Основи на счетоводството

 1.Кои са основните финансови отчети и какво е тяхното предназначение?  

Основните финансови отчети на дружество са:

• Счетоводен баланс - дава информация за имущественото и финансовото състояние (активи, пасиви, капитал) на дружеството.
• Отчет за дохода (наричан още „отчет за приходите и разходите”) - финансов отчет, който измерва ефективността от управленските решения за конкретния отчетен период и дава информация за резултатите от дейността на дружеството.
• Отчет за промените в капитала - показва измененията, наблюдавани в размерите на собствения капитал за даден период, като се посочват техните  източници. Не се отчитат изменения, чийто източник са капиталовите сделки със собствениците и разпределение на дивиденти между собствениците.
• Отчет за паричния поток – дава на потребителите информация относно паричните потоци на дружеството за отчетния период. Показва от какво дружеството получава парични средства и в какво ги ангажира.

Освен отделното предназначение на всеки различен отчет, може да се каже, че като цяло предназначението на финансовите отчети е да предоставят информация относно предприярието. Тази информация е предназначена за широк кръг от потребители (потенциални и съществуващи инвеститори, потенциални и съществуващи кредитори, служители, клиенти, доставчици и др.) при вземането на стопански решения, както и за осъществяване на надзор върху управлението. В отчетите се предоставя информация относно:

• ефективността на предприятието и неговата способност да произведе необходимия доход;
• финансовото състояние и неговите промени;
• вземането на решения за бъдещето развитие на предприятието.

За да бъде полезна на широкия кръг от потребители, информацията, представена в отчетите трябва да притежава следните качествени характеристики:

• Разбираемост - основна характеристика, позволяваща на информацията да е  полезна на потребителите за вземане на икономически решения.
• Уместност -  способността на информацията, включена във финансовия отчет да даде възможност на потребителите да оценяват минали, настоящи или бъдещи събития и да потвърждават или коригират свои предишни оценки при вземането на икономически решения.
• Надеждност – изискване към информацията да представя достоверно финансовото състояние и дейността на предприятието. Следва да се съблюдават изискванията за достоверност на представяната информация (т.е. за нейната истинност), неутралност (т.е. тя да бъде безпристрастна), проверимост (т.е. да може да бъде проверена) и изчерпателност (т.е. да съдържа цялата истина).
• Постоянството – характеристика, даваща възможност на потребителите на счетоводната информация да сравнят финансовите отчети на предприятието от различни години, както и с информация от други предприятия, за да се оценят ефективността, финансовото състояние и промените в него.
• Неутралност -  качествена характеристика на информацията в отчетите, която е условие за нейната надежност. Информацията трябва да се отчете безпристрастно по отношение на групите потребители.

2.Какво разбирате под счетоводен модел и какви счетоводни модели съществуват? 

Счетоводният модел представлява избора на оценка на активите и пасивите на едно дружество. Разграничават се два счетоводни модела: модел, основан на историческата цена и модел основан на текущата стойност.

Според модела, основан на историческата цена се използва оценка на активите  по цената, платена за тях, в момента, в който са придобити, а пасивите се оценяват според стойността, която се дължи на кредиторите, в момента на възникване на задължението. Недостатъците, характерни за този модел са:

• Изкривяване на печалбата, в условия на инфлация (при промяна на покупателната сила на паричната единица), поради съпоставяне на приходи и разходи, осъществени в по-ранен период, при по-ниски цени.
• Липса на реалистична представа за употребените в дейността ресурси.
• Не се включват загуби и печалби поради инфлация и дефлация.
• Печалбите се преувеличават при повишение на цените.

Според модела, основан на текущата стойност се използва оценка, основаваща се на текущата стойност. В зависимост от различни допускания, оценките, съставящи текущата стойност, биват три:

• Възстановима стойност – оценка базирана на допускането, че активите ще се възстановят. Тя се определя от стойността, която трябва да се плати за закупуването на определен актив в момента на съставянето на отчета.
• Нетна реализуема стойност – оценка, базирана на допускането, че съществува пазар, когато активите се оценяват. Тя се определя от стойността на активите, държани от дружеството за дадения отчетен период.
• Икономическа стойност – оценка на настоящата стойност на специфични активи на дружеството, за които се допуска, че стойността им ще се олихвява и за определен период от време ще донесът определена печалба.

3. Дефинирайте счетоводните принципи.

Счетоводните принципи са счетоводни правила. Те са основни постановки на чиято основа се води счетоводството. Дефинирани са в законодателството, в приложимите за предприятието счетоводни стандарти или са неписана част от счетоводната традиция и практика. Всички счетоводни принципи имат фундаментално значение за изготвянето на финансовите отчети. Основните счетоводни принципи са:

·         Принцип на действащото предприятие има значение от гледна точка на продължителността на дейността на предприятието в бъдещето. Или действащо е това предприятие, което няма нито намерението, нито необходимостта да ликвидира или значително да намали обема на своята дейност.

• Принцип на текущото начисляване  се изразява в това, че приходите и разходите по сделки и събития следва да се начисляват в момента на тяхното възникване, независимо от момента на тяхното получаване или изплащане на техните парични еквиваленти. Това означава, че те следва да се отразят във финансовия резултат за периода, през който са извършени разходите и получени приходите и от тук да се отразят във финансовия отчет за този период.
• Принцип на съпоставимост на приходите и разходите - разходите извършени във връзка с определена сделка или дейност, следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
• Принцип на предпазливост - свързан с оценяването и отчитането на всички предполагаеми рискове и очаквани евентуални загуби при счетоводното отразяване на стопанските операции, за да се получи действителен финансов резултат.
• Принцип на предимство на съдържание пред форма. Според него, предимство има икономическото съдържание, а не правната форма, т. е. обективните закономерности, които счетоводството следва.

·         Принцип на запазване на счетоводната политика се изразява във възможността за постигане на съпоставимост на счетоводната информация от текущия с тази от предходни или следващи периоди.

4. Какво представлява счетоводния метод и кои са неговите елементи?

Счетоводният метод представлява съвкупност от способи, чрез приложението на които се установява максимално точна, изчерпателна, достатъчна по обем и изразена в стойност информация за всички обекти на счетоводно отчитане в тяхната взаимна връзка и в разположението им във времето и пространството. Способите, формиращи съдържанието на метода на счетоводство се наричат елементи на счетоводния метод и са следните:

• Документиране на стопански факти и операции - чрез него се фиксират стопанските факти, операции и процеси върху материален носител. Документирането спомага за първичното отразяване на протеклите стопански операции. Въз основа на него се извършва текущо счетоводно отчитане, чрез което се осъществява непрекъснат контрол върху закономерността на протеклите явления и процеси.
• Инвентаризиране на активите и пасивите - чрез този способ периодично се установява действителното състояние на активите и пасивите на предприятието. Той отразява извършени стопански операции, които не могат да се отразят чрез документирането. Обект на инвентаризирането са главно паричните средства, материалните запаси, задълженията към доставчици и кредитори и др.
• Оценяване и калкулиране на стойностната оценка на счетоводните обекти – посредством способа на оценяване обектите на счетоводството се представят чрез даване на конкретна цена, а посредством калкулирането се пресмята себестойността на обектите чрез сбор от всички разходи, които са направени за придобиването или производството им.
• Система на счетоводните сметки – чрез използването на този метод допълнително се обработва и систематизира информацията за стопанските обекти. В процеса на стопанската дейност протичащите стопански операции засягат два или повече отчетни обекта. За всеки обект на отчетността се създава самостоятелна счетоводна сметка. Еднородните се групират и образуват система от счетоводни сметки.
• Двойно записване на стопанските операции в системата на счетоводните сметки. За да се отрази съдържанието на протекла стопанска операция, са необходими най-малко две счетоводни сметки. Това е така, защото всяка стопанска операция предизвиква противоположни изменения в еднакъв стойностен размер. Чрез този метод се постига едновременно отразяване на двете равностойни, но противоположни изменения на стопанските операции, посредством записването им по дебита на една и по кредита на друга счетоводна сметка.
• Балансово обобщаване – чрез този метод информацията от текущото счетоводно отчитане се обобщава. За целта, се съпоставя равностойността на активите и пасивите на предприятието към определен момент. Практически балансовото обобщаване се реализира чрез съставяне на счетоводен баланс.
• Периодично обобщаване (сводиране) на счетоводната информация – чрез този метод данните на текущото счетоводно отчитане периодично се обобщават. Това обобщаване е необходимо, тъй като задоволява нуждите на широк кръг от потребители на информацията. Сводирането на отчетните данни се свежда до съставянето на финансови отчети.

5. Какви видове счетоводни сметки съществуват според обектите на отразяване?

Според вида на обектите на отразяване (актив, пасив, собствен капитал) се разграничавт двата основни вида счетоводни сметки:

• активни 
• пасивни

 Ако отразява ресурси по конкретен състав и форма на въплащение (активи), сметката е активна. Ако отразява източници на финансиране (пасиви и собствен капитал) тя е пасивна.

Сметките носят наименованието на обекта, който отразяват. Примери за активни сметки са:

Дълготрайни материални активи	Земи (терени) Подобрения върху земите Сгради и конструкции Машини и оборудване Съоръжения Транспортни средства Компютърно оборудване Обзавеждане и трайни активи
Дълготрайни нематериални активи	Права върху индустриална собственост Права върху интелектуална собственост Програмни продукти Продукти от развойна дейност Други дълготрайни нематериални активи
Материални запаси	Материали Продукция Стока Изпратени стоки и предадени работи
Клиенти и свързани с тях сметки	Клиенти Доставчици по аванси Клиенти по търговски кредити Клиенти по продажби при определени условия Клиенти по продажби със свързани лица
Парични средства	Каса в левове Каса  във валута Разплащателна сметка в левове Разплащателна сметка във валута Акредитиви в левове Акредитиви във валута Предоставени депозити Разплащателни чекове

Примери за пасивни сметки са:

Капитал и резерви	Основен капитал, изискаващ  регистрация Основен капитал, не изискаващ  регистрация Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация Капитал на предприятия с нестопанска цел Общи резерви Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи Резерви от последваща оценка на краткотрайни активи Резерви от последваща оценка на финансови инструменти Резерви от емисия на акции
Доставчици и свързани с тях сметки	Доставчици Клиенти по аванси Доставчици по търговски кредити Доставчици по доставки при определени условия Доставчици по доставки със свързани лица

Понякога обектът на отчитане може да е актив, но в определен момент може да прерасне в пасив.В този случай се използват т.нар. активно-пасивни сметки. Пример са: сметки за отчитане на разчети с осигурителите и разчети с бюджета и с ведомства.

6. Какво представлява балансовото обобщаване и какви видове баланси съществуват?

Балансовото обобщаване представлява счетоводен способ, с помощта на който създадената в резултат на текущото счетоводно отчитане на стопанските операции информация за състоянието на активите, пасивите и капитала към определен момент, се обоб­щава, за да се характеризира и оцени имущественото и финансово­то състояние на предприятието и стопанската дейност, която го е определила. Това е двуаспектно представяне на капитала на предприятието - по конкретен състав и по произход, двата инфор­мационни масива - за стойностния размер и конкретните форми на наличните активи и за стойностния размер и конкретните видове на източниците, от които те са финансирани (пасиви и собствен капитал), са равни по сума, т.е. балансирани са.

активи = собствен капитал + пасиви

активи - пасиви = собствен капитал

Техническото средство за реализиране на способа балансово обобщаване е счетоводният баланс. По-конкретно той е средство за икономическо групиране и обобщено стойностно представяне на капитала, с който предприятието разполага към опреде­лен момент, по конкретния му състав и по произход (източници на придобиване).

Видовете баланси в зависимост от срока и момент, в който се съставят балансите биват:

• встъпителни – първият баланс, които се създава при учредяване на предприятието.

• начални – балансът към 01 януари на съответната година (начало на отчетния период).

• приключителни – балансът към 31 декември на съответната година (края на отчетния период). Задължителен при изготвяне на годишен финансов отчет.

• ликвидационни – последният баланс на предприятието. Изготвя се при обявяването му в ликвидацията.

• междинни – изготвят се за период по-малък от една календарна година. Биват: месечни, три месечни, шест месечни, девет месечни и др.

финансов резултат – разликата м/у начален и приключителен

Видовете баланси в зависимост от обхвата на информацията биват:

• индивидуални – баланс на едно предприятие.
• консолидарни – баланс на икономическа група от предприятия, включваща предприятието майка и неговите дъщерни предприятия.

Видовете баланси в зависимост от това дали включват корективни балансови статии биват:

• нетни – съдържащи корективни статии
• брутни – несъдържащи корективни статии

Използвана литература:

1. Башева, С. и кол., Основи на счетоводството, София, 2007

2. Трифонов, Т., Теория на счетоводството, София, 1999