СТОПАНСКАТА ОТЧЕТНОСТ

Същност,възникване и етапи на развитие на стопанската
отчетност 

Съществуването на човечеството се съпътства от непрекъснато
потребление на материални блага,което от своя страна е свързано с тяхното
непрекъснато възпроизводство. Дейността на хората,свързана с този
възпроизводствен процес е прието да се нарича стопанска дейност.Нейното
осъществяване поражда необходимостта от системното й
наблюдаване,изучаване и направляване,т.е управляване по начин,че с
минимални разходи да се получат максимални ефекти..Осигуряването на
необходимата информация за нуждите на управлението на тази дейност води
до появата на стопанската отчетност, която се основава на
икономическата информация,като съставна част от общата
информация.Стопансаката отчетност се определи като съвкупност от
сведения за стопанските факти, явления и процеси,свързани със
стопанската дейност на хората по възпроизводството на материални
блага.Характерно за тази дейност е,че тя се осъществява не въобще,а в
рамките на обособени в имуществено,юридическо,организационно и
управленско отношение звена,наричани отчетни единици.Съгласно Закона за
счетоводството,у нас за отчетна единица е възприето предприятието.
Стопанската отчетност е система от действия,свързани с
възприемането,количественото измерване,регистриране и последваща
обработка и сводиране(обобщаване)на стопанските факти,явления и
процеси,с цел получаване на необходимата отчетно-икономическа
информация за стопанската дейност на предприятието, предназначена
за активно обратно въздействие върху дейността му. Следователно,в
обсега на стопанската отчетност се включват онези стопански факти,явления
и процеси,характерни за стопанската дейност на отчетните единици и които
се подават на количествено измерване.

 Възникването на стопанската отчетност е свързано със следните две
обстоятелства:
- когато мащабите на производството са нараснали до такава степен в
количествено отношение,че не са могли да се побират в паметта на хората;
- когато хората са се научили да броят и смятат.
Прави впечатление,че възникването на стопанската отчетност е
исторически обусловено,корените й се търсят още в древността,когато обект
на отчитане са били най-елементарните стопански операции,чието
регистриране е извършвано с най- опростени технически средства.
В развитието на стопанската отчетност могат да се обособят следните
етапа,имащи по-съществено значение от качествена гледна точка:
- първият етап се свързва с най-ранния стадий в
древността(Египет,Финикия,Вавилон,Китай,Персия,Индия и др.),когато за
водене на отчетността са използвани най-примитивните средства –
рабоши,въглени,въжета,шнурове и пр.; - вторият етап обхваща т.нар.епоха на “класическата
древност”,отличаващ се с бурното развитие на занаятите,разширяване на
стоковото производство и свързаното с него развитие на стопанските
връзки.През този етап се оформят и първите отчетни длъжности,изпълнявани
от специално обучени за целта лица;
- третият етап обхваща средните векове,когато успоредно с бурното
обществено развитие се извършват и революционни промени в системата на
стопанската отчетност.През този етап на мястото на буквената система,т.е.на
римските цифри се утвърждават арабските цифри;
-четвъртият етап е пряк израз от научно-техническата революция от
края на XIX век и началото на XX век,като се усъвършенстват и средствата за
регистриране,преобразуване,предаване и съхраняване на информацията за
стопанската дейност;
-петият етап,който е свързан с последните поколения компютърни
технологии и компютърна техника,с помощта на които се осъществява
автоматизираната обработка на стопанската отчетност и предаването и
ползването й чрез глобалната мрежа за нуждите на интерконтиненталното
управление.

 Главната задача и основните изисквания пред стопанската
отчетност са свързани с осигуряването на необходимата за целите на
управлението на стопанските субекти отчетна икономическа
информация.поради тази причина стопанската отчетност е най-
разрастващият се и важен компонент от системата за информиране на
мениджъра,която подпомага вземащите решения за състоянието и
измененията на активите и пасивите на предприятието.

Отчетни измерители и видове стопанска отчетност 

 Отличителна особеност на стопанската отчетност е количественото
измерване и качествената характеристика на наблюдаваните стопански
факти,явления и процеси.Тази е причината тя да използва различни
измерители,които служат за мащаби при измерването и формирането на
количествените и стойностните основания на отчетните показатели.
Отчетните измерители са относителни мерни величини,с които се
дава количествен израз и качествена характеристика на
фактите,явленията и процесите от обективната действителност.Към тях
се отнасят натуралните, трудовите и стойностните (паричните)
измерители,използвани в система за целите и задачите на управлението на
стопанската дейност, обусловени от голямото разнообразие на
наблюдаваните обекти.

Натуралните измерители служат за получаване на сведения в
натурално изражение при отчитането на еднородни обекти–за бройки,за
тежина (килограм, тон), за мярка (метри, сантиметри), за обем
(литри,куб.метри)и др.Те дават числена характеристика на отчетните обекти
и по този начин количествено характеризират потребителната стойност на тези обекти и изпълняват важни функции за определяне на материалната
отговорност и на материалните разходни норми,за опазване на имуществото
на предприятието.Те имат сериозен недостатък,който ги прави неприложими
като универсален измерител,изразяващ се в невъзможността за обобщаване
на стопанските факти,явления и процеси извън еднородните обекти на
отчитане.Тази е причината да имат ограничено приложение.
Количественото отразяване на отчетните обекти с помощта на
натуралните измерители дава представа за т.нар.натурално отчитане ,а
отчетните показатели,изразени чрез натуралните измерители – натурални
показатели.

Трудовите измерители се използват главно и единствено за
количествено измерване на работното време.С тях се обхваща,наблюдава и
отразява количеството изразходван труд в единици време:минута, час, ден,
човекодни, човекочас,нормочас.Съчетани с натуралните, трудовите
измерители подпомагат изчисляването на показатели за трудоемкостта на
продукцията,производителността на труда,работната заплата и др.
Ограниченията в приложението на трудовите измерители с пораждат от
различията в квалификацията на персонала.

Паричните (стойностните) измерители служат за измерване и
обобщаване на разнородни отчетни обекти.Имат всеобщ и универсален
характер и се отнасят за всички обекти на стопанската отчетност,което се
дължи на тяхната абстрактна природа. Изразяват средното необходимо
количество абстрактен човешки труд,вложен в производството на даден
продукт,имащ обществено признание и притежаващ разменна стойност.Това
измерване намира проявление в цената,като паричен израз на стойността и по
този начин отчетните обекти стават съизмерими и съпоставими.
Измерването и отразяването на стопанските факти,явления и процеси с
помощта на стойностния измерител,дава представа за стойностното
отчитане,а получаваните показатели се наричат стойностни показатели.
Всеки от трите измерители е обективно необходим за изчисляване на
съответни величини и показатели.По този начин те формират съдържанието
на една стройна система за количествено и качествено характеризиране на
отчетните обекти при водещата роля на стойностния измерител.

Видове стопанска отчетност 

Разнообразието в отчетните обекти,конкретните цели и задачи,стоящи
пред стопанската отчетност,обуславят необходимостта от прилагането на
различни методи и средства за формиране на отчетни показатели за
цялостното и обективно обхващане на възпроизводствения процес.На тази
основа в стопанската отчетност,като исторически формирала се система,се
обособяват три самостоятелни направления,които да откликнат на
разширените обществени потребности от информация за управлението на
възпроизводствения процес: оперативна,статистическа и счетоводна
отчетност.Посочените три вида стопанска отчетност се отличават един от друг по предназначение,методи и елементи на методологията им,което ги
обособява като относително самостоятелни части за решаване на конкретни
задачи,стоящи пред тях.
Оперативна отчетност:представлява съвкупност от подходи за
наблюдение,отразяване и контролиране на отделни стопански факти, явления
и процеси ,които се извършват в отделни конкретни участъци на стопанската
дейност.Тя е исторически най-късно обособилата се информационна
система,удовлетворяваща текущите потребности от информация за единични
процеси в производствената дейност ,контролирани непосредствено в
процеса на тяхното извършване.С други думи, тя е ориентирана към отделно
избрани събития,поради което няма всеобхватен,обобщаващ характер,а е
предназначена за оперативно,текущо управление на дейността,с оглед
непосредствено въздействие върху тях.За тази цел оперативната отчетност си
служи с разнообразни средства за бързо представяне на сведенията,каквито
са:по телефона,радиото,писмени и устни съобщения и др.механични и
автоматични измервателни и регистриращи устройства.По правило тя няма
задължителна документална обоснованост,от тук и доказателствена сила на
данните,получавани от нея.В хода на осъществяване на оперативно-
техническата отчетност се използват и трите вида отчетни
измерители,преимуществено – натуралните.Точността при нея не е
задължителна.Тя няма самостоятелна методология,служи си най-вече с общо
приложимите методи на познанието,поради което тя не се е формирала като
самостоятелна наука и има ограничен обхват на приложение.
 Статистическа отчетност: тя е клон на стопанската отчетност за
количествено наблюдение,изучаване,измерване и контрол на масовите и
отделните обществени явления и процеси ,като чрез нея се разкриват
закономерностите и тенденциите в тяхното развитие. Като завършена
информационна система,статистическата отчетност разполага със собствена
документална основа, служи си със свои методи и форми,каквито са
групировката,индексите,сводки,средни величини, корелационни
зависимости,регресионен анализ и т.н.Чрез тях тя установява точна
представа за протичането на дадени процеси и зависимости.Използва и трите
вида отчетни измерители.
Счетоводна отчетност:исторически тя е най-рано обособилият се клон
на стопанската отчетност и имащ най-голяма роля в управлението на
стопанската дейност,като осигурява над 70 % от информацията, необходима
за ефективното управление на предприятието.