Отчетно икономическа информация в системата на стопанското управление

І.  Характеристика на стопанската дейност

         Необходимо условие за живота на хората е задоволяването на техните потребности от храна, облекло, жилища и др. Всички неща с които човек задоволява своите потребности се наричат предмети за потребление. Задоволяването на най – разнообразни човешки потребности се нарича процес на потребление. Процесът на потреблението е в тясна връзка с процеса на материалното производство, което е основа на живота на обществото. За осъществяването на процеса на производството са необходими трите негови елемента:

         - човешки труд;

         - предмети на труда;

         - средства на труда;

         Трудът е жизнена потребност и задължително условие за съществуване на хората. Той е целесъобразна човешка дейност чрез която се видоизменят и приспособяват предметите на природата за задоволяване на човешката дейност.

         Предмети на труда – всичко онова към което е насочен човешкият труд. Едни от тях са непосредствено дадени от природата в готов вид, например: руда, каменни въглища, а други са минали предварителна преработка от човека например: вълната, памука в текстилната промишленост и т.н.

         Средствата на труда са всички неща с помощта на които човек въздейства и видоизменя предметите на труда. Към тях се отнасят и оръдията за производство (машини и инструменти и др.).

         Предметите на труда и средствата на труда образуват средствата за производство, но сами по себе си средствата за производство не могат да произведат необходимите материални блага, ако не се съединят с работната сила на човека.

         Хората произвеждат материални блага не изолирано, а общо, на групи общества. Ето защо производството при всички условия е обществено производство, а произведените материални блага се наричат обществен продукт. Произведените материални блага трябва да бъдат разпределени по определен начин между хората от обществото, което ги е създало. Разпределението на обществения продукт според реда се нарича процес на разпределение.

         Разпределението обаче се осъществява чрез процеса размяна. Дейността на хората в обществото свързана с производството, разпределението, размяната и потреблението на материални блага се нарича стопанска дейност. Тя има свои исторически път на развитие.

         При първобитно общинския строй се изразявала в събиране на готови плодове и убиване на дивеч. По – късно в обработване на земята и в използване на животните за работа. При по- висшите строеве тя се характеризира със своята организираност и напредък във всички отрасли.

         Стопанската дейност на хората се осъществява в отделни стопански предприятия. Те са производствено, имуществено, правно, организационно и управленски обособени звена на народното стопанство от сферата на материалното производство.

         По силата на действащата у нас нормативна уредба, предприятието е икономически обособено юридическо лице, едноличен търговец, което осъществява разрешена от закона дейност.

         В зависимост от предмета на осъществяване, предприятията могат да бъдат: промишлени, търговски, селскостопански, строителни и др.

         Елементи на стопанска дейност има обаче и в звената от така наречената непроизводствена сфера.

         Такива са различните учреждения на науката, образованието, здравеопазването и др.

ІІ. Отчетната   икономическа   информация  в  системата  на стопанското  управление

         1. Характеристика на стопанското управление

         Както народното стопанство като цяло, така и отделните стопански и нестопански предприятия реализиращи процеса на възпроизводство на материалните блага представляват определени икономически системи. Като такива те се състоят от голям брой разнообразни, но взаимно свързани елементи (трудов колектив, средства за производство, структурни звена и др.). Те се намират в постоянни сложни и преплетени връзки по между си. Ето защо дейността на предприятието трябва непрекъснато да се наблюдава, да се регулира и коригира въз основа на приетите от предприемача управленски решения или за да протича нормално дейността на предприятието тя трябва да се управлява.

         Под управление най – общо се разбира целенасочено въздействие върху определена система или подсистема, за да може нейното поведение съобразно обективните условия да отговаря на предварително определени параметри, цели и задачи.

         За да се реализира успешно управленските процеси е необходимо да има: субект на управление (който управлява въздействието), обект на управление (върху който се въздейства), предварително определени параметри, цели и задачи. Наличието на тези условия прави управлението система. Системата в която се реализира процеса на управление се нарича управленска система. В най – общ вид системата на управление може графично да се представи по следният начин:

         В системата за управление се обособяват две подсистеми:

         1. управляваща подсистема (субектна) и

         2. управляема подсистема (обектна).

         Между двете подсистеми се осъществява права и обратна информационна връзка, чрез непрекъснато протичане на информация. В процеса на осъществяване на стопанската дейност на предприятието се реализира и неговото управление.

         ИЗВОДИ:  Управлението може да се разглежда като информационен процес свързан със създаване, обработване, преработване, селекциониране и предаване на информация насочена към запазване целостта на системата предприятие и поддържането му в състояние да изпълнява поставените му от предприемача задача.

         2. Същност на икономическата информация

         За да бъде ефективно управлението е необходимо най – разнообразна информация: технологическа, техническа, икономическа, социологическа и др. Особено значение има икономическата информация чрез която се характеризира стопанската дейност в различни мащаби – отделната стопанска операция осъществявана в стопанската единица до равнището на цялото народно стопанство.

         Под информация в широк смисъл на думата се разбира – знания, обяснения, съобщения или съвкупност от сведения за нещо. Под икономическа информация се разбира съвкупност от сведения за стопанските факти, явления и процеси които са свързани с възпроизводството на материални блага или за елементите на възпроизводствения процес. Например: сведения за състоянието, използването и измененията на средствата на труда, предметите на труда, производителността на труда и др.

         Следователно същността на икономическата информация се изразява в изучаване на икономическите процеси, които протичат в стопанските единици.

         3. Видове икономическа информация

         Икономическатаинформация може да се класифицира според следните признаци:

         А) Според мястото на възникване

ü  Вътрешна

ü  Външна

         Б) В зависимост от реда на получаването и обработването им:

·           Първична;

·           Производна – получава се в резултат на преработка и систематизирането на първичната информация. Тя от своя страна се дели на:

         1. Междинна – подлежи на по – нататъшна обработка в системата

         2. Резултатна – не се обработва повече системата и се използва за вземане на решения или се изпраща вън от системата;

Имущество на фирмата като обект на счетоводство

Стопанската дейност на фирмите е твърде разнообразна както по характер, така и по размери. Независимо от тези различия, между фирмите има нещо общо. Всички те разполагат с определени ресурси, наречени стопански средства (активи), посредством които осъществяват своята дейност.

Активите имат конкретен състав, форма на съществуване и изпълняват определена роля. Една част от тях са средства на труда (машини, сгради, транспортни средства, земя, инструменти), друга част са предмети на труда (материали и суровини), трета част са продукти на труда (продукция, пари и др.).

Друга особеност, по която фирмите си приличат е, че активите, които използват, имат конкретен произход (източници на образуване – пасиви).

Една част от активите фирмите получават от общината или държавата с право на ползване и разпореждане.

Друга част от стопанските средства имат за източници на образуване банкови заеми.

Трета част от активите са внесени от съдружниците под формата на дялови вноски.

Четвъртият източни за образуване на активите са различни задължения към физически или юридически лица.

Петият източник е печалбата на фирмата.

Съвкупността от всички активи и техните източници (пасиви) формира имуществото на всяка фирма. В резултат на осъществяваната стопанска дейност, активите и пасивите непрекъснато се променят, в резултат на което имуществото има динамичен характер.

ИЗВОД: По счетоводен път се отчита имуществото на фирмата, изразено като динамична величина.

Активите и пасивите са основни обекти на имуществото. Освен тях в състава на имуществото на фурмата се включват и производни обекти – стопански операции и процеси, условни активи и пасиви, стопанско-правни активи и пасиви, взаимоотношения между фирми (сключени договори, активи и пасви, дадени под наем, наети, чужди стоки, приети на отговорно пазене.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ

Същност – активите са ресурси на фирмата, контролирани от нея в резултат на минали събития, от които се очаква бъдеща икономическа изгода. Активите са многобройни и разнообразни. За нуждите на счетоводството важно значениеима класификацията им според функционалната им роля и степен на ликвидност ( свойството на активите да променят формата си на съществуване). По този критерий всички активи се делят на две групи – дулготрайни (бавноликвидни) и краткотрайни (бързоликвидни)

Класификация на дълготрайните активи – дълготрайни са активите, които участват повече от една година в стопанската дейност и запазват първоначалната си форма на съществуване. Това означава, че икономическата изгода от тях се черпи за срок повече от ена година. От своя страна дълготрайните активи биват амортизуеми и неамортизуеми. Амортизуемите активи в процеса на експлоатация остаряват, а стойността им постепенно намалява. При тях протичат едновременно два процеса. Единият процес е свързан с намаляване на потребителната им стойност и се нарича физическо или морално (свързано с техническия прогрес) остаряване. Вторият процес е свързан с постепенното на части пренасяне на стойността на дълготрайните активи в това, което се произвежда. Този процес е икономически и се нарича амортизация ( икономически процес на постепенно намаляване на стойността на дълготрайните активи при участието им в стопанската дейност.

От своя страна амортизуемите активи се делят на три групи:

Дълготрайно материални активи – имат веществен характер и запазват първоначалната си форма на съществуване. Биват земи и терени, сгради и конструкции, транспортни средства, компютърна техника, стопански инвентар, офис обзавеждане, библиотечни книги, други дилготрайни материални активи.

Дълготрайни нематериални активи – те също участват дълго време, но нямат физическа субстанция. Разделят се на две подгрупи – права върху индустриална собственост и права върху интелектуална собственост.

Права върху индустриална собственост – включват дългосрочни разрешения за търсене и ползване на подземни богатства, концесии за ползване на природни ресурси (плажни ивици, язувири, кариери и други).

Права върху интелектуална собственост са патенти, лицензи, фирмени марки, промишлен дизайн, програмни продукти, ноу-хау, продукти от развойна дейност.

Търговска репутация възниква само когато една фирма купува друга фирма. Тя представлява разликата между пазарната цена на придобитото предприятие и неговия собствен капитал преди сделката.

Нематериални дълготрайни активи – всички активи, на които не се начислява амортизация. Биват няколко групи:

Дилготрайни биологични активи – природни ресурси, които не се променят в следствие на експлоатация ор предприятието (гори, пасища, водоеми).

Обществено значими – паметници, музейни експонати и произведения на изкуството.

Дилгосрочни финансови активи (дилгосрочни инвестиции) – ресурси на фирмата, които временно се използват от трети лица с цел финансова изгода под формата на дивиденти. Според размера на дяловото участие инвестициите биват: инвестиции в дъщерни предприятия, в асоциирани предприятия, малцинствено участие, предоставени дългосрочни заеми, инвестиционни имоти.

Разходи за бъдещи периоди – разходи, които фирмата извършва през текущия период, но касаят нейната бъдеща дейност ( предплатени наеми, такси и абонаменти)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА КРАТКОТРАЙНИТЕ АКТИВИ

Краткотрайните активи са ресурси на фирмата, които участват в стопанската дейност за срок по-малък от една година като променят изцяло формата си на съществуване.

Разделят се на:

Краткотрайни материални активи (материални запаси) – ресурси, предназначени за производствена експлоатация, продажба и други стопански нужди. Включват материали, продукция, стоки, незавършено производство – от своя страна материални биват сновни, спомагателни, резервни части, горива и масла, образци и модели, материали на път материали за преработка, други материали.

Краткотрайни биологични активи – млади животни, животни за угояване, дребни продуктивни животни (пчелни семейства, птици).

Краткосрочни вземания – вземания от клиенти, доставчици по аванси, вземания по липси, вземание по начети, вземания по рекламации, вземания по съдебни спорове, присъдени вземания, вземания по записани дялови вноски, вземания по лихви, вземания по съучастие.

Парични средства – това са всички, притежавани от фирмата банкноти и монети в национална или чуждестранна валута. (пари в каса, пари в брой, пари по разплащателна сметка, пари по акредитивна сметка, пари на депозит, разплащателни чекове и различни парични документи (валчери, талони и предоставени краткосрочни заеми).

Краткосрочни инвестиции ( Краткосрочни финансови активи), (финансови инструменти, държани за търгуване) – свободни средства на предприятието, които се използват за закупиване на акции и облигации с цел продажба и реализиране на финансова изгода от разликата курс купува - курс продава. (Акции, облигации, държавни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни).

Разходи за текущия период – съгласно закона на счетоводството фирмите отчитат разходите си по два критерия:

I. По икономически – разходи за материали, разходи за външни услуги, разходи за амортизация, разходи за заплати, разходи за осигуровки, разходи за данъци и такси, разходи от последваща обезценка на активи.

II. Разходи по видове дейности  ( по функционално направление) – разходи за основна дейност, разходи за спомагателна дейност, разходи за продажба на продукция, административни разходи, разходи за придобиване на дълготрайни материални активи, разходи за ликвидация на дълготрайни материални активи.

ИМУЩЕСТВОТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО КАТО ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВО

1.Стопанска отчетност- обективно отражение на фактите, явленията и събитията в осъществяваната дейност и служи за тяхното опознаване ,организиране контролиране и ръководене т.е свързана е с практическата реализация на текущите управленски функции.

2. Същност поява и развитие на стопанска отчетност

  а/ същност – човешка дейност свързана със количественото измерване и качественото характеризиране на стопанските събития със тяхното им информационно осигуряване и ефективно управление

 б/ етапи

  І етап – той е част от ранния стадий, реализиран е в Египет, Индия, Юдея, Китай, Персия, Вавилон и др. За него са характерни примитивни средства за отчитане- въглени, въжета, шнурове и др.

  ІІ етап – осъществява се в епохата на класическата древност за която е характерно бурно развитие на занаятите, появяват се първите отчетни длъжности.

  ІІІ етап – обхваща средните векове извършват се промени в системата на стопанската отчетност, на мястото на римските числа се появяват арабските числа, дробните и отрицателните числа и др.

  ІV етап – свързана е с научно-техническата революция във резултат на която се усъвършенстват средствата с помощта на който се регистрират, преобразуват и съхраняват информационните съвкупности.

Днес стопанската отчетност е една съвременна и надеждна система за информационно осигуряване но управлението на всяко стопанска звено.

 3.Видове отчетни измерители

       - натурални – брой килограми, метри, литри, декари и др., тяхното разнообразие е резултат от тяхното не еднакво физическо естество – те характеризират количествено потребителната стойност на обектите, те имат два недостатъка, първият е че не всички обекти на отчитане имат натурално веществен характер и това ограничава сферата на приложението им. Например: паричните средства, вземанията, задълженията и др.

Вторият им недостатък е невъзможността да се получи обобщена количествена характеристика на обекти със разнородно натурално веществено съдържание.

       - трудови измерители – те характеризират обектите на отчитане чрез количеството на вложения труд, което се изразява с продължителността на работното време – минимум часове, дни, човекочасове и др. те са възникнали по-късно от натуралните и не дават възможност за обобщаване на разнороден труд, на труд с различна квалификация.

   Натуралните и трудовите измерители използвани в съчетание ни дават информация за производителността на труда, за нормите на изработка.

        - стойностен измерител – той има всеобхватен характер който се дължи на неговата абстрактна природа. Те имат задължителен характер.

Стойността е средно необходимото количество абстрактен човешки труд т,е трудът който се признава от обществото и служи за мярка за размяна /разменна стойнос/

Чрез стойностния измерител обектите на разчитане стават съизмерими, и затова стойностния измерител има универсален характер

4. Видове стопанска отчетност

     а/ оперативно техническа – възникнала е най-късно – насочена е към отделно явление или събитие, информацията си обхваща още в момента на възникване и се употребява веднага.

 

    б/ статистическа отчетност- тя е насочена към група явления, процеси и факти с подчертан еднороден масов обществено значим характер, целта е да се открият тенденциите и закономерностите в тяхното развитие, има специализиран орган който осъществява методологическото ръководство на статистическата отчетност.

Има закон за статистиката- регламентира организацията на статистическата отчетност.

   в/ счетоводна отчетност – възнкнала е първо като практика и после като теория. За основоположник на счетоводнататеория се смята математика Лука Пачиоли , който случайно долавя двойствеността на стопанските операции и през 1454г. написва книгата „всичко за аритметиката”. Хората започват да отчитат тогава, когато общественото разделение на труда се появява и способността на хората да се абстахира от всички други свойства на предметите освен от тяхното число.

5. Специфични черти на счетоводството.

- задължително се използва стойностния измерител

- задължителна документална обоснованост

- индивидуалност и хронологичност на получаваната информация

- специфична методология

- функционална обусловеност- във всяко предприятие счетоводството има организационно завършен и самостоятелно управленско формирование.