МАГИСTЪРСКА ТЕЗА : Отчитане на кредитирането на предприятията в търговските банки

Изтегли цялата дипломна работа от тук 

Съдържание:

Въведение

I Част : Определение и  характеристика на финансовата категория – кредит като обект на счетоводството.

1.         Определение на понятието кредит и основни предпоставки за възникването му

2.         Функции и роля на кредитирането

3.         Рамка на кредитната политика на търговските банки

       4.                   Видове кредити.

       5.        Процедури и документиране при предоставяне на кредити

       6.         Кредитирането като обект на счетоводно отчитане

       7.        Управление на кредитния риск в търговските банки

II Част: Счетоводна характеристика на кредитирането на предприятията в търговските банки

1.                   Характеристика на сметките за отчитане на кредитите

2.                   Счетоводно отчитане на договарянето, предоставянето na кредити на предприятията и погасяване на задълженията по кредита

3.                   Счетоводно отчитане на начисляването и удържането на лихви по кредита

4.                   Счетоводно отчитане на обезпечението на кредитите

5.                   Счетоводно отчитане на просрочие на погасителна вноска

6.                   Счетоводно отчитане на провизирането

7.                   Възможности за усъвършенстването на отчетния процес на кредитирането на предприятията в търговските банки

Въведение

Икономиката е система, която функционира на базата на взаимна зависимост между фактори и единици, всеки от които оказва своето влияние. Изменението на на един фактор рефлектира върху всички останали. Банковата дейност и в частност кредитирането, което тя извършва, е част от тази система. В тази връзка, кредитната сделка оказва влияние не само върху кредитора и кредитополучатела, а също върху цялостната активност и развитие на икономическите процеси в страната.

Кредитните отношения в съвременния свят на практика се проявяват чрез функциите на банковите организации. Банките се явяват основни кредитори и тази им функция показва мобилизирането на свободния паричен капитал, а също преразпределение на този капитал.

В условията на пазарна икономика очакванията на икономическите субекти за задоволяване на нуждите им от капитали за дейността и инвестиции са насочени изцяло към банковата система. По тази причина банките трябва адекватно да реагират на новите икономически условия, те трябва да изграждят подходяща организация на кредитирането на стопанските субекти като се стремят да бъдат възможно най-ефективни. Това е възможно единствено чрез  своевременно осигуряване на необходимите парични капитали на предприятията и пускането на пари в обръщение. Банките трябва  да изградят съобразена с изискванията на икономическата действителност опростена и ефективана система на кредитиране, а това е постижимо при условие на предоставяне на различни видове кредити, в това число утвърдени форми и нови такива.

За успешното функциониране на банкова дейност се изисква високо организирано управление. Тази задача е неизпълнима без  детайлно и задълбочено познаване на технологията на банковото кредитиране, отчитане на влиянието на различните фактори, въздействащи върху банкирането, за да се  избегнат загуби и да се постигне рентабилност. Банките са застрашени от постоянно възникващи проблеми от най-различен характер, поради което е необходимо събирането на огромен обем информация, която да бъде актуално разчитана и използвана. Главна роля за определянето на  степента на риска, размера и срока на предоставянето на кредита, изиграва счетоводството. Негови основни задачи в тази насока са свързани със създаването на определена количествена и качествена  информация за обема и структурата на привлечените средства, на активите; за състоянието и резултатите на кредитните взаимоотношения; за състоянието на банката във всеки един момент.

Настоящата разработка не претендира за изчерпателно и пълно представяне на проблематиката, но засяга основните моменти, свързани с изясняване същността и счетоводното отчитане на кредита, както и неговата роля и място в икономиката. Първата част на магистърската теза е насочена към изясняване на характеристиките и класификацията на кредите, като фактор, който влияе върху системата на счетоводството и нейните качества.

Втората част на настоящата работа е отделена  за същността и особеностите при счетоводното отчитане на кредитирането на предприятията като е отделено внимание на необходимата информация за управление на кредитната дейност на банките, способите за създаването и използването й.


Изтегли цялата дипломна работа от тук

Стандартизиране на счетоводната практика и др. - дипломна работа счетоводство

Изтегли цялата дипломна работа от тук

увод

Усилията да се стандартизира счетоводната практика в България имат почти десет годишна история. Началото се поставя с изработването на Закон за счетоводството и първите национални счетоводни стандарти. Някои от тях нямат еквиваленти в международната практика и са отражение на местните особености. Изминалите години на преход в икономиката дадоха необходимия опит и познания на българските счетоводители за променящата се среда и обекти на отчитане. От първия превод на български език на МСС до днес както стандартите, така и разбирането на българската счетоводна общност за тях търпят непрекъснато развитие. 

Първите отчети по МСС в България се изготвят от търговски дружества с клонове в чужбина и с международна дейност. С навлизането на чуждестранните инвеститори се установи практика за съставяне на финансови отчети по българските Национални счетоводни стандарти и по МСС, както и създаване на вътрешни отчети за управлението, моделирани в зависимост от потребностите и националната принадлежност на новите собственици.
В края на 80-те и началото на 90-те години първите български търговски банки установяват кореспондентски отношения. Международната им дейност ги изправя пред необходимостта да преработват годишните си отчети и да ги представят съгласно международно приетите стандарти и банкова практика. Усилията им в тази посока останаха незабелязани много дълго време от съставителите на счетоводното законодателство и професионалните счетоводни организации у нас.

Световната практика е доказала, че нормалното функциониране на пазарното стопанство в която и да е страна е невъзможно без добре развит капиталов пазар.

Българският капиталов пазар е рожба на прехода към пазарното стопанство и вече заема подходящо място в националната икономика. Той има структура, сходна с тази в света, а дейността му е подчинена на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и свързаните с него подзаконови актове, които са съгласувани с Директива 85/611 на Съвета на Европейската общност на 20 декември 1985 г.

Инвеститорите сключват сделки на капиталовия пазар, очаквайки възвръщаемост на вложените ресурси в увеличен размер. Инвестиционни носители са ценните книжа и финансовите инструменти.

Всеки инвеститор в ценни книжа формира портфейли от инвестиционни носители. Портфейлите са два типа: инвестиционен и оборотен.

Инвестиционният портфейл е съвкупност от ценни книжа и финансови инструмени, чието основно предназначение е получаване на икономическа изгода в дългосрочен план чрез продажба и/или разпределение.

Оборотният портфейл представлява също съвкупност от ценни книжа и финансови инструменти с основно предназначение получаване на икономическа изгода, но в краткосрочен план чрез покупко-продажба.

Обособяването на портфейлите предопределя начина , по който счетоводно се отчитат инвестиционните носители. Тези от инвестиционния портфейл се третират като дългосрочни финансови активи, а тези от оборотния портфейл – като краткосрочни финансови активи.

Научна цел на дипломната работа е разкриване на проблеми, които възникват при счетоводното отчитане на финансовите активи и инструменти.

За постигане на научните цели си поставяме следните задачи:

·  Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на дългосрочните финансови активи;

·  Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на краткосрочните финансови активи.

Глава първа

Обща характеристика на финансовите активи и инструменти

1.1.         Същност и поява на финансовите активи  и инструменти

В съвременната българска енциклопедия понятието “ценни книжа” се определя като “документи за съществуващо задължение или взеване, които носят доход на своите притежатели и са обект на покупко-продажба.

Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) допуска, че с характер на ценна книга са и „права, свързани с акции, облигации или други дългови книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти” чл.2(1), т.3, известни още като „финансови инструменти”.

    Наред с понятието „финансови инструменти” в специфичните счетоводни стандарти се употребява понятието „паричен финансов инструмент”. Това е финансов инструмент, който ще бъде получен или платен като финансирана или определена парична сума.

Като финансов инструмент се третира „всеки договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие” - МСС 32 - Финансови инструменти: оповестяване и представяне; МСС 39 - Финансови инструменти: признаване и оценяване СС 32 - Финансови инструменти.

Финансов актив е всеки актив, който е:

-парични суми;

-договорно право за получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие при потенциално благоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансови инструменти;

-инструмент на собствения капитал от друго предприятие;

-финансов пасив е всеки пасив, който представлява договорено задължение:

-да се дадат парични суми или някакъв финансов актив на друго предприятие;

-да се разменят финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране  с финансови инструменти.

От гледна точка на счетоводството, финансовите активи се различават от реалните активи по мястото им в осъществяваната дейност. Материалните ресурси са основата на всяка дейност. В съчетание с човешките ресурси те правят възможно създаването на блага, предназначени за консумация от обществото.

За разлика от реалните финансовите активи се свързват със създадените блага по косвен път. Те представляват един вид претенции или права по доходите, генерирани от реалните активи и могат да се приемат като своеобразна единица мярка, тъй като разпределението на създадения от реалните активи доход между инвеститорите се извършва пропорционално на притежаваните от тях финансови активи. Така например акционерите в качеството им на собственици имат право на част от печалбата на фирмата, а облигационерите - на лихвено и номинално вземане. И в двата случая разделението става пропорционално на количеството притежавани финансови активи.

На база на ценните книжа и финансовите инструменти в света са се оформили две доминиращи счетоводни школи представлявани от САЩ („Англосаксонската”) и Германия („континентално европейската”) . Наименованията са условни тъй като има страни ( Дания и Холандия), които географски принадлежат на континентална ЕВропа, но иначе клонят към първата група.

Фундаменталната причина за съществуващите различия в двете школи е в доминиращия източник на финансиране на дружествата в двете държави.

САЩ, Великобритания и техните бивши колонии имат дълга история в привличането на външно финансиране на многочисления брой индивидуални акционери и кредитори. Това е довело до формирането на активни капиталови пазари, наложили традиция в изготвянето и представянето на финансовите отчети.

В други страни като Германия, Франция и др. основните исторически обусловили се методи за финансиране на компаниите са банковите заеми, правителствените помощи и малка група от частни инвеститори. В тези държави фондовите борси имат относително по-малко значение, а това намалява необходимостта от публикуването на информация за фирмите и заверяването на отчетите им.

Различна е разбира се и юридическата система на държавите от двете школи. В САЩ и Великобритания е застъпена системата на прецедентното право, където правителствата не създават правила, а по-скоро делегират такива на професионалистите в съответната област. Детайлните правила са изложени в счетоводни стандарти, разработени от професионални организации на счетоводители, които имат статут на саморегулиращи се органи.

Противно на това в страните от континентална Европа, включително и някои азиатски страни, в които основополагащо е римското право, счетоводните правила се диктуват от правителствата с помоща на данъчни закони.


Изтегли цялата дипломна работа от тук

Основни въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието.

Изтегли цялата дипломна работа от тук        

Увод

В настоящата дипломна работа се изследват основните въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието.

        Счетоводното отчитане на приходите и разходите е сложен, непрекъснат, целенасочен, икономически и организационно - технически процес на управление, който се осъществява по определена технология с помощта на система от методи и средства, целящ постигането на ефективен контрол върху тяхната динамика.

Размерът, ролята и значението на финансовите разходи в условията на интензификация на процесите по утвърждаване на пазарните принципи в националната икономика имат нарастващо значение за икономическият просперитет и конкурентноспособността на предприятията.

На тази основа, въпросът за счетоводното отчитане на финансовите разходи придобива особена значимост и актуалност, затова тяхното счетоводно отчитане изисква специално внимание. Целта е финансовите разходи умело да се следят и управляват с оглед влиянието им в крайния финансов резултат.

Спецификата на финансовите разходи определя и големия интерес към тяхната счетоводна интерпретация. Настъпилите промени в модела на икономиката през последните години доведоха до увеличаване значимостта на финансовите разходи спрямо разходите въобще.

В практиката често се допускат съществени нарушения при осчетоводяването на финансовите разходи, които се дължат на недостатъчното познаване на тази група разходи и неправилното им тълкуване. Това налага по-обстойно и задълбочено изследване и отчитане на финансовите разходи.

В специализираната литература съществуват множество разработки, третиращи счетоводното отчитане на финансовите разходи. По въпроса са работили такива имена в областта на счетоводството, като Дамян Дамянов, Васил Божков, Иван Душанов, Стоян Дурин и други. Следва да се отбележи, че в повечето от публикаците в частта, в която разглеждат финансовите разходи са кратки и засягат счетоводнтото отчитане на финансовите разходи в общи линии и в контекста на цялостното отчитане на разходите. 

        Това изследване бе осъществено във фирма “ВИЛИ – АЛ” ООД – гр. Русе. Основният предмет на дейност на дружеството е производство, доставка и монтаж на алуминиева и пластмасова дограма за строителството. Анализът на финансовите разходи в рамките на настоящата разработка ще бъде илюстриран с конкретни примери от оперативната отчетност на “ВИЛИ – АЛ” ООД, а за онези категории разходи, които са характерни на банките и небанковите финансови посредници, ще се направят примерни постановки на счетоводни записвания.

Информационната база на изследването е формирана от данни на финансово – счетоводния отдел на “ВИЛИ – АЛ” ООД, законови и подзаконови нормативни актове, както и научни разработки и други публикации в специализирания печат, имащи отношение по темата. Представени са възможните случаи на възникване на финансови разходи и практическата реализация на отчитането им.

В настоящата разработка се поставя задача да се изследва детайлно същността и класификацията на финансовите разходи и тяхното отчитане, като в изследването се включат и такива, сравнително слабо разработени аспекти на проблема, като значение за формиране на финансовия резултат, подробна характеристика на сметките за отчитане на финансовите разходи, документооборот, възможности за подобряване на отчитането на финансовите разходи.

Глава първа

СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ РАЗХОДИ

        1. Същност на разходите

Съгласно Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, разходите са “намаляване стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието и намаляване на неговите активи или увеличаване на неговите пасиви, което води до намаляване на собствения капитал отделно от това, което се дължи на капиталовложителите при разпределението на финансовия резултат”.

Това разпределение обхваща, както онези разходи, възникнали в резултат на обичайната дейност на предприятията, така също и загубите.

        Закона за счетоводството и Националния сметкоплан регламентират методиката само за синтетично отчитане на разходите. Аналитичното отчитане на разходите се подчинява на структурата, обема, спецификата на производството и характера на произвежданите изделия в отрасли и дейности.

        Подборът на признаците за аналитично отчитане трябва да бъде “освободен от всякакви ограничения, в зависимост от конкретните потребности от управленска информация и създаване на условия за вземане на ефективни управленски решения”.

        Съгласно Общите разпоредби на Закона за счетоводството “разходите се формират от намалението на стойността на активи, начисляването на трудово възнаграждение, социални осигуровки, здравни осигуровки и други, в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното изплащане”.

        Съгласно Закона за счетоводството, счетоводното отчитане на разходите е организирано в две направления:

        Първото направление е регламентирано със съдържанието на чл. 17 ал. 1 от Закона за счетоводството, който гласи: “Разходите се отчитат като разходи по икономически елементи /материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и други/, финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци върху печалбата”. Тази групировка на разходите е на база на тяхното икономическо съдържание, което е в съответствие с принципите на отчитането на разходите в практиката.

        Второто направление е според технико-икономическото предназначение на разходите. Регламентирано е  от Закона за счетоводството, че  “Продукцията в предприятията се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи”. В основните производствени разходи не се включват финансовите разходи, извънредните разходи и разходите за организация и управление /административните разходи/  на предприятието.

        При отчитане на разходите в тези две направления като основен принцип в счетоводната политика на Република България е възприет принципът на начисляване на разходите. Разходите от сделките и събитията се отразяват счетоводно в момента на възникването им и се представят в Годишния счетоводен отчет на предприятията (Еднолични Търговци и Търговски Дружества) независимо дали са изплатени или не. Този принцип се потвърждава в Общите разпоредби на Закона за счетоводството, чл. 4, ал. 1, т. 1.

               

        Разнообразието от разходи налага класифицирането им на базата на различни признаци.

Използвана литература:

---

 Национални счетоводни стандарти. Национален сметкоплан. Закон за счетоводството. София, Сиела, 2004, с. 10

Аверкович, Е., Г. Илиев и колектив. Управленско счетоводство. Свищов, Академично издателство “Ценов”, 2003, с. 39

 Цит. Национални счетоводни стандарти. Национален сметкоплан. Закон за счетоводството, с. 501

 П а к там, с. 505

 П а к там, с. 505

Изтегли цялата дипломна работа от тук

Място и роля на счетоводството в условията на пазарна икономика Място и роля на счетоводството в условията на пазарна икономика

 Свали цялата дипломна работа от тук

М А Г И С Т Ъ Р С К И   П Р О Е К Т 

Място и роля на счетоводството

в условията на пазарна икономика

У В О Д

Развитието, обогатяването и определянето на мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика обхващат относително дълъг период на натрупване на емпирични знания. Разделението на труда и бързото развитие на науката като висша форма на теоретичното отношение на човека към действителността водят до прерастване на тези емпирични знания в теоретични. Резултатът за счетоводната наука са по-дълбокото осмисляне, вникването в обективната реалност, теоретичното обобщаване и изясняването на предмета, метода и методологията ù. Обществената потребност от науката счетоводство и от практическото ù прилагане в ежедневното управление на икономическите процеси на ниво предприятие, най-вече чрез информационната ù функция, е признанието, че „счетоводството е солидна, научнообоснована система на икономическа информация, която има определено място в системата на стопанското управление; че то е неизбежна, обективно необходима, вътрешно иманентна черта на икономическата информационна система, важно средство за нейното реализиране“.

С усложняването на обществено-икономическите отношения и обективно наложилото се конкретизиране на бизнеса (задълбочаване на разделението на труда), с възникването на нови сфери на стопанска дейност, счетоводството като наука със свой теоретичен фундамент се превръща в конкретна теория и прагматична система за осъществяване на непосредствена практическа дейност. Възникването и развитието на науката “управление” увеличава необходимостта от интердисциплинарно изследване на стопанските процеси и явления, на конкретен вид бизнес, става осъзнат процес. Информацията започва да се оценява като един от основните компоненти, определящи ефективността в работата на икономическите агенти. Изваждането на информацията от контекста на нейното обективно съществуване като потенциално свойство на материята и възприемането ù като кибернетично понятие, като неизбежно средство и неотменим атрибут на управлението изобщо и в частност на предприятието, засилва ролята и значението на счетоводството в системата за управление. Съвременното развитие на счетоводството го определя като информационен процес с непрекъснат, цялостен и завършен характер, който е в основата на процеса на управление на предприятието. Създаването на ефективен и рационален организационно-управленски модел на счетоводството в предприятието е от изключително значение и е определящо за успешната реализация на поставените пред счетоводството задачи, а оттам и за постигане на целите на предприятието.

Обект на проучване в настоящата разработка е мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика. Цел на изследването е изучаването на  счетоводството като информационна система, като контролна система и като технология.

В първа глава на разработката се разглеждат теоретични въпроси за същността и особеностите на пазарното стопанство като разновидност на общественото производство. Вниманието се насочва към управлението на икономическите структури в условията на пазарното стопанство, както и мястото на счетоводството в управлението на тези структури.

Във втора глава се поставени въпросите за ролята на счетоводството в управлението на икономическите структури, като се поставя акцент върху информационната система на счетоводството и съвременните изисквания към счетоводната информация. В разработката са използвани постановките на действащите нормативни актове с последните им изменения до 30.07.2007 г.

ГЛАВА ПЪРВА. Пазарното стопанство като разновидност на общественото производство

1.1. Същност и особености на пазарното стопанство

В икономическата теория и в стопанската практика се разграничават няколко типа и форми на организация на общественото стопанство.

Натуралното стопанство се характеризира с икономически еднородни, самозадоволяващи се единици, т.е. отсъства размяната. Това стопанство е характерно за робовладелското и феодалното общество. При тях стоково-разменните отношения и връзки са спорадични или твърде ограничени.

Стоковата форма като господстваща обществена форма на организация на стопанството съществува при капитализма. Тя се характеризира с отделни, икономически обособени, производители, които са специализирани за производството на съответен продукт. И за да задоволят своите потребности, те трябва да разменят продуктите на своя труд, по силата на която размяна продуктите стават стоки на пазара. Следователно, причините за възникването и развитието на стоковото производство трябва да се търсят в частната собственост върху средствата за производство и общественото разделение на труда.

Планова или централно управлявана икономика (нарича се още командно-

административна). Организацията е изградена на различни йерархически нива. Стоково-разменните връзки и отношения са деформирани. Икономическите връзки между стопанските субекти се регулират вертикално. Централно се спускат задачи по стотици и повече икономически показатели. На тази организация са вътрешно присъщи губещи, нерентабилни предприятия, дотации, прикриване на резерви и други нарушения. Ръководителите на стопанските единици се назначават и зависят от по-висшестоящите представители на властта.

Най-общо пазарната икономика, за разлика от планово-регулираната икономика, се характеризира с хоризонтална взаимовръзка и взаимодействие между лица, фирми, организации. Към тази характеристика трябва да се прибавят следните определения на видни представители на икономическата наука, които разкриват още по-добре нейната същност. "Пазарната икономика е сложен механизъм на независеща от съзнанието координация на дейността на хората и бизнеса чрез ценовата система и пазар; "Икономическа система, в която решенията, разпределението и използването на ресурсите и продукцията се вземат на основата на цени, формирани от доброволни размени между производители и потребители, работници и производствени фактори" /П.Самуелсън/; - Пазарът е абстрактно понятие за обозначаване на силите, които генерират решенията на продавачите и купувачите; - Децентрализирана координация на обективно свързаните елементи и части на единния възпроизводствен процес, т.е. на пропорциите. Според Джон К. Гълбрайт трябва да се открие системата, която най-добре обединява пазарно ориентираното и социално ориентираното действие. От гледна точка на това в съвременния свят са класифицирани три основни модела на пазарно стопанство:

● направлявана смесена икономика. При нея като приоритет се издига намесата на държавата в регулативната функция на пазара. Главният елемент на интервенцията е индикативното планиране и провеждането на детайлно разработена индустриална политика;

● модифицирана пазарна икономика. Тук държавната намеса се ограничава в провеждането на стабилизираща фискална и парична макроикономическа политика и интервенция, която да противодейства на "дефектите" на пазара. Стимулиращата функция на пазарния механизъм е изведена на предна позиция;

● социално пазарно стопанство. При него интервенцията на държавата е в разпределителната функция на пазара. Икономическите проблеми се решават през призмата на необходимостта от осигуряване на пълна заетост, но не толкова от гледна точка на рационалното и ефективно използване на ресурсите, колкото в името на правилното разпределение на доходите.

Същността на пазара е многолика. Тя се проявява в много разновидности, обусловени от предмета или от начина и формите на осъществяване на пазарните връзки и отношения. Например, от гледна точка на предмета, пазарът бива: стоков, на който се извършва покупко-продажбата на средства за производство и предмети за лично потребление; финансов - на него се извършват покупко-продажби на ценни книжа и чуждестранна валута; трудов. - тук обект на пазарните връзки и отношения е специфичната стока "работна сила"; пазар на услугите, които биват от различно естество. Според формите стоковият пазар бива: търговия на едро и търговия на дребно, осъществявана чрез специализирани или универсални магазини; стокови борси и аукциони. От гледна точка на обсега се разграничават: местни, регионални, национални и международни пазари.

В условията на силно развито обществено разделение на труда  се осъществяват милиони производствени операции и се произвеждат стотици и хиляди най-различни блага и услуги. При тези условия, всеки труд е  частица от целокупната трудова дейност. Всяка дейност е количествена и качествена предпоставка на друг труд и дейности. Оттук логично следва изводът, че, за да функционира нормално общественият организъм, съществува обективна необходимост от разпределение на труда и средствата за производство в съответни дялове или части между различните отрасли на стопанството, т.е. необходима е пропорционалност. Тази стихийно регулираща роля изпълнява пазарът с присъщите му икономически категории и закони. В съответствие с изменението на цените /в посока на повишаване или на понижаване/ се изменя търсенето и предлагането на съответната стока и съответно се свива, спира или разширява производството. Тези процеси се съпровождат със съответно движение на капитали и работна сила. В това именно се заключава същността и ролята на така наречената от Адам Смит "невидима ръка". Без централизиран интелект, пазарът решава проблеми, които не могат да решат и най- мощните електронно-изчислителни машини. Няма и не може да има план, който да реши икономическо уравнение с хиляди стоки и милиони най-различни потребители. Следователно, пазарът е вид регулатор на това, какво да се произвежда, колко да се произвежда, а до голяма степен и как да се разпределя.

Пазарът с присъщите му категории (печалба, цени, конкуренция) е двигател на развитието на производителните сили, на техническия прогрес. Това е другата важна функция на пазара. Производителите, които произвеждат по-евтино, а това предполага - с по-съвършени, по-производителни средства на труда, имат шансове да реализират печалба и да оцелеят в конкурентната борба.

Друга важна функция на пазара е мотивационната. Пазарното стопанство е благоприятна среда за можещите, инициативните, предприемчивите. С присъщите му категории и действащи сили пазарът стимулира икономичното и високоефективното използване на производствените ресурси.

Посочените функции на пазара го характеризират като ефективна форма на организация на общественото стопанство. Но неговата "невидима ръка" не може да се намеси в регулирането, потреблението и използването на някои ресурси и продукти. По-конкретно така наречените "пазарни дефекти" се проявяват при потреблението на обществените блага (отбрана, противопожарна защита, образование, здравеопазване и др.). Към дефектите на пазарния механизъм се отнасят външните ефекти ("външни печалби" или "външни загуби"). Те се появяват там, където липсват пазарните закони и  носят изгода за различни потребители, които не плащат за това.

Пазарът диференцира производителите. В процеса на конкурентната борба оцеляват фирмите, чиито производствени разходи са по-ниски от пазарната цена и реализират печалба. Ако разходите са по-високи от пазарната цена, те понасят загуби и се разоряват. Тези процеси водят неизбежно до концентрацията на капитала и на производството, появяват се монополите. Тогава едни пазарни агенти са в по-изгодно положение спрямо други. Нарушава се принципа на равнопоставеността. С пазара са свързани много остри социални проблеми или по-точно те произтичат от него. Той не гарантира правото на труд и доход. Неизбежни негови спътници са: безработицата, инфлацията, икономическите кризи, престъпността и др.

Свали цялата дипломна работа от тук 

СЪЩНОСТ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

Увод

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е основният данък на пазарните икономики. Със своята неутралност,многофазност и еднократност той създава равностойни данъчни условия за всички участници във възпроизводствения процес. С това той съдейства за разгръщане на конкуренцията и за повишаване на ефективността на общественото производство. Увеличаването на относителния дял на данъка в бюджетните постъпления позволява да се намалят ставките на данъците върху печалбата, което стимулира инвестициите, обществената активност и заетост.

В страните с развити пазарни икономики постъпленията в бюджетите от данъка се движат от 30 до 60% от общите данъчни постъпления. У нас тази година данъкът трябва да осигури близо половината от бюджетните данъчни постъпления. Това определя неговата фискална значимост и по-голямо внимание. Този факт се определя и от обстоятелството, че данъкът върху корпоративното подоходно облагане осигурява по-малко от 10% от данъчните бюджетни постъпления.

Данъкът върху добавената стойност се въведе на 1 април 1994г.

Ежегодно, в продължение на 5 години законът беше променян, понякога и по два пъти в годината. Същото се правеше и с правилника за неговото прилагане търсиха се най-удачните постановки за нашите условия. Трябва да се има предвид също, че ДДС е нов , нестандартен и твърде специфичен данък. Наложил се със своите предимства в повече от 70 страни, той е необходимо условие за приобщаването ни към европейските структури.

Натрупаният положителен и отрицателен опит от пет годишното прилагане на данъка и новите данъчни нормативни решения налагаха да се приеме нов закон, основно актуализиран и нормативно подобрен.

Освен приетия нов закон, прилаган от началото на настоящата година, за значимото място на данъка в данъчната реформа говори и фактът, че единствено за прилагането на закона за ДДС се запази издаването на правилник за останалите данъчни закони правилниците отпаднаха от нормативната уредба

Основните причини за приемането на изцяло нов закон могат да се групират, както следва:

-         основното бюджетно значение на данъка изискваше да се подобри, актуализира, усъвършенства и модернизира нормативната му уредба, да се направи по ясна и лесно приложима, да се избегнат или намалят до минимум текстовете с двояко значение;

-         да се отрази положителният и отрицателният опит от пет годишното прилагане на данъкът и да се вземат предвид препоръките на научни работници и други специалисти;

-         да се хармонизира облагането с разпоредбите на 6-та директива на Европейската Общност от 1977г., която засяга облагането с ДДС на страните – членки на общността;

-         да се отразят изискванията на МВФ във връзка с подписаното три годишно споразумение;

-         да се съобрази с настъпилите промени в нашето законодателство – имат се предвид новият закон за митниците, законът за здравното осигуряване, законът за туризма и други;

-         нормативните разпоредби от правилника за прилагане на закона трябваше да се принесат в закона;

-         необходими бяха специфични разпоредби за някой дейности, които не можеха да се облага т ефективно по общите правила;

-----------------------------------

ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА :

СЪЩНОСТ И СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ - 74стр.

ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ОТ ТУК

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ПОСТАНОВКИ НА ВЪПРОСА ЗА ОТЧИТАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ И КАЛКУЛИРАНЕТО СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОДУКЦИЯТА

УВОД

Влизането на България в Европейския съюз ще даде възможност за свободното движение на българските стоки и услуги на европейския пазар. От ключово значение за тяхната успешна реализация е постигането на конкурентоспособност на фирмите, които ги предлагат.  Два от основните фактори, предопределящи развитието на успешен бизнес за стопанските субекти, са разходите и себестойността на продукцията. За оптимизирането на управленските решения и постигането на поставените  пред едно предприятие цели и задачи, е жизнено важно непрекъснато да се следи счетоводната информация за разходите и себестойността с цел постигане на оптималните им параметри.

Обект на настоящата дипломна работа е счетоводната отчетност в “ЛесилМаш-98”АД – гр.Силистра.

Предмет на разработката се явява отчитането на производствeните разходи и калкулирането себестойността на продукцията в “ЛесилМаш-98”АД.

Целта, която се поставя с разглеждането на  въпросния проблем, се заключава в осъществяването на едно задълбочено и обективно изследване на счетоводната отчетност и възприетата методика за калкулиране себестойността на продукцията в дружеството и на тази основа формулиране на конкретни насоки за тяхното усъвършенставане.

Основните задачи, заложени при изготвянето  на тази дипломна работа, могат да се конкретизират най-общо така:

§ да се изследват основните теоретични аспекти, свързани с разглеждания проблем;

§ да се запознаем с организацията на синтетичното и аналитичното отчитане на разходите в “ЛесилМаш-98”АД;

§ да се разкрият и анализират особеностите на калкулиране себестойността на продукцията в дружеството;

§ да се направят изводи и да се дадат конкретни насоки за усъвършенстване на отчитането на разходите и калкулирането себестойността на продукцията в “ЛесилМаш-98”АД.

Методите, на които ще се разчита при осъществяването на изследователската работа са метод на кабинетното проучване, наблюдение, интервю и др.

------------------------------------------------

ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : 

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ  ПОСТАНОВКИ НА ВЪПРОСА ЗА ОТЧИТАНЕТО НА РАЗХОДИТЕ И КАЛКУЛИРАНЕТО СЕБЕСТОЙНОСТТА НА ПРОДУКЦИЯТА - 101стр.

ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ОТ ТУК

ФОРМИРАНЕ НА СЧЕТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

УВОД

                            Създаването на годишния финансов отчет на предприятието с общо значение все по-вече се окъсва от познатите ни подходи и схеми. С доближаването ни до идеята за финансов отчет за международните стандарти се променят мисленето и погледът на съставителите му, как трябва да изглежда той.

Основополагащо е правилото,че годишния финансов отчет е отчет на конкретното предприятие, по ради което неговото унифициране престава да бъде крайна цел, като се спазват принципните изисквания на съответните стандарти. При създаването на отчета трябва да се осигури на потребителите действително необходимата им информация. Това особено се отнася за приложението към годишния финансов отчет, което трябва да се разгърне достатъчно, за да се поднесе на „читателя „ си онези данни , без които той не би могъл да направи своите заключения и да вземе адекватни решения.

         С приемането на новите нормативни промени в областта на счетоводството (  Закон за счетоводството-бр.50 и 69 /2008 на ДВ; Счетоводните стандарти; примерен Национален сметкоплан с препоръчителен характер) се породиха промени в организацията , методологията и методиката на счетоводството в предприятията , съставящи финансови отчети.

Годишното счетоводно приключване на годишния  финансов отчет е позната, рутинна работа , но всяка година промените в нормативната уредба поставят нови допълнителни изисквания. Те трябва да бъдат проучени, осмислени и правилно приложими. Големите промени в Закона за счетоводството  и измененията и допълненията на закона, както и новите моменти в Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия в сила от 01.01.2008г.

2

 изискват добра подготовка преди същинското годишно приключване и съставяне на отчета.

 Не бива да се забравят и промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, които трябва точно да се

приложат при преобразуването на счетоводния финансов резултат и облагането на печалбата за годината.

         С избора на темата за настоящата дипломна работа, главната цел, която си поставям е да дам обща представа за същността и формирането съдържанието на годишния финансов отчет, счетоводно информационно осигуряване на годишния финансов отчет и финансово-счетоводен анализ и счетоводно отчитане формирането и разпределението на финансовия резултат в ЕТ”Боян – Милко Нечев” с.Садовец за отчетния период от 01.01.2008г до 31.12.2008г.

         В първа глава е дефинирана същността , принципите на формиране и съдържанието на ГФО. Разглеждат се елементите му-

счетоводен баланс; отчет за приходите и разходите; отчета за паричния поток; отчет за собствения капитал; приложения на ГФО при съставянето му.

          Втора глава обхваща счетоводно- информационно осигуряване на елементите на ГФО.

         В глава  трета ще направя опит за  финансово-счетоводен анализ и счетоводно отчитане  формирането и разпределението на финасовия резултат в ЕТ”Боян- Милко Нечев” с.Садовец.

        

Въз основа на разработеното в посочените глави от дипломната ми работа ще направя изводи за целокупната дейност на предприятието – производствена, търговска, финансово-икономическа и за качеството на работата на неговото ръководство.  

--------------------------------------

ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : 

ФОРМИРАНЕ НА СЧЕТОВОДНАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ГОДИШНИЯ СЧЕТОВОДЕН ОТЧЕТ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО -  47стр.

ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ОТ ТУК

СЪЩНОСТИ КЛАСИФИЦИРАНЕ НА СТОКОВО -МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ

УВОД

За да осъществяват дейността си повечето предприятия е необходимо те да разполагат със стоково - материални запаси. Те са една от най-важните и съществени части от придобитите и контролирани от предприятието ресурси. Обемът, съставът и структурата им са основни показатели , играещи роля при протичането на производствения процес.Всяка стопанска единица има специфична дейност, която определя и вида на стоково-материалните запаси, които са включени в стопанския оборот.Същността и видовете стоково-материални запаси ще бъдат разгледани в глава първа от настоящия проект.

Голямото разнообразие на стоково-материалните запаси поражда проблема за тяхната оценка Различията в оценките на един и същ материален запас, придобит в различно време налага използването на различни подходи и методи при тяхното придобиване и потребление. Те ще бъдат разгледани в глава втора на проекта.

Съблюдавайки характерните особености на отделните видове стоково-материалните запаси счетоводството следва да осигурява точна и своевременна информация както за придобиването, съхраняването и намалението им така и за ефективността от използването на този важен материален ресурс. Всяка промяна в организацията на работа и отчитането им рефлектира в крайния финансов резултат от дейността на предприятието. Глава трета от настоящия проект е посветена на отчитането на стоково — материални запаси.

В дипломната работа ще бъдат разгледани материалните запаси във фирма "Хан Крум" АД гр.Крумовград. Дружеството е специализирано предприятие за производство и реализация на обувни

изделия. Изградено е през 1967 година, към Завод "Сърп и чук" гр.Габрово. През 1972 година предприятието става самостоятелно юридическо лице към СО"ПИРИН" гр.София. През1986 година предприятието е учредено като Завод "Хан Крум". Поради разформироване на Фирма "Пирин", през 1991 година се регистрира, като самостоятелно дружество. През 1996 година дружеството е включено в масовата приватизация и през 1997 година е приватизирано 67 % и държавното участие остава 33%. През 2004 година е продадено и 33 % държавно участие.

Поради конфедициалност на фирмата данните са примерни.

Целта на настоящия магистърски проект е да се разкрие същността на понятието стоково-материални запаси, да се разгледат техните особености, счетоводното отчитане на доставката, потреблението инвентаризацията, оценката, бракуването и документирането им. Обект на разглеждане ще бъдат материали, продукция, стоки, незавършено производство и други материални запаси. Краткотрайни биологични активи няма да бъдат разглеждани тъй като в "Хан Крум"АД няма такива активи.

---------------------------------------------------

ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : 

СЪЩНОСТИ КЛАСИФИЦИРАНЕ НА СТОКОВО -МАТЕРИАЛНИТЕ ЗАПАСИ - 77стр.

ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ОТ ТУК

ДДС - Дипломна работа

УВОД

Интеграцията между страните от ЕС и функционирането на Единния пазар като “ Пространство без вътрешни граници, в което се осигурява свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали “ изисква хармонизация на националните законодателства в областта на данъчното облагане, включително относно данъка върху добавената стойност. На ниво първично законодателство правното основание за провеждането й се съдържа в чл. 99 от Договора за създаване на Европейската общност, който препоръчва хармонизиране на онези косвени данъци, които имат отношение към функционирането на Общия пазар и могат да окажат пряко въздействие върху неговото развитие.

        Основният европейски документ, очертаващ правната рамка на данъка върху добавената стойност, е Шестата директива на Съвета 77/388/ЕЕС от 17 май 1977 г. за уеднаквяване на законодателството на страните – членки, уреждащо данъка върху оборота – обща система на данъка върху добавената стойност: унифицирана база за оценка. Директивата дава най-обща уредба на облагането с данък върху добавената стойност с оглед на разбирането, че всяка от държавите в общността има суверенното право да определя системата на данъчното си облагане.

        Съгласно Директивата приложното поле на данъка върху добавената стойност обхваща възмездните доставки на стоки и услуги, извършени на територията на страната от данъчнозадължено лице, както и вносът на стоки. Уредени са някои изключения от общото правило, както и начина на формиране на данъчната основа. Европейският законодател предоставя на държавите-членки правото да определят във вътрешното си законодателство продължителността на данъчния период в рамките на една година. Шестата Директива посочва реда, който следва да се спазва при уреждането на правния институт на данъчното приспадане във вътрешното законодателство. Уредени са и някои изисквания, които трябва да бъдат съблюдавани от страните – членки при определяне на конкретните размери на данъчните ставки за облагане с ДДС.

ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : ДДС - 72стр.

ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК

Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки

Изтегли целия документ от  тук

УВОД

             Създаването на банките е свързано с появата на стоково-паричните отношения. Банковата система непрекъснато се развива и усъвършенства. Независимо от това най-общо може да се каже, че те осъществяват специфична и своеобразна търговска дейност. Банките „купуват” и „продават” пари.

              Съществува голямо разнообразие от банкови сделки. Най-общо те могат да се обобщят в три групи: пасивни, активни и посреднически банкови операции.

              В настоящата разработка обект на изследване са само пасивните банкови операции и по-конкретно операциите с привлечен капитал.

             Организацията и технологията на отчитана на дейността на банковото предприятие и в частност на привлечения капитал е от особено значение имайки предвид тяхната роля в стопанския живот на страната.             Съвременната отчетност в търговските банки е призвана  да формира пълна и достоверна картина на имущественото и финансовото й състояние, необходима за вземане на управленски решения, за достъпността на широк кръг потребители до банковата информация, с цел създаване и съхраняване на доверие към банковата система.

           В настоящат дипломна работа за извършване на необходимите изследвания са използвани данни от отчета на „SG Експресбан’’АД. Тя е създадена в началото на 1993г. в град Варна в резултат на сливане на Транспортна банка и 12 по-малки търговски банки. През юли 1993г получила пълен лиценз, започва дейността си като универсална банка.Сосиете Женерал Експресбанк предлага на клиентите си всестранни, гъвкави, висококачествени, новаторски и икономични продукти и  извършва безупречно обслужване. Извършва следните банкови услуги: кредити в лева и чуждестранна валута; депозити в лева и чуждестранна валута; валутни операции;  бързи и експресни вътрешнобанкови преводи; електронно банкиране; кеш мениджмънт за корпоративни клиенти; операции по левови и валутни сметки и пътнически чекове; разплащания с дебитни и кредитни банкови карти; инкасови на парични средства; банкови гаранции и акредитиви; търговия с ценни книжа; депозитарни/попечителски услуги; парични преводи чрез Western Union

Тя се стреми към постигането на максимална полезност, ефективност и развитие.

              В настоящата дипломна разработка целта която си поставяме е да се разгледа отчетния процес свързан с привлечения капитал в ТБ”СЖ Експресбанк” и да се предложат насоки за усъвършенстването му.

             Във връзка с така формулираната цел са изпълнени следните задачи:

v Определяне на същността и специфичните характеристики на привлечения капитал като обект на счетоводно отчитане;

v Характеристика на счетоводните сметки и  технологията на отчитане на привлечения капитал;

v Разкриване на общите параметри на счетоводната политика на СЖ Експресбанк,  както и счетоводната политика на банката по отношение на привлечения капитал;

v Предлагане на възможности за усъвършенстване на отчетния процес за привлечения капитал в ТБ”СЖ Експресбанк

v Анализ на извършените банкови операции от СЖ Експресбанк за периода 2004 -2005г.

В дипломната работа акцента е поставен на основните и типични разчетни взаимоотношения - група 40 Доставчици и свързани с тях сметки, група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, група 42 Персонал и съдружници, група 43 Вътрешни разчети, група 44 Вземания по липси, начети и съдебни спорове, група 45 Разчети с бюджета и ведомства, група 46 Разчети с осигурители, група 49 Разни дебитори и кредитори. Дипломната работа следва последователността на подреждане на групите в сметкоплана. В заключителната част е отделено място на някои по-важни въпроси от инвентаризацията и ефективното управление на разчетите с оглед тяхното значение за счетоводно-информационното осигуряване на последните.

ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА :
Счетоводни аспекти на привлечения капитал в търговските банки - 102стр.
Изтегли целия документ от  тук

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

УВОД

Дипломната работа "СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО " има за цел да обхване счетоводното отчитане и документиране на типичните разчетни взаимоотношения, които възникват в предприятието. Разчетните отношения съставляват основна част от отчетността на всяко предприятие. Счетоводната литература предоставя висока степен на теоретична осигуреност на темата, както и поводи за дискусия по нея, а практиката предоставя богат практически материал. Проектът е разработен по практически примери на счетоводно отчитане във "ТЕЦ Марица изток 2”, номер по данъчен регистър: 1243920376 БУЛСАТ: 123531939 , МОЛ: инж. Атанас Димитров

ТЕЦ “Марица изток 2” е базова кондензационна топлоелектрическа централа, изградена върху 150 ha в Източномаришкия енергиен комплекс. Тя се намира близо до село Радецки , на 60 км югоизточно от гр.Стара Загора. На изток граничи с язовир “Овчарица”, чиято площ е 627 ha. Проектирането й започва през 1960 год. Строителството на централата се извършва на три етапа: През първия етап, който обхваща 1963–1969 г., са изградени четири блока по 150 МW и сушилен завод за въглища. През периода 1980 – 1984 г. е извършена реконструкция на котлите, които преминават на директно изгаряне на неподсушени въглища.Следват две разширения на централата: Първото разширение включва два блока с номинална мощност по 210 МW. влезли в експлоатация през 1985 год.

Второто разширение е с два блока – 7 и 8 по 215 МW. Блок 7 работи от 1990 год., а блок 8 влиза в експлоатация през месец декември 1995 год.

След пускането му в действие ТЕЦ “Марица изток 2” има 1450 МW инсталирана мощност и е най-голямата в България. Предмет на дейност –производство на електрическа енерегия.

В момента в  ТЕЦ “Марица изток 2” работят 2098 персонал.

Счетоводният отдел на предприятието се състои от двадесет служители, от които един главен счетоводител, касиер и оперативни счетоводители.

Счетоводството в предприятието е организирано съобразно нормативната база - Закона за счетоводството и действащите счетоводни стандарти.

В предприятието не се използва предложения от Националния съвет по счетоводство примерен сметкоплан, а се прилага стария национален сметкоплан. Формата на счетоводството в ТЕЦ “Марица изток 2” е автоматизирана, което осигурява терминологично и идентифициращо единство на показателите и реквизитите, използвани при счетоводното отчитане на отделните обекти, с възможности за отпечатване на всички необходими справки. Програмният продукт, който се използва е "Ажур 5L".

Счетоводният отдел разполага с необходимата съвременна електронно - изчислителна техника за обхващане, преобразуване, актуализиране и съхраняване на счетоводната информация.

В счетоводството на базата на първични и вторични счетоводни документи се извършва осчетоводяване по сметките в счетоводната програма. За хронологичното отчитане се съставят регистри. Така се постига пълнота и всеобхватност на счетоводния процес и синхрон между хронологичното и систематичното счетоводно отчитане.

В дипломната работа акцента е поставен на основните и типични разчетни взаимоотношения - група 40 Доставчици и свързани с тях сметки, група 41 Клиенти и свързани с тях сметки, група 42 Персонал и съдружници, група 43 Вътрешни разчети, група 44 Вземания по липси, начети и съдебни спорове, група 45 Разчети с бюджета и ведомства, група 46 Разчети с осигурители, група 49 Разни дебитори и кредитори. Дипломната работа следва последователността на подреждане на групите в сметкоплана. В заключителната част е отделено място на някои по-важни въпроси от инвентаризацията и ефективното управление на разчетите с оглед тяхното значение за счетоводно-информационното осигуряване на последните.

--------------------------------------------

Дипломна работа на тема :

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА РАЗЧЕТИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО - 142 стр.

ИЗТЕГЛИ ЦЕЛИЯТ ДОКУМЕНТ ОТ ТУК