вторник, 20 декември 2011 г.

Активи и пасиви, приходи и разходи на предприятието


Счетоводни услуги Пловдив                                      


Доход и възвръщаемост на предприятието. Видове данъци и тяхното влияние върху финансовия резултат. Амортизационни отчисления. Методи за определяне на амортизационни отчисления.


Активи

Активите представляват придобити и контролирани от предприятието ресурси (стопански средства) в резултат на минали събития (сделки), които в процеса на експлоатирането (използването) му носят икономическа изгода (полза).
Те включват:
  • Всички онези ресурси, собственост на предприятието, които имат натурално-веществена форма и в процеса на дейността изпълняват конкретна функционална роля;
  • Всички вземания на предприятието от трети лица, които съществуват във връзка с действието на някаква правна норма;
  • Всички извършени от предприятието разходи – материални, трудови, финансови, от които то очаква някакъв последващ резултат;
  • Всички притежавани от предприятието продукти на интелектуалния човешки труд, които нямат реална веществена форма, но имат разменна и потребителна стойност и в процеса на използването му носят изгода (полза).
            За нуждите на счетоводството особено значение има групирането на активите според тяхната функционална роля и ликвидност.
            Дълготрайни активи – участват многократно в текущата дейност на предприятието, т.е. в повече от един отчетен период (година), като запазват своята първоначална форма на съществуване (не се променят, остават такива, каквито са били). Тяхната ликвидност е бавна. От своя страна са амортизируеми и неамортизируеми.
            Характерно за амортизируемите дълготрайни активи е, че в процеса на използването им те остаряват, овехтяват, износват се , а тяхната стойност постепенно намалява.При тях протичат два взаимосвързани, но с относителна самостоятелност процеси. Единия е свързан с намаляване на потребителната им стойност, т.е. той е с характер на физическо и морално изхабяване, а другият – с постепенно и на части пренасяне на разменната им стойност в стойността на онова, което се създава в предприятието (продукция, стока, услуга). Този процес е икономически и се нарича амортизация.
            В зависимост от формата на съществуване и режима на амортизиране в състава на амортизируемите активи се обособяват две подгрупи:материални (имат натурално-веществен характер) и нематериални(патенти, лицензии, концесии, фирмени марки, ноу-хау, програмни продукти и продукти от развойна дейност).
            Особен вид амортизируем актив е положителната репутация. Това е ценовата разлика свързана с придобиването на предприятия. За търговска репутация се говори когато едно предприятие придобива друго предприятие и последното престане да съществува. Стойността на положителната репутация се определя като разлика между цената на придобиването на закупеното предприятие и собствения капитал (по данни от счетоводния баланс) на закупуващото предприятие преди сделката (закупуването).
            Дълготрайни неамортизируеми активи, наричани още „дълготрайни финансови активи”, включват онези ресурси на предприятието, които се използват временно от трети лица с цел получаване на изгода (полза) под формата на дивиденти, ренти, лихви и др. подобни възнаграждения. Те от своя страна биват дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания.
Дългосрочните инвестиции увеличаване чистата стойност на капитала. Съществуват във вид на дялове, акции, облигации и опциони със срок над 12 месеца и възможност за публично предлагане. Към тях се включват и инвестиционни имоти – земя и/или сграда, които не се използват в процеса на дейността, а се отдават под наем или аренда.
Дългосрочните инвестиции имат характер на ценни книжа, които характеризират количествено и качествено дяловото участие на едно предприятие в капиталите на трети лица. Те са израз на стопански комбинации между свързани (сродни) лица. Според действащото законодателство „лицата са свързани, когато едното е в състояние да контролира другото или да упражнява върху него значително влияние при вземането на решения от финансово-стопански характер”.
В този смисъл на практика се различават: контролно участие, значително участие и малцинствено участие.
Контролното участие осигурява възможност да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на предприятието, поради притежание пряко или косвено на повече от половината на акциите и/или дяловете, както и гласовете в органите на управление.
Значителното участие дава право на участие при вземането на решения свързани с финансово-оперативната политика, в което е инвестирано, но не и контрол върху тази политика поради притежание пряко или косвено на не по-малко от 25 на сто от акциите и/или дяловете, както и от гласовете в органите на управление.
Малцинствено участие е под 25 на сто и не осигурява право на участие в управлението.
Вторият елемент на дълготрайните финансови активи са дългосрочните вземания. Това са взаимоотношения с трети лица със срок на изискуемост (погасяемост) над 12 месеца. Те са резултат главно на стопански комбинации между свързани (сродни) лица.
Характерно и за двата типа дълготрайни финансови активи е това, че като ресурси на предприятието-собственик са преминали във владение за повече от една година в трети лица. След изтичане на определено време или след настъпването на определено събитие (падеж), тези ресурси се връщат отново в предприятието и се включват в оборота  на осъществяваната от него дейност. Временното извеждане е свързано единствено с получаването  на някаква икономическа изгода.
Краткотрайни активи. Тези активи обикновено обслужват дейността на предприятието за сравнително кратко време, имат по-кратък жизнен цикъл и в рамките на отчетния период променят видимо първоначалната си форма, а тяхната стойност се преобразува в друга. Следователно тяхната обръщаемост и ликвидност е сравнително по-бърза. Те имат характер на: материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства, разходи.
Разходите намаляват стойността на икономическата изгода през отчетния период чрез извеждане от предприятието на активи, което води до намаляване на чистата стойност на капитала отделно от раздадените дивиденти на капиталовложителите за сметка на реализиран положителен финансов резултат. Те се подразделят на: разходи за текуща дейност и разходи за бъдещи периоди.
·        Разходите за текуща дейност се извършват в рамките на отчетния период и в края на годината се трансформират във финансов резултат от дейността на предприятието. Възможно е част от тези разходи да се трансформират в незавършено производство. На практика те се наблюдават в няколко направления: по икономически елементи, по дейности (основна, спомагателна, допълнителна, второстепенна), за организации и управление, финансови разходи, извънредни разходи и други;
·        Разходите за бъдещи периоди са тези, които се извършват през отчетния период, но са свързани с дейността на предприятието през следващите години.

Съдържание, състав и структура на капитала на предприятието

Капиталът е другият задължителен компонент на имуществото на всяко предприятие. Той характеризира произхода или източниците на активите.
Като обект на счетоводството капиталът е една абстрактна величина, защото се изразява само по стойност. Той може да се определи като паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи.
Капиталът бива собствен и привлечен.
Собственият капитал представлява стойностния размер на онези активи, които са собственост на предприятието, но са придобити без срещу това да е възникнало някакво задължение към трети лица. Или това е стойността на активите, които предприятието е придобило по безвъзмезден път, като дялови вноски от съдружници, съкооператори или е закупило със собствени ресурси.
           Собствения капитал има различни форми на проявление. Той съществува във вид на:
  • Основен капитал, който има постоянен характер. Той е задължителен за всички предприятия, но в зависимост от формата на собственост може да се нарича: дялов, акционерен, капитал в бюджетни предприятия и др. Формирането на този капитал става при учредяване на предприятието, а неговото разпадане е свързано с ликвидирането му или с прекратяване на неговата дейност.
            Размерът на основният капитал на всяко предприятие следва да получи публичност, т.е. да стане достояние на обществеността. Това се осигурява с неговото обявяване в държавен вестник при регистрацията на предприятието в съответния окръжен съд. В процеса на дейността той може да се променя, по инициатива на собственика, но всяко увеличение или намаление е свързано с пререгистрация на самото предприятие.
  • Допълнителен капитал (запасен), който няма задължителен характер.Той се създава с решение на собственика (съдружниците) и служи главно за разширяване дейността на предприятието. Може да се трансформира в основен или да се използва за покриване на загуба.
Допълнителният капитал има динамичен характер.
  • Резервен капитал (резерви, провизии), който изразява стойността на активи с целево предназначение.Той може да се създаде по инициатива на Министерски съвет или с решение на собственика, съдружника (органа на управление в предприятието).
            Независимо от начина на формиране, резервите са една допълнителна защитна мярка срещу евентуални неблагополучия в дейността на предприятието. Те се създават, за да осигурят възможност за надеждна реакция при настъпване на определени събития. Целевия характер се определя от икономическите условия в даден момент или на даден етап. В това отношение няма нормативни ограничения.
           Резервите се създават за сметка на реализираната печалба по изключение за сметка на разходите. Най-често това това са средства за покриване на загуби; посрещане на инфлационни процеси; издръжка на звена със социално-битови функции (столове, детски градини, почивни станции, профилакториуми, санаториуми и др.);ревалоризиране на активи и пасиви; доначисляване на дивиденти; създаване на фирмени осигурителни и пенсионни фондове; поддържане на стоки в рамките на гаранционни срокове; компенсиране на щети от стихийни бедствия; стимулиране и социално подпомагане; спонсориране и др.
           Средствата на резервите се използват за целта, за която е създаден резервния капитал. Възможно е и трансформиране на резерви в допълнителен и основен капитал.
  • Печалба, която се появява само когато приходите от дейността на предприятието превишават по стойност извършените разходи. Тя съществува във вид на: натрупана, неразпределена печалба от минали години и реализирана печалба от текущата година. И в двата случая по-голямата част от нея се използва за стимулиране и разширяване на дейността и за подобряване условията на работа на персонала ( увеличаване на основния, допълнителния и резервния капитал). С друга част се погасяват отпуснати заеми за инвестиции и за оборотни нужди, а трета чрез разпределение и преразпределение се акумулира в общинските съвети и  в бюджета на държавата.
  • Приходи – приток от икономическа изгода през периода, създаден в хода на дейността  на предприятието, когато този приток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Те произтичат от текущата дейност на предприятието или пък се отнасят за бъдещата му дейност.
    1.  Първата група приходи са постъпления от продажби на продукция, на стоки, на услуги; от лихви; от разлика във валутни курсове; от дарения и др. Характерно за тях е, че са свързани пряко, непосредствено, директно с финансовия резултат от дейността на предприятието за текущата година (съответно за текущия период). Следователно те съществуват само в рамките на календарната година.
    2. Втората група приходи са тези, които се реализират през текущата година (отчетния период), но са свързани с дейността на предприятието в следващи години (отчетни периоди). Такъв характер имат предсъбраните наеми и такси; гаранционните отстъпки; събраните лихви за предоставени краткосрочни заеми на трети лица и др.
            В действащото счетоводно законодателство е предвидено към собствения капитал да се отнася и загубата. Тя е отрицателен финансов резултат от дейността на предприятието и съществува в две основни форми – непокрита загуба от минали години и загуба от текущата година.
            Независимо от формата на проявление загубата е отрицателна величина, която задължително намалява размера на собствения капитал.
            Привлеченият капитал изразява участието на кредиторите във формирането на част от активите, върху които предприятието или собственикът са придобили право на собственост, ползване и разпореждане. Той представлява стойностен израз на онези активи на предприятието, които са придобити срещу възникнало задължение, т.е. това е стойност на елементи от имуществото на предприятието, която се дължи някому (на трети лица). В практиката този капитал се нарича „пасиви”, а действащата нормативна база го дефинира като „съществуващо задължение  на предприятието, което произтича от минали събития, погасяемо чрез намаляване на активи”.
            Привлечения капитал включва:
  • Дългосрочни пасиви – стойностен израз на привлечените ресурси от трети лица за повече от една година. Те имат характер на задължения, които възникват при увеличаване на активи, или при извършване на разходи, оформящи се като ползвана външна услуга. Съществуват само при наличие на различие във времето на получаване на актива(услугата) и времето на заплащане на неговата (нейната) равностойност. И, когато задълженията са с режим на погасяване над 12 месеца се третират като дългосрочни пасиви. Най-често това са: задължения към свързани предприятия, получени банкови заеми, отсрочени данъци и др.
  • Краткосрочни пасиви – стойностен израз на привлечени ресурси от трети лица с характер на задължения, които се уреждат в рамките на отчетния период. Това са задължения към свързани лица, към доставчици, към персонала, към бюджета и социалното осигуряване, към банки, получени аванси и др.
  • Финансирания – стойността на получените по безвъзмезден път средства в предприятието от бюджета на държавата (общината) или от трети лица под формата на дарения, субсидии и дотации за придобиване на дълготрайни активи или за осъществяване на текущата му дейност (бюджетните предприятия). По принцип тези средства не подлежат на връщане, а се отразяват в резултата от дейността на предприятието. Когато обаче не са спазени предварително поставените условия за тяхното изразходване, те приемат формата на задължение и стават възвръщаеми.

 От изложеното до тук може да се направи извода, че имуществото на всяко предприятие представлява диалектическо единство на три компонента – активи, капитал и пасиви. Активите изразяват неговата възможност да организира конкретна дейност, неговата стопанска сила, а капитала и пасивите – финансовата му мощ. Между тези три компонента има съответна зависимост, която се изразява в това, че чистата стойност на капитала може да се получи като разлика между стойността на активите и пасивите. За още по-голяма точност активите на предприятието следва да се коригират с размера на невнесения капитал (записани, но все още не са внесени дялови вноски на капиталовложителите). Така активите ще придобият реален израз (реални активи) и чистата стойност на капитала ще бъде равна на разликата между реалните активи и пасивите на предприятието.

Видове данъци и тяхното влияние върху финансовия резултат

Данъците представляват безвъзмездни, задължителни изземвания в парична форма и част от доходите и имуществата на стопанските субекти, чрез които държавата покрива своите разходи. В тях се преплитат едни от най - сложните обществени отношения - те са главен източник на бюджетни приходи, лост за преразпределение на доходите, а в известен смисъл и икономически израз на съществуването на самата държава. Чрез тях се изземва голяма част от създадения в обществото продукт и се предоставя в разпореждане на държавата.

Преки и косвени данъци
Преки са данъците които непосредствено засягат лицата и фирмите. Преките данъци имат за обект на облагане имущества, богатства, фактори на производството, които са носители на доход или самия доход. Те са преки, защото се събират непосредствено от икономическите единици и стопанските субекти.                                                                                         Преките данъци са определени годишно  върху собствеността ,професията или дохода. Те засягат директно данъкоплатците.Косвени данъци  са данъците върху обръщението и потреблението - данъците върху оборота ,ДДС данъка , митатата , регистрационните такси . Косвените данъци се плащат от фирмите платци, но реално се понасят и плащат непряко от потребителите  .
Реални и персонални данъци
Под реален данък се разбира  данъчната форма , която има  за цел да обхване  икономическия елемент  без да взема предвид персоналната  ситуация на неговият притежател .Тоест реалният данък игнорира данъкоплатеца , имайки предвид само облагаемата маса.                                                                                                                   Персоналният данък  по принцип засяга съвкупността от контрибутивните способности  на данъкоплатеца , разгледани  в пределите  на дохода или капитала  като се държи  сметка  за неговото  състояние  и издръжка на семейството му" Персоналният данък обхваща данъкоплатеца като държи сметка за неговата персонална ситуация .
 Специални и общи данъци
  Класификация, която намира израз в противопоставянето на  данъците засягащи стойността и икономическата ситуация като цяло и тези които обхващат само един елемент на стойността (дохода) или богатството.

 Определянето на данъка може да стане по два начина:
  • По линията на облагаемата основа: облагаемата основа може да бъде индексна, договорна или реална
  • По линията на използваните размери и тарифи: размерът на данъка може да бъде специфичен и стойностен, фиксиран, пропорционален и прогресивен
Облагане на печалбите
            Печалбите на компаниите се облагат с данък върху печалбата, а ако се разпределят като дивидент се облагат и с данък върху дивидентите. През 2008 година данъкът върху печалбата е 10%, а данъкът върху дивидентите е 5%. Това е значителна промяна спрямо не толкова далечното минало – през 1997 година данъкът върху печалбата беше над 40 процента , а до 2004 година данъкът върху дивидентите беше 15%. Ефективната ставка на облагане на разпределената печалба в момента е 14,5%.
Облагане на потреблението
            Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, който се налага върху всички продажби в страната с изключение на туризма за чужденци, при който ставката е 1/3 от общата. В допълнение се налагат и акцизи върху различни стоки /горива, тютюневи изделия, спиртни напитки/.

Данъчно бреме

            Има различни начини за измерване на данъчното бреме, които акцентират върху различни икономически ефекти от данъците. Общото данъчно бреме измерва отнемането на доход от икономиката. Пределното данъчно бреме показва ефектите върху стимулите за труд, риск, инвестиции и предприемачество. Средната данъчна ставка показва разпределение на отнемането на доход сред различни подоходни групи. Приходите в бюджета от различните видове данъци измерва разпределението между преки и косвени данъци. Най-общият измерител на данъчното бреме са консолидираните приходи /или разходи/ на правителството като дял от брутния вътрешен продукт.
            През последните години приходите в консолидирания държавен бюджет нарастнаха значително – от под 39% от БВП през 2002 г., до почти 43% през 2005 г.и повече през 2006 г. Това развитие показа нарастване на данъчното бреме върху икономиката, което беше компенсирано с намаляване на данъчните ставки.
            Въпреки, че се намалиха някои данъчни ставки, това беше изцяло компенсирано с увеличаване на акцизите – върху горива, алкохол, цигари; повишаване на данъчните оценки на сградите (т.е. по-висок данък сгради, по-висока такса смет и други имуществени данъци). Така ръстът на данъчното бреме върху българските граждани и фирми не беше компенсиран и оправданието беше, че ръстът на приходите в държавния бюджет е неочакван и може да не се повтори през следващите години. През 2005 г. бюджета беше преизпълнен с близо 2 млд. лева.
            През 2006 г. ситуацията отново изненада правителството. Въпреки прогнозираният нулев бюджетен излишък, който е записан в Закона за държавният бюджет през 2006 г., всъщност за поредна година се реализира огромен излишък – който само за първите девет меса достигна 2,1 млд. лева.

Възможности за данъчна реформа

            Данъчна реформа, особено такава, която предвижда нетно намаление на данъчното бреме, изисква наличие на съответните финансови възможности в държавния бюджет. В момента такива възможности съществуват:
·        Всяка година се увеличават акцизите заради изискванията на Европейския съюз, което осигурява нарастване на приходите в бюджета
·        През последните няколко години консолидираният бюджет отчита значителни преизпълнения на приходит
·        Има възможности някои разходи в бюджета да се оптимизират или да нарастват по-бавно от ръста на БВП, което да освободи немалки суми

Ниски или високи данъци?

            Високите данъци намаляват разполагаемите доходи на тези, които изкарват доход и увеличават възможностите на администрацията да взема решения за разпределението на тези средства. Това от една страна би могло теоретично да доведе до по-добри публични услуги. От друга страна, високото облагане поражда стимули за неефективност – както казва проф. Милтън Фридман най-неефективно се харчат държавните пари, тъй като това са чужди пари, които се използват за непознати хора.
            В допълнение, високите данъчни ставки пораждат т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане – загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев намаление на чистия доход. Следователно поради наличието на свръхданъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев. Според някои изследвания мъртвото тегло на данъците достига или дори надминава 100% от събраните данъчни приходи. С други думи, всеки лев, събран като данъци, генерира още един лев допълнителен разход /пропусната полза/ за икономиката.
            Данъчните ставки влияят еднозначно на сивата икономика – при равни други условия, колкото по-високи са ставките, толкова повече се увеличава сивата икономика. Изследванията също показват, че фирмите, които са обложени с по-ниски данъчни ставки много по-рядко укриват доходи.
            Високите данъци намаляват също така стимулите за спестяване, инвестиране, труд и предприемачество. Според изследване на Нобеловия лауреат Едуард Прескот разликата между сравнително малко работещите европейци и сравнително повече работещите американци се дължи изцяло на различията в данъчното облагане. По-ниските данъци в САЩ стимулират повече труд и по-високи доходи, докато по-високото облагане на труда в Европа води до стимули за повече почивка.
            На последно място, но не и по важност – ниските данъци водят до по-висок икономически растеж. Страните с ниски данъци при равни други условия успяват да поддържат по-бърз ръст на икономиката и да достигат висок стандарт на живот.

Преки или косвени данъци

            Нобеловият лауреат и президент на Американската икономическа асоциация за 2002 година професор Робърт Лукас в своята президентска лекция “Макроикономически приоритети” прави преглед на изследванията, касаещи ефекта на данък печалба върху инвестициите и икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и спадналите приходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика. По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 - 4% по-високо годишно потребление всяка година след премахването на данъка.
            Изследването на проф. Лукас е част от увеличаващата се тенденция икономистите да препоръчват намаление на прякото облагане на доходите и ориентиране към косвени данъци. Според някои икономисти при едни и същи данъчни приходи косвените данъци пречат по-малко на икономическото развитие заради липсата на част от негативните ефекти, налични при преките данъци.
Плосък или прогресивен данък върху доходите
            Плоският данък облага всички данъкоплатци с една и съща пределна ставка, независимо от техния доход докато при прогресивния данък ставката нараства с нарастване на доходи. Плоският данък, осигурява повече стимули за допълнителни инвестиции, спестявания, труд, предприемачество. Прогресивният данък облага допълнителните усилия с все по-висока данъчна тежест и по този начин обезсърчава част от тях /в зависимост от “наклона” на ставката/. Съвсем резонно възниква и въпросът на проф. Енрико Колумбато по отношение на прогресивния данък “толкова ли е вреден трудът, че облагаме с по-висока ставка тези, които се трудят повече?”. Можем да добавим като екстремен случай и факта, че според някои икономисти, дори леви, най-добре е за икономиката не само данъчните ставки да не нарастват с нарастване на дохода, но точно обратното – те да намаляват.
            Тук можем да споменем и това, че голяма част от хората учат повече и се образоват с цел да получават по-високи доходи в бъдеще. По-високите доходи, обаче, биват облагани при прогресивния данък с по-високи ставки. Следователно в резултат имаме и по-малко стимули за нарастване на образователното равнище на хората, което влияе негативно на икономическото развитие и потенциала на страната.
            Не на последно място – прогресивното облагане създава времева несправедливост. Ако двама човека имат един и същ доход през живота си, но единият от тях получава една и съща заплата през целия си живот, а другият има по-ниска заплата в началото, която нараства, резултатът е, че вторият ще плати повече данъци през живота си. Т.е. интертемпорално не се спазва основен принцип в данъчното облагане – хора с един и същ доход да плащат един и същ данък.

Методи за определяне на амортизационните отчисления

  1. Линеен метод
Това е най-простия начин за определяне на амортизацията. При него разделяме 100% (изразяващи пълната стойност на актива) на броя на годините, през които ще функционира дадения актив.
А=100/n
А – годишна норма на амортизация
n – брой на годините през които ще функционира актива

Пример:
Закупили сте лек автомобил на стойност 40000 лева. Каква ще бъде годишната норма на амортизация и амортизационната сума ако приемем че срока на годност на лекия автомобил е 5 години?
А=100/5=20%
40000*20%=8000

  1. Метод на сумата на числата

Остават години
Амортизационната норма
Амортизационна сума
5
5/15=33.3%
16650
4
4/15=26.7
13350
3
3/15=20
10000
2
2/15=13.3%
6650
1
1/15=6.7%
3350
15




  1. Метод на снижаващия се остатък

Година
Стойност в началото
Амортизационни отчисления при норма 40%
Остатъчна стойност
1
50000
20000=50000*40%
30000
2
30000
12000=30000*40%
18000
3
18000
7200=(18000*40%)
10800
4
10800
5400=(10800*50%)
5400
5
5400
5400
0


Сравнителна характеристика между различните методи за амортизиране
Методи
Условия  за                 използването им
Предимства
Недостатьци
Обвързаност     със счетоводната политика на предприятието
ЛИНЕЕН МЕТОД
Подходящ   за   активи, които не търпят   силното   въздействие  на научно-техническите постижения,      т.е. моралното им остаряване е по-равномерно
♦    Лесен   за   практическо използване.
♦    Счетоводната амортизация       не влиза    в     противоречие      с      данъчната      амортизация.
Не отчита обстоятелството,   че   икономическите        условия налагат     все     по-малък  интервал  на обновяване на активите
Води до обвързаност на амортизационната     политика с данъчната политика, т.е. фирмената    счетоводна политика е данъчно-ориентирана
ПРОГРЕСИВНИ МЕТОДИ 1.Метод на равномерното увеличние 2.Метод на неравномерното увеличение. Метод на увеличаващата сума на числата
Подходящи  за  активи,  които  в  началото на тяхното използване не могат   да   бъдат   напълно  натоварени, т.е.   ползата от активите   е   предимно   в края  на срока им на годност.
♦  Осигуряват   нисък дял на амортизациите  в   себестойността до достигане на пълната проектна мощност.
♦    Създават    предпоставки за сравнително постоянна маса на печалбата и за  нарастването й  с    едни    и    същи темпове
Забавя се възстановяването на капиталовите разходи и формирането на  достатъчна по   размер   финансова   маса   за реинвестиции
Водят до обвързаност     на амортизационната  политика  с пазарната политика, т.е. фирмената    счетоводна политика е
пазарно-ориентирана.
ДЕГРЕСИВНИ МЕТОДИ  (УСКОРЕНИ)
1.Метод на равномерното намаление 2.Метод на неравномерното намаление. 3.Метод на снижаващата се сума на числата
4. Метод на изключителната амортизация
Подходящи  за  активи,  чието обновяване е неотложно и наложително  , т.е.   ползата от активите   е   предимно   в началото на срока им на годност.
♦  Осигуряват   възстановяване на  амортизуемата стойност на активите в първите години от използването им
♦  Позволяват да се извърши „преливане„  на печалбата под формата на амортизационни отчисления

Ускорява се възстановяването на капиталовите разходи и своевременното формиране на  собствени средства за финансиране на фирмените инвестиционни решения
Водят до обвързаност    на амортизационната  политика  с инвестиционната политика, т.е. фирмената    счетоводна политика е инвестиционно-ориентир


Използвана литература:


Закон за корпоративното подоходно облагане

Закон за счетоводството

Петров, Л. „Основи на счетоводството”, София 1998


Няма коментари:

Публикуване на коментар