четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Tеоретични основи на анализа на ликвидността


   Финансовото състояние на всяко предприятие може да се оценява от гледна точка на краткосрочната и дългосрочната перспектива. В първия случай като критерии за оценка на финансовото състояние се използват ликвидността и текущата платежоспособност, които характеризира способността бързо да се получат парични средства, когато възникнат непредвидени обстоятелства или умението да се използват благоприятните ситуации за получаване на пари. Това е т.нар. финансова гъвкавост на предприятието.
В дългосрочна перспектива се анализира финансовата устойчивост на предприятието т.е. неговата дългосрочна платежоспособност.
Ликвидността на фирмата характеризира способността на една част от актива или пасива на фирмата бързо да се превърне в пари. Целта е фирмата да генерира необходимите доходи, за да може своевременно да изплати текущите си задължения и наличните краткотрайни активи. Величината на текущите задължения се определя от сумата на краткосрочните пасиви, платимата сума през годината по издължаване на дългосрочните заеми, облигационните заеми и издължаване на други заеми и дългове.
Според степента на обръщаемост краткотрайните активи могат да бъдат класифицирани на:
а) лесно обръщаеми. Към тях се отнасят паричните средства в лева и във валута в наличност и по сметки  в банките. С тях фирмата бързо може да погаси своите задължения. Това означава, че колкото повече ликвидни средства имат и поддържат фирмите, толкова по-лесно и по-бързо ще погасят своите задължения. В същото време не трябва да се забравя, че обикновено ликвидните средства не носят доход. Поради тази причина фирмите не са заинтересовани да държат голяма част от своите активи в напълно ликвидни и бързо ликвидни средства. Целта е да бъде оптимизирана тяхната величина в допустимата икономическа граница.
б) обръщаеми, но по-трудно продаваеми. Такива са по-късно платимите вземания, запасите от стоки и ценни книжа, които не се търсят на борсата и др.
в) трудно ликвидни имущество. Към тях се отнасят дълготрайните материални активи. Счита се, че те по-трудно и за по-продължителен период от време могат да бъдат продадени и превърнати в ликвидни средства.
В някои случаи е възможно определени елементи от втора група да се окажат по-трудно ликвидируеми, отколкото тези попадащи в трета група и обратно. Нормалното функциониране на фирмата ще бъде осигурено в случаите, когато на всеки срок на погасяване на задълженията, тя разполага с достатъчно ликвидни средства, т.е. сумата на леснообръщаемите активи да надвишава сумата на дълговете с 5 до 10%. Ето защо във връзка с равнището и изменението на ликвидността, се говори за т.нар. “златно финансово правило”. То изисква срокът за финансиране да бъде съобразен с времето на кръгооборота на инвестирания капитал, като във всички случаи това инвестиране е ефективно. В резултат на това ще се осигури възпроизводство на инвестирания капитал и той може да се върне на заемодателя, при положение, че инвестирането на капитала е неефективно или със загуба, фирмата ще трябва да просрочи стари заеми и да търси нови, което ще се отрази неблагоприятно върху нейната ликвидност и платежоспособност. Една част от актива изчезва. На практика това е най-ликвидния актив, който ще бъде намален и ще бъде ограничена ликвидността.
Ликвидността в повечето случаи е непосредствено свързана с паричните потоци и характера на краткотрайните активи. Затова ликвидността се нарича още “ ефект на буфера “ тъй като тя отразява текущата способност на предприятието да поема определени финансови затруднения, които то понася като длъжник.
Анализа на ликвидността дава възможност да се прогнозира и да се оцени способността на предприятието да изплати финансовите си задължения и поради таза причина ликвидността е един от най - следените показатели за финансовото състояние на фирмите.
Ликвидността се измерва с различни показатели - абсолютни и относителни.
Най - често използвания абсолютен показател е  Нетния оборотен капитал. Това е функциониращия, циркулиращия работен капитал във фирмата. Той характеризира краткосрочната финансова жизненоспособност на предприятието. НОК е постоянно променяща се величина, която непрекъсната се изменя в резултат на извършените стопански операции.



Нетния оборотен капитал се изчислява като разлика между текущите активи на предприятието и текущите му пасиви
НОК = ТА - ТП
Съгласно МСС 1 един актив може да бъде класифициран като текущ, когото:
1)               се очаква да бъде реализиран или е държан с цел продажба или употреба в нормалния оперативен цикъл на предприятието
2)               е държан предимно с търговска цел или за кратък срок и се очаква да бъде реализиран в срок в рамките на 12 месеца от датата на баланса
3)               е актив в пари или парични еквиваленти, за които няма ограничения върху използването им.
Информация за текущите активи може да се получи от баланса и по - точно от актива, където са отразени всички краткотрайни активи.
От тях следва да се изключат разходите за бъдещи периоди, активи, които не могат да бъдат използвани за погасяване на задължения към кредиторите. Такива са например стоките, подлежащи на бракуване, както и направените запори върху паричните средства и паричните еквиваленти. Към така определената сума следва да се прибави и главницата на дългосрочните вземания с настъпил падеж за отчетния период. Търгуемите ценни книжа също се определят като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани през следващите 12 месеца от датата на баланса, в противен случай те се определят като не текущи
Един пасив се определя като текущ , когато:
1)               се очаква да бъде уреден в рамките на нормалния оперативен цикъл на дейността на предприятието
2)               следва да се уреди в рамките на 12 месеца от датата на баланса
Не се отнасят към текущите пасиви тези лихвоносни задължения, даже в случаите, когато трябва да бъдат уредени в срок от 12 месеца от датата на баланса при условие, че първоначалния срок на уреждане е бил  по - дълъг от 12 месеца или предприятието възнамерява да рефинансира т.е. да удължи задължението на дългосрочна основа.
Информация за текущите пасиви се съдържа в пасива на баланса, раздела за краткотрайните пасиви, където са посочени краткосрочните задължения.
Към тях следва да се прибавят частта от дългосрочните задължения с настъпил падеж през отчетния период.
От посочения начин на изчисляване на НОК може да се направи извода, че той представлява тази част от наличните текущи активи, която не е финансирана с текущи пасиви.
За да разполага предприятието с НОК е необходимо той да бъде положителна величина. Ако НОК е отрицателна величина това означава, че натрупаните краткотрайни пасиви са възникнали във връзка с инвестиране в дълготрайни активи. Това обаче крие определен риск т.к. след изтичане на сроковете за погасяване на текущите пасиви предприятието няма да има свободни средства. От друга страна големия излишък не следва да се оценява позитивно т.к. това означава, че този капитал не се използва достатъчно ефективно.
Нетния оборотен капитал от своя страна може да бъде собствен и чужд. Собствения оборотен капитал / СОК / може да се изчисли по следния начин:
СОК = СК - ДА ,
където:
СК - собствен капитал
ДА - дълготрайни активи
СОК = ТП - Пасиви (ДП+КП)
Собствения оборотен капитал характеризира, че една част от нетния е такъв т.е. собствен когато собствения капитал е по-голям по размер от размера на дълготрайните активи или когато сумата на текущите пасиви и по-голям от размера на пасивите.
От своя страна чуждия оборотен капитал / ЧОК / е равен на:
ЧОК = НОК - СОК
Измененията на НОК зависят от различни фактори, някои от които са:
¨     нарастване обема на дейността - колкото е по-голям обема на производството, оттам и на реализираната продукция, толкова е по-голям размера на материалните запаси, а материалните запаси са част от ТА
¨     продължителността на производствения цикъл - той влияе върху размера на незавършеното производство
¨     сезонния характер на дейността
¨     пазарната стратегия на фирмата
Нетния оборотен капитал и абсолютен показател и не може да бъде използван за сравнение във времето и пространството. При неговото изчисление не се отчита взаимовръзката между текущите активи и текущите пасиви. Освен това няма точни ориентири за определяне на оптималната му величина или желана динамика. За да може да се сравни степента на ликвидност между отделните предприятия е подходящо да се използват относителните показатели, каквито са например коефициентите на ликвидност
За погасяване на текущите задължения могат да се използват разнообразни видове активи, които се различават помежду си по своята обръщаемост т.е. времето, което е необходимо, за да се обърнат в пари. Ето защо в зависимост от вида на КА, които в тази връзка се вземат под внимание, ликвидността може да се оцени с помощта на няколко относителни показатели. Същността на подобна оценка се заключава в съпоставянето на текущите задължения с активите, използвани за тяхното погасяване.
От гледна точка на тяхната мобилност КА могат да бъдат разделени в три групи:
В първата група се включват най - малко ликвидните активи. Тук се отнасят МЗ - материали, стоки, незавършено производство, продукция и др.
Във втората група се отнасят други мобилни активи - краткосрочни вземания и краткосрочни финансови активи, за обръщането на които в парична наличност е необходимо по - малко време. Ликвидността на тези активи е различна и зависи от редица обективни и субективни фактори - скоростта на разплащанията по банков път, месторазположението на контрагентите и на тяхната платежоспособност, условията за предоставяне на търговски кредити и пр.
В третата група се включват паричните средства в касата и разплащателните сметки. Това се най - мобилните средства, които веднага могат да бъдат използвани за изпълнение на текущите разчети. За да може да се определи техния точен размер е желателно де се извади  сумата на блокираните парични средства, т.к. предприятието временно не може да разполага с тях.
Пропорцията, в която се намират трите групи активи в отделните предприятия зависи от характера на осъществяваната дейност, съотношението между текущите и нетекущите/ ДА / активи, сумата на вземанията и задълженията и др.фактори.
Като изхождаме от тази групировка можем да изчислим някои относителни показатели за ликвидност:
1)    Коефициент на обща ликвидност
Кол = ТА/ТП
ТА - текущи активи (краткотрайни активи)
ТП - текущи пасиви (текущи задължения)
Среща се още и като коефициент на покритие.
Численото значение на този коефициент показва колко пъти стойностната оценка на ТА превишава величината на съществуващата към момента оценка на краткоср. финансови задължения. Широкото използване на този показател се дължи на факта, че той отразява хипотетичната възможност на фирмата, че при продажбата на всички или на част от своите ТА ще може да изплати всички свои текущи задължения. Колкото е по - голяма величината на ТА спрямо ТП толкова е по - голяма увереността, че тези задължения могат да бъдат изплатени за сметка на ТА. Следователно върху Кол оказват влияние следните 2 фактора: количеството на КА и структурата на ТП
2)    Коефициент за бърза ликвидност:
Кбл =  (ТА - МЗ)/ТП
МЗ - материалните запаси
Тъй като относителния дял на МЗ в общия размер на ТА обикновено е най-голям в сравнение с останалите елементи, елиминирането на неговото влияние върху Кбл води до рязкото му намаление в сравнение с Кол. По този начин коефициента за бърза ликвидност очертава действителната ликвидност на предприятието и неговата способност да плаща задълженията си. При него няма да бъде ненормално и той да бъде под 1 т.к. голяма част от текущите задължения възникват във връзка с придобиване на материални запаси.
3)     Коефициент за незабавна ликвидност
Кнл=(КФА+ПС)/ТП

КФА - краткосрочни финансови активи
ПС - парични средства
4)    Коефициент за абсолютна ликвидност:
Кал = ПС/ТП
 
Анализа на посочените показатели може да се проведе в няколко аспекта:
1) Провеждане на статичен анализ, включващ няколко сравнения:
a)    с коефициент норматив, който за предприятието е съобразен с осъществяваната дейност
б) с показатели от предходни периоди
в) с показатели от предприятия със сходна дейност
2) Осъществяване на динамичен анализ - изследва се изменението на показателите през отделни периоди на годината или през няколко последователни отчетни периода. Това може да бъде постигнато най - добре чрез индекси на базисна или верижна основа
3) Провеждане на структурен анализ - чрез него може да се проследи влиянието на отделните групи и видове ТА за формирането на определени равнища на тези показатели.
4) Провеждане на факторен анализ на изменението на показателите през текущия период спрямо предходния  чрез използване на верижни замествания
Относителните показатели дават обща представа  за съотношението между ТА и ТП. Независимо обаче от тяхната значимост , може да се използват и други показатели, чрез които се получава по-пълна представа за състоянието на ликвидността.
Ø Коефициент за маневреност
Км = НОК/СК
Този показател характеризира относителния дял на най - динамичната част от активите на предприятието спрямо СК. Ако при анализирането му в динамика съществува тенденция към нарастване може да се направи извода, че е на лице реална финансова стабилност на фирмата и възможността то да прегрупира и маневрира със своите активи и да ги пренасочва в по - изгодни дейности. Значението на този показател може значително да варира в зависимост от отрасловата принадлежност на предприятието.
Ликвидността се характеризира и с друг показател:
Ø Коефициент на осигуреност
Ко = НОК/ТП
Този показател когато показва увеличение в динамичен порядък свидетелства за интензивно развитие на предприятието, обратно, ниския размер на Ко показва силна зависимост на предприятието от краткосрочна задлъжнялост.
Ø Коефициент на динамичност
Кд = ПС/НОК
Някои автори го наричат още норма на паричните резерви. Колкото е по-голяма величината на този показател толкова е по-високо равнището на ликвидност на тази група активи. Намалението на показателя свидетелства за възможно забавяне на погасяване на дебиторската задлъжнялост или затруднение при предоставяне на търговски кредит от страна на доставчиците.


ІІ Практическо изследване на ликвидността на
 “СтроймаксНН”ООД


1.     Изчисляване на абсолютния показател НОК

НОК = ТА - ТП = 96000 - 90000= 6000лв
НОК е положителна величина.


2.     Изчисляване на относителните показатели

 Коефициент за обща ликвидност

Кол1 = КА1 / ТЗ1  = 96000/90000 = 1,067

Предприятието не разполага с МЗ и КФА, затова
КА1 = КВ1 + ПС

Кол0 = КА0 / ТЗ0 =  73000/69000 = 1,058

изм. Кол = Кол1 - Кол0
изм. Кол = 1,067 – 1,058 = + 0,009
Изменението на Кол е с +0,009, т.е имаме нарастване спрямо предходния отчетен период.

отн. изм. Кол = Кол1 / Кол0
отн. изм. Кол = 1,067/1,058 = +1,009= 100,9%


Влияние на факторите върху ликвидността:

КВ0 = 32000, КВ1= 63000  Има увеличение от 31000

ПС0= 41000, ПС1 = 33000  Има намаление от 8000

ТЗ0 = 69000, ТЗ 1 = 90000  Има увеличение от 21000


JКолІ = ( КВ1 + ПС0 ) / ТЗ0
JКолІ = (63000 + 41000)/ 69000 = 1,507

JКолІІ = ( КВ1 + ПС1 ) / ТЗ0
JКолІІ = (63000 + 33000)/69000 = 1,391

1)    JКолІ – Кол0  = 1,507- 1,058 = 0,449
Увлечението на КВ с  31000лв. води до увеличение на Кол с 0,449

2)    JКолІІ - JКолІ = 1,391 – 1,507 = - 0,116
Намалението на ПС с 8000лв води до намаление на Кол с  - 0,116

3)    Кол1 - JКолІІ = 1,067 – 1,391 = - 0,324
Увеличението на ТЗ с 21000лв. води до намаление на Кол с - 0,324

В резултат на  влиянието на 3те  фактора Кол се променя с + 0,009


Коефициент за бърза ликвидност

Кбл = (КА - МЗ) / ТЗ
Тъй като предприятието не разполага с МЗ Кбл е равен на Кол
Кбл1 = 96000/90000 = 1,067
Кбл0 = 73000/69000 = 1,058
Коефициента на бърза ликвидност през тази година е нараснал с 0,009 в сравнение с предходния отчетен период.


Коефициент за незабавна ликвидност
Кнл = (КИ + ПС ) / ТЗ

Коефициент за абсолютна ликвидност
Кал = ПС / ТЗ

Тук коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност съвпадат, защото няма краткосрочни инвестиции.
Кал1 = Кнл1 = 33000/90000 = 0,367
Кал0 = Кнл0 = 41000/69000 = 0,594
Коефициента на абсолютна и незабавна ликвидност за текущата година се променят с - 0,227 спрямо предходния отчетен период


Няма коментари:

Публикуване на коментар