вторник, 15 ноември 2011 г.

Примерен реферат по счетоводство


Счетоводни услуги Пловдив                                      

" Университет  по практическо счетоводство  "

РЕФЕРАТ



По дисциплина: Счетоводен отчет

ТЕМА: Счетоводен баланс. Счетоводни сметки
  

                    СПЕЦИАЛНОСТ: Счетоводство, анализ и одит

          Януари 2010



СЪДЪРЖАНИЕ


СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
    І. Обща характеристика
    ІІ. Структура и съдържание на счетоводния баланс
         1. Балансови раздели
         2. Балансови пера (статии)
    ІІІ. Видове счетоводни баланси
          1. Редовни
          2. Извънредни 
СЧЕТОВОДНИ СМЕТКИ
    І. Обща характеристика
    ІІ. Общи понятия при счетоводните сметки
    ІІІ. Връзка на счетоводните сметки със счетоводния баланс
КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ
              І. Счетоводни сметки според връзката им със счетоводния     баланс      
       ІІ. Счетоводни сметки според степента на обобщеност на счетоводната информация
              ІІІ. Счетоводни сметки по предназначение и структура
     Използвана литература 


СЧЕТОВОДЕН  БАЛАНС

    І. Обща характеристика
     Счетоводния баланс е способ на частния метод на счетоводната отчетност за обобщено изразяване  и икономическа  групировка на имуществото на дадено предприятие  към точно определен момент и посредством паричния измерител.
Като технически способ счетоводния баланс е таблица от две части. Лявата  част се наричa актив ,а дясната–ПАСИВ.                                                                                                                                                                                                                                                                                 Думата баланс има гръцки произход и означава равновесие, двублюдие, везни. Между сумата на актива и сумата на пасива на баланса трябва да има задължително равенство.
    ІІ. Структура и съдържание на счетоводния баланс
     Съдържа балансови раздели, балансови групи и балансови  пера (статии).
 1. Балансови раздели – най-голямата структурна единица  и се образуват от еднородни балансови групи. Актива на баланса съдържа четири основни балансови раздела, а пасива – три раздела. Двете части имат и по един допълнителен раздел, който се нарича задбалансов.
 2. Балансови групи – по-малка структурна единица, образуват се от еднородни балансови пера. Например: раздел А на актива на баланса съдържа дълготрайни активи и има следните балансови групи :
             а) 1-ва група – материални дълготрайни активи (МДА)
             б) 2-ра група – неметериални дълготрайни активи (НДА)
             в) 3-та група – финансови дълготрайни активи (ФДА)
        3. Балансови пера (статии) – най-малката структурна единица и отговарят на всеки конкретен обект на счетоводно отчитане. Всяко балансово перо има точно определено наименование и стойностно изражение. Балансови пера са например: машини, съоръжения и оборудване; материали; вземания по продажби; основен капитал; задължения към доставчици. Под  влияние на протичащите стопански операции сумата на балансовите пера непрекъснато се променя като  се увеличава или намалява. Под стопански операции се разбира всеки отделен акт от дейността на предприятието. Например: покупка на машини или стоки ; начисляване или изплащане на заплати; погасяване или получаване на заеми и др.
          АКТИВЪТ на баланса съдържа следните четири колони за  записване на сумата на балансовите пера :
           1-ва колона – в нея се записва сумата на баласовите пера от предходния отчетен период.
           2-ра  колона  - служи за  записване на  отчетната стойност  на активните балансови пера за текущия отчетен период. Отчетната стойност може да бъде представлявана от:
                  а) цената на придобиване – образува се от  фактурната стойност и сумата на извършените разходи  по придобиването ;
                  б) пазарна стойност – по нея се водят на отчет безвъзмездно придобитите активи и установените излишъци  при инвентаризация;
                  в) оценка по себестойност -  по нея се водят на отчет придобитите активи от собствено  производство. Себестойността е равна на сумата на извършените разходи , пряко свързани с производството.
            3-та колона – коректив – в нея се записват сумата на начислената амортизация на наличните  МДА и НДА към момента на изготвяне на баланса.
            4-та колона – балансова стойност – тя е равна на разликата между колони 2-ра и 3-та.
            ПАСИВЪТ на баланса  съдържа следните 2 колони :
             1-ва колона – служи за записване на  пасивните балансови пера за предходния отчетен период ;
             2-ра колона  - служи за  записване на сумата на пасивните балансови пера за текущия период.
                РАВЕНСТВОТО  между двете части на  счетоводния баланс се изразява  в равенство между сумата на колона 4-та от актива на баланса и сумата от колона 2-ра от пасива на баланса.

     ІІІ. Видове счетоводни баланси
            1.Редовни – изготвят се във връзка с редовната  дейност на предприятието и биват:   
               а) встъпителни – съставят се  към  момента на  започване на дейността;
               б) приключителни – изготвят се към 31 декември и служат като начало за следващия отчетен период.
             2. Извънредни – изготвят се във връзка с документирането на имуществото  след протичането на непредвидени обстоятелства  като наводнения, земетресения и др. Към тях се отнасят и ликвидационните баланси, които се съставят при прекратяване на дейността поради фалит или сливане с друго предприятие.


СЧЕТОВОДНИ  СМЕТКИ

  І. Обща характеристика – те са способ от частния метод на счетоводния  отчет, чрез който се получава  информация  за състоянието на активите и пасивите  към началото и края на отчетния период  и за настъпилите изменения през периода.  Като  технически способ представляват таблица от 2 части . Едната служи за записване на увеличенията, а другата – за намаленията.
  ІІ. Основни понятия при счетоводните сметки :
1. Дебит – това е лявата страна на счетоводните сметки .
2. Кредит – това е дясната част на счетоводните сметки.
3. Дебитиране – това са записванията по дебита на счетоводните сметки. Активните счетоводни сметки се дебитират с увеличенията ,  а пасивните – с намаленията.
4. Кредитиране – това е записването по кредита на счетоводните сметки. Активните счетоводни сметки се кредитират с намаленията , а пасивните счетоводни сметки с умеличенията.
5. Откриване на счетоводни сметки – изразява се в пренасяне на началното състояние на обекта на отчитане от началния баланс по счетоводните сметки.
6. Начално салдо -. началното състояние, което при активните счетоводни сметки  се записва по дебита, а при пасивните по кредита.
7. Водене на счетоводните сметки – извършва се през течение на отчметния период и се изразява в отразяване на настъпилите увеличения и намаления през периода.
8. Оборот – това е сумата на настъпилите изменения през отчетния период. Всяка счетоводна сметка има дебитен и кредитен оборот. При активните счетоводни сметки дебитния оборот показва общата сума на настъпилите увеличения, а кредитния оборот – общата сума на намаленията. При пасивните счетоводни сметки кредитния оборот показва общата сума на увеличенията, а дебитния оборот общата сума на намаленията.
9. Сборове – това е сумата на началнотосалдо и оборота. Всяка счетоводна сметка има дебитен и кредитен сбор. При активните счетоводни сметки дебитния сбор е равен на сумата на началното салдо и дебитния оборот. Кредитния сбор е равен на кредитния оборот. При пасивните счетоводни сметки кредитния сбор е равен на сумата на началното салдо и кредетния оборот. Дебитния сбор е равен на дебитния оборот.
10. Салдо за уравнение – това е разликата между двете страни на счетоводните сметки, записана в по-слабата страна във връзка уравняването им.
11. Крайно салдо – то показва състоянието на обекта на отчитане към края на отчетния период. При активните счетоводни сметкисе записва по дебита, а при пасивните по кредита. То е равно на салодото за уравнение и служи като начално салдо за следващия отчетен период.
12. Приключване на счетоводните сметки – извършва се задължително към 31 декември, а по преценка на предприятието и други по-кратки интервали ото време. Изразява се в установяване на оборотите, на сборовете на салдото за уравнение и на крайното салдо.

ІІІ. Връзка на счетоводните сметки със счетоводния баланс
1. Счетоводните сметки почти във всички случаи носят наименованието на балансовите пера. Има и някои изключения като например: сметки разходи за основната дейности и радходи за спомагателната дейност, които в счетоводния баланс се записват чрез балансовото перо незавършено проиводство.
2. Сумата на начлните салда на счетоводните сметки се получава от сумата на съответстващите им балансови пера, отразени в счетоводния баланс.
3. Сумата на крайните  салда на счетоводните сметки служи за съставяне на приключителния счетоводен баланс.



КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЧЕТОВОДНИТЕ СМЕТКИ

І. Счетоводни сметки според връзката им със счетоводния     баланс:
     1. Активни счетоводни сметки – те отговарят на активните балансови пера.
     2. Пасивни счетоводни сметки те отговарят напасивните балансови пера.
     3. Задбалансови счетоводни сметки – отговарят на задбалансовите пера.
 ІІ. Счетоводни сметки според степента на обобщеност на счетоводната информация:
     1. Синтетични счетоводни сметки – те дават обобщена информацияза обектите на счетоводно отчитане. Водят се само в стойностно изражение. Такива са всички счетоводни сметки записани в списъка на сметките към националния сметкоплан.
     2. Аналитични счетоводни сметки – те дават конкретна информация и се водят за всеки отделен обект на счетоводно отчитане. Аналитичните сметки за отчитане МДА и материални запаси (МЗ)както в натурално така и в стойностно изражение. Аналитичните сметки за отчитане на вземания и задължения се водят само в стойностно изражение.
     3. Допълнителни сметки – те нямат задължителен характер и се водят по преценка на предприятието. Всяко предприятие само определя техния брой, наименование и условно обозначение. Например: по сметка 302-материали могат да се водят следните допълнителни сметки:
     сметка 3021 -  основни материали
     сметка 3022 – спомагателни материали
     сметка 3023 – запасни части и т.н.
           ІІІ. Счетоводни сметки по предназначение и структура.
               1. Материални сметки – те служат за отчитане на веществените активи. Към тях се отнасят сметките от група 20,30 и 31. По отношение на баланса са активни. През отчетния период се дебитират с увеличенията, а се кредитират с намаленията. Остават с крайно дебитно салдо, което за сметките от група 20 се записва в раздел А, група І, колона ІІ на актива на баланса. Крайните салда на сметките ото група 30  и 31 се записват в раздел Б, група І на актива на баланса.
 2. Сметки за отчитане на капитали – към тях се отнасят сметките от групи 10, 11, 13 и 15. Те са пасивни балансови сметки. През отчетния период се кредитират с увеличенията, а се дебитират с намаленията. Остават с крайно кредитно салдо. Крайното салдо на сметките по групи 10 и 11 се записва в раздел А, група І и ІІ, а на сметките от група 13 и 15 в раздел Б, група І и ІІІ на пасива на баланса.
3. Финансови сметки - към тях се отнасят сметките от групи 50 и 51. Остават с крайно дебитно салдо, тъй като имат характера на активни балансови сметки. Крайното салдо се записва в раздел Б, група ІІІ на актива на баланса.
4. Калкулативни сметки – към тях се отнасят сметки 611 и 612. Те имат характера на активни балансови сметки. През отчетния период се дибитират с извършените разходи по производсвото на продукцията или оказване на услугите. По този начин по дебита им се калкулират т.н. съкратена (технологична) себестойност. Кредитират се със сумата на получената продукция и на оказаните услуги. Остават с крайно дебитно салдо, което се записва в раздел Б, група І на актива на баланса, чрез балансовото перо – назавършенож производство.
5. Разчетни сметки – служат за отчитане на вземания и задължения. Разчетните сметки за вземания са активни балансови сметки. Към тях се отнасят сметките от група 41 – сметки 422, 424, 426,група 44 – но без сметка 443 и др. Остават с крайно дебитно салдо, което се записва в раздел Б, група ІІ на актива на баланса. Към разчетните сметки за задължения, които са пасивни се отнасят сметките от групи 40,45, сметка 421 и др. Те остават с крайно кредитно салдо, което се записва в раздел Б, група ІІ на пасива на баланса.
6. Смесени сметки – те имат характера на активно-пасивни сметки и едновременно служат за отчитане на вземания и задължения. Такава е например сметка 496-разчети по лихви. При отчитане на начислените лрихви за получаване тя има характира на активна сметка. При отчитане на начислени дължими лихвни е с характера на пасивна сметка. В счетоводния баланс смесените сметки могат да останат с едно крайно салдо, установено сато разлика между двата оборота на сметката. По преценка на предприятието могат да се водят допълнителни сметки, от които едната да е за отчитане на вземанията, а другата - на задълженията. В този случай в баланса се показват като две отделни сметки с две различни крайни салда.
7. Операционно-резултатни сметки – служат за отчитане на финансовия резултат от извършените продажби. Към тях се отнасят сметки 701, 702 и 703. Те се кредитират със стойността на сделката в предприятието с регистрация за ДДС, а в нерегистрираните предприятия за ДДС с продажната стойност. Дебитират се с отчетната стойност на продукцията, стоките и услугите, с извършените разходи по продажби и с полагаемата се част от преките и непреките разходи, свързени с продажбите на продукцията. След завършване на реализацията се приключват с разликата между двата оборота, каято се отнася към финансовия резултат на предприятието.
8. Финансово-резултатни сметки – те служат за отчитане на финансовия резултат от цялостната дейност на предприятието. Към тях се отнасят сметките от група 12, а именно:
    а) 121-загуба от минали години – тя е активна балансова сметка, дебитира се с установената загуба, а се кредитира при покриването ù. Отава с крайно дебитно салдо, което се записва в раздел Г на актива на баланса;
    б) 122-неразпределена печалба от менали години – пасивна балансова сметка. Кредитира се в началото на отчетния период след завършване на годишното приключване и във връзка с отнасяне на установената печалба от изтеклия отчетен периодпо предназначение;
    в) сметка 123 печалби и загуби от текущата година – тя има характера на смесена сметка и по тношение на счетоводния баланс е активно-пасивна. При положителен финансов резултат е с характер на пасивна сметка. Остава с крайно кредитно салдо, което се записва в раздел А група ІІІ на пасива на баланса. При отрицателен финансов резултат е с характера на активна сметка. Остава с крайно дебитно салдо, което се записва в раздел Г на актива на баланса.
9. Периодоразграничителни сметки – към тях се отнасят:
    а) 613-разходи аз бъдещи периоди – тя е активна балансова сметка. Дебитира се с прадплватените разходи , а се кредитира задължително към 31 декември във връзка с отнасяне на полагаемата се част към текущите разходи. Остава с крайно дебитно салдо, което се записва в раздел Б, група ІV на актива на баланса;
      б) сметка 704-приходи за бъдещи периоди – тя е пасивна балансова сметкакредитира се с получените предплатени приходи, а се дебетера задължително към 31 декември във връзка с отнасяне на полагаемата се част към текущите постъплания. Остава с крайно кредитно салдо, ксоето се записва в раздел В на пасива на баланса.
10. Събирателно-разпределителни сметки – към тях се отнасят сметки 614-разходи за органиазция и управление и сметка 615-разходи по продажби. Те не са балансови сметки. През отчетния период се дебитират със сумата на извършените разходи, а в края на периода след разпределението им на определена база се кредитират във връзка с отнасянето им за намаление на постъпленията от продажби, след което се приключват.
11. Регулиращи сметки – към тях се отнасят сметки 241-амортизация на МДА и 242-амортизация на НДА. Те не са балансови, но в счетоводните статии са с характера на пасивни сметки. Кредитират се с начислената амортизаци, а се дебитират с изписаната амортизация на извадениет от употреба дълготрайни активи. Остават с крайно кредитно салдо, което се записва в корлона ІІ-коректив на актива на  баланса срещу балансовите пера то раздел А, група І и ІІ.
12. Транзитни сметки – те служат за отчитане на извършени разходи и получени приходи. Не са балансови. Към сметките за отчитане разходи се отнасят групи: 60, 62 и 66. В счетоводните статии са с характера на активни сметки. През отчетния период се дебитират с извършените разходи, а се кредитират във връзка с отнасянето им по предназначението им, след което се приключват. Към сметките за отчитане на приходи се отнасят групи 72 и 76. В счетоводните статии са с характера на пасивни сметки. Кредитират се с получените разходи , а се дебитират във връзка с отнасянето им към финасовия резултат, след което се приключват.



                                  Използвана литература:

Национален сметкоплан  Приет с Постановление N 65 на Министерския съвет от 25  март 1998 г. - приложение N 2, обнародван като притурка на "Държавен вестник", бр. 36 от 31 март 1998 г., в сила от 1 януари 1998 г., изм., бр. 51 от 4 юни 1999 г., бр. 3 от 11 януари 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.
Национални счетоводни стандарти (приети с ПМС No 65 от 1998 г., заменени с ПМС No 37 от 2002 г.; обн.,ДВ,бр.22 от 27 февруари 2002 г.)
                

Няма коментари:

Публикуване на коментар