четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Счетоводна политика. Същност и значение за организацията на счетоводството на предприятието. Ред и начин на формирането и.

Счетоводни услуги Пловдив                                      

1. Счетоводна политика на предприятието – същност и значение за организацията на счетоводството на предприятието

Разработването на счетоводна политика е сериозен творчески момент от дейността на стопанските предприятия. Правилното й изграждане има съществено значение за управлението, тъй като позволява сравнимост и правилно тълкуване на отделните пера и измененията им.
Счетоводната политика е възприет от предприятието счетоводен модел за отчитане на неговата дейност през отчетния период и представлява съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет.
Въпросът за същността на счетоводната политика е от съществено значение за управлението на дейността на отделното предприятие, като се има предвид, че системата на счетоводството се възприема като главна функция на управлението.
Като се ръководи от разпоредбите на закона за счетоводството и в съответствие с изискванията заложени в Националните счетоводни стандарти, ръководството на предприятието е длъжно да разработи собствена счетоводна политика. Тя представлява съвкупност от организационни, методологични и методически принципи за регистриране, оценка, обработка, съхраняване и ползване на счетоводната информация, възприети за определен отчетен период.
Разработената и утвърдена от ръководството на предприятието в началото на отчетния период /календарна година/ счетоводна политика, служи като модел за счетоводното отчитане на осъществяваната в предприятието дейност за същия период и е основен ориентир за всеки потребител на счетоводна информация. Въпросите, които могат да бъдат включени в счетоводната политика, са разнообразни и се определят в зависимост от характера и особеностите на предприятието: определяне на формата на счетоводството; начинът за формиране на цената на придобиване на активите, а заедно с това и методите за оценка на материалните запаси при тяхното придобиване; методите за оценяването на паричните средства във валута при тяхното потребяване; методите на амортизация; определянето на основните производствени разходи за дейностите; момента на реализация и т.н.
Счетоводната политика на предприятието е вътрешен нормативен документ, който може да бъде представен като заповед, правилник, наредба или други подобни.
Възприетата от предприятието счетоводна политика се оповестява като приложение към годишния финансов отчет, а всяка промяна спрямо предходния отчетен период, се оповестява, като задължително следва да се посочат причините, които са я наложили.
Същностната характеристика на счетоводната политика при условията на пазарна икономика изисква тя да се разработва преди настъпването на отчетния период, за който се отнася, в следствие анализ на тенденциите в проявлението на посочените фактори през бъдещия отчетен период и целите на управлението в социално-икономически аспект. Спазването на законите за конкуренцията изисква разработената счетоводна политика на предприятието да бъде пазена в тайна до изтичане на отчетния период, за който се отнася.
Счетоводната политика трябва да бъде законосъобразен икономически модел на поведение на предприятието по отношение на счетоводното отчитане на неговата дейност през отделните отчетни периоди в съответствие с различно проявяващи се вътрешни и външни социално-икономически фактори.
Факторите, които предопределят параметрите на счетоводната политика на предприятието през различните отчетни периоди са следните:
1. социално-икономическа конюнктура на пазара в национален, регионален и световен мащаб;
2. обхват и съдържание на националното законодателство и преди всичко на счетоводното, данъчното и търговското законодателство;
3. обхват и съдържание на международно възприетите норми, касаещи счетоводството и търговската дейност;
4. времетраене на един икономически цикъл – депресия, подем, спад и криза;
5. съдържание на предмета на дейност на предприятието;
6. набелязани социално-икономически цели на управлението при управлението на дейността на предприятието;
7. потенциални ресурси, които предприятието може да експлоатира през един отчетен период;
8. вид на собствеността върху експлоатираните ресурси в предприятието, т.е. до каква степен те са собственост на предприятието;
9. степен на обращаемост на ресурсите на предприятието;
10. обсег на предмета на счетоводството в предприятието.
В този смисъл, счетоводната политика на предприятието винаги се променя съобразно производителните сили и производствените отношения. Тя не може да има универсален характер и съдържание за различните типове предприятия. Счетоводната политика в едно производствено предприятие се отличава съществено от счетоводната политика в банковото или бюджетното предприятие по отношение на своя обхват, съдържание и целенасоченост.
Отражението на външните фактори върху счетоводната политика, формира нейния уникален характер. Промяната в проявлението само на един фактор в сравнение с прогнозирането му проявление, обуславя необходимостта от промяна в счетоводната политика на предприятието.
При практическото прилагане на разработената счетоводна политика трябва да се държи сметка преди всичко за бъдещата икономическа изгода, т.е. при едни ситуации предприятието трябва да се съобразява с данъчните разпоредби, а в други – няма да се съобрази с тях поради наличието на голяма по размер икономическа изгода за в бъдеще.
Следователно социално-икономическото поведение на дадено предприятие намира отражение в счетоводната му политика. Тя се гради на модели, опростено и схематично представящи реалната ситуация, включва елементи, които да отговарят на задачите и функциите, поставени пред отчетността в условията на пазарната икономика.
Основни елементи на счетоводната политика, са:
1)    счетоводни документи и документооборот;
2)    оценки на активи, пасиви и капитал;
3)    амортизационна политика;
4)    мотивиране инвестициите на предприятието;
5)    начини на оформяне и отчитане на договорните отношения;
6)    консолидационна политика;
7)    финансово планиране на дейността на предприятието;
8)    анализ и текущ контрол на дейността.
Целта, която се поставя с определяне на съдържанието на тези елементи, е:
- обособяване на ефективността от моделиране на счетоводната политика и практико-приложното изграждане на тези модели;
- уточняване на факторите, оказващи влияние на горепосочените елементи;
- дефиниране на задачите, свързани с оформяне на атрибутите на счетоводната политика;
- формулиране качествените характеристики на системата от елементи.
В основата на счетоводната политика стои конструирането на модели, които описват:
- икономическото поведение на конкретното предприятие;
- взаимодействията му с други контрагенти;
- социален статус на персонала му.
Видът на счетоводна политика, който предприятието може да възприеме при една или друга ситуация, трябва да се определи в съответствие с външните и вътрешните факторите, които влияят върху формирането й. Като такива могат да се посочат: степента на устойчивост при различните социално-икономически условия, данъчните изисквания от фискална позиция по отношение степента на признаване на приходите и разходите и формирането на финансовия резултат от дейността на стопанското предприятие.
При разработване на счетоводната политика на предприятието, трябва да се постави акцент върху следното:
1)                     до каква степен счетоводната политика на предприятието ще бъде съобразена с данъчното законодателство;
2)                     в коя фаза от икономическия си цикъл на развитие се намира предприятието и каква е потенциалната й продължителност;
3)                     предприятието замърсител ли е, или не на околната среда;
4)                     каква е възможната степен на устойчивост на прилаганата счетоводна политика.
Независимо от това, какъв е акцентът при формулирането на счетоводната политика, при всички случаи тя трябва да бъде законосъобразна и да отговаря на основната цел при организация на счетоводството, а именно да се дава честно и вярно отражение на имущественото и финансово състояние на предприятието.

2. Ред и начин на формиране на счетоводната политика
2.1. Изграждане на счетоводната политика - принципи

Счетоводството е модел на реалното функциониране на предприятието, който се подчинява на определени правила за отразяване на икономическите процеси.
Възникнали предимно като практически правила, а не като теоретични идеи, счетоводните принципи имат възможността постоянно да се променят и усъвършенстват. Те се отличават с гъвкавост и адаптивност към изменящата се икономическа реалност, а същевременно съдържат и алтернативни възможности за счетоводна интерпретация.
-         Документална обоснованост на стопанските операции
Документалната обоснованост изисква всички операции да се регистрират чрез съставянето на съответни първични документи. Т.е. отчетността трябва да борави само с елементи, имащи доказателствена сила при решаването на юридически спорове.
-         Независимост на отделните отчетни периоди
В Закона за счетоводството е регламентирана независимостта между отделните отчетни периоди. Разделянето и продължителността на функционирането на предприятието на отделни отчетни периоди е необходимо за измерване на резултата и за оценяване на рентабилността. За да има сравнимост, всички периоди трябва да бъдат равни помежду си.
Съгласно този принцип информацията за извършените сделки, отразена във финансово-счетоводните отчети, се отнася за периода на съответната отчетна година. Тя не може да бъде коригирана през следващи отчетни периоди, а с одобрението на годишния финансов отчет счетоводния цикъл се затваря за изтеклия период.
Спазването на този принцип довежда до използването на регулиращи сметки за приходите и разходите - т.нар. приходи и разходи за бъдещи периоди. Донякъде това затруднява някои потребители на годишните отчети , за които е важно да знаят размера на печалбата на предприятието като разлика между действително постъпилите приходи и платените разходи за отчетния период. Приходите и разходите се регистрират, когато действително са получени приходи и фактически са направени разходи. С този вид отчитане се измерва реалната печалба, а не годишния финансов резултат.
При възникване на събития от минали отчетни периоди, които са станали известни през текущия, но са възникнали в предходния период и не са били отчетени в съответното предприятие, се осъществяват корекции на финансовия резултат. Отчитат се извънредните приходи и разходи в момента на тяхното констатиране през текущия отчетен период или предизвикват счетоводни корекции в количествен и стойностен аспект на активите, пасивите и капитала. Корекции на счетоводните отчети за минали периоди след тяхното приемане не се извършват.
-         Предпазливост
Принципът на предпазливост е фундаментален счетоводен принцип.
Необходимо е да се отчитат всички предполагаеми рискове и евентуални загуби, които са породени по време на приключилия или на следващия отчетен период, дори ако тези рискове и загуби са станали известни до датата на съставянето на баланса.
Предпазливостта предполага такъв метод на измерване, който изразява в най-малка степен благоприятния ефект от сделката върху резултата на предприятието за текущия период. Този принцип обхваща следните изисквания към практическото счетоводно отчитане:
- отчитане на действителния финансов резултат;
- отчитане на всички предполагаеми рискове и евентуални загуби;
- отчитане обезценяването на активите и пасивите;
- не компенсиране на вземания и задължения, на разходи и приходи;
- отчитане на разходите, когато са вероятни, а на приходите, когато са сигурни.
Крайният резултат е елиминиране на възможността да бъде завишена печалбата. Много често благоразумието е в противоречие с някои други принципи, особено с принципа за вярно и честно представяне, с принципа за текущо начисляване и с концепцията за историческата цена. Когато съществуват такива конфликтни точки, се възприема водещ да остане принципът за предпазливост.
-         Стойностна връзка между краен и начален баланс
Задължителен принцип на отчетността е и стойностната връзка между краен и начален баланс. Този принцип предполага задължително представяне по един и същ начин и размер на имущественото и финансово състояние на предприятието в края на един и в началото на следващ отчетен период.
-         Предприятието да продължава своята дейност
Основно влияние на оценките на финансовите отчети, наред с принципите за историческата и актуалната цена, оказва принципът “действащо предприятие”. Този принцип легитимира в известна степен принципа на историческата цена. В съответствие с това активите и пасивите се записват по тяхната историческа цена и по нея активите се реализират, а пасивите се погасяват.
-   Възможно запазване на прилаганите методи за оценка и амортизация през предходен отчетен период
Със съществено влияние върху счетоводната политика е и принципа, осигуряващ възможност за запазване на прилаганите методи за оценка и амортизация през предходни отчетни периоди. Чрез този принцип се прилага еднакъв подход за едно и също тълкуване на сравними сделки и операции в два или повече последователни и независими помежду си отчетни периода.
Спазването на принципа цели по-ясното тълкуване на финансовите отчети, съпоставимост на данните и показателите за различните отчетни периоди възможност за проследяване на съществуващите тенденции.
При настъпване на промяна в методите на оценка и амортизация през текущия отчетен период, тя следва да се оповести, чрез посочване на причините за това и влиянието й върху финансовия резултат.
За отчитане на активите и пасивите съществува цяла гама от текущи оценки, чрез които намира проявление принципът на историческата цена. Съгласно неговата определеност към датата на придобиване или възникване активите и пасивите се оценяват по:
-         цената на придобиване – за закупените активи;
-         себестойността – за създадените в предприятието активи;
- продажната цена – за безвъзмездно придобитите активи, установени при инвентаризацията на некомпенсирани излишъци, за получените използваеми отпадъци, за получените без съпроводителен документ активи и други;
- номиналната стойност – за паричните средства, за вземанията и задълженията в левове;
- обменния курс на БНБ – за финансовите средства, за вземанията и задълженията в чуждестранна валута; когато валутата не се котира от БНБ- по обменния курс на сделката.
Следователно нито една от тези оценки не е общовалидна и абсолютна. Оценката на активите и пасивите в известен смисъл е условна, защото зависи от редица фактори, влияещи при формирането конкретната цена. Това е главната причина, поради която историческата цена е възприета като основен критерий за оценка. Тя е израз на паричните единици в момента, когато активите или пасивите са влезли в предприятието.
Разработването на счетоводната политика се основава и на принципа предимство на съдържанието пред формата. Той изразява отношението между стопанското съдържание и юридическата форма. За да може дадена информация да представлява достоверен израз на сделките и другите събития, те трябва да са осчетоводени и да бъдат представени съгласно тяхната същност и стопанска реалност, а не просто според правната им форма. Причината за подобна счетоводна интерпретация е, че не винаги същността на една сделка или друго събитие съвпада с видимата правна форма на проявление.
Израз на степента на прагматичност на счетоводната информация при вземането на управленски решения е принципът същественост. Една информация се счита за съществена, ако без нейното получаване потребителя не би взел дадено решение или би възприел друго решение, което има неблагоприятно влияние върху него.
Друг аспект на принципа същественост, е необходимостта от цялостно и пълно оповестяване в Приложението към годишните отчети на информацията за съществени събития и пера, настъпили след датата на съставяне на баланса. Тази информация има за задача да отрази събитието от гледище на неговия характер и на влиянието му по приблизителна оценка върху финансовия резултат.
При изготвяне на годишните отчети трябва да се спазва и принципът на съпоставимост между приходите и разходите, които произтичат пряко и съвкупно от едни и същи сделки или събития през един и същ отчетен период. Принципът на съпоставимостта означава, че когато дадена сделка засегне едновременно и приходите и разходите, влиянието им трябва да се отрази в рамките на един и същ отчетен период. За целта трябва да се вземат предвид критериите за:
-         съотношението между разходи и приходи;
-         текущо начисляване;
-         момента на признаването на приходите.
Съпоставимостта на приходи и разходи се разглежда по отношение на отделни сделки и по отношение на връзката между тях с отделните отчетни периоди – минали, текущи и бъдещи.
Текущото начисляване означава, че всички приходи и разходи се начисляват, т.е. приходите се признават за реализирани, а разходите за извършени независимо от това, дали са реално получени или платени. Предположението за начисляването е свързано с това, че доходът се отчита за текущия период – за периода, когато е възникнало вземането, а разходът се признава когато е извършен.
Доминираща цел при изготвянето на финансовите отчети, залегнала и в счетоводната политика е вярното и точно представяне на информацията във финансовия отчет. Счита се, че това изискване е спазено, когато е постигнато съблюдаване на всички принципи и изисквания към счетоводната политика. Тъй като няма конкретно дефиниране на понятието “вярно и честно представяне” се приема, че съобразяването с общите счетоводни принципи осигурява неговото постигане.
И така, изхождайки от същността, дефинирането и разграничаването на всички счетоводни принципи, се стига до извода, че те са:
- задължителната информационна база за изграждане на годишните финансови отчети;
- критериите, спрямо които одиторите проверяват счетоводната информация, посочена във финансовите отчети;
-          отправните точки за оценка на финансовото и имуществено състояние на предприятието от външните потребители.




2.2. База за изготвяне, информация за оповестяване и промени в счетоводната политика на предприятието

Законът за счетоводство, Националният сметкоплан, Националните счетоводни стандарти, заповедите на министъра на финансите, на председателя на Националния статистически институт и на председателя на Българска народна банка, с които се определя формата и съдържанието на приложенията към годишните финансови отчети на различните предприятия, Законът за данъкът върху добавената стойност и Правилникът за неговото приложение, Законът за данъка върху общия доход, Законът за защита на конкуренцията, и др., са нормативните актове, влияещи върху счетоводната политика като цяло. В тях са утвърдени редица правила и норми за организация и осъществяване на счетоводството, в т.ч. и за счетоводната политика като елемент на отчетността.
При формирането на счетоводната политика ръководителите на предприятието трябва да имат предвид йерархията на нормативните актове и това, че се дава приоритет на правните норми, които стоят на по-високо равнище в йерархичната стълбица.
Във връзка с необходимостта от констатиране законосъобразния характер на счетоводната политика и при оповестяването й като приложение на годишния финансов отчет на предприятието, се посочва информация за:
1.                      Възприетите методи за амортизация на амортизируемите дълготрайните активи.
2.                      Методите за оценка на материалните запаси при тяхното потребление.
3.                      Методите за оценка на валутата при нейното потребление.
4.                      Методите за признаване на приходите.
5.                      Базите за разпределение на постоянните общопроизводствени разходи.
6.                      Начините за определяне на етап от завършен договор за строителна дейност или за услуги от предприятията.
7.                      Критериите за признаване на държавни помощи като приходи, когато такива са получени.
8.                      Събитията, настъпили по време на съставянето на счетоводния баланс.
9.                      Събитията, настъпили след датата на изготвянето на финансовия отчет.
10.                 Изчислените показатели за рентабилност, ефективност, ликвидност, финансова автономност и обращаемост на материалните запаси.
11.                 Всички други сведения, определени за оповестяване в националните счетоводни стандарти или преценени от предприятието за съществени.
Промени в счетоводната политика се правят рядко, но когато това се налага, са определени два възможни подхода. Според първия препоръчителен - промяната засяга неразпределената печалба от предходната година. Следователно не се променя в текущата година. За сравнимост промяната намира отражение и в информацията, посочена в предходната година на отчета на приходите и разходите и в баланса. Според втория подход алтернативен - промяната намира отражение в текущата година, като определения размер на влиянието се отразява и в другите приходи или разходи. За да се осигури възможност за сравняване, се прави проформа отчет за приходите и разходите, баланс, отчет за паричния поток и за собствения капитал така, сякаш новата политика е прилагана и през предходната година.

3. Счетоводна политика на Сдружение ”Алтернативи”

Сдружение “Алтернативи” е регистрирано през 2000г. от Бургаски окръжен съд, като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, съгласно разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Учредява се без срок, със седалище и адрес на управление - гр.Айтос, ул.”Орлово” №2.
За постигане на целите си, сдружението развива всякакви разрешени от закона дейности. То извършва и допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната дейност, за която е регистрирано, като използва прихода за постигане на определените в устава цели. Стопанската дейност се подчинява на условията и реда определени със законите, регулиращи съответния вид дейност.
В предприятието се прилага двустранно счетоводно записване на стопанските операции и счетоводното отчитане е организирано съгласно принципите и методите заложени в Закона за счетоводство, Националните и Международните счетоводни стандарти.
За целите на представяне на счетоводната политика на СНЦ ”Алтернативи”, е необходима информация за предоставяните услуги. Те са обособени в следните групи:
Технически услуги: Копиране; Принтиране; Набор на текст; Други
Консултации:Финансиращи организации и процедури за кандидатстване; Счетоводство; Маркетинг и мениджмънт и други
Обучения: Начална компютърна грамотност; Компютърно счетоводство; Езикови и специализирани компютърни курсове
Сдружението е избрало и прилага счетоводна политика в съответствие със Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти. За нерешени въпроси в НСС е избрало и прилага политика в съответствие с Международните счетоводни стандарти и е оповестило този факт. Периодът за който се изготвя е една календарна година /01.01. – 31.12./
Счетоводството се осъществява в съответствие с основните счетоводни принципи:
Текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития се начисляват към момента на тяхното възникване и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
Действащо предприятие;
Предпазливост;
Съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена дейност, се отразяват във финансовия резултат за периода, през който сдружението черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване;
Предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма;
Запазване на счетоводната политика от предходния отчетен период - постигане съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди.
Стопанските операции се документират, като се използват следните счетоводни документи:
1.Първични - Разходен касов ордер, Приходен касов ордер, Фактура за извършени услуги и други.
2.Вторични - Ведомост за заплати, Авансов отчет и др.
3. Регистри – Касови книги, Регистър на личните данни и други.
За достоверността на информацията, съдържаща се в счетоводните документи отговорност носят длъжностните лица, които са ги съставили и подписали и имащи право да извършват това. След подписването им, те придобиват разпоредителен характер и служат като основание за последващи счетоводни записвания. В края на отчетния период обработените счетоводни документи се съхраняват в счетоводен архив по ред определен от ръководителя на сдружение “Алтернативи”.
За обобщаване на данните, записани по синтетичните и аналитичните сметки, за проверка на правилността на записванията по тях, в края на всеки месец се съставят оборотни ведомости.
Грешките възникнали при счетоводните записвания се поправят по един от следните начини: коректурен или сторнировъчен.
База за нормативното регламентиране на оценките на активи, пасиви и капитали в СНЦ”Алтернативи”, е Законът за счетоводството и другите подзаконови нормативни актове засягащи дейността на сдружението.
Принципите, които се спазват в процеса на оценяване са следните:
-   не се допуска компенсиране на пасиви и актив, на приходи и разходи;
-   през отчетния период методът на оценка да не се променя;
-   при оценка на имуществото на сдружението се отчетат всички предполагаеми рискове и загуби;
-   оценката на активите и пасивите в началото на новия отчетен период съвпада с оценката на същите в края на предходния отчетен период.
Сдружението обикновено придобива активи и материали чрез покупка. Въз основа на получената фактура и други първични документи за закупените материали, с покупната цена и размера на извършените разходи по доставката се съставя съответната счетоводна статия.
При получени материали без фактура, се съставя протокол за приемане на активи в два екземпляра – за счетоводството и за МОЛ.
Сдружението може да придобие материали и чрез дарение. Тогава те се оценяват по продажна цена.
При потребление материалните запаси се оценяват по метода на средно-притеглена величина.
Приходите се формират от продажбата на различните видове услуги, посочени по-горе и се признават за приходи от дейността в момента на фактурирането им.
При анализа на общия стойностен обем на нетните постъпления от продажбата на услугите, се отчита и промяната в структурата на продажбите. Основните фактори, които го обуславят са: обемът на продажбите по видове услуги, структурата на продажбите и средната продажна цена на услугите
Законът дава право на всяка стопанска единица свободно да трансформира своите парични средства в чуждестранна валута и обратно, което създава възможност за стабилизиране на финансовото им състояние и намаляване на кредиторската им задлъжнялост. Към настоящия момент сдружение “Алтернативи” не се възползва от това си право, но то е предвидено при евентуално възникване на ситуации от този род.
Извънредните приходи имат случаен характер и не са свързани пряко, с дейността, а произтичат от обстоятелства свързани с ефективни управленски решения. В “Отчета за приходите и разходите” те са посочени в раздел III на приходите.
Себестойността на предлаганата услуга, се установява на базата на основните производствени разходи, извършени за нейното предоставяне. Формира се т. нар. съкратена (технологична) себестойност.
За счетоводно отчитане на разходите за материали се използва едноименната сметка. Към нея се откриват аналитични сметки за основни материали, за спомагателни материали и за горивни материали.
Краткотрайните материални активи е прието да се оценяват по по-ниската от доставната и нетната реализируема стойност, като разликата се отчита като други текущи разходи за дейността.
Първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи.
След първоначалното признаване като актив на всеки отделен ДМА, същият се отчита по цената на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
Ако икономическата ситуация се промени през отчетния период, в края му се прави обезценка на активите и пасивите с цел да се отчетат потенциални загуби от променилата се ситуация.
Сдружение “Алтернативи”, е разработило собствена амортизационна политика и амортизационен план за всеки амортизируем актив.
Активите са класифицирани като амортизируеми и неамортизируеми и е възприет подход за определяне срока им на годност, в зависимост от техния вид. Приложените методи на амортизация периодично се преразглеждат и ако се установи настъпването на значителна промяна в очакваните икономически изгоди от тези активи, се правят промени.
При разработване на амортизационната си политика предприятието се е съобразило с определените от Закона за данъка върху печалбата амортизационни норми. Информацията необходима за попълване на амортизационния план се получава от аналитичните сметки за съответния амортизируем актив.
Предвидено е начислението на амортизацията да започне от месеца, следващ месеца на придобиване или въвеждане в употреба и да се преустанови от месеца, следващ месеца на извеждане от употреба. При извеждане на актив от употреба отчетената до момента амортизация се отразява счетоводно в намаляване на отчетната му стойност.
Ежедневно в предприятието се отчитат разчетни отношения.
При възникване на събития от минали отчетни периоди, които са станали известни през текущия, но са възникнали в предходния и не са били отчетени в сдружението, се осъществяват корекции на финансовия резултат. Отчитат се извънредните приходи и разходи в момента на тяхното констатиране. Корекции на финансовите отчети за минали периоди след тяхното приемане не се извършват. В Приложението към годишния финансов отчет за текущия период се оповестява промяната във финансовия резултат вследствие на отразяването на събития от минали отчетни периоди.
Задължителен принцип на отчетността, заложен в разработената от сдружение “Алтернативи” счетоводна политика, е и стойностната връзка между краен и начален баланс. Този принцип предполага задължително представяне по един и същ начин и размер на имущественото и финансово състояние в края на един и в началото на следващ отчетен период.
Когато се налага промяна в счетоводната политика, се прилага подходът, според който промяната засяга не разпределената печалба от предходната година. Следователно не се променя в текущата година. За сравнимост промяната намира отражение и в информацията, посочена в предходната година на отчета на приходите и разходите и в баланса.

4. Обобщение


Със своето информационно съдържание счетоводната информационна система на предприятието предопределя, какво трябва да бъде правилното управленско решение при една или друга ситуация. От тук следва изводът, че всяко управленско решение, за да бъде мотивирано и добре обосновано, се базира на съдържанието на счетоводната политика на предприятието. Всяко решение, което е изключение от това правило, води до влошаване на състоянието му в социално-икономически аспект.
Доброто познаване на същността на счетоводната политика на предприятието като съвкупност от инструментариум и конкретни практически действия я превръща в ръководно начало при текущото управление на дейността на предприятието през съответния отчетен период. При условията на пазарната икономика тя намира формален израз на т.нар. бизнес план за бъдещо развитие на предприятието.
Ето защо, осъзнавайки същността на счетоводната политика, е необходимо да се обърне сериозно внимание на възможностите за разкриването на нейните елементи, нейната информационна база и нейните особености при различните социално-икономически ситуации.

5. Използвана литература

1.     Счетоводство на предприятието – Васил Янков
2.     Национални счетоводни стандарти и указания за прилагането им
3.     Закон за счетоводството

1 коментар:

  1. Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

    ОтговорИзтриване