Помощни материали - теми за изпит по счетоводство - съкратен вариант

Счетоводна кантора Пловдив

Счетоводни услуги Пловдив                                      

Счетоводство Пловдив

№1 Същност, предназначение, възникване и

развитие на счетоводната отчетност.

1. Същност – счетоводството е научно изградена система за непрекъснато, цялостно, документално обосновано и взаимосвързано отразяване в стойност и със специална методология на дейността на всяко стопанско звено с цел осигуряване на необходимата отчетна информация за неговото ефективно управление.

2. Предназначение – с помощта на счетоводството се осигурява около ¾ от обема на отчетната и близо 2/3 от обема на цялата икономическа информация, необходима за управлението в отделните стопански звена. Това показва, че посредством тази система, се обхваща основната част от информацията. Която се движи по линията на обратната връзка и следователно, тя е един от важните компоненти на отчетната информационна система на всяко стопанско звено.

3. Възникване и развитие. – това е най-рано обособилият се клон в системата на стопанската отчетност – феодалната обществено-икономическа формация. Причината е била необходимостта от точна и всеобхватна информация за материалните, трудовите, финансовите ресурси на отделния собственик и начина по който се използват.

Исторически паметници свидетелстват, че счетоводството е възникнало през ІХ в. в своя прост елементарен вид известен като “камериално счетоводство”. Малко по-късно (около ХІ в.) се ражда истинското счетоводство, което се гради на принципа на двойствеността при отразяването на стопанските операции. До наши дни то е достигнало с наименованието “двойно счетоводство”, “двойно записване” или “диплография”.

На определен етап от развитието на счетоводната практика се оформя и счетоводната теория. Това става в ХV в. През 1458 италианският свещеник Бенедикт Котругли написва книгата “За търговията и за съвършените  търгове” в която отделя специално внимание на счетоводната практика. Ръкописът на тази книга обаче е публикуван 115 г. по-късно, поради което за родоначалник на счетоводната теория се смята друг италианец – Лука Пачиоли.

Що се отнася до България, счетоводството е пренасочено и използва по 2 канала: Дубровнишката и Цариградската школа. То води началото си още от 14-о столетие. Първата книга по счетоводство на български език е на братя Стоян и Христо Караминкови “Диплография или как се държат търговски книги”, публикувана в Цариград през 1850 а първото училище, в което организирано е започнало изучаването на счетоводството е Държавната търговска гимназия “Димитър Хадживасилев” – Свищов (1884 г.)

№2 Варианти, регламентиране и

принципи на счетоводната отчетност.

І. Варианти

1 – Едностранно счетоводство – отчита само средствата по вид, състав и предназначение. Но се е наложило да се отчитат и източниците на средства.

2 – Двустранно счетоводство – отчита средствата по видове и източници.

ІІ. Регламентиране.

Организационните основи на счетоводството в предприятията са подчинени на изискванията на Закона за счетоводството на Република България и напътстващите го Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан. След 1971 е създаден комитет за международни счетоводни стандарти за страните-членки. По-късно е приета и България, като до 2005г. МСС трябва да се приемат и от нас. Има разширения на МСС за Европейския съюз – 4 директиви за страните-членки на ЕС. Ако бъдем приети през 2007г., те трябва да действат и у нас.

При организиране на счетоводството в предприятията, се вземат предвид и нормативните актове с по-общ характер, като Търговски закон, Закона за кооперациите, Закона за банките и кредитното дело, ЗДОД, ЗДДС, Кодекса на труда и др.

ІІІ. Принципи

1 – Документална обоснованост на стопанските операции.

2 – Предпазливост.

3 – Независимост от отделните отчетни периоди.

4 – Стойностна връзка м/у краен и начален счетоводен баланс.

5 – Предприятието да продължава своята дейност.

6 – Възможно запазване на предлаганите методи за оценка и амортизация през предходния отчетен период.

7 – Текущо начисляване.

8 – Съпоставимост м/у приходите и разходите.

9 – Историческа цена.

№3 Приложение и потребители на счетоводната

отчетност у нас на настоящия етап.

І. Приложение.

Въпросът за финансовото счетоводство у нас на настоящия етап е регламентиран със Закона за счетоводството. Съгласно чл.1 “Този закон урежда осъществяването на счетоводството и предприятията”. По смисъла на същия закон под предприятие се разбира “икономически обособени физически и юридически лица, които осъществяват разширена от законите дейност”.

По смисъла на Закона за счетоводството, както и на други закони и подзаконови актове счетоводна отчетност трябва да водят:

1 – фирмите и техните обединения, регистрирани съгласно Търговския закон.

2 – кооперациите, регистрирани съгласно Закона за кооперациите.

3 – банките и небанковите финансови институции, регистрирани съгласно Закона за банките и кредитното дело.

4 – държавните институции като ДЗИ, ДСК и др. такива създадени по силата на специални укази и разпореждания.

5 – бюджетните предприятия

6 – неперсонифицираните дружества регистрирани съгласно Закона за задълженията и договорите.

7 – юридически лица е идеална цел регистрирани съгласно Закона за лицата и семейството.

Съществуват и физически лица, осъществявайки разширена от законите дейност със собствено имущество, но от тях не се изисква воденето на счетоводна отчетност. Към тази категория спадат:

1 – физически лица занимаващи се със селскостопанска дейност.

2 – занаятчиите, както и лицата извършващи услуги с регистирали по свое желание фирми.

3 – лицата извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Съгласно Закона на счетоводството, предприятията трябва да водят двустранно счетоводство. Само за предприятията, чиито годишен оборот не надхвърля 50 000лв., се  разрешава да преценят какво счетоводство да водят – двустранно или едностранно.

№4 Предмет и обекти на счетоводната

отчетност – общи положения.

І. Всяко предприятие се създава и регистрира в съда, за да извършва определена дейност. Дейността в предприятията е различна както по характер, така и по размер. Независимо от различията в големината и спецификата на изпълняваните задачи, в тях има нещо общо – те разполагат с определени ресурси, наричани още стопански средства или активи, които са материалната основа на осъществяваната дейност.

Всеки контролен актив, с който разполага отделното предприятие, има източник на получаване, наричан пасив или капитал и обратно – с/у всяка форма на проявление на капитала съществува актив с конкретно функционално предназначение.

Съвкупността от всички активи, с които разполага дадено предприятие и неговия капитал (пасивите) формират имущественото му състояние.

В резултат на осъществяваната дейност, елементите на това имущество постоянно се променят. Основата на тези промени са извършените стопански операции. Чрез тях имущественото състояние получава динамичен характер.

Наред с това много често явление в практиката е дейността на отделните предприятия да бъде съпроводена с предварително сключване на договори, с наемане на чужди активи за временно ползване, със съхраняване на чуждото имущество и т.н. Тези взаимоотношения винаги имат нормативна регламентация, т.е. съществуват във връзка с действието на някаква правна норма. Те, макар и да не оказват посредствено влияние в/у имущественото състояние на предприятието, характеризират условията, при които то работи и са обект на специално наблюдение и отчитане по счетоводен път. Те могат да се нарекат условни активи и пасиви.

Като отчетна категория имуществото на предприятието може да се сведе до: активи (ресурси, стопански средства); капитал (пасиви, източници на стопански средства); стопански операции и процеси; условни активи и пасиви.

ІІ.Потребители.

Предприятията използват воденото от тях финансово счетоводство, за да се информират относно измененията на имуществото си, в следствие на осъществяваните от тях дейности.

Държавата и облигациите, на чиято територия има разположени предприятия, използват воденото от тях счетоводство от една страна за да могат бързо и лесно да определят данъците, които следват да плащат предприятията и от друга страна, да си осигуряват необходимата икономическа и финансова информация за осъществяване на ефективен контрол.

Кредиторите на предприятията използват воденото от тях счетоводство, за да се информират относно фактическите и бъдещите възможности на предприятията да възвърнат исканите от тях кредити.

Контрагентите и клиентите на различните предприятия използват воденото от тях счетоводство, за да избегнат евентуални рискове, които могат да възникнат при изпълнение на договорните им отношения.

Работниците се информират за развитието на предприятието в което работят и правят съответни изводи, как ще се отрази това в/у трудовите им възнаграждения.

№5 Предмет и обекти на отчитане на

двустранното счетоводство.

Предмет и обект на отчитане на двустранното счетоводство е имуществото на предприятието, което е съвкупност от всички стопански средства с които разполага едно предприятие и техните източници.

І. АКТИВИ

Активите представляват придобити и контролирани от предприятието ресурси .стопански средства) в резултат на минали събития (сделки), които в процеса на експлоатирането (използването) му носят икономическа изгода (полза).

Поради тяхната многобройност и разнообразие на счетоводството, особено значение има групирането на активите според тяхната функционална роля и ликвидност (способност да се преобразуват, да променят своята форма на съществуване). От тази гледна точка всички активи се подразделят на следните групи и подгрупи:

1. Активи с дълготрайна употреба (ДА) – участват многократно в текущата дейност на предприятието, т.е. повече от един отчетен период (година), като запазват своята първоначална форма на съществуване. Тяхната ликвидност е бавна. Те от своя страна биват амортизуеми и неамортизуеми.

Амортизуемите ДА в процеса на използване намаляват потребителската си стойност, защото се изхабяват морално и физически. От друга страна те постепенно и на части пренасят разменната си стойност на онова, което се създава в предприятието (продукция, стока, услуга). Този процес е икономически и се нарича амортизация. В състава на амортизуемите активи се създават 2 подгрупи:

1.1. Дълготрайни материални активи – имат натурално-веществен характер и обслужват продължително време осъществяваната от предприятието дейност. Към тях спадат:

- земи /терени

- подобрения в/у земите / терените    

- сгради

- машини    

- съоръжения 

- обслужване  

- транспортни средства  

- компютърна техника

- обзавеждане и трайни активи

- други ДМА

1.2. Дълготрайни нематериални активи – нямат натурално-веществен характер, но също обслужват продължително време осъществяваната от предприятието дейност. Към тях се отнасят:

- права в/у интелектуална собственост

- права в/у индустриална собственост

- програмни продукти

- продукти от развойна дейност

- други ДНА

1.3. Дългосрочни финансови активи – те са неамортизуеми ДА, които включват притежаваните от предприятието дялове и съучастия в капиталите на други предприятия, ценни книжа, които имат характер на дългосрочни инвестиции и предоставяне парични средства под формата на дългосрочен заем на други предприятия или на граждани.

2. Активи с краткотрайна употреба (КА) – обикновено обслужват дейността на предприятието за сравнително кратко време и променят видимо и изцяло първоначалната си форма, а тяхната стойност се преобразува в друга. Ликвидността им е бърза и включват:

2.1. Материални запаси

-материали – основни, спомагателни, горивни материали, резервни части, полуфабрикати, амбалажни и консумативни материали, опитни образци и модели.

-продукция

                        -стоки

-краткотрайни биологични активи

2.2. Вземания – активи, които се намират във владение на трети лица, но чиято равностойност ще се получи след няколко дни. В този промеждутък от време, напусналият предприятието актив се превръща във вземане от:

-клиенти (при продажба)

-съдружници (от съучастие)

-по липси и начети

-записани дялови вноски

-други вземания

2.3. Финансови средства – ресурси, които предприятието използва за уреждане на сметните си взаимоотношения с трети лица. Те съществуват във вид на:

№6 Установяване на имущественото и на

финансовото състояние на предприятията.

Основен източник на информация при установяване на имущественото и на финансовото състояние на предприятията се явяват данните за остатъците (наличностите) на активите и пасивите на предприятието, отразени в съставените за тази цел счетоводни баланси. В практиката на често се използва двустранната форма на баланса, като лявата му страна съдържа наличностите на средствата на предприятието (активите), а дясната му част – наличието на източниците на средства (пасивите).

На базата на тази информация се изчисляват показателите илюстриращи имущественото и финансовото състояние на предприятието.

Показатели за имущественото състояние:

Степен на износеност на притежаваните от предприятието дълготрайни материални услуги и нематериални активи – изчисляват се на базата на отразената в счетоводните баланси от съответните дълготрайни активи и сумата на начислените до момента амортизации за тях:

Преоценка на активите по тяхната текуща цена в края на отчетния период:

Установяване фактическата структура на имуществото на предприятието и съпоставяне с оптимална структура, която може да е предприятие от същия бранш.

Показатели за финансовото предприятие:

Ликвидност – способността на предприятието да посреща своите текущи задължения.

                                                                      Сума на краткотрайните активи

        Сума на вземанията + сума на финансовите средства

                       

                                                                             Сума на текущи задължения

                                                                     

-парични средства – съхраняват се в касата на предприятието, по сметки в банки, на депозити в други предприятия или в спестовни каси.

-движими ценности – притежаваните от предприятието ценни книжа във вид на акции, облигации, благородни метали и скъпоценни камъни.

ІІ. ПАСИВИ

Пасивите характеризират произхода или източниците на придобиване активите. Наричат се още капитал.

Капиталът може да се определи като паричен израз на вложените в предприятието активи. Капиталът е собствен и привлечен.

1. Собствен капитал – представлява размера на стойността на онези активи, които са придобити без с/у това да е възникнало някакво задължение към трети лица. Той се дели на:

-основен капитал

-допълнителен капитал

-резервен капитал

-печалба от дейността

-приходи от дейността

2. Привлечен капитал – представлява стойностния размер на онези активи, след придобиването на който е възникнало някакво задължение към трети лица. Той обхваща:

-получени заеми

-задължения към – доставчици, персонал, съдружници, бюджет и социални осигуровки, други кредитори.

-финансирания

Отчетът за приходите съдържа:

o    Приходи от дейността – от реализацията на продукцията; от продажба на стоки; от извършени услуги; от дотации; други приходи от дейността;

o    Финансови приходи – от лихви; положителни разлики от валутни операции; положителни разлики от сделки с движими ценности; други финансови приходи;

o    Извънредни периоди – получени глоби и неустойки; излишъци от стоково-материални ценности; изписани задължения поради давност; други извънредни приходи;

Отчетът за разходите съдържа:

o    Разходи по дейността – за суровини и материали; за външни услуги; амортизационни отчисления; за заплати; за социални осигуровки; други разходи;

o    Финансови разходи – отрицателни разлики, валутни операции; отрицателни разлики при сделки с движими ценности; други финансови разходи;

o    Извънредни разходи – платени глоби и неустойки; липси за сметка на предприятието; несъбираеми вземания.

2. Като разлика м/у притежаваното от предприятието имущество в края на отчетния период и източниците му на средства.

Реализирани финансови резултати = Сума от разполагаемото имущество (средства) към даден момент – Сума на източниците на съответното имущество с изключение на печалбата.

ІІ. Показатели за установяване на реализираните финансови резултати

1. На база информацията от “отчета за приходите и разходите”.

1.1. Ефективност

                                                                                                                    

                                                                                                                                            

                                                                                                                    

1.2. Структура на приходите и разходите

1.3. Динамика на приходите и разходите

                                                                                                                        

                                                                                             

№7 Установяване на реализираните финансови

резултати на предприятието

Под финансови резултати се разбира печалбата или загубата от дадена дейност или  от всички дейности, които осъществява дадено предприятие.

Съгласно Закона за счетоводството, установяването на реализираните финансови резултати от отделните предприятия става годишно (за календарната година). Пожелание могат да се установят и за по-малки периоди (месечно, тримесечно, шестмесечно). Установяването на финансовите резултати по принцип става общо за всички дейности на предприятието, но по желание, може да се установи поотделно за всяка дейност или сделка.

1. Като разлика м/у получените приходи и извършените разходи.

Реализирани фин. резултати = Сума на приходите – Сума на разходите

За установяване на реализираните финансови резултати на предприятието се съставят т.н. “отчети за приходите и разходите”.

                                                                                                                    

2. Показатели за обращаемост на материалните запаси

                                                                                           

                                                                                              Нетен размер на приходите от продажби

                                                                 

№8 Метод на счетоводната отчетност –

общи положения.

Отличителната черта на счетоводството като система за информация е използваната специфична методология за обхващане, регистриране, количествено измерване и качествено характеризиране, предаване и преобразуване на отделни информационни съвкупности.

С научно изградена система от взаимосвързани методи се осигурява точност, непрекъснатост, цялостност, системност и аналитичност при отразяването на осъществяваната стопанска дейност. Използваната методология е така изградена, че позволява по всяко време да се следят настъпилите изменения в поведението на обекта на управлението, да се изработват съответни решения за неговото коригиране и насочване в желаната посока.

№9 Метод на двустранно счетоводство –

използвани способи и средства за отчитане.

Методологията на счетоводството представлява съвкупност от методи (елементи), чрез които в числов израз се отразяват, непрекъснато по време и място, изчерпателно по обем, системно, предварително и взаимосвързано всички елементи от имуществото на предприятието в статика и динамика, както и условията, при които то осъществява своята дейност, с цел да се осигури достатъчна и надеждна информация за ефективно стопанско управление.

Методологията на счетоводството включва:

ü   Документиране

ü   Инвентаризиране

ü   Оценяване

ü   Калкулиране

ü   Счетоводни сметки

ü         Двойно записване

ü   Балансово обобщаване

ü   Сводка на отчетните данни

Документирането е метод, който осигурява, от една страна, точното отразяване на протичащите стопански операции по време, място, размер и отговорност и от друга страна тяхното запаметяване за по-дълго време.

Инвентаризирането е метод, чрез който се документират процеси, които не зависят от волята на човека, а в определени случаи са и против тази воля. Такива са естествените загуби при материалните запаси породени от влиянието на различни, климатични условия – изпаряване, изветряване, разпиляване и др., кражбите, злополуките и разхищенията. Не са изключени и технически грешки при документирането, които по-нататък съпоставят целият отчетен процес.

Оценяването е свързано със задължителното прилагане на паричния измерител при количественото измерване на елементите от имуществото на предприятието и протичащите във връзка с тях стопански операции. Това е нормативно регламентиран метод за изразяване на счетоводните обекти в пари.

Калкулирането допълва оценяването в случаите, когато обектите на счетоводството са с по-сложна структура и тяхното стойностно изразяване е съпроводено с допълнително пресмятане. За тях е необходимо предварително да се оценят съставните части и в резултат на това да се получи оценката на цялото.

Счетоводни сметки и двойно записване. За стопанското управление е необходимо първично регистрираната информация да бъде подредена, групирана и сортирана. Практически това систематизиране се осигурява чрез счетоводните сметки и двойното записване.

Балансовото обобщаване е метод за периодично обобщаване и представяне по определен начин на информацията характеризираща имущественото състояние на предприятието към даден момент, към определена дата и по-конкретен повод.

Сводката на отчетните данни е метод за свеждането на богатите в съдържателното отношение счетоводни данни до конкретни икономически показатели, с цел да се характеризира имущественото и финансовото състояние на предприятието, а така също и резултата от неговата дейност.

Всички изброени методи на счетоводството се използват едновременно успоредно. То се допълва взаимно, за да се формира методологията на практическата счетоводна дейност.

№10 Първично документиране.

 

Документирането представлява процес на информационно отразяване на съдържанието на стопанската операция в/у характерен или технически носител имащ доказателствена сила.

                        От гледна точка на счетоводството, документирането е метод на трайно запаметяване на стопанските факти, явления и събития.

Размерът за оформянето на счетоводните документи е регламентиран със Закона на счетоводството. Там е записано, че “Счетоводните документи са първични, вторични и регистрирани”.

Първичният документ е носител на информация, регистрирана за първи път от стопанските операции.

Вторичният е носител на обобщена информация, получена от първичните счетоводни документи.

Регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични или вторични счетоводни документи.

Първичният счетоводен документ съдържа следните задължителни реквизити:

1. Наименование на документа; 2. Наименование, адрес и данъчен номер на предприятието-съставител на документа; 3. Наименование, адрес и данъчен номер на предприятието с което се осъществява стопанската операция и имената на лицето което го представлява; 4. Мястото и датата на съставянето на документа; 5. Собствено и фамилно име на съставилите документа; 6. Основание и предмет на стопанската операция; 7. Натурално и стойностно изражение на стопанската операция; 8. Подписи на лицата отговарящи за осъществяването и оформянето но стопанската операция; 9. Печат на предприятието-съставител на документа; 

Счетоводен документ, който не съдържа посочените в Закона за счетоводството задължителни реквизити, няма доказателствена сила.

Ръководителят на предприятието утвърждава списъка на лицата, които имат право да подписват първичните счетоводни документи. Длъжностните лица, съставили и подписали първичните счетоводни документи и техните информационни носители, носят отговорност за тяхната достоверност, правилно оформяне и придвижване. Достоверността на информацията в първичните счетоводни документи, напускащи предприятието и предназначени за ползване на трети лица, се потвърждава с печат на предприятието – издател на документа. За заставени и длъжностни лица се търси дисциплинирана, имуществена и наказателна отговорност по реда на действащото законодателство.

Всички първични счетоводни документи и технически носители на счетоводна информация, както и бланките под особена отчетност и ценните книжа се съхраняват в архива на предприятието по ред, определен от ръководителя на предприятието и Закона за държавния архивен фонд. В Закона за счетоводството е предвидено:

-ведомостите за заплати да се съхраняват  50 год.

-счетоводните регистри – 10 год.

-документите за финансов и данъчен контрол – до извършване на следващата данъчна ревизия.

-за всички останали носители – 3 год.

сроковете за съхраняване на счетоводни документи започват да текат от 01.01. на годината, следващата година за която се отнасят документите и записванията в книгите и картотеките.

№11Инвентаризиране

1. Х-ка

Процесът на подготовка и фактическа проверка ч/з различни методи на колич и ст-те параметри на активите и пасивите на предприятието към точно опред дата, съпоставянето им със счет данни и установяване на евентуалните разлики, се нарича инвентар.

Значението:

-за опред на колич и ст-те размери на отделните обекти на счет, което е основа за установяване на съотв матер отговорност, а оттам и за опазване на имущ на предприятието.

-Подпомага процеса на естествените загуби при стоково-материалните ценности, на липсите и излишъците, тяхното компенсиране, документиране и уреждане.

-Използва се установ размера на незавършеното произв в края на отчетния период или в желан момент.

2. Видове инвентаризиране:

2.1. според обхвата:

-пълни–на инвент подлежат всички счетоводни обекти или всички елементи от дадена група

-частични–засягат само отделните счетоводни обекти

2.2. Според периодичността:

-периодични(редовни) инвент – имат регулиран характер. Биват месечни, тримесечни и годишни (те са задължителни)

-извънредни(случ) инвент– имат инцидентен характер.

3.Ред за провеждане на инвент и счетоводните отчитане на резултатите от тях.

Вс предприятия инвентаризират своите активи и пасиви при спазване изискванията на: Закона за счетоводството. Националният сметкоплан и Национален счетоводен стандарт №3.

Инвентаризациите се провеждат при спазване на следните периоди и случаи:

-Един път на  2 години на ДМА и ДНА, един път на 5 години на книгите в библиотеките и не по-малко от един път в годината на останалите активи и пасиви във връзка със съставяне на годишните счетоводните отчети.

-При смяна на МОЛ

-При искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата.

-По инициатива на ръководителя на предприятието.

Посоченият в Закона за счетоводството брой на инвентаризирането е минимален.

При инвентаризацията е необх да бъдат изпълнени процедури осигур обективно, вярно и точно модифициране на отделните отчетни обекти.

Инвент се извършват от назначена от ръководителя на предприятието комисия. МОЛ не са членове на инвентаризац комисии, но присъстват по време на инвентаризацията.

Проверяваните активи се описват в инвентаризационни описи, които подписват от всички членове на комисията и от МОЛ.

За установяване р-те от инвентар описи в счет се съставя сравнителна ведомост. В нея се нанасят съотв данни от счет отчитане и с/д съпоставка се установяват различията в колич и ст-те показатели. различията могат да бъдат:

1– излишъци – когато намерените фактически наличности са по-големи от остатъците по съответните счетоводни сметки. Излишъците се заприходяват по съответните счетоводни сметки в зависимост от произхода и характера и се отразяват като извънредни приходи, след което в края на годината се трансформират в печалба на предприятието.

2 – липси – когато фактическите наличности са по-малки от остатъците по счетоводните сметки. В този сл ръководителят на предприятието съставя:

-Протокол за липси, които са за сметка на предприятието.

-Решение за ръководителя (собственика) на предприятието за уреждане на липси с доказана виновност.

Рез-т на инвентаризациите се отразява по счет път в рамките на месеца, за който се отнася инвентариза. По изключение при инвентаризирането на големи обекти резултатите могат да се отразяват в следващите месеци, но зад в рамките на год счет приключване.

№12 Оценка

Оценяването е метод за изразяване на счетоводните обекти в пари.

На практика стойността се изразява с помощта на цената. Или цената е паричен израз на стойността. В действащото у нас счетоводно законодателство, е възприето оценяването на обектите на счетоводството да се извършва на базата на историческата цена. Това е стойността, по която активите, пасивите и капиталът се записват в момента на тяхното придобиване или възникване.

Оценките на активите и пасивите в зависимост от момента на тяхното прилагане в рамките на отчетния период (година) биват текущи и периодични.

При текущото оценяване на счетоводните обекти се използват трите основни форми на проявление на историческата цена: цена на придобиване – за закупените активи; себестойност – за създадените в предприятието активи; продажна цена – за безвъзмездно придобитите активи, за установените при инвентаризация некомпенсирани излишъци, за получени от производството полезни отпадъци, за получените без съпроводен документ краткотрайни активи и други подобни.

ü              Цена на придобиване включва покупната цена и разходите за притежаване на актива или имуществото в подходящ за ползването му вид.

ü   Себестойността се определя от сумата на основните производствени разходи при създаването на даден продукт на труда или извършването на конкретна услуга. В себестойността не се включват финансовите разходи, разходите за организация и управление на предприятието и извънредни разходи.

ü   Продажната цена е предполагаемата цена на даден актив, при която притежанието може да се получи за него на пазара.

Активите, придобити чрез размяна, се оценяват с продължителната цена на заменените активи, а тези по нотариален ред – с посочената в нотариалния акт цена.

Периодичното оценяване на счетоводните обекти е свързано с изготвянето на годишния счетоводен отчет на предприятието. То се извършва към 31.12. на всяка календарна година или дата, свързана с ликвидацията на предприятието.

№13 Калкулирането

Калкулирането е метод за изразяване на счетоводните обекти в пари.

За разлика от оценяването, то се използва за количественото измерване на обекти със сложно и разнородно съдържане, при които е невъзможно директно прилагане на цената.

Такъв е случая с определяне себестойността на произвежданата от дадено предприятие продукция или на извършваната от него услуга. Чрез калкулирането се оценява всеки един от трите компонента взели участие в създаването на продукцията или услугата:

1 – стойността на дълготрайните активи се пренася на части, съобразно с възприетата амортизационна политика.

2 – стойността на използваните материали се определя на базата на предвидените в Закона за счетоводството и предпочитани от предприятието методи на оценка.

3 – трудът се оценява с размера на договорената работна заплата, която е цена на използваната работна сила.

Калкулирането е метод за оценяване на частите, за да се получи стойностен израз на цялото. Посредством него се определя една от основните форми на проявление на историческата цена – себестойността. Това става на база на определени схеми, примерен вариант на които са дадени под формата на приложения към Националния сметкоплан.

№15 Двойно записване

Двойното записване е метод за отразяване на стопанските операции в системата на счетоводните сметки, с които двете противоположни изменения в обектите на отчитането се показват във взаимната им връзка с 2 счетоводни сметки с една и съща сума – по дебита на едната и по кредита на другата.

1 – При стопанските операции, които предизвикват изменения само в активите на предприятието се увеличава стойностния размер на един или на няколко актива с/у еквивалентно намаление на стойностния размер на един или няколко актива. Измененията се отразяват най-малко чрез две активни счетоводни сметки, при които едната се дебитира, а другата се кредитира.

2 – При стопанските операции, които предизвикват взаимосвързани равностойни двойни изменения в пасивите на предприятието, се увеличават стойностните размери на един или няколко пасива с/у намаляване на стойностните размери на един или няколко пасива.

3 – При стопанските операции, с които се увеличават стойностните размери на един или няколко актива и едновременно се увеличават и стойностните размери на един или няколко пасива, настъпват 2 взаимосвързани и равностойни изменения, но с противоположен характер, защото едното изменение засяга активна, а другото – пасивна счетоводна сметка.

4 – При стопанските операции, с които едновременно се намаляват активите и пасивите, се използва също една активна и една пасивна счетоводна сметка. Разликата е само това, че активната счетоводна сметка се кредитира със сумата на намалението на отчитания през деня обект, а пасивната сметка се дебитира, за да се покаже намалението на друг обект.

Кореспонденцията м/у счетоводните сметки при отстраняване на дадена стопанска операция стои в основата на счетоводната статия, която представлява писмен израз на двойното записване.

Счетоводната статия изразява връзките м/у счетоводните сметки при отразяване на дадена стопанска операция. Тя има 3 задължителни елемента: посочване на сметката, която се дебитира: на сметката, която се кредитира и стойностния размер на стопанската операция.

Всяка счетоводна статия се съставя на специална бланка, която има различно наименование – мемориален ордер, операционна бележка или счетоводна справка. Това действие се нарича ”контиране” и означава определяне на счетоводните сметки, които се дибитират и кредитират.

В теорията и практиката е прието най-напред да се посочват счетоводните сметки, които се дебитират, а след тях – тези, които се кредитират. При това кредитиране счетоводните сметки и сумите, нанасяни по тях се записват малко по-надясно.

Пример:

 Дт с/ка КАСА В ЛЕВОВЕ 2 000

Кт с/ка РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА В ЛЕВОВЕ 2 000

Изтеглени суми с нареждане – разписка № ...... и ПКО № ......

Счетоводните статии биват прости и сложни. Това зависи от броят на участващите счетоводни сметки при отразяване на дадена стопанска операция. При простите счетоводни статии стопанската операция се записва в дебита на една счетоводна сметка и в кредита на друга, т.е. това са счетоводни статии, в които участват 2 сметки.

При сложните счетоводни статии участват повече от 2 счетоводни сметки. Комбинацията м/у сметките има различен характер, но се довежда до следните 3 метода.

1 – счетоводни статии, в които се дебитира една счетоводна сметка и се кредитират 2 или повече сметки.

2 – статии, в които се дебитират 2 и повече счетоводни сметки и се кредитира само една.

3 – статии, в които едновременно се дебитират и кредитират повече от 2 счетоводни сметки – нямат практическо приложение.

Сборът от оборотите по дебита на всички счетоводни сметки за определен период, трябва да бъде равен на сбора от оборотите по кредита на всички счетоводни сметки за същия период.

№16 Сводка

Сводката е метод, с помощта на който многобройните и разнородни отчетни данни, получени чрез счетоводството, се свеждат в обобщаващи показатели, които характеризират имущественото и финансовото състояние на предприятието, а така също и резултатът от неговата дейност към определен момент.

Известно е, че обектите на счетоводството се намират непрекъсната в изменение под влияние на стопанските операции. Тези изменения се регистрират задължително в съответни носители на счетоводна информация. По-нататък обхванатата първична информация се допълва периодично при инвестирането на тези обекти. Така за кратко време се създава огромна по количество и разнообразна по съдържание и качество информация, която характеризира дейността на отделното предприятие. Налага се на определени интервали многобройните и разнообразни данни да се сведат до определени показатели, с които се създава възможност за оценяване, анализиране и регулиране на дейността. Това на практика се постига чрез сводката на отчетните данни.

В процеса на текущото счетоводно отчитане сводката на отчетните данни се използва по различни поводи и за удовлетворяване на конкретни управленчески потребности.

Сводката на отчетните данни се използва и при съставяне на оборотните ведомости за положението на синтетичните и аналитичните счетоводни сметки.

С помощта на сводката се установява общия стойностен размер на извършените през даден отчетен период стопански операции, регистрирани в дневника за хронологическо отчитане.

Обобщената и проверена информация по-нататък се пренася в счетоводния баланс, където с помощта балансовата сума (сумата на актива и пасива), установява се размера на извършените разходи и на реализираните приходи, уточнява се крайният финансов резултат от дейността на предприятието.

Сводката на отчетните данни се прилага на широко и при обобщаване на информацията на оперативно-техническата и най-вече от статическата отчетност.

№17 Балансово обобщаване

Балансовото обобщаване е метод,с помощта на който се съпоставят активите и пасивите в имуществото на всяко предприятие. Между тези 2 величини съществува стойностно равенство.

Използването на балансовото обобщение (балансовия метод) в системата на счетоводството е свързано с изготвянето но т.н. “счетоводен баланс”, който представлява технически начин за изразяване на метода “балансово обобщение”.

Като технически начин за изразяване на балансовия метод, счетоводния баланс е таблица с определена форма и съдържание, която служи за групиране и отразяване в парична оценка на имуществото на дадено предприятие към определен момент, изразено от една страна по състав и изпълнявана функционална роля в процеса на дейност и от друга страна, по начина на образуване и целево предназначение.

Всеки счетоводен баланс включва 2 независими една от друга части – балансова и задбалансова. В балансовата част се представя имуществото на предприятието по стойност към определена дата, а в задбалансовата се включват условните активи и пасиви на предприятието.

Начинът на разполагане на двата компонента на имуществото (актива и пасива) в балансовата таблица обуславя и формата на самия счетоводен баланс. В счетоводната теория и практика са се утвърдили 2 форми: едностранна – с вертикално представяне на активите и пасивите и двустранна – с хоризонтално обособяване на двата компонента на имуществото. 

Съдържанието на счетоводния баланс зависи от състава на имуществото на отделното предприятие. То се подрежда по определен начин, подчинен на нуждите на стопанското управление или на изискванията на действащата нормативна база.

Най-малката градивна част на всеки счетоводен баланс е балансовата статия (перо). Тя се изразява по стойност отделните елементи от имущественото и финансовото състояние на предприятието и има 2 часто – наименование и сума.

Няколко балансови статии могат да бъдат обединени на дадена основа. Така се формира съдържанието на следващия градивен елемент на счетоводния баласн – балансова група.

От своя стана балансови групи могат да бъдат обобщени в балансови раздели.

Съдържанието на типова балансова схема е дадено под формата на приложение в Закона на счетоводството. Подреждането на елементите в него е извършено, като са спазени отделни принципи. Активите се подреждат по степен на ликвидност (обращаемост по време на дейността) започва се с най-бавно ликвидните активи, каквито са дълготрайните активи и се завършва с най-бързо ликвидните краткотрайни активи - парите.

Пасивите се подреждат по произход и степен на ликвидност. Започва се от най-бавно изискуемите – капиталите и се върви към по-бързо изискуемите – получените заеми, задълженията и финансиранията. В пасива на счетоводния баланс се записва непокритата загуба от минали години и загубата от текущата година, но с отрицателен знак.

№18 Обобщаване и проверка на данните от

текущото счетоводно отчитане.

На определени интервали записванията по счетоводните сметки, трябва да бъдат обобщени и проверени. Това се налага от съображения за обективност и точност на записванията в процеса на текущото счетоводно отчитане. Целта и да се отстранят евентуални грешки и пропуски и се характеризира и анализира имущественото състояние на предприятието за съответния период.

Оборотните ведомости са техническо средство са обобщаване и проверка на данните от систематическо счетоводно отчитане.

И така като отчитането се организира в 2 насоки, то оборотните ведомости се подразделят на оборотни ведомости за положението по синтетичните сметки и оборотни ведомости за положението по аналитичните сметки (партиди, наричани още изявления).

Оборотните ведомости за положението по синтетичните счетоводни сметки представляват графично оформени таблици. Те се попълват с данни от главната книга на предприятието, т.е. с установени стойностни размери на отделни структурни елементи – обороти, сборове и салда (начални и крайни). При сборуването  на пренесената от синтетичните счетоводни сметки, информацията в оборотните ведомости, следва да се получат 3 двойки равни сборове.

ô Сборовете от сумите на началните остатъци по дебита и по кредита на счетоводните сметки, трябва да бъдат равни по между си, което се дължи на задължителното равенство м/у активите и пасивите на предприятието като елементи на неговото имущество. При евентуално неравенство е допусната грешка, която има сборен характер или е свързана с неправилно откриване на синтетичните счетоводни сметки.

ô Сборовете на дебитните и на кредитните обороти за съответния отчетен период трябва да бъдат равни по между си, което е резултат на метода на двойното записване.

ô Сборовете по дебита и кредита на салдата в клая на отчетния период трябва също да бъдат равни по между си, което се дължи на преходните две равенства от една страна, а от друга – на неравенството, което съществува м/у актива и пасива на предприятието във всеки момент.

Наличието на трите двойки равенства в оборотната ведомост за положението по синтетичните счетоводни сметки е гаранция, че извършените счетоводни записвания през отчетния период са верни.

Грешки в оборотната ведомост. В случай на неравенство, това е сигнал за допусната грешка в процеса на текущото счетоводно отчитане. Евентуалните грешки могат да бъдат от различно естество, но най-често се свеждат: неправилно записване на остатъците по счетоводните сметки в началото на отчетния период: грешки при завеждането на счетоводните сметки: технически грешки при сборуването на сумите: грешки при изготвяне на самата оборотна ведомост.

Оборотни ведомости за положението по наличните счетоводни сметки. Те се наричат още извлечения и също представляват таблици с определена форма. Принципът за изготвяне е сходен с този за отчитане на броя, източника на информация и формата на представяне.

На практика в едно предприятие броят на оборотните ведомости за положението по аналитичните счетоводни сметки ще зависи от броя на синтетичните счетоводни сметки, към които има организационно аналитично отчитане. За всяка една от тях се изготвя оборотна ведомост (извлечение).

Аналогично на оборотните ведомости за положението по синтетичните счетоводни сметки, извлеченията са предназначени за проверка на правилността и пълнотата на записванията по аналогичните счетоводни сметки. Те са свързани със следните зависимости:

ô Сборът от наличните салда по партидите към дадена синтетична счетоводна сметка, трябва да бъде равен на началното салдо по самата синтетична сметка.

ô Сборът от оборотите (дебитни и кредитни) по партидите към дадена синтетична сметка, трябва да бъде равен на оборота (дебитен и кредитен) по самата синтетична сметка.

ô Сборът на крайните остатъци от партидите към дадена синтетична сметка, трябва да бъде равен на крайното салдо по самата синтетична счетоводна сметка.

Чрез установяване на посочените равенства се доказва синхронът м/у синтетичното и аналитичното счетоводно отчитане. Той и следствие на обстоятелството, че остатъците и стопанските операции, записани в дадена синтетична сметка, се записват и в аналитичните сметки към нея с еднакви суми.

Ведомостите за положението по синтетичните и аналитичните счетоводни сметки имат голямо практическо значение. Освен за откриване и отстраняване на грешки и пропуски в процеса на текущото счетоводно отчитане, те съдържат и много богата информация и финансовото състояние на предприятието, която може да бъде използвана за задълбочен анализ на неговата дейност. Чрез оборотните ведомости се осъществява и връзката м/у синтетичните счетоводни сметки и счетоводния баланс, тъй като последните две колонки на оборотната ведомост за положението по синтетичните сметки фактически представляват салдов счетоводен баланс.

№20 Информационни възможности на

двустранното счетоводство и потребители на счетоводна

информация, предоставяна от него.

Във всяко предприятие се регистрира различна по обем и разнообразна по съдържание информация. Това става с помощта на документирането. По-нататък обхванатите информационни съвкупности се систематизират и допълват периодично чрез инвентаризиране на активите и пасивите. Систематизирането на първично регистрираните данни се базира на системата на счетоводните сметки (синтетични и аналитични) на двойното записване по тях. Самото групиране има за основа информационните потребности на стопанското управление и се извършва в счетоводни регистри.

Според Закона за счетоводството “регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични или вторични счетоводни документи”. Или счетоводните регистри са таблици, с помощта на които се регистрират и систематизират първични данни, получени чрез документирането.

Съгласно действащата нормативна база, счетоводните регистри се откриват ежегодно към 01.01., а за новосъздадените предприятия – към датата на тяхното учредяване. Те могат да се приключват към края на всеки месец и задължително към 31.12. или към датата на ликвидиране на предприятието. Приключването става чрез окончателна обработка на счетоводната информация за отчетния период, а при регистрите за систематично отчитане с проверка на данните чрез изготвяне на оборотни ведомости за положението по синтетичните и по аналитичните счетоводни сметки.

Всеки счетоводен регистър, съдържа определени реквизити .Това са информационни показатели, които характеризират записванията в него. Съвкупността на всички реквизити, тяхното разположение и графично представяне, както и начинът на фиксирането им, определят табличната форма на регистъра.

Обикновено реквизитите на един регистър са сходни с тези на вторичните счетоводни документи и включват: наименование; принадлежност; дата, месец и година на използване; заглавни редове и колони; пореден номер и стойност, отразена в първичните счетоводни документи, въз основа на които се прави записването; подпис на длъжностните лица.

В счетоводната практика се използват много и различни по форма регистри, които обикновено се класифицират по определени признаци. Групирането улеснява създаването на най-рационални талбични форми, на удобни размери, на достатъчен брой таблици и др.

По-важни признаци за класифициране на счетоводните регистри са:

По начина на записване на данните и на външен вид биват:

ô Подвързани счетоводни книги – специално пригодени тетрадки, чиито листове са еднообразно разграфени по определен начин. За да се изключи възможност за злоупотреби, те се прошнуроват, номерират и заверяват, а на последната страница се посочва броят на листовете. Такива документи са: Касовата книга; Инвентарната книга; Книгата за ценни книжа; Книгата за дяловите вноски; Книгата за приходите; Книгата за разходите и др.

 ô Счетоводни картотеки – сбор от свободни листове (карти), изготвени от специална хартия или картон и разграфени според предназначението на записванията по тях. Използват се най-често за организиране на аналитичното отчитане към инвентарните счетоводни сметки.

ô Регистратори – представляват също сбор от карти, но прикрепени трайно по подходящ начин към папки с твърди корици.

 ô Регистри за машинно вписване – съвкупност от използвани в предприятието перфоленти, магнитни ленти, магнитни дискове, дискети и всички други електромагнитни и електронно-запаметяващи устройства. В практиката те са известни като технически носители на счетоводната информация и зависят от вида, типа и класата на използваните средства за автоматизирано регистриране и обработване на отчетните данни.

Според вида на записванията по тях, счетоводните регистри се подразделят на: регистри за хронологични записвания, регистри за систематични записвания и комбинирани счетоводни ресурси.

№21 Техника и технология при

двустранното счетоводство.

Счетоводната форма е понятие, свързано с технологията на отчетния период в отделното предприятие. Самата технология характеризира начините, методите и средствата за осъществяване на счетоводната дейност.

Следващата форма следва да се схваща като съвкупност от счетоводни регистри и технология на записванията па тях.

Всяка счетоводна форма се различава от останалите по няколко неща. Различен е най-вече броят и вида на използваните регистри. Обикновено счетоводни формират един основен и няколко допълнителни счетоводни регистри. В повечето случаи основният регистър определя и наименованието на счетоводната форма.

В зависимост от комбинацията м/у задължителните и допълнителните регистри, технологията на записванията по тях и времето на завеждане, в практиката са се използвали и се използват различни разновидности на няколко основни счетоводни форми.

ô Книжни счетоводни форми – свързани са с използването на подвързани счетоводни регистри. Те са характерни за началния етап от развитието на счетоводството. 

ô Картотечните счетоводни форми – изграждат се предимно на база на картотеките и регистраторите. Те са свързани със значително нарастване на счетоводната работа и необходимостта от по-ясно разделение и специализация на счетоводния труд.

ô Комбинирани счетоводни форми – обединяват хронологично и систематично счетоводно отчитане.

ô Автоматизирани счетоводни форми – характеризират се с използване та съвременна електронно-изчислителна техника за обхващането, преобразуването, актуализирането и съхраняването на счетоводна информация. Понастоящем тя се реализира с помощта на готови програмни продукти.

Според начина на разграфяване, счетоводните регистри биват: едностранни, двустранни и многоколонни.

Независимо от голямото разнообразие на използваните в счетоводната практика регистри, тяхното значение в цялостната счетоводна дейност е голямо. То следва да се оценява в няколко направления:

  ô Чрез счетоводните регистри многобройните и разнообразни данни, регистрирани с помощта на документирането, се систематизират и отразяват в определени, сравнително малко на брой, отчетни показатели. благодарение на това ръководството на предприятието може много лесно и бързо да получи необходимата му информация за имущественото и финансовото състояние, а така също и за финансовият резултат от осъществената дейност.

ô С помощта на счетоводните регистри се осъществява необходимата връзка м/у документирането и счетоводния баланс.

ô Счетоводните регистри са източник на разнообразна и богата в съдържателно отношение счетоводната информация, която може да бъде съхранена, използвана и актуализирана продължително време. Потребители на тази информация са както ръководството на предприятието, така и неговите клиенти, партньори, кредитори, държавата, чрез своите институции (данъчна, социална и др.)

№22 Организация на отчетността при

двустранното счетоводство.

Организацията представлява съвкупност от взаимоотношенията м/у хора и вещи, ориентирана към рационализиране на счетоводството в предприятията.

Организацията е представена от действащата норматива уредба с общ и специфичен характер. Общите нормативни актове се отнасят главно да създаване и функциониране на самото предприятие. Такива са Търговският закон, Законът за кооперациите, Законът за банките и кредитното дело, Законът за социалното осигуряване, Законът за данъците и др.

Специфичните нормативни актове са свързани пряко с осъществяване на счетоводната дейност в предприятията. Това са: Законът за счетоводството, Националният сметкоплан, Национални счетоводни стандарти и Албумът на първичните счетоводни документи.

И тъй като организацията на счетоводството е подчинена на общата организация на управлението в предприятието, то тя може да се преценява от 2 гледни точки – като организация на човешкия труд и като организация на информационната система.

Първата гледна точка е свързана с изграждането на функционално-структурния модел на счетоводството в предприятието. Този модел има 2 съставни части:

ô функциите на счетоводството като вид управленческа дейност – общо-икономически, юридически и социални функции.

 ô структурата на самото счетоводство като организационно-управленческо формулиране.

След очертаването на организационно-структурния модел на счетоводството е необходимо да се решат и въпросите за самия счетоводен труд и за квалификационните изисквания към счетоводителите. Това има особено значение за определяне числеността на счетоводния персонал и неговото равномерно натоварване през отчетния период.

Втората гледна точка, е да се прецени организацията на счетоводството, но вече не е като човешка дейност, а като система за информация, т.е. като информационна система. Тук разработките се свързват с основните компоненти:

ô Информационни източници – това са местата, където се създава отчетната информация или по-точно пунктовете, в които се изготвят или получават носителите на счетоводната информация.

 ô Информационни потоци – представляват съвкупност от създадени счетоводни информационни единици и тяхното движение в рамките на предприятието и извън него.тяхната организация зависи изключително от документооборота в предприятието.

ô На база на информационните потоци се изграждат и каналите за връзка. По същество, това са информационни потоци с постоянен характер, вътрешните потребители на счетоводната информация.

Съществен момент в организацията е програмното осигуряване на счетоводната технология.

В основата на организацията на счетоводството във всяко предприятие стои избраната от него счетоводна политика. Тя представлява възприетия от предприятието счетоводен модел за отчитане на неговата дейност през отчетния период и съдържа 3 задължителни стадия – хронологическо обхващане на счетоводната информация и проверка на данните от текущото счетоводно отчитане.

Въз основа на действащата норматива база и съществуващите законови принципи за осъществяване на счетоводството, се изготвя счетоводната политика на всяко предприятие. Нейното реализиране предлага:

™ законосъобразност при организацията на счетоводството.

™ пълно и достоверно отразяване на всяка стопанска операция.

™ обективно и точно модифициране на информацията

™ документиране на стопанските операции в момента на тяхното извършване.

™ хронологично регистриране и систематизиране на счетоводните документи за извършените стопански операции въз основа на съдържащите се  в тях реквизити.

™ текущо и периодично оценяване на активите, пасивите и капитала.

™ приключване на счетоводните сметки, книги, регистри в края на отчетния период.

™ установяване на финансовия резултат от дейността на предприятието и размера на дължимите данъци.

™ осигуряване на информация за съставяне на годишния счетоводен отчет.

№24 Отчитане на получените заеми и

на получените съучастия.

І. Характеристика.

Получените заеми са част от привлечените капитали. Това са задължения, средствата на които се използват в стопанската дейност на предприятието. Заемите, които предприятията могат да получават, биват: получените краткосрочни заеми се използват за придобиване на краткотрайни материални активи, а получените дългосрочни заеми – за придобиване на дълготрайни материални активи.

ІІ. Отчитане.

Всички получени заеми се отчитат чрез с/ки от група 15 получени заеми.

С/ка 150 Получени краткосрочни заеми

С/ка 151 Получени дългосрочни заеми

С/ка 153 Задължения по лизинг

С/ка 159 Други заеми и дългове

Тези сметки са пасивни и се кредитират при получаване на заемите, а се дебитират при тяхното издължаване – връщане. Могат да имат и кредитно салдо, което ще показва размерът на дължимите заеми.

При получаване на краткосрочен или дългосрочен заем се кредитират с/ки 150, 151, а се дибитират:

→ с/ките от гр. 50

→ с/ките от гр.40 – в случай, че предоставените заеми се изплащат суми на доставчиците.

→ с/ките от гр. 20, 21 – в случай, че се закупуват дългосрочни активи

→ с/ките от гр. 30 – в случай, че се закупуват материали и стоки.

Издължаването на получените заеми се записват по дебита на с/ки 150 и 151 и обикновено се кредитират с/ки от гр. 50 Парични средства или гр. 41 Клиенти.

ІІІ. Съучастията също са част от привлечения капитал на предприятието. Това са задължения към съдружниците, които са внесли дялови вноски в предприятието. Отчитат се чрез с/ка 426 и с/ка 425.

С/ка 426 Вземания по записани дялови вноски. Тя е активна сметка. Дебитира се при закупуване на дяловите вноски от съдружниците с/у кредита на с/ка 100 Основен капитал. Кредитира се при внасяне на записаните дялови вноски на съдружниците с/у дебита на с/ките от гр. 20, 21, 30, 31, 50.

В края на отчетния период се изплащат дивиденти на съдружниците в резултат на реализираната печалба.

→ начислени суми на съдружниците от дивиденти – 121 / 425.

→ изплатени суми по начислени дивиденти – 425 / гр. 50

→ преобразуване на вземане от дивиденти в капитал – 425 / 100

№26 Отчитане на краткосрочните инвестиции.

І. Характеристика.

Краткосрочните инвестиции включват акции, облигации, държавни ценни книжа, благородни метали и скъпоценни камъни. Включват се само тези акции, облигации и държавни ценни книжа, които са бързо ликвидни. С тях предприятието цели да увеличи доходите си.

При придобиване на акции, облигации и държавни ценни книжа, те се записват по цена на придобиване. В клая на месеца е прието придобитите краткосрочни инвестиции да се оценяват по борсовата им цена, ако са регистрирани на борсата.

Ако при продажбата на кратк. инвестиции има разлика м/у продажбата и отчетната им стойност, тя се отбелязва като финансов приход или финансов разход.

ІІ. Отчитане.

1 – документи – сметка, фактура, банкови извлечения и др.

2 – счет. сметки – отчитането на краткосрочните инвестиции, става чрез с/ките от гр. 51 Краткосрочни финансови активи. Тези сметки са активни. Дебитират се при увеличаването на с/ки, а се кредитират при намаляването им. Могат да имат дебитно салдо, което отразява стойностния размер на наличните видове инвестиции.

Използват се и с/ка 621 Разходи по операции с финансови инструменти и с/ка 721 Приходи от операции с финансови инструменти.

3 – стоп. операции.

→ покупка на краткосрочни инвестиции – 51/50

→ продажба на краткосрочни инвестиции – 50/51

→ отрицателна разлика при продажба – 50, 621/51

→ положителна разлика при продажбата – 50/51, 721

→ преоценка на краткосрочните инвестиции в края на месеца – 51/721 или 621/51

№27 Отчитане на дълготрайните

материални активи.

І. Характеристика.

ДМА имат натурално-веществен характер и участват многократно в текущата дейност на предприятието, като запазват своята първоначална форма на съществуване. Тяхната ликвидност е бавна. ДМА са амортизуеми дълготрайни активи, т.е. потребителската им стойност намалява с физическото и моралното им остаряване, а те пренасят постепенно и на части разменната си стойност в/у стойността на онова, което се създава в предприятието.

ДМА са: земи и терени, подобрения в/у земите и терените, сгради, машини, съоръжения, оборудване, транспортни средства, компютърна техника, обзавеждане и трайни активи, други дълготрайни материални активи.

ДМА се оценяват по цена на придобиване, себестойност и пазарна цена.

Отчитането им може да бъде синтетично и аналитично.

ІІ. Амортизация.

Моралното и физическото износване засягат потребителните свойства на ДМА. Наред с това, в процеса на износването, постепенно намалява и тяхната стойност. Този процес е свързан с пренасяне на стойността им в стойността на произведения продукт.  Амортизацията е разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизуемата стойност на даден актив през предполагаем срок на годност.

Действащото законодателство дава възможност на всяко предприятие само да определя амортизационната си политика. То разработва индивидуален амортизационен план за всеки амортизуем актив по години.

Във връзка с амортизацията се използват следните по-важни понятия:

Отчетна стойност – стойността, по която активът е заведен счетоводно в предприятието.

Амортизуема стойност – стойността на амортизуемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност.

Амортизационна квота – част от аморт. стойност, разпределена като разход през определени отчетни периоди и изчислена с помощта на избран метод за амортизация.

Амортизационна норма – съотношение м/у аморт. стойност, приета за 100 и определения срок за практическо използване в години.

Въз основа на амортизационния план се разработва таблица за изчисляване на амортизациите, в която се описват отделните видове дълготрайни активи и предлаганите методи за амортизация.

Методът за амортизацията е начинът, по който се определя размера на амортизацията през отделните отчетни периоди в рамките на срока на годност на актива. Предприятието може да прилага систематично линеен или нелинейни методи.

g линеен метод – АК-и и за целия амортизационен период са еднакви, те са постоянна величина, която се променя през целевия аморт. период.

Нелинейни методи биват увеличаващи и намаляващи.

g прогресивен нелинеен метод – АК-а на първата година нараства, като първата е най-ниска.

g дегресивен нелинеен метод – АК-а през първата година е най-висок, а през последната най-ниска.

g константно-дегресивен метод – АН се определя като при линейния метод, но се завишава с определен от предприятието коефициент.

g метод на сумата на числата – АН се променя през годините на амортизационния срок и се определя като отношение на броя на годините, оставащи до изчитане на аморт. срок и сумата на числата на годините в аморт. срок.

ІІІ. Отчитане.

1 – Документи – Акт за приемане и предаване на ДМА, протокол за бракуване, сметка за ликвидация на ДМА, таблица за изчисляване на амортизационните квоти на ДМА.

Други документи – платежни нареждания, платежни изисквания, РКО, ПКО, ведомости, справки и др.

2 – Сметки – използват се гр. 20 Дълготрайни материални активи. Активни – дебитират се с  увеличението на съответните ДМА и се кредитират с наличието им. Имат дебитно салдо, което отразява стойностния размер на наличните ДМА.

С/ка 616 Разходи за придобиване на ДМА

С/ка 703 Приходи за продажба на ДМА

С/ка 690 Извънредни р/ди

С/ка 790 Извънредни приходи

3 – Стоп. операции

3.1. в посока увеличение

" покупка на ДМА в случай, че няма допълнителни р/ди – 20 (4531) /50, 40, 15

" покупка на ДМА в случай, че има доп. р/ди – 616 (4531) /40, 50, 60, 20/616 (активът се заприходява чрез АППДМА по цена на придобиване).

" получени безвъзмездно, констатирани изплащания – 20/790

" закупени от ПОЛ – 20/422

3.2. в посока на намаление

" безвъзмездно продаване, бракуване и ликвидация на ДМА – 690, 240 /20

" продажба на ДМА – 240 (703) / 20, 50, 41, /703, 4532

" продажба на ДМА под формата на дарение или спонсорство – 240, 119/20

" липса на ДМА без вина на МОЛ – 240, 690/20

" липса по вина на МОЛ – 240/20, 441/20, 442

3.3. начисляване на амортизацията на ДМА – 602/240

№28 Отчитане на дълготрайните

нематериални активи.

І. Характеристика.

ДНА няма натурално-веществен характер като ДМА, от също като тях обслужват продължително време осъществяваната от предприятието дейност. Имат разработен състав и различно предназначение. ДНА са амортизуеми, т.е. пренасят на части стойността на това, което се създава в предприятието.

ДНА биват: права в/у интелектуална собственост, права в/у индустриална собственост, програмни продукти, продукти от развойна д/ст, други нематериални активи.

ДНА се оценяват по цена на придобиване, покупна цена, себестойност, продажна цена.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки – гр. 21 Нематериални активи

2 – Стопанска операция.

" покупка на ДНА – 21 (4531) /40, 50

"безвъзмездно получени ДНА – 21/790

" продадени ДНА – 241, 703/21, 41, 50/703, 4532

" бракуване, безвъзмездно отдаване, липси на ДНА – 241, 690/21

" начислена амортизация на ДНА – 602/241

№29 Отчитане на дългосрочните активи

І. Характеристика.

ДИ са средства, предоставени на други предприятия с цел стопанска и финансова изгода. Те могат да бъдат под формата на съучастия, инвестиционни книжа, инвестиционни имоти и други дългосрочни инвестиции.

ДИ се неамортизуми дълготрайни активи.

Съучастията са участия със средства на предприятието в капиталите на други предприятия. Те са под формата на акции или дялове. В зависимост от относителният дял на съучастието, те биват съучастие с контролно участие (над 50% от капитала на инвестираното предприятие), със значително участие (м/у 25% и 50%) или малцинствено (до 25%).

Всяка дългосрочна инвестиция се оценява по цена на придобиване. Тя е равна на покупната цена, както и всички разходи по придобиването. В края на годината ДИ се оценяват по справедливата им цена, определена от Търговския закон. При продажба на ДИ, разликата м/у продажната и балансната им стойност се отчита като приход или разход от инвестиции.  

При оценка на ръководството може да си води синтетично или аналитично отчитане.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки – гр.22 Дългосрочни инвестиции. Активни.

С/ка 721 Приходи от операции с финансови инструменти.

С/ка 621 Разходи по операции с финансови инструменти.

С/ка 750 Приходи за бъдещи периоди.

С/ка 650 Разходи за бъдещи периоди.

С/ка 690 Извънредни разходи.

2 – Стопанки  операции.

" придобиване чрез парични средства – 22/50

" придобиване чрез вноски в имуществото – 240, 241/20, 21, 22/20, 21 (ако има разлика м/у отчетната стойност и справедливата цена – 22/20, 21, 750 или 22, 650/20, 21)

" преоценка на ДИ в края на годината по справедлива цена – 22/113 или 113/22

" отписване на ДИ в резултат на трансформирането им в парични средства – 50/22

" _______ ІІ ________ в ДМА и ДНА – 20, 21/22

" _______ ІІ ________ в КМА – 30, 31/22

" при ликвидация на инвестираното предприятие, когато стойността на получените ДИ < балансова стойност – 690/22.

№30 Отчитане на материалите.

І. Характеристика.

Материалите се отнасят към краткотрайните активи на предприятието. Те обслужват дейността му за сравнително кратко време и променят видимо и изцяло първоначалната си форма, а тяхната стойност се преобразува в друга. Тяхната ликвидност е бърза.

От гледна точка на функционалната им роля в дейността различаваме: основни, спомагателни, горивни материали, резервни части, полуфабрикати, амбалажни и консумативни материали, опитни образци и модели.

Голямото разнообразие и движение на материалите създават проблеми при тяхното оценяване. При придобиване, те се оценяват по цена на придобиване. При безвъзмездно получаване – при продажна цена. Съществуват 3 метода за оценка намалението на материали – “първа входяща, първа изходяща”, “последна входяща, първа изходяща”, “средна претеглена”. Предприятието само определя кой метод да използва.

Отчитането може да е както синтетично, така и аналитично.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – данъчна или опростена фактура, протокол, стокова и складова разписка, искане, ПН, ПИ, ПКО, РКО и др.

2 – Сметки – с/ка 301 Материали. Активи.

С/ка 300 Доставки, гр.50, 40, 690, 790 и др.

3 – Стоп. операции.

" покупка на М – 301 (4531) /50, 40, 422

" покупка на М при направени допълнителни р/ди – 300 (4531)/ 40, 50, 301/300

" безвъзмездно получаване, излишък – 301/790

" вложени в производството М – 600/301

" продадени М – 704/301, 50, 41/704, 4532

" направено дарение, бракуване, липси – 609/301, 4532

" липси по вина на МОЛ – 441/301, 442, 4532

№31 Отчитане на продукция.

І. Характеристика.

Продукцията е краткотраен актив от имуществото на предприятието. Като такъв тя е бързо ликвидна и участва еднократно в дейността на предприятието.

Продукцията е резултат от производствената дейност на предприятието. Обикновено е предназначена за продажба и има 2 основни измерения: веществена и невеществетна.

Оценява се по себестойност, която е формирана от основните производствени разходи.

Отчита се синтетично и аналитично по видове, поръчки и др.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – складова и стокова разписка, протокол, инвентаризационен опис, данъчна и опростена фактура, ПКО, банково бордеро и др.

2 – Сметка –с/ка 302 Продукция.

С/ка 610 Р/ди за основна дейност.

С/ка 700 Приходи от продажба на продукция.

3 – Счетоводни операции.

" заприходяване на произведена продукция – 302/610

" излишък на продукция – 302/790

" продажба на продукция – 700/302, 50, 41/700, 4532

" бракуване, дарение, липси – 690/302, 4532

" липси по вина на МОЛ – 441/302, 4532, 442

№32 Отчитане на стоки.

І. Характеристика.

Стоките са краткотрайни активи, които са обект на покупки и продажби. Те могат да бъдат в складовете, в обектите за продажба на дребно, на отговорно пазене, на консигнация и на лагеруване. Могат да бъдат и обект на преработка, дообработка и сортировка.

Като вид материален актив, стоките се отчитат натурално и стойностно.

Оценяват се по цена на придобиване, себестойност, продажна цена и по методите за оценка намалението на МЗ.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – складова, стокова разписка, дан. фактура, протокол, ИО, ПКО, РКО, банково бордеро и др.

2 – Сметки – с/ка 303 Стоки.

С/ка 701 Приходи от продажба на стоки.

С/ка 690, 790 и др.

3 – Стоп . операции

" доставени стоки – 303, 4531/50, 40

" доставени незаприходени стоки – 300, 4531/50, 40, 303/300

" установени излишъци, предоставени безвъзмездно – 303/790

" продадени стоки – 701/303, 50, 41/701, 4532

" бракуване, липси и безвъзмездно предаване се стоки – 690/303, 4532

" липси по вина на МОЛ – 441/303, 4532, 442

№33 Отчитане на разходите за дейността.

І. Обща характеристика.

1 – Същност.

Разходите представляват намаляване на стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на намаляване на активите или нарастване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това което се дължи на съучастниците в капитала (акционери, съдружници и др.) при разпределението на печалбата и преоценката, отразена в капитала.

2 – Класификация.

а) в зависимост от техния състав – прости и комплексни.

б) от гледна точка на значението и ролята на разходите в производството – основни и допълнителни.

в) според начина по който се включват в себестойността на продукцията – преки и косвени.

г) в зависимост от периода за който се отнася – текущи и за дъбещи периоди.

В съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, направените разходи в предприятието се отчитат в следните основни групи:

ô разходи за дейността

ô финансови разходи

ô извънредни разходи

ô разходи за данъци в/у печалбата.

За всички разходи, свързани с дейността на предприятието, се осигурява информация та техния състав по икономически елементи – материали, външни услуги, амортизации, заплати, осигуровки и други разходи.

С оглед установяването на разходите по отделни обекти на отчитане и калкулиране, себестойността на продукцията и услугите, разходите за дейността се разпределят (отнасят) и по функционално предназначение: за осъществяване на оперативната (основна и спомагателна) дейност, за продажба на продукция, административни разходи и за други направления (за придобиване и ликвидация на ДМА, за доставка на краткотрайни материални активи).

ІІ. Отчитане

1 – Документи – искане, лимитни карти, фактури, разписка, ведомост, РКО, ПН, авансов отчет, амортизационен план, оборотни ведомости за отчитане на производствените разходи и др.

2 – Сметки

Гр. 60 – Разходи за икономически елементи – сметките са активни. Дебитират се с отчитане на извънредните разходи за дейността по елементи. Кретитират се с отнасянето на извънредните разходи по видове дейност в рая на отчетния период. Нямат салда и не участват в баланса на предприятието.

Тези сметки служат за натрупване на обороти, които са необходими при изготвянето на Отчета на приходи и разходи – в разходната му страна в частта за “разходи по дейността”.

Гр. 61 – Разходи за дейността – сметките са активни. Дебитират се с отнасянето на разходите по елементи с/у кредитиране на гр. 60. кредитират се при:

- заприходяването на готовата продукция с/у кредитиране на с/ка 302

- при заприходяването на придобит ДА с/у кредитиране на гр. 20, 21, 22

- при отчитане на финансовия резултат с/у кредитиране на с/ка 122

Салдо могат да имат само с/ки 610 и 611, което е винаги дебитно и показва размерът на незавършеното производство в края на отчетния период. Дава се общо.

Други сметки: 301, 422, гр. 49, гр.50, 240, 241, 420, 460, 122.

3 – Стоп. операции

" вложени материали в производството  - 600/301

" начислени външни услуги – 610/гр.40, гр. 49, гр.50

" начислени амортизации – 602/240, 241

" начислени заплати на персонала – 603/420

" начислени осигуровки – 604/гр. 46

" други разходи по икон. Елементи – 609/422 гр.49

" отнасяне на разходите по предназначение – 610, 611, 615 гр./60

№34Отчитане на фин, извънредните разходи и разходите за бъдещи периоди.

І. Обща характеристика.

Фин разходи са елементи, парични разходи свързани с: начислени лихви за ползвани заеми и дългове, отрицателни разлики от продажбата на фин активи и инструменти, разходи от последващи оценки на фин активи и инструменти, отриц разлика от промяна на валутни курсове на чуждестранна валута, други фин разходи, като начислени такси, комисионни и др.

Извънредните разходи възникват случайно или са подредени от събитията извън обичайната дейност на предприятието. По-конкретно към тях се отнасят: кражби и ограбвания, липси без да е установено виновно лице, напълно или частично унищожаване на активи в резултат на стихийни бедствия и др.

Разходите за бъдещи периоди представляват разсрочени разходи, които се признават за текущи през следващи периоди. Такива са: разходи по лизингови договори, предплатени лихви и др.

ІІ. Отчитане.

1 – Документи – лихвен лист, РКО, ПН, фактури, протоколи, инвестиционни описи, справки, ведомости, актове и др.

2 – Сметки.

Гр. 62 – финансови разходи – сметките са активни. Дебитират се при извършване на разходите. Кредитират се при приключването им в края на отчетния период. Няма салдо. Дебитираният период по сметките участва при формирането на Отчета за приходите и разходите в разходната му страна в частта “финансови разходи”.

С/ка 690 – Извънредни разходи – активна. Дебитират се при отразяване на разходите. Кредитират се при приключването й в края на отчетния период. Няма салдо и не участва в баланса.

Гр. 65 – Разходи за бъдещи периоди – активни. Дебитират се със сумата на разходните разходи. Кредитират се със сумата на признатите финансови разходи за текущи през съответния отчетен период. Могат да имат дебитно салдо, което се посочва в актива на баланса на предприятието като разходи за бъдещи периоди.

3 – Стопански операции.

" начислени лихви – 620/493

" начислени и изплатени лихви – 620/гр.50

" отчислена отрицателна разлика при операции и финансови инструменти – гр. 50, 621/гр. 23

" отчетна отрицателна разлика при операции с чуждестранна валута – гр. 50, 622/501 вал.

" предварително изплатени лихви по заеми – 653/501

" отписване на бракувани, дарени, липсващи ДМА и ктатк. Активи без вина на МОЛ – 240, 690/гр. 20, гр. 30

" отписани вземания поради изтекъл давностен срок – 690/гр.41, 42, 43, 44, 49

" платени глоби – 690/гр. 50

" отчетен финансов резултат – 122/гр.62, 62, 690

№35 Отчитане на приходите от дейността.

І. Обща характеристика.

Приходите представляват нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване (въвеждане, подобрения) на активи или намаляване на пасиви, което води до нарастване на собствения капитал, отделно от дяловите вноски на капиталовложителите и преоценка, отразена в този капитал.

Приходите на предприятието се дефинират в 3 основни групи: приходи от дейността, финансови приходи и извънредни приходи.

Към приходите, свързани с дейността се отнасят приходите от продажби на продукция, стоки, услуги и други продажби (например на ДА, на материали) и други приходи. Тук се отнася и частта от финансиранията за дълготрайни активи и за текущата дейност, признати за приход за съответния отчетен период.

Тези приходи участват в Отчета за приходите и разходите в приходната му страна в частта “приходи за дейността”.

ІІ. Отчитане

1 – Документи – фактура, ПКО, банково бордеро, договор и др.

2 – Сметки.

Гр. 70 – Приходи от продажби – сметките са пасивни. Кредитират се при възникване на вземания от клиентите или получаването на парични средства за фактурирани и признати продажби с продажната цена. Дебитират се с:

- отписването на продадения актив с фактическата му стойност.

- с отчитането на финансовия резултат от продажбата.

Могат да имат кредитно салдо, ако процесът на реализиране не е приключил.

3 – Стоп. операции

" продадени активи – гр. 40, 50/70, 4532

" отписани продадени ДА – (240, 241), гр.70/20, 21

" отписани продадени кратк. активи – гр. 70/30, 31

" отписани продадени услуги – 702/611

" отчетни административни разходи за продажби – гр. 70/615

" приключване на с/ка Разходи за продажба – 700/614

" отчетен финансов резултат – гр.70/122 (ако КО на с/кити >ДО) – 122/гр.70 (ако КО< на с/ките).

№36 Отчитане на финансовите, извънредните

приходи и приходите за бъдещи периоди.

І. Обща характеристика.

Финансовите приходи се формират при използването на ресурси на предприятието от трети лица: приходи от лихви, от съучастия, положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти, положителни разлики от промяната на валутните курсове и други финансови приходи.

Извънредните приходи са приходите, които възникват случайно или са в резултат на събития извън обичайната дейност на предприятието.

Приходите за бъдещи периоди са такива приходи, за които още при получаването им е известно, че се отнасят за следващи периоди, т.е. не са непосредствено свързани с текущия финансов резултат.

Финансовите и извънредните приходи дават информация за образуването на приходната част на Отчета за приходите и разходите.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки.

Гр. 72 – Финансови приходи – пасивни. Кредитират се при начисляване или получаване на съответните приходи. Дебитират се с приключването им в края на отчетния период. Нямат салдо.

С/ка 790 – Извънредни приходи – пасивна. Кредитира се с отразяване на приходи за възникналите извънредни приходи, а се дебитират при приключването й в края на отчетния период. Няма салдо.

Гр. 75 – Приходи за бъдещи периоди и финансирания – пасивни. Кредитират се при получаване на сумите, а се дебитират при признаване на прихода за приход през съответния отчетен период. Могат да имат само кредитно салдо.

2 – Стоп. операции.

" начислени лихви – 493/720

" начислени и получени лихви – гр. 50/720

" отчетна положителна разлика при операции с финансови инструменти – гр. 50/ гр. 23, 721

" отчетна положителна разлика при операции с чужда валута – гр. 40, 50, 50 вал., 722

" предварително получени приходи от лихви, заеми и др. – гр. 50/ гр. 75

" отчетни приходи за бъдещи периоди като приход за текущ период – гр. 75/72

" отчитане на излишъци, дарения – гр. 50, 20, 30/790

" отчитане на финансовия резултат – гр. 72, 75, 790/122

№37 Отчитане на реалните

финансови резултати.

І. Обща характеристика.

Финансовият резултат на предприятието е стойностен израз на получения икономическия резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността за определен отчетен период. Той намира конкретен израз чрез понятията печалба, когато е положителен, или загуба, когато е отрицателен.

Счетоводната печалба или загуба за отчетния период и брутната печалба или загуба, преди да се приспадне разходът от печалбата. На практика се определя като разлика м/у сумата на отчетните приходи от дейността, финансовите и извънредните приходи, от една страна и сумата на отчетните разходи от дейността, финансовите и извънредните приходи, от една страна и сумата на отчетните разходи от дейността, финансовите и извънредните разходи, от друга страна. Положителната разлика е счетоводната печалба, а отрицателната разлика – счетоводната загуба.

Определеният по този начин счетоводен финансов резултат за отчетния период се преобразува за целите на приходи или разлики, които се признават (соътв. не се признават) от действащото данъчно законодателство. Така се получава данъчна (облагаема) печалба или данъчна загуба, в/у която се определя размера на дължимите (възстановимите) данъци.  

Редът за отчитане на данъците от печалбата, временните разлики и данъчния ефект от тях се регламентира с НСС12 – Данъци по печалба.

Печалбата от текущата година се разпределя след приключване на отчетния период по решение на собствениците. В условията на пазарна икономика предприятието вече само оценява до каква степен да разпределя реализираната печалба през отчетния период. В зависимост от конкретните ситуации пред който е изправено, то може да акумулира неразпределена печалба за бъдещи периоди, която да използва при необходимост за инвестиции, за покриване на загуби и за други цели.

ІІ. Отчитане.

1 – Сметки.

Гр. 12 – Финансови резултати – активно-пасивни. Дебитират се с изчисляване на загубата, респ. с намаляване на печалбата. Кредитират се с начисляването на печалбата, респ. намаляване на загубата. Имат салдо, което ако е дебитно показва размера на отрицателния финансов резултат, а ако е кредитно, показва размерът на положителния финансов резултат.

2 – Стоп. операции

" отразяване на положителния резултат от продажби, от операции с финансови средства, на извънредни приходи – гр. 70, 72, 790/122

" отразяване на отрицателния резултат от продажби, от операции с финансови средства, на извънредни разходи – 122/70 гр.62, 690

" начисляване на текущи разходи за данъци – 122/450, 451

" отразяване на финансовия резултат като неразпределена печалба (загуба) от минали години в началото на отчетния период – 122/121 или 120/122

" разпределение на печалбата от минали години – 121/гр.10, 11, 425, 50.

№38 Отчитане на разчетите.

І. Обща характеристика.

За да са налице разчетните отношения, трябва да има най-малко 2 страни. Едната обикновено е предприятието, което по смисъла на Закона за счетоводството е длъжно да бъде представено в лицето на съдружници, собствен персонал, различни държавни и недържавни институции – държавен бюджет, социално осигуряване, застрахователни предприятия, банки, доставчици и други кредитори, вътрешни подразделения според организационно-производителна структура.

В зависимост от отчетно-икономическата си същност, разчетите се представляват в 2 групи.

1 – вземания, които от своя страна биват реални и условни.

2 – задължения, които са също реални и условни.

Според вида на контрагентите на предприятието с които то има взаимоотношения, разчетите биват: външни или вътрешни.

В съвременните условия правилното отчитане на всички разчетни отношения има важно значение както за външните потребители на информация – държавни и други специализирани органи, така и за самото управление на предприятието. Това зависи особено много от адекватната на сегашните изисквания и добре обоснована, а след това и добре оповестена организация на отчитането им.

ІІ. Отчитане на разчети с контрагентите (доставчици, клиенти).

1 – Документи – данъчна или опростена фактура, ПКО, РКО, банково бордеро и др.

2 – Сметки.

Гр. 40 – Доставчици – пасивни сметки. Кредитират се със задълженията към доставчиците, а се дибитират при изплащането или намаляването им. Салдото на сметките е кредитно и изразява неизплатените задължения към доставчиците в даден момент.

Гр. 41 – Клиенти – активни сметки. Дебитират се във вземания от клиентите, а се кредитират при инкасирането или учреждението им по друг начин. Салдото на сметките е дебитно и изразява неинкасираните вземания от клиентите в даден момент.

Сметките и от двете групи могат да се водят аналитично по видове доставчици и клиенти.

3 – Стоп. операции

" доставени неизплатени активи – гр.20, 30, 4531/40

" изплатени задължения към доставчици – гр.50/40

" продадени неизплатени активи – гр.41/70, 4532

" инкасирани вземания от клиенти – гр.50/40

" отписаните безнадеждни вземания от клиенти – 690/гр.41

ІІІ. Отчитане на разчетите с персонала и със съдружниците.

1 – Документи – Ведомост за работната заплата, трудов договор, хонорарни сметки, ПКО, РКО, протоколи, служебни бележки и др.

2 – Счетоводни сметки.

С/ка 420 – Персонал – пасивна. Кредитира се при начисляване на възнаграждения или обезщетения в полза на персонала, а се дебитират при начисляване на удръжки от възнагражденията. Сметката трябва да има кредитно салдо, което изразява начисленото, но не изплатено до момента възнаграждение на персонала. Аналитичното отчитане се извършва с разчетно-платежната ведомост или като се прилага картотечния способ.

С/ка 422 – Подотчетни лица. Дебитират се при възникнало вземане на предприятието от подчинени лица, а се кредитират тогава, когато подотчетните лица се отчитат. Сметката може да дебитно салдо. Аналитичното отчитане се осъществява по подчинени лица.

С/ка 426 – Вземания по записани дялови вноски – активна. Дебитира се с вземанията на предприятието от неговите съдружници или учредители, а се кредитират при внасяне или покриване на записаните вноски, както и при отказ от внасяне на вноските. Салдото на сметката може да бъде дебитно и ще изразява стойностния израз на записаните, но още невнесени вноски. Аналитичното отчитане се осъществява е аналитични сметки по съдружници.

С/ка 425 – Задължения за съучастия – пасивна. Кредитират се при начисляване примерно на дивиденти, а се дибитира при изплащането или капитализирането им. Аналитичното отчисляване става по съдружници.

3 – Стоп. операции

" начислени трудови възнаграждения – 603/420

" начислени обезщетения за сметка на осигур. институции – гр. 46/420

" начислени задължителни, доброволни санкциониращи удръжки – 420/46, 449, 709

" изплатени авансово или окончателно трудови възнаграждения – 420/гр. 50

" отпуснат аванс на ПОЛ – 422/гр.50

" начислени разходи за командировка – 609/422

" в случай, че авансът е бил по-голям от отчетните разходи – гр.50/422

" нечетени записани дялов и вноски – 426/100

" внесени записани дялови вноски – гр.20, 30, 50/426

" начислени дивиденти на съдружници – 121/425

" изплатени дивиденти – 425/ гр.50

ІV. Отчитане на вземанията по рекламации, липси, надчети и съдебни спорове.

1 – Документи – инвестиционен опис, сравнителна ведомост, протоколи, решения на съда и др.

2 – Счетоводни сметки.

Гр. 44 – Разчети по липси, начети и съдебни спорове – активни сметки. Дебитират се, за да се отразят съответен вид вземания, а се кредитират при инкасиране или уреждане на вземането, както и при евентуалното му отхвърляне и да изразява неуредените или неинкасираните вземания на предприятието в даден момент. Аналитичното отчитане се осъществява в разл. направления.

С/ка 442 – Ценови разлики по липси на начети – пасивна. Кредитира се при отчитане на разлики по липси и начети, а се дебитира при отнасянето им по предназначение. Салдото на сметката може да бъде кредитирано и да изразява разликите по липси и надчети, които до момента не са уредени. Аналитичното отчитане се осъществява по видове липси и надчети, които не се уредени и от които произлизат разликите.

3 – Стоп. операции.

" проверяване на рекламация – 443/440

" призната и възстановена или изплатена рекламация – гр.20, 30 50/440

" непризната рекламация – 443/440

" непризнат отчет на МОЛ – 443/гр.50

" отчитане на разходите по делото – 443/гр.50

" отчитане на присъдени вземания – 444/443

" инкасиране или отписване поради изтекъл давностен срок на присъдени вземания – гр.50, 690/444

" отчитане на съдебно дело в полза на съответната страна – 690/443

V. Отчитане на разчетите с бюджета, осигурителни организации, фондове и ведомства.

1 – Документи – справки, Ведомост за работни заплати, ПН и др.

2 – Сметки.

С/ка 450 – Разчети с общините и с/ке 451 – Разчети за корпоративен данък – пасивни. Кредитират се при начисляване на данъци, а се дебитират при тяхното внасяне. Могат да имат кредитно салдо, което изразява начислени, но невнесени данъци от печалбата  в определен момент.

С/ка 453 – Разчети за данък добавена стойност – към нея се използват следните аналитични сметки:

С/ка 4531 – Начислен данък за покупките – активна. Дебитира се при покупка на актива, а се кредитира със сумата на данъка, който подлежи на приспадане от начисления ДДС за продажбите, както и с размера на ДДС за възстановяване. Няма салдо.

С/ка 4532 – Начислен данък на продажбите – пасивна. Кредитират се с размера на начисления данък при продажбите, а се дебитира със сумата на ДДС за покупките, както и с размера на ДДС за внасяне. Няма салдо.

С/ка 4538 – ДДС за възстановяване – активна. Дебитира се при отчитане на данъка като вземания от бюджета, а се кредитира при възстановяване на данъка.

С/ка 4539 – ДДС за внасяне – пасивна. Кредитира се с превишението на данъка за продажбите, а се дебитират се при внасяне на данъка в бюджета.

Гр. 46 – Разчети с осигурители – пасивни. Кредитират се при начисляване на осигурителни вноски и инкасиране на обезщетения. В края на отчетния период сметките могат да имат кредитно салдо, което изразява начислени, но неизпълнени осигурителни вноски.

С/ка 452 – Разчети за данъци в/у доходи на физически лица – кредитира се при начисляване на данъка, а се дебитират при внасянето му.

3 – Стоп. операции.

" начислени данъци – 121/450, 451

" внесени данъци – 450, 451 /гр.50

™ начислен ДДС при покупка – гр.20, 30, 31, 4531/гр.40, 50

™ начислен ДДС при продажба – гр.40, 50/гр. 70, 4532/4531

™ компенсиране на ДДС при покупките с ДДС за продажбите – 4532/4531

™ ако ДО по с/ка 4531<КО по с/ка 4532 – 4532/4539 (ДДС са внасяне)

™ внасяне на дължим данък – 45939/501

™ ако До по с/ка 4531 > КО по с/ка 4532 – 4538/4531 (ДДС за възстановяване) ™ провеждане на данък за възстановяване на ТДУ – 501/4538

" начислени осигуровки за сметка на работодателя – 604/гр.46

" начислени осигуровки за сметка на персонала – 420/гр.46

" привеждане на суми за обезщетения от страна на НОИ – гр. 46/420

" начислени обезщетения за сметка на НОИ – гр. 46/420

" изплащане на осигуровки от страна на работодателя – гр. 46/501

" начислен данък в/у възнаграждението на персонала по ЗОДФЛ – 420/452.

            " изплащане на изчислени задължения към бюджета – 452/гр.50

№41 Предмет на отчитане при

едностранното счетоводство.

Съгласно закона за счетоводството, едностранното счетоводство имат право да водят предприятията, чиито годишен оборот не надвишава 50 000 лв.

При едностранното финансово счетоводство, за разлика от двустранното, се осигурява информация само за реализираните от предприятието финансови резултати.

С утвърждаването у нас на НСС 28 обект на отчитане при едностранното счетоводство се явяват всички средства на предприятието и привлечения от него капитал. С отчитането на всички увеличения и намаления по тях се получава необходимата информация за установяване на различните финансови резултати.

Съгласно НСС 28 обект на отчитане при едностранното счетоводство, за разлика от двустранното, не се явяват само инвестираните от собствениците на предприятието капитали и създадените от тях резерви за сметка на реализираната печалба.

№42 Метод на едностранно счетоводство.

При едностранното счетоводство способите за набиране и обработване на информация са 6, за разлика от двустранното счетоводство, където са 8. предвид факта, че не се отчитат източниците на средства на предприятието, при едностранното счетоводство отпадат способите балансово обобщаване и двойно записване. Останалите методи, които се използват при двустранното счетоводство, се използват и тук. Това са: първично документиране, инвентаризация, оценка, калкулация, счетоводни сметки и сводка на отчетните данни.

Книгите, които се изискват да се водят от предприятията при едностранното финансово счетоводство, съгласно НСС 28 за едностранното счетоводство, са 8: 1 – инвентарна книга. 2 – книга за материалните запаси. 3 – книга за паричните средства. 4 – книга за разчетите. 5 – книга за приходите. 6 – книга за разходите. 7 – книга за печалбата. 8 – книга за данъчните облекчения.

№43 Техника и технология на

едностранното счетоводство.

Въпросът за технологията на отчитането при едностранното счетоводство се свежда до решаването на следните 3 въпроса.

І. Етапи на отчитане.

Инвентаризацията при едностранното счетоводство се прави периодически на средствата и на привлечения капитал. При констатиране на грешките и на документирани увеличения и намаления се правят и съответни записвания по книгите за тях.

Оценката се използва паралелно с всички други способи.

ІІ. Текущо и периодично счетоводно отчитане – текущото отчитане при едностранното счетоводство се прилага само при способа първично документиране. Вписванията по книгите става периодично.

ІІІ. Хронологично и систематично отчитане – при едностранното счетоводство се води комбинирано в съответните книги.

Техниката на отчитане – при едностранното счетоводство отчитането се извършва ръчно или машинно. Техническите средства, с помощта на които се отчитат измененията в имуществото на предприятието, са по негов избор. Следва само да се спазват изискванията за реквизитите, които съдържат първичните и вторичните документи и счетоводни регистри.

№44 Организация на отчитането при

едностранното счетоводство.

Организацията на отчитане при едностранното счетоводство по принцип е същата, както при двустранното: решават се въпроси относно вида на отчетността (централизирана и децентрализирана), относно модела на отчитане, броят на счетоводните работници и разпределяне на работата м/у тях.

Предвид обстоятелството, че съгласно Закона за счетоводството, едностранното счетоводство могат да водят само малките фирми, тук организацията на отчитане се свежда само до уточняване на модела на отчитане.

№45 Записвания по счетоводните книги

при едностранното счетоводство.

Осчетоводяването на извършените стопански операции в предприятие, използващо едностранно счетоводно отчитане, изисква:

1 – да се открият счетоводните книги – Инвентарната книга, Книга за материалните запаси, Касова книга, Книга за разчетите, Книга за приходите, книга за разходите.

2 – да се отразят в съответните книги настъпилите изменения в обектите на счетоводното отчитане в резултат на дейността на предприятието.

3 – да се заведат Дневник за покупките и Дневник за продажбите, изискване от ЗДДС.

4 – да се приключат счетоводните книги.

5 – да се състави отчет за  приходите и разходите.

   

 Счетоводна кантора Пловдив
Счетоводни услуги Пловдив                                      
Счетоводство Пловдив