понеделник, 7 май 2012 г.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЪРЖАВНИ И СЪДЕБНИ ТАКСИ В ДАНЪЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО


Не във всички данъчни производства се дължат държавни такси и задължените лица правят разноски. Така например регистърното производство е безплатно, а обжалването по административен ред на ревизионните актове не се свързва с необходимостта от заплащане на такси. В определени случаи, при които законът предвижда внасяне на такси, налице е възможност за освобождаване.
За да се осигури равенство в достъпа до съдебна защита и пряк контрол за законност върху актове и действия на административните органи (чл. 120, ал. 1 КРБ), задължените лица в затруднено или неравностойно социално положение се ползват от специален ред за освобождаване (изцяло или частично) от държавни, съдебни такси и разноски по производството.

До освобождаване може да се стигне:

а) по силата на закон
Определени категории лица се ползват с особена конституционна закрила - майчинството и децата, лицата с физически уреждания. Държавата създава условия за осъществяване правото на труд на лица с физически и психически увреждания. Де факто лица с физически недостатъци упражняват търговска дейност, защото ТЗ не забранява регистрирането им като търговци. Те, в качеството си на данъчни субекти, когато обжалват данъчни актове, са освободени от държавни такси.
Освобождаването е безусловно1. За да се възползват от правото на освобождаване, заинтересованите данъчни субекти следва да представят документ, доказващ наличието на някое от посочените в закона основания - акт за раждане на дете; медицинско свидетелство; документ за временна, трайно намалена или загубена работоспособност.
Незаконосъобразно е поставяне на допълнителни условия (% на установената и призната инвалидност; вид на заболяването или месец на бременността) от правоприлагащия орган, защото категорията “инвалид” е изпълнена с широко съдържание - това са лица независимо от възрастта си с физическо, сетивно или умствено увреждане, затрудняващо социалното им интегриране и участие в обществения живот, възможностите за общуване, обучение или трудова реализация (§ 1, т. 3 от ДР на ЗЗРСИИ).
Непознаване на действащите норми може да е повод за недоразумения и действия от страна на държавните органи, нарушаващи права на лица с установена степен на намалена работоспособност или потвърдено професионално заболяване. С навършване на определена възраст лицата, на които е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, се смятат с пожизнено определена такава, без да е необходимо преосвидетелстване (чл. 101, ал. 4 във връзка с § 3 от ДР на ЗЗдр) и същите се ползват от възможността да не заплащат държавни такси в данъчните производства.
Проблем предизвиква приложението на § 21 от ПЗР на ДПК във връзка с чл. 63, ал. 1, б. “а” ГПК в случаите, в които едно лице с физически недъзи е регистрирано като ЕТ.
Преобладаващо в правната доктрина е становището, че физическото лице и ЕТ са един и същ субект. В този случай се поставя за разрешаване въпросът - когато физическото лице, регистрирано като ЕТ, попада сред лицата, посочени в чл. 5, б. “о” ЗДТ, освободено ли е от такси и разноски?
След като се приема тезата за съвпадение на физическото лице и ЕТ, регистрирано от него, отговорът е утвърдителен.
На практика обаче това не е така - такси се събират от лицата по чл. 5, б. “о” ЗДТ, регистрирани като търговци - определение № 11790 от 19.12.2002 г. по адм. д. № 10645/2002 г., III отд., ВАС.
Противоречието между обсъжданата правна разпоредба и съдебната практика би могло да се преодолее по законодателен ред, защото празнината (непълнотата) на закона не може да бъде запълнена по пътя на тълкуването - решение № 1 от 15.06.1993 г. по гражд. д. № 2/92 г. на ОСГК на ВС.

б) по молба на данъчен субект
Възможно е в резултат на неблагоприятни факти и събития (непреодолима сила, наложени обезпечителни мерки, грабеж) или поради други причини (получава някоя от видовете социална пенсия) данъчен субект да е в невъзможност да заплати дължимите такси или да не може да поеме следващите се разноски при обжалване на ревизионен акт, определящ данъчни или осигурителни задължения.
От правото на защита (чл. 56 КРБ) не могат да бъдат лишени данъчните субекти само заради обстоятелството, че не разполагат с достатъчно финансови средства.
Отказът за освобождаване от държавна такса не може да се обжалва. Този законодателен “недостатък” би могъл да се отстрани, като в процесуалните закони се предвиди изричен ред за освобождаване от държавни такси и обжалването на отказите по такива молби.
Непротиворечивата съдебна практика по въпросите за разноските в съществуващите производства очертава правоприложението в действието на особените норми. Няма спор, че юридическо лице в ликвидация не може да бъде освободено от държавна такса поради неплатежоспособност, тъй като хипотезата на чл. 63 “б” ГПК има предвид страни в процеса с тежко материално състояние и не се прилага за юридически лица. Освен това същото не може да се счита за освободено от заплащане на държавна такса и разноски, и по закон - определение № 606 от 15.05.1994 г. по гражд. д. № 1484/93 г., V г.о., ВКС.

Автор : Здравко Славчев, старши асистент по финансово и данъчно право

1 коментар:

  1. Анонимен15 юли 2012 г., 4:21

    Моля за консултация!
    Дължима ли е съдебна такса при завеждане на дело за попочителство при положение,че синът ни/срещу който е делото/е инвалид 100% с чужда помощ.

    ОтговорИзтриване