понеделник, 7 май 2012 г.

ДЕФИНИЦИЯТА НА ПОНЯТИЕТО “ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ” СЪГЛАСНО ЧЛ. 3, АЛ. 6 ЗДДС


Съгласно новата разпоредба на чл. 3, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2010 г., данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки, или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС, е данъчно задължено лице за всички получени услуги.
Какво на практика регламентира разпоредбата?

До 31.12.2009 г. съществуваше една специфична схема за определяне на мястото на изпълнение на доставки на трансгранични услуги, извършени на данъчно задължено лице (ДЗЛ), но извън тяхната независима икономическа дейност (НИД) или извършени на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ).
Това място на изпълнение се определяше там, където е установен доставчикът, т.е. такива услуги се облагаха с ДДС на доставчика по реда на националния Закон за данък върху добавената стойност, като не се облагаха чрез самоначисляване при получателя (виж Решение на СЕО по делото TRR С-291/2007 от 06.11.2008 г.).
Такова разрешение на проблема обаче беше в сериозно несъответствие с основния принцип на ДДС, а именно, че трансграничните доставки следва да се облагат на територията на страната, на която се получава стоката или се ползва резултатът от услугата. Тоест облагането следва да се извърши при получателя на стоката или услугата в режим на самоначисляване.
Преди да изложим същността на промените, следва да уточним, кои са данъчно незадължени юридически лица, а именно юридическите лица, които и по силата на законовото си учредяване, и по естеството си по дефиниция не извършват икономически (стопански) дейности.
Промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.

Новият чл. 43 от Директива 2006/112/ЕС прецизира и разширява понятието за данъчно задължено лице относно прилагането на правилата за мястото на изпълнение и данъчното облагане при доставките на услуги. За да определим мястото на данъчно облагане на тези услуги:
данъчно задължените лица, които извършват и освободени доставки и/или доставки, или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, ще считаме като данъчно задължени лица за всички доставени им услуги;
данъчно незадължените юридически лица, идентифицирани за целите на ДДС (т.е. с валиден идентификационен номер по ДДС), ще считаме за данъчно задължени лица.
С новата ал. 6 на чл. 3 ЗДДС се възприема правилото, съдържащо се в чл. 43 от Директива 2006/112/ЕС, като в резултат на тази промяна се разширява обхватът на лицата, които са дефинирани като данъчно задължени лица по ЗДДС, за целите на определяне на мястото на изпълнение при доставки на трансгранични услуги.
Дефиницията на чл. 3, ал. 6 ЗДДС е специална спрямо общата дефиниция на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, защото се отнася за необлагаеми лица и/или дейности.
Какви изводи могат да бъдат изведени от прегледа на разпоредбите?
Ако получател от ЕС е данъчно задължено лице, определено като такова по реда на чл. 3, ал. 1 или ал. 6 ЗДДС, то доставката - за доставчика- е “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”, при което доставчикът не начислява ДДС на основание чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Валидният идентификационен ДДС номер на получателя от ЕС е правно ирелевантен, но потвърждава обстоятелството, че получателят е ДЗЛ. Доставчикът няма да начисли ДДС, независимо дали получателят е регистриран, или не е регистриран по ДДС на територията на ЕС.
Новите разпоредби относно мястото на изпълнение на доставки на услуги в държавата на данъчно задълженото лице - получател на услуги, се прилагат също и спрямо данъчно задължени лица получатели, установени извън Общността. Ето защо, за да не начислим ДДС, ще трябва да се уверим, че получателят е данъчно задължено лице. Валидният идентификационен ДДС номер на получателя извън ЕС също е правно ирелевантен, но също така потвърждава обстоятелството, че получателят е данъчно задължено лице.
Ако получателят от ЕС е данъчно незадължено лице (т.е. обикновено физическо лице), то доставката на услуга, която изпълняваме, по принцип, е “облагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение на територията на страната”, при което начисляваме ДДС на основание чл. 21, ал. 1 ЗДДС.
По изключение, по силата на чл. 21, ал. 5 ЗДДС, не се начислява ДДС за доставките, посочени в тази разпоредба, дори и ако получателят е данъчно незадължено лице, установено извън Общността. По силата на тази специална разпоредба тези доставки са определени като “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”.
Следователно, новото общо правило относно мястото на изпълнение на доставките на услуги определя мястото на данъчното им облагане в мястото на установяване на получателя - данъчно задължено лице (чл. 44 от Директива 2006/112/ЕС).

Автор : Милена КИРИЛОВА, юрист



Няма коментари:

Публикуване на коментар