Място и роля на счетоводството
в условията на пазарна икономика
У В О Д
Развитието, обогатяването и определянето на мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика обхващат относително дълъг период на натрупване на емпирични знания. Разделението на труда и бързото развитие на науката като висша форма на теоретичното отношение на човека към действителността водят до прерастване на тези емпирични знания в теоретични. Резултатът за счетоводната наука са по-дълбокото осмисляне, вникването в обективната реалност, теоретичното обобщаване и изясняването на предмета, метода и методологията ù. Обществената потребност от науката счетоводство и от практическото ù прилагане в ежедневното управление на икономическите процеси на ниво предприятие, най-вече чрез информационната ù функция, е признанието, че „счетоводството е солидна, научнообоснована система на икономическа информация, която има определено място в системата на стопанското управление; че то е неизбежна, обективно необходима, вътрешно иманентна черта на икономическата информационна система, важно средство за нейното реализиране“.
С усложняването на обществено-икономическите отношения и обективно наложилото се конкретизиране на бизнеса (задълбочаване на разделението на труда), с възникването на нови сфери на стопанска дейност, счетоводството като наука със свой теоретичен фундамент се превръща в конкретна теория и прагматична система за осъществяване на непосредствена практическа дейност. Възникването и развитието на науката “управление” увеличава необходимостта от интердисциплинарно изследване на стопанските процеси и явления, на конкретен вид бизнес, става осъзнат процес. Информацията започва да се оценява като един от основните компоненти, определящи ефективността в работата на икономическите агенти. Изваждането на информацията от контекста на нейното обективно съществуване като потенциално свойство на материята и възприемането ù като кибернетично понятие, като неизбежно средство и неотменим атрибут на управлението изобщо и в частност на предприятието, засилва ролята и значението на счетоводството в системата за управление. Съвременното развитие на счетоводството го определя като информационен процес с непрекъснат, цялостен и завършен характер, който е в основата на процеса на управление на предприятието. Създаването на ефективен и рационален организационно-управленски модел на счетоводството в предприятието е от изключително значение и е определящо за успешната реализация на поставените пред счетоводството задачи, а оттам и за постигане на целите на предприятието.
Обект на проучване в настоящата разработка е мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика. Цел на изследването е изучаването на счетоводството като информационна система, като контролна система и като технология.
В първа глава на разработката се разглеждат теоретични въпроси за същността и особеностите на пазарното стопанство като разновидност на общественото производство. Вниманието се насочва към управлението на икономическите структури в условията на пазарното стопанство, както и мястото на счетоводството в управлението на тези структури.
Във втора глава се поставени въпросите за ролята на счетоводството в управлението на икономическите структури, като се поставя акцент върху информационната система на счетоводството и съвременните изисквания към счетоводната информация. В разработката са използвани постановките на действащите нормативни актове с последните им изменения до 30.07.2007 г.
ГЛАВА ПЪРВА. Пазарното стопанство като разновидност на общественото производство
1.1. Същност и особености на пазарното стопанство
В икономическата теория и в стопанската практика се разграничават няколко типа и форми на организация на общественото стопанство.
Натуралното стопанство се характеризира с икономически еднородни, самозадоволяващи се единици, т.е. отсъства размяната. Това стопанство е характерно за робовладелското и феодалното общество. При тях стоково-разменните отношения и връзки са спорадични или твърде ограничени.
Стоковата форма като господстваща обществена форма на организация на стопанството съществува при капитализма. Тя се характеризира с отделни, икономически обособени, производители, които са специализирани за производството на съответен продукт. И за да задоволят своите потребности, те трябва да разменят продуктите на своя труд, по силата на която размяна продуктите стават стоки на пазара. Следователно, причините за възникването и развитието на стоковото производство трябва да се търсят в частната собственост върху средствата за производство и общественото разделение на труда.
Планова или централно управлявана икономика (нарича се още командно-
административна). Организацията е изградена на различни йерархически нива. Стоково-разменните връзки и отношения са деформирани. Икономическите връзки между стопанските субекти се регулират вертикално. Централно се спускат задачи по стотици и повече икономически показатели. На тази организация са вътрешно присъщи губещи, нерентабилни предприятия, дотации, прикриване на резерви и други нарушения. Ръководителите на стопанските единици се назначават и зависят от по-висшестоящите представители на властта.
Най-общо пазарната икономика, за разлика от планово-регулираната икономика, се характеризира с хоризонтална взаимовръзка и взаимодействие между лица, фирми, организации. Към тази характеристика трябва да се прибавят следните определения на видни представители на икономическата наука, които разкриват още по-добре нейната същност. "Пазарната икономика е сложен механизъм на независеща от съзнанието координация на дейността на хората и бизнеса чрез ценовата система и пазар; "Икономическа система, в която решенията, разпределението и използването на ресурсите и продукцията се вземат на основата на цени, формирани от доброволни размени между производители и потребители, работници и производствени фактори" /П.Самуелсън/; - Пазарът е абстрактно понятие за обозначаване на силите, които генерират решенията на продавачите и купувачите; - Децентрализирана координация на обективно свързаните елементи и части на единния възпроизводствен процес, т.е. на пропорциите. Според Джон К. Гълбрайт трябва да се открие системата, която най-добре обединява пазарно ориентираното и социално ориентираното действие. От гледна точка на това в съвременния свят са класифицирани три основни модела на пазарно стопанство:
● направлявана смесена икономика. При нея като приоритет се издига намесата на държавата в регулативната функция на пазара. Главният елемент на интервенцията е индикативното планиране и провеждането на детайлно разработена индустриална политика;
● модифицирана пазарна икономика. Тук държавната намеса се ограничава в провеждането на стабилизираща фискална и парична макроикономическа политика и интервенция, която да противодейства на "дефектите" на пазара. Стимулиращата функция на пазарния механизъм е изведена на предна позиция;
● социално пазарно стопанство. При него интервенцията на държавата е в разпределителната функция на пазара. Икономическите проблеми се решават през призмата на необходимостта от осигуряване на пълна заетост, но не толкова от гледна точка на рационалното и ефективно използване на ресурсите, колкото в името на правилното разпределение на доходите.
Същността на пазара е многолика. Тя се проявява в много разновидности, обусловени от предмета или от начина и формите на осъществяване на пазарните връзки и отношения. Например, от гледна точка на предмета, пазарът бива: стоков, на който се извършва покупко-продажбата на средства за производство и предмети за лично потребление; финансов - на него се извършват покупко-продажби на ценни книжа и чуждестранна валута; трудов. - тук обект на пазарните връзки и отношения е специфичната стока "работна сила"; пазар на услугите, които биват от различно естество. Според формите стоковият пазар бива: търговия на едро и търговия на дребно, осъществявана чрез специализирани или универсални магазини; стокови борси и аукциони. От гледна точка на обсега се разграничават: местни, регионални, национални и международни пазари.
В условията на силно развито обществено разделение на труда се осъществяват милиони производствени операции и се произвеждат стотици и хиляди най-различни блага и услуги. При тези условия, всеки труд е частица от целокупната трудова дейност. Всяка дейност е количествена и качествена предпоставка на друг труд и дейности. Оттук логично следва изводът, че, за да функционира нормално общественият организъм, съществува обективна необходимост от разпределение на труда и средствата за производство в съответни дялове или части между различните отрасли на стопанството, т.е. необходима е пропорционалност. Тази стихийно регулираща роля изпълнява пазарът с присъщите му икономически категории и закони. В съответствие с изменението на цените /в посока на повишаване или на понижаване/ се изменя търсенето и предлагането на съответната стока и съответно се свива, спира или разширява производството. Тези процеси се съпровождат със съответно движение на капитали и работна сила. В това именно се заключава същността и ролята на така наречената от Адам Смит "невидима ръка". Без централизиран интелект, пазарът решава проблеми, които не могат да решат и най- мощните електронно-изчислителни машини. Няма и не може да има план, който да реши икономическо уравнение с хиляди стоки и милиони най-различни потребители. Следователно, пазарът е вид регулатор на това, какво да се произвежда, колко да се произвежда, а до голяма степен и как да се разпределя.
Пазарът с присъщите му категории (печалба, цени, конкуренция) е двигател на развитието на производителните сили, на техническия прогрес. Това е другата важна функция на пазара. Производителите, които произвеждат по-евтино, а това предполага - с по-съвършени, по-производителни средства на труда, имат шансове да реализират печалба и да оцелеят в конкурентната борба.
Друга важна функция на пазара е мотивационната. Пазарното стопанство е благоприятна среда за можещите, инициативните, предприемчивите. С присъщите му категории и действащи сили пазарът стимулира икономичното и високоефективното използване на производствените ресурси.
Посочените функции на пазара го характеризират като ефективна форма на организация на общественото стопанство. Но неговата "невидима ръка" не може да се намеси в регулирането, потреблението и използването на някои ресурси и продукти. По-конкретно така наречените "пазарни дефекти" се проявяват при потреблението на обществените блага (отбрана, противопожарна защита, образование, здравеопазване и др.). Към дефектите на пазарния механизъм се отнасят външните ефекти ("външни печалби" или "външни загуби"). Те се появяват там, където липсват пазарните закони и носят изгода за различни потребители, които не плащат за това.
Пазарът диференцира производителите. В процеса на конкурентната борба оцеляват фирмите, чиито производствени разходи са по-ниски от пазарната цена и реализират печалба. Ако разходите са по-високи от пазарната цена, те понасят загуби и се разоряват. Тези процеси водят неизбежно до концентрацията на капитала и на производството, появяват се монополите. Тогава едни пазарни агенти са в по-изгодно положение спрямо други. Нарушава се принципа на равнопоставеността. С пазара са свързани много остри социални проблеми или по-точно те произтичат от него. Той не гарантира правото на труд и доход. Неизбежни негови спътници са: безработицата, инфлацията, икономическите кризи, престъпността и др.
Няма коментари:
Публикуване на коментар