четвъртък, 24 ноември 2011 г.

СЪЩНОСТ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Увод


Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е основният данък на пазарните икономики. Със своята неутралност,многофазност и еднократност той създава равностойни данъчни условия за всички участници във възпроизводствения процес. С това той съдейства за разгръщане на конкуренцията и за повишаване на ефективността на общественото производство. Увеличаването на относителния дял на данъка в бюджетните постъпления позволява да се намалят ставките на данъците върху печалбата, което стимулира инвестициите, обществената активност и заетост.
В страните с развити пазарни икономики постъпленията в бюджетите от данъка се движат от 30 до 60% от общите данъчни постъпления. У нас тази година данъкът трябва да осигури близо половината от бюджетните данъчни постъпления. Това определя неговата фискална значимост и по-голямо внимание. Този факт се определя и от обстоятелството, че данъкът върху корпоративното подоходно облагане осигурява по-малко от 10% от данъчните бюджетни постъпления.
Данъкът върху добавената стойност се въведе на 1 април 1994г.
Ежегодно, в продължение на 5 години законът беше променян, понякога и по два пъти в годината. Същото се правеше и с правилника за неговото прилагане търсиха се най-удачните постановки за нашите условия. Трябва да се има предвид също, че ДДС е нов , нестандартен и твърде специфичен данък. Наложил се със своите предимства в повече от 70 страни, той е необходимо условие за приобщаването ни към европейските структури.
Натрупаният положителен и отрицателен опит от пет годишното прилагане на данъка и новите данъчни нормативни решения налагаха да се приеме нов закон, основно актуализиран и нормативно подобрен.
Освен приетия нов закон, прилаган от началото на настоящата година, за значимото място на данъка в данъчната реформа говори и фактът, че единствено за прилагането на закона за ДДС се запази издаването на правилник за останалите данъчни закони правилниците отпаднаха от нормативната уредба
Основните причини за приемането на изцяло нов закон могат да се групират, както следва:
-         основното бюджетно значение на данъка изискваше да се подобри, актуализира, усъвършенства и модернизира нормативната му уредба, да се направи по ясна и лесно приложима, да се избегнат или намалят до минимум текстовете с двояко значение;
-         да се отрази положителният и отрицателният опит от пет годишното прилагане на данъкът и да се вземат предвид препоръките на научни работници и други специалисти;
-         да се хармонизира облагането с разпоредбите на 6-та директива на Европейската Общност от 1977г., която засяга облагането с ДДС на страните – членки на общността;
-         да се отразят изискванията на МВФ във връзка с подписаното три годишно споразумение;
-         да се съобрази с настъпилите промени в нашето законодателство – имат се предвид новият закон за митниците, законът за здравното осигуряване, законът за туризма и други;
-         нормативните разпоредби от правилника за прилагане на закона трябваше да се принесат в закона;
-         необходими бяха специфични разпоредби за някой дейности, които не можеха да се облага т ефективно по общите правила;

-----------------------------------
ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА :
СЪЩНОСТ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - 74стр.
ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ОТ ТУК


Няма коментари:

Публикуване на коментар