вторник, 20 декември 2011 г.

Активи и пасиви, приходи и разходи на предприятието


Счетоводни услуги Пловдив                                      


Доход и възвръщаемост на предприятието. Видове данъци и тяхното влияние върху финансовия резултат. Амортизационни отчисления. Методи за определяне на амортизационни отчисления.


Активи

Активите представляват придобити и контролирани от предприятието ресурси (стопански средства) в резултат на минали събития (сделки), които в процеса на експлоатирането (използването) му носят икономическа изгода (полза).
Те включват:
  • Всички онези ресурси, собственост на предприятието, които имат натурално-веществена форма и в процеса на дейността изпълняват конкретна функционална роля;
  • Всички вземания на предприятието от трети лица, които съществуват във връзка с действието на някаква правна норма;
  • Всички извършени от предприятието разходи – материални, трудови, финансови, от които то очаква някакъв последващ резултат;
  • Всички притежавани от предприятието продукти на интелектуалния човешки труд, които нямат реална веществена форма, но имат разменна и потребителна стойност и в процеса на използването му носят изгода (полза).

Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​

            За нуждите на счетоводството особено значение има групирането на активите според тяхната функционална роля и ликвидност.
            Дълготрайни активи – участват многократно в текущата дейност на предприятието, т.е. в повече от един отчетен период (година), като запазват своята първоначална форма на съществуване (не се променят, остават такива, каквито са били). Тяхната ликвидност е бавна. От своя страна са амортизируеми и неамортизируеми.
            Характерно за амортизируемите дълготрайни активи е, че в процеса на използването им те остаряват, овехтяват, износват се , а тяхната стойност постепенно намалява.При тях протичат два взаимосвързани, но с относителна самостоятелност процеси. Единия е свързан с намаляване на потребителната им стойност, т.е. той е с характер на физическо и морално изхабяване, а другият – с постепенно и на части пренасяне на разменната им стойност в стойността на онова, което се създава в предприятието (продукция, стока, услуга). Този процес е икономически и се нарича амортизация.
            В зависимост от формата на съществуване и режима на амортизиране в състава на амортизируемите активи се обособяват две подгрупи:материални (имат натурално-веществен характер) и нематериални(патенти, лицензии, концесии, фирмени марки, ноу-хау, програмни продукти и продукти от развойна дейност).
            Особен вид амортизируем актив е положителната репутация. Това е ценовата разлика свързана с придобиването на предприятия. За търговска репутация се говори когато едно предприятие придобива друго предприятие и последното престане да съществува. Стойността на положителната репутация се определя като разлика между цената на придобиването на закупеното предприятие и собствения капитал (по данни от счетоводния баланс) на закупуващото предприятие преди сделката (закупуването).
            Дълготрайни неамортизируеми активи, наричани още „дълготрайни финансови активи”, включват онези ресурси на предприятието, които се използват временно от трети лица с цел получаване на изгода (полза) под формата на дивиденти, ренти, лихви и др. подобни възнаграждения. Те от своя страна биват дългосрочни инвестиции и дългосрочни вземания.
Дългосрочните инвестиции увеличаване чистата стойност на капитала. Съществуват във вид на дялове, акции, облигации и опциони със срок над 12 месеца и възможност за публично предлагане. Към тях се включват и инвестиционни имоти – земя и/или сграда, които не се използват в процеса на дейността, а се отдават под наем или аренда.
Дългосрочните инвестиции имат характер на ценни книжа, които характеризират количествено и качествено дяловото участие на едно предприятие в капиталите на трети лица. Те са израз на стопански комбинации между свързани (сродни) лица. Според действащото законодателство „лицата са свързани, когато едното е в състояние да контролира другото или да упражнява върху него значително влияние при вземането на решения от финансово-стопански характер”.
В този смисъл на практика се различават: контролно участие, значително участие и малцинствено участие.
Контролното участие осигурява възможност да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на предприятието, поради притежание пряко или косвено на повече от половината на акциите и/или дяловете, както и гласовете в органите на управление.
Значителното участие дава право на участие при вземането на решения свързани с финансово-оперативната политика, в което е инвестирано, но не и контрол върху тази политика поради притежание пряко или косвено на не по-малко от 25 на сто от акциите и/или дяловете, както и от гласовете в органите на управление.
Малцинствено участие е под 25 на сто и не осигурява право на участие в управлението.
Вторият елемент на дълготрайните финансови активи са дългосрочните вземания. Това са взаимоотношения с трети лица със срок на изискуемост (погасяемост) над 12 месеца. Те са резултат главно на стопански комбинации между свързани (сродни) лица.
Характерно и за двата типа дълготрайни финансови активи е това, че като ресурси на предприятието-собственик са преминали във владение за повече от една година в трети лица. След изтичане на определено време или след настъпването на определено събитие (падеж), тези ресурси се връщат отново в предприятието и се включват в оборота  на осъществяваната от него дейност. Временното извеждане е свързано единствено с получаването  на някаква икономическа изгода.
Краткотрайни активи. Тези активи обикновено обслужват дейността на предприятието за сравнително кратко време, имат по-кратък жизнен цикъл и в рамките на отчетния период променят видимо първоначалната си форма, а тяхната стойност се преобразува в друга. Следователно тяхната обръщаемост и ликвидност е сравнително по-бърза. Те имат характер на: материални запаси, краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции, парични средства, разходи.
Разходите намаляват стойността на икономическата изгода през отчетния период чрез извеждане от предприятието на активи, което води до намаляване на чистата стойност на капитала отделно от раздадените дивиденти на капиталовложителите за сметка на реализиран положителен финансов резултат. Те се подразделят на: разходи за текуща дейност и разходи за бъдещи периоди.
·        Разходите за текуща дейност се извършват в рамките на отчетния период и в края на годината се трансформират във финансов резултат от дейността на предприятието. Възможно е част от тези разходи да се трансформират в незавършено производство. На практика те се наблюдават в няколко направления: по икономически елементи, по дейности (основна, спомагателна, допълнителна, второстепенна), за организации и управление, финансови разходи, извънредни разходи и други;
·        Разходите за бъдещи периоди са тези, които се извършват през отчетния период, но са свързани с дейността на предприятието през следващите години.

Съдържание, състав и структура на капитала на предприятието

Капиталът е другият задължителен компонент на имуществото на всяко предприятие. Той характеризира произхода или източниците на активите.
Като обект на счетоводството капиталът е една абстрактна величина, защото се изразява само по стойност. Той може да се определи като паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи.
Капиталът бива собствен и привлечен.
Собственият капитал представлява стойностния размер на онези активи, които са собственост на предприятието, но са придобити без срещу това да е възникнало някакво задължение към трети лица. Или това е стойността на активите, които предприятието е придобило по безвъзмезден път, като дялови вноски от съдружници, съкооператори или е закупило със собствени ресурси.
           Собствения капитал има различни форми на проявление. Той съществува във вид на:
  • Основен капитал, който има постоянен характер. Той е задължителен за всички предприятия, но в зависимост от формата на собственост може да се нарича: дялов, акционерен, капитал в бюджетни предприятия и др. Формирането на този капитал става при учредяване на предприятието, а неговото разпадане е свързано с ликвидирането му или с прекратяване на неговата дейност.
            Размерът на основният капитал на всяко предприятие следва да получи публичност, т.е. да стане достояние на обществеността. Това се осигурява с неговото обявяване в държавен вестник при регистрацията на предприятието в съответния окръжен съд. В процеса на дейността той може да се променя, по инициатива на собственика, но всяко увеличение или намаление е свързано с пререгистрация на самото предприятие.
  • Допълнителен капитал (запасен), който няма задължителен характер.Той се създава с решение на собственика (съдружниците) и служи главно за разширяване дейността на предприятието. Може да се трансформира в основен или да се използва за покриване на загуба.
Допълнителният капитал има динамичен характер.
  • Резервен капитал (резерви, провизии), който изразява стойността на активи с целево предназначение.Той може да се създаде по инициатива на Министерски съвет или с решение на собственика, съдружника (органа на управление в предприятието).
            Независимо от начина на формиране, резервите са една допълнителна защитна мярка срещу евентуални неблагополучия в дейността на предприятието. Те се създават, за да осигурят възможност за надеждна реакция при настъпване на определени събития. Целевия характер се определя от икономическите условия в даден момент или на даден етап. В това отношение няма нормативни ограничения.
           Резервите се създават за сметка на реализираната печалба по изключение за сметка на разходите. Най-често това това са средства за покриване на загуби; посрещане на инфлационни процеси; издръжка на звена със социално-битови функции (столове, детски градини, почивни станции, профилакториуми, санаториуми и др.);ревалоризиране на активи и пасиви; доначисляване на дивиденти; създаване на фирмени осигурителни и пенсионни фондове; поддържане на стоки в рамките на гаранционни срокове; компенсиране на щети от стихийни бедствия; стимулиране и социално подпомагане; спонсориране и др.
           Средствата на резервите се използват за целта, за която е създаден резервния капитал. Възможно е и трансформиране на резерви в допълнителен и основен капитал.
  • Печалба, която се появява само когато приходите от дейността на предприятието превишават по стойност извършените разходи. Тя съществува във вид на: натрупана, неразпределена печалба от минали години и реализирана печалба от текущата година. И в двата случая по-голямата част от нея се използва за стимулиране и разширяване на дейността и за подобряване условията на работа на персонала ( увеличаване на основния, допълнителния и резервния капитал). С друга част се погасяват отпуснати заеми за инвестиции и за оборотни нужди, а трета чрез разпределение и преразпределение се акумулира в общинските съвети и  в бюджета на държавата.
  • Приходи – приток от икономическа изгода през периода, създаден в хода на дейността  на предприятието, когато този приток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Те произтичат от текущата дейност на предприятието или пък се отнасят за бъдещата му дейност.
    1.  Първата група приходи са постъпления от продажби на продукция, на стоки, на услуги; от лихви; от разлика във валутни курсове; от дарения и др. Характерно за тях е, че са свързани пряко, непосредствено, директно с финансовия резултат от дейността на предприятието за текущата година (съответно за текущия период). Следователно те съществуват само в рамките на календарната година.
    2. Втората група приходи са тези, които се реализират през текущата година (отчетния период), но са свързани с дейността на предприятието в следващи години (отчетни периоди). Такъв характер имат предсъбраните наеми и такси; гаранционните отстъпки; събраните лихви за предоставени краткосрочни заеми на трети лица и др.
Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​


            В действащото счетоводно законодателство е предвидено към собствения капитал да се отнася и загубата. Тя е отрицателен финансов резултат от дейността на предприятието и съществува в две основни форми – непокрита загуба от минали години и загуба от текущата година.
            Независимо от формата на проявление загубата е отрицателна величина, която задължително намалява размера на собствения капитал.
            Привлеченият капитал изразява участието на кредиторите във формирането на част от активите, върху които предприятието или собственикът са придобили право на собственост, ползване и разпореждане. Той представлява стойностен израз на онези активи на предприятието, които са придобити срещу възникнало задължение, т.е. това е стойност на елементи от имуществото на предприятието, която се дължи някому (на трети лица). В практиката този капитал се нарича „пасиви”, а действащата нормативна база го дефинира като „съществуващо задължение  на предприятието, което произтича от минали събития, погасяемо чрез намаляване на активи”.
            Привлечения капитал включва:
  • Дългосрочни пасиви – стойностен израз на привлечените ресурси от трети лица за повече от една година. Те имат характер на задължения, които възникват при увеличаване на активи, или при извършване на разходи, оформящи се като ползвана външна услуга. Съществуват само при наличие на различие във времето на получаване на актива(услугата) и времето на заплащане на неговата (нейната) равностойност. И, когато задълженията са с режим на погасяване над 12 месеца се третират като дългосрочни пасиви. Най-често това са: задължения към свързани предприятия, получени банкови заеми, отсрочени данъци и др.
  • Краткосрочни пасиви – стойностен израз на привлечени ресурси от трети лица с характер на задължения, които се уреждат в рамките на отчетния период. Това са задължения към свързани лица, към доставчици, към персонала, към бюджета и социалното осигуряване, към банки, получени аванси и др.
  • Финансирания – стойността на получените по безвъзмезден път средства в предприятието от бюджета на държавата (общината) или от трети лица под формата на дарения, субсидии и дотации за придобиване на дълготрайни активи или за осъществяване на текущата му дейност (бюджетните предприятия). По принцип тези средства не подлежат на връщане, а се отразяват в резултата от дейността на предприятието. Когато обаче не са спазени предварително поставените условия за тяхното изразходване, те приемат формата на задължение и стават възвръщаеми.

 От изложеното до тук може да се направи извода, че имуществото на всяко предприятие представлява диалектическо единство на три компонента – активи, капитал и пасиви. Активите изразяват неговата възможност да организира конкретна дейност, неговата стопанска сила, а капитала и пасивите – финансовата му мощ. Между тези три компонента има съответна зависимост, която се изразява в това, че чистата стойност на капитала може да се получи като разлика между стойността на активите и пасивите. За още по-голяма точност активите на предприятието следва да се коригират с размера на невнесения капитал (записани, но все още не са внесени дялови вноски на капиталовложителите). Така активите ще придобият реален израз (реални активи) и чистата стойност на капитала ще бъде равна на разликата между реалните активи и пасивите на предприятието.

Видове данъци и тяхното влияние върху финансовия резултат

Данъците представляват безвъзмездни, задължителни изземвания в парична форма и част от доходите и имуществата на стопанските субекти, чрез които държавата покрива своите разходи. В тях се преплитат едни от най - сложните обществени отношения - те са главен източник на бюджетни приходи, лост за преразпределение на доходите, а в известен смисъл и икономически израз на съществуването на самата държава. Чрез тях се изземва голяма част от създадения в обществото продукт и се предоставя в разпореждане на държавата.

Преки и косвени данъци
Преки са данъците които непосредствено засягат лицата и фирмите. Преките данъци имат за обект на облагане имущества, богатства, фактори на производството, които са носители на доход или самия доход. Те са преки, защото се събират непосредствено от икономическите единици и стопанските субекти.                                                                                         Преките данъци са определени годишно  върху собствеността ,професията или дохода. Те засягат директно данъкоплатците.Косвени данъци  са данъците върху обръщението и потреблението - данъците върху оборота ,ДДС данъка , митатата , регистрационните такси . Косвените данъци се плащат от фирмите платци, но реално се понасят и плащат непряко от потребителите  .
Реални и персонални данъци
Под реален данък се разбира  данъчната форма , която има  за цел да обхване  икономическия елемент  без да взема предвид персоналната  ситуация на неговият притежател .Тоест реалният данък игнорира данъкоплатеца , имайки предвид само облагаемата маса.                                                                                                                   Персоналният данък  по принцип засяга съвкупността от контрибутивните способности  на данъкоплатеца , разгледани  в пределите  на дохода или капитала  като се държи  сметка  за неговото  състояние  и издръжка на семейството му" Персоналният данък обхваща данъкоплатеца като държи сметка за неговата персонална ситуация .
 Специални и общи данъци
  Класификация, която намира израз в противопоставянето на  данъците засягащи стойността и икономическата ситуация като цяло и тези които обхващат само един елемент на стойността (дохода) или богатството.

 Определянето на данъка може да стане по два начина:
  • По линията на облагаемата основа: облагаемата основа може да бъде индексна, договорна или реална
  • По линията на използваните размери и тарифи: размерът на данъка може да бъде специфичен и стойностен, фиксиран, пропорционален и прогресивен
Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​

Облагане на печалбите
            Печалбите на компаниите се облагат с данък върху печалбата, а ако се разпределят като дивидент се облагат и с данък върху дивидентите. През 2008 година данъкът върху печалбата е 10%, а данъкът върху дивидентите е 5%. Това е значителна промяна спрямо не толкова далечното минало – през 1997 година данъкът върху печалбата беше над 40 процента , а до 2004 година данъкът върху дивидентите беше 15%. Ефективната ставка на облагане на разпределената печалба в момента е 14,5%.
Облагане на потреблението
            Потреблението се облага с данък върху добавената стойност от 20%, който се налага върху всички продажби в страната с изключение на туризма за чужденци, при който ставката е 1/3 от общата. В допълнение се налагат и акцизи върху различни стоки /горива, тютюневи изделия, спиртни напитки/.

Данъчно бреме

            Има различни начини за измерване на данъчното бреме, които акцентират върху различни икономически ефекти от данъците. Общото данъчно бреме измерва отнемането на доход от икономиката. Пределното данъчно бреме показва ефектите върху стимулите за труд, риск, инвестиции и предприемачество. Средната данъчна ставка показва разпределение на отнемането на доход сред различни подоходни групи. Приходите в бюджета от различните видове данъци измерва разпределението между преки и косвени данъци. Най-общият измерител на данъчното бреме са консолидираните приходи /или разходи/ на правителството като дял от брутния вътрешен продукт.
            През последните години приходите в консолидирания държавен бюджет нарастнаха значително – от под 39% от БВП през 2002 г., до почти 43% през 2005 г.и повече през 2006 г. Това развитие показа нарастване на данъчното бреме върху икономиката, което беше компенсирано с намаляване на данъчните ставки.
            Въпреки, че се намалиха някои данъчни ставки, това беше изцяло компенсирано с увеличаване на акцизите – върху горива, алкохол, цигари; повишаване на данъчните оценки на сградите (т.е. по-висок данък сгради, по-висока такса смет и други имуществени данъци). Така ръстът на данъчното бреме върху българските граждани и фирми не беше компенсиран и оправданието беше, че ръстът на приходите в държавния бюджет е неочакван и може да не се повтори през следващите години. През 2005 г. бюджета беше преизпълнен с близо 2 млд. лева.
            През 2006 г. ситуацията отново изненада правителството. Въпреки прогнозираният нулев бюджетен излишък, който е записан в Закона за държавният бюджет през 2006 г., всъщност за поредна година се реализира огромен излишък – който само за първите девет меса достигна 2,1 млд. лева.

Възможности за данъчна реформа

            Данъчна реформа, особено такава, която предвижда нетно намаление на данъчното бреме, изисква наличие на съответните финансови възможности в държавния бюджет. В момента такива възможности съществуват:
·        Всяка година се увеличават акцизите заради изискванията на Европейския съюз, което осигурява нарастване на приходите в бюджета
·        През последните няколко години консолидираният бюджет отчита значителни преизпълнения на приходит
·        Има възможности някои разходи в бюджета да се оптимизират или да нарастват по-бавно от ръста на БВП, което да освободи немалки суми

Ниски или високи данъци?

            Високите данъци намаляват разполагаемите доходи на тези, които изкарват доход и увеличават възможностите на администрацията да взема решения за разпределението на тези средства. Това от една страна би могло теоретично да доведе до по-добри публични услуги. От друга страна, високото облагане поражда стимули за неефективност – както казва проф. Милтън Фридман най-неефективно се харчат държавните пари, тъй като това са чужди пари, които се използват за непознати хора.
            В допълнение, високите данъчни ставки пораждат т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане – загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев намаление на чистия доход. Следователно поради наличието на свръхданъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев. Според някои изследвания мъртвото тегло на данъците достига или дори надминава 100% от събраните данъчни приходи. С други думи, всеки лев, събран като данъци, генерира още един лев допълнителен разход /пропусната полза/ за икономиката.
            Данъчните ставки влияят еднозначно на сивата икономика – при равни други условия, колкото по-високи са ставките, толкова повече се увеличава сивата икономика. Изследванията също показват, че фирмите, които са обложени с по-ниски данъчни ставки много по-рядко укриват доходи.
            Високите данъци намаляват също така стимулите за спестяване, инвестиране, труд и предприемачество. Според изследване на Нобеловия лауреат Едуард Прескот разликата между сравнително малко работещите европейци и сравнително повече работещите американци се дължи изцяло на различията в данъчното облагане. По-ниските данъци в САЩ стимулират повече труд и по-високи доходи, докато по-високото облагане на труда в Европа води до стимули за повече почивка.
            На последно място, но не и по важност – ниските данъци водят до по-висок икономически растеж. Страните с ниски данъци при равни други условия успяват да поддържат по-бърз ръст на икономиката и да достигат висок стандарт на живот.

Преки или косвени данъци

            Нобеловият лауреат и президент на Американската икономическа асоциация за 2002 година професор Робърт Лукас в своята президентска лекция “Макроикономически приоритети” прави преглед на изследванията, касаещи ефекта на данък печалба върху инвестициите и икономиката. Според него, ако данъкът върху печалбата бъде отменен и спадналите приходи от него се компенсират с други данъци, резултатът ще е увеличение с 30 до 60% на инвестираните капитали в икономика. По-голямото количество капитал пък означава и по-бързо икономическо развитие и благосъстояние. Робърт Лукас изчислява този ефект средно на 2 - 4% по-високо годишно потребление всяка година след премахването на данъка.
            Изследването на проф. Лукас е част от увеличаващата се тенденция икономистите да препоръчват намаление на прякото облагане на доходите и ориентиране към косвени данъци. Според някои икономисти при едни и същи данъчни приходи косвените данъци пречат по-малко на икономическото развитие заради липсата на част от негативните ефекти, налични при преките данъци.
Плосък или прогресивен данък върху доходите
            Плоският данък облага всички данъкоплатци с една и съща пределна ставка, независимо от техния доход докато при прогресивния данък ставката нараства с нарастване на доходи. Плоският данък, осигурява повече стимули за допълнителни инвестиции, спестявания, труд, предприемачество. Прогресивният данък облага допълнителните усилия с все по-висока данъчна тежест и по този начин обезсърчава част от тях /в зависимост от “наклона” на ставката/. Съвсем резонно възниква и въпросът на проф. Енрико Колумбато по отношение на прогресивния данък “толкова ли е вреден трудът, че облагаме с по-висока ставка тези, които се трудят повече?”. Можем да добавим като екстремен случай и факта, че според някои икономисти, дори леви, най-добре е за икономиката не само данъчните ставки да не нарастват с нарастване на дохода, но точно обратното – те да намаляват.
            Тук можем да споменем и това, че голяма част от хората учат повече и се образоват с цел да получават по-високи доходи в бъдеще. По-високите доходи, обаче, биват облагани при прогресивния данък с по-високи ставки. Следователно в резултат имаме и по-малко стимули за нарастване на образователното равнище на хората, което влияе негативно на икономическото развитие и потенциала на страната.
            Не на последно място – прогресивното облагане създава времева несправедливост. Ако двама човека имат един и същ доход през живота си, но единият от тях получава една и съща заплата през целия си живот, а другият има по-ниска заплата в началото, която нараства, резултатът е, че вторият ще плати повече данъци през живота си. Т.е. интертемпорално не се спазва основен принцип в данъчното облагане – хора с един и същ доход да плащат един и същ данък.

Методи за определяне на амортизационните отчисления

  1. Линеен метод
Това е най-простия начин за определяне на амортизацията. При него разделяме 100% (изразяващи пълната стойност на актива) на броя на годините, през които ще функционира дадения актив.
А=100/n
А – годишна норма на амортизация
n – брой на годините през които ще функционира актива

Пример:
Закупили сте лек автомобил на стойност 40000 лева. Каква ще бъде годишната норма на амортизация и амортизационната сума ако приемем че срока на годност на лекия автомобил е 5 години?
А=100/5=20%
40000*20%=8000

  1. Метод на сумата на числата

Остават години
Амортизационната норма
Амортизационна сума
5
5/15=33.3%
16650
4
4/15=26.7
13350
3
3/15=20
10000
2
2/15=13.3%
6650
1
1/15=6.7%
3350
15




  1. Метод на снижаващия се остатък

Година
Стойност в началото
Амортизационни отчисления при норма 40%
Остатъчна стойност
1
50000
20000=50000*40%
30000
2
30000
12000=30000*40%
18000
3
18000
7200=(18000*40%)
10800
4
10800
5400=(10800*50%)
5400
5
5400
5400
0


Сравнителна характеристика между различните методи за амортизиране
Методи
Условия  за                 използването им
Предимства
Недостатьци
Обвързаност     със счетоводната политика на предприятието
ЛИНЕЕН МЕТОД
Подходящ   за   активи, които не търпят   силното   въздействие  на научно-техническите постижения,      т.е. моралното им остаряване е по-равномерно
♦    Лесен   за   практическо използване.
♦    Счетоводната амортизация       не влиза    в     противоречие      с      данъчната      амортизация.
Не отчита обстоятелството,   че   икономическите        условия налагат     все     по-малък  интервал  на обновяване на активите
Води до обвързаност на амортизационната     политика с данъчната политика, т.е. фирмената    счетоводна политика е данъчно-ориентирана
ПРОГРЕСИВНИ МЕТОДИ 1.Метод на равномерното увеличние 2.Метод на неравномерното увеличение. Метод на увеличаващата сума на числата
Подходящи  за  активи,  които  в  началото на тяхното използване не могат   да   бъдат   напълно  натоварени, т.е.   ползата от активите   е   предимно   в края  на срока им на годност.
♦  Осигуряват   нисък дял на амортизациите  в   себестойността до достигане на пълната проектна мощност.
♦    Създават    предпоставки за сравнително постоянна маса на печалбата и за  нарастването й  с    едни    и    същи темпове
Забавя се възстановяването на капиталовите разходи и формирането на  достатъчна по   размер   финансова   маса   за реинвестиции
Водят до обвързаност     на амортизационната  политика  с пазарната политика, т.е. фирмената    счетоводна политика е
пазарно-ориентирана.
ДЕГРЕСИВНИ МЕТОДИ  (УСКОРЕНИ)
1.Метод на равномерното намаление 2.Метод на неравномерното намаление. 3.Метод на снижаващата се сума на числата
4. Метод на изключителната амортизация
Подходящи  за  активи,  чието обновяване е неотложно и наложително  , т.е.   ползата от активите   е   предимно   в началото на срока им на годност.
♦  Осигуряват   възстановяване на  амортизуемата стойност на активите в първите години от използването им
♦  Позволяват да се извърши „преливане„  на печалбата под формата на амортизационни отчисления

Ускорява се възстановяването на капиталовите разходи и своевременното формиране на  собствени средства за финансиране на фирмените инвестиционни решения
Водят до обвързаност    на амортизационната  политика  с инвестиционната политика, т.е. фирмената    счетоводна политика е инвестиционно-ориентир


Използвана литература:


Закон за корпоративното подоходно облагане

Закон за счетоводството

Петров, Л. „Основи на счетоводството”, София 1998

Счетоводен стандарт

Счетоводни материали и документи 


Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​

понеделник, 19 декември 2011 г.

Организационна структура на управление на предприятието




Акционерно дружество – фирма, чиито капитал е разделен на еднакви части, изразени чрез акции. Управлява се от общо събрание на акционерите, а оперативен орган за управление е съвет или борд на директорите. Това са дружествата, които изграждат гръбнака на всяка ик-ка. Те са най-малки като относителен дял, но с най-голям дял в БВП. С изграждането на АД се преодолява недостатъка на неограничената отговорност, преодоляват се ограниченията на индивидуалните капитали, получават се възможности за обединяване на огромни капитали. За обединяване на интересите на много хора, което е гаранция за успех.

Предимства:
  1. Чрез акциите се получава възможност за натрупване на огромни капитали
  2. Отпада неограничената отговорност
  3. В такива дружества  лесно се влиза и излиза
  4. Управлението е високо специализирано
  5. Няма проблеми с кредитирането

Недостатъци:
  1. Създават се условия за монополизъм
  2. Възможности за конфликт между акционерите и мениджърския екип
  3. Увеличава се бюрокрацията, губи се контрол
  4. Нарастват твърде много управленските разходи и административните разходи

Предприятието “Агротехника – 97 – АД” е създадено през 1997г. след приватизационна сделка чрез агенцията по приватизация. Със сключения договор страните се споразумяват да бъде извършена покупко-продажба на клон “База за развитие и внедряване”, находящ се в гр. Русе, обособена част от “Сортови семена – Холдинг” ЕАД, гр. София.

Предмет на договора:
Чл.1 продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху обособена част – клон “База за развитие и внедряване” разположена на площ от 10 000 кв.м., с граници съгласно акт №10138 за държавна собственост: запад главен път Е-70; юг – ограда на конезавод “Истър”; изток – обособена граница с ремонтната работилница; север – вътрешен път пред административната сграда.
Чл.1 (1) Цех 1 Главно производствено хале – находящ се в района на ДЗС – Русе – цеха представлява едноетажно хале. В единия край на халето е изградено второ ниво. В монтажния цех се извършва производствена дейност – производство на машини и резервни части за селскостопански машини. Разпределение на административната част:
І етаж:
1.      Три броя складови помещения ;
2.      Два броя бани; две съблекални; две тоалетни;
ІІ етаж:
1.      три броя канцеларии; една стая – хелиографна; две складови помещения;
Постройката е със застроена площ 960 кв.м., представляваща масивна конструкция на един етаж.
Русенският окръжен съд удостоверява, че на основание чл.3, ал.1 и във връзка с чл.174 ал.2 от ТЗ с решение №2672 от 29.09.1997г. вписва в Регистъра на търговски дружества под №1887, том 29, стр. 173, по ф.д. №1531/1997г., ЕФН 1797015311, акционерно дружество с фирма “Агротехника – 97 – АД”
Действаща:
Със седалище: гр. Русе община Русе
И адрес на управление: кв. ДЗС
И с предмет на дейност:
·        производство на резервни части за селскостопанска техника;
·        ремонт на селскостопанска техника;
·        пр-во на машини и съоръжения за мелничната и фуражната промишленост, елеватори и др.
·        покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в начален, преработен или обработен вид;
·        продажба на стоки от собствено пр-во, търговско представителство и посредничество;
·        комисионни, спедиционни и превозни сделки, лицензирани сделки, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, импресарски и др. услуги, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон;
Дружеството е с капитал 50 000.00 лв., разпределен в 50 000.00 бр. поименни акции с номинална стойност 1.00 лв. на всяка една.
Дружеството се управлява от съвет на директорите в състав:
2.      Нели Николова Петкова
3.      Валентин Ангелов Тончев
4.      Ангел Иванов Ангелов
И представлява от:
1.      Нели Николова Петкова
2.      Валентин Ангелов Тончев
3.      Ангел Иванов Ангелов






















Промоция на фирмата

Роля на промоцията – изразява се в това да комуникира е личностите, групите, организациите, за да улеснява директно или индиректно размяната чрез информиране или убеждаване на един или повече от аудиторията да приеме продукта на фирмата.
Своите новости и промоции фирма “Агротехника-97-АД” прави във специализирани списания и вестници в областта на машини и резервни части за селскостопански нужди и на специални изложения.
Промоция и комуникационен процес – за да има комуникация и този, който изпраща и този, който получава информацията трябва да имат обща основа, т.е. общо разбиране за символите, които се използват за предаване на информация. Комуникацията се определя като споделяне на значението, а споделянето води до предаване.
Елементи на комуникационния процес
1.      източник – може да бъде лице, група или организация, която възнамерява да сподели нещо с получателя на информация.
2.      получател – може да бъде индивид, група, организация, която декодира посланието.
3.      кодирано послание – изисква източника да превърне значението в серия от знаци, думи, картини, които представляват идеи и комуникации.
4.      средство за предаване – включва мастило, хартия, интернет, телевизия, радио и др.
5.      декодиращ процес – в него знаците се превръщат в понятия и идеи
6.      обратна връзка – отговорът на получателя на посланието, може да бъде незабавен или разсрочен във времето.
Промоционен микс . когато една фирма комбинира определени елементи, за да промоционира даден продукт тази комбинация представлява промоционния микс:
·        Реклама – всяка платена форма на не лично представяне на стоки, идеи, услуги от страна на явен спонсор.
·        Стимулиране на продажбите – това са кратковременни, подбудителни мерки за насърчаване на продажбите.
·        Публичност – не лично и не платено от спонсор,  стимулиране на търсене на стоки посредством разпространяване на търговски важни сведения за дейността на фирмата в средствата за масова информация.
·        Лични продажби – устно представяне на стоките в хода на беседа с един или няколко потенциални потребители с цел да се извърши покупката.















Реклама на фирмата

Същност на рекламата:
  1. реклама е всяка дейност, свързана със запознаване на потенциални потребители и обществеността с фирмата и със стоките предлагани от нея, изгражда благоприятна представа за тях и подпомага продажбите.
  2. рекламата е дейност по организиране на определена представа на купувача за потребителната стойност на стоките в името на основния икономически интерес на производителя.
  3. рекламата е съобщение за стоката, вид комуникация между производството и потреблението, което съвпада д движението на стоките към потребителя.

Цели на рекламата:
  1. да запознае потребителя с новопоявилата се стока на фирмата.
  2. да разшири представата на потребителя за целите и начина на използване на стоката.
  3. да създаде благоприятна представа за марката и фирмата.
  4. да позиционира и препозиционира стоката на пазара.
  5. да активира търсенето
  6. да създаде контакт с потребителите, които са извън обсега на търг. Служба.
  7. да информира за условията, които представляват интерес за потребителя.
  8. да предаде на потребителя точно определено и разбираемо за него послание, което да го заинтригува и да го накара да реагира по желан от нас начин независимо от това на какви други въздействия е подложен.

Основни функции на рекламата:
  1. информационна;
  2. възпитателна;
  3. стимулираща;
























Правилник за документооборота


  1. Целта на този правилник е да осигури адекватно отразяване и документиране на стоп. Операции и на измененията, които те отразяват в обектите на отчитане.
  2. системата от счетоводни документи и документообороти осигурява информация, която позволява да се вземат правилни управленски решения, а на данъчните и финансово – контролните органи дава възможност за осъществяване на техните функции.
  3. документирането на стопанските операции се осъществява при спазване на разпоредбите на Закона за счетоводството и изискванията на този правилник.
  4. документооборотът е съвкупност от предварително установени пътища за движение на сч. Документи от момента на тяхното съставяне до момента на предаването им за съхраняване в сч. Архив и унищожаването им.
  5. с документооборота се осигурява:
Ø      своевременно и вярно отразяване на стопанските операции в хронологичен ред
Ø      взаимовръзка и взаимозависимост между първичните сч.документи, в които са отразени комплексни сч.операции
Ø      максимално съкращаване на пътя на придвижване на документите от съставителите до окончателната им обработка
Ø      контрол за съхраняването на първичните сч.документи и информацията, която те съдържат
  1. организацията на документооборота е определена съобразно формата на сч.отчитане.

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ДОКУМЕНТИРАНЕ НА СТОП.ОПЕРАЦИИ

1.      ­документирането на стоп.операции се осъществява в момента на тяхното извършване.
2.      документалната обоснованост на стоп. Операции изисква всяка осъществена стоп.операция да бъде документирана с първичен счет. Документ или технически информационен носител.
3.      сч.документ е хартиен или технически носител на сч. Информация
4.      сч.документи биват: първични, вторични и регистри
·        Първичният счетоводен документ отразява данни за първоначално възникване на стоп.операция. Всеки първичен документ трябва да съдържа реквизитите, регламентирани като задължителни в чл. 7 от Закона за счетоводството.
·        Ръководителят на предприятието утвърждава списък на лицата, имащи право да подписват първичните документи.
Задължителните реквизити на ПСД са:
v     Наименование на документа;
v     Номер на документа;
v     Наименование, адрес, данъчен номер и  ЕИК на предприятието – съставител и имената на лицето, което го представлява;
v     Наименование, адрес, данъчен номер и  ЕИК на предприятието – получател и имената на лицето, което го представлява;
v     Място и дата на издаване;
v     Собствено и фамилно име на съставителя на документа;
v     Основание и предмет на стопанската операция;
v     Натурално и стойностно изражение на операцията
v     Подписи на лицата, отговарящи за осъществяването и оформянето на стопанската операция и паспортни данни на получателя;
v     Печат на предприятието съставител.
·        Счетоводните регистри се откриват ежегодно към 01.01. съставят се под формата на счетоводни книги или свободни листи, а при автоматизирана обработка – постоянни информационни масиви. С тях се осигурява пълно съответствие между систематизираната синтетична и аналитична информация.
·        Сч. Регистри могат да се приключват в края на всеки месец и е задължително към 31.12 или към датата на ликвидиране на предприятието, след окончателна обработка на информацията за съответния период.
·        В предприятието се ползват регистри за хронологично и систематично отчитане.
5.      Сч. Документ, който не съдържа минималния брой задължителни реквизити няма доказателствена сила.
6.      сч. Документи се попълват ръчно с химикалка, на машина или др. печатащо устройство.
7.      поправки и добавки на първичните документи не се разрешават. Погрешно съставените или поправяни документи се анулират и се съставят нови.
8.      всички документи, приложени към ПКО и РКО и документи, служещи за основание за начисляване на тр.възнаграждение, послужат на щемпеловани с посочване на дата и подпис на длъжностното лице.
9.      за достоверността на информацията носят отговорност лицата, които са ги съставили и подписали.
10.  за съставени и подписани сч. Документи с невярна информация от виновните длъжностни лица се носи отговорност па реда на действащото законодателство.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ПЪРВИЧНИ СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ
A.     книжни счетоводни документи
1.      касови: ПКО и РКО
2.      банкови: платежно нареждане, вносна бележка, нареждане разписка
3.      трудови: трудов договор и допълнително споразумение, заповед за назначаване, освобождаване, наказване, отпуск, болничен лист, декларация за трудова злополука, декларация за детски помощи, заповед за командировки, граждански договори, сметка за изплатени суми, служебна бележка, карти за отчитане на труда, присъствен табел.
4.      за материални активи: искане за отпускане на материали, акт за приемане – предаване на ДА, дебитно / кредитно известие, данъчна фактура, авансов отчет
5.      за инвентаризация: инвентаризационен опис, сравнителна ведомост, протокол за компенсация на излишъци с липси, протокол за брак, сметка за резултатите от ликвидация;
6.      транспортни операции: пътен лист, акт за констатиране на повреда износени гуми, протокол за отчитане на горивото.

B.     Технически носители на счетоводна информация
1.      главна книга
2.      оборотна ведомост
3.      хронологично записване по папки и сметки
4.      дневник за покупките и продажбите, справка ДДС
5.      извлечения от синтетични и аналитични сметки
6.      ведомост за заплати
7.      амортизационен план




ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ

ДМА имат натурално-веществена форма и се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период. ДМА се признават в баланса, когато съществува вероятност предприятието да извлече бъдеща стопанска изгода и когато имат стойност или ценност поддаваща се на достоверно оценяване.
ДМА, придобити чрез покупка се оценяват първоначално по цена на придобиване. ДМА е оценяват по:
  1. себестойност – при създаване в предприятието
  2. справедлива стойност – при безвъзмездни сделки
  3. оценка, приета от съда и всички преки разходи за привеждане в работно състояние – при апортна вноска по реда на ТЗ.
Възприетият стойностен праг на същественост, под който материалните активи, независимо от факта, че са с дългосрочен характер, се отчитат като текущ разход при придобиването им е 500лв.
С последващите разходи се коригера балансовата стойност на актива когато е вероятна да има икономическа изгода над първоначално оценената стандартна ефективност на актива. Последващите разходи се капитализират, при  условие че преносната стойност надвишава възстановимата стойност на актива.
Предприятието възприема препоръчителния подход за оценка, след първоначалното признаване на ДМА па класове, както следва:
  1. земя
  2. съоръжения
  3. сгради и конструкция
  4. машини и оборудване
  5. транспортни средства
  6. обзавеждане и трайни активи
  7. компютърно оборудване
  8. други ДМА

Справедливата стойност на земи и сгради е пазарната им стойност. Тя се определя чрез оценка от лицензиран оценител.
Справедливата стойност на останалите ДМА е оценената им пазарна стойност, на базата на надеждни доказателства – цени на извършени продажби към датата на оценката. Когато липсват доказателства за пазарната стойност, порази специализираният характер на ДМА и когато тези активи рядко се продават, те се оценяват по възстановима стойност.
ДМА, които се влияят от силни и чести промени в справедливата стойност, се преоценяват на всеки три години. Приема се че промяната е значителна, ако разликата между балансовата и новата стойност е над …..на 100 от балансовата стойност.
Когато балансовата стойност се увеличава, в резултат от преоценка увеличението се отчита  в раздела за собствен капитал по статията “Резерв от преоценка”. Когато балансовата стойност се намалява в резултат на преоценка, намалението се признава за разход. То се отчислава от преоценъчния резерв, ако съществува за същия актив. Когато преоценката бъде реализирана, резервът от преоценката се прехвърля директно към неразпределената печалба. Цялата преоценка се реализира при изтегляне на актива от употреба, при продажба или други.
Амортизируемата стойност на отделен ДМА се разсрочва при предполагемия му срок на годност. Амортизационната сума се определя след приспадане на остатъчната стойност. Тя е значителна, ако превишава….на сто от отчетната стойност на актива. Остатъчната стойност се пренебрегва ако не е съществена при изчисляването на аморт. Сума.
Амортизацията се разпределя системно през целия полезен живот на актива. Полезния живот се определя въз основа на следните фактори: очаквано използване на актива, очаквано физическо износване, техническа остарялост поради промени или усъвършенстване на производството, промяна в пазарното търсена на продукта или услугата, получаване от актива, правни и други подобни ограничения върху използването на актива.
Амортизацията се признава за разход. Използвания метод на амортизация отразява модела на консумиране на икономическите ползи от актива. Възприетите методи за амортизация по класове активи са:
1.      съоръжения
2.      сгради и конструкция
3.      машини и оборудване
4.      транспортни средства
5.      обзавеждане и трайни активи
6.      компютърно оборудване
7.      други ДМА
Методите на амортизация се прилагат последователно през отделни периоди. Ако има промяна в очаквания модел на ик. Ползи от актива, методът се преразглежда, като се определя друг подходящ метод на амортизация. Изготвя се обосновка за промяната.
ДМА, временно излезли от употреба (за ремонт, консервиране или подобрения), не се отписват. Не се начисляват амортизации на напълно амортизираните ДМА до остатъчната им стойност и на ДМА в период на консервация.
В края на отчетния период ДМА се проверяват за обезценка.
Балансовата стойност на ДМА се намалява до възстановимата му стойност. Намалението се отразява като загуба от преоценка, амортизационната сума на актива се коригира за бъдещи периоди, така че да може да се разпредели новата преносна стойност на актива, съгласно определената база за остатъка от полезния му срок  на годност, след приспадане на остатъчната стойност.
Приема се възстановима стойност по-висока от нетната продажна цена и стойността в употреба.
Нетната продажна цена се определя на база на:
1.      при наличие на пряка сделка – продажна цена, намалена с допълнителните разходи произтичащи пряко от нея.
2.      при наличие на пряка сделка и ако:
а) съществува активен пазар – текуща конкурентна продажна цена, намалена с разходите за продажба.
б)  не съществува активен пазар – взема се предвид изхода от последните сделки с подобни активи в  същата сфера на дейност.
ДМА се отписват при продажба, при отдаване по финансов лизинг или когато окончателно бъдат извадени от употреба и не се очакват никакви други икономически ползи.






СТОКОВО – МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ

СМЗ  се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност. При отчитане на доставната стойност не се включват разходите по закупуването и преработката, и други разходи пряко свързани с доставката. Разходи по доставката са разходи за превози, товаро-разтоварни операции, монтаж и пробна експлоатация .
Себестойността на продукцията се определя от стойността на употребените материали, разходите за преработка и др. разходи свързани с производството на продукцията. Преките разходи, включително преки материални и пряк труд се отнасят директно към себестойността на продукцията.
Себестойността на предлаганите услуги се определя от разходите за труд и осигуровки на персонала и съответната част от общопроизводствените разходи.
Възприетата база за разпределение на непреките постоянни общопроизводствени разходи за всеки произвеждан продукт е нормалния капацитет на производствените мощности, за период от 5 години при нормални условия. При по-нисък от нормалния обем, размерът на общопроизводствените разходи не се увеличава, за да не се повиши себестойността на единица продукция. Повишението на разходите не се отнася в себестойността на продукцията, а се отразява като текущи разходи за периода, т.е. като текущ разход. При по-висок от нормалния обем на производството, целият размер на постоянните общопроизводствени разходи се разпределя и включва в себестойността, на база на фактически произведени продукти.
Разпределението на променливите цехови разходи (непреки спомагателни материали, резервни части или непряк труд) за всяка произвеждана група се извършва на база на сумата от преките разходи за съответния период.
При взаимосвързана продукция, общо цеховите разходи се разпределят основните продукти, на база на относителния дял на справедливата (продажна) стойност на всеки продукт, в общата справедлива стойност на продукцията.
Оценката на потреблението на СМЗ в съответствие с препоръчителния период може да бъде:
  1. за конкретни партиди производства, проекти или клиенти – метод за конкретно определена стойност.
  2. за материали – метод за средно претеглена стойност.
  3. за продукция – метод за средно претеглена стойност.
  4. за стоки – метод първа входяща – първа изходяща
В края на отчетния период се извършва оценка на нетната реализуема стойност на наличните СМЗ, на база на най-сигурните съществуващи данни. Обезценката на СМЗ се отнася в текущите разходи. Обстоятелствата, които могат да доведат до корекция в стойността са спад в продажните цени, повредени СМЗ, цялостно или частично морално остарели запаси.
Видове СМЗ:
  1. стоки
  2. материали
  3. незавършено производство
  4. готова продукция
Оповестяване:
  1. счетоводна политика, приета за оценка на СМЗ и базата за разпределение на разходите.
  2. обща отчетна стойност
  3. отчетна стойност на СМЗ, дадени в залог за обезпечаване на пасиви.






ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗИРАНЕТО НА ДМА

І. Обща характеристика – участвайки в стопанската дейност на предприятието ДМА постепенно си изхабяват, както физически, така и морално. Физическото изхабяване зависи от условията на работа, от техническите качества на актива, от начина на поддържане и ремонт и др. моралното изхабяване се определя от постиженията на научно-техническия прогрес, а също така и от търсенето и предлагането на пазара. И моралното и физическото износване засягат потребителните свойства на ДМА. Наред с това, в процеса на използването, постепенно намалява и тяхната стойност. Този процес е свързан е пренасяне на стойността им в стойността на произведения продукт.
Изхабяването е физически, обективен процес, а амортизацията е “разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия срок на годност.”
Амортизируем актив е всеки дълготраен материален или нематериален актив, който ще се използва през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност, използва се за целите на пр-вото, доставка на стоки и услуги, отдаване под наем или за административни цели.
Действащото законодателство дава възможност на всяко предприятие само да определя амортизационната си политика. То разработва индивидуален амортизационен план за всеки амортизируем актив по години, който съгласно НСС 4 – Отчитане на амортизациите трябва да включва следните по-важни реквизити:
·        дата на придобиване;
·        дата на въвеждане;
·        полезен срок на ползване;
·        отчетна стойност;
·        остатъчна стойност;
·        амортизационна сума;
·        метод на амортизация;
·        амортизационна норма;
·        годишна амортизационна квота;
·        резерв от последващи оценки на активите и пасивите;
·        дата на отписване;
·        година на промяна на метода за амортизация или на полезния срок на ползване.
Не се начислява амортизация на:
1.      природните ресурси
2.      активи с обществена значимост
3.      музейни експонати
4.      неупотребявани активи в дейността на предприятието
5.      активи в процес на придобиване
6.      активи в процес на ликвидация
7.      напълно амортизирани активи
Във връзка с амортизацията се използват следните по-важни понятия:
Отчетна стойност – стойността, по която активът е заведен счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване или обезценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му признаване.
Балансова стойност – разликата между отчетната стойност и начислената да момента амортизация на съответния ДМА.
Амортизируема стойност – стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност, т.е. това е разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност.
Амортизационна квота (АК) – част от амортизируемата стойност, разпределена като разход през определени отчетни периоди и изчислена с помощта на избран метод за амортизация.
Амортизационна норма (АН) – съотношението между амортизируемата стойност, приета за 100 и определения срок за практическо използване в години. Тя може да се изчисли и като коефициент. За някои групи активи може да се определят данъчно признати годишни амортизационни норми, съгласно ЗКПО.






Работна заплата


Работната заплата представлява един от основните източници за доходи на българите. Според изискванията на Националния статистически институт над 50% от дохода на домакинствата идва от работната заплата. Това показва, че работната заплата сама по себе си не е точен измерител за цялостното равнище на текущите приходи, но все пак тя е един достатъчен убедителен показател, който ни дава сравнително надеждни данни за изследване.
Паричното трудово възнаграждение или заработка, определени между работодателя и синдикалната организация за отрасла, в съответствие с националното законодателство (с нормативния акт на Правителството) в силата на писмен или устен договор за наемане на работник или служител, работодателя предоставя за положеният труд или трудът, който трябва да бъде положен, или за услугите, които са оказани, или трябва да бъдат реализирани в един бъдещ момент се нарича РАБОТНА ЗАПЛАТА. В редки случаи когато е предвидено с акт на Правителството, колективен договор или само в трудовия договор допълнително възнаграждение или част от него могат да се изплащат в натура.
Работната заплата се разделя на два вида - НОМИНАЛНА и РЕАЛНА. Първият вид представлява паричният израз на положения труд или за труда, който ще бъде положен в един бъдещ момент. Изплащането на  номиналната заплата е регулирано на служителя или работника във валутата, която е в законово обръщение в страната. Работодателят няма никакво право да упражнява контрол или да се меси в свободата на своя подчинен - да влага, харчи и управлява своята заплата. Началникът може да удържа от нея само в случаи и в размери, които са предварително определени в колективния трудов договор, законодателството и арбитражните решения. Работниците и служителите в предприятието имат привилегията при евентуален фалит да използват привилегировани кредити по отношение на начислената заплата. Поредноста се определя в Търговският закон  чл.722, ал.1.
Индексът, характеризиращ промяната в покупателната способност на номиналната заплата е РЕАЛНАТА ЗАПЛАТА. Това е и вторият вид на работната заплата, който се характеризира с покупателната способност, количеството продукти и услуги, които заетият може да закупи с трудовото си възнаграждение или заработка.
Номиналната заплата има различни елементи като всеки от тях се структурира различно и има строго предназначение. Статутът се урежда с трудовото законодателство, с нормативните актове на Правителството, със споразумения между работодателя и работника, с колективни трудови договори или с трудови договори. Могат да бъдат изолирани следните основни елемента на номиналната работна заплата в България:
- основна работна заплата - заплата над основното трудово възнаграждение;
- допълнително трудово възнаграждение - трудово възнаграждение при особени случаи.
Основната работна заплата се определя в трудовия договор на работника или служителя за притежаваната квалификация, за труда който трябва да положи и за задачите и задълженията, които трябва да изпълни.
Кодекс на труда
Определяне на трудовото възнаграждение:
Чл. 247 (1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
(2) Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя  и не може до бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.
…………………….

Обществен сектор:
Изменението на заплатите в обществения сектор е подобно на това в частния през последните години. Растежът тук – съответно номинален от 8.6% и реален от 3% - почти не се различава от този в частния. Причините за това са няколко. Първо определянето на заплатите в обществения сектор влияе до голяма степен на тези в частния. Когато се повишат заплатите в обществения сектор, което е свързано с искания от страна на синдикатите или пък с предизборни цели, това оказва натиск върху частния сектор да предложи също по-високи заплати за да може да запази работниците си. Ако те могат да получат по-големи възнаграждения в обществения сектор е логично да поискат да се преместят. Само че като цяло ефективността на обществения сектор е по-ниска от тази в частния и по тази причина без икономически основания се пренасочват ресурси към по-слабо производителното им използване и по тази причина се намалява икономическият растеж.
За периода 2000-2004 г. най-висок е растежът при финансовото посредничество (88%), здравеопазване и социални дейности (56%), държавно управление, задължително обществено осигуряване (41%), образование (39%). Докато при първия отрасъл има значително позитивно развитие през наблюдавания период като цяло (вследствие от приватизацията и валутния борд) и това ни дава основание да допуснем същото за публичния сектор, то при останалите три се наблюдава липса на реформи и запазване или влошаване на качеството на предоставяните услуги. През последните години има трайно нарастване на служителите в бюджетната сфера, което обаче не води до по-добро образование, здравеопазване или до по-ниски разходи за работа с администрацията. Именно тези сектори се нуждаят от реформиране и повишението на заплатите в тях няма да реши проблемите. Насоката тук трябва да бъде към преминаване към пазарните принципи като приватизация на училища и болници, въвеждане на ваучерна система в образованието, премахване на монопола на Националната здравноосигурителна каса и възможност задължителното осигуряване да се извършва в частни фондове.
……………….
НОВА СТРАТЕГИЯ В СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ

Основополагащият принцип при разработването на новата политика по доходите е свързан със следната констатация: законодателството и опитът на страните- членки на Европейския съюз показват, че държавата запазва регулиращата си роля в областта на заплащането на труда.



А. Приоритети и цели на социалната политика в областта на доходите
- растеж на доходите;
- въвеждане на гъвкави форми за заплащане – почасово, на непълно работно време и други;
- мониторинг на бедността, определяне на граница на бедност и разработване на национална политика за нейното преодоляване.

Б. Основни направления на действията и мерките, които трябва да се предприемат
- формулиране на функциите на минималната работна заплата и механизмите за нейното формиране в съответствие с необходимостта да се определят минимални работни заплати по браншове и професии;
- разширяване сферата на браншово договаряне на работните заплати;
- увеличаване на доходите от предприемачество и самостоятелна стопанска дейност;








Отчитане на разчетите за ДДС


І. Същност – разчети за ДДС съществуват при положение, че предприятието е регистрирано по ЗДДС. Сделките, които те осъществяват, са облагаеми и освободени. ДДС трябва да начисляват и изплащат данъчно регистрираните лица за извършваните от тях облагаеми доставки.
  • Данъчен кредит – сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получената от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период (1 месец), която лицето има право да приспадне.
  • Данъчна ставка – 20%
  • Лицата регистрирани по ЗДДС, трябва да водят задължително следните регистри: Дневник на покупките и Дневник на продажбите.
  • Данъчни документи:
    • ДФ
    • ДДИ и ДКИ към ДФ
    • ОФ
    • ДДИ и ДКИ към ОФ
    • МД (митническа декларация)
    • Справка декларация за ДДС
Освен реквизитите по чл.7 от ЗС, ДФ задължително трябва да съдържа:
Ø      10 разряден номер на документа – арабски цифри
Ø      гриф Оригинал на първия екземпляр
Ø      данъчна основа на доставката на отделен ред
  • регистрирано лице – данъчно задължено лице, да е реализирало правото си за регистрация по ЗДДС или е регистрирано по инициативата на данъчен орган. Задължителна е регистрацията, когато едно лице има облагаем оборот 50 000 лева или повече, за период не по-дълъг от 12 последователни месеца преди текущия. В 14 дневен срок от достигане на този оборот, се подава заявление за регистрация по ЗДДС. Доброволна регистрация е възможна при достигане на оборот 25 000 лв.
ІІ. Характерни сметки:
      4531 Начислен данък за покупките
      4532 Начислен данък за продажбите
      4538 Данък за възстановяване
      4539 Данък за внасяне









Отчитане на разчетите с персонала

За осъществяване на стопанската дейност, предприятията наемат лица по трудови и граждански договори, които регулират тези взаимоотношения. РЗ е паричен израз на стойността на стоката “работна сила”. РЗ се договаря между работодателя и работника, при сключване на трудовия договор. Работната заплата включва:
1.      Трудово възнаграждение за извършена работа или отработено време
2.      Допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (клас)
Определя се  проценти върху основното трудово възнаграждение. Заплаща се за всяка година трудов стаж, след като лицето придобие три години трудов стаж. Минималният размер е 0,6% за всяка година трудов стаж.
3.      Доплащания – включват се обезщетения за сметка на ДОО и други съгласно Кодекса на труда – за специфични условия на труд, нощен труд, за робота в почивни и празнични дни, вредни условия и др.
4.      начислени хонорари на сътрудници и консултанти наети по граждански договори за оказани услуги.
   
Удръжки от работната заплата:
І. Задължителни:
a)      ДДФЛ (ДОД). Размерът на данъка се определя текущо през годината по таблица за авансово облагане съгласно ЗОДФЛ. В края на годината трудовите доходи се преизчисляват и се определя окончателен данък върху дохода съгласно таблица за годишно облагане на доходите.
b)      Социални вноски се удържат съгласно Кодекса за социално осигуряване върху БТВ за сметка на работника;
c)      Здравни вноски;
d)      Други данъци и дългове – съдебни запори срещу влезли в сила съдебни решения и получени аванси срещу трудови възнаграждения, парични начети, неотчетен служебен аванс.
ІІ. Доброволни – правят се по волята на писмено волеизявление на лица от персонала – текуща сметка, вноски по заем, детски влог, спестовен влог, застрахователни вноски.
Разчети на предприятията със социално и здравно осигуряване:
От 01.01.2002г. е в сила Кодекс за задължителното обществено осигуряване съгласно който работодателите трябва да начисляват и внасят в осигурителните фондове социални осигурителни вноски на наетите по всички видове договори лица. Размерът им за съответната година се определя от Закона за бюджета на ДОО. Съотношението за разпределението на осигурителната тежест за съответната година е записано в Кодекса за задължителното соц. Осигуряване: за 2002г. 75% за сметка на работодателя и 25% за сметка на работника; за 2003 и 2004г. – същото. За 2005г. – 70% за работодателя и 30% за сметка на работника; за 2006г.- 65% за работодателя и 35% за сметка на работника. За 2007г. съотношението работодател – работник се запазва. В същото съотношение се начисляват и внасят и здравните вноски.
            Законодателят определя също и минимален осигурителен доход за всяка професия съгласно НКП и дейност съгласно НКИД и максималния осигурителен доход. Определя се всяка година и мин.осиг.доход и максимален такъв за самоосигуряващите се лица. За 2006г. мин.осиг.доход за самоосигуряващите се лица  е 220 лв, а максимален е 1400 лв.
            Осигурителните вноски се разпределят в няколко фонда:
Ø      Фонд “пенсии” – 23% за родени преди 1960г / 19% за родени след 31.12.1959г.
Ø      Фонд “Общо заболяване и майчинство” 3.5%
Ø      Фонд “безработица” 3%
Ø      Фонд ТЗПБ от 0,4% до 1,1% съгл. Приложение към Бюджета на ДОО.
Ø      Универсален пенсионен фонд за родените след 31.12.1959г. – това е ДЗПО – 4%
Ø      Фонд ГВРС
Здравно осигуряване – набират се вноски за НЗОК – 6%
За сметка на акумулираните във фондове на ДОО средства се изплащат обезщетения при настъпили осигурителни събития както следва:
Ø      Пенсия за старост
Ø      Обезщетения за временна нетрудоспособност поради общо заболяване
Ø      Обезщетение при трудова злополука
Ø      Пенсия за инвалидност
Ø      Обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на малко дете
Ø      Обезщетение за безработица
Документиране:
Ø      Трудови и граждански договори
Ø      РПВ
Ø      Декларация за осигурителни вноски
Ø      Сметка за хонорар
Ø      Кодекс на труда
Ø      ЗОДФЛ
Ø      Кодекс за социално осигуряване
Ø      РКО
Ø      Наряд за работа
Ø      Работна карта
Ø      Депонентски карти



Счетоводни услуги Пловдив