понеделник, 12 декември 2011 г.

Курсова работа - ГОДИШЕН ФИНАНСОВ ОТЧЕТ

УВОД
     
       Съставянето на годишния финансов отчет на предприятията с общо значение все повече се откъсва от познатите ни подходи и схеми. С доближаването ни до идеята за финансов отчет по международните стандарти се променят мисленето и погледът на съставителите му как трябва да изглежда той.
         Основополагащо е правилото, че годишният финансов отчет е отчет  на конкретното предприятие, поради което неговото унифициране престава да бъде крайна цел. Като се спазват принципните изисквания на съответните стандарти, при съставянето на отчета трябва да се осигури на потребителите действително необходимата им информация. Това особено се отнася за приложението към годишния финансов отчет, което трябва  да се разгърне достатъчно, за да се поднесе на “читателя” си онези данни, без които той не би могъл да направи своите заключения и да вземе адекватни решения.
        С приемането на новите нормативни актове в областта на счетоводството  - нов Закон за счетоводството от началото на 2002г.; Национални счетоводни стандарти, приети с Постановление 37 на Министерския съвет от 13 февруари 2002г.; приетия на 13 юли 2002г. Примерен Национален Сметкоплан с препоръчителен характер, се породиха промени в организацията, методологията и методиката на счетоводството в предприятията, съставящи финансови отчети с общо предназначение.
С избора на темата, за настоящата дипломна работа, главната цел, която си поставям е да дам обща представа за съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията. Тази цел предопредели и нейната структура.
         В първа глава е дефинирана същността на финансовите отчети; етапите на съставянето им; същността на националните и международните счетоводни стандарти; разглеждат се елементите на годишния счетоводен отчет – сччетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал, приложение на годишния счетоводен отчет, срокове за съставянето му.
         Втората глава е посветена на практическото разглеждане на финансовите отчети. Представят се конкретни данни от предприятие и попълнени счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток, отчет за собствения капитал и приложения и анализ на финансовото състояние на предприятието.
         Литературата, която е използвана е от български автори.

Годишният финансов отчет е носител на разнообразна и достоверна резултатна счетоводна информация за целокупната дейност на предприятието – производствена, търговска и финансово – икономическа, и за качеството на работата на неговото ръководство. Обобщаването и логическото преобразуване на тази счетоводна информация всъщност представлява процесът на годишно счетоводно приключване.  

В настоящата дипломна работа ще бъде направен опит за анализ на същността и разработката на годишните счетоводни отчети.


ГЛАВА 1

1.     Същност на годишното счетоводно приключване.

Една от най-характерните особености на счетоводството е непрекъснатото обхващане и отразяване на стопанските факти, явления и процеси. Непрекъснатостта се обуславя от непрекъснатото осъществяване на стопанската дейност. За да се установи имущественото сътояние  и финансовият резултат на предприятиеето е необходимо данните от счетоводството да се представят в статично състояние. Това се постига посредством извършването на годишно счетоводно приключване. Следователно счетоводното приключване се състои във временно прекратяване на записванията по счетоводните сметки ( към определен момент ) с цел ба бъдат изведени синтезирани отчетни показатели, характеризиращи имущественото състояние и реализирания финансов резултат към определен момент или за определен период от време. От икономическа гледна точка продължителността на отделните отчетни периоди може да се определи в зависимост на осъществяваната стопанска дейност. Поради юридически и най-вече фискални причини, отчетният период съвпада с календарната година – 01.01.-31.12.
Според периодите, за които се извършва счетоводното приключване бива периодично и годишно. В съответствие с действащото законодателство годишното счетоводно приключване се извършва към края на отчетния период, във връзка с изготвянето на годишния счетоводен отчет. За целите на вътрешнофирменото управление, оперативният контрол и анализ на осъществяваната дейност може да се извърши периодично приключване и на по-кратки периоди от време – месечно, тримесечно, шестмесечно или деветмесечно.
Определението на професор д-р Иван Душанов в книгата “ Курс по счетоводство на предприятието “ за годишното счетоводно приключване е: “ Годишното счетоводно приключване  може да се разглежда като специфичен процес на обобщаване и логическо преобразуване на счетоводната информация от текущото счетоводно отчитане в насока на създаване на обобщена счетоводна информация за целокупната дейност и за резултатите от тази дейност на предприятието за годината.” 
Създадената по този начин резултатна счетоводна информация се филтрира според информационните потребности на потребителите и, обобщава се и се синтезира в информационни масиви, създадени по икономическа еднородност и управленско предназначение. Такъв носител с комплексен характер е годишният финансов отчет.
Следователно съгласно проф. Душанов¹ “ годишният счетоводен отчет на предприятието може да се разглежда  и научно да се третира като система от взаимносвързани и взаимнообусловени носители на резултатна финансово- счетоводна информация за състоянието и промените на активите и пасивите на предприятието и за неговото финансово състояние към края на отчетната година.  От гледна точка на единния счетоводен процес той може да се разглежда и като продукт на заключителния етап на счетоводното отчитане – годишното счетоводно приключване “.


Иван Душанов¹, Марин Димитров – “ Курс по счетоводство на предприятието “ – Ромина, 2003г.
Годишното счетоводно приключване включва:
Ø     преглед на счетоводната документация за въпросната финансова година
Ø     нанасяне на корекции
Ø     приключване на приходните и разходни сметки
Ø     съставяне на годишните финансови отчети /Счетоводен баланс, Отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствен капитал/
Ø     съставяне на обща оборотна ведомост, ведомост за аналитична сметка, хронологии на сметки и подреждане на счетоводната документация
При осъществяването на Годишното счетоводно приключване счетоводителите прилагат счетоводна, математическа и финансова логика, съобразена с нормативните актове и счетоводните стандарти.
Чрез осъществяване на годишното счетоводно приключване, предприятията си осигуряват успешно завършване на финансовата година при спазване на всички нормативни срокове.
 Някой дейности по годишното счетоводно приключване започват по-рано, обикновено през последния месец на отчетната година, когато се извършва инвентаризация за нуждите на годишното счетоводно приключване, както и някои други дейности.
Като завършек на годишното счетоводно приключване се приема съставянето и подписването от ръководителя и от съставителя ( главния счетоводител или лице с друго длъжностно наименование ) на годишния финансов отчет, т.е. на неговите съставни елементи. Отчетите се изготвят в хиляди левове.
Информацията в годишния финансов отчет, която е в парично-стойностен израз служи за анализ на дейността на предприятието и за последващ контрол върху същата тази дейност. Основното предназначение на тази информация обаче е установяване и характеризиране финансовото състояние на предприятието. Именно затова в закона за счетоводството се възприе годишният счетоводен отчет да се нарича финансов отчет. Това наименование се използва и в Четвъртата директива ( от 1978г. ) на страните членки на Европейската икономичекс аобщност ( сега европейски съюз ), както и в Международните счетоводни стандарти, издадени от Комитета по международни счетоводни стандарти.
Съгласно закона за счетоводството чл.23,ал.1 отчетът се съставя към 31 декември, а НСС 10 допълва, че това може да бъде датата на прекратяване на дейността на предприятието поради ликвидация, несъстоятелност или закриване на дейността.
Съгласно Закона за счетоводството, чл. 23, ал.2 -  един финансов отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал.    Ръководството на предприятието е отговорно за съставянето на счетоводните му отчети, за верността на информацията съдържаща се в тях.
Годишните финансови отчети на предприятията се изготвят на база на международните счетоводни стандарти, приети от Борда по международни счетоводни стандарти, утвърдени от Министерския съвет.  Бюджетните предприятия изготвят и представят годишните си финансови отчети на база на счетоводни стандарти за публичния сектор, утвърдени от министъра на финансите и обнародвани в "Държавен вестник". Те се разработват въз основа на приетите от Международната федерация на счетоводителите Международни счетоводни стандарти за публичния сектор.При необходимост Министерският съвет утвърждава и национални счетоводни стандарти за отчетни обекти, за които няма регламент в Международните счетоводни стандарти.
Информацията, представена в годишния финансов отчет, трябва да отговаря на следните изисквания:
1. разбираемост – разбираемостта е основно качество на информацията, представена в един финансов отчет: информацията трябва да бъде полезна за потребителите при вземането на икономически решения;
2. уместност - да дава възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения; Уместността означава още същественост на информацията. Тя е съществена и се приема, че е съществена, ако непосочването и или неправилното и представяне би повлияло на решенията, които потребителите вземат на базата на финансовия отчет. 
3. надеждност – свързана е с полезността на информацията; да не съдържа съществени грешки или пристрастност, потребителите да могат да разчитат, че информацията отразява достоверно онова, което е възложено да се представи, или онова, което би трябвало да се представи; Представянето на информацията следва да се основава на предимство на съдържанието пред формата на сделката или събитието. Трябва да се наблюдават изискванията за: неутралност на представяната информация ( тя да бъде безпристрастна ), предпазливост ( това означава отделяне на повече внимание при преценките ), завършеност в същностно и стойностно отношение.
4. сравнимост - да дава възможност за сравняване на информацията на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него; Едно от основните значения на качеството сравнимост е това, че потребителите следва да са информирани за счетоводната политика, упражнявана при изготвяне на финансовите отчети, както и за евентуалните промени в тази политика и влиянието на промените.
5. независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс-всеки отчетен период се третира счетоводно сам за себе си независимо от обективната му връзка с предходния и със следващия отчетен период, като данните на финансовия отчет в началото на текущия отчетен период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период.

2. Етапи на годишното счетоводно приключване.

Съставянето на годишния счетоводен отчет поставя пред счетоводния екип на предприятието извършването на обемна работа. Това става в определени, последователни фази и етапи, които са логически свързани помежду си и са взаимно обусловени. Затова се налага да се извърше цялостна подготовка в предприятието за правилното и навременно годишно приключване. Тази подготовка трябва да започне поне един месец преди края на отчетната година и да се извърши от главния счетоводител, т.е. от лицето, на което е поверено ръководството на счетоводството на предприятието и което има правомощията и отговорностите на съставител на годишния финансов отчет.
Елементи на предварителната подготовка на годишния счетоводен отчет:
o       Да се направи вътрешен план-график за годишното счетоводно приключване от съставителя на годишния финансов отчет. Той трябва да обхваща отделните етапи на годишното приключване по срокове, лица и видове отчети. Необходимо е да се спази последователността на протичане на процеса на приключването и да се осигури ритъм в изпълнението на отделните етапи в работата на счетоводния екип. Този план – график трябва да се представи на ръководителя на предприятието и той да бъде утвърден от него.
o       След като план – графикът е утвърден, трябва да се проведе инструктаж на материалноотговорните лица, на счетоводителите и другите служители в предприятието, които са ангажирани с предстоящото годишно счетоводно приключване, и да се поставят задачите, които е необходимо да бъдат изпълнени от всеки един от счетоводния екип. Целесъобразно би било да се изготви и издаде заповед, в която да се фиксират отговорните лица и срокове за изпълнение на всяка задача.
o       Първичната счетоводна документация, която подлежи на счетоводна обработка за нуждите на годишното счетоводно приключване трябва да бъде приведена в пълен порядък, съобразно изискванията на Закона за счетоводството. В края на годината трябва да се направи преглед на първичната счетоводна документация – дали всички счетоводни документи са надлежно контирани и намерили съответно счетоводно отражение по регистрите за хронологично и систематично отчитане на дейността на предприятието.
o       Трябва да се направи преглед на възникнали и прекратени през годината взаимоотношения със съдружници: особено трябва да се обърне внимание на извършеното документиране прекратяване на дяловото участие със съдружници, учредители и др. подчинени лица и предприятия и за върнатия им дялов капитал. Необходимо е да се направи проверка и на извършеното документиране на оценките на апортните вноски на приетите нови съдружници и особено дали са изпълнени изискванията в това отношение на чл. 72 от Търговския закон. Съгласно чл.72, ал.1 на Търговския закон “ Ако някой съдружник, съответно акционер, прави непарична вноска, дружественият договор, съответно уставът, трябва да съдържа името на вносителя, пълно описание на непаричната вноска, паричната и оценка и основанието на правата му. “. 
o       Изготвят се справки, които са необходими за формирането и облагането на данъчната печалба по чл. 23 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Или по – конкретно:
               -  да се направи преглед на редовното счетоводно отразяване на разходите, подлежащи  на данъчно регулиране по ЗКПО, както и обобщаването на информацията от действащите към 31 декември нормативни актове за данъчния размер, респективно данъчния норматив за всеки разход;
             -  да се приключат всички сметни взаимоотношения по предоставени аванси на командированите лица и счетоводно да се отразят разходите за командировки в страната и чужбина;
 -  да се направи пълна актуализация и при необходимост – редукция (защото се промени процентът на данъка за Републиканския бюджет) в размера на данъчните намаляеми времеви разлики, от които ще произтекат суми, с които да се намали данъчната печалба ( загуба ) през бъдещи периоди;
                   -    да се уреди перфектността и правната обоснованост на извършените дарения, спонсорство и други подобни случаи на безвъзмездно предоставяне на средства
-   да се направи преглед на договорните отношения на предприятието с други предприяти, организации и лица – изтичат ли сроковете в тях в края на календарната година и трябва ли да се приключат или да се продължат договорните отношения; какви плащания се налагат да се извършат по силата на тези договорни отношения за изтеклата календарна година; предтоящото фактуриране – за нуждите на годишното счетоводно приключване, на предстоящите наемни вноски за годината с цел отчитането на приходите от наеми за годината и т.н. Пропуските в изпълнението на този етап могат да бъдат причина за претърпяване на загуби поради изтичане на погасителната давност, отпадане на имуществена отговорност от задлъжнелите лица и т.н.
o       Трябва да се предприемат  мерки за пълна съгласуваност в работата като цяло и по отделните етапи на приключването, обработката на счетоводната информация, която се извършва в собствена машинносчетоводна станция или от външни териориални и други подчинени центрове за обработка на информацията.
Във времето годишното счетоводно приклчване протича като единен и цялостен процес, но въпреки това то се разделя на отделни етапи. Всеки етап се извършва след създаване на определени масиви от информация в предишния етап. Затова тези етапи с логически свързани помежду си и се извършват в точно определена последователност.
Няма единно становище за броя на етапите на годишното счетоводно приключване. Те се определят от мащабите на предприятието и от отчетните обекти и информацията, която трябва да бъде обощена при годишното счетоводно приклщчване.
Според проф. Иван Душанов¹ тези етапи са:
v    Инвентаризиране на активите и пасивите на предприятието за нуждите на годишното счетоводно приключване и въз основа на инвертаризацията – установяване на инвертаризационните разлики и тяхното счетоводно отчитане.
v    Установяване на загубата от обезценката на активите и пасивите в изпълнение на изискванията на закона за счетоводството и НСС 36 – Обезценка на активи.
v    Разпределяне и отнасяне по принадлежност на разходите по икономически елементи, отчетени през годината по сметките от група 60 – Разходи по икономически елементи.
v    Установяване салдата по сметка 303 – Продукция , сметка 305 – Изпратени стоки и предадени работи, сметка 611 – разходи за основна дейност и сметка 612 – Разходи за спомагателна дейност, както и на увеличенията ( + ) и на намаленията ( - ) на остатъците в края на годината

Иван Душанов¹, Марин Димитров – “ Курс по счетоводство на предприятието “ – Ромина, 2003г.


( към 31 декември на отчетната година ) спрямо остатъците по тези сметки в началото на отчетната година ( т.е. на 1 януари на отчетната година ).
v    Установяване на оборотите по сметка 614 – Административни разходи и сметка 615 – Разходи за продажба на продукция и разпределението на тези доходи по направление съобразно с възприетите в предприятието критерии.
v    Обобщаване на разходите за дейността и калкулиране на фактическата себестойност на продукцията, работите и услугите.
v    Заприходяване на продукцията по фактическата и себестойност, респективно внасяне на необходимите корективи при това заприходяване в случаите, когато текущото отчитане е извършвано по ориентировъчна себестойност.
v    Отразяване по счетоводен път на фактическата себестойност на продадената продукция, стоки, услуги и други подобни продажби по дебита на сметките от група 70 – Приходи от продажби и други приходи от обичайна дейност. Ако през отчетния период отитането на продажбите на продукция се е основавало на текущото отчитане на себестойността на продукцията по ориентировъчна оценка ( например чрез използване на вътрешнопланова себестойност ), в края на отчетния период ( т.е. в края на годината ) следва да се внесат необходимите корективи в насока на отразяване по дебита на посочените сметки от тази група на фактическата себестойност на продадената продукция. Това трябва да стане чрез съставяне на изправителни ( коригиращи ) счетоводни статии.
v      Приключване на сметките от група 62 – Финансови разходи, група 69 – Извънредни разходи, 72 – Финансови приходи и група 79 – Извънредни приходи, респективно отнасяне на тези разходи и приходи по сметка 123 – Печалби и загуби от текущата година.
v    Установяване на размера на печалбата / загубата за отчетната година от продажби на продукция, работи, услуги, включително вличнието върху нея на финансовите и извънредните приходи и на финансовите и извънредните разходи на предприятието.
v    Установяване оборотите и салдата по сметките и съставяне на оборотна ведомост за синтетичните счетоводни сметки.
v    Съставяне на отчет за приходите и разходите за отчетната година ( към 31 декември на отчетната година ).
v    Съставяне на декларация за данъчно облагане на печалбата и за други вноски от печалбата.
v    Осчетоводяване на разликите за довнасяне на данък върху печалбата и на другите вноски от печалбата, установени в декларацията за данъчното облагане на печалбата.
v    Съставяне на окончателна оборотна ведомост, в която да намерят отражение промените, настъпили вследствие на счетоводните записвания  по окончателното разпределение на печалбата.
v    Съставяне на счетоводен баланс за отчетната година.
v    Съставяне на отчет за паричния поток.
v    Съставяне на отчет за собствения капитал.
v    Съставяне на приложение към годишния финансов отчет, т.е. на елементите, определени с НСС 1 – Представяне на финансови отчети.
v    Съставяне на отчет за нуждите на управлението на предприятието по чл.33 от Закона за счетоводството, респективно финансов преглед ( по НСС 1, т.3.2. ), ако такива отчети са предвидени за съставяне и представяне от ръководството на предприятието.
v    Проверка, заверка, представяне и публикуване на годишния финансов отчет, ако такова публикуване се изисква по закона за счетоводството.
v    Обсъждане на годишния финансов отчет на предприятието с неговия ръководен орган и вземане на решения по него. Съставяне на произтичащите от взетите решения статии за осчетоводяване разпределението на печалбата на предприятието.
Получената резултатна информация на даден етап служи за реализиране на следващия етап, респективно на следващия етапи. Обхватът, съдържанието и протичането във времето на всеки етап се обуславя от конкретните особености в предприятието, които определят конкретните форми, методи и способи за организацията на счетоводно-отчетния процес.

3.     Национални и международни счетоводни стандарти.

С прилагането на Националните счетоводни стандарти се осигурява организационно и методологично единство при осъществяването на счетоводното отчитане (текущо и периодично) на дейността на предприятието с цел вярно и честно представяне на имущественото и финансовото му състояние в годишния финансов отчет.
Чрез Националните счетоводни стандарти се постигат:
а) завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика;
б) унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология;
в) съответствие с изискванията и правилата на международните счетоводни стандарти;
г) пълно обхващане на счетоводните обекти;
д) еднаквост при счетоводното третиране на някои отчетни ситуации, за които има алтернативни решения в Международните счетоводни стандарти;
е) законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика;
ж) единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане.

4.     Съставни части на годишния финансов отчет.

Това са: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение. Възприетата от предприятието структура и форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет се запазва непроменена през различните отчетни периоди.
4.1. Счетоводен баланс
Счетоводния баланс е неотменна част на годишния счетоводен отчет на предприятието. В него се посочват в статично състояние активите, пасивите и капитала на предприятието. Счетоводният баланс се съставя въз основа на информация за салдата по счетоводните сметки към 31 декември (или друга дата, към която се съставя счетоводният баланс).
Счетоводният баланс включва балансова и задбалансова част и се съставя в двустранна или едностранна форма, определена в счетоводните стандарти. Балансовата
част съдържа систематизирана счетоводна информация по раздели и групи:
1. Актив - в следните раздели:
Раздел: Дълготрайни (дългосрочни) активи
Група: Дълготрайни материални активи
Статия: Земи (терени);
Статия: Сгради и конструкции;
Статия: Машини и оборудване;
Статия: Съоръжения;
Статия: Транспортни средства;
Статия: Основни стада;
Статия: Други дълготрайни материални активи;
Статия: Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни материални активи.
Група: Дълготрайни нематериални активи
Статия: Права върху собственост;
Статия: Програмни продукти;
Статия: Продукти от развойна дейност;
Статия: Други дълготрайни нематериални активи.
Група: Дългосрочни финансови активи
Статия: Дялове и участия:
в т.ч. във:
- дъщерни предприятия;
- смесени предприятия;
- асоциирани предприятия;
- други предприятия;
Статия: Инвестиционни имоти;
Статия: Други дългосрочни ценни книжа;
Статия: Дългосрочни вземания:
в т.ч.:
- от свързани предприятия;
- търговски заеми;
- други дългосрочни вземания.
Група: Търговска репутация
Статия: Положителна репутация;
Статия: Отрицателна репутация.
Група: Разходи за бъдещи периоди
Раздел: Краткотрайни (краткосрочни) активи
Група: Материални запаси
Статия: Материали;
Статия: Продукция;
Статия: Стоки;
Статия: Млади животни и животни за угояване;
Статия: Дребни продуктивни животни;
Статия: Незавършено производство;
Статия: Други материални запаси.
Група: Краткосрочни вземания
Статия: Вземания от свързани предприятия;
Статия: Вземания от клиенти и доставчици;
Статия: Вземания по предоставени търговски заеми;
Статия: Съдебни и присъдени вземания;
Статия: Данъци за възстановяване;
Статия: Други краткосрочни вземания.
Група: Краткосрочни финансови активи
Статия: Финансови активи в свързани предприятия;
Статия: Изкупени собствени дългови ценни книжа;
Статия: Краткосрочни ценни книжа;
Статия: Благородни метали и скъпоценни камъни;
Статия: Други краткосрочни финансови активи.
Група: Парични средства
Статия: Парични средства в брой;
Статия: Парични средства в безсрочни депозити;
Статия: Блокирани парични средства;
Статия: Парични еквиваленти.
Група: Разходи за бъдещи периоди
Сума на актива
Раздел: Условни активи

2. Пасив –
обособен в следните раздели:
Раздел: Собствен капитал
Група: Основен капитал
Статия: Записан капитал;
Статия: Невнесен капитал;
Статия: Изкупени собствени акции.
Група: Резерви
Статия: Премии от емисия;
Статия: Резерв от последващи оценки на активите и пасивите;
Статия: Целеви резерви:
в т.ч. Общи резерви;
в т.ч. Специализирани резерви;
в т.ч. Други резерви.
Група: Финансов резултат
Статия: Натрупана печалба (загуба):
в т.ч. Неразпределена печалба;
в т.ч. Непокрита загуба;
Статия: Текуща печалба (загуба).
Раздел: Дългосрочни пасиви
Група: Дългосрочни задължения
Статия: Задължения към свързани предприятия;
Статия: Задължения към финансови предприятия:
в т.ч. към банки;
Статия: Задължения по търговски заеми;
Статия: Задължения по облигационни заеми;
Статия: Отсрочени данъци;
Статия: Други дългосрочни задължения.
Група: Приходи за бъдещи периоди и финансирания
Раздел: Краткосрочни пасиви
Група: Краткосрочни задължения

Статия: Задължения към свързани предприятия;
Статия: Задължения към финансови предприятия:
в т.ч. към банки;
Статия: Задължения към доставчици и клиенти;
Статия: Задължения по търговски заеми;
Статия: Задължения към персонала;
Статия: Задължения към осигурителни предприятия;
Статия: Данъчни задължения;
Статия: Други краткосрочни задължения;
Статия: Провизии.
Група: Приходи за бъдещи периоди и финансирания
Сума на пасива
Раздел: Условни пасиви

Активите и пасивите се подреждат в групите от всеки раздел на счетоводния баланс по степен на същественост. Активите, пасивите и собственият капитал се посочват в счетоводния баланс по балансова стойност. Стойността на активите, посочена в баланса, се определя като разлика между отчетната им стойност и коректива, отнасящ се за тази стойност. Компенсации между активи и пасиви не се допускат. Малките предприятия, определени със закон, могат да съставят счетоводния баланс само по раздели и групи.
Най-малката структурна единица на счетоводния баланс са балансовите статии или т.н. “ пера “, с които се изразяват отделни видове активи, пасиви и собствен капитал. Няколко еднородни балансови статии формират балансовата група, а няколко еднородни балансови групи формират съответен раздел към баланса. Следователно най-голямата структурна единица на счетоводния баланс е раздела. В счетоводния баланс разделите се обозначават с главни букви, групите - с римски цифри, а статиите с арабски цифри. Съгласно чл. 15.7. от НСС 1 статиите в отделните групи от съответните раздели на счетоводния баланс се подреждат по степен на същественост (значимост) за всяко предприятие. Допълнителни балансови статии, раздели и междинни сборове могат да се представят в баланса, когато това се изисква в отделен счетоводен стандарт или когато това е необходимо за вярното и честно представяне на финансовото състояние на предприятието.
И в актива и в пасива на баланса са обособени по един раздел за условни активи, респективно условни пасиви. Стойностният израз на тези условни активи и условни пасиви не се включва към общата сума на актива, респактивно на пасива на баланса, следователно те са раздели извън баланса ( след  баланса ) и не следва да се номерират раздели на баланса.
Отрицателните величини в счетоводния баланс са: отрицателната репутация; невнесеният капитал; изкупените собствени акции, непокритата загуба и загубата от текущия период. Когато е предвидено в счетоводен стандарт, резервът от последващи оценки на активите и пасивите може да бъде отрицателна величина.
Счетоводният баланс може да се състави в двустранна или едностранна форма. Предприятието само избира формата на баланса. Веднъж възприета формата трябва да се прилага ежегодно, а не да се променя. Причините за евентуалната промяна на формата на баланса трябва да бъдат оповестени.
Трябва да се отбележи, че схемите и на двустранната и на едностранната форма, съгласно чл.15.2 на НСС 1 съдържат само разделите и групите на баланса – приложения 1 и 2 . В тях не са посочени балансовите статии. Предприятието само вписва съответните статии, ако има такива. Балансовите статии, за които липсва счетоводна информация не се посочват в счетоводния баланс.
4.2. Отчет за приходи и разходи
Отчетът за приходите и разходите е важна съставна част на годишния счетоводен баланс на предприятието. За разлика от счетоводния баланс, чрез който се осигурява информация за имущественото състояние на предприятието ( неговото богатство ) , чрез отчета за приходите и разходите се осигурява информация за ефективността и мащабите на дейността на предприятието, изразени чрез получените приходи и извършените разходи през отчетната година.
По своята същност отчета за приходите и разходите представлява разгърната форма за представяне на разходите и приходите на предприятието за цялата година. От тази гледна точка той би могъл да се нарече и представлява “ оборотен “ баланс, за разлика от салдовия счетоводен баланс. Чрез отчета за приходите и разходите се изчислява финансовия резултат от цялостната дейност на предприятието, тъй като освен разходите и приходите от обичайната дейност в него са представени и тези предизвикани от извънредни операции, както и разходите за данъци. Отчетът за приходите и разходите се съставя на базата на информация от счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния период, както и:
а) сумата на начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия резултат
б) измененията в остатъците (между началните и крайните за отчетния период) на продукцията и незавършеното производство;
в) отчетените разходи по икономически елементи за придобиване и ликвидиране на дълготрайни активи по стопански начин;
г) получените материали от собствено производство;
д) получените приплоди и прираст на животните и др.
Финансовият резултат ( печалба или загуба ), която се изчислява в отчета за приходите и разходите, трябва да бъде равна на салдото по сметка Печалби и загуби от текущата година, към края на годината, а така също и на печалбата или загубата отразена в счетоводния баланс- балансовата статия Текуща печалба ( загуба ). В този смисъл финансовият резултат се формира по счетоводен път и намира синтезиран израз в сметка Печалби и загуби за текущата година и оттам се отразява в счетоводния баланс. Полученият в отчета за приходите и разходите финансов резултат в резултат на съпоставяне на приходите с разходите е резултативна (производна ) величина, но тя във всички случаи трябва да е равна на установената в резултат на текущото счетоводно отчитане и окончателно отчетена при годишното счетоводно приключване.
Отчета за приходите и разходите се съставя в двустранна или едностранна форма. Предприятията могат да избират каква форма да прилагат. Формите на отчета за приходи и разходи са регламентирани с НСС1 – Представяне на финансови отчети. При двустранна форма на отчета двете части се разполагат под формата на таблица – в лявата страна разходите, а в дясната – приходите. При едностранната форма най-напред се посочват приходите, а след тях – разходите – Приложения 3 и 4.
Отчета за приходите и разходите е структуриран в раздели, към които са обособени групи, а групите обединяват в себе си отделните статии на разходите и приходите.
Приходи
Раздел: Приходи от обичайната дейност
Група: Нетни приходи от продажби на:
а) продукция;
б) стоки;
в) услуги;
г) приходи от други продажби.
Група: Приходи от финансирания
в т.ч. от правителството.
Група: Финансови приходи
Статия: Приходи от лихви
в т.ч. лихви от свързани предприятия;
Статия: Приходи от участия
в т.ч. дивиденти;
Статия: Положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти;
Статия: Положителни разлики от промяна на валутни курсове;
Статия: Други приходи от финансови операции.
Раздел: Общо приходи от дейността
Раздел: Загуба от обичайната дейност
Група: Извънредни приходи
Раздел: Счетоводна загуба
Раздел: Загуба
Разходи
Раздел: Разходи за обичайната дейност
Група: Разходи по икономически елементи
Статия: Разходи за материали;
Статия: Разходи за външни услуги;
Статия: Разходи за амортизации;
Статия: Разходи за възнаграждения;
Статия: Разходи за осигуровки;
Статия: Други разходи
в т.ч.:
а) обезценка на активи;
б) провизии.
Група: Суми с корективен характер
Статия: Балансова стойност на продадени активи (без продукция);
Статия: Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин;
Статия: Изменения на запасите от продукция и незавършено производство;
Статия: Приплоди и прираст на животни;
Статия: Други суми с корективен характер.
Група: Финансови разходи
Статия: Разходи за лихви
в т.ч. лихви към свързани предприятия;
Статия: Отрицателни разлики от операции с финансови активи и инструменти;
Статия: Отрицателни разлики от промяна на валутни курсове;
Статия: Други разходи по финансови операции.
Раздел: Общо разходи за дейността
Раздел: Печалба от обичайната дейност
Група: Извънредни разходи
Раздел: Счетоводна печалба
Група: Разходи за данъци
Статия: Данъци от печалбата;
Статия: Други.
Раздел: Печалба

Както се вижда от посочените раздели загубата, респективно печалбата се посочва в “ по-слабата “ страна на отчета за изравняване на двете страни в стойностно изражение.
Законът за счетоводството дава възможност отчета за приходите и раходите да бъде съставен и с класификация на приходите и разходите по функционален признак. По същество това е ворият вариант на отчета за приходите и разходите в едностранна форма. Отчетът за приходите и разходите, систематизирани по функционален признак може да бъде съставен както следва:
Група: Нетни приходи от продажби
Група: Себестойност на продажбите
Брутна печалба/загуба
Група: Други приходи
Група: Разходи за продажби
Група: Административни разходи
Група: Финансови приходи/разходи
в т.ч. от свързани предприятия
Печалба/загуба от обичайната дейност
Група: Извънредни приходи/разходи
Счетоводна печалба/загуба
Група: Разходи за данъци
Печалба/загуба

Примерна схема на отчета за приходите и разходите с класификация на разходите по функционален признак е посочена в приложение 5.
При съставянето на отчета за приходите и разходите в Закона за счетоводството изрично се посочва, че не се допуска компенсация между приходи и разходи. Малките предприятия, определени със закон, могат да съставят отчет за приходите и разходите само по раздели или по функционален признак.
Отрицателните величини в отчета за приходите и разходите са:
а) разходите за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин;
б) измененията в посока на увеличение на запасите от продукция и незавършеното производство;
в) приплодите и прирастът на животни, материалите от собствено производство и други увеличения.
Сумата на счетоводната печалба/загуба се определя като разлика между сумата на общите приходи и общите разходи.
          Съдържанието и структурата на отчета за приходите и разходите, както и източниците на информация за неговото изготвяне по-нататък ще бъдат изяснени на база на двустранната форма предвидена с НСС1 – Представяне на финасовите отчети.
Отчета за приходите и разходите се изготвя на база на информация от счетоводни сметки, чрез които се отчитат разходи и приходи. За попълване на разходната част на отчета за приходите и разходите се използват дебитнте обороти на сметките за отчитане на разходи. А за попълване на приходната част – кредитните обороти на сметките за отчитане на приходи. Освен това за попълване на някои от статиите на отчета за приходите и разходите се използва и допълнителна информация.
Балансовата стойност на продадените активи ( без продукция ) се попълва въз основа на информация от кредитните обороти на съптветните сметки ( Материали, Стоки и др. ), но само онази част, която е в кореспонденция с дебита на сметките за отчитане на приходите от продажби.
Измененията в остатъците ( между началните и крайните за съответната година ) на продукцията и незавършеното производство се записват в отчета въз основа на салдата на сметка Продукция, сметка Разходи за основна дейност, сметка Разходи за спомагателни дейности, сметка Изпратени стоки и предадени работи.
Информация за отчетените разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин се соигурява от дебитните обороти на сметка разходи за придобиване на материални дълготрайни активи и сметка Разходи за ликвидация на материални дълготрайни активи, но само когато е формиран в кореспонденция със сметките от група Разходи по икономически елементи.
Информация за попълване на статията “ други суми с корективен характер “ се взема от дебита на сметка Материали, но в Кореспонденция със сметките за отчитане на разходите за основна или спомагателна дейност.
Статията “ Приплоди и прираст на животни “ се попълва въз основа на информация от дебитните обороти на сметките за отчитане на животните, но само в частта им, формирани в кореспонденция с кредита на сметките от 60 група – Разходи по икономически елементи.
Посочените по-горе източници на информация се използват главно за попълване на статиите в отчета за приходите и разходите, обособени към група 2 – Суми с корективен характер към раздел А на разходната част – Разходи за обичайна дейност. Някои от тези суми с корективен характер се посочват със знак “ + “ и се прибавят към разходите, а други със знак “-“ и се изваждат от разходите. По-долу ще изясним логиката на включването на тези суми с корективен характер към разходната част на отчета за приходите и разходите.
Балансовата стойност на продадените активи ( без продукция ) се отразява със знак “ +” към разходите, поради обстоятелството, че при продажбата на тези активи са отчетени приходи по сметките за отчитане на приходите от продажби, чийто кредитни обороти намират отражение в приходната част на отчета за приходите и разходите, а срещу тях няма отразени разходи в разходната част. При положение, че не се прибави балансовата стойност на тези активи към разходите, то целият този приход ще рефлектира върху печалбата, а фактически печалбата е само разликата между нетната продажна стойност на тези активи и тяхната балансова стойност, т.е.формираният финансов резултат в отчета за приходите и разходите няма да бъде равен на финансовия резултат, отчетен по сметка Печалби и загуби за текущата година и на този отразен в счетоводния баланс.
Измененията в остатъците на продукция и незавършено производство в края в сравнение с началото на годината намират отражение към сумите с корективен характер в отчета за приходите и разходите като увеличение или като намаление на разходите в разходната част.
Вариант 1

Сметка


Остатъци в началото

Остатъци в края
Разликиа
+
-
Продукция
6000
4000
-
2000

   Забележка: Посочените примери са условни. Освен това за олекотяване на примера се вземат предвид само измененията в остатъците на продукцията. Основанията за прибавяне ( изваждане ) на измененията в остатъците на незавършеното производство са същите, както тези за продукцията.
От примера се вижда, че има намаление на остатъците от продукция в края на годината в сравнение с началото на годината с 2000лв. Това означава, че през годината е продадена продукция за 2000лв., за която в приходната част на отчета за приходите и разходите е отчетен период. През годината обаче срещу този приход няма отчетени разходи, тъй като тази продукция е произведена през предходни периоди по сметките за отчитане на разходите по икономически елементи. За да се спази принципа на съпоставимост на разходите с приходите това намаление трябва да се прибави към разходите, поради което се отразява със знака “+” към сумите с корективен характер.



Вариант 2
Сметка
Остатъци в началото
Остатъци в края
Разлика
+
-

Продукция

6000


7000

1000

-

От примера се вижда, че има увеличение на остатъците от продукция в края на годината в сравнение с началото на периода с 1000лв. Това означава, че наред с продадената продукция през годината, която е отчетена като приход е произведена и такава за 1000лв., която не е продадена и за нея няма отчетен период. За производството на тази продукция обаче са извършени разходи, които на общо основание през годината са отчетени по дебита на сметките за отчитане на разходите по икономически елементи и оттам тези разходи са включени в разходната част на отчета за приходите и разходите. Ето защо увеличение на запасите от продукция в размер на 1000лв. Следва да се приспадне от разходите, като се включи в състава на сумите с корективен характер и то със знака “-“, респективно да се покаже в скоби.
При изчисляване на изменението ( увеличението или намалението ) на запасите от продукция и незавършено производство не трябва да се вземат под внимание следните изменения, предизвикани от посочените по-долу операции.
а) При установяване на измененията не следва да се взема под внимание балансовата стойност на бракуваната или липсващата продукция и незавършено производство, която е отчетена като разход за сметка на предприятието, т.е. намалението предизвикано от тези стопански операции е отразено по сметките за отчитане на разходите по икономически елементи и оттам е отразено в разходната част на отчета за приходите и разходите, поради което не трябва да се взема под внимание при определяне на разликата.
б) Не трябва да се взема под внимание и балансовата стойност на установените в излишък продукция и незавършено производство. Това се налага поради обстоятелството, че тези излишъци при тяхното установяване са отчетени в състава на приходите и оттам намират отражение в приходната част на отчета за приходите и разходите. Ето защо това увеличение не трябва да се взема под внимание при определяне на разликата.
Разходите за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин се отразяват към сумите с корективен характер със знак “-“ и се изваждат от разходите, отчетени в разходната част на отчета за приходите и разходите. Причините за това са следните:
При извършването им разходите за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи се отчитат най-напред като разход по дебита на сметките за отчитане на разходите по икономически елементи, а както бе посочено информация за първата група разходи в отчета за приходите и разходите се взема от дебитните обороти на тези сметки. Съгласно възприетата методология на отитане на разходите, впоследствие тези разходи намират отражение по дебита на сметка Разходи за придобиване на дълготрайни активи и сметка Разходи за ликвидация на дълготрайни активи срещу кредитиране на сметките за отчитане на разходите по икономически елементи. От така извършените неотчетени разходи не се формират приходи, които да се отразят в приходната част на отчета за приходите и разходите. Ето защо тези разходи следва да се извадят от състава на разходите в разходната част на отчета за приходите и разходите.
По същата логика от разходите по икономически елементи, отразени в разходната част на отчета за приходите и разходите, които са изразходвани и отчетени след това по своето функционално предназначение, като разходи по придобиване на приплоди и прираст на животни, следва да се посочат със знака “-“ към сумите с корективен характер, тъй като срещу тези разходи в приходната част на отчета няма отразени приходи. Приплодите и прираста са осчетоводени по дебита на сметките за отчитане на младите животни и животните за угояване. Същото се отнася и за материалите от собствено производство. Срещу озразходваните и отчетени разходи за производството на материали в приходната част на отчета за приходите и разходите няма отразени приходи. Ето защо и тези разходи следва да се извадят от разходите по икономически елементи, отразени в разходната част на отчета за приходите и разходите.
Тук е необходимо да изразя своето становище и несъгласие с технологията на изготвяне на отчета за приходите и разходите, застъпена в НСС1 – Представяне на финансови отчети. Според мен сумите с корективен характер в отчета за приходите и разходите, които са със знака “-“ не трябва да се посочват с този отрицателен знак в разходната част, а в състава на приходите. При положение, че отчета за приходите и разходите показва мащабите на дейността в предприятието за дадена година, придобиването на един дълготраен актив ( сграда за стотици хиляди левове) , следва да се третира като сериозна инвестиционна дейност с бъдеща изгода и това следва да се отрази в приходната част на отчета за приходите и разходите.
4.3. Отчет за паричния поток.
Отчетът за паричния поток съдържа информация, която е необходима за оценка на способността на предприятието да генерира парични средства и парични еквиваленти и тяхното използване за нуждите на стопанската дейнсот на предприятието. Той се съставя съгласно изискванията на НСС 7 – Отчет за паричните потоци. Постановките в НСС 7 са взаимствани от МСС 7 – очет за паричните потоци. 
Посочените суми в отчета за паричния поток като парични средства в началото и в края на периода трябва да отговарят на сумите, посочени в равностойните статии на счетоводния баланс.
Статиите в съответните раздели на отчетите за паричните потоци се подреждат по степен на същественост (значимост) за изготвящите ги предприятия. Предприятията могат да добавят нови статии или да променят наименованието на посочените, когато с това се постига по-пълно или по-прецизно представяне на отчетите за паричните потоци.
Предприятията не посочват статии, за които липсва счетоводна информация.
Съгласно НСС 7 под парични средства се разбират краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и парични еквиваленти.
Парични наличности представляват наличните в брой парични средства в каста на предприятието и средствата по разплащателните сметки в банките.
Под парични еквиваленти се разбират краткосрочни, високоликвидни вложения, които лесно се обръщат в парични суми и които съдържат незначителен риск при промяна в стойността им.
Паричните потоци представляват движението на парични средства към предприятието и от предприятието. От тази гледна точка те биват два вида:
входящи парични потоци – представляват движението на парични средства , които постъпват в предприятието
изходящи парични потоци – представляват движението на парични средства, които се извършват под формата на плащания опт предприятието
Вътрешното движение на парични средства в предприятието (например движението на парични средства от касата към сметките на предприятието в обслужващите банки и обратно ) не се включва в състава на паричните потоци. Същото се отнася и за превръщането на парични еквиваленти в парични наличности и обратното.
Паричните потоци се формират от три вида дейности: основна дейност, инвестиционна дейност и финансова дейност.
  Основната дейност по смисъла на НСС 7 – Отчети за парини потоци, е дейността на предприятието, която не можеда се определи като инвестиционна или финансова дейност, т.е. това е дейността, за която е създадено и функционира съответното предприятие.
Инвестиционната дейност е дейността на предприятието по придобиване и продажба на дълготрайни ( дългосрочни ) активи и краткосрочни финансови активи. Има се предвид онези краткосрочни финансови активи, които не са включени в парични еквиваленти, не се държат за търговски цели и не се включват в състава на държаните за осъществяване на финансовата дейност.
  Финансовата дейност по смисъла на стандарта са сделки на предприятието, които водят до промяна в размера на собствения или привлечения капитал, предизвикани от:
поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници
изплащане на парични средства на външни на предприятието получатели
постъпления и плащания за финансови активи, включени в състава на държаните от предприятието за осъществяване на неговата финансова дейност
Информацията за паричните потоци в отчета за паричните потоци се групира по основна, инвестиционна и финансова дейност.
Отчетът за паричните потоци може да бъде съставен по пряк или косвен метод.
Пряк метод е този, при който паричните потоци се отразяват в отделните дейности ( основна, инвестиционна и финансова ) по основните видове брутни постъпления и брутни плащания за отчетната година – Приложение 6.
Основните източници на информация за изготвяне отчета за паричния поток се осигуряват от салдата и оборотите по сметките за отчитане на паричните средства, като както беше отбелязано, се елиминира вътрешното движение на парични средства в предприятието, отразено по дебита и кредита на тези сметки.
Косвен метод е този, при който паричните потоци в отделните дейности се отразяват по основни видове, като нетни парични потоци – Приложение 7. Това се постига чрез коригиране на нетната печалба, респективно загуба със съвкупните ефекти от сделките осъществени от предприятието през дадена година. Коригирането на нетната печалба ( загуба ) се извършва с промените през годината в размера на статиите на счетоводния баланс и всички статии на счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал, които не кореспондират с парични потоци.
При съществуващата сега практика в нашите предприятия отчетът за паричния поток се изготвя масово по същия метод, поради което по-долу ще бъдат изложени накратко изискванията, които трябва да се имат предвид при неговото изготвяне по този метод.
Отделните статии в отчета за паричния поток трябва да се подредят по степен на същественост за съответното предприятие, което го съставя.
Към статията “ парични потоци, свързани с търговската дейност “ се включват входящите парични потоци от клиенти и разни други дебитори и изходящи парични потоци към доставчици и разни други кредитори. По същество това са паричните потоци, отразени по дебита на сметките за отчитане на парични средства в кореспонденция със сметка Клиенти, сметка Клиенти по аванси, сметка Разни дебитори и други., както и кредитните обороти на сметките за отчитане на парични средства, формирани срещу дебитиране на сметка Доставчици, сметка Доставчици по аванси, сметка Разни кредитори и други.
По статиите “ Парични потоци, свързани с краткосрочни финансови активи. Държани за търговски цели “ и “ Парични потоци, свързани с краткосрочни финансови активи “ се отразяват постъпилите парични средства от продажба и изплатените парични средства за придобиване на тези кативи, както пряко и от сметките за отичтане на парични средства, така и тези възникнали и уредени чрез съответни контрагенти по сметките за отчитане на разчетни взаимоотношения.
Паричните потоци изплатени за или възстановени от персонала ( списъчен и извънсписъчен ) на предприятието по трудови възнаграждения, както и паричните потоци, изплатени на осигурителните организации и получените от тези организации, се отразяват по статията “ Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения “. Информацията за тези потоци се осигурява от оборотите на сметките за отчитане на паричните средства в кореспонденция със сметките за отчитане на взаимоотношенията с персонала и сметките за отчитане на разчетите с осигурителните организации.
По статията “ прични потоци от лихви, комисионни, дивиденти и други подобни “ се отразяват постъпленията и плащанията за лихви, комисионни и дивиденти, както и различните надбавки, отбиви и други подобни, които по съдържание се доближават до лихви, комисионни и дивиденти.
И в трите раздела на отчета за паричния поток са обособени статии “Положителни и отрицателни валутни курсови разлики “.
В първия раздел “ парични потоци от основна дейност “ към статията за валутните курсови разлики се отразяват само валутните курсови разлики, които пряко кореспондират с паричните средства на предприятието. Тук не се включват начислените и впоследствие платени курсови разлики, прозитичащи от разчети с контрагенти. Те се посочват като паричен поток на основанието на което са възникнали, като например – от лихви, от преоценки и т.н.
В разделите за инвестиционна и финансова дейност се посочват само резлизираните валутни курсови разлики, произтичащи от операции по тези дейности и получени в парични средства или платени с парични средства.
В статията “ платени и възстановени данъци върху печалбата “ се отразяват палтените на бюджета и възстановените от бюджета данъци върху печалбата през годината, отнасящи се както за текущата, така и за предходната година.
Същото се отнася и за плащанията при разпределение на печалби, които се отразяват през отчетната година, независимо от периода, за който се отнасят – текущ или преходен. Така например данъците върху печалбата се начисляват към 31 декември на съответната година, но се превеждат през следващата година, когато и се отразяват в отчета за паричния поток.
И в трите раздела на отчета за паричния поток са обособени статии “ Други парични потоци “. По принцип тук се отразяват онези постъпления и плащания на парични средства, за които няма предвидени самостоятелни статии в отчета за паричния поток. Тази статия не може да бъде по-голяма в стойностно изражение в съответствие с останалите статии в съответния раздел. Това означава, че по степен на същественост тя трябва да бъде най-малка в стойностно изражение, т.е. най-несъществена.
Паричните потоци от и за контрагенти, произтичащи от продажба и за придобиване на дълготрайни активи, се отразяват по статията “ парични потоци, свързани с дълготрайни активи “. Тук обаче не се включват паричните потоци от операции с дългосрочни финансови активи, които се държат за осъществяване на финансовата дейност. Те намират отражение по съответната статия в раздела за инвестиционна дейност.
Паричните потоци, произтичащи от бизнескомбинации ( придобивания ) се третират като парични потоци от инвестиционна дейност и намират отражения в статията “ Парични потоци от бизнескомбинации – придобивания “. Паричните потоци от придобивания се коригират със сумата на паричните средства в придобитото или продаденоето предприятие, произтичащи от това придобиване.
В статията “ Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа се отразяват паричните потоци произтичащи от :
а) емитирани ценни книжа
б) обратно изкупени ценни книжа
в) документи, които са приравнени на ценни книжа
Временно предоставените на предприятието парични средства от собствениците, както и последващото им връщане се отразяват по статията “ Допълнителни вноски и връщането им на собствениците“.
Паричните потоци ( входящи ), произтичащи от предоставени на предприятието заеми, както и връщането им ( изходящи ), независимо от вида на заема, се отазяват по статията “ Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми “. По тази статия се отразяват само паричните потоци, представляващи главницата на заемите. Паричните потоци, произтичащи от лихвите по заеми, се отразяват по самостоятелна статия на отчета за паричния поток.
    Паричните потоци се отчитат на нетна база в следните случаи:
1. Когато отразяват по-скоро дейността на клиента, отколкото дейността на предприятието, като:
а) фондове от специализирано инвестиционно предприятие, държани за клиенти;
б) наеми, събирани от името на и плащани на собствениците на имотите;
в) приемане и изплащане на безсрочни депозити в банки.
2. Когато паричните потоци са в резултат на пера, при които обращаемостта е бърза, тъй като падежите са кратки, като:
а) суми на главницата на клиенти с кредитни карти;
б) закупуване и продажба на парични еквиваленти;
в) получени краткосрочни кредити, включително овърдрафт.
3. Финансовите предприятия могат да отчитат на нетна база и:
а) приемането и изплащането на краткосрочни депозити с определен падеж;
б) внасянето и тегленето на краткосрочни депозити от други финансови предприятия;
в) предоставянето и погасяването на краткосрочни аванси.
4.4. Отчет за собствения капитал
Отчетът за собствения капитал включва измененията (увеличенията и намаленията) в собствения капитал в резултат на осъществяваната дейност, преоценките, операциите със собствениците и други, и се съставя в съответствие с изискванията на НСС 1 – Представяне на финансови отчети. Информация за измененията в собствения капитал се съдържа в счетоводния баланс, където се посочва неговата величина в края на предходната и в края на текущата година. Тази информация обаче не е достатъчна, тъй като тя не дава представа за причините, които са предизвикали изменението.
Отчетът за собствения капитал се съставя на базата на информация за салдата и оборотите на сметките за отчитане на собствения капитал, а именно:
сметка Основен капитал
сметка Общи резерви
сметка Резерви от последваща оценка на активи
сметка Резерви от емисия на акцизи
сметка Други резерви
сметка Печалби и загуби за текущата година
Измененията, които се посочват в отчета за собствения капитал, могат да бъдат:
а) Изменения за сметка на собствениците
б) От финансовия резултат за текущата година
в) От разпределение на печалбата
г) От покриване на загуба
д) От последващи оценки на активи
е) От промени в счетоводната политика
ж) От грешки и други, съгласно НЦЦ – Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика.
з) От преводи на годишни финансови отчети на предприятия в чужбина
и) От преизчисляване на финансови отчети при свръхинфлация
Систематизираната по този начин информация в отчета за собствения капитал дава възможност на управляващите предприятието и на външните потребители на информация да добият представа доколко предприятието е капиталово осигурено. При слаба капитализация управляващите органи следва да предприемат необходимите мерки за нейното преодоляване.
В отчета за собствения капитал се отразяват и други промени в капиталовите елементи, настъпили в резултат на прилагането на счетоводни стандарти – Приложение 8.
4.5. Приложение 
Приложението към финансовия отчет включва по-подробно описание или анализ на информацията, посочена в счетоводния баланс, в отчета за приходите и разходите, в отчета за собствения капитал и в отчета за паричните поптоци. То трябва:
а) да представи информация за счетоводната политика, която е използвана при изготвянето на финансовия отчет, и причините за промяната в счетоводната политика;
         б) да съдържа оповестяване на информация, която се изисква в отделните национални счетоводни стандарти;
         в) да съдържа допълнителна информация, която не е представена в други съставни части на финансовия отчет, но чието оповестяване е необходимо за вярното и честно представяне.
          Елементите на приложението към финансовия отчет са представени в приложение No 9 и са следните:
1. Справка за оповестяване на счетоводната политика - елемент No 9.1.
2. Справка за дълготрайните (дългосрочните) активи - елемент No 9.2.
3. Справка за вземанията, задълженията и провизиите - елемент No 9.3.
4. Справка за ценните книжа - елемент No 9.4.
5. Справка за участията в капиталите на други предприятия - елемент No 9.5.
6. Справка за приходите и разходите от лихви - елемент No 9.6.
7. Справка за извънредните приходи и разходи - елемент No 9.7.
8. Справка за финансовите резултати - елемент No 9.8.
9. Справка за данъците от печалбата върху временни разлики - елемент No 9.9.
Съдържанието и формата на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричните потоци и на отчета за собствения капитал на предприятията, осъществяващи специализирани дейности (банки, застрахователи, инвестиционни и осигурителни предприятия), на бюджетните предприятия, на предприятията с нестопанска цел и на предприятията в ликвидация се определят в счетоводни стандарти.
 За предприятията, които са контролирани от държавата или общините или са подпомагани от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях представянето на допълнителни отчети и информация в определени от него форма, съдържание, срокове и ред на изготвяне и представяне. Финансовият отчет на предприятията, чийто годишен оборот (сума на продажбите) не надхвърля 50 хил. лв., се състои само от отчет за приходите и разходите. Тези предприятията по ал. 3 могат да прилагат едностранно или двустранно счетоводно записване.
  Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит, съставят и отчет за управлението, който включва:
1. достоверно изложение за развитието на дейността и за състоянието на предприятието;
2. важните събития, настъпили след годишното счетоводно приключване;
3. предвижданото развитие на предприятието;
4. дейността в областта на научните изследвания и проучвания;
5. движението на акциите в съответствие с изискванията на действащото законодателство;
6. друга информация по преценка на предприятието.
Предприятията, които съставят консолидирани финансови отчети, съставят и консолидиран отчет за управлението със съдържание, определено в приложим счетоводен стандарт. Отчетните данни за активите, пасивите, приходите, разходите и операциите на всички бюджетни предприятия се консолидират в Министерството на финансите въз основа на представени оборотни ведомости и друга информация от бюджетните предприятия при условия и по ред, определени от министъра на финансите.
         Годишният финансов отчет се съставя от физическо лице, което е във:
1. трудовоправно или служебно отношение с предприятието като главен счетоводител или на друга икономическа длъжност;
2. облигационно отношение с предприятието.
Годишният финансов отчет може да се съставя и от специализирано счетоводно предприятие или специализирано одиторско предприятие, което е регистрирано по реда на Търговския закон и Закона за независимия финансов одит.
Годишният финансов отчет се подписва:
1. от ръководителя на предприятието, и
2. от физическото лице по ал. 1, което го съставя или отговаря за неговото съставяне, или от физическото лице, което управлява или представлява специализираното счетоводно или одиторско предприятие по ал. 2, съставило отчета.
Върху годишния финансов отчет се поставя печатът на предприятието.
Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж, както следва:
1. с висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, съответно:
а) при магистърска степен-2 г.;
б) при бакалавърска степен-3 г.;
в) при степен "специалист"-4 г.;
2. с друго висше икономическо образование и 5 г. стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния финансов одит, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;
3. със средно икономическо образование и 8 г. стаж като счетоводител.
Съставител на годишен финансов отчет може да бъде лице, което не е осъждано за престъпление от общ характер по глава пета и по раздел I на глава шеста от Особената част на Наказателния кодекс. Министърът на финансите може да определя и допълнителни изисквания към лицата, които съставят годишните финансови отчети на бюджетните предприятия. Съставителите на годишните финансови отчети отговарят за организацията на счетоводната дейност в предприятието.
Предприятията изготвят годишен финансов отчет до 1 март на следващата година. Предприятията, които имат повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление в други предприятия, съставят консолидиран финансов отчет до 30 юни на следващата година. Органите на управление на предприятието отговарят за своевременното изготвяне и за съдържанието на годишния финансов отчет.
         На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на предприятията, при които се превишават минимум два от следните критерии за предходната година:
1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 29.10.2004 г.) сума на актива на баланса - 1 млн. лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 29.10.2004 г.) сума на нетния размер на приходите от дейността - 2 млн. лв.;
3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., в сила от 29.10.2004 г.) средна численост на персонала - 50 души.
На независим финансов одит от регистрирани одитори подлежат годишните финансови отчети на:
1. предприятия, които изготвят консолидирани финансови отчети, с изключение на тези, които не превишават критериите по ал. 1;
2. предприятия, осъществяващи дейността си въз основа на отделни закони (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия и други), за които това изискване е регламентирано в нормативен акт;
3. предприятията-акционерни дружества и командитни дружества с акции;
4. предприятията, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
         Годишните финансови отчети на бюджетните предприятия не подлежат на независим финансов одит.
Финансовите отчети, за които одиторската заверка е задължителна трябва да бъдат публикувани в ежедневник, икономическо издание, собствено издание или Интернет, или съгласно изискванията на отделен закон в срок до три месеца след приемането му.
Отчетите се публикуват във вида, в които са заверени, включително и с краткия доклад на одитора.По отношение  изискванията за публикуване в Интернет Министерството на финансите даде указания с писмо № 91-00-312 от 02.04.2003г., в смисъл че срокът в които отчетът трябва да “присъства”, е най-малко 5години.
Нормативната уредба дава задължения на предприятието за представяне на годишния финансов отчет както следва:
ü     на статистиката – до 31 март на следващата година, а за консолидираните отчети до – 15 юни, като се представя пълен комплект с приложението и другите статистически форми;
ü     на съответната данъчна служба, с годишната данъчна декларация. В чл.51, ал.2 от ЗКПО изрично е посочено, че отчетът се представя с приложението. Представя се и краткият доклад на одитора, а ако до 31 март  такъв не е съставен, същият трябва да се представи в едномесечен срок от съставянето му;
ü     финансовите отчети, които подлежат на  независим финансов одит, се представят на представителните организации на работадателите до 30 юни – тези организации са определени в чл.36 от Кодекса на труда;
ü     акционерните дружества и дружествата с ограничена отговорност представят, съгласно чл. 146 и 251 от Търговския закон, годишния си отчет в Търговския регистър на фирменото отделение на съда, когато отчетът подлежи на задължителен одит. За представения отчет се прави публикация в “Държавен вестник”.

Формата, съдържанието и периодичността на финансовите отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговия изпълнителен орган.



Счетоводни услуги Пловдив                                      

Няма коментари:

Публикуване на коментар