СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА РАЗХОДИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМИ, ФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВА НА ЕС

Присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) осигури възможност на много предприятия да реализират свои проекти, свързани с тяхното развитие, като участват с тези проекти, за изпълнение на оперативни програми, съфинансирани със средства от европейските фондове.
Наблюдението (текущо и последващо) на разходите по програмите, нуждата от доказването на тяхната целесъобразност, необходимост и действителност, както и покриването на разходите, или на по-значимата част от тях, със средства от европейските фондове, изисква създаване на определена организация на счетоводното отчитане на разходите и приходите по изпълнението на проектите.

При изграждане на системата за счетоводно отчитане на разходите и приходите, свързани с реализирането на проекти, финансирани със средства от европейски програми в предприятията, следва да се имат предвид изискванията за:

1. Допустимост на разходите по оперативни програми за съфинансиране от европейските фондове
Нормативният акт, с който следва да се съобразят предприятията, изпълняващи проекти, финансирани със средства от европейски програми, е ПМС № 62 от 21.03.2007 г. за приемане на Национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007-2013 г., където са разписани основните изисквания по отношение надопустимостта на разходите, както и с ПМС № 245 от 09.10.2007 г., изм. с ПМС № 123 от 02.06.2008 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПРР (Оперативна програма “Регионално развитие”), съфинансирана от ЕФРР (Европейски фондове за регионално развитие) за финансовата рамка 2007-2013 г., в които по наше мнение са отразени основните изисквания в тази област, определени с регламенти на Съвета и Европейския парламент.
При организацията на счетоводното отчитане на изпълнението на проекти, финансирани със средства от европейски програми, следва да се има придвид допустимият период за извършване на разходите, така, както е определен в чл. 3, ал. 1 от ПМС № 62 от 21.03.2007 и чл. 3 на ПМС № 245 от 09.10.2007 г. и това, че обхваща периода 01.01.2007 г. - 31.12.2015 г.

2. Проследимост на разходите в счетоводната система
Счетоводното отчитане на разходите, свързани с изпълнението на проектите, финансирани със средства по европейски програми, може да е част от съществуващата система за счетоводно отчитане в предприятието, но може да е и независима система, специално организирана за отчитане на разходите и приходите по проекта.
Независимо от начина на организиране на счетоводната система, разходите, отразени в счетоводната система на предприятието, които са свързани с изпълнението на проекти, финансирани със средства от европейски програми, трябва да се отделят от другите разходи, осъществявани от предприятието.
За целта е необходимо създаване на аналитична отчетност, чрез която разходите по проектите ще се отчитат отделно от другите разходи и едновременно с това да има възможност да се проследят разходите по размер и видове, както и тяхното съответствие със заложените във финансовия план на проекта и специфичните условия, предвидени в договорите за предоставяне на безвъзмездни средства.
Вписването на разходите и получените приходи по проекта в счетоводната система следва да се основава на оригинални/първични или вторични счетоводни документи с доказателствена стойност, равносилна на тази на фактурите. Ако предприятието изпълнява повече от един проект, наложително е създаването на отделна аналитична отчетност за всеки проект.

3. Обхват на категорията допустими разходи за финансиране по оперативните програми
Допустимите разходи по проекта са тези, осъществени за дейности, определени и извършени под отговорността на съответния управляващ орган и съгласно критериите за избор на дейности, одобрени от съответния комитет за наблюдение, и в съответствие с детайлните правила за допустимост на разходите, одобрени за съответната оперативна програма.
Затова разходите, отчетени по изпълнението на проекта, трябва да отговарят на одобрените с финансовия план категории и съответно да попадат в обхвата на разходите, които се финансират от съответната оперативна програма.

По своя характер те могат да бъдат:

• Разходи за придобиване на дълготрайни активи:

- Придобиване на дълготрайни материални активи;
- Придобиване на дълготрайни нематериални активи;

• Разходи за строителство:

- Разходи за подготовка на строителната площадка;
- Разходи за строителни и монтажни работи;
- Разходи за строителен надзор;
- Разходи, свързани с въвеждането на обекта в експлоатация;

• Разходи за ремонт:

- Разходи за основен ремонт;
- Разходи за текущ ремонт;

• Разходи за материали:

- Разходи за суровини и материали;
- Консумативи;
- Разходи за гориво;

• Разходи за външни услуги:

Оценка на риска:

- Запознаване с и анализ на съществуващата система за управление на качеството;
- Запознаване с и анализ на съществуващата информационна система;
- Оценка на риска;
- Изготвяне и внедряване на необходимата документация и мерки;
- Вътрешен одит;
- Провеждане на вътрешна координационна среща;
- Други разходи за услуги:
- Разходи за сертифициране/изпитване;
- Разходи за командировки;
- Разходи за одит на проекта;
- Разходи за публикации и реклама;
- Разходи за визуализация;
- Застраховка на оборудването, закупено със средства на проекта;

• Невъзстановим данък върху добавената стойност
• Разходи за организация и управление:

- Човешки ресурси - директно свързани с управлението и изпълнението на проекта, като консултанти, инженери и т.н., възнагражденията на които могат да бъдат отнесени към осъществяването на съответната дейност;
Във всички случаи разходите за организацията и управлението не следва да превишават 10 на сто от общите допустими разходи.

• Други допустими разходи:

Юридически, технически и финансови консултанти, счетоводство и одит, и пр.

• Непреки разходи по чл. 4, ал. 5 от ПМС 180 от 27.07.2007 г. (например 15% от преките допустими разходи).

4. Обхват на категорията недопустими разходи за финансиране по оперативните програми
Видът на недопустимите разходи е определен в чл. 4, ал. 13 и чл. 9, ал. 1 на ПМС № 62, както и в чл. 8 на ПМС № 245.
Това са главно разходи, свързани със:
а) глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове;
б) разходите за гаранции, осигурени от банка или друга финансова институция;
в) закупуване на машини, съоръжения и оборудване втора употреба, с изключение на случаите, когато целите на проекта не биха могли да бъдат постигнати без подобно оборудване, при спазване на условията по чл. 8, т. 2 от ПМС № 245;
г) разходите по договори за услуги, доставки и строителство, свързани със:

• договори с подизпълнители, които увеличават разходите за изпълнение на дейността, без да създават добавена стойност;
• договори с посредници и консултанти, в които плащането е определено като процент от общия разход за дейността, освен ако бенефициентът може да докаже, че плащането се отнася за действително извършената работа или услуга;

д) разходите за лихви, разноските за финансови транзакции, комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута, и други чисто финансови разходи;
е) разходите за покриване на възможни бъдещи загуби или дългове;
ж) разходите, финансирани по други програми;
з) разходите, отчетени като принос в натура;
и) други данъци и такси, с изключение на случаите, предвидени в чл. 7, т. 3, б. “б” и т. 11 от ПМС № 245 (като възстановимия ДДС).

5. Обхват на категорията приходи, свързани с изпълнението на проекти по оперативни програми, съфинансирани със средства от европейски фондове
Признаването на получените суми за покриване на разходите по проекти, финансирани със средства от европейски програми, е необходимо да се подчинява на правилата за отчитане на получаването и изразходването на безвъзмездни средства, които се определят с МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства (респективно СС 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ).
Представянето на информацията, свързана с получените безвъзмездни средства, изисква от предприятията да направят своя избор относно подхода за отчитане на полученото финансиране, свързано с активи:

• като разсрочен приход; или
• чрез приспадане от отчетната стойност на актива.

Когато полученото финансиране е свързано с покриването на разходи, отчитането му е свързано с признаване на приходи.

6. Организация на счетоводното отчитане

А. По отношение на изразходване на средства за реализиране на проекти по оперативни програми, съфинансирани със средства от европейски фондове
Изразходването на средства за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), все още не означава, че е налице актив, който следва да се отчете като такъв.
При придобиване на ДМА, които се финансират със средсва от европейски фондове, подходът при тяхното отчитане може да е следният:
Отчитането на придобитите активи е добре да става чрез така наречената междинна сметка, която да отрази процеса на придобиване. Това може да бъда сметка с наименование Разходи за придобиване на ДМА.
Прехвърлянето на разхода в сметка от група 20 Имоти, машини, съоръжения (ДМА) е необходимо да стане към датата на въвеждане на актива в експлоатация, ако е избран приходният подход за отчитане на полученото финансиране.
Изразходването на средства за материални запаси или разходи, които имат характер на външни услуги или други разходи, като се има предвид, че всички те са с текущ характер, означава, че те трябва да се свържат с финансирането, което е получено за тяхното покриване.

Б. По отношение на придобиването на средства (получено финансиране) във връзка с изпълнението на проекти по оперативни програми, съфинансирани от европейски фондове
Получаването на безвъзмездни средства най-често се свързва със спазването на определени условия. Получаването на безвъзмездни средствата не е основание за директното им признаване като приход. Получените парични средства най-често се третират като разсрочени приходи.

Приходен (брутен) подходза отчитане на полученото финансиране
Основна характеристика на приходния подход е, че предоставените безвъзмездни средства се признават систематично и рационално през периодите, необходими за съпоставянето им със съответстващите разходи, за чието компенсиране са предназначени.
Приходният подход означава, че безвъзмездно получените средства се признават като приход през същия период, в който е признат съответният разход, за покриването на който са получени. Например финансиране, което е получено по повод на придобиването на амортизируеми активи, се признава като приход пропорционално на начислената амортизация.
Финансиране, което се получава като компенсация за направени разходи, се признава като приход през периода, през който са признати разходите.

Нетен подходза отчитане на полученото финансиране
При нетния подход за признаване на полученото финансиране, от цената на придобиване се намалява сумата на финансирането.
Ще бъдат разгледани два варианта на счетоводно отчитане на един и същи пример при:

• 100% финансиране (представен по-долу в този брой);
• 70% финансиране (в следващия брой на дайджеста).

ПРИМЕР:
Изпълнение на проект по програма, финансирана в пълен размер (100%) със средства от европейски фонд.

Предприятие изпълнява проект по оперативна програма, финансиран 100% със средства от европейски фонд.

• Изпълнението на проекта е за срок 01.08 2011 до 31.12.2011 г.

През август 2011 г. е придобито производствено оборудване на стойност 80 000 лв.
От началото на месеца, следващ месеца на придобиването, активът е годен за въвеждане в експлоатация.

• През ноември активът е въведен в експлоатация.

Крайният срок за изпълнение на проекта, финансиран със средства от европейски фонд, е последната дата на ноември.

По проекта са отчетени разходи в размер на 15 000 лв., както следва:

• през август:

- за консултанти - 13 500 лв.;
- за визуализация -   500 лв.;

• през декември - за одит - 1000 лв.

Потвърждението за одобряване на разхода по закупуването на производственото оборудване е получено в предприятието на 31.01.2012 г.(следващата година).
Сумата, в размер на 95 000 лв., е получена на 28.03.2012 г.
Счетоводно отчитане и счетоводни ефекти при използване на следните подходи:

1. Приходен подход за признаване на финансирането
Особености, на които следва да се обърне внимание при счетоводното третиране на направените разходи и получените суми и състоянието на счетоводните записи към 31.12.2011 г.:
Признаване на оборудването като материален дълготраен актив.

• През август, при придобиването на оборудването, същото следва да се отчете като Разходи за придобиване на ДМА:

Д-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000
К-т с/ка Парични средства	80 000

Признаване на направените разходи за консултанти и визуализация:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Парични средства	13 500

и

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Парични средства	500

• Независимо от това, че оборудването е годно за въвеждане в експлоатация още през следващия септември, все още не е настъпил моментът за прехвърляне за отчитане в групата на ДМА, тъй като оборудването не е въведено в експлоатация.
• През ноември активът е въведен в експлоатация, което означава, че следва да бъде прехвърлен за отчитане към групата на ДМА. Той следва да се включи в счетоводния амортизационен план и в съответствие с избрания подход да се започне с начисляването на амортизация:

Д-т с/ка Оборудване К-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА и	80 000 80 000
Д-т с/ка Разходи за амортизацииК-т с/каАмортизация на ДМА	1667 1667

Забележка: За декември статията за начислената амортизация е същата.

• Въпреки че през ноември все още не е налице сигурност в получаване на средствата от финансирането, може да се приме, че предприятието е спазило всички условия на договора за безвъзмездна помощ, поради което оборудването няма да бъде признато за данъчен актив и няма да бъде включено в данъчния амортизационен план.
• През декември, за направените разходи за одит, ще се състави следната счетоводна статия:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - одит	1000
К-т с/ка Парични средства	1000

• Във връзка с годишното приключване и съставяне на годишен финансов отчет към 31.12.2011 г. трябва да се направят следните начисления, произтичащи от информация, получена след датата на баланса (31.12.2011 г.):

а) През януари, по време на изготвяне на годишния финансов отчет предприятието е получило достатъчна сигурност, че е спазило условията за получаване на договорената безвъзмездната помощ, поради което в годишния финансов отчет следва да се:

• Начисли като вземане и като финансиране сумата, в размер на 95 000 лв.:

Д-т с/ка Разчети по договори за безвъзмездна помощ	95 000
К-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	95 000

• Да се признае текущ приход от финансиране в размер, пропорционален (в случая равен) на начислената амортизация към 31.12.2011 г. за производственото оборудване:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	3334
К-т с/ка Приходи от финансирания, текущо признати	3334

• Да се приключат направените разходи1 в размер на 15 000 лв. за сметка на текущата печалба:

Д-т с/ка Признати приходи от финансирания	15 000
К-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - одит	1000

• Да се признае текущ приход от финансиране в размер на 15 000 лв.:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	15 000
К-т с/ка Приходи от финансирания - текущо признати	15 000

б) Счетоводни салда към 31.12.2011 г., свързани с изпълнението на проета, финансиран 100% със средства от европейски фонд.

• Балансова стойност на придобитото производствено оборудване, равна на разликата между отчетната стойност и начислената счетоводна амортизация към 31.12.2011 г.;
• Балансова стойност на вземането - 95 000 лв.;
• Балансова стойност на финасирането по програмата - равно на непризнатото финансиране, което съответства на неамортизираната част на производственото оборудване - 76 666 лв.

2. Нетен подход за отчитане на финансирането

Подход за намаляване на цената на придобиване на ДМА с полученото финансиране
Особености, на които следва да се обърне внимание при счетоводното третиране на направените разходи и получените суми от финансиране и състоянието на счетоводните записи към 31.12.2011 г.:

• Признаване на оборудването като материален дълготраен актив не се извършва, тъй като след приспадане на финансирането от цената на придобиване, отчетната стойност на актива е равна на нула.

Проблемът, който се явява през август, когато е придобито оборудването, е дали предприятието има достатъчна сигурност, че ще спази изискванията на договора за безвъзмездна помощ, с което ще осигури получаване на 100% от договореното финансиране.
Със стартирането на проекта, или най-късно след придобиване на оборудването, се съставя счетоводна статия, чрез която се извършва начисляване на очакваното вземане на безвъзмездни средства и Приходи за бъдещи периоди и финансирания:

Д-т с/ка Вземания по договори за безвъзмездна помощ	80 000
К-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	80 000

• През август, при придобиването на оборудването, същото следва да се отчете като Разходи за придобиване на ДМА:

Д-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000
К-т с/ка Парични средства	80 000

• През август ще се начислят направените разходи за консултанти и визуализация:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Парични средства	13 500
и	13 500
Д-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Парични средства	500

• През ноември оборудването е въведено в експлоатация, което означава, че следва да бъде прехвърлено за отчитане към групата на ДМА. Тъй като обаче отчетната стойност на оборудването е нула след съставянето на счетоводната статия:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	80 000
К-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000

същото няма да бъде записано в счетоводния амортизационен план.

Забележка: Има и друга възможност - оборудването да се включи в счетоводния амортизационен план с нулева балансова стойност. Това може да се реализира чрез съставянето на следните счетоводни статии:

Д-т с/ка Оборудване	80 000
К-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000
и
Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	80 000
К-т с/ка Амортизация на ДМА	80 000

По този начин оборудването ще бъде включено в счетоводния амортизационен план с нулева балансова стойност.
Оборудването също така няма да бъде признато за данъчен актив и няма да бъде включено в данъчния амортизационен план.

• През декември следва да се приключат направените разходи в размер на 15 000 лв. за сметка на текущата печалба, по следния начин:

Д-т с/ка Признати приходи от финансирания	15 000
К-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - одит	1000

Следва да се признае текущ приход от финансиране в размер на 15 000 лв.:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	15 000
К-т с/ка Приходи от финансирания - текущо признати	15 000

Към 31.12.2011 г. (датата на баланса).

а) През януари, по време на изготвяне на годишния финансов отчет, предприятието е получило достатъчна сигурност, че е спазило условията за получаване на договорената безвъзмездна помощ, поради което в годишния финансов отчет следва да е:

• налице вземане, в размер на 95 000 лв.
• да са приключени направените разходи, в размер на 15 000 лв. за сметка на текущата печалба;
• да е признат текущ приход от финансиране, в размер на
  15 000 лв., който се свързва с направените текущи разходи;

б) Счетоводни салда към 31.12.2011 г., свързани с изпълнението на проекта, финансиран 100% със средства от европейски фонд:

• балансовата стойност на придобитото производствено оборудване ще е равна на нула - разликата между цената на придобиване и полученото финансиране към 31.12.2011 г.;
• балансовата стойност на вземането към 31.12.2011 г. е 95 000 лв.

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ПРИДОБИВАНЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЧРЕЗ ПОКУПКА

I. Характеристика на дълготрайните материални активи в бюджетните предприятия като обект на счетоводно отчитане

Дълготрайните материални активи се дефинират като установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които са със следните основни характеристики:
а) имат натурално-веществена форма;
б) използват се за административни цели, отдаване под наем, за производство и/или доставка/продажба на активи или услуги, или за други цели;
в) очаква се да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

В бюджетните предприятия дълготрайните материални активи са средствата, в които са направени дългосрочни инвестиции за целите на бюджетната дейност, както и за нуждите на извънбюджетната или друга дейност. Срокът им на ползване е повече от една година и не са предназначени за продажба.

Отчетната стойност на дълготрайните материални активи се формира по един от следните методи:
а) Цена на придобиване - формира се от фактурната стойност, към която се прибавят всички разходи до въвеждане на материалния дълготраен актив в експлоатация. Тази отчетна стойност се прилага при придобиване на дълготрайни материални активи чрез покупка (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4 и т. 4.1, обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.).
Специфика за бюджетните предприятия е, че в цената на придобиване се включват изплатените обезщетения на собствениците за отчуждаване на актива.
Ако тези обезщетения се плащат от друг първостепенен разпоредител, те не се включват в цената на придобиване. Първостепенният разпоредител, който ги изплаща, ги отчита по счетоводна сметка от група 64 Пенсии, социални помощи и обезщетения, субсидии и капиталови трансфери.
Ако обезщетенията са с характер на глоби, санкции, неустойки и други подобни, те не се включват в цената на придобиване, а се отразяват като извънредни разходи.
Ако се придобива земя, инфраструктурен обект, паметник на културата и други подобни и обезщетението се изплаща от друг първостепенен разпоредител, то (обезщетението) се отчита по счетоводна сметка от група 607 Наеми и некапитализирани разходи за инфраструктурни обекти, земя и активи с художествена и историческа стойност (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5).

б) Себестойност - формира се от действително извършените разходи по производството на актива по стопански начин. Прилага се при придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство по стопански начин или друга форма на собствено производство (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4.7, б. (а), обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.).
в) Пазарна цена - това е цената, по която съответният дълготраен материален актив би се продал в момента на оценката му. Прилага се при безвъзмездно придобиване на дълготрайни материални активи в бюджетното предприятие (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4.7, б. (б), обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.).
г) По цена, приета от съда, в резултат на апортни вноски (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4.7, б. (в), обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.). Важен е фактът, че към момента в бюджетните предприятия на дълготрайните материални активи не се начислява амортизация. (Закон за счетоводството, чл. 15, ал. 3).

Дълготрайните материални активи се описват в хронологичен ред в инвентарна книга, където са обобщени по групи според еднородни признаци:

• група сгради;
• група машини, съоръжения и оборудване;
• група стопански инвентар;
• група транспортни средства;
• други групи.

Дълготрайните материални активи намират отражение в актива на счетоводния баланс, който съставят бюджетните предприятия и конкретно в раздел А “Нефинансови активи”, група I “Дълготрайни материални активи”. За тях се създава счетоводна информация по активни счетоводни сметки, включени в група 20 Дълготрайни материални активи на сметкоплана на бюджетните предприятия.

II. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайните материални активи чрез покупка в бюджетните предприятия

При придобиването на дълготрайни материални активи се поставя въпросът за праг на същественост. Отговорът му трябва да бъде отразен в счетоводната политика на бюджетното предприятие. Съгласно указанията на Министерството на финансите се препоръчват максимален и минимален праг на същественост за дълготрайните материални активи. Те са съответно 1000 лв. и 500 лв. (ДДС № 20 от 14.12.2004 г.,
т. 16.16.2). Дълготрайните материални активи, които са:

• с отчетна стойност под 500 лв., се отчитат като краткотрайни;
• с отчетна стойност над 1000 лв., се отчитат като дълготрайни;
• с отчетна стойност между 500 лв. и 1000 лв., се отчитат като дълготрайни или краткотрайни съгласно приетия праг на същественост в счетоводната политика на бюджетното предприятие (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.16.3, 16.16.4, 16.16.5).

За компютрите се конкретизира, че компютърната конфигурация е със съществените елементи компютър и монитор. Те могат да се отразят като един общ материален дълготраен актив или поотделно. И при двата варианта се включват в групата на дълготрайните материални активи, независимо че стойността им поотделно може да е под минималния праг. Разходите по тяхното поддържане се отчитат като текущи (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.16.6).

При незначителни промени в цените на дълготрайните материални активи възприетият праг на същественост се запазва. Когато отклонението е значително, се извършва корекция, която започва да се прилага от началото на периода, следващ периода на съществената ценова промяна, и се отразява в счетоводната политика на бюджетното предприятие (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.16.7, 16.16.8, 16.16.9).

Придобиването на дълготрайни материални активи чрез покупка се осъществява, като се начислява задължение към доставчика. Ако бюджетното предприятие е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, се начислява и вземане по оборотния данък - ДДС за възстановяване. Дълготрайният материален актив се включва в имуществото по цена на придобиване - фактурна цена плюс всички разходи до въвеждането му в експлоатация. Ако е платено обезщетение от бюджетното предприятие, то също е елемент на цената на придобиване.

За целта се съставят следните счетоводни статии:
а) за начисляване на задължение към доставчика:

Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи - с размер на фактурната стойност без ДДС
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност - с размера на оборотния данък, ако бюджетното предприятие е регистрирано по ЗДДС
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната

б) за включване на други разходи в цената на придобиване:
Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи - с общата или конкретната сума на разходите по придобиване
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност - с размера на оборотния данък, ако бюджетното предприятие е регистрирано по ЗДДС
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната

в) ако е договорено за плащане обезщетение:
Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи - със стойностния размер на обезщетението за плащане
К-т с/ка 4897 Задължения към други кредитори - местни лица

г) ако обезщетението се заплаща от друг първостепенен разпоредител, в счетоводството на платеца се съставя счетоводната статия:
Д-т с/ка от група 64 Пенсии, социални помощи и обезщетения, субсидии и капиталови трансфери
К-т с/ка 4897 Задължения към други кредитори - местни лица

или

К-т с/ка от група 50 Парични средства

ПРИМЕР:

1. Бюджетно предприятие “А”, с разрешение на първостепенния разпоредител, закупува жилищна сграда. Покупната цена е 120 000 лв. Начислен е 20% данък върху добавената стойност - 24 000 лв. Начислено е задължение към продавача:

Д-т с/ка 2032 Жилищни сгради	120 000 лв.
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност	24 000 лв.
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната	144 000 лв.

2. На собствениците на сградата е платено от текущата банкова сметка, обезщетение, в размер на 6000 лв.:

Д-т с/ка 2032 Жилищни сгради	6000 лв.
К-т с/ка 5013 Текущи банкови сметки в лева	6000 лв.

3. До въвеждане на сградата в експлоатация са начислени разходи на обща стойност 10 000 лв. Начислен е и 20% ДДС за възстановяване:

Д-т с/ка 2032 Жилищни сгради	10 000 лв.
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност	2000 лв.
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната	12 000  лв.

Представеният в тезисен вид модел за създаване на счетоводна информация за придобиване на дълготрайни материални активи чрез покупка, отразява част от обичайната дейност на бюджетните предприятия, като е отразена икономическата същност на обекта на отчитане и свързаните с това действащи законови изисквания.

Амортизации на ДМА и нейното отчитане

Счетоводна кантора Пловдив
Счетоводни услуги Пловдив                                      
Счетоводство Пловдив
    
В Закона за счетоводството  са регламентирани основните изисквания към организацията и методологията на счетоводството, за да се съставят навременни и качествени финансови отчети на предприятието. Там са дадени най-важните страни на счетоводството: принципи, форми и документи, активи, пасиви, капитал, приходи, разходи, инвентаризация, амортизация, съставянето на финансови отчети и др.

Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​

    Националните стандарти, приети от Министерски съвет , осигуряват организационното и методическото единство на съставянето на периодичните и годишните финансови отчети на предприятието. Чрез тях се осъществява и унифицирано прилагане на международната счетоводна технология, отразена в Международните счетоводни стандарти.

    Целта на курсовата работа е да ни запознае с амортизацията на дълготрайните материални активи. За тази цел първо трябва да се обясни кои са ДМА.

     Дълготрайните материални активи имат натурално-веществена форма, използват се продължителен период от време, през който пренасят на части стойността си чрез амортизационните начисления върху новопроизведения продукт и услуга. За повечето от предприятията, особено за стопанските, ДМА формират основната част от тяхното материално имущество. Това се отнася за предприятията от машиностроенето, металургията, нефтопреработването, транспорта и някои други отрасли.

    Според счетоводната нормативна уредба ДМА са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които отговарят на следните условия:

    а) имат натурално-веществена форма

    б) използват се за производство и/или доставката/продажбата на активи и услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели

    в) очаква се да се използват през повече от един отчетен период(над 1 година)

г)данъчни ДМА са сумите, които отговарят на определението за ДМА според НСФОМСП, и са със стойност, която е равна или превишава по-ниската от следните две величини: възприетия, съгласно счетоводната политика на предприятието стойностен праг на същественост за дълготрайните материални активи от 500лв.

Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​

    Дълготрайните материални активи включват:

    а) Земи(терени)

    б) Подобрения върху земите

    в) Сгради и конструкции

    г) Машини и оборудване

    д)Съоръжения

    е)Транспортни средства 

    ж)Офис обзавеждане

    з)Компютърна техника 

    и)Други ДМА

    Всеки дълготраен материален актив се отчита самостоятелно като отделен инвентарен обект със свой номер (шифър).

    Счетоводно отчитане на амортизацията на ДМА

В Закона за счетоводството, МСФО и НСФОМСП са разработени основите на амортизационната политика на предприятието. То съставя и утвърждава плана за амортизацията на всеки дълготраен материален актив на основата на определени от него амортизационни норми. А съгласно ЗКПО то е длъжно да разработи и данъчен амортизационен план. Нормите се определят от срока на практическото използване и от амортизационната сума на ДМА.

    Предприятията определят годишния размер на амортизационните отчисления, като прилагат систематично линеен или нелинейни методи.

    Счетоводният стандарт №4 “Отчитане на амортизациите” определя амортизируемите и неамортизируеми активи.

    1.природни ресурси

    2.активи с обществена значимост

    3.музейни експонати

    4.неупотребяваните активи в дейността на предприятието

    5.активи в процеса на придобиване и в процес на ликвидация, независимо от начина на тяхното осъществяване – по стопански начин или чрез възлагане

    6.напълно амортизираните активи до размера на остатъчната им стойност

    7.определените като неамортизируеми активи в друг стандарт

    От значение са основните понятия, които се употребяват при използваните методи на амортизация, посочени н СС4. Ето някои от тях:

    - амортизируема стойност – стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност. Или с други думи, това е цената, по която е придобита дадена машина или автомобил и която служи за изчисляване на амортизациите. Като сума тя е равна на отчетната стойност   на актива – цена на придобиване, себестойност, справедлива цена.

    В МСС16 е уточнено, че амортизируемата сума е цената на придобиване на актива или друга стойност, заменяща се във финансовите отчети, от която се изключва остатъчната стойност. Амортизацията е систематичното разпределение на амортизируемата сума на актива през полезния му живот.

    Остатъчната стойност е приблизително оценената сума, която предприятието би получило понастоящем при освобождаването от един актив, като се изключат разходите за неговото освобождаване, ако активът вече е на възраст и в състоянието, в което се очаква да бъде в края на полезния му живот.

    Полезен живот е:

    а) периодът, през който един актив се очаква да бъде наличен за използване от предприятието

    б) броят на произведените или подобни единици, които се очаква предприятието да получи от актива.

Справедливата цена е сумата, за която един  актив може да бъде заменен или един пасив да бъде погасен, при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсово цена и пазарна цена.

    -амортизация-разходът,признат за отчетният период,посочен в резултат на разсрочване на а амортизационната стойност на даден актив през предполагаемия срок на годност;

    -Амортизируем актив-дълготраен материален или не материален актив,който:

    а)се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период;

    б) има ограничен срок на годност

    в) се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.

    - срок на годност – периодът, през който се предполага че амортизируемия актив ще се използва или количеството продукция и/или услуга, която се очаква да се получи от актива

    - амортизационна квота – частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между отделните отчетни периоди. Тя се изчислява, като амортизируемата стойност се умножи по амортизационната норма

    - амортизационната норма е съотношение. То може да бъде изчислено така:

    а) в процент – съотношението между амортизируемата стойност, приета за сто, и срока на годност на амортизируемия актив в години

    б) като коефициент:

    - чрез съотношението между амортизационната квота и амортизируемата стойност

    - чрез съотношението между амортизируемата стойност и производителността на активите, изразена със стойността на определено количество продукция, услуги и други, които предприятието очаква да получи от използването на актива

    В Закона за корпоративното подоходно облагане са утвърдени в категориите на активите и съответстващите им амортизационни норми при облагането на печалбата за данъчни цели.

    В ЗКПО, в сила от 01.01.2007 г. е посочено, че при годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават определените в закона размери.

    За активите от ІІ категория (машини, производствено оборудване и апаратура) годишната амортизационна норма не може да превишава 50 на сто като  едновременно са
изпълнени следните две условия:

   изпълнени следните две условия:

1.  активите са част от първоначалната инвестиция

2.  активите са фабрично нови и не са били експлоатирани преди придобиването им.

Действащата категоризация и включените в нея активи е:

І категория – масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии

 ІІ категория – машини, производствено оборудване и

апаратура

     ІІІ категория – транспортни средства, без автомобили, покритие на пътища и на самолетни писти

    ІV категория – компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право за ползване на софтуер

    V категория – автомобили

    VІ категория – данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно  договорни отношения или законово задължение

    VІІ категория – всички останали амортизируеми активи

    Тези промени са в сила и за 2006 г. и предприятията трябва да се съобразяват с тях при начисляването на амортизацията на дълготрайните активи за данъчни цели.

-      остатъчна стойност – предполагаема стойност, която се очаква да се получи от амортизируемия актив при изтичането на срока на годност след изваждането му от употреба.

    В МСС 16 е регламентирано, че предприятията могат да използват различни методи за систематично разпределение на амортизируемата стойност на актива през неговия полезен живот. Тези методи  включват линейния метод, методът на намаляващия остатък и методи според количеството произведена продукция.

    Предприятието избира метода, който най-близко отразява очаквания модел на консумиране на бъдещите икономически изгоди, въплътени в актива. Методът се прилага последователно през всеки следващ период, освен ако има промяна в очаквания модел на консумиране на тези бъдещи икономически изгоди.

-      метод на амортизация – начинът по който се определя размера на амортизацията през отделните периоди в срока на годност на амортизируемия актив.

    Според счетоводната нормативна уредба методите на амортизация са линейни и нелинейни.

    Линеен метод на амортизация

    Този метод се прилага, когато е възможно сравнително точно да се определи срокът на използването на актива. При него амортизационната норма е постоянна величина, която не се променя през амортизационния срок. Методът се прилага когато не може да се определи ползата от употребата на актива в рамките на срока на годност.

    Нелинейни методи на амортизация      

    При тези методи амортизационната квота е различна през отделните периоди на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи.

    Нелинейните методи на амортизация са два вида:

1.  намаляващи нелинейни методи (дегресивни)

2.   увеличаващи нелинейни методи (прогресивни)

    При първите методи – дегресивната амортизационна квота във всеки следващ период е по-ниска от предходния период. Те се прилагат когато се приема, че ползата от активите ще бъде предимно в началото на периода и по-късно ще намалява. Това са случаи на разширяващ се сигурен пазар на произвежданите изделия в началния период и впоследствие – ограничаващ се и несигурен пазар.

    Такива методи са :

-              метод на намаляващия се остатък, или дегресивен метод на намаляващия се остатък

    - метод на равномерното намаляване, или равномерно дегресивен метод

    - метод на неравномерното намаляване, или неравномерно дегресивен метод

    - метод на намаляващата се сума на числата, или метод на сумата на числата.

    При вторите методи – прогресивната амортизационна квота във всеки следващ период е по-висока от предшестващия. Те се прилагат, когато се приеме че ползата от активите ще бъде предимно в края на периода. Тогава се очаква да се утвърди и разшири пазара на произвежданото изделие или услуга, да приключи пробващия начален период и да започне масовата продажба.

    Такива методи са:

-              -метод на равномерното увеличение, или равномерно прогресивен метод

-              метод на неравномерното увеличение, или неравномерно прогресивен метод

-              метод но увеличаващата се сума на числата, или прогресивен метод на увеличаващата се сума на числата.

    Първата група дегресивни методи са с по-голяма приложимост и имат следните характеристики:

Дегресивен метод на снижаващия се остатък

    При него изчислената амортизационна норма при линейния метод се коригира с коефициент на завишение в границите обикновено от 1,5 до 2,5. Завишената амортизационна норма се прилага към балансовата стойност на дълготрайния материален актив за всяка година на амортизационния срок.

    Неравномерно дегресивен метод*

    При този метод амортизационната квота за съответната година е поставена в зависимост от прогресивно намаляващата се норма на амортизация, така че сумата на тази норма за периода да бъде равна на 100%.

    Метод на сумата на числата

    При него амортизационната норма за всяка  година се получава като броят на годините, които остават до края на амортизационния срок се раздели на сбора от годините в този срок.

    Метод на равномерно увеличение

    Амортизационната квота се увеличава равномерно през годините на предполагаемия срок на годност следствие на равномерно растящата амортизационна норма, приложена към една и съща база – първоначалната амортизируема сума.

    Прилагането на увеличаващи нелинейни методи не е желателно, тъй като в действащото данъчно законодателство не са предвидени отрицателни временни разлики. Увеличаването на облагаемата печалба с превишението на амортизационните квоти над данъчно признатите през последните години на полезния срок на актива не може да се компенсира през първите години , когато се наблюдава обратно проявление – данъчните амортизационни квоти са по-високи от счетоводните.

    Основание за прилагане на увеличаващи нелинейни методи може да бъде достигането на експлоатационната мощност на съответния актив. Макар и рядко да се прилагат, те са подходящи за новосъздадени предприятия, които в течение на няколко години достигат максималния производствен капацитет.

    Към дегресивните методи се отнася и методът на изключителната амортизация. При този метод през първата година от използването на актива се начислява изключително висока норма на амортизация. През останалите години нормата е много по-ниска и се определя по линейния метод или по някои от нелинейните методи на амортизация.

    Дегресивните нелинейни методи се препоръчва да се прилагат за дълготрайни активи подлежащи на ускорено морално или физическо изхабяване.

    Възможно е амортизационната норма да не се изчислява в проценти, а в други показатели. За да се получи квотата амортизируемата сума се умножава с предварително изчислен коефициент. Този коефициент е дроб, в числителя на която се поставя амортизируемата сума, а в знаменателя – приетия показател: машиночасове, пробег в километри, брой изделия и др.

    Въпреки, че предприятията имат право на избор на един от разгледаните методи, в практиката масово се прилага систематично линейният метод. Това се дължи на неговата простота и на обстоятелството, че той премахва някои от слабостите на останалите методи.

    Този метод се прилага от няколко години при изчисляването на облагаемия годишен доход на предприятията за данъчни цели.

    В МСС 16 е посочено, че на актива се начислява амортизация от момента, когато той е наличен за използване и амортизирането продължава, докато активът е отписан дори ако през този период той е стоял неизползван.

    В ЗКПО е регламентирано, че начисляването на данъчната амортизация е от началото на месеца, в който активът е въведен в експлоатация и се преустановява когато активът не се използва за период по-дълъг от три месеца. Начисляването на амортизацията се спира от месеца следващ месеца на преустановяване ползването на актива и се възстановява от началото на месеца на възвръщането му в експлоатация.

Счетоводно отчитане на амортизациите на дълготрайните материални активи

  

    Счетоводното отчитане на амортизацията на тези активи се извършва със сметка 241 Амортизация на дълготрайни материални активи. Сметката е пасивна с корективен характер.

    Сметка 241 се кредитира със сумата на начислените амортизации срещу дебитиране на сметка 603 Разходи за амортизации.

    Сметка 241 се кредитира и при обезценка на ДМА, когато въстановителната  стойност  на актива е по-ниска от балансовата стойност, като се дебитира сметка 631 Загуба от обезценка.

    В края на отчетния период сметка 241 обикновено приключва с кредитно салдо, отразяващо размера на начислената на актива амортизация. Това салдо от оборотната ведомост, не се записва в баланса.

    В схемата на счетоводния баланс, приложена към СС 1 Преставяне на финансови отчети, активът се представя без корективните статии, т. е. по балансова стойност.

    Изключването на тези статии, каквато е амортизацията на ДМА, се извършва след като се състави окончателна оборотна ведомост. За тази цел за всеки отделен ДМА се установява балансова стойност. След това отделните ДМА се групират по статиите, които предприятието е възприело да представя в актива на счетоводния баланс в раздел първи.

    Сметка 241 се дебитира при изваждането от употреба на дълготрайните материални активи по различни причини срещу кредитирането на съответните сметки от група 20 ДМА. Счетоводната статия е с натрупана амортизация на изваждания от употреба актив.

    Сметка 241 се дебитира и при преоценка на ДМА срещу кредитиране на сметка 112 Резерв от последваща оценка на дълготрайни активи.

    Сметка 241 се дебитира при възстановяване на отчетната загуба от обезценка на ДМА, но до размера на разхода, отчетен през предходни отчетни периоди по сметка 631. В случая се кредитира сметка 731 Приходи от възстановени загуби от обезценка.

    Всяко  предприятие начислява амортизация на всички ДМА с изключение на неамортизируемите активи изброени в началото, както и напълно амортизираните активи. Амортизацията се начислява на базата на предварително разработен и утвърден амортизационен план.

    След като предприятието определи срока на амортизацията се пристъпва към изработването на амортизационните норми.

    Амортизацията започва да се начислява от месеца следващ месеца на придобиване на ДМА или от момента на въвеждане в експлоатация. При бракуване и ликвидация на ДМА преди да му е начислено 100% изхабяване, сумата до размера на остатъчната стойност се отнася към извънредните разходи. Такова доначисляване  не се прави тогава когато активите се бракуват и ликвидират под въздействието на непреодолима сила.

    Списък на използваната литература:

1.  Закон за счетоводството

2.  Д. Косев. Двустранно фирмено счетоводство

3.  Д. Косев. Счетоводство- Теоретични и нормативни основи

4.  Б. Джорджева. Обща теория на счетоводната отчетност
5. Счетоводни материали и документи
6. Счетоводство Пловдив

Дълготрайни активи	Предходна година		Текуща година		Изменение
	Хил.лв.	%	Хил.лв.	%	хил.лв.	%
1	2	3	4	5	6	7
І.Материални
1.      Земи	342	4.49	460	6.45	118	-23.98
2. Сгради и кострукции	891	11.69	855	12	-36	7.32
3.Машини и оборудване	5838	76.62	4914	68.95	-924	187.8
4. Стопански инвентар	21	0.28	21	0.29	0	0
5.Транспортни средства	245	3.22	281	3.94	36	-7.32
7.Разходи за придобиване на ДМА	282	3.7	596	8.36	314	-63.82
ОБЩО ЗА ГРУПА І :	7619	75.1	7127	87.48	-492	24.62
ІІ.Нематериални
1.Програмни продукти	80	100	41	100	-39	100
ОБЩО ЗА ГРУПА ІІ :	80	0.79	41	0.5	-39	1.95
ІІІ.Дългосрочни инвестиции
1. Дялове и участия	979	40.02	979	100	0	0
2. Дългосрочни вземания	1467	14.46	0	0	-1467	100
ОБЩО ЗА ГРУПА ІІІ:	2446	24.11	979	12.02	-1467	73.42
ОБЩО ДА :	10145		8147		-1998

Реклама : Промоция - Изработка на Бизнес сайт тип визитка 58лв - http://tedbg.com/promo2​