служби на доставчиците, с
логистични посредници и транспортни фирми, с което се създават условия за
реализация на целите не само на отделната фирма, а и на макро логистичната
система.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Влияние на логистиката на снабдяването върху дейността на
предприятието <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Чрез
доставките на потребните материални ресурси логистиката на снабдяването оказва
значително влияние върху конкурентоспособност- та на фирмите, върху
себестойността на готовата продукция и крайните финансови резултати. Затова
стандартната й обща цел е доставка на необходимите по количество и качество
стоково материални ценности в необходимото време, на необходимото място, от
надежден доставчик, коректен и отговорен за задълженията си, с подходящо
обслужване и на изгодна цена. От позициите на конкурентоспособността на фирмата
тази основна цел обикновено се декомпозира на редица подцели<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Едновременно
с това трябва да се имат предвид и множеството конкретни дългосрочни и текущи
цели, по-важни от които са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• осигуряване
на непрекъснатост на потока от стоково- материални ценности и услуги,
необходими за ефективна дейност на фирмата;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• минимизиране
на инвестициите и текущите разходи в запаси;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• поддържане и
повишаване на качеството на продукцията и услугите;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• разкриване
на компетентни и надеждни доставчици;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• придобиване
и доставка по възможност на многофункционални стоково-материални ценности;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• неотклонно
придържане към принципа за оптималност на съотношението „цена-качество" в
процеса на закупуването;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• пряко и
непрекъснато съдействие за повишаване на конкурентоспособността;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• установяване
на хармонични отношения и ефективно сътрудничество с другите функционални
подсистеми и звена на фирмата;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• снижение на
разходите за организация и управление. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Особености на логистиката на снабдяването<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Осигуряването
с материални ресурси на производствените и търговски фирми има свои особености
- като цяло снабдяването на производството с необходимите материални ресурси е
доста по-сложно и отговорно, отколкото това при търговията. Изискват се преки и
коректни дълготрайни взаимоотношения с доставчиците, закупуване и доставка само
на качествени материални ресурси, намаляване на времето за доставка и на
логистичните разходи. Това повишава ролята и отговорностите на доставчиците за
сроковете на доставка, за точното съответствие между фактически заявеното и
фактическото изпълнение на заявката, за спазване изискванията на производството
за качеството на входящите материални ресурси. Съществено въздействие при
реализацията на тези изисквания оказват и транспортирането, и складовата
обработка, и управлението на запасите и т.н. Поради това всички операции за
реализиране на посочените дейности подлежат на съгласувано планиране,
контролиране, регулиране, и е свързано с определени разходи. В процеса на
планиране точно се установяват количеството и асортимента на необходимите
материални ресурси, големината на партидите за доставка, времето за доставка,
разходите за доставка и т.н. Изпълняваните множество операции могат обективно
да бъдат разделени на външни и вътрешни. Външните са свързани с реализацията на
взаимоотношенията на фирмата с доставчиците, а вътрешните - с взаимоотношенията
на снабдяването с производствените звена, вътрешно производствения транспорт,
пласмента и дистрибуцията, мениджмънта и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<i>Графика на логистика
на снабдяването</i></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi88j92N4MbHM83Myj0DpgIzDaNMgu92kcYUeaBzgFV3qhzquCLzoNIIng17ghxtUQaYI6uki-lyspi_59nN1WJxmLnJo0gXpUhu5d2tUck56cFaho81sfdyWWOKN9YkA4YgunuEgaRqrw/s1600/pic1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="245" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi88j92N4MbHM83Myj0DpgIzDaNMgu92kcYUeaBzgFV3qhzquCLzoNIIng17ghxtUQaYI6uki-lyspi_59nN1WJxmLnJo0gXpUhu5d2tUck56cFaho81sfdyWWOKN9YkA4YgunuEgaRqrw/s320/pic1.jpg" width="320" /></a></div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<i><br /></i></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
В
търговията на едро и дребно се преследват по-различни от производството цели.
Закупуват се стоки за продажба без допълнителна преработка и за реализиране на
печалба. Работи се с много повече доставчици. Главната цел е моментална реакция
и задоволяване на потребителското търсене чрез поддържане на наличности в
магазини и собствени складове и/или много бърза пряка доставка на търсените от
купувача стоки, съобразно неговите изисквания, платежоспособност и общи
разходи. Високото равнище на стоковите запаси и бързата реакция са предпоставка
за повишаване удовлетвореността на клиентите, но е свързано с допълнителни
разходи по транспортирането и съхранението. От друга страна, клиентите в
търговията не демонстрират и не поддържат лоялност, а се ориентират към стоки с
по-ниски цени, дори когато са с по-ниско качество, със съмнителен произход и
срок на годност.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Оптималното
функциониране на подсистемата „логистика на снабдяването” налага установяване и поддържане на
непосредствени оперативни взаимоотношения и взаимодействия, от една страна, с
доставчици, транспортни организации, логистични посредници и т.н., а от друга -
с редица дейности и структурни подразделения на фирмата. <o:p></o:p></div>
<a href="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEizzB79DI8QyJuD0J0AJcjL7XtA4mXdg2vOc4XxFrlsXmESlDkXMXenHpN-wSHf9HXPDM7kQqhr0zuiObh787oSghyphenhyphenmpXbcxtNz1BPDSk2ZRmC3fK81YdC58Nzqe4AbZp-p-oxerK03blA/s1600/pic2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em; text-align: center;"><img border="0" height="247" src="https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEizzB79DI8QyJuD0J0AJcjL7XtA4mXdg2vOc4XxFrlsXmESlDkXMXenHpN-wSHf9HXPDM7kQqhr0zuiObh787oSghyphenhyphenmpXbcxtNz1BPDSk2ZRmC3fK81YdC58Nzqe4AbZp-p-oxerK03blA/s320/pic2.jpg" width="320" /></a><br /><div class="MsoNormal">
-<b>Доставчици</b> -
обменят се оферти, провеждат се преговори, съгласуват се условията за покупка,
сключват се договори, правят се и се изпълняват заявки и т.н.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-<b>Производство</b> -
предоставя графика на производство и наличностите от незавършено производство,
които са база за точно определяне на фактическите потребности, за своевременно
заявяване и закупуване при изгодни цени на потребните стоково-материални
ценности; от своя страна производството получава информация за наличностите в
складовете, за сроковете на доставка, за необходимостта от замени на едни
видове и количества стоково -материални ценности с други и т.н.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-<b>Счетоводство</b> - предоставя му се информация за предстоящите покупки,
необходимите финансови ресурси и срокове на плащания; от своя страна то
информира за финансовите възможности и наличности, за приоритетите в
заплащанията и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-<b>Транспорт</b> -
набира се информация за различните видове транспорт и разходите за
транспортиране, на основата на което се определят видът, начинът и маршрутите
на транспортиране.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-<b>Пласмент</b> -
предоставя информация за плана и графика на реализацията, определяща сроковете
за закупуване и доставяне на резервни части, амбалажни и транспортни опаковки.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-<b>Маркетинг</b> -
обменя се информация за нови доставчици, новите методи на проучвания и
продажби, за дистрибуционната система и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Технолози - обменя се информация за характеристиките на
необходимите материални ресурси и технологията на обработка.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Конструктори - обменя се информация за появата на нови
материални ресурси и възможните замени.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-<b>Юрисконсулти</b> -
предоставя им се информация за видовете материални ресурси, подлежащи на
закупуване, доставчиците и тяхното месторазположение, на основата на което те
подготвят условията и процедурите за сключване на договори за доставки.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Поддържането
на описаните взаимоотношения и взаимодействия е наложително и за ефективна
реализация на основните задачи на логистиката на снабдяването, които в
зависимост от целите могат да бъдат формулирани, класифицирани и групирани по
различни начини. Най- често се посочват следните групи основни задачи: <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• определяне
на предмета (структурата) на покупките;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• избор на
доставчици;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• определяне
на обема на доставките;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• определяне
на условията на закупуване и доставка и сключване на договори;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• доставка,
приемане и съхранение на материалните ресурси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Първата
група задачи - определяне на предмета (структурата) на покупките - се решават
съвместно с производствената, инженерната и технологична служби на
предприятието. Определят се точните потребности от конкретни видове суровини и
материали, тяхното качество и експлоатационни характеристики, параметрите на
заявките и спецификациите. Това става на базата на разходни норми за единица
продукция и производствената програма.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изборът на
доставчици е свързан със задълбочен анализ на пазара, на съществуващите и потенциални доставчици, набиране на
оферти, уточняване на условията за закупуване и доставка, за да се
идентифицират и изберат най-перспективните и ефективните от тях.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Обемът на
доставките се определя съгласувано с редица структурни подразделения на
предприятието - производствени, складови, финансови, счетоводни и т.н. В общия
ред на реализацията на тази група задачи обикновено се включват определянето на
необходимите количества материални ресурси, проверка на наличностите в
складовете на предприятието, определяне на обема на доставките в съответствие с
наличните и разполагаеми финансови ресурси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Условията
на закупуване и доставка се съгласуват с доставчиците, предложили вече своите
варианти за това. Определят се условията за доставка, начинът на транспортиране
и заплащане, съгласуват се правата и отговорностите на страните. Целта е да
бъдат защитени в максимална степен интересите на фирмата, но в същото време не
трябва да се игнорират и интересите на доставчиците за постигане на взаимно
изгодно партньорство. При вземането на решения по тази група задачи обикновено
участват и специалисти от редица други структурни звена - юристи, финансисти,
транспортници и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Доставката
на закупените материални ресурси се организира и осъществява оперативно в
съответствие с договорените спецификации и графици. Строгото им спазване обаче
зависи във висока степен и от избрания превозвач, изборът на който се основава
на предложените превозни цени, срокове на доставка, условия на транспортиране и
гаранции за запазване качеството на материалните ресурси. Едновременно с това
се създават необходимите условия за своевременно разтоварване на пристигащите
транспортни средства и за приемане на пристигналите стоково материални ценности
по количество и качество, с което се установява дали доставените материални
ресурси отговарят на договорираните условия.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Обхватността
и комплексният характер на основните групи задачи, обаче, налага значително
по-точно и подробно да бъде идентифицирана съвкупността от конкретни типови
задачи, решавани от логистиката на снабдяването. По-важните от тях са: <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Идентифициране (преоценка) на потребностите - определяне на
снабдителските транзакции между структурното звено, осъществяващо закупуването,
и конкретните потребители на материални ресурси в предприятието; при промени в
асортимента на готовата продукция е наложително преразглеждане на състава на
вътрешно фирмените потребители и/или номенклатурата на материалните ресурси.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Определяне и оценка на изискванията на потребителите - след
определяне на вътрешнофирмените потребители и номенклатурата на необходимите
материални ресурси, точно се установяват изискванията към теглото, размерите и
останалите параметри на доставките, плановете и спецификациите за всяка група и
позиция на номенклатурата на материалните ресурси, както и изискванията,
определящи обслужването и съпътстващите доставки.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Вземане на решение „да се произведе или да се купи"
(Make - or- Вуе) - извършва се задълбочен технико- икономически анализ, на
базата на който се установява дали е по-ефективно собствено производство на
определени материални ресурси (заготовки, компоненти, детайли, възли и др. за
по-нататъшна преработка и/или монтаж) или закупуването им отвън. Обикновено
решенията се вземат на основата на два критерия - равнище на разходите и
достигано равнище на качество.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Определяне на типа на закупуването - най-общо казано са
възможни три типа закупуване:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• установени
покупки - относително еднакви количества от конкретни материални ресурси се
закупуват регулярно от едни и същи доставчици;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• модифициращи
се покупки - променят се или доставчиците, или параметрите и количествата на
закупуваните материални ресурси;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
• нови покупки
- предизвикани са от ново появили се потребности. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Анализ на пазара и пазарното поведение на доставчиците -
целта е сравнително точно да се установят конкурентните характеристики на
пазара и да се прецени пазарната сила на доставчиците, което е важна
предпоставка за определяне на кръга от възможни доставчици, пазарните им
позиции, техния професионализъм и т.н., както и условие за правилно
организиране на доставките.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Идентификация на възможните доставчици — изготвя се списък
на всички възможни доставчици на даден вид (номенклатурна позиция) материален
ресурс, които удовлетворяват предварително определените изисквания, включително
онези, чиито услуги са ползвани до момента.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Предварителна оценка на всички възможни източници -
експертите по производствен и логистичен мениджмънт извършват сравнителна
оценка на предлаганото (рекламирано) от предполагаемите доставчици качество на
материалните ресурси и услугите и изискванията на вътрешнофирмените
потребители; получените резултати са основание за предварителен подбор и
ограничаване кръга на възможните доставчици.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Окончателен избор на доставчик - оценява се способността на
всеки от останалия ограничен кръг потенциални доставчици да задоволява
потребностите от конкретните видове материални ресурси и услуги; оценката е
многокритериална и се извършва по редица показатели: цени, надеждност на
доставките, качество на обслужване, съответствие на технологичните и
организационни изисквания, вписване в логистичната система на предприятието и
др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Доставка на материалните ресурси и услуги - конкретно
организиране и реализация на съвкупността от задачи и операции по доставката на
материалните ресурси от доставчиците: оформление и сключване на договори,
прехвърляне на собствеността върху материалните ресурси, формиране на заявки,
транспортиране, обработка на товарите, складиране, съхранение и т.н.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
-Контрол и оценка на реализацията на закупуването - входящ
контрол и оценка на ефективността на доставките по договорени срокове,
количества, качество, цени и всички останали параметри.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b><u><span lang="EN-US" style="font-size: 14.0pt; mso-ansi-language: EN-US;">Заключение</span></u></b><o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Логистиката
на снабдяването пряко влияе върху конкурентоспособността на фирмите. Ако
дейностите и операциите в тази сфера не се организират и администрират по
подходящ начин, то фирмата няма да получи необходимите материални ресурси в
нужното време, количество, качество, асортимент и цена. Осигуряването на
производствено- стопанската Дейност с материални ресурси и услуги, обаче, е
свързано с ефективната реализация и на такива функции като транспортиране,
складова обработка, управление на запаси и др. Това налага свързаните с тях
дейности и операции да бъдат планирани, контролирани и регулирани, което също
се реализира от специализираните служби (звена) по снабдяване и изисква
определени разходи.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Върху
състава и обхвата на функциите, задачите и конкретните дейности и операции,
реализирани от службите по снабдяването в организационната структура на
фирмата, оказват влияние множество фактори, по-важни от които са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="mso-list: l0 level1 lfo3; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->делът на разходите за закупуването на материални
ресурси и външни услуги в разходите (приходите) на фирмата;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l0 level1 lfo3; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->същностните характеристики на придобиваните материални
ресурси и услуги;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l0 level1 lfo3; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->условията и характеристиките на пазарите на материални
ресурси и услуги, жизнено необходими на фирмата;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l0 level1 lfo3; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->общите условия и наличието на възможности за ефективна
реализация на конкретна функция и задача;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpLast" style="mso-list: l0 level1 lfo3; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->специфичните характеристики на фирмените цели и задачи
и приноса на службата по снабдяване за тяхната реализация.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Едновременно
с това, следва да се има предвид и фактът, че при организирането на
снабдяването на фирмата с материални ресурси и услуги, осъществяваните от
службите по снабдяване операции обективно се подразделят на външни и вътрешни.
Първите са свързани с уреждане на взаимоотношенията на фирмата с доставчиците,
а вторите - с уреждане на взаимоотношенията с производствените звена,
транспортната служба, структурите за управление на фирмата и т.н. Ефективната
организация на снабдяването изисква едновременна реализация и на двата вида
операции, което практически очертава определена последователност (етапи) в
организацията на снабдяването, по-важни от които са:<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpFirst" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->проучване и анализиране на снабдителните пазари;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->определяне на потребностите от материални ресурси за
основното и спомагателно производство, както и обема за доставка;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->анализ и определяне на възможните източници за
снабдяване;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->определяне на цените и условията на закупуване;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->подготовка на документацията, необходима за сключване
на договори с избраните доставчици;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->изготвяне на графици за доставките на материални
ресурси, които са максимално близки до тези за влагане в производството;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->определяне на нормативите за запаси;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->обосновка и избор на формата на доставка - пряка или
непряка, в т.ч. избор на транспорт и маршрути за доставка;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->получаване и приемане на материалните ресурси;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->обработка на входящите платежни документи и
организиране на заплащането на доставките;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpMiddle" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->участие в разработването на мерки за икономии на
материални ресурси;<o:p></o:p></div>
<div class="MsoListParagraphCxSpLast" style="mso-list: l1 level1 lfo2; text-indent: -.25in;">
<!--[if !supportLists]-->-<span style="font-size: 7pt; font-stretch: normal;">
</span><!--[endif]-->отчитане и контролиране на изпълнението на плановете за
доставка и др.<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Закупуването
и доставката на материални ресурси започва с определяне на общите потребности
на фирмата като съвкупност от индивидуалните потребности на всяко нейно
подразделение. Трябва да се осигурят точни описания на конкретните потребности,
на всеки вид, разновидност и модификация потребна стоково- материална ценност.
За тази цел службите по снабдяване изготвят и поддържат списък (каталог,
номенклатура) на постоянно закупуваните материални ресурси, с помощта на който
по-лесно и точно се определя асортиментът от необходими за закупуване и
доставка материални ресурси, обемът на партидите за доставка и т.н. <o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
Изключително
важна задача на службите по снабдяване е разкриването на източниците за
снабдяване и оценката на възможностите им за своевременно осигуряване на
необходимото обслужване преди, по време и след доставка. За реализацията й се
формира и поддържа база от данни за доставчици, с които са сключени и/или
сключвани договори, както и за такива, предоставяли оферти и т.н. Наличието на
подобна актуална информация осигурява обективен анализ и правилен избор на
доставчик, независимо че голяма част от фирмите прилагат по- елементарни методи
за оценка и избор на доставчици. Трябва
да се има предвид и фактът, че изборът на конкретни доставчици е пряко свързан както
с непосредствената организация и ритмичност на доставките, така и с
предпочитаната форма на снабдяване (пряка - непосредствено от производителя,
или непряка - чрез посредници) на фирмата с материални ресурси<o:p></o:p></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<div class="MsoNormal">
<b><u><span style="font-size: 14.0pt;">Използвана литература<o:p></o:p></span></u></b></div>
<div class="MsoNormal">
<br /></div>
<br />
<ol start="1" style="margin-top: 0in;" type="1">
<li class="MsoNormal" style="mso-list: l2 level1 lfo1; tab-stops: list .5in; text-align: justify;">Стопанска логистика - Доц. д-р Ваня Банабакова<o:p></o:p></li>
<li class="MsoNormal">Уикипедия
- логистика - <a href="http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%25B">http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B</a><o:p></o:p></li>
<li class="MsoNormal" style="mso-list: l2 level1 lfo1; tab-stops: list .5in; text-align: justify;">Стопанска логистика – Б. Благоев<o:p></o:p></li>
<li class="MsoNormal" style="mso-list: l2 level1 lfo1; tab-stops: list .5in; text-align: justify;">Логистика на снабдяването – Я. Коралиев<o:p></o:p></li>
</ol>
Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-72255066370731186182015-01-29T00:06:00.000-08:002015-01-29T00:06:02.739-08:00Нови актуализации и промени в ЗКПО ЗДДФЛ , данъците и осигуряването през 2015г.Както и предишната година и тази са налице промени в закона за корпоративното и подоходно облагане , закона за данък върху физическите лица, данъците и осигуровките. Наред с по-високите минимални прагове има и промяна въху някой данъци. Можете да намерите полезна информация във връзка с промените тук :<br /><br />1) <a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/novo-danuci-osiguriavane-trudovi-2015">Новото в данъците, осигуряването и трудовите отношения през 2015 г.</a><br /><br />2) <a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/132">Промени в ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА</a><br /><br />3) <a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/-20151">Промени в нормативната уредба за 2015 г., свързани със заплащането на труда.</a><br /><br />4) <a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/133">ПРОМЕНИ В НАРЕДБАТА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-57469338630999315522015-01-05T23:42:00.001-08:002015-01-05T23:42:31.416-08:00Актуални почивни и работни дни 2015 годинаВижте кои са обнародваните и актуални почивни дни през новата година и кога е най-добре да слеете работните дни за да можете да се възползвате максимално от отпуската си. Проверете и кога се отработват почивните дни през 2015 година тук - <a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/pochivni-rabotni-dni-2015" target="_blank"><b>почивни и работни дни през 2015</b></a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-69664719799384045572015-01-04T23:44:00.000-08:002015-01-04T23:44:00.672-08:00Минимални прагове и мод по професии за 2015 годинаМожете да видите актуалните минимални осигурителни прагове фонд ТЗПБ и МОД по професии за настоящата 2015 година ето тук - <a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/-2015" target="_blank">минимални прагове 2015</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-83831710185909089932014-09-28T01:05:00.002-07:002014-09-28T01:07:23.884-07:00Осчетоводяване на сметки за отопление<br />
<br />
Топлинното счетоводство е материя , която е всеобхватна. <br />
<br />
1. Каква част отива за Технологични загуби (разходи) в АС? По принцип, т.н. "технологични разходи" (ТР) са постоянна величина в квтч, характерна за всяка отделна АС, в зависимост от нейните технически параметри. Всеки лесно може да види, че във всяка отделна фактура тези ТР имат различна стойност, защото в сметките на Топлофикация те не са такава постоянна величина е са резултативна (остатъчна) величина, в края на стъкмисткия процес наречен "топлинно счетоводство".<br />
<br />
2. Подгряване на студената вода до гореща. Подгряването на студената вода до гореща се изчислява елементарно съгласно първия принцип на термодинамиката, като се умножат кубиците потребена вода по 52,34 квтч.<br />
<br />
3. Подгряване на тръбите на инсталацията за гореща вода. Това е параметър, за който няма данни, който не се измерва по никакъв начин и който при сегашното положение няма как да бъде измерен. Най-общо, този параметър е близък до размера на ТЕ изразходвана през летния сезон за горещата вода, но това е така, логически, по интуиция и опит а не е измерено по никакъв начин. Ето така се въвежда нищо не значещото понятие "прогнозно количество". Ние не знаем колко е, но предполагаме, че е еди-колко си.<br />
<br />
4. За отопление (нагряване на радиаторите през отоплителния сезон). Ето тук влизат в употреба т.н. уреди за дялово разпределение. С тяхна помощ, се създава илюзията, че нещо се "мери". Нека обясним накратко какво всъщност "осчетоводяват" т.н. "топлинни счетоводители":<br />
<br />
Имаме някакво количество ТЕ, което трябва да разпределим като "потребено" от за простота трима потребители. Нека това общо количество ТЕ да е 500 квтч. В зависимост от потребеното количество ТЕ, уредът на всеки един от тримата абонати ще показва различен брой да ги наречем най-общо "деления".<br />
<br />
Общо количество ТЕ за разпределение: 500 квтч<br />
<br />
Количество ТЕ за сградна инсталация 10% (определена на око, примерно)<br />
<br />
Общ брой отчетени "деления", сбор от деленията на трите уреда за дялово разпределение на тримата абонати: 36<br />
<br />
Брой "деления" на всеки един уред:<br />
<br />
Абонат 1 - 12<br />
<br />
Абонат 2 - 20<br />
<br />
Абонат 3 - 4<br />
<br />
И така, 450 квтч са равни на 36 деления. При това положение едно деление е равно на 12,5 квтч. Съответно, разпределението на потребена ТЕ между трите абонати ще бъде както следва:<br />
<br />
Абонат 1 - 12 деления х 12,5 = 150,00 квтч+15 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Абонат 2 - 20 деления х 12,5 = 250,00 квтч+30 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Абонат 3 - 4 деления х 12,5 = 50,00 квтч+ 5 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Така, като съберем горните стойности квтч, общото количество "разпределена" ТЕ става 500 квтч.<br />
<br />
50-те квтч от сградната инсталация се разпределя между тримата абонати, пропорционално на отопляемите им обеми (по-големите апартаменти плащат повече). Към горните квтч разпределена ТЕ на всеки се добавя и частта от сградната инсталация и така се получава общото количество ТЕ за отопление на всеки абонат. Умножаваме квтч на всеки по цената на 1 квтч и получаваме сумата в лв., която всеки абонат трябва да плати. Ето това е "голямата" тайна на "топлинното счетоводство". Изглежда просто и разбираемо, но всъщност е едно нищо, защото:<br />
<br />
а) Никой не може да каже (защото не е измерено) какъв е размера на това "общо количество ТЕ за разпределение". От общо доставеното на блока количество ТЕ няма как да се определи какво количество отива за отопление и какво количество за горещата вода (през отоплителния сезон). За лятото е ясно, защото цялото количество доставена ТЕ на блока отива за горещата вода. След като обаче единия от множителите в горното уравнение няма как да се определи, цялото уравнение няма как да се реши.<br />
<br />
б) Ако даден месец общия брой на деленията е 36 (както в нашия пример) а друг месец 32 (защото някой е спрял радиатора си), при едни и същи отчетени като "потребени" 500 квтч всичко се променя и става една манджа с грозде. Какво да се прави в този случай? За да не бие много на очи, количеството ТЕ, което ни остава за разпределение, ще го "заврем" в раздел "сградна инсталация". Готово, какво толкова, че не било достоверно, нали общата сума, която потребителите ни дължат излиза?<br />
<br />
Ето как би изглеждала сметката в този случай:<br />
<br />
Общо количество ТЕ за разпределение: 500 квтч<br />
<br />
В този случай в играта влиза ключовото за схемата понятие "сградна инсталация" - количество ТЕ за сградна инсталация 10% или 50 квтч (определена на око, както в предишния пример)<br />
<br />
И така, отново имаме 450 квтч, но този път те са равни на 32 деления. В този случай едно деление би следвало да бъде равно на 14,06 квтч. Като заместим във формулата обаче какво излиза? При едни и също данни и поведение на абонати № 1 и № 2, те ще трябва да платят повече?!? За да се избегне недоволството (основателно) на абонати 1 и 2, се прави следната манипулация:<br />
<br />
Вместо очакваната и логична сметка:<br />
<br />
Абонат 1 - 12 деления х 14,06= 168,7 квтч+15 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Абонат 2 - 20 деления х 14,06= 281,2 квтч+30 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Абонат 3 - 0 деления х 14,06= 000,0 квтч+ 5 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Спирайки радиатора си, реално абонат № 3 е намалил потреблението си с 50 квтч. Тези изведнъж оказали се "излишни" за целите на разпределението квтч трябва някъде да се "заврат". Къде, къде? Ами в сградната инсталация. Как става това? Към вече определените на око 50 квтч за сградна инсталация се добавят новите, "излишни" 50 квтч. Така, общото количество ТЕ която се отчита като "отдадена от сградна инсталация" става вече не 10% а 20% (в нашия пример) и се прави следната пълна манипулация:<br />
<br />
Абонат 1 - 12 деления х 12,5 = 150,00 квтч+30 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Абонат 2 - 20 деления х 12,5 = 250,00 квтч+60 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
Абонат 3 - 0 деления х 12,5 = 0,00 квтч+10 (дела от сградна инсталация)<br />
<br />
По тази схема абонатите, които не са спрели радиаторите си ще имат леко увеличение на общата си сметка, така че да се компенсира не потребеното от абонат № 3 количество ТЕ. Тази схема се прилага лесно докато сравнително малък брой абонати са си изключили радиаторите. При по-голям брой абонати, които се спират радиаторите, количеството "излишна" ТЕ става такова, че "завирането" му в "сградната инсталация" вече става прекалено видно. Е и? Ами нищо, просто топлинния счетоводител увеличава дела на сградната инсталация а впоследствие и стойността в квтч на едно деление на уредите за дялово разпределение и толкова. И тук обаче има едно ограничение: по норматив, ако делът на сградната инсталация надмине 50% Топлофикация е длъжна да извърши проверка на блока и системата, защото такъв процент се счита за "нещо нередно". Ето защо, когато реално "излишната" ТЕ наближи или надхвърли 50%, топлинния счетоводител прибягва до последната възможна измама: отчита, че уредите на дялово разпределение не са отчели 0,0 а някаква стойност, която да поеме тази "излишна" ТЕ. "Ама аз не съм го пускал този радиатор!", "аа, сигурно сте го пускали или кранът ви пропуска, щом уреда показва такава стойност."<br />
<br />
<br />
5. За нагряване на сградната инсталация за отопление. Т.н. "сградна инсталация" е една от най-спорните и дискутирани теми. Мнозинството хора с основание скачат срещу нея, но не осъзнават, че за Топлофикация съществуването й е от ключово, жизнено значение за да е жива далаверата. Без включването в сметките на сградната инсталация, няма далавера. Защо това е така? Защото никой, никога не мери (нито има намерение) каква част или количество от доставената на сградата ТЕ отива в т.н. "сградна инсталация". Всъщност, "сградната инсталация" е онзи буфер, който успешно скрива същността на грабежа "Топлофикация". Махнете понятието "сградна инсталация" и далаверата умря. Ако някога се стигне до обсъждане на въпроса дали и как да се премахне "сградната инсталация", ще можете да видите, че всички мошеници свързани с далаверата Топлофикация ще си подадат оставките и ще напуснат не поради друго а защото няма да има далавера и съответно смисъл да стоят там.<br />
<br />
Ето как би изглеждало уравнението, което всеки месец "топлинните счетоводители" имат да решават:<br />
<br />
Ет (общото количество доставена ТЕ) = Х + ТЕ за подгряване на водата + Х + Х + Х + Х<br />
<br />
където<br />
<br />
Х е ТЕ за ТР,<br />
<br />
Х е количеството ТЕ за подгряване на тръбите за гореща вода,<br />
<br />
Х е количеството ТЕ за отопление и<br />
<br />
Х е количеството ТЕ за подгряване на сградната инсталация за отопление.<br />
<br />
Х е количеството ТЕ връщаща се в системата на Топлофикация<br />
<div>
<br /></div>
<div>
Някой от основните минуси на отоплението с топлофикация или ел. енергия. За един различен по-добър и евтин вариант на отопление можете да прочетете на <a href="http://kuoreterm.com/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD/">http://kuoreterm.com/</a></div>
Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0Bulgaria42.733883 25.48582999999996439.747918 20.322255999999964 45.719848 30.649403999999965tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-89853556059141521732014-09-16T09:24:00.000-07:002014-09-16T09:24:08.489-07:00Осчетоводяване на аванс с Микроинвест Делта ПроОсчетоводяването на аванс е специфична процедура и разбира се според зависимост може да се извърши по няколко различни начина. Главното е да се съобрази какъв е типа аванс и има ли окончателно плащане накрая. Повече информация и нагледен пример за осчетоводяването със счетоводна програма Микроинвест Делта Про можете да намерите тук -<br />
<table class="wsite-not-footer" id="blogTable" style="border: 0px; color: #666666; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 12px; table-layout: fixed; width: 960px;"><tbody>
<tr><td valign="top"><div class="blog-body" id="438302649798518245-blog" style="float: left; width: 735px;">
<div id="wsite-content">
<div class="blog-post" id="blog-post-465455558145003530" style="position: relative; zoom: 1;">
<div class="blog-header" style="border: none !important; line-height: 1.5 !important; margin: 0px !important; overflow: hidden; padding: 0px !important; width: 735px;">
<h2 class="blog-title" style="border: none !important; color: #474747; font-family: 'Times New Roman' !important; font-size: 18px !important; line-height: 1.5 !important; margin: 0px !important; padding: 0px !important;">
<a class="blog-title-link" href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/oschetovodiavane-avans-faktura" style="color: #00b6e4; text-decoration: none;">Осчетоводяване на аванс по фактури - пример</a></h2>
</div>
</div>
</div>
</div>
</td></tr>
</tbody></table>
Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-90867818188046012002014-09-10T09:31:00.002-07:002014-09-10T09:31:40.825-07:00Вечният град ПловдивНаскоро забелязахме един сайт, който предлага <a href="http://bulgariatravelreviews.com/" target="_blank">туристически резюмета</a> на популярни дестинации в България. Няма как и да подминем факта ,че е представен и толкова добре новата ни Европейска столица на културата - град Пловдив и Античния Театър. Прочетете повече за обиколката на страницата тук - <a href="http://bulgariatravelreviews.com/2014/09/05/antique-theater-in-plovdiv/">http://bulgariatravelreviews.com/2014/09/05/antique-theater-in-plovdiv/</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-64353581972457376062014-08-21T02:54:00.000-07:002014-08-21T02:55:01.238-07:00Нов календар за почивните и работни дни през 2015Наличен е нов <a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/3030156_orig.jpg" target="_blank">календар за 2015г. с почивните и работни дни</a>, въпреки ,че все още не са обявени официалните празници и почивни дни през новата 2015 от календара можете да се ориентирате за тези които не търпят промяна всяка година. Научте кога ще бъдат празниците през две хиляди и петнайста година.<br />
<br />
Линк към повече информация и календара тук - <a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/pochivni-rabotni-dni-2015">http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/pochivni-rabotni-dni-2015</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-7657774144583239822014-07-11T10:36:00.000-07:002014-07-11T10:36:06.011-07:00Нов моделНов модел на камина на пелети ХР160 можете да прочетете повече информация и данни тук : <a href="http://kotlite.wordpress.com/2014/07/11/%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8/">http://kotlite.wordpress.com/2014/07/11/%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8/</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-27918229132084740642014-07-02T01:39:00.000-07:002014-07-02T01:39:06.031-07:00 Безвъзмездна инвестиция в млади предприемачи и студентски фирми с до 20хил. лева<span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif;"><span style="font-size: 14px; line-height: 18px;"><b>Предприемачи и студентски фирми с до 20хил. лева</b></span></span><br />
<span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif;"><span style="font-size: 14px; line-height: 18px;"><br /></span></span>
<span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;">Проектът е насочен към <b>студенти</b>, <b>докторанти </b>и <b>завършили висшето</b> си образование през учебната <b>2013/14 г</b>. <b>бакалаври </b>и <b>магистри</b>. Те ще могат да кандидатстват с иновативна идея чрез предложен бизнес план. Ако той бъде одобрен от независими експерти и после на интервю защитен пред Оценяващ комитет, ще има възможност да получи безвъзмездна финансова помощ до 20 хил. лв.</span><br style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;" /><span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;"></span><br style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;" /><span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;"></span><span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;">За да получи това финансиране, всеки одобрен кандидат ще трябва да регистрира своя фирма (</span><a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/73" style="color: #00b6e4; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; font-weight: bold; line-height: 18px; text-decoration: none;" target="_blank">ЕООД </a><span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;">или </span><a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/73" style="color: #00b6e4; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; font-weight: bold; line-height: 18px; text-decoration: none;" target="_blank">ЕТ</a><span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;">) по Търговския закон в Агенцията по вписванията и да осигури задължителен собствен принос 10% от безвъзмездната помощ под формата на финансови средства и/или материални активи. Допустимите дейности за стартиращи технологични фирми са в преработващата промишленост, информационните услуги, научната и развойната дейности.</span><br />
<span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;"><br /></span>
<span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif; font-size: 14px; line-height: 18px;">Прочети цялата статия тук : </span><span style="color: #333333; font-family: Helvetica, sans-serif;"><span style="font-size: 14px; line-height: 18px;"><a href="http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/-20">http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/-20</a></span></span>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-75836933017302774912014-06-17T07:59:00.000-07:002014-06-17T07:59:20.969-07:00СТОПАНСКАТА ОТЧЕТНОСТ<b>Същност,възникване и етапи на развитие на стопанската</b><br />
<b>отчетност </b><br />
<br />
Съществуването на човечеството се съпътства от непрекъснато<br />
потребление на материални блага,което от своя страна е свързано с тяхното<br />
непрекъснато възпроизводство. Дейността на хората,свързана с този<br />
възпроизводствен процес е прието да се нарича стопанска дейност.Нейното<br />
осъществяване поражда необходимостта от системното й<br />
наблюдаване,изучаване и направляване,т.е управляване по начин,че с<br />
минимални разходи да се получат максимални ефекти..Осигуряването на<br />
необходимата информация за нуждите на управлението на тази дейност води<br />
до появата на стопанската отчетност, която се основава на<br />
икономическата информация,като съставна част от общата<br />
информация.Стопансаката отчетност се определи като съвкупност от<br />
сведения за стопанските факти, явления и процеси,свързани със<br />
стопанската дейност на хората по възпроизводството на материални<br />
блага.Характерно за тази дейност е,че тя се осъществява не въобще,а в<br />
рамките на обособени в имуществено,юридическо,организационно и<br />
управленско отношение звена,наричани отчетни единици.Съгласно Закона за<br />
<a href="http://consultbg.net/%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B4/" target="_blank">счетоводството</a>,у нас за отчетна единица е възприето предприятието.<br />
Стопанската отчетност е система от действия,свързани с<br />
възприемането,количественото измерване,регистриране и последваща<br />
обработка и сводиране(обобщаване)на стопанските факти,явления и<br />
процеси,с цел получаване на необходимата отчетно-икономическа<br />
информация за стопанската дейност на предприятието, предназначена<br />
за активно обратно въздействие върху дейността му. Следователно,в<br />
обсега на стопанската отчетност се включват онези стопански факти,явления<br />
и процеси,характерни за стопанската дейност на отчетните единици и които<br />
се подават на количествено измерване.<br />
<br />
Възникването на стопанската отчетност е свързано със следните две<br />
обстоятелства:<br />
- когато мащабите на производството са нараснали до такава степен в<br />
количествено отношение,че не са могли да се побират в паметта на хората;<br />
- когато хората са се научили да броят и смятат.<br />
Прави впечатление,че възникването на стопанската отчетност е<br />
исторически обусловено,корените й се търсят още в древността,когато обект<br />
на отчитане са били най-елементарните стопански операции,чието<br />
регистриране е извършвано с най- опростени технически средства.<br />
В развитието на стопанската отчетност могат да се обособят следните<br />
етапа,имащи по-съществено значение от качествена гледна точка:<br />
- първият етап се свързва с най-ранния стадий в<br />
древността(Египет,Финикия,Вавилон,Китай,Персия,Индия и др.),когато за<br />
водене на отчетността са използвани най-примитивните средства –<br />
рабоши,въглени,въжета,шнурове и пр.; - вторият етап обхваща т.нар.епоха на “класическата<br />
древност”,отличаващ се с бурното развитие на занаятите,разширяване на<br />
стоковото производство и свързаното с него развитие на стопанските<br />
връзки.През този етап се оформят и първите отчетни длъжности,изпълнявани<br />
от специално обучени за целта лица;<br />
- третият етап обхваща средните векове,когато успоредно с бурното<br />
обществено развитие се извършват и революционни промени в системата на<br />
стопанската отчетност.През този етап на мястото на буквената система,т.е.на<br />
римските цифри се утвърждават арабските цифри;<br />
-четвъртият етап е пряк израз от научно-техническата революция от<br />
края на XIX век и началото на XX век,като се усъвършенстват и средствата за<br />
регистриране,преобразуване,предаване и съхраняване на информацията за<br />
стопанската дейност;<br />
-петият етап,който е свързан с последните поколения компютърни<br />
технологии и компютърна техника,с помощта на които се осъществява<br />
автоматизираната обработка на стопанската отчетност и предаването и<br />
ползването й чрез глобалната мрежа за нуждите на интерконтиненталното<br />
управление.<br />
<br />
Главната задача и основните изисквания пред стопанската<br />
отчетност са свързани с осигуряването на необходимата за целите на<br />
управлението на стопанските субекти отчетна икономическа<br />
информация.поради тази причина стопанската отчетност е най-<br />
разрастващият се и важен компонент от системата за информиране на<br />
мениджъра,която подпомага вземащите решения за състоянието и<br />
измененията на активите и пасивите на предприятието.<br />
<br />
<b>Отчетни измерители и видове стопанска отчетност </b><br />
<br />
Отличителна особеност на стопанската отчетност е количественото<br />
измерване и качествената характеристика на наблюдаваните стопански<br />
факти,явления и процеси.Тази е причината тя да използва различни<br />
измерители,които служат за мащаби при измерването и формирането на<br />
количествените и стойностните основания на отчетните показатели.<br />
Отчетните измерители са относителни мерни величини,с които се<br />
дава количествен израз и качествена характеристика на<br />
фактите,явленията и процесите от обективната действителност.Към тях<br />
се отнасят натуралните, трудовите и стойностните (паричните)<br />
измерители,използвани в система за целите и задачите на управлението на<br />
стопанската дейност, обусловени от голямото разнообразие на<br />
наблюдаваните обекти.<br />
<br />
Натуралните измерители служат за получаване на сведения в<br />
натурално изражение при отчитането на еднородни обекти–за бройки,за<br />
тежина (килограм, тон), за мярка (метри, сантиметри), за обем<br />
(литри,куб.метри)и др.Те дават числена характеристика на отчетните обекти<br />
и по този начин количествено характеризират потребителната стойност на тези обекти и изпълняват важни функции за определяне на материалната<br />
отговорност и на материалните разходни норми,за опазване на имуществото<br />
на предприятието.Те имат сериозен недостатък,който ги прави неприложими<br />
като универсален измерител,изразяващ се в невъзможността за обобщаване<br />
на стопанските факти,явления и процеси извън еднородните обекти на<br />
отчитане.Тази е причината да имат ограничено приложение.<br />
Количественото отразяване на отчетните обекти с помощта на<br />
натуралните измерители дава представа за т.нар.натурално отчитане ,а<br />
отчетните показатели,изразени чрез натуралните измерители – натурални<br />
показатели.<br />
<br />
Трудовите измерители се използват главно и единствено за<br />
количествено измерване на работното време.С тях се обхваща,наблюдава и<br />
отразява количеството изразходван труд в единици време:минута, час, ден,<br />
човекодни, човекочас,нормочас.Съчетани с натуралните, трудовите<br />
измерители подпомагат изчисляването на показатели за трудоемкостта на<br />
продукцията,производителността на труда,работната заплата и др.<br />
Ограниченията в приложението на трудовите измерители с пораждат от<br />
различията в квалификацията на персонала.<br />
<br />
Паричните (стойностните) измерители служат за измерване и<br />
обобщаване на разнородни отчетни обекти.Имат всеобщ и универсален<br />
характер и се отнасят за всички обекти на стопанската отчетност,което се<br />
дължи на тяхната абстрактна природа. Изразяват средното необходимо<br />
количество абстрактен човешки труд,вложен в производството на даден<br />
продукт,имащ обществено признание и притежаващ разменна стойност.Това<br />
измерване намира проявление в цената,като паричен израз на стойността и по<br />
този начин отчетните обекти стават съизмерими и съпоставими.<br />
Измерването и отразяването на стопанските факти,явления и процеси с<br />
помощта на стойностния измерител,дава представа за стойностното<br />
отчитане,а получаваните показатели се наричат стойностни показатели.<br />
Всеки от трите измерители е обективно необходим за изчисляване на<br />
съответни величини и показатели.По този начин те формират съдържанието<br />
на една стройна система за количествено и качествено характеризиране на<br />
отчетните обекти при водещата роля на стойностния измерител.<br />
<br />
<b>Видове стопанска отчетност </b><br />
<br />
Разнообразието в отчетните обекти,конкретните цели и задачи,стоящи<br />
пред стопанската отчетност,обуславят необходимостта от прилагането на<br />
различни методи и средства за формиране на отчетни показатели за<br />
цялостното и обективно обхващане на възпроизводствения процес.На тази<br />
основа в стопанската отчетност,като исторически формирала се система,се<br />
обособяват три самостоятелни направления,които да откликнат на<br />
разширените обществени потребности от информация за управлението на<br />
възпроизводствения процес: оперативна,статистическа и <a href="http://consultbg.net/" target="_blank">счетоводна</a><br />
отчетност.Посочените три вида стопанска отчетност се отличават един от друг по предназначение,методи и елементи на методологията им,което ги<br />
обособява като относително самостоятелни части за решаване на конкретни<br />
задачи,стоящи пред тях.<br />
Оперативна отчетност:представлява съвкупност от подходи за<br />
наблюдение,отразяване и контролиране на отделни стопански факти, явления<br />
и процеси ,които се извършват в отделни конкретни участъци на стопанската<br />
дейност.Тя е исторически най-късно обособилата се информационна<br />
система,удовлетворяваща текущите потребности от информация за единични<br />
процеси в производствената дейност ,контролирани непосредствено в<br />
процеса на тяхното извършване.С други думи, тя е ориентирана към отделно<br />
избрани събития,поради което няма всеобхватен,обобщаващ характер,а е<br />
предназначена за оперативно,текущо управление на дейността,с оглед<br />
непосредствено въздействие върху тях.За тази цел оперативната отчетност си<br />
служи с разнообразни средства за бързо представяне на сведенията,каквито<br />
са:по телефона,радиото,писмени и устни съобщения и др.механични и<br />
автоматични измервателни и регистриращи устройства.По правило тя няма<br />
задължителна документална обоснованост,от тук и доказателствена сила на<br />
данните,получавани от нея.В хода на осъществяване на оперативно-<br />
техническата отчетност се използват и трите вида отчетни<br />
измерители,преимуществено – натуралните.Точността при нея не е<br />
задължителна.Тя няма самостоятелна методология,служи си най-вече с общо<br />
приложимите методи на познанието,поради което тя не се е формирала като<br />
самостоятелна наука и има ограничен обхват на приложение.<br />
Статистическа отчетност: тя е клон на стопанската отчетност за<br />
количествено наблюдение,изучаване,измерване и контрол на масовите и<br />
отделните обществени явления и процеси ,като чрез нея се разкриват<br />
закономерностите и тенденциите в тяхното развитие. Като завършена<br />
информационна система,статистическата отчетност разполага със собствена<br />
документална основа, служи си със свои методи и форми,каквито са<br />
групировката,индексите,сводки,средни величини, корелационни<br />
зависимости,регресионен анализ и т.н.Чрез тях тя установява точна<br />
представа за протичането на дадени процеси и зависимости.Използва и трите<br />
вида отчетни измерители.<br />
Счетоводна отчетност:исторически тя е най-рано обособилият се клон<br />
на стопанската отчетност и имащ най-голяма роля в управлението на<br />
стопанската дейност,като осигурява над 70 % от информацията, необходима<br />
за ефективното управление на предприятието.Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-40760159296401235072014-06-11T03:19:00.000-07:002014-06-17T08:01:43.393-07:00ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА ОТЧЕТНОСТ<br />
<b>1. Същност, особености и задачи на счетоводството</b><br />
<b><br /></b>
Счетоводната отчетност е най-рано обособилият се клон в системата на стопанската отчетност.За разлика от останалите два вида стопанска отчетност,оперативната и статистическата,счетоводната отчетност е такава информационна система,която притежава специфични черти,произтичащи от обстоятелството,че функционира непрекъснато по време и осъществява пълен обхват на цялостната дейност на предприятието,приемаща парично изражение.<br />
<br />
Характерните особености,които дават облика на счетоводството като самостоятелна информационна система и обуславят неговото съдържание същност са следните:<br />
първата особеност на счетоводството е задължителното използване на паричния(стойностния) измерител и осъществяване на стойностно отчитане на стопанските факти,явления и процеси.В резултат на това се формират стойностните показатели,съдържащи обобщена и всеобхватна информация за стопанските факти,явления и процеси ;<br />
втората особеност на счетоводството е задължителното документиране на стопанските факти,явления и процеси,което осигурява юридическата достоверност на стопанските процеси;<br />
третата особеност на счетоводството е,че то се прилага не въобще,а в рамките на обособени в организационно, административно, имуществено и юридическо отношение отчетни единици,като за такива законът за счетоводството приема предприятието;<br />
четвъртата особеност на счетоводството е пълното обхващане и отразяване на всички стопански факти,явления и процеси,свързани с дейността на предприятието,на цялото му имущество и измененията,които настъпват в него в резултат на стопанските операции;<br />
петата особеност на счетоводството е , че се осъществява непрекъснато, което се обуславя от непрекъснатостта на възпроизводствения процес,при това в хронология и систематизирано според отчетните обекти;<br />
шестата особеност на счетоводството е,че то осигурява взаимно свързано отразяване на стопанските факти,явления и процеси,като за тази цел използва специфични подходи.<br />
седмата особеност на счетоводството е прилагането на своя методология,състояща се от специфични елементи,каквито са балансово обобщаване,системата на счетоводните сметки и двойното записване в тях,с което тя се отличава от всички останали информационни системи;<br />
осмата особеност на счетоводството е,че като информационна система,служи като средство за контрол и анализ на стопанската дейност.<br />
На основата на посочените специфични черти може да се обобщи,че счетоводството е научно изградена информационна система за пълно,непрекъснато,документално обосновано и взаимно свързано отразяване в парично изражение и със специфични средства на<br />
стопанската дейност на предприятието,с цел осигуряване на необходимата отчетна информация за ефективното му управление.<br />
<br />
Като информационна и контролна система за наблюдаване,измерване,регистриране,анализирани и контролиране на стопанските средства на предприятието,източниците на образуването им и тяхното движение в процеса на кръгооборота им,счетоводството изпълнява следните задачи:<br />
-създаване на счетоводна информация за имущественото състояние на предприятието и неговото опазване с грижата на добър стопанин;<br />
-пълно,документално,хронологично и систематично обхващане , количествено и качествено измерване на измененията в стопанските средства и техните източници;<br />
-контрол върху достоверността и законосъобразността на информацията от счетоводните документи;<br />
-реално представяне на състоянието на активите и пасивите в края на отчетния период;<br />
-удовлетворяване на вътрешните информационни потребности в хода на управление на предприятието;<br />
-осигуряване на счетоводна информация за резултатите от цялостната финансово-стопанска дейност на предприятието за даден отчетен период.<br />
<br />
<b>2. Принципи и изисквания на счетроводството.</b><br />
<b><br /></b>
Организацията на счероводния процес е свързана със съблюдаването на определени принципи,които по своята същност се явяват правила за функциониране на счетоводната система.Те се определят с чл.4 от Закона за счетоводството,съгласно който основополагащите счетоводни принципи, съобразени с Международните счетоводни стандарти са: текущо начисляване и действащо предприятие, предпазливост , съпоставимост между приходите и разходите;предимство на съдържанието пред формата;запазване при възможност на счетоводната политика от предходния период<br />
Текущо начисляване.Този принцип е основополагащ, чието основното съдържание се свежда до това,че приходите и разходите по сделки и събития следва да се начисляват в момента на тяхното възникване,независимо от момента на получаване или изплащане на паричните средства или техните еквиваленти.<br />
Действащо предприятие.Значението на този принцип е от гл.т. продължителността на дейността на предприятието в бъдещето.Това означава предприятието да не е поставено пред ликвидация,значително намаляване на обема на дейността му или пред несъстоятелност в период минимум до една година.<br />
Предпазливост.Прилагането на този принцип е свързано с оценяването и отчитането на всички предполагаеми рискове и очаквани евентуални загуби в хода на счетоводното третиране на стопанските<br />
операции,с оглед получаването на реален,действителен финансов резултат от дейността на предприятието.<br />
<br />
Съпоставимост между приходите и разходите.Този принцип изисква разходите, които са извършени по определена сделка или дейност да намерят отражение във финансовия резултат за периода,през който се черпи изгода от сделката,респ.дейността.Приходите следва да се отразят за периода,през който са отчетени разходите за тяхното получаване.<br />
Предимство на съдържанието пред формата.Значението на този принцип се проявява в това,че сделките и събитията следва счетоводно да се отразяват съобразно тяхното икономическо съдържание,същност и финансова реалност,а не формално според тяхната правна форма.<br />
Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния период.Съдържанието на този принцип се изразява във възможността за постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди,т.е. от текущия период с тези от предходните отчетни периоди. По своята същност счетоводната политика представлява счетоводният модел,възприет от неговото ръководство за определен отчетен период. Крайната цел на прилаганата счетоводна политика е осигуряване на единство в отчетния процес,обективна и точна информация за имущественото и финансово състояние на предприятието.Израз на това е изискването избраната и разработена от предприятието счетоводна политика да се оповестява в приложенията на годишния счетоводен отчет.<br />
Успоредно с посочените принципи, е целесъобразно и приложението на принципите за вярно и честно представяне,същественост, историческа цена,независимост на отделните отчетни периоди,стойностна връзка между начален и краен баланс,документална обоснованост, последователност на отразяване на сходни сделки,на стабилна монетарна единица и парична единица.Те,макар и да не са посочени в нормативната уредба на счетоводната отчетност, имат значение за стандартизирането на счетоводството съобразно МСС.<br />
Принципите на счетоводството и неговата нормативна регламентация,се явяват базата за предявяване към системата на счетоводството на следните изисквания:<br />
- законосъобразност при организацията и осъществяването на счетоводството;<br />
- пълно и достоверно отразяване на информационното съдържание на стопанските операции в синтактичен,семантичен и прагматичен аспект;<br />
- обективно и точно,количествено и качествено измерване и определяне на счетоводната информация във вид на счетоводни реквизити и показатели;<br />
- документиране на стопанските операции в момента на тяхното извършване;<br />
- синтетично и аналитично отчитане на стопанските операции и обекти; - текущо и периодично оценяване на активите и пасивите на предприятието;<br />
риятието,както и размера на дължимите данъци<br />
- сигурявнена информация за съставян на годишния счетоводен отчет.<br />
Спазването на така посочените принципи и изисквания на счетоводството е от съществено значение за протичането на счетоводния процес и вярното и честно представяне на резулт<br />
,което повишава качеството и полезността на счетоводната информ<br />
3.Предмет,обект и метод на счетоводството Счетоводната отчетност,като инфрмционна и контролна система,се отличава със свой предмет и обект на изучаване. Под обект н<br />
счетоводен път,което задължително подлежи на сч<br />
п<br />
истема за набиране и обработка на икономическата информация,дори същността на ози род икономическа инфорация,т.е. това е целта или самата дейност по зчерпателното, хронологичното отразяване на фактите, явленията и процесите. От тук предметът на счетоводството е динамичният израз на имущественото и финансовото състояние на предприятието, състоящо се от стопанските средства и източниците на тяхното образуване, разглеждани като единство на противоположности, потребителна стойност и стойност. Имущественото и финансовото състояние на предприятието,като предмет на счетоводството,се отличава с голямо разнообразие и нееднородност.Независими от това,за нуждите на счетоводната отчетност то можда се конкретизира в едните четиргрупи бекти:стопански средства,източници на формиране на стопанските средст<br />
си и операции,правни взаимоотношения от стопански характер.По съществоте с явяват обекти на четоводното отчитане.Първите две групи обекти,стопански средства и източници на тяхното образуване,разбирани още като активи и пасиви на редприятиет,са оснони,тъй като съществуват самостоятелно и независимо от останалите и без ях е невъзможно осъществяването на каквато и да е стопанска дейност от предприятието.От друга страна,стопанските операции,процесите и стопанско-правните отношения са производни обекти на счетоводно отчитане,тъй като проявлението им е обусловено от съществуването на основните обекти,а следователно,в счетоводната практика всяко нещо , което е отчита по счетоводен път се отнася към една от посочените групи обекти на <a href="http://consultbg.net/" target="_blank">счетоводството</a>,като съставна част на динамичния характер на имущественото и финансовото състояние на предприятието. Счетоводната отчетност,като наука и практика,се отличава от оперативната и статистическата и по това,че си служи със своя методология за постигане на целите на стопанското управление. Методологията по същество е съвкупност от използваните методи, начини, средства за постигане на дадена цел и реализирането на конкретни задачи. В зависимост от особеностите на отчетните обект и цели и задачите на стопанското управление,методът счетоводната отчетност е съвкупност от взаимно свързани и взаимно обусловени средства за изследване и<br />
разуване на обективната действителност. На тази основа на метода на счетоводната отчетност са: документиране и инвентаризиране;оценяване и калкулиране;системата на счетоводните сметки и двойното записване;балансово обобщаване;сводка на отчетните данни. От тук методът на счетоводната отчетност може да се определи като система от взаимно свързани елементи,с помощта на които се постига пълно,непрекъснато,документално обосновано и взаимно свързано текущо и периодично отразяване и обобщаване в парично изражение на състоянието и измененията на активите и пасивите,на всички стопански операции и на цялата опака дейност предприятието цел получаванеа необходимата информация за резултатното й управление. Характерна особеност на елементите на метода на счетоводната отчетност е, че те се ползват едновременно,успоредно,в логическа последователност, като се допълват взаимно.Отсъствието дори и на един от посочените елементи,като части на едно цяло,води до блокиране на счетоводната система в качеството й на информационна и контролна система.<br />
<br />
Прочетете и :<br />
<a href="http://consultbg.net/%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D0%B7%D0%BF%D0%B1-2014/" target="_blank">Диференцирани осигурителни вноски за фонд „ТЗПБ“ </a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-31228708777189933762014-06-11T03:15:00.005-07:002014-06-17T08:03:09.918-07:00Същност,структура и форма на счетоводния баланс<b>Същност,структура и форма на счетоводния баланс</b><br />
<b><br /></b>
Балансовото обобщаване се определя като начин за икономическа групировка на активите и пасивите на предприятието и тяхното периодично обобщено отразяване и съпоставяне в стойностно изражение към определен момент,с цел изучаване,анализиране,контролиране и ефективно използване и управление на имущественото и финансовото състояние.<br />
Балансовото обобщаване на активите и пасивите намира израз в съставянето на “счетоводен баланс”.<br />
<br />
Счетоводният баланс се определя като техническо средство за икономическа групировка и периодично обобщаване и отразяване в стойностно изражение на състоянието на активите и пасивите на предприятието към определен момент двуаспектно,по състав и функционална роля и по произход и целево предназначение.<br />
<br />
Счетоводният баланс, като техническо средство за прилагане на балансовото обобщаване, се съставя под формата на таблица . В зависимост от начина на разполагането на активите и пасивите в балансовата таблица,се обуславя и формата на счетоводния баланс.В счетоводната теория и практика се прилагат две форми на счетоводния баланс:двустранна и едностранна.При двустранната форма счетоводният баланс се съставя във вид на таблица с две страни,в която двата елемента на имуществото се разполагат хоризонтално.В лявата страна се отразява имуществото на предприятието по конкретен състав и функционална роля и се нарича актив,а в дясната същото това имущество се посочва по произход и целево предназначение,наречена пасив . С други думи в двустранната форма на счетоводния баланс се посочват едни и същи счетоводни обекти,изразени двуаспектно ,с което се обяснява равенството между общата сума на актива и общата сума на пасива в баланса.<br />
При едностранната форма на счетоводния баланс активите и пасивите се разполагат в балансовата таблица вертикално,като е прието най-напред да се описва имуществото по конкретен състав(актива),като се оформи общият му стойностен размер и под него да се опише имуществото по произход(пасива) и се оформи общият му стойностен размер.И тук балансовата част приключва с равенство между сумата на актива и сумата на пасива.<br />
Независимо от формата на счетоводния баланс,той съдържа в себе си две части,балансова и задбалансова.В балансовата се посочват активите и пасивите на предприятието,които в своята съвкупност формират неговото имуществено и финансово състояние в стойностно изражение към определен момент.В задбалансовата част намират проявление условните активи и условните пасиви на предприятието като израз на правните отношения от стопански характер,които не се отразяват върху общата сума на актива и общата сума на пасива на предприятието,отразени в счетоводния баланс. В зависимост от състава на имущественото и финансовото състояние на отделното предприятие се определя и съдържанието на счетоводния баланс. От съдържателна гледна точка,балансът,както вече беше изяснено,включва активите,собствения капитал и пасивите на предприятието.В структурно отношение активите и пасивите в баланса са обособени в раздели,групи и балансови пера,наричани още балансови статии.<br />
<br />
Най-малката структурна единица в счетоводния баланс са балансовите пера(статии),които изразяват стойностно конкретните видове активи и пасиви към момента на съставяне на баланса.Всяка балансова статия се състои от две части:наименование и сума.По правило наименованията на балансовите статии съвпадат с наименованията на отразяваните чрез тях отчетни обекти.Съществуват и някои изключения по отношение на част от отчетните обекти,като за тази група обекти се използва сборна балансова статия,за която степента на обобщаване е в зависимост от обхвата на отчетните обекти.<br />
Балансовите пера се обединяват на предварително определена основа в еднородни групи,като образуват следващия градивен елемент на <b>счетоводния баланс</b>, балансовите групи.Това обединение е в съответствие с икономическата същност на активите и пасивите.<br />
От своя страна,балансовите групи по-нататък се обобщават в балансови раздели ,които са най-големият структурен елемент на счетоводния баланс.Чрез разделите се получава обобщена информация за активите и пасивите на предприятието според техния икономически характер,функционална роля,произход и целево предназначение.<br />
Законодателството допуска предприятията да добавят нови балансови статии,в случаите когато посочените не отговарят на съдържанието на дадена група активи или пасиви.Балансови статии,за които липсва счетоводна информация,не се посочват в счетоводния баланс.<br />
<br />
Равенството между общата сума на актива и общата сума на пасива в счетоводния баланс е задължително.Вътре между разделите и групите на актива и на пасива наличието на равенство не е задължително.<br />
<br />
<b>Видове счетоводни баланси</b><br />
<b><br /></b>
Според информационните потребности,които удовлетворяват счетоводните баланси,в счетоводната теория и практика е прието прилагането на различни баланси,групирани по различни класификационни признаци.<br />
<br />
В зависимост от момента на съставяне,счетоводните баланси биват:<br />
-начални – съставят се задължително в началото на отчетната година;<br />
-периодични – съставят се в определени от главния счетоводител интервали от време в рамките на отчетната година(обикновено месечни, тримесечни,шестмесечни,деветмесечни),в зависимост от дейността на предприятието и информационните потребности за неговото управление;<br />
-годишни –съставят се към 31 декември във връзка с годишното приключване и изготвяне на годишния счетоводен отчет на предприятието като негов съставен елемент.Съставянето им е след провеждане на инвентаризация на активите и пасивите,с оглед точното и вярно отразяване на имущественото и финансово състояние на предприятието.В практиката тези баланси се наричат още приключителни.Между крайния (годишен)счетоводен баланс и началния е задължителна стойностната връзка,изразена в това,че счетоводния баланс,съставен към 31 декември се явява начален за следващия отчетен период,т.е. към 01 януари на следващата отчетна година.<br />
<br />
В зависимост от обхвата на информацията в счетоводния баланс,се различават:<br />
-единични –в тях се съдържа резултатна информация за предприятието,като самостоятелно обособена отчетна единица;<br />
-консолидирани – съставят се от предприятия,притежаващи повече от половината от акциите,дяловете и гласовете или контролират повече от половината от членовете на управленските органи в друго предприятие.С други думи,чрез тях се представя имущественото и финансово състояние на група предприятия.Консолидирането,т.е. обобщаването на информацията е от предприятието-майка.<br />
<br />
В зависимост от случая,повода,по който се съставят,счетоводните баланси се подразделят на:<br />
-встъпителни- изготвят се при започване дейността на едно предприятие или при преминаване от едностранно към двустранно счетоводно записване на дейността на предприятието;<br />
-ликвидационни – съставят се при прекратяване дейността на предприятието поради ликвидация,преобразуване и т.н.;<br />
-оздравителни – съставят се за предприятия,за които има решение за обявяване в несъстоятелност,с цел предприемане на мерки за излизане от финансовото затруднение.<br />
<br />
В зависимост от възприетият метод за оценка на съдържащите се балансови пера в счетоводния баланс,се различават:<br />
-брутни,които съдържат корективни балансови пера;<br />
-нетни,които не съдържат корективни балансови пера.<br />
Независимо от вида ,същността,формата,структурата и съдържанието на счетоводните баланси не се променя и предназначението им е да удовлетворяват определени информационни потребности.<br />
<b><br /></b>
<b>Модели балансови изменения</b><br />
<br />
Счетоводният баланс,като технически прийом на балансовото обобщаване,изразява имущественото и финансово състояние на предприятието в парично изражение към определен период от време,т.е. в статика.Независимо от това,под влияние на стопанските операции настъпват изменения в състава на активите и пасивите,които дават отражение върху структурата на счетоводния баланс.Четирите типа стопански операции определят и съответните модели балансови изменения.<br />
<br />
Първи модел балансови изменения .При него под влияние на стопанските операции от първи тип,настъпват изменения само в актива на баланса,като едно или няколко активни балансови пера се увеличават срещу равностойното намаляване на едно или няколко други активни балансови пера.Така тези балансови изменения не променят сумата на актива,при което се запазва и общата балансова сума.В случая е налице трансформации на активни балансови пера,които водят само до структурни промени,но не и в балансовата сума на активите и пасивите.<br />
<br />
Втори модел балансови изменения.При този вид балансови изменения настъпват изменения само в актива на баланса под влиянието на втория тип стопански операции.Налице е еквивалентно трансформиране на едно или няколко пасивни балансови пера в едно или няколко други пасивни балансови пера,при което сумата на пасива не се променя,така както не се променя общата балансова стойност.И при този модел балансови изменения настъпват само структурни промени в пасива на баланса,при което се запазва общата балансова сума.<br />
Трети модел балансови изменения.Към него се отнасят тези изменения в баланса,които са предизвикани от третия тип стопански операции.В случая се предизвикват едновременно изменения в актива и в пасива на баланса по посока увеличение,в резултат на което се променя сумата на актива и пасива,както и в общата сума на баланса.При този модел,балансовите изменения са равностойностни, при тях стопанските операции водят до увеличението на един или няколко пасива срещу еквивалентното увеличение на един или няколко пасива,което води до нарастване и на общата сума на баланса.<br />
<br />
Четвърти модел балансови изменения.При него стопанските операции от четвърти тип предизвикват изменения едновременно в актива и в пасива на баланса в посока намаление.Така един или няколко актива се намаляват срещу равностойното намаление на един или няколко пасива,като се намалява и общата сума на баланса.<br />
<br />
Следователно,балансовите изменения са израз на двойнственото проявление на движението на капитала,веднъж като субстанция, т.е.имущество и втори път като абстракция,т.е. стопанско-правна форма,което движение се изразява чрез балансовото обобщаване,като елемент на метода на счетоводната отчетност.<br />
<br />
Виж и :<br />
<a href="http://consultbg.net/%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B6-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82/" target="_blank">Пенсии за осигурителен стаж и възраст. Условия за пенсиониране</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-50178666536021659172014-06-04T05:39:00.002-07:002014-06-04T05:45:32.056-07:00Регистрация и документи за ЕООД и ООД<b><u>Какво е необходимо за да направите регистрация на ЕООД и ООД и всички необходими документи.</u></b><br />
<br />
Все повече средства се отпускат от европейския съюз за финансиране на различни проекти. Общото между всички е изричното изискване средствата да се отпускат на юридически лица. За жалост не всеки има възможността да заплати скъпи хонорари за изготвяне на документи за регистрация на фирма - <b>ЕООД </b>или <b>ООД</b>. За това тук на кратко ще се опитаме да обясним в няколко кратки стъпки как вие сами да подготвите и регистрирате дружеството си.<br />
За да подготвите документалната част са необходими следните неща :<br />
<br />
<b>1. Необходимо е да изберете име за бъдещето дружеството</b> като то може да се изписва както - на български, така и допълнително на английски по желание.<br />
<br />
<b>3. Седалище и адрес на управление на дружеството</b> - актуален адрес на който може да се получава кореспонденция от <b>НАП </b>и <b>НОИ</b><br />
<br />
<b>4. Основен предмет на дейност </b>- каква ще е основната дейност, която фирмата ще извършва.<br />
<br />
<div class="MsoNormal">
<span lang="BE" style="font-size: 12.0pt; mso-ansi-language: BE;"><span style="background: white;"><o:p></o:p></span></span></div>
<b>Пример за предмет на дейност на дружество ООД или ЕООД :</b><br />
<b><br /></b>
<div>
Търговия, внос и износ, ресторантьорство, телекомуникационни услуги , Рекламна и маркетингова дейност. Търговска дейност. Посредничество. Търговия и производство. Консултантски и други услуги,търговия на едро и дребно; външна и вътрешна търговия на едро и дребно с всякакъв вид стоки за промишлено и лично потребление, разрешени от закона; разкриване на собствени търговски обекти; производство на стоки с цел продажба. Комисионни, рекламни, информационни , програмни, импресарски или други услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, покупка на стоки или вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид. Както и всяка друга дейност незабранена от закона.</div>
<div>
<br />
<b>5. Управител</b> - кой ще е управител в дружеството , посочва се лицето което ще бъде назначено за управител , то може да се различава от собственика на дружеството дори и при едноличното дружество (ЕООД)<br />
<br />
<b>6. Основен капитал на дружеството</b> - минималния размер за регистрация на ЕООД и ООД е 2лв. , внася се в набирателна банкова сметка която се открива и закрива само за целите по регистрация на дружеството. След като се регистрира фирмата този капитал се изтегля обратно и се възстановява напълно. Затова е добре да не прибягвате до фирмена регистрация с минималния размер от 2 лева а да е сума съобразена с първоначалния разход на фирмата преди тя да има приходи – наем , касов апарат, ток, вода и др. например поне – 100лв. - 500лв.<br />
<br />
След като сте наясно с горе изброените детайли можете да прибегнете и до попълване на документите свързани с фактическата регистрация на дружеството, а именно :<br />
<br />
<b>Запазване на името на фирмата</b> – Напълно ненужно! За да регистрирате фирма като <b>ЕООД </b>или <b>ООД </b>, щом сте проверили ,че съответното име което желаете по интернет е свободно за регистрация, то вие не се нуждаете от тази услуга ! По този начин <b><u>спестявате 50лв </u></b>!<br />
<br />
<b><a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/a4.pdf">Заявление А4 ( вписване на обстоятелствата относно дружество с ограничена отговорност</a>)</b> – съдържа данните за фирмата, управителят, капитала и т.н. Обърнете внимание ,че за попълване се използва <a href="http://get.adobe.com/reader/"><b>Adobe Reader</b></a>.<br />
<br />
забележка : Формулярът не може да бъде запаметяван ,затова ще трябва след като го попълните да го разпечатате.<br />
<br />
<a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/dekl-al.8-i-al.3.doc"><b>Комбинирана декларация по чл. 141, ал.3 и ал.8 от ТЗ</b></a> - приема се управлението на дружеството, спесимен от подписа и се декларира липса на други пречки за упражняване на дейността - управител на ЕООД / ООД - док. са комбинирани за да спестите една нотариална такса !<br />
<br />
<a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/uchreditelen_protokol.doc"><b>Протокол от решението на едноличния собственик </b></a> – удостоверява се желанието за създаване на дружество. (Примерен документ)<br />
<br />
<a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/uchreditelen-akt-eood-ood.doc"><b>Учредителен акт</b></a> – в него са описани предметът на дейност, управление и начин на представителство, общи разпоредби, както и всичко, относно новоучредената фирма. (Примерен документ)<br />
<br />
<a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/deklaracia-13al.5.doc"><b>Декларация по чл. 13, ал. 5 от Закона за Търговския Регистър</b></a> – декларира се, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя. - Подава се единствено в случай ,че документите се подават от упълномощено лице , (необходимо е и нотариално заверено пълномощно в този случай)<br />
<br />
<a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/deklaracia-13al.4.doc"><b>Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския Регистър</b></a> – декларира се истинността на заявените обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове. - Подава се когато документите се подават от вас (търговеца или - управителя на бъдещата фирма).<br />
забележка : Не бъркайте двете декларации(по чл.13,ал.4 и по чл.13ал.5) , това са два различни и задължителни документа за регистрирането на ЕООД в зависимост от това как подавате документите.<br />
Ако Вие като управител подавате документите нужна ви е - (9) Декл. по чл. 13 ал.4. <br />
Ако друг подава документите от ваше име ви е необходима - (8) Декл. по чл. 13 ал.5<br />
<br />
<a href="http://consultbg.weebly.com/uploads/3/1/7/0/3170199/dokumenti-eood-ood.rar"><b>Изтегли пълния комплект документи за регистриране на фирма като ЕООД или ООД</b></a><br />
(актуален към 02.06.2014)<br />
<br />
<span style="color: #cc0000;"><b>Важно</b> </span>! От 2011г. Търговският регистър пуска и услугата електронно подаване на документи за регистрация на фирма като ЕООД , ООД и др.,чрез която таксата за <b>регистрация е двойно по-ниска</b> .Т.е. ако използвате услугите на счетоводната ни кантора ,<b><u>ние можем да регистрираме фирмата ви дори по-бързо и по-евтино</u></b> , като използваме метода за подаване на всичката тази документация по електронен път.<br />
<br />
Ако желаете все пак ние да подготвим и извършим регистрацията вместо вас , моля свържете се с нас от тук - <a href="http://consultbg.weebly.com/10561077107510801089109010881072109410801103-10851072-10921080108810841072.html"><b>регистрация на фирма</b></a></div>
Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-82104047339006723562014-06-04T00:40:00.002-07:002014-06-04T00:41:19.468-07:00Важность недорогой Бургас Солнечный моряАэропорт от места действительно место из важнейших преимуществ наряду с существенным путешествий и из любого конкретного одном месте, в то же время . Это тождество в аэропорту , возможно, были расположены так же, как с аэропорта Бургас внутри Бургас области Болгарии. Это аэропорт находится за незначительное длительного расстоянии 10 км от города и имеет некоторое преимущество , так как несколько хорошо известных мест можно найти рядом ею.<br />
Самый известный летнее время курорту Солнечный берег расположен в 30 км от аэропорта Бургас и Созопольромантическое расположение пляж, который , видя, что в расширенном расстоянии относительно Сорок километр. По регулярности от авиабилетов наряду с общими посетителей Атмосфера сайта , потребность в дешевой транспорта Бургас Залитые солнцем пляж поддержки , и , что , как правило, , такси службы , на самом деле увеличивается на один шаг дальше . В поисках предварительного бронирования услуг такси , избегая ненужных количество тарифа и уйдя местный аферист имеет важное значение. Для получения недорогой передачи Бургас Солнечный Берег через аэропорт в местный желаемый пункт назначения , он всегда будет лучше сделать выбор в предварительно заказанное такси предварительного пробиться к аэропорту .<br />
Как мы считаем иллюстрацию перемещения к Солнечный берег, это шикарный часть неопытного и изворотливого человека такси , чтобы предложить Вам эффективно от назначения. Вместо этого, в случае, если вы просто держаться подальше от тех Желтые такси и выбрать заранее забронировали дешевые Bourgas передачи Солнечный берег такси , вполне вероятно, что вы достижении заданного желаемого места назначения значительно повышает . Это не простобюджет и лучший выбор , чтобы выбрать , а мудрые заменить начать свой поездки .<br />
Солнечный берег может быть существенным и населенный продолжительность фантастического количества отелей, расположенных , который вытащил из Святой Влас на севере на Несебр вК югу . Это наиболее известным местом в Болгарии и достойно , поэтому , это суд гарантирует свои позиции на сумму туристов , выезжающих эту позицию с каждым годом.<br />
Солнечный берег это место, которое легко получить в на аэропорта Бургаса условии, что вы идете на предложенный а также надежные заранее забронировали дешевый переключатель Бургас Солнечный поддержки берег, так же, как то, что вы предоставляете . Мы занимаемся путешественникам нашими квалифицированными и опытными лиц в целях удовлетворения вас от зале прилета в <a href="http://hdairporttransfers.com/ru" target="_blank">аэропорту Бургаса</a> , и вот их список в уходе наша компания предлагает :<br />
• Английский Привлечение Квалифицированный водитель<br />
• Минивэн , Авто без ограничений на пикапы и высадки планом таймингов<br />
• 1 день Телефонная линия иНДС и родной налогообложения участие обслуживание<br />
• Автомобиль и Voyager страховой полис без усилий расходы на топливо<br />
Таким образом, если вы Электронная книга наши услуги вы могли бы получить скидку на прокат автомобильных компаний в дополнение .<br />
Наши Дешевые перемещения Бургас Солнечный услуги пляж такси быть осторожными , который наши туристы не подвергаются только о каких-либо трудностей и понежиться в этом лучшем в дополнение к впечатляющим месте счастливой вместе с подарками динамики. Спокойный парк , полукруглого залива , предлагая спокойную и прохладный нормальную воду для плавающей вокруг и все это для национальных , а также глобальных посетителей , определенно , что любой прибывающий здесь желает приобрести ! Большое количество услуг и неограниченное список дополнительных достопримечательностей выбрать этот спот значениепопытаться убедиться, что этот визит еще становится легкой путешествие с недорогой транспорт Бургас Солнечный поддержки Бич от аэропорта БургасСчетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-27809800602717316322014-06-03T03:03:00.001-07:002014-06-03T03:03:05.809-07:00Полезно за храненето при коткитеНай-важното нещо при малките котенца е тяхното правилно изхранване в първите седмици и месеци след раждането им. Особено важно е правилния прием на храни до 1 - годишната им възраст. Повече информация относно - <a href="http://www.feabg.com/functional/40-pets/89-hranene-pri-kotkite-chast-parva-hranene-pri-malkite-kotki.html" target="_blank"><b>правилното хранене при малките котенца</b></a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-7587516900505734942.post-20022881745369860892014-05-28T01:41:00.001-07:002014-05-28T01:41:42.768-07:00Недорогой Прокат авто: Планирование отдыха и рынок Прокат автомобилей в улучшениюПри поиске недорогой <a href="http://transferaeroporta.weebly.com/" target="_blank">прокат автомобилей</a>, многочисленные некоторые люди предпочитают , чтобы иметь возможность забронировать отдых или в качестве альтернативы компания прокат автомобилей прямо в заранее. Автомобиль нанять обычно не обычнодолжны для большинства поездок компании, если , конечно, нам в настоящее время принято решение о в аэропорту . Вождение бизнес автомобиль на самом деле хорошо для коротких встреч , но , как только вы приходите с дальних дистанций , чтобы путешествовать , и / или даже за границей , следовательно, вы должны взять на прокат автомобиль , не говоря уже кто-то желание что-то наиболее эффективный для нужд .<br />
Рождество в аренду <a href="http://transferaeroporta.weebly.com/10581088107210851089109210771088-1074-10721101108810861087108610881090/5" target="_blank">транспортное средство</a> дополнительно более значительным для многих людей , на самом деле , если они в настоящее время имеют большие семьи с двух взрослых и трех и / или четырьмя детьми . Это достаточно плохо , имеющие двух детей на протяжениивзамен небольшого автомобиля не говоря уже три! Ваши потребности всего в полной мере понять , что я имею в виду!<br />
На отдыхе вам может потребоваться 4x4 или просто даже некоторые люди компания ( необычное имя) , которые могли бы соответствовать всей семьей хорошо и, кроме того , не возникли проблемы всю технику ! Многие из них , как правило, конечно, не всегда доступны в аэропортах , так у вас есть проблемы в случае, если вы не заказывали в течение заранее. То же правило относится и к более престижных бизнес- автомобилей , которые включают 7- й серии BMW , Mercedes или синонимом , а также для тех, точное вы можете почти совсем оснащены заказать свой собственный прокат бизнес автомобиль заранее.<br />
Это нормально , если вы обычно ищете дешевый прокат автомобиля прямо в центре вашей страны , однако, могут возникнуть трудности , делая это при поездках за границу . Трудно необходимости планирования автомобиль находится прямо на Гавайях , когда вы живете в Колорадо , однако попробуйте создать большое заранее планировать прямо в центре Кении , как только вы проживаете в Австралии ! Не было бы идеально , если вы можете обнаружить простой способ заказать бизнес прокат автомобиль или, возможно, автомобиль в течение праздников с вашего жилища ? Или просто в настоящее время имеют ваш индивидуальный письменный стол сделать это для нас , не разрывая на себе волосы ?<br />
Многие Himan существа хотят быть в состоянии заказать их автомобиль раньше времени , когда собираетесь в отпуск или, возможно, для деловых поездок . Доступное прокат <a href="http://transferaeroporta.weebly.com/10581088107210851089109210771088-1074-10721101108810861087108610881090/3" target="_blank">автомобилей</a> на самом деле легче получить , заказав рано в сети , а также тем самым они убедиться, что они получают авто они нуждаются, и, кроме того , не просто " то, что доступно " . Другие люди , кажется, не беспокоит относительно вперед бронирование проката автомобилей : они могут забронировать авиабилеты , а также билеты на поезд заранее , однако , оставить свои автомобили , чтобы удачи !<br />
Недорогой Прокат автомобилей Стоимость Преимущество<br />
Там, как правило несколько благословения бронировании праздник автомобиля прокат прямо в центре заранее , а не фактическое минимальное существо затрат. Большинство фирм по аренде автомобиля , как правило, взимают меньше для большого предварительному заказу по сравнению с , если возможно, вы просто включите на ресепшн , таким образом, бронирование отпуск или в качестве альтернативы бизнес прокат автомобиль раньше времени , как правило, возможно, сохранить вам доход - особенно , если вы забронировать автомобиль на чистая . Порой это невозможно с командировками , но вам действительно нужно , по крайней мере узнать, когда полет на самом деле из-за с прибыть на его отпуск. Вы можете забронировать свое собственное транспортное средство онлайн прямо в заранее для того времени и даже скорее всего, получите лучшую точку цен по сравнению с кто-то прогуливался из самолета плюс стремление с получают достойное прокат автомобилей в конкретном столе .<br />
Большой Вердикт Автомобили<br />
В там , как правило, другие блага , хотя, не минимальное время фактическая выбор автомобилей вам предлагают . Планирование прокат автомобиля загодя позволяет любому выбрать конкретный автомобиль мы хотим - по крайней мере, относительно точки . В случае, если вы берете автомобиль напрокат из любого аэропорта ограничены , чтобы иметь возможность , что они приходят с доступны : определенно не то, что в том, что можно купить за прокат автомобиля в аэропорту , но с тем, что именно осталось , действительно в случае, если вы , как правило, близки к в возвращении очереди !<br />
Это определенно не удобно , чтобы найти автомобиль с костюм любого , если вы в настоящее время есть пять и / или шесть в отношении семьи , и довольно многие передач. В действительности, любой мог бы , конечно, не найти ничего плюс в настоящее время имеют оплачиваемый некоторые из эксплуатации на курорт , чтобы помочь мы из наряду аренде автомобиля большой так много длятребуется . Лучше себе забронировали прокат праздник транспортного средства в заранее.<br />
Источник : <a href="http://hdairporttransfers.weebly.com/">http://hdairporttransfers.weebly.com/</a>Счетоводни консултации,идеи,съвети,информацияhttp://www.blogger.com/profile/06610974551469121540noreply@blogger.com0