петък, 1 март 2013 г.

ИЗГРАЖДАНЕ НА ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА НА ФИСКАЛНИТЕ УСТРОЙСТВА С НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ


Основен предмет на настоящия коментар е влязлото в сила от 29.06.2010 г. изменение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 49 от 2010 г.), чиято цел е да се регламентира изграждането на дистанционна връзка между фискалните устройства (ФУ) и Националната агенция за приходите (НАП). Изискването за свързване на ФУ и НАП е заложено в разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от влязлото в сила от 01.01.2010 г. изменение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Съгласно разпоредбата на § 56 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС, в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда Наредба № Н-18 от 2006 г. в съответствие с изискването за установяване на дистанционна връзка на ФУ с НАП. Изискването за установяване на дистанционна връзка с НАП се отнася за всички ФУ (новозакупувани и действащи) и за интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД). Тъй като повечето от изискванията към ФУ и ИАСУТД са еднакви, в по-нататъшните разяснения ще се говори за фискалните устройства, като само там, където има разлика в изискванията, това ще бъде изрично посочено.

1. Изграждане на дистанционна връзка

Основното предназначение на дистанционната връзка е да осигури възможност за предаване на данни за оборотите на ФУ към сървър на НАП по предварително зададена от агенцията задача. Данните се подготвят и изпращат от ФУ автоматично, без да се прекъсва нормалният процес на работа на ФУ.

Идеята е първоначално всички ФУ да започнат работа при една и съща задача - предаване на данни за ежедневните обороти за тридесетдневен период. За ИАСУТД задачата по подразбиране е ежедневно предаване на оборота от всеки един обект.
На по-късен етап, след провеждане на наблюдение и селекция, задачата на определени обекти може да бъде сменена, като на тях може да се постави задача да подават данни за текущите си обороти с определена честота по време на ежедневната си работа. По този начин ще се създаде реална представа за работата на обекта.

Друго много важно приложение на дистанционната връзка е осигуряването на възможност за предаване на всички данни, свързани с регистрацията, отрегистрацията и промени на данните за обекта. По този начин отпада изискването за издаване на документи на хартиен носител за регистрация/дерегистрация на ФУ и тяхната заверка от НАП в определен срок, съгласно действащите към момента норми. Това ще доведе до значително облекчаване процеса на администриране на ФУ както за бизнеса, така и за органите на НАП. На практика това означава спестени материални разходи и време на бизнеса. От гледна точка на НАП също се постигат съкращения на разходите чрез автоматизиране на процеса по приемане и обработка на данни за ФУ. В НАП се създава база данни, в която ще се съхраняват всички получени данни от регистрация/дерегистрация и дневни отчети. По този начин се създават условия за повишаване ефективността на органите на НАП при извършване на наблюдения, селекция и контрол на търговските обекти.

За реализация на дистанционната връзка между фискалните устройства и НАП се използва преносната мрежа на всеки един от мобилните оператори, по изградена за целта на обслужваните от тях фискални устройства VPN мрежа. Всяко фискално устройство има вградена Data SIM карта, чрез която получава задачи от НАП и извършва предаване на данни към сървъра на НАП. SIM картата може да се закупи от избрания от лицето мобилен оператор или от производителя на ФУ, или от сервизната фирма, с която има сключен договор за ремонт и поддръжка. Изборът на конкретен мобилен оператор, посредством който да му бъде предоставена услугата, е на задълженото лице.

Предвижда се НАП да изпраща текстови съобщения (SMS-и) към фискалните устройства през определен от мобилните оператори кратък номер, еднакъв за всички мобилни оператори.
Дистанционната връзка между фискалните устройства и НАП ще се извършва посредством данъчен терминал, който е задължителна съставна част от ФУ, служеща за осъществяване на комуникацията с НАП. Такъв терминал трябва да има всяко фискално устройство.
С оглед предотвратяване масовата смяна на всички действащи към момента фискални устройства се предвижда одобрените модели ФУ към днешна дата, към които е възможно свързване на данъчен терминал, да бъдат доработени в съответствие с изискванията за дистанционна връзка с НАП.

При доработените ФУ се допуска данъчният терминал да не е конструктивно вграден във ФУ, което налага в този случай модулът данъчен терминал да бъде пломбиран самостоятелно. На доработване могат да бъдат подложени всички фискални устройства, одобрени по реда на досегашната Наредба № Н-18 от 2006 г. Производителите на фискални устройства избират кои от техните модели ФУ ще бъдат доработени. Доработка на фискално устройство в съответствие с изискванията за дистанционна връзка означава преработка на хардуера и програмното осигуряване на ФУ, така че устройството да може да предава определените в наредбата данни към НАП. След доработката ФУ преминава изпитвания за доказване работоспособността и одобряване от междуведомствена комисия. На изпитване и одобрение подлежат и новоразработените модели ФУ. Всички модели фискални устройства, преминали изпитване и одобрение, се вписват в публичния регистър на одобрените типове ФУ на Българския институт по метрология (БИМ) и се публикуват в официалния бюлетин на БИМ.
За улеснение на задължените лица информация за одобрените модели фискални устройства се публикува и на портала на НАП.

2. Контролна лента на електронен носител

Друга много сериозна промяна е въвеждането на контролна лента на електронен носител (КЛЕН). Това е контролна лента, която се формира едновременно с издаване на бележката, но без да се отпечатва, като се съхранява на енергонезависим електронен носител. Фискалното устройство осигурява възможност в търговския обект да се отпечатва копие на всеки документ, съхранен в КЛЕН по начина и в последователността на отпечатване на боновата лента. Контролната лента на електронен носител се съхранява в 5-годишен срок от демонтажа, като през първите три месеца от този срок се съхранява в обекта.
С въвеждането на КЛЕН отпада втората хартиена лента, което означава съкращаване почти наполовина на разходите за хартиени ролки. Едновременно с това отпада и необходимостта от осигуряване на място за съхранение на хартиените контролни ленти, което е от особено значение за търговските обекти с голям клиентопоток. Съхранението на документите на КЛЕН дава възможност за лесно и бързо търсене на отделни бележки при извършване на проверка.
При смяна на КЛЕН поради препълване или друга причина, се отпечатва бон с текст “нова КЛЕН №:”, който се съхранява в книгата за дневни финансови отчети на съответната дата.
За доработените фискални устройства не е задължително използването на КЛЕН. При работа с доработено ФУ без КЛЕН се прилага досегашният ред по отношение на изискванията към контролната лента.

3. Други изменения

3.1. Нови видове плащания, при които отпада задължението за издаване на фискална касова бележка
По съществуващия до изменението ред задължението за издаване на фискална касова бележка не се отнасяше за случаите, когато плащането се извършва по банков път. Отчитайки съвременното развитие в областта на платежните услуги, към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка, са включени и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Изрично трябва да се обърне внимание, че това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Същевременно трябва да се знае, че тези изключения не се отнасят за лица, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход (чрез ЕСФП). Тези лица са задължени, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, да издават фискална касова бележка за всяко плащане, включително за платените по банков път или чрез наличен паричен превод, или пощенски паричен превод.

3.2. Нови лица и дейности, при които отпада задължението за издаване на фискална касова бележка

3.2.1. Не е задължително използването на електронна система с фискална памет (ЕСФП) при продажби на течни горива от данъчен складпо смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, или пощенски паричен превод.

3.2.2. Не е задължително издаването на фискална касова бележка при продажби, извършвани от чуждестранни юридически и физически лица по смисъла на ЗКПО и ЗДДФЛ, които не са регистрирани по ЗДДС, по време на провеждане на международни мероприятия с краткотраен характер (изложения, панаири и други подобни), с изключение на мероприятия с развлекателен характер.

В § 1, т. 8 и 9 от допълнителните разпоредби са дадени дефиниции на понятията:
“международни мероприятия с краткотраен характер” са мероприятия с международно участие с продължителност до 14 дни, като например панаири, изложби, изложения и други подобни;

“мероприятия с развлекателен характер” са концерти, постановки, прожекции, спортни състезания и мероприятия, циркови спектакли и други с подобен характер.

3.2.3. В кръга на освободените от задължително издаване на фискална касова бележка продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги са включени и бланковите билети при определени условия. По досегашния ред бяха освободени лицата, извършващи продажба на билети или други удостоверителни знаци за услуги, които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата, и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Новото е, че изискването за трайно вписана при отпечатването номинална стойност не се отнася за бланковите билети, квитанции и др., които се издават на химизирана хартия най-малко в два екземпляра - един за клиента и втори за задълженото лице.

3.3. Изменения в реда на водене на отчетност

3.3.1. Когато говорим за билети или други удостоверителни знаци за услуги, които отговарят на определените изисквания и продажбите на които са освободени от задължително издаване на фискална касова бележка, трябва да споменем, че с това изменение на наредбата е въведен специален ред за тяхното отчитане. По този ред лицата, извършващи продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги съгласно цитираните по-горе изисквания, водят книга (регистър) за дневните продажби на билети/удостоверителни знаци. Книгата (регистърът) съдържа брой на продадените билети, начален и краен номер на продадени билети по номинали и общ оборот за деня.

Освен това лицето, извършващо продажбите, трябва да съхранява в търговския обект копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа.

3.3.2. Изменения в отчетността на лице, което извършва продажби на течни горива чрез ЕСФП
Лице, което извършва продажби на течни горива чрез ЕСФП, е задължено да вписва в книгата за дневните финансови отчети показанията на броячите или на друго средство за измерване преди пускане на всеки дневен финансов отчет с нулиране и запис във ФП.
След закупуване и въвеждане в експлоатация на ЕСФП с дистанционна връзка отпада задължението по досегашния ред за подаване на данни за оборотите по електронен път при използване на универсален електронен подпис чрез попълване на данни или изпращане на файл чрез WEB-базирано приложение на интернет-страницата на НАП. Причината за това е, че тези данни ще се формират и предават автоматично по дистанционната връзка.

3.4. Нови реквизити на касовата бележка

Към новите реквизити на касовите бележки спадат:

графично фискално лого в края на фискалните бонове, с очертанията на картата на България и надпис BG в него. Целта е да се акцентира на факта, че това е фискален бон, какъвто трябва да бъде издаден на клиента при приключване на сметката;
контролно число на документа, с което завършва всеки отпечатан документ. Това число се генерира автоматично при създаването на всеки документ. При стартиране на дневен финансов отчет с нулиране се генерира автоматично общо контролно число на информацията в КЛЕН за деня, включително този отчет. Това число се отпечатва в края на дневния отчет и се записва в служебна област на фискалната памет на устройството. По това число може да се извършва верификация на записана вече на същото устройство КЛЕН. Въвеждането на контролното число цели защита на данните от манипулация.

3.5. Регистриране на продажби, извършвани от заложни къщи

За продажби, извършвани от заложни къщи, от името и за сметка на друго лице, и когато регистрацията се извършва на ФУ на заложната къща, устройството се програмира така, че продажбите на доверителите да се регистрират в един департамент с обобщено наименование “ЗАЛОЖЕНА ВЕЩ”, тъй като продажбите се извършват от името и за сметка на множество различни физически лица, чиито данни не могат да бъдат въведени като отделни департаменти или артикули. При този начин на програмиране в края на деня в департамент “ЗАЛОЖЕНА ВЕЩ” ще бъде натрупан сумарен оборот от всички продажби на физически лица за деня.

3.6. Издаване на “сторно” касова бележка от кочан

По досегашния ред за извършване на корекция след приключване на сметката при използване на ФУ се изискваше издаване на “сторно” касова бележка от кочан.
С изменението на наредбата лицето, използващо ФУ, може да направи избор между това да издаде “сторно” касова бележка от кочан или да отпечата такава на принтер. Този принтер обаче трябва да не е фискален принтер и не трябва да влиза в състава на ФУ по смисъла на наредбата. Второто копие на отпечатаната на принтер “сторно” касова бележка трябва да се прошнурова и да се оформи като кочан в последователността на издаването на копията.

Отчитайки мащабността на задачата, както и необходимото технологично време за разработка, изпитване, узаконяване, производство и разпространение на пазара на фискални устройства, министърът на финансите е определил различни срокове за осъществяване на дистанционна връзка в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 от 2006 г. за три отделни групи лица:

1. лицата, задължени да използват ЕСФП - в срок до 31.12.2010 г.;
2. регистрираните по ЗДДС лица, непопадащи в т. 1 - в срок до 30.09.2011 г.;
3. всички други лица, непопадащи в т. 1 или 2 - в срок до 31.03.2012 г.

До закупуване и въвеждане в експлоатация на фискално устройство, отговарящо на изискванията за дистанционна връзка, задължените лица използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във/извеждането им от експлоатация. Това обаче може да става до изтичането на посочените по-горе срокове за съответното лице.

При постоянна неосигуреност на дистанционна връзка от страна на мобилния оператор поради липса на покритие задължените лица използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във и извеждането им от експлоатация. Работата с тези устройства е разрешена до осигуряване на покритие от мобилните оператори.

Данни : Беата ПЕТРОВА, главен експерт по приходите в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП

Няма коментари:

Публикуване на коментар