Отчетно икономическа информация в системата на стопанското управление

 Счетоводни услуги Пловдив

Счетоводна кантора Пловдив
Счетоводство Пловдив

         І.  Характеристика на стопанската дейност

         Необходимо условие за живота на хората е задоволяването на техните потребности от храна, облекло, жилища и др. Всички неща с които човек задоволява своите потребности се наричат предмети за потребление. Задоволяването на най – разнообразни човешки потребности се нарича процес на потребление. Процесът на потреблението е в тясна връзка с процеса на материалното производство, което е основа на живота на обществото. За осъществяването на процеса на производството са необходими трите негови елемента:

         - човешки труд;

         - предмети на труда;

         - средства на труда;

         Трудът е жизнена потребност и задължително условие за съществуване на хората. Той е целесъобразна човешка дейност чрез която се видоизменят и приспособяват предметите на природата за задоволяване на човешката дейност.

         Предмети на труда – всичко онова към което е насочен човешкият труд. Едни от тях са непосредствено дадени от природата в готов вид, например: руда, каменни въглища, а други са минали предварителна преработка от човека например: вълната, памука в текстилната промишленост и т.н.

         Средствата на труда са всички неща с помощта на които човек въздейства и видоизменя предметите на труда. Към тях се отнасят и оръдията за производство (машини и инструменти и др.).

         Предметите на труда и средствата на труда образуват средствата за производство, но сами по себе си средствата за производство не могат да произведат необходимите материални блага, ако не се съединят с работната сила на човека. счетоводни услуги пловдив

         Хората произвеждат материални блага не изолирано, а общо, на групи общества. Ето защо производството при всички условия е обществено производство, а произведените материални блага се наричат обществен продукт. Произведените материални блага трябва да бъдат разпределени по определен начин между хората от обществото, което ги е създало. Разпределението на обществения продукт според реда се нарича процес на разпределение.

         Разпределението обаче се осъществява чрез процеса размяна. Дейността на хората в обществото свързана с производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага се нарича стопанска дейност. Тя има свои исторически път на развитие.

         При първобитно общинския строй се изразявала в събиране на готови плодове и убиване на дивеч. По – късно в обработване на земята и в използване на животните за работа. При по- висшите строеве тя се характеризира със своята организираност и напредък във всички отрасли.

         Стопанската дейност на хората се осъществява в отделни стопански предприятия. Те са производствено, имуществено, правно, организационно и управленски обособени звена на народното стопанство от сферата на материалното производство.

         По силата на действащата у нас нормативна уредба, предприятието е икономическиобособено юридическо лице, едноличен търговец, което осъществява разрешена от закона дейност.       счетоводна кантора

         В зависимост от предмета на осъществяване, предприятията могат да бъдат: промишлени, търговски, селскостопански, строителни и др.

         Елементи на стопанска дейност има обаче и в звената от така наречената непроизводствена сфера.

         Такива са различните учреждения на науката, образованието, здравеопазването и др.

счетоводство пловдив

ІІ. Отчетната   икономическа   информация  в  системата  на стопанското  управление

         1. Характеристика на стопанското управление

         Както народното стопанство като цяло, така и отделните стопански и нестопански предприятия реализиращи процеса на възпроизводство на материалните блага представляват определени икономически системи. Като такива те се състоят от голям брой разнообразни, но взаимно свързани елементи (трудов колектив, средства за производство, структурни звена и др.). Те се намират в постоянни сложни и преплетени връзки по между си. Ето защо дейността на предприятието трябва непрекъснато да се наблюдава, да се регулира и коригира въз основа на приетите от предприемача управленски решения или за да протича нормално дейността на предприятието тя трябва да се управлява.

         Под управление най – общо се разбира целенасочено въздействие върху определена система или подсистема, за да може нейното поведение съобразно обективните условия да отговаря на предварително определени параметри, цели и задачи.

         За да се реализира успешно управленските процеси е необходимо да има: субект на управление (който управлява въздействието), обект на управление (върху който се въздейства), предварително определени параметри, цели и задачи. Наличието на тези условия прави управлението система. Системата в която се реализира процеса на управление се нарича управленска система. В най – общ вид системата на управление може графично да се представи по следният начин:

         В системата за управление се обособяват две подсистеми:

         1. управляваща подсистема (субектна) и

         2. управляема подсистема (обектна).

         Между двете подсистеми се осъществява права и обратна информационна връзка, чрез непрекъснато протичане на информация. В процеса на осъществяване на стопанската дейност на предприятието се реализира и неговото управление.

         ИЗВОДИ:  Управлението може да се разглежда като информационен процес свързан със създаване, обработване, преработване, селекциониране и предаване на информация насочена към запазване целостта на системата предприятие и поддържането му в състояние да изпълнява поставените му от предприемача задача.

         2. Същност на икономическата информация

         За да бъде ефективно управлението е необходимо най – разнообразна информация: технологическа, техническа, икономическа, социологическа и др. Особено значение има икономическата информация чрез която се характеризира стопанската дейност в различни мащаби – отделната стопанска операция осъществявана в стопанската единица до равнището на цялото народно стопанство.

         Под информация в широк смисъл на думата се разбира – знания, обяснения, съобщения или съвкупност от сведения за нещо. Под икономическа информация се разбира съвкупност от сведения за стопанските факти, явления и процеси които са свързани с възпроизводството на материални блага или за елементите на възпроизводствения процес. Например: сведения за състоянието, използването и измененията на средствата на труда, предметите на труда, производителността на труда и др.

         Следователно същността на икономическата информация се изразява в изучаване на икономическите процеси, които протичат в стопанските единици.

         3. Видове икономическа информация

         Икономическата информация може да се класифицира според следните признаци:

         А) Според мястото на възникване

ü        Вътрешна

ü        Външна

         Б) В зависимост от реда на получаването и обработването им:

·           Първична;

·           Производна – получава се в резултат на преработка и систематизирането на първичната информация. Тя от своя страна се дели на:

         1. Междинна – подлежи на по – нататъшна обработка в системата

         2. Резултатна – не се обработва повече системата и се използва за вземане на решения или се изпраща вън от системата;

         В) Според степента на нейната стабилност:

Þ       условно, постоянно, която се изменя бавно или остава неизменена за продължителен период от време за норми, тарифи и т.н.

Þ       променлива – например: цени, както и информация за активи и пасиви;

         Г) В зависимост от съдържанието, предназначението и използването:

Ø        Планова – свързана е с изпълнение на перспективните функции на стопанското управление. Има директивен характер и лежи в основата на правата информационна връзка.

Ø        Нормативна информация – включва различни оценъчни и нормативни данни, постоянни справочни сведения и предварително определени изчислени величини като цени, норми, тарифи и др. Тя също лежи на правата информационна връзка.

Ø        Технологична информация – свързана е с технологичната страна на общественото производство. Към нея се отнасят различните проекти, схеми, проспекти и др. По голяма част от които са задължителни за изпълнение тъй като имат инструктивен характер. Тя лежи в основата на правата връзка.

Ø        Отчетно икономическа информация – Тя взема все трети от обема на икономическата информация и е свързана предимно с текущите функции на стопанското управление. Обикновено чрез нея управляващият орган (субекта на управление) се осведомява за това как протича стопанската дейност в обекта на управление, как се изпълняват взетите решения, какви отклонения и изменения настъпват, какви тенденции се зараждат. Източник и причина за съществуването на този вид информация е осъществяването на стопанската дейност. Тя представлява обективно отражение на фактите, явленията и процесите от стопанската дейност и служи за тяхното опознаване, организиране, контролиране и ръководене. Изразява се чрез букви, цифри или други условни знаци. В системата на управление тя се движи от обекта към субекта на управление. Чрез нея се реализира обратната информационна връзка чрез която се затваря информационния кръг на стопанското управление. От тук и голямо значение на този вид информация е в процеса на управлението.

         ИЗВОДИ: Следователно отчетната икономическа информация е съвкупност от данни и сведения, свързана в предприятието чрез която се характеризират състоянието и измененията в средствата и източниците на средствата, както и резултатите на целокупната му дейност. Тази информация се създава от една интегрираща информационна система, която се нарича стопанска дейност.

 Счетоводни услуги Пловдив

Счетоводна кантора Пловдив
Счетоводство Пловдив

Почивни дни 2012 Работни дни 2012 Официални празници 2012

Работни и почивни дни през 2012

Правителството осигури 6 малки почивки  за трудещите се през следващата година чрез разместване на почивните дни през 2012 около националните празници.

За самото посрещане на 2012 г. също ще има извънредна почивка. Кабинетът обяви 2 януари (понеделник) за неработен. Така хората ще могат да разчитат на тридневна ваканция, тъй като 31 декември и 1 януари са събота и неделя. Понеделникът обаче ще трябва да се отработва в събота на 21 януари.

Великденската ваканция пък ще е 4 дни – от 13 април (Разпети петък) до 16 април включително.

Две седмици по-късно работещите отново ще имат възможност за 4-дневен отдих. Този път поводът е Денят на труда. Тъй като 1 май се пада във вторник, правителството обяви 30 април за неработен и така ще се почива от 28 април до 1 май включително. Ще се работи обаче на 21 април (събота).

Тъй като Гергьовден - 6 май, догодина се пада в неделя, за него властта реши да не прави допълнителни размествания на почивните дни. Още повече че 2 седмици по-късно отново ще има 4-дневна ваканция.

За Деня на славянската писменост и култура ще се почива от 24 до 27 май включително. Това става възможно, тъй като 24 май се пада в четвъртък. За да слее празника с уикенда, кабинетът обяви вчера 25 май (петък) за неработен. Той обаче ще се отработва на 19 май (събота).

За Съединението на България почивните дни пак ще са четири – от четвъртък, 6 септември, до неделя – 9 септември. Тогава пък вместо на 7 септември (петък) ще се работи на 29 септември (събота).

Коледната ваканция пък ще е цели 5 дни – от 22 декември (събота) до 26 декември (сряда).

С ден по-малко ще се почива за посрещането на 2013 г. За новогодишните празници тогава са отредени 29, 30 и 31 декември и 1 януари. 31 януари 2012 г., който се пада в понеделник, ще се отработва в съботата на 15 декември.

Почивни дни през 2012 ще има, но и работни дни няма да липсват, обобщиха от министерството.

Календар с почивни и работни дни през 2012

Исковете за попълване на масата на несъстоятелността – ползи и рискове

Продължаващата вече няколко години финансова криза принуждава все повече търговци да
продават на разсрочено плащане и без нужните обезпечения. Същите причини водят до го-
лямо забавяне на междуфирмените разплащания и до лавинообразно нарастване на случаите на неплатежоспособност. Съответно, драстично се увеличават производствата по несъстоятелност и несъбираемите вземания. Когато даден длъжник изпадне в неплатежо-
способност, производството по несъстоятелност е единственото средство, което би мог-
ло да осигури на кредиторите някаква събираемост на вземанията и правното средство за
това са т. нар. искове за попълване на масата на несъстоятелността. Успешното им
провеждане води до връщане на парични ресурси и други активи в имуществото на длъжни-
ка, които се преразпределят между кредиторите по специалните правила на Търговския за-
кон (ТЗ). В почти всички случаи това се оказва и единственият шанс за осигуряване на пълна или частична събираемост на вземанията. Същевременно обаче, исковете за попълване
на масата на несъстоятелността имат и обратна страна. Ответниците по тях, които са
били контрагенти на неплатежоспособния длъжник, трябва да върнат получените пла-
щания или други активи и да участват в тяхното разпределение, наред с всички други кредитори. Важно е да се има предвид, че тези неблагоприятни резултати са следствие от
атакуването на сделки и плащания, които са извършени в миналото – преди откриването
на производството по несъстоятелност. Горните особености на производството по
несъстоятелност налагат неговото добро познаване както от кредиторите на неплате-
жоспособния длъжник, така и от неговите бивши контрагенти. С оглед на по-яркия акцент върху практическите аспекти на проблемите, по-долу ще разгледаме исковете за попълване на масата на несъстоятелността от две гледни точки – на неудовлетворените кредитори на длъжника и на неговите бивши контрагенти, които са получили от него плащане, обезпечение или друг актив. Попълването на масата на несъстоятелността като способ за защита на кредиторите
1. Искове за атакуване на сделки и плащания, извършени след началната дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността Първата група искове за попълване на маса-
та на несъстоятелността имат за предмет атакуването на сделки, които са извършени
след началната дата на неплатежоспособността или свръхзадължеността. ТЗ позво-
лява началната дата на неплатежоспособността да бъде фиксирана от съда в неограничен
момент от миналото. В практиката се срещат случаи, в които началната дата предхож-
да откриването на производството по несъстоятелност с повече от петнадесет години.
Това означава, че т. нар. „подозрителен период“ – периодът от време между настъпването на
неплатежоспособността и откриването на производството по несъстоятелност – може
да бъде изключително дълъг и да „покрие“ множество сделки на длъжника. Според ТЗ определени сделки, извършени през подозрителния период, са правно уязвими – те
могат да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъ-
стоятелността. Обявяването на тази недействителност става чрез съдебно решение, по-
становено по иск на кредитор или на синдик. Последиците от подобно съдебно решение са
различни, в зависимост от вида на атакуваната сделка. Общото между тях обаче е едно и
също – определени активи се връщат в имуществото на длъжника и/или стават достъпни
за разпределение между всички кредитори.
1.1. Атакуване на безвъзмездни сделки
Първата група уязвими действия, извършени след началната дата на неплатежоспособността, са безвъзмездните сделки. Те са най-лесно атакуеми, тъй като по дефиниция увреждат кредиторите на несъстоятелността. Последицата от уважаването на подобен иск
е, че съответният актив, с който длъжникът се е разпоредил, следва да бъде върнат в маса-
та на несъстоятелността.
1.2. Атакуване на сделки от типа даденото от длъжника „значително надвишава по стой-
ност полученото“ Втората група недействителни сделки са тези, при които даденото от длъжника значително надвишава по стойност полученото от него. Според съдебната практика даденото от длъжника „значително надвишава по стойност полученото“, когато е с повече от 20 на сто от това, което контрагентът на длъжника е предоставил по сделката. Резултатът от успешното атакуване на такава сделка е, че активът, с който длъжникът се е разпоредил, трябва да бъде върнат в масата на несъстоятелността.
1.3. Атакуване на плащания и обезпечения, извършени от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността
Разгледаните две групи искове за попълване на масата на несъстоятелността се срещат от-
носително по-рядко в практиката. Не е така обаче с два други иска, без чието провеждане не
минава почти нито едно производство по несъстоятелност. Това са исковете за атакуване на
плащания и обезпечения, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Според ТЗ всяко изпълнение на парично
задължение, което длъжникът е извършил в подозрителния период (след началната дата на
неплатежоспособността/свръхзадължеността), е относително нищожно спрямо кредито-
рите. Това означава, че получилият плащането следва да върне съответната сума в масата
на несъстоятелността. Когато той направи това (доброволно или в резултат на принуди-
телно изпълнение), ще се превърне отново в паричен кредитор на длъжника. Този път обаче
получилият недействителното плащане ще трябва да се конкурира при разпределението с
всички останали кредитори. Резултатът е преразпределение на съответното плащане, при което отделни „квоти“ от него ще получат и останалите кредитори.
1.4. Атакуване на залозите и ипотеките
Последният иск от разглежданата група има за предмет атакуването на залозите и ипотеки-
те, които длъжникът е учредил след началната дата на неплатежоспособността. Когато този
иск бъде успешно проведен, съответният залог или ипотека не могат да бъдат противопоста-
вени на кредиторите на несъстоятелността. Това означава, че предметът на обезпечението
ще бъде осребрен от синдика, а стойността му ще бъде разпределена между всички необезпече
ни кредитори – привилегията на заложния или ипотекарен кредитор няма да действа.
2. Отменителни искове
Втората група искове за попълване на масата на несъстоятелността са т. нар. отменителни
искове. Те обхващат посочените в чл. 647 от ТЗ сделки на длъжника, които той е
извършил в определен период преди откриването на производството по несъстоятелност. За разлика от исковете, разгледани по-горе, тук успешното провеждане на иска не зависи от това, дали съответната сделка е извършена след настъпването на неплатежоспособността. Втората съществена разлика е, че тези сделки могат да бъдат атакувани само в кратък, едногодишен
срок от откриването на производството по несъстоятелност. Част от сделките, които могат
да бъдат атакувани с отменителен иск, съвпадат с тези, разгледани в предходната точка. Това са:
- безвъзмездните сделки,
- сделките, при които даденото от длъжника значително надвишава по стойност полученото и
- учредяването на залози, ипотеки или лични обезпечения. Тези сделки могат да бъдат атакувани, ако са извършени в период между една и три години преди откриването на производството по несъстоятелност – в зависимост от възмездността/безвъзмездността на сделката и това, дали насрещната страна по нея е лице, което е свързано с длъжника.
2.1. Недействителност на сделки с погасяване на дълг с прехвърляне на собственост
Наред с посочените сделки, чрез отменителен иск могат да бъдат обявени за недействителни и сделките, при които длъжникът е погасил свой паричен дълг чрез прехвърляне на собственост. Това е възможно, ако сделката е извършена в тримесечен срок преди началната дата на неплатежоспособността и връщането на нейния предмет в имуществото на длъжника би довело до увеличаване на сумата, която останалите кредитори биха получили при разпределението.
2.2. Недействителност на сделки между свързани лица
Последната категория уязвими сделки от тази група обхваща сделките между длъжника и свързани с него лица, които са извършени в двегодишен срок преди откриването на производството по несъстоятелност и увреждат кредиторите. 3. Искове за атакуване на
прихващания
Прихващането на насрещни (най-често парични) задължения се използва широко в търговската практика. Тъй като това, по същността си, води до погасяване на насрещните задължения до размера на по-малкото от тях, то също може да увреди останалите кредитори на длъжника – резултатът е идентичен с този на плащане. Затова ТЗ урежда и определени случаи на атакуване на прихващания.
3.1. Прихващане, извършено от кредитор
Първият от тях има за предмет прихващане, извършено от кредитор. То може да бъде обявено за недействително, ако към момента на придобиването на своето вземане или на
насрещното си задължение, кредиторът е знаел, че длъжникът е неплатежоспособен/свръхзадължен или че е поискано откриването на производство по несъстоятелност.
3.2. Прихващане, извършено от самия длъжник
Втората група уязвими прихващания са тези, извършени от самия длъжник след началната
дата на неплатежоспособността. Прихващането е атакуемо, ако в резултат на извършва-
нето му кредиторът е успял да удовлетвори по-голяма част от вземането си, отколкото
би получил при разпределение в рамките на производството по несъстоятелност.
Исковете за попълване на масата на несъстоятелността от гледище на ответниците по тях
Видно от изложеното по-горе, исковете за попълване на масата на несъстоятелността
могат да доведат до обявяване на недействителността на изключително широк кръг прав-
ни действия на длъжника. Наред с това, характерно за тези искове е, че те действат рет-
роактивно – имат за предмет сделки, извършени в миналото, като приложимият подозрите-
лен период в повечето случаи не е формално ограничен и може да обхване години.
Този правен режим е изключително ценен за кредиторите на несъстоятелността, тъй
като им позволява да запазят надеждите си за някаква събираемост на вземанията дори, ко-
гато длъжникът няма никакво имущество. Същевременно обаче, исковете за попълва-
не на масата на несъстоятелността поставят в изключително неблагоприятно положение
ответниците по тях. Нека разгледаме един пример.

--------------------------------------------
ПРИМЕР:
Представляваната от Вас компания е
производител на лекарства, поради което
получава големи по обем плащания от свои-
те дистрибутори. Нека приемем, че даден
дистрибутор е изпаднал в неплатежоспо-
собност, но тъй като Вашата компания за
него е жизненоважен доставчик, дистрибу-
торът продължава да извършва плащания
към нея, пренебрегвайки останалите си, по-
„маловажни“ свои кредитори. По този на-
чин дистрибуторът успява да остане на па-
зара и да извършва плащания към Вас в
продължение на три години, въпреки че вече
е неплатежоспособен.
В един момент обаче търпението на ня-
кой от останалите кредитори се изчерпва и
той подава молба за откриване на производ-
ство по несъстоятелност. За начална дата
на неплатежоспособността е определена
дата отпреди четири години. Скоро след
това получавате нотариална покана от син-
дика, с която от представляваната от Вас
компания се иска връщането на 600 000 лв.
------------------------------------------------

Вероятно ще се запитате - основателна ли е претенцията на синдика? Та, откъде бихте
могли да знаете, че дистрибуторът е бил неплатежоспособенeн още преди четири години –
нали се е разплащал с Вас. Нещо повече, вероятно ще си кажете – та, нали срещу всяко плаща-
не дистрибуторът получаваше стока. Каква е логиката управляваната от мен компания да
трябва да връща получените плащания, при положение че никой няма да ми върне доставената стока? А, ако началната дата на неплатежоспособността не бе преди четири, а преди дванадесет години – ще трябва ли да върнете на длъжника няколко милиона?
Всички горни въпроси са основателни и разбираеми. В тяхната основа стои нормалната
бизнес логика и базисният принцип на правната сигурност. Те обаче, няма да ви спасят нито
от иска на синдика, нито от осъждане и последващо принудително изпълнение. Крайният
резултат би могъл да е неплатежоспособност на собствената Ви компания и откриване на производство по несъстоятелност спрямо нея. Синдикът атакува учреден във ваша полза залог
или ипотека
До подобен резултат би могло да се стигне и в случай, че синдикът атакува учреден във ваша полза залог или ипотека. Ако искът бъде уважен, вие ще загубите обезпечението на вземането си и, най-вероятно, няма да успеете да го съберете. Изложеното показва огромните рискове, които исковете за попълване на масата на несъстоятелността могат да породят за всеки търговец, а дори и за лица, които не са търговци. Според буквата на ТЗ и утвърдената съдебна практика, срещу тези рискове не съществува никаква защита. Без всякакво значение е дали
контрагентите на длъжника са знаели, че той е неплатежоспособен. Без значение е също дали
извършените от длъжника плащания имат авансов, симултанен (едновременен) или последващ доставянето на стоката или услугата характер. И не на последно място – без значение е кога е извършена съответната уязвима сделка – преди една, пет, десет или повече години, стига да следва началната дата на неплатежоспособността. Подобен краен и небалансиран режим на исковете за попълване на масата на несъстоятелността не съществува в нито една съвременна
държава. Той не е бил познат и на стария ни Търговски закон, според който началната дата на неплатежоспособността не е могла да предхожда откриването на производството по несъстоятелност с повече от три години. Наред с това, съвременните законодателства защитават определени сделки от разрушителните последици на несъстоятелността. По правило са защитени плащанията и обезпеченията, които са извършени едновременно с предоставянето на стоката, кредита или услугата – т.нар. симултанни плащания и обезпечения. Причината за защитата на тези сделки е, че кредиторът по тях е бил достатъчно предвидлив, за да настоява на симултанно плащане или обезпечение, и че в нито един момент не е предоставял необезпечен кредит (за разлика от останалите кредитори на длъжника).
Наред с това, имуществената ценност, която той е предоставил, е влязла в масата на несъстоятелността и поради това ползва останалите кредитори. В други държави съответните сделки са атакуеми само, ако контрагентът на длъжника е бил недобросъвестен
и е знаел за настъпилата неплатежоспособност.


НЯКОИ ИЗВОДИ:
Горното изложение показва както предимствата, така и недостатъците на исковете за попълване на масата на несъстоятелността, според действащия ТЗ и съдебната практика.
Предимствата обаче изглеждат по-малко от недостатъците. Действащата небалансирана правна уредба позволява атакуването на сделки и плащания, извършени преди много години. Поради това тя е несъвместима със стандартите за правова държава, с принципа на правна сигурност и с целите на самото производство по несъстоятелност. Целта на това производство не е да бъдат разорени добросъвестните контрагенти на длъжника, които са подпомагали бизнеса му в трудния период, след настъпването на неплатежоспособността и са продължили да му доставят стоки или услуги. Целите на производството по несъстоятелност според
чл. 607 от ТЗ са „справедливото удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване на предприятието на длъжника“.
Нито една от тези цели не може да бъде постигната с цената на нова несправедливост (този път, за сметка на добросъвестните трети лица), а още по-малко, чрез обричането на длъжника на сигурна гибел, поради страха на третите лица да продължат да търгуват с него.