В “Държавен вестник”, бр. 19 от 2011 г. бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС).
Наред с измененията в други закони, с параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗДДС е извършена промяна и в чл. 189б ЗКПО - “Данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители”.
Настоящият материал, без претенции за изчерпателност, има за цел да маркира практическите аспекти на действащите изисквания за прилагането на тази мярка за стимулиране на инвестициите.
I. Общи постановки относно облекчението
Нормата на чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) претърпя сериозна промяна, в сила от 01.01.2010 г., поради което се налага необходимост от отговор на въпроса, какво наложи и какво е съдържанието на сега извършените промени.
Както читателите вече знаят, с Решение на Европейската комисия (ЕК) от 11.02.2011 г. е получено становище за съвместимост на мярката с правилата на европейското законодателство по отношение на държавните помощи. Положителното становище на ЕК на практика позволи данъчно задължените лица да се възползват от данъчното облекчение и за финансовата 2010 г., само ако са изпълнени всички задължителни законови критерии (условието беше заложено изрично в § 41 от ПЗР на ЗКПО).
Едновременно с това, в част “Мярка за помощ” от това Решение на ЕК, са изложени подробно съображенията, допускащи ползването на данъчно облекчение по чл. 189б ЗКПО (аналогични са изискванията относно чл. 48, ал. 6-7 ЗДДФЛ) - преотстъпване до 60% от корпоративния данък върху данъчната печалба, реализирана от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Текстът на Решението на ЕК, даващ право за прилагане на чл. 189б ЗКПО, детайлно и последователно мотивира при изпълнението на кои ключови постановки може да се счита, че облекчението изпълнява изискванията на европейското законодателство.
Принципно, прилагането на възможност за упражняване на мярката от земеделските производители е натоварено с тежки ограничения, залегнали в редица национални и европейски актове, като например:
• Договора за функционирането на Европейския съюз;
• Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите “de minimis” в сектора на производството на селскостопански продукти (OB, L 337/35 от 21.12.2007 г.);
• Насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския и горския сектор за 2007-2013 г. (OB, С 319 от 27.12.2006 г.) и в частност - Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/2001 (OB, L 358 от 16.12.2006 г.);
• Закона за държавните помощи;
• Програмата за развитие на селските райони в България за 2007-2013 г. (одобрена с Решение С (2008) 755 на Комисията от 19.12.2008 г., изменена с Решение С (2010) 1232 на Комисията от 04.03.2010 г.) и др.
Както се оповестява в мотивите на Министерството на финансите за внесените в началото на 2011 г. изменения в чл. 189б ЗКПО “при нотифицирането на тази държавна помощ пред Европейската комисия са възникнали някои въпроси относно мерките за избягване на двойно финансиране с публични средства на разходите за едни и същи инвестиции (активи), което би противоречало на европейското законодателство в областта на държавните помощи за отрасъл “Земеделие””.
В този смисъл, основната и ключова характеристика на последните изменения е допълване (разширяване) на обхвата на мерките, към които действа забраната за ползване на данъчното облекчение и с всички форми на публична финансова помощ от националния бюджет и/или бюджета на Европейския съюз. Законодателно е възприет механизъм за отмяна на ал. 3 и ал. 4 от чл. 189б ЗКПО, като едновременно всички условия, които подлежат на кумулативно изпълнение, са изчерпателно изброени в ал. 2, т. 1-6 от същия член.
II. Конкретни, действащи и запазени в съдържателен аспект изисквания за 2011 г.
На практика, към настоящия момент в чл. 189б ЗКПО изцяло са съхранени всички действащи преди промяната изисквания, маркирани (по съдържание и нормативна регламентация) накратко, както следва:
1. Инвестирането на преотстъпения данък следва да е само в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Инвестициите е необходимо да са направени в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването (чл. 189б, ал. 2, т. 1 ЗКПО )- в § 1, т. 27 и т. 60 от ДР на ЗКПО е определен обхватът на понятията “непреработена растителна и животинска продукция” и “земеделска техника”. Извън обхвата на приемливите инвестиции попадат придобиването на земеделски земи, както и покупката на употребявано оборудване.
Това ограничение произтича както от изискванията на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1857/2006, така и от изискването за инвестиции в нови сгради и нова земеделска техника. Допълнително, помощта не се отнася за производство и реализация на продукти, които имитират или заместват мляко и млечни продукти (по аргумент от чл. 4, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 1857/2006). Помощ, според чл. 4, параграф 7 от същия регламент, не може да бъде предоставяна по отношение на закупуване на права за производство, животни и едногодишни растения, засаждане на едногодишни растения, както и дренажни работи или напоително оборудване и напоителни работи, освен ако инвестицията води до намаляване на потреблението на вода с минимум 25%, в сравнение с предишното.
В съответствие с т. 27 от Насоките на Общността за държавна помощ в селскостопанския и горския сектор за 2007-2013 г., глава IV, част А, се допуска за подпомагане на инвестиции, само ако са свързани с първично производство на продукти, които попадат в обхвата на Приложение I към Договора за създаване на ЕО (по официална информация в България има над 1000 земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на такива селскостопански продукти).
Съобразно изброяването на приемливите разходи в чл. 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006, могат да се приемат като инвестиция разходите, свързани със:
а) изграждането, придобиването или подобряването на недвижим имот (сгради);
б) придобиването, или придобиването на лизинг, на машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива;
в) общи разходи, свързани със средствата по букви “а” и “б”, като хонорари на архитекти, инженери и консултанти, техникоикономически проучвания, придобиване на патенти и лицензии.
Разходите по договори за лизинг извън тези, посочени в буква “б”, като данъци, марж на лизингодателя, разходи за рефинансиране на лихви, допълнителни застраховки, такси и т.н, не са приемливи разходи.
2. Активите, придобити в изпълнение на условието за инвестиране, следва да са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица (чл. 189б, ал. 2, т. 2 ЗКПО) - акцентът при така въведения критерий е върху недопускане прехвърлянето на собственост, при което в резултат от злоупотреби да бъде възможно формалното изпълнение на изискването за инвестиции, респективно - необосновано претендиране на право за преотстъпване по чл. 189б ЗКПО.
3. Дейността, за чиято данъчна печалба се ползва преотстъпването по чл. 189б ЗКПО, трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване (чл. 189б, ал. 2, т. 3 ЗКПО). Това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации. В Приложение № 2, Справка 1 към годишната декларация по чл. 92 ЗКПО е налице и изискване за деклариране на поредността на преотстъпване на корпоративен данък. В този смисъл, въз основа на декларацията директно се ползва облекчението, без органите на НАП да упражняват предварителен (ex ante) контрол. Признаването на правото на преотстъпване по схемата на помощта зависи от спазването на предвидените в ЗКПО изисквания, чието изпълнение е предмет на последващ (ex post) контрол. В случай че се установи несъответствие с изискванията на закона при ползвано данъчно облекчение, корпоративният данък (ведно с лихвите) подлежи на внасяне/възстановяване в бюджета по аргумент от чл. 173, ал. 1 ЗКПО.
4. Преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите - предмет на инвестиция по чл. 189, ал. 2, т. 1 ЗКПО (чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО). Посоченият лимит кореспондира със забраната размерът на облекчението да превишава тавана на интензитет на помощта, определен от Европейската комисията за България - 50 на сто, съгласно Картата на националната регионална държавна помощ (ОВ, бр. С 73 от 30.03.2007 г.). Принципните постановки за допустимия интензитет на помощта за инвестиции в сектор “Земеделие” са заложени в чл. 4, параграф 2, б. “а” от Регламент (ЕО) № 1857/2006.
ПРИМЕР за изчисляване на допустим интензитет:
Ако данъчно задължено лице (ДЗЛ) инвестира в нова земеделска техника, чиято стойност е 20 000 лв., то може да преотстъпи корпоративен данък в размер до 10 000 лв., ако са спазени и всички други изисквания на закона.
В този смисъл, определянето размера на интензитета е в пряка зависимост от съотношението между размера на преотстъпения данък и размера на направените инвестиции.
Обратното - ако ДЗЛ преотстъпи корпоративен данък в размер на 20 000 лв., то следва да изпълни изискването за инвестиция, в размер най-малко на 40 000 лв.
Няма пречки интензитетът да е по-нисък от 50 на сто, но не може да бъде по-висок, т.е. не може да инвестира по-малко от 40 000 лв., но условието би било изпълнено и при инвестиция от 50 000 лв. (в този случай интензитетът би бил 40%).
На практика, за да бъде спазен допустимият лимит за интензитет на помощта, земеделският производител следва да финансира със собствени средства поне (минимум) 50 на сто от инвестицията, докато другите 50 на сто ще получи от републиканския бюджет под формата на преотстъпен корпоративен данък.
5. Активите, предмет на инвестиции по реда на чл. 189б ЗКПО, не могат да бъдат заместващи на вече съществуващи активи. Обикновената подмяна на употребявани активи (заместващи инвестиции) изрично е извън обхвата на предоставянето на помощта за земеделските производители по силата на чл. 4, параграф 7, б. “г” от Регламент (ЕО) № 1857/2006. Тук попада и изричното изискване на действащата до изменението (преди 08.03.2011 г.) редакция на ал. 3 от чл. 189б ЗКПО. По същество промяната от 08.03.2011 г. в законовото ограничение е чисто редакционна, без изменение в съдържанието на допустимото инвестиране на преотстъпения данък, но сега нормативният текст е систематично вложен в нова т. 5 в ал. 2 на чл. 189б ЗКПО. Тук следва да отбележим, че инвестирането за целите на чл. 189б ЗКПО е директно в нови активи (сгради и земеделска техника), без да е налице обвързване с цялостен инвестиционен проект (проект за първоначална инвестиция, свързана с прогнозни приемливи разходи). Посоченото е и съществена разлика с изискванията, заложени в схемата за преотстъпване на корпоративен данък, въведена в чл. 189 ЗКПО.
6. За да бъде валидно преотстъпването, земеделският производител не следва да е получател (бенефициент) на помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20.12.2007 г. за прилагане на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност към помощите “de minimis” в сектора на производството на селскостопански продукти. С двете ограничения е изцяло запазена като принципна постановката, че помощта по чл. 4 “Инвестиции в земеделски стопанства” от Регламент (ЕО) № 1857/2006 не може да се ползва едновременно с помощ по други схеми, които се прилагат на местно, регионално, национално или общностно равнище, срещу извършването на едни и същи приемливи разходи (инвестиции).
Соченият в новата т. 6, б. “а” от чл. 189б ЗКПО чл. 107, параграф 1 от ДФЕС всъщност изцяло припокрива съдържанието на чл. 87, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност (в текста на отменената от 08.03.2011 г. ал. 4 на чл. 189б ЗКПО).
В актуалната към настоящия момент препратка в ЗКПО е ползвана Консолидираната редакция на Договора за функционирането на Европейския съюз (в сила от 01.12.2009 г.). Тя е изготвена от Правната служба на ЕК, публикувана е в ОВ, серия С, бр. 115 от 09.05.2008 г. и съдържа пълния текст на Договора за създаване на ЕО в редакцията, която той има след измененията и допълненията, направени с Лисабонския договор.
III. Нови изисквания по чл. 189б ЗКПО, в сила от 08.03.2011 г.
Въвеждането на новите допълнителни ограничения за ползването на помощта под формата на преотстъпване до 60% от корпоративния данък от земеделските производители за непреработена растителна и животинска продукция се съдържа в два пункта - нови б. “в” и “г” на ал. 2 от чл. 189б ЗКПО, съгласно които преотстъпването няма да е валидно за лицата (бенефициенти) по:
1. финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони;
2. всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
1. Първият пункт е конкретно насочен към премахване чрез изрична разпоредба в задължителните условия по ал. 2 на чл. 189б ЗКПО на потенциалната възможност срещу едни и същи приемливи разходи (инвестиции) да се ползва едновременно и преотстъпване на данък по чл. 189б ЗКПО, и подпомагане по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), по-специално мярка 121 “Модернизация на земеделските стопанства”, чрез която се предоставя оперативна помощ и за земеделска техника и сгради.
Мярката “Модернизиране на земеделските стопанства” има за цел подобряване конкурентоспособността на земеделието в Република България, чрез преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата и насърчаване въвеждането на нови технически решения. Условията за предоставяне на финансова помощ по тази мярка от ПРСР са уредени в нарочно издадена за целта Наредба № 8 от 03.04.2008 г. от министъра на земеделието и храните (обн. ДВ, бр. 41 от 22.04.2008 г., посл. изм. и доп. бр. 18 от 01.03.2011 г.).
С цел възпрепятстване на възможността за ползване и на преотстъпване по чл. 189б ЗКПО и на финансиране по ПРСР, в чл. 7 от наредбата се съдържа идентична на сега въведената забрана в ЗКПО като “финансова помощ не се предоставя по реда на тази наредба, при условие че за същата инвестиция кандидатът е получил публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз”.
Преди въвеждането на допълнението в ЗКПО на практика се създаваха предпоставки един и същ бенефициент да ползва “двойно” финансиране (и по ПРСР, и по ЗКПО), поради което това съображение е изрично посочено в параграф 19 от Решението на ЕК от 11.02.2011 г., във връзка с нотификацията на помощта по чл. 189б от корпоративния закон.
2. Вторият пункт не визира конкретна мярка, съотносима към насърчаване на земеделските стопанства за осъществени от тях инвестиции, но очевидно има охранителен за бюджета ефект. Тоест, за разлика от текстовете преди промяната на чл. 189б ЗКПО, в които изчерпателно се уреждаха случаите, при които преотстъпването е недопустимо (отм. ал. 4), то със сега въведения текст на новата б. “г” на ал. 2 е налице обхващане на всякакви настоящи и бъдещи хипотези, при които земеделските производители могат да получат “двойно” (повторно) финансово подпомагане чрез държавния бюджет на РБългария и/или от средства от Общността за едни и същи инвестиции, които са и приемливи разходи по конкретна оперативна програма/помощ.
Предвид краткия преглед на изискванията за приложимост на чл. 189б ЗКПО (в сила от 08.03.2011 г.) може да се обоснове заключението, че в резултат от последните промени ще става все по-трудно и сложно изпълнението на законовите регламенти за ползване на тази държавна помощ. Причината е, че предоставянето на държавна помощ вече се обвързва с изискване за инвестиции, съпътствани с различни по своя характер условия (включително пряко прилагане на приети от ЕК регламенти за сектора).
ДДС Информация , казуси , въпроси - http://ddsinfo.wordpress.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар