Основни въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието.

Изтегли цялата дипломна работа от тук        

Увод

В настоящата дипломна работа се изследват основните въпроси свързани с методологията и организацията на отчитане на финансовите разходи в предприятието.

        Счетоводното отчитане на приходите и разходите е сложен, непрекъснат, целенасочен, икономически и организационно - технически процес на управление, който се осъществява по определена технология с помощта на система от методи и средства, целящ постигането на ефективен контрол върху тяхната динамика.

Размерът, ролята и значението на финансовите разходи в условията на интензификация на процесите по утвърждаване на пазарните принципи в националната икономика имат нарастващо значение за икономическият просперитет и конкурентноспособността на предприятията.

На тази основа, въпросът за счетоводното отчитане на финансовите разходи придобива особена значимост и актуалност, затова тяхното счетоводно отчитане изисква специално внимание. Целта е финансовите разходи умело да се следят и управляват с оглед влиянието им в крайния финансов резултат.

Спецификата на финансовите разходи определя и големия интерес към тяхната счетоводна интерпретация. Настъпилите промени в модела на икономиката през последните години доведоха до увеличаване значимостта на финансовите разходи спрямо разходите въобще.

В практиката често се допускат съществени нарушения при осчетоводяването на финансовите разходи, които се дължат на недостатъчното познаване на тази група разходи и неправилното им тълкуване. Това налага по-обстойно и задълбочено изследване и отчитане на финансовите разходи.

В специализираната литература съществуват множество разработки, третиращи счетоводното отчитане на финансовите разходи. По въпроса са работили такива имена в областта на счетоводството, като Дамян Дамянов, Васил Божков, Иван Душанов, Стоян Дурин и други. Следва да се отбележи, че в повечето от публикаците в частта, в която разглеждат финансовите разходи са кратки и засягат счетоводнтото отчитане на финансовите разходи в общи линии и в контекста на цялостното отчитане на разходите. 

        Това изследване бе осъществено във фирма “ВИЛИ – АЛ” ООД – гр. Русе. Основният предмет на дейност на дружеството е производство, доставка и монтаж на алуминиева и пластмасова дограма за строителството. Анализът на финансовите разходи в рамките на настоящата разработка ще бъде илюстриран с конкретни примери от оперативната отчетност на “ВИЛИ – АЛ” ООД, а за онези категории разходи, които са характерни на банките и небанковите финансови посредници, ще се направят примерни постановки на счетоводни записвания.

Информационната база на изследването е формирана от данни на финансово – счетоводния отдел на “ВИЛИ – АЛ” ООД, законови и подзаконови нормативни актове, както и научни разработки и други публикации в специализирания печат, имащи отношение по темата. Представени са възможните случаи на възникване на финансови разходи и практическата реализация на отчитането им.

В настоящата разработка се поставя задача да се изследва детайлно същността и класификацията на финансовите разходи и тяхното отчитане, като в изследването се включат и такива, сравнително слабо разработени аспекти на проблема, като значение за формиране на финансовия резултат, подробна характеристика на сметките за отчитане на финансовите разходи, документооборот, възможности за подобряване на отчитането на финансовите разходи.

Глава първа

СЪЩНОСТ, КЛАСИФИКАЦИЯ И ЗНАЧЕНИЕ НА ФИНАНСОВИТЕ РАЗХОДИ

        1. Същност на разходите

Съгласно Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, разходите са “намаляване стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието и намаляване на неговите активи или увеличаване на неговите пасиви, което води до намаляване на собствения капитал отделно от това, което се дължи на капиталовложителите при разпределението на финансовия резултат”.

Това разпределение обхваща, както онези разходи, възникнали в резултат на обичайната дейност на предприятията, така също и загубите.

        Закона за счетоводството и Националния сметкоплан регламентират методиката само за синтетично отчитане на разходите. Аналитичното отчитане на разходите се подчинява на структурата, обема, спецификата на производството и характера на произвежданите изделия в отрасли и дейности.

        Подборът на признаците за аналитично отчитане трябва да бъде “освободен от всякакви ограничения, в зависимост от конкретните потребности от управленска информация и създаване на условия за вземане на ефективни управленски решения”.

        Съгласно Общите разпоредби на Закона за счетоводството “разходите се формират от намалението на стойността на активи, начисляването на трудово възнаграждение, социални осигуровки, здравни осигуровки и други, в резултат на осъществена дейност в предприятието, независимо от момента на тяхното изплащане”.

        Съгласно Закона за счетоводството, счетоводното отчитане на разходите е организирано в две направления:

        Първото направление е регламентирано със съдържанието на чл. 17 ал. 1 от Закона за счетоводството, който гласи: “Разходите се отчитат като разходи по икономически елементи /материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и други/, финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци върху печалбата”. Тази групировка на разходите е на база на тяхното икономическо съдържание, което е в съответствие с принципите на отчитането на разходите в практиката.

        Второто направление е според технико-икономическото предназначение на разходите. Регламентирано е  от Закона за счетоводството, че  “Продукцията в предприятията се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи”. В основните производствени разходи не се включват финансовите разходи, извънредните разходи и разходите за организация и управление /административните разходи/  на предприятието.

        При отчитане на разходите в тези две направления като основен принцип в счетоводната политика на Република България е възприет принципът на начисляване на разходите. Разходите от сделките и събитията се отразяват счетоводно в момента на възникването им и се представят в Годишния счетоводен отчет на предприятията (Еднолични Търговци и Търговски Дружества) независимо дали са изплатени или не. Този принцип се потвърждава в Общите разпоредби на Закона за счетоводството, чл. 4, ал. 1, т. 1.

               

        Разнообразието от разходи налага класифицирането им на базата на различни признаци.

Използвана литература:

---

 Национални счетоводни стандарти. Национален сметкоплан. Закон за счетоводството. София, Сиела, 2004, с. 10

Аверкович, Е., Г. Илиев и колектив. Управленско счетоводство. Свищов, Академично издателство “Ценов”, 2003, с. 39

 Цит. Национални счетоводни стандарти. Национален сметкоплан. Закон за счетоводството, с. 501

 П а к там, с. 505

 П а к там, с. 505

Изтегли цялата дипломна работа от тук

Място и роля на счетоводството в условията на пазарна икономика Място и роля на счетоводството в условията на пазарна икономика

 Свали цялата дипломна работа от тук

М А Г И С Т Ъ Р С К И   П Р О Е К Т 

Място и роля на счетоводството

в условията на пазарна икономика

У В О Д

Развитието, обогатяването и определянето на мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика обхващат относително дълъг период на натрупване на емпирични знания. Разделението на труда и бързото развитие на науката като висша форма на теоретичното отношение на човека към действителността водят до прерастване на тези емпирични знания в теоретични. Резултатът за счетоводната наука са по-дълбокото осмисляне, вникването в обективната реалност, теоретичното обобщаване и изясняването на предмета, метода и методологията ù. Обществената потребност от науката счетоводство и от практическото ù прилагане в ежедневното управление на икономическите процеси на ниво предприятие, най-вече чрез информационната ù функция, е признанието, че „счетоводството е солидна, научнообоснована система на икономическа информация, която има определено място в системата на стопанското управление; че то е неизбежна, обективно необходима, вътрешно иманентна черта на икономическата информационна система, важно средство за нейното реализиране“.

С усложняването на обществено-икономическите отношения и обективно наложилото се конкретизиране на бизнеса (задълбочаване на разделението на труда), с възникването на нови сфери на стопанска дейност, счетоводството като наука със свой теоретичен фундамент се превръща в конкретна теория и прагматична система за осъществяване на непосредствена практическа дейност. Възникването и развитието на науката “управление” увеличава необходимостта от интердисциплинарно изследване на стопанските процеси и явления, на конкретен вид бизнес, става осъзнат процес. Информацията започва да се оценява като един от основните компоненти, определящи ефективността в работата на икономическите агенти. Изваждането на информацията от контекста на нейното обективно съществуване като потенциално свойство на материята и възприемането ù като кибернетично понятие, като неизбежно средство и неотменим атрибут на управлението изобщо и в частност на предприятието, засилва ролята и значението на счетоводството в системата за управление. Съвременното развитие на счетоводството го определя като информационен процес с непрекъснат, цялостен и завършен характер, който е в основата на процеса на управление на предприятието. Създаването на ефективен и рационален организационно-управленски модел на счетоводството в предприятието е от изключително значение и е определящо за успешната реализация на поставените пред счетоводството задачи, а оттам и за постигане на целите на предприятието.

Обект на проучване в настоящата разработка е мястото и ролята на счетоводството в условията на пазарна икономика. Цел на изследването е изучаването на  счетоводството като информационна система, като контролна система и като технология.

В първа глава на разработката се разглеждат теоретични въпроси за същността и особеностите на пазарното стопанство като разновидност на общественото производство. Вниманието се насочва към управлението на икономическите структури в условията на пазарното стопанство, както и мястото на счетоводството в управлението на тези структури.

Във втора глава се поставени въпросите за ролята на счетоводството в управлението на икономическите структури, като се поставя акцент върху информационната система на счетоводството и съвременните изисквания към счетоводната информация. В разработката са използвани постановките на действащите нормативни актове с последните им изменения до 30.07.2007 г.

ГЛАВА ПЪРВА. Пазарното стопанство като разновидност на общественото производство

1.1. Същност и особености на пазарното стопанство

В икономическата теория и в стопанската практика се разграничават няколко типа и форми на организация на общественото стопанство.

Натуралното стопанство се характеризира с икономически еднородни, самозадоволяващи се единици, т.е. отсъства размяната. Това стопанство е характерно за робовладелското и феодалното общество. При тях стоково-разменните отношения и връзки са спорадични или твърде ограничени.

Стоковата форма като господстваща обществена форма на организация на стопанството съществува при капитализма. Тя се характеризира с отделни, икономически обособени, производители, които са специализирани за производството на съответен продукт. И за да задоволят своите потребности, те трябва да разменят продуктите на своя труд, по силата на която размяна продуктите стават стоки на пазара. Следователно, причините за възникването и развитието на стоковото производство трябва да се търсят в частната собственост върху средствата за производство и общественото разделение на труда.

Планова или централно управлявана икономика (нарича се още командно-

административна). Организацията е изградена на различни йерархически нива. Стоково-разменните връзки и отношения са деформирани. Икономическите връзки между стопанските субекти се регулират вертикално. Централно се спускат задачи по стотици и повече икономически показатели. На тази организация са вътрешно присъщи губещи, нерентабилни предприятия, дотации, прикриване на резерви и други нарушения. Ръководителите на стопанските единици се назначават и зависят от по-висшестоящите представители на властта.

Най-общо пазарната икономика, за разлика от планово-регулираната икономика, се характеризира с хоризонтална взаимовръзка и взаимодействие между лица, фирми, организации. Към тази характеристика трябва да се прибавят следните определения на видни представители на икономическата наука, които разкриват още по-добре нейната същност. "Пазарната икономика е сложен механизъм на независеща от съзнанието координация на дейността на хората и бизнеса чрез ценовата система и пазар; "Икономическа система, в която решенията, разпределението и използването на ресурсите и продукцията се вземат на основата на цени, формирани от доброволни размени между производители и потребители, работници и производствени фактори" /П.Самуелсън/; - Пазарът е абстрактно понятие за обозначаване на силите, които генерират решенията на продавачите и купувачите; - Децентрализирана координация на обективно свързаните елементи и части на единния възпроизводствен процес, т.е. на пропорциите. Според Джон К. Гълбрайт трябва да се открие системата, която най-добре обединява пазарно ориентираното и социално ориентираното действие. От гледна точка на това в съвременния свят са класифицирани три основни модела на пазарно стопанство:

● направлявана смесена икономика. При нея като приоритет се издига намесата на държавата в регулативната функция на пазара. Главният елемент на интервенцията е индикативното планиране и провеждането на детайлно разработена индустриална политика;

● модифицирана пазарна икономика. Тук държавната намеса се ограничава в провеждането на стабилизираща фискална и парична макроикономическа политика и интервенция, която да противодейства на "дефектите" на пазара. Стимулиращата функция на пазарния механизъм е изведена на предна позиция;

● социално пазарно стопанство. При него интервенцията на държавата е в разпределителната функция на пазара. Икономическите проблеми се решават през призмата на необходимостта от осигуряване на пълна заетост, но не толкова от гледна точка на рационалното и ефективно използване на ресурсите, колкото в името на правилното разпределение на доходите.

Същността на пазара е многолика. Тя се проявява в много разновидности, обусловени от предмета или от начина и формите на осъществяване на пазарните връзки и отношения. Например, от гледна точка на предмета, пазарът бива: стоков, на който се извършва покупко-продажбата на средства за производство и предмети за лично потребление; финансов - на него се извършват покупко-продажби на ценни книжа и чуждестранна валута; трудов. - тук обект на пазарните връзки и отношения е специфичната стока "работна сила"; пазар на услугите, които биват от различно естество. Според формите стоковият пазар бива: търговия на едро и търговия на дребно, осъществявана чрез специализирани или универсални магазини; стокови борси и аукциони. От гледна точка на обсега се разграничават: местни, регионални, национални и международни пазари.

В условията на силно развито обществено разделение на труда  се осъществяват милиони производствени операции и се произвеждат стотици и хиляди най-различни блага и услуги. При тези условия, всеки труд е  частица от целокупната трудова дейност. Всяка дейност е количествена и качествена предпоставка на друг труд и дейности. Оттук логично следва изводът, че, за да функционира нормално общественият организъм, съществува обективна необходимост от разпределение на труда и средствата за производство в съответни дялове или части между различните отрасли на стопанството, т.е. необходима е пропорционалност. Тази стихийно регулираща роля изпълнява пазарът с присъщите му икономически категории и закони. В съответствие с изменението на цените /в посока на повишаване или на понижаване/ се изменя търсенето и предлагането на съответната стока и съответно се свива, спира или разширява производството. Тези процеси се съпровождат със съответно движение на капитали и работна сила. В това именно се заключава същността и ролята на така наречената от Адам Смит "невидима ръка". Без централизиран интелект, пазарът решава проблеми, които не могат да решат и най- мощните електронно-изчислителни машини. Няма и не може да има план, който да реши икономическо уравнение с хиляди стоки и милиони най-различни потребители. Следователно, пазарът е вид регулатор на това, какво да се произвежда, колко да се произвежда, а до голяма степен и как да се разпределя.

Пазарът с присъщите му категории (печалба, цени, конкуренция) е двигател на развитието на производителните сили, на техническия прогрес. Това е другата важна функция на пазара. Производителите, които произвеждат по-евтино, а това предполага - с по-съвършени, по-производителни средства на труда, имат шансове да реализират печалба и да оцелеят в конкурентната борба.

Друга важна функция на пазара е мотивационната. Пазарното стопанство е благоприятна среда за можещите, инициативните, предприемчивите. С присъщите му категории и действащи сили пазарът стимулира икономичното и високоефективното използване на производствените ресурси.

Посочените функции на пазара го характеризират като ефективна форма на организация на общественото стопанство. Но неговата "невидима ръка" не може да се намеси в регулирането, потреблението и използването на някои ресурси и продукти. По-конкретно така наречените "пазарни дефекти" се проявяват при потреблението на обществените блага (отбрана, противопожарна защита, образование, здравеопазване и др.). Към дефектите на пазарния механизъм се отнасят външните ефекти ("външни печалби" или "външни загуби"). Те се появяват там, където липсват пазарните закони и  носят изгода за различни потребители, които не плащат за това.

Пазарът диференцира производителите. В процеса на конкурентната борба оцеляват фирмите, чиито производствени разходи са по-ниски от пазарната цена и реализират печалба. Ако разходите са по-високи от пазарната цена, те понасят загуби и се разоряват. Тези процеси водят неизбежно до концентрацията на капитала и на производството, появяват се монополите. Тогава едни пазарни агенти са в по-изгодно положение спрямо други. Нарушава се принципа на равнопоставеността. С пазара са свързани много остри социални проблеми или по-точно те произтичат от него. Той не гарантира правото на труд и доход. Неизбежни негови спътници са: безработицата, инфлацията, икономическите кризи, престъпността и др.

Свали цялата дипломна работа от тук 

Имущество на предприятието като обект на счетоводството

Имущество на предприятието като обект на счетоводството

І. Същност

Всички предприятия, за да усъществяват пълноценно своята дейност, разполагат със стопански средства, наречени активи. Те имат токнкретен състав и изпълняват определена функционална роля. Соъществуват различни източници за получаване на стопански средства(средсва на обственика, кредити от банки и др.) . Източниците за придобиване са различно, но общото между тях е това, че всяко стопанско средство, всеки актив има конкретен източник наречен пасив. Съвкупността от стопанските средства на предприятието (активите) и техните източници (пасивите) образува имуществото ан предприятието. То се изменя непрекъснато в процеса на осъществяване на дейността. Освен собствените средство, предприятията ползват и чужди стопански средства, които наемат о различни предприятия за временно ползване. Имуществото на предприятието като съвкупност от стопански средства и източници за придобиването им, непрекъснато променящи се под въздействието на извършените стопански операции изразява обекта на счетоводството.

Всяко едно стопанко предприятие се характеризира с:

            1.Стопанските средства или активите

2.С източниците на стопанските средства

3.Със стъпанско-правните отнощения

4. Със стопанските операции или процеси

            ІІ. Същност и класификация на активите

1.      Определение- активът е ресурс,контролиран от предприятието в резултат на

минали събития, от които се очаква бъдеща икономическа изгода. Това са

стопански средства на предприятието, които се характеризират по своя конкретен състав и роля. За нуждите на счетоводствотоима значение групирането на активите по тяхната икономическа същност и роля в процеса на осъществяване на дейността. Основен критерий е трайността или ликвидностто, тоест способността им да променят своята форма. Съгласно чл 14 ал 1 от закона за счетоводството, активите се делят на 2 вида

-дълготрайни

-краткотрайни

ІІІ. Дълготрайни активи-характерни белези

Характерно за дълготрайните активи е, че участват многократво в усъществяваната от предприятието дейност, без видимо да променят първоначалната си форма на съществуване. Това са всички средства, в които предприятието е направило дългосрочни инвестиции за реализация на дейността си и служат проължително време, провече от 12 месеца. Те са бавноликвидни активи. Износват се , остаряват.

Износването бива физическо и морално. Какво представлява изхабяване- това е обектиен процес, който се определя чрез начисляване на амртизация.

            Групата на дълготрайните съдържа:

            -амортизируеми активи

-неамуртизируеми активи

-дълготрайни нематериални активи

-търговска репутация бива 2 вида: положителна и отрицателна

-разходи за бъдещи периоди

ІV. Дълготрайни материални активи

Определение –това са установими нефинансови ресурсу, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално веществена форма. И се очаква да бъдат използвани през повече от 1 отчетен период. Те са 2 вида

а) амуртизируеми активи. Тук спадат

-сгради

-машини и обурудване

-съоражения

-транспортни средства

-компютърно обурудване

-обзавеждане и трайни активи (офис обзавеждане, стопански инвентар)

-библиотечни книги

-други дълготрайни активи-инвентарен амболаж

б) неамуртизируеми активи

-природни ресурси

-активи с обществена значимост(паметници, произведения на изкуството,музейни експонати)

            V. Дълготрайни нематериални активи

            1. Определение-това са установими, нефинансови ресуси, които са придобити и контролирани от предприятието. Те нямат физическа субстанция, те са със съществено значение при употребата им. От тяхното използване се очакв бъдеща икономическа изгода.

2. Видове-те могад да бъдат:

-продукти от развойна дейност

-програмни пакети и програми

-права върху ентелектуална собственост

-права върху индустриална собственост

-нематериални дълготрайни активи(права за ползване на наети дълготрайни активи.

            VІ. Дългосрочни финансови активи

1.Определение-това са свободни парични и веществени активи на

предприятието, които се предоставят за ползване от трети лица с цел изгода под форма на лихви, ренти, дивиденти.

2.      Видове

А) дългосрочни инвестиции в съучастия- включват: инвестиции в асоциирани предприятия, дъщерни предприятия и др.

Б) дългосрочни инвестиции в ценни книжа:

-акции

-облигации

-полици-менителници, запис на заповед и др.

В) дългосрочни вземания и предоставяни заеми-дългосрочните всемания са: предоставяне на стоки, продукция на финансов лизинг, кредит или на консигнация за срок по- дълъг от 12 месеца.

Счетоводни сметки - уроци.

Тази статия беше изтрита