понеделник, 27 май 2013 г.

Kак да регистрирам фирма?

Искате да  започнете своя нов бизнес, но  за целта ви е необходима нова фирма, с която да работите? Нямате възможност и финанси да наемете адвокат, който да поеме фирмената регистрация?

Ако отговорът на всичките въпроси е да , то тогава може би ще се заинтересувате да разберете, че вече е напълно възможно и сами да регистрирате своята новата фирма. Нужно е да имате единствено желание, свободно време и малко опит с Word или друг тип текстообработваща програма.
Като начало трябва да съставите списък с това каква ще бъде фирмата ви.
Може би сте изчели много статии, за това какъв тип дружество да изберете  - ЕТ , ЕООД , ООД  и др. и сте се убедили, кой тип е най-подходящ за извършването на дейността ви. Ако не винаги можете да се консултирате със счетоводител и да проверите за най-добрите възможности.
След това е време смело да пристъпите напред и да започнете с същината. Като начало трябва да изберете име на фирмата Ви - то трябва да е уникално и да няма до този момент друга фирма  вписана в Търговския регистър с това име. След като проверите името идва ред и на другите данни за фирмата. Трябва да решите къде ще е адреса на фирмата - седалище и фирмен адрес. Задължително е посочването на актуален адрес, до който имате достъп. Ако не отговаряте на кореспонденцията която тепърва ще получавате на този адрес, подлежите на санкции. След като посочите име и адрес е необходимо да изберете представляващи дружеството, съдружници и управител. Ако фирмата ви ще е еднолично дружество, то тогава за всичко ще отговаряте само вие и ще бъдете вписан на всякъде.
След като посочите тези данни е ред на изготвяне на документите, дори и това може да бъде направено от вас - виж  как да регистрирам фирма и необходими документи за регистрирането на фирмата.
Веднъж готови с всичко, следва плащането на държавните такси - Такси (тарифи) на Търговския регистър (Агенция по вписванията) и след това подаването на пакета с оформените и изготвени документи към търговския регистър - http://brra.bg/ . Когато подадете документите за вписване е важно да пазите входящия номер , който ще ви дадат - до 6 работни дни излиза вписването на новата фирма и вие ще можете директно да започнете работа с нея.

понеделник, 20 май 2013 г.

ПРАКТИЧЕСКИ АСПЕКТИ ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛ. 189Б ЗКПО, ВЪВ ВРЪЗКА С ПОСЛЕДНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ В ЗДДС, В СИЛА ОТ 08.03.2011 Г.


В “Държавен вестник”, бр. 19 от 2011 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС). 
Наред с измененията в други закони, с параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗДДС е извършена промяна и в чл. 189б ЗКПО - “Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители”.
Настоящият материал, без претенции за изчерпателност, има за цел да маркира практическите аспекти на действащите изисквания за прилагането на тази мярка за стимулиране на инвестициите.
I. Общи постановки относно облекчението
Нормата на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) претърпя сериозна промяна, в сила от 01.01.2010 г., поради което се налага необходимост от отговор на въпроса, какво наложи и какво е съдържанието на сега извършените промени.
Както читателите вече знаят, с Решение на Европейската комисия (ЕК) от 11.02.2011 г. е получено становище за съвместимост на мярката с правилата на европейското законодателство по отношение на държавните помощи. Положителното становище на ЕК на практика позволи данъчно задължените лица да се възползват от данъчното облекчение и за финансовата 2010 г., само ако са изпълнени всички задължителни законови критерии (условието беше заложено изрично в § 41 от ПЗР на ЗКПО).
Едновременно с това, в част “Мярка за помощ” от това Решение на ЕК, са изложени подробно съображенията, допускащи ползването на данъчно облекчение по чл. 189б ЗКПО (аналогични са изискванията относно чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ) - преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, реализирана от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Текстът на Решението на ЕК, даващ право за прилагане на чл. 189б ЗКПО, детайлно и последователно мотивира при изпълнението на кои ключови постановки може да се счита, че облекчението изпълнява изискванията на европейското законодателство.
Принципно, прилагането на възможност за упражняване на мярката от земеделските производители е натоварено с тежки ограничения, залегнали в редица национални и европейски актове, като например:
Договора за функционирането на Европейския съюз;
Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите “de minimis” в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21.12.2007 г.);
Насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския и горския сектор за 2007-2013 г. (OB, С 319 от 27.12.2006 г.) и в частност - Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 (OB, L 358 от 16.12.2006 г.);
Закона за държавните помощи;
Програмата за развитие на селските райони в България за 2007-2013 г. (одобрена с Решение С (2008) 755 на Комисията от 19.12.2008 г., изменена с Решение С (2010) 1232 на Комисията от 04.03.2010 г.) и др.
Както се оповестява в мотивите на Министерството на финансите за внесените в началото на 2011 г. изменения в чл. 189б ЗКПО “при нотифицирането на тази държавна помощ пред Европейската комисия са възникнали някои въпроси относно мерките за избягване на двойно финансиране с публични средства на разходите за едни и същи инвестиции (активи), което би противоречало на европейското законодателство в областта на държавните помощи за отрасъл “Земеделие””.
В този смисъл, основната и ключова характеристика на последните изменения е допълване (разширяване) на обхвата на мерките, към които действа забраната за ползване на данъчното облекчение и с всички форми на публична финансова помощ от националния бюджет и/или бюджета на Европейския съюз. Законодателно е възприет механизъм за отмяна на ал. 3 и ал. 4 от чл. 189б ЗКПО, като едновременно всички условия, които подлежат на кумулативно изпълнение, са изчерпателно изброени в ал. 2, т. 1-6 от същия член.
II. Конкретни, действащи и запазени в съдържателен аспект изисквания за 2011 г.
На практика, към настоящия момент в чл. 189б ЗКПО изцяло са съхранени всички действащи преди промяната изисквания, маркирани (по съдържание и нормативна регламентация) накратко, както следва:
1. Инвестирането на преотстъпения данък следва да е само в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Инвестициите е необходимо да са направени в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването (чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО )- в § 1, т. 27 и т. 60 от ДР на ЗКПО е определен обхватът на понятията “непреработена растителна и животинска продукция” и “земеделска техника”. Извън обхвата на приемливите инвестиции попадат придобиването на земеделски земи, както и покупката на употребявано оборудване.
Това ограничение произтича както от изискванията на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1857/2006, така и от изискването за инвестиции в нови сгради и нова земеделска техника. Допълнително, помощта не се отнася за производство и реализация на продукти, които имитират или заместват мляко и млечни продукти (по аргумент от чл. 4, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1857/2006). Помощ, според чл. 4, параграф 7 от същия регламент, не може да бъде предоставяна по отношение на закупуване на права за производство, животни и едногодишни растения, засаждане на едногодишни растения, както и дренажни работи или напоително оборудване и напоителни работи, освен ако инвестицията води до намаляване на потреблението на вода с минимум 25%, в сравнение с предишното.
В съответствие с т. 27 от Насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския и горския сектор за 2007-2013 г., глава IV, част А, се допуска за подпомагане на инвестиции, само ако са свързани с първично производство на продукти, които попадат в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на ЕО (по официална информация в България има над 1000 земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на такива селскостопански продукти).
Съобразно изброяването на приемливите разходи в чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006, могат да се приемат като инвестиция разходите, свързани със:
а) изграждането, придобиването или подобряването на недвижим имот (сгради);
б) придобиването, или придобиването на лизинг, на машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива;
в) общи разходи, свързани със средствата по букви “а” и “б”, като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, техникоикономически проучвания, придобиване на патенти и лицензии.
Разходите по договори за лизинг извън тези, посочени в буква “б”, като данъци, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, допълнителни застраховки, такси и т.н, не са приемливи разходи.
2. Активите, придобити в изпълнение на условието за инвестиране, следва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица (чл. 189б, ал. 2, т. 2 ЗКПО) - акцентът при така въведения критерий е върху недопускане прехвърлянето на собственост, при което в резултат от злоупотреби да бъде възможно формалното изпълнение на изискването за инвестиции, респективно - необосновано претендиране на право за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО.
3. Дейността, за чиято данъчна печалба се ползва преотстъпването по чл. 189б ЗКПО, трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване (чл. 189б, ал. 2, т. 3 ЗКПО). Това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации. В Приложение № 2, Справка 1 към годишната декларация по чл. 92 ЗКПО е налице и изискване за деклариране на поредността на преотстъпване на корпоративен данък. В този смисъл, въз основа на декларацията директно се ползва облекчението, без органите на НАП да упражняват предварителен (ex ante) контрол. Признаването на правото на преотстъпване по схемата на помощта зависи от спазването на предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ (ex post) контрол. В случай че се установи несъответствие с изискванията на закона при ползвано данъчно облекчение, корпоративният данък (ведно с лихвите) подлежи на внасяне/възстановяване в бюджета по аргумент от чл. 173, ал. 1 ЗКПО.
4. Преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите - предмет на инвестиция по чл. 189, ал. 2, т. 1 ЗКПО (чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО). Посоченият лимит кореспондира със забраната размерът на облекчението да превишава тавана на интензитет на помощта, определен от Европейската комисията за България - 50 на сто, съгласно Картата на националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30.03.2007 г.). Принципните постановки за допустимия интензитет на помощта за инвестиции в сектор “Земеделие” са заложени в чл. 4, параграф 2, б. “а” от Регламент (ЕО) № 1857/2006.
ПРИМЕР за изчисляване на допустим интензитет:
Ако данъчно задължено лице (ДЗЛ) инвестира в нова земеделска техника, чиято стойност е 20 000 лв., то може да преотстъпи корпоративен данък в размер до 10 000 лв., ако са спазени и всички други изисквания на закона.
В този смисъл, определянето размера на интензитета е в пряка зависимост от съотношението между размера на преотстъпения данък и размера на направените инвестиции.
Обратното - ако ДЗЛ преотстъпи корпоративен данък в размер на 20 000 лв., то следва да изпълни изискването за инвестиция, в размер най-малко на 40 000 лв.
Няма пречки интензитетът да е по-нисък от 50 на сто, но не може да бъде по-висок, т.е. не може да инвестира по-малко от 40 000 лв., но условието би било изпълнено и при инвестиция от 50 000 лв. (в този случай интензитетът би бил 40%).
На практика, за да бъде спазен допустимият лимит за интензитет на помощта, земеделският производител следва да финансира със собствени средства поне (минимум) 50 на сто от инвестицията, докато другите 50 на сто ще получи от републиканския бюджет под формата на преотстъпен корпоративен данък.
5. Активите, предмет на инвестиции по реда на чл. 189б ЗКПО, не могат да бъдат заместващи на вече съществуващи активи. Обикновената подмяна на употребявани активи (заместващи инвестиции) изрично е извън обхвата на предоставянето на помощта за земеделските производители по силата на чл. 4, параграф 7, б. “г” от Регламент (ЕО) № 1857/2006. Тук попада и изричното изискване на действащата до изменението (преди 08.03.2011 г.) редакция на ал. 3 от чл. 189б ЗКПО. По същество промяната от 08.03.2011 г. в законовото ограничение е чисто редакционна, без изменение в съдържанието на допустимото инвестиране на преотстъпения данък, но сега нормативният текст е систематично вложен в нова т. 5 в ал. 2 на чл. 189б ЗКПО. Тук следва да отбележим, че инвестирането за целите на чл. 189б ЗКПО е директно в нови активи (сгради и земеделска техника), без да е налице обвързване с цялостен инвестиционен проект (проект за първоначална инвестиция, свързана с прогнозни приемливи разходи). Посоченото е и съществена разлика с изискванията, заложени в схемата за преотстъпване на корпоративен данък, въведена в чл. 189 ЗКПО.
6. За да бъде валидно преотстъпването, земеделският производител не следва да е получател (бенефициент) на помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите “de minimis” в сектора на производството на селскостопански продукти. С двете ограничения е изцяло запазена като принципна постановката, че помощта по чл. 4 “Инвестиции в земеделски стопанства” от Регламент (ЕО) № 1857/2006 не може да се ползва едновременно с помощ по други схеми, които се прилагат на местно, регионално, национално или общностно равнище, срещу извършването на едни и същи приемливи разходи (инвестиции).
Соченият в новата т. 6, б. “а” от чл. 189б ЗКПО чл. 107, параграф 1 от ДФЕС всъщност изцяло припокрива съдържанието на чл. 87, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност (в текста на отменената от 08.03.2011 г. ал. 4 на чл. 189б ЗКПО).
В актуалната към настоящия момент препратка в ЗКПО е ползвана Консолидираната редакция на Договора за функционирането на Европейския съюз (в сила от 01.12.2009 г.). Тя е изготвена от Правната служба на ЕК, публикувана е в ОВ, серия С, бр. 115 от 09.05.2008 г. и съдържа пълния текст на Договора за създаване на ЕО в редакцията, която той има след измененията и допълненията, направени с Лисабонския договор.
III. Нови изисквания по чл. 189б ЗКПО, в сила от 08.03.2011 г.
Въвеждането на новите допълнителни ограничения за ползването на помощта под формата на преотстъпване до 60% от корпоративния данък от земеделските производители за непреработена растителна и животинска продукция се съдържа в два пункта - нови б. “в” и “г” на ал. 2 от чл. 189б ЗКПО, съгласно които преотстъпването няма да е валидно за лицата (бенефициенти) по:
1. финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
2. всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
1. Първият пункт е конкретно насочен към премахване чрез изрична разпоредба в задължителните условия по ал. 2 на чл. 189б ЗКПО на потенциалната възможност срещу едни и същи приемливи разходи (инвестиции) да се ползва едновременно и преотстъпване на данък по чл. 189б ЗКПО, и подпомагане по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по-специално мярка 121 “Модернизация на земеделските стопанства”, чрез която се предоставя оперативна помощ и за земеделска техника и сгради.
Мярката “Модернизиране на земеделските стопанства” има за цел подобряване конкурентоспособността на земеделието в Република България, чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически решения. Условията за предоставяне на финансова помощ по тази мярка от ПРСР са уредени в нарочно издадена за целта Наредба № 8 от 03.04.2008 г. от министъра на земеделието и храните (обн. ДВ, бр. 41 от 22.04.2008 г., посл. изм. и доп. бр. 18 от 01.03.2011 г.).
С цел възпрепятстване на възможността за ползване и на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО и на финансиране по ПРСР, в чл. 7 от наредбата се съдържа идентична на сега въведената забрана в ЗКПО като “финансова помощ не се предоставя по реда на тази наредба, при условие че за същата инвестиция кандидатът е получил публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз”.
Преди въвеждането на допълнението в ЗКПО на практика се създаваха предпоставки един и същ бенефициент да ползва “двойно” финансиране (и по ПРСР, и по ЗКПО), поради което това съображение е изрично посочено в параграф 19 от Решението на ЕК от 11.02.2011 г., във връзка с нотификацията на помощта по чл. 189б от корпоративния закон.
2. Вторият пункт не визира конкретна мярка, съотносима към насърчаване на земеделските стопанства за осъществени от тях инвестиции, но очевидно има охранителен за бюджета ефект. Тоест, за разлика от текстовете преди промяната на чл. 189б ЗКПО, в които изчерпателно се уреждаха случаите, при които преотстъпването е недопустимо (отм. ал. 4), то със сега въведения текст на новата б. “г” на ал. 2 е налице обхващане на всякакви настоящи и бъдещи хипотези, при които земеделските производители могат да получат “двойно” (повторно) финансово подпомагане чрез държавния бюджет на РБългария и/или от средства от Общността за едни и същи инвестиции, които са и приемливи разходи по конкретна оперативна програма/помощ.
Предвид краткия преглед на изискванията за приложимост на чл. 189б ЗКПО (в сила от 08.03.2011 г.) може да се обоснове заключението, че в резултат от последните промени ще става все по-трудно и сложно изпълнението на законовите регламенти за ползване на тази държавна помощ. Причината е, че предоставянето на държавна помощ вече се обвързва с изискване за инвестиции, съпътствани с различни по своя характер условия (включително пряко прилагане на приети от ЕК регламенти за сектора).
ДДС Информация , казуси , въпроси - http://ddsinfo.wordpress.com

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ НА СОЦИАЛНИТЕ РАЗХОДИ ПО РЕДА НА ЗКПО И ЗДДФЛ

I. Данъчно третиране на социалните разходи по Закона за корпоративното подоходно облагане 

Облагането на социалните разходи по реда Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е уредено в част четвърта от закона - “Данък върху разходите”. Съгласно чл. 204, т. 2 ЗКПО с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители, и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). 
Легално определение на понятието “социални разходи, предоставени в натура”, е дадено в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. 

От определението е видно, че за да се квалифицира отчетен разход като социален, предоставен в натура, следва да са изпълнени кумулативно четири условия: 
разходът следва да е отчетен за социални придобивки, които попадат в обхвата на чл. 294 от Кодекса на труда; 
социалните придобивки да са предоставени по реда и начина, посочен в чл. 293 КТ, или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието; 
социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители, и за лицата, наети по договор за управление и контрол; 
социалните придобивки да са предоставени в натура. В определението за “социални разходи, предоставени в натура” законодателят изрично е предвидил, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя, и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. 

Според чл. 294 КТ работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
1. организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
2. търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
3. транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
4. бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
5. бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
6. подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
7. задоволяване на други социално-битови и културни потребности. 

Кодексът на труда предвижда, че предоставянето на гореизброените социални придобивки става с решение на общото събрание на работниците и служителите. Това е постоянно действащ орган и се състои от всички работници и служители в предприятието. 
От решението на общото събрание на работниците и служителите или на ръководството на предприятието може да се направи извод доколко социалните придобивки са достъпни за всички работници и служители, и за лицата, наети по договор за управление и контрол. 
Принципно, за да се счита за достъпна дадена социална придобивка, трябва да е налице възможност тя да се ползва от всички наети лица, тоест да може да се ползва по право от всички тях.
Думата “достъпни” често е превратно тълкувана и прилагана в данъчната практика, поради което създава възможност за последващи спорове между данъчно задължените лица и приходната администрация. За да бъдат минимизирани данъчните рискове в тази насока, най-често предприятието - работодател или възложител, освен останалите параметри (като предмет на предоставяните социални придобивки; обхват на правоимащите лица (да бъдат изброени всички потенциални потребители на социалните придобивки), е добре да определи и стойност или лимит за всяка придобивка. Тази стойност е необходимо да бъде еднаква за всички правоимащи физически лица, независимо от заеманата от тях позиция или длъжност, брутно, щатно, нетно или друг вид възнаграждение и т.н. 
В този смисъл, при предоставянето на социалните придобивки в натура не следва да бъде извършвано каквото и да било диференциране на физическите лица - ползватели, за да бъде изпълнен критерият за “достъпност”, без значение какъв е конкретният вид на социалната придобивка в натура.
В съдебната практика по казуси, свързани с данъчното третиране на социалните разходи, е налице ясно изразена тенденция да не се третират като такива социални придобивки, които се предоставят в зависимост от резултатите от положения труд или от отработените дни. Това по-скоро са фактори за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределение на средствата за социално-битово и културно обслужване. Именно на тази логика трябва да се базира тълкуването на изискването за достъпност за всички наети лица до социалните придобивки. Макар да са свързани с правоотношението между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не могат да бъдат в зависимост от престацията на работната сила. Тяхната цел е да обезпечат потребности на наетите лица, които засягат пряко и непосредствено живота и бита им през времето, когато престират труда си, а тези потребности очевидно не са в зависимост от заеманата от лицето позиция.
С оглед на това и установената съдебна практика, следва да се направи изводът, че не е допустимо размерът на предоставяните социални придобивки да зависи от заеманата от лицето длъжност или от постигнатите от него трудови резултати.
Като пример за социални разходи, предоставени в натура, бихме могли да посочим хипотезата, при която общото събрание на работниците и служителите на търговско дружество е взело решение за предоставяне през 2011 г. на социални придобивки на целия персонал, под формата на купони за пазаруване на продукти от търговски вериги. Паричните 
взаимоотношения са между дружеството и съответните търговски вериги, а не между фирмата и персонала. В този случай предоставените купони за пазаруване могат да се квалифицират като “социални разходи, предоставени в натура” по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и съответно подлежат на облагане с данък върху разходите по реда на същия закон. 

Законодателят изрично е определил като социални разходи, предоставени в натура, следните документално обосновани счетоводни разходи: 
разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки “Живот”; 
разходите за ваучери за храна. 

От формулировката на чл. 204, т. 2 ЗКПО е видно, че изброяването на социалните разходи не е изчерпателно. Това означава, че в приложното поле на разпоредбата могат да попаднат и други разходи, стига да отговарят на условията, предвидени в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на закона. 

Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО.
Данъкът върху разходите е окончателен.
Следва да се има предвид, че за да се приложи предвиденият в ЗКПО режим, социалните разходи следва да са документално обосновани. За целта е необходимо да бъдат изпълнени задължителните условия на принципа за документална обоснованост. 
Тогава данъкът върху тези разходи трябва да се внесе в сроковете, посочени в закона.
Ако принципът на документалната обоснованост не е изпълнен, то тези разходи ще се третират по следния начин:
1. Увеличение на счетоводния финансов резултат с “разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон” (по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО). Това увеличение ще бъде с характер на данъчна постоянна разлика по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 1, тоест с този разход ще се извърши увеличение при данъчното преобразуване в годината на начисляване и едновременно с това няма да се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.
2. Дори да е извършено облагане с данък върху разхода и този данък да е внесен, то липсата на документална обоснованост и предвид извършеното преобразуване по т. 1 ще доведе до резултат, при който данъкът няма да бъде данъчно признат и ще се третира като недължимо внесен. Този извод се налага при тълкуването на разпоредбата начл. 204 ЗКПО, която предвижда облагане с данък само на документално обоснованите разходи. По аргумент на противното заключение, с данък върху разходите не се облагат тези от тях, за които принципът на документалната обоснованост не е спазен. 

Данъчната основа за определяне на данъка върху социалните разходи, предоставени в натура, са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец - чл. 212 ЗКПО.
Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнително социално осигуряване и застраховки “Живот”
Съгласно чл. 208 ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. “а” в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Тъй като периодът за формиране на облагаема основа на данъка върху социалните разходи е месечен, данъчно задълженото лице следва да прецизира (по размери и срокове) всички публични задължения, които възникват през текущия месец, за да може да се възползва от възможността да не облага разходите от този вид.
В противен случай на облагане с данък върху разходите ще подлежи пълният размер на отчетените за месеца разходи за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за допълнително здравно осигуряване и за застраховки “Живот”.
В практиката често се задава въпросът дали, когато се определя размерът на освободените от облагане разходи, следва да се разглежда съвкупният им размер, или за всеки вид включени в нормата разходи се полага отделно лимит до 60 лв. месечно. Отговорът на този въпрос е, че необлагаемата граница се отнася за един месец, а в рамките на този месец се натрупват всички отчетени разходи за периода за всяко наето лице. В противен случай лимитът за едно лице би бил неоправдано разширен.
С оглед практическото прилагане на чл. 204, т. 2, б. “а” ЗКПО е необходимо да се съобрази предметът и обхватът на понятията “допълнително доброволно осигуряване”, “доброволно здравно осигуряване” и “застраховки “Живот”. 
Легални определения на тези понятия са дадени в § 1, т. 53, 54 и 55 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, като същите са заимствани чрез препратки към § 1, т. 12, 13 и 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица1.
Характерното за тези определения е, че същите са съобразени както с националното, така и с европейското законодателство в областта на осигуряването и застраховането. Така е постигнато изравняване на данъчното третиране, независимо дали предприятието работодател, данъчно задължено лице по реда на ЗКПО, е сключило договор и е отчело разходи за доброволно осигуряване и застраховане с българско дружество или фонд, или пък с подобни дружества и фондове, извършващи аналогична дейност в друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. 

Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна
Легалната дефиниция на понятието “ваучери за храна”, дадена в § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО, определя ваучерите за храна като вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Съгласно чл. 209, ал. 1 ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. “б” в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице. Освобождаването на горепосочените разходи законодателят е обвързал с кумулативно изпълнение на следните условия: 
договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца; 
данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите; 
ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс. 

Прави впечатление, че от началото на 2011 г. са отменени т. 4 и 5 на чл. 209, ал. 1 ЗКПО, където са уредени условията, които следва да са изпълнени, за да не се облагат социалните разходи за ваучери за храна. Всъщност тези условия не са отменени, а само е променено тяхното систематично място (новите ал. 8 и 9 на чл. 209 ЗКПО). Това е така, тъй като цитираните разпоредби съдържат изисквания към дейността на операторите на ваучери за храна и съответно тяхното изпълнение не можеше да бъде контролирано от данъчно задължените лица - работодатели, които придобиват ваучери за храна и ги предоставят на своите работници и служители.
Новост е и предвиденото в ал. 7 на чл. 209 ЗКПО правило, че общата годишна квота за предоставянето на ваучери за храна ще се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет за съответната година.Целта е да се постигне по-голяма предвидимост на тези разходи.
От друга страна, са повишени изискванията към операторите на ваучерите за храна. Операторите са длъжни да използват получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора. Ако тези изисквания не бъдат спазени, на нарушителите може да бъде наложена имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 30 000 лв. 
Административнонаказателна отговорност ще се търси и от лица, предоставили на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота, които са с номинална стойност, превишаваща тази индивидуална квота. В този случай размерът на имуществената санкция се изразява в превишението на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна по получената индивидуална квота над тази индивидуална квота, но не по-малко от 2000 лв. Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна е общата номинална стойност на ваучерите за храна за съответната година, които операторите могат да предоставят на работодатели при условията на чл. 209 ЗКПО. Индивидуалната квота за предоставяне на ваучери за храна е номиналната стойност на ваучерите за храна, които оператор може да предостави на работодатели по тази квота.
Лице, което е предоставило на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв.
Изискването разплащанията да стават по банков път, както и задължението на операторите на ваучери за храна да сключват договори за обслужване само с доставчици, регистрирани по ЗДДС, е насочено към намаляване на дела на “сивата” икономика. 

Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт
От принципа, че на облагане по реда на ЗКПО подлежат социалните разходи, предоставени в натура, е налице изключение, чиято правна регламентация се съдържа в разпоредбата на чл. 210 ЗКПО. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите, и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно, т.е. тези разходи, при условие че са документално доказани по смисъла на чл. 10 ЗКПО, са признати за данъчни цели и с тях не се увеличава счетоводният финансов резултат и не подлежат на облагане с данък върху разходите. Съгласно чл. 210, ал. 2 ЗКПО освобождаване от облагане с данък върху разходите не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии. Определения на понятията “лек автомобил” и “допълнителни автобусни линии” са дадени с § 1, т. 37 и т. 38 от ДР на ЗКПО съответно както следва: 
“лек автомобил” - недвуколесно безрелсово моторно превозно средство, което се използва за: превозване на пътници, в което броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8; превоз на товари или за теглене на други пътни превозни средства; 
“допълнителни автобусни линии” - автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно. 

От хипотезата на чл. 210, ал. 2 ЗКПО на свой ред е регламентирано изключение и то се отнася за случаите, когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си. Типичен пример за такива разходи са тези, осъществявани от данъчно задължено лице, извършващо поддържане на технически съоръжения във високопланински условия, и съоръженията обезпечават обичайната му дейност. 

II. Данъчно третиране на социалните разходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица 

Както вече споменахме, ЗКПО третира социалните разходи, предоставени в натура. Ако социалните придобивки са представени в пари, то на основание чл. 205 ЗКПО те представляват доход на физическите лица и се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Редът за облагане на социалните разходи, предоставени в пари, се съдържа в разпоредбите на ЗДДФЛ, като най-общо се следват правилата, предвидени за съответния вид доход. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Тъй като социалните придобивки се предоставят на работници, служители и на лица, работещи по договори за управление и контрол, следва да се съобразяват разпоредбите на раздел първи - “Доходи от трудови правоотношения” от глава пета на ЗДДФЛ. 

На основание чл. 24, ал. 2 ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват следните социални придобивки: 
Ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО. Тук попадат освободените от облагане социални разходи за ваучери за храна, предоставени в размер до 60 лв. месечно на всяко наето лице, включително и на лицата, наети по договори за управление и контрол, при наличието на условията, визирани в нормата на чл. 209 ЗКПО. 
Направените от работодателя социални разходи до 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка “Живот”, отчетени от предприятията и търговските представителства, независимо дали извършват стопанска дейност. 
Социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. Тук попадат всички социални разходи, предоставени в натура и съответно подлежащи на облагане с данък върху разходите по реда на ЗКПО, включително социалните разходи за ваучери за храна, представляващи превишение над 60 лв. месечно на всяко наето лице, както и социалните разходи, превишаващи 60 лв. месечно за всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка “Живот”. Така, ако работодател - местно търговско дружество, ежемесечно, за сметка на социалните разходи, начислява и внася премии по застраховки “Живот” в размер на 70 лв. за всяко наето лице, в т.ч. и на управителя, с когото е сключен договор за управление и контрол, то частта от вноските, която попада в обхвата на чл. 208 ЗКПО (до 60 лв. месечно за всяко застраховано лице), е освободена от облагане както при работодателя, така и при физическото лице на основание чл. 24, ал. 2, т. 12 ЗДДФЛ. Сумата, която представлява превишение над този размер 10 лв. месечно за всяко застраховано лице), ще се обложи с данък върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО и ще бъде освободена от облагане при физическото лице на основание чл. 24, ал. 2, т. 9ЗДДФЛ. 

Разбира се това данъчно третиране ще се приложи, ако са изпълнени всички законови изисквания, които го обуславят. Ако дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляването на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите ще бъде целият размер на начисления разход (70 лв. за всяко застраховано лице), тъй като не е спазено едно от условията по чл. 208 ЗКПО за освобождаване от данък на въпросните социални разходи в размер до 60 лв. Цялата сума обаче, ще бъде освободена от облагане с данък по реда на ЗДДФЛ, на основание чл. 24, ал. 2, т. 9 от закона. 
Разходите за транспорт от местоживеенето до местоработата за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане съгласно ЗКПО. Става въпрос за социални разходи за транспорт от местоживеенето до местоработата и обратно, предоставени в натура, които са освободени от облагане при работодателя на основание чл. 210 ЗКПО. Следва да се обърне внимание, че когато на наетите лица се предоставят парични суми за сметка на социалните разходи, с цел да се покрият транспортните им разноски от местоживеенето до местоработата и обратно, същите следва да се считат за облагаем доход на съответните физически лица. 
Еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението. За да се считат за необлагаеми по смисъла на цитираната разпоредба, помощите, предоставяни от работодателя на работниците и служителите, както и на лицата по договори за управление и контрол, следва да отговарят едновременно на всички условия за това, а именно: 

- да са предназначени за лечение. Доколкото липсва легална законова дефиниция за понятието “лечение”, при прилагането на данъчния закон следва да се ползват разпоредбите на специалния закон - Закона за здравето (ЗЗ). Същият прави разграничение между дейностите по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация. Следователно, ако предоставяните на наетите лица помощи са свързани с диагностициране, профилактика или рехабилитация по смисъла на ЗЗ, а не с лечение, същите не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 10 ЗДДФЛ и съответно представляват облагаем доход за наетото лице; 
- да са еднократни. За да се квалифицира помощта като “еднократна”, важно е същата да не се изплаща през определен/фиксиран период от време (например месечно, тримесечно, годишно), тъй като в този случай тя ще има периодичен, а не еднократен характер. В тази връзка ще обърнем внимание, че първоначално бе прието, че помощта следва да бъде еднократно предоставена в рамките на данъчната година. На един по-късен етап обаче ЦУ на НАП застана зад друга постановка, застъпвана в някои писма на приходната администрация, а именно, че “като еднократна следва да се третира помощта, предоставена еднократно през данъчната година по конкретен повод - за лечение на определено заболяване. В тази връзка считаме, че когато при по-голяма продължителност на лечението или при наличие на други обективни причини предвидените средства за помощта се предоставят от работодателя на части, помощта не губи качеството си на еднократна”;
- да са предоставени за сметка на социалните разходи. Това означава, че помощта трябва да е съобразена с понятието, дефинирано в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В този смисъл еднократните помощи трябва да са достъпни за всички работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол. 

В случай че изплатените от работодателя помощи не отговарят на някое от изброените по-горе условия, същите представляват облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗДДФЛ, т.е. облагат се по предвидените в закона правила за доходите от трудови правоотношения.
Размерът на необлагаемия доход, представляващ еднократна помощ за лечение, предоставена от работодателя за сметка на социалните разходи, е обвързан със стойността на лечението, което предполага наличието на документ, доказващ стойността на лечението. Това изискване е съобразено и с общия принцип за документална обоснованост на счетоводните разходи. 
Стойността на еднократните помощи, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи при: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството - общо до 2400 лв. При прилагането на тази разпоредба отново следва да се съблюдава правилото, че въпросните помощи, предоставени от работодателя на наетите лица, включително по договори за управление и контрол, следва да отговарят едновременно на всички условия, а именно: 

- да са по конкретен повод: раждане на дете, сключване на граждански брак или смърт на член от семейството; 
- да са еднократни, и 
- да са предоставени за сметка на социалните разходи. 

Конкретният повод, при наличието на който се изплащат коментираните помощи, предполага еднократният им характер, като следва да се поясни, че еднократен не означава веднъж в годината. В тази връзка ще обърнем внимание на въведения от законодателя максимален размер на помощта (2400 лв.), в рамките на който същата се изключва от облагаемия доход по трудово правоотношение. Следва да се поясни, че въведеният лимит може да се прилага поотделно за всяка календарна година. Това е така, защото по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ облагаемият доход е годишна величина, а облагаемият доход от трудови правоотношения също не прави изключение. 
Социалните придобивки, които не са предоставени в натура и не попадат в обхвата на изброените по-горе доходи, посочени в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗДДФЛ, представляват облагаем доход за физическите лица (работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол). Те се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения и подлежат на съвкупно облагане, заедно с трудовото възнаграждение и всички други плащания от работодателя или за сметка на работодателя, по реда, предвиден в данъчния закон за този вид доходи.

вторник, 14 май 2013 г.

Защо евтин уеб дизайн ?

Защо да изберете евтин уеб дизайн за изработването на новия ви сайт ? Отговора е прост , защото в момент на криза трябва да се пестят разходи от всичко , което е възможно. В момента на пазара на изработване на уеб сайтове има прекалено много фирми и евтината цена не означава автоматично ,че фирмата е измамна или предлага лошо качество. Пример за една такава фирма е TEDbg.com , която в момента дори предлага и освен ниска цена , бонуси - безплатно домейн име + хостинг + СЕО Оптимизация за една година , на цената на изработване на уеб сайт. За повече информация можете да се свържете с тях : контакти
или да проверите портфолио - то им.

сряда, 8 май 2013 г.

Новата фирма и как да я регистрираме бързо и лесно

Трябва бързо да създадете новата си фирма или искате да я регистрирате бързо и лесно? Това е възможно ,ще се учудите дори ,че вече не е толкова скъпо колкото беше и преди. Навремето новите фирми се регистрираха единствено от адвокатите и се вписваха в съда със хиляди ненужни и утежняващи процедури. Вече процеса по регистрация на ЕООД например е улеснен и можете много по-бързо и дори с помоща на счетоводител да регистрирате нова фирма.

Така цената която ще заплатите за регистрирането на новата фирма е много по-ниска , а времето което отнема процеса по регистрация на фирмата ви намален, защото вече новите фирми се вписват в Търгоския регистър , който има автоматична онлайн система за това.

неделя, 5 май 2013 г.

Нов и полезно за ДДС законите и информация относно ЗДДС

Топ на ДДС казусите и информация свързана с ЗДДС за последните няколко години могат да бъдат намерени на сайта на : http://ddsinfo.wordpress.com/
Има събрана на едно място нтересна и полезна информация за най-честите ДДС корекции , ддс в Европейската зона и как чужденците могат да се възползват от ДДС законите в България.
Може да се намери и полезна информация свързана с процеса по регистрация по ДДС на една фирма , и как вече това може да стане онлайн по интернет.

Как да се възползвате от данъчния кредит при закупуване на имот и оборудване - машини , коли и друга техника. ДДС съвети и казуси от експерти и счетоводители.