Нов модел

Нов модел на камина на пелети ХР160 можете да прочетете повече информация и данни тук : http://kotlite.wordpress.com/2014/07/11/%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8/

Безвъзмездна инвестиция в млади предприемачи и студентски фирми с до 20хил. лева

Предприемачи и студентски фирми с до 20хил. лева

Проектът е насочен към студенти, докторанти и завършили висшето си образование през учебната 2013/14 г. бакалаври и магистри. Те ще могат да кандидатстват с иновативна идея чрез предложен бизнес план. Ако той бъде одобрен от независими експерти и после на интервю защитен пред Оценяващ комитет, ще има възможност да получи безвъзмездна финансова помощ до 20 хил. лв.

За да получи това финансиране, всеки одобрен кандидат ще трябва да регистрира своя фирма (ЕООД или ЕТ) по Търговския закон  в Агенцията по вписванията и да осигури задължителен собствен принос 10% от безвъзмездната помощ под формата на финансови средства и/или материални активи. Допустимите дейности за стартиращи технологични фирми са в преработващата промишленост, информационните услуги, научната и развойната дейности.

Прочети цялата статия тук  : http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/-20

СТОПАНСКАТА ОТЧЕТНОСТ

Същност,възникване и етапи на развитие на стопанската
отчетност 

Съществуването на човечеството се съпътства от непрекъснато
потребление на материални блага,което от своя страна е свързано с тяхното
непрекъснато възпроизводство. Дейността на хората,свързана с този
възпроизводствен процес е прието да се нарича стопанска дейност.Нейното
осъществяване поражда необходимостта от системното й
наблюдаване,изучаване и направляване,т.е управляване по начин,че с
минимални разходи да се получат максимални ефекти..Осигуряването на
необходимата информация за нуждите на управлението на тази дейност води
до появата на стопанската отчетност, която се основава на
икономическата информация,като съставна част от общата
информация.Стопансаката отчетност се определи като съвкупност от
сведения за стопанските факти, явления и процеси,свързани със
стопанската дейност на хората по възпроизводството на материални
блага.Характерно за тази дейност е,че тя се осъществява не въобще,а в
рамките на обособени в имуществено,юридическо,организационно и
управленско отношение звена,наричани отчетни единици.Съгласно Закона за
счетоводството,у нас за отчетна единица е възприето предприятието.
Стопанската отчетност е система от действия,свързани с
възприемането,количественото измерване,регистриране и последваща
обработка и сводиране(обобщаване)на стопанските факти,явления и
процеси,с цел получаване на необходимата отчетно-икономическа
информация за стопанската дейност на предприятието, предназначена
за активно обратно въздействие върху дейността му. Следователно,в
обсега на стопанската отчетност се включват онези стопански факти,явления
и процеси,характерни за стопанската дейност на отчетните единици и които
се подават на количествено измерване.

 Възникването на стопанската отчетност е свързано със следните две
обстоятелства:
- когато мащабите на производството са нараснали до такава степен в
количествено отношение,че не са могли да се побират в паметта на хората;
- когато хората са се научили да броят и смятат.
Прави впечатление,че възникването на стопанската отчетност е
исторически обусловено,корените й се търсят още в древността,когато обект
на отчитане са били най-елементарните стопански операции,чието
регистриране е извършвано с най- опростени технически средства.
В развитието на стопанската отчетност могат да се обособят следните
етапа,имащи по-съществено значение от качествена гледна точка:
- първият етап се свързва с най-ранния стадий в
древността(Египет,Финикия,Вавилон,Китай,Персия,Индия и др.),когато за
водене на отчетността са използвани най-примитивните средства –
рабоши,въглени,въжета,шнурове и пр.; - вторият етап обхваща т.нар.епоха на “класическата
древност”,отличаващ се с бурното развитие на занаятите,разширяване на
стоковото производство и свързаното с него развитие на стопанските
връзки.През този етап се оформят и първите отчетни длъжности,изпълнявани
от специално обучени за целта лица;
- третият етап обхваща средните векове,когато успоредно с бурното
обществено развитие се извършват и революционни промени в системата на
стопанската отчетност.През този етап на мястото на буквената система,т.е.на
римските цифри се утвърждават арабските цифри;
-четвъртият етап е пряк израз от научно-техническата революция от
края на XIX век и началото на XX век,като се усъвършенстват и средствата за
регистриране,преобразуване,предаване и съхраняване на информацията за
стопанската дейност;
-петият етап,който е свързан с последните поколения компютърни
технологии и компютърна техника,с помощта на които се осъществява
автоматизираната обработка на стопанската отчетност и предаването и
ползването й чрез глобалната мрежа за нуждите на интерконтиненталното
управление.

 Главната задача и основните изисквания пред стопанската
отчетност са свързани с осигуряването на необходимата за целите на
управлението на стопанските субекти отчетна икономическа
информация.поради тази причина стопанската отчетност е най-
разрастващият се и важен компонент от системата за информиране на
мениджъра,която подпомага вземащите решения за състоянието и
измененията на активите и пасивите на предприятието.

Отчетни измерители и видове стопанска отчетност 

 Отличителна особеност на стопанската отчетност е количественото
измерване и качествената характеристика на наблюдаваните стопански
факти,явления и процеси.Тази е причината тя да използва различни
измерители,които служат за мащаби при измерването и формирането на
количествените и стойностните основания на отчетните показатели.
Отчетните измерители са относителни мерни величини,с които се
дава количествен израз и качествена характеристика на
фактите,явленията и процесите от обективната действителност.Към тях
се отнасят натуралните, трудовите и стойностните (паричните)
измерители,използвани в система за целите и задачите на управлението на
стопанската дейност, обусловени от голямото разнообразие на
наблюдаваните обекти.

Натуралните измерители служат за получаване на сведения в
натурално изражение при отчитането на еднородни обекти–за бройки,за
тежина (килограм, тон), за мярка (метри, сантиметри), за обем
(литри,куб.метри)и др.Те дават числена характеристика на отчетните обекти
и по този начин количествено характеризират потребителната стойност на тези обекти и изпълняват важни функции за определяне на материалната
отговорност и на материалните разходни норми,за опазване на имуществото
на предприятието.Те имат сериозен недостатък,който ги прави неприложими
като универсален измерител,изразяващ се в невъзможността за обобщаване
на стопанските факти,явления и процеси извън еднородните обекти на
отчитане.Тази е причината да имат ограничено приложение.
Количественото отразяване на отчетните обекти с помощта на
натуралните измерители дава представа за т.нар.натурално отчитане ,а
отчетните показатели,изразени чрез натуралните измерители – натурални
показатели.

Трудовите измерители се използват главно и единствено за
количествено измерване на работното време.С тях се обхваща,наблюдава и
отразява количеството изразходван труд в единици време:минута, час, ден,
човекодни, човекочас,нормочас.Съчетани с натуралните, трудовите
измерители подпомагат изчисляването на показатели за трудоемкостта на
продукцията,производителността на труда,работната заплата и др.
Ограниченията в приложението на трудовите измерители с пораждат от
различията в квалификацията на персонала.

Паричните (стойностните) измерители служат за измерване и
обобщаване на разнородни отчетни обекти.Имат всеобщ и универсален
характер и се отнасят за всички обекти на стопанската отчетност,което се
дължи на тяхната абстрактна природа. Изразяват средното необходимо
количество абстрактен човешки труд,вложен в производството на даден
продукт,имащ обществено признание и притежаващ разменна стойност.Това
измерване намира проявление в цената,като паричен израз на стойността и по
този начин отчетните обекти стават съизмерими и съпоставими.
Измерването и отразяването на стопанските факти,явления и процеси с
помощта на стойностния измерител,дава представа за стойностното
отчитане,а получаваните показатели се наричат стойностни показатели.
Всеки от трите измерители е обективно необходим за изчисляване на
съответни величини и показатели.По този начин те формират съдържанието
на една стройна система за количествено и качествено характеризиране на
отчетните обекти при водещата роля на стойностния измерител.

Видове стопанска отчетност 

Разнообразието в отчетните обекти,конкретните цели и задачи,стоящи
пред стопанската отчетност,обуславят необходимостта от прилагането на
различни методи и средства за формиране на отчетни показатели за
цялостното и обективно обхващане на възпроизводствения процес.На тази
основа в стопанската отчетност,като исторически формирала се система,се
обособяват три самостоятелни направления,които да откликнат на
разширените обществени потребности от информация за управлението на
възпроизводствения процес: оперативна,статистическа и счетоводна
отчетност.Посочените три вида стопанска отчетност се отличават един от друг по предназначение,методи и елементи на методологията им,което ги
обособява като относително самостоятелни части за решаване на конкретни
задачи,стоящи пред тях.
Оперативна отчетност:представлява съвкупност от подходи за
наблюдение,отразяване и контролиране на отделни стопански факти, явления
и процеси ,които се извършват в отделни конкретни участъци на стопанската
дейност.Тя е исторически най-късно обособилата се информационна
система,удовлетворяваща текущите потребности от информация за единични
процеси в производствената дейност ,контролирани непосредствено в
процеса на тяхното извършване.С други думи, тя е ориентирана към отделно
избрани събития,поради което няма всеобхватен,обобщаващ характер,а е
предназначена за оперативно,текущо управление на дейността,с оглед
непосредствено въздействие върху тях.За тази цел оперативната отчетност си
служи с разнообразни средства за бързо представяне на сведенията,каквито
са:по телефона,радиото,писмени и устни съобщения и др.механични и
автоматични измервателни и регистриращи устройства.По правило тя няма
задължителна документална обоснованост,от тук и доказателствена сила на
данните,получавани от нея.В хода на осъществяване на оперативно-
техническата отчетност се използват и трите вида отчетни
измерители,преимуществено – натуралните.Точността при нея не е
задължителна.Тя няма самостоятелна методология,служи си най-вече с общо
приложимите методи на познанието,поради което тя не се е формирала като
самостоятелна наука и има ограничен обхват на приложение.
 Статистическа отчетност: тя е клон на стопанската отчетност за
количествено наблюдение,изучаване,измерване и контрол на масовите и
отделните обществени явления и процеси ,като чрез нея се разкриват
закономерностите и тенденциите в тяхното развитие. Като завършена
информационна система,статистическата отчетност разполага със собствена
документална основа, служи си със свои методи и форми,каквито са
групировката,индексите,сводки,средни величини, корелационни
зависимости,регресионен анализ и т.н.Чрез тях тя установява точна
представа за протичането на дадени процеси и зависимости.Използва и трите
вида отчетни измерители.
Счетоводна отчетност:исторически тя е най-рано обособилият се клон
на стопанската отчетност и имащ най-голяма роля в управлението на
стопанската дейност,като осигурява над 70 % от информацията, необходима
за ефективното управление на предприятието.

ТЕОРИЯ И МЕТОДОЛОГИЯ НА СЧЕТОВОДНАТА ОТЧЕТНОСТ

1. Същност, особености и задачи на счетоводството

Счетоводната отчетност е най-рано обособилият се клон в системата на стопанската отчетност.За разлика от останалите два вида стопанска отчетност,оперативната и статистическата,счетоводната отчетност е такава информационна система,която притежава специфични черти,произтичащи от обстоятелството,че функционира непрекъснато по време и осъществява пълен обхват на цялостната дейност на предприятието,приемаща парично изражение.

Характерните особености,които дават облика на счетоводството като самостоятелна информационна система и обуславят неговото съдържание същност са следните:
първата особеност на счетоводството е задължителното използване на паричния(стойностния) измерител и осъществяване на стойностно отчитане на стопанските факти,явления и процеси.В резултат на това се формират стойностните показатели,съдържащи обобщена и всеобхватна информация за стопанските факти,явления и процеси ;
втората особеност на счетоводството е задължителното документиране на стопанските факти,явления и процеси,което осигурява юридическата достоверност на стопанските процеси;
третата особеност на счетоводството е,че то се прилага не въобще,а в рамките на обособени в организационно, административно, имуществено и юридическо отношение отчетни единици,като за такива законът за счетоводството приема предприятието;
четвъртата особеност на счетоводството е пълното обхващане и отразяване на всички стопански факти,явления и процеси,свързани с дейността на предприятието,на цялото му имущество и измененията,които настъпват в него в резултат на стопанските операции;
петата особеност на счетоводството е , че се осъществява непрекъснато, което се обуславя от непрекъснатостта на възпроизводствения процес,при това в хронология и систематизирано според отчетните обекти;
шестата особеност на счетоводството е,че то осигурява взаимно свързано отразяване на стопанските факти,явления и процеси,като за тази цел използва специфични подходи.
седмата особеност на счетоводството е прилагането на своя методология,състояща се от специфични елементи,каквито са балансово обобщаване,системата на счетоводните сметки и двойното записване в тях,с което тя се отличава от всички останали информационни системи;
осмата особеност на счетоводството е,че като информационна система,служи като средство за контрол и анализ на стопанската дейност.
На основата на посочените специфични черти може да се обобщи,че счетоводството е научно изградена информационна система за пълно,непрекъснато,документално обосновано и взаимно свързано отразяване в парично изражение и със специфични средства на
стопанската дейност на предприятието,с цел осигуряване на необходимата отчетна информация за ефективното му управление.

Като информационна и контролна система за наблюдаване,измерване,регистриране,анализирани и контролиране на стопанските средства на предприятието,източниците на образуването им и тяхното движение в процеса на кръгооборота им,счетоводството изпълнява следните задачи:
-създаване на счетоводна информация за имущественото състояние на предприятието и неговото опазване с грижата на добър стопанин;
-пълно,документално,хронологично и систематично обхващане , количествено и качествено измерване на измененията в стопанските средства и техните източници;
-контрол върху достоверността и законосъобразността на информацията от счетоводните документи;
-реално представяне на състоянието на активите и пасивите в края на отчетния период;
-удовлетворяване на вътрешните информационни потребности в хода на управление на предприятието;
-осигуряване на счетоводна информация за резултатите от цялостната финансово-стопанска дейност на предприятието за даден отчетен период.

2. Принципи и изисквания на счетроводството.

Организацията на счероводния процес е свързана със съблюдаването на определени принципи,които по своята същност се явяват правила за функциониране на счетоводната система.Те се определят с чл.4 от Закона за счетоводството,съгласно който основополагащите счетоводни принципи, съобразени с Международните счетоводни стандарти са: текущо начисляване и действащо предприятие, предпазливост , съпоставимост между приходите и разходите;предимство на съдържанието пред формата;запазване при възможност на счетоводната политика от предходния период
Текущо начисляване.Този принцип е основополагащ, чието основното съдържание се свежда до това,че приходите и разходите по сделки и събития следва да се начисляват в момента на тяхното възникване,независимо от момента на получаване или изплащане на паричните средства или техните еквиваленти.
Действащо предприятие.Значението на този принцип е от гл.т. продължителността на дейността на предприятието в бъдещето.Това означава предприятието да не е поставено пред ликвидация,значително намаляване на обема на дейността му или пред несъстоятелност в период минимум до една година.
Предпазливост.Прилагането на този принцип е свързано с оценяването и отчитането на всички предполагаеми рискове и очаквани евентуални загуби в хода на счетоводното третиране на стопанските
операции,с оглед получаването на реален,действителен финансов резултат от дейността на предприятието.

Съпоставимост между приходите и разходите.Този принцип изисква разходите, които са извършени по определена сделка или дейност да намерят отражение във финансовия резултат за периода,през който се черпи изгода от сделката,респ.дейността.Приходите следва да се отразят за периода,през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Предимство на съдържанието пред формата.Значението на този принцип се проявява в това,че сделките и събитията следва счетоводно да се отразяват съобразно тяхното икономическо съдържание,същност и финансова реалност,а не формално според тяхната правна форма.
Запазване при възможност на счетоводната политика от предходния период.Съдържанието на този принцип се изразява във възможността за постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели през различните отчетни периоди,т.е. от текущия период с тези от предходните отчетни периоди. По своята същност счетоводната политика представлява счетоводният модел,възприет от неговото ръководство за определен отчетен период. Крайната цел на прилаганата счетоводна политика е осигуряване на единство в отчетния процес,обективна и точна информация за имущественото и финансово състояние на предприятието.Израз на това е изискването избраната и разработена от предприятието счетоводна политика да се оповестява в приложенията на годишния счетоводен отчет.
Успоредно с посочените принципи, е целесъобразно и приложението на принципите за вярно и честно представяне,същественост, историческа цена,независимост на отделните отчетни периоди,стойностна връзка между начален и краен баланс,документална обоснованост, последователност на отразяване на сходни сделки,на стабилна монетарна единица и парична единица.Те,макар и да не са посочени в нормативната уредба на счетоводната отчетност, имат значение за стандартизирането на счетоводството съобразно МСС.
Принципите на счетоводството и неговата нормативна регламентация,се явяват базата за предявяване към системата на счетоводството на следните изисквания:
- законосъобразност при организацията и осъществяването на счетоводството;
- пълно и достоверно отразяване на информационното съдържание на стопанските операции в синтактичен,семантичен и прагматичен аспект;
- обективно и точно,количествено и качествено измерване и определяне на счетоводната информация във вид на счетоводни реквизити и показатели;
- документиране на стопанските операции в момента на тяхното извършване;
- синтетично и аналитично отчитане на стопанските операции и обекти; - текущо и периодично оценяване на активите и пасивите на предприятието;
риятието,както и размера на дължимите данъци
- сигурявнена информация за съставян на годишния счетоводен отчет.
Спазването на така посочените принципи и изисквания на счетоводството е от съществено значение за протичането на счетоводния процес и вярното и честно представяне на резулт
,което повишава качеството и полезността на счетоводната информ
3.Предмет,обект и метод на счетоводството Счетоводната отчетност,като инфрмционна и контролна система,се отличава със свой предмет и обект на изучаване. Под обект н
счетоводен път,което задължително подлежи на сч
п
истема за набиране и обработка на икономическата информация,дори същността на ози род икономическа инфорация,т.е. това е целта или самата дейност по зчерпателното, хронологичното отразяване на фактите, явленията и процесите. От тук предметът на счетоводството е динамичният израз на имущественото и финансовото състояние на предприятието, състоящо се от стопанските средства и източниците на тяхното образуване, разглеждани като единство на противоположности, потребителна стойност и стойност. Имущественото и финансовото състояние на предприятието,като предмет на счетоводството,се отличава с голямо разнообразие и нееднородност.Независими от това,за нуждите на счетоводната отчетност то можда се конкретизира в едните четиргрупи бекти:стопански средства,източници на формиране на стопанските средст
си и операции,правни взаимоотношения от стопански характер.По съществоте с явяват обекти на четоводното отчитане.Първите две групи обекти,стопански средства и източници на тяхното образуване,разбирани още като активи и пасиви на редприятиет,са оснони,тъй като съществуват самостоятелно и независимо от останалите и без ях е невъзможно осъществяването на каквато и да е стопанска дейност от предприятието.От друга страна,стопанските операции,процесите и стопанско-правните отношения са производни обекти на счетоводно отчитане,тъй като проявлението им е обусловено от съществуването на основните обекти,а следователно,в счетоводната практика всяко нещо , което е отчита по счетоводен път се отнася към една от посочените групи обекти на счетоводството,като съставна част на динамичния характер на имущественото и финансовото състояние на предприятието. Счетоводната отчетност,като наука и практика,се отличава от оперативната и статистическата и по това,че си служи със своя методология за постигане на целите на стопанското управление. Методологията по същество е съвкупност от използваните методи, начини, средства за постигане на дадена цел и реализирането на конкретни задачи. В зависимост от особеностите на отчетните обект и цели и задачите на стопанското управление,методът счетоводната отчетност е съвкупност от взаимно свързани и взаимно обусловени средства за изследване и
разуване на обективната действителност. На тази основа на метода на счетоводната отчетност са: документиране и инвентаризиране;оценяване и калкулиране;системата на счетоводните сметки и двойното записване;балансово обобщаване;сводка на отчетните данни. От тук методът на счетоводната отчетност може да се определи като система от взаимно свързани елементи,с помощта на които се постига пълно,непрекъснато,документално обосновано и взаимно свързано текущо и периодично отразяване и обобщаване в парично изражение на състоянието и измененията на активите и пасивите,на всички стопански операции и на цялата опака дейност предприятието цел получаванеа необходимата информация за резултатното й управление. Характерна особеност на елементите на метода на счетоводната отчетност е, че те се ползват едновременно,успоредно,в логическа последователност, като се допълват взаимно.Отсъствието дори и на един от посочените елементи,като части на едно цяло,води до блокиране на счетоводната система в качеството й на информационна и контролна система.

Прочетете и :
Диференцирани осигурителни вноски за фонд „ТЗПБ“