вторник, 15 ноември 2011 г.

Специфики в счетоводното отчитане в публичния сектор

 І. Увод
За да откроим специфичните особенности при счетоводното отчитане в публичния сектор е нужно да се изясни какъв е обхвата на този сектор. Публичният сектор обхваща бюджетните предприятия. Те са юридически лица и са звена от извънпроизводствената сфера, които извършват предимно функции на държавната власт – функции на централната власт (законодателна, изпълнителна, съдебна) или функции на местната власт и местното самоуправление. Поради това издръжката им е изцяло или частично от държавния бюджет. Тези предприятия прилагат задължително двустранно счетоводно записване и фондова организация на отчитане на паричните средства и паричните потоци. Счетоводството на бюджетното предприятие е подчинено на Сметкоплан, правила и изисквания, които се спускат от Министерството на финансите на България.
Бюджетните организации са второстепенни или третостепенни разпоредители с бюджетни кредити от гледна точка на Държавният бюджет. Специфичното тук е , че второстепенните разпоредители  имат бюджет и бюджетна сметка, а третоспетенните разпоредители имат само бюджетна сметка.
          Предприятията , които са на бюджетна издръжка могат да бъдат класифицирани при възприемането на редица критерии.
Съобразно зависимостта им от външни източници на средства те могат да бъдат разделени на :
-         предприятия на бюджетна издръжка
-         предприятия със смесено финансиране
Според критерия мащаб и значимост за страната и региона различаваме:
-         бюджетни предприятия с национално значение
-         бюджетни предприятия с териториално значение
Според критерия сфера на функциониране биват:
-         бюджетни предприятия от сферата на здравеопазването
-         бюджетни предприятия от сферата на образованието и науката
-         бюджетни предприятия от сферата на съдебната власт и др.

ІІ. Специфики в счетоводното отчитане в публичния сектор
          Счетоводната отчетност  в бюджетните предприятие е регламенти-рана от Закона за счетоводството от Националните счетоводни стандарти за публичния сектор и основните принципи регламентирани от Международните счетоводни стандарти. Министърът на финансите утвърждава сметкоплан на бюджетните предприятия, посредством който има възможност за изготвяне на консолидиран отчет за публичния сектор на начислена основа.
          Счетоводната отчетност в бюджетните предприятия може да бъде определена като основен механизъм за отчитане, контролиране, анализиране и прогнозиране на дейността на бюджетните единици. Именно на това се дължи голямата и значимост за мениджмънта на обществения сектор. Посредством нея се осигурява информация за нуждите на управлението на бюджетните организации.

1. Счетоводно отчитане на капитала
     Съществуват различия при отчитането на дейността в публичния сектор, като това е напълно естествено като се има предвид, че те се издържат от бюджета и не осъществяват стопанска дейност.
     Различието започва с това , че в пасива на баланса , източникът на средствата , които са им предоставени за изграждане на необходимата материално-техническа база, не се означава като основен капитал, а като капитал в бюджетни предприятия. В счетоводството неговата величина и динамика се следи като се води специалната пасивна сметка  “Капитал в бюджетните предприятия”. Съобразно това статията за отчитане на получените материални дълготрайни активи е:
          Д/т с/ка “Сгради”
          Д/т с/ка “Стопански инвентар” и др.
                 К/т с/ка “Капитал в бюджетните предприятия”

2. Счетоводно отчитане на паричните средства
      По аналогичен начин парите на бюджетното предприятие, намиращи се в  банката, не се отчитат по с/ка “ Разплащателна сметка в левове” , а по специална активна синтетична сметка “Парични средства на бюджетни предприятия” . Това е така , поради факта че тези пари са целеви и се използват за финансиране само на мероприятията, посочени в бюджета на предприятието.
       Най-съществени са различията при отчитането на източниците за придобиване на средствата и на разходите, които се правят в процеса на тяхното използване.

3. Счетоводно отчитане на приходите
        Бюджетните предприятия получават необходимите им средства за издръжка от бюджета ( републикански или местен) . За отразяването на този факт в счетоводството се води специалната пасивна синтетична сметка “Приходи от бюджета”. Средствата от бюджета са строго целеви. Те се предоставят за финансиране на конкретен вид разход, включен в номенклатурата на т.н.бюджетна класификация под формата на съответен параграф : за заплати, за командировки, за канцеларски материали, за храна – в болничните заведения , за стипендии – в учебните заведения и др.
           За да се следи и контролира целевото предназначение на средствата, към пасивната синтетична сметка “Приходи от бюджета” се води съответното аналитично отчитане. Откриват се отделни аналитични сметки за средствата, предоставени по всеки отделен параграф. Същото аналитично отчитане се води и към сметка “Парични средства на бюджетни предприятия”.
          Счетоводната статия за отразяване на средствата, които бюджетът е предоставил на предприятието в банката е :
Д/т с/ка “Парични средства на бюджетни предприятия”
       К/т с/ка “Приходи от бюджета”

4. Счетоводно отчитане на разходите
Получените средства тези предприятия използват за финансиране на различни видове разходи : за материали, за работна заплата, за външни услуги и др. В счетоводство те се отразяват по начина, прилаган и в другите предприятия. С тяхната сума се дебитират съответните синтетични сметки от група 60 “Разходи по икономически елементи” : “Разходи за материали” , “Разходи за външни услуги”, “Разходи за работна заплата “ и др. По този начин се постига единство в съставянето на периодичните счетоводни отчети и в частност на отчета за приходите и разходите, данните на който се обобщават в национален  мащаб и се използват за установяване на определени национални пропорции.
За бюджетното предприятие е много важно разходите да се извършват за целите и в рамките на лимитите ( т.н.бюджетни кредити), посочени в бюджета, утвърден от съответното предприятие. Това налага необходимостта да се създава отделна, допълнителна информация относно направените разходи по бюжета в този разрез. Това се постига като се води специална синтетична сметка “Разходи на бюджетни средства”. По дебита на тази сметка се отразяват всички разходи, които са направени в бюджетното предприятие и подлежат на финансиране от бюджета. Те се прехвърлят в нея след като са били отразени по сметките от група “Разходи по икономически елементи”.
Статията за отразяването им е:
 Д/т с/ка “Разходи на бюджетни средства”
       К/т с/ки от група “Разходи по икономически елементи”
Към синтетичната сметка “Разходи на бюджетни средства” се водят отделни аналитични сметки за всеки разход, предвиден в бюджената класификация. Така предприятието има възможност да следи колко и какви разходи се правят по икономически елементи и колко и какви разходи са направени в изпълнение на бюджета.
От разходите по бюджета се интересуват финансовите органи, които са предоставили средствата на бюджетното предприятие – Министерство на финансите, респективно финансовите управления на общинските съвети. За тях представлява интерес колко пари са получили предприятията от бюджета, т.е. какви касови разходи са направени по него. Информацията за тях се взема от кредита на с/ка “Парични средства на бюджетни предприятия”. Кредитните обороти по тази сметка се водят “чисти” – в тях не се записват суми , които не представляват получени суми от бюджета. Ако се наложи да се направи такова записване, то то се прави чрез способа “червено сторно”.
За предприятието и ведомството, което го ръководи , представлява интерес сумата на фактическите направени разходи . За тях се създава периодично такъв отчет. Той се попълва с данни , които се вземат от дебита на синтетичната сметка “Разходи на бюджетни средства” и на аналитичните сметки, водени към нея. За да не се създава невярна информация за тях, дебитните обороти на тази сметка се водят също “чисти” – в дебита на сметката не се записват суми , които не са действително направен разход.
Основната специфична информация, която се създава в бюджетно предприятие е :
-         за получените приходи от бюджета, отразени в кредита на смека “Приходи от бюджета” и на аналитичните сметки към нея.
-         за фактически направените разходи по бюджета , отразени в дебита на сметка “Разходи на бюджетни средства” и в аналитичните сметки към нея
-         за извършените касови разходи, отразени в кредита на сметка “Парични средства на бюджетни предприятия” и на аналитичните сметки към нея.
           Тази информация е солидна база за спазване на т.н.бюджетна дисциплина, която се изразява в използването на средствата съобразно тяхното целево предназначение и в рамките и размерите, предвидени за тях в бюджета.
          Бюджета се изпълнява в рамките на годината за която е съставен, а ако в края на годината останат неизползвани парични средства , те се възстановяват , внасят в приход на бюджета. За целта се съставя следната счетоводна статия:
         Д/т с/ка “Приходи от бюджета”
                К/т с/ка “Парични средства на бюджетни предприятия”
          Информацията за получените от бюджета суми и за направените срещу тях касови и фактически разходи се обобщава и приключва за годината. Тогава се дава счетоводен израз на обстоятелството, че с направените разходи по същество са изчерпани получените за тях приходи. За отразяването на този факт се съставя следната счетоводна статия:
          Д/т с/ка “Приходи от бюджета “
                  К/т с/ка “Разходи на бюджетни средства”
          В края на отчетния период сметките остават без салда и са в състояние от началото на следващата година да съдържат информация за изпълнението на новия бюджет.

5. Счетоводно отчитане на извънбюджетните средства
          Това са средствата, които им се предоставят на предприятията от публичния сектор от извънбюджетни източници за финансиране в тях на определени мероприятия – построяване на училища, болници, черкви, за закупуване на медицинска апаратура, за издръжка на стипендианти и др. В този случай задължението на предприятието към дарителя, респективно към собственика на предоставените средства се отразява чрез използване на специалната синтетична сметка “Извънбюджетни приходи”. Тези средства са също целеви – те се предоставят за финансиране на конкретна цел. За да се създадат условия за пректическото прилагане на това изискване, към синтетичната сметка “Извънбюджетни приходи” се води аналитично отчитане – открива се отделна аналитична сметка за всяко начинание , в полза на което се предоставят такива средства.
          Счетоводното записване за отразяване на наличността на тези средства е :
           Д/т с/ка “Парични средства на бюджетни предприятия”
                  К/т с/ка “Извънбюджетни приходи”
          По същество използването на извънбюджетните средства е процес на осъществяване на целта, за която те са предоставени. За да се следи как протича този процес и какви суми се изразходват в него, направените разходи се отразяват в специалната синтетична сметка “Разходи на извънбюджетни средства” и в съответни аналитични сметки към нея.
При това положение счетоводното записване има следният вид:
              Д/т с/ка “Разходи на извънбюджетни средства”
                     К/т с/ка “Парични средства на бюджетни предприятия”
          Този начин на отчитане позволява да се следи с  колко и какви извънбюджетни средства  разполага бюджетното предпирятие и колко и какви разходи са направени по тях през отчетната година. В края на годината и тук се прави счетоводно записване, за да се покаже , че със сумата на направените  разходи са намалени средствата, предоставени за тях. Съставя се следнат счетоводна статия:
                Д/т с/ка “Извънбюджетни приходи”
                       К/т с/ка “Разходи на извънбюджетни средства”
          В края на годината неизползваните извънбюджетни средства остават да фигурират като кредитен остатък в синтетичната сметка “Извънбюджетни приходи” и водените към нея аналитични сметки и могат да се използват в бъдеще, съобразно целевото им предназначение.


                                           Използвана литература

“Счетоводство и анализ на баланса” – проф. К.Пергелов – София 2000 г.
Национални счетоводни стандарти
Международни счетоводни стандарти

Няма коментари:

Публикуване на коментар