Управление на екипи - Ролите в екипа

Увод

Екипа представлява относително малка група от хора, заети в конкретна бизнес структура. Хората в екипа са пряко зависими един от друг и са взаимосвързани и обединени за постигането на една обща цел. За правилното функциониране на един екип е необходимо хората в него да са наясно със задачата си. Различните цели, които всеки един трябва да постигне определят различната му роля и принос за целия екип. Всеки човек в екипа има ясно определена роля. Не всяка група от хора е екип. Екипът е специфична група от хора, които са еднакво силно съпричастни към общата цел и работят съвместно в условия на взаимна зависимост. Това отличава екипа от обикновените групи от хора. Екипните роли са различните поведения , отговарящи за характера на съответната задача в екипа. Те подпомагат екипа, за да може успешно да постигне своята набелязана цел. Ролята в екипа показва какъв принос за задачата има всеки участник и каква точно е неговата роля в постигането на крайния резултат. За ефективната работа на един екип е важно точното съотношение между уменията и способностите на всеки един участващ.

Същинска част

Ако вземем за пример – фирма, която е взела твърдо решение да заработи по принцип на екипната работа, но се получават проблеми в опита и за превръщането на група работещи хора във функционален екип. Затова се налага да се обърне към специалист в областта , който да помогне в изграждането на екипа. Първият екип, с който той се среща се състои от осем души със сходно положение и функции в компанията, с близка културна среда и образование. Всички членове на групата са с изяснени творчески способности и висока степен на интелигентност, преливащи от идеи само че през повечето време се карат, вместо да работят и постигат резултати. В този случай специалистът разпуска тази група и започва да създава нов екип от хора с различни професионални умения и умствени способности. В него той включва писател, администратор, технически персонал, завеждащ снабдяването и т.н. По време на срещите на екипа служебното положение се оставя насрани. Всички разполагат с еднакво пространство, становища и идеите им се изслушват в се вземат под внимание с нужното уважение. Членовете на екипа си пасват добре и всеки внася някаква допълнителна стойност към екипа чрез индивидуалните си умения и способности. В конкретния случай екипът наброява осем души което е около горната граница. При по-многочислена група на по-стеснителните членове ще им е трудно да участват пълноценно. При по-малко от четирима души едва ли ще разполагате с всички умения, които са необходими за един напълно ефективен, работещ екип. Съществуват различни модели на екипни роли и техники за измерване на екипните роли, които са присъщи на участниците в един екип. Авторите (Дайер, Белбин, Маргерисън, Маккан, Майерс, Каценбах, Смит и др.) се основават на научно проверени тези, концепции и изследвания, водещи своето начало от изследванията за група и “ролите в група”. Според д-р Р.М.Белбин, който разработва теория за ролята на екипа, създаването на ефективен екип се състои в подбора или в постигането на равновесие в най- силните качества и способности на самия екип. Изследванията му показват, че много екипи се създават от хора със сходен начин на мислене, както в дадения по-горе пример. Това не е изненадващо, защото ние обикновено сме привличани или харесваме хора, които са като нас. Такива екипи обаче рядко са толкова ефективни, колкото екипите, съставени от различни таланти и личности. Съберете няколко индивидуалисти хора на идеите, на едно място и бъдете сигурен, че конфликтът ще е неизбежен. Сложете в един екип повече от един човек с изявени лидерски способности, и ето ще ви се наложи да потушавате вътрешни борби за власт. За да постигнете синергия, ви е нужен баланс, при който силните качества и способности на всеки индивид се допълват взаимно и общият сбор на енергията на екипа е по-голям от сбора на индивидуалните усилия. Индивидуалните слабости могат да бъдат толерирани и компенсирани, стига в екипа да има някой друг, който да притежава съответната сила.

            Според метода на Мередит Белбин /Team Roles at Work/ за оценяване ролята на екипа важни са не използваните за прогнозиране методи /въпросници, комплект от тестове, психометрични тестове/, а начинът, по който профилите на ролите в екипа се използват, след като информацията е вече събрана. Деветте профила на ролите в екипа са, както следва:

Фиг. 1 Деветте роли в екипа според метода на Белбин

                        1) Координатор човекът, който фокусира групата, притегля нещата към един център, упълномощава и мотивира. Той разпознава у другите ценните им качества и знае как да ги използва. Този човек обикновено има силно развито чувство за общите цели, обяснява планираните крайни резултати и насърчава вземането на решения. Той може да не е човек на идеите и да не проявява творчество, но е добър в контролирането и координирането на ресурсите. Той подтиква към участие, но е готов да взима решения и да поема отговорност за тях. Насочва усилията и дейностите на другите към общата цел или планираните резултати.

                        2) Оформител в някои отношения естествен водач, защото този тип човек е целеустремен и ентусиазиран, умее да внушава респект и да генерира енергия у другите. Той обича да вижда собствените си идеи осъществени и то бързо. Не понася тихото задоволство и липсата на напредък. Неспокойният му дух го зарежда със силно чувство за динамизъм и неотложност. Той притежава енергията и решителността да

преодолява препятствията. Изгарян е от силно желание да води от предната линия и изпитва вътрешна потребност лично да контролира решенията и действията. Колкото до недостатъците му, той може да бъде заядлив и безчувствен към другите.

                        3) Растение човек на идеите, творец. Може да бъде доминираща личност и същевременно вглъбен в мислите си интроверт. Той притежава въображение и интелект, може да бъде осеняван от новаторски идеи в моменти на вдъхновение и е добър в решаването на проблеми. Често го мислят за хвърчащ в облаците фантазьор, може да бъде нетактичен, когато преследва идеите си, и да му липсва чувствителност към другите. Възможно е да отбягва общоприетото, да гори от желание да върши нещата така, както той си знае и да не се интересува от фактическите последици на идеите му, някои от които могат да доведат до успех, а други не. Бидейки индивидуалист, той се стреми да бъде независим, може да бъде необщителен и като такъв да се окаже труден член на екипа. В известна степен у него има нещо детинско обича да го ласкаят и не обича да критикуват идеите му.

                        4) Наблюдател оценител човек, който може да обработва информацията логично, аналитично и обективно. Той подхожда към въпросите и идеите с математичен ум, заема обективно становище и дава безпристрастни преценки. По природа е предпазлив и изключително критичен към погрешния начин на мислене на другите. Той е реалист, който може да бъде възприет като сухар, защото залива със студен душ ентусиазма , ако има опасност екипът да бъде пометен от възторженото си залитане по някоя идея. Този тип човек е трезвомислеща спирачка на екипа, който предлага да се търсят алтернативни действия или отхвърля всяко неразумно предложение. Въпреки че е неспособен да вдъхновява и мотивира другите, ролята му е важна за ефективните изходи на екипа.

                        5) Проучващ възможностите това е представителят на екипа, който е най-щастлив, когато говори по телефона или се запознава с нови хора, установява и разширява контактите извън екипа, вечно търсещ нещо ново. Той е екстровертен, с ниска степен на тревожност, находчив и отворен за външния свят и посреща възторжено всичко ново, но бързо губи интерес, ако напредъкът е бавен или ако първоначалната тръпка започва да отслабва. Човек като него стимулира мисленето в групата и участва в оживени дискусии, но бъдете готови за скачащите му като скакалци мисли, които бързо минават от една към друга. На него му е трудно да докара нещо докрай, защото единственото, което го интересува, е търсенето на най-новите идеи и предизвикателства.

                        6) Изпълнител стабилна личност, самодисциплиниран, организиран и трудолюбив. Способен е да предвиди как идеите и плановете на екипа ще се осъществят на практика. Ще ви е нужно малко повече време, за да го убедите, че някоя нова идея е разумна и наистина полезна за организацията, но приеме ли я веднъж, той ще бъде последователен и задълбочен в работата си. Щастлив е, когато работата му е свързана с правила и процедури за изпълнение или с тяхното съставяне , но е по-малко ефективен, когато процедурите и целите са неясни.

                        7) Екипен човек, който се сработва с различен тип хора и с това допринася за създаването на благоприятна екипна атмосфера. Той съдейства за сплотяването на екипа и повдига екипния дух. Проявява дипломатичност често е разумът на групата, но това не му пречи да бъде отзивчив към чувствата и потребностите на другите. Обича да създава добри взаимоотношения, съпричастен е и може би е този, който най-ясно долавя, когато другите имат проблеми или са в криза. Умее да изслушва внимателно и да предусеща и избягва търканията. Способността му да чете другите и да забелязва различни способности повишава духа и подсилва чувството за сътрудничество.

                        8) Изпипващ угрижен интроверт, най-често вторачен в подробностите перфекционист, който поставя най-високите стандарти, както за себе си, така и за другите. Цялото му внимание е приковано към задачите, работата си върши безупречно и винаги я свършва навреме, но това е съпроводено с голямо напрежение. Възможно е присъщите му педантичност и угриженост да понижат екипния дух, но упорството му помага да се предотвратява допускането на грешки и пропуски по невнимание.

                        9) Специалист само мотивиран член на екипа, който предоставя знания, умения и способности в някоя специализирана област. Отдаден е изцяло на областта, в която се е специализирал и работи с ентусиазъм, но като нищо може да си остане непросветен за фактори извън неговата специалност.

Фиг. 2 Екипни роли спрямо тяхната ориентираност.

Роли ориентирани към действието	Оформител	Предизвикващ отбора да се подобри
	Изпълнител	Прилага идеите в действие
	Изпипващ угрижен интроверт	Осигурява цялостно, навременно завършване на проекта.
Роли ориентирани към хората	Координатор	Действа като председател/шеф на екипа
	Екипен човек	Насърчава сътрудничеството.
	Проучващ възможностите	Изследва външни възможности
Роли ориентирани към мисленето	Растение човек на идеите	Представя нови идеи и възможности.
	Наблюдател оценител	Анализира възможностите
	Специалист	Използва специализираните си качества за постигане на целите на екипа.

           

Заключение :

Екипните роли са от изключително значение за успешното справяне със задачата. Те подпомагат ясното постигане и осъществяване на целите на екипа. Екипните роли внасят равновесие и спомагат за структурирането на хората работещи заедно. Всяка една роля в екипа е жизненоважна за успешното постигане на целите – например екип работещ за фирма за консултации, съставен единствено от „екипни  хора“ и „оформители“ ще е небалансиран и няма да успее да постигне крайните си цели, поради липсата на „свързващо звено“ и различен поглед върху ситуацията. За да обособите правилно екипните роли в един екип е необходимо да проучим слабостта му и нуждите му. Трябва да определим потенциалните сфери на конфликт които могат да възникнат в екипа и да ги разрешим. Ако например един екип има прекалено много оформители, то те могат да го отслабят като всеки един дърпа екипа към постигане на своята идея или цел. Затова е важно добре да познаваме екипните роли и да преценим кои от тях са подходящи за изграждането на екипа и работата, която се налага да свърши.

Използвана литература:

1.      Управление на екипи - Доц. д-р В. Христова

2.      Екипни роли на М. Белбин – http://www.belbin.com/

3.      Ресурси от http://www.novavizia.com/

Логистика на снабдяването - тема

Увод

Логистиката е професия, занимаваща се с управление на материали, енергия и хора. Самата дума “логистика” се е използвала дълго време в разговорния език. В понятието, обаче, се влага различен смисъл и съдържание. Най-често се подразбира за сферата на бизнеса, но се прилага и в други области. Основната задача на логистиката е оптималната организация на процеси, включително доставка на необходимите материали на точното място и време при зададени количество и качество с минимални усилия и разходи. За осъществяване на своята дейност всички организации закупуват и си доставят необходимите им видове и количества материални ресурси. Все още обаче в теорията и практиката не е установена единна терминология за обозначаване на този процес и основна бизнес функция. Равнозначно се използват понятията материално-техническо снабдяване. материално-техническо осигуряване, стоково снабдяване, закупуване/управление на закупуването, доставка, управление на материалните ресурси, управление на материалното стопанство, логистика на снабдяването, входяща логистика, логистика на закупуването. Снабдяването включва закупуване и организация на външните доставки на материали, производствени компоненти и/или готови продукти от доставчика до производствените или монтажни предприятия, складовете на промишлените предприятия или в магазините на дребно. Процесът на придобиване на материални ресурси (стоки) в производствената дейност обикновено се нарича закупуване, в държавния сектор - снабдяване, а в търговията на дребно и складовото стопанство - покупки. Често същият този процес се определя като „входяща логистика" или „вътрешна логистика" .

            Най-общо казано логистиката на снабдяването е интегрирано управление на материалните, информационните и финансови потоци в процеса на осигуряване на фирмите с необходимите материални ресурси. Логистиката на снабдяването е една от основните подсистеми на логистичната система на предприятието, обхващаща процесите на движение на суровините, материалите, комплектуващите изделия и резервните части от пазара (момента на закупуване от доставчиците) до приемането и съхранението им в складовете на предприятието.

            Всъщност логистиката на снабдяването осигурява входа на фирмата, осигурява всички материални ресурси, необходими за нормалното й функциониране съобразно условията на околната среда. Поради това именно, логистиката на снабдяване включва не само дейностите по доставка, съхранение и осигуряване на производството с необходимите материални ресурси, но и поредица от дейности извън фирмата - проучване на снабдителните пазари, избор на конкретни доставчици, съгласуване на условията за закупуване, доставка и др.

Същинска част

Основни  характеристики на логистиката на снабдяването са:

Първо, елемент е на Микро логистичната система на фирмата и със специфичните си дейности съдейства за достигане на корпоративните цели. Логистиката на снабдяването не само осигурява придвижването на материалните ресурси от доставчиците до предприятието, но във висока степен предопределя и ефективното придвижване на материалните потоци по веригата производство -пласмент. За целта е необходима непосредствена съгласуваност в пространството и времето на осъществяваните от нея дейности с дейностите на производствената и дистрибуционната логистични подсистеми на предприятието. Едновременно с това трябва да се отбележи, че връзките между трите подсистеми е двупосочна - движението на материалните потоци е от входа към изхода, но движението на информационните потоци е от изхода към входа, защото формирането на производствената програма в съответствие с пазарното търсене и приетите поръчки налага доставка на точно определени по количество, качество, асортимент и време материални ресурси.

            Второ, логистиката на снабдяването е и относително самостоятелна система в предприятието, със свои специфични елементи, структура, връзки, цели, задачи, критерии за оценка на ефективността и т.н. Наложително е те да бъдат съгласувани с целите, задачите, критериите и т.н. на останалите системи, подсистеми и звена на предприятието, както и да произтичат от общите корпоративни такива.

            Трето, логистиката на снабдяването осигурява връзката с макро логистичната система, в която е включена фирмата, а следователно и реализацията на общите цели на системата от по-висок ранг. За целта се установяват дълготрайни връзки с доставчиците и пряко се съгласуват условията на доставка. Службите по снабдяване работят непосредствено с пласментните служби на доставчиците, с логистични посредници и транспортни фирми, с което се създават условия за реализация на целите не само на отделната фирма, а и на макро логистичната система.

Влияние на логистиката на снабдяването върху дейността на предприятието

            Чрез доставките на потребните материални ресурси логистиката на снабдяването оказва значително влияние върху конкурентоспособност- та на фирмите, върху себестойността на готовата продукция и крайните финансови резултати. Затова стандартната й обща цел е доставка на необходимите по количество и качество стоково материални ценности в необходимото време, на необходимото място, от надежден доставчик, коректен и отговорен за задълженията си, с подходящо обслужване и на изгодна цена. От позициите на конкурентоспособността на фирмата тази основна цел обикновено се декомпозира на редица подцели

            Едновременно с това трябва да се имат предвид и множеството конкретни дългосрочни и текущи цели, по-важни от които са:

•          осигуряване на непрекъснатост на потока от стоково- материални ценности и услуги, необходими за ефективна дейност на фирмата;

•          минимизиране на инвестициите и текущите разходи в запаси;

•          поддържане и повишаване на качеството на продукцията и услугите;

•          разкриване на компетентни и надеждни доставчици;

•          придобиване и доставка по възможност на многофункционални стоково-материални ценности;

•          неотклонно придържане към принципа за оптималност на съотношението „цена-качество" в процеса на закупуването;

•          пряко и непрекъснато съдействие за повишаване на конкурентоспособността;

•          установяване на хармонични отношения и ефективно сътрудничество с другите функционални подсистеми и звена на фирмата;

•          снижение на разходите за организация и управление. 

Особености на логистиката на снабдяването

            Осигуряването с материални ресурси на производствените и търговски фирми има свои особености - като цяло снабдяването на производството с необходимите материални ресурси е доста по-сложно и отговорно, отколкото това при търговията. Изискват се преки и коректни дълготрайни взаимоотношения с доставчиците, закупуване и доставка само на качествени материални ресурси, намаляване на времето за доставка и на логистичните разходи. Това повишава ролята и отговорностите на доставчиците за сроковете на доставка, за точното съответствие между фактически заявеното и фактическото изпълнение на заявката, за спазване изискванията на производството за качеството на входящите материални ресурси. Съществено въздействие при реализацията на тези изисквания оказват и транспортирането, и складовата обработка, и управлението на запасите и т.н. Поради това всички операции за реализиране на посочените дейности подлежат на съгласувано планиране, контролиране, регулиране, и е свързано с определени разходи. В процеса на планиране точно се установяват количеството и асортимента на необходимите материални ресурси, големината на партидите за доставка, времето за доставка, разходите за доставка и т.н. Изпълняваните множество операции могат обективно да бъдат разделени на външни и вътрешни. Външните са свързани с реализацията на взаимоотношенията на фирмата с доставчиците, а вътрешните - с взаимоотношенията на снабдяването с производствените звена, вътрешно производствения транспорт, пласмента и дистрибуцията, мениджмънта и др.

Графика на логистика на снабдяването

            В търговията на едро и дребно се преследват по-различни от производството цели. Закупуват се стоки за продажба без допълнителна преработка и за реализиране на печалба. Работи се с много повече доставчици. Главната цел е моментална реакция и задоволяване на потребителското търсене чрез поддържане на наличности в магазини и собствени складове и/или много бърза пряка доставка на търсените от купувача стоки, съобразно неговите изисквания, платежоспособност и общи разходи. Високото равнище на стоковите запаси и бързата реакция са предпоставка за повишаване удовлетвореността на клиентите, но е свързано с допълнителни разходи по транспортирането и съхранението. От друга страна, клиентите в търговията не демонстрират и не поддържат лоялност, а се ориентират към стоки с по-ниски цени, дори когато са с по-ниско качество, със съмнителен произход и срок на годност.

            Оптималното функциониране на подсистемата „логистика на снабдяването”  налага установяване и поддържане на непосредствени оперативни взаимоотношения и взаимодействия, от една страна, с доставчици, транспортни организации, логистични посредници и т.н., а от друга - с редица дейности и структурни подразделения на фирмата.

-Доставчици - обменят се оферти, провеждат се преговори, съгласуват се условията за покупка, сключват се договори, правят се и се изпълняват заявки и т.н.

-Производство - предоставя графика на производство и наличностите от незавършено производство, които са база за точно определяне на фактическите потребности, за своевременно заявяване и закупуване при изгодни цени на потребните стоково-материални ценности; от своя страна производството получава информация за наличностите в складовете, за сроковете на доставка, за необходимостта от замени на едни видове и количества стоково -материални ценности с други и т.н.

 -Счетоводство - предоставя му се информация за предстоящите покупки, необходимите финансови ресурси и срокове на плащания; от своя страна то информира за финансовите възможности и наличности, за приоритетите в заплащанията и др.

-Транспорт - набира се информация за различните видове транспорт и разходите за транспортиране, на основата на което се определят видът, начинът и маршрутите на транспортиране.

-Пласмент - предоставя информация за плана и графика на реализацията, определяща сроковете за закупуване и доставяне на резервни части, амбалажни и транспортни опаковки.

-Маркетинг - обменя се информация за нови доставчици, новите методи на проучвания и продажби, за дистрибуционната система и др.

-Технолози - обменя се информация за характеристиките на необходимите материални ресурси и технологията на обработка.

-Конструктори - обменя се информация за появата на нови материални ресурси и възможните замени.

-Юрисконсулти - предоставя им се информация за видовете материални ресурси, подлежащи на закупуване, доставчиците и тяхното месторазположение, на основата на което те подготвят условията и процедурите за сключване на договори за доставки.

            Поддържането на описаните взаимоотношения и взаимодействия е наложително и за ефективна реализация на основните задачи на логистиката на снабдяването, които в зависимост от целите могат да бъдат формулирани, класифицирани и групирани по различни начини. Най- често се посочват следните групи основни задачи:

•          определяне на предмета (структурата) на покупките;

•          избор на доставчици;

•          определяне на обема на доставките;

•          определяне на условията на закупуване и доставка и сключване на договори;

•          доставка, приемане и съхранение на материалните ресурси.

            Първата група задачи - определяне на предмета (структурата) на покупките - се решават съвместно с производствената, инженерната и технологична служби на предприятието. Определят се точните потребности от конкретни видове суровини и материали, тяхното качество и експлоатационни характеристики, параметрите на заявките и спецификациите. Това става на базата на разходни норми за единица продукция и производствената програма.

            Изборът на доставчици е свързан със задълбочен анализ на пазара, на съществуващите и             потенциални доставчици, набиране на оферти, уточняване на условията за закупуване и доставка, за да се идентифицират и изберат най-перспективните и ефективните от тях.

            Обемът на доставките се определя съгласувано с редица структурни подразделения на предприятието - производствени, складови, финансови, счетоводни и т.н. В общия ред на реализацията на тази група задачи обикновено се включват определянето на необходимите количества материални ресурси, проверка на наличностите в складовете на предприятието, определяне на обема на доставките в съответствие с наличните и разполагаеми финансови ресурси.

            Условията на закупуване и доставка се съгласуват с доставчиците, предложили вече своите варианти за това. Определят се условията за доставка, начинът на транспортиране и заплащане, съгласуват се правата и отговорностите на страните. Целта е да бъдат защитени в максимална степен интересите на фирмата, но в същото време не трябва да се игнорират и интересите на доставчиците за постигане на взаимно изгодно партньорство. При вземането на решения по тази група задачи обикновено участват и специалисти от редица други структурни звена - юристи, финансисти, транспортници и др.

            Доставката на закупените материални ресурси се организира и осъществява оперативно в съответствие с договорените спецификации и графици. Строгото им спазване обаче зависи във висока степен и от избрания превозвач, изборът на който се основава на предложените превозни цени, срокове на доставка, условия на транспортиране и гаранции за запазване качеството на материалните ресурси. Едновременно с това се създават необходимите условия за своевременно разтоварване на пристигащите транспортни средства и за приемане на пристигналите стоково материални ценности по количество и качество, с което се установява дали доставените материални ресурси отговарят на договорираните условия.

            Обхватността и комплексният характер на основните групи задачи, обаче, налага значително по-точно и подробно да бъде идентифицирана съвкупността от конкретни типови задачи, решавани от логистиката на снабдяването. По-важните от тях са:

-Идентифициране (преоценка) на потребностите - определяне на снабдителските транзакции между структурното звено, осъществяващо закупуването, и конкретните потребители на материални ресурси в предприятието; при промени в асортимента на готовата продукция е наложително преразглеждане на състава на вътрешно фирмените потребители и/или номенклатурата на материалните ресурси.

-Определяне и оценка на изискванията на потребителите - след определяне на вътрешнофирмените потребители и номенклатурата на необходимите материални ресурси, точно се установяват изискванията към теглото, размерите и останалите параметри на доставките, плановете и спецификациите за всяка група и позиция на номенклатурата на материалните ресурси, както и изискванията, определящи обслужването и съпътстващите доставки.

-Вземане на решение „да се произведе или да се купи" (Make - or- Вуе) - извършва се задълбочен технико- икономически анализ, на базата на който се установява дали е по-ефективно собствено производство на определени материални ресурси (заготовки, компоненти, детайли, възли и др. за по-нататъшна преработка и/или монтаж) или закупуването им отвън. Обикновено решенията се вземат на основата на два критерия - равнище на разходите и достигано равнище на качество.

-Определяне на типа на закупуването - най-общо казано са възможни три типа закупуване:

•          установени покупки - относително еднакви количества от конкретни материални ресурси се закупуват регулярно от едни и същи доставчици;

•          модифициращи се покупки - променят се или доставчиците, или параметрите и количествата на закупуваните материални ресурси;

•          нови покупки - предизвикани са от ново появили се потребности.

-Анализ на пазара и пазарното поведение на доставчиците - целта е сравнително точно да се установят конкурентните характеристики на пазара и да се прецени пазарната сила на доставчиците, което е важна предпоставка за определяне на кръга от възможни доставчици, пазарните им позиции, техния професионализъм и т.н., както и условие за правилно организиране на доставките.

-Идентификация на възможните доставчици — изготвя се списък на всички възможни доставчици на даден вид (номенклатурна позиция) материален ресурс, които удовлетворяват предварително определените изисквания, включително онези, чиито услуги са ползвани до момента.

-Предварителна оценка на всички възможни източници - експертите по производствен и логистичен мениджмънт извършват сравнителна оценка на предлаганото (рекламирано) от предполагаемите доставчици качество на материалните ресурси и услугите и изискванията на вътрешнофирмените потребители; получените резултати са основание за предварителен подбор и ограничаване кръга на възможните доставчици.

-Окончателен избор на доставчик - оценява се способността на всеки от останалия ограничен кръг потенциални доставчици да задоволява потребностите от конкретните видове материални ресурси и услуги; оценката е многокритериална и се извършва по редица показатели: цени, надеждност на доставките, качество на обслужване, съответствие на технологичните и организационни изисквания, вписване в логистичната система на предприятието и др.

-Доставка на материалните ресурси и услуги - конкретно организиране и реализация на съвкупността от задачи и операции по доставката на материалните ресурси от доставчиците: оформление и сключване на договори, прехвърляне на собствеността върху материалните ресурси, формиране на заявки, транспортиране, обработка на товарите, складиране, съхранение и т.н.

-Контрол и оценка на реализацията на закупуването - входящ контрол и оценка на ефективността на доставките по договорени срокове, количества, качество, цени и всички останали параметри.

Заключение

             

            Логистиката на снабдяването пряко влияе върху конкурентоспособността на фирмите. Ако дейностите и операциите в тази сфера не се организират и администрират по подходящ начин, то фирмата няма да получи необходимите материални ресурси в нужното време, количество, качество, асортимент и цена. Осигуряването на производствено- стопанската Дейност с материални ресурси и услуги, обаче, е свързано с ефективната реализация и на такива функции като транспортиране, складова обработка, управление на запаси и др. Това налага свързаните с тях дейности и операции да бъдат планирани, контролирани и регулирани, което също се реализира от специализираните служби (звена) по снабдяване и изисква определени разходи.

            Върху състава и обхвата на функциите, задачите и конкретните дейности и операции, реализирани от службите по снабдяването в организационната структура на фирмата, оказват влияние множество фактори, по-важни от които са:

-          делът на разходите за закупуването на материални ресурси и външни услуги в разходите (приходите) на фирмата;

-          същностните характеристики на придобиваните материални ресурси и услуги;

-          условията и характеристиките на пазарите на материални ресурси и услуги, жизнено необходими на фирмата;

-          общите условия и наличието на възможности за ефективна реализация на конкретна функция и задача;

-          специфичните характеристики на фирмените цели и задачи и приноса на службата по снабдяване за тяхната реализация.

            Едновременно с това, следва да се има предвид и фактът, че при организирането на снабдяването на фирмата с материални ресурси и услуги, осъществяваните от службите по снабдяване операции обективно се подразделят на външни и вътрешни. Първите са свързани с уреждане на взаимоотношенията на фирмата с доставчиците, а вторите - с уреждане на взаимоотношенията с производствените звена, транспортната служба, структурите за управление на фирмата и т.н. Ефективната организация на снабдяването изисква едновременна реализация и на двата вида операции, което практически очертава определена последователност (етапи) в организацията на снабдяването, по-важни от които са:

-          проучване и анализиране на снабдителните пазари;

-          определяне на потребностите от материални ресурси за основното и спомагателно производство, както и обема за доставка;

-          анализ и определяне на възможните източници за снабдяване;

-          определяне на цените и условията на закупуване;

-          подготовка на документацията, необходима за сключване на договори с избраните доставчици;

-          изготвяне на графици за доставките на материални ресурси, които са максимално близки до тези за влагане в производството;

-          определяне на нормативите за запаси;

-          обосновка и избор на формата на доставка - пряка или непряка, в т.ч. избор на транспорт и маршрути за доставка;

-          получаване и приемане на материалните ресурси;

-          обработка на входящите платежни документи и организиране на заплащането на доставките;

-          участие в разработването на мерки за икономии на материални ресурси;

-          отчитане и контролиране на изпълнението на плановете за доставка и др.

            Закупуването и доставката на материални ресурси започва с определяне на общите потребности на фирмата като съвкупност от индивидуалните потребности на всяко нейно подразделение. Трябва да се осигурят точни описания на конкретните потребности, на всеки вид, разновидност и модификация потребна стоково- материална ценност. За тази цел службите по снабдяване изготвят и поддържат списък (каталог, номенклатура) на постоянно закупуваните материални ресурси, с помощта на който по-лесно и точно се определя асортиментът от необходими за закупуване и доставка материални ресурси, обемът на партидите за доставка и т.н.

            Изключително важна задача на службите по снабдяване е разкриването на източниците за снабдяване и оценката на възможностите им за своевременно осигуряване на необходимото обслужване преди, по време и след доставка. За реализацията й се формира и поддържа база от данни за доставчици, с които са сключени и/или сключвани договори, както и за такива, предоставяли оферти и т.н. Наличието на подобна актуална информация осигурява обективен анализ и правилен избор на доставчик, независимо че голяма част от фирмите прилагат по- елементарни методи за оценка и избор на доставчици.  Трябва да се има предвид и фактът, че изборът на конкретни доставчици е пряко свързан както с непосредствената организация и ритмичност на доставките, така и с предпочитаната форма на снабдяване (пряка - непосредствено от производителя, или непряка - чрез посредници) на фирмата с материални ресурси

Използвана литература

1. Стопанска логистика - Доц. д-р Ваня Банабакова
2. Уикипедия - логистика - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B
3. Стопанска логистика – Б. Благоев
4. Логистика на снабдяването – Я. Коралиев