четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Анализ на ДМА



I ЧАСТ


         По смисъла на МСС 16 – Имоти, машини, съоръжения и оборудване, ДМА: са установими /конкретни/ нефинансови ресурси, които имат натурално – веществена форма, държат се от предприятието, за да се използват за производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица, с цел икономическа изгода или за административни цели; и се очаква да бъдат използвани през повече от един период /повече от 12 месеца/,съгл.Закона за Счетоводството. Според ЗКПО това са активи, които отговарят на горепосочените изисквания и са със стойност, която е равна или превишава по – ниската от следните две величини: петстотин лева или възприетия съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост.
Този стандарт не се прилага за:
        1.Биологични активи, свързани със земеделска дейност;
        2.Права върху минерални находища, проучване и добиване на полезни изкопаеми, нефт, природен газ и подобни невъзстановими ресурси. 
       
ДМА могат да бъдат придобивани по много начини, от които най – популярни са:
-покупка
-построяване
-от собствено производство
-дарение
-замяна
-финансов лизинг
-при бизнескомбинации и др.
        1.Признаване на ДМА
За да се признае за актив всеки отделен имот, машина, съоръжение или оборудване следва:
        А/Предприятието да прецени степента на сигурност на потока от бъдещите икономически ползи на база наличните доказателства в момента на първоначалното признаване. Съществуването на достатъчно сигурност, че предприятието ще има бъдещи икономически ползи, изисква да се потвърди, че предприятието ще получава изгодите, свързани с актива и ще поеме съответните рискове. Това потвърждение обикновено е налице, когато рисковете и изгодите са прехвърлени на предприятието. Преди това да стане, сделката за придобиването на актива може да се анулира и за това активът не се признава.
        Б/Себестойността / цената на придобиване/ на актива за предприятието да може да бъде надеждно определена. Това е сумата от заплатените парични средства, или парични еквиваленти, или справедливата стойност на друго вложение за придобиването на един актив към момента на придобиването или създаването му. Обикновено този критерий се удовлетворява лесно, защото сделката за размяна, удостоверяваща покупката на актива, посочва и неговата стойност. А ако активът е създаден от самото предприятие надеждно оценяване на себестойността може да се направи от сделките с външни за предприятието страни за придобиването на материали, труд, и други средства на производството, използвани в процеса на създаването.
        ДМА често заемат голяма част от общите активи на предприятието, поради което са съществени за представянето на финансовото му състояние.
        В определени случаи е целесъобразно активите да се групират и критериите да се прилагат за съвкупната им стойност. Повечето резервни части и сервизно оборудване обикновено се отчитат като стоково – материални запаси и се признават за разход в момента на консумирането им. Въпреки това основните резервни части и резервно оборудване се считат за ДМА, когато предприятието очаква да ги използва през повече от един период. Ако резервните части и сервизното оборудване могат да се използват само във връзка с отделен ДМА и използването им се очаква да бъде нередовно, то те се признават, но се амортизират за срок не по – дълъг от полезния живот на съответния актив.
        При някои обстоятелства, всички разходи по актива се разпределят между съставните му компоненти и всеки компонент се отчита по отделно. Това е така, когато съставните активи имат различни полезни срокове на живот или по различен начин осигуряват ползи за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми на амортизация.
        ДМА може да се придобиват по причини за сигурност или за опазване на околната среда. Придобиването им, макар и пряко да не увеличава бъдещите икономически ползи от всеки конкретен ДМА, може да е необходимо, за да може предприятието да получава бъдещи икономически ползи от другите си активи.

        Начално оценяване на ДМА

Всеки имот, машина, съоръжение и оборудване, който се признава за актив, трябва първоначално да бъде оценен по себестойност. Тя включва покупната цена, митата и невъзстановимите данъци върху покупката, както и всички преки разходи за привеждането на актива в работно състояние за предвидената му употреба. Всички търговски отстъпки и възстановени суми се приспадат при изчисляване на покупната цена.
        Когато плащането за даден актив се разсрочва след нормалните кредитни срокове, себестойността на актива е еквивалентна на цената в брой, а разликата между тази сума и общата сума на плащанията се признава за лихвен разход през периода на кредита.
        Административните и другите общи разходи не са компонент на себестойността, освен ако не са пряко свързани с придобиването на актива или привеждането му в работно състояние. Пускът и подобни производствени разходи не съставляват част от себестойността на актива, освен ако са необходими за привеждането на актива в работно състояние.
        Себестойността на създаден от самото предприятие актив се определя, като се следват същите принципи, както за един придобит актив. Ако предприятието изработва подобни активи за продажба в хода на нормалната си дейност, себестойността на актива обикновено е същата, както разходите за производство на актива за продажба. Всяка вътрешна печалба се елиминира при изчисляването на тези стойностти.
        Себестойността на актив, държан от наемател по финансов лизингов договор, се определя, като се следват принципите на МСС 17 – Лизинг.
        Себестойността при размяна на активи:
        А/Придобиване при замяна или частична замяна на несходен ДМА или друг актив. Себестойността се определя по справедливата стойност получения актив, която е еквивалентна на справедливата стойност на отдадения актив, коригирана с всички преведени парични средства или парични еквиваленти.
        Б/Придобиване при замяна на подобен актив, който има сходна употреба в същата сфера на стопанската дейност и сходна справедлива стойност. И в двата случая, тъй като процесът на получаване на доходи е незавършен, не се признава никаква печалба или загуба за съответната сделка. Вместо това себестойността на новия актив е балансовата сума на отдадения актив. Справедливата стойност на получения актив може да представлява доказателство за обезценка на отдадения актив. Тогава стойността на отдадения актив се намалява и тази намалена стойност се приписва на новия актив.



Последващ разход
        Последващите разходи свързани с ДМА, които вече са признати, трябва да се прибавят към балансовата сума на актива, когато е вероятно предприятието да има икономически ползи над тези от първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващия актив. Всички други последващи разходи трябва да се признават за разход през периода, за който са направени.
        Примерни разходи, които водят до подобрения над първоначално оценената стандартна ефективност и увеличават бъдещите икономически ползи са:
        -изменение на отделен ДМА, с цел да се удължи полезният живот на актива и увеличение на производителността.
        -осъвременяване на машинни части, за да се постигне подобряване на качеството на продукцията.
        -въвеждане на нови производствени процеси, които дават възможност за съкращение на оценените преди това оперативни разходи.

        Оценяване след първоначално признаване
1.Препоръчителен подход
МСС 16 - След първоначалното признаване за актив всеки отделен ДМА трябва да се отчита по себестойността на актива без всички натрупани амортизации, както и натрупаните загуби от обезценка.
НСС 16 - След първоначалното признаване за актив всеки отделен ДМА трябва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка.
        2.Алтернативен подход
МСС 16 – След първоначалното признаване за актив, той трябва да се отчита по преоценена стойност, която е справедливата стойност на актива към датата на преоценката, без всички последвали натрупани амортизации, както и последвалите натрупани загуби от обезценка.
НСС 16 – а/ Стойността на амортизируем ДМА и цялата натрупана амортизация се преизчисляват пропорционално на изменението на балансовата стойност, така че новата балансова стойност да е равна на преоценената стойност.
Б/С разликата между балансовата стойност и новата /преоценена/ стойност на актива се увеличава/намалява, натрупаната амортизация.

        Преоценки
        Справедливата стойност е сумата, за която един актив може да бъде разменен между информирани и желаещи страни в пряка сделка помежду им.
        Справедливата стойност на земя и сгради обикновено е пазарната им стойност. Тя се определя чрез оценка, която обичайно се извършва от професионални квалифицирани оценители. Справедливата стойност на машини, съоръжения и оборудване обикновено е пазарната им стойност, определена чрез оценка. Когато няма доказателства за такава, те се оценяват по амортизираната им възстановителна стойност.
        Балансовата сума е сумата, с която един актив се признава в баланса, след като се приспаднат всички натрупани за него амортизации, както и натрупаната загуба от обезценка.
        Честотата на преоценките зависи от промените в справедливите стойностти на отделните активи, които се преоценяват. Когато справедливата стойност на преоценяван актив значително се различава от балансовата му сума, необходима е допълнителна преоценка. При някои ДМА се налага преоценка ежегодно, докато при други е на три или пет години.
        При преоценката цялата натрупана амортизация към датата на преоценката:
А/ се преизчислява пропорционално на промяната в брутната балансова сума на актива, така че балансова сума на актива след преоценката да е равна на преоценената му стойност.
Б/се отписва за сметка на брутната балансова сума на актива, а нетната стойност се преизчислява спрямо преоценената стойност на актива.
        При преоценка на ДМА, целият клас към който принадлежи този актив трябва да бъде преоценен. Всеки клас представлява групиране на активи със сходен характер и употреба в дейностите на предприятието.
        Когато балансовата сума на един актив се увеличава в резултат на преоценка, увеличението се отчита в раздела за собствения капитал в статията “Резерв от преоценки”, а в някои случаи преоценката се признава за приход.
        Когато балансовата сума на един актив намалява в резултат на преоценка, намалението трябва да се признава за разход.

        АМОРТИЗАЦИЯ

        Амортизация е систематичното разпределение на амортизируемата сума на актива през полезния му живот.
        Амортизируема сума е себестойността на актива или друга стойност, заменяща себестойността във финансовите отчети, намалена с остатъчната стойност.
        Полезен живот е: а/срокът, през който един актив се очаква да бъде използван от предприятието; или б/ броят на произведените или подобни единици, които се очаква предприятието да получи от актива.
        Остатъчна стойност е нетната сума, която предприятието очаква да получи за един актив в края на неговия полезен живот, след като се приспаднат очакваните разходи по изваждането му от употреба.
        Използваният метод на амортизация трябва да отразява модела, по който предприятието консумира икономическите ползи от актива. Балансовата сума на актива се намалява, за да може да се отрази тази консумация, обикновено като се начислява разход за амортизация. Амортизационно отчисление се прави дори ако стойността на актива надвишава неговата балансова сума.
        Полезният живот на един актив се определя от гледна точка на очакваната полезност на актива за предприятието. Политиката по управление на активите може да включва изваждане от употреба на активите след конкретен период от време или след консумирането на определена част от икономическите ползи. Полезният живот на актива може да е различен от икономическия му живот.
        Земята и сградите са делими активи и се разглеждат отделно, дори когато са придобити заедно. Обикновено земята има неограничен живот и следователно не се амортизира. Сградите имат ограничен живот и са амортизируеми активи.
        Амортизируемата сума на всеки актив се определя след приспадане на остатъчната му стойност.
        Методи за системно разпределяне на амортизируемата сума на актива през полезният му живот:
        А/ Линеен метод – води до отчисляването на една постоянна сума през полезния живот на актива.
        Б/ Метод на снижаващия остатък – води до намаляването на отчисленията през полезният живот на актива.
        В/ Метод на сумата от числата – води до отчисления въз основа на очакваното използване или очакваната продукция от актива.
        Амортизационното отчисление за отчетен период обикновено се признава за разход.
        Полезният живот на ДМА трябва периодично да се преглежда и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, амортизационните отчисления за текущия и бъдещите периоди, трябва да се коригират.
        Политиката на предприятието по отношение на ремонтите и поддръжката също може да има влияние върху полезния живот на актива. Може да предизвика удължаване на полезния му живот или увеличение на остатъчната стойност на актива. Въпреки това необходимостта от начисляване на амортизация остава.
       
        Бракуване и изваждане от употреба
        ДМА трябва да се отписват от счетоводният баланс при продажба или когато активът окончателно бъде изваден от употреба и не се очакват никакви други икономически ползи от това. Печалбите или загубите, получени при бакуването или изваждането от употреба, трябва да се определят като разлика между приблизително изчислените нетни постъпления от продажбата и балансовата сума на актива и трябва да се признават за приход или разход в отчета за приходите и разходите. Когато се разменя за сходен актив, себестойността на придобития актив е равна на балансовата сума на отдадения актив и не се отчита никаква печалба или загуба.
        ДМА, които са извадени от активна употреба и се държат за продажба, се отчитат по тяхната балансова сума към датата, на която активът е изваден от активна употреба.

Оповестяване

Финансовите отчети трябва да оповестяват данни за всеки клас активи: база на оценяване, метод на амортизация, полезен живот, брутната балансова сума и натрупаната амортизация към началото и края на отчетния период и др.
        Изборът на метода на амортизация и оценката на полезния живот на активите, дават информация, която позволява да се провери политиката избрана от ръководството и да се правят сравнения с други предприятия.





II ЧАСТ

        За анализа на ДМА съм използвала данни от ЕТ”Егроя- Н.- Недялко Недялков”. Фирмата е едноличен търговец, регистрирана през 1990 година, с предмет на дейност: автотранспортни услуги, ремонт на леки и товарни автомобили, гаранционен сервиз, търговия с авточасти и консумативи за тях, търговия с газ пропан-бутан и др.
        Фирмата притежава магазин 150 кв.м., отдаден под наем, собствена газстанция и автосервиз.
        Персоналът на фирмата е 10 човека.
        Според счетоводната политика на предприятието ДМА са заведени във фирмата по преценка на тяхната използваемост и нямат определен стойностен праг. На амортизируемите ДА е приложен линеен метод.
        Прилагам Счетоводен баланс и Отчет за приходите и разходите за 2003 година.


БАЛАНС


ЕГРОЯ - Н – НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ ЕТ

01.01.2003 – 31.12.2003


АКТИВ




ПАСИВ


Сума (лв.)

Сума (лв.)

РАЗДЕЛИ, ГРУПИ, СТАТИИ
Текуща
Предходна
РАЗДЕЛИ, ГРУПИ, СТАТИИ
Текуща
Предходна


година
година

година
Година

А. ДЪЛГОТРАЙНИ (ДЪЛГОСРОЧНИ) АКТИВИ


А. СОБСТВЕН КАПИТАЛ



I. Дълготрайни материални активи


I. Основен капитал



1. Сгради, земи, гори и трайни насъждения
42 771
35 990
   в т.ч. невнесен капитал



2. Машини, съоръжения и оборудване
1 380
2 590




3. Други ДМА
31 575
39 077




4. Разходи за придобиване на ДМА













Общо за група I :
75 726
77 657
Общо за група I :



II. Дълготрайни нематериални активи


II. Резерви



1. Разходи за учредяване и разширяване


1. Премии от емисии



2. Продукти от развойна дейност


2. Преоценъчен резерв



3. Програмни продукти


3. Законови резерви



4. Патенти, лицензии, концесии, ноу-хау, фирмени и търговски марки


4. Допълнителни резерви



5. Други нематериални активи













Общо за група II :


Общо за група II :



IIІ. Дългосрочни финансови активи


III. Финансов резултат



1. Контролно участие


1. Неразпределена печалба
89 160
35 989

2. Значително участие


2. Непокрита загуба



3. Малцинствено участие


3. Резултат от текущия период

37 770

4. Инвестиционни имоти






5. Други













    Общо за група ІІІ:


Общо за група III :
89 160
73 759

ІV. ДЪЛГОСРОЧНИ ВЗЕМАНИЯ


ОБЩО ЗА РАЗДЕЛ А:
89 160
73 759

1. Вземания от свързани предприятия






2. Вземания по предоставени търговски заеми






3. Други дългосрочни вземания






    Общо за група ІV:






V. Търговска репутация






1. Положителна репутация






2. Отрицателна репутация






    Общо за група V:


Б. ДЪЛГОСРОЧНИ ПАСИВИ



VI. Разходи за бъдещи периоди






ОБЩО ПО РАЗДЕЛ А:
75 726
77 657
I. Дългосрочни задължения



Б. КРАТКОТРАЙНИ (КРАТКОСРОЧНИ) АКТИВИ


1. Задължения към свързани предприятия



I. Материални запаси


2. Задължения по получени банкови заеми



1. Материали


3. Задължения по получени търговски заеми


2. Продукция


4. Отсрочени данъци



3. Стоки
26 485
22 568
5. Други дългосрочни задължения



4. Млади животни и животни за угояване


Общо за група I :



5. Незавършено производство


II. Приходи за бъдещи периоди и финансирания



6. Други краткотрайни материални активи






Общо за група I :
26 485
22 568
Общо по група II :



II. Краткосрочни вземания


ОБЩО ЗА РАЗДЕЛ Б :



1. От свързани предприятия,






в т.ч.дивиденти


В. КРАТКОСРОЧНИ ПАСИВИ



2. От продажби
2 560
954
I. Краткосрочни пасиви



3. Предоставени аванси


1. Задължения към свързани предприятия,



4. По предоставени търговски заеми


 в т.ч.дивиденти



5. Съдебни и присъдени вземания


2. Задължения по получени банкови заеми



6. Данъци за възстановяване
58
58
3. Задължения по получени търговски заеми



7. Други вземания
4 713
8 378
4. Задължения към доставчици
24 115
27 122

Общо за група II :
7 331
9 390
5. Получени аванси



III. Краткосрочни финансови активи


6. Задължения към бюджета
985
8 672

1. В свързани предприятия,


7. Задължения към персонала
816
1 425

в т.ч. изкупени собствени акции и облигации


8. Задължения към социалното осигуряване
423
597

2. Други краткосрочни инвестиции


9. Други краткосрочни задължения
4 446
5 053

Общо за група IІІ :






IV. Парични средства


Общо по група I :
30 785
42 869

1. Парични средства в брой
9 118
6 562
II. Приходи за бъдещи периоди и финансирания


2. Парични средства в банкови сметки
3 702
551
1. Приходи за бъдещи периоди



3. Блокирани парични средства


2. Финансирания за дълготрайни активи



Общо за група IV :
12 820
7 113
3. Финансирания за текущата дейност



V. Разходи за бъдещи периоди









Общо по група II :



ОБЩО ПО РАЗДЕЛ Б :
46 636
39 071
ОБЩО ЗА РАЗДЕЛ В :
30 785
42 869








СУМА НА АКТИВА
122 362
116 728
СУМА НА ПАСИВА
122 362
116 728








В. УСЛОВНИ АКТИВИ


Г. УСЛОВНИ ПАСИВИ











ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ
ЕГРОЯ - Н - НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ ЕТ
01.01.2003 - 31.12.2003






НАИМЕНОВАНИЕ НА РАЗХОДИТЕ
Суми (лв.)
НАИМЕНОВАНИЕ НА ПРИХОДИТЕ
Суми (лв.)

Текуща
година
Предх.
Година
Текуща
година
Предх.
Година
А. РАЗХОДИ ЗА ОБИЧАЙНАТА ДЕЙНОСТ


I. ПРИХОДИ ОТ ОБИЧАЙНАТА ДЕЙНОСТ


I. Разходи по икономически елементи


I. Нетни приходи от продажби на:


1. Разходи за материали
4509

1. Продукция


2. Разходи за външни услуги
17648

2. Стоки
111013

3. Разходи за амортизации
11544

3. Услуги
7305

4. Разходи за възнаграждения
13065

4. Други
41632

5. Разходи за осигуровки
4313

Общо за група I:
159950
143000
6. Други разходи
2189

II. Приходи от финансирания


в т.ч.


в т.ч. от правителството


 - обезценка на активи


II. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ


 - провизии


5. Приходи от лихви
3

Общо за група I:
53268

в т.ч. лихви от свързани предприятия


II. Суми с корективен характер


6. Приходи от участия


7. Балансова стойност на продадени активи /без продукция/
80 981

в т.ч. дивиденти


8. Разходи за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин


7. Положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти


9. Изменения на запасите от продукция и незавършено производство


8. Положителни разлики от промяна на валутни курсове


10. Приплоди и прираст на животни


9. Други приходи от фин. операции


11. Други суми с корективен характер


Общо за група III:
3

Общо за група II:
80981

Б. ОБЩИ ПРИХОДИ ОТ ДЕЙНОСТТА /I+II+III/
159953

III. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ


В. ЗАГУБА ОТ ОБИЧАЙНАТА ДЕЙНОСТ


12. Разходи за лихви
1182

IV. ИЗВЪНРЕДНИ ПРИХОДИ


в т.ч. от лихви към свързани предприятия





13. Отрицателни разлики от операции с финансови активи и инструменти





14. Отрицателни разлики от промяна на валутни курсове





15. Други разходи фин. операции
509




Всичко по група III:
1691




Б. ОБЩО РАЗХОДИ ЗА ДЕЙНОСТТА /I+II+III/
135940




В. ПЕЧАЛБА ОТ ОБИЧАЙНАТА ДЕЙНОСТ
24013




IV. ИЗВЪНРЕДНИ РАЗХОДИ


Г. ОБЩО ПРИХОДИ /Б+IV/
159953

Г. ОБЩО РАЗХОДИ /Б+IV/
135940

Д. СЧЕТОВОДНА ЗАГУБА


Д. СЧЕТОВОДНА ПЕЧАЛБА
24013




V. РАЗХОДИ ЗА ДАНЪЦИ
8149




 - Данък от печалбата





 - Други
8149




Е. ПЕЧАЛБА /Д-V/
15864

Е. ЗАГУБА /Д+V/


ВСИЧКО [Г+V+E]
159953

ВСИЧКО [Г+Е]
159953

 
 
Справка за Дълготрайните активи
Към 31.12.2003 година


ДА
Първ.стойност
Набрано изхабяване
Год. изхабяване
Изхабяване към 31.12.03
Баланс. Ст-ст към31.12
Сграда-магазин
31964
7032
1278
8310
23654
Кас. Апарат
274
-
-
-
274
Павилион
1000
-
150
150
850
Компютър
1727
389
753
1142
585
Сервиз.Ра-ботилница
8307
581
332
913
7394
Кас.апарат
1628
430
325
755
873
Компютър ДАЙ
809
197
234
431
378
Транспортни средства
26784
3058
6160
9218
17566
Подвижна газстанция
15406
615
2312
2927
12479
Земя
11673
-
-
-
11673
ОБЩО:
99572
12302
11544
23846
75726

        Първоначалната стойност на ДМА е 99572 лева, набраното изхабяване в началото на годината е 12302 лева, през годината натрупаното изхабяване е 11544 лева. В края на 2003 година балансовата стойност на ДМА е 75726 лева.

Средният стойност.        стойността им     стойността им

размер на ДА           =      в нач.на год.   +  в края на год.

                                                               2

=           /77657 + 75726/   =  76691,50
                 2
        Средният размер на ДМА през 2003 година е 76691,50 лева.

        За да се характеризира осигуреността на труда с ДМА се използва коефициента на въоръженост на труда с ДМА – той е отношение между средният остатък на ДМА и средно списъчния брой работници и показва размера на ДМА, който се пада на              1 работник.
        Коефициент             средният размер на ДМА
        на въоръженост =               броя работници  
                                       =   76691  =   7669 лв./1 работник
                                               10
        Друг коефициент, който се използва за целите на анализа това е коефициента на техническа въоръженост – той е отношението между активната част на ДМА и средно списъчния брой работници.
        В активната част на ДМА са включени: Газстанция, транспортни средства, компютър, касови апарати, сграда която е отдадена под наем и павилион. Сервизната работилница, компютъра – ДАЙ, земята не реализират дейност през 2003 година и за това не са включени към активната част на ДМА.

Коефициент на               активния размер на ДМА
        техн. въоръженост   =              броя работници  
                                             =   56281  =   5628 лв./1 работник
                                                     10

                При анализа на използване на ДМА се дава оценка за екстензивното и интензивното използване на активите.
        За екстензивното използване на ДМА се прави оценка за степента на заетост на активите и равнището на използваното време.
        Коефициентът на монтирано оборудване се изчислява като отношение между действащото и монтираното оборудване.
        Коефициент на                   действащо оборудване
        монтирано оборудване  = монтирано оборедване
                                                    = 56281 = 0,73
                                                       76691

        Действащото оборудване е 73 % от наличните активи, а останалите 23 % се намират в престой.

        За анализ на равнището на използваното време се изчислява коефициент на използване на календарният фонд – това е отношението между фактически отработеното време и календарния фонд работно време.
        Данните са взети от отдел “Личен състав” .
         Коефициент на                   фактически отработено време
        използване на кал.фонд  = календарен фонд работно вр.
                                                       = 25000 часа = 0,97
                                                          25600 часа

        Друг коефициент е този за използване на максимално възможния фонд работно време – той е отношението между фактически отработеното работно време и максимално възможното за използване време.

        Коефициент на               фактически отработено време
        изп.на макс.възм..   =    макс.възм.за изп.време
        фонд раб.време
                                             = 25000 часа = 0,85
                                                29200 часа






        Коефициентът на интегрално използване е произведението между коефициента на екстензивно използване и коефициента на интензивно използване.
        За база на планираната програма съм използвала нетните приходи от продажби през 2002 година, които са в размер на   143000 лева.;

Показатели

План програма

Отчет
Нетни приходи от продажби
143000
159950
Отработени чов./час.
24500
25000
Приход за 1чов./час.
6
7

        План програма = 159950 х 100 = 112 %
                                           143000

        Планираната програма е изпълнена на 112 %.

        Коефициент на      = 25000 = 1,02
        екстензивно изп.      24500


        Коефициент на      = 7 = 1,16
        интензивно изп.        6


        Коефициент на      = 1,02 х 1,16 = 1,18
        интегрално изп.      


        Това показва, че планираната програма е изпълнена. Екстензивното и интензивното използване на активите е достигнало предвиденото равнище.

        От следващата таблица може да се установи каква част от собствените средства са използвани за формиране на дълготрайни активи на предприятието.


Собствени средства = Дълготр.Активи – Дългоср.Пасиви


Показатели
В началото на година
В края на годината
Изменение
Дълготрайни активи
77657
75726
-1931
Дългосрочни пасиви
73759
89160
+15401
Собствени средства
-3898
+13434
+9536


        От таблицата се вижда, че стойността на дълготрайните активи е намаляла с 1931 лева през 2003 година, дългосрочните пасиви са се увеличили с 15401 лева или има увеличение на собствените средства на фирмата с 9536 лева.

        За анализа използваме и коефициент на финансиране на ДА

Коеф.на финансиране  = Собствени средства
                       на ДА                                  ДА


В началото на годината                В края на годината
     73759  = 0,95                                    89160 = 1,18
     77657                                                75726

        В края на 2003 година коефициентът на финансиране на ДА е над единица 1,18 което показва, че има наличие на нетни оборотни средства.


        Рентабилността на база активи се определя като процентно отношение между балансовата печелба и активите на предприятието.

Ренталилност      =         печалбата х 100
                            Ср.размер на ДА + ср.размер на КА

                           = 15864 х 100  =  18,65
                            76691 + 8361

        Рентабилността на база активи е 18,65 % от реализираната печалба през 2003 година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар