ПРАВEН РЕЖИМ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЕЙНОСТТА НА ДРУЖЕСТВАТА ЗА ЕЛЕКТРОННИ ПАРИ

Правният режим на дружествата за електронни пари се съдържа основно в наскоро допълнените Закон за платежните услуги и платежните системи (обн. ДВ, бр. 23 от 2009 г.) и Наредба № 16 за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи (обн. ДВ, бр. 62 от 2009 г.), които нормативни промени, по отношение на дружествата за електронни пари, влязоха в сила, считано от 30.04.2011 г.

1. Същност на електронните пари
Електронните пари са парична стойност, съхранявана в електронна, включително магнитна форма, която представлява вземане към издателя, издава се при получаване на средства, с цел извършване на платежни операции и се приема от физическо или юридическо лице, различно от издателя на електронни пари (чл. 76, ал. 2 ЗПУПС). По смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) “средства” са банкноти и монети, пари по сметка и електронни пари. 

Следователно, съгласно закона, електронните пари са приравнени на парите по сметка и парите в брой - банкноти и монети, но същевременно с това се и отличават от тях - имат самостоятелно съществуване като отделен вид парични средства, наред с парите по сметка и парите в брой. Подобно на парите по сметка те също представляват вземане, но за разлика от тях титулярят на това вземане не е титуляр и на сметка при издателя им. 
Уредбата на електронните пари обаче не намира приложение по отношение на парична стойност, съхранявана в инструменти, които могат да бъдат използвани за придобиване на стоки или услуги единствено в помещенията на издателя или по силата на търговски договор с издателя в рамките на ограничена мрежа от доставчици на платежни услуги или за придобиване на ограничени по вид стоки или услуги, както и по отношение на парична стойност, която се използва за извършване на платежни операции, изпълнявани чрез телекомуникационно, цифрово или информационно устройство, когато закупените стоки или услуги се доставят и се използват чрез телекомуникационно, цифрово или информационно устройство, и при условие че операторът на телекомуникационни, цифрови или информационни услуги не действа само като посредник между ползвателя на платежни услуги и доставчика на стоки и услуги.

2. Понятие за дружество за електронни пари
Понятието за дружество за електронни пари се съдържа в чл. 76 ЗПУПС като един от видовете издатели на електронни пари. Съгласно посочената разпоредба дружество за електронни пари е юридическо лице, което е получило лиценз за издаване на електронни пари по реда на ЗПУПС и актовете по прилагането му. По смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗПУПС, наред с дружествата за електронни пари, издатели на електронни пари са банките по чл. 2 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), Европейската централна банка и националните централни банки на държавите - членки, когато не действат в качеството си на органи на паричната политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции. Лица, които не са издатели на електронни пари, нямат право да издават електронни пари. Лице, което възнамерява да издава електронни пари като дружество за електронни пари, трябва да получи лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, преди да започне да издава електронни пари (чл. 76, ал. 3 ЗПУПС). 
Издаването на електронни пари не представлява част от изключителния предмет на дейност на кредитните институции и в частност на банките. Съгласно последната редакция на чл. 2, ал. 2 и 5 ЗКИ същият беше редуциран до публично привличане на влогове или други възстановими средства, приемане на ценности на депозит и дейност като депозитарна или попечителска институция. 
Съгласно изричната разпоредба на чл. 77в ЗПУПС дружество за електронни пари не може да приема влогове или други възстановими средства по смисъла на ЗКИ, нито да начислява лихви или да предоставя каквито и да е други ползи, свързани с продължителността на срока, за който държателят на електронни пари държи електронните пари. 
От друга страна, новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗКИ изрично предвижда, че финансова институция е лице, различно от кредитна институция, чиято основна дейност е извършване на една или повече от посочените в закона дейности, в т.ч. и по чл. 2, ал. 2, т. 13 ЗКИ, а именно - издаване на електронни пари. В този смисъл, дружеството за електронни пари има качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ.

3. Правно положение на дружеството за електронни пари като финансова институция
Качеството на дружество за електронни пари и издател на електронни пари има юридическо лице, което след получаване на нарочен лиценз издава електронни пари по номинална стойност при получаване на средства. По искане на държателя на електронни пари дружеството за електронни пари е длъжно да изкупува обратно по всяко време и по номинална стойност паричната стойност на държаните електронни пари (чл. 75, ал. 2 ЗПУПС). В договора между издателя и държателя на електронни пари се посочват ясно и недвусмислено условията за обратно изкупуване, включително всички свързани с това такси, като на държателя на електронни пари се предоставя информация относно тези условия, преди да бъде обвързан от договор или оферта. Правата на обратно изкупуване на различни от потребители лица, които приемат плащания с електронни пари, се уреждат с договора между издателите на електронни пари и съответните лица.
За обратното изкупуване може да се начислява такса, само ако това е посочено в договора и ако е налице поне едно от следните условия: когато обратното изкупуване е поискано преди изтичането на договора; или когато договорът предвижда дата на изтичане и държателят на електронни пари прекрати договора преди тази дата; или когато обратното изкупуване е поискано повече от една година след датата на изтичане на договора. 
Таксата е пропорционална и съразмерна на действителните разходи, направени от дружеството за електронни пари. Когато обратното изкупуване е поискано преди изтичането на договора, държателят на електронни пари може да поиска обратно изкупуване на част от електронните пари или на цялата сума. Когато обратното изкупуване е поискано от държателя на електронни пари на датата на изтичане на договора или до една година след това, дружеството за електронни пари е длъжно да изкупи обратно цялата стойност на държаните електронни пари или да изкупи обратно всички средства, поискани от държателя на електронни пари, ако дружеството за електронни пари извършва друга дейност по смисъла на чл. 77д, ал. 1, т. 5 ЗПУПС и делът от средства, предназначени да се използват като електронни пари, не е предварително известен.
Съгласно чл. 77д, ал. 1 ЗПУПС, освен издаването на електронни пари, дружеството за електронни пари има право да предоставя платежни услуги в пълния им обем по чл. 4 ЗПУПС, както и да предоставя кредит, когато са изпълнени условията, предвидени в чл. 19 ЗПУПС, ако е свързан с изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити; изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти; изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи; издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти, и/или изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите. Кредит не може да се предоставя от средства, получени в замяна на електронни пари и държани в съответствие с установеното в закона. 
Съгласно чл. 77д, ал. 1 ЗПУПС дружеството за електронни пари може да предоставя оперативни услуги и тясно свързани по отношение на издаването на електронни пари, и/или предоставянето на платежни услуги спомагателни услуги, както и да извършва дейност като оператор на платежна система с изключение на платежни системи, осигуряващи окончателност на сетълмента по Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.05.1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (изменена с Директива 2009/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.05.2009 г.).
Дружеството за електронни пари може да осъществява и друга дейност при спазване на нормативните изисквания за нейното извършване (чл. 77д, ал. 1, т. 5 ЗПУПС). Въпреки че законът не ограничава предмета на дейност, осъществяван от дружеството за електронни пари, все пак предвижда, когато дружеството за електронни пари, освен издаването на електронни пари и предоставянето на платежни услуги извършва и друга търговска дейност, БНБ да има правото да изиска отделянето в самостоятелно дружество на дейността по издаване на електронни пари и/или предоставяне на платежни услуги, ако по преценка на БНБ другата дейност засяга или може да засегне финансовата стабилност на дружеството за електронни пари или възможността на БНБ като надзорен орган да следи за изпълнението на изискванията на закона.
Когато е установено на територията на Република България, законът изисква дружеството за електронни пари да е учредено като дружество с ограничена отговорност (ООД) или акционерно дружество (АД) - аргументирано от чл. 10, ал. 4 ЗПУПС, приложим съгласно чл. 77, ал. 2 ЗПУПС. Като условие за започване на дейността законът изисква дружеството за електронни пари да е получило нарочен лиценз по реда на ЗПУПС. 
Дружество за електронни пари не може да издава електронни пари чрез представители, но може да разпространява и изкупува обратно електронни пари чрез представители - търговци, действащи от негово име (чл. 77е ЗПУПС). Представител е търговец, който извършва от името на лицензирано от БНБ дружество за електронни пари дейност (аргументирано от чл. 25, ал. 2 и чл. 77е, ал. 3 ЗПУПС). Дружество за електронни пари може да предоставя чрез представители и платежни услуги или да възлага осъществяването на оперативни функции, свързани с платежни услуги, ако са спазени съответно условията на ЗПУПС. Дружество за електронни пари, лицензирано в Република България, може да разпространява и изкупува обратно електронни пари, както и да предоставя платежни услуги на територията на друга държава - членка чрез представител. Дружество за електронни пари, лицензирано в друга държава - членка, също може да разпространява и изкупува обратно електронни пари, както и да предоставя платежни услуги на територията на Република България чрез представител. Дружеството за електронни пари обаче носи отговорност за действията на неговите служители, клонове, представители или подизпълнители (чл. 27, ал. 1 и чл. 77е, ал. 3 ЗПУПС). Представителите или клоновете на дружествата за електронни пари са длъжни да информират ползвателите на услугите им, че действат от тяхно име.

4. Издаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция
Заявлението за издаване на лиценз се подава в писмена форма и към него се прилагат документите, предвидени в чл. 35, ал. 1 от Наредба № 16 на БНБ. Към заявлението задължително се прилагат и списъци на акционерите/съдружниците и притежаваните от тях акции/дялове от капитала, и на лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството за електронни пари, както и на лицата, с които заявителят се намира в тесни връзки по смисъла на § 1, ал. 1, т. 10 от ДР на ЗКИ. Физическите лица и законните представители на юридическите лица представят писмени декларации за произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записаните акции, съответно дялове, или с които същите са придобити (чл. 35, ал. 1, т. 3 от Наредба № 16 на БНБ).
Преди да издаде лиценз, БНБ извършва проучвания за съответствие на представените документи с условията за издаване на лиценз и за възможностите на заявителя да изпълни изискванията за извършване на дейността, за която желае да бъде лицензиран. Когато е необходимо, БНБ може да се консултира с други компетентни органи. В срок до 3 месеца от получаване на заявлението и всички необходими документи БНБ взема решение за издаване на лиценз или отказва издаването на лиценз.
БНБ издава лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на закона и ако по преценка на банката заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз (чл. 12, ал. 1, във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗПУПС).
Лицензът се предоставя за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство.Агенцията по вписванията вписва в предмета на дейност издаването на електронни пари, след като й бъде представен издаденият от БНБ лиценз. След извършване на вписването от Агенцията по вписванията БНБ вписва дружеството за електронни пари в регистъра на лицензираните издатели на електронни пари.
Когато дружеството за електронни пари осъществява дейността си чрез представител или клон, то подава заявление до БНБ за вписването им заедно с необходимите за това документи. Представителите и клоновете не могат да започнат дейност преди регистрирането им. БНБ заличава от регистъра представител или клон на дружество въз основа на писмено заявление, подадено от дружеството за електронни пари, най-малко 7 дни преди датата на преустановяване извършването на дейност.
Ако дружеството за електронни пари възнамерява да възложи на подизпълнител осъществяването на оперативни функции, свързани с предмета си на дейност, то уведомява за това БНБ. Възлагането на важни оперативни функции на подизпълнител не може да се извършва по начин, който съществено намалява качеството на вътрешния контрол на дружеството за електронни пари или възможността на БНБ да следи за изпълнението на закона. Важни оперативни функции са тези, при които недостатък или пропуск при тяхното изпълнение би довел до съществено нарушение на изискванията на закона, на финансовите показатели, надеждността и/или непрекъснатото предоставяне на услуги от дружеството за електронни пари.

5. Отнемане на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари
БНБ може да отнеме издадения лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари на основанията, предвидени в чл. 15, във връзка с чл. 77, ал. 2 ЗПУПС, в т.ч. ако дружеството за електронни пари не разполага с достатъчно собствен капитал или не може да се смята, че ще продължи да изпълнява задълженията си към кредиторите. БНБ може да отнеме издадения лиценз и ако по нейна преценка дружеството за електронни пари би могло да застраши при продължаване на дейността си стабилността на платежна система, в която участва.
БНБ е длъжна да предприеме подходящи мерки за уведомяване на обществеността за отнемането на лиценза.
В срок до 7 дни след вземането на решение за отнемане на лиценза на дружество за електронни пари, БНБ отправя искане до Агенцията по вписванията за заличаване на тази дейност от предмета на дейност на съответния търговец в търговския регистър.

6. Изисквания към дейността на дружеството за електронни пари
Както е предвидено в Директива 2007/64/ЕО, законът въвежда изисквания за защитни мерки, които дружествата за електронни пари да прилагат по отношение на средствата, получени от ползвателите на услугите им. 
Съгласно изричната разпоредба на чл. 77в ЗПУПС дружество за електронни пари не може да приема влогове или други възстановими средства по смисъла на ЗКИ. Получените от дружеството за електронни пари средства от държател на електронни пари се обменят незабавно срещу електронни пари. Тези средства не представляват влог или други възстановими средства по смисъла на ЗКИ. Дружеството за електронни пари не може да начислява лихви или да предоставя каквито и да е други ползи, свързани с продължителността на срока, за който държателят на електронни пари държи електронните пари.
Дружествата за електронни пари са длъжни да не смесват и да отчитат отделно средствата, получени пряко или косвено от ползвателите на услугите им със средствата на лице, което не е ползвател на услугите им, или със собствените си средства. Те са длъжни също така да депозират в отделна сметка в банка получените средства от ползвателите на услугите им, които все още не са предадени на получателя или на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който средствата са получени (чл. 21, ал. 2 ЗПУПС).
Съгласно чл. 21, във връзка с чл. 77г, ал. 1 ЗПУПС върху средствата по такива сметки не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на дружеството за електронни пари към лица, различни от ползвателите на услугите му. При откриване на производство по несъстоятелност за дружество за електронни пари средствата, получени от ползвателите на услугите му, не се включват в масата на несъстоятелността. По силата на чл. 77г, ал. 2 ЗПУПС обаче, средствата, получени под формата на плащане с платежен инструмент, не са предмет на посочените защитни мерки, докато не бъдат заверени по платежната сметка на дружеството за електронни пари или не бъдат предоставени на разположение по друг начин на дружеството за електронни пари в съответствие с изискванията за срока на изпълнение, посочен в чл. 64, ал. 2 от същия закон. При всички случаи тези средства са предмет на защитни мерки не по-късно от 5 работни дни след издаването на електронните пари. 
Дружеството за електронни пари информира БНБ предварително за всяко съществено изменение в мерките, предприемани за защита на средствата, които са били получени в замяна на издадените електронни пари.
Дружествата за електронни пари изготвят финансовите си отчети въз основа на Закона за счетоводството и съгласно изискванията на БНБ. За целите на надзора дружествата за електронни пари представят на БНБ отделни счетоводни отчети относно извършваните от тях услуги и относно допълнителните дейности в периодичност и със съдържание, определени от БНБ. Годишните финансови отчети на всяко дружество за електронни пари, както и надзорните отчети, определени от БНБ, се проверяват и заверяват от специализирано одиторско предприятие, което е регистриран одитор съгласно Закона за независимия финансов одит.
Велко Джилизов , юрист

ОКАЗВАНЕ НА БОЛНИЧНА ПОМОЩ НА ЗДРАВНООСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) сключва договори за оказване на болнична помощ (БП) по клинични пътеки и високоспециализирани медицински дейности, извършвани в болнични условия по основния пакет болнична помощ, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Пакетът болнична помощ, заплащан от НЗОК в полза на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ), съдържа диагностика и клинично лечение на заболявания, включени в клиничните пътеки. 

Условията и редът за оказване на болнична помощ са регламентирани в Националния рамков договор за 2006 година (НРД-2006). 

При необходимост от болнично лечение ЗЗОЛ може да бъде насочено за хоспитализация с “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7) от всеки лекар от лечебно заведение, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ. При хоспитализиране на здравноосигурено лице, което самостоятелно е потърсило болнична помощ или е насочено от ЦСМП, изпълнителят на БП попълва “Направление за хоспитализация” (бл. МЗ-НЗОК № 7). В тези случаи, хоспитализацията на ЗЗОЛ се осъществява след документирана преценка за необходимостта от болнично лечение, проведена в диагностично-консултативния блок (приемен кабинет на приемащото лечебно заведение). За да бъде здравноосигуреното лице хоспитализирано за лечение по дадена клинична пътека, трябва да отговаря на индикациите за хоспитализация, определени в нея, и да е с непрекъснати здравноосигурителни права. 

В случаите когато лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, същото се хоспитализира, като му се оказва болнична помощ по клинична пътека, ако до края на хоспитализацията възстанови правата си при условията и по реда на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). При неизпълнение на условието, за възстановяване на здравноосигурителния си статус, лицето заплаща оказаната болнична помощ - чл. 109, ал. 1 ЗЗО. 

Изпълнителят на БП предоставя на РЗОК и обявява на видно място работния график на кабинетите в диагностично-консултативния блок/приемния кабинет. 

Специалистът от диагностично-консултативния блок на лечебното заведение определя деня и часа за хоспитализация на пациента, които вписва в направлението за хоспитализация и в журнала за планов прием на пациенти. 

При приемане в лечебното заведение пациентът и членовете на семейството му или придружаващото го лице задължително трябва да бъдат информирани за предлаганата медицинска помощ и очакваните разходи за сметка на пациента за тази помощ съгласно Наредбата за условията и реда за заплащане на медицинска помощ, когато тя се оказва по избор на пациента. 

ЗЗОЛ заплащат потребителска такса за всеки ден болнично лечение в размер 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, т.е. по 3,20 лв., но не повече от 10 дни годишно (чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване). 

По реда на чл. 82, ал. 1 от Закона за народното здраве всеки български гражданин има право на безплатно ползване на медицинско обслужване, свързано с дейности по: спешна медицинска помощ; стационарна психиатрична помощ; хемотрансфузиология; задължителни имунизации и задължително лечение по Закона за народното здраве; скъпоструващо лечение, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване по ред, определен от министъра на здравеопазването; експертизи за степен на увреждания и трайна неработоспособност; медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването. 

Лечебното заведение за БП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в клиничните пътеки, правилата за добра медицинска практика и утвърдените медицински стандарти. Изпълнителите на БП се задължават да осигурят на пациентите непрекъснатост на болничната помощ и грижите, както и координация между специалистите, които ги осъществяват. 

Изпълнител на БП превежда пациент по клинична пътека за лечение към друго лечебно заведение за болнична помощ, когато в хода на лечебно-диагностичния процес установи, че не може да изпълни определени медицински дейности поради: 

1. промяна на приемната диагноза или настъпило усложнение, което лечебното заведение не може да лекува; 

2. възникнал проблем с медицинско и техническо оборудване и обзавеждане; 

3. липса на съответно квалифициран медицински персонал. 

Взаимодействието между изпълнителите на БП при лечение на хоспитализирани болни се осъществява съгласно Наредба № 26 за организацията на консултативната медицинска помощ и взаимодействие между здравните заведения при лечението на хоспитализирани болни. Изпращащият изпълнител на БП попълва ново “Направление за хоспитализация” (бланка МЗ-НЗОК № 7). 

Изпращащият изпълнител на БП задължително предоставя писмена информация за клиничното състояние на пациента и оказаните му диагностично-лечебни процедури, както и мотивите за превеждане в приемащото лечебно заведение за БП. 

Изпращащият изпълнител на БП задължително предоставя писмена информация на директора на РЗОК за всички пациенти, преминали по КП и преведени към други лечебни заведения. Информацията следва да съдържа следните данни: трите имена, ЕГН, диагноза, клинична пътека, по която е лекуван пациентът и мотиви за превеждане. 

В случай на хоспитализиране на ЗЗОЛ, НЗОК не заплаща за периода на хоспитализацията лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, предписани от лекар или стоматолог от лечебно заведение за извънболнична помощ, необходими за: 

1. основното заболяване, за което е хоспитализирано лицето; 

2. новооткрито заболяване по време на стационарното лечение; 

3. промяна на терапията, назначена от лекар в извънболничната помощ и заплащана от НЗОК, за придружаващи хронични заболявания. 

В деня на дехоспитализацията на пациента изпълнителят на БП изготвя епикриза съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 29 за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ, диспансерите и домовете за медико-социални грижи, като: 

- Първият екземпляр от епикризата се предоставя на пациента или на членовете на семейството му или на придружаващите го лица срещу подпис в “История на заболяването”. 

- Вторият екземпляр от епикризата се оформя и изпраща чрез пациента или чрез членовете на семейството му или чрез придружаващите го лица на общопрактикуващия лекар. 

- Копие от епикризата се прилага към историята на заболяването на пациента и се съхранява в лечебното заведение. 

В епикризата се отбелязва задължително необходимостта от контролни прегледи в болницата след изписването и препоръки към ОПЛ на пациента. При необходимост се издава ново копие от епикризата по цени, утвърдени от лечебното заведение. Епикризата има срок на валидност 6 месеца. 

Копия от изследванията, резултатът от които се получава след изписването на пациента, при поискване му се предоставят в писмен вид лично или на членове на семейството или на упълномощени от пациента лица. 

Броят на пролежаните леглодни се изчислява, като денят на постъпване и денят на изписване се броят за един леглоден, а всеки ден между тях се брои като пролежан. 

Всички граждани имат право при нарушаване на правата им като пациенти да подават писмени оплаквания до директора на РЗОК, РЦЗ, НЗОК и до Министерство на здравеопазването. Контролните органи на горепосочените институции осъществяват проверка на изнесените факти и налагат санкции, когато се докаже нарушаване на правата на пациентите и неспазване на законовия ред в здравеопазването. 

Националната здравноосигурителна каса има сключени договори с изпълнители на болнична помощ за изпълнение на 299 клинични пътеки, които заплаща според договореностите в Националния рамков договор за 2006 година. 

Заплащането на клиничните пътеки по чл. 195 от НРД-2006 включва: 

1. всички медицински дейности по клинични пътеки и спомагателни услуги, предоставени на ЗЗОЛ по време на тяхната хоспитализация; 

2. медицинска експертиза на временната неработоспособност на ЗЗОЛ, преминали през изпълнителя на болнична помощ по договорените клинични пътеки; 

3. до два амбулаторни консултативни прегледа при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване и препоръчани в епикризата. 

Заплащането за клиничната пътека “Палиативни грижи при терминално онкологично болни” включва хоспитализации с обща продължителност до 20 дни в рамките на шестмесечен период. 

Националната здравноосигурителна каса заплаща за периода на хоспитализация само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения. 

В случаите, в които при лечение на пациент по определена КП настъпят индикации за лечение по друга КП, за която лечебното заведение има сключен договор, се заплаща тази, при която са отразени окончателната диагноза, и проведени основните терапевтични/диагностични процедури. 

НЗОК заплаща на изпълнителите на болнична помощ за завършена клинична пътека. 

Заплащането по чл. 194, ал. 1, т. 2 от НРД-2006, за клапи, протези, стентове, кохлеарни имплантанти и постоянни кардиостимулатори не се включва в цената на клиничните пътеки.

Националната здравноосигурителна каса заплаща, както следва:

№ по ред	Название на медицинското изделие	Цена (лв.)
1	2	3
1.	Сърдечна клапна протеза	3000
2.	Съдова протеза за гръдна аорта	1500
3.	Съдова протеза за коремна аорта и дистални съдове	1000
4.	Стент	1000
5.	Ставна протеза за тазобедрена става	900
6.	Ставна протеза за колянна става	2250
7.	Кохлеарен имплантант	до 28 000
8.	Постоянен кардиостимулатор	до 2000

В историята на заболяването се отразяват фабричният номер и видът на медицинското изделие или се залепва стикер. Те се отчитат едновременно с отчитането на съответните КП, в които са използвани. В случай че пациентите предпочетат по-скъпо медицинско изделие, в сравнение с договорената в НРД-2006 цена, те доплащат разликата в цената. 

Петя СОТИРОВА , главен експерт в отдел “Права и задължения на пациентите” в ЦУ на НЗОК

Безплатно online

Ново ,безплатно и популярно от интернет :

1. Сайт за интересни статии и истории и всичко свързано с тях - хороскопи , лични истории, светски новини, домашен майстор, домашни любимци,рецепти,диети и много други - http://feabg.com
2. Страницата на български счетоводен съюз - http://baubg.in
3. Италиански камини и котли на пелети и горелки и камери за тях от официален вносител за българския пазар - Куоре Терм ЕООД - http://kuoreterm.com
4. Сайта на счетоводна кантора КТК Консулт Пловдив - единственото място където можете да получите безплатни счетоводни съвети и консултации - http://consultbg.weebly.com
5. Вносител на турските котли на пелети Термокоз - Джейтерм ЕООД - http://jterm.bg
6. Популярни истории , личности , съвети , полезни статийки всякакви - http://feazine.wordpress.com
7. Климатизация и вентилация от Експерта за Пловдив - КТК Техник - http://airbg.weebly.com
8. Полезни материали статии, рецензии , уроци, курсове и много други , всичко онлайн и безплатно - http://ktkbg.blogspot.com/
9. Директория за котли на пелети и всичко свързано с тях - http://xn--80akajdhhdphp5ai.blogspot.com/
10. Полезна информация и статии за изграждане проектиране и монтаж на камини на пелети и котли на пелети - http://kaminikotli.wordpress.com/

ДЕФИНИЦИЯТА НА ПОНЯТИЕТО “ДАНЪЧНО ЗАДЪЛЖЕНО ЛИЦЕ” СЪГЛАСНО ЧЛ. 3, АЛ. 6 ЗДДС

Съгласно новата разпоредба на чл. 3, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2010 г., данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки, или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС, е данъчно задължено лице за всички получени услуги.

Какво на практика регламентира разпоредбата?

До 31.12.2009 г. съществуваше една специфична схема за определяне на мястото на изпълнение на доставки на трансгранични услуги, извършени на данъчно задължено лице (ДЗЛ), но извън тяхната независима икономическа дейност (НИД) или извършени на данъчно незадължени лица (ДНЗЛ).

Това място на изпълнение се определяше там, където е установен доставчикът, т.е. такива услуги се облагаха с ДДС на доставчика по реда на националния Закон за данък върху добавената стойност, като не се облагаха чрез самоначисляване при получателя (виж Решение на СЕО по делото TRR С-291/2007 от 06.11.2008 г.).

Такова разрешение на проблема обаче беше в сериозно несъответствие с основния принцип на ДДС, а именно, че трансграничните доставки следва да се облагат на територията на страната, на която се получава стоката или се ползва резултатът от услугата. Тоест облагането следва да се извърши при получателя на стоката или услугата в режим на самоначисляване.

Преди да изложим същността на промените, следва да уточним, кои са данъчно незадължени юридически лица, а именно юридическите лица, които и по силата на законовото си учредяване, и по естеството си по дефиниция не извършват икономически (стопански) дейности.

Промените в ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.

Новият чл. 43 от Директива 2006/112/ЕС прецизира и разширява понятието за данъчно задължено лице относно прилагането на правилата за мястото на изпълнение и данъчното облагане при доставките на услуги. За да определим мястото на данъчно облагане на тези услуги:

• данъчно задължените лица, които извършват и освободени доставки и/или доставки, или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, ще считаме като данъчно задължени лица за всички доставени им услуги;

• данъчно незадължените юридически лица, идентифицирани за целите на ДДС (т.е. с валиден идентификационен номер по ДДС), ще считаме за данъчно задължени лица.

С новата ал. 6 на чл. 3 ЗДДС се възприема правилото, съдържащо се в чл. 43 от Директива 2006/112/ЕС, като в резултат на тази промяна се разширява обхватът на лицата, които са дефинирани като данъчно задължени лица по ЗДДС, за целите на определяне на мястото на изпълнение при доставки на трансгранични услуги.

Дефиницията на чл. 3, ал. 6 ЗДДС е специална спрямо общата дефиниция на чл. 3, ал. 1 ЗДДС, защото се отнася за необлагаеми лица и/или дейности.

Какви изводи могат да бъдат изведени от прегледа на разпоредбите?

• Ако получател от ЕС е данъчно задължено лице, определено като такова по реда на чл. 3, ал. 1 или ал. 6 ЗДДС, то доставката - за доставчика- е “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”, при което доставчикът не начислява ДДС на основание чл. 21, ал. 2 ЗДДС. Валидният идентификационен ДДС номер на получателя от ЕС е правно ирелевантен, но потвърждава обстоятелството, че получателят е ДЗЛ. Доставчикът няма да начисли ДДС, независимо дали получателят е регистриран, или не е регистриран по ДДС на територията на ЕС.

• Новите разпоредби относно мястото на изпълнение на доставки на услуги в държавата на данъчно задълженото лице - получател на услуги, се прилагат също и спрямо данъчно задължени лица получатели, установени извън Общността. Ето защо, за да не начислим ДДС, ще трябва да се уверим, че получателят е данъчно задължено лице. Валидният идентификационен ДДС номер на получателя извън ЕС също е правно ирелевантен, но също така потвърждава обстоятелството, че получателят е данъчно задължено лице.

• Ако получателят от ЕС е данъчно незадължено лице (т.е. обикновено физическо лице), то доставката на услуга, която изпълняваме, по принцип, е “облагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение на територията на страната”, при което начисляваме ДДС на основание чл. 21, ал. 1 ЗДДС.

• По изключение, по силата на чл. 21, ал. 5 ЗДДС, не се начислява ДДС за доставките, посочени в тази разпоредба, дори и ако получателят е данъчно незадължено лице, установено извън Общността. По силата на тази специална разпоредба тези доставки са определени като “необлагаема доставка на услуга, която е с място на изпълнение извън територията на страната”.

Следователно, новото общо правило относно мястото на изпълнение на доставките на услуги определя мястото на данъчното им облагане в мястото на установяване на получателя - данъчно задължено лице (чл. 44 от Директива 2006/112/ЕС).

Автор : Милена КИРИЛОВА, юрист