НОВО - Минимални Прагове и Професии 2016 - Виж Тук

Пълен списък и промени за актуалните минимални осигурителни прагове и мод по професии за 2016г. Промените са приети и влизат в сила от 01.01.2016г.
От тук можете да прегледате и свалите таблиците с минималните прагове - http://consultbg.weebly.com/105310861074108010851080/minimalni-pragove-2016 

Фирмен Уебсайт за 58лв - Виж Как

Онлайн присъствието е особено важно в днешни дни. За да можете да сте популярни и в интернет пространството е задължително да имате бизнес уебсайт. Само до края на месеца можете да се възползвате от промоция за фирмен сайт тип визитка на цена от 58лв.
Повече информация за този тип сайт виж тук - http://tedbg.com/promo2

Промоция на счетоводни услуги - нови цени за нови клиенти

Промо - счетоводство

Счетоводството е един от най-важните аспекти за правилното функциониране на фирмата. Без добър счетоводител можете да затънете в безброй данъчни ревизии и икономически казуси. Не пестете от качествено счетоводство за да можете да сте спокойни при данъчни проверки и навременно подаване на всички необходими декларации към НАП и НОИ.  А само сега можете да се възползвате от по-добри цени за счетоводно обслужване за град Пловдив. Научете повече тук - Промоция счетоводни услуги

Информация за фирмa - Риуорд Гейтуей

Име на фирма : "РИУОРД ГЕЙТУЕЙ (Обединено Кралство) ООД - клон" КЧТ

ЕИК/ДДС:  202945383 / BG202945383 , Фирмата е регистрирана по ДДС

Изписване на английски език : REWARD GATEWAY (UK) Ltd. Branch

Адрес и седалище на фирмата : БЪЛГАРИЯ област Пловдив, община Пловдив гр. Пловдив 4000 район р-н Централен бул.Христо Ботев No 92Б, бл. А, ет. 8

Предмет на дейност : Софтуерни услуги и програмиране на територията на Република България, консултантски услуги и обучение, внедряване, разработване, управление и/или промотиране на софтуерни и програмни продукти, поддръжка, наемане и отдаване под наем на оборудване и софтуер, изграждане, ремонт и поддръжка на компютърни конфигурации и мрежи, търговия на едро и дребно с компютърна техника и консумативи, комисионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки, лицензионни сделки, сделки с интелектуална собственост, рекламни, информационни, програмни, импресарски и други услуги, лизинг, вътрешно и външнотърговска дейност, продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и посредничество при всякакъв вид сделки и дейности. Клонът има право да извършва всякаква друга дейност, допустима съгласно действащото българско законодателство при спазване на всички лицензионни, регистрационни и други изисквания.

Представители :  Ричърд Уилям Хърд-Ууд  / Джоузеф Гонт

Свързана информация за фирмата  : риуорд гейтуей в 24 часа, риуорд гейтуей в plovdiv24 ,риуорд гейтуей в findbiz, риуорд гейтуей в DDSnomer

Други възможни начини на изписване на фирмата : Riuord Gejtuei ; Реуорд Гетуей ; Riward Geitei ; Reuord Getuei

Ико -3

I .Основни принципи на икономическо поведение.са:-ресурс на ограниченост и граници на производствените възможности;-алтернативни разходи/цена/;-какво,как и за кого да се произвежда.- всяко решение на икономическа страна :ограничеността на ресурсите е основната причина за икономическото мислене;човешките потребности се развиват и променят непрекъснато нарастват и се усъвършенстват; в условията на оскъдица ние трансформираме ресурсите така, че да ни удовлетворяват. II .Типове икономически системи.Пазарни структури.-традиционна икономика-стопанството е натурално;колективен характер;-пазарна икономика-доминира частна собственост;-командна икономика -обществена/държавна /собственост;-смесена икономика-традиционната,пазарната и командната икономика не съществуват в чист вид.Смесената икономика се основава на пазарните механизми.Пазарни структури-съвършен/конкурентен/пазар ,при който нито един продавач не е в състояние да оказва влияние в/у пазара и цената-несъвършен пазар,при който съществуват производители,които могат да въздействат в/у пазара определяйки цената. Съществува като:Монопол,при който една фирма е единствен производител на продукт за който няма близки заместители и тя има пълно влияние в/у цената и обема продукция.Монополистическа конкуренция,която е пазарна структура с много на брой фирми произвеждащи диференцирани продукти,което дава на фирмата известна пазарна власт.Олигопол,който е пазар с не много на брой,относително големи продавачи,доминиращи, но запазващи конкуренцията помежду си.Два типа пазари -пазар на производствените фактори на който домакинствата продават,а фирмите купуват производствени фактори.-пазар на продукти на който фирмите продават,а домакинствата купуват стоки и услуги. III .Еластичност на търсенето и предлагането.Видове еластичност и измерване.е понятие изразяващо реакцията на търсенето /зависима,променлива/предизвикана от промяната на даден фактор/незав.променлива/Е= когато изменението на променливите се отнася към даден момент/начален или краен/се изчислява точкова,моментна еластичност на търсенето когато изменението е към средното значение на начална и крайна величина се изчислява средна или дъговата еластичност на търсенето.Ценова еластичност на търсенето отразява дадена стока към промените в нейната цена.Кръстосана еластичност на търсенето една стока предизвикана от промяната в цената на друга стока.Доходова еластичност на търсенето показва как реагира търсенето при промяна на дохода на потребителите.Еластичност на предлагането изразява силата и реакция на предлагането,предизвикана от промяната във факторите,които определят.Тя има важно значение за поведението на производителите, и за тяхната ценова политика.Ценова еластичност на предлагането изразява реакцията на предлагането на промените в цената на стоката.Изчислява се % отношение изменение на количеството и цената.Може да бъде точкова и средна. А в зависимост от коефициента на еластичност, предлагането може да бъде нееластично,съвършено еластично,нормално еластично,еластично и нееластично.Кръстосана еластичност на предлагането изразява изменението на предлаганото количество и стоката в зависимост от промяната в цената.Еластичността на търсенето е понятие изразяващо реакцията на търсенето/зависима променлива/предизвикана от промяната на даден фактор/независима променлива/Предлагането изразява всички количества от дадена стока,които фирмите желаят и могат да предложат на пазара при различни цени.Предлагането се оценява за определен период от време;за предлагането факторите се обособяват на ценови/цената на стоката/и неценови/всички фактори извън цената на стоката/-точкова,моментна еластичност на търсенето;средна или дъгова еластичност на търсенето;ценова еластичност на търсенето;кръстосана;доходова еластичност на търсенето Ценова еластичност на предлагането и ; кръстосана еластичност на предлагането. IV .Особености при търсенето и предлагането на фактори на производство.Особености при търсенето :-търсенето на фактори е вторично,производно от търсенето на благата произведени с тях.-търсенето на производствени фактори е взаимозависимо и се определя от това дали факторите на производство са взаимодопълващи се или взаимозаместващи се -търсенето на ресурсите зависи от склонността на фирмата да разширява производствените си разходи.Ако цената на ресурсите пада,но фирмата не може да си позволи по-големи разходи,търсеното количество не се увеличава.- търсенето на производствените фактори се определя от тяхната възвращаемост,фирмата ще наема допълнително количество фактори само ако те възвръщат напълно направените разходи за тях.В краткосрочен период търсенето на производствени фактори се определя от правилото за максимизация на печалбата.Предлагане на факторите на производство.върху предлагането на фактори влияят:оскъдността на ресурсите /в краткосрочен период/;мобилността на факторите /в зависимост от изгодите -доходи,условия на труд и др./;времето/дългосрочния период/;техническия и технологичен прогрес/производителни и ефективни фактори/;институционалните фактори/особено държавното регулиране/ V .Рента-доходите от фактора земя.Рента-доход от фактора земя;рентата е периодичен не трудов доход от недвижим имот.Подземлената рента като една от формите на факторния доход и разновидност на икономическата рента.Подземлената рента е доходът,който се получава от производствения фактор земя.Подземлената рента е чиста икономическа рента.Икономическата рента е дохода който се получава с оскъден фактор земя.Факторен доходсе състой от 2части:1.трансферен доход и 2.икономическа рента. Рентата съществува поради факта, че търсенето на производствени фактори е производно. От това следва да се отбележи, че високата стойност на рентата се определят във връзка с високите добиви, които се получават от земята, за която тя се плаща.Поземлената рента е цена за притежаването и използването на земята като оскъден. VI .Интернет-организация,използване. За да се стигне до съвременния феномен интернет компютърната техника е ползвана в следните няколко подхода:1.Централизиран подход-големи изчислителни машини под формата на листингов файл,режим на отложено изпълнение,2.Системи за теле обработка СТО-неинтелигентен входно изходен ресурс сам въвежда своите данни участва в обработката и получава краен резултат,3.Децентрализиран подход -интелигентен изчислителен ресурс,обработка с определена сложност,апаратни платформи,взаимодействие м/у различни приложни процеси/разплащане по електронен път/През 1969г.се поставя началото на интернет ера на големи изчислителни системи проекта АБА и за нуждите на военното министерство на САЩ започва изграждането на мрежата „АРПА“Особености:1Глобалност,2.Децентрализация,3.Отвореност,4.Нееднороден състав,5.Универсалност,6Надеждност,7Изобилие,8.Интерактивност,9.Потребителси контрол,10.Инфраструктурна независимост,11.Цифровизация. Структурата на интернет може да бъде представена като съвкупност от следните компоненти:1.Комуникационна инфра структура,2.Различни по възможностс-ми и апаратни ресурси,3.Софтуери-приложения,4.База данни,5.Участници,които създават,развиват,навигират в интернет средата. VII .Правна норма.Действие и тълкуване на правните норми Е общо правило за поведение, в което са установени правата и задълженията на нейните адресати.Общо задължителния характер на което/на правилото за поведение/е гарантирано със специфични правни средства.Тя е съвкупност от юридически права и задължения.В структурата на правните норми са включени три специфични елемента:хипотеза;диспозиция и санкция.Действия и тълкуване Действието на правните норми е триизмерно – във времето, в пространство и спрямо лицата. Действието във времето обхваща началния и крайния момент на действие на една правна норма. Принципът е, че правните норми пораждат своето действие от момента на обнародването им в държавен вестник. По изключение правните норми имат обратно действие т.е. назад във времето, но това трябва изрично да бъде посочено в нормативен акт. Действието на правната норма в пространството е в зависимост от териториалния обхват на правомощията на нейния автор. Принципът е, че правните норми действат по отношение на всички субекти, които се намират на територията на страната освен тези с особен статут на пребиваване. VIII .Правни отношения са вид обществени отношения,които протичат в съответствие с изискванията на правните норми.Правото не създава обществените отношения. То отразява себе си, родовете и видовете белези на фактическите обществени отношения. На тази основа определят правата и задълженията на участниците в тях и правните последици, гарантиращи протичането им. Това означава, че правните отношения имат фактическо – юридическа същност. Правните отношения магат да бъдат:- материалноправни и процесуалноправни;- частноправни и публичноправни;- международноправни и вътрешноправни;- и поотраслови гражданскоправни. Правните отношения са винаги конкретни и протичат между два персонифицирани субекта.От тази гледна точка не съществуват абсолютни правни отношения.Абсолютни и относителни са само субективните права. IX .Юридическа отговорност е система от правоотношения,произтичащи при наличието на състав на правонарушения със субекти от една страна,държавен орган и от друга страна,правонарушител,главното в съдържанието на които са определянето и реализирането на мярка на отговорност.Определение за юридическа отговорност е ,че тя е система от правоотношения със специфични институционални характеристики.Обстоятелството,че юридическата отговорност се проявява като система от правоотношения,е неин основен институционален признак. X .Гражданско право.Предмет и принципи на гражданското право. Гражданското право като отрасъл на правото е съвкупност от правни норми,които уреждат статута /правното положение/на гражданско правните субекти и правоотношения м/у тях.Гражданското право е правен отрасъл на обективното,субективното и позитивното право и правна наука.Гражданското право като комплексен отрасъл ,който включва вещното право,облигационното право,правото на интелектуална собственост,семейното и наследственото право.Онова,което отличава гражданското право от останалите клонове на частното право е предметът на регулиране.По отношение на предмета на регулиране съществуват две тези:Според първата,предметът на гражданско право е онова в/у което въздействат неговите правни норми.От тук и извода,че гражданското право регулира имуществените правоотношения м/у гражданско правните субекти и свързаните с тях лични не имуществени отношения.Според втората теза,предмет на гражданско право е правният статут на гражданско правните субекти и правоотношенията на равнопоставеност,които съществува м/у тях. XI .БВП-понятие,особености на БВП като измерител.Методи за изчисляване на БВП.Понятие за повторно броене и добевена стойност. Брутният вътрешен продукт (GDP) е пазарната стойност на всички крайни стоки и услуги произведени на територията на страната за определен период от време.Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция.Често БВП се използва като показател за стандарта на живот на определена нация.БВП е крайна стойност на всички стоки и услуги,произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период-най-често годишен.Брутен и нетен вътрешен продукт - БВП включва в себе си амортизациите, а нетния ги изключва. Номинален и реален БВП. Номиналният БВП е продуктът изчислен по текущи цени за годината.Ако той не се сравнява с БВП, произведен в други периоди е в същото време и реален. Реалният БВП е номиналният коригиран с инфлацията.Отношението между номиналния и реалния БВП се нарича дефлатор. Потенциален и фактически БВП.Потенциален БВП е продуктът, който може да се произведе при пълно и ефективно използване на съществуващите производствени ресурси.Действителният БВП отразява фактически произведения БВП, който е резултат на действителното използване на производствените ресурси. Разликата между потенциалния и действителния БВП се нарича разрив на БВП.За производителите той е сума от стойностите на произведените крайни стоки и услуги. За собствениците на ресурси БВП е сума от получените доходи. За потребителите той е сума от разходи, с които те възстановяват производствените ресурси (труда, капитала, земята). Пазарът е механизмът, чрез който се осъществяват макроикономическите циркулационни потоци и БВП се проявява като съвкупна стойност, съвкупни доходи (AI) и съвкупни разходи (AE). Подходи за измерване Производствен подход. Добавена стойност, междинен и краен продукт. БВП разбиран като производствена категория предполага производствения подход за неговото измерване (методът на продукто потока). Като пазарна стойност на крайните продукти той се измерва чрез сумата от пазарните цени на стоките и услугите, които фирмите са произвели. Това налага да бъдат разграничени междинен, краен продукт и добавена стойност. Производството на дадена стока, годна за крайно потребление, преминава през различни производствено и технологично обособени етапа. Благата, които са произведени в отделните етапи и се използват като производствени (изходни) ресурси в други се наричат междинни продукти (стоки). Те имат единствено производствено предназначение и осъществяват връзките между отделните етапи на производството. Съществуват като суровини, материали, горива и т.н. Крайните стоки и услуги се използват от крайните потребители (домакинства, фирми, правителство, чуждестранни потребители) за потребление, инвестиции, износ или от държавата. Те са преминали през всички фази на производство и не се връщат отново там като изходни ресурси. Предназначени са за крайно лично или производствено потребление.Ако БВП се изчислява като сбор от продуктите, произведени на всеки отделен етап, /жито;брашно;произв. на хляб;продажба на хляб;общо/Неговата стойност съдържа така нареченото повторно броене на междинните продукти (жито и брашно), които се използват като производствени ресурси в отделните етапи. БВП се изчислява като сума от крайни продукти Стойността на крайния продукт фактически е сумата, от стойностите, които се създават на всеки етап на производство. Новата стойност, създадена в отделните фази на производствения процес се определя като добавена стойност.Тя е разлика между пазарната цена на произведения продукт и междинния продукт, използван за неговото производство. В този смисъл добавената стойност представлява сумата от доходите на производителите на отделните етапи на производство. Добавената стойност може да се определи както за отделната фирма, така и за цялата икономика. За отделната фирма тя включва работната заплата, капиталовите амортизации, лихви по кредити, рентни доходи, нормална печалба и др. Показва фирмените разходи, които са необходими за преработката на междинния продукт в друг междинен или в краен продукт. В рамките на икономиката добавената стойност включва компенсации на наети лица (работна заплата и социално-осигурителни вноски), смесени доходи, нето данъци върху производството и потреблението на основен капитал и нето опериращ излишък. Отчитана за цялата икономика, добавената стойност служи за измерване на БВП. Затова по производствения подход БВП се изчислява като сума от добавената стойност. По този начин се изключва повторното броене при измерването на БВП.Разходен подход за измерване на БВП. БВП като пазарна категория предполага използването на разходния подход при измерването му. Той тълкува БВП като сбор от разходите на икономическите субекти. Според този подход БВП е сума от разходите, които крайните потребители правят за неговата реализация. В този смисъл той включва крайното потребление на продукта за една година. Съвкупните разходи включват потребителските разходи, инвестиционните разходи, държавните разходи, нетните разходи на чужди потребители.Доходен подход за измерване на БВППазарът е механизъм, който осъществява макроикономическия оборот и превръща доходите в разходи и обратно. Това означава, че ако се съберат всички доходи в едно общество трябва да се получи сумата равна на сбора от всички разходи. Затова икономическата теория предлага доходния подход за измерване на БВП. Според него БВП е сума от доходите на икономическите субекти и включва:Компенсациите на наетите лица;рента;лихва;печалба;косвени данъци;субсидиите;амортизации.В България БВП се изчислява чрез производствения метод по икономически сектори, чрез елементите на добавената стойност и чрез компонентите на крайното използване.За пресмятане на БВП се използват 3 основни подхода:производствен свързан с определянето на добавената стойност, разходен и доходен. XII .Икономически растеж.Условия и фактори на икономическия растеж.Показатели за икономически растеж. Икономическият растеж може да се дефинира като процес на количествено нарастване и качествено изменение на производствените възможности на икономиката и в резултат на това процес на нарастване на БВП. Той отразява взаимодействието между производствените фактори, разпределението и потреблението на БВП. Съдържа в себе си както връзката между количествените и качествените изменения в ресурсите на производство и неговите резултати, така и нивото на икономиката и способността й да удовлетвори потребностите на хората. Следователно в икономическия растеж се открояват функционалните взаимозависимости между производствения потенциал на икономиката, ефективното му използване и ръста на резултатите от него.Всеобхватността на икономическия растеж позволява да бъде анализиран от гледна точка на неговия резултат. В този смисъл той изразява нарастването на националното производство, на потенциалния и действителния БВП.Икономическият растеж е само възходящият етап от икономическото развитие.Икономическият растеж е скорост на икономическо развитие и е динамична категория.Значението на икономическия растеж не може да бъде еднозначно определено.Положителните му оценки се свързват с възможността икономиката да се доближава до пълната си заетост, с откриването на нови работни места, ефективното използване на производствените фактори, нарастването на доходите на икономическите субекти и т.н. Икономическият растеж позволява държавата да разшири социалните си програми, с което да се осъществи по-справедливо разпределение на националния доход. Ръстът в икономиката позволява да се отделят повече средства за образованието, здравеопазването, науката, екологията и т.н.Но икономическият растеж 3 има и отрицателни последици. Те се отнасят до хищническо използване на ограничените и невъзпроизводими производствени ресурси, до изостряне на екологичните проблеми, до влошаване на здравословните условия на живот и т.н. Това именно даде основание да се заговори за границите на икономическия растеж, за необходимостта той да се управлява в определени темпове, за да се намалят отрицателните му ефекти.Икономическият растеж се определя от редица фактори. Под фактори на икономическия растеж се разбират всички процеси и явления, които се отразяват върху мащабите на производствения потенциал, ефективното използване на производствените ресурси и нарастването на реалния обем на БВП. Икономическата теория все още ги разграничава на вътрешни и външни, независимо че глобалните процеси и отварянето на националните икономики размива тези граници.Вътрешните фактори обхващат природните, предприемаческите, информационните ресурси, работната сила, капитала, технологиите, структурите в националната икономика и т.н. Количеството и качеството на тези фактори определя потенциала на една икономика и перспективата в нейното развитие.Външните фактори включват външнотърговския обмен, международното движение на капитали, международните кредити, международните инвестиции, участието в международното разделение на труда и в интеграционните отношения, международното коопериране и т.н. Транснационализацията, интеграцията и глобализацията на световната икономика повишава значението на тези фактори на икономическия растеж.Факторите на икономическия растеж се разграничават още на икономически и извъникономически (социални, културни). Икономическите могат да се обособят на екстензивни, които влияят върху икономическия растеж чрез количественото си увеличаване и интензивни, които стимулират икономическия растеж чрез качествените си характеристики.Възможно е и разграничаването на основни (капитал, природни и трудови ресурси) и допълнителни (предприемачески, управленски умения); преки (непосредствено определят икономическия растеж - обем и качество на производствените ресурси) икосвени (благоприятстват влиянието на преките - данъците, пазарните структури, получаването на кредити); самостоятелно и интегрално действащи фактори и т.н. Икономическата теория обособява фактори свързани с търсенето, разпределението и с предлагането. Факторите на търсенето определят възможностите за реализация на БВП - потребителски, инвестиционни, държавни разходи, увеличаване на износа и т.н. Факторите на предлагането определят възможностите за икономически растеж - производствените ресурси, данъчната система, външнотърговските условия и др. Фактори на разпределението, определят разпределителните обстоятелства на икономическия растеж - алокацията на производствените ресурси, механизмът на разпределение на доходите и др.Всички фактори въздействат върху потенциалните възможности на икономиката за икономически растеж, върху качеството на икономическия растеж, върху ефективността на икономиката и т.н. Тяхното действие е взаимозависимо и комплексно. Особено важно е да се констатира, че даден фактор при определени условия може да стимулира растеж, при други условия да го ограничава. Това налага да се променя комбинацията между факторите и адаптацията им към новите условия.Типове икономически растежВ зависимост от преобладаващото действие на едни или други фактори, в зависимост от взаимовръзката между тях, се разграничават няколко типа икономически растеж.В зависимост от съотношението на екстензивни и интензивни фактори:Екстензивен. Икономическият растеж е резултат на количественото нарастване и качествената неизменност на производствените ресурси.Интензивен. Икономическият ръст се постига за сметка на рационалното и ефективно използване на производствените фактори. Най-голямо значение имат научните открития, технологиите, образованието и професионализма на трудовите ресурси, ефективната организация и управление на бизнеса и т.н.Двата типа икономически растеж на практика не се проявяват в чист вид, тъй като факторите на икономическия растеж влияят върху икономиката едновременно и взаимозависимо. В този смисъл от пропорцията между тях икономическият растеж се разглежда като предимно интензивен или предимно екстензивен.Показатели на икономическия растеж са:трудоемкост/производителностнатруда/;Капиталоемкост /капиталоотдаване/;Материалоемкост/материалоотдаване/Резултативни показатели оценяват ефекта на икономически растежИнтегрален показател:Действат комплексно но в различни посоки;взаимно се допълват и заменят . XIIIУправленски функции.Управлението е човешка дейност,която цели ч/з използване на ресурси да се постигне определен икономически резултат.Най-важни функции на управлението като процес са:1.Прогнозиране/предвиждане/2.Анализиране/да събереш инфо да е обработиш и да откриеш причините/3.Израбонване на алтернативи за дейност/неправилно взет заен,нова технология и др./4.Организиране/да се създаде ор-ция за повишаване класиф. На персонала/5.Контролиране/проверка на това как и какн.во става/6.Координиране/съчетание на дейности/7.Отчитане/дали ефективно сте си сложили парите/Планирането е основна управленска функция. Най-същественото в съдържанието на планирането се заключава във вземането на предварителни решения за това какво да се прави, как да се прави и кой да го прави. Всяка организация се изгражда в името на постигането на определени цели. Те играят важна роля в цялостния управленски процес. Те определят посоката на действие на отделните индивиди, групи и организации. Целите определят мотивацията на персонала, като показват ориентира, към който всички трябва да се стремят.Всяка организация се изгражда в името на постигането на определени цели. Те играят важна роля в цялостния управленски процес. Те определят посоката на действие на отделните индивиди, групи и организации. Целите определят мотивацията на персонала, като показват ориентира, към който всички трябва да се стремят.Действията представляват специфични дейности, с които се планира да бъдат постигнати целите.Ресурсите са ограниченията, с които управляващите трябва да се съобразяват при реализирането на планираните действия.Начините за изпълнение представляват средствата, с помощта на които се изпълняват предвидените действия.Както всяка друга функция, организирането е съвкупност от управленски дейности. Функцията организиране е тясно свързана с всички други функции и с всички фази на управлението. КонтролФункцията контрол играе ролята на обратна връзка в управлението. В резултат на контрола управляващият орган получава информация за състоянието на обекта на управление, за настъпилите изменения в резултат на въздействието на външната среда. По същество контролът е проверка за това как се изпълняват предварително набелязаните цели, планове, задачи.Между контролирането и другите управленски функции съществуват тесни връзки. Най-силни са обаче връзките между контрола и регулирането.регулиране Една от най-важните цели на управлението е да се запази, подържа и усъвършенства състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната подсистема. Това става чрез осъществяване на функцията.Регулирането представлява компенсиране или пълно отстраняване влиянието на неблагоприятните фактори вътрешни и външни, които нарушават нормалното функциониране на системата и отклоняват изходаЕдна от най-важните цели на управлението е да се запази, подържа и усъвършенства състоянието на подреденост, на организираност на управляващата и управляваната подсистема. Това става чрез осъществяване на функцията регулиране.Регулирането представлява компенсиране или пълно отстраняване влиянието на неблагоприятните фактори вътрешни и външни, които нарушават нормалното функциониране на системата и отклоняват изхода й от предварително зададените параметри, приети за нормални. Равновесието на системите се дължи на регулирането. По тази причина някои автори разглеждат регулирането като равнозначно понятие на управлението. XIV . Управленска структура.Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената цел. В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. Към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор. Средно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите.Основни елементи, които изграждат съдържанието на организационно-управленската структура са: 1)Властта в основата на всяко управленско отношение стои.2)Органи на управление. Това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща власт, формираща необходимото поведение за постигане на общата цел. 3)Комуникационни канали (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях. От организационната структура на една организация зависи цялата й ефективност. В тази връзка от изключително значение е нейното структорно диференциране. Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация; количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен. Типове организации: на управленската структура.1.Линейна. Това е най-старата структура. Тя е възникнала при военните. |Пригодена е за системи, чиито подсистеми не си взаимодействат. Всички управленски функции се осъществяват от един мениджър. Тук е налице пряко въздействие върху процеса. 2|)Функционална.Създават се съответно управленски органи, които изпълняват една или няколко средни функции. Управленски функции се изпълняват от една или няколко сродни функции. Те се изпълняват от няколко функционални ръководители. Така се нарушава принципа на единоначалието. Всеки подчинен се управлява от няколко управляващи. 3)Линейно-щабна. Синтез между 1 и 2 понеже на управлението са необходими широк кръг знания и се създават щабове. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни но не притежават власт. 4)Линейно-функционална. Тук звената от специалисти не само предлагат варианти за решения, но им са предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.Управленска структура е управлението на дадено предприятие.параметри:1.ниво на управление;2.управленско звено;3.брой на управленския персонал;4.мащаб на управляемост;5.организационно структурен статус. ВИДОВЕ УС три:1вид линейна/пирамидална/решенията се взимат от едно лице или едно управленско звено.прилага се в малките предприятия евтина решенията се придвижват бързо.2вид функционална;в големи предприятия ;дава възможност за централно ръководство.3вид Дивизионална/разнородна/в големите предприятия,които са различно продуктово ориентирани. XV .Търговски дружества,същност и видове. Търговското дружество е основен стопански субект,като това е неговото икономическо качество.На второ място то е юридическо лице,което определя неговото правно качество.Търговското дружество има и търговско качество-то е търговец по организационна форма,по регистрация.Икономическото и търговското качество са неразривно свързани. Търговските дружества са ограничени на брой т.е. могат да се създават търговски дръжества само в някоя от формите, предвидени в ТЗ: СД, КД, ООД, АД, КДА. Видове търговски дружества1) Персонални и капиталовиПри персоналните от значение е личността на съдружника има задължение да участва с личен труд в дейността на дружеството. Безспорни персонални дружества са СД и КД. 2) в зависимост от акта, с който се образуват – договорни и уставни.Договорните дружества се образуват с дружествен договор: СД, КД, ООД. Докато при АД и КДА се изисква устав. Не е достатъчен само договорът/уставът – трябва и вписване в тръговския регистър, а обнародването за ООД и АД има само информативно действие. Вписването има конститутивно действие.3) по отношение на отговорността – базира се на това, дали съдружникът отговаря и с личното си имущество (дали е субсидиарно отговорен) или отговаря само до размера на направената от него вноска. Това деление произтича от делението на дружествата на персонални и капиталови. АД = дружество на едрия капитал. АД не се изисква лично участие на акционерите. Минимално изискуемият капитал е 50 000 лв. (посочен е в ТЗ), освен при дружествата, за които има отделни закони .Според отговорността на задълженията на съдружниците дръжествата се поделят на 4 вида:1)дружество,вкоето всички съдружници отговарятнеограничено,солидарно.Такива са СД.;2)дружество,в което всичкисъдружници отговарят неограничено.Представители са ООД и АД.;3)дружество,в което една част от съдружниците отговаря ограничено,а друга част неограничено.Такива са КД и КДА.;4)дружество,в което едни и същи съдружници носят и двата вида отговорност.Търговските дружества се делят още на колективни,към които се отнасят СД,КД и КДА и на еднолични,към които спадат ЕООД и ЕАД.В зависимост от учредителният акт търговските дружества се поделят и на договорни и уставни.Договорните се основават на договор.Такива са СД,КД и ООД.Уставните имат за основа устав и към тях се отнасят АД и КДА. XVI .Търговска несъстоятелност.Същност и роля. е съдебно производство на универсално принудително изпълнение за удовлетворяване кредиторите на длъжник (обикновено това е търговец), който е неплатежоспособен или свръхзадължен. Проблемите на търговската несъстоятелност се разглеждат от търговското право. Същност на търговската несъстоятелност - тя се разглежда в материално-правен и процесуално-правен смисъл :1. Мателиално-правен смисъл - разглежда се правното състояние на физическите или юридическите лица - търговци, което е последица от откриване на производтвото по несъстоятелност от такива лица. 2. 2.Процесуално- правен аспект търг.несъстоятелност е съдебно производство; процедура, която е способ за универсално принудително изпълнение с/у длъжника - търговец.Търг.несъстоятелност е съдебно производство по обявяване един търговец за неплатежоспособен и/или несъстоятелен поради неспособност да изпълнява паричните си задължения.Целта е от една страна да бъдат удовлетворени интересите на кредиторите, а от друга-да бъдат потърсени възможности за оздравяване предприятието на длъжника. Удовлетворяването става чрез осребряване на имуществото на длъжника или чрез приемане на план за оздравяване на търг. предприятие.Основни принципи на търговската несъстоятелност :1. При уредбата на несъс-тоятелността се изхожда от принципа след производст-вото по несъстоятелност да се даде възможност за нов старт на длъжника; да не се сведе до цялостно унищожаване на търговеца.2. Ограничаване на инфамията (инфамия обезчестяване, опозоряване на търговеца).3. Силният акцент на възможността да бъде оздравено предприятието на търговеца по време на производството. Могат да се потърсят възможности за стабилизиране, оздравяване на предприятието,Несъстоятелонстта е различна от : фалит и банкрут Органи в производството по несъстоятелност : 1. Съдът по несъстоятел-ността - това е окръжният съд по седалището на тър-говеца. Съдът е основния орган в производството. Всички действия се извър-шват пред него и с негово разрешение. Той контро-лира и води цялото произ- водство по несъстоятелност.2. Синдик - ТЗ създава спе-циални правила за право-мощията му. Той може да е физическо или ЮЛ, като за ФЛ се предвиждат опр. предпоставки : да не са били осъждани; да не са кредитори в производството по несъстоятелност; да ня-мат лични отношения с длъжника и пр. Няма огра-ничение синдици да бъдат и чуждестранни лица. Син-дикът се назначава от съда, като предложението за син-дик се прави от първото събрание на кредиторите. Синдикът организира цялата процедура в производ-ството по несъстоятелност : - той представлява предп- риятието или търговеца; - управлява търговското предприятие на обявения в несъстоятелност; - сравнително рядко сключ-ва търговски сделки, но из-цяло продължава управ-лението на сключените сделки; - издирва кредиторите и изготвя списък на тези, кои-то ще се удовлетворяват с т.нар. приети вземания. синдикът събира парич-ните вземания на длъжника и издирва неговото имущес-тво, за да предприеме мерки за неговото запазване или охраняване; - той има правото да пред-ложи план за оздравяване на предприятието; - осребрява имуществото на длъжника, за да могат да бъдат удовлетворени кредиторите. 3. Временен синдик - открива се от съда и има всичките правомощия на синдика. Той действа до провеждането на първото събрание на кредиторите, на което се избира постоя-нен синдик. 4. Кредитори - те формират няколко органи : първо общо събрание на креди- торите - то изслушва док-лада на временния синдик; избира синдик и предлата на съда назначаването му; избира комитет на креди-торите. събрание на кредиторите - изпълнява функция като първото събание и много други. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания. Комитет на кредиторите - той е фа-култативен орган. Обявяване в несъстоятелност : Обявяването става със съдебно решение и се вписва в "Държавен вестник" когато :- план за оздравяване не е предложен;-план е предложен, но не е приет;- производството по несъстоятелност е възобновено;-констатирана е неплатежоспособност и че по- нататъшни действия на длъжника само ще навредят. XVII .Месо-морфологичен строеж,химичен състав и органолептични свойства. Месото се добива от животни след клане. След клането им се отделя месо/трупна маса/,;субпродукти /бял и черен дроб,сърце,далак,бъбреци,черва,стомаси,хронопровод,висменка и др./ ;технически суровини /кожите и кръвта/. Под месо най-често се разбира мускулатурата. То обаче включва и костите, тлъстините, кръвоносни, нервни и лимфни съдове, сухожилия и хрущяли. Към субпродуктите се причисляват глави вътрешни органи, млечни жлези, лимфни възли, опашки, крака, отрязани под китковата и скакателна става без копита. Към техническите суровини се причисляват кръвта, кожата, кости, рога, копита, косми, пера. Морфологичен строежМесото се състои от мускулна, съединителна,мастна,нервна и костна тъкан. Мускулна тъкан. Представлява по-голямата част от кланичната маса на животните и е с най-ценните хранителни качества от останалите тъкани Съединителна тъкан. Представена е от сухожилията, връзките, фасциите, епи-, пери- и ендомизиума на мускулите. Тя свързва отделните органи и части като изпълнява ролята на посредник при обмяната на веществата в тъканите. Количеството и се движи от 9 до 14% Мастна тъкан. Тлъстините са втората по важност съставна част на месото. Количеството им зависи от охранеността на животните от 3до40%.Костна тъкан. Представлява от 7 до 30% от масата на животните. При младите, неохранените и мъжките животни процентът е по-висок. Химичен състав на месото Вода. Водното съдържание в месото варира от 72 до 75%. Мазнини. Те определят енергийната стойност на месото и влияят върху органолептичните му свойства от3 до 40%Белтъчини. Представляват 18-22% от месото. Минерални соли/калций и фосфор/до 1,2%Екстрактни в-ва/кератин,гликоген и млечна киселина/до 1,7%Витамин „Б“ Ензими/ферменти/пероксидоза-показва,че месото е от здраво животно.Органолептика на месото :1.външен вид и цвят на месото2.консистенция/ч/зопипване/3.Миризма4.Състояние на мазнини-определя се цветът,консистенцията и мирисът на тлъстините5.състояние на костния мозък-изследва се цветът,консистенцията,миризмата и блясъка.6.състояние на сухожилията-проверява се цветът и еластичността им. XVIII .Месни произведения-видове.Изисквания към суровината за производство на малотрайни варени и сурово-сушени пушени колбаси.В зависимост от начина на обработване на суровините се различават месни произведения от раздробено и нераздробено месо.Към първата група спадат- варените малотрайни колбаси.Към втората група спадат солени,солено-пушени и варено -пушени меснипроизведения от нераздробено месо.-бекон,шунки,филета,пастърми.Варено-пушени малотрайни колбаси се употребява говеждо или биволско месо,свинско месо,сланина,черва,сол и подправки.Трайни и полутрайни сушени и сурово -пушени колбаси за производството им се използва добре охладено говеждо и свинско месо и сланина,добити от здравижив.Не се допуска воднисто свинско месо.Месата се смилат на Волф.Луканките се сушат около 40дни при t 12-15и влажнос на въздуха 75-80%. XIX .Основни маркетингови концепции.Във времето са възникнали пет основни маркетингови концепции:1.производствена маркетингова концепция2.продуктова маркетингова концепция3.търговска маркетингова концепция4.традиционна маркетингова концепция5.концепция на социално-етичния маркетингТези концепции показват развитието на маркетинговата мисъл във времето. В съвременността се препоръчва прилагането и на петте концепции, като винаги една от тях е водеща(доминираща) в маркетинговата ориентация на фирмата. А) производствена маркетингова концепция(основната част от потребителите са с ниски доходи, т.е.ще се търсят продукти с по-ниска цена). Тя се прилага широко. Фирмите се стремят към масово Commented [1]: Commented [2]: производство, което ще доведе до намаляване себестойността за еденица продукция. Основната черта на тази концепция е достъпност и ниска цена.Девизът“Максимално производство ниски цени“Б) продуктова маркетингова концепция- залага основно на високото качество на продуктите(т.е. ако фирмата произведе нещо много хубаво, то веднага ще го продаде). Тази концепция е добре приложима в сферата на услугите.продукта само заради качеството му,като са готови да заплатят негоната цена.Търсенето на продукта е постоянно и дългосрочно. В) търговска маркетингова концепция най-често прилагана в България. Тази концепция залага на идеята, че колкото по-високо се въздейства на потребителя, има толкова по-голяма реализация(продажба). Идеята и е продажба на всяка цена. Г) традиционна маркетингова концепция Предполага се ,че фирмите трябва да се насочат към опознаване на потребителските нужди и предпочитания. Трябва да предложат съответният продукт на точното място и точното време. Тази концепция се обосновава чрез три основни предпоставки:1. Задоволява потребностите на купувачите2.обучение и възпитание на сътрудниците от всички отдели на предприятието,кадрови ресурси с инструментите на маркетин-микса3.ориентация към печалба ,непрекъснат контролингД)социално-етична концепция/на разумното потребление/- през последно време производството на редица стоки влизат в противоречие с природата и самия човек.Вредат на околната средаи на човешкото здраве такива са например :-производство на цигали,алкохол;хр.продукти с много мазнини;растителни продукти с пестициди с много нитрати;филми на ужаситеи насилието.Може да бъде прилаган при наличието на следните условия:- държавно законодателство,регламетиращо базиса на социалния маркетинг;-държавна политика;- стимулиране и използване на инвестиции за опазване на околната среда. XX .Потребителско поведение е процес ,който влияесилно и нтензивно в/у състоянието на пазара.Потребителя е потенциалния купувач.Поведението му до голяма степен определя поглъщаемостта на пазара и затова производителя е длъжен да се съобрази с него.Филип Котлър предлага модел на стимулите и отговора на потребителя от който става ясно че м/у стимулите и решението съществува образна „черна кутия“Тя съдържа характеристиката на купувача и начина по който той взема своето решение за купуване.Факторите и условията във външните стимули ,формират намерението коте се заражда в черната кутия по него обаче не трябвя дя се съди за потребителя,а още повече за самия пазар. XXI .Фактори влияещи върху потребителското поведение.Върху поведението на потребителя /мислене,решение и действие/влияят много факторифинансови,икономически,социални ,културни,семейни,лични и др.,който определят решението и действието за покупка.Доходи на купувача в много случай те са определящи;покупката на дадена стока зависи от размера на дохода на купувача.Поддоходна диференциация на населението е основен фактор от който зависи поведението на индивида на пазара.Стопанска и пазарна конюнктура нейното производство да се свива в зависимост от пазарните условия.Влияе е се и от темпа на инфлацията.Социални фактори въздействието в/у поведението на потребителя се осъществява ч/з семейството,социалната и професионална среда в който отделните индивиди изграждат своя ценостнна с-ма.Покупката/вид стока ,качество,количество/ или отказът зависи от начина по който всеки купувач се вгражда в тези фактори.Културни фактори те влияят в/у поведението на потребителяч/з централната нервна с- ма,традиции,куртура,религия.Поведението на пазара при равни други условия се отличава и определя от тях.Психологични фактори действат ч/з психиката на човека;оказват влияние в/у поведението на потребителя ч/з убеждения,предрасъдъци,дълбоки желания.Силно влияещи са рекламата,природни бедствия,житейски сътресения и др.Той трябва да го опознае за да превърне своето предложение в негово желание. XXIIМаркетингова информационна система.Същност и видове маркетингови проучвания.Според ф. Котлър маркетинговата информационна система (МИС) представлява “непрекъсната и взаимодействаща структура от хора, оборудване и процедури по събиране, сортиране, анализиране, оценка и доставяне на подходяща, навременна и точна информация, която се използва от взимащите маркетингови решения с цел подобряване на маркетинговото планиране, изпълнение и контрол”В посоченото определение трябва да се отделят четири основни момента:Първо, става дума за непрекъснато разбиваща се структура от взаимодействащи компоненти: специалисти, необходима техника и процедури.Второ, от процедурна гледна точка МИС включва редовното събиране, сортиране, анализиране, оценяване, предоставяне и използване на необходимата за взимане на управленски решения маркетингова информация.Трето, информацията трябва да бъде подходяща и достатъчна за решаване на конкретните проблеми, да е актуална и предоставена навреме, да бъде точна и обективна.Четвърто, функционирането на МИС не е самоцелно – системата трябва да се използва като основа за подобряване на маркетинговото стратегическо и тактическо планиране, за успешното изпълнение на плановете и за контрол върху тях.Фирмите, които разполагат с по-добри финансови средства, не се задоволяват с провеждане на МП и избягват недостатъците на МП, за това се изгражда МИС.МИС представлява съвкупност от съвременна техника, високо квалифицирани специалисти и процедури за извършване на постоянни събирания на информация по всички проблеми, касаещи дейността на фирмата. МИС осигурява непрекъснат приток на информация към фирмата. Освен това тя обработва, сортира, натрупва информация и по този начин подпомага мениджърския екип. МИС дава възможност непрекъснато да се следят процесите на пазара, както на национално,така и на международно равнище. За това се казва, че МИС е ориентирана към бъдещето и това е основното й предимство пред МП. Големите фирми, които притежават МИС могат да провеждат и МП. Маркетингово проучване.Ако маркетинга се разгледа като технологичен процес то неговия начален етап ще бъде МП. То дава информация и основата, върху които се изгражда следващия етап, а именно формиране на маркетинговата политика на фирмата. МП би могло да се сравни с разузнаването във военната област. Ролята на МП е да обезпечи необходима информация въз основа на която да се вземат по-реални и по-обосновани управленчески решения във фирмата. По този начин ще се намали рискът при производството и реализацията на продукта. Основаата функция на МП е събирането и обезпечаването на информация. Обект на МП могат да бъдат хода на продажбите на продукта, на фирмата, резултатите от рекламната дейност, промените в изискванията и нуждите на потребителите, промените в заобикалящата бизнес среда, потребителската характеристика, качеството и цената на продукта на основните конкуренти и др.За извършване на маркетинговата дейност е необходима следните видове информация: 1. Пазарни информации, т.е информация за пазара, за потребителите, за конкурентите.2. Организационна информация - това е информация за нормативни дейности, указания, стандарти от по-висшестоящи организации.3. Научно-техническа информация - т.е за новостите в страните и по- точно за настъпилите промени в него, за промени в характеристиката на потенциалните потребители.Информацията, която е необходима на маркетинговия отдел на фирмата, трябва задължително да отговаря на определени изисквания - да е достоверна, адектватна, пълна, да постъпва оперативно към фирмата. Необходимата информация на фирмата се набавя чрез изграждане на маркетингови информационни системи или чрез провеждане на МП. XXIII Сегментиране на пазара Сегментиране на пазара или пазарна сегментация е понятие от областта на маркетинга, с което се означава дейност, целяща да се раздели пазара на отделни части (сегменти). Пазарен сегмент се нарича съвкупност от купувачи, които се групират по даден критерий. Потребителите, принадлежащи към отделен пазарен сегмент, откликват по сходен начин на даден комплекс от маркетингови въздействия. Ето защо маркетинговите комбинации за всеки пазарен сегмент се отличават с определена конкретика и специфика.Пазарната сегментация има голямо значение за маркетинговата стратегия, защото благодарение на нея е възможно да се изгради стабилна база за произвеждане на продукт, който отговаря в максимална степен на очакванията и предпочитанията на даден целеви пазар.Пазарна ниша е частта от пазара, от който дадена фирмата има или очаква да придобие позиции носещи основна част от печалбата, тоест това е пазарният сегмент, отговарящ най-точно на фирмената продукция Сегментирането на потребителските пазари се извършва на основата на различни критерии. Най-често използваните групи критерии са:1.географски: географски район, брой жители, гъстота на населението, климат, разстояние до пазара, 2.демографски: възраст, пол, доходи, професия, образование, семейно положение, религия, и други, 3.психографски: социално положение на потребителите, интереси, ценностна система, начин на живот и други, и 4.поведенчески: очаквани ползи от продукта, повод за покупка, статус на потребление, готовност за купуване, отношение към продукта, привързаност към марката и други. XXIV.Позициониране на продукта на пазара.В маркетинга позиционирането е процесът, при който маркетолозите се опитват да създадат имидж или идентичност в съзнанието на техния целеви пазар за продукт, марка или организация.Въпреки че съществуват много и различни дефиниции за позиционирането, вероятно най-разпространената е: идентифициране на пазарна ниша за марка, продукт или услуга, като се използват традиционните маркетингови стратегии (по отношение на цената, промоцията, дистрибуцията, конкуренцията). Позиционирането се случва в умовете и съзнанието на целевия пазар. Това е съвкупното възприятие на един пазар за дадена компания, продукт или услуга, във връзка с възприятието на конкурентите от същата категория. Има три основни понятия в позиционирането:1.Функционално позициониране -Решаване на проблеми - Осигуряване на ползи за клиентите -Получаване на благоприятно възприятие от страна на инвеститорите 2.Символно позициониране -Повишаване на собствения имидж -Идентификация на егото -Принадлежност и социална отговорност -Емоционално изпълнение 3.Позициониране на преживяното -Снабдяване със сетивна стимулация -Снабдяване с когнитивна стимулация. Позиционирането е свързано със самото налагане на продукта като най-добре удовлетворяващ потребностите на сегментите. То убеждава потребителите, че на тях вече се предлага исканият, търсеният продук. XXV .Характерни особевости на екосистемата функции.Екосистемата е съвкупността от биоценоза и биотоп,в която може да се осъществява къговрата на веществата и енергиятаЕкосистемите имат 2основни функции1.позволяват на слънчевата енергия да премине през всички нива на хранителната верига2.позволява кръговрата на веществата.Най-важният фактор определящ броя и вида организми,които могат да живеят в дадена екосистема е размерът налична енергия.Енергията в екосистемата протича от слънцето към автотрофите/производители- фотосинтезиращи организми/,след това към организмите ,които се хранят с автотрофите/растителноядни, в т.ч.и насекомите/и най-накрая към организмите,които се хранят с други организми/консуматори-месоядни/ XXVI .Различия между природните екосистеми и агроекосистемите


1. Потребителско равновесия се постига: Отг.- В точката на допиране между кривата на безразличие и бюджетната линия. 2. Интернет е: Отг.- Глобална мрежа от компютри . 3. Правните норми се състоят от: Отг.- Хипотеза,диспозиция и санкция. 4. Ако всеки гражданин на дадена страна са ангажирани със стопанска дейност,внезапното намаляване на населението би довело до: Отг: Бързо свиване на БНТ. 5. Методите „Портфейлен анализ“ “”PIMS””,Матрица „Дженерал електрик“, Матрица „Ансъф“ при кой анализ се използват: Отг. Стратегически анализ. 6. Търговски са сделките: Отг. Сключвани от търговци при упражняване на търговското им знание. 7. Мениджър на фирма иска да използва сегментационни критерии. Кои от долните би трябвало да избере: Отг. Възраст, пол, образование и размер на семейството. Отг. Начин на живот, местоположение, националност и възраст. 8. Кои от посочените принципо на счетоводството имат важно значение при съсдаването на счетоводна информация за приходите. Отг. Принцип на текущото начисляване. 9. В кое от следните предложения не се съдържа определението за предмета на икономическата наука. Отг. Материалните и духовните потребности. 10. Кое от посочените не е вярно за БНП: Отг. Той измерва само продуктите, разменяни на пазара. 11. Упразленската функция е: Отг. Вид управленска дейност Отг. Задължение на субекта на управление 12. При съставяне на счетоводната политика, изискването за отлагане на признаванети на разхода за авансово платен наем за ползването на зграда е проявлението на принципа на: Отг. Текущото начисление. 13. Направената застраховка на машините в спомагателна дейност на предприятието се счита като: Отг. Разход на външната услуга (сметка 602) 14. Посредством кой елемент от метода на финансово-стопанския анализ се определя влиянието на преките фактори върху относителната динамика на нетния размер на приходите от продажбите? Отг. Метод на последователни замествания. 15. Рискът е мярка за: Отг. Неопределеността. 16. Основните видове данъци са: Отг. Корпоративен,данък върху доходите на физ.лица ,местни данъци и такси, ддс, акцизи, мита. 17. Банката извършва следната дейност: Отг. Предоставяне на кредите,извършване на платени услуги, финансов лизинг, гаранционни зделки, чуждестранна валута, търгуване с ценни книжа, парично брокерство, продобиване на вземания по кредит, придобиване и управление на дялови участия.

Икономика сборни теми

I РАЗДЕЛ: ОБЩА ИКОНОМИЧЕСКА ТЕОРИЯ

Механизъм на пазарното равновесие. Скала и крива на търсенето. Закон за търсенето. Скала и крива на предлагането. Закон за предлагането. Пазарно равновесие и неговия механизъм. Моментно, краткосрочно и дългосрочно пазарно равновесие.

Търсенето е специфична социално-икономическа форма на проявление на потребностите на хората в условията на стоково стопанство. Терминът търсене се използва, за да се обозначат желанията и способностите на хората да купуват стоки. Пазарното търсене на дадена стока това количество от същата стока, което може да се реализира при установила се пазарна цена. Зависимостта или отношението между търсенето и цената се илюстрира от скалата и кривата на търсенето. Докато скалата показва тази зависимост таблично, кривата я илюстрира графично. Графичната картина на търсенето, която показва търсеното количество от стоката при дадено равнище на нейната цена и изразява взаимовръзката “цена-количество”, се нарича крива на търсенето. Кривата на търсенето е насочена надолу и надясно, като израз на увеличаването на обема на търсенето с намаляването на цената.       Законът за търсенето, който изразява най-общо обратната зависимост между търсенето и цената на една стока, както и всички останали икономически закони, се проявява само като някаква приблизителна средна, като тенденция, и причината за това не е само в невъзможността да се обхванат и отчетат едновременно въздействията на  всички фактори, формиращи обема и структурата на търсенето.Често изменението само на цената може да предизвика обратни или да не предизвика никакви изменения.

Предлагането е процес на формиране на поведението на производителите на пазара под въздействието на съответни фактори и то е израз на масата от стоки и стокови услуги, които производителите са готови да доставят на пазара при различни възможни равнища на пазарните цени. Зависимоста между предлагането и цената може да се илюстрира от скалата и кривата на предлагането. Графичната картина на предлагането, която показва предлаганото количество от всяка стока при дадено равнище на нейната цена и изразява взаимовръзката “цена-количество”, се нарича крива на предлагането.

Състоянието на балансираност на търсенето и предлагането е така нареченото пазарно равновесие. То се постига, когато търсеното количество и предлаганото количество от дадена стока на пазара се изравнят при дадена цена. Цената се движи в посока, съответна на търсенето и обратна на предлагането, или, че предлагането се изменя в същата, а търсенето в обратна посока на посоката на изменение на цената. Колкото е по- кратък период на реакция, толкова по-нееластично ще бъде предлагането спрямо промените в търсенето и предизвиканите от тях изменения в цената. Това е така нареченото моментно пазарно равновесие. При краткосрочното пазарно равновесие под влияние на предходното нарастване на търсенето предлагането се изменя, макар и сравнително слабо. При дългосрочното пазарно равновесие увеличеното търсене в предходния период е мотивирало производителите да разширят производството чрез увеличаване на основния капитал и на квалифицираната работна сила, да увеличат предлагането значително. Характерът и динамиката на пазарния процес зависят от степента на еластичност на търсенето и предлагането на дадена стока. Количеството на предлагането на стоки в дадена година зависи от цените на същите стоки през предходната година, а количеството на търсенето им-от равнището на цените им в дадената година.

Пазарното равновесие изразява балансирането на двете противоположни сили, търсенето и предлагането. Количеството на потребителското търсене е равно на количеството на производственото предлагане. Пазарното равновесие е пресечната точка на двете криви. То е относително стабилно в определено време. Отклонението предизвиква противодействуващите сили, които се стремят да уравновесят пазара.

Например: При неизменно предлагане – увеличаването на търсенето покачва равновесното количество и равновесната цена и обратно.

При неизменно търсене – увеличаването на предлагането довежда до растеж в равновесното количество и намаляване в равновесната цена и обратно.

Малко неочаквано, но все пак обърнете внимание: Равновесието между търсене и предлагане не е тъждествено с пазарното равновесие. Пазарното равновесие е по-широко понятие и включва равновесието между търсенето и предлагането, равновесието между паричното търсене и паричното предлагане, между желани инвестиции и желани спестявания, съответно между лихвен процент и индекс на цените. Затова пазарното равновесие се използва в тесен смисъл като равновесие между търсене и предлагане. Ясно е, че равновесието между търсенето и предлагане? то се разбира като равенство между количеството на търсената и предлаганата стока и равенство между цените на търсенето и предлагането.

Управление на екипи - Ролите в екипа

Увод

Екипа представлява относително малка група от хора, заети в конкретна бизнес структура. Хората в екипа са пряко зависими един от друг и са взаимосвързани и обединени за постигането на една обща цел. За правилното функциониране на един екип е необходимо хората в него да са наясно със задачата си. Различните цели, които всеки един трябва да постигне определят различната му роля и принос за целия екип. Всеки човек в екипа има ясно определена роля. Не всяка група от хора е екип. Екипът е специфична група от хора, които са еднакво силно съпричастни към общата цел и работят съвместно в условия на взаимна зависимост. Това отличава екипа от обикновените групи от хора. Екипните роли са различните поведения , отговарящи за характера на съответната задача в екипа. Те подпомагат екипа, за да може успешно да постигне своята набелязана цел. Ролята в екипа показва какъв принос за задачата има всеки участник и каква точно е неговата роля в постигането на крайния резултат. За ефективната работа на един екип е важно точното съотношение между уменията и способностите на всеки един участващ.

Същинска част

Ако вземем за пример – фирма, която е взела твърдо решение да заработи по принцип на екипната работа, но се получават проблеми в опита и за превръщането на група работещи хора във функционален екип. Затова се налага да се обърне към специалист в областта , който да помогне в изграждането на екипа. Първият екип, с който той се среща се състои от осем души със сходно положение и функции в компанията, с близка културна среда и образование. Всички членове на групата са с изяснени творчески способности и висока степен на интелигентност, преливащи от идеи само че през повечето време се карат, вместо да работят и постигат резултати. В този случай специалистът разпуска тази група и започва да създава нов екип от хора с различни професионални умения и умствени способности. В него той включва писател, администратор, технически персонал, завеждащ снабдяването и т.н. По време на срещите на екипа служебното положение се оставя насрани. Всички разполагат с еднакво пространство, становища и идеите им се изслушват в се вземат под внимание с нужното уважение. Членовете на екипа си пасват добре и всеки внася някаква допълнителна стойност към екипа чрез индивидуалните си умения и способности. В конкретния случай екипът наброява осем души което е около горната граница. При по-многочислена група на по-стеснителните членове ще им е трудно да участват пълноценно. При по-малко от четирима души едва ли ще разполагате с всички умения, които са необходими за един напълно ефективен, работещ екип. Съществуват различни модели на екипни роли и техники за измерване на екипните роли, които са присъщи на участниците в един екип. Авторите (Дайер, Белбин, Маргерисън, Маккан, Майерс, Каценбах, Смит и др.) се основават на научно проверени тези, концепции и изследвания, водещи своето начало от изследванията за група и “ролите в група”. Според д-р Р.М.Белбин, който разработва теория за ролята на екипа, създаването на ефективен екип се състои в подбора или в постигането на равновесие в най- силните качества и способности на самия екип. Изследванията му показват, че много екипи се създават от хора със сходен начин на мислене, както в дадения по-горе пример. Това не е изненадващо, защото ние обикновено сме привличани или харесваме хора, които са като нас. Такива екипи обаче рядко са толкова ефективни, колкото екипите, съставени от различни таланти и личности. Съберете няколко индивидуалисти хора на идеите, на едно място и бъдете сигурен, че конфликтът ще е неизбежен. Сложете в един екип повече от един човек с изявени лидерски способности, и ето ще ви се наложи да потушавате вътрешни борби за власт. За да постигнете синергия, ви е нужен баланс, при който силните качества и способности на всеки индивид се допълват взаимно и общият сбор на енергията на екипа е по-голям от сбора на индивидуалните усилия. Индивидуалните слабости могат да бъдат толерирани и компенсирани, стига в екипа да има някой друг, който да притежава съответната сила.

            Според метода на Мередит Белбин /Team Roles at Work/ за оценяване ролята на екипа важни са не използваните за прогнозиране методи /въпросници, комплект от тестове, психометрични тестове/, а начинът, по който профилите на ролите в екипа се използват, след като информацията е вече събрана. Деветте профила на ролите в екипа са, както следва:

Фиг. 1 Деветте роли в екипа според метода на Белбин

                        1) Координатор човекът, който фокусира групата, притегля нещата към един център, упълномощава и мотивира. Той разпознава у другите ценните им качества и знае как да ги използва. Този човек обикновено има силно развито чувство за общите цели, обяснява планираните крайни резултати и насърчава вземането на решения. Той може да не е човек на идеите и да не проявява творчество, но е добър в контролирането и координирането на ресурсите. Той подтиква към участие, но е готов да взима решения и да поема отговорност за тях. Насочва усилията и дейностите на другите към общата цел или планираните резултати.

                        2) Оформител в някои отношения естествен водач, защото този тип човек е целеустремен и ентусиазиран, умее да внушава респект и да генерира енергия у другите. Той обича да вижда собствените си идеи осъществени и то бързо. Не понася тихото задоволство и липсата на напредък. Неспокойният му дух го зарежда със силно чувство за динамизъм и неотложност. Той притежава енергията и решителността да

преодолява препятствията. Изгарян е от силно желание да води от предната линия и изпитва вътрешна потребност лично да контролира решенията и действията. Колкото до недостатъците му, той може да бъде заядлив и безчувствен към другите.

                        3) Растение човек на идеите, творец. Може да бъде доминираща личност и същевременно вглъбен в мислите си интроверт. Той притежава въображение и интелект, може да бъде осеняван от новаторски идеи в моменти на вдъхновение и е добър в решаването на проблеми. Често го мислят за хвърчащ в облаците фантазьор, може да бъде нетактичен, когато преследва идеите си, и да му липсва чувствителност към другите. Възможно е да отбягва общоприетото, да гори от желание да върши нещата така, както той си знае и да не се интересува от фактическите последици на идеите му, някои от които могат да доведат до успех, а други не. Бидейки индивидуалист, той се стреми да бъде независим, може да бъде необщителен и като такъв да се окаже труден член на екипа. В известна степен у него има нещо детинско обича да го ласкаят и не обича да критикуват идеите му.

                        4) Наблюдател оценител човек, който може да обработва информацията логично, аналитично и обективно. Той подхожда към въпросите и идеите с математичен ум, заема обективно становище и дава безпристрастни преценки. По природа е предпазлив и изключително критичен към погрешния начин на мислене на другите. Той е реалист, който може да бъде възприет като сухар, защото залива със студен душ ентусиазма , ако има опасност екипът да бъде пометен от възторженото си залитане по някоя идея. Този тип човек е трезвомислеща спирачка на екипа, който предлага да се търсят алтернативни действия или отхвърля всяко неразумно предложение. Въпреки че е неспособен да вдъхновява и мотивира другите, ролята му е важна за ефективните изходи на екипа.

                        5) Проучващ възможностите това е представителят на екипа, който е най-щастлив, когато говори по телефона или се запознава с нови хора, установява и разширява контактите извън екипа, вечно търсещ нещо ново. Той е екстровертен, с ниска степен на тревожност, находчив и отворен за външния свят и посреща възторжено всичко ново, но бързо губи интерес, ако напредъкът е бавен или ако първоначалната тръпка започва да отслабва. Човек като него стимулира мисленето в групата и участва в оживени дискусии, но бъдете готови за скачащите му като скакалци мисли, които бързо минават от една към друга. На него му е трудно да докара нещо докрай, защото единственото, което го интересува, е търсенето на най-новите идеи и предизвикателства.

                        6) Изпълнител стабилна личност, самодисциплиниран, организиран и трудолюбив. Способен е да предвиди как идеите и плановете на екипа ще се осъществят на практика. Ще ви е нужно малко повече време, за да го убедите, че някоя нова идея е разумна и наистина полезна за организацията, но приеме ли я веднъж, той ще бъде последователен и задълбочен в работата си. Щастлив е, когато работата му е свързана с правила и процедури за изпълнение или с тяхното съставяне , но е по-малко ефективен, когато процедурите и целите са неясни.

                        7) Екипен човек, който се сработва с различен тип хора и с това допринася за създаването на благоприятна екипна атмосфера. Той съдейства за сплотяването на екипа и повдига екипния дух. Проявява дипломатичност често е разумът на групата, но това не му пречи да бъде отзивчив към чувствата и потребностите на другите. Обича да създава добри взаимоотношения, съпричастен е и може би е този, който най-ясно долавя, когато другите имат проблеми или са в криза. Умее да изслушва внимателно и да предусеща и избягва търканията. Способността му да чете другите и да забелязва различни способности повишава духа и подсилва чувството за сътрудничество.

                        8) Изпипващ угрижен интроверт, най-често вторачен в подробностите перфекционист, който поставя най-високите стандарти, както за себе си, така и за другите. Цялото му внимание е приковано към задачите, работата си върши безупречно и винаги я свършва навреме, но това е съпроводено с голямо напрежение. Възможно е присъщите му педантичност и угриженост да понижат екипния дух, но упорството му помага да се предотвратява допускането на грешки и пропуски по невнимание.

                        9) Специалист само мотивиран член на екипа, който предоставя знания, умения и способности в някоя специализирана област. Отдаден е изцяло на областта, в която се е специализирал и работи с ентусиазъм, но като нищо може да си остане непросветен за фактори извън неговата специалност.

Фиг. 2 Екипни роли спрямо тяхната ориентираност.

Роли ориентирани към действието	Оформител	Предизвикващ отбора да се подобри
	Изпълнител	Прилага идеите в действие
	Изпипващ угрижен интроверт	Осигурява цялостно, навременно завършване на проекта.
Роли ориентирани към хората	Координатор	Действа като председател/шеф на екипа
	Екипен човек	Насърчава сътрудничеството.
	Проучващ възможностите	Изследва външни възможности
Роли ориентирани към мисленето	Растение човек на идеите	Представя нови идеи и възможности.
	Наблюдател оценител	Анализира възможностите
	Специалист	Използва специализираните си качества за постигане на целите на екипа.

           

Заключение :

Екипните роли са от изключително значение за успешното справяне със задачата. Те подпомагат ясното постигане и осъществяване на целите на екипа. Екипните роли внасят равновесие и спомагат за структурирането на хората работещи заедно. Всяка една роля в екипа е жизненоважна за успешното постигане на целите – например екип работещ за фирма за консултации, съставен единствено от „екипни  хора“ и „оформители“ ще е небалансиран и няма да успее да постигне крайните си цели, поради липсата на „свързващо звено“ и различен поглед върху ситуацията. За да обособите правилно екипните роли в един екип е необходимо да проучим слабостта му и нуждите му. Трябва да определим потенциалните сфери на конфликт които могат да възникнат в екипа и да ги разрешим. Ако например един екип има прекалено много оформители, то те могат да го отслабят като всеки един дърпа екипа към постигане на своята идея или цел. Затова е важно добре да познаваме екипните роли и да преценим кои от тях са подходящи за изграждането на екипа и работата, която се налага да свърши.

Използвана литература:

1.      Управление на екипи - Доц. д-р В. Христова

2.      Екипни роли на М. Белбин – http://www.belbin.com/

3.      Ресурси от http://www.novavizia.com/

Логистика на снабдяването - тема

Увод

Логистиката е професия, занимаваща се с управление на материали, енергия и хора. Самата дума “логистика” се е използвала дълго време в разговорния език. В понятието, обаче, се влага различен смисъл и съдържание. Най-често се подразбира за сферата на бизнеса, но се прилага и в други области. Основната задача на логистиката е оптималната организация на процеси, включително доставка на необходимите материали на точното място и време при зададени количество и качество с минимални усилия и разходи. За осъществяване на своята дейност всички организации закупуват и си доставят необходимите им видове и количества материални ресурси. Все още обаче в теорията и практиката не е установена единна терминология за обозначаване на този процес и основна бизнес функция. Равнозначно се използват понятията материално-техническо снабдяване. материално-техническо осигуряване, стоково снабдяване, закупуване/управление на закупуването, доставка, управление на материалните ресурси, управление на материалното стопанство, логистика на снабдяването, входяща логистика, логистика на закупуването. Снабдяването включва закупуване и организация на външните доставки на материали, производствени компоненти и/или готови продукти от доставчика до производствените или монтажни предприятия, складовете на промишлените предприятия или в магазините на дребно. Процесът на придобиване на материални ресурси (стоки) в производствената дейност обикновено се нарича закупуване, в държавния сектор - снабдяване, а в търговията на дребно и складовото стопанство - покупки. Често същият този процес се определя като „входяща логистика" или „вътрешна логистика" .

            Най-общо казано логистиката на снабдяването е интегрирано управление на материалните, информационните и финансови потоци в процеса на осигуряване на фирмите с необходимите материални ресурси. Логистиката на снабдяването е една от основните подсистеми на логистичната система на предприятието, обхващаща процесите на движение на суровините, материалите, комплектуващите изделия и резервните части от пазара (момента на закупуване от доставчиците) до приемането и съхранението им в складовете на предприятието.

            Всъщност логистиката на снабдяването осигурява входа на фирмата, осигурява всички материални ресурси, необходими за нормалното й функциониране съобразно условията на околната среда. Поради това именно, логистиката на снабдяване включва не само дейностите по доставка, съхранение и осигуряване на производството с необходимите материални ресурси, но и поредица от дейности извън фирмата - проучване на снабдителните пазари, избор на конкретни доставчици, съгласуване на условията за закупуване, доставка и др.

Същинска част

Основни  характеристики на логистиката на снабдяването са:

Първо, елемент е на Микро логистичната система на фирмата и със специфичните си дейности съдейства за достигане на корпоративните цели. Логистиката на снабдяването не само осигурява придвижването на материалните ресурси от доставчиците до предприятието, но във висока степен предопределя и ефективното придвижване на материалните потоци по веригата производство -пласмент. За целта е необходима непосредствена съгласуваност в пространството и времето на осъществяваните от нея дейности с дейностите на производствената и дистрибуционната логистични подсистеми на предприятието. Едновременно с това трябва да се отбележи, че връзките между трите подсистеми е двупосочна - движението на материалните потоци е от входа към изхода, но движението на информационните потоци е от изхода към входа, защото формирането на производствената програма в съответствие с пазарното търсене и приетите поръчки налага доставка на точно определени по количество, качество, асортимент и време материални ресурси.

            Второ, логистиката на снабдяването е и относително самостоятелна система в предприятието, със свои специфични елементи, структура, връзки, цели, задачи, критерии за оценка на ефективността и т.н. Наложително е те да бъдат съгласувани с целите, задачите, критериите и т.н. на останалите системи, подсистеми и звена на предприятието, както и да произтичат от общите корпоративни такива.

            Трето, логистиката на снабдяването осигурява връзката с макро логистичната система, в която е включена фирмата, а следователно и реализацията на общите цели на системата от по-висок ранг. За целта се установяват дълготрайни връзки с доставчиците и пряко се съгласуват условията на доставка. Службите по снабдяване работят непосредствено с пласментните служби на доставчиците, с логистични посредници и транспортни фирми, с което се създават условия за реализация на целите не само на отделната фирма, а и на макро логистичната система.

Влияние на логистиката на снабдяването върху дейността на предприятието

            Чрез доставките на потребните материални ресурси логистиката на снабдяването оказва значително влияние върху конкурентоспособност- та на фирмите, върху себестойността на готовата продукция и крайните финансови резултати. Затова стандартната й обща цел е доставка на необходимите по количество и качество стоково материални ценности в необходимото време, на необходимото място, от надежден доставчик, коректен и отговорен за задълженията си, с подходящо обслужване и на изгодна цена. От позициите на конкурентоспособността на фирмата тази основна цел обикновено се декомпозира на редица подцели

            Едновременно с това трябва да се имат предвид и множеството конкретни дългосрочни и текущи цели, по-важни от които са:

•          осигуряване на непрекъснатост на потока от стоково- материални ценности и услуги, необходими за ефективна дейност на фирмата;

•          минимизиране на инвестициите и текущите разходи в запаси;

•          поддържане и повишаване на качеството на продукцията и услугите;

•          разкриване на компетентни и надеждни доставчици;

•          придобиване и доставка по възможност на многофункционални стоково-материални ценности;

•          неотклонно придържане към принципа за оптималност на съотношението „цена-качество" в процеса на закупуването;

•          пряко и непрекъснато съдействие за повишаване на конкурентоспособността;

•          установяване на хармонични отношения и ефективно сътрудничество с другите функционални подсистеми и звена на фирмата;

•          снижение на разходите за организация и управление. 

Особености на логистиката на снабдяването

            Осигуряването с материални ресурси на производствените и търговски фирми има свои особености - като цяло снабдяването на производството с необходимите материални ресурси е доста по-сложно и отговорно, отколкото това при търговията. Изискват се преки и коректни дълготрайни взаимоотношения с доставчиците, закупуване и доставка само на качествени материални ресурси, намаляване на времето за доставка и на логистичните разходи. Това повишава ролята и отговорностите на доставчиците за сроковете на доставка, за точното съответствие между фактически заявеното и фактическото изпълнение на заявката, за спазване изискванията на производството за качеството на входящите материални ресурси. Съществено въздействие при реализацията на тези изисквания оказват и транспортирането, и складовата обработка, и управлението на запасите и т.н. Поради това всички операции за реализиране на посочените дейности подлежат на съгласувано планиране, контролиране, регулиране, и е свързано с определени разходи. В процеса на планиране точно се установяват количеството и асортимента на необходимите материални ресурси, големината на партидите за доставка, времето за доставка, разходите за доставка и т.н. Изпълняваните множество операции могат обективно да бъдат разделени на външни и вътрешни. Външните са свързани с реализацията на взаимоотношенията на фирмата с доставчиците, а вътрешните - с взаимоотношенията на снабдяването с производствените звена, вътрешно производствения транспорт, пласмента и дистрибуцията, мениджмънта и др.

Графика на логистика на снабдяването

            В търговията на едро и дребно се преследват по-различни от производството цели. Закупуват се стоки за продажба без допълнителна преработка и за реализиране на печалба. Работи се с много повече доставчици. Главната цел е моментална реакция и задоволяване на потребителското търсене чрез поддържане на наличности в магазини и собствени складове и/или много бърза пряка доставка на търсените от купувача стоки, съобразно неговите изисквания, платежоспособност и общи разходи. Високото равнище на стоковите запаси и бързата реакция са предпоставка за повишаване удовлетвореността на клиентите, но е свързано с допълнителни разходи по транспортирането и съхранението. От друга страна, клиентите в търговията не демонстрират и не поддържат лоялност, а се ориентират към стоки с по-ниски цени, дори когато са с по-ниско качество, със съмнителен произход и срок на годност.

            Оптималното функциониране на подсистемата „логистика на снабдяването”  налага установяване и поддържане на непосредствени оперативни взаимоотношения и взаимодействия, от една страна, с доставчици, транспортни организации, логистични посредници и т.н., а от друга - с редица дейности и структурни подразделения на фирмата.

-Доставчици - обменят се оферти, провеждат се преговори, съгласуват се условията за покупка, сключват се договори, правят се и се изпълняват заявки и т.н.

-Производство - предоставя графика на производство и наличностите от незавършено производство, които са база за точно определяне на фактическите потребности, за своевременно заявяване и закупуване при изгодни цени на потребните стоково-материални ценности; от своя страна производството получава информация за наличностите в складовете, за сроковете на доставка, за необходимостта от замени на едни видове и количества стоково -материални ценности с други и т.н.

 -Счетоводство - предоставя му се информация за предстоящите покупки, необходимите финансови ресурси и срокове на плащания; от своя страна то информира за финансовите възможности и наличности, за приоритетите в заплащанията и др.

-Транспорт - набира се информация за различните видове транспорт и разходите за транспортиране, на основата на което се определят видът, начинът и маршрутите на транспортиране.

-Пласмент - предоставя информация за плана и графика на реализацията, определяща сроковете за закупуване и доставяне на резервни части, амбалажни и транспортни опаковки.

-Маркетинг - обменя се информация за нови доставчици, новите методи на проучвания и продажби, за дистрибуционната система и др.

-Технолози - обменя се информация за характеристиките на необходимите материални ресурси и технологията на обработка.

-Конструктори - обменя се информация за появата на нови материални ресурси и възможните замени.

-Юрисконсулти - предоставя им се информация за видовете материални ресурси, подлежащи на закупуване, доставчиците и тяхното месторазположение, на основата на което те подготвят условията и процедурите за сключване на договори за доставки.

            Поддържането на описаните взаимоотношения и взаимодействия е наложително и за ефективна реализация на основните задачи на логистиката на снабдяването, които в зависимост от целите могат да бъдат формулирани, класифицирани и групирани по различни начини. Най- често се посочват следните групи основни задачи:

•          определяне на предмета (структурата) на покупките;

•          избор на доставчици;

•          определяне на обема на доставките;

•          определяне на условията на закупуване и доставка и сключване на договори;

•          доставка, приемане и съхранение на материалните ресурси.

            Първата група задачи - определяне на предмета (структурата) на покупките - се решават съвместно с производствената, инженерната и технологична служби на предприятието. Определят се точните потребности от конкретни видове суровини и материали, тяхното качество и експлоатационни характеристики, параметрите на заявките и спецификациите. Това става на базата на разходни норми за единица продукция и производствената програма.

            Изборът на доставчици е свързан със задълбочен анализ на пазара, на съществуващите и             потенциални доставчици, набиране на оферти, уточняване на условията за закупуване и доставка, за да се идентифицират и изберат най-перспективните и ефективните от тях.

            Обемът на доставките се определя съгласувано с редица структурни подразделения на предприятието - производствени, складови, финансови, счетоводни и т.н. В общия ред на реализацията на тази група задачи обикновено се включват определянето на необходимите количества материални ресурси, проверка на наличностите в складовете на предприятието, определяне на обема на доставките в съответствие с наличните и разполагаеми финансови ресурси.

            Условията на закупуване и доставка се съгласуват с доставчиците, предложили вече своите варианти за това. Определят се условията за доставка, начинът на транспортиране и заплащане, съгласуват се правата и отговорностите на страните. Целта е да бъдат защитени в максимална степен интересите на фирмата, но в същото време не трябва да се игнорират и интересите на доставчиците за постигане на взаимно изгодно партньорство. При вземането на решения по тази група задачи обикновено участват и специалисти от редица други структурни звена - юристи, финансисти, транспортници и др.

            Доставката на закупените материални ресурси се организира и осъществява оперативно в съответствие с договорените спецификации и графици. Строгото им спазване обаче зависи във висока степен и от избрания превозвач, изборът на който се основава на предложените превозни цени, срокове на доставка, условия на транспортиране и гаранции за запазване качеството на материалните ресурси. Едновременно с това се създават необходимите условия за своевременно разтоварване на пристигащите транспортни средства и за приемане на пристигналите стоково материални ценности по количество и качество, с което се установява дали доставените материални ресурси отговарят на договорираните условия.

            Обхватността и комплексният характер на основните групи задачи, обаче, налага значително по-точно и подробно да бъде идентифицирана съвкупността от конкретни типови задачи, решавани от логистиката на снабдяването. По-важните от тях са:

-Идентифициране (преоценка) на потребностите - определяне на снабдителските транзакции между структурното звено, осъществяващо закупуването, и конкретните потребители на материални ресурси в предприятието; при промени в асортимента на готовата продукция е наложително преразглеждане на състава на вътрешно фирмените потребители и/или номенклатурата на материалните ресурси.

-Определяне и оценка на изискванията на потребителите - след определяне на вътрешнофирмените потребители и номенклатурата на необходимите материални ресурси, точно се установяват изискванията към теглото, размерите и останалите параметри на доставките, плановете и спецификациите за всяка група и позиция на номенклатурата на материалните ресурси, както и изискванията, определящи обслужването и съпътстващите доставки.

-Вземане на решение „да се произведе или да се купи" (Make - or- Вуе) - извършва се задълбочен технико- икономически анализ, на базата на който се установява дали е по-ефективно собствено производство на определени материални ресурси (заготовки, компоненти, детайли, възли и др. за по-нататъшна преработка и/или монтаж) или закупуването им отвън. Обикновено решенията се вземат на основата на два критерия - равнище на разходите и достигано равнище на качество.

-Определяне на типа на закупуването - най-общо казано са възможни три типа закупуване:

•          установени покупки - относително еднакви количества от конкретни материални ресурси се закупуват регулярно от едни и същи доставчици;

•          модифициращи се покупки - променят се или доставчиците, или параметрите и количествата на закупуваните материални ресурси;

•          нови покупки - предизвикани са от ново появили се потребности.

-Анализ на пазара и пазарното поведение на доставчиците - целта е сравнително точно да се установят конкурентните характеристики на пазара и да се прецени пазарната сила на доставчиците, което е важна предпоставка за определяне на кръга от възможни доставчици, пазарните им позиции, техния професионализъм и т.н., както и условие за правилно организиране на доставките.

-Идентификация на възможните доставчици — изготвя се списък на всички възможни доставчици на даден вид (номенклатурна позиция) материален ресурс, които удовлетворяват предварително определените изисквания, включително онези, чиито услуги са ползвани до момента.

-Предварителна оценка на всички възможни източници - експертите по производствен и логистичен мениджмънт извършват сравнителна оценка на предлаганото (рекламирано) от предполагаемите доставчици качество на материалните ресурси и услугите и изискванията на вътрешнофирмените потребители; получените резултати са основание за предварителен подбор и ограничаване кръга на възможните доставчици.

-Окончателен избор на доставчик - оценява се способността на всеки от останалия ограничен кръг потенциални доставчици да задоволява потребностите от конкретните видове материални ресурси и услуги; оценката е многокритериална и се извършва по редица показатели: цени, надеждност на доставките, качество на обслужване, съответствие на технологичните и организационни изисквания, вписване в логистичната система на предприятието и др.

-Доставка на материалните ресурси и услуги - конкретно организиране и реализация на съвкупността от задачи и операции по доставката на материалните ресурси от доставчиците: оформление и сключване на договори, прехвърляне на собствеността върху материалните ресурси, формиране на заявки, транспортиране, обработка на товарите, складиране, съхранение и т.н.

-Контрол и оценка на реализацията на закупуването - входящ контрол и оценка на ефективността на доставките по договорени срокове, количества, качество, цени и всички останали параметри.

Заключение

             

            Логистиката на снабдяването пряко влияе върху конкурентоспособността на фирмите. Ако дейностите и операциите в тази сфера не се организират и администрират по подходящ начин, то фирмата няма да получи необходимите материални ресурси в нужното време, количество, качество, асортимент и цена. Осигуряването на производствено- стопанската Дейност с материални ресурси и услуги, обаче, е свързано с ефективната реализация и на такива функции като транспортиране, складова обработка, управление на запаси и др. Това налага свързаните с тях дейности и операции да бъдат планирани, контролирани и регулирани, което също се реализира от специализираните служби (звена) по снабдяване и изисква определени разходи.

            Върху състава и обхвата на функциите, задачите и конкретните дейности и операции, реализирани от службите по снабдяването в организационната структура на фирмата, оказват влияние множество фактори, по-важни от които са:

-          делът на разходите за закупуването на материални ресурси и външни услуги в разходите (приходите) на фирмата;

-          същностните характеристики на придобиваните материални ресурси и услуги;

-          условията и характеристиките на пазарите на материални ресурси и услуги, жизнено необходими на фирмата;

-          общите условия и наличието на възможности за ефективна реализация на конкретна функция и задача;

-          специфичните характеристики на фирмените цели и задачи и приноса на службата по снабдяване за тяхната реализация.

            Едновременно с това, следва да се има предвид и фактът, че при организирането на снабдяването на фирмата с материални ресурси и услуги, осъществяваните от службите по снабдяване операции обективно се подразделят на външни и вътрешни. Първите са свързани с уреждане на взаимоотношенията на фирмата с доставчиците, а вторите - с уреждане на взаимоотношенията с производствените звена, транспортната служба, структурите за управление на фирмата и т.н. Ефективната организация на снабдяването изисква едновременна реализация и на двата вида операции, което практически очертава определена последователност (етапи) в организацията на снабдяването, по-важни от които са:

-          проучване и анализиране на снабдителните пазари;

-          определяне на потребностите от материални ресурси за основното и спомагателно производство, както и обема за доставка;

-          анализ и определяне на възможните източници за снабдяване;

-          определяне на цените и условията на закупуване;

-          подготовка на документацията, необходима за сключване на договори с избраните доставчици;

-          изготвяне на графици за доставките на материални ресурси, които са максимално близки до тези за влагане в производството;

-          определяне на нормативите за запаси;

-          обосновка и избор на формата на доставка - пряка или непряка, в т.ч. избор на транспорт и маршрути за доставка;

-          получаване и приемане на материалните ресурси;

-          обработка на входящите платежни документи и организиране на заплащането на доставките;

-          участие в разработването на мерки за икономии на материални ресурси;

-          отчитане и контролиране на изпълнението на плановете за доставка и др.

            Закупуването и доставката на материални ресурси започва с определяне на общите потребности на фирмата като съвкупност от индивидуалните потребности на всяко нейно подразделение. Трябва да се осигурят точни описания на конкретните потребности, на всеки вид, разновидност и модификация потребна стоково- материална ценност. За тази цел службите по снабдяване изготвят и поддържат списък (каталог, номенклатура) на постоянно закупуваните материални ресурси, с помощта на който по-лесно и точно се определя асортиментът от необходими за закупуване и доставка материални ресурси, обемът на партидите за доставка и т.н.

            Изключително важна задача на службите по снабдяване е разкриването на източниците за снабдяване и оценката на възможностите им за своевременно осигуряване на необходимото обслужване преди, по време и след доставка. За реализацията й се формира и поддържа база от данни за доставчици, с които са сключени и/или сключвани договори, както и за такива, предоставяли оферти и т.н. Наличието на подобна актуална информация осигурява обективен анализ и правилен избор на доставчик, независимо че голяма част от фирмите прилагат по- елементарни методи за оценка и избор на доставчици.  Трябва да се има предвид и фактът, че изборът на конкретни доставчици е пряко свързан както с непосредствената организация и ритмичност на доставките, така и с предпочитаната форма на снабдяване (пряка - непосредствено от производителя, или непряка - чрез посредници) на фирмата с материални ресурси

Използвана литература

1. Стопанска логистика - Доц. д-р Ваня Банабакова
2. Уикипедия - логистика - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B
3. Стопанска логистика – Б. Благоев
4. Логистика на снабдяването – Я. Коралиев