СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЯТА НА РАЗХОДИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМИ, ФИНАНСИРАНИ СЪС СРЕДСТВА НА ЕС

Присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) осигури възможност на много предприятия да реализират свои проекти, свързани с тяхното развитие, като участват с тези проекти, за изпълнение на оперативни програми, съфинансирани със средства от европейските фондове.
Наблюдението (текущо и последващо) на разходите по програмите, нуждата от доказването на тяхната целесъобразност, необходимост и действителност, както и покриването на разходите, или на по-значимата част от тях, със средства от европейските фондове, изисква създаване на определена организация на счетоводното отчитане на разходите и приходите по изпълнението на проектите.

При изграждане на системата за счетоводно отчитане на разходите и приходите, свързани с реализирането на проекти, финансирани със средства от европейски програми в предприятията, следва да се имат предвид изискванията за:

1. Допустимост на разходите по оперативни програми за съфинансиране от европейските фондове
Нормативният акт, с който следва да се съобразят предприятията, изпълняващи проекти, финансирани със средства от европейски програми, е ПМС № 62 от 21.03.2007 г. за приемане на Национални правила за допустимост на разходите по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, за финансовата рамка 2007-2013 г., където са разписани основните изисквания по отношение надопустимостта на разходите, както и с ПМС № 245 от 09.10.2007 г., изм. с ПМС № 123 от 02.06.2008 г. за приемане на детайлни правила за допустимост на разходите по ОПРР (Оперативна програма “Регионално развитие”), съфинансирана от ЕФРР (Европейски фондове за регионално развитие) за финансовата рамка 2007-2013 г., в които по наше мнение са отразени основните изисквания в тази област, определени с регламенти на Съвета и Европейския парламент.
При организацията на счетоводното отчитане на изпълнението на проекти, финансирани със средства от европейски програми, следва да се има придвид допустимият период за извършване на разходите, така, както е определен в чл. 3, ал. 1 от ПМС № 62 от 21.03.2007 и чл. 3 на ПМС № 245 от 09.10.2007 г. и това, че обхваща периода 01.01.2007 г. - 31.12.2015 г.

2. Проследимост на разходите в счетоводната система
Счетоводното отчитане на разходите, свързани с изпълнението на проектите, финансирани със средства по европейски програми, може да е част от съществуващата система за счетоводно отчитане в предприятието, но може да е и независима система, специално организирана за отчитане на разходите и приходите по проекта.
Независимо от начина на организиране на счетоводната система, разходите, отразени в счетоводната система на предприятието, които са свързани с изпълнението на проекти, финансирани със средства от европейски програми, трябва да се отделят от другите разходи, осъществявани от предприятието.
За целта е необходимо създаване на аналитична отчетност, чрез която разходите по проектите ще се отчитат отделно от другите разходи и едновременно с това да има възможност да се проследят разходите по размер и видове, както и тяхното съответствие със заложените във финансовия план на проекта и специфичните условия, предвидени в договорите за предоставяне на безвъзмездни средства.
Вписването на разходите и получените приходи по проекта в счетоводната система следва да се основава на оригинални/първични или вторични счетоводни документи с доказателствена стойност, равносилна на тази на фактурите. Ако предприятието изпълнява повече от един проект, наложително е създаването на отделна аналитична отчетност за всеки проект.

3. Обхват на категорията допустими разходи за финансиране по оперативните програми
Допустимите разходи по проекта са тези, осъществени за дейности, определени и извършени под отговорността на съответния управляващ орган и съгласно критериите за избор на дейности, одобрени от съответния комитет за наблюдение, и в съответствие с детайлните правила за допустимост на разходите, одобрени за съответната оперативна програма.
Затова разходите, отчетени по изпълнението на проекта, трябва да отговарят на одобрените с финансовия план категории и съответно да попадат в обхвата на разходите, които се финансират от съответната оперативна програма.

По своя характер те могат да бъдат:

• Разходи за придобиване на дълготрайни активи:

- Придобиване на дълготрайни материални активи;
- Придобиване на дълготрайни нематериални активи;

• Разходи за строителство:

- Разходи за подготовка на строителната площадка;
- Разходи за строителни и монтажни работи;
- Разходи за строителен надзор;
- Разходи, свързани с въвеждането на обекта в експлоатация;

• Разходи за ремонт:

- Разходи за основен ремонт;
- Разходи за текущ ремонт;

• Разходи за материали:

- Разходи за суровини и материали;
- Консумативи;
- Разходи за гориво;

• Разходи за външни услуги:

Оценка на риска:

- Запознаване с и анализ на съществуващата система за управление на качеството;
- Запознаване с и анализ на съществуващата информационна система;
- Оценка на риска;
- Изготвяне и внедряване на необходимата документация и мерки;
- Вътрешен одит;
- Провеждане на вътрешна координационна среща;
- Други разходи за услуги:
- Разходи за сертифициране/изпитване;
- Разходи за командировки;
- Разходи за одит на проекта;
- Разходи за публикации и реклама;
- Разходи за визуализация;
- Застраховка на оборудването, закупено със средства на проекта;

• Невъзстановим данък върху добавената стойност
• Разходи за организация и управление:

- Човешки ресурси - директно свързани с управлението и изпълнението на проекта, като консултанти, инженери и т.н., възнагражденията на които могат да бъдат отнесени към осъществяването на съответната дейност;
Във всички случаи разходите за организацията и управлението не следва да превишават 10 на сто от общите допустими разходи.

• Други допустими разходи:

Юридически, технически и финансови консултанти, счетоводство и одит, и пр.

• Непреки разходи по чл. 4, ал. 5 от ПМС 180 от 27.07.2007 г. (например 15% от преките допустими разходи).

4. Обхват на категорията недопустими разходи за финансиране по оперативните програми
Видът на недопустимите разходи е определен в чл. 4, ал. 13 и чл. 9, ал. 1 на ПМС № 62, както и в чл. 8 на ПМС № 245.
Това са главно разходи, свързани със:
а) глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове;
б) разходите за гаранции, осигурени от банка или друга финансова институция;
в) закупуване на машини, съоръжения и оборудване втора употреба, с изключение на случаите, когато целите на проекта не биха могли да бъдат постигнати без подобно оборудване, при спазване на условията по чл. 8, т. 2 от ПМС № 245;
г) разходите по договори за услуги, доставки и строителство, свързани със:

• договори с подизпълнители, които увеличават разходите за изпълнение на дейността, без да създават добавена стойност;
• договори с посредници и консултанти, в които плащането е определено като процент от общия разход за дейността, освен ако бенефициентът може да докаже, че плащането се отнася за действително извършената работа или услуга;

д) разходите за лихви, разноските за финансови транзакции, комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута, и други чисто финансови разходи;
е) разходите за покриване на възможни бъдещи загуби или дългове;
ж) разходите, финансирани по други програми;
з) разходите, отчетени като принос в натура;
и) други данъци и такси, с изключение на случаите, предвидени в чл. 7, т. 3, б. “б” и т. 11 от ПМС № 245 (като възстановимия ДДС).

5. Обхват на категорията приходи, свързани с изпълнението на проекти по оперативни програми, съфинансирани със средства от европейски фондове
Признаването на получените суми за покриване на разходите по проекти, финансирани със средства от европейски програми, е необходимо да се подчинява на правилата за отчитане на получаването и изразходването на безвъзмездни средства, които се определят с МСС 20 Счетоводно отчитане на безвъзмездни средства (респективно СС 20 - Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ).
Представянето на информацията, свързана с получените безвъзмездни средства, изисква от предприятията да направят своя избор относно подхода за отчитане на полученото финансиране, свързано с активи:

• като разсрочен приход; или
• чрез приспадане от отчетната стойност на актива.

Когато полученото финансиране е свързано с покриването на разходи, отчитането му е свързано с признаване на приходи.

6. Организация на счетоводното отчитане

А. По отношение на изразходване на средства за реализиране на проекти по оперативни програми, съфинансирани със средства от европейски фондове
Изразходването на средства за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), все още не означава, че е налице актив, който следва да се отчете като такъв.
При придобиване на ДМА, които се финансират със средсва от европейски фондове, подходът при тяхното отчитане може да е следният:
Отчитането на придобитите активи е добре да става чрез така наречената междинна сметка, която да отрази процеса на придобиване. Това може да бъда сметка с наименование Разходи за придобиване на ДМА.
Прехвърлянето на разхода в сметка от група 20 Имоти, машини, съоръжения (ДМА) е необходимо да стане към датата на въвеждане на актива в експлоатация, ако е избран приходният подход за отчитане на полученото финансиране.
Изразходването на средства за материални запаси или разходи, които имат характер на външни услуги или други разходи, като се има предвид, че всички те са с текущ характер, означава, че те трябва да се свържат с финансирането, което е получено за тяхното покриване.

Б. По отношение на придобиването на средства (получено финансиране) във връзка с изпълнението на проекти по оперативни програми, съфинансирани от европейски фондове
Получаването на безвъзмездни средства най-често се свързва със спазването на определени условия. Получаването на безвъзмездни средствата не е основание за директното им признаване като приход. Получените парични средства най-често се третират като разсрочени приходи.

Приходен (брутен) подходза отчитане на полученото финансиране
Основна характеристика на приходния подход е, че предоставените безвъзмездни средства се признават систематично и рационално през периодите, необходими за съпоставянето им със съответстващите разходи, за чието компенсиране са предназначени.
Приходният подход означава, че безвъзмездно получените средства се признават като приход през същия период, в който е признат съответният разход, за покриването на който са получени. Например финансиране, което е получено по повод на придобиването на амортизируеми активи, се признава като приход пропорционално на начислената амортизация.
Финансиране, което се получава като компенсация за направени разходи, се признава като приход през периода, през който са признати разходите.

Нетен подходза отчитане на полученото финансиране
При нетния подход за признаване на полученото финансиране, от цената на придобиване се намалява сумата на финансирането.
Ще бъдат разгледани два варианта на счетоводно отчитане на един и същи пример при:

• 100% финансиране (представен по-долу в този брой);
• 70% финансиране (в следващия брой на дайджеста).

ПРИМЕР:
Изпълнение на проект по програма, финансирана в пълен размер (100%) със средства от европейски фонд.

Предприятие изпълнява проект по оперативна програма, финансиран 100% със средства от европейски фонд.

• Изпълнението на проекта е за срок 01.08 2011 до 31.12.2011 г.

През август 2011 г. е придобито производствено оборудване на стойност 80 000 лв.
От началото на месеца, следващ месеца на придобиването, активът е годен за въвеждане в експлоатация.

• През ноември активът е въведен в експлоатация.

Крайният срок за изпълнение на проекта, финансиран със средства от европейски фонд, е последната дата на ноември.

По проекта са отчетени разходи в размер на 15 000 лв., както следва:

• през август:

- за консултанти - 13 500 лв.;
- за визуализация -   500 лв.;

• през декември - за одит - 1000 лв.

Потвърждението за одобряване на разхода по закупуването на производственото оборудване е получено в предприятието на 31.01.2012 г.(следващата година).
Сумата, в размер на 95 000 лв., е получена на 28.03.2012 г.
Счетоводно отчитане и счетоводни ефекти при използване на следните подходи:

1. Приходен подход за признаване на финансирането
Особености, на които следва да се обърне внимание при счетоводното третиране на направените разходи и получените суми и състоянието на счетоводните записи към 31.12.2011 г.:
Признаване на оборудването като материален дълготраен актив.

• През август, при придобиването на оборудването, същото следва да се отчете като Разходи за придобиване на ДМА:

Д-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000
К-т с/ка Парични средства	80 000

Признаване на направените разходи за консултанти и визуализация:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Парични средства	13 500

и

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Парични средства	500

• Независимо от това, че оборудването е годно за въвеждане в експлоатация още през следващия септември, все още не е настъпил моментът за прехвърляне за отчитане в групата на ДМА, тъй като оборудването не е въведено в експлоатация.
• През ноември активът е въведен в експлоатация, което означава, че следва да бъде прехвърлен за отчитане към групата на ДМА. Той следва да се включи в счетоводния амортизационен план и в съответствие с избрания подход да се започне с начисляването на амортизация:

Д-т с/ка Оборудване К-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА и	80 000 80 000
Д-т с/ка Разходи за амортизацииК-т с/каАмортизация на ДМА	1667 1667

Забележка: За декември статията за начислената амортизация е същата.

• Въпреки че през ноември все още не е налице сигурност в получаване на средствата от финансирането, може да се приме, че предприятието е спазило всички условия на договора за безвъзмездна помощ, поради което оборудването няма да бъде признато за данъчен актив и няма да бъде включено в данъчния амортизационен план.
• През декември, за направените разходи за одит, ще се състави следната счетоводна статия:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - одит	1000
К-т с/ка Парични средства	1000

• Във връзка с годишното приключване и съставяне на годишен финансов отчет към 31.12.2011 г. трябва да се направят следните начисления, произтичащи от информация, получена след датата на баланса (31.12.2011 г.):

а) През януари, по време на изготвяне на годишния финансов отчет предприятието е получило достатъчна сигурност, че е спазило условията за получаване на договорената безвъзмездната помощ, поради което в годишния финансов отчет следва да се:

• Начисли като вземане и като финансиране сумата, в размер на 95 000 лв.:

Д-т с/ка Разчети по договори за безвъзмездна помощ	95 000
К-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	95 000

• Да се признае текущ приход от финансиране в размер, пропорционален (в случая равен) на начислената амортизация към 31.12.2011 г. за производственото оборудване:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	3334
К-т с/ка Приходи от финансирания, текущо признати	3334

• Да се приключат направените разходи1 в размер на 15 000 лв. за сметка на текущата печалба:

Д-т с/ка Признати приходи от финансирания	15 000
К-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - одит	1000

• Да се признае текущ приход от финансиране в размер на 15 000 лв.:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	15 000
К-т с/ка Приходи от финансирания - текущо признати	15 000

б) Счетоводни салда към 31.12.2011 г., свързани с изпълнението на проета, финансиран 100% със средства от европейски фонд.

• Балансова стойност на придобитото производствено оборудване, равна на разликата между отчетната стойност и начислената счетоводна амортизация към 31.12.2011 г.;
• Балансова стойност на вземането - 95 000 лв.;
• Балансова стойност на финасирането по програмата - равно на непризнатото финансиране, което съответства на неамортизираната част на производственото оборудване - 76 666 лв.

2. Нетен подход за отчитане на финансирането

Подход за намаляване на цената на придобиване на ДМА с полученото финансиране
Особености, на които следва да се обърне внимание при счетоводното третиране на направените разходи и получените суми от финансиране и състоянието на счетоводните записи към 31.12.2011 г.:

• Признаване на оборудването като материален дълготраен актив не се извършва, тъй като след приспадане на финансирането от цената на придобиване, отчетната стойност на актива е равна на нула.

Проблемът, който се явява през август, когато е придобито оборудването, е дали предприятието има достатъчна сигурност, че ще спази изискванията на договора за безвъзмездна помощ, с което ще осигури получаване на 100% от договореното финансиране.
Със стартирането на проекта, или най-късно след придобиване на оборудването, се съставя счетоводна статия, чрез която се извършва начисляване на очакваното вземане на безвъзмездни средства и Приходи за бъдещи периоди и финансирания:

Д-т с/ка Вземания по договори за безвъзмездна помощ	80 000
К-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	80 000

• През август, при придобиването на оборудването, същото следва да се отчете като Разходи за придобиване на ДМА:

Д-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000
К-т с/ка Парични средства	80 000

• През август ще се начислят направените разходи за консултанти и визуализация:

Д-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Парични средства	13 500
и	13 500
Д-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Парични средства	500

• През ноември оборудването е въведено в експлоатация, което означава, че следва да бъде прехвърлено за отчитане към групата на ДМА. Тъй като обаче отчетната стойност на оборудването е нула след съставянето на счетоводната статия:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	80 000
К-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000

същото няма да бъде записано в счетоводния амортизационен план.

Забележка: Има и друга възможност - оборудването да се включи в счетоводния амортизационен план с нулева балансова стойност. Това може да се реализира чрез съставянето на следните счетоводни статии:

Д-т с/ка Оборудване	80 000
К-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА	80 000
и
Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	80 000
К-т с/ка Амортизация на ДМА	80 000

По този начин оборудването ще бъде включено в счетоводния амортизационен план с нулева балансова стойност.
Оборудването също така няма да бъде признато за данъчен актив и няма да бъде включено в данъчния амортизационен план.

• През декември следва да се приключат направените разходи в размер на 15 000 лв. за сметка на текущата печалба, по следния начин:

Д-т с/ка Признати приходи от финансирания	15 000
К-т с/ка Разходи за външни услуги - консултанти	13 500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - визуализация	500
К-т с/ка Разходи за външни услуги - одит	1000

Следва да се признае текущ приход от финансиране в размер на 15 000 лв.:

Д-т с/ка Приходи за бъдещи периоди и финансирания	15 000
К-т с/ка Приходи от финансирания - текущо признати	15 000

Към 31.12.2011 г. (датата на баланса).

а) През януари, по време на изготвяне на годишния финансов отчет, предприятието е получило достатъчна сигурност, че е спазило условията за получаване на договорената безвъзмездна помощ, поради което в годишния финансов отчет следва да е:

• налице вземане, в размер на 95 000 лв.
• да са приключени направените разходи, в размер на 15 000 лв. за сметка на текущата печалба;
• да е признат текущ приход от финансиране, в размер на
  15 000 лв., който се свързва с направените текущи разходи;

б) Счетоводни салда към 31.12.2011 г., свързани с изпълнението на проекта, финансиран 100% със средства от европейски фонд:

• балансовата стойност на придобитото производствено оборудване ще е равна на нула - разликата между цената на придобиване и полученото финансиране към 31.12.2011 г.;
• балансовата стойност на вземането към 31.12.2011 г. е 95 000 лв.

СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА ПРИДОБИВАНЕТО НА ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ ЧРЕЗ ПОКУПКА

I. Характеристика на дълготрайните материални активи в бюджетните предприятия като обект на счетоводно отчитане

Дълготрайните материални активи се дефинират като установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които са със следните основни характеристики:
а) имат натурално-веществена форма;
б) използват се за административни цели, отдаване под наем, за производство и/или доставка/продажба на активи или услуги, или за други цели;
в) очаква се да бъдат използвани през повече от един отчетен период.

В бюджетните предприятия дълготрайните материални активи са средствата, в които са направени дългосрочни инвестиции за целите на бюджетната дейност, както и за нуждите на извънбюджетната или друга дейност. Срокът им на ползване е повече от една година и не са предназначени за продажба.

Отчетната стойност на дълготрайните материални активи се формира по един от следните методи:
а) Цена на придобиване - формира се от фактурната стойност, към която се прибавят всички разходи до въвеждане на материалния дълготраен актив в експлоатация. Тази отчетна стойност се прилага при придобиване на дълготрайни материални активи чрез покупка (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4 и т. 4.1, обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.).
Специфика за бюджетните предприятия е, че в цената на придобиване се включват изплатените обезщетения на собствениците за отчуждаване на актива.
Ако тези обезщетения се плащат от друг първостепенен разпоредител, те не се включват в цената на придобиване. Първостепенният разпоредител, който ги изплаща, ги отчита по счетоводна сметка от група 64 Пенсии, социални помощи и обезщетения, субсидии и капиталови трансфери.
Ако обезщетенията са с характер на глоби, санкции, неустойки и други подобни, те не се включват в цената на придобиване, а се отразяват като извънредни разходи.
Ако се придобива земя, инфраструктурен обект, паметник на културата и други подобни и обезщетението се изплаща от друг първостепенен разпоредител, то (обезщетението) се отчита по счетоводна сметка от група 607 Наеми и некапитализирани разходи за инфраструктурни обекти, земя и активи с художествена и историческа стойност (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5).

б) Себестойност - формира се от действително извършените разходи по производството на актива по стопански начин. Прилага се при придобиване на дълготрайни материални активи чрез строителство по стопански начин или друга форма на собствено производство (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4.7, б. (а), обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.).
в) Пазарна цена - това е цената, по която съответният дълготраен материален актив би се продал в момента на оценката му. Прилага се при безвъзмездно придобиване на дълготрайни материални активи в бюджетното предприятие (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4.7, б. (б), обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.).
г) По цена, приета от съда, в резултат на апортни вноски (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.5.а, СС 16, т. 4.7, б. (в), обн. ДВ, бр. 22 от 27.02.2002 г.). Важен е фактът, че към момента в бюджетните предприятия на дълготрайните материални активи не се начислява амортизация. (Закон за счетоводството, чл. 15, ал. 3).

Дълготрайните материални активи се описват в хронологичен ред в инвентарна книга, където са обобщени по групи според еднородни признаци:

• група сгради;
• група машини, съоръжения и оборудване;
• група стопански инвентар;
• група транспортни средства;
• други групи.

Дълготрайните материални активи намират отражение в актива на счетоводния баланс, който съставят бюджетните предприятия и конкретно в раздел А “Нефинансови активи”, група I “Дълготрайни материални активи”. За тях се създава счетоводна информация по активни счетоводни сметки, включени в група 20 Дълготрайни материални активи на сметкоплана на бюджетните предприятия.

II. Счетоводно отчитане на придобиването на дълготрайните материални активи чрез покупка в бюджетните предприятия

При придобиването на дълготрайни материални активи се поставя въпросът за праг на същественост. Отговорът му трябва да бъде отразен в счетоводната политика на бюджетното предприятие. Съгласно указанията на Министерството на финансите се препоръчват максимален и минимален праг на същественост за дълготрайните материални активи. Те са съответно 1000 лв. и 500 лв. (ДДС № 20 от 14.12.2004 г.,
т. 16.16.2). Дълготрайните материални активи, които са:

• с отчетна стойност под 500 лв., се отчитат като краткотрайни;
• с отчетна стойност над 1000 лв., се отчитат като дълготрайни;
• с отчетна стойност между 500 лв. и 1000 лв., се отчитат като дълготрайни или краткотрайни съгласно приетия праг на същественост в счетоводната политика на бюджетното предприятие (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.16.3, 16.16.4, 16.16.5).

За компютрите се конкретизира, че компютърната конфигурация е със съществените елементи компютър и монитор. Те могат да се отразят като един общ материален дълготраен актив или поотделно. И при двата варианта се включват в групата на дълготрайните материални активи, независимо че стойността им поотделно може да е под минималния праг. Разходите по тяхното поддържане се отчитат като текущи (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.16.6).

При незначителни промени в цените на дълготрайните материални активи възприетият праг на същественост се запазва. Когато отклонението е значително, се извършва корекция, която започва да се прилага от началото на периода, следващ периода на съществената ценова промяна, и се отразява в счетоводната политика на бюджетното предприятие (ДДС № 20 от 14.12.2004 г., т. 16.16.7, 16.16.8, 16.16.9).

Придобиването на дълготрайни материални активи чрез покупка се осъществява, като се начислява задължение към доставчика. Ако бюджетното предприятие е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, се начислява и вземане по оборотния данък - ДДС за възстановяване. Дълготрайният материален актив се включва в имуществото по цена на придобиване - фактурна цена плюс всички разходи до въвеждането му в експлоатация. Ако е платено обезщетение от бюджетното предприятие, то също е елемент на цената на придобиване.

За целта се съставят следните счетоводни статии:
а) за начисляване на задължение към доставчика:

Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи - с размер на фактурната стойност без ДДС
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност - с размера на оборотния данък, ако бюджетното предприятие е регистрирано по ЗДДС
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната

б) за включване на други разходи в цената на придобиване:
Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи - с общата или конкретната сума на разходите по придобиване
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност - с размера на оборотния данък, ако бюджетното предприятие е регистрирано по ЗДДС
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната

в) ако е договорено за плащане обезщетение:
Д-т с/ка от група 20 Дълготрайни материални активи - със стойностния размер на обезщетението за плащане
К-т с/ка 4897 Задължения към други кредитори - местни лица

г) ако обезщетението се заплаща от друг първостепенен разпоредител, в счетоводството на платеца се съставя счетоводната статия:
Д-т с/ка от група 64 Пенсии, социални помощи и обезщетения, субсидии и капиталови трансфери
К-т с/ка 4897 Задължения към други кредитори - местни лица

или

К-т с/ка от група 50 Парични средства

ПРИМЕР:

1. Бюджетно предприятие “А”, с разрешение на първостепенния разпоредител, закупува жилищна сграда. Покупната цена е 120 000 лв. Начислен е 20% данък върху добавената стойност - 24 000 лв. Начислено е задължение към продавача:

Д-т с/ка 2032 Жилищни сгради	120 000 лв.
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност	24 000 лв.
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната	144 000 лв.

2. На собствениците на сградата е платено от текущата банкова сметка, обезщетение, в размер на 6000 лв.:

Д-т с/ка 2032 Жилищни сгради	6000 лв.
К-т с/ка 5013 Текущи банкови сметки в лева	6000 лв.

3. До въвеждане на сградата в експлоатация са начислени разходи на обща стойност 10 000 лв. Начислен е и 20% ДДС за възстановяване:

Д-т с/ка 2032 Жилищни сгради	10 000 лв.
Д-т с/ка 4511 Разчети за данък върху добавената стойност	2000 лв.
К-т с/ка 4010 Задължения към доставчици в страната	12 000  лв.

Представеният в тезисен вид модел за създаване на счетоводна информация за придобиване на дълготрайни материални активи чрез покупка, отразява част от обичайната дейност на бюджетните предприятия, като е отразена икономическата същност на обекта на отчитане и свързаните с това действащи законови изисквания.

МАГИСTЪРСКА ТЕЗА : Отчитане на кредитирането на предприятията в търговските банки

Изтегли цялата дипломна работа от тук 

Съдържание:

Въведение

I Част : Определение и  характеристика на финансовата категория – кредит като обект на счетоводството.

1.         Определение на понятието кредит и основни предпоставки за възникването му

2.         Функции и роля на кредитирането

3.         Рамка на кредитната политика на търговските банки

       4.                   Видове кредити.

       5.        Процедури и документиране при предоставяне на кредити

       6.         Кредитирането като обект на счетоводно отчитане

       7.        Управление на кредитния риск в търговските банки

II Част: Счетоводна характеристика на кредитирането на предприятията в търговските банки

1.                   Характеристика на сметките за отчитане на кредитите

2.                   Счетоводно отчитане на договарянето, предоставянето na кредити на предприятията и погасяване на задълженията по кредита

3.                   Счетоводно отчитане на начисляването и удържането на лихви по кредита

4.                   Счетоводно отчитане на обезпечението на кредитите

5.                   Счетоводно отчитане на просрочие на погасителна вноска

6.                   Счетоводно отчитане на провизирането

7.                   Възможности за усъвършенстването на отчетния процес на кредитирането на предприятията в търговските банки

Въведение

Икономиката е система, която функционира на базата на взаимна зависимост между фактори и единици, всеки от които оказва своето влияние. Изменението на на един фактор рефлектира върху всички останали. Банковата дейност и в частност кредитирането, което тя извършва, е част от тази система. В тази връзка, кредитната сделка оказва влияние не само върху кредитора и кредитополучатела, а също върху цялостната активност и развитие на икономическите процеси в страната.

Кредитните отношения в съвременния свят на практика се проявяват чрез функциите на банковите организации. Банките се явяват основни кредитори и тази им функция показва мобилизирането на свободния паричен капитал, а също преразпределение на този капитал.

В условията на пазарна икономика очакванията на икономическите субекти за задоволяване на нуждите им от капитали за дейността и инвестиции са насочени изцяло към банковата система. По тази причина банките трябва адекватно да реагират на новите икономически условия, те трябва да изграждят подходяща организация на кредитирането на стопанските субекти като се стремят да бъдат възможно най-ефективни. Това е възможно единствено чрез  своевременно осигуряване на необходимите парични капитали на предприятията и пускането на пари в обръщение. Банките трябва  да изградят съобразена с изискванията на икономическата действителност опростена и ефективана система на кредитиране, а това е постижимо при условие на предоставяне на различни видове кредити, в това число утвърдени форми и нови такива.

За успешното функциониране на банкова дейност се изисква високо организирано управление. Тази задача е неизпълнима без  детайлно и задълбочено познаване на технологията на банковото кредитиране, отчитане на влиянието на различните фактори, въздействащи върху банкирането, за да се  избегнат загуби и да се постигне рентабилност. Банките са застрашени от постоянно възникващи проблеми от най-различен характер, поради което е необходимо събирането на огромен обем информация, която да бъде актуално разчитана и използвана. Главна роля за определянето на  степента на риска, размера и срока на предоставянето на кредита, изиграва счетоводството. Негови основни задачи в тази насока са свързани със създаването на определена количествена и качествена  информация за обема и структурата на привлечените средства, на активите; за състоянието и резултатите на кредитните взаимоотношения; за състоянието на банката във всеки един момент.

Настоящата разработка не претендира за изчерпателно и пълно представяне на проблематиката, но засяга основните моменти, свързани с изясняване същността и счетоводното отчитане на кредита, както и неговата роля и място в икономиката. Първата част на магистърската теза е насочена към изясняване на характеристиките и класификацията на кредите, като фактор, който влияе върху системата на счетоводството и нейните качества.

Втората част на настоящата работа е отделена  за същността и особеностите при счетоводното отчитане на кредитирането на предприятията като е отделено внимание на необходимата информация за управление на кредитната дейност на банките, способите за създаването и използването й.


Изтегли цялата дипломна работа от тук

Стандартизиране на счетоводната практика и др. - дипломна работа счетоводство

Изтегли цялата дипломна работа от тук

увод

Усилията да се стандартизира счетоводната практика в България имат почти десет годишна история. Началото се поставя с изработването на Закон за счетоводството и първите национални счетоводни стандарти. Някои от тях нямат еквиваленти в международната практика и са отражение на местните особености. Изминалите години на преход в икономиката дадоха необходимия опит и познания на българските счетоводители за променящата се среда и обекти на отчитане. От първия превод на български език на МСС до днес както стандартите, така и разбирането на българската счетоводна общност за тях търпят непрекъснато развитие. 

Първите отчети по МСС в България се изготвят от търговски дружества с клонове в чужбина и с международна дейност. С навлизането на чуждестранните инвеститори се установи практика за съставяне на финансови отчети по българските Национални счетоводни стандарти и по МСС, както и създаване на вътрешни отчети за управлението, моделирани в зависимост от потребностите и националната принадлежност на новите собственици.
В края на 80-те и началото на 90-те години първите български търговски банки установяват кореспондентски отношения. Международната им дейност ги изправя пред необходимостта да преработват годишните си отчети и да ги представят съгласно международно приетите стандарти и банкова практика. Усилията им в тази посока останаха незабелязани много дълго време от съставителите на счетоводното законодателство и професионалните счетоводни организации у нас.

Световната практика е доказала, че нормалното функциониране на пазарното стопанство в която и да е страна е невъзможно без добре развит капиталов пазар.

Българският капиталов пазар е рожба на прехода към пазарното стопанство и вече заема подходящо място в националната икономика. Той има структура, сходна с тази в света, а дейността му е подчинена на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и свързаните с него подзаконови актове, които са съгласувани с Директива 85/611 на Съвета на Европейската общност на 20 декември 1985 г.

Инвеститорите сключват сделки на капиталовия пазар, очаквайки възвръщаемост на вложените ресурси в увеличен размер. Инвестиционни носители са ценните книжа и финансовите инструменти.

Всеки инвеститор в ценни книжа формира портфейли от инвестиционни носители. Портфейлите са два типа: инвестиционен и оборотен.

Инвестиционният портфейл е съвкупност от ценни книжа и финансови инструмени, чието основно предназначение е получаване на икономическа изгода в дългосрочен план чрез продажба и/или разпределение.

Оборотният портфейл представлява също съвкупност от ценни книжа и финансови инструменти с основно предназначение получаване на икономическа изгода, но в краткосрочен план чрез покупко-продажба.

Обособяването на портфейлите предопределя начина , по който счетоводно се отчитат инвестиционните носители. Тези от инвестиционния портфейл се третират като дългосрочни финансови активи, а тези от оборотния портфейл – като краткосрочни финансови активи.

Научна цел на дипломната работа е разкриване на проблеми, които възникват при счетоводното отчитане на финансовите активи и инструменти.

За постигане на научните цели си поставяме следните задачи:

·  Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на дългосрочните финансови активи;

·  Разглеждане на организацията на счетоводното отчитане на краткосрочните финансови активи.

Глава първа

Обща характеристика на финансовите активи и инструменти

1.1.         Същност и поява на финансовите активи  и инструменти

В съвременната българска енциклопедия понятието “ценни книжа” се определя като “документи за съществуващо задължение или взеване, които носят доход на своите притежатели и са обект на покупко-продажба.

Законът за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) допуска, че с характер на ценна книга са и „права, свързани с акции, облигации или други дългови книжа, както и с валутни курсове и лихвени проценти” чл.2(1), т.3, известни още като „финансови инструменти”.

    Наред с понятието „финансови инструменти” в специфичните счетоводни стандарти се употребява понятието „паричен финансов инструмент”. Това е финансов инструмент, който ще бъде получен или платен като финансирана или определена парична сума.

Като финансов инструмент се третира „всеки договор, който поражда едновременно както финансов актив в едно предприятие, така и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие” - МСС 32 - Финансови инструменти: оповестяване и представяне; МСС 39 - Финансови инструменти: признаване и оценяване СС 32 - Финансови инструменти.

Финансов актив е всеки актив, който е:

-парични суми;

-договорно право за получаване на парични суми или друг финансов актив от друго предприятие при потенциално благоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансови инструменти;

-инструмент на собствения капитал от друго предприятие;

-финансов пасив е всеки пасив, който представлява договорено задължение:

-да се дадат парични суми или някакъв финансов актив на друго предприятие;

-да се разменят финансови инструменти с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия, т.е. условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране  с финансови инструменти.

От гледна точка на счетоводството, финансовите активи се различават от реалните активи по мястото им в осъществяваната дейност. Материалните ресурси са основата на всяка дейност. В съчетание с човешките ресурси те правят възможно създаването на блага, предназначени за консумация от обществото.

За разлика от реалните финансовите активи се свързват със създадените блага по косвен път. Те представляват един вид претенции или права по доходите, генерирани от реалните активи и могат да се приемат като своеобразна единица мярка, тъй като разпределението на създадения от реалните активи доход между инвеститорите се извършва пропорционално на притежаваните от тях финансови активи. Така например акционерите в качеството им на собственици имат право на част от печалбата на фирмата, а облигационерите - на лихвено и номинално вземане. И в двата случая разделението става пропорционално на количеството притежавани финансови активи.

На база на ценните книжа и финансовите инструменти в света са се оформили две доминиращи счетоводни школи представлявани от САЩ („Англосаксонската”) и Германия („континентално европейската”) . Наименованията са условни тъй като има страни ( Дания и Холандия), които географски принадлежат на континентална ЕВропа, но иначе клонят към първата група.

Фундаменталната причина за съществуващите различия в двете школи е в доминиращия източник на финансиране на дружествата в двете държави.

САЩ, Великобритания и техните бивши колонии имат дълга история в привличането на външно финансиране на многочисления брой индивидуални акционери и кредитори. Това е довело до формирането на активни капиталови пазари, наложили традиция в изготвянето и представянето на финансовите отчети.

В други страни като Германия, Франция и др. основните исторически обусловили се методи за финансиране на компаниите са банковите заеми, правителствените помощи и малка група от частни инвеститори. В тези държави фондовите борси имат относително по-малко значение, а това намалява необходимостта от публикуването на информация за фирмите и заверяването на отчетите им.

Различна е разбира се и юридическата система на държавите от двете школи. В САЩ и Великобритания е застъпена системата на прецедентното право, където правителствата не създават правила, а по-скоро делегират такива на професионалистите в съответната област. Детайлните правила са изложени в счетоводни стандарти, разработени от професионални организации на счетоводители, които имат статут на саморегулиращи се органи.

Противно на това в страните от континентална Европа, включително и някои азиатски страни, в които основополагащо е римското право, счетоводните правила се диктуват от правителствата с помоща на данъчни закони.


Изтегли цялата дипломна работа от тук