петък, 18 ноември 2011 г.

Имущество на фирмата като обект на счетоводство

Стопанската дейност на фирмите е твърде разнообразна както по характер, така и по размери. Независимо от тези различия, между фирмите има нещо общо. Всички те разполагат с определени ресурси, наречени стопански средства (активи), посредством които осъществяват своята дейност.
Активите имат конкретен състав, форма на съществуване и изпълняват определена роля. Една част от тях са средства на труда (машини, сгради, транспортни средства, земя, инструменти), друга част са предмети на труда (материали и суровини), трета част са продукти на труда (продукция, пари и др.).
Друга особеност, по която фирмите си приличат е, че активите, които използват, имат конкретен произход (източници на образуване – пасиви).
Една част от активите фирмите получават от общината или държавата с право на ползване и разпореждане.
Друга част от стопанските средства имат за източници на образуване банкови заеми.
Трета част от активите са внесени от съдружниците под формата на дялови вноски.
Четвъртият източни за образуване на активите са различни задължения към физически или юридически лица.
Петият източник е печалбата на фирмата.
Съвкупността от всички активи и техните източници (пасиви) формира имуществото на всяка фирма. В резултат на осъществяваната стопанска дейност, активите и пасивите непрекъснато се променят, в резултат на което имуществото има динамичен характер.
ИЗВОД: По счетоводен път се отчита имуществото на фирмата, изразено като динамична величина.
Активите и пасивите са основни обекти на имуществото. Освен тях в състава на имуществото на фурмата се включват и производни обекти – стопански операции и процеси, условни активи и пасиви, стопанско-правни активи и пасиви, взаимоотношения между фирми (сключени договори, активи и пасви, дадени под наем, наети, чужди стоки, приети на отговорно пазене.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ

Същност – активите са ресурси на фирмата, контролирани от нея в резултат на минали събития, от които се очаква бъдеща икономическа изгода. Активите са многобройни и разнообразни. За нуждите на счетоводството важно значениеима класификацията им според функционалната им роля и степен на ликвидност ( свойството на активите да променят формата си на съществуване). По този критерий всички активи се делят на две групи – дулготрайни (бавноликвидни) и краткотрайни (бързоликвидни)
Класификация на дълготрайните активи – дълготрайни са активите, които участват повече от една година в стопанската дейност и запазват първоначалната си форма на съществуване. Това означава, че икономическата изгода от тях се черпи за срок повече от ена година. От своя страна дълготрайните активи биват амортизуеми и неамортизуеми. Амортизуемите активи в процеса на експлоатация остаряват, а стойността им постепенно намалява. При тях протичат едновременно два процеса. Единият процес е свързан с намаляване на потребителната им стойност и се нарича физическо или морално (свързано с техническия прогрес) остаряване. Вторият процес е свързан с постепенното на части пренасяне на стойността на дълготрайните активи в това, което се произвежда. Този процес е икономически и се нарича амортизация ( икономически процес на постепенно намаляване на стойността на дълготрайните активи при участието им в стопанската дейност.
От своя страна амортизуемите активи се делят на три групи:
Дълготрайно материални активи – имат веществен характер и запазват първоначалната си форма на съществуване. Биват земи и терени, сгради и конструкции, транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, офис обзавеждане, библиотечни книги, други дилготрайни материални активи.
Дълготрайни нематериални активи – те също участват дълго време, но нямат физическа субстанция. Разделят се на две подгрупи – права върху индустриална собственост и права върху интелектуална собственост.
Права върху индустриална собственост – включват дългосрочни разрешения за търсене и ползване на подземни богатства, концесии за ползване на природни ресурси (плажни ивици, язувири, кариери и други).
Права върху интелектуална собственост са патенти, лицензи, фирмени марки, промишлен дизайн, програмни продукти, ноу-хау, продукти от развойна дейност.
Търговска репутация възниква само когато една фирма купува друга фирма. Тя представлява разликата между пазарната цена на придобитото предприятие и неговия собствен капитал преди сделката.
Нематериални дълготрайни активи – всички активи, на които не се начислява амортизация. Биват няколко групи:
Дилготрайни биологични активи – природни ресурси, които не се променят в следствие на експлоатация ор предприятието (гори, пасища, водоеми).
Обществено значими – паметници, музейни експонати и произведения на изкуството.
Дилгосрочни финансови активи (дилгосрочни инвестиции) – ресурси на фирмата, които временно се използват от трети лица с цел финансова изгода под формата на дивиденти. Според размера на дяловото участие инвестициите биват: инвестиции в дъщерни предприятия, в асоциирани предприятия, малцинствено участие, предоставени дългосрочни заеми, инвестиционни имоти.
Разходи за бъдещи периоди – разходи, които фирмата извършва през текущия период, но касаят нейната бъдеща дейност ( предплатени наеми, такси и абонаменти)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КРАТКОТРАЙНИТЕ АКТИВИ

Краткотрайните активи са ресурси на фирмата, които участват в стопанската дейност за срок по-малък от една година като променят изцяло формата си на съществуване.
Разделят се на:
Краткотрайни материални активи (материални запаси) – ресурси, предназначени за производствена експлоатация, продажба и други стопански нужди. Включват материали, продукция, стоки, незавършено производство – от своя страна материални биват сновни, спомагателни, резервни части, горива и масла, образци и модели, материали на път материали за преработка, други материали.
Краткотрайни биологични активи – млади животни, животни за угояване, дребни продуктивни животни (пчелни семейства, птици).
Краткосрочни вземания – вземания от клиенти, доставчици по аванси, вземания по липси, вземание по начети, вземания по рекламации, вземания по съдебни спорове, присъдени вземания, вземания по записани дялови вноски, вземания по лихви, вземания по съучастие.
Парични средства – това са всички, притежавани от фирмата банкноти и монети в национална или чуждестранна валута. (пари в каса, пари в брой, пари по разплащателна сметка, пари по акредитивна сметка, пари на депозит, разплащателни чекове и различни парични документи (валчери, талони и предоставени краткосрочни заеми).
Краткосрочни инвестиции ( Краткосрочни финансови активи), (финансови инструменти, държани за търгуване) – свободни средства на предприятието, които се използват за закупиване на акции и облигации с цел продажба и реализиране на финансова изгода от разликата курс купува - курс продава. (Акции, облигации, държавни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни).
Разходи за текущия период – съгласно закона на счетоводството фирмите отчитат разходите си по два критерия:
I. По икономически – разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизация, разходи за заплати, разходи за осигуровки, разходи за данъци и такси, разходи от последваща обезценка на активи.
II. Разходи по видове дейности  ( по функционално направление) – разходи за основна дейност, разходи за спомагателна дейност, разходи за продажба на продукция, административни разходи, разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар