вторник, 29 ноември 2011 г.

Характеристика на финансовите резултати като обект на отчитане

Финансовият резултат (ФР) на предприятието е стойностен израз на получения икономически резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността за определен отчетен период.Той е част от собствения капитал и намира конкретен израз чрез понятията печалба, когато е положителен или загуба, когато е отрицателен.
Според прилаганата у нас финансова концепция за капитала и за поддържането му собственият капитал на предприятието се разглежда като вложени пари или вложена покупателна способност от собствениците.При тази постановка печалбата е положителна разлика между приходите и разходите или остатъка след отчисляването от получените приходи на извършените разходи за същия период.И обратно, когато разходите превишават приходите, полученият резултат е загуба.От това следва, че сборът от стойностните размери на активите и извършените разходи през отчетния период, от една страна, е равен на сбора от сумата на пасивите и собствения капитал и на получените приходи през същия период, от друга страна.
Формираният в счетоводството финансов резултат преди облагане с данъци от печалбата обикновено се различава от величаната на данъчния финансов резултат, който служи за база при определянето на корпоративни данъци.Това е свързано с данъчното преобразуване на отчетената печалба (данъчна загуба), който служи за база при определянето на корпоративни данъци.Това е свързано с данъчното преобразуване на отчетената печалба (загуба) в съответствие с изискванията на данъчното законодателство.Данъчният финансов резултат може да включва, освен счетоводна печалба (загуба) и компенсирани постоянни разлики, компенсирани временни разлики , както и други счетоводникорекции.
Постоянните разлики (ПР) възникват в случаите, когато отчетени приходи или разходи не се вземат под внимание при формирането на облагаемата печалба (данъчната загуба).Те не водят до корекции (намаление или увеличение) на данъците за други отчетни периоди и не променят ефективната данъчна ставка в сравнение с номиналната.Поради невъзстановимостта им те са елемент на текущия данък и на разхода за данъка.
За данъчните цели всеки актив и пасив има данъчна основа, която представлява сумата, с която те се признават за данъчни цели.Когато между отчетната (балансовата) стойност на един актив или пасив и неговата данъчна основа се появи разлика, тя се третира като временна разлика.В зависимост от влиянието им върху облагаемия финансов резултат в бъдещи отчетни периоди, ВР биват: облагаеми и намаляеми.В резултат на облагаемата печалба в бъдещи периоди ще се увеличи, а от намаляемите временни разлики ще произтекат суми, с които облагаемият финансов резултат в бъдещи периоди ще се намали.
Данъчните ефекти от ВР се отразяват като разчети - пасиви или активи по отсрочени данъци.Облагаемите ВР формират данъчни задължения , наричани пасиви по отсрочени данъци, а приспадаемите - данъчни вземания, наричани активи по отсрочени данъци.Като актив по отсрочени данъци се приемат и тези суми, които представляват данък върху загубата, която съгласно действащото законодатеслтво се пренася напред във времето за приспадане от бъдещи положителни финансови резултати, т.е. отложен данъчен приход.

четвъртък, 24 ноември 2011 г.

СЪЩНОСТ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Увод


Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е основният данък на пазарните икономики. Със своята неутралност,многофазност и еднократност той създава равностойни данъчни условия за всички участници във възпроизводствения процес. С това той съдейства за разгръщане на конкуренцията и за повишаване на ефективността на общественото производство. Увеличаването на относителния дял на данъка в бюджетните постъпления позволява да се намалят ставките на данъците върху печалбата, което стимулира инвестициите, обществената активност и заетост.
В страните с развити пазарни икономики постъпленията в бюджетите от данъка се движат от 30 до 60% от общите данъчни постъпления. У нас тази година данъкът трябва да осигури близо половината от бюджетните данъчни постъпления. Това определя неговата фискална значимост и по-голямо внимание. Този факт се определя и от обстоятелството, че данъкът върху корпоративното подоходно облагане осигурява по-малко от 10% от данъчните бюджетни постъпления.
Данъкът върху добавената стойност се въведе на 1 април 1994г.
Ежегодно, в продължение на 5 години законът беше променян, понякога и по два пъти в годината. Същото се правеше и с правилника за неговото прилагане търсиха се най-удачните постановки за нашите условия. Трябва да се има предвид също, че ДДС е нов , нестандартен и твърде специфичен данък. Наложил се със своите предимства в повече от 70 страни, той е необходимо условие за приобщаването ни към европейските структури.
Натрупаният положителен и отрицателен опит от пет годишното прилагане на данъка и новите данъчни нормативни решения налагаха да се приеме нов закон, основно актуализиран и нормативно подобрен.
Освен приетия нов закон, прилаган от началото на настоящата година, за значимото място на данъка в данъчната реформа говори и фактът, че единствено за прилагането на закона за ДДС се запази издаването на правилник за останалите данъчни закони правилниците отпаднаха от нормативната уредба
Основните причини за приемането на изцяло нов закон могат да се групират, както следва:
-         основното бюджетно значение на данъка изискваше да се подобри, актуализира, усъвършенства и модернизира нормативната му уредба, да се направи по ясна и лесно приложима, да се избегнат или намалят до минимум текстовете с двояко значение;
-         да се отрази положителният и отрицателният опит от пет годишното прилагане на данъкът и да се вземат предвид препоръките на научни работници и други специалисти;
-         да се хармонизира облагането с разпоредбите на 6-та директива на Европейската Общност от 1977г., която засяга облагането с ДДС на страните – членки на общността;
-         да се отразят изискванията на МВФ във връзка с подписаното три годишно споразумение;
-         да се съобрази с настъпилите промени в нашето законодателство – имат се предвид новият закон за митниците, законът за здравното осигуряване, законът за туризма и други;
-         нормативните разпоредби от правилника за прилагане на закона трябваше да се принесат в закона;
-         необходими бяха специфични разпоредби за някой дейности, които не можеха да се облага т ефективно по общите правила;

-----------------------------------
ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА :
СЪЩНОСТ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - 74стр.
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ОТ ТУК


ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ПОСТАНОВКИ НА ВЪПРОСА ЗА ОТЧИТАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ И КАЛКУЛИРАНЕТО СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОДУКЦИЯТА

УВОД

Влизането на България в Европейския съюз ще даде възможност за свободното движение на българските стоки и услуги на европейския пазар. От ключово значение за тяхната успешна реализация е постигането на конкурентоспособност на фирмите, които ги предлагат.  Два от основните фактори, предопределящи развитието на успешен бизнес за стопанските субекти, са разходите и себестойността на продукцията. За оптимизирането на управленските решения и постигането на поставените  пред едно предприятие цели и задачи, е жизнено важно непрекъснато да се следи счетоводната информация за разходите и себестойността с цел постигане на оптималните им параметри.
Обект на настоящата дипломна работа е счетоводната отчетност в “ЛесилМаш-98”АД – гр.Силистра.
Предмет на разработката се явява отчитането на производствeните разходи и калкулирането себестойността на продукцията в “ЛесилМаш-98”АД.
Целта, която се поставя с разглеждането на  въпросния проблем, се заключава в осъществяването на едно задълбочено и обективно изследване на счетоводната отчетност и възприетата методика за калкулиране себестойността на продукцията в дружеството и на тази основа формулиране на конкретни насоки за тяхното усъвършенставане.
Основните задачи, заложени при изготвянето  на тази дипломна работа, могат да се конкретизират най-общо така:
§ да се изследват основните теоретични аспекти, свързани с разглеждания проблем;
§ да се запознаем с организацията на синтетичното и аналитичното отчитане на разходите в “ЛесилМаш-98”АД;
§ да се разкрият и анализират особеностите на калкулиране себестойността на продукцията в дружеството;
§ да се направят изводи и да се дадат конкретни насоки за усъвършенстване на отчитането на разходите и калкулирането себестойността на продукцията в “ЛесилМаш-98”АД.
Методите, на които ще се разчита при осъществяването на изследователската работа са метод на кабинетното проучване, наблюдение, интервю и др.

------------------------------------------------
ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : 
ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ  ПОСТАНОВКИ НА ВЪПРОСА ЗА ОТЧИТАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ И КАЛКУЛИРАНЕТО СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОДУКЦИЯТА - 101стр.
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ОТ ТУК

ФОРМИРАНЕ НА СЧЕТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

УВОД




                            Създаването на годишния финансов отчет на предприятието с общо значение все по-вече се окъсва от познатите ни подходи и схеми. С доближаването ни до идеята за финансов отчет за международните стандарти се променят мисленето и погледът на съставителите му, как трябва да изглежда той.
Основополагащо е правилото,че годишния финансов отчет е отчет на конкретното предприятие, по ради което неговото унифициране престава да бъде крайна цел, като се спазват принципните изисквания на съответните стандарти. При създаването на отчета трябва да се осигури на потребителите действително необходимата им информация. Това особено се отнася за приложението към годишния финансов отчет, което трябва да се разгърне достатъчно, за да се поднесе на „читателя „ си онези данни , без които той не би могъл да направи своите заключения и да вземе адекватни решения.
         С приемането на новите нормативни промени в областта на счетоводството (  Закон за счетоводството-бр.50 и 69 /2008 на ДВ; Счетоводните стандарти; примерен Национален сметкоплан с препоръчителен характер) се породиха промени в организацията , методологията и методиката на счетоводството в предприятията , съставящи финансови отчети.
Годишното счетоводно приключване на годишния  финансов отчет е позната, рутинна работа , но всяка година промените в нормативната уредба поставят нови допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат проучени, осмислени и правилно приложими. Големите промени в Закона за счетоводството  и измененията и допълненията на закона, както и новите моменти в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия в сила от 01.01.2008г.


2
 изискват добра подготовка преди същинското годишно приключване и съставяне на отчета.
 Не бива да се забравят и промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, които трябва точно да се
приложат при преобразуването на счетоводния финансов резултат и облагането на печалбата за годината.
         С избора на темата за настоящата дипломна работа, главната цел, която си поставям е да дам обща представа за същността и формирането съдържанието на годишния финансов отчет, счетоводно информационно осигуряване на годишния финансов отчет и финансово-счетоводен анализ и счетоводно отчитане формирането и разпределението на финансовия резултат в ЕТ”Боян – Милко Нечев” с.Садовец за отчетния период от 01.01.2008г до 31.12.2008г.
         В първа глава е дефинирана същността , принципите на формиране и съдържанието на ГФО. Разглеждат се елементите му-
счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите; отчета за паричния поток; отчет за собствения капитал; приложения на ГФО при съставянето му.
          Втора глава обхваща счетоводно- информационно осигуряване на елементите на ГФО.
         В глава  трета ще направя опит за  финансово-счетоводен анализ и счетоводно отчитане  формирането и разпределението на финасовия резултат в ЕТ”Боян- Милко Нечев” с.Садовец.
        
Въз основа на разработеното в посочените глави от дипломната ми работа ще направя изводи за целокупната дейност на предприятието – производствена, търговска, финансово-икономическа и за качеството на работата на неговото ръководство.  

--------------------------------------
ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : 
ФОРМИРАНЕ НА СЧЕТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО -  47стр.
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ОТ ТУК

СЪЩНОСТИ КЛАСИФИЦИРАНЕ НА СТОКОВО -МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ

УВОД
За да осъществяват дейността си повечето предприятия е необходимо те да разполагат със стоково - материални запаси. Те са една от най-важните и съществени части от придобитите и контролирани от предприятието ресурси. Обемът, съставът и структурата им са основни показатели , играещи роля при протичането на производствения процес.Всяка стопанска единица има специфична дейност, която определя и вида на стоково-материалните запаси, които са включени в стопанския оборот.Същността и видовете стоково-материални запаси ще бъдат разгледани в глава първа от настоящия проект.
Голямото разнообразие на стоково-материалните запаси поражда проблема за тяхната оценка Различията в оценките на един и същ материален запас, придобит в различно време налага използването на различни подходи и методи при тяхното придобиване и потребление. Те ще бъдат разгледани в глава втора на проекта.
Съблюдавайки характерните особености на отделните видове стоково-материалните запаси счетоводството следва да осигурява точна и своевременна информация както за придобиването, съхраняването и намалението им така и за ефективността от използването на този важен материален ресурс. Всяка промяна в организацията на работа и отчитането им рефлектира в крайния финансов резултат от дейността на предприятието. Глава трета от настоящия проект е посветена на отчитането на стоково — материални запаси.
В дипломната работа ще бъдат разгледани материалните запаси във фирма "Хан Крум" АД гр.Крумовград. Дружеството е специализирано предприятие за производство и реализация на обувни

изделия. Изградено е през 1967 година, към Завод "Сърп и чук" гр.Габрово. През 1972 година предприятието става самостоятелно юридическо лице към СО"ПИРИН" гр.София. През1986 година предприятието е учредено като Завод "Хан Крум". Поради разформироване на Фирма "Пирин", през 1991 година се регистрира, като самостоятелно дружество. През 1996 година дружеството е включено в масовата приватизация и през 1997 година е приватизирано 67 % и държавното участие остава 33%. През 2004 година е продадено и 33 % държавно участие.
Поради конфедициалност на фирмата данните са примерни.
Целта на настоящия магистърски проект е да се разкрие същността на понятието стоково-материални запаси, да се разгледат техните особености, счетоводното отчитане на доставката, потреблението инвентаризацията, оценката, бракуването и документирането им. Обект на разглеждане ще бъдат материали, продукция, стоки, незавършено производство и други материални запаси. Краткотрайни биологични активи няма да бъдат разглеждани тъй като в "Хан Крум"АД няма такива активи.

---------------------------------------------------
ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : 
СЪЩНОСТИ КЛАСИФИЦИРАНЕ НА СТОКОВО -МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ - 77стр.
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ОТ ТУК

ДДС - Дипломна работа

УВОД

Интеграцията между страните от ЕС и функционирането на Единния пазар като “ Пространство без вътрешни граници, в което се осигурява свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали “ изисква хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане, включително относно данъка върху добавената стойност. На ниво първично законодателство правното основание за провеждането й се съдържа в чл. 99 от Договора за създаване на Европейската общност, който препоръчва хармонизиране на онези косвени данъци, които имат отношение към функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко въздействие върху неговото развитие.
        Основният европейски документ, очертаващ правната рамка на данъка върху добавената стойност, е Шестата директива на Съвета 77/388/ЕЕС от 17 май 1977 г. за уеднаквяване на законодателството на страните – членки, уреждащо данъка върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: унифицирана база за оценка. Директивата дава най-обща уредба на облагането с данък върху добавената стойност с оглед на разбирането, че всяка от държавите в общността има суверенното право да определя системата на данъчното си облагане.
        Съгласно Директивата приложното поле на данъка върху добавената стойност обхваща възмездните доставки на стоки и услуги, извършени на територията на страната от данъчнозадължено лице, както и вносът на стоки. Уредени са някои изключения от общото правило, както и начина на формиране на данъчната основа. Европейският законодател предоставя на държавите-членки правото да определят във вътрешното си законодателство продължителността на данъчния период в рамките на една година. Шестата Директива посочва реда, който следва да се спазва при уреждането на правния институт на данъчното приспадане във вътрешното законодателство. Уредени са и някои изисквания, които трябва да бъдат съблюдавани от страните – членки при определяне на конкретните размери на данъчните ставки за облагане с ДДС.

ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : ДДС - 72стр.
ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК




Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки

Изтегли целия документ от  тук
УВОД

             Създаването на банките е свързано с появата на стоково-паричните отношения. Банковата система непрекъснато се развива и усъвършенства. Независимо от това най-общо може да се каже, че те осъществяват специфична и своеобразна търговска дейност. Банките „купуват” и „продават” пари.
              Съществува голямо разнообразие от банкови сделки. Най-общо те могат да се обобщят в три групи: пасивни, активни и посреднически банкови операции.
              В настоящата разработка обект на изследване са само пасивните банкови операции и по-конкретно операциите с привлечен капитал.
             Организацията и технологията на отчитана на дейността на банковото предприятие и в частност на привлечения капитал е от особено значение имайки предвид тяхната роля в стопанския живот на страната.             Съвременната отчетност в търговските банки е призвана  да формира пълна и достоверна картина на имущественото и финансовото й състояние, необходима за вземане на управленски решения, за достъпността на широк кръг потребители до банковата информация, с цел създаване и съхраняване на доверие към банковата система.
           В настоящат дипломна работа за извършване на необходимите изследвания са използвани данни от отчета на „SG Експресбан’’АД. Тя е създадена в началото на 1993г. в град Варна в резултат на сливане на Транспортна банка и 12 по-малки търговски банки. През юли 1993г получила пълен лиценз, започва дейността си като универсална банка.Сосиете Женерал Експресбанк предлага на клиентите си всестранни, гъвкави, висококачествени, новаторски и икономични продукти и  извършва безупречно обслужване. Извършва следните банкови услуги: кредити в лева и чуждестранна валута; депозити в лева и чуждестранна валута; валутни операции;  бързи и експресни вътрешнобанкови преводи; електронно банкиране; кеш мениджмънт за корпоративни клиенти; операции по левови и валутни сметки и пътнически чекове; разплащания с дебитни и кредитни банкови карти; инкасови на парични средства; банкови гаранции и акредитиви; търговия с ценни книжа; депозитарни/попечителски услуги; парични преводи чрез Western Union
Тя се стреми към постигането на максимална полезност, ефективност и развитие.
              В настоящата дипломна разработка целта която си поставяме е да се разгледа отчетния процес свързан с привлечения капитал в ТБ”СЖ Експресбанк” и да се предложат насоки за усъвършенстването му.
             Във връзка с така формулираната цел са изпълнени следните задачи:
v Определяне на същността и специфичните характеристики на привлечения капитал като обект на счетоводно отчитане;
v Характеристика на счетоводните сметки и  технологията на отчитане на привлечения капитал;
v Разкриване на общите параметри на счетоводната политика на СЖ Експресбанк,  както и счетоводната политика на банката по отношение на привлечения капитал;
v Предлагане на възможности за усъвършенстване на отчетния процес за привлечения капитал в ТБ”СЖ Експресбанк
v Анализ на извършените банкови операции от СЖ Експресбанк за периода 2004 -2005г.

В дипломната работа акцента е поставен на основните и типични разчетни взаимоотношения - група 40 Доставчици и свързани с тях сметки, група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, група 42 Персонал и съдружници, група 43 Вътрешни разчети, група 44 Вземания по липси, начети и съдебни спорове, група 45 Разчети с бюджета и ведомства, група 46 Разчети с осигурители, група 49 Разни дебитори и кредитори. Дипломната работа следва последователността на подреждане на групите в сметкоплана. В заключителната част е отделено място на някои по-важни въпроси от инвентаризацията и ефективното управление на разчетите с оглед тяхното значение за счетоводно-информационното осигуряване на последните.


ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА :
Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки - 102стр.
Изтегли целия документ от  тук

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

УВОД


Дипломната работа "СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО " има за цел да обхване счетоводното отчитане и документиране на типичните разчетни взаимоотношения, които възникват в предприятието. Разчетните отношения съставляват основна част от отчетността на всяко предприятие. Счетоводната литература предоставя висока степен на теоретична осигуреност на темата, както и поводи за дискусия по нея, а практиката предоставя богат практически материал. Проектът е разработен по практически примери на счетоводно отчитане във "ТЕЦ Марица изток 2”, номер по данъчен регистър: 1243920376 БУЛСАТ: 123531939 , МОЛ: инж. Атанас Димитров
ТЕЦ “Марица изток 2” е базова кондензационна топлоелектрическа централа, изградена върху 150 ha в Източномаришкия енергиен комплекс. Тя се намира близо до село Радецки , на 60 км югоизточно от гр.Стара Загора. На изток граничи с язовир “Овчарица”, чиято площ е 627 ha. Проектирането й започва през 1960 год. Строителството на централата се извършва на три етапа: През първия етап, който обхваща 1963–1969 г., са изградени четири блока по 150 МW и сушилен завод за въглища. През периода 1980 – 1984 г. е извършена реконструкция на котлите, които преминават на директно изгаряне на неподсушени въглища.Следват две разширения на централата: Първото разширение включва два блока с номинална мощност по 210 МW. влезли в експлоатация през 1985 год.
Второто разширение е с два блока – 7 и 8 по 215 МW. Блок 7 работи от 1990 год., а блок 8 влиза в експлоатация през месец декември 1995 год.
След пускането му в действие ТЕЦ “Марица изток 2” има 1450 МW инсталирана мощност и е най-голямата в България. Предмет на дейност –производство на електрическа енерегия.
В момента в  ТЕЦ “Марица изток 2” работят 2098 персонал.
Счетоводният отдел на предприятието се състои от двадесет служители, от които един главен счетоводител, касиер и оперативни счетоводители.
Счетоводството в предприятието е организирано съобразно нормативната база - Закона за счетоводството и действащите счетоводни стандарти.
В предприятието не се използва предложения от Националния съвет по счетоводство примерен сметкоплан, а се прилага стария национален сметкоплан. Формата на счетоводството в ТЕЦ “Марица изток 2” е автоматизирана, което осигурява терминологично и идентифициращо единство на показателите и реквизитите, използвани при счетоводното отчитане на отделните обекти, с възможности за отпечатване на всички необходими справки. Програмният продукт, който се използва е "Ажур 5L".
Счетоводният отдел разполага с необходимата съвременна електронно - изчислителна техника за обхващане, преобразуване, актуализиране и съхраняване на счетоводната информация.
В счетоводството на базата на първични и вторични счетоводни документи се извършва осчетоводяване по сметките в счетоводната програма. За хронологичното отчитане се съставят регистри. Така се постига пълнота и всеобхватност на счетоводния процес и синхрон между хронологичното и систематичното счетоводно отчитане.
В дипломната работа акцента е поставен на основните и типични разчетни взаимоотношения - група 40 Доставчици и свързани с тях сметки, група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, група 42 Персонал и съдружници, група 43 Вътрешни разчети, група 44 Вземания по липси, начети и съдебни спорове, група 45 Разчети с бюджета и ведомства, група 46 Разчети с осигурители, група 49 Разни дебитори и кредитори. Дипломната работа следва последователността на подреждане на групите в сметкоплана. В заключителната част е отделено място на някои по-важни въпроси от инвентаризацията и ефективното управление на разчетите с оглед тяхното значение за счетоводно-информационното осигуряване на последните.
--------------------------------------------
Дипломна работа на тема :
СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО - 142 стр.
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ОТ ТУК

ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ

Съдържание
Увод
Глава І. Дълготрайните материални активи като отчетно – икономическа категория.
1.1.  Характеристика и особености на  дълготрайните материални активи.
1.2.  Класификация на дълготрайните материални активи.
1.3.  Същност на организацията на счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи.
1.4.  Първоначална и последваща оценка на дълготрайните материални активи. Счетоводни аспекти.
1.4.1.   Първоначално оценяване на дълготрайните материални активи.
1.4.2.   Последваща оценка на дълготрайните материални активи.
Глава ІІ. Счетоводно – информационно осигуряване на придобиването на дълготрайни материални активи. Документиране.
2.1. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез покупка
2.1.1. Закупуване на дълготрайни материални активи със собствени средства.
2.1.2. Придобиване на дълготрайни материални активи със средства по предоставени заеми от банки и други финансови институции.
2.1.3. Покупка чрез средства под формата на правителствени дарения /финансирания/.
2.2. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез строеж.
2.2.1. Счетоводно отчитане на придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство по стопански начин.
2.2.2. Строителство чрез възлагане.
2.3. Счетоводно – информационно осигуряване на придобиването на дълготрайни материални активи чрез лизинг.
2.4. Други случаи на придобиване на дълготрайни материлни активи.
2.4.1. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез констатирани при инвентаризация излишъци на дълготрайни материални активи.
2.4.2. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи чрез непарична вноска от съдружници.
2.4.3. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайни материални активи при замяна.
Глава ІІІ. Счетоводно – информационно осигуряване на амортизацията на дълготрайните материални активи.
3.1. Същност на амортизацията на дълготрайните материални активи.
3.2. Амортизационна политика. Методи на амортизация. Счетоводно отчитане.
3.3. Счетоводна и данъчна амортизация.
Глава ІV. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи. Отчитане на ремонта, подобренията и поддържането на дълготрайните материални активи.
4.1. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи чрез ликвидация.
4.2. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи при продажба.
4.3. Счетоводно – информационно осигуряване на другите случаи на намаление на дълготрайните материални активи.
4.3.1. Счетоводно – информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи при установени липси.
4.3.2. Изваждане от употреба на ДМА поради прехварлянето му в системата на едно и също предприятие.
4.3.3. Намаление на дълготрайните материални активи при безвъзмездна сделка.
4.3.4. Намаление на дълготрайните материални активи при връщане вноска на съдружник.
4.3.5. Счетоводно информационно осигуряване на намалението на дълготрайните материални активи при предаването им за съучастия в други предприятия.
4.3.6. Намаление на дълготрайните материални активи при замяна с друг дълготраен материален актив.
4.3.7. Намаление на дълготрайните материални активи при отдаването им на лизинг.
4.4. Счетоводно – информационно осигуряване на ремонта, подобренията и поддържането на дълготрайните материални активи.
4.4.1. Ремонт на дълготрайни материални активи, извършван по стопански начин.
4.4.2. Ремонт чрез възлагане.
Глава V. Представяне на дълготрайните материални активи в годишните финансови отчети на предприятието.
Заключение
Приложения


У В О Д

Дълготрайните материални активи /отразявани по-нататък в дипломната работа като ДМА/ съставляват значителна част от активите на предприятията. Те формират материалната им база и имат решаваща роля за тяхното пазарно присъствие и състояние. Това откроява важността на проблема за икономическо обосновано счетоводно отчитане на тези средства в едно голямо многообразие от разнородни по своята икономическа същност, финансова реалност и правна форма операции с тях.
Поради голямото влияние, което ДМА оказват върху дейността на съответното предприятие, тяхното счетоводно отчитане и организация винаги са представлявали голям интерес. Актуалността на проблемите, свързани с ДМА в едно предприятие е значителна и от гл.т. на преориентиране на счетоводната отчетност към международното счетоводство. Това е продиктувано от интеграцията на България към международните структури, което в крайна сметка предопределя преминаването от Национални счетоводни стандарти /НСС/ към Международни счетоводни стандарти /МСС/. /Официално това ще стане през 2005 г., а за банките, застрахователните, здравноосигурителните и пенсионните дружества от 2003 г./

Настоящата дипломна работа е опит да бъдат представени същността на ДМА и най-съществените аспекти на счетоводното им отчитане.

Разработката е представена в пет части.
Първата от тях въвежда в същността на ДМА, техните характеристики и особености. Тази глава отразява основните елементи, съвкупността от които формира организацията на счетоводното отчитане на ДМА и документооборотът във връзка с това.
Съществен аспект тук е първоначалното признаване на ДМА в счетоводните отчети на предприятието и първоначалното им оценяване, третирането на последващото им оценяване.
Глава втора на дипломната работа разлежда различните възможности за придобиване на ДМА и счетоводно-информационното осигуряване на информацията за това.
Глава трета отразява същността на амортизацията на ДМА, създаването на амортизационна политика от предприятията и изискванията към нея. Във връзка с последните промени в българското данъчно законодателство е засегнат въпросът за данъчната и счетоводна амортизация и съставените по този повод амортизационни планове.
Счетоводно-информационното осигуряване на намалението на ДМА и поводите за това са отразени в глава четвърта. Тя третира и въпросите за последващите разходи за ремонт, поддържане и подобрения на дълготрайните материални активи.
Последната е относно изискванията за представяне на активите в годишните финансови отчети на предприятието.
Изложението на посочените аспекти на счетоводното отчитане на ДМА се основава изцяло на Закона за счетоводството, НСС и МСС, които третират правилата за съставяне на годишните финансови отчети /ГФО/ в съответствие с изискването за вярно и честно представяне на състоянието на предприятието, като същевременно определят и текущото отчитане на ДМА.
За постигане пълнота на изложението са засегнати и някои аспекти на данъчното третиране на ДМА, съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Дипломната работа съдържа и практическа част. С цел всеобхватност, са представени примери от практиката на три фирми – ЕТ “Родео 6” – Асеновград, “Медицински център І – Асеновград” ЕООД и “МБАЛ – Асеновград” ЕООД. ЕТ “Родео 6” е регистрирана по ЗДДС фирма, а останалите две не са регистрирани по този закон. Това позволява съпоставка на счетоводните записвания относно отчитане на ДДС във връзка с дълготрайните материални активи. И трите фирми осъществяват дейност в сферата на услугите. ЕТ “Родео 6” е с предмет на дейност търговия с резервни части за автомобили, сметоизвозване. Фирмата има изградена автомивка. “Медицински център І - Асеновград” ЕООД е с предмет на дейност осъществяване на медицински услуги за доболнична помощ, а “МБАЛ – Асеновград” ЕООД – болнична помощ.
Поради конфиденциалност част от информацията, необходимите документи и цифрови данни не са включени в разработката.


ГЛАВА І. ДЪЛГОТРАЙНИТЕ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ КАТО ОТЧЕТНО – ИКОНОМИЧЕСКА КАТЕГОРИЯ
1.1.  Характеристика и особености на дълготрайните материални активи.
При осъществяване на своята дейност предприятията използват различни дълготрайни активи. Те са важна и съществена част от активите в баланса, като в зависимост от естеството на бизнеса процентното им отношение спрямо общия размер на активите е различно.
Съгласно определението, дадено в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти /съобразено с определението, дадено в общите положения за изготвяне и представяне на счетоводните отчети към Международните счетоводни стандарти/, “актив е ресурс, контролиран от предприятието в резултат от минали събития, от което се очаква бъдеща икономическа изгода”[1].
Чл. 14, ал.1 от Закона за счетоводството в сила от 01.01.2002 година гласи, че “активите са дълготрайни /дългосрочни/, когато очакваната от тях икономическа изгода се черпи през повече от дванадесетмесечен период…” и в ал. 2 на същия член се доуточнява, “дългтотрайни активи са материални, нематериални, финансови и репутация”[2].
Терминът дълготрайни материални активи се използва за да се опишат средствата, инвестирани в ресурси, които имат физическа субстанция и формират материалното имущество, което ще бъде използвано в дейността и ще облагодетелства предприятията повече от един отчетен период.
От техния състав, стуктура, състояние и експлоатационни възможности зависи способността на предприятието да присъства и да се конкурира на пазара на стоки и услуги.
Като обект на счетоводно отчитане ДМА се отличават с ниска степен на ликвидност и обръщаемост. В тях предприятието инвестира средства дългосрочно с цел разширяване и развитие на стопанската дейност. За придобиването им предприятието влага както част от основния си капитал, така и привлечени отвън средства.
Една част от тях участвуват пряко в стопанския процес и са определящо условие за производство, транспортиране и продажба на стоки и услуги, а друга – обслужват административната дейност. ДМА по време на използването им пренасят своята стойност в разходите на части.
Класифицирането на един актив като ДМА трябва да бъде съобразено с изискванията на приложимите счетоводни стандарти. Съгласно преходните и заключителни разпоредби на Закона за сдчетоводството[3] от 01.01.2005 година предприятията ще изготвят и представят годишните си финасови отчети на база Международните счетоводни стандарти /МСС/, а бюджетните предприятия на база на счетоводните стандарти за публичния сектор. Предприятията, които


[1] Общи разпоредби от НСС, Национални счетоводни стандарти, Национален сметкоплан, Закон за счетоводството, ФорКом, София, 2002 год, т. 4.1., с.7
[2] Закон за счетоводството, обн. ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., изм. и доп. бр.91 от 25.09.2002 год, чл.14
[3] Пак там, Преходни и заключителни разпоредби, пар.5

ИЗТЕГЛИ ЦЯЛАТА ДИПЛОМНА РАБОТА ОТ ТУК

Анализ на ДМА



I ЧАСТ


         По смисъла на МСС 16 – Имоти, машини, съоръжения и оборудване, ДМА: са установими /конкретни/ нефинансови ресурси, които имат натурално – веществена форма, държат се от предприятието, за да се използват за производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица, с цел икономическа изгода или за административни цели; и се очаква да бъдат използвани през повече от един период /повече от 12 месеца/,съгл.Закона за Счетоводството. Според ЗКПО това са активи, които отговарят на горепосочените изисквания и са със стойност, която е равна или превишава по – ниската от следните две величини: петстотин лева или възприетия съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост.
Този стандарт не се прилага за:
        1.Биологични активи, свързани със земеделска дейност;
        2.Права върху минерални находища, проучване и добиване на полезни изкопаеми, нефт, природен газ и подобни невъзстановими ресурси. 
       
ДМА могат да бъдат придобивани по много начини, от които най – популярни са:
-покупка
-построяване
-от собствено производство
-дарение
-замяна
-финансов лизинг
-при бизнескомбинации и др.
        1.Признаване на ДМА
За да се признае за актив всеки отделен имот, машина, съоръжение или оборудване следва:
        А/Предприятието да прецени степента на сигурност на потока от бъдещите икономически ползи на база наличните доказателства в момента на първоначалното признаване. Съществуването на достатъчно сигурност, че предприятието ще има бъдещи икономически ползи, изисква да се потвърди, че предприятието ще получава изгодите, свързани с актива и ще поеме съответните рискове. Това потвърждение обикновено е налице, когато рисковете и изгодите са прехвърлени на предприятието. Преди това да стане, сделката за придобиването на актива може да се анулира и за това активът не се признава.
        Б/Себестойността / цената на придобиване/ на актива за предприятието да може да бъде надеждно определена. Това е сумата от заплатените парични средства, или парични еквиваленти, или справедливата стойност на друго вложение за придобиването на един актив към момента на придобиването или създаването му. Обикновено този критерий се удовлетворява лесно, защото сделката за размяна, удостоверяваща покупката на актива, посочва и неговата стойност. А ако активът е създаден от самото предприятие надеждно оценяване на себестойността може да се направи от сделките с външни за предприятието страни за придобиването на материали, труд, и други средства на производството, използвани в процеса на създаването.
        ДМА често заемат голяма част от общите активи на предприятието, поради което са съществени за представянето на финансовото му състояние.
        В определени случаи е целесъобразно активите да се групират и критериите да се прилагат за съвкупната им стойност. Повечето резервни части и сервизно оборудване обикновено се отчитат като стоково – материални запаси и се признават за разход в момента на консумирането им. Въпреки това основните резервни части и резервно оборудване се считат за ДМА, когато предприятието очаква да ги използва през повече от един период. Ако резервните части и сервизното оборудване могат да се използват само във връзка с отделен ДМА и използването им се очаква да бъде нередовно, то те се признават, но се амортизират за срок не по – дълъг от полезния живот на съответния актив.
        При някои обстоятелства, всички разходи по актива се разпределят между съставните му компоненти и всеки компонент се отчита по отделно. Това е така, когато съставните активи имат различни полезни срокове на живот или по различен начин осигуряват ползи за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
        ДМА може да се придобиват по причини за сигурност или за опазване на околната среда. Придобиването им, макар и пряко да не увеличава бъдещите икономически ползи от всеки конкретен ДМА, може да е необходимо, за да може предприятието да получава бъдещи икономически ползи от другите си активи.

        Начално оценяване на ДМА

Всеки имот, машина, съоръжение и оборудване, който се признава за актив, трябва първоначално да бъде оценен по себестойност. Тя включва покупната цена, митата и невъзстановимите данъци върху покупката, както и всички преки разходи за привеждането на актива в работно състояние за предвидената му употреба. Всички търговски отстъпки и възстановени суми се приспадат при изчисляване на покупната цена.
        Когато плащането за даден актив се разсрочва след нормалните кредитни срокове, себестойността на актива е еквивалентна на цената в брой, а разликата между тази сума и общата сума на плащанията се признава за лихвен разход през периода на кредита.
        Административните и другите общи разходи не са компонент на себестойността, освен ако не са пряко свързани с придобиването на актива или привеждането му в работно състояние. Пускът и подобни производствени разходи не съставляват част от себестойността на актива, освен ако са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
        Себестойността на създаден от самото предприятие актив се определя, като се следват същите принципи, както за един придобит актив. Ако предприятието изработва подобни активи за продажба в хода на нормалната си дейност, себестойността на актива обикновено е същата, както разходите за производство на актива за продажба. Всяка вътрешна печалба се елиминира при изчисляването на тези стойностти.
        Себестойността на актив, държан от наемател по финансов лизингов договор, се определя, като се следват принципите на МСС 17 – Лизинг.
        Себестойността при размяна на активи:
        А/Придобиване при замяна или частична замяна на несходен ДМА или друг актив. Себестойността се определя по справедливата стойност получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или парични еквиваленти.
        Б/Придобиване при замяна на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност. И в двата случая, тъй като процесът на получаване на доходи е незавършен, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Вместо това себестойността на новия актив е балансовата сума на отдадения актив. Справедливата стойност на получения актив може да представлява доказателство за обезценка на отдадения актив. Тогава стойността на отдадения актив се намалява и тази намалена стойност се приписва на новия актив.



Последващ разход
        Последващите разходи свързани с ДМА, които вече са признати, трябва да се прибавят към балансовата сума на актива, когато е вероятно предприятието да има икономически ползи над тези от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последващи разходи трябва да се признават за разход през периода, за който са направени.
        Примерни разходи, които водят до подобрения над първоначално оценената стандартна ефективност и увеличават бъдещите икономически ползи са:
        -изменение на отделен ДМА, с цел да се удължи полезният живот на актива и увеличение на производителността.
        -осъвременяване на машинни части, за да се постигне подобряване на качеството на продукцията.
        -въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращение на оценените преди това оперативни разходи.

        Оценяване след първоначално признаване
1.Препоръчителен подход
МСС 16 - След първоначалното признаване за актив всеки отделен ДМА трябва да се отчита по себестойността на актива без всички натрупани амортизации, както и натрупаните загуби от обезценка.
НСС 16 - След първоначалното признаване за актив всеки отделен ДМА трябва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
        2.Алтернативен подход
МСС 16 – След първоначалното признаване за актив, той трябва да се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката, без всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка.
НСС 16 – а/ Стойността на амортизируем ДМА и цялата натрупана амортизация се преизчисляват пропорционално на изменението на балансовата стойност, така че новата балансова стойност да е равна на преоценената стойност.
Б/С разликата между балансовата стойност и новата /преоценена/ стойност на актива се увеличава/намалява, натрупаната амортизация.

        Преоценки
        Справедливата стойност е сумата, за която един актив може да бъде разменен между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.
        Справедливата стойност на земя и сгради обикновено е пазарната им стойност. Тя се определя чрез оценка, която обичайно се извършва от професионални квалифицирани оценители. Справедливата стойност на машини, съоръжения и оборудване обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка. Когато няма доказателства за такава, те се оценяват по амортизираната им възстановителна стойност.
        Балансовата сума е сумата, с която един актив се признава в баланса, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации, както и натрупаната загуба от обезценка.
        Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойностти на отделните активи, които се преоценяват. Когато справедливата стойност на преоценяван актив значително се различава от балансовата му сума, необходима е допълнителна преоценка. При някои ДМА се налага преоценка ежегодно, докато при други е на три или пет години.
        При преоценката цялата натрупана амортизация към датата на преоценката:
А/ се преизчислява пропорционално на промяната в брутната балансова сума на актива, така че балансова сума на актива след преоценката да е равна на преоценената му стойност.
Б/се отписва за сметка на брутната балансова сума на актива, а нетната стойност се преизчислява спрямо преоценената стойност на актива.
        При преоценка на ДМА, целият клас към който принадлежи този актив трябва да бъде преоценен. Всеки клас представлява групиране на активи със сходен характер и употреба в дейностите на предприятието.
        Когато балансовата сума на един актив се увеличава в резултат на преоценка, увеличението се отчита в раздела за собствения капитал в статията “Резерв от преоценки”, а в някои случаи преоценката се признава за приход.
        Когато балансовата сума на един актив намалява в резултат на преоценка, намалението трябва да се признава за разход.

        АМОРТИЗАЦИЯ

        Амортизация е систематичното разпределение на амортизируемата сума на актива през полезния му живот.
        Амортизируема сума е себестойността на актива или друга стойност, заменяща себестойността във финансовите отчети, намалена с остатъчната стойност.
        Полезен живот е: а/срокът, през който един актив се очаква да бъде използван от предприятието; или б/ броят на произведените или подобни единици, които се очаква предприятието да получи от актива.
        Остатъчна стойност е нетната сума, която предприятието очаква да получи за един актив в края на неговия полезен живот, след като се приспаднат очакваните разходи по изваждането му от употреба.
        Използваният метод на амортизация трябва да отразява модела, по който предприятието консумира икономическите ползи от актива. Балансовата сума на актива се намалява, за да може да се отрази тази консумация, обикновено като се начислява разход за амортизация. Амортизационно отчисление се прави дори ако стойността на актива надвишава неговата балансова сума.
        Полезният живот на един актив се определя от гледна точка на очакваната полезност на актива за предприятието. Политиката по управление на активите може да включва изваждане от употреба на активите след конкретен период от време или след консумирането на определена част от икономическите ползи. Полезният живот на актива може да е различен от икономическия му живот.
        Земята и сградите са делими активи и се разглеждат отделно, дори когато са придобити заедно. Обикновено земята има неограничен живот и следователно не се амортизира. Сградите имат ограничен живот и са амортизируеми активи.
        Амортизируемата сума на всеки актив се определя след приспадане на остатъчната му стойност.
        Методи за системно разпределяне на амортизируемата сума на актива през полезният му живот:
        А/ Линеен метод – води до отчисляването на една постоянна сума през полезния живот на актива.
        Б/ Метод на снижаващия остатък – води до намаляването на отчисленията през полезният живот на актива.
        В/ Метод на сумата от числата – води до отчисления въз основа на очакваното използване или очакваната продукция от актива.
        Амортизационното отчисление за отчетен период обикновено се признава за разход.
        Полезният живот на ДМА трябва периодично да се преглежда и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, амортизационните отчисления за текущия и бъдещите периоди, трябва да се коригират.
        Политиката на предприятието по отношение на ремонтите и поддръжката също може да има влияние върху полезния живот на актива. Може да предизвика удължаване на полезния му живот или увеличение на остатъчната стойност на актива. Въпреки това необходимостта от начисляване на амортизация остава.
       
        Бракуване и изваждане от употреба
        ДМА трябва да се отписват от счетоводният баланс при продажба или когато активът окончателно бъде изваден от употреба и не се очакват никакви други икономически ползи от това. Печалбите или загубите, получени при бакуването или изваждането от употреба, трябва да се определят като разлика между приблизително изчислените нетни постъпления от продажбата и балансовата сума на актива и трябва да се признават за приход или разход в отчета за приходите и разходите. Когато се разменя за сходен актив, себестойността на придобития актив е равна на балансовата сума на отдадения актив и не се отчита никаква печалба или загуба.
        ДМА, които са извадени от активна употреба и се държат за продажба, се отчитат по тяхната балансова сума към датата, на която активът е изваден от активна употреба.

Оповестяване

Финансовите отчети трябва да оповестяват данни за всеки клас активи: база на оценяване, метод на амортизация, полезен живот, брутната балансова сума и натрупаната амортизация към началото и края на отчетния период и др.
        Изборът на метода на амортизация и оценката на полезния живот на активите, дават информация, която позволява да се провери политиката избрана от ръководството и да се правят сравнения с други предприятия.





II ЧАСТ

        За анализа на ДМА съм използвала данни от ЕТ”Егроя- Н.- Недялко Недялков”. Фирмата е едноличен търговец, регистрирана през 1990 година, с предмет на дейност: автотранспортни услуги, ремонт на леки и товарни автомобили, гаранционен сервиз, търговия с авточасти и консумативи за тях, търговия с газ пропан-бутан и др.
        Фирмата притежава магазин 150 кв.м., отдаден под наем, собствена газстанция и автосервиз.
        Персоналът на фирмата е 10 човека.
        Според счетоводната политика на предприятието ДМА са заведени във фирмата по преценка на тяхната използваемост и нямат определен стойностен праг. На амортизируемите ДА е приложен линеен метод.
        Прилагам Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите за 2003 година.