петък, 18 ноември 2011 г.

Същност, поява и развитие на стопанската отчетност

1.Същностза да осигури съществуването си, човек трябва да задоволи своите потребности, които са субективно и движещтия мотив за всяка човешка дейност. Може да се каже, че основата на човещкото съществуване е производството на ,атериални блага. Стопанската дейност трябва да протича по най-рационалния  и ефективен начин, това налага нейното системно наблюдение, изучаване и направляване.В хода на развитието на стопанския живот на хората и на неговото управление се появява стопанската отчетност.

Стопанската отчетност е човешка дейност свързана с наблюдаването, количественото измерване и качественото характеризиране на стопански факти, явления и събития с цел тяхното ефективно управление.

2.Поява   вaзниква  на базата на общественото разделение на труда и е ориентирана към информационното осигуряване на стопанското управление.

3.Етапи в развитието на стопанската отчетност
v Първи етап – е свързан с най-стария стадии и е реализиран е Египет, Финикея, Вавилон, Индия, Китаи, Централна Америка. Характерно за него са примитивните средства за водене на отчетност – въжета, възли, нарези по дървета
v Втори етап  - е в епохата на класическата древност.Оформят се първите отчетни длъжности изпълнявани от специално объчени лица – нукрарии (държавни касиери), полети (отчетници на държавното съкровище), логисти (ревизори), клестори (събирачи на данъци).
v Трети етап – обхвапа средните вековве.Успоредно с общественото развитие се извършват и промени в системата на финансовата отчетност. На мястото на римските цифрис се настаняват арабските, с което се създава  възможност за по-точно количвствено изразяване на стопанските факти, явления и процеси.
v Четвърти етап- свързан с научно- техническата революция завършила в края на 19 и началото на 20 век.


Отчетни измерители – Видове и приложение

1.Същност – Мерни величини за количествено измерване на стопански факти, явления и процеси.
До началото на 19в. Различните страни са използвали различни мерни величини, след което е въведена световна метрична система. В България тази система започва да се прилага от януари 1889г.


2.Видове отчетни измерители
v Натурални – измерват числената характеристика на отчетните обекти в натурални количествени единици. Натуралните измерители имат голямо приложение в стопанската отчетност, поради това, че  стопанските обекти се индивидуализират строго и метрифицират точно.Те имат 2 недостатъка:
Ø  Не всички обекти на отчитане имат натурално веществен характер и следователно не всички могат да бъдат измерени количествено с помоща на натуралните измерители – парични средства, капитал .
Ø  Свеждат се до невъзможността да се получи обобщена количествена характеристика на обекти с разнородна форма. Това изключва възможността да се даде количествена представа на неговото имущество
v Трудови – характеризира обектите на стопанска отчетност чрез количеството вложен труд за определено време.Значението на този измерител е свързано с определяне на трудовите разходи.
v Стойностен – наричан също универсален, защото посредством с него могат да се измерват почти всички обекти подлежащи на отчитане.Неговото използване е обектовно необходимо, защото е свързано с действието на закона за стойността.

В стопанската отчетност се използват успоредно и 3-те измерителя. Те  взаимно се допълват, за да характеризират количествено и качествено обектите.

Клонове на стопанската отчетност

1.Опреративно техническа отчетност – най-късно оформилия се клон в края на 19в. И началото на 20в. Причина е бурното развитие на обществения живот и необходимостта от информация за регулиране на някои стопански събития и процеси. Опреративно техническа отчетност е ориентирана към отделно избрани събития, то ест тя е изборна отчетност и няма всеобхватен характер. При Опреративно техническа отчетност информацията се обхваща още в момента на възникване и се използва веднага. Показателите на тази отчетност имат краткотраен характер. Сведенията могат да се предават усно, по телефон, електронна поща. Показателите имат приблизително ориентировъчен характер и слуйат за вземане на оперативни управленски решения.
Използват се и трите вида отчетни измерители, но предимство имат натуралните. Опреративно техническа отчетност няма собствена методология.

2. Статистическа отчетност  - този клон на стопанската отчетност се оформя през 17в., статистическата отчетност наблюдава и изучава стопанските явления с подчертан еднороден, масов и обществен характер.Целта е да се разкрият закономерностите и тенденциите в развитието им, за да мойе да се насочвар в желаната посока.
Статистическата отчетност е избирателна отчетност, Тя има много широк обхват. Посредством нея се изучават производителността на труда, стокообработката, потреблението на глава от населението, раждаемост, доходи, брой на заетите и др.
Статистическата отчетност разполага със собствена докоментална основа, но широко използва и тази на счетоводството. Статистическата отчетност използва и трите вида отчетни измерители .
Тази отчетност има собствена методология, която включва различни методи и технически начини като групировка, сводка, средни величини, индекси и др.
 В рамките на страната има специален институт НСИ, който осъществява методологическото ръководство на статистическата отчетност.

3. Счетоводна отчетност – най-рано обособилия се клон в систената на стоп.отчетност. Счетоводството възниква най-напред като практическа стопанска дейност през 9в. Първоначално било използвано в неговия прост оригинален вид извесно като камерално счетоводство . приблизирелно през 11в. Се появява същинското счетоводство, което се гради на принципа на действителността при отразяване на стоп.операции, то се нарича второстепенно счетоводство, записване или диплография. На определен етап от развитието на счетоводството се оформя о счетоводната теория.
В Бългадия счетоводството е пренесено от Добровнишката и Цариградската школа. Първата книга по счетоводство на бг, език е на братя Караминкови „Диплография” .
Пътвото търговско училище е България , в което е започнало изучаването на счетоводство е Търговската гимназия  в Свищов.

Специфични черти: 
v Задължително използване на парочни измерител
v Задължително докометиране, обоснователност
v Подчертана индивидуалност на получаваната информация
v Счетоводството има специфична методика за обхващане, предаване и преобразуване на отделните информационни съвкупности
v Функционална обособеност

И трите клона се използват едновременно внашата фирма.


Нормативна регламентазия на
счетоводството в България

Съгласно законодателството у нас счетоводството се осъществява  врамките на предприятияра,( юридически лица, които не са търговц;физически лица съгласно търговския закон, не ферсонализирани дружества и чуждестранни лица осъществяващи търговска дейност в България)
Във всяко предприятие счетоводството получава завършен вид. Отчетният период съвпада с календарната година.
Счетоводната отчетност има отделна норматична регламентация. – Закон за счетоводството, международните и национални стандарти и примерен национално сметков план. При организиране на счетоводството в предприятието се взема в предвид и постановките на нормативни актове с по-общ характер – Търговски закон, Закон за ДДС, ЗОДФЛ,ЗКПО, Закон за банките, коденс на труда и др.
Върховен орган на методологическото ръководство на счетоводната отчетност е Народното събрание;Министерския съвет осъществява своята методологическа роля в областта на счетоводството посредством Министерството на финансите, то съгласува националната счетоводна стратегия със Сметната палата и Националния статистически институт.

Няма коментари:

Публикуване на коментар