Ико -3

I .Основни принципи на икономическо поведение.са:-ресурс на ограниченост и граници на производствените възможности;-алтернативни разходи/цена/;-какво,как и за кого да се произвежда.- всяко решение на икономическа страна :ограничеността на ресурсите е основната причина за икономическото мислене;човешките потребности се развиват и променят непрекъснато нарастват и се усъвършенстват; в условията на оскъдица ние трансформираме ресурсите така, че да ни удовлетворяват. II .Типове икономически системи.Пазарни структури.-традиционна икономика-стопанството е натурално;колективен характер;-пазарна икономика-доминира частна собственост;-командна икономика -обществена/държавна /собственост;-смесена икономика-традиционната,пазарната и командната икономика не съществуват в чист вид.Смесената икономика се основава на пазарните механизми.Пазарни структури-съвършен/конкурентен/пазар ,при който нито един продавач не е в състояние да оказва влияние в/у пазара и цената-несъвършен пазар,при който съществуват производители,които могат да въздействат в/у пазара определяйки цената. Съществува като:Монопол,при който една фирма е единствен производител на продукт за който няма близки заместители и тя има пълно влияние в/у цената и обема продукция.Монополистическа конкуренция,която е пазарна структура с много на брой фирми произвеждащи диференцирани продукти,което дава на фирмата известна пазарна власт.Олигопол,който е пазар с не много на брой,относително големи продавачи,доминиращи, но запазващи конкуренцията помежду си.Два типа пазари -пазар на производствените фактори на който домакинствата продават,а фирмите купуват производствени фактори.-пазар на продукти на който фирмите продават,а домакинствата купуват стоки и услуги. III .Еластичност на търсенето и предлагането.Видове еластичност и измерване.е понятие изразяващо реакцията на търсенето /зависима,променлива/предизвикана от промяната на даден фактор/незав.променлива/Е= когато изменението на променливите се отнася към даден момент/начален или краен/се изчислява точкова,моментна еластичност на търсенето когато изменението е към средното значение на начална и крайна величина се изчислява средна или дъговата еластичност на търсенето.Ценова еластичност на търсенето отразява дадена стока към промените в нейната цена.Кръстосана еластичност на търсенето една стока предизвикана от промяната в цената на друга стока.Доходова еластичност на търсенето показва как реагира търсенето при промяна на дохода на потребителите.Еластичност на предлагането изразява силата и реакция на предлагането,предизвикана от промяната във факторите,които определят.Тя има важно значение за поведението на производителите, и за тяхната ценова политика.Ценова еластичност на предлагането изразява реакцията на предлагането на промените в цената на стоката.Изчислява се % отношение изменение на количеството и цената.Може да бъде точкова и средна. А в зависимост от коефициента на еластичност, предлагането може да бъде нееластично,съвършено еластично,нормално еластично,еластично и нееластично.Кръстосана еластичност на предлагането изразява изменението на предлаганото количество и стоката в зависимост от промяната в цената.Еластичността на търсенето е понятие изразяващо реакцията на търсенето/зависима променлива/предизвикана от промяната на даден фактор/независима променлива/Предлагането изразява всички количества от дадена стока,които фирмите желаят и могат да предложат на пазара при различни цени.Предлагането се оценява за определен период от време;за предлагането факторите се обособяват на ценови/цената на стоката/и неценови/всички фактори извън цената на стоката/-точкова,моментна еластичност на търсенето;средна или дъгова еластичност на търсенето;ценова еластичност на търсенето;кръстосана;доходова еластичност на търсенето Ценова еластичност на предлагането и ; кръстосана еластичност на предлагането. IV .Особености при търсенето и предлагането на фактори на производство.Особености при търсенето :-търсенето на фактори е вторично,производно от търсенето на благата произведени с тях.-търсенето на производствени фактори е взаимозависимо и се определя от това дали факторите на производство са взаимодопълващи се или взаимозаместващи се -търсенето на ресурсите зависи от склонността на фирмата да разширява производствените си разходи.Ако цената на ресурсите пада,но фирмата не може да си позволи по-големи разходи,търсеното количество не се увеличава.- търсенето на производствените фактори се определя от тяхната възвращаемост,фирмата ще наема допълнително количество фактори само ако те възвръщат напълно направените разходи за тях.В краткосрочен период търсенето на производствени фактори се определя от правилото за максимизация на печалбата.Предлагане на факторите на производство.върху предлагането на фактори влияят:оскъдността на ресурсите /в краткосрочен период/;мобилността на факторите /в зависимост от изгодите -доходи,условия на труд и др./;времето/дългосрочния период/;техническия и технологичен прогрес/производителни и ефективни фактори/;институционалните фактори/особено държавното регулиране/ V .Рента-доходите от фактора земя.Рента-доход от фактора земя;рентата е периодичен не трудов доход от недвижим имот.Подземлената рента като една от формите на факторния доход и разновидност на икономическата рента.Подземлената рента е доходът,който се получава от производствения фактор земя.Подземлената рента е чиста икономическа рента.Икономическата рента е дохода който се получава с оскъден фактор земя.Факторен доходсе състой от 2части:1.трансферен доход и 2.икономическа рента. Рентата съществува поради факта, че търсенето на производствени фактори е производно. От това следва да се отбележи, че високата стойност на рентата се определят във връзка с високите добиви, които се получават от земята, за която тя се плаща.Поземлената рента е цена за притежаването и използването на земята като оскъден. VI .Интернет-организация,използване. За да се стигне до съвременния феномен интернет компютърната техника е ползвана в следните няколко подхода:1.Централизиран подход-големи изчислителни машини под формата на листингов файл,режим на отложено изпълнение,2.Системи за теле обработка СТО-неинтелигентен входно изходен ресурс сам въвежда своите данни участва в обработката и получава краен резултат,3.Децентрализиран подход -интелигентен изчислителен ресурс,обработка с определена сложност,апаратни платформи,взаимодействие м/у различни приложни процеси/разплащане по електронен път/През 1969г.се поставя началото на интернет ера на големи изчислителни системи проекта АБА и за нуждите на военното министерство на САЩ започва изграждането на мрежата „АРПА“Особености:1Глобалност,2.Децентрализация,3.Отвореност,4.Нееднороден състав,5.Универсалност,6Надеждност,7Изобилие,8.Интерактивност,9.Потребителси контрол,10.Инфраструктурна независимост,11.Цифровизация. Структурата на интернет може да бъде представена като съвкупност от следните компоненти:1.Комуникационна инфра структура,2.Различни по възможностс-ми и апаратни ресурси,3.Софтуери-приложения,4.База данни,5.Участници,които създават,развиват,навигират в интернет средата. VII .Правна норма.Действие и тълкуване на правните норми Е общо правило за поведение, в което са установени правата и задълженията на нейните адресати.Общо задължителния характер на което/на правилото за поведение/е гарантирано със специфични правни средства.Тя е съвкупност от юридически права и задължения.В структурата на правните норми са включени три специфични елемента:хипотеза;диспозиция и санкция.Действия и тълкуване Действието на правните норми е триизмерно – във времето, в пространство и спрямо лицата. Действието във времето обхваща началния и крайния момент на действие на една правна норма. Принципът е, че правните норми пораждат своето действие от момента на обнародването им в държавен вестник. По изключение правните норми имат обратно действие т.е. назад във времето, но това трябва изрично да бъде посочено в нормативен акт. Действието на правната норма в пространството е в зависимост от териториалния обхват на правомощията на нейния автор. Принципът е, че правните норми действат по отношение на всички субекти, които се намират на територията на страната освен тези с особен статут на пребиваване. VIII .Правни отношения са вид обществени отношения,които протичат в съответствие с изискванията на правните норми.Правото не създава обществените отношения. То отразява себе си, родовете и видовете белези на фактическите обществени отношения. На тази основа определят правата и задълженията на участниците в тях и правните последици, гарантиращи протичането им. Това означава, че правните отношения имат фактическо – юридическа същност. Правните отношения магат да бъдат:- материалноправни и процесуалноправни;- частноправни и публичноправни;- международноправни и вътрешноправни;- и поотраслови гражданскоправни. Правните отношения са винаги конкретни и протичат между два персонифицирани субекта.От тази гледна точка не съществуват абсолютни правни отношения.Абсолютни и относителни са само субективните права. IX .Юридическа отговорност е система от правоотношения,произтичащи при наличието на състав на правонарушения със субекти от една страна,държавен орган и от друга страна,правонарушител,главното в съдържанието на които са определянето и реализирането на мярка на отговорност.Определение за юридическа отговорност е ,че тя е система от правоотношения със специфични институционални характеристики.Обстоятелството,че юридическата отговорност се проявява като система от правоотношения,е неин основен институционален признак. X .Гражданско право.Предмет и принципи на гражданското право. Гражданското право като отрасъл на правото е съвкупност от правни норми,които уреждат статута /правното положение/на гражданско правните субекти и правоотношения м/у тях.Гражданското право е правен отрасъл на обективното,субективното и позитивното право и правна наука.Гражданското право като комплексен отрасъл ,който включва вещното право,облигационното право,правото на интелектуална собственост,семейното и наследственото право.Онова,което отличава гражданското право от останалите клонове на частното право е предметът на регулиране.По отношение на предмета на регулиране съществуват две тези:Според първата,предметът на гражданско право е онова в/у което въздействат неговите правни норми.От тук и извода,че гражданското право регулира имуществените правоотношения м/у гражданско правните субекти и свързаните с тях лични не имуществени отношения.Според втората теза,предмет на гражданско право е правният статут на гражданско правните субекти и правоотношенията на равнопоставеност,които съществува м/у тях. XI .БВП-понятие,особености на БВП като измерител.Методи за изчисляване на БВП.Понятие за повторно броене и добевена стойност. Брутният вътрешен продукт (GDP) е пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги произведени на територията на страната за определен период от време.Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция.Често БВП се използва като показател за стандарта на живот на определена нация.БВП е крайна стойност на всички стоки и услуги,произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период-най-често годишен.Брутен и нетен вътрешен продукт - БВП включва в себе си амортизациите, а нетния ги изключва. Номинален и реален БВП. Номиналният БВП е продуктът изчислен по текущи цени за годината.Ако той не се сравнява с БВП, произведен в други периоди е в същото време и реален. Реалният БВП е номиналният коригиран с инфлацията.Отношението между номиналния и реалния БВП се нарича дефлатор. Потенциален и фактически БВП.Потенциален БВП е продуктът, който може да се произведе при пълно и ефективно използване на съществуващите производствени ресурси.Действителният БВП отразява фактически произведения БВП, който е резултат на действителното използване на производствените ресурси. Разликата между потенциалния и действителния БВП се нарича разрив на БВП.За производителите той е сума от стойностите на произведените крайни стоки и услуги. За собствениците на ресурси БВП е сума от получените доходи. За потребителите той е сума от разходи, с които те възстановяват производствените ресурси (труда, капитала, земята). Пазарът е механизмът, чрез който се осъществяват макроикономическите циркулационни потоци и БВП се проявява като съвкупна стойност, съвкупни доходи (AI) и съвкупни разходи (AE). Подходи за измерване Производствен подход. Добавена стойност, междинен и краен продукт. БВП разбиран като производствена категория предполага производствения подход за неговото измерване (методът на продукто потока). Като пазарна стойност на крайните продукти той се измерва чрез сумата от пазарните цени на стоките и услугите, които фирмите са произвели. Това налага да бъдат разграничени междинен, краен продукт и добавена стойност. Производството на дадена стока, годна за крайно потребление, преминава през различни производствено и технологично обособени етапа. Благата, които са произведени в отделните етапи и се използват като производствени (изходни) ресурси в други се наричат междинни продукти (стоки). Те имат единствено производствено предназначение и осъществяват връзките между отделните етапи на производството. Съществуват като суровини, материали, горива и т.н. Крайните стоки и услуги се използват от крайните потребители (домакинства, фирми, правителство, чуждестранни потребители) за потребление, инвестиции, износ или от държавата. Те са преминали през всички фази на производство и не се връщат отново там като изходни ресурси. Предназначени са за крайно лично или производствено потребление.Ако БВП се изчислява като сбор от продуктите, произведени на всеки отделен етап, /жито;брашно;произв. на хляб;продажба на хляб;общо/Неговата стойност съдържа така нареченото повторно броене на междинните продукти (жито и брашно), които се използват като производствени ресурси в отделните етапи. БВП се изчислява като сума от крайни продукти Стойността на крайния продукт фактически е сумата, от стойностите, които се създават на всеки етап на производство. Новата стойност, създадена в отделните фази на производствения процес се определя като добавена стойност.Тя е разлика между пазарната цена на произведения продукт и междинния продукт, използван за неговото производство. В този смисъл добавената стойност представлява сумата от доходите на производителите на отделните етапи на производство. Добавената стойност може да се определи както за отделната фирма, така и за цялата икономика. За отделната фирма тя включва работната заплата, капиталовите амортизации, лихви по кредити, рентни доходи, нормална печалба и др. Показва фирмените разходи, които са необходими за преработката на междинния продукт в друг междинен или в краен продукт. В рамките на икономиката добавената стойност включва компенсации на наети лица (работна заплата и социално-осигурителни вноски), смесени доходи, нето данъци върху производството и потреблението на основен капитал и нето опериращ излишък. Отчитана за цялата икономика, добавената стойност служи за измерване на БВП. Затова по производствения подход БВП се изчислява като сума от добавената стойност. По този начин се изключва повторното броене при измерването на БВП.Разходен подход за измерване на БВП. БВП като пазарна категория предполага използването на разходния подход при измерването му. Той тълкува БВП като сбор от разходите на икономическите субекти. Според този подход БВП е сума от разходите, които крайните потребители правят за неговата реализация. В този смисъл той включва крайното потребление на продукта за една година. Съвкупните разходи включват потребителските разходи, инвестиционните разходи, държавните разходи, нетните разходи на чужди потребители.Доходен подход за измерване на БВППазарът е механизъм, който осъществява макроикономическия оборот и превръща доходите в разходи и обратно. Това означава, че ако се съберат всички доходи в едно общество трябва да се получи сумата равна на сбора от всички разходи. Затова икономическата теория предлага доходния подход за измерване на БВП. Според него БВП е сума от доходите на икономическите субекти и включва:Компенсациите на наетите лица;рента;лихва;печалба;косвени данъци;субсидиите;амортизации.В България БВП се изчислява чрез производствения метод по икономически сектори, чрез елементите на добавената стойност и чрез компонентите на крайното използване.За пресмятане на БВП се използват 3 основни подхода:производствен свързан с определянето на добавената стойност, разходен и доходен. XII .Икономически растеж.Условия и фактори на икономическия растеж.Показатели за икономически растеж. Икономическият растеж може да се дефинира като процес на количествено нарастване и качествено изменение на производствените възможности на икономиката и в резултат на това процес на нарастване на БВП. Той отразява взаимодействието между производствените фактори, разпределението и потреблението на БВП. Съдържа в себе си както връзката между количествените и качествените изменения в ресурсите на производство и неговите резултати, така и нивото на икономиката и способността й да удовлетвори потребностите на хората. Следователно в икономическия растеж се открояват функционалните взаимозависимости между производствения потенциал на икономиката, ефективното му използване и ръста на резултатите от него.Всеобхватността на икономическия растеж позволява да бъде анализиран от гледна точка на неговия резултат. В този смисъл той изразява нарастването на националното производство, на потенциалния и действителния БВП.Икономическият растеж е само възходящият етап от икономическото развитие.Икономическият растеж е скорост на икономическо развитие и е динамична категория.Значението на икономическия растеж не може да бъде еднозначно определено.Положителните му оценки се свързват с възможността икономиката да се доближава до пълната си заетост, с откриването на нови работни места, ефективното използване на производствените фактори, нарастването на доходите на икономическите субекти и т.н. Икономическият растеж позволява държавата да разшири социалните си програми, с което да се осъществи по-справедливо разпределение на националния доход. Ръстът в икономиката позволява да се отделят повече средства за образованието, здравеопазването, науката, екологията и т.н.Но икономическият растеж 3 има и отрицателни последици. Те се отнасят до хищническо използване на ограничените и невъзпроизводими производствени ресурси, до изостряне на екологичните проблеми, до влошаване на здравословните условия на живот и т.н. Това именно даде основание да се заговори за границите на икономическия растеж, за необходимостта той да се управлява в определени темпове, за да се намалят отрицателните му ефекти.Икономическият растеж се определя от редица фактори. Под фактори на икономическия растеж се разбират всички процеси и явления, които се отразяват върху мащабите на производствения потенциал, ефективното използване на производствените ресурси и нарастването на реалния обем на БВП. Икономическата теория все още ги разграничава на вътрешни и външни, независимо че глобалните процеси и отварянето на националните икономики размива тези граници.Вътрешните фактори обхващат природните, предприемаческите, информационните ресурси, работната сила, капитала, технологиите, структурите в националната икономика и т.н. Количеството и качеството на тези фактори определя потенциала на една икономика и перспективата в нейното развитие.Външните фактори включват външнотърговския обмен, международното движение на капитали, международните кредити, международните инвестиции, участието в международното разделение на труда и в интеграционните отношения, международното коопериране и т.н. Транснационализацията, интеграцията и глобализацията на световната икономика повишава значението на тези фактори на икономическия растеж.Факторите на икономическия растеж се разграничават още на икономически и извъникономически (социални, културни). Икономическите могат да се обособят на екстензивни, които влияят върху икономическия растеж чрез количественото си увеличаване и интензивни, които стимулират икономическия растеж чрез качествените си характеристики.Възможно е и разграничаването на основни (капитал, природни и трудови ресурси) и допълнителни (предприемачески, управленски умения); преки (непосредствено определят икономическия растеж - обем и качество на производствените ресурси) икосвени (благоприятстват влиянието на преките - данъците, пазарните структури, получаването на кредити); самостоятелно и интегрално действащи фактори и т.н. Икономическата теория обособява фактори свързани с търсенето, разпределението и с предлагането. Факторите на търсенето определят възможностите за реализация на БВП - потребителски, инвестиционни, държавни разходи, увеличаване на износа и т.н. Факторите на предлагането определят възможностите за икономически растеж - производствените ресурси, данъчната система, външнотърговските условия и др. Фактори на разпределението, определят разпределителните обстоятелства на икономическия растеж - алокацията на производствените ресурси, механизмът на разпределение на доходите и др.Всички фактори въздействат върху потенциалните възможности на икономиката за икономически растеж, върху качеството на икономическия растеж, върху ефективността на икономиката и т.н. Тяхното действие е взаимозависимо и комплексно. Особено важно е да се констатира, че даден фактор при определени условия може да стимулира растеж, при други условия да го ограничава. Това налага да се променя комбинацията между факторите и адаптацията им към новите условия.Типове икономически растежВ зависимост от преобладаващото действие на едни или други фактори, в зависимост от взаимовръзката между тях, се разграничават няколко типа икономически растеж.В зависимост от съотношението на екстензивни и интензивни фактори:Екстензивен. Икономическият растеж е резултат на количественото нарастване и качествената неизменност на производствените ресурси.Интензивен. Икономическият ръст се постига за сметка на рационалното и ефективно използване на производствените фактори. Най-голямо значение имат научните открития, технологиите, образованието и професионализма на трудовите ресурси, ефективната организация и управление на бизнеса и т.н.Двата типа икономически растеж на практика не се проявяват в чист вид, тъй като факторите на икономическия растеж влияят върху икономиката едновременно и взаимозависимо. В този смисъл от пропорцията между тях икономическият растеж се разглежда като предимно интензивен или предимно екстензивен.Показатели на икономическия растеж са:трудоемкост/производителностнатруда/;Капиталоемкост /капиталоотдаване/;Материалоемкост/материалоотдаване/Резултативни показатели оценяват ефекта на икономически растежИнтегрален показател:Действат комплексно но в различни посоки;взаимно се допълват и заменят . XIIIУправленски функции.Управлението е човешка дейност,която цели ч/з използване на ресурси да се постигне определен икономически резултат.Най-важни функции на управлението като процес са:1.Прогнозиране/предвиждане/2.Анализиране/да събереш инфо да е обработиш и да откриеш причините/3.Израбонване на алтернативи за дейност/неправилно взет заен,нова технология и др./4.Организиране/да се създаде ор-ция за повишаване класиф. На персонала/5.Контролиране/проверка на това как и какн.во става/6.Координиране/съчетание на дейности/7.Отчитане/дали ефективно сте си сложили парите/Планирането е основна управленска функция. Най-същественото в съдържанието на планирането се заключава във вземането на предварителни решения за това какво да се прави, как да се прави и кой да го прави. Всяка организация се изгражда в името на постигането на определени цели. Те играят важна роля в цялостния управленски процес. Те определят посоката на действие на отделните индивиди, групи и организации. Целите определят мотивацията на персонала, като показват ориентира, към който всички трябва да се стремят.Всяка организация се изгражда в името на постигането на определени цели. Те играят важна роля в цялостния управленски процес. Те определят посоката на действие на отделните индивиди, групи и организации. Целите определят мотивацията на персонала, като показват ориентира, към който всички трябва да се стремят.Действията представляват специфични дейности, с които се планира да бъдат постигнати целите.Ресурсите са ограниченията, с които управляващите трябва да се съобразяват при реализирането на планираните действия.Начините за изпълнение представляват средствата, с помощта на които се изпълняват предвидените действия.Както всяка друга функция, организирането е съвкупност от управленски дейности. Функцията организиране е тясно свързана с всички други функции и с всички фази на управлението. КонтролФункцията контрол играе ролята на обратна връзка в управлението. В резултат на контрола управляващият орган получава информация за състоянието на обекта на управление, за настъпилите изменения в резултат на въздействието на външната среда. По същество контролът е проверка за това как се изпълняват предварително набелязаните цели, планове, задачи.Между контролирането и другите управленски функции съществуват тесни връзки. Най-силни са обаче връзките между контрола и регулирането.регулиране Една от най-важните цели на управлението е да се запази, подържа и усъвършенства състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната подсистема. Това става чрез осъществяване на функцията.Регулирането представлява компенсиране или пълно отстраняване влиянието на неблагоприятните фактори вътрешни и външни, които нарушават нормалното функциониране на системата и отклоняват изходаЕдна от най-важните цели на управлението е да се запази, подържа и усъвършенства състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната подсистема. Това става чрез осъществяване на функцията регулиране.Регулирането представлява компенсиране или пълно отстраняване влиянието на неблагоприятните фактори вътрешни и външни, които нарушават нормалното функциониране на системата и отклоняват изхода й от предварително зададените параметри, приети за нормални. Равновесието на системите се дължи на регулирането. По тази причина някои автори разглеждат регулирането като равнозначно понятие на управлението. XIV . Управленска структура.Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената цел. В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. Към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор. Средно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите.Основни елементи, които изграждат съдържанието на организационно-управленската структура са: 1)Властта в основата на всяко управленско отношение стои.2)Органи на управление. Това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща власт, формираща необходимото поведение за постигане на общата цел. 3)Комуникационни канали (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях. От организационната структура на една организация зависи цялата й ефективност. В тази връзка от изключително значение е нейното структорно диференциране. Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация; количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен. Типове организации: на управленската структура.1.Линейна. Това е най-старата структура. Тя е възникнала при военните. |Пригодена е за системи, чиито подсистеми не си взаимодействат. Всички управленски функции се осъществяват от един мениджър. Тук е налице пряко въздействие върху процеса. 2|)Функционална.Създават се съответно управленски органи, които изпълняват една или няколко средни функции. Управленски функции се изпълняват от една или няколко сродни функции. Те се изпълняват от няколко функционални ръководители. Така се нарушава принципа на единоначалието. Всеки подчинен се управлява от няколко управляващи. 3)Линейно-щабна. Синтез между 1 и 2 понеже на управлението са необходими широк кръг знания и се създават щабове. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни но не притежават власт. 4)Линейно-функционална. Тук звената от специалисти не само предлагат варианти за решения, но им са предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.Управленска структура е управлението на дадено предприятие.параметри:1.ниво на управление;2.управленско звено;3.брой на управленския персонал;4.мащаб на управляемост;5.организационно структурен статус. ВИДОВЕ УС три:1вид линейна/пирамидална/решенията се взимат от едно лице или едно управленско звено.прилага се в малките предприятия евтина решенията се придвижват бързо.2вид функционална;в големи предприятия ;дава възможност за централно ръководство.3вид Дивизионална/разнородна/в големите предприятия,които са различно продуктово ориентирани. XV .Търговски дружества,същност и видове. Търговското дружество е основен стопански субект,като това е неговото икономическо качество.На второ място то е юридическо лице,което определя неговото правно качество.Търговското дружество има и търговско качество-то е търговец по организационна форма,по регистрация.Икономическото и търговското качество са неразривно свързани. Търговските дружества са ограничени на брой т.е. могат да се създават търговски дръжества само в някоя от формите, предвидени в ТЗ: СД, КД, ООД, АД, КДА. Видове търговски дружества1) Персонални и капиталовиПри персоналните от значение е личността на съдружника има задължение да участва с личен труд в дейността на дружеството. Безспорни персонални дружества са СД и КД. 2) в зависимост от акта, с който се образуват – договорни и уставни.Договорните дружества се образуват с дружествен договор: СД, КД, ООД. Докато при АД и КДА се изисква устав. Не е достатъчен само договорът/уставът – трябва и вписване в тръговския регистър, а обнародването за ООД и АД има само информативно действие. Вписването има конститутивно действие.3) по отношение на отговорността – базира се на това, дали съдружникът отговаря и с личното си имущество (дали е субсидиарно отговорен) или отговаря само до размера на направената от него вноска. Това деление произтича от делението на дружествата на персонални и капиталови. АД = дружество на едрия капитал. АД не се изисква лично участие на акционерите. Минимално изискуемият капитал е 50 000 лв. (посочен е в ТЗ), освен при дружествата, за които има отделни закони .Според отговорността на задълженията на съдружниците дръжествата се поделят на 4 вида:1)дружество,вкоето всички съдружници отговарятнеограничено,солидарно.Такива са СД.;2)дружество,в което всичкисъдружници отговарят неограничено.Представители са ООД и АД.;3)дружество,в което една част от съдружниците отговаря ограничено,а друга част неограничено.Такива са КД и КДА.;4)дружество,в което едни и същи съдружници носят и двата вида отговорност.Търговските дружества се делят още на колективни,към които се отнасят СД,КД и КДА и на еднолични,към които спадат ЕООД и ЕАД.В зависимост от учредителният акт търговските дружества се поделят и на договорни и уставни.Договорните се основават на договор.Такива са СД,КД и ООД.Уставните имат за основа устав и към тях се отнасят АД и КДА. XVI .Търговска несъстоятелност.Същност и роля. е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник (обикновено това е търговец), който е неплатежоспособен или свръхзадължен. Проблемите на търговската несъстоятелност се разглеждат от търговското право. Същност на търговската несъстоятелност - тя се разглежда в материално-правен и процесуално-правен смисъл :1. Мателиално-правен смисъл - разглежда се правното състояние на физическите или юридическите лица - търговци, което е последица от откриване на производтвото по несъстоятелност от такива лица. 2. 2.Процесуално- правен аспект търг.несъстоятелност е съдебно производство; процедура, която е способ за универсално принудително изпълнение с/у длъжника - търговец.Търг.несъстоятелност е съдебно производство по обявяване един търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен поради неспособност да изпълнява паричните си задължения.Целта е от една страна да бъдат удовлетворени интересите на кредиторите, а от друга-да бъдат потърсени възможности за оздравяване предприятието на длъжника. Удовлетворяването става чрез осребряване на имуществото на длъжника или чрез приемане на план за оздравяване на търг. предприятие.Основни принципи на търговската несъстоятелност :1. При уредбата на несъс-тоятелността се изхожда от принципа след производст-вото по несъстоятелност да се даде възможност за нов старт на длъжника; да не се сведе до цялостно унищожаване на търговеца.2. Ограничаване на инфамията (инфамия обезчестяване, опозоряване на търговеца).3. Силният акцент на възможността да бъде оздравено предприятието на търговеца по време на производството. Могат да се потърсят възможности за стабилизиране, оздравяване на предприятието,Несъстоятелонстта е различна от : фалит и банкрут Органи в производството по несъстоятелност : 1. Съдът по несъстоятел-ността - това е окръжният съд по седалището на тър-говеца. Съдът е основния орган в производството. Всички действия се извър-шват пред него и с негово разрешение. Той контро-лира и води цялото произ- водство по несъстоятелност.2. Синдик - ТЗ създава спе-циални правила за право-мощията му. Той може да е физическо или ЮЛ, като за ФЛ се предвиждат опр. предпоставки : да не са били осъждани; да не са кредитори в производството по несъстоятелност; да ня-мат лични отношения с длъжника и пр. Няма огра-ничение синдици да бъдат и чуждестранни лица. Син-дикът се назначава от съда, като предложението за син-дик се прави от първото събрание на кредиторите. Синдикът организира цялата процедура в производ-ството по несъстоятелност : - той представлява предп- риятието или търговеца; - управлява търговското предприятие на обявения в несъстоятелност; - сравнително рядко сключ-ва търговски сделки, но из-цяло продължава управ-лението на сключените сделки; - издирва кредиторите и изготвя списък на тези, кои-то ще се удовлетворяват с т.нар. приети вземания. синдикът събира парич-ните вземания на длъжника и издирва неговото имущес-тво, за да предприеме мерки за неговото запазване или охраняване; - той има правото да пред-ложи план за оздравяване на предприятието; - осребрява имуществото на длъжника, за да могат да бъдат удовлетворени кредиторите. 3. Временен синдик - открива се от съда и има всичките правомощия на синдика. Той действа до провеждането на първото събрание на кредиторите, на което се избира постоя-нен синдик. 4. Кредитори - те формират няколко органи : първо общо събрание на креди- торите - то изслушва док-лада на временния синдик; избира синдик и предлата на съда назначаването му; избира комитет на креди-торите. събрание на кредиторите - изпълнява функция като първото събание и много други. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания. Комитет на кредиторите - той е фа-култативен орган. Обявяване в несъстоятелност : Обявяването става със съдебно решение и се вписва в "Държавен вестник" когато :- план за оздравяване не е предложен;-план е предложен, но не е приет;- производството по несъстоятелност е възобновено;-констатирана е неплатежоспособност и че по- нататъшни действия на длъжника само ще навредят. XVII .Месо-морфологичен строеж,химичен състав и органолептични свойства. Месото се добива от животни след клане. След клането им се отделя месо/трупна маса/,;субпродукти /бял и черен дроб,сърце,далак,бъбреци,черва,стомаси,хронопровод,висменка и др./ ;технически суровини /кожите и кръвта/. Под месо най-често се разбира мускулатурата. То обаче включва и костите, тлъстините, кръвоносни, нервни и лимфни съдове, сухожилия и хрущяли. Към субпродуктите се причисляват глави вътрешни органи, млечни жлези, лимфни възли, опашки, крака, отрязани под китковата и скакателна става без копита. Към техническите суровини се причисляват кръвта, кожата, кости, рога, копита, косми, пера. Морфологичен строежМесото се състои от мускулна, съединителна,мастна,нервна и костна тъкан. Мускулна тъкан. Представлява по-голямата част от кланичната маса на животните и е с най-ценните хранителни качества от останалите тъкани Съединителна тъкан. Представена е от сухожилията, връзките, фасциите, епи-, пери- и ендомизиума на мускулите. Тя свързва отделните органи и части като изпълнява ролята на посредник при обмяната на веществата в тъканите. Количеството и се движи от 9 до 14% Мастна тъкан. Тлъстините са втората по важност съставна част на месото. Количеството им зависи от охранеността на животните от 3до40%.Костна тъкан. Представлява от 7 до 30% от масата на животните. При младите, неохранените и мъжките животни процентът е по-висок. Химичен състав на месото Вода. Водното съдържание в месото варира от 72 до 75%. Мазнини. Те определят енергийната стойност на месото и влияят върху органолептичните му свойства от3 до 40%Белтъчини. Представляват 18-22% от месото. Минерални соли/калций и фосфор/до 1,2%Екстрактни в-ва/кератин,гликоген и млечна киселина/до 1,7%Витамин „Б“ Ензими/ферменти/пероксидоза-показва,че месото е от здраво животно.Органолептика на месото :1.външен вид и цвят на месото2.консистенция/ч/зопипване/3.Миризма4.Състояние на мазнини-определя се цветът,консистенцията и мирисът на тлъстините5.състояние на костния мозък-изследва се цветът,консистенцията,миризмата и блясъка.6.състояние на сухожилията-проверява се цветът и еластичността им. XVIII .Месни произведения-видове.Изисквания към суровината за производство на малотрайни варени и сурово-сушени пушени колбаси.В зависимост от начина на обработване на суровините се различават месни произведения от раздробено и нераздробено месо.Към първата група спадат- варените малотрайни колбаси.Към втората група спадат солени,солено-пушени и варено -пушени меснипроизведения от нераздробено месо.-бекон,шунки,филета,пастърми.Варено-пушени малотрайни колбаси се употребява говеждо или биволско месо,свинско месо,сланина,черва,сол и подправки.Трайни и полутрайни сушени и сурово -пушени колбаси за производството им се използва добре охладено говеждо и свинско месо и сланина,добити от здравижив.Не се допуска воднисто свинско месо.Месата се смилат на Волф.Луканките се сушат около 40дни при t 12-15и влажнос на въздуха 75-80%. XIX .Основни маркетингови концепции.Във времето са възникнали пет основни маркетингови концепции:1.производствена маркетингова концепция2.продуктова маркетингова концепция3.търговска маркетингова концепция4.традиционна маркетингова концепция5.концепция на социално-етичния маркетингТези концепции показват развитието на маркетинговата мисъл във времето. В съвременността се препоръчва прилагането и на петте концепции, като винаги една от тях е водеща(доминираща) в маркетинговата ориентация на фирмата. А) производствена маркетингова концепция(основната част от потребителите са с ниски доходи, т.е.ще се търсят продукти с по-ниска цена). Тя се прилага широко. Фирмите се стремят към масово Commented [1]: Commented [2]: производство, което ще доведе до намаляване себестойността за еденица продукция. Основната черта на тази концепция е достъпност и ниска цена.Девизът“Максимално производство ниски цени“Б) продуктова маркетингова концепция- залага основно на високото качество на продуктите(т.е. ако фирмата произведе нещо много хубаво, то веднага ще го продаде). Тази концепция е добре приложима в сферата на услугите.продукта само заради качеството му,като са готови да заплатят негоната цена.Търсенето на продукта е постоянно и дългосрочно. В) търговска маркетингова концепция най-често прилагана в България. Тази концепция залага на идеята, че колкото по-високо се въздейства на потребителя, има толкова по-голяма реализация(продажба). Идеята и е продажба на всяка цена. Г) традиционна маркетингова концепция Предполага се ,че фирмите трябва да се насочат към опознаване на потребителските нужди и предпочитания. Трябва да предложат съответният продукт на точното място и точното време. Тази концепция се обосновава чрез три основни предпоставки:1. Задоволява потребностите на купувачите2.обучение и възпитание на сътрудниците от всички отдели на предприятието,кадрови ресурси с инструментите на маркетин-микса3.ориентация към печалба ,непрекъснат контролингД)социално-етична концепция/на разумното потребление/- през последно време производството на редица стоки влизат в противоречие с природата и самия човек.Вредат на околната средаи на човешкото здраве такива са например :-производство на цигали,алкохол;хр.продукти с много мазнини;растителни продукти с пестициди с много нитрати;филми на ужаситеи насилието.Може да бъде прилаган при наличието на следните условия:- държавно законодателство,регламетиращо базиса на социалния маркетинг;-държавна политика;- стимулиране и използване на инвестиции за опазване на околната среда. XX .Потребителско поведение е процес ,който влияесилно и нтензивно в/у състоянието на пазара.Потребителя е потенциалния купувач.Поведението му до голяма степен определя поглъщаемостта на пазара и затова производителя е длъжен да се съобрази с него.Филип Котлър предлага модел на стимулите и отговора на потребителя от който става ясно че м/у стимулите и решението съществува образна „черна кутия“Тя съдържа характеристиката на купувача и начина по който той взема своето решение за купуване.Факторите и условията във външните стимули ,формират намерението коте се заражда в черната кутия по него обаче не трябвя дя се съди за потребителя,а още повече за самия пазар. XXI .Фактори влияещи върху потребителското поведение.Върху поведението на потребителя /мислене,решение и действие/влияят много факторифинансови,икономически,социални ,културни,семейни,лични и др.,който определят решението и действието за покупка.Доходи на купувача в много случай те са определящи;покупката на дадена стока зависи от размера на дохода на купувача.Поддоходна диференциация на населението е основен фактор от който зависи поведението на индивида на пазара.Стопанска и пазарна конюнктура нейното производство да се свива в зависимост от пазарните условия.Влияе е се и от темпа на инфлацията.Социални фактори въздействието в/у поведението на потребителя се осъществява ч/з семейството,социалната и професионална среда в който отделните индивиди изграждат своя ценостнна с-ма.Покупката/вид стока ,качество,количество/ или отказът зависи от начина по който всеки купувач се вгражда в тези фактори.Културни фактори те влияят в/у поведението на потребителяч/з централната нервна с- ма,традиции,куртура,религия.Поведението на пазара при равни други условия се отличава и определя от тях.Психологични фактори действат ч/з психиката на човека;оказват влияние в/у поведението на потребителя ч/з убеждения,предрасъдъци,дълбоки желания.Силно влияещи са рекламата,природни бедствия,житейски сътресения и др.Той трябва да го опознае за да превърне своето предложение в негово желание. XXIIМаркетингова информационна система.Същност и видове маркетингови проучвания.Според ф. Котлър маркетинговата информационна система (МИС) представлява “непрекъсната и взаимодействаща структура от хора, оборудване и процедури по събиране, сортиране, анализиране, оценка и доставяне на подходяща, навременна и точна информация, която се използва от взимащите маркетингови решения с цел подобряване на маркетинговото планиране, изпълнение и контрол”В посоченото определение трябва да се отделят четири основни момента:Първо, става дума за непрекъснато разбиваща се структура от взаимодействащи компоненти: специалисти, необходима техника и процедури.Второ, от процедурна гледна точка МИС включва редовното събиране, сортиране, анализиране, оценяване, предоставяне и използване на необходимата за взимане на управленски решения маркетингова информация.Трето, информацията трябва да бъде подходяща и достатъчна за решаване на конкретните проблеми, да е актуална и предоставена навреме, да бъде точна и обективна.Четвърто, функционирането на МИС не е самоцелно – системата трябва да се използва като основа за подобряване на маркетинговото стратегическо и тактическо планиране, за успешното изпълнение на плановете и за контрол върху тях.Фирмите, които разполагат с по-добри финансови средства, не се задоволяват с провеждане на МП и избягват недостатъците на МП, за това се изгражда МИС.МИС представлява съвкупност от съвременна техника, високо квалифицирани специалисти и процедури за извършване на постоянни събирания на информация по всички проблеми, касаещи дейността на фирмата. МИС осигурява непрекъснат приток на информация към фирмата. Освен това тя обработва, сортира, натрупва информация и по този начин подпомага мениджърския екип. МИС дава възможност непрекъснато да се следят процесите на пазара, както на национално,така и на международно равнище. За това се казва, че МИС е ориентирана към бъдещето и това е основното й предимство пред МП. Големите фирми, които притежават МИС могат да провеждат и МП. Маркетингово проучване.Ако маркетинга се разгледа като технологичен процес то неговия начален етап ще бъде МП. То дава информация и основата, върху които се изгражда следващия етап, а именно формиране на маркетинговата политика на фирмата. МП би могло да се сравни с разузнаването във военната област. Ролята на МП е да обезпечи необходима информация въз основа на която да се вземат по-реални и по-обосновани управленчески решения във фирмата. По този начин ще се намали рискът при производството и реализацията на продукта. Основаата функция на МП е събирането и обезпечаването на информация. Обект на МП могат да бъдат хода на продажбите на продукта, на фирмата, резултатите от рекламната дейност, промените в изискванията и нуждите на потребителите, промените в заобикалящата бизнес среда, потребителската характеристика, качеството и цената на продукта на основните конкуренти и др.За извършване на маркетинговата дейност е необходима следните видове информация: 1. Пазарни информации, т.е информация за пазара, за потребителите, за конкурентите.2. Организационна информация - това е информация за нормативни дейности, указания, стандарти от по-висшестоящи организации.3. Научно-техническа информация - т.е за новостите в страните и по- точно за настъпилите промени в него, за промени в характеристиката на потенциалните потребители.Информацията, която е необходима на маркетинговия отдел на фирмата, трябва задължително да отговаря на определени изисквания - да е достоверна, адектватна, пълна, да постъпва оперативно към фирмата. Необходимата информация на фирмата се набавя чрез изграждане на маркетингови информационни системи или чрез провеждане на МП. XXIII Сегментиране на пазара Сегментиране на пазара или пазарна сегментация е понятие от областта на маркетинга, с което се означава дейност, целяща да се раздели пазара на отделни части (сегменти). Пазарен сегмент се нарича съвкупност от купувачи, които се групират по даден критерий. Потребителите, принадлежащи към отделен пазарен сегмент, откликват по сходен начин на даден комплекс от маркетингови въздействия. Ето защо маркетинговите комбинации за всеки пазарен сегмент се отличават с определена конкретика и специфика.Пазарната сегментация има голямо значение за маркетинговата стратегия, защото благодарение на нея е възможно да се изгради стабилна база за произвеждане на продукт, който отговаря в максимална степен на очакванията и предпочитанията на даден целеви пазар.Пазарна ниша е частта от пазара, от който дадена фирмата има или очаква да придобие позиции носещи основна част от печалбата, тоест това е пазарният сегмент, отговарящ най-точно на фирмената продукция Сегментирането на потребителските пазари се извършва на основата на различни критерии. Най-често използваните групи критерии са:1.географски: географски район, брой жители, гъстота на населението, климат, разстояние до пазара, 2.демографски: възраст, пол, доходи, професия, образование, семейно положение, религия, и други, 3.психографски: социално положение на потребителите, интереси, ценностна система, начин на живот и други, и 4.поведенчески: очаквани ползи от продукта, повод за покупка, статус на потребление, готовност за купуване, отношение към продукта, привързаност към марката и други. XXIV.Позициониране на продукта на пазара.В маркетинга позиционирането е процесът, при който маркетолозите се опитват да създадат имидж или идентичност в съзнанието на техния целеви пазар за продукт, марка или организация.Въпреки че съществуват много и различни дефиниции за позиционирането, вероятно най-разпространената е: идентифициране на пазарна ниша за марка, продукт или услуга, като се използват традиционните маркетингови стратегии (по отношение на цената, промоцията, дистрибуцията, конкуренцията). Позиционирането се случва в умовете и съзнанието на целевия пазар. Това е съвкупното възприятие на един пазар за дадена компания, продукт или услуга, във връзка с възприятието на конкурентите от същата категория. Има три основни понятия в позиционирането:1.Функционално позициониране -Решаване на проблеми - Осигуряване на ползи за клиентите -Получаване на благоприятно възприятие от страна на инвеститорите 2.Символно позициониране -Повишаване на собствения имидж -Идентификация на егото -Принадлежност и социална отговорност -Емоционално изпълнение 3.Позициониране на преживяното -Снабдяване със сетивна стимулация -Снабдяване с когнитивна стимулация. Позиционирането е свързано със самото налагане на продукта като най-добре удовлетворяващ потребностите на сегментите. То убеждава потребителите, че на тях вече се предлага исканият, търсеният продук. XXV .Характерни особевости на екосистемата функции.Екосистемата е съвкупността от биоценоза и биотоп,в която може да се осъществява къговрата на веществата и енергиятаЕкосистемите имат 2основни функции1.позволяват на слънчевата енергия да премине през всички нива на хранителната верига2.позволява кръговрата на веществата.Най-важният фактор определящ броя и вида организми,които могат да живеят в дадена екосистема е размерът налична енергия.Енергията в екосистемата протича от слънцето към автотрофите/производители- фотосинтезиращи организми/,след това към организмите ,които се хранят с автотрофите/растителноядни, в т.ч.и насекомите/и най-накрая към организмите,които се хранят с други организми/консуматори-месоядни/ XXVI .Различия между природните екосистеми и агроекосистемите


1. Потребителско равновесия се постига: Отг.- В точката на допиране между кривата на безразличие и бюджетната линия. 2. Интернет е: Отг.- Глобална мрежа от компютри . 3. Правните норми се състоят от: Отг.- Хипотеза,диспозиция и санкция. 4. Ако всеки гражданин на дадена страна са ангажирани със стопанска дейност,внезапното намаляване на населението би довело до: Отг: Бързо свиване на БНТ. 5. Методите „Портфейлен анализ“ “”PIMS””,Матрица „Дженерал електрик“, Матрица „Ансъф“ при кой анализ се използват: Отг. Стратегически анализ. 6. Търговски са сделките: Отг. Сключвани от търговци при упражняване на търговското им знание. 7. Мениджър на фирма иска да използва сегментационни критерии. Кои от долните би трябвало да избере: Отг. Възраст, пол, образование и размер на семейството. Отг. Начин на живот, местоположение, националност и възраст. 8. Кои от посочените принципо на счетоводството имат важно значение при съсдаването на счетоводна информация за приходите. Отг. Принцип на текущото начисляване. 9. В кое от следните предложения не се съдържа определението за предмета на икономическата наука. Отг. Материалните и духовните потребности. 10. Кое от посочените не е вярно за БНП: Отг. Той измерва само продуктите, разменяни на пазара. 11. Упразленската функция е: Отг. Вид управленска дейност Отг. Задължение на субекта на управление 12. При съставяне на счетоводната политика, изискването за отлагане на признаванети на разхода за авансово платен наем за ползването на зграда е проявлението на принципа на: Отг. Текущото начисление. 13. Направената застраховка на машините в спомагателна дейност на предприятието се счита като: Отг. Разход на външната услуга (сметка 602) 14. Посредством кой елемент от метода на финансово-стопанския анализ се определя влиянието на преките фактори върху относителната динамика на нетния размер на приходите от продажбите? Отг. Метод на последователни замествания. 15. Рискът е мярка за: Отг. Неопределеността. 16. Основните видове данъци са: Отг. Корпоративен,данък върху доходите на физ.лица ,местни данъци и такси, ддс, акцизи, мита. 17. Банката извършва следната дейност: Отг. Предоставяне на кредите,извършване на платени услуги, финансов лизинг, гаранционни зделки, чуждестранна валута, търгуване с ценни книжа, парично брокерство, продобиване на вземания по кредит, придобиване и управление на дялови участия.