Стартиране на собствен бизнес - Част 6

ЧАСТ 6 ПРОИЗВОДСТВЕНО И ОРГАНИЗАЦИОННО-УПРАВЛЕНСКО ОСИГУРЯВАНЕ НА ДРЕБНИЯ БИЗНЕС

---

Ако бизнесът е ориентиран към производството на продукти, в бизнесплана трябва да се отдели внимание на следните основни моменти:

·   Да се направи описание на производствения процес.

·   Да се изяснят необходимостта от сгради и оборудване и как­ви ще са производствените мощности.

·   Да се направи обща схема на производството, даваща пред­става за нужната площ на сградите, разположението на обо­рудването и движението на материалите и готовата продук­ция.

·   Да се уточнят начините за следене и контрол на качеството.

Избор на технология и оборудване

Независимо дали малката фирма ще произвежда лазерни устройства или ще предлага гозби от българската национална кухня, нейните бъдещи собственици трябва да изберат не­обходимото за дейността оборудване и да включат свързаните с това разходи в необходимите първоначални инвестиции, а начисляваните в последствие амортизации в паричните потоци по години.

В най-общия случай има няколко варианта една стартираща малка фирма да се сдобие с оборудване:

•да закупи ново оборудване директно от производителя или от вносителя;

•  да наеме оборудване;

•  да закупи оборудване втора употреба;

•  да възложи на специализирани фирми или лица да израбо­тят оборудването по нейна спецификация и по образец на аналогично оборудване.

Макар и по-рядко, но попадането на подходящо оборудване може да породи идеята за стартиране на бизнес: например предла­гана на изключително изгодна цена сушилня втора ръка, събудила интереса на предприемчива личност със свободни капитали да по­стави началото на малка фирма за изкупуване, пакетиране и износ на гъби.

В бизнесплана трябва да бъде мотивиран подборът на даден до­ставчик на оборудване, като бъде представен сравнителен анализ в та­блична или друга подходяща форма. Добре е в приложенията към би­знесплана да бъдат включени и офертите, сред които е правена селекци­ята (основното изискване на банките и другите кредитни институции е наличието на минимум три оферти).

Избор на форми на организация на производството и труда

Формата на организация на произ­водството е начинът на съчетаване на организацията (т.е. на композиране­то на компонентите в едно цяло) на производствения процес във времето и пространството. От гледна точка навремето процесът може да бъде прекъснат (или полупрекъснат) и непрекъснат, което зависи от вида на продуктите. Производството на неделими продукти (които не могат да бъдат разделени на части - например натурални сокове) се осъществява на базата на непрекъснати производствени процеси. Продуктите, състоящите се от отделни части, като машини, мебел и др., могат да бъдат произвеждани при прекъснати процеси.

От гледна точка на пространството организацията се определя от разположението на оборудването и от. работните места. За не­прекъснатите производствени процеси се изисква разположението на оборудването да следва хода на технологичния процес. Ако работните места в една производствена фирма са разположени по хода на технологичния процес, говори се за правоточно движение на изделията. При прекъснатите производствени процеси рацио­нална форма обикновено е групирането на машините и работните места по технологични операции.

Могат да бъдат изброени няколко форми на организация на производството.

Индивидуална, при която един работник изработва продукта из­цяло. Интересен е примерът на производител на стоманени въжета със специална укрепена сплитка, използвани на плавателни съдове и пристанища, който, боравейки с двете си ръце, няколко клещи, но­жици и други несложни инструменти, успява да наложи продуктите си дори на външни пазари. Тази форма е подходяща за единично производство.

Групова, или технологична форма, при която се обособяват уча­стъци от оборудване за изпълнение на еднородни технологични опе­рации. Например различните участъци в едно дървообработващо предприятие могат да бъдат: участък за сушене на дървесината, участък за нарязване на дървесните плоскости, участък за шлай­фане, лакиране, опаковане и т.н. При тази форма е важно да се обърне особено внимание на пространственото решение на оборуд­ването, за да се избегнат кръстосаните и възвратните движения на продуктите на различните етапи от производството им.

Предметна форма — подходяща е за дребносерийно и серийно производство. При нея машините и оборудването се подрежддат по определен признак, при който обаче водеща е не еднородността на изпълняваните операции, а постигането на „обща цел" - изработ­ването на даден предмет или част от него.

Поточната форма е такъв вид организация, при която обо­рудването е подредено линейно по хода на технологичния процес, продуктите се движат непрекъснато в процеса на производство и на определените работни места се извършват строго специализирани операции. Поради това тази форма е подходяща за едросерийно и масово производство.

За условията на малките фирми най-подходяща изглежда гру­повата форма на организация на производството, както поради по-ограничения набор продукти, произвеждани от тях, както и поради по-малкия обем на производството и съответно по-малкото на брой машини. На практика при едноличните търговци в съвкупността на МСП преобладава индивидуалната форма на организация.

Организация и управление

Постигането на фирмените цели изисква създаването на подходяща вътрешнофирмена среда, която се предопределя от избора на организа­ционно - правната форма на бизнеса, организационната структура на управление и подбора на фирмения персонал.

ИЗБОР НА ОРГАНИЗАЦИОННО-ПРАВНА ФОРМА

Изборът на организационно-правна форма зависи от наличните финансови ресурси, възможностите за набиране на капитал, управленските умения на стар­тиращите бизнеса, отношенията между съдружниците, особеностите на данъчното облагане. Търговското законодателство в страната предлага различни възможни форми. Предимствата и недостатъците на всяка от тях трябва да бъдат проучени и преценени, преди да бъде избрана най-подходящата за конкретния случай.

Огромната част от стартиращите и действащите фирми имат статут на едноличен търговец. Това положение е предопределено както от скромните ресурси, с които разполагат повечето собстве­ници, и трудностите по набирането на заемен капитал, така и от тя­хното .желание, както показват изследванията, да имат възможност за едноличен контрол върху собствеността. Основните недоста­тъци на тази организационно - правна форма са неограничената отговорност, която се разпростира и върху личното имущество на търговеца и ограничените възможности за растеж поради ограни­чените ресурси. Могат да се появят и трудности в управлението поради липсата на знания и умения в дадена област у собственика.

При по-мащабни цели и наличие на ресурси (съдружници, ме­жду които има взаимно доверие) за предпочитане е създаването на дружество с ограничена отговорност, като обикновено се предви­жда един от съдружниците да изпълнява ролята на управител. Тук от съществено значение са ясното писмено дефиниране на правата и задълженията на съдружниците и особено разпределението на доходите от бизнеса.

Подходяща форма при определени условия може да бъде и кооперацията с цел ползване на съществуващите данъчни облек­чения. Проблемите при избора на тази форма възникват поради специфичното й и затруднено управление.

Разбира се, възможни са и други организационно-правни фор­ми, регламентирани от Търговския закон (събирателно дружество, ЕООД), както и преобразуването (пререгистрирането) от една в друга организационно-правна форма.

Изборът на съответната организационно-правна форма трябва да бъде подкрепен в бизнесплана с аргументите за това решение.

ИЗБОР НА ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА НА УПРАВЛЕНИЕ

Организационната а ефективно управление на дейността на фирмата за постигане на поставените цели; какво ще бъде структура на управление (ОСУ) дава отговор на въ­проса, как да бъде създадена и регулирана система от правила и звена разделението между различните йерархични равнища, изпълняващи функциите по управлението, какъв ще бъде редът на връзките между тях.

Съществуват няколко основни типа ОСУ: линейна, функцио­нална, линейно-функционална, матрична и др.

При малки фирми или въобще не съществува организационна структура (в пълен смисъл), или тя е едва очертана. Поради ком-плексността на изпълняваните функции от предприемача и персона­ла липсват детайлизирано разделение на дейността, както и строга йерархична линия (равнища на управление). Когато фирмата запо­чне да расте, необходимо е делегиране на правата и отговорностите на специално подбрани мениджъри - т. е., започват да се оформят отдели и съответно равнища на управление и йерархичната линия на вземането на решение. При малки фирми предпочитаната (най-простата) структура е линейната. С разширяването на дейността функциите се променят и структурата може да се преобразува във функционален или линейно-функционален тип. При динамична външна среда и нараснал (по-голям) размер на фирмата може да се премине в по-динамични и раздвижени типове: продуктова - ориентирана към пазара, или матрична - при значима иновация в дейността.

Основното правило, което трябва да, се спазва, е, че колкото средата е по-стабилна, с по-малки промени, толкова по-централи­зирана трябва да е структурата и, обратно, при динамична, бър-зопроменяща се среда структурата трябва да е децентрализирана, със силно делегиране на дейностите и засилена координация. Ос­вен това функциите, които трябва да се изпълняват, и възприетата стратегия на фирмата определят структурата, а не обратното, въ­преки че и тя оказва на свой ред силно влияние върху тях.

Всички тези съображения трябва да се представят чрез схемата на организационната структура в бизнесплана и обясненията към нея, включително ако се предвижда растеж след консолидирането на бизнеса и се налага преминаването от един тип структура към друг.

ФИРМЕН ПЕРСОНАЛ

Бизнеспланът трябва да съдържа и плана, за персонала, на фирмата: брой. заемани длъжности, изпълнява­ни функции, заплати, сменност и т.н.Добре е да има описание на начина (изискванията), по който ще бъде подбран персоналът, и най-вече управленският персонал. Често мениджърските функции се поделят между основателите на фирмата. По отношение на персонала, който ще заема ключови позиции във фирмата, е добре да бъдат описани квалификацията и досегашният опит на лицата, които ще ги заемат (ако, разбира, се, са известни към момента на подготовката на бизнесплана).

Трябва да бъдат посочени равнището на работните заплати за отделните длъжности, както и начинът на формирането им. Рабо­тната заплата е най-популярният метод за мотивация на персонала. Обикновено за основа се взема средната заплата за отрасъла към момента на написването на бизнесплана, като се предвидят корек­ции в бъдещите планови периоди в зависимост от темпа на инфла­цията и развитието на кадрите. Равнището на заплатите варира в различните региони на страната, като по правило е по-високо в големите градове. Най-добре е, както показва нашият опит, да се съчетае „твърдото заплащане" със съответна плаваща част. Т. е. между 2/3 и 3/4 от работната заплата да бъде постоянна, а останалата част да бъде плаваща. Това създава у служителите, от една страна, чувство за сигурност, а, от друга, ги мотивира за постигането на по-добри резултати. Добре е, ако собственикът желае, след консолидирането на фирмата да предвиди разделяне на част от собствеността си с най-изявените си мениджъри или служители, залагайки тази промяна още в бизнесплана. Това при­знато за най-добро мотивиращо средство (особено в случаите на фирмен растеж) за съжаление почти не се използва (и желае!) от българските предприемачи, както показват всички проучвания.

Стартиране на собствен бизнес - Част 7 >