Усилията да се стандартизира счетоводната практика в България имат почти десет годишна история. Началото се поставя с изработването на Закон за счетоводството и първите национални счетоводни стандарти. Някои от тях нямат еквиваленти в международната практика и са отражение на местните особености. Изминалите години на преход в икономиката дадоха необходимия опит и познания на българските счетоводители за променящата се среда и обекти на отчитане. От първия превод на български език на МСС до днес както стандартите, така и разбирането на българската счетоводна общност за тях търпят непрекъснато развитие.
Първите отчети по МСС в България се изготвят от търговски дружества с клонове в чужбина и с международна дейност. С навлизането на чуждестранните инвеститори се установи практика за съставяне на финансови отчети по българските Национални счетоводни стандарти и по МСС, както и създаване на вътрешни отчети за управлението, моделирани в зависимост от потребностите и националната принадлежност на новите собственици.
В края на 80-те и началото на 90-те години първите български търговски банки установяват кореспондентски отношения. Международната им дейност ги изправя пред необходимостта да преработват годишните си отчети и да ги представят съгласно международно приетите стандарти и банкова практика. Усилията им в тази посока останаха незабелязани много дълго време от съставителите на счетоводното законодателство и професионалните счетоводни организации у нас.
В края на 80-те и началото на 90-те години първите български търговски банки установяват кореспондентски отношения. Международната им дейност ги изправя пред необходимостта да преработват годишните си отчети и да ги представят съгласно международно приетите стандарти и банкова практика. Усилията им в тази посока останаха незабелязани много дълго време от съставителите на счетоводното законодателство и професионалните счетоводни организации у нас.
Световната практика е доказала, че нормалното функциониране на пазарното стопанство в която и да е страна е невъзможно без добре развит капиталов пазар.
Българският капиталов пазар е рожба на прехода към пазарното стопанство и вече заема подходящо място в националната икономика. Той има структура, сходна с тази в света, а дейността му е подчинена на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и свързаните с него подзаконови актове, които са съгласувани с Директива 85/611 на Съвета на Европейската общност на 20 декември 1985 г.
Инвеститорите сключват сделки на капиталовия пазар, очаквайки възвръщаемост на вложените ресурси в увеличен размер. Инвестиционни носители са ценните книжа и финансовите инструменти.
Всеки инвеститор в ценни книжа формира портфейли от инвестиционни носители. Портфейлите са два типа: инвестиционен и оборотен.
Инвестиционният портфейл е съвкупност от ценни книжа и финансови инструмени, чието основно предназначение е получаване на икономическа изгода в дългосрочен план чрез продажба и/или разпределение.
Оборотният портфейл представлява също съвкупност от ценни книжа и финансови инструменти с основно предназначение получаване на икономическа изгода, но в краткосрочен план чрез покупко-продажба.
Обособяването на портфейлите предопределя начина , по който счетоводно се отчитат инвестиционните носители. Тези от инвестиционния портфейл се третират като дългосрочни финансови активи, а тези от оборотния портфейл – като краткосрочни финансови активи.
Научна цел на дипломната работа е разкриване на проблеми, които възникват при счетоводното отчитане на финансовите активи и инструменти.
За постигане на научните цели си поставяме следните задачи:
· Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на дългосрочните финансови активи;
· Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на краткосрочните финансови активи.
Глава първа
Обща характеристика на финансовите активи и инструменти
1.1. Същност и поява на финансовите активи и инструменти
В съвременната българска енциклопедия понятието “ценни книжа” се определя като “документи за съществуващо задължение или взеване, които носят доход на своите притежатели и са обект на покупко-продажба.
Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) допуска, че с характер на ценна книга са и „права, свързани с акции, облигации или други дългови книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти” чл.2(1), т.3, известни още като „финансови инструменти”.
Наред с понятието „финансови инструменти” в специфичните счетоводни стандарти се употребява понятието „паричен финансов инструмент”. Това е финансов инструмент, който ще бъде получен или платен като финансирана или определена парична сума.
Като финансов инструмент се третира „всеки договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие” - МСС 32 - Финансови инструменти: оповестяване и представяне; МСС 39 - Финансови инструменти: признаване и оценяване СС 32 - Финансови инструменти.
Финансов актив е всеки актив, който е:
-парични суми;
-договорно право за получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие при потенциално благоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансови инструменти;
-инструмент на собствения капитал от друго предприятие;
-финансов пасив е всеки пасив, който представлява договорено задължение:
-да се дадат парични суми или някакъв финансов актив на друго предприятие;
-да се разменят финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансови инструменти.
От гледна точка на счетоводството, финансовите активи се различават от реалните активи по мястото им в осъществяваната дейност. Материалните ресурси са основата на всяка дейност. В съчетание с човешките ресурси те правят възможно създаването на блага, предназначени за консумация от обществото.
За разлика от реалните финансовите активи се свързват със създадените блага по косвен път. Те представляват един вид претенции или права по доходите, генерирани от реалните активи и могат да се приемат като своеобразна единица мярка, тъй като разпределението на създадения от реалните активи доход между инвеститорите се извършва пропорционално на притежаваните от тях финансови активи. Така например акционерите в качеството им на собственици имат право на част от печалбата на фирмата, а облигационерите - на лихвено и номинално вземане. И в двата случая разделението става пропорционално на количеството притежавани финансови активи.
На база на ценните книжа и финансовите инструменти в света са се оформили две доминиращи счетоводни школи представлявани от САЩ („Англосаксонската”) и Германия („континентално европейската”) . Наименованията са условни тъй като има страни ( Дания и Холандия), които географски принадлежат на континентална ЕВропа, но иначе клонят към първата група.
Фундаменталната причина за съществуващите различия в двете школи е в доминиращия източник на финансиране на дружествата в двете държави.
САЩ, Великобритания и техните бивши колонии имат дълга история в привличането на външно финансиране на многочисления брой индивидуални акционери и кредитори. Това е довело до формирането на активни капиталови пазари, наложили традиция в изготвянето и представянето на финансовите отчети.
В други страни като Германия, Франция и др. основните исторически обусловили се методи за финансиране на компаниите са банковите заеми, правителствените помощи и малка група от частни инвеститори. В тези държави фондовите борси имат относително по-малко значение, а това намалява необходимостта от публикуването на информация за фирмите и заверяването на отчетите им.
Различна е разбира се и юридическата система на държавите от двете школи. В САЩ и Великобритания е застъпена системата на прецедентното право, където правителствата не създават правила, а по-скоро делегират такива на професионалистите в съответната област. Детайлните правила са изложени в счетоводни стандарти, разработени от професионални организации на счетоводители, които имат статут на саморегулиращи се органи.
Противно на това в страните от континентална Европа, включително и някои азиатски страни, в които основополагащо е римското право, счетоводните правила се диктуват от правителствата с помоща на данъчни закони.Изтегли цялата дипломна работа от тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар