Почивни и работни дни през новата 2013 , официални празници и именни дни

Обявени са официалните празници и почивни дни за следващата 2013 година , полезен календар и информация както и идеи за това как да планирате отпуските си можете да намерите тук : почивни и работни дни 2013

Можете да намерите и всички празници и именни дни по дати и по месеци за новата 2013 година.
През новата 2013 година работните дни ще са с един по-малко от 2012 , а почивните ще са с един повече . т.е. през 2013 ще има общо 252 работни дни и 23 почивни дни - официални празници.

Минимални прагове 2013 , мод 2013 , тзпб 2013 , осигурителни прагове 2013

НОВО : МИНИМАЛНИ ПРАГОВЕ , МОД ПО ПРОФЕСИИ , ТЗБП ЗА 2014г.


Минимални прагове , мод по професии , ТЗПБ за 2013
Обнародваха новите минимални прагове които ще влезат в сила от догодина 1. Януари 2013 година .
Таблицата с новите осигурителни прагове които влизат в сила от 2013 година както и повече информация можете да намерите тук : ТАБЛИЦА С МИНИМАЛНИ ОСИГУРИТЕЛНИ ПРАГОВЕ ЗА 2013

Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​

Някой от по важните промени са :
по чл. 8. (1) Определят се следните размери на месечния осигурителен доход за 2013 г.:
1. минимален месечен размер на осигурителния доход през календарната година
по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно
приложение № 1;
2. минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица
съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
3. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земедел-
ски производители и тютюнопроизводители – 240 лв.;
4. максимален месечен размер на осигурителния доход – 2200 лв.
(2) Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица, които не са упражнявали дейност през 2011 г., както и за започналите дейност през
2012 и 2013 г. е 420 лв.
(3) За лицата извън посочените в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване,
за които осигурителният доход за социално и/или здравно осигуряване е обвързан с
минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, се взема предвид
доходът по ал. 1, т. 2, буква „а“.

Чл. 9. Определя се за периода от 1 януари до 31 март 2013 г. минимален размер на
пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуря-
ване – 145 лв., а от 1 април 2013 г. – 150 лв. Чл. 10. Определя се за 2013 г. дневен ми-
нимален размер на обезщетението за безработица – 7,20 лв.

Чл. 11. Определя се за 2013 г. размер на паричното обезщетение за отглеждане на
малко дете по чл. 53, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване – 240 лв.

Чл. 12. Определя се за 2013 г. размер на еднократната помощ по чл. 13г от Кодекса за
социално осигуряване при смърт на осигурено лице – 540 лв.

Чл. 13. Определя се размерът на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука
и професионална болест“ по групи основни икономически дейности съгласно приложение № 2.

Чл. 14. При временен недостиг на средства във фондовете на държавното обществено
осигуряване могат да се ползват временни безлихвени заеми от централния бюджет
или от други сметки и фондове със социално предназначение до размера на едномесечните
осигурителни разходи. Заемите са отпускат с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 15. (1) За 2013 г. не се внасят вноски за фонд „Гарантирани вземания на работниците
и служителите“.

(2) За 2013 г. се определя максимален размер на гарантираните вземания по чл. 22, ал. 2
и чл. 23, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя – 1000 лв.
(3) Определя се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 1,5 на
сто от приходите на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – за
дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя.
(4) Приема се план-сметка на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ съгласно приложение № 3.

Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​

Минимални осигурителни прагове 2014

ПРАВEН РЕЖИМ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ

Правният режим на дружествата за електронни пари се съдържа основно в наскоро допълнените Закон за платежните услуги и платежните системи (обн. ДВ, бр. 23 от 2009 г.) и Наредба № 16 за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи (обн. ДВ, бр. 62 от 2009 г.), които нормативни промени, по отношение на дружествата за електронни пари, влязоха в сила, считано от 30.04.2011 г.

1. Същност на електронните пари
Електронните пари са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства, с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари (чл. 76, ал. 2 ЗПУПС). По смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) “средства” са банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари. 

Следователно, съгласно закона, електронните пари са приравнени на парите по сметка и парите в брой - банкноти и монети, но същевременно с това се и отличават от тях - имат самостоятелно съществуване като отделен вид парични средства, наред с парите по сметка и парите в брой. Подобно на парите по сметка те също представляват вземане, но за разлика от тях титулярят на това вземане не е титуляр и на сметка при издателя им. 
Уредбата на електронните пари обаче не намира приложение по отношение на парична стойност, съхранявана в инструменти, които могат да бъдат използвани за придобиване на стоки или услуги единствено в помещенията на издателя или по силата на търговски договор с издателя в рамките на ограничена мрежа от доставчици на платежни услуги или за придобиване на ограничени по вид стоки или услуги, както и по отношение на парична стойност, която се използва за извършване на платежни операции, изпълнявани чрез телекомуникационно, цифрово или информационно устройство, когато закупените стоки или услуги се доставят и се използват чрез телекомуникационно, цифрово или информационно устройство, и при условие че операторът на телекомуникационни, цифрови или информационни услуги не действа само като посредник между ползвателя на платежни услуги и доставчика на стоки и услуги.

2. Понятие за дружество за електронни пари
Понятието за дружество за електронни пари се съдържа в чл. 76 ЗПУПС като един от видовете издатели на електронни пари. Съгласно посочената разпоредба дружество за електронни пари е юридическо лице, което е получило лиценз за издаване на електронни пари по реда на ЗПУПС и актовете по прилагането му. По смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗПУПС, наред с дружествата за електронни пари, издатели на електронни пари са банките по чл. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), Европейската централна банка и националните централни банки на държавите - членки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции. Лица, които не са издатели на електронни пари, нямат право да издават електронни пари. Лице, което възнамерява да издава електронни пари като дружество за електронни пари, трябва да получи лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, преди да започне да издава електронни пари (чл. 76, ал. 3 ЗПУПС). 
Издаването на електронни пари не представлява част от изключителния предмет на дейност на кредитните институции и в частност на банките. Съгласно последната редакция на чл. 2, ал. 2 и 5 ЗКИ същият беше редуциран до публично привличане на влогове или други възстановими средства, приемане на ценности на депозит и дейност като депозитарна или попечителска институция. 
Съгласно изричната разпоредба на чл. 77в ЗПУПС дружество за електронни пари не може да приема влогове или други възстановими средства по смисъла на ЗКИ, нито да начислява лихви или да предоставя каквито и да е други ползи, свързани с продължителността на срока, за който държателят на електронни пари държи електронните пари. 
От друга страна, новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗКИ изрично предвижда, че финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършване на една или повече от посочените в закона дейности, в т.ч. и по чл. 2, ал. 2, т. 13 ЗКИ, а именно - издаване на електронни пари. В този смисъл, дружеството за електронни пари има качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ.

3. Правно положение на дружеството за електронни пари като финансова институция
Качеството на дружество за електронни пари и издател на електронни пари има юридическо лице, което след получаване на нарочен лиценз издава електронни пари по номинална стойност при получаване на средства. По искане на държателя на електронни пари дружеството за електронни пари е длъжно да изкупува обратно по всяко време и по номинална стойност паричната стойност на държаните електронни пари (чл. 75, ал. 2 ЗПУПС). В договора между издателя и държателя на електронни пари се посочват ясно и недвусмислено условията за обратно изкупуване, включително всички свързани с това такси, като на държателя на електронни пари се предоставя информация относно тези условия, преди да бъде обвързан от договор или оферта. Правата на обратно изкупуване на различни от потребители лица, които приемат плащания с електронни пари, се уреждат с договора между издателите на електронни пари и съответните лица.
За обратното изкупуване може да се начислява такса, само ако това е посочено в договора и ако е налице поне едно от следните условия: когато обратното изкупуване е поискано преди изтичането на договора; или когато договорът предвижда дата на изтичане и държателят на електронни пари прекрати договора преди тази дата; или когато обратното изкупуване е поискано повече от една година след датата на изтичане на договора. 
Таксата е пропорционална и съразмерна на действителните разходи, направени от дружеството за електронни пари. Когато обратното изкупуване е поискано преди изтичането на договора, държателят на електронни пари може да поиска обратно изкупуване на част от електронните пари или на цялата сума. Когато обратното изкупуване е поискано от държателя на електронни пари на датата на изтичане на договора или до една година след това, дружеството за електронни пари е длъжно да изкупи обратно цялата стойност на държаните електронни пари или да изкупи обратно всички средства, поискани от държателя на електронни пари, ако дружеството за електронни пари извършва друга дейност по смисъла на чл. 77д, ал. 1, т. 5 ЗПУПС и делът от средства, предназначени да се използват като електронни пари, не е предварително известен.
Съгласно чл. 77д, ал. 1 ЗПУПС, освен издаването на електронни пари, дружеството за електронни пари има право да предоставя платежни услуги в пълния им обем по чл. 4 ЗПУПС, както и да предоставя кредит, когато са изпълнени условията, предвидени в чл. 19 ЗПУПС, ако е свързан с изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити; изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти; изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи; издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти, и/или изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите. Кредит не може да се предоставя от средства, получени в замяна на електронни пари и държани в съответствие с установеното в закона. 
Съгласно чл. 77д, ал. 1 ЗПУПС дружеството за електронни пари може да предоставя оперативни услуги и тясно свързани по отношение на издаването на електронни пари, и/или предоставянето на платежни услуги спомагателни услуги, както и да извършва дейност като оператор на платежна система с изключение на платежни системи, осигуряващи окончателност на сетълмента по Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (изменена с Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.05.2009 г.).
Дружеството за електронни пари може да осъществява и друга дейност при спазване на нормативните изисквания за нейното извършване (чл. 77д, ал. 1, т. 5 ЗПУПС). Въпреки че законът не ограничава предмета на дейност, осъществяван от дружеството за електронни пари, все пак предвижда, когато дружеството за електронни пари, освен издаването на електронни пари и предоставянето на платежни услуги извършва и друга търговска дейност, БНБ да има правото да изиска отделянето в самостоятелно дружество на дейността по издаване на електронни пари и/или предоставяне на платежни услуги, ако по преценка на БНБ другата дейност засяга или може да засегне финансовата стабилност на дружеството за електронни пари или възможността на БНБ като надзорен орган да следи за изпълнението на изискванията на закона.
Когато е установено на територията на Република България, законът изисква дружеството за електронни пари да е учредено като дружество с ограничена отговорност (ООД) или акционерно дружество (АД) - аргументирано от чл. 10, ал. 4 ЗПУПС, приложим съгласно чл. 77, ал. 2 ЗПУПС. Като условие за започване на дейността законът изисква дружеството за електронни пари да е получило нарочен лиценз по реда на ЗПУПС. 
Дружество за електронни пари не може да издава електронни пари чрез представители, но може да разпространява и изкупува обратно електронни пари чрез представители - търговци, действащи от негово име (чл. 77е ЗПУПС). Представител е търговец, който извършва от името на лицензирано от БНБ дружество за електронни пари дейност (аргументирано от чл. 25, ал. 2 и чл. 77е, ал. 3 ЗПУПС). Дружество за електронни пари може да предоставя чрез представители и платежни услуги или да възлага осъществяването на оперативни функции, свързани с платежни услуги, ако са спазени съответно условията на ЗПУПС. Дружество за електронни пари, лицензирано в Република България, може да разпространява и изкупува обратно електронни пари, както и да предоставя платежни услуги на територията на друга държава - членка чрез представител. Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава - членка, също може да разпространява и изкупува обратно електронни пари, както и да предоставя платежни услуги на територията на Република България чрез представител. Дружеството за електронни пари обаче носи отговорност за действията на неговите служители, клонове, представители или подизпълнители (чл. 27, ал. 1 и чл. 77е, ал. 3 ЗПУПС). Представителите или клоновете на дружествата за електронни пари са длъжни да информират ползвателите на услугите им, че действат от тяхно име.

4. Издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция
Заявлението за издаване на лиценз се подава в писмена форма и към него се прилагат документите, предвидени в чл. 35, ал. 1 от Наредба № 16 на БНБ. Към заявлението задължително се прилагат и списъци на акционерите/съдружниците и притежаваните от тях акции/дялове от капитала, и на лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството за електронни пари, както и на лицата, с които заявителят се намира в тесни връзки по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на ЗКИ. Физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации за произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, съответно дялове, или с които същите са придобити (чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредба № 16 на БНБ).
Преди да издаде лиценз, БНБ извършва проучвания за съответствие на представените документи с условията за издаване на лиценз и за възможностите на заявителя да изпълни изискванията за извършване на дейността, за която желае да бъде лицензиран. Когато е необходимо, БНБ може да се консултира с други компетентни органи. В срок до 3 месеца от получаване на заявлението и всички необходими документи БНБ взема решение за издаване на лиценз или отказва издаването на лиценз.
БНБ издава лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на закона и ако по преценка на банката заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз (чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗПУПС).
Лицензът се предоставя за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство.Агенцията по вписванията вписва в предмета на дейност издаването на електронни пари, след като й бъде представен издаденият от БНБ лиценз. След извършване на вписването от Агенцията по вписванията БНБ вписва дружеството за електронни пари в регистъра на лицензираните издатели на електронни пари.
Когато дружеството за електронни пари осъществява дейността си чрез представител или клон, то подава заявление до БНБ за вписването им заедно с необходимите за това документи. Представителите и клоновете не могат да започнат дейност преди регистрирането им. БНБ заличава от регистъра представител или клон на дружество въз основа на писмено заявление, подадено от дружеството за електронни пари, най-малко 7 дни преди датата на преустановяване извършването на дейност.
Ако дружеството за електронни пари възнамерява да възложи на подизпълнител осъществяването на оперативни функции, свързани с предмета си на дейност, то уведомява за това БНБ. Възлагането на важни оперативни функции на подизпълнител не може да се извършва по начин, който съществено намалява качеството на вътрешния контрол на дружеството за електронни пари или възможността на БНБ да следи за изпълнението на закона. Важни оперативни функции са тези, при които недостатък или пропуск при тяхното изпълнение би довел до съществено нарушение на изискванията на закона, на финансовите показатели, надеждността и/или непрекъснатото предоставяне на услуги от дружеството за електронни пари.

5. Отнемане на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари
БНБ може да отнеме издадения лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари на основанията, предвидени в чл. 15, във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗПУПС, в т.ч. ако дружеството за електронни пари не разполага с достатъчно собствен капитал или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите. БНБ може да отнеме издадения лиценз и ако по нейна преценка дружеството за електронни пари би могло да застраши при продължаване на дейността си стабилността на платежна система, в която участва.
БНБ е длъжна да предприеме подходящи мерки за уведомяване на обществеността за отнемането на лиценза.
В срок до 7 дни след вземането на решение за отнемане на лиценза на дружество за електронни пари, БНБ отправя искане до Агенцията по вписванията за заличаване на тази дейност от предмета на дейност на съответния търговец в търговския регистър.

6. Изисквания към дейността на дружеството за електронни пари
Както е предвидено в Директива 2007/64/ЕО, законът въвежда изисквания за защитни мерки, които дружествата за електронни пари да прилагат по отношение на средствата, получени от ползвателите на услугите им. 
Съгласно изричната разпоредба на чл. 77в ЗПУПС дружество за електронни пари не може да приема влогове или други възстановими средства по смисъла на ЗКИ. Получените от дружеството за електронни пари средства от държател на електронни пари се обменят незабавно срещу електронни пари. Тези средства не представляват влог или други възстановими средства по смисъла на ЗКИ. Дружеството за електронни пари не може да начислява лихви или да предоставя каквито и да е други ползи, свързани с продължителността на срока, за който държателят на електронни пари държи електронните пари.
Дружествата за електронни пари са длъжни да не смесват и да отчитат отделно средствата, получени пряко или косвено от ползвателите на услугите им със средствата на лице, което не е ползвател на услугите им, или със собствените си средства. Те са длъжни също така да депозират в отделна сметка в банка получените средства от ползвателите на услугите им, които все още не са предадени на получателя или на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който средствата са получени (чл. 21, ал. 2 ЗПУПС).
Съгласно чл. 21, във връзка с чл. 77г, ал. 1 ЗПУПС върху средствата по такива сметки не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на дружеството за електронни пари към лица, различни от ползвателите на услугите му. При откриване на производство по несъстоятелност за дружество за електронни пари средствата, получени от ползвателите на услугите му, не се включват в масата на несъстоятелността. По силата на чл. 77г, ал. 2 ЗПУПС обаче, средствата, получени под формата на плащане с платежен инструмент, не са предмет на посочените защитни мерки, докато не бъдат заверени по платежната сметка на дружеството за електронни пари или не бъдат предоставени на разположение по друг начин на дружеството за електронни пари в съответствие с изискванията за срока на изпълнение, посочен в чл. 64, ал. 2 от същия закон. При всички случаи тези средства са предмет на защитни мерки не по-късно от 5 работни дни след издаването на електронните пари. 
Дружеството за електронни пари информира БНБ предварително за всяко съществено изменение в мерките, предприемани за защита на средствата, които са били получени в замяна на издадените електронни пари.
Дружествата за електронни пари изготвят финансовите си отчети въз основа на Закона за счетоводството и съгласно изискванията на БНБ. За целите на надзора дружествата за електронни пари представят на БНБ отделни счетоводни отчети относно извършваните от тях услуги и относно допълнителните дейности в периодичност и със съдържание, определени от БНБ. Годишните финансови отчети на всяко дружество за електронни пари, както и надзорните отчети, определени от БНБ, се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
Велко Джилизов , юрист

ОКАЗВАНЕ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ НА ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сключва договори за оказване на болнична помощ (БП) по клинични пътеки и високоспециализирани медицински дейности, извършвани в болнични условия по основния пакет болнична помощ, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Пакетът болнична помощ, заплащан от НЗОК в полза на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ), съдържа диагностика и клинично лечение на заболявания, включени в клиничните пътеки. 

Условията и редът за оказване на болнична помощ са регламентирани в Националния рамков договор за 2006 година (НРД-2006). 

При необходимост от болнично лечение ЗЗОЛ може да бъде насочено за хоспитализация с “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7) от всеки лекар от лечебно заведение, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. При хоспитализиране на здравноосигурено лице, което самостоятелно е потърсило болнична помощ или е насочено от ЦСМП, изпълнителят на БП попълва “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7). В тези случаи, хоспитализацията на ЗЗОЛ се осъществява след документирана преценка за необходимостта от болнично лечение, проведена в диагностично-консултативния блок (приемен кабинет на приемащото лечебно заведение). За да бъде здравноосигуреното лице хоспитализирано за лечение по дадена клинична пътека, трябва да отговаря на индикациите за хоспитализация, определени в нея, и да е с непрекъснати здравноосигурителни права. 

В случаите когато лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, същото се хоспитализира, като му се оказва болнична помощ по клинична пътека, ако до края на хоспитализацията възстанови правата си при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). При неизпълнение на условието, за възстановяване на здравноосигурителния си статус, лицето заплаща оказаната болнична помощ - чл. 109, ал. 1 ЗЗО. 

Изпълнителят на БП предоставя на РЗОК и обявява на видно място работния график на кабинетите в диагностично-консултативния блок/приемния кабинет. 

Специалистът от диагностично-консултативния блок на лечебното заведение определя деня и часа за хоспитализация на пациента, които вписва в направлението за хоспитализация и в журнала за планов прием на пациенти. 

При приемане в лечебното заведение пациентът и членовете на семейството му или придружаващото го лице задължително трябва да бъдат информирани за предлаганата медицинска помощ и очакваните разходи за сметка на пациента за тази помощ съгласно Наредбата за условията и реда за заплащане на медицинска помощ, когато тя се оказва по избор на пациента. 

ЗЗОЛ заплащат потребителска такса за всеки ден болнично лечение в размер 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, т.е. по 3,20 лв., но не повече от 10 дни годишно (чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване). 

По реда на чл. 82, ал. 1 от Закона за народното здраве всеки български гражданин има право на безплатно ползване на медицинско обслужване, свързано с дейности по: спешна медицинска помощ; стационарна психиатрична помощ; хемотрансфузиология; задължителни имунизации и задължително лечение по Закона за народното здраве; скъпоструващо лечение, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по ред, определен от министъра на здравеопазването; експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност; медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването. 

Лечебното заведение за БП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки, правилата за добра медицинска практика и утвърдените медицински стандарти. Изпълнителите на БП се задължават да осигурят на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. 

Изпълнител на БП превежда пациент по клинична пътека за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на лечебно-диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности поради: 

1. промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което лечебното заведение не може да лекува; 

2. възникнал проблем с медицинско и техническо оборудване и обзавеждане; 

3. липса на съответно квалифициран медицински персонал. 

Взаимодействието между изпълнителите на БП при лечение на хоспитализирани болни се осъществява съгласно Наредба № 26 за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни. Изпращащият изпълнител на БП попълва ново “Направление за хоспитализация” (бланка МЗ-НЗОК № 7). 

Изпращащият изпълнител на БП задължително предоставя писмена информация за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за превеждане в приемащото лечебно заведение за БП. 

Изпращащият изпълнител на БП задължително предоставя писмена информация на директора на РЗОК за всички пациенти, преминали по КП и преведени към други лечебни заведения. Информацията следва да съдържа следните данни: трите имена, ЕГН, диагноза, клинична пътека, по която е лекуван пациентът и мотиви за превеждане. 

В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ, НЗОК не заплаща за периода на хоспитализацията лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предписани от лекар или стоматолог от лечебно заведение за извънболнична помощ, необходими за: 

1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето; 

2. новооткрито заболяване по време на стационарното лечение; 

3. промяна на терапията, назначена от лекар в извънболничната помощ и заплащана от НЗОК, за придружаващи хронични заболявания. 

В деня на дехоспитализацията на пациента изпълнителят на БП изготвя епикриза съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 29 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, като: 

- Първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му или на придружаващите го лица срещу подпис в “История на заболяването”. 

- Вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството му или чрез придружаващите го лица на общопрактикуващия лекар. 

- Копие от епикризата се прилага към историята на заболяването на пациента и се съхранява в лечебното заведение. 

В епикризата се отбелязва задължително необходимостта от контролни прегледи в болницата след изписването и препоръки към ОПЛ на пациента. При необходимост се издава ново копие от епикризата по цени, утвърдени от лечебното заведение. Епикризата има срок на валидност 6 месеца. 

Копия от изследванията, резултатът от които се получава след изписването на пациента, при поискване му се предоставят в писмен вид лично или на членове на семейството или на упълномощени от пациента лица. 

Броят на пролежаните леглодни се изчислява, като денят на постъпване и денят на изписване се броят за един леглоден, а всеки ден между тях се брои като пролежан. 

Всички граждани имат право при нарушаване на правата им като пациенти да подават писмени оплаквания до директора на РЗОК, РЦЗ, НЗОК и до Министерство на здравеопазването. Контролните органи на горепосочените институции осъществяват проверка на изнесените факти и налагат санкции, когато се докаже нарушаване на правата на пациентите и неспазване на законовия ред в здравеопазването. 

Националната здравноосигурителна каса има сключени договори с изпълнители на болнична помощ за изпълнение на 299 клинични пътеки, които заплаща според договореностите в Националния рамков договор за 2006 година. 

Заплащането на клиничните пътеки по чл. 195 от НРД-2006 включва: 

1. всички медицински дейности по клинични пътеки и спомагателни услуги, предоставени на ЗЗОЛ по време на тяхната хоспитализация; 

2. медицинска експертиза на временната неработоспособност на ЗЗОЛ, преминали през изпълнителя на болнична помощ по договорените клинични пътеки; 

3. до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата. 

Заплащането за клиничната пътека “Палиативни грижи при терминално онкологично болни” включва хоспитализации с обща продължителност до 20 дни в рамките на шестмесечен период. 

Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. 

В случаите, в които при лечение на пациент по определена КП настъпят индикации за лечение по друга КП, за която лечебното заведение има сключен договор, се заплаща тази, при която са отразени окончателната диагноза, и проведени основните терапевтични/диагностични процедури. 

НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ за завършена клинична пътека. 

Заплащането по чл. 194, ал. 1, т. 2 от НРД-2006, за клапи, протези, стентове, кохлеарни имплантанти и постоянни кардиостимулатори не се включва в цената на клиничните пътеки.

Националната здравноосигурителна каса заплаща, както следва:

№ по ред	Название на медицинското изделие	Цена (лв.)
1	2	3
1.	Сърдечна клапна протеза	3000
2.	Съдова протеза за гръдна аорта	1500
3.	Съдова протеза за коремна аорта и дистални съдове	1000
4.	Стент	1000
5.	Ставна протеза за тазобедрена става	900
6.	Ставна протеза за колянна става	2250
7.	Кохлеарен имплантант	до 28 000
8.	Постоянен кардиостимулатор	до 2000

В историята на заболяването се отразяват фабричният номер и видът на медицинското изделие или се залепва стикер. Те се отчитат едновременно с отчитането на съответните КП, в които са използвани. В случай че пациентите предпочетат по-скъпо медицинско изделие, в сравнение с договорената в НРД-2006 цена, те доплащат разликата в цената. 

Петя СОТИРОВА , главен експерт в отдел “Права и задължения на пациентите” в ЦУ на НЗОК

Безплатно online

Ново ,безплатно и популярно от интернет :

1. Сайт за интересни статии и истории и всичко свързано с тях - хороскопи , лични истории, светски новини, домашен майстор, домашни любимци,рецепти,диети и много други - http://feabg.com
2. Страницата на български счетоводен съюз - http://baubg.in
3. Италиански камини и котли на пелети и горелки и камери за тях от официален вносител за българския пазар - Куоре Терм ЕООД - http://kuoreterm.com
4. Сайта на счетоводна кантора КТК Консулт Пловдив - единственото място където можете да получите безплатни счетоводни съвети и консултации - http://consultbg.weebly.com
5. Вносител на турските котли на пелети Термокоз - Джейтерм ЕООД - http://jterm.bg
6. Популярни истории , личности , съвети , полезни статийки всякакви - http://feazine.wordpress.com
7. Климатизация и вентилация от Експерта за Пловдив - КТК Техник - http://airbg.weebly.com
8. Полезни материали статии, рецензии , уроци, курсове и много други , всичко онлайн и безплатно - http://ktkbg.blogspot.com/
9. Директория за котли на пелети и всичко свързано с тях - http://xn--80akajdhhdphp5ai.blogspot.com/
10. Полезна информация и статии за изграждане проектиране и монтаж на камини на пелети и котли на пелети - http://kaminikotli.wordpress.com/

ДЕФИНИЦИЯТА НА ПОНЯТИЕТО “ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ” СЪГЛАСНО ЧЛ. 3, АЛ. 6 ЗДДС

Съгласно новата разпоредба на чл. 3, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2010 г., данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки, или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС, е данъчно задължено лице за всички получени услуги.

Какво на практика регламентира разпоредбата?

До 31.12.2009 г. съществуваше една специфична схема за определяне на мястото на изпълнение на доставки на трансгранични услуги, извършени на данъчно задължено лице (ДЗЛ), но извън тяхната независима икономическа дейност (НИД) или извършени на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ).

Това място на изпълнение се определяше там, където е установен доставчикът, т.е. такива услуги се облагаха с ДДС на доставчика по реда на националния Закон за данък върху добавената стойност, като не се облагаха чрез самоначисляване при получателя (виж Решение на СЕО по делото TRR С-291/2007 от 06.11.2008 г.).

Такова разрешение на проблема обаче беше в сериозно несъответствие с основния принцип на ДДС, а именно, че трансграничните доставки следва да се облагат на територията на страната, на която се получава стоката или се ползва резултатът от услугата. Тоест облагането следва да се извърши при получателя на стоката или услугата в режим на самоначисляване.

Преди да изложим същността на промените, следва да уточним, кои са данъчно незадължени юридически лица, а именно юридическите лица, които и по силата на законовото си учредяване, и по естеството си по дефиниция не извършват икономически (стопански) дейности.

Промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.

Новият чл. 43 от Директива 2006/112/ЕС прецизира и разширява понятието за данъчно задължено лице относно прилагането на правилата за мястото на изпълнение и данъчното облагане при доставките на услуги. За да определим мястото на данъчно облагане на тези услуги:

• данъчно задължените лица, които извършват и освободени доставки и/или доставки, или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, ще считаме като данъчно задължени лица за всички доставени им услуги;

• данъчно незадължените юридически лица, идентифицирани за целите на ДДС (т.е. с валиден идентификационен номер по ДДС), ще считаме за данъчно задължени лица.

С новата ал. 6 на чл. 3 ЗДДС се възприема правилото, съдържащо се в чл. 43 от Директива 2006/112/ЕС, като в резултат на тази промяна се разширява обхватът на лицата, които са дефинирани като данъчно задължени лица по ЗДДС, за целите на определяне на мястото на изпълнение при доставки на трансгранични услуги.

Дефиницията на чл. 3, ал. 6 ЗДДС е специална спрямо общата дефиниция на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, защото се отнася за необлагаеми лица и/или дейности.

Какви изводи могат да бъдат изведени от прегледа на разпоредбите?

• Ако получател от ЕС е данъчно задължено лице, определено като такова по реда на чл. 3, ал. 1 или ал. 6 ЗДДС, то доставката - за доставчика- е “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”, при което доставчикът не начислява ДДС на основание чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Валидният идентификационен ДДС номер на получателя от ЕС е правно ирелевантен, но потвърждава обстоятелството, че получателят е ДЗЛ. Доставчикът няма да начисли ДДС, независимо дали получателят е регистриран, или не е регистриран по ДДС на територията на ЕС.

• Новите разпоредби относно мястото на изпълнение на доставки на услуги в държавата на данъчно задълженото лице - получател на услуги, се прилагат също и спрямо данъчно задължени лица получатели, установени извън Общността. Ето защо, за да не начислим ДДС, ще трябва да се уверим, че получателят е данъчно задължено лице. Валидният идентификационен ДДС номер на получателя извън ЕС също е правно ирелевантен, но също така потвърждава обстоятелството, че получателят е данъчно задължено лице.

• Ако получателят от ЕС е данъчно незадължено лице (т.е. обикновено физическо лице), то доставката на услуга, която изпълняваме, по принцип, е “облагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение на територията на страната”, при което начисляваме ДДС на основание чл. 21, ал. 1 ЗДДС.

• По изключение, по силата на чл. 21, ал. 5 ЗДДС, не се начислява ДДС за доставките, посочени в тази разпоредба, дори и ако получателят е данъчно незадължено лице, установено извън Общността. По силата на тази специална разпоредба тези доставки са определени като “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”.

Следователно, новото общо правило относно мястото на изпълнение на доставките на услуги определя мястото на данъчното им облагане в мястото на установяване на получателя - данъчно задължено лице (чл. 44 от Директива 2006/112/ЕС).

Автор : Милена КИРИЛОВА, юрист

ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ИЗИСКВАНЕТО ЗА ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА НА ФИСКАЛНИТЕ УСТРОЙСТВА С НАП

На първо място ще посочим, че в помощ на лицата, задължени да използват фискални устройства (ФУ), на портала на НАП (portal.nap.bg), в раздела “Полезно” е разкрита рубрика “Дистанционна връзка с НАП”. В нея е посочено нормативното основание за въвеждане на дистанционна връзка на фискалните устройства с НАП.
Информацията в т. 1 “Актуални версии на XML схеми” е ориентирана изцяло към производителите на фискални устройства.
В т. 2 “Най-често задавани въпроси” се съдържат основно въпроси, свързани с практическото изпълнение на дистанционната връзка. Въпросите са основно от производителите и сервизните фирми, които извършват разработката, монтажа и пускането на фискалните устройства.
В т. 4 “Дистанционна връзка с НАП” е публикуван актуалният нормативен текст на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите (обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г., изм. бр. 7 от 2007 г., бр. 79 от 2007 г., бр. 77 от 2009 г. и бр. 49 от 2010 г.), за улеснение на лицата, ползващи информацията от рубриката.
В рубриката се съдържа информация и за групите задължени лица, които трябва да използват фискални устройства с дистанционна връзка.
Особено важна е информацията за сроковете, в които задължените лица трябва да изпълнят изискването за въвеждане в експлоатация на фискални устройства с дистанционна връзка. По отношение на сроковете за въвеждане на дистанционна връзка задължените лица са разделени на три групи (съгласно § 59, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата), както следва:
1. лицата, задължени да използват ЕСФП - в срок до 31.12.2010 г.;
2. регистрираните по ЗДДС лица, непопадащи в т. 1 - в срок до 30.09.2011 г.;
3. всички други лица, непопадащи в т. 1 или 2 - в срок до 31.03.2012 г.
До закупуване и въвеждане в експлоатация на фискално устройство, отговарящо на изискванията за дистанционна връзка, задължените лица могат да използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането във/извеждането им от експлоатация. Това обаче може да става до изтичането на посочените по-горе срокове за съответното лице. Под досегашния ред се разбира редът, регламентиран с наредбата преди последното изменение от 2010 г.
Информация за одобрените типове фискални устройства с дистанционна връзка може да бъде намерена в т. 3 от цитираната рубрика, в която са публикувани регистрите на одобрените модели фискални устройства по видове, както следва:
• Регистър на одобрените модели електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) и фискални принтери (ФПр).
• Регистър на одобрените модели електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за продажба на течни горива.
• Регистър на одобрените модели интегрирани автоматизирани системи с фискална памет за управление на търговската дейност (ИАСУТД).
В тези регистри са включени всички одобрени модели ЕКАФП, ФПр, ЕСФП и ИАСУТД от началото на въвеждане на задължението за използване на тези устройства (1993 г.) до момента.
Свидетелствата за одобряване на част от устройствата са отбелязани като невалидни, тъй като не отговарят на техническите и функционални изисквания на наредбата. Тези устройства не могат да се доработват, тъй като тяхното разпространение е спряно след 30.09.2007 г.
Какво трябва да се знае при ползването на тези регистри?
• Всички модели фискални устройства, които представляват доработка на използваните до момента фискални устройства, имат в края на наименованието си индекс “DV”. Тези устройства работят с външен данъчен терминал и две ленти (бонова и контролна или бонова и електронна контролна лента, която се разпечатва преди отпечатване на дневния финансов отчет с нулиране и се съхранява в книгата за дневните отчети).
• Всички модели фискални устройства, които са предмет на нови разработки, имат в края на наименованието си индекс “KL”. Тези устройства са с вграден данъчен терминал и работят с една хартиена лента - бонова. При тези устройства контролна лента представлява електронен носител (КЛЕН), реализиран като енергонезависима памет, която не позволява извършване на корекция или изтриване на записи, като например EPROM, EEPROM, флаш ЕЕPROM (раздел IIIа, т. 2, буква “а” от Приложение № 1 от наредбата). В регистъра на одобрените модели ЕКАФП и ФПр това са устройствата с номера от 525 нагоре. В регистъра на одобрените модели ЕСФП това са устройствата с номера от 111FS нагоре.
Преди да се направи избор на определен модел фискално устройство, е препоръчително да се проведе консултация с производителя дали използваното до момента устройството ще подлежи на доработка за работа с дистанционна връзка. Почти всички производители са заявили, че ще доработват повечето от моделите си, одобрени по реда на Наредба Н-18 от 2006 г. Само най-старите модели, които вече са морално остарели (като функции и като схемни решения), няма да бъдат доработвани. Производителят на ФУ решава дали ще преработва даден модел, или не.
Тук трябва да се има предвид и фактът, че най-старите модели фискални устройства вече са достатъчно амортизирани, за да не могат да бъдат използвани поради чести дефекти. Затова е важно е да се отчете и техническото състояние на устройството.
При избора на фискално устройство е добре да се има предвид следното:
• основно предимство на доработените устройства е по-ниската цена;
• новоодобрените модели фискални устройства имат преимущество, състоящо се в използване на контролна лента на електронен носител (КЛЕН). Това означава, че те работят само с една лента - бонова. По този начин се намаляват почти наполовина разходите за консумативи. Едновременно с това се спестява мястото за съхранение на контролната лента, което в обектите с голям клиентопоток е съществен проблем.
При замяна на старото фискално устройство с такова с дистанционна връзка е препоръчително да бъде спазен следният ред:
1. На използваното до момента фискално устройство се пускат всички отчети, които се изискват при демонтаж на фискалната памет.
При ЕСФП, които са работили с WEB-приложението за подаване на данни към НАП на интернет-страницата на НАП, се изисква всички неподадени до момента дневни финансови отчети, в т.ч. и последния преди демонтажа на фискалната памет във връзка с дерегистрацията, да бъдат подадени към НАП. Доказателство за това, че всичко е извършено коректно е фактът, че няма съобщение за грешка от НАП при приемане на данните.
2. Сервизната фирма изготвя протокол за демонтаж на фискалната памет с причина “бракуване”. Протоколът за демонтаж е по образеца от Наредба Н-18 от 2006 г. преди изменението от 2010 г. и се заверява от компетентната ТД на НАП.
При ЕСФП, които са работили с WEB-приложението за подаване на данни към НАП на интернет-страницата на НАП, се въвежда дата на последно подаване на данни от ЕСФП.
3. Сервизната фирма извършва регистриране на фискалното устройство с дистанционна връзка. Устройството се счита за регистрирано при получаване от НАП на потвърждение за успешна регистрация. Това означава, че устройството вече е обявено и регистрирано в НАП. Сервизната фирма издава свидетелство за регистрация на фискалното устройство в 2 екземпляра, по един за лицето по чл. 3 и за сервизната фирма, която го съхранява в досието на устройството. Свидетелството не се заверява в НАП, тъй като устройството вече е регистрирано на сървъра на НАП.
Един често задаван въпрос в практиката от работещите с фискални устройства с дистанционна връзка е по какво и как да разберем, че връзката с НАП работи. Фактът, че работата на устройството е разрешена, означава, че връзката е осъществена. В основата на идеологията за използване на този вид връзка е използването й да не се отразява на нормалната работа на устройството. При изправна връзка цялата комуникация се извършва автоматично, без това да дава отражение върху процеса на обслужване на клиентите. В случай на нарушаване на връзката между фискалното устройство и НАП и/или повреда или отсъствие на данъчния терминал, работата на устройството се блокира до отстраняване на причината.

Автор : Беата ПЕТРОВА, главен експерт по приходите в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” в ЦУ на НАП

ПРЕГЛЕД НА ПРАВИЛАТА НА НОВИЯ РЕГЛАМЕНТ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО МЯСТОТО НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОСТАВКИТЕ НА УСЛУГИ

Основно място в новия Регламент № 282/2011 от 15.03.2011 г. на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС заемат правилата, свързани с мястото на изпълнение на доставките на услуги. Те се съдържат в глава пета на регламента (чл. 10-13 и чл. 17-41).
1. Общи положения
Според общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице (действащо в това си качество), местоизпълнението е в държавата на установяване на лицето получател. Докато при доставки на услуги в полза на данъчно незадължени лица мястото на изпълнение (и съответно облагането) е в страната, в която е установен доставчикът.
За да може тези правила да се прилагат правилно (и по еднакъв начин във всички държави - членки), е нужно да се установи:
• дали получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено лице;
• къде е мястото на установяване на получателя на услугата;
• къде е установено лицето доставчик;
• дали услугата обслужва стопанската дейност на получателя, или е за негови (или на неговите служители) лични (нестопански) нужди.
В тази връзка с регламента се установят доказателствата, които доставчикът трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Въведени са и разпоредби, подпомагащи определянето на мястото на установяване на получателя (особено когато той е установен на две или повече места), както и изисквания към доставчика на услугите за проверка на предоставената му от получателя информация.
Също така, регламентират се някои понятия, като “място на установяване на стопанска дейност”, “постоянен обект”, “постоянен адрес” и “обичайно местоживеене”.
С регламента (чл. 25) се уточнява и моментът, в който доставчикът трябва да определи статута, качеството и местоположението на получателя на услугата, независимо дали той е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Според посочената разпоредба, за прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, се вземат предвид само обстоятелствата, съществуващи в момента на данъчното събитие. Последващите промени в използването на получената услуга не засягат определянето на мястото на изпълнение на доставката, стига да не са налице злоупотреби.
2. Определяне на статута на получателя
Според регламента, за да се определи статутът на получателя на услугите като данъчно задължено лице, следва да се установят доказателствата, които доставчикът трябва да получи от него. Това, разбира се, няма да е необходимо, когато местоизпълнението на услугата не зависи от статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице (такива например са доставките на услуги, свързани с недвижими имоти).
2.1. При получател, установен в Общността
По силата на чл. 18, ал. 1 от регламента доставчикът може да счита, че получателят на услугите, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези (и доставчикът не разполага с информация, сочеща противното):
• получателят е съобщил на доставчика идентификационния си номер по ДДС и второто посочено лице получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Както се знае, въпросното потвърждение се получава по електронен път, чрез интернет-страницата на Европейската комисия (достъп до която има и през интернет-страницата на НАП); или
• получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв, и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Така съществуват основания да смятаме, че ще намери разрешение казусът как трябва да бъде третирана една доставка на услуга (местоизпълнението на която се определя по общите правила на закона), чийто получател е чуждестранна фирма, установена в държава - членка, която не предоставя ДДС номер, издаден от същата (или друга) държава - членка. Вече ще е ясно, че ако българският доставчик не получи писмено уведомление от клиента си, че същият е данъчно задължено лице, което подлежи на регистрация по ЗДДС и за целта е подало заявление за получаване на ДДС номер, както и друго доказателство (документ), който да потвърждава това му качество (примерно удостоверение от данъчната администрация на държавата - членка, където лицето е установено), то доставчикът следва да третира получателя като данъчно незадължено лице. Това ще означава, че мястото на изпълнение на услугата е в България и за нея се дължи ДДС (стига тя да не е сред освободените доставки по глава четвърта от закона).
На следващо място, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС (чл. 18, ал. 2 от регламента). Подобно доказване обаче е трудно да бъде осъществено, тъй като става въпрос за удостоверяване на отрицателен факт.
Правилото на чл. 18, ал. 2 от регламента няма да се прилага, ако доставчикът разполага с информация за противното, т.е. той знае, че клиентът му има ДДС номер, издаден от държава - членка, и при проверка по електронен път чрез VIES-системата установи, че същият е валиден. Тогава получателят следва да се третира като данъчно задължено лице, независимо че той не е съобщил на доставчика своя ДДС номер.
2.2. При получател, установен в трета страна
Когато получателят на услугите е установен извън Общността, съществуват две хипотези, при чието наличие доставчикът може да смята, че контрагентът му има статут на данъчно задължено лице (стига да не разполага с противоположна по смисъл информация). Същите се съдържат в чл. 18, ал. 3 от регламента.
Първата от хипотезите предвижда доставчикът да е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на последния, което потвърждава, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите - членки, в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността.
В тази връзка, ако установеният извън Общността получател на услугата представи на българския си доставчик удостоверение като това по Приложение № 2 към Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни лица, които не са установени на територията на Общността, което удостоверение е издадено от компетентния данъчен орган на третата страна, в която лицето е установено, и същото доказва, че получателят е данъчно задължено лице и извършва икономическа дейност, то трябва да се приеме, че той има статут на данъчно задължено лице. При това положение местоизпълнението на услугата по чл. 21, ал. 2 ЗДДС ще е извън Общността.
Втората хипотеза разглежда ситуации, при които получателят на услугата не представя упоменатото по-горе удостоверение, издадено от “неговите” компетентни данъчни органи. В такива случаи ще се приема, че получателят е данъчно задължено лице, ако:
• доставчикът разполага с идентификационен номер по ДДС на получателя (или подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица; или
• доставчикът разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е данъчно задължено лице,
и доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания.
3. Качество на получателя на услугата
Под “качество на получателя” се разбира това дали същият получава услугите за нуждите на икономическата си дейност, или те са за негово лично и нестопанско потребление, включително за личните нужди на работниците и служителите на лицето.
Когато услугите, предоставени на данъчно задължено лице, са предназначени за негови лични нужди или за личните нужди на персонала му, той не може да се счита за действащ в качеството си на данъчно задължено лице. Това се вижда от разпоредбата на чл. 19 от регламента, в която се посочва, че за целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО (съответно в чл. 21, ал. 1-3 ЗДДС), данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчно задължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице. Това означава, че в подобни ситуации мястото на изпълнение ще е там, където е установен доставчикът на услугата. Ще е така, разбира се, ако същата не попада в обхвата на някое от специалните правила за определяне мястото на изпълнение на услуги, оказвани в полза на данъчно незадължени лица (каквито се съдържат в чл. 21, ал. 4 и 5 и чл. 22-24 ЗДДС). Защото тогава ще се прилага съответното специално правило.
За да се определи дали получателят на услугата действа в качеството на данъчно задължено или данъчно незадължено лице, е достатъчно неговият идентификационен номер по ДДС да бъде съобщен на доставчика. Тогава последният може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, стига да не разполага с информация за противното (например относно естеството на предоставените услуги).
И наистина, ако фирма предоставя своя ДДС номер на българския си доставчик, но услугата представлява право на ползване на фитнес уреди и други подобни спортни съоръжения, то с голяма степен на сигурност може да се твърди, че същата не е за стопанските нужди на получателя, а е за лично потребление (на собствениците и/или персонала на фирмата).
Във връзка с качеството на получателя на услугата е създадена и нормата на чл. 19, изречение трето от регламента. Тя цели да се гарантира, чеедна и съща услуга, придобита едновременно за стопанската дейност на лицето и за лични нужди, се облага само на едно място. И това е мястото на установяване на получателя на услугата.
Така, когато една-единствена услуга е предназначена както за лично ползване (включително за нуждите на работниците и служителите на получателя), така и за целите на стопанската дейност, предоставянето на тази услуга попада изключително в обхвата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО (чл. 21, ал. 2 ЗДДС), ако не съществува никаква практика на злоупотреба. Това означава, че такава услуга се приема за получавана от клиента в качеството му на данъчно задължено лице (независимо че част от нея е за лично потребление).
4. Местоположение на получателя на услугата
4.1. Получателят на услугата е установен само в една държава
На основание чл. 20 от разглеждания регламент, когато дадена доставка на услуги, извършена в полза на данъчно задължено лице (или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчно задължено лице), попада в обхвата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО и когато това данъчно задължено лице е установено в една-единствена държава, или постоянният адрес и обичайното му местоживеене се намират в една държава, доставката на услуги се облага именно в тази държава.
Доставчикът установява това място въз основа на информация от получателя и проверява същата с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност (като проверките на самоличността и на плащанията). Информацията може да включва идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата - членка, в която е установен получателят.
Според т. 20 от въведението към Регламент № 282/2011 от 15.03.2011 г., за да се определи точно мястото на установяване на получателя на услугите, от доставчика се изисква да провери предоставената от получателя информация. Като се има предвид тази постановка, както и с оглед нормата на чл. 20, предложение трето от регламента, смятам, че когато получателят на една услуга, чийто адрес на управление е в дадена държава - членка, предостави свой ДДС идентификационен номер, издаден от същата държава - членка, и при проверката доставчикът се увери в неговата валидност (и в съответствието на адреса), то той следва да приеме, че клиентът му е установен именно в тази държава. Той не е длъжен да прави специално разследване за верността на това обстоятелство, както и дали получателят не е установен и в други държави - членки или в трети страни.
4.2. Получателят на услугата е установен в повече от една държави
Възможно е получателят на услугата да има седалище и адрес на управление в една държава и същевременно един или повече постоянни обекти, разположени в други държави. Тогава мястото на изпълнение на услугата ще зависи от местоположението на тази част от предприятието, за която конкретно е предназначена услугата.
Към подобно заключение ни навежда и чл. 21 от регламента.
Той на първо място определя, че когато дадена доставка на услуги към данъчно задължено лице (или на данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчно задължено лице) попада в обхвата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО (т.е. на чл. 21, ал. 2 от нашия ЗДДС) и данъчно задълженото лице е установено в повече от една държава, тази доставка на услуги се облага в държавата, в която данъчно задълженото лице получател е установило мястото на стопанската си дейност.
Мястото на установяване на икономическата дейност на данъчно задължено лице за целите на прилагане на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО (респективно на чл. 21, ал. 1 и 2 ЗДДС) е определено с чл. 10 от регламента. За такова се смята мястото, където се изпълняват функциите на централната администрация на стопанската дейност.
За да се определи това място, изхожда се от мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност, мястото, където стопанската дейност е регистрирана, и мястото, където се провеждат срещите на ръководството.
Когато тези критерии не позволяват да се определи със сигурност мястото на установяване на икономическата дейност, решаващият критерий е мястото, където се вземат основните решения относно общото управление на стопанската дейност.
В чл. 10, ал. 3 от регламента е отбелязано, че мястото, където данъчно задълженото лице има единствено пощенски адрес, не може да се смята за място на установяване на неговата стопанска дейност.
На второ място, когато услугата се доставя на постоянен обект на данъчно задължено лице, който се намира в място, различно от това, където получателят е установил мястото на стопанската си дейност, тази доставка се облага в мястото на постоянния обект, който получава услугата и я ползва за собствените си нужди.
Съгласно чл. 11 от регламента, за прилагането на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/EО “постоянен обект” е всеки обект (различен от мястото на установяване на стопанската дейност) с постоянен характер и подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, достатъчни да позволят на лицето:
• да получава и използва услугите, предоставени за собствените нужди на този обект - при услуги по чл. 44 от Директива 2006/112/EО (на него съответства чл. 21, ал. 2 ЗДДС);
• да доставя оказваните услуги - при услуги по чл. 45 от Директива 2006/112/EО (такива по чл. 21, ал. 1 от нашия закон).
Притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчно задълженото лице има постоянен обект (чл. 11, ал. 3).
На следващо място, когато данъчно задълженото лице няма място на установяване на стопанска дейност, нито постоянен обект, услугата се облага на мястото на неговия постоянен адрес или обичайно местоживеене.
Според чл. 12 от регламента за прилагането на Директива 2006/112/ЕО “постоянният адрес” на физическо лице, независимо дали е данъчно задължено лице или не, е адресът, вписан в регистъра на населението или друг подобен регистър, изпълняващ същата функция, или адресът, посочен от въпросното лице на съответните данъчни органи, освен ако съществуват доказателства, съгласно които този адрес не отговаря на действителността.
Същевременно “обичайното местоживеене” на физическо лице, независимо от това дали то е данъчно задължено лице или не, е мястото, където физическото лице обичайно живее поради лични и професионални връзки. Когато държавите на професионалните връзки и на личните връзки са различни или когато не съществуват професионални връзки, мястото на обичайното местоживеене се определя от личните връзки, които показват тясна връзка между лицето и мястото, където то живее (чл. 13 от директивата).
4.3. Определяне на постоянния обект на получателя, на който се предоставя услугата
Когато услугите се доставят на получател, установен на две или повече места, са нужни правила, позволяващи на доставчика да определи постоянния обект на получателя, на който се оказва услугата. Тези правила се съдържат в чл. 22 от регламента.
Според неговата първа алинея, за да определи постоянният обект на получателя, на който се доставя услугата, доставчикът разглежда естеството и използването на предоставяната услуга. Ако същите не му позволяват да установи постоянния обект, за когото са извършени услугите, определяйки този постоянен обект, доставчикът обръща особено внимание на следното:
• дали в договора или във формуляра за поръчка и от идентификационния номер по ДДС, предоставен от държавата - членка на получателя и съобщен на доставчика от това лице, постоянният обект се определя като получател на услугите;
• дали постоянният обект е субектът, който плаща за услугите.
Когато постоянният обект на получателя, на когото са предоставени услугите, не може да бъде определен по указания ред, или когато услуги, попадащи в обхвата на чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО (т.е. на чл. 21, ал. 2 ЗДДС), са доставени на данъчно задължено лице по силата на договор, обхващащ една или повече услуги, предназначени за използване по неустановим и количествено неизмерим начин, доставчикът може да счита, че услугите са доставени там, където получателят е установил стопанската си дейност - където е неговото седалище и адрес на управление.
4.4. Местоположение на получателите на услуги по чл. 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО
В чл. 23, ал. 2 и в чл. 24, ал. 2 от регламента се съдържат правила, отнасящи се до услугите, чието място на изпълнение се определя съгласно разпоредбите на чл. 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО. В тази връзка ще отбележим, че на чл. 58 от директивата съответства чл. 21, ал. 7 ЗДДС, а на чл. 59 - чл. 21, ал. 5 от закона. Или става въпрос за услуги, извършвани по електронен път, както и за други нематериални услуги (изброени в т. 2 от чл. 21, ал. 5, букви “а” - “н” от ЗДДС), получатели на които са данъчно незадължени лица.
Първото от въпросните правила указва, че когато, в съответствие с чл. 58 или 59 от Директива 2006/112/ЕО, дадена доставка на услуги се облага в мястото, където е установен получателят, или при отсъствие на такова - в мястото на постоянния му адрес или на обичайното му местоживеене,доставчикът установява това място въз основа на фактическа информация, предоставена от получателя. Той трябва да провери тази информация с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, каквито според регламента са мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Второто правило, свързано с услугите по чл. 58 и 59 от Директива 2006/112/ЕО, се отнася до получателите на такива услуги - данъчно незадължени (физически) лица, когато те са установени в повече от една държава, или имат постоянен адрес в една държава, а обичайното им местоживеене е в друга държава. В такава ситуация при определяне на мястото на доставка на тези услуги предимство се дава на мястото, което гарантира най-добре данъчното облагане в мястото на действителното потребление на услугите.
5. Конкретни и специфични случаи на услуги
В регламента са създадени правила, които визират конкретни доставки на услуги. Тези правила се съдържат в чл. 26-41.
От тези правила може да се заключи, че:
• Мястото на изпълнение на доставката на услуги, свързани с възстановяване на платен ДДС по силата на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяването на ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата - членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка, се определя съгласно общото правило на чл. 21, ал. 2 ЗДДС.
• Доставката на услуги по превод на текстове попада в обхвата на чл. 21, ал. 1-3 ЗДДС. Когато тя е оказана на данъчно незадължено лице, установено извън Общността, местоизпълнението й ще се определя съгласно чл. 21, ал. 5, т. 1 и 2, буква “в” от ЗДДС, т.е то ще е извън територията на ЕО.
• Услугите, предоставени от посредник, който действа от името и за сметка на друго лице (доставчика или получателя по сделката) и който посредничи при услуги по настаняване в сферата на хотелиерството, не попадат в обхвата на специалното правило за предоставяне на услуги, свързани с недвижими имоти (съдържащо се в чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС). Тяхното местоизпълнение ще бъде там, където е установен получателят на услугата - ако са извършени в полза на данъчно задължено лице, или в мястото на изпълнение на основната доставка - настаняването, при получател данъчно незадължено лице (чл. 31 от регламента).
• Мястото на доставки на услуги, оказани в полза на данъчно незадължено лице, при която доставчикът извършва само монтаж на различни части на машина, които са му изцяло предоставени от получателя, се определя в съответствие с правилото на чл. 21, ал. 4, т. 4, буква “в” ЗДДС, или то ще е там, където услугата се извършва физически (чл. 34 от регламента). Изключение в това отношение ще са случаите, при които монтираните стоки станат част от недвижимо имущество. Тогава местоизпълнението следва да се определя съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
• Във връзка със специалните правила за местоизпълнението на услугите по краткосрочно отдаване под наем на превозни средства(съдържащи се в чл. 23 и § 1, т. 49 от ДР на ЗДДС), с регламента (чл. 38 и 39) е уточнено кои транспортни средства се считат за превозни средства и е уредено третирането на сделки, при които договорите са последователни. Определено е и мястото, където превозното средство се предоставя на разположение на получателя - мястото, където получателят (или трета страна, действаща от негово име) физически встъпва във владение на това превозно средство. Това всъщност е и мястото на изпълнение на доставката по краткосрочно отдаване под наем на превозни средства, независимо дали тя е извършена в полза на данъчно задължено, или на данъчно незадължено лице.
• Според чл. 32, ал. 1 и 2 от регламента услуги, които се отнасят до предоставяне на достъп до културни, художествени, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, съгласно посоченото в чл. 53 от Директива 2006/112/ЕО (респективно чл. 21, ал. 4, т. 3 ЗДДС), включват предоставянето на услуги, чиито основни характеристики се състоят в предоставянето на право на достъп до дадено събитие срещу билет или заплащане, включително срещу заплащане под формата на абонамент, сезонен билет или периодичен членски внос.
Казаното се прилага по-конкретно за правото на достъп до:
• шоуспектакли, театрални представления, циркови представления, панаири, паркове за забавления, концерти, изложби, както и други подобни културни събития;
• спортни събития (като мачове или състезания);
• образователни и научни събития (като конференции и семинари).
Използването на съоръжения като гимнастически или други зали срещу заплащане на членски внос обаче според регламента не се явява услуга по предоставяне на достъп до спортни, развлекателни или подобни мероприятия (събития).
• Посочените в чл. 53 от Директива 2006/112/ЕО (и в чл. 21, ал. 4, т. 3 ЗДДС) спомагателни услуги включват услуги, свързани пряко с достъпа до културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития, и които са отделно предоставяни срещу възнаграждение на лицето, присъстващо на събитието. Тези спомагателни услуги включват по-конкретно използването на гардеробни или санитарни помещения, но не включват обикновените посреднически услуги, свързани с продажбата на билети (чл. 33 от регламента).

Автор : Ивайло КОНДАРЕВ, данъчен консултант