понеделник, 14 ноември 2011 г.

Счетоводството в системата на икономическата информация. Роля и значение на икономическата информация

      І. Предпоставки за възникване на икономическата информация
 За да съществува обществото, то трябва да задоволава своите материални и духовни потребности. Те се задоволяват чрез производството но стоки и услуги.  Процесът на производството, разпределението, размяната и потреблението се нарича стопанска дейност. Тя се реализира в стопански единици, наречени предприятия или фирми.
  Ефективното управление на стопанските единици се основава на достатъчна по вид, количество и качество икономическа информация.

Видове икономическа информация

  А/ планова икономическа информация – съдържа данни за бъдещото развитие на стопанската дейност;
  Б/ нормативно – техническа – информация, свързана с техническите параметри на изделията(производствена информация);
       В/ отчетна икономическа информация – свързана е с крайните резултати от производствено-стопанската дейност и е обратна връзка между субекта и обекта на управление. Заема 2/3 от икономическата информация въобще. Отчетната информация е основа за формиране на показателите на стопанския отчет за производствено-стопанската дейност на фирмата.
2. Отчетни измерители – чрез тях се постига количествена и качествена оценка на показателите на отчета за производствено – стопанската дейност. Отчетните измерители биват:
а/ натурални измерители – дават количествена характеристика на отчетните показатели. Такива показатели са : брой, литри, метри, кg,тонове, чифтове и др. под вид на натуралните показатели са условно – натуралните: тон – километър; калории на тон; KWh и др.
б/ трудови измерители – отразяват количеството труд за производството но единица продукция. Биват минута, час, смяна и т.н. служат за определяне на производителността на труда; нормата на време; норма на изработка и др.
в/ стойностни(парични) измерители – осъществяват съпоставимост на всички разнородни стоки.
ІІ. Стопанска отчетност – обхваща всички процеси по измерването, регистрирането, систематизирането и обобщаването на данните от производствено – стопанската дейност. Стопанската отчетност бива:
Оперативно техническа отчетност – осигурява информация за отделни стопански процеси и явления. Използва всички видове отчетни измерители: натурални, трудови, стойностни и др.  Осигурява бърза информация за процесите и явленията (за машините, за разходите на материали и т.н.);

    2. Статистическа отчетност – осигурява информация за масови и еднородни процеси и явления. Определя закономерностите при протичaнето им.

    3. Счетоводна отчетност – дава пълна изчерпателна характеристика на цялостната дейност на фирмата, на взаимодействието на фирмата с други стопански единици и т.н. Характерни особености на счетоводната отчетност са:
а/ използва задължително стойностните измерители;
б/ задължително документира всички стопанси процеси и явления. Това означава, че всяка стопанска операция може да бъде характеризирана по счетоводен път, само ако е регистрирана предварително върху съответния материален носител или документ, т.е. при изискване за документалност;
в/ индивидуалност на счетоводната отчетност – чрез нея се характеризират точно определени процеси и явления;
г/ непрекъснатост на счетоводната отчетност – следва непрекъснатата производствено – стопанска дейност;
д/ счетоводната отчетност отразява явленията в тяхната връзка и обусловеност;
е/ счетоводната отчетност се осъществява чрез прилагането на специфични методи и способи (документиране, инвентаризация, сводка, калкулация, двойно записване и др.);
ж/ счетоводната отчетност се прилага в рамките на отделните обособени стопански единици.


І. Същност на счетоводната отчетност – клон от науката икономика и е система за най – пълно, точно, взаимосвързано и документално обосновано стойностно отразяване на дейността на предприятието.

ІІ. Исторически преглед на възникването на счетоводната отчетност –възниква през периода ІХ – ХІ век. За начало на съвременната счетоводна отчетност се счита ХІІ в., на територията на републиките Генуа, Флоренция, Венеция. Предпоставка за възникването на счетоводната отчетност е развитието на търговията в тези републики. Това налага да се установават, финансират и анализират стопанските операции. Автори, работили по проблемите на счетоводната отчетност са Бенедито Котругли и Лука Пачиоли. В България счетоводната отчетност се разпространява от дубровнишки търговци за пръв път в Банско. След Освобождението счетоводната теория и практика получава развитие чрез създаденото пред 1884г. в Свищов Държавно търговсо училище. Днес счетоводната отчетност се изучава в голям брой средни училища и ВУЗ.

ІІІ. Имуществото на предприятието като обект на счетоводството Счетоводството се основава на Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти, Нацоналния сметкоплан. Предприятията от своя страна сами определят счетоводната си политика при спазване изискванията на горепосочените документи и при спазване на следните изисквания:
1.принцип за документална обоснованост – всяка стопанска операция следва да бъде   документирана на счетоводен документ или материален носител;

 2. принцип на предпазливост – изисква разумно оценяване на стопанските операции след получаване на финансовия резултат;

  3. независимост на отчетните периоди – всеки период се разглежда сам за себе си;
      
 4.стойностна връзка между крайния и началния счетоводен баланс – крайният баланс към 31.12. е начален баланс към 01.01. на следващата година;

 5.историческа цена на записванията по активите и пасивите – извършват се към момента на тяхното придобиване и записване;

  6. обективност – изискване за получаване на точна картина за състоянито на предприятието;

  7. съпоставимост между разходи и приходи.

ІV. Активи на предприятието - за да функционира предприятието то трябва да разполага с имущество (стопански средства), наречено активи.
  Те имат конкретен състав, функционална роля  исе характеризират чрез своя произход, т.е. източниците на придобиване като: държавни инвестиции, дялове на съдружници, собствени средства, кредити, задължения към доставчиците и т.н.
  Конкретният източник за придобиване на стопански средства от своя страна е пасив на фирмата.
  Активите и пасивите на предприятието формират неговото имущество. То има променлив характер, което е резултат от протичането на стопанските операции. Следователно имуществото се характеризира чрез:
    Стопанските средства или активите;
    Източниците на стопански средства – пасивите;
    Стопанските операции и процеси;
    Стопанско – правни взаимоотношения или условни активи и пасиви – те са резултат от юридическите стопанско – правни взаимоотношения по договори, законови права и ограничения и т.н.

    Класификация на активите

  І. Същност – те са основен обект на счетоводството и имат конкретен състав (средства на труда, предмети на труда, парични средства, стоки и др.)

 ІІ. Видове активи

1.       Дълготрайни активи – участват многократно в стопанската дейност, запазват веществената си форма и пренасят на части стойността си в стойността на готовия продукт.
Дълготрайните активи биват материални, нематериални и финансови.

 А/ дълготрайни материални активи – земи, гори, трайни насаждения, продуктивни животни, сгради, машини и съоръжения, транспортни средства, стопански инвентар, разходи за придобиване на ДМА, други ДМА.
  Б/ дълготрайни нематериални активи – нямат материално – веществен характер – разходи по учредяване и разширяване, продукти от научна и развойна дейност, патенти, лицензи, фирмени марки, търговски права, програмни продукти и др.
 В/  финансови дълготрайни активи – съучастия и дялове, ценни книжа с инвестиционен характер, предоставени заеми и др.


2.Краткотрайни активи – участват еднократно в стопанската дейност, променят веществената си форма и пренасят изцяло своята стойност в стойността на готовия продукт. КА биват:
   А/ материални запаси – суровини иматериали, резервни части, незавършено производство, готова продукция, стоки, млади животни и животни за угояване и др.;
  Б/ вземания – от продажби, от подотчетни лица( за аванси, командировки, за покупка на активи), от липси и начети, от съучастия, по съдебни спорове и др.;
  В/ финансови средства– парични средства (банкноти, валута, разплащателни сметки в банки), движими ценности(ценни книжа, благородни метали, скъпоценни камъни), вземания от дялове.
2.    Загуба – отразява отрицателния стопански резултат.

   Същност и класификация на пасивите

І. Същност на пасивите – те са основен обект на счетоводството и отразяват източниците на стопански средства. Характеризират произхода, предназначението на активите и са израз на финансовата мощ на предприятието. Пасивите съществуват в две основни форми – собствен и привлечен капитал.

ІІ. Класификация на пасивите

1.     Собствен капитал – отразява имуществото на собственика, с което осъществява стопанската дейност. Собственият капитал е представен под формата на:
  А/ капитал
  а/ основен капитал – относително постоянна величина, отразяваща стойността на активите на фирмата, придобити с нейни средства. Основният капитал се регистрира при създаването на фирмата и се прекратява с нейната ликвидация. Той служи като гаранция пред кредиторите и неговият рармер може да се променя само по юридически път.
    б/ допълнителен капитал – формира се и се променя в съответствие с устава на фирмата или по решение на Общото събрание. Не подлежи на съдебна регистрация. Чрез него се осигуряват допълнителни средства за разширяване на дейността или за покриване на загуби. Формира се от допълнителни вноски на собствениците(съдружниците); от вноски на нови съдружници; от допълнителни вноски, заделени от печалбата в края на годината.
  Допълнителният капитал има временен характер, ползва се изцяло от собсвениците и не може да бъде гаранция пред кредиторите. Когато достигне по – голям размер се трансформира в основен капитал.
  в/ резерви – служат за покриване на загуби при нарушаване на цялостта на основния капитал. Създават се по решение на Общото събрание или по законодателен път като отчисления от печалбата след облагането й с данъци. Биват законови и допълнителни.
  
Законови резерви – създават се по законов път чрез заделяне на част от печалбата преди разпределението й за дивиденти.Съгласно ТЗ АД задължително формират законови резерви в размер 1/10 от годишната печалба до 1/10 от капитала.

Допълнителни резерви – създават се по решение на собствениците, като от печалбата след облагането й и се използват за подсилване на собствените средства; покриване на загуби; увеличаване на основния и допълнителния капитал; спонсорство; дивиденти; социални нужди и др.
 г/ печалба – разликата между приходите и разходите на фирмата. В счетоводството съществува под две форми – неразпределана печалба от минали години и печаба от еткущата година.Бива:
 Брутна печалба – разликата между получените от дейността приходи и разходите в края на отчетния период.
 Облагаема печалба – подлежи на облагане с данъци и други вноски в съответствие със съществуващите закони. Определя се като разлика между брутната печалба и данъчните преференции и необлагаемия минимум, т.е. като разлика между брутната печалба и необлагаемата й част.
 Нетна печалба – разликата между брутната печалба и начислените данъци и вноски. Тя остава в притежание на собствениците и след приемане на баланса и отчета за приходите и разходите се разпределя в съответствие с Устава на предприятието за: увеличаване на собствения капитал; за създаване на резерви; за дивиденти; за предприемачески доход и др.  

2.         Привлечен капитал – това са чужди парични средства, привлечени като активи под формата на заеми; дългове; финансирания и др.  Привлеченият капитал съществува под формата на:
    Получени заеми – ползват за нужди на предприятието и подлежат на връщане с лихва. Заемите биват:
-                 краткосрочни заеми – за срок до една година. Получават се чрез договори в които се определя размера на заема; срока на ползване; лихвеният %; начина на погасяване и др.
-           дългосрочни заеми – за срок по-голям от една година. Погасяват се по предварително определен погасителен план и при просрочване се налагат санкции.
-           облигационни заеми – форма на привличане на капитал, чрез емитиране по законов ред на облигации, чийто размер не може да бъде по-голям от размера на осоновния капитал.
     Задължения – възникват, когато предприятието ползва временно средства, които не са негови, а на доставчици, персонал и др. Задълженията биват:
   Задължения към доставчици – когато времето на получаване на активи, услуги идр. Не съвпада с времето на тяхното плащане.
  Задължения към персонала – възникват при неразпределяне на непрекъснато създаваната нова стойност. На практика предприятието ползва пари от работната заплата на работещите.
  Задължения към социалното осигуряване – изплащат се в края на периода със заплатите.
  Задължения към бюджета – данък печалба; ДОД; сгради смет и др. Плащат се в края на годината.
  Задължения, свързани със съучастия – дивиденти на съдружници и др.
  Други зъдължения – по начислени лихве; депозити; дадени гаранции; към наемодатели и др.
 Финансирания – безвъзмездно отпуснати средства на предприятието с определена цел от бюджета, други предприятия и т.н. Биват:
  За придобиване на ДМА;   за текущи нужди и други.
 Приходи за бъдещи периоди – не участват в печалбата на предприятието и не се свързват с текущите разходи. Те се получават срещу очаквана дейност в бюдеще. Това са приходи от предварително събрани такси; от предварително получени наеми; от абонаментни вноски и др.

   Стопански операции и процеси

І. Същност на стопанските операции и процеси – като съвкупност от стопански средства (активи) и източници на тяхното придобиване (пасиви), имуществото но фирмата не динамична величина. Тази динамика се обуславя от осъществяваната стопанска дейноста тя от своя страна се конкретизира в отделни стопански операции и процеси.
1.         Стопанска операция – това е всяко изменение на активите и пасивите на фирмата, като резултат от стопанската дейност.
2.         Стопански процес – съвкепността от няколко стопански операции, които протичат в строго определана последователност и са взаимно свързани. Стопански процеси са: придобиване на ДА; доставка на материали; реализация на продукция и др. Например стопанския процес “доставка на ДМА”  включва стопански операции, отразяващи разходите за посупка, за доставка, за монтаж и др.
ІІ. Видове стопански операции – основен признак, според който се класифицират стопанските операции за нуждите на счетоводството е изменението, което предизвикват в активите и пасивите на предприятието. Такива стопански операции са:
  
Стопански операции, засягащи само активите – (+А;-А). Такива изменения настъпват при доставка на активи и изплащане на равностойността им; при тегленето на парични средства от разплащателната сметка и заприходяването им касата и др. Напр. Със средства от разпращателната сметка са закупени материали за 5000 лв. Тази операция предизвиква изменения в два обекта на отчитане:
             Материали              +А 5000 лв.     
             Разплащателна с/ка  -А 5000 лв.
 Възможно е стопанската операция да засяга повече от два обекта на отчитане. Напр. Доставени са материали за 5000 лв., като 3000 лв. са заплятене от разплращателната сметка, а останалите от касата.
    Материали              +А 5000 лв. 
    Разплащателна с/ка –А 3000 лв.
    Каса                        –А 2000 лв.

Стопански операции, засягащи само пасивите – (+П; -П). Когато размера на един или няколко пасива се увеличава срещу равностойно намаление на един или няколко пасива. Напр. От допълнителния капитал са прехварлени 8000 лв. за увеличение на основния капитал.
 Основен капитал          +П 8000 лв.      
 Допълнителен капитал  -П 8000 лв.
 Или увеличен е основният капитал с 8000 лв. като 5000 лв. са за с/ка на допълнителния капитал и 3000 лв. за с/ка на резервите.
  Основен капитал         +П 8000 лв.
  Допълнителен капитал –П 5000 лв.
  Резерви                        -П 3000 лв.

Стопански операции, засягащи както активите, така и пасивите в посока увеличение (+А; +П) напр. доставени са материали за 3000 лв. като стойността им не е заплатена на доставчиците.
    Материали       +А 3000 лв.
    Доставчици      +П 3000 лв.
  Или
  Доставени са материали за 3000 лв. и стоки за 2000 лв., които за заплатени с получен краткосрочен заем.
   Материали                              +А 3000 лв.
   Стоки                                      +А 2000 лв.
  Получени краткосрочни заеми  +П 5000 лв.

Стопански операции, предизвикващи намаление в един или няколко актива и равностойно намаление в един или няколко пасива (-А;-П) . напр. от касата са изплатени заплати за 10 000 лв.
   Каса         -А 10 000 лв.
   Персонал –П 10 000 лв.
Или от разпращателната сметка са изплатени задължения към даставчици за 5 000лв. и е погасен краткосрочен заем за 5 000 лв.
  Разплащателна сметка                     -А 10 000 лв.
  Доставчици                                     -П  5 000 лв.
  Получени краткосрочни заеми          -П  5 000 лв


    Метод на счетоводството

І. Счетоводен метод – съвкупност от способи, чрез които се осигурява в цифрово изражение достатъчна по обем, вид и качество информация за обектите на счетоводното отчитане в тяхната взаимна връзка и взаимозависимост с цел ефективното им управление. Методът на счетоводното отчитане включва следните способи:
 1/ документиране – чрез него се дава пълна и точна информация, както и законова сила на извършваните стопански операции и процеси за изменения в имуществото на предприятието; съхранява се информацията за продължителен период от време; осъществява се контрол по съхранението, използването и управлението на имуществото.
 2/ Оценка и калкулация
   а/ оценка – дава количествен и стойностен израз на обектите на счетоводното отчитане чрез оценката на активите  и пасивите. Съгласно Закона за счетоводството активите и пасивите се оценяват по цена на придобиване, по себестойност, по продажна цена и по остатъчна стойност.
  Цената на придобиване включва всички разходи, които предприятието прави за даден актив до неговото привеждане във вид, подволяващ експлоатацията му – покупна цена, разходи за транспорт, за монтаж и т.н.
  Себестойност – включва производствените разходи и по нея се заприходяват произведените в предприятието активи.
  Продажна цена – по нея се оценяват получените чрез дарение или замяна активи. Това е цената по която активите могат да бъдат продадени на пазара.
 Оценката на активите по остатъчна стойност – разликата между цената на придобиване и начислените до момента амортизации.
  Б/ калкулация – предварително установяване на отделните видове разходи (за материали, горива, раб. заплата и т.н.) с цел точното формиране на общата стойност на произведената продукция.
  3/ система на счетоводните сметки – това е способ за текущо счетоводно отчитане на измененията и състоянието на активите и пасивите. Чрез системата на счетоводните сметки се постига индивидуализиране и конкретизиране на счетоводните обекти, на измененията им, на тяхната взаимна връзка и взаимозависимост.
 4/ двойно записване по счетоводните сметки – чрез него се постига едновременно отразяване в равностойност на два противоположни ефекта от стопанските операции посредством записването им по дебита на една и по кредита на друга счетоводна сметка.
  5/ Инвентаризация – чрез нея се установява състоянието на активите и пасивите и измененията им, които не са били обект на текущо счетоводно отчитане(фири, злоупотреби на материално отговорни лица и др.).
  6/ балансово обобщаване – чрез този способ се обобщават в стойностно изражение и се съпоставят активите и пасивите към определен момент за нуждите на стопанското ръководство и контрола.
  7/ сводка на отчетните данни – периодично се обобощава счетоводната информация за отделните обекти на счетоводно отчитаве. Има универсален характер и служи за разработване на различни показатели, характеризиращи дейността на предприятието.

       Счетоводен баланс
 І. Същност на счетоводния баланс – способ за балансово обобщаване, отразяване и съпоставяне на стойностните размери на активите и пасивите на предприятието към определен момент.

 ІІ. Форма, структура и съдържание на счетоводния баланс

  1/ Форма - счетоводния баланс се съставя в таблична форма, която има две части. В едната част, наречена актив са посочени стойностните величини на активите(стопанските средства), а в другата – наречена пасив се посочват източниците на тяхното придобиване. Съгласно Националните счетоводни стандарти, активът е придобит и контролиран от предприятието материален, нематериален или финансов ресурс, който е резултат от минали събития и носи бъдещи изгоди.Пасивът е съществуващо задължение на предприятието, което е резултат от минали събития и се погасява чрез намаляване на активи.
 Думата баланс има латински произход и е съчетание от частицата bi (би), означаваща двоен (два пъти) и lanx (ланкс), означаваща блюдо на везни. Взети заедно тези две словосъчетания определят баланса като равенство, равновесие на активите и пасивите на предприятието.
 Съгласно Закона за счетоводството е приета двустранната форма на счетоводния баланс, при която двете части са разположени хоризонтално една до друга. Прието е в лявата страна да се показват активите, групирани по конкретен състав(вид) и функционална роля (предназначение), а в дясната – пасивите, групирани по произход и целево предназначение.
   За бюджетнитеу застрахователните и банковите предприятия са утвърдени специфични по форма и съдържание счетоводни баланси, които отразяват техните особености.
    2/ Структура на счетоводния баланс – утвърдена е от Закона за счетоводството ивключва всички структурни единици на счетоводния баланс, а именно:
     а/ балансови статии (балансови пера) тяхното наименование изразява икономическото съдържание, предназначението и ролята на стопанските средства и техните източници (активи и пасиви). Тяхното наименование, с малки изключения, съвпадат с наименованията на отразяваните счетоводни обекти /напр. “Машини, съоръжения и оборудване”; “Материали”; пасивни са “Основен капитал”; “краткосрочни заеми”; “Задължения към персонала” и др./
 Освен наименование, всяка балансова статия съдържа и стойностният размер на съответния актив или пасив.
   3/ Съдържание на счетоводния баланс – това е съвкупността от всички балансови статии по актива и пасива на баланса. Техният брой зависи от обема и спецификата на осъществяваната в предприятието дейност. В баланса под формата на балансови статии намират израз само реални активи и пасиви, собственост на предприятието.
   Чуждите активи и пасиви взети под наем, за съхранение или за преработка и взаимоотношенията на предприятието с други физически или юрдически лица се изразяват чрез т.нар. задбалансови статии.
   ІІІ. Видове балансови статии
   1/ В зависимост от мястото им в баланса биват:
    а/ активни балансови статии – вписват се в актива на баланса и отразяват стопанските средства по тяхното предназначение, вид и конкретен състав;
    б/ пасивни балансови статии – вписват се в пасива на баланса и отразяват източниците (съвкупността от собствения капитал и привличения за нуждите на  предприятието чужд капитал – краткосрочни заеми, задължения към доставчици и т.н.).
   2/ В зависимост от функционалната роля и целевото им предназначение балансовите статии биват:
     а/ основни балансови статии – отразяват действителните балансови стойностни размери на активите и пасивите към момента на отчитането им. В редица случай обаче е необходима информация освен за тяхната стойност към момента но отчитането им и информация за тяхната стойност на придобиване. Разликата между стойността на придобиване и стойността към момента на отчитане зависи от начислената сеума на амортизацията. Тя е тяхната реална стойност е се нарича балансова стойност.
   б/ регулиращи /корективни/ балансови статии – служат за допълване или намаляване оценката на активите и пасивите и от тази гледна точка се наричат допълващи или намаляващи (контрарни) балансови статии. Те нямат самостоятелно значение. Тяхното използване може да доведе до нереални представи за активите или пасивите, поради което не се прилагат в типовата балансова схема. Наличието на допълнителна колана “Коректив” нарушава съотношението на двете части на баланса във вертикала.


   В колона коректив намира израз начислената амортизация.
   в/ следбалансови (задбалансови) статии – стойностите на обектите на отчитане по тези статии не се включват в сумите на актива и пасива на баланса. Те отразяват правните и икономически взаимоотношения на предприятието с други предприятия и не оказват влияние върху размера на имуществото на предприятието.
   Задбалансовите статии присъстват в баланса под формата на :
·        Чужди материални и нематериални дълготрайни активи – участват в стопанската дейност на предприятието, но не са негова собственост (взети под наем, на съхранение и др.);
·        Чужди финансови активи (банкноти, монети, чекове,в национална и чужда валута; иззета валута на предприятия, неизпълняващи договорни задължения и др.);
·        Чужди материални запаси и други ценности – постъпили в предприятието за работа на ишлеме, за продажба на консигнация, стоки и материали на отговорно пазене, чужд неинвентарен амбалаж и др.
·        Собствени активи, невключени в стопанския оборот на предприятието – отпечатани, но непродадени акции и облигации, резервни емисии на банката и др.;
·        Собствени пасиви, невключени в стопанския оборот – приходи, които се очаква да постъпят в бъдеще – от наеми, консигнация и др.;
·        Вземания от дебитори, възникващи при определени условия – документи, изпратени в чужбина за инкасо, гаранционни документи за съхранение и др.
·        Задължения към кредитори – поети гаранции и поръчителства, блокирана от банката валута по различни причини и др.
   Следбалансовите статии, отразяващи тези обекти на счетоводно отчитане с условен характер могат да бъдат групирани в три групи: следбалансови статии за чужди активи и пасиви; следбалансови статии за собствени активи и пасиви; следбалансови статии за евентуални вземания и задължения.
   3/ В зависимост от икономическия характер на счетоводните обекти балансовите статии се групират в еднакви или сходни посвоя характер групи ( ДМА; ДНМА;Финансови активи Вземания и т.н.)
   4/ От своя страна еднородните балансови групи се обобщават в раздели:
    а/ в актива разделите са пет - Дълготрайни активи; Краткотрайни активи; Вземания позаписани дялови вноски; Загуба; Задбалансови активи.
    б/ в пасива разделите са четири – Собствен капитал; Привлечен капитал; Приходи за бъдещи периоди; Задбалансови пасиви.
    Структура на баланса – формира се от броя на балансовите статии, групи и раздели, както и начина на подреждането им в баланса.
   В структурата на баланса с главни букви са обозначени разделите, с римски цифри групите, и с арабски цифри наименованията на балансовите статии. Съществуват балансови групи, по които нямя балансови статии – напр. група ІV Раздел Б “Разходи за бъдещи периоди”.
  Получените приходи и направените разходи през отчетния период не се посочват пряко в баланса ( с изключение на разходи за бъдещи периоди и разходи за незавършено производство). Те се включват във финансовия резултат за отчетния период – печалба или загуба.

                  Видове счетоводни баланси

І. В зависимост от времето на съставяне на баланса:
  1/ Редовни баланси – съставят се през равни периоди от време – годишни; тримесечни и месечни (за регистрираните по ДДС).
   Съгласно закона за счетоводството предприятията задължително съставят годишен счетоводен баланс, където се посочва движението на активите и пасивите след пълна инвентаризация на предприятието.
  2/ Извънредни баланси – съставят се при необходимост и биват:
    а/ встъпитален счетоводен баланс – при основоване на предприятието
    б/ ликвидационен счетоводен баланс – при ликвидация(прекратяване дейността) на предприятието;
    в/ оздравителен счетоводен баланс – целта е да се установи действителното състояние на предприятие, което е в тежко икономическо състояние и да се набележат мерки за подобряване на състоянието ( оздравителни мерки);
   г/ баланси, свързани със стихийни бедствия, смяна на отговорни счетоводители, при сливания на предприятия и др.
    ІІ. В зависимост от момента на съставяне счетоводните баланси биват:
     1/ начални счетоводни баланси – съставят се в началото на отчетния период;
     2/ приключителни – съставят се в края на отчетния период и са същевременно начални баланси за следващия отчетен период.
    ІІІ. В зависимост от обхвата
     1/ Единични счетоводни баланси (вътрешни) – съставят се от самостоятелните предприятия или от филиалите;
     2/ Сборни счетоводни баланси – съставят се за цялото предприятие на базата на единичните счетоводни баланси на филиалите;
     3/  Консолидирани счетоводни баланси – това са сборни баланки, които включват информация за лица, действащи от свое ими, но за сметка на предприятието.
   ІV. В зависимост от възприетия подход за оценка на балансовите статии, счетоводните баланси биват:
    1/ Брутни – счетоводни баланси, които се съставят на база счетоводни статии с корективите, с които са отчитани текущо;
   2/ Нетни – балансовите статии в тези баланси се посочват без корективите.
   V. Балансови изменения – в предприятието ежедневно се извършват стопански операции, които променят стойностите на отделните обекти на отчитане (счетоводни статии). Това води до промяна в структурата и съдържанието на счетоводния баланс. Броят и характера на балансовите изменения е в пряка зависимост от броя и типа на стопанските операции. Съществуват 4 типа стопански операции в зависимост от промените, които настъпват в активите и пасивите
  А/ +А; -А              Б/ +П; -П               В/ +А ;+П             Г/ -А; - П
 Аналогично на тях се извършват четири типа балансови изменения:
 1/ Изменения, които настъпват само в актива на баланса (+А; -А). Когато увеличението на една или няколко активни балансови статии води до намаляване на една или няколко други активни балансови статии. При този тип балансови изменения, крайната сума на актива на баланса се запазва, следователно равинството между актива и пасива на баланса се запазва.
  2/ Изменениея, които настъпват само в пасива на счетоводния баланс ( +П; -П). Този тип изменения нанасят промяна само на пасивни балансови статии, което не променя общата сума на пасива, следователно се запазва равенството между актива и пасива на баланса.
  3/ Изменения, които водят до едновременно и равнозначно увеличение на актива и на пасива (+А; +П). Едновременното и равностойно увеличение на актива и на пасива запазват непроменени кройните суми на актива и пасива на счет. баланс.
  4/ Изменения, които водят до едновременно и равностойно намаление на актива и пасива на счет. баланс (-А; -П).  Равностойното намаляване на актива и пасива запазва равенството между тях.

    Счетоводни сметки

І. Същност на счетоводните сметки – средство за отразяване на началното състояние, измененията, настъпили през отчетния период и крайното състояние на счетоводния обект.
  Счетоводна сметка се открива за всики един обект на отчитане.
 ІІ. Състав на счетоводните сметки. Счетоводните сметки представляват таблица, в която се отразяват измененията в обектите на отчитане. Таблицата има две страни: лява, наречена дебит (дължи, има да дава) и дясна, наречена кредит (има да взема). Тези две думи имат латински произход, но днес са загубили своето значение и се използват за записване на противоположни по своя характер изменения на обектите на отчитане – увеличения или намаления. Когато измененията на счетоводните обекти се записват в лявата страна (дебита) се казва, че сметката се дебитира или задължава. Когато измененията се записват в дясната страна (кредита) се казва, че сметката се кредитира или заверява.
 ІІІ. Структура на счетоводните сметки. Всяка счетоводна сметка се състои от следните елементи: начално салдо; обороти по дебита и кредита; сборове и крайно салдо.
  1/ Начално салдо или начален остатък – може да се вземе от началния счетоводен баланс и е първото записване, което се прави по счетоводната сметка. Когато стопанските операции, които протичат са за нови счетоводни обекти, и те не са записани в началния са записани в началния счетоводен баланс, за тях счетоводните сметки се откриват към момента на възникване със стойностните размери на измененията по дебита и кредита на сметката, в зависимост от измененията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар