Характеристика на финансовите резултати като обект на отчитане

Финансовият резултат (ФР) на предприятието е стойностен израз на получения икономически резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността за определен отчетен период.Той е част от собствения капитал и намира конкретен израз чрез понятията печалба, когато е положителен или загуба, когато е отрицателен.

Според прилаганата у нас финансова концепция за капитала и за поддържането му собственият капитал на предприятието се разглежда като вложени пари или вложена покупателна способност от собствениците.При тази постановка печалбата е положителна разлика между приходите и разходите или остатъка след отчисляването от получените приходи на извършените разходи за същия период.И обратно, когато разходите превишават приходите, полученият резултат е загуба.От това следва, че сборът от стойностните размери на активите и извършените разходи през отчетния период, от една страна, е равен на сбора от сумата на пасивите и собствения капитал и на получените приходи през същия период, от друга страна.

Формираният в счетоводството финансов резултат преди облагане с данъци от печалбата обикновено се различава от величаната на данъчния финансов резултат, който служи за база при определянето на корпоративни данъци.Това е свързано с данъчното преобразуване на отчетената печалба (данъчна загуба), който служи за база при определянето на корпоративни данъци.Това е свързано с данъчното преобразуване на отчетената печалба (загуба) в съответствие с изискванията на данъчното законодателство.Данъчният финансов резултат може да включва, освен счетоводна печалба (загуба) и компенсирани постоянни разлики, компенсирани временни разлики , както и други счетоводникорекции.

Постоянните разлики (ПР) възникват в случаите, когато отчетени приходи или разходи не се вземат под внимание при формирането на облагаемата печалба (данъчната загуба).Те не водят до корекции (намаление или увеличение) на данъците за други отчетни периоди и не променят ефективната данъчна ставка в сравнение с номиналната.Поради невъзстановимостта им те са елемент на текущия данък и на разхода за данъка.

За данъчните цели всеки актив и пасив има данъчна основа, която представлява сумата, с която те се признават за данъчни цели.Когато между отчетната (балансовата) стойност на един актив или пасив и неговата данъчна основа се появи разлика, тя се третира като временна разлика.В зависимост от влиянието им върху облагаемия финансов резултат в бъдещи отчетни периоди, ВР биват: облагаеми и намаляеми.В резултат на облагаемата печалба в бъдещи периоди ще се увеличи, а от намаляемите временни разлики ще произтекат суми, с които облагаемият финансов резултат в бъдещи периоди ще се намали.

Данъчните ефекти от ВР се отразяват като разчети - пасиви или активи по отсрочени данъци.Облагаемите ВР формират данъчни задължения , наричани пасиви по отсрочени данъци, а приспадаемите - данъчни вземания, наричани активи по отсрочени данъци.Като актив по отсрочени данъци се приемат и тези суми, които представляват данък върху загубата, която съгласно действащото законодатеслтво се пренася напред във времето за приспадане от бъдещи положителни финансови резултати, т.е. отложен данъчен приход.