вторник, 6 март 2012 г.

Исковете за попълване на масата на несъстоятелността – ползи и рискове


Продължаващата вече няколко години финансова криза принуждава все повече търговци да
продават на разсрочено плащане и без нужните обезпечения. Същите причини водят до го-
лямо забавяне на междуфирмените разплащания и до лавинообразно нарастване на случаите на неплатежоспособност. Съответно, драстично се увеличават производствата по несъстоятелност и несъбираемите вземания. Когато даден длъжник изпадне в неплатежо-
способност, производството по несъстоятелност е единственото средство, което би мог-
ло да осигури на кредиторите някаква събираемост на вземанията и правното средство за
това са т. нар. искове за попълване на масата на несъстоятелността. Успешното им
провеждане води до връщане на парични ресурси и други активи в имуществото на длъжни-
ка, които се преразпределят между кредиторите по специалните правила на Търговския за-
кон (ТЗ). В почти всички случаи това се оказва и единственият шанс за осигуряване на пълна или частична събираемост на вземанията. Същевременно обаче, исковете за попълване
на масата на несъстоятелността имат и обратна страна. Ответниците по тях, които са
били контрагенти на неплатежоспособния длъжник, трябва да върнат получените пла-
щания или други активи и да участват в тяхното разпределение, наред с всички други кредитори. Важно е да се има предвид, че тези неблагоприятни резултати са следствие от
атакуването на сделки и плащания, които са извършени в миналото – преди откриването
на производството по несъстоятелност. Горните особености на производството по
несъстоятелност налагат неговото добро познаване както от кредиторите на неплате-
жоспособния длъжник, така и от неговите бивши контрагенти. С оглед на по-яркия акцент върху практическите аспекти на проблемите, по-долу ще разгледаме исковете за попълване на масата на несъстоятелността от две гледни точки – на неудовлетворените кредитори на длъжника и на неговите бивши контрагенти, които са получили от него плащане, обезпечение или друг актив. Попълването на масата на несъстоятелността като способ за защита на кредиторите
1. Искове за атакуване на сделки и плащания, извършени след началната дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността Първата група искове за попълване на маса-
та на несъстоятелността имат за предмет атакуването на сделки, които са извършени
след началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността. ТЗ позво-
лява началната дата на неплатежоспособността да бъде фиксирана от съда в неограничен
момент от миналото. В практиката се срещат случаи, в които началната дата предхож-
да откриването на производството по несъстоятелност с повече от петнадесет години.
Това означава, че т. нар. „подозрителен период“ – периодът от време между настъпването на
неплатежоспособността и откриването на производството по несъстоятелност – може
да бъде изключително дълъг и да „покрие“ множество сделки на длъжника. Според ТЗ определени сделки, извършени през подозрителния период, са правно уязвими – те
могат да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъ-
стоятелността. Обявяването на тази недействителност става чрез съдебно решение, по-
становено по иск на кредитор или на синдик. Последиците от подобно съдебно решение са
различни, в зависимост от вида на атакуваната сделка. Общото между тях обаче е едно и
също – определени активи се връщат в имуществото на длъжника и/или стават достъпни
за разпределение между всички кредитори.
1.1. Атакуване на безвъзмездни сделки
Първата група уязвими действия, извършени след началната дата на неплатежоспособността, са безвъзмездните сделки. Те са най-лесно атакуеми, тъй като по дефиниция увреждат кредиторите на несъстоятелността. Последицата от уважаването на подобен иск
е, че съответният актив, с който длъжникът се е разпоредил, следва да бъде върнат в маса-
та на несъстоятелността.
1.2. Атакуване на сделки от типа даденото от длъжника „значително надвишава по стой-
ност полученото“ Втората група недействителни сделки са тези, при които даденото от длъжника значително надвишава по стойност полученото от него. Според съдебната практика даденото от длъжника „значително надвишава по стойност полученото“, когато е с повече от 20 на сто от това, което контрагентът на длъжника е предоставил по сделката. Резултатът от успешното атакуване на такава сделка е, че активът, с който длъжникът се е разпоредил, трябва да бъде върнат в масата на несъстоятелността.
1.3. Атакуване на плащания и обезпечения, извършени от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността
Разгледаните две групи искове за попълване на масата на несъстоятелността се срещат от-
носително по-рядко в практиката. Не е така обаче с два други иска, без чието провеждане не
минава почти нито едно производство по несъстоятелност. Това са исковете за атакуване на
плащания и обезпечения, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Според ТЗ всяко изпълнение на парично
задължение, което длъжникът е извършил в подозрителния период (след началната дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността), е относително нищожно спрямо кредито-
рите. Това означава, че получилият плащането следва да върне съответната сума в масата
на несъстоятелността. Когато той направи това (доброволно или в резултат на принуди-
телно изпълнение), ще се превърне отново в паричен кредитор на длъжника. Този път обаче
получилият недействителното плащане ще трябва да се конкурира при разпределението с
всички останали кредитори. Резултатът е преразпределение на съответното плащане, при което отделни „квоти“ от него ще получат и останалите кредитори.
1.4. Атакуване на залозите и ипотеките
Последният иск от разглежданата група има за предмет атакуването на залозите и ипотеки-
те, които длъжникът е учредил след началната дата на неплатежоспособността. Когато този
иск бъде успешно проведен, съответният залог или ипотека не могат да бъдат противопоста-
вени на кредиторите на несъстоятелността. Това означава, че предметът на обезпечението
ще бъде осребрен от синдика, а стойността му ще бъде разпределена между всички необезпече
ни кредитори – привилегията на заложния или ипотекарен кредитор няма да действа.
2. Отменителни искове
Втората група искове за попълване на масата на несъстоятелността са т. нар. отменителни
искове. Те обхващат посочените в чл. 647 от ТЗ сделки на длъжника, които той е
извършил в определен период преди откриването на производството по несъстоятелност. За разлика от исковете, разгледани по-горе, тук успешното провеждане на иска не зависи от това, дали съответната сделка е извършена след настъпването на неплатежоспособността. Втората съществена разлика е, че тези сделки могат да бъдат атакувани само в кратък, едногодишен
срок от откриването на производството по несъстоятелност. Част от сделките, които могат
да бъдат атакувани с отменителен иск, съвпадат с тези, разгледани в предходната точка. Това са:
- безвъзмездните сделки,
- сделките, при които даденото от длъжника значително надвишава по стойност полученото и
- учредяването на залози, ипотеки или лични обезпечения. Тези сделки могат да бъдат атакувани, ако са извършени в период между една и три години преди откриването на производството по несъстоятелност – в зависимост от възмездността/безвъзмездността на сделката и това, дали насрещната страна по нея е лице, което е свързано с длъжника.
2.1. Недействителност на сделки с погасяване на дълг с прехвърляне на собственост
Наред с посочените сделки, чрез отменителен иск могат да бъдат обявени за недействителни и сделките, при които длъжникът е погасил свой паричен дълг чрез прехвърляне на собственост. Това е възможно, ако сделката е извършена в тримесечен срок преди началната дата на неплатежоспособността и връщането на нейния предмет в имуществото на длъжника би довело до увеличаване на сумата, която останалите кредитори биха получили при разпределението.
2.2. Недействителност на сделки между свързани лица
Последната категория уязвими сделки от тази група обхваща сделките между длъжника и свързани с него лица, които са извършени в двегодишен срок преди откриването на производството по несъстоятелност и увреждат кредиторите. 3. Искове за атакуване на
прихващания
Прихващането на насрещни (най-често парични) задължения се използва широко в търговската практика. Тъй като това, по същността си, води до погасяване на насрещните задължения до размера на по-малкото от тях, то също може да увреди останалите кредитори на длъжника – резултатът е идентичен с този на плащане. Затова ТЗ урежда и определени случаи на атакуване на прихващания.
3.1. Прихващане, извършено от кредитор
Първият от тях има за предмет прихващане, извършено от кредитор. То може да бъде обявено за недействително, ако към момента на придобиването на своето вземане или на
насрещното си задължение, кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен/свръхзадължен или че е поискано откриването на производство по несъстоятелност.
3.2. Прихващане, извършено от самия длъжник
Втората група уязвими прихващания са тези, извършени от самия длъжник след началната
дата на неплатежоспособността. Прихващането е атакуемо, ако в резултат на извършва-
нето му кредиторът е успял да удовлетвори по-голяма част от вземането си, отколкото
би получил при разпределение в рамките на производството по несъстоятелност.
Исковете за попълване на масата на несъстоятелността от гледище на ответниците по тях
Видно от изложеното по-горе, исковете за попълване на масата на несъстоятелността
могат да доведат до обявяване на недействителността на изключително широк кръг прав-
ни действия на длъжника. Наред с това, характерно за тези искове е, че те действат рет-
роактивно – имат за предмет сделки, извършени в миналото, като приложимият подозрите-
лен период в повечето случаи не е формално ограничен и може да обхване години.
Този правен режим е изключително ценен за кредиторите на несъстоятелността, тъй
като им позволява да запазят надеждите си за някаква събираемост на вземанията дори, ко-
гато длъжникът няма никакво имущество. Същевременно обаче, исковете за попълва-
не на масата на несъстоятелността поставят в изключително неблагоприятно положение
ответниците по тях. Нека разгледаме един пример.

--------------------------------------------
ПРИМЕР:
Представляваната от Вас компания е
производител на лекарства, поради което
получава големи по обем плащания от свои-
те дистрибутори. Нека приемем, че даден
дистрибутор е изпаднал в неплатежоспо-
собност, но тъй като Вашата компания за
него е жизненоважен доставчик, дистрибу-
торът продължава да извършва плащания
към нея, пренебрегвайки останалите си, по-
„маловажни“ свои кредитори. По този на-
чин дистрибуторът успява да остане на па-
зара и да извършва плащания към Вас в
продължение на три години, въпреки че вече
е неплатежоспособен.
В един момент обаче търпението на ня-
кой от останалите кредитори се изчерпва и
той подава молба за откриване на производ-
ство по несъстоятелност. За начална дата
на неплатежоспособността е определена
дата отпреди четири години. Скоро след
това получавате нотариална покана от син-
дика, с която от представляваната от Вас
компания се иска връщането на 600 000 лв.
------------------------------------------------

Вероятно ще се запитате - основателна ли е претенцията на синдика? Та, откъде бихте
могли да знаете, че дистрибуторът е бил неплатежоспособенeн още преди четири години –
нали се е разплащал с Вас. Нещо повече, вероятно ще си кажете – та, нали срещу всяко плаща-
не дистрибуторът получаваше стока. Каква е логиката управляваната от мен компания да
трябва да връща получените плащания, при положение че никой няма да ми върне доставената стока? А, ако началната дата на неплатежоспособността не бе преди четири, а преди дванадесет години – ще трябва ли да върнете на длъжника няколко милиона?
Всички горни въпроси са основателни и разбираеми. В тяхната основа стои нормалната
бизнес логика и базисният принцип на правната сигурност. Те обаче, няма да ви спасят нито
от иска на синдика, нито от осъждане и последващо принудително изпълнение. Крайният
резултат би могъл да е неплатежоспособност на собствената Ви компания и откриване на производство по несъстоятелност спрямо нея. Синдикът атакува учреден във ваша полза залог
или ипотека
До подобен резултат би могло да се стигне и в случай, че синдикът атакува учреден във ваша полза залог или ипотека. Ако искът бъде уважен, вие ще загубите обезпечението на вземането си и, най-вероятно, няма да успеете да го съберете. Изложеното показва огромните рискове, които исковете за попълване на масата на несъстоятелността могат да породят за всеки търговец, а дори и за лица, които не са търговци. Според буквата на ТЗ и утвърдената съдебна практика, срещу тези рискове не съществува никаква защита. Без всякакво значение е дали
контрагентите на длъжника са знаели, че той е неплатежоспособен. Без значение е също дали
извършените от длъжника плащания имат авансов, симултанен (едновременен) или последващ доставянето на стоката или услугата характер. И не на последно място – без значение е кога е извършена съответната уязвима сделка – преди една, пет, десет или повече години, стига да следва началната дата на неплатежоспособността. Подобен краен и небалансиран режим на исковете за попълване на масата на несъстоятелността не съществува в нито една съвременна
държава. Той не е бил познат и на стария ни Търговски закон, според който началната дата на неплатежоспособността не е могла да предхожда откриването на производството по несъстоятелност с повече от три години. Наред с това, съвременните законодателства защитават определени сделки от разрушителните последици на несъстоятелността. По правило са защитени плащанията и обезпеченията, които са извършени едновременно с предоставянето на стоката, кредита или услугата – т.нар. симултанни плащания и обезпечения. Причината за защитата на тези сделки е, че кредиторът по тях е бил достатъчно предвидлив, за да настоява на симултанно плащане или обезпечение, и че в нито един момент не е предоставял необезпечен кредит (за разлика от останалите кредитори на длъжника).
Наред с това, имуществената ценност, която той е предоставил, е влязла в масата на несъстоятелността и поради това ползва останалите кредитори. В други държави съответните сделки са атакуеми само, ако контрагентът на длъжника е бил недобросъвестен
и е знаел за настъпилата неплатежоспособност.


НЯКОИ ИЗВОДИ:
Горното изложение показва както предимствата, така и недостатъците на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, според действащия ТЗ и съдебната практика.
Предимствата обаче изглеждат по-малко от недостатъците. Действащата небалансирана правна уредба позволява атакуването на сделки и плащания, извършени преди много години. Поради това тя е несъвместима със стандартите за правова държава, с принципа на правна сигурност и с целите на самото производство по несъстоятелност. Целта на това производство не е да бъдат разорени добросъвестните контрагенти на длъжника, които са подпомагали бизнеса му в трудния период, след настъпването на неплатежоспособността и са продължили да му доставят стоки или услуги. Целите на производството по несъстоятелност според
чл. 607 от ТЗ са „справедливото удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника“.
Нито една от тези цели не може да бъде постигната с цената на нова несправедливост (този път, за сметка на добросъвестните трети лица), а още по-малко, чрез обричането на длъжника на сигурна гибел, поради страха на третите лица да продължат да търгуват с него.

Няма коментари:

Публикуване на коментар