четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Анализ на кредитния портфейл на търговската банка. Кредитен риск


Счетоводна кантора Пловдив
Счетоводни услуги Пловдив                                      
Счетоводство Пловдив



I. Анализ и оценка на кредитния портфейл на банките

1.Характеристика на кредита като обект на счетоводството и анализа в банките.        

Кредитът е икономическа категория, позната още в дълбока древност. Самото му наименование произтича от латинското „credere”, което означава вяра, доверие, а „creditum”- заем, дълг. При дефинирането на кредита не съществува пълно единомислие между различните автори и школи. Така например според Х. Ректенвалд кредитът може да се разглежда като форма за придобиване на допълнителни средства, на допълнителна покупателна сила чрез временно ползване на чужди капитали. Нобениус определя кредита като доверие, което стои във връзка с едно обещание, чрез което едно лице срещу парични ценности се задължава да изпълни бъдещи плащания. За Ад. Вагнер кредитът представлява едно частно стопанско отношение или доброволно предоставяне и получаване на стопански блага между различни лица на основата на  доверие на една от страните за по-късно удовлетворяване от друга страна. Рошер определя кредита като доброволно преотстъпено право за разпореждане с чужди блага срещу обещанието да се възстановят техните равностойности заедно с дължимите лихви. От изложение мисли за същността на кредита се вижда, че за едни автори на преден план излиза доверието – като основно проявление на кредита, за други той е механизъм за развитие на производствените възможности, за получаване на допълнителна производствена сила. Рошер пък въвежда и лихвата като неразделна част от кредита като негова цена и заменя елемента на доверието с елемента на обещанието. Някои икономисти считат, че кредитът възниква  от бедността, от недостатъчността или ограничеността на имуществото и ресурсите. Други го разглеждат като разрушителен за икономиката, тъй като според тях за кредита се дължи лихва, която подкопава финансовото състояние на кредитополучателите.                    Кредитът е пряко свързан с доверие за възвръщаемост, което обаче е аргументирано въз основа на финансово-счетоводна информация за кредитополучателите, даваща достатъчно основание да се приеме, че има необходимата надеждност за връщането му. В условията на пазарна икономика само „доверие” не е достатъчно. Банките се ориентират към изграждането на механизми, свързани с обезпечаване и гаранции за възвръщаемостта на кредита. Не на последно място остава и получаването на блага или парични средства срещу обещанието за бъдещо връщане на предоставения паричен еквивалент и реализирането на доходи посредством лихвата. Същността на кредита като особена форма на движение на стойността намира обобщено проявление в изпълняваната от него функция във възпроизводствения процес. Конкретната икономическа основа, върху която се търси възникването и развитието на кредитните отношения, е кръгооборотът на капитала и общественото разделение на труда. На първия етап от кръгооборота на капитала кредитът в неговата прична форма преминава в средства за производство. На втория етап – в самия процес на производството се създава готовия продукт – стоката. Именно тук производствената форма преминава в стокова и към стойността на  средствата за производство се прибавя новата създадена стойност – стоката. Третият етап обхваща реализацията на готовата продукция. Тук стоковата форма преминава в парична, т.е. връща се в своята първоначална изходна позиция, но с определени количествени промени, получени под формата на чист доход. Следователно са придобити източници за нови средства на производство.
         В процеса на движение на основния капитал се освобождават ресурси.  Както е известно, средствата на труда (дълготрайните активи) се използват в производствения процес продължително време, вследствие на което тяхната стойност се пренася  на части в стойността на произвежданата продукция – стоки, услуги. При продажбата на готовия продукт и преминаването му в парична форма става постепенно възстановянане на стойността на основните капитали и реализиране на допълнителни парични средства. Предприятията биха могли да ги използват за придобиване на нови средства на труда, с които да заменят морално и физически изхабените и да увеличат производствените си възможности. Това е обусловено от по-високите темпове на възпроизводство в сравнение с придобитите възможности за самофинансиране. Следователно един от начините за своевременно внедряване на научно-техническите постижения в производството е кредитирането на икономическите единици. Ако изключим съществуването на кредита като форма на външно финансиране, е необходимо да приемем, че внедряването на научно-техническите достижения ще се извършва, когато отделните предприятия натрупат собствен капитал в необходимия размер. Естествено до настъпването на този момент за тях ще бъде характерна ниска конкурентноспособност и недостатъчно успешна реализация на вътрешния и външния пазар.  
         С възприемането на кръгооборота на капитала като икономическа основа за възникването и развитието на кредитните отношения става необходимо проследяването на присъщите му колебания и неравномерности в различните икономически единици и отрасли. Те се изразяват в освобождаването на парични ресурси на едно място и търсенето на такива на друго място. Многообразие от аналогични колебания се наблюдават и в движението на оборотните капитали (краткотрайните активи). Така например различните стоки се отличават с различно времетраене на производството, при някои е дни, а при други месеци. Следователно при производителите, за които всеки ден не се получават парични постъпления от реализация на продукцията поради относително по-продължителния производствен процес, възниква необходимостта от кредит. Този кредитен ресурс ще послужи за покриване на направени и предстоящи разходи по производство.
         При по-детайлно анализиране на оборота на краткотрайните активи се откриват и разлики във времето на обращение на отделните стоки. Едни са бързо реализируеми, при други реализацията изисква по-продължителен период от време. Това може да възникне поради отдалеченост на мястото на производство от мястото на потребление. Тази отдалеченост от пазара увеличава времето на обращението и с цел поддържане на непрекъснатостта на производствения процес се налага ползването на кредит от страна на производителите. С посочването на сезонния характер на някои стоки и услуги се дава възможност за проследяване и на колебанията във връзка със сезонната реализация на изделията от тези отрасли. При тях разходите, направени в периода от една реализация до следващата, могат да се покрият за сметка на парични средства, получени под формата на кредити.
         Посочените аргументи дават основание да се направи изводът, че кредитът не възниква от бедността на кредитоискателя, а поради това, че се прояванат колебания и неравномерности в кръгооборота на капитала, резултат от които е появата на недостиг на собствени ресурси в едни отрасли и производства и освобождаване на такива при други производители. Следователно в кръгооборота на капитала и общественото разделение на труда  се поражда обективната необходимост от възникване  на кредитни отношения.
         Кредитирането е основната дейност на търговските банки. Двоякостта на кредитния процес дава възможност за мобилизиране на свободните парични средства на предприятията, банките, бюджетната система и други и за последващото им предоставяне за ползване под формата на кредит. Посредством кредита банките „препродават” чужди парични средства, печелейки от разликата в „цената”.
         При изследването на същността на кредита е необходимо да се посочи мястото му в съвкупността от многообразните банкови операции. Както е известно, банковите операции биват пасивни, активни и посреднически. Предоставянето на кредити от търговските банки са активни банкови операции и като такива те се проявяват в актива на баланса на търговските банки. Предпоставка за съществуването им са пасивните банкови операции   , свързани с формирането на собствения капитал и привличането на временно свободни парични средства в банките, т.е. посредством активните банкови операции, в т.ч. кредита, се използват акумулираните пасиви с цел получаването на доходи. Кредитите заемат най-голям дял в актива на банките. В развитите страни този дял е около  50-60 %.
         Същността на кредита може да бъде изразена като преотстъпване от търговската банка кредитор в полза на кредитополучателя на права върху определен паричен ресурс. Заедно с предаването на тези права се наблюдава и прехвърлянето на редица задължения и отговорности, заложени в условията по кредитната сделка. Така например преотстъпването е винаги за определен срок и при определени изисквания за надеждност, възвръщаемост и доходност. Всъщност смисълът на кредитната сделка е генериране на приход за банката кредитор. Тези приходи се отразяват пряко върху цялостния финансов резултат на търговската банка. Кредитният процес – елемент на активните банкови операции, генерира основна част от приходите на търговските банки, но също така крие и големи рискове за тях. Ето защо този процес поражда необходимостта от счетоводна информация с оглед ефективното му управление и проследяване на влиянието му върху финансовия резултат на банката. Процесът на кредитиране и произтичащите от него счетоводни задачи са свързани с редица сериозни икономически показатели като възвръщаемостта, рисковете, ликвидността, капиталовата адекватност, рентабилността и др. Проявлението на кредита се възприема като обективно обособен икономически регулатор, насочващ освободените парични ресурси от едни отрасли и производства към други отрасли и производства, в които има недостиг на такива. Това проявление и съществуване на кредита във възпроизводствения процес неминуемо го прави обект на контрол от системата на счетоводната отчетност.
         За точно структуриране на кредитния портфейл и повишаване ефективността на кредитните анализи е необходимо вярното класифициране на предоставените кредити от банките.
         Един от най-широко възприетите критерии за класификация е според степента на обезпеченост. Така стуктурирани кредитите могат да се разделят на:
- необезпечени кредити- такива са обикновено краткосрочните кредити. Общоприето е те да се предоставят на кредитополучатели с добра репутация, стабилно финансово положение, високо равнище на печалба и добър управленски персонал. Понякога този вид кредити се определя като кредити на доверие, доколкото се предоставя на такава основа. Разбира се, доверието не е водещият мотив при предоставянето им. Обикновено такива заеми се предоставят на банкови клиенти, които имат добра кредитоспособност. Следва да се посочи, че съвременните теории разглеждат гаранциите по сигурните кредити като нещо допълнително. За водещ мотив се счита ще успее ли предприятието с помощта на кредитния ресурс да генерира доходи и да осигури нормалната му възвръщаемост;
- обезпечени кредити – покрити кредити, които се предоставят срещу вещни обезпечения и гаранции. Причината да се иска обезпечение е желанието на банката да намали риска от непогасяване на заема, като при необходимост пристъпи към продажба на заложеното обезпечение. При обезпечените кредити е много важно да се изгради вътрешна класификация, която да отчита степента на обезпеченост и ликвидността на обезпечениетот. В тази насока може да се използва широко разпространеният в междубанковата практика модел за оценка степента на обезпеченост на кредитите с автори Avery и Hanweck.
Според целта или предназначението им и икономическите потребности на обществото кредитите биват:
-         непроизводствени – потребителски или консумативни кредити;
-         кредити с производствено предназначение;
-         кредити за оборотни средства, нужди или капитали;
-         кредити по износа;
-         кредити по вноса и др.
От финансово аналитична гледна точка е необходимо по-нататъшно детайлизиране  на кредитите с производствено предназначение в зависимост от сферата на производство. Значимостта на тази класификация се определя от възможностите, които дава, за проследяването на разширяването на възпроизводството посредством кредитирането на отделни сфери, сектори и отрасли на икономиката – промишленост, селско стопанство, търговия и т.н.
Друг белег, въз основа на който могат да се разграничат и характеризират банковите кредити, е фазата на възпроизводствения процес, която обслужват. От тази гледна точка кредитите биват:
-         кредити, които обслужват закупуването на суровини и материали, поддържането на запаси, изплащането на производственит разходи и др;
-         кредити, които обслужват запасите в готова продукция и тяхната реализация.
Следващо разграничаване може да се направи според размера на предоставения кредит. Според този критерии те биват: малки, средни и големи. С изключение на големите кредити, чийто размер е нормативно регламентиран, тази класификация е много условна, въпреки че може да се приложи от позиция на конкретна търговска банка и следователно да се използва за счетоводно аналитични цели.
Ако като критерий се възприеме евентуалната свързаност на кредитополучателя с банката, се разграничават вътрешни и външни кредит.
За редица анализи на кредитния портфейл е определящо класифицирането на кредитите според риска по тях. Тази класификация поражда необходимост от специфична счетоводно аналитична информация. Класифицирането на кредитите според риска е възможно след цялостно събрана надеждна информация  за финансовото състояние на кредитоискателя. Това е изключително важно за определяне срока и размера на кредита.
Според риска по тях предоставените кредити могат да се структурират, както следва:
-         категория „А” или „1” – незначителен, почти нулев риск – това са кредити, предоставяни на правителствени организации, т.нар. „кредити на национално ниво”;
-         категория „Б” или „2” – нормален търговски риск – кредити, предоставяни на клиенти с добра репутация и стабилно финансово състояние;
-         категория „В” или „3” – кредити предоставяни на клиенти, склонни да отсрочат плащанията;
-         категория „Г” или „4” – значителен или висок риск – кредити, предоставяни на клиенти, чиято финансова нестабилност е известна или се предполага, че я има;
-         категория „Д” или „5” – неприемлив риск – неприемливо слаби във финансово отношение клиенти, т.е. кридити от вида „А” и „Б” са тези с риск до минимална степен, кредити от вида „В” и „Г” са с риск , по-висок от средния, кредити от вида „Д” са с неприемлив риск.
Като специфични кредити, при които вземат участие няколко банки с оглед намаляването на кредитния риск, могат да се посочат консорциалните и паралелните кредити.
Консорциалните кредити се налагат, когато една банка не може или не желае сама да предостави съответните кредитни ресурси поради твърде големия им размер и свързаните с него рискове. Консорциумите се образуват от няколко банки, които избират една от тях за водеща преговорите с клиента кредитоискател и ръководеща консорциума. Предварително между търговските банки – участнички в консорциума, се съгласува еднна кредитна политика, която се следва от водещата преговорите банка. Когато същата постигне съгласие с кредитоискателя, акумулира средствата от отделните банки за последващото предоставяне.
По своята същност консорциалните кредити много приличат на паралелния кредит, с тази разлика, че при паралелния кредит всяка банка поотделно води преговори с предприятието кредитоискател, след което се съгласува единна кредитна политика спрямо клиента и се сключва кредитният договор. Всяка банка самостоятелно предоставя падащата й се част при паралелния кредит за разлика от консорциалния, при който това прави ръководещата банка. Консорциалните кредити са ефективни от гледна точка на разпределението на кредитния риск между банките участнички в консорциума, освен това този вид кредити дават възможност за провеждането на по-ефективен контрол върху правилното и целесъобразно изразходване на кредитния ресурс. Това е наложило широкото им приложение в западноевропейските банки.
За счетоводни цели може да бъде направена и класификация в зависимост от това в какъв вид валута се предоставя кредитът с оглед на съответните счетоводни сметки, по които същият ще намери отражение – в съответната валута.
Ако за база се възприеме срочната възвръщаемост по кредита, може да се направи и класификация за родовни и просрочени кридити. Разликите в характера на тези две групи кредити води и до спицифики в механизма на отразяването им.

2.Счетоводсвото като източник на информация за анализиране и оценяване на кредитния портфейл на банките.

         Като най-важни задачи на счетоводната отчетност за ефективното оценяване, анализиране и управление на кредитния портфейл на банките са:
1.     създаване на ефективен механизъм за нормалното протичане на процеса  на кредитиране.
2.     осигуряване на необходимата и достатъчна по обем и точна по структура текуща информация за състоянието и изменението в кредитните взаимоотношения.
3.     осигуряване на необходима и достатъчна информация за финансовото състояние на кредитоискателите, за резултатите от дейността им, усвояването и погасяването на кредитни ресурси; съществуващия и прогнозирания кредитен риск; оценката и ликвидността на обезпечението.
4.     осигуряване на информация за обема и срочността на привлечените средства в търговските банки като предпоставка за кредитните операции.
5.     осигуряване на информация за структурата на активите на търговската банка и разкриване на относителния дял на предоставените кредити по размери, срокове, сектори и отрасли на икономиката и материална обезпеченост.
6.     осигуряване на информация за възвръщаемостта, рисковостта и доходността от кредитните операции на търговските банки.
Осигуряването на информация за привлечените средства и активите на ТБ е  предпоставка  за усъвършенстване на стандартизацията на кредитния процес посредством ясното и точно фиксиране на оптималното съотношение между привлечените депозити и предоставените кредити. Така се осигурява и необходимата информация за генерално обобщаване и анализиране на кредитната дейност и обвързването й със значимите икономически показатели за ликвидността, рентабилността, капиталовата адекватност. Информация за възвръщаемостта, рисковостта и доходността от кредитните операции е изходна база за разрешаване на редица проблеми, свързани с ценообразуване на кредитите. Тази информация в прогностичен вид е от първостепенно значение за кредитното планиране и вземане на адекватни решения за кредитните предложения.
         С осигуряването на информация за състоянието и изменението в кредитните взаимоотношения и финансовото състояние на кредитополучателя, обезпечението и кредитния риск се предоставят и необходимите данни за усъвършенстването на модела за оценяване на кредитните предложения, извеждането на редица аналитични показатели за финансовото състояние на кредитополучателя, анализ на паричния поток и цялостно реализиране на предложенията за усъвършенстване методите за управление на кредитния портфейл.
         Създаването на ефективен механизъм за нормално протичане на процеса на кредитиране предполага пълна взаимообвързаност между кредитната политика и възприетия счетоводен модел в банката. Съответсвеност на счетоводния отдел, занимаващ се с кредитните операции, със структурата на кредитния отдел, както и редица изисквания към качеството и уменията на персонала, към определянето на правата и отговорностите му.
С решаването на предложените пет основни задачи ще се осигури и счетоводната информационна база за реализиране на четирите групи процедури по управление на кредитния риск – предотвратяването, компенсирането, прехвърлянето и текущото му контролиране.
Решаването на тези задачи се затруднява от многообразието на информационните потоци при кредитните операции. Това налага формирането и структурирането им по видове кредити и кредитополучатели, по размери на предоставените кредити, по моменти на издължаването или евентуалното им просрочване, както и събирането на начислените от търговската банка лихви. Необходимо е счетоводната отчетност на банката да представи информация за размера на предоставения кредит на всеки банков клиент, систематизирана съобразно различни критерии, като например:
·        според срока на кредита – краткосрочен (със срок до една година), дългосрочен (със срок над една година) или просрочен е предоставения кредит;
·        от гледна точка на обезпечеността – обезпечен или необезпечен е предоставения кредит; каква е степента на обезпеченост и степента на ликвидност на обезпечението;
·        в зависимост от предназначението – кредит за текущи нужди, потребителски кредит, инвестиционен кредит, разчетни кредити и др;
·        в зависимост от сектора и отрасловата принадлежност на кредитополучателя и т.н.;
За да изпълни своето предназначение, тази счетоводна информация е необходимо да отговаря на изискването за достоверност. Последното може да се осигури чрез прецизен контрол на входящия информационен поток, посредством който счетоводната система се информира, надежден текущ контрол в процеса на създаването на счетоводната информация от тази система и ефективен последващ контрол върху изходящата информация, която тя вече е създала. При наличието на тези ограничители банковата счетоводна отчетност при кредтните операции може да се приеме като система, чиято роля в управлението на кредтната дейност на търговската банка е голяма. Ролята на счетоводството при кредитните операции може да се представи в две направления:
-         Ролята на счетоводството при кредитните операции за ефективното  оценяване, анализиране и управление на кредитните ресурси.
-         Ролята на счетоводството при кредитните операции за ефективното оценяване,анализиране и управление на риска по тях.
По отношение на първото направление – ролята на счетоводството се изразява във възможността, която дава за актуални кредитни решения и при това в достижими величини. Това включва представените данни за осъществяване на добър анализ на кредитните ресурси като цяло (т.нар. кредитен портфейл). Тези данни се съдържат в счетоводните сметки за предоставените кредити. Ето защо от голямо значение е възприемането на правила и изисквания за отразяването на кредитите по конкретни счетоводни сметки, както и правила за аналитичното им отчитане по редица критерии (по видове кредити, по  срокове, по големина, по секторна и отраслова принадлежност, по форми на материална обезпеченост и т.н. ). Необходимо е и разработването на конкретни правила за отчитането на някои специфични кредити – големи кредити, кредити на свързани лица. С разработването и възприемането на предложените правила ще се повишат съдържателността и полезността на информацията в синтетичен и аналитичен вид. Така например при анализа на кредитния портфейл за база данни се използва счетоводната информация в синтетичен вид. Аналитичното структуриране на информацията от заемните сметки пък представлява добра информационна база за проследяване на кредитните ресурси по сектори на икономиката и отделни видове кредити и кредитополучатели. Счетоводната информация в синтетичен и аналитичен вид е изходна база за изготвянето на пълно кредитно досие на всеки клиент – кредитополучател. Стриктното водене на кредитните досиета и своевременното отразяване на всички настъпили промени у контрагента са фактор с първостепенна значимост за ефективното  функциониране на кредитния процес. Самата система  за изготвяне и съхранение на кредитните досиета следва да бъде съобразена със структурата н акредитния отдел. Централизираната структура на отдела предполага и централизирано водене на досиетата, децентрализираната структура изисква и аналогична система за водене на кредитните досиета.
         Една от необходимите предпоставки  за изготвянето на кредитните досиета е счетоводната информация, а същевременно те са изходен пункт за анализиране и оценяване кредитоспособността на кредитоискателите, прогнозиране и управление на кредитния риск. Последното още веднъж потвърждава взаимовръзката и взаимозависимостта между процеса на кредитиране, кредитния анализ, оценката на риска и счетоводната отчетност като фактор и необходима база за ефективното им управление. Посочената взаимообусловеност може да се илюстрира със следващата схема.(Схема 1).




Схема 1. Връзка между счетоводната информация, кредитните досиета и анализите за управление на кредитния риск
                                                                            

Счетоводна информационна база
1.Информация от синтетичните счетоводни сметки за предоставените кредити по отделни предприятия.
2.Информация от аналитичните счетоводни сметки за предоставените кредити на предприятията:
- по видове и рисковост;
- по срокове и размери;
- по секторна, както и отраслова принадлежност на кредитополучателя;
- по степен на материална обезпеченост;
- по лихвени условия.
3.Информация от счетоводните сметки за краткосрочните кредити на предприятия по клиенти, както и от задбалансовите сметки за проследяване на изписаните, но непогасени кредити.
4.Информация от счетоводните сметки за специфичните резерви по предоставените кредити на предприятия с аналитично детайлизиране по клиенти.
5. Информация от задбалансовите счетоводни сметки за отчитане на предоставените обезпечения от предприятията кредитополучатели с аналитично проследяване:
- по вид на обезпечениете;
- по степен на ликвидност;
- по място, където се намират;
- по левова равностойност и евентуалнипромени в дадената оценка.
6.Информация от счетоводните сметки за отчитане на приходите от лихви и такси от предоставените кредити на предприятията с диверсифициране по клиенти.
7.Счетоводни справки за промени в лихвените проценти, просрочени плащания по главницата и дължимите лихви и периодичната  преоценка на валутните кредити.
8.Счетоводни отчети на предприятието кредитополучател и евентуалния гарант.
9.Одиторски доклади  за финансовото състояние на предприятието кредитополучател и евентуалния гарант.
10.Финансови прогнози по счетоводни данни за бъдещите резултати от дейността на кредитополучателя.
Кредитен анализ и управление на кредитния риск
1.Анализ на финансовите показатели на предприятието кредитополучател и проследяване тенденциите на развитието им във времето.
2.Анализ на паричните потоци на предприятието кредитополучател и проследяване на тенденциите на развитието им във времето.
3.Оценка на риска по кредитното мероприятие и възприемане на адекватни методи за управлението му.
4.Изготвяне на доклади за финансовото състояние на клиента:
- анализиране на кредитната му експозиция и настъпилите промени в нея;
- съществуващи проблеми с възвръщаемостта на кредита;
- състоянието на обезпечението по кредита;
- оценка на риска по кредита и прогнози за бъдещото му развитие.
5.Анализиране размера и степента на достатъчност на специфичните резерви по отделни клиенти, по отрасли и проследяване на тези тенденции във времето.
6.Изготвяне на обобщена оценка за състоянието на кредитния портфейл по отрасли.
7.Съпоставяне на предоставените кредити с възприетите кредитни лимити и представяне на доклади за евентуално превишаване на лимитите по отрасли и отделни кредитополучатели.
8.Анализиране на възприетата кредитна политика по отношение управлението на кредитния риск по отрасли и коригирането й в проблемнитеаспекти.







К
Р
Е
Д
И
Т
Н
И

Д
О
С
И
Е
Т
А
















         Счетоводната информация е и база за проследяване, анализ и класифициране на приходите от кредитната дейност на банките под формата на лихви, такси и др. Последното е особено важно при изследването  на доходността от предоставените ресурси. Счетоводната информация за разходите по кредитите като цяло, по отделни сектори на икономиката и по отделни видове има голяма роля за анализа на рентабилността на кредитната дейност на банките. Това поражда необходимостта от разработването на цялостна методика за калкулиране на разходите по кредитните операции на търговските банки и съпоставянето им с приходите от тях. Предпоставка за разработването на такава методика е възприемането на конкретен способ за отразяването  на разходите по кредитните операции на банките. В банковата теория и практика се използват три метода за разпределение на разходите:
-         методът на прякото разпределение;
-         методът на едновременното управление;
-         постъпателен метод на разпределение.
При метода на прякото разпределение на разходите се включват само преките и напълно се изключват общите управленски разходи. При вземането на решения относно кредитната си политика много банки прилагат този метод. Според Sherman J. Maisel изключването на административно-управленските разходи се оправдава с обстоятелството, че те не влияят пряко върху специфичната финансова дейност на банките.
Методът на едновременното управление отчита само специфичните за банковата дейност разходи в редица уравнения, които имат за цел разпределянето им между отделите на банката. Този метод е много труден за прилагане поради голямата му обвързаност сос сложни математически операции.
Прилагането на постъпателния метод е свързано с точното разграничаване на дейностите, извършвани от съответния банков отдел, като разпределението се осъществява според броя на услугите от всеки отдел. Това дава възможност да се изключи взаимодействието между отделите.
За набавянето на счетоводната информация и калкулирането на разходите по кредитните операции на търговските банки е препоръчително прилагането на комбиниран подход при отчитането им. За ръзпределението на преките разходи да се използва директният метод, а за непреките – постъпателният метод.
По отношение на втория параметър – ролята на счетоводството при кредитните операции за ефективно оценяване, анализиране и управление на риска, по тях се отбелязва, че информацията, създавана от системата на счетоводната отчетност, дава големи възможности за намаляване и следователно ефективно управление на риска по кредитните операции. Последното беше представено в схемата, проследяваща връзката между счетоводната информация, кредитните досиета и анализите за управление на кредитния риск. За осигуряването на такава информация се предлага разработването на конкретни правила за задбалансово отчитане на обезпеченията по предоставените кредити, които да съдържат изисквания към качествата на обезпеченията по вид, обем, степен на ликвидност, място на съхранение. Целесъобразно е и приемането на специални правила за класифициране и отчитане на просрочените кредити. От гледна точка на влиянието на кредитната дейност върху ликвидността на банките е полезно разработването на система от процедури и мерки за отписване на просрочените задължения или пренасяне на рисковата експозиция в по-нискорискова група при настъпването на съответните предпоставки. От първостепенно значение е и разработването на правила за сформирането и отчитането на специфичните резерви по кредитите, действащи като регулатор на кредитния риск.
Счетоводната информация е носител на такива данни, които помагат не самоцелното проследяване на поетия от банката риск за текущия период, а неговото обвързване и анализиране с предходни отчетни периоди. Това е добра възможност за едно прецизно историческо изследване на нивото на риска и установяване на закономерности в неговите промени. Богата информация за целите на този анализ се съдържа в сметките за изписаните непогасени кредити, сметките за специфичните резерви, сметките за обезпеченията по кредитите. Така например, ако счетоводните данни показват малък лаг между провизиите и изписаните несъбираеми кредити, това е знак за рецесия, за влошени икономически условия. Подобно изследване на съотношението провизии и изписани несъбираеми кредити е правено във Великобритания и като резултат от него се посочва, че в условията на рецесия провизиите по кредитите растат. В британската кредитна отчетна система счетоводната информация се използва за анализиране на провизиите по сектори на икономиката. Определени са 22 сектора – частен, финансов, обслужване, услуги и др. След анализиране на рисковия компонент по всеки един кредит се формира средният рисков компонент за отрасъла. Следователно по косвен път счетоводната информация съдейства за обвързване на кредитната дейност на търговските банки със значими макроикономически фактори. Това е изключително важно за прогнозирането и управлението на общия риск, съдържащ се в цикличността на икономиката, тъй като търговската банка не действа изолирано, а е в среда, в която действат и редица други икономически агенти, среда, която крие определени рискове и неизвестности и за елиминирането или редуцирането на негативното им въздействие са необходими управленски решения.
В банковия сметкоплан кредитите са обхванати и систематизирани в счетоводни сметки към групи 23 „Дългосрочни кредити и вземания” и     53 „Краткосрочни кредити и вземания”. При изграждането на аналитичната структура към тези сметки от тези групи се използват следните аналитични признаци:
- личност на кредитополучателя;
- видът на валутата, в която е разрешен заемът;
- секторната и отраслова принадлежност на кредитополучателя;
- какво лице (местно или чуждестранно) е кредитополучателят по силата на действащото законодателство;
- оригинален срок – срокът, за който е разрешен кредитът;
- остатъчен срок – срокът до падежа на кредита;
- лихвени условия по кредита;
- степен на обезпеченост и ликвидност на обезпечението;
- степен на риск по кредита;
- договорени междинни срокове за погасяване на кредита;
- погасителни вноски;
- цел на кредита;
- капитализация на лихвите по кредита;
- други условия, посочени в кредитния договор.
Така представените аналитични признаци осигуряват добри информационни възможности за:
1.     Изготвянето на редица извлечения и справки за кредитите с настъпващ падеж.
2.     Обобщения и анализи, с които е възможно да се проследи и проконтролира дейността на съответните кредитни инспектори, отговорни за администрирането на кредитния ресурс.
3.     Структуриране на просрочените кредити в отделна счетоводна позиция.
4.     Изследване на взаимовръзката между рисковия компонент по кредита и класа на обезпечението.
5.     Разкриване на налични концентрции на кредити в определени отрасли, региони и клиенти и съпоставянето им с нормативните разпоредби, цели и задачи на търговската банка.
6.     Предприемане на адекватни корекции с цел по-ефективно разпределение на кредитния портфейл.
Тази информация дава и големи възможности за анализиране на особено значимата за търговската банка връзка между депозити и кредити с оглед анализа на рентабилността и определяне на ефективността от възприетата банкова политика. С нейна помощ се създават условия за изготвянето на редица важни отчети в търговските банки, следователно тя притежава качеството необходимост и достатъчност.
Информацията от аналитичната отчетност е изходна база за изготвянето на много важни регистри в търговските банки. Така например информацията от аналитичните признаци относно личността на кредитополучателя, секторната и отрасловата му принадлежност и неговия статут съгласно действащото законодателство е необходима за поддържането и акумулирането на клиентската картотека на банката. Връзката между аналитичната сметка и клиентската картотека се осъществява изключително лесно посредством клиентския номер на кредитополучателя, включен в аналитичната структура на сметката. Информацията от аналитичните признаци за вида на валутата, в който е разрешен кредитът, оригиналния и остатъчния му срок, лихвените условия по него, наличността и вида на обезпечението, степента на риска, евентуално договорените междинни срокове за погасяването на кредита, размера на погасителните вноски, целта на кредита, както и всички други условия, заложени в кредитния договор и приложени като специфични аналитични признаци, се използва за изготвянето, поддържането и актуализирането на Регистъра на представените заеми, който е основен реквизит, съхраняващ информацията за кредитната дейност на търговската банка.


3.Процедури и показатели за анализа и оценката на качеството на кредитния портфейл на банките.

Основен източник на информация за анализа и оценката на кредитния портфейл на банките е създадена счетоводна информация за:
§  Предоставените кредити;
§  Погасените кредити;
§  Фактическия размер на предоставените кредити към определен момент;
§  Договорените кредити, които все още не са предоставени;
§  Обезпеченията по предоставените кредити;
§  Получените приходи от лихви от предоставените кредит.
Начинът на получаване на тази информация е представен в Таблица 1.

Информационни източници за анализ и оценка на качеството на кредитния портфейл в банките










Таблица 1
Информационен източник за анализ и оценка на кредитния портфейл
Начин на получаване
1.Информация за предоставените кредити
Дебитните обороти по сметките за предоставените заеми в банките
2.Информация за погасените кредити
Кредитните обороти по сметките за предоставени заеми в банките
3.Информация за фактическия размер на предоставените кредити към определен момент
Дебитните салда по сметките за предоставените заеми в банките
4.Информация за договорените кредити, които все още не са предоставени
Кредитните салда по сметките, от подгрупа  925 "Задбалансови ангажименти"
5.Информация за обезпеченията по предоставените кредити
Дебитните салда по сметките от група 91 "Чужди активи, получени като обезпечение"и някои сметки от група 94 "Условни вземания"
6.Информация за получените приходи от лихви от предоставените кредити
Кредитните обороти по сметките от подгрупа 721 "Приходи от лихви"

Основните процедури при анализирането и оценяването на кредитния портфейл на банките са:
1.     Процедури по проверка на правилното  оформяне на  кредитните досиета – обхващат проверка на наличието на пълна документална обоснованост на кредитните операции във връзка с договарянето, разрешаването, обезпечаването, предоставянето и погасяването на кредитния портфейл.
2.     Процедури по проверка на прекласифицирането и преструктурирането на кредитния портфейл.
3.     Процедури по проверка на обезпечеността на кредитите – обхващат проверки на наличността на обезпеченията, както и вида, характера и ликвидността на тези обезпечения, вписването и застраховането им по установения нормативен и вътрешнобанков ред.
4.     Процедури по проверка на вътрешните кредити – обхващат проверки за спазване на нормативните изисквания и ограничения за вътрешните кредити.
5.     Процедури по проверка на големите кредитни експозиции – обхващат процедури по разкриване, оценяване и анализиране на големи кредитни експозиции, както и проверки за спазването на нормативните изисквания за големите експозиции на банките.
6.     Процедури за анализ на структурата и динамиката на кредитния портфейл – обхваща процедури за анализиране на кредитите по размери, матуритет, сектори, отрасли и резидентност на кредитополучателите.
7.     Процедури по оценяване и анализиране на наличието и достатъчността на провизиите по предоставените кредити – обхваща процедури за оценка на спазването на нормативните изисквания за провизираност, както и оценяването на достатъчността на провизиите съобразно поетия от банката кредитен риск.
Оценяването и анализирането на качеството на кредитния портфейл може да се осъществи в три направления:
1.     Изследване на структурата на кредитния портфейл.
2.     Извеждане на показатели за качеството  на кредитния портфейл.
3.     Анализиране на задбалансовия кредитен риск.
При изследването на структурата на кредитния портфейл се разкрива склонността на банката като цяло да поеме рискове (рисковият й профил). Чрез това направление на анализа може да се  проследят нивото и тенденцията на кредитния риск и да се направят реалистични прогнози за влиянието му върху доходността, капиталовата позиция и ликвидността на банката в статичен и динамичен аспект.
         Структурният анализ на кредитния портфейл включва следните процедури:
-         разкриване на относителния дял на кредитите в общия обем на банковите активи.
-         Структуриране на кредитите според сферата на функциониране и отрасловата принадлежност на кредитополучателя и определяне на относителния им дял в общия обем на кредитния портфейл.
Структурният анализ за разкриване на относителния дял на кредитите в общия обем на активите на банката допринася за определяне на нивото на кредитния риск чрез сравняване с международно възприетите норми и практики.
Чрез анализиране на сферата на функциониране на отрасловата принадлежност на кредитоискателя се подобрява възможността за управление на кредитния портфейл посредством пренасочване на кредитни ресурси от една в друга сфера на икономиката, от един в друг отрасъл. Последното се възприема  като възможност за оптимизиране на управленските решения.
Извеждането на  показатели за качеството на кредитния портфейл е свързано с класифицирането на кредитите по степен на риск, като при това се постига  тясно обвързване със степента им на обезпеченост и ликвидността на обезпеченията по тях. На тази основа е възможно изчисляване на съотношения за проблемни кредити и съотношения за класифицираните кредити.
Съотношението за проблемните кредити може да се изведе, като се намери относителния дял на брутната стойност на кредитите с просрочия от всички брутни активи на банката (активи преди провизиране).
Съотношението за клисифицираните кредити може да се представи като относителния дял на всички класифицирани кредити от брутните активи на банката (активи преди провизиране).
За постигане на по-точни резултати от този анализ е препоръчително да се проследят нивата и тенденциите във времето на двете съотношения. Последните са носители на  информация за равнището на поетия от банката кредитен риск.
При следващите стъпки от анализа на качеството на кредитния портфейл трябва да се дефинират факторите, даващи отражение върху нивата и промените в посочените съотношения. Например – състав и структура на проблемните кредити, влияния, породени от секторни и отраслови концентрации на кредитни ресурси, концентрации по отделни клиенти, вътрешни кредити и т.н.
Във връзка с анализа на качеството на кредитния портфейл е необходимо да се обърне особено внимание на отделните класификационни групи. Предоставените кредити се класифицират в рискови групи в зависимост от възможностите на кредитополучателите да обслужат коректно задълженията си към банката. За целите на анализа трябва да се изведат съотношения, които да разкрият дела на отделните класификационни групи в общия кредитен портфейл на банката, както и да се проследи прекласифицирането (т.нар. мигриране) на кредитни ресурси. На тази база е необходимо разкриването на тенденциите – подобряване или влошаване на качеството на кредитния портфейл, и обвързването им с евентуални промени в ръста на предоставения кредитен ресурс, както и отписването или преструктурирането на кредити.
При анализа на качеството на кредитния портфейл е особено внимание трябва да се провери адекватността на провизиите, като се имат предвид нивото и тенденциите при проблемните кредити и нормативните изисквания в страната относно оценяването и класифицирането на рисковите експозиции и формиране на провизии за загуби от обезценки.
Анализирането на задбалансовия кредитен риск включва процедури, аналогични на тези при анализа на качестовото на кредитния портфейл. Необходимо е разкриването на обема и тенденциите на класифицираните задбалансови ангажименти. При констатирането на промени трябва да се потърсят причините за тях. Най-важната част от анализа е разкриването на адекватността на провизиите (степента на тяхната достатъчност) съобразно рисковия профил на банката. Последното може да се  постигне чрез извеждане на съотношението между провизиите за условни задължения и всичките условни задължения, поети от банката.
Чрез надеждно анализиране на качеството на кредитния портфейл на база фактическото и прогностичното състояние е възможно постигането на по-ефективно управление на кредитния риск в банковата система. Именно към това са насочени и съвременните тенденции в банковия мениджмънт. Целта е развитието на такива отчетни, контролни и управленски методи, чрез които да става възможно  почти мигновенно (незабавно) реагиране на пазарните промени. Така например на организирания в края на 2003г.  семинар на тема „Банков надзор според Базелския акорд II” от Deutsche Bundesbank, Франкфурт на Майн, Германия, се обръща специално внимание на вътрешните методи за оценка на риска VAR Models и поддържащите ги стрес тестове. Тези подходи се считат за най-съществените нововъведения в областта на управлението на пазарния риск, както вече беше посочено. Методите се основават върху вътрешнобанкова оценка на ключовите компоненти на кредитния риск – вероятност от неизпълнение PD, експозиция към загуба от неизпълнение LGD, матуритет  M, размер, оборотна кредитополучателя S. Стрес тестът използва редица техники за установяване на влиянието върху банковия портфейл на крупни промени в макроикономическите условия или бъдещи събития. Основната цел на стрес теста е да разкрие зоните на риск и при това да оцени нивото на вероятните и възможни загуби при необичайни пазарни условия.
Стрес тестът може да се фокусира върху индивидуален риск – кредитен, валутен и др., или да изследва общото влияние на няколко риска. Чрез него се оценява въздействието на един или група фактори, влияещи върху нивото на риска в банковата система. В позицията „кредитен риск” стрес тестът е насочен към разкриване доколко ръстът на кредитирането или влошеното финансово състояние на кредитополучателя може да доведе до промяна в качеството на кредитите и размера на провизиите, като при това се залагат различни хипотепични сценарии (вероятно бъдещо състояние на пазарната среда).
При тестването на лихвения риск се изследва доколко промяната на лихвените проценти ще се отрази на лихвените приходи и разходи на банката, в т.ч. и тези по кредитните операции. Обикновено се използва моделът за дисбаланс в честотата на промяна на лихвените проценти. При това тестване може да се приеме, че честотата на промяна на лихвите съвпада с матуритета на активите и пасивите и че на шок са подложени само активите и пасивите в левове.
Резултатите от стрес теста могат да изиграят съществена роля в процеса на вътрешното управление и оценка на риска в банката. Прилагането на стрес тест ще подпомогне банковия мениджмънт при:
-         Оценяване на нивото и източниците на риск в банковата дейност.
-         Дефиниране на мероприятията за ограничаване на риска.
-         Аргументиране на необходимостта от допълнителни капиталови ресурси чрез акционерите на банката.




I I. Кредитен риск и методи за управлението му

В широк смисъл кредитния риск може да се определи като най-фундаменталния от всички видове риск за банките и основна причина за загубите от дейността им. Мотивировката за тази дефиниция е възприемането на кредитирането като основна дейност на банките и следователно определяне на кредитните операции като техни главни приходоизточници.
В по-тесен смисъл кредитният риск може да се дефинира като вероятност или потенциална възможност за претърпяване на загуби и щети от неизпълнение или некоректно изпълнение на договорените задължения между кридитора и кредитополучателя.
Кредитен риск съществува във всяка операция, свързана с движението на пари, и причините, които го пораждат, могат да се определят като:
-         природни;
-         политически;
-         икономически.
При анализа на риска е необходимо банката да оцени и трите причини, но с най-голяма тежест се третират икономическите, каквито са кредитните и валутните ограничения, отказ от плащане, промени на валутния курс и др. Стремежът на всяка кредитна институция се насочва към понижаването на риска от неплатежоспособност или фалит при избора на кредитополучател. За тази цел е необходимо класифицирането и изследването на основните видове риск, а именно: общия, корпоративния и спицифичния риск.
Приема се, че общият риск е свързан с икономическото и социално-политическото състояние на страната в даден момент. Той произтича от икономически, валутни борсови и други сътресения, влошаване на политическата ситуация и т.н. Общият риск е трудно предвидим и редуцирането му е почти невъзможно. Той засяга всички икономически агенти и може да доведе до редица отрицателни последици.
Корпоративният риск е породен от промени в конкретните икономически условия и се отнася само за дадено предприятие или отрасъл. Този риск може да е последствие от недостиг на суровини, енергийни ресурси, от промени в равнището на цените на продукцията, нейното търсене, загуба на пазари, митнически ограничения и др. Корпоративният риск може да бъде ограничен чрез намаляване на кредитите за рисковите отрасли и предприятия, разумно разпределение на кредитния ресурс и избягване съсредоточаването на голям брой кредити в тесен кръг от клиенти.
Специфичният риск е свързан с конкретни кредитополучатели и операции на банката. Такъв риск възниква при отделни кредитни сделки като например кредитиране на нови производства и дейности, за които не съществува достатъчно информация; за предоставянето на кредити на предприятия с незадоволително финансово състояние, слаб управленски персонал, без достатъчно производствени ресурси, силно задлъжнели и неспособни да реагират адекватно на променящата се икономическа ситуация в микро- и макромащаб и др.
Както беше посочено, всяка кредитна операция е свързана с отлив на парични средства от банката и следователно това я прави носител на определени рискове. Те са породени от възможността кредитополучателите в даден момент да се окажат във финансово затруднение и да не са в състояние да върнат предоставения им кредитен ресурс в договорения срок, т.е. да нарушат основни принципи на кредитната сделка, а именно – възвръщаемост, срочност, доходност. Това влияе върху изключително важни икономически показатели за търговската банка – нейната ликвидност и капиталова адекватност.
Взаимовръзката между кредитния риск, ликвидността и капиталовата адекватност на търговските банки доказва важността на точното оценяване на рисковете при кредитните операции и причините, които ги пораждат, като основа за изграждане на способи за управлението им.
Изложените до тук становища относно същността на кредитния риск, факторите, които го пораждат, и влиянието му върху показателите за ликвидността и капиталовата адекватност на търговската банка водят до заключението, че кредитирането е свързано с поемането на определени рискове, които изискват целесъобразни и ефективни методи за тяхното управление. Най-общо методите за управление на кредитния риск могат да се представят като фундаментални, специфични и допълнителни. Като фундаментални методи за управление на кредитния риск се възприемат:
§  Анализ на цикличността на икономиката, разкриване на етапа на който тя е в настоящия момент, и възприемане на адекватни на този етап кредитни решения. Този анализ в макро- и микромащаб ще намали общия риск от кредитнити начинания.
§  Определяне на уникални кредитни лимити на база класификация на кредитоискателите по степен на риска.
§  Избягване на свръхконцентрацията на кредитни ресурси в определени отрасли и региони. Това ще съдейства за редуциране на инвестиционния риск.
§  Използване на системата на консорциалните и паралелните кредити с цел намаляване размера на предоставения кредитен ресурс и риска по него.
Като специфични методи за управление на кредитния риск  се определят:

§  Отделяне не средства под формата на допълнителни резерви за кредитиране на по-високорискови, нови производства.
§  Формиране на специфични резерви с оглед предпазване от загуби при кредитните операции
§  Осъществяване на пълен и задълбочен анализ на финансовото състояние на кредитоискателите, възможността на кредита да генерира доходи, целевото му усвояване, възвръщаемостта му. Това е изключително важно за ефективното управление на кредитния риск. Именно тук се проявява водещата роля на счетоводната информационна система като система, която се информира и същевременно е информираща, с оглед ефективното управление на кредитния риск.
§  Точно оценяване на кредитния риск с помощта на специфични статико-математически способи и нови информационни технологии.
§  Допълнителни методи за управление на кредитния риск са обезпечаването на предоставяните заеми и кредитното застраховане.

Като резултат от представените съждения върху методите за управление на кредитния риск и извършените наблюдения на банковата практика у нас се структурират четири групи процедури по управление на рисковото кредитиране, структурирани в следната таблица (Таблица 2):
  

Таблица 2
Наименование на процедурата
Обхват на процедурата
1.Процедури по предотвратяване на рисковото кредитиране
1.1.Непозволяване (само хипотетично) появата на рискова експозиция на база пълното отчитане на общия, корпоративния и специфичния риск                                        1.2.Определяне на кредитни лимити на база класификация на кредитите по степен на риска, по отделни клиенти и по отрасли                    1.3.Диференциране на кредитния риск чрез разсредоточаване между отрасли, региони, клиенти                                                       1.4.Точно оценяване на кредитния риск с помощта на математически способи и нови информационни технологии                          1.5.Създаване на система за ранно предупреждение и контролна кредитния риск
2.Процедури по компенсиране на кредитния риск
2.1.Комбиниране на рискови експозиции с противоположни по характер сделки (т.нар.операции по "хеджиране")                   2.2.Отделяне на средства под формата на допълнителни резерви за кредитиране на рискови мероприятия                                    2.3.Отделяне на средства под формата на специфични резерви за покриване на загуби от кредитните операции
3.Процедури по прехвърляне на кредитния риск
3.1.Кредитно застраховане                             3.2.Приемане на гаранции и поръчителства и обезпечения по кредитите                              3.3.Специфични форми на кредитиране (консорциални и паралелни кредити)
4.Процедури по текущо контролиране на кредитния риск
4.1.Регулярни проверки от страна на служителите на кредитния отдел                   4.2.Възприемане на изисквания за съставянето и анализа на периодичните отчети за кредитния риск                                                                4.3.Регулярни проверки на документацията по кредитирането                                               4.4.Строг контрол върху обезпеченията по представените кредити и тяхната експлоатация
Използвана литература:

1.     Данаилов, Д., Финансов мениджмънт в бизнеса, С., 1996.
2.     Данаилов, Д., Международни бизнес анализи, С., 1999.
3.     Стоянов, Ст., Сн. Башева, Д. Фесчиян, Банково счетоводство, УИ „Стопанство”, С., 2006
4.     Фесчиян, Д. Милчова, Счетоводството като източник на информация за управление на краткосрочната кредитна дейност на банките, дисертационен труд, С., 2000
5.     Наредби на БНБ.
6.     Rose, H., Industry Risk and Bank Regulation, L., UK, 1991
7.     Sherman, J. Maisel, Robert Jacobson, Interest Rate Changes and Commercial Bank – Revenues and Costs, L., 1996
8.     Shilling, J. D., Beyond Syndicated Loans, L., UK, 1992
  

                                           
Съдържание

I. Анализ и оценка на кредитния портфейл на банките 

1.Характеристика на кредита като обект на счетоводството и анализа в банките.

2.Счетоводството като източник на информация за анализиране и оценяване на кредитния портфейл на банките

3.Процедури и показатели за анализа и оценката на качеството на кредитния портфейл на банките
        
I I. Кредитен риск и методи за управлението му

3 коментара:

  1. Здравейте, моето име е Виктория Алберто, жертва на измама в ръцете на фалшиви кредитори. аз са загубили около 45000.00 евро, защото имах нужда от голям капитал на 200,000.00.euro аз почти умря, аз не са имали къде да отиде. моят бизнес е бил разрушен, а в процеса аз загубих сина ми. Аз не можех да понасям това да се случи отново. Март 2016, срещнах един приятел, който ме запозна с добра майка, г-жа Оливия Daniel, че в крайна сметка ми помогна да си осигури заем в една компания. добра майка аз искам да използвам тази възможност, за да ви благодаря, и нека Бог да продължи да ви благослови. аз също искал да използвам тази възможност, за да съвети колега български, че има много измамници там, така че ако имате нужда от заем, и искат да си осигури заем бързо, само да се регистрирате чрез г-жа Оливия Daniel чрез имейл: (oliviadaniel93@gmail.com ). можете да се свържете с мен чрез този имейл: (victoriaalberto78@gmail.com). ако имате някакви съмнения. моля тя е единственият човек, надеждна и достоверна.
    Благодаря.

    ОтговорИзтриване
  2. Здравейте

         Имате ли нужда от заем, личен заем или бизнес кредит? Ние сме легитимни и акредитирани заемодатели с много нисък лихвен процент.

    Срок на откупуване 1 - 25 години.
    Минимален размер на кредита от $ 1000 до $ 100,000,000.00
    лихвен процент 2% на година

    За повече информация и обработка, свържете се с нас чрез

    Имейл: easyloanfirm2020@gmail.com
    WhatsApp: +14062845321


    С Най-Добри Пожелания
    Дерек Дъглас
    easyloanfirm2020@gmail.com

    ОтговорИзтриване
  3. Уважаеми господине / госпожо,

    Ние предлагаме всякакви заеми - бизнес заем / проект за недвижими имоти
    -Финансиране

    Ние сме цялостен финансов
    фирма за услуги, ангажирана да помага на нашите клиенти да подобрят своите
    дългосрочен финансов успех.

    Нашите персонализирани програми са създадени, за да помогнат за растежа, защитата и
    съхраняваме богатството на нашите клиенти, като предоставяме високо ниво на
    персонализирано обслужване.

    Ние сме инвестиционна / финансова фирма, специализирана в финансирането на проекти
    & Обща оферта за финансови услуги. Нашата основна функция ще бъде
    ще ви помогнем в пълното финансиране чрез нашето уважавано кредитиране
    Институции.

    Ние сме отворени за добри бизнес отношения с вас. Ние
    в момента се интересуват от финансиране на жизнеспособен бизнес,
    инвестиции или проекти в следните области на интерес:

    * Стартиране на франчайз
    * Придобиване на бизнес
    * Разширяване на бизнеса
    * Капиталов / Инфраструктурен проект
    * Покупка на търговски недвижими имоти
    * Изпълнение на договора
    * Търговско финансиране и др.
    * Искате да бъдете агент / брокер?

    - Посредниците / консултантите / брокерите са добре дошли да доведат своите
    клиенти и са 100% защитени.

    Препоръчваме ви да се свържете с нас и да научите повече за заемите
    услуга, която предложихме.

    Можем да обработим заем в диапазона от 5 000,00 евро до 50 000 000,00 евро,

    ЗА НЕЗАБАВЕН ОТГОВОР И ОБРАБОТКА НА ИСКАНЕТО НА ВАШИЯ КРЕДИТ В рамките на 2 работни дни, Свържете се с нас директно чрез този имейл: lydiamooncooperativeloan@gmail.com


    Свържете се с нас със следната информация:

    Пълно име:____________________________
    Необходима сума като заем: ________________
    Продължителност на заема: _________________________
    Цел на заема: ______________________
    Дата на раждане:___________________________
    Пол: _______________________________
    Семейно положение:__________________________
    Адрес за контакт:_______________________
    Град / пощенски код: __________________________
    Страна:_______________________________
    Професия:____________________________
    Мобилен телефон:__________________________

    Изпратете заявката си за незабавен отговор на: lydiamooncooperativeloan@gmail.com

    Благодаря ти.
    ЛИДИЯ ЛУНА
    Директор.
    ЛИДИЯ ЛУНА КООПЕРАТИВНА КРЕДИТНА КОМПАНИЯ
    Имейл: lydiamooncooperativeloan@gmail.com

    ОтговорИзтриване