Въведение в счетоводството

 I Глава - ВЪВЕДЕНИЕ В УПРАВЛЕНСКОТО СЧЕТОВОДСТВО

1. Организационни и поведенчески аспекти на управленското счетоводство?

Управленското счетоводство се характеризира като вътрешно фирмено счетоводство, което подпомага изработването на планови решения, тяхното осъщест­вяване и контрола за изпълнението им. В малките предприятия функциите на уп­равленското счетоводство обикновено се анализират от счетоводителите, които ре­гистрират стопанските операции и изготвят финансовите отчети. В по-големите предприятия е нормално обособяване на функциите, свързани с управленското счетоводство. Лицата, които се занимават с тази дейност се наричат обикновено контрольори. Те подпомагат управляващите при изработването на решения и вътрешно фирмени отчети за изпълнителния директор и висшето ръководство. Контрольорите, от своя страна, имат подчинени, които ги подпомагат в дейността им. Контрольорите не са само интерпретатори на информация, а също и членове на

бюджетни комисии и консултанти. От тяхната дейност се очаква да прибавя стойност към целия управленски процес. В големи компании се формират отдели по вътрешен одит, чрез които се осъществява мониторинг на различните отдели и структурни поделения в предприятието, за да се определи дали се спазват предписаните проце­дури във връзка с осъществяваната от тях дейност.

Професионални преценки стоят в основата на решенията на управленските счетоводители за това как да се организира и как да функционира системата на вътрешно фирменото счетоводство. При тези преценки се засягат интересите на много лица. Процесът на определяне на стандартите и процедурите е свързан с етични аспекти. Когато се сблъска с етични проблеми, управленският счетоводител трябва да събере достатъчно информация.

Във връзка с изпълнението на своите задачи управленските счетоводители се придържат към няколко основни принципи: Компетентност. Управленските счетоводители трябва да са професионално компетентни, за да изпълняват своите задължения по идентифицирането
на уместна и точна информация в съответствие с определени правни и технически стандарти;

Конфиденциалност. Управленските счетоводители не трябва да разгласяват конфиденциална информация, нито да я използват за цели, свързани с личното им преуспяване;

Честност. Управленските счетоводители трябва да избягват конфликта на интереси чрез: отказ от компрометиращи подаръци и услуги; саботиране на целите на предприятието и представяне на ненадеждна информация; действия, които дискредитират професията; Обективност. Управленските счетоводители трябва да представят вярна и обективна информация, която да е уместна по отношение на взимането на решения и оценката на минали, настоящи и бъдещи събития и процеси.

2.Съпоставителна характеристика между управленското и финансовото счетоводство?

Основното разграничаване между финансовото и управленското счетоводство се осъществява главно по линия на предназначението на създавания от тях информационен продукт. Управленското счетоводство се характеризира като вътрешно фирмено счетоводство, което обслужва управляващите и персонала  в рамките на дадено предприятие. Управляващите в предприятието са лица, които взимат ре­шения за бъдещата дейност. Освен че взимат решения, те са отговорни за направ­ляването, мотивирането и мониторинга на останалите работещи, за което получават финансова и нефинансова информация от управленското счетоводство. Потреби­тели на информация от управленското счетоводство са и оперативните работници, които се интересуват от условията и резултата от своята работа. Потреби­тели на информация от финансовото счетоводство са външни като инвеститори, доставчици и други търговски кредитори, клиенти, правителства и правителствени служби.Същността на финансовото счетоводство се състои в регистрирането и класифицирането, в парично изражение, на данните за стопанските операции в обособената стопанска единица, в съответствие със съществуващите постановки в края на отчетния период.         

Обобщената информация за финансовото състояние и за ефективността от минали периоди може да се използва като база за прогнозиране на определен кръг въпроси за бъдещето, от които потребителите са пряко заинтересувани. Такива са например въпросите относно изплащането на дивиденти и възнаграждения, определянето на цените на ценните книжа и способността на предприятието да посрещне своевремен­но задълженията си. Начинът, по който информацията за минали сделки и събития е отразена във финансовия отчет, може да влияе на възможността за разработването на прогнози на базата на този отчет.

 Същевременно външните потребители на информация се интересуват от иконо­мическата информация, която характеризира паричната политика на правителството, брутния вътрешен продукт, данъчната политика, темпа на икономическо развитие и други подобни общи икономически- аспекти в развитието на дадена страна.

II Глава-КОНЦЕПЦИЯ ЗА СЪЩНОСТА НА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ И ТЯХНАТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ВЪТРЕШНОФИРМЕНИЯ СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ

1.   Счетоводна концепция за разходите за целите на вътрешно фирмения счетоводен анализ?

Във финансовото счетоводство разходите се дефинират от гледна точка на изменението на нетните активи на предприятието. Разходите се разглеждат като намаляване на икономическата изгода по време на отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активи, или натрупване на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи за разпределение между участниците в капитала. От гледна точка на финансовото счетоводство разходите се признават в отчета за доходите, когато въз­никне намаление на бъдещите стопански изгоди, свързани с намаление на актив или увеличение на пасив, което може да бъде оценено надеждно. Това на практика означава, че признаването на разходи се извършва едновременно с признаването на увеличение на пасив или намаление на актив. Изисква се признаването на разходите на базата на пряка връзка между извършените разходи и заработва нето на конкретни приходи. Този процес, обикновено наричан съпоставяне на разходите и приходите, обхваща едновременното или комбинираното признаване на приходи и разходи, които се явяват в резултат пряко и съвместно от едни и същи сделки или други събития. Когато икономическите изгоди се очаква да възникват през няколко счетоводни периода, и връзката им с приходите може да бъде определена само най-общо или косвено, разходите се признават в отчета за доходите на базата на процедури за систематично и рационално разпределение. Това често е необходимо при призна­ването на разходи, свързани с използването на дълготраен актив - като имоти, машини           и оборудване, патенти и търговски марки. Тези процедури на разпределение са предвидени, за да се признават разходите в счетоводния период, в който се употребяват или изтичат икономическите изгоди, свързани с тези позиции. В управленското счетоводство се изхожда от общото разбиране за разходите като паричен израз на сумата от ресурси, използвани за определени цели във връзка с поддържането на функциите на отделното предприятие. От гледна точка на управ­лението само на оперативната дейност - тези разходи, които се отнасят до дейност, различна от оперативната или за различен от разглеждания период, се третират като "неутрални".

2. Класификация на разходите за целите на контрола /на оперативната дейност?

Съвременните предприятия работят в нестабилна среда и при висока степен на конкуренция. В тези условия се налага процес на децентрализация на взимането на решения. Децентрализацията поражда потребността от контрол върху лицата, вземащи решения. Този контрол се основава на концепцията за центровете на отго­ворност. Центровете на отговорност са структурни подразделения на предприятието, управляващите на които са натоварени с отговорността да пос­тигнат определени резултати. Като какъв тип ще се оформи даден център зависи от степента, в която управляващите и персоналът имат контрол върху разходите, прихо­дите, печалбата и инвестициите. Ако управляващите и персоналът на дадена струк­турна единица не могат да влияят пряко и съществено върху разходите или приходите, тази единица не може да се оформи като център на отговорност.

Счетоводният анализ дефинира  две групи разходи; контролируеми  и неконтролируеми. Контролируеми разходи са тези разходи върху които управляващия може да оказва непосредствено въздействие. Неконтролируеми разходи са тези разходи, върху чиято, размер съответният управляващ не може, да укаже въздействие. Контрулируемостта на разходите зависи от равнището на управление. Колкото е по високо равнището, толкова е по-голям обсегът на контролируемите разходи.

Наличието както на контролируеми разходи, така и на контролируеми приходи
означава, че съответното подразделение може да се разглежда като център на печал­
бата. Разходите, които са неконтролируеми на едно равнище са контролируеми,на
друго по-високо равнище и се включват в сферата на отговорност на съответен управляващ. На практика всички разходи в предприятието са контролируеми на различни:нива

Глава 3 -  ОСНОВИ НА КАЛКУЛИРАНЕТО

1. Същност и значение на калкулирането?

Калкули­рането се разглежда като способ, чрез който се извършва обобщаване, пресмятане и разграничаване на разходите, възникващи в съответна подсистема по отделни фази на оперативния цикъл на отделното предприятие с цел да се определи размера на разходите по доставката, себестойността на произведеното количество продукция, на реализираната продукция и оказаните услуги.

Обектът на калкулиране е признакът-основание за групиране на разходите. Той е различен в зависимост от фазата на оперативния цикъл. Като обекти на калкулиране се разглеждат материалите при доставката, когато се цели да се установи тяхната доставка себестойност. Във фазата на производството обект на калкулиране е произ­ведената в различни звена готова продукция или полуфабрикати. При реализацията обект на калкулиране е търговската себестойност на продукцията, която се продава на клиентите или услугите, които му се предоставят.

В прехода към пазарна икономика предприятията разполагат със свобода при формирането на стратегията си, при планирането и контролирането на своята дей­ност. В тази връзка се разширява приложното поле на калкулирането и неговото значение. От тази гледна точка, обект на калкулиране може да бъде всяка дейност, за която е желано самостоятелно измерване на разходите. В този широк смисъл калку­лирането може да се дефинира като процес на установяване на разходите за това, което се извършва, независимо дали е производство на продукция, осъществяване на услуга или изпълнение на определена функция. Следователно може да се въз­приеме, че обект на калкулиране е не само създаваната продукция като продукт на труда, но и услугите по обслужването на клиенти, функциите по поддържането на канал на дистрибуция или пазарен сегмент, както и общите разходи по взаимоотно­шенията с даден доставчик.

Калкулирането може да се разглежда и в по-тесен смисъл, ако се дефинира конкретна цел - установяване на себестойността и цената на определен продукт на . труда или оказана услуга. Следва да се подчертае, че калкулирането е процес в осъ­ществяването на който се извършват редица логически и изчислителни действия. В тази връзка същността на калкулирането се свързва със системното последователно обхващане на разходите с оглед определяне на себестойността, респ. цената. В рамките на дадена система за калкулиране могат да се приложат различни подходи за калкулиране. Те характеризират начина, по който се класифицират разхо­дите при изграждане на мрежата за счетоводно обхващане и анализ, от една страна, и от друга страна, показват как разходите се включват в себестойността на продук­цията. С избора на подход на калкулиране се предопределя съдържанието и струк­турата на себестойността, както и специфичните методики на формиране на финан­совия резултат при съпоставяне на приходите и разходите.В рамките на дадена система, при прилагане на определен подход, изчисля­ването на разходите за конкретен обект на калкулиране се осъществява при прилагане .на определен метод на калкулиране. Методите на калкулиране се разграничават в зависимост от характеристиките на обекта на калкулиране и особеностите на калкулационната единица. Понятията "обект на калкулиране" и "калкулационна единица" не са тъждествени. Калкулационният обект, като носител на разходите, е признакът-основание за крайно групиране на разходите. Калкулационната единица се свързва с количественото измерване на дадения обект при изчисляване на себестойността на единица продукция, работа или услуга.

2. Системи на калкулиране?

Системата за калкулиране характеризира начина на използването на фактически, бюджетни или нормативни данни при изчисляване на себестойността. На основата на посочения признак могат да бъдат разграничени четири системи за калкулиране: система за калкулиране на базата фактическите разходи; система за кал­кулиране при прилагане на нормативни коефициенти за отнасяне в себестойността на общо производствените разходи; система на нормативна себестойност и управ­ление на разходите по отклонения; и система за калкулиране на основата на бюджетни разходи.

* Система на калкулиране по фактически разходи-първата от системите накратко може да се нарече система на фактическите разходи главната характеристика на системата се състои в това, че за определяне на всички елементи на разходите в себестойността се прилага фактическия размер на разходите през определен период. Системата на калкулиране по фактически разходи е трудоемка за реализиране при по-кратки калкулационни периоди и по-широка номенклатура от изделия или услуги.

* Система на калкулиране при прилагане на нормативни коефициенти за интегриране на общо производствените разходи-като втора самостоятелна система за калкулиране, съобразно с посочените кри­терии, може да се разграничи тази, при която преките разходи се включват _в себестойността на фактическия размер, а общо производствените които са не преки разходи, се интегрират при прилагане на нормативните разходи. Недостатъците на предходната система на фактическите разходи в голяма степен са свързани с разпреде­лението на общо производствените разходи на база фактически размер. Това обуславя стремежа за отстраняване на отрицателните ефекти при калкулирането чрез при­лагане на предварително определени нормативни коефициенти за тяхното разпределение.Могат да се посочат две предимства в полза на разглежданата система. От една страна, с посочената система се избягват цикличните и сезонните колебания във величината на разходите и обема на дейността. От друга страна, нор­мативните коефициенти осигуряват удобство и бързина при изчисляване на себе­стойността и оценка на запасите от завършен и незавършен продукт или услуга. Разбира се, експедитивността е за сметка на точността.

* Система на прилагане на нормативни разходи- третата система за калкулиране е свързана с прилагане на нормативна калкула­ция и управление на производствените разходи по отклонения. Тази система е пре­търпяла понастоящем своето естествено развитие, което се свързва с практическото приложение на различни модификации. Тя исторически възниква след няколко годишно прилагане на нормативни коефициенти за разпределение на общо производствените разходи като се прибягва до ползване на нормативи и за преките мате­риални и трудови разходи при изчисляване на себестойността. Определянето на норма­тивите може да се класифицира като важно условие за функциониране на системата, то нейното реализиране е свързано с текущото определяне на отклоненията. Самият анализ на отклоненията се реализира в рамките на определен център на отговорност, т.е. осигурява се обвързване на причините за отклоненията с виновните лица и съот­ветно: на причините - с инициаторите по регулиране на параметрите. Целта на системата за управление по отклонения е контролът на производстве­ните разходи и създаването на условия за оптимално функциониране на цялостната система по снабдяване, производство и реализация. Тази цел кристализира с опре­делянето на нормативната себестойност при най-добрите методи и количествени норми, разглеждани в качеството им на образци, и съответното използване на стой­ностните фактори. При положение, че са установени отклоненията от текущите нор­мативи, фактическата себестойност на произвежданата продукция може да се фор­мира чрез коригиране на нормативната себестойност със сумата на отклоненията.

* Система на бюджетните разходи - като отделна система за калкулиране може да се разглежда калкулирането на себестойността по бюджетни разходи, което е неразделна част от разработването на счетоводно-финансовия бюджет на предприятието. Бюджетната калкулация може да се разглежда като вид калкулация, която се съставя при краткосрочно планиране себестойността на продукцията въз основа на предварително установени норми за разход на суровини и материали, горива и енергия, нормативи за разход на жив труд и съответни разценки за заплащането му, както и план - сметките за разходите по организацията, управ­лението и обслужването на системата.

Глава 4 - МЕТОДИ НА КАЛКУЛИРАНЕ

1.  Специфика на калкулирането при наличие на брак в производството?

Към брака в производството се отнасят онези детайли, полуфабрикати и готови продукти, качеството на които не съответства на стандартите, образците или на предвидените  в договора изисквания на клиента. В зависимост от степента на негодност и възможностите за използване по предназначение бракът бива:

•     поправим брак, чиито дефекти са технически отстраними. Поставя се обаче изискването допълнителните разходи по отстраняване на дефектите да са икономически оправдани;

•     непоправим брак, при който дефектите не могат да се отстранят или ако могат, поправката им е икономически неизгодна.

Някои производства като стъкларската промишленост, керамичната промиш­леност, електрониката и др. подобни, предполагат наличието на технологичен брак. От тази гледна точка загубите от брак могат да се класифицират като:

•     брак в допустимите технологични норми;

•     брак над допустимите технологични норми.

Загубите от брак в допустимите технологични норми се включват в себестой­ността на продукцията, т.е. третират се като физически единици с нулева стойност. Над нормативните загуби се отчитат като разходи за периода за сметка на печалбите и загубите.

Пример:

В процеса на производство се използва 2,400 литра течност на стойност 24 000 лв. Предвидени са нормативни загуби от 16,667 % (400 л.).Себестойността на готовата продукция се определя като производствените раз­ходи се разделят на количеството на годната завършена продукция и в разглеждания пример е 12 лв./л [24 000 : (2 400 - 400)]. Ако при очакван обем производство 2000 л. са получени само 1 800 л. В този случай е реализиран брак над допустимите норми от 200 л. Общите разходи са произ­водството са съответно:

Завършена продукция (1800 л х 12 лв.) -21 600 лв.

Над нормативни загуби-                            2 400 лв.

Сметката за калкулиране на разходите по производството включва следните показатели:

Разходи за основна дейност -Процес XX
	К-во (ед.)	Цена за ед.	Сума		К-во (ед.)	Цена за ед.	Сума
Разходи за вложени ресурси				Норм. брак	400	-	-
				Наднорм.
	2400	10	24000	брак	200	12	2400
				Готова продукция	1800	12	21 600
	2400		24000		2400		24000

Възможно е част от бракуваната продукция в допустимите норми да бъде продадена. Приходите от продажба се отнасят в намаление на себестойността на продукцията. Ако са налице над нормативни загуби от брак приходите от неговата продажба представляват не планиран доход, който не трябва да се отнася в намаление на себестойността на произвежданата продукция. В случаите, когато загубите от брак са по-малко от нормативно очакваните въз­никват свръх нормативни доходи. Тяхната сума се определя по начина, по който се изчисляват над нормативните загуби и се изваждат от себестойността на продукцията. Бракът е констатиран към края на производствения процес и е със 100% степен на завършеност. Той се включва в нормата за допустим брак, присъщ на този вид производство. При разпределението на разходите между завършените продукти и крайния запас от незавършено производство се прилага методът на средно претеглената себе­стойност. Бракът е изцяло за сметка на готовата продукция. Към началото на годината няма запаси от незавършено производство. За разлика от брака в допустимите норми, бракът над допустимите норми се остойностява и отчита отделно. Той се отписва от сметката за калкулиране на себе­стойността на продукцията и се отразява самостоятелно, за да се упражни контрол. Когато бракът над допустимите норми се остойностява, следва да се има предвид методът, който се прилага за разпределение на разходите между завършения продукт и крайния запас от незавършено производство - средно претеглена себестойност или метода първа входяща- първа изходяща себестойност.

2. Специфика на калкулирането при взаимосвързана продукция?

Групата продукти, които се произвеждат съвместно в общ производствен про­цес, при условие че всеки един от тях има относително значима продажна стойност, се определя като взаимосвързана продукция.Такива слу­чаи често възникват при нефтопреработвателната, химическата, минната, месо-преработвателната, дърво преработващата промишленост и селското стопанство, ко­гато при обработката на дадена суровина в рамките на определен технологичен про­цес се получава не един, а два или повече продукта. От гледна точка на технологичния процес на обработка на определен изходен материал, продуктите не могат да се инди­видуализират преди достигане на определен момент в производството, наречен "разделителна точка". Разходите по съвместния производствен процес от позициите на калкулирането са общи за всички продукти. След разделителната точка, разходите по последващата обработка могат да бъдат разграничени между видовете продукция и представляват допълнителни или последващи.

Поради наличието на общи разходи по производството преди разделителната точка, възниква проблемът при калкулирането на себестойността на основните взаимосвързани продукти. Неговото решаване е свързано с разпределението на тези разходи. В счетоводната теория и практика се прилагат три алтернативни метода:

Първият метод на разпределението на общите производствени разходи на база обем на взаимосвързаните продукти във физически единици е подходящ при производството на продукти с еднаква материалоемкост. Ако относителният дял на материалните разходи по отделни продукти е различен, то използването на обема . във физически единици, като база за разпределение, би довело до изкривяване на информацията.

При прилагането на втория метод на разпределение на разходите, могат да възникнат два варианта:Ако изделията са реализируеми веднага след разделителната точка, те могат да се оценят по продажни цени в момента на индивидуализирането им. Следователно производствената им себестойност се получава при разпределението на разходите по съвместния производствен процес на база на действителната продажна стойност. Рентабилността към продажбите по отделни изделия, представена от процентното отношение на брутния доход към приходите от продажби, е еднаква за всички про­дукти.

При условие че в разделителната точка отделните продукти не могат да бъдат продавани без допълнителна преработка, то не е възможно да се ползва продажната им стойност като непосредствена разпределителна база. В този случай е необходимо да се изчисли предполагаема продажна стойност като разлика между крайната им продажна стойност и разходите по последваща обработка след разделителната точка.

Разпределението на разходите между взаимосвързаните продукти на база на брутен доход от продажбите и рентабилност към продажбите

Разпределението на съвместните разходи се извършва с цел оценяване на мате­риалните запаси и определяне на тяхната рентабилност. Съвместните разходи обаче трябва да бъдат игнорирани за всякакви решения, включително за решението дали да се обработва съвместен продукт след разделителната точка. Решението за прода­ване или по-нататъшно обработване трябва да се основава на нарастващите при­ходи и разходи след точката на разделяне. Ако нарастващите приходи от по-нататъшно обработване превишават нарастващите разходи, тогава следва да се продължи обработката по-нататък. Ако нарастващите разходи превишават нарастващите приходи, тогава следва да се продава в точката на разделяне.

Алтернативният възглед за разпределението на разходите между взаимосвързаните продукти се свързва с отхвърлянето на продажната стойност като база за разпределение, тъй като продуктите с висока цена, поради пазарно търсене, се утеж­няват неоснователно с повече разходи при формиране на тяхната себестойност. От тази гледна точка, подходящ за приложение е коефициентният метод. При него общата сума на разходите се разпределя между отделните продукти на база на разработени коефициенти, изразяващи предварително обоснованото съотношение на разходите между видовете продукция. Методиката за определяне на себестойността по изделия при този метод обхваща следните основни етапи:

Първи етап. Количеството продукти от всеки вид се умножава по определените за тях коефициенти, при което се получават показатели, които изразяват условни единици продукти.

Втори етап. Сумата от всички количества условни продукти по видове формира базата за разпределение.

Трети етап. Разпределителната процедура се изразява в намирането на себе­стойността на една условна единица продукция като отношение на общите произ­водствени разходи по съвместния производствен процес и определената на предход­ния етап база за разпределение.

Четвърти етап. Себестойността на една условна единица се умножава по броя на условните единици от всеки вид поотделно, в резултат на което се получава общата себестойност по отделни продукти.

Пети етап. Себестойността на единица от всеки вид се определя като величи­ната на общата себестойност се раздели на количеството продукция, изразено в съот­ветните физически единици.

Методиката на разпределение на практика се усложнява от:

* Възможността при производството на взаимосвързаните продукти да се
разграничават няколко разделителни точки и специфични операции по до­пълнителна преработка;

* Възможността в резултат на производствения процес да се получат съпродукти.

Съпродуктите или така наречените странични продукти възникват в общия процес с основните, но в сравнение с тях имат сравнително ниска продаж­на стойност. При вземане на решения за продуктовата структура и при определяне на продажните цени на основните продукти съпродукцията обикновено не влияе или има слабо влияние.

Тъй като целта на производствения процес е получаването на определени ос­новни продукти, производствените разходи от съвместната обработка се разпределят и формират себестойността само на тези продукти. Възприето е получаваните до­пълнителни съпродукти да се остойностяват по тяхната продажна цена .

Глава 5 – ИНТЕГРИРАНЕ НА ПРЕКИТЕ И НЕПРЕКИТЕ РАЗХОДИ В СЕБЕСТОИНОСТТА НА ПРОДУКЦИЯТА И УСЛУГИТЕ

1. Цел и задачи на счетоводния анализ на материалните запаси?

Счетоводният анализ на материалите се свързва с:

• планиране на разходите от материали, т.е. кога, къде и какви материали се изискват, кой може да даде ход на процеса по тяхното доставяне;

• определяне кога да се купува и колко;                                           

• преценяване към кого да се направи заявка;

• получаване и проверяване на доставените материали;

• навременни рекламации;

• определяне на оптималния обем на доставка;

• съхраняване на материалните запаси по начин, който позволява лесния достъп до тях, тяхното    придвижване, правилно съхраняване и опазване;

• кодиране на материалите, за да се осигури безпрепятствено идентифициране;    

• осигуряване своевременно отпускане и изписване ;

•остойностяване на потреблението на материали.

Целта на счетоводния анализ е да се осигури необходимото количество материали на необходимото място и по необходимото време, без да се допускат загуби поради неправилно заявяване, съхраняване и отпускане. Всяко предприятие трябва да има точно установена процедура, която да позволява осигуряване на материали към момента към който са необходими. Ако даден артикул е стандартен, за него може да се поддържа гаранционен запас. Гаранционният запас осигурява постоянна !наличност и представлява буферен запас.

Системите и методите на доставката на материали са изключително разно? разни. Възможно е сключването на дългосрочни договори на фиксирана цена, договори с клаузи за преразглеждане на цената, ориентация към закупуване при н? благоприятни условия. В договорите обикновено се фиксира не само датата на д оставка, но и конкретен час. Счетоводният анализ върху движението и запасите на материали трябва:

•     да осигурява данни на отдела по доставките, и на отдела по планирането и контрола на производството;

•     да осигури информация за цените на материалните запаси;

•     да осигури информация за оптималния обем на доставяната партида и момента на подаване на заявката;

•     да осигури възможност за количествено отчитане на материалите и контрол върху операциите в складовите помещения.

При инвестирането на материалите могат да възникнат два основни проблема:

•     създаването на материални запаси, които превишават стопанските потреб­ности и водят до допълнителни рискове и разходи;

•     създаване на материални запаси, които не задоволяват производствените потребности на предприятието.

За да се избегнат тези две крайности е необходимо да се установи оптималният размер на доставяните материали.

В търговските предприятия материалните запаси са представени от стоките, които функционират в сферата на обръщението. Те са продукти, създадени с цел размяна. Сложната, разнообразната и твърде динамична дейност на търговските предприятия се характеризира с процеси, които протичат в сферата на обръщение­то - доставка и продажба на стоки. Тези процеси са взаимно свързани и се намират в обемна и структурна зависимост. Счетоводният анализ на стоките се осъществява в същите направления, както при материалите: планиране на нуждите от стоки, т.е. кога, къде и какви материали се изискват, кой може да даде ход на процеса по тяхното доставяне; определяне кога да се купува и колко; преценяване към кого да се направи заявка; получаване и проверяване на доставените стоки; навременни рекламации; определяне на оптималния обем на доставка; съхраняване на стоките по начин, който позволява лесния достъп до тях и тяхното придвижване, правилно съхраняване и опазване; кодиране на стоките, за да се осигури безпрепятствено идентифициране; осигуряване на свое време.

2. Етапи и бази за разпределение на непреките разходи?

При традиционния подход непреките производствени разходи се обхващат по функционални центрове на разходите към момента на тяхното възникване. Могат да се обособят три типа функционални центрове на непреките разходи:

•        център на разходите по обща организация на производството;

•        центрове на разходите по спомагателни звена;

•        центрове на разходите по основни производствени звена.

На определени междинни периоди и задължително към края на отчетния пе­риод непреките производствени разходи се разпределят с цел да се включат в себестойността на отделните продукти или поръчки. При разпределянето на тези разходи се съблюдава следната методика:

Първи етап: разпределение на разходите по обща организация на производ­ството между спомагателните и основните производствени звена. Като база за раз­пределение се използват фактори, от които в най-голяма степен зависи размера на конкретните производствени разходи.

Втори етап: разпределение на разходите, акумулирани по спомагателни звена между основните производствени звена. При това разпределение могат да се отчитат извършените взаимни услуги между спомагателните звена, но може и те да бъдат пренебрегнати и игнорирани от процеса на разпределение. Като база за разпре­деление се ползва обема на извършените услуги от спомагателните звена, изразен в съответни мерни единици (човекочасове, киловат часа и др.)

Трети етап: разпределение на разходите, акумулирани по основни производ­ствени звена между обектите на калкулиране (отделните продукти или поръчки). Традиционни бази за разпределение са:

•     преки материални разходи по количество или стойност;

•     преки трудови разходи по количество или стойност;

•     обща сума на преките разходи;

•     отработвани машиночасове;

•     комбинирана база, при която за отделните видове непреки производствени
разходи се подбират специфични бази.

Схематично процесът на разпределение на непреките общо производствени разходи при включването им в себестойността на продуктите или поръчките може да се представи:

|

В сферата на услугите дейностите се отличават със специфичност. При тях обаче, също могат да се идентифицират дейности по общата организация, спомагателни дейности, осигуряващи услуги на основните дейности, чиято цел е да предоставят услуги на клиентите.

Глава 8 –СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ НА ЗАВИСИМОСТТА  МЕЖДУ РАЗХОДИТЕ, ОБЕМА И ПЕЧАЛБАТА

1.Анализ на зависимостта "Обем-Печалба" при многопродуктова структура?

Методиката на анализа при многопродуктова структура принципно не се различава от тази при производството на един продукт. Различието е в изискването всички изходни величини цена/), средни променливи разходи Ь и пределен доход за единица т да са преизчислени като средно претеглени величини. Претеглянето на индивидуалните показатели се извършва спрямо относителния дял на всеки един от продуктите в общия обем продажби. Критичният обем на продажбите при многопродуктова структура се определя, както следва:

Стойностен критичен обем
ТК_ь=р_пЧье

Където:

p_w- средно претеглена цена;

b_w - средно претеглен променлив разход за единица;

m_w „ - средно претеглен пределен доход за единица.

Пример:

Предприятие произвежда три продукта А, В и С при следните данни за произ­водството и продажбата:

Показатели	Продукт А	Продукт В	Продукт С
1 . Продажна цена	80	50	50
2. Среден променлив разход	40	20	30
3. Среден пределен доход (1-2)	40	30	20
4. Очакван обем продажби (в единици)	5000	4000	1000

Постоянните разходи за разглеждания период са 272 000 лв. Последователността в анализа по зависимостта "Обем-Печалба" при много­ продуктова  структура е следната:

* Определяне на относителния дял на всеки един от продуктите в общия обем
на продажбите:

Продукт А  - 5000 ед.: 10000 ед. =0,5

Продукт В - 4000 ед.:10000 ед. =0,4

Продукт С - 10,00 ед.: 10 000 ед. =0,1

*Определяне на средно претеглената цена при многопродуктовата структура:

р_w = (80х 0,5) + (50x0,4) + (50x0,1) = 65лв.

* Определяне на средно претегления променлив разход за единица при мно­гопродуктовата структура:

b_w = (40х 0,5) + (20 х 0,4) + (30 х 0,1) = 31 лв.

*Определяне на средно претегления пределен доход за единица при много­
продуктовата структура:

m_w = (40x0,5) + (30x0,4) + (20x0,1) = 34 ле.

Средно претегленият пределен доход за единица може да се определи и като разлика между средно претеглената цена и средно претегления променлив разход за единица:

m_w = р_w - b_w = 65-31 =34

*Определяне на критичния обем във физически единици:

Продукт А 0,5 х 8 000 = 4 0000 единици

Продукт В 0,4 х 8 000 = 3 200 единици

Продукт С 0,1 х 8 000= 800 единици

* Определяне на стойностния критичен обем:

TR_be =8000 х 65 = 520 000лв.

Формирането на финансовия резултат при многопродуктовата структура може да се проследи като се анализира приноса на всеки един от продуктите при неговото формиране.

Продукти	Обем продажби (в единици)	Среден пределен доход (в лева)	Общ пределен доход  (в лева)	Финансов резултат (в лева)
				- 272 000
А	5000	40	200 000	- 72 000
В	4000	30	120 000	48000
С	1000	20	20000	68000

Приносът на продукт А при покриването на постоянните разходи и формира­не на общата печалба е 200 000 лв., на продукт В - 120 000 лв., а на продукт С -20 000 лв. Печалбата за предприятието като цяло е 68 000 лв.

Зависимостта "Обем-Печалба" при многопродуктова структура може да се представи графично. За целта се построява координатна система по хоризонталната ос, на която се нанася обемът на продажбите в единици продукция. По вертикалната ос се нанася финансовият резултат в лева, като върху положителната част от вертикалната ос се посочва печалбата, а върху отрицателната половина — загубата. Изисква се последователно начертаване на отсечките, отмерващи пределния доход на всеки един от продуктите. От последователното им свързване се получава начупена крива, чиято начална точка характеризира финансовия резултат при нулев обем дей­ност, а последната от точките - финансовия резултат при продажбата на предвиде­ните количества от всички продукти. Отсечката, която свързва тези две точки (начал­ната и крайната) е линия на средно претегления пределен доход при многопродук­товата структура. Тази отсечка пресича хоризонталната ос в точката на критичния обем на продажбите във физически единици.

2. Определяне на необходимия обем за достигане на желана печалба?

Критичният обем на продажбите изразява долната граница в дейността на пред­приятието, под която фактическият обем не трябва да пада. Същевременно важен приложен аспект на анализа по зависимостта "Разходи-Обем- Печалба" е определя­нето на плановия обем на продажбите ^ _/( който би осигурил желаната печалба. Ако преобразуваме и изразим ^ от базисното равенство (6), ще получим формула за установяване на обем дейност във физически единици, който осигурява получаването на определена желана печалба:

Където №_р1 е сумата на очакваната печалба.

Следователно, ако разделим сумата на постоянните разходи и желаната печалба на разликата между единичната цена и средния променлив разход, ще получим обемът на продажбите във физически единици, който е необходим, за да се реализира желаната печалба от дейността на предприятието.

Пример:

Предприятие произвежда продукт У55 при следните данни за производство и продажбата за следващата година:

Продажна цена	72.00 лв.
Среден променлив разход	36.00 лв.
Постоянни разходи за периода	1260 000 лв.
Планирана печалба	2 000 000 лв.

През следващата година трябва да се продадат 90 556 единици продукт У-55, за да се осигури желаната печалба от 2 000 000 лв.

Глава 12-СЧЕТОВОДНО БЮДЖЕТИРАНЕ

1.  Подходи на бюджетиране?

Подходите на бюджетиране са свързани със съвкупността от методи, използвани в бюджетния процес. Чрез него се обобщават етапите, последователността, периодичността и способите на изготвяне на бюджетите, и връзката между тях. Тради­ционният подход за изготвяне на бюджета е чрез сглобяване на неговите компоненти, т. е. на подробните бюджети на подразделения, функциите и разходните центрове. Друга методика е на така наречения плаващ бюджет Това е дванадесет месечен бюджет, който се подготвя няколко пъти в годината, например -на тримесечие. Целта е да се даде възможност на управляващите да ревизират своите планове и да направят по-точни прогнози за следващите няколко месеца. Ако бюдже­тът е плаващ, на всяко тримесечие ще се съставят четири рамки за годишния отчетен период. За първите три месеца бюджетът ще бъде подробен, докато за останалите девет месеца данните няма да са толкова прецизни, тъй като ще се преразглеждат при най-малко още един последващ бюджет. Това означава, разбира се, допълнителни административни разходи и усилия, тъй като се изготвя не един, а няколко бюджета. Управляващите са принудени да мислят непрекъснато дванадесет месеца напред, но изготвяните бюджети в крайна сметка са по прецизни, актуализирани и в съот­ветствие с целите на предприятието и възможността за контрол.

Пример:

Предприятие изготвя плаващ бюджет на базата на тримесечен период. Графикът за изготвяне на бюджетите в рамките на годишния период ще бъде следният:

Периоди	Характеристика на плаващия бюджет
Към 1 януари 2003г.	•    януари-март 2003 - подробен; •    април-декември - по-малко подробен;
Към 1 април 2003г.	•    април-юни 2003 - подробен; •    юли 2003 - март 2004 - по-малко подробен;
Към 1 юли 2003 г.	•    юли-септември 2003 - подробен; •    октомври 2003 - юни 2004 — по-малко подробен;
Към 1 октомври 2003 г.	•    октомври-декември 2003 - подробен; •    януари-септември 2004 - по-малко подробен.

Повечето предприятия изграждат бюджета си за следващата година върху осно­вата на бюджета за текущата година, като внасят необходимите корекции според промените в обстоятелствата и съответния процент на инфлацията. Нарастващият бюджет се основава на преизчисляването на всяка статия от те­кущия бюджет спрямо очакваните промени, като само нарастващите промени се под­лагат на подробен преглед и обосновка. Този подход крие опасност от повтаряне на грешки, допуснати в миналото, и дава възможност на управляващи от по-нисшите звена да залагат в бюджетите си завишени разходи като защитно средство при кон­трола за изпълнението на плана.

Алтернатива на този подход е изготвянето на бюджет върху нулева база. От управляващия съответното звено се изисква той да обоснове всяка статия в бюджета. Това води до усложняване и удължаване на бюджетирането, тъй като аргументи се изискват за всяка сума, а не само за нарастващите изменения в бюджета. За всяка дейност, свързана с разходи, трябва да се посочат количествено изчислими изгоди, които да оправдават предвидените разходи.

При изготвянето на бюджет на нулева база обикновено се обсъждат следните въпроси:

•      Необходимо ли е съществуването на съответната дейност?

•      Какво ще се случи, ако дейността се елиминира?

•      Какъв обем и качество трябва да се осигурят от функционирането на дей­ността?

•      Може ли дейността да се осъществява по алтернативен начин?

•   Каква е стойността на подобни дейности в други предприятия?
По същество чрез бюджетирането върху нулева база се цели да се елиминират

онези дейности, чиито разходи надхвърлят получаваните ползи. На практика този начин на бюджетиране не се прилага често. Тъй като при него обемът на подробните доклади се увеличава и висшите управляващи предпочитат да съсредоточат своето внимание върху нарастващите суми на разходите спрямо предходната година и препрочитат бюджетирането при традиционния подход.

Бюджетирането на нулева база е по-полезно и разпространено при смяна във висшето ръководство. Новите управляващи нямат изградена представа за бюджет­ните показатели при съответно равнище на дейността. Обикновено те прилагат и нова стратегия, и предходният бюджет не съответства на новите условия. Разбира се, този подход на бюджетиране е значително по-скъп от традиционния.

2. Бюджет за общо производствените разходи?

Бюджетът за общо производствени разходи обобщава всички разходи, които обслужват производствения процес, без пряко да могат да бъдат отнесени по обекти на калкулиране. На практика, бюджет за общо производствени разходи изготвят всички центрове с основна производствена дейност, както и центровете с обслужващи функ­ции, чиято задача е подпомагане на производствената дейност. Бюджетът за общо производствените разходи се съставя по отделни производствени звена. В само­стоятелни бюджети се представят разходите по спомагателни и основни центрове на производство. Възприето е подразделянето на общо производствените разходи на променливи и постоянни, и изчисляването на нормативни коефициенти за разпре­деление.

Ефективната бюджетна система мотивира в максимална степен ръководителите на центровете на отговорност. Едни от средствата за постигане на висока ефективност са разделянето и анализирането на общо разходи от гледна точка на различната им контролируемост от съответните центрове на отговорност. В зависимост от критерия степен на контролируемост общо производствените разходи се разделят на:

•     напълно контролируеми;

•     частично контролируеми;

•     неконтролируеми.

Факторите, въздействащи върху степента на контролируемост на разходите, са много и разнообразни. С определящо значение от тях са:

•     обхват на делегирани отговорности на центровете;

•     времеви хоризонт;

•     икономически характер на разходите;

•     отношение на разходите към обема на дейността.

Степента на контролируемост на разходите се изменя при разглеждането им от гледна точка на различните центрове на отговорност. Контролируемите разходи от даден център са неконтролируеми или частично контролируеми от останалите цент­рове, и обратно. Обикновено, контролируеми от разходните центрове с произ­водствени функции са променливите общо производствени разходи (трудовите разходи за спомагателни работници и обслужващ персонал, спомагателните материали, електроенергията и техническото поддържане). Неконтролируеми, от гледна точка на същите центрове, са част от постоянните общо производствени разходи - амортизациите, разходите за управление, постоянната част от електроенергията и техническото поддържане. В основната си част всички разходи са контролируеми на равнище предприятие. Изключение правят разходите, които във висока степен се влияят от обективни външни фактори - инфлация, междудържавни споразумения и отношения, ембарго и др.

Освен разделянето на разходите на контролируеми и неконтролируеми в бюдже­тите за общо производствените разходи се налага и разпределянето им между произ­вежданите продукти/услуги. Някои общи принципи, които предприятията е необ­ходимо да вземат под внимание при разпределение на разходите са:

•     изборът на разпределителните бази е субективно управленско решение;

•     изборът на разпределителните бази е строго индивидуален за отделното
предприятие. Той зависи от спецификата на организационната дейност, при­ метод за калкулиране на себестойността, икономическия характерна разходите и сферата, в която предприятието оперира.

Глава 14-БЮДЖЕТЕН КОНТРОЛ И СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ ПРИ ПРИЛАГАНЕ НА НОРМАТИВНИ РАЗХОДИ

1.  Подходи при бюджетния контрол?

Бюджетният контрол се осъществява на основата на изготвянето на вътрешно-фирмени отчети, в които се посочват бюджетни и фактически показатели, и възник­ващите между тях отклонения. При определянето на отклоненията могат да се при­ложат два подхода:

* Съпоставяне на действителните резултати със съответните показатели от
приетия бюджет, който може да се характеризира като статичен бюджет;

* Съпоставяне на действителните резултати със съответните показатели от
изготвен гъвкав бюджет.

При първия подход фактическите показатели се сравняват с тези от приетия бюджет, който може да се характеризира като статичен бюджет. Статичен е този бюджет, при който показателите за приходите и разходите отразят планови величини без да са преизчислени спрямо съответен фактически обем дейност. При тези условия не създава условия за съпостави мост между показатели за приходите и разходите, тъй като те се отнасят за различен обем дейност, в случаите, когато фак­тическият обем се различава от плановия. Този подход се счита с основание за неправилен и води до погрешни изводи при анализа на отклоненията.Вторият подход е свързан с определяне на отклоненията на фактическите данни при съпоставка със специално изготвен гъвкав бюджет. Гъвкавият бюджет отразява преизчислените величини на приходите и разходите спрямо фак­тическия обем дейност. Гъвкавият бюджет дава възможност да се проследи раз­личното поведение на постоянните и променливите разходи при промени в обема на дейността. Този тип бюджети могат да се използват както за целите на контрола на междинни и годишни отчетни периоди, така и за целите на планирането като прогнози, описващи параметрите на различни равнища на дейността.Основният момент при съставянето на гъвкавите бюджети е точното опреде­ляне на факторите и начина, по който се изменят приходите и разходите. Например, приходите от продажби ще се изменят съобразно обема на продажбите по модела на функцията ТR = рq, а разходите - по модела ТС = а + bq. Променливите разходи се преизчисляват за фактическия обем дейност в пряка пропорционалност. Пос­тоянните разходи не се изменят спрямо обема на дейност. Разбира се, те са условно постоянни и следователно не са непроменяеми. Техният размер трябва да се контро­лира при промяна на условията и начина на организация на дейността при опреде­лени равнища.

Пример:

Предприятие произвежда продукт АВС при следните данни за разходите по производство на единица:

•     преки материални разходи-2 кг. по 5лв. за кг;

•     преки трудови разходи - З човекочаса по 3 лв. за човекочас;

•      променливи общо производствени разходи по нормативен коефициент 2 лв.
за човекочас;

Месечните постоянни разходи са 120 000 лв. За месец януари са планирани следните данни:

•     съгласно бюджета за продажбите - обем продажби 10 000 ед. по прогнозна
цена 50 лв.;

•     съгласно производствения бюджет - обемът производство 10 000 ед. и няма
наличие на запаси в началото и края на периода.

При тези данни бюджетният отчет за приходите и разходите на база променливи разходи за 20ХХ г. ще съдържа следните данни:

Показатели	Януари
1 . Приходи от продажби (10 000 ед. х 50 лв.)		500 000
2. Преки материали (10 000 ед. х 2 кг. х 5 лв.)	100000
3. Преки трудови разходи (10 000 ед. х 3 ч/ч х 3 лв.)	90000
4. Променливи общо производствени разходи (30 000 ч/ч х 2 лв./ч)	60000
5. Себестойност по променливи разходи (2+3+4)		250 000
6. Пределен доход (1-5)		250 000
7. Постоянни разходи		120000
8. Финансов резултат (6 - 7)		130000

Фактическите данни за обема на производство и производствените разходи през 20ХХ г. са, както следва:

•     обем производство 9 000 ед.;

•     продажна цена 52 лв.;

•     изразходвано количество материали 19 500 кг. по цена 4,80 лв./кг.;

•     отработени 28 500 ч/ч пряк труд и начислени 91 200 лв. преки трудови
разходи;

•     начислени 52 000 лв. променливи общо производствени разходи;

•   начислени постоянни общо производствени разходи 116 000 лв.
Финансовият резултат за месец януари е 115 200 лв.

2. Анализ на отклоненията в преките трудови разходи?

Стойността на преките трудови разходи се формира при прилагане на опредена разценка на заплащане по отношение на количеството на вложения труд. Откло­нението между стойността на фактическия и нормативния разход се дължи на откло­нения на фактическата разценка или фактически вложеното количество труд по отно­шение на предвидените нормативи. Следователно, общото отклонение в трудови разходи може да се декомпозира на:

 * Отклонение, поради промяна в ефективността (различие между фактическото и нормативното количество);

* Отклонение, поради промяна в заплащането (различие между фактическата и нормативната разценка на заплащане).

Те се определят, както следва:

* Общо отклонение = (w_а h_a – w_s h_s)

* Отклонение, поради промяна в ефективността = (h_a –h_s) w_s

* Отклонение, поради промяна в заплащането = (w_а – w_s) h_a
Където:

w_а - Фактическа разценка за заплащане на един човекочас;

w_s - Нормативна разценка за заплащане на един човекочас;

h_a - Фактически брой човекочасове за производство на фактическо количество продукт;

h_s - Нормативен брой човекочасове за производство на фактическо количество продукт.

Пример:

По данните за производството на продукт АВС (виж примера от предходния параграф) анализът на общото отклонение в трудовите разходи в размер на 10 200 лв. ще се декомпозира, както следва:

Отклонение, поради промяна в ефективността на труда:

(h_а – h_s) w_s= [28 500 ч/ч - (9 000 ед. х 3 ч/ч.)] х 3 лв. = 4 500 лв. (неблагоприятно)

Отклонение, поради промяна в заплащането на труда:

(w_а – w_s) h_a = [(91200лв. : 28 500 ч/ч) - 3 лв.] х 28 500 ч/ч = 5 700 лв. (неблагоприятно)

Резултатите от анализа на отклоненията могат да се обобщят, както следва:

Вид на отклонението	Сума на отклонението (в лв.)
	благоприятно	неблагоприятно
Отклонение, поради промяна в ефективността на труда		4500
Отклонение, поради промяна заплащането на труда		5700
Общо отклонение		10200