МАГИСTЪРСКА ТЕЗА : Отчитане на кредитирането на предприятията в търговските банки

Изтегли цялата дипломна работа от тук 

Съдържание:

Въведение

I Част : Определение и  характеристика на финансовата категория – кредит като обект на счетоводството.

1.         Определение на понятието кредит и основни предпоставки за възникването му

2.         Функции и роля на кредитирането

3.         Рамка на кредитната политика на търговските банки

       4.                   Видове кредити.

       5.        Процедури и документиране при предоставяне на кредити

       6.         Кредитирането като обект на счетоводно отчитане

       7.        Управление на кредитния риск в търговските банки

II Част: Счетоводна характеристика на кредитирането на предприятията в търговските банки

1.                   Характеристика на сметките за отчитане на кредитите

2.                   Счетоводно отчитане на договарянето, предоставянето na кредити на предприятията и погасяване на задълженията по кредита

3.                   Счетоводно отчитане на начисляването и удържането на лихви по кредита

4.                   Счетоводно отчитане на обезпечението на кредитите

5.                   Счетоводно отчитане на просрочие на погасителна вноска

6.                   Счетоводно отчитане на провизирането

7.                   Възможности за усъвършенстването на отчетния процес на кредитирането на предприятията в търговските банки

Въведение

Икономиката е система, която функционира на базата на взаимна зависимост между фактори и единици, всеки от които оказва своето влияние. Изменението на на един фактор рефлектира върху всички останали. Банковата дейност и в частност кредитирането, което тя извършва, е част от тази система. В тази връзка, кредитната сделка оказва влияние не само върху кредитора и кредитополучатела, а също върху цялостната активност и развитие на икономическите процеси в страната.

Кредитните отношения в съвременния свят на практика се проявяват чрез функциите на банковите организации. Банките се явяват основни кредитори и тази им функция показва мобилизирането на свободния паричен капитал, а също преразпределение на този капитал.

В условията на пазарна икономика очакванията на икономическите субекти за задоволяване на нуждите им от капитали за дейността и инвестиции са насочени изцяло към банковата система. По тази причина банките трябва адекватно да реагират на новите икономически условия, те трябва да изграждят подходяща организация на кредитирането на стопанските субекти като се стремят да бъдат възможно най-ефективни. Това е възможно единствено чрез  своевременно осигуряване на необходимите парични капитали на предприятията и пускането на пари в обръщение. Банките трябва  да изградят съобразена с изискванията на икономическата действителност опростена и ефективана система на кредитиране, а това е постижимо при условие на предоставяне на различни видове кредити, в това число утвърдени форми и нови такива.

За успешното функциониране на банкова дейност се изисква високо организирано управление. Тази задача е неизпълнима без  детайлно и задълбочено познаване на технологията на банковото кредитиране, отчитане на влиянието на различните фактори, въздействащи върху банкирането, за да се  избегнат загуби и да се постигне рентабилност. Банките са застрашени от постоянно възникващи проблеми от най-различен характер, поради което е необходимо събирането на огромен обем информация, която да бъде актуално разчитана и използвана. Главна роля за определянето на  степента на риска, размера и срока на предоставянето на кредита, изиграва счетоводството. Негови основни задачи в тази насока са свързани със създаването на определена количествена и качествена  информация за обема и структурата на привлечените средства, на активите; за състоянието и резултатите на кредитните взаимоотношения; за състоянието на банката във всеки един момент.

Настоящата разработка не претендира за изчерпателно и пълно представяне на проблематиката, но засяга основните моменти, свързани с изясняване същността и счетоводното отчитане на кредита, както и неговата роля и място в икономиката. Първата част на магистърската теза е насочена към изясняване на характеристиките и класификацията на кредите, като фактор, който влияе върху системата на счетоводството и нейните качества.

Втората част на настоящата работа е отделена  за същността и особеностите при счетоводното отчитане на кредитирането на предприятията като е отделено внимание на необходимата информация за управление на кредитната дейност на банките, способите за създаването и използването й.


Изтегли цялата дипломна работа от тук

Стандартизиране на счетоводната практика и др. - дипломна работа счетоводство

Изтегли цялата дипломна работа от тук

увод

Усилията да се стандартизира счетоводната практика в България имат почти десет годишна история. Началото се поставя с изработването на Закон за счетоводството и първите национални счетоводни стандарти. Някои от тях нямат еквиваленти в международната практика и са отражение на местните особености. Изминалите години на преход в икономиката дадоха необходимия опит и познания на българските счетоводители за променящата се среда и обекти на отчитане. От първия превод на български език на МСС до днес както стандартите, така и разбирането на българската счетоводна общност за тях търпят непрекъснато развитие. 

Първите отчети по МСС в България се изготвят от търговски дружества с клонове в чужбина и с международна дейност. С навлизането на чуждестранните инвеститори се установи практика за съставяне на финансови отчети по българските Национални счетоводни стандарти и по МСС, както и създаване на вътрешни отчети за управлението, моделирани в зависимост от потребностите и националната принадлежност на новите собственици.
В края на 80-те и началото на 90-те години първите български търговски банки установяват кореспондентски отношения. Международната им дейност ги изправя пред необходимостта да преработват годишните си отчети и да ги представят съгласно международно приетите стандарти и банкова практика. Усилията им в тази посока останаха незабелязани много дълго време от съставителите на счетоводното законодателство и професионалните счетоводни организации у нас.

Световната практика е доказала, че нормалното функциониране на пазарното стопанство в която и да е страна е невъзможно без добре развит капиталов пазар.

Българският капиталов пазар е рожба на прехода към пазарното стопанство и вече заема подходящо място в националната икономика. Той има структура, сходна с тази в света, а дейността му е подчинена на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и свързаните с него подзаконови актове, които са съгласувани с Директива 85/611 на Съвета на Европейската общност на 20 декември 1985 г.

Инвеститорите сключват сделки на капиталовия пазар, очаквайки възвръщаемост на вложените ресурси в увеличен размер. Инвестиционни носители са ценните книжа и финансовите инструменти.

Всеки инвеститор в ценни книжа формира портфейли от инвестиционни носители. Портфейлите са два типа: инвестиционен и оборотен.

Инвестиционният портфейл е съвкупност от ценни книжа и финансови инструмени, чието основно предназначение е получаване на икономическа изгода в дългосрочен план чрез продажба и/или разпределение.

Оборотният портфейл представлява също съвкупност от ценни книжа и финансови инструменти с основно предназначение получаване на икономическа изгода, но в краткосрочен план чрез покупко-продажба.

Обособяването на портфейлите предопределя начина , по който счетоводно се отчитат инвестиционните носители. Тези от инвестиционния портфейл се третират като дългосрочни финансови активи, а тези от оборотния портфейл – като краткосрочни финансови активи.

Научна цел на дипломната работа е разкриване на проблеми, които възникват при счетоводното отчитане на финансовите активи и инструменти.

За постигане на научните цели си поставяме следните задачи:

·  Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на дългосрочните финансови активи;

·  Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на краткосрочните финансови активи.

Глава първа

Обща характеристика на финансовите активи и инструменти

1.1.         Същност и поява на финансовите активи  и инструменти

В съвременната българска енциклопедия понятието “ценни книжа” се определя като “документи за съществуващо задължение или взеване, които носят доход на своите притежатели и са обект на покупко-продажба.

Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) допуска, че с характер на ценна книга са и „права, свързани с акции, облигации или други дългови книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти” чл.2(1), т.3, известни още като „финансови инструменти”.

    Наред с понятието „финансови инструменти” в специфичните счетоводни стандарти се употребява понятието „паричен финансов инструмент”. Това е финансов инструмент, който ще бъде получен или платен като финансирана или определена парична сума.

Като финансов инструмент се третира „всеки договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие” - МСС 32 - Финансови инструменти: оповестяване и представяне; МСС 39 - Финансови инструменти: признаване и оценяване СС 32 - Финансови инструменти.

Финансов актив е всеки актив, който е:

-парични суми;

-договорно право за получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие при потенциално благоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансови инструменти;

-инструмент на собствения капитал от друго предприятие;

-финансов пасив е всеки пасив, който представлява договорено задължение:

-да се дадат парични суми или някакъв финансов актив на друго предприятие;

-да се разменят финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране  с финансови инструменти.

От гледна точка на счетоводството, финансовите активи се различават от реалните активи по мястото им в осъществяваната дейност. Материалните ресурси са основата на всяка дейност. В съчетание с човешките ресурси те правят възможно създаването на блага, предназначени за консумация от обществото.

За разлика от реалните финансовите активи се свързват със създадените блага по косвен път. Те представляват един вид претенции или права по доходите, генерирани от реалните активи и могат да се приемат като своеобразна единица мярка, тъй като разпределението на създадения от реалните активи доход между инвеститорите се извършва пропорционално на притежаваните от тях финансови активи. Така например акционерите в качеството им на собственици имат право на част от печалбата на фирмата, а облигационерите - на лихвено и номинално вземане. И в двата случая разделението става пропорционално на количеството притежавани финансови активи.

На база на ценните книжа и финансовите инструменти в света са се оформили две доминиращи счетоводни школи представлявани от САЩ („Англосаксонската”) и Германия („континентално европейската”) . Наименованията са условни тъй като има страни ( Дания и Холандия), които географски принадлежат на континентална ЕВропа, но иначе клонят към първата група.

Фундаменталната причина за съществуващите различия в двете школи е в доминиращия източник на финансиране на дружествата в двете държави.

САЩ, Великобритания и техните бивши колонии имат дълга история в привличането на външно финансиране на многочисления брой индивидуални акционери и кредитори. Това е довело до формирането на активни капиталови пазари, наложили традиция в изготвянето и представянето на финансовите отчети.

В други страни като Германия, Франция и др. основните исторически обусловили се методи за финансиране на компаниите са банковите заеми, правителствените помощи и малка група от частни инвеститори. В тези държави фондовите борси имат относително по-малко значение, а това намалява необходимостта от публикуването на информация за фирмите и заверяването на отчетите им.

Различна е разбира се и юридическата система на държавите от двете школи. В САЩ и Великобритания е застъпена системата на прецедентното право, където правителствата не създават правила, а по-скоро делегират такива на професионалистите в съответната област. Детайлните правила са изложени в счетоводни стандарти, разработени от професионални организации на счетоводители, които имат статут на саморегулиращи се органи.

Противно на това в страните от континентална Европа, включително и някои азиатски страни, в които основополагащо е римското право, счетоводните правила се диктуват от правителствата с помоща на данъчни закони.


Изтегли цялата дипломна работа от тук

Основни въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието.

Изтегли цялата дипломна работа от тук        

Увод

В настоящата дипломна работа се изследват основните въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието.

        Счетоводното отчитане на приходите и разходите е сложен, непрекъснат, целенасочен, икономически и организационно - технически процес на управление, който се осъществява по определена технология с помощта на система от методи и средства, целящ постигането на ефективен контрол върху тяхната динамика.

Размерът, ролята и значението на финансовите разходи в условията на интензификация на процесите по утвърждаване на пазарните принципи в националната икономика имат нарастващо значение за икономическият просперитет и конкурентноспособността на предприятията.

На тази основа, въпросът за счетоводното отчитане на финансовите разходи придобива особена значимост и актуалност, затова тяхното счетоводно отчитане изисква специално внимание. Целта е финансовите разходи умело да се следят и управляват с оглед влиянието им в крайния финансов резултат.

Спецификата на финансовите разходи определя и големия интерес към тяхната счетоводна интерпретация. Настъпилите промени в модела на икономиката през последните години доведоха до увеличаване значимостта на финансовите разходи спрямо разходите въобще.

В практиката често се допускат съществени нарушения при осчетоводяването на финансовите разходи, които се дължат на недостатъчното познаване на тази група разходи и неправилното им тълкуване. Това налага по-обстойно и задълбочено изследване и отчитане на финансовите разходи.

В специализираната литература съществуват множество разработки, третиращи счетоводното отчитане на финансовите разходи. По въпроса са работили такива имена в областта на счетоводството, като Дамян Дамянов, Васил Божков, Иван Душанов, Стоян Дурин и други. Следва да се отбележи, че в повечето от публикаците в частта, в която разглеждат финансовите разходи са кратки и засягат счетоводнтото отчитане на финансовите разходи в общи линии и в контекста на цялостното отчитане на разходите. 

        Това изследване бе осъществено във фирма “ВИЛИ – АЛ” ООД – гр. Русе. Основният предмет на дейност на дружеството е производство, доставка и монтаж на алуминиева и пластмасова дограма за строителството. Анализът на финансовите разходи в рамките на настоящата разработка ще бъде илюстриран с конкретни примери от оперативната отчетност на “ВИЛИ – АЛ” ООД, а за онези категории разходи, които са характерни на банките и небанковите финансови посредници, ще се направят примерни постановки на счетоводни записвания.

Информационната база на изследването е формирана от данни на финансово – счетоводния отдел на “ВИЛИ – АЛ” ООД, законови и подзаконови нормативни актове, както и научни разработки и други публикации в специализирания печат, имащи отношение по темата. Представени са възможните случаи на възникване на финансови разходи и практическата реализация на отчитането им.

В настоящата разработка се поставя задача да се изследва детайлно същността и класификацията на финансовите разходи и тяхното отчитане, като в изследването се включат и такива, сравнително слабо разработени аспекти на проблема, като значение за формиране на финансовия резултат, подробна характеристика на сметките за отчитане на финансовите разходи, документооборот, възможности за подобряване на отчитането на финансовите разходи.

Глава първа

СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ РАЗХОДИ

        1. Същност на разходите

Съгласно Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, разходите са “намаляване стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието и намаляване на неговите активи или увеличаване на неговите пасиви, което води до намаляване на собствения капитал отделно от това, което се дължи на капиталовложителите при разпределението на финансовия резултат”.

Това разпределение обхваща, както онези разходи, възникнали в резултат на обичайната дейност на предприятията, така също и загубите.

        Закона за счетоводството и Националния сметкоплан регламентират методиката само за синтетично отчитане на разходите. Аналитичното отчитане на разходите се подчинява на структурата, обема, спецификата на производството и характера на произвежданите изделия в отрасли и дейности.

        Подборът на признаците за аналитично отчитане трябва да бъде “освободен от всякакви ограничения, в зависимост от конкретните потребности от управленска информация и създаване на условия за вземане на ефективни управленски решения”.

        Съгласно Общите разпоредби на Закона за счетоводството “разходите се формират от намалението на стойността на активи, начисляването на трудово възнаграждение, социални осигуровки, здравни осигуровки и други, в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното изплащане”.

        Съгласно Закона за счетоводството, счетоводното отчитане на разходите е организирано в две направления:

        Първото направление е регламентирано със съдържанието на чл. 17 ал. 1 от Закона за счетоводството, който гласи: “Разходите се отчитат като разходи по икономически елементи /материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и други/, финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци върху печалбата”. Тази групировка на разходите е на база на тяхното икономическо съдържание, което е в съответствие с принципите на отчитането на разходите в практиката.

        Второто направление е според технико-икономическото предназначение на разходите. Регламентирано е  от Закона за счетоводството, че  “Продукцията в предприятията се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи”. В основните производствени разходи не се включват финансовите разходи, извънредните разходи и разходите за организация и управление /административните разходи/  на предприятието.

        При отчитане на разходите в тези две направления като основен принцип в счетоводната политика на Република България е възприет принципът на начисляване на разходите. Разходите от сделките и събитията се отразяват счетоводно в момента на възникването им и се представят в Годишния счетоводен отчет на предприятията (Еднолични Търговци и Търговски Дружества) независимо дали са изплатени или не. Този принцип се потвърждава в Общите разпоредби на Закона за счетоводството, чл. 4, ал. 1, т. 1.

               

        Разнообразието от разходи налага класифицирането им на базата на различни признаци.

Използвана литература:

---

 Национални счетоводни стандарти. Национален сметкоплан. Закон за счетоводството. София, Сиела, 2004, с. 10

Аверкович, Е., Г. Илиев и колектив. Управленско счетоводство. Свищов, Академично издателство “Ценов”, 2003, с. 39

 Цит. Национални счетоводни стандарти. Национален сметкоплан. Закон за счетоводството, с. 501

 П а к там, с. 505

 П а к там, с. 505

Изтегли цялата дипломна работа от тук

Място и роля на счетоводството в условията на пазарна икономика Място и роля на счетоводството в условията на пазарна икономика

 Свали цялата дипломна работа от тук

М А Г И С Т Ъ Р С К И   П Р О Е К Т 

Място и роля на счетоводството

в условията на пазарна икономика

У В О Д

Развитието, обогатяването и определянето на мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика обхващат относително дълъг период на натрупване на емпирични знания. Разделението на труда и бързото развитие на науката като висша форма на теоретичното отношение на човека към действителността водят до прерастване на тези емпирични знания в теоретични. Резултатът за счетоводната наука са по-дълбокото осмисляне, вникването в обективната реалност, теоретичното обобщаване и изясняването на предмета, метода и методологията ù. Обществената потребност от науката счетоводство и от практическото ù прилагане в ежедневното управление на икономическите процеси на ниво предприятие, най-вече чрез информационната ù функция, е признанието, че „счетоводството е солидна, научнообоснована система на икономическа информация, която има определено място в системата на стопанското управление; че то е неизбежна, обективно необходима, вътрешно иманентна черта на икономическата информационна система, важно средство за нейното реализиране“.

С усложняването на обществено-икономическите отношения и обективно наложилото се конкретизиране на бизнеса (задълбочаване на разделението на труда), с възникването на нови сфери на стопанска дейност, счетоводството като наука със свой теоретичен фундамент се превръща в конкретна теория и прагматична система за осъществяване на непосредствена практическа дейност. Възникването и развитието на науката “управление” увеличава необходимостта от интердисциплинарно изследване на стопанските процеси и явления, на конкретен вид бизнес, става осъзнат процес. Информацията започва да се оценява като един от основните компоненти, определящи ефективността в работата на икономическите агенти. Изваждането на информацията от контекста на нейното обективно съществуване като потенциално свойство на материята и възприемането ù като кибернетично понятие, като неизбежно средство и неотменим атрибут на управлението изобщо и в частност на предприятието, засилва ролята и значението на счетоводството в системата за управление. Съвременното развитие на счетоводството го определя като информационен процес с непрекъснат, цялостен и завършен характер, който е в основата на процеса на управление на предприятието. Създаването на ефективен и рационален организационно-управленски модел на счетоводството в предприятието е от изключително значение и е определящо за успешната реализация на поставените пред счетоводството задачи, а оттам и за постигане на целите на предприятието.

Обект на проучване в настоящата разработка е мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика. Цел на изследването е изучаването на  счетоводството като информационна система, като контролна система и като технология.

В първа глава на разработката се разглеждат теоретични въпроси за същността и особеностите на пазарното стопанство като разновидност на общественото производство. Вниманието се насочва към управлението на икономическите структури в условията на пазарното стопанство, както и мястото на счетоводството в управлението на тези структури.

Във втора глава се поставени въпросите за ролята на счетоводството в управлението на икономическите структури, като се поставя акцент върху информационната система на счетоводството и съвременните изисквания към счетоводната информация. В разработката са използвани постановките на действащите нормативни актове с последните им изменения до 30.07.2007 г.

ГЛАВА ПЪРВА. Пазарното стопанство като разновидност на общественото производство

1.1. Същност и особености на пазарното стопанство

В икономическата теория и в стопанската практика се разграничават няколко типа и форми на организация на общественото стопанство.

Натуралното стопанство се характеризира с икономически еднородни, самозадоволяващи се единици, т.е. отсъства размяната. Това стопанство е характерно за робовладелското и феодалното общество. При тях стоково-разменните отношения и връзки са спорадични или твърде ограничени.

Стоковата форма като господстваща обществена форма на организация на стопанството съществува при капитализма. Тя се характеризира с отделни, икономически обособени, производители, които са специализирани за производството на съответен продукт. И за да задоволят своите потребности, те трябва да разменят продуктите на своя труд, по силата на която размяна продуктите стават стоки на пазара. Следователно, причините за възникването и развитието на стоковото производство трябва да се търсят в частната собственост върху средствата за производство и общественото разделение на труда.

Планова или централно управлявана икономика (нарича се още командно-

административна). Организацията е изградена на различни йерархически нива. Стоково-разменните връзки и отношения са деформирани. Икономическите връзки между стопанските субекти се регулират вертикално. Централно се спускат задачи по стотици и повече икономически показатели. На тази организация са вътрешно присъщи губещи, нерентабилни предприятия, дотации, прикриване на резерви и други нарушения. Ръководителите на стопанските единици се назначават и зависят от по-висшестоящите представители на властта.

Най-общо пазарната икономика, за разлика от планово-регулираната икономика, се характеризира с хоризонтална взаимовръзка и взаимодействие между лица, фирми, организации. Към тази характеристика трябва да се прибавят следните определения на видни представители на икономическата наука, които разкриват още по-добре нейната същност. "Пазарната икономика е сложен механизъм на независеща от съзнанието координация на дейността на хората и бизнеса чрез ценовата система и пазар; "Икономическа система, в която решенията, разпределението и използването на ресурсите и продукцията се вземат на основата на цени, формирани от доброволни размени между производители и потребители, работници и производствени фактори" /П.Самуелсън/; - Пазарът е абстрактно понятие за обозначаване на силите, които генерират решенията на продавачите и купувачите; - Децентрализирана координация на обективно свързаните елементи и части на единния възпроизводствен процес, т.е. на пропорциите. Според Джон К. Гълбрайт трябва да се открие системата, която най-добре обединява пазарно ориентираното и социално ориентираното действие. От гледна точка на това в съвременния свят са класифицирани три основни модела на пазарно стопанство:

● направлявана смесена икономика. При нея като приоритет се издига намесата на държавата в регулативната функция на пазара. Главният елемент на интервенцията е индикативното планиране и провеждането на детайлно разработена индустриална политика;

● модифицирана пазарна икономика. Тук държавната намеса се ограничава в провеждането на стабилизираща фискална и парична макроикономическа политика и интервенция, която да противодейства на "дефектите" на пазара. Стимулиращата функция на пазарния механизъм е изведена на предна позиция;

● социално пазарно стопанство. При него интервенцията на държавата е в разпределителната функция на пазара. Икономическите проблеми се решават през призмата на необходимостта от осигуряване на пълна заетост, но не толкова от гледна точка на рационалното и ефективно използване на ресурсите, колкото в името на правилното разпределение на доходите.

Същността на пазара е многолика. Тя се проявява в много разновидности, обусловени от предмета или от начина и формите на осъществяване на пазарните връзки и отношения. Например, от гледна точка на предмета, пазарът бива: стоков, на който се извършва покупко-продажбата на средства за производство и предмети за лично потребление; финансов - на него се извършват покупко-продажби на ценни книжа и чуждестранна валута; трудов. - тук обект на пазарните връзки и отношения е специфичната стока "работна сила"; пазар на услугите, които биват от различно естество. Според формите стоковият пазар бива: търговия на едро и търговия на дребно, осъществявана чрез специализирани или универсални магазини; стокови борси и аукциони. От гледна точка на обсега се разграничават: местни, регионални, национални и международни пазари.

В условията на силно развито обществено разделение на труда  се осъществяват милиони производствени операции и се произвеждат стотици и хиляди най-различни блага и услуги. При тези условия, всеки труд е  частица от целокупната трудова дейност. Всяка дейност е количествена и качествена предпоставка на друг труд и дейности. Оттук логично следва изводът, че, за да функционира нормално общественият организъм, съществува обективна необходимост от разпределение на труда и средствата за производство в съответни дялове или части между различните отрасли на стопанството, т.е. необходима е пропорционалност. Тази стихийно регулираща роля изпълнява пазарът с присъщите му икономически категории и закони. В съответствие с изменението на цените /в посока на повишаване или на понижаване/ се изменя търсенето и предлагането на съответната стока и съответно се свива, спира или разширява производството. Тези процеси се съпровождат със съответно движение на капитали и работна сила. В това именно се заключава същността и ролята на така наречената от Адам Смит "невидима ръка". Без централизиран интелект, пазарът решава проблеми, които не могат да решат и най- мощните електронно-изчислителни машини. Няма и не може да има план, който да реши икономическо уравнение с хиляди стоки и милиони най-различни потребители. Следователно, пазарът е вид регулатор на това, какво да се произвежда, колко да се произвежда, а до голяма степен и как да се разпределя.

Пазарът с присъщите му категории (печалба, цени, конкуренция) е двигател на развитието на производителните сили, на техническия прогрес. Това е другата важна функция на пазара. Производителите, които произвеждат по-евтино, а това предполага - с по-съвършени, по-производителни средства на труда, имат шансове да реализират печалба и да оцелеят в конкурентната борба.

Друга важна функция на пазара е мотивационната. Пазарното стопанство е благоприятна среда за можещите, инициативните, предприемчивите. С присъщите му категории и действащи сили пазарът стимулира икономичното и високоефективното използване на производствените ресурси.

Посочените функции на пазара го характеризират като ефективна форма на организация на общественото стопанство. Но неговата "невидима ръка" не може да се намеси в регулирането, потреблението и използването на някои ресурси и продукти. По-конкретно така наречените "пазарни дефекти" се проявяват при потреблението на обществените блага (отбрана, противопожарна защита, образование, здравеопазване и др.). Към дефектите на пазарния механизъм се отнасят външните ефекти ("външни печалби" или "външни загуби"). Те се появяват там, където липсват пазарните закони и  носят изгода за различни потребители, които не плащат за това.

Пазарът диференцира производителите. В процеса на конкурентната борба оцеляват фирмите, чиито производствени разходи са по-ниски от пазарната цена и реализират печалба. Ако разходите са по-високи от пазарната цена, те понасят загуби и се разоряват. Тези процеси водят неизбежно до концентрацията на капитала и на производството, появяват се монополите. Тогава едни пазарни агенти са в по-изгодно положение спрямо други. Нарушава се принципа на равнопоставеността. С пазара са свързани много остри социални проблеми или по-точно те произтичат от него. Той не гарантира правото на труд и доход. Неизбежни негови спътници са: безработицата, инфлацията, икономическите кризи, престъпността и др.

Свали цялата дипломна работа от тук