петък, 4 ноември 2011 г.

МЕТОДИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИТНИЧЕСКА СТОЙНОСТ НА ВНАСЯНИТЕ СТОКИ

Митническият режим “внос” придава на чуждестранните стоки статут на местни, след като се приложат мерките на търговската политика и заплащане на митните сборове. Той се прилага за всички стоки, които идват от чужбина и ще бъдат използвани или употребявани на митническата територия на страната ни. За да се приложи съответният режим, съществен момент е точното определяне на митническата стойност на внасяните стоки, в случая - на употребяваните автомобили. Най-разпространеният в практиката метод за определяне на митническата стойност е този на договорената към момента на плащане цена. Ако този метод не може да се приложи, се прилагат други методи, в строго определена последователност.
От съществено значение в случаите на внос на употребявани автомобили е пред митническите органи да се представят всички необходими и съпътстващи документи, послужили при тяхното придобиване, тъй като много често се декларират стоки, чийто “вид” и “стойност” са фиктивни. За да се избегне този процес, се прилагат и мерките, заложени в общностното право, регламентиращи определянето на митническата стойност на внасяните стоки.

С присъединяването на Република България към Европейския съюз у нас започна да се прилага пряко общностното митническо законодателство, включително по отношение определянето на митническата стойност на внасяните стоки. Действащите разпоредби, засягащи вносът на стоки, се съдържат в Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността и Регламент на Съвета (ЕО) № 2454/93 от 02.07.1993 г., въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността.
По смисъла на чл. 29 от Регламент № 2913/92 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от регламента
.
Необходимите документи, които трябва да се представят пред митническите органи с подаването на митническата декларация (единния административен документ - ЕАД) при режим на внос на употребявани автомобили, са:
  • регистрационен талон от страната, от която е закупен автомобилът;
  • документ за произход на автомобила (тук ще посочим, че в РБългария се насърчава вносът на автомобили със сертификат EUR 1 - бланка, която се издава на един от езиците на Общността и се заверява от страната, от която идва автомобилът);
  • копие от фактурата;
  • автотоварителница (ЧМР);
  • декларация за елементите на митническата стойност;
  • транспортен документ, опаковъчен лист, договор за продажба, транспортни и застрахователни документи за определяне на условията на доставка, разходите за доставка на мястото на въвеждане и разходите за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане и др.
При определяне на митническата стойност следва да се отчита най-вече стойността на сделката, т.е. договорната стойност, а когато това е невъзможно, трябва да се прилагат останалите методи.
Какви са тези методи и в кои случаи се определя нова митническа стойност на употребявания автомобил, ако не може тя да бъде определена по реда на чл. 29 от Регламент № 2913/92?

При основания за съмнения, че декларираната митническа стойност представлява общата платена или подлежащата на плащане сума, дефинирана в чл. 29 от Митническия кодекс на Общността (Кодекса), митническите органи прилагат процедурата, предвидена в чл. 181а от Регламент № 2454/93, като от декларатора се изиска допълнителна информация. На основание чл. 178, пар. 4 и чл. 181а, митническите органи изискват търговското досие за закупуването на съответното превозно средство, предмет на вноса по митническата декларация (ЕАД), като например оферта, поръчка или други форми за договаряне на реално платената или подлежаща на плащане цена, както и сведения - суифт за плащане по банков път или доказателства за плащане в брой и предварителен договор или договор за прехвърляне на собствеността. Съгласно чл. 178, т. 3 от Правилника за прилагане на митническия кодекс (ППМК), допълнителната информация следва да бъде представена във формата и по начина, изисквани от митническите власти.
В случай че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 от Кодекса, тя следва да се определи чрез последователно прилагане на законоустановени методи, използвайки:
а) договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент;
б) договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент;
в) стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите;
г) методът на изчислената стойност.
Когато митническата стойност не може да се определи нито по реда на чл. 29, нито по реда на чл. 30 от Кодекса, тя се определя въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способи, съответстващи на общите принципи и разпоредби на:
  • Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията (М1/1994);
  • член VII от Общото споразумение по митата и търговията и разпоредбите на Кодекса.
Методът на “идентичните стоки” означава, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Съгласно чл. 142 от Регламент № 2454/93 терминът “идентични стоки” се отнася за стоките, произведени в същата страна, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качество и репутация. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в останало отношение отговарят на определението за третирането им като идентични.
При положение че съществуват идентични стоки, които отговарят на определението за такива стоки, тяхната митническа стойност ще бъде използвана, за да се определи митническата стойност на внасяните стоки. Информацията за наличието на идентични стоки, които могат да бъдат използвани за определянето на митническата стойност, се набира служебно от митническите органи, чрез проверка в електронния регистър на Агенция “Митници”, в който се съдържат данни за всички митнически декларации (ЕАД), постъпили по повод внос, като национална база. Тези факти могат да бъдат представени и от самия декларатор, ако разполага с такава информация, но митническите органи служебно извършват проверка на отразените обстоятелства.
Методът на “сходните стоки” означава, че митническата стойност е равна на договорната стойност на сходни стоки, подадени с цел за износ, с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент както стоките, подлежащи на остойностяване. Терминът “сходни стоки” включва стоките, произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменими в търговско отношение, качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка.
Така например при деклариране пред съответния митнически пункт в България на употребяван лек автомобил, със страна на изпращане Швейцария, митническата стойност се определя на база на представени документи, съгласно разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и чл. 32, ал. 1, буква “д” от Регламент № 2913/92. При вноса на стоки митническите органи извършват проверка на документите и съответните стоки, с цел установяване на некоректно декларирани обстоятелства или съмнения относно декларираната митническа стойност (в случай че от представените документи не може да се установи по безспорен начин размерът на договорената и реално платена цена). В такива случаи от вносителя се изисква допълнителна информация и документи, доказващи декларираната митническа стойност. В случай че такива не се представят или представянето им не опровергава съмнението за договорената или реално платена цена, от митническите органи се извършва сравнителен анализ на база наличната информация за сходни стоки (за износ например от Швейцария) в приблизително същия момент съгласно изискванията, определени в чл. 151, ал. 1 от Регламент № 2454/93, което дава основания да се счита, че декларираната митническа стойност не отразява изискванията и условията на чл. 29 от Регламент № 2913/92. В такива случаи се пристъпва към определяне на нова митническа стойност, съгласно разпоредбите и последователността, определена в чл. 30, ал. 2, б. “б” от Регламент № 2913/92.
В чл. 30, ал 1 от Регламент № 2913/92 е определена последователността за определяне на митническата стойност, в случаите, когато тя не може да се определи съгласно чл. 29, като е посочено, че се прилагат последователно букви “а”, “б”, “в” и “г” от параграф 2 на регламента, докато се стигне до първата от тези букви, по която въпросната стойност може да са определи.
В случаите, когато при определяне на новата митническа стойност на стоката идентични стоки не са открити, митническите органи определят стойността й, сравнявайки я със сходна стока.
Информация за митническата облагаема стойност на сходни стоки може да бъде намерена в базата данни “Митническа информационна система IIIА” (поддържана от Агенция “Митници”), в която се съдържат данни за идентични или сходни стоки. При положение че в информационната система на Агенция “Митници” са налични повече от една договорни стойност на сходни стоки и всичките от тях са приложими, се ползва най-ниската от тях.
Друг метод за определяне на митническата стойност е този на “най-голямото сборно количество”
3, който включва възможността митническата стойност да е равна на стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки, или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите.
Следващият метод е този на изчислената стойност, който включва хипотезата, че митническата стойност на внасяните стоки е “изчислената стойност”, която се състои от сумата на:
  • разходите или стойността на материалите и на производствените или други операции, използвани при производството на внасяните стоки;
  • сумата от печалбата и общите разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същото естество или вид, като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износ с местоназначение в Общността;
  • транспортните и застрахователните разходи за внасяните стоки.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 29 или чл. 30 от Регламент № 2913/92, тя се определя по смисъла на чл. 31 от регламента, въз основа на наличните данни в Общността и чрез разумни способии, съответстващи на споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията. Този метод се използва като последно средство, в случай че предходните методи не могат да бъдат приложени. Страните - членки по споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение за митата и търговията, указват, че митническите стойности, определени съгласно разпоредбите на чл. VII, трябва във възможно най-голяма степен да се основават на определени по-рано митнически стойности.
Съгласно чл. 31 от Регламент № 2913/92 митническата стойност, определена чрез прилагане на параграф 1 от чл. 31, не може да се основава на:
а) продажната цена в Общността на стоки, произведени в Общността;
б) система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две възможни стойности;
в) цената на стоките на вътрешния пазар на страната на износа;
г) производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки в съответствие с чл. 30, параграф 2, буква “г” от регламента;
д) цени на стоки за износ в страна, която не е част от митническата територия на Общността;;
е) минимални митнически стойности; или
ж) субективно определени или фиктивни стойности.


_______________

1 При условие че:
а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, различни от ограниченията, които:
са наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Общността;
засягат географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани;
или не засягат значително стойността на стоките;
б) продажбата или цената не са подчинени на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;
в) нито една част от прихода от всяка последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция по силата на чл. 32; и
г) купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани лица, договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно параграф 2.
2 Декларацията за стойността представлява документ, в който деклараторът представя необходимата информация за определяне на митническата стойност на внасяните стоки. Както останалите документи, представени пред митническите 

1 коментар: