понеделник, 19 декември 2011 г.

Организационна структура на управление на предприятието




Акционерно дружество – фирма, чиито капитал е разделен на еднакви части, изразени чрез акции. Управлява се от общо събрание на акционерите, а оперативен орган за управление е съвет или борд на директорите. Това са дружествата, които изграждат гръбнака на всяка ик-ка. Те са най-малки като относителен дял, но с най-голям дял в БВП. С изграждането на АД се преодолява недостатъка на неограничената отговорност, преодоляват се ограниченията на индивидуалните капитали, получават се възможности за обединяване на огромни капитали. За обединяване на интересите на много хора, което е гаранция за успех.

Предимства:
  1. Чрез акциите се получава възможност за натрупване на огромни капитали
  2. Отпада неограничената отговорност
  3. В такива дружества  лесно се влиза и излиза
  4. Управлението е високо специализирано
  5. Няма проблеми с кредитирането

Недостатъци:
  1. Създават се условия за монополизъм
  2. Възможности за конфликт между акционерите и мениджърския екип
  3. Увеличава се бюрокрацията, губи се контрол
  4. Нарастват твърде много управленските разходи и административните разходи

Предприятието “Агротехника – 97 – АД” е създадено през 1997г. след приватизационна сделка чрез агенцията по приватизация. Със сключения договор страните се споразумяват да бъде извършена покупко-продажба на клон “База за развитие и внедряване”, находящ се в гр. Русе, обособена част от “Сортови семена – Холдинг” ЕАД, гр. София.

Предмет на договора:
Чл.1 продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху обособена част – клон “База за развитие и внедряване” разположена на площ от 10 000 кв.м., с граници съгласно акт №10138 за държавна собственост: запад главен път Е-70; юг – ограда на конезавод “Истър”; изток – обособена граница с ремонтната работилница; север – вътрешен път пред административната сграда.
Чл.1 (1) Цех 1 Главно производствено хале – находящ се в района на ДЗС – Русе – цеха представлява едноетажно хале. В единия край на халето е изградено второ ниво. В монтажния цех се извършва производствена дейност – производство на машини и резервни части за селскостопански машини. Разпределение на административната част:
І етаж:
1.      Три броя складови помещения ;
2.      Два броя бани; две съблекални; две тоалетни;
ІІ етаж:
1.      три броя канцеларии; една стая – хелиографна; две складови помещения;
Постройката е със застроена площ 960 кв.м., представляваща масивна конструкция на един етаж.
Русенският окръжен съд удостоверява, че на основание чл.3, ал.1 и във връзка с чл.174 ал.2 от ТЗ с решение №2672 от 29.09.1997г. вписва в Регистъра на търговски дружества под №1887, том 29, стр. 173, по ф.д. №1531/1997г., ЕФН 1797015311, акционерно дружество с фирма “Агротехника – 97 – АД”
Действаща:
Със седалище: гр. Русе община Русе
И адрес на управление: кв. ДЗС
И с предмет на дейност:
·        производство на резервни части за селскостопанска техника;
·        ремонт на селскостопанска техника;
·        пр-во на машини и съоръжения за мелничната и фуражната промишленост, елеватори и др.
·        покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в начален, преработен или обработен вид;
·        продажба на стоки от собствено пр-во, търговско представителство и посредничество;
·        комисионни, спедиционни и превозни сделки, лицензирани сделки, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, импресарски и др. услуги, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон;
Дружеството е с капитал 50 000.00 лв., разпределен в 50 000.00 бр. поименни акции с номинална стойност 1.00 лв. на всяка една.
Дружеството се управлява от съвет на директорите в състав:
2.      Нели Николова Петкова
3.      Валентин Ангелов Тончев
4.      Ангел Иванов Ангелов
И представлява от:
1.      Нели Николова Петкова
2.      Валентин Ангелов Тончев
3.      Ангел Иванов Ангелов






















Промоция на фирмата

Роля на промоцията – изразява се в това да комуникира е личностите, групите, организациите, за да улеснява директно или индиректно размяната чрез информиране или убеждаване на един или повече от аудиторията да приеме продукта на фирмата.
Своите новости и промоции фирма “Агротехника-97-АД” прави във специализирани списания и вестници в областта на машини и резервни части за селскостопански нужди и на специални изложения.
Промоция и комуникационен процес – за да има комуникация и този, който изпраща и този, който получава информацията трябва да имат обща основа, т.е. общо разбиране за символите, които се използват за предаване на информация. Комуникацията се определя като споделяне на значението, а споделянето води до предаване.
Елементи на комуникационния процес
1.      източник – може да бъде лице, група или организация, която възнамерява да сподели нещо с получателя на информация.
2.      получател – може да бъде индивид, група, организация, която декодира посланието.
3.      кодирано послание – изисква източника да превърне значението в серия от знаци, думи, картини, които представляват идеи и комуникации.
4.      средство за предаване – включва мастило, хартия, интернет, телевизия, радио и др.
5.      декодиращ процес – в него знаците се превръщат в понятия и идеи
6.      обратна връзка – отговорът на получателя на посланието, може да бъде незабавен или разсрочен във времето.
Промоционен микс . когато една фирма комбинира определени елементи, за да промоционира даден продукт тази комбинация представлява промоционния микс:
·        Реклама – всяка платена форма на не лично представяне на стоки, идеи, услуги от страна на явен спонсор.
·        Стимулиране на продажбите – това са кратковременни, подбудителни мерки за насърчаване на продажбите.
·        Публичност – не лично и не платено от спонсор,  стимулиране на търсене на стоки посредством разпространяване на търговски важни сведения за дейността на фирмата в средствата за масова информация.
·        Лични продажби – устно представяне на стоките в хода на беседа с един или няколко потенциални потребители с цел да се извърши покупката.















Реклама на фирмата

Същност на рекламата:
  1. реклама е всяка дейност, свързана със запознаване на потенциални потребители и обществеността с фирмата и със стоките предлагани от нея, изгражда благоприятна представа за тях и подпомага продажбите.
  2. рекламата е дейност по организиране на определена представа на купувача за потребителната стойност на стоките в името на основния икономически интерес на производителя.
  3. рекламата е съобщение за стоката, вид комуникация между производството и потреблението, което съвпада д движението на стоките към потребителя.

Цели на рекламата:
  1. да запознае потребителя с новопоявилата се стока на фирмата.
  2. да разшири представата на потребителя за целите и начина на използване на стоката.
  3. да създаде благоприятна представа за марката и фирмата.
  4. да позиционира и препозиционира стоката на пазара.
  5. да активира търсенето
  6. да създаде контакт с потребителите, които са извън обсега на търг. Служба.
  7. да информира за условията, които представляват интерес за потребителя.
  8. да предаде на потребителя точно определено и разбираемо за него послание, което да го заинтригува и да го накара да реагира по желан от нас начин независимо от това на какви други въздействия е подложен.

Основни функции на рекламата:
  1. информационна;
  2. възпитателна;
  3. стимулираща;
























Правилник за документооборота


  1. Целта на този правилник е да осигури адекватно отразяване и документиране на стоп. Операции и на измененията, които те отразяват в обектите на отчитане.
  2. системата от счетоводни документи и документообороти осигурява информация, която позволява да се вземат правилни управленски решения, а на данъчните и финансово – контролните органи дава възможност за осъществяване на техните функции.
  3. документирането на стопанските операции се осъществява при спазване на разпоредбите на Закона за счетоводството и изискванията на този правилник.
  4. документооборотът е съвкупност от предварително установени пътища за движение на сч. Документи от момента на тяхното съставяне до момента на предаването им за съхраняване в сч. Архив и унищожаването им.
  5. с документооборота се осигурява:
Ø      своевременно и вярно отразяване на стопанските операции в хронологичен ред
Ø      взаимовръзка и взаимозависимост между първичните сч.документи, в които са отразени комплексни сч.операции
Ø      максимално съкращаване на пътя на придвижване на документите от съставителите до окончателната им обработка
Ø      контрол за съхраняването на първичните сч.документи и информацията, която те съдържат
  1. организацията на документооборота е определена съобразно формата на сч.отчитане.

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ДОКУМЕНТИРАНЕ НА СТОП.ОПЕРАЦИИ

1.      ­документирането на стоп.операции се осъществява в момента на тяхното извършване.
2.      документалната обоснованост на стоп. Операции изисква всяка осъществена стоп.операция да бъде документирана с първичен счет. Документ или технически информационен носител.
3.      сч.документ е хартиен или технически носител на сч. Информация
4.      сч.документи биват: първични, вторични и регистри
·        Първичният счетоводен документ отразява данни за първоначално възникване на стоп.операция. Всеки първичен документ трябва да съдържа реквизитите, регламентирани като задължителни в чл. 7 от Закона за счетоводството.
·        Ръководителят на предприятието утвърждава списък на лицата, имащи право да подписват първичните документи.
Задължителните реквизити на ПСД са:
v     Наименование на документа;
v     Номер на документа;
v     Наименование, адрес, данъчен номер и  ЕИК на предприятието – съставител и имената на лицето, което го представлява;
v     Наименование, адрес, данъчен номер и  ЕИК на предприятието – получател и имената на лицето, което го представлява;
v     Място и дата на издаване;
v     Собствено и фамилно име на съставителя на документа;
v     Основание и предмет на стопанската операция;
v     Натурално и стойностно изражение на операцията
v     Подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция и паспортни данни на получателя;
v     Печат на предприятието съставител.
·        Счетоводните регистри се откриват ежегодно към 01.01. съставят се под формата на счетоводни книги или свободни листи, а при автоматизирана обработка – постоянни информационни масиви. С тях се осигурява пълно съответствие между систематизираната синтетична и аналитична информация.
·        Сч. Регистри могат да се приключват в края на всеки месец и е задължително към 31.12 или към датата на ликвидиране на предприятието, след окончателна обработка на информацията за съответния период.
·        В предприятието се ползват регистри за хронологично и систематично отчитане.
5.      Сч. Документ, който не съдържа минималния брой задължителни реквизити няма доказателствена сила.
6.      сч. Документи се попълват ръчно с химикалка, на машина или др. печатащо устройство.
7.      поправки и добавки на първичните документи не се разрешават. Погрешно съставените или поправяни документи се анулират и се съставят нови.
8.      всички документи, приложени към ПКО и РКО и документи, служещи за основание за начисляване на тр.възнаграждение, послужат на щемпеловани с посочване на дата и подпис на длъжностното лице.
9.      за достоверността на информацията носят отговорност лицата, които са ги съставили и подписали.
10.  за съставени и подписани сч. Документи с невярна информация от виновните длъжностни лица се носи отговорност па реда на действащото законодателство.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ПЪРВИЧНИ СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ
A.     книжни счетоводни документи
1.      касови: ПКО и РКО
2.      банкови: платежно нареждане, вносна бележка, нареждане разписка
3.      трудови: трудов договор и допълнително споразумение, заповед за назначаване, освобождаване, наказване, отпуск, болничен лист, декларация за трудова злополука, декларация за детски помощи, заповед за командировки, граждански договори, сметка за изплатени суми, служебна бележка, карти за отчитане на труда, присъствен табел.
4.      за материални активи: искане за отпускане на материали, акт за приемане – предаване на ДА, дебитно / кредитно известие, данъчна фактура, авансов отчет
5.      за инвентаризация: инвентаризационен опис, сравнителна ведомост, протокол за компенсация на излишъци с липси, протокол за брак, сметка за резултатите от ликвидация;
6.      транспортни операции: пътен лист, акт за констатиране на повреда износени гуми, протокол за отчитане на горивото.

B.     Технически носители на счетоводна информация
1.      главна книга
2.      оборотна ведомост
3.      хронологично записване по папки и сметки
4.      дневник за покупките и продажбите, справка ДДС
5.      извлечения от синтетични и аналитични сметки
6.      ведомост за заплати
7.      амортизационен план




ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

ДМА имат натурално-веществена форма и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. ДМА се признават в баланса, когато съществува вероятност предприятието да извлече бъдеща стопанска изгода и когато имат стойност или ценност поддаваща се на достоверно оценяване.
ДМА, придобити чрез покупка се оценяват първоначално по цена на придобиване. ДМА е оценяват по:
  1. себестойност – при създаване в предприятието
  2. справедлива стойност – при безвъзмездни сделки
  3. оценка, приета от съда и всички преки разходи за привеждане в работно състояние – при апортна вноска по реда на ТЗ.
Възприетият стойностен праг на същественост, под който материалните активи, независимо от факта, че са с дългосрочен характер, се отчитат като текущ разход при придобиването им е 500лв.
С последващите разходи се коригера балансовата стойност на актива когато е вероятна да има икономическа изгода над първоначално оценената стандартна ефективност на актива. Последващите разходи се капитализират, при  условие че преносната стойност надвишава възстановимата стойност на актива.
Предприятието възприема препоръчителния подход за оценка, след първоначалното признаване на ДМА па класове, както следва:
  1. земя
  2. съоръжения
  3. сгради и конструкция
  4. машини и оборудване
  5. транспортни средства
  6. обзавеждане и трайни активи
  7. компютърно оборудване
  8. други ДМА

Справедливата стойност на земи и сгради е пазарната им стойност. Тя се определя чрез оценка от лицензиран оценител.
Справедливата стойност на останалите ДМА е оценената им пазарна стойност, на базата на надеждни доказателства – цени на извършени продажби към датата на оценката. Когато липсват доказателства за пазарната стойност, порази специализираният характер на ДМА и когато тези активи рядко се продават, те се оценяват по възстановима стойност.
ДМА, които се влияят от силни и чести промени в справедливата стойност, се преоценяват на всеки три години. Приема се че промяната е значителна, ако разликата между балансовата и новата стойност е над …..на 100 от балансовата стойност.
Когато балансовата стойност се увеличава, в резултат от преоценка увеличението се отчита  в раздела за собствен капитал по статията “Резерв от преоценка”. Когато балансовата стойност се намалява в резултат на преоценка, намалението се признава за разход. То се отчислава от преоценъчния резерв, ако съществува за същия актив. Когато преоценката бъде реализирана, резервът от преоценката се прехвърля директно към неразпределената печалба. Цялата преоценка се реализира при изтегляне на актива от употреба, при продажба или други.
Амортизируемата стойност на отделен ДМА се разсрочва при предполагемия му срок на годност. Амортизационната сума се определя след приспадане на остатъчната стойност. Тя е значителна, ако превишава….на сто от отчетната стойност на актива. Остатъчната стойност се пренебрегва ако не е съществена при изчисляването на аморт. Сума.
Амортизацията се разпределя системно през целия полезен живот на актива. Полезния живот се определя въз основа на следните фактори: очаквано използване на актива, очаквано физическо износване, техническа остарялост поради промени или усъвършенстване на производството, промяна в пазарното търсена на продукта или услугата, получаване от актива, правни и други подобни ограничения върху използването на актива.
Амортизацията се признава за разход. Използвания метод на амортизация отразява модела на консумиране на икономическите ползи от актива. Възприетите методи за амортизация по класове активи са:
1.      съоръжения
2.      сгради и конструкция
3.      машини и оборудване
4.      транспортни средства
5.      обзавеждане и трайни активи
6.      компютърно оборудване
7.      други ДМА
Методите на амортизация се прилагат последователно през отделни периоди. Ако има промяна в очаквания модел на ик. Ползи от актива, методът се преразглежда, като се определя друг подходящ метод на амортизация. Изготвя се обосновка за промяната.
ДМА, временно излезли от употреба (за ремонт, консервиране или подобрения), не се отписват. Не се начисляват амортизации на напълно амортизираните ДМА до остатъчната им стойност и на ДМА в период на консервация.
В края на отчетния период ДМА се проверяват за обезценка.
Балансовата стойност на ДМА се намалява до възстановимата му стойност. Намалението се отразява като загуба от преоценка, амортизационната сума на актива се коригира за бъдещи периоди, така че да може да се разпредели новата преносна стойност на актива, съгласно определената база за остатъка от полезния му срок  на годност, след приспадане на остатъчната стойност.
Приема се възстановима стойност по-висока от нетната продажна цена и стойността в употреба.
Нетната продажна цена се определя на база на:
1.      при наличие на пряка сделка – продажна цена, намалена с допълнителните разходи произтичащи пряко от нея.
2.      при наличие на пряка сделка и ако:
а) съществува активен пазар – текуща конкурентна продажна цена, намалена с разходите за продажба.
б)  не съществува активен пазар – взема се предвид изхода от последните сделки с подобни активи в  същата сфера на дейност.
ДМА се отписват при продажба, при отдаване по финансов лизинг или когато окончателно бъдат извадени от употреба и не се очакват никакви други икономически ползи.






СТОКОВО – МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ

СМЗ  се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност. При отчитане на доставната стойност не се включват разходите по закупуването и преработката, и други разходи пряко свързани с доставката. Разходи по доставката са разходи за превози, товаро-разтоварни операции, монтаж и пробна експлоатация .
Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и др. разходи свързани с производството на продукцията. Преките разходи, включително преки материални и пряк труд се отнасят директно към себестойността на продукцията.
Себестойността на предлаганите услуги се определя от разходите за труд и осигуровки на персонала и съответната част от общопроизводствените разходи.
Възприетата база за разпределение на непреките постоянни общопроизводствени разходи за всеки произвеждан продукт е нормалния капацитет на производствените мощности, за период от 5 години при нормални условия. При по-нисък от нормалния обем, размерът на общопроизводствените разходи не се увеличава, за да не се повиши себестойността на единица продукция. Повишението на разходите не се отнася в себестойността на продукцията, а се отразява като текущи разходи за периода, т.е. като текущ разход. При по-висок от нормалния обем на производството, целият размер на постоянните общопроизводствени разходи се разпределя и включва в себестойността, на база на фактически произведени продукти.
Разпределението на променливите цехови разходи (непреки спомагателни материали, резервни части или непряк труд) за всяка произвеждана група се извършва на база на сумата от преките разходи за съответния период.
При взаимосвързана продукция, общо цеховите разходи се разпределят основните продукти, на база на относителния дял на справедливата (продажна) стойност на всеки продукт, в общата справедлива стойност на продукцията.
Оценката на потреблението на СМЗ в съответствие с препоръчителния период може да бъде:
  1. за конкретни партиди производства, проекти или клиенти – метод за конкретно определена стойност.
  2. за материали – метод за средно претеглена стойност.
  3. за продукция – метод за средно претеглена стойност.
  4. за стоки – метод първа входяща – първа изходяща
В края на отчетния период се извършва оценка на нетната реализуема стойност на наличните СМЗ, на база на най-сигурните съществуващи данни. Обезценката на СМЗ се отнася в текущите разходи. Обстоятелствата, които могат да доведат до корекция в стойността са спад в продажните цени, повредени СМЗ, цялостно или частично морално остарели запаси.
Видове СМЗ:
  1. стоки
  2. материали
  3. незавършено производство
  4. готова продукция
Оповестяване:
  1. счетоводна политика, приета за оценка на СМЗ и базата за разпределение на разходите.
  2. обща отчетна стойност
  3. отчетна стойност на СМЗ, дадени в залог за обезпечаване на пасиви.






ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗИРАНЕТО НА ДМА

І. Обща характеристика – участвайки в стопанската дейност на предприятието ДМА постепенно си изхабяват, както физически, така и морално. Физическото изхабяване зависи от условията на работа, от техническите качества на актива, от начина на поддържане и ремонт и др. моралното изхабяване се определя от постиженията на научно-техническия прогрес, а също така и от търсенето и предлагането на пазара. И моралното и физическото износване засягат потребителните свойства на ДМА. Наред с това, в процеса на използването, постепенно намалява и тяхната стойност. Този процес е свързан е пренасяне на стойността им в стойността на произведения продукт.
Изхабяването е физически, обективен процес, а амортизацията е “разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия срок на годност.”
Амортизируем актив е всеки дълготраен материален или нематериален актив, който ще се използва през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност, използва се за целите на пр-вото, доставка на стоки и услуги, отдаване под наем или за административни цели.
Действащото законодателство дава възможност на всяко предприятие само да определя амортизационната си политика. То разработва индивидуален амортизационен план за всеки амортизируем актив по години, който съгласно НСС 4 – Отчитане на амортизациите трябва да включва следните по-важни реквизити:
·        дата на придобиване;
·        дата на въвеждане;
·        полезен срок на ползване;
·        отчетна стойност;
·        остатъчна стойност;
·        амортизационна сума;
·        метод на амортизация;
·        амортизационна норма;
·        годишна амортизационна квота;
·        резерв от последващи оценки на активите и пасивите;
·        дата на отписване;
·        година на промяна на метода за амортизация или на полезния срок на ползване.
Не се начислява амортизация на:
1.      природните ресурси
2.      активи с обществена значимост
3.      музейни експонати
4.      неупотребявани активи в дейността на предприятието
5.      активи в процес на придобиване
6.      активи в процес на ликвидация
7.      напълно амортизирани активи
Във връзка с амортизацията се използват следните по-важни понятия:
Отчетна стойност – стойността, по която активът е заведен счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване или обезценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му признаване.
Балансова стойност – разликата между отчетната стойност и начислената да момента амортизация на съответния ДМА.
Амортизируема стойност – стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност, т.е. това е разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност.
Амортизационна квота (АК) – част от амортизируемата стойност, разпределена като разход през определени отчетни периоди и изчислена с помощта на избран метод за амортизация.
Амортизационна норма (АН) – съотношението между амортизируемата стойност, приета за 100 и определения срок за практическо използване в години. Тя може да се изчисли и като коефициент. За някои групи активи може да се определят данъчно признати годишни амортизационни норми, съгласно ЗКПО.






Работна заплата


Работната заплата представлява един от основните източници за доходи на българите. Според изискванията на Националния статистически институт над 50% от дохода на домакинствата идва от работната заплата. Това показва, че работната заплата сама по себе си не е точен измерител за цялостното равнище на текущите приходи, но все пак тя е един достатъчен убедителен показател, който ни дава сравнително надеждни данни за изследване.
Паричното трудово възнаграждение или заработка, определени между работодателя и синдикалната организация за отрасла, в съответствие с националното законодателство (с нормативния акт на Правителството) в силата на писмен или устен договор за наемане на работник или служител, работодателя предоставя за положеният труд или трудът, който трябва да бъде положен, или за услугите, които са оказани, или трябва да бъдат реализирани в един бъдещ момент се нарича РАБОТНА ЗАПЛАТА. В редки случаи когато е предвидено с акт на Правителството, колективен договор или само в трудовия договор допълнително възнаграждение или част от него могат да се изплащат в натура.
Работната заплата се разделя на два вида - НОМИНАЛНА и РЕАЛНА. Първият вид представлява паричният израз на положения труд или за труда, който ще бъде положен в един бъдещ момент. Изплащането на  номиналната заплата е регулирано на служителя или работника във валутата, която е в законово обръщение в страната. Работодателят няма никакво право да упражнява контрол или да се меси в свободата на своя подчинен - да влага, харчи и управлява своята заплата. Началникът може да удържа от нея само в случаи и в размери, които са предварително определени в колективния трудов договор, законодателството и арбитражните решения. Работниците и служителите в предприятието имат привилегията при евентуален фалит да използват привилегировани кредити по отношение на начислената заплата. Поредноста се определя в Търговският закон  чл.722, ал.1.
Индексът, характеризиращ промяната в покупателната способност на номиналната заплата е РЕАЛНАТА ЗАПЛАТА. Това е и вторият вид на работната заплата, който се характеризира с покупателната способност, количеството продукти и услуги, които заетият може да закупи с трудовото си възнаграждение или заработка.
Номиналната заплата има различни елементи като всеки от тях се структурира различно и има строго предназначение. Статутът се урежда с трудовото законодателство, с нормативните актове на Правителството, със споразумения между работодателя и работника, с колективни трудови договори или с трудови договори. Могат да бъдат изолирани следните основни елемента на номиналната работна заплата в България:
- основна работна заплата - заплата над основното трудово възнаграждение;
- допълнително трудово възнаграждение - трудово възнаграждение при особени случаи.
Основната работна заплата се определя в трудовия договор на работника или служителя за притежаваната квалификация, за труда който трябва да положи и за задачите и задълженията, които трябва да изпълни.
Кодекс на труда
Определяне на трудовото възнаграждение:
Чл. 247 (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
(2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя  и не може до бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.
…………………….

Обществен сектор:
Изменението на заплатите в обществения сектор е подобно на това в частния през последните години. Растежът тук – съответно номинален от 8.6% и реален от 3% - почти не се различава от този в частния. Причините за това са няколко. Първо определянето на заплатите в обществения сектор влияе до голяма степен на тези в частния. Когато се повишат заплатите в обществения сектор, което е свързано с искания от страна на синдикатите или пък с предизборни цели, това оказва натиск върху частния сектор да предложи също по-високи заплати за да може да запази работниците си. Ако те могат да получат по-големи възнаграждения в обществения сектор е логично да поискат да се преместят. Само че като цяло ефективността на обществения сектор е по-ниска от тази в частния и по тази причина без икономически основания се пренасочват ресурси към по-слабо производителното им използване и по тази причина се намалява икономическият растеж.
За периода 2000-2004 г. най-висок е растежът при финансовото посредничество (88%), здравеопазване и социални дейности (56%), държавно управление, задължително обществено осигуряване (41%), образование (39%). Докато при първия отрасъл има значително позитивно развитие през наблюдавания период като цяло (вследствие от приватизацията и валутния борд) и това ни дава основание да допуснем същото за публичния сектор, то при останалите три се наблюдава липса на реформи и запазване или влошаване на качеството на предоставяните услуги. През последните години има трайно нарастване на служителите в бюджетната сфера, което обаче не води до по-добро образование, здравеопазване или до по-ниски разходи за работа с администрацията. Именно тези сектори се нуждаят от реформиране и повишението на заплатите в тях няма да реши проблемите. Насоката тук трябва да бъде към преминаване към пазарните принципи като приватизация на училища и болници, въвеждане на ваучерна система в образованието, премахване на монопола на Националната здравноосигурителна каса и възможност задължителното осигуряване да се извършва в частни фондове.
……………….
НОВА СТРАТЕГИЯ В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ

Основополагащият принцип при разработването на новата политика по доходите е свързан със следната констатация: законодателството и опитът на страните- членки на Европейския съюз показват, че държавата запазва регулиращата си роля в областта на заплащането на труда.



А. Приоритети и цели на социалната политика в областта на доходите
- растеж на доходите;
- въвеждане на гъвкави форми за заплащане – почасово, на непълно работно време и други;
- мониторинг на бедността, определяне на граница на бедност и разработване на национална политика за нейното преодоляване.

Б. Основни направления на действията и мерките, които трябва да се предприемат
- формулиране на функциите на минималната работна заплата и механизмите за нейното формиране в съответствие с необходимостта да се определят минимални работни заплати по браншове и професии;
- разширяване сферата на браншово договаряне на работните заплати;
- увеличаване на доходите от предприемачество и самостоятелна стопанска дейност;








Отчитане на разчетите за ДДС


І. Същност – разчети за ДДС съществуват при положение, че предприятието е регистрирано по ЗДДС. Сделките, които те осъществяват, са облагаеми и освободени. ДДС трябва да начисляват и изплащат данъчно регистрираните лица за извършваните от тях облагаеми доставки.
  • Данъчен кредит – сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получената от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период (1 месец), която лицето има право да приспадне.
  • Данъчна ставка – 20%
  • Лицата регистрирани по ЗДДС, трябва да водят задължително следните регистри: Дневник на покупките и Дневник на продажбите.
  • Данъчни документи:
    • ДФ
    • ДДИ и ДКИ към ДФ
    • ОФ
    • ДДИ и ДКИ към ОФ
    • МД (митническа декларация)
    • Справка декларация за ДДС
Освен реквизитите по чл.7 от ЗС, ДФ задължително трябва да съдържа:
Ø      10 разряден номер на документа – арабски цифри
Ø      гриф Оригинал на първия екземпляр
Ø      данъчна основа на доставката на отделен ред
  • регистрирано лице – данъчно задължено лице, да е реализирало правото си за регистрация по ЗДДС или е регистрирано по инициативата на данъчен орган. Задължителна е регистрацията, когато едно лице има облагаем оборот 50 000 лева или повече, за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия. В 14 дневен срок от достигане на този оборот, се подава заявление за регистрация по ЗДДС. Доброволна регистрация е възможна при достигане на оборот 25 000 лв.
ІІ. Характерни сметки:
      4531 Начислен данък за покупките
      4532 Начислен данък за продажбите
      4538 Данък за възстановяване
      4539 Данък за внасяне









Отчитане на разчетите с персонала

За осъществяване на стопанската дейност, предприятията наемат лица по трудови и граждански договори, които регулират тези взаимоотношения. РЗ е паричен израз на стойността на стоката “работна сила”. РЗ се договаря между работодателя и работника, при сключване на трудовия договор. Работната заплата включва:
1.      Трудово възнаграждение за извършена работа или отработено време
2.      Допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (клас)
Определя се  проценти върху основното трудово възнаграждение. Заплаща се за всяка година трудов стаж, след като лицето придобие три години трудов стаж. Минималният размер е 0,6% за всяка година трудов стаж.
3.      Доплащания – включват се обезщетения за сметка на ДОО и други съгласно Кодекса на труда – за специфични условия на труд, нощен труд, за робота в почивни и празнични дни, вредни условия и др.
4.      начислени хонорари на сътрудници и консултанти наети по граждански договори за оказани услуги.
   
Удръжки от работната заплата:
І. Задължителни:
a)      ДДФЛ (ДОД). Размерът на данъка се определя текущо през годината по таблица за авансово облагане съгласно ЗОДФЛ. В края на годината трудовите доходи се преизчисляват и се определя окончателен данък върху дохода съгласно таблица за годишно облагане на доходите.
b)      Социални вноски се удържат съгласно Кодекса за социално осигуряване върху БТВ за сметка на работника;
c)      Здравни вноски;
d)      Други данъци и дългове – съдебни запори срещу влезли в сила съдебни решения и получени аванси срещу трудови възнаграждения, парични начети, неотчетен служебен аванс.
ІІ. Доброволни – правят се по волята на писмено волеизявление на лица от персонала – текуща сметка, вноски по заем, детски влог, спестовен влог, застрахователни вноски.
Разчети на предприятията със социално и здравно осигуряване:
От 01.01.2002г. е в сила Кодекс за задължителното обществено осигуряване съгласно който работодателите трябва да начисляват и внасят в осигурителните фондове социални осигурителни вноски на наетите по всички видове договори лица. Размерът им за съответната година се определя от Закона за бюджета на ДОО. Съотношението за разпределението на осигурителната тежест за съответната година е записано в Кодекса за задължителното соц. Осигуряване: за 2002г. 75% за сметка на работодателя и 25% за сметка на работника; за 2003 и 2004г. – същото. За 2005г. – 70% за работодателя и 30% за сметка на работника; за 2006г.- 65% за работодателя и 35% за сметка на работника. За 2007г. съотношението работодател – работник се запазва. В същото съотношение се начисляват и внасят и здравните вноски.
            Законодателят определя също и минимален осигурителен доход за всяка професия съгласно НКП и дейност съгласно НКИД и максималния осигурителен доход. Определя се всяка година и мин.осиг.доход и максимален такъв за самоосигуряващите се лица. За 2006г. мин.осиг.доход за самоосигуряващите се лица  е 220 лв, а максимален е 1400 лв.
            Осигурителните вноски се разпределят в няколко фонда:
Ø      Фонд “пенсии” – 23% за родени преди 1960г / 19% за родени след 31.12.1959г.
Ø      Фонд “Общо заболяване и майчинство” 3.5%
Ø      Фонд “безработица” 3%
Ø      Фонд ТЗПБ от 0,4% до 1,1% съгл. Приложение към Бюджета на ДОО.
Ø      Универсален пенсионен фонд за родените след 31.12.1959г. – това е ДЗПО – 4%
Ø      Фонд ГВРС
Здравно осигуряване – набират се вноски за НЗОК – 6%
За сметка на акумулираните във фондове на ДОО средства се изплащат обезщетения при настъпили осигурителни събития както следва:
Ø      Пенсия за старост
Ø      Обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване
Ø      Обезщетение при трудова злополука
Ø      Пенсия за инвалидност
Ø      Обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малко дете
Ø      Обезщетение за безработица
Документиране:
Ø      Трудови и граждански договори
Ø      РПВ
Ø      Декларация за осигурителни вноски
Ø      Сметка за хонорар
Ø      Кодекс на труда
Ø      ЗОДФЛ
Ø      Кодекс за социално осигуряване
Ø      РКО
Ø      Наряд за работа
Ø      Работна карта
Ø      Депонентски карти



Счетоводни услуги Пловдив                                      

Няма коментари:

Публикуване на коментар