сряда, 11 юни 2014 г.

ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА ОТЧЕТНОСТ


1. Същност, особености и задачи на счетоводството

Счетоводната отчетност е най-рано обособилият се клон в системата на стопанската отчетност.За разлика от останалите два вида стопанска отчетност,оперативната и статистическата,счетоводната отчетност е такава информационна система,която притежава специфични черти,произтичащи от обстоятелството,че функционира непрекъснато по време и осъществява пълен обхват на цялостната дейност на предприятието,приемаща парично изражение.

Характерните особености,които дават облика на счетоводството като самостоятелна информационна система и обуславят неговото съдържание същност са следните:
първата особеност на счетоводството е задължителното използване на паричния(стойностния) измерител и осъществяване на стойностно отчитане на стопанските факти,явления и процеси.В резултат на това се формират стойностните показатели,съдържащи обобщена и всеобхватна информация за стопанските факти,явления и процеси ;
втората особеност на счетоводството е задължителното документиране на стопанските факти,явления и процеси,което осигурява юридическата достоверност на стопанските процеси;
третата особеност на счетоводството е,че то се прилага не въобще,а в рамките на обособени в организационно, административно, имуществено и юридическо отношение отчетни единици,като за такива законът за счетоводството приема предприятието;
четвъртата особеност на счетоводството е пълното обхващане и отразяване на всички стопански факти,явления и процеси,свързани с дейността на предприятието,на цялото му имущество и измененията,които настъпват в него в резултат на стопанските операции;
петата особеност на счетоводството е , че се осъществява непрекъснато, което се обуславя от непрекъснатостта на възпроизводствения процес,при това в хронология и систематизирано според отчетните обекти;
шестата особеност на счетоводството е,че то осигурява взаимно свързано отразяване на стопанските факти,явления и процеси,като за тази цел използва специфични подходи.
седмата особеност на счетоводството е прилагането на своя методология,състояща се от специфични елементи,каквито са балансово обобщаване,системата на счетоводните сметки и двойното записване в тях,с което тя се отличава от всички останали информационни системи;
осмата особеност на счетоводството е,че като информационна система,служи като средство за контрол и анализ на стопанската дейност.
На основата на посочените специфични черти може да се обобщи,че счетоводството е научно изградена информационна система за пълно,непрекъснато,документално обосновано и взаимно свързано отразяване в парично изражение и със специфични средства на
стопанската дейност на предприятието,с цел осигуряване на необходимата отчетна информация за ефективното му управление.

Като информационна и контролна система за наблюдаване,измерване,регистриране,анализирани и контролиране на стопанските средства на предприятието,източниците на образуването им и тяхното движение в процеса на кръгооборота им,счетоводството изпълнява следните задачи:
-създаване на счетоводна информация за имущественото състояние на предприятието и неговото опазване с грижата на добър стопанин;
-пълно,документално,хронологично и систематично обхващане , количествено и качествено измерване на измененията в стопанските средства и техните източници;
-контрол върху достоверността и законосъобразността на информацията от счетоводните документи;
-реално представяне на състоянието на активите и пасивите в края на отчетния период;
-удовлетворяване на вътрешните информационни потребности в хода на управление на предприятието;
-осигуряване на счетоводна информация за резултатите от цялостната финансово-стопанска дейност на предприятието за даден отчетен период.

2. Принципи и изисквания на счетроводството.

Организацията на счероводния процес е свързана със съблюдаването на определени принципи,които по своята същност се явяват правила за функциониране на счетоводната система.Те се определят с чл.4 от Закона за счетоводството,съгласно който основополагащите счетоводни принципи, съобразени с Международните счетоводни стандарти са: текущо начисляване и действащо предприятие, предпазливост , съпоставимост между приходите и разходите;предимство на съдържанието пред формата;запазване при възможност на счетоводната политика от предходния период
Текущо начисляване.Този принцип е основополагащ, чието основното съдържание се свежда до това,че приходите и разходите по сделки и събития следва да се начисляват в момента на тяхното възникване,независимо от момента на получаване или изплащане на паричните средства или техните еквиваленти.
Действащо предприятие.Значението на този принцип е от гл.т. продължителността на дейността на предприятието в бъдещето.Това означава предприятието да не е поставено пред ликвидация,значително намаляване на обема на дейността му или пред несъстоятелност в период минимум до една година.
Предпазливост.Прилагането на този принцип е свързано с оценяването и отчитането на всички предполагаеми рискове и очаквани евентуални загуби в хода на счетоводното третиране на стопанските
операции,с оглед получаването на реален,действителен финансов резултат от дейността на предприятието.

Съпоставимост между приходите и разходите.Този принцип изисква разходите, които са извършени по определена сделка или дейност да намерят отражение във финансовия резултат за периода,през който се черпи изгода от сделката,респ.дейността.Приходите следва да се отразят за периода,през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Предимство на съдържанието пред формата.Значението на този принцип се проявява в това,че сделките и събитията следва счетоводно да се отразяват съобразно тяхното икономическо съдържание,същност и финансова реалност,а не формално според тяхната правна форма.
Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния период.Съдържанието на този принцип се изразява във възможността за постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди,т.е. от текущия период с тези от предходните отчетни периоди. По своята същност счетоводната политика представлява счетоводният модел,възприет от неговото ръководство за определен отчетен период. Крайната цел на прилаганата счетоводна политика е осигуряване на единство в отчетния процес,обективна и точна информация за имущественото и финансово състояние на предприятието.Израз на това е изискването избраната и разработена от предприятието счетоводна политика да се оповестява в приложенията на годишния счетоводен отчет.
Успоредно с посочените принципи, е целесъобразно и приложението на принципите за вярно и честно представяне,същественост, историческа цена,независимост на отделните отчетни периоди,стойностна връзка между начален и краен баланс,документална обоснованост, последователност на отразяване на сходни сделки,на стабилна монетарна единица и парична единица.Те,макар и да не са посочени в нормативната уредба на счетоводната отчетност, имат значение за стандартизирането на счетоводството съобразно МСС.
Принципите на счетоводството и неговата нормативна регламентация,се явяват базата за предявяване към системата на счетоводството на следните изисквания:
- законосъобразност при организацията и осъществяването на счетоводството;
- пълно и достоверно отразяване на информационното съдържание на стопанските операции в синтактичен,семантичен и прагматичен аспект;
- обективно и точно,количествено и качествено измерване и определяне на счетоводната информация във вид на счетоводни реквизити и показатели;
- документиране на стопанските операции в момента на тяхното извършване;
- синтетично и аналитично отчитане на стопанските операции и обекти; - текущо и периодично оценяване на активите и пасивите на предприятието;
риятието,както и размера на дължимите данъци
- сигурявнена информация за съставян на годишния счетоводен отчет.
Спазването на така посочените принципи и изисквания на счетоводството е от съществено значение за протичането на счетоводния процес и вярното и честно представяне на резулт
,което повишава качеството и полезността на счетоводната информ
3.Предмет,обект и метод на счетоводството Счетоводната отчетност,като инфрмционна и контролна система,се отличава със свой предмет и обект на изучаване. Под обект н
счетоводен път,което задължително подлежи на сч
п
истема за набиране и обработка на икономическата информация,дори същността на ози род икономическа инфорация,т.е. това е целта или самата дейност по зчерпателното, хронологичното отразяване на фактите, явленията и процесите. От тук предметът на счетоводството е динамичният израз на имущественото и финансовото състояние на предприятието, състоящо се от стопанските средства и източниците на тяхното образуване, разглеждани като единство на противоположности, потребителна стойност и стойност. Имущественото и финансовото състояние на предприятието,като предмет на счетоводството,се отличава с голямо разнообразие и нееднородност.Независими от това,за нуждите на счетоводната отчетност то можда се конкретизира в едните четиргрупи бекти:стопански средства,източници на формиране на стопанските средст
си и операции,правни взаимоотношения от стопански характер.По съществоте с явяват обекти на четоводното отчитане.Първите две групи обекти,стопански средства и източници на тяхното образуване,разбирани още като активи и пасиви на редприятиет,са оснони,тъй като съществуват самостоятелно и независимо от останалите и без ях е невъзможно осъществяването на каквато и да е стопанска дейност от предприятието.От друга страна,стопанските операции,процесите и стопанско-правните отношения са производни обекти на счетоводно отчитане,тъй като проявлението им е обусловено от съществуването на основните обекти,а следователно,в счетоводната практика всяко нещо , което е отчита по счетоводен път се отнася към една от посочените групи обекти на счетоводството,като съставна част на динамичния характер на имущественото и финансовото състояние на предприятието. Счетоводната отчетност,като наука и практика,се отличава от оперативната и статистическата и по това,че си служи със своя методология за постигане на целите на стопанското управление. Методологията по същество е съвкупност от използваните методи, начини, средства за постигане на дадена цел и реализирането на конкретни задачи. В зависимост от особеностите на отчетните обект и цели и задачите на стопанското управление,методът счетоводната отчетност е съвкупност от взаимно свързани и взаимно обусловени средства за изследване и
разуване на обективната действителност. На тази основа на метода на счетоводната отчетност са: документиране и инвентаризиране;оценяване и калкулиране;системата на счетоводните сметки и двойното записване;балансово обобщаване;сводка на отчетните данни. От тук методът на счетоводната отчетност може да се определи като система от взаимно свързани елементи,с помощта на които се постига пълно,непрекъснато,документално обосновано и взаимно свързано текущо и периодично отразяване и обобщаване в парично изражение на състоянието и измененията на активите и пасивите,на всички стопански операции и на цялата опака дейност предприятието цел получаванеа необходимата информация за резултатното й управление. Характерна особеност на елементите на метода на счетоводната отчетност е, че те се ползват едновременно,успоредно,в логическа последователност, като се допълват взаимно.Отсъствието дори и на един от посочените елементи,като части на едно цяло,води до блокиране на счетоводната система в качеството й на информационна и контролна система.

Прочетете и :
Диференцирани осигурителни вноски за фонд „ТЗПБ“

Няма коментари:

Публикуване на коментар